Д О К Л А Д

по отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010-00-97, внесен от Националния осигурителен институт на 18 юни 2010 г.

---

Комисията по труда и социалната политика, на редовно заседание, проведено на 30 юни 2010 г., разгледа и обсъди отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010-00-97, внесен от Националния осигурителен институт на 18 юни 2010 г. В заседанието взеха участие: г-жа Христина Митрева, управител на Националния осигурителен институт, г-жа Весела Караиванова–Начева, подуправител на Националния осигурителен институт, г-жа Антоанета Ганчева – главен актюер, както и представители на социалните партньори и други неправителствени организации.

Отчетът за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г. е внесен в Народното събрание, като съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване преди това е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на 14 юни 2010 г.

Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване съдържа приетите от Народното събрание финансови параметри на нормативно определени политики и мерки в областта на социалното осигуряване за съответната година, а отчетът за неговото изпълнение проследява реализирането на политики и мерки, предвидени в действащата към момента нормативна уредба.

Водеща политика през 2009 г. бе повишаване адекватността на пенсиите и другите социално-осигурителни плащания, като се повиши мотивацията за участие в осигурителната система. В изпълнение на тази политика, както и за намаляване на негативните ефекти от икономическата криза върху доходите от пенсии бяха предприети следните мерки:
• Увеличаване на социалната пенсия за старост, минималната пенсия за осигурителен стаж и свързаните с тях минимални размери на пенсиите с 10% от 1 януари 2009 г.;
• Преизчисление на пенсиите за трудова дейност чрез увеличаване тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1% на 1,1% от 1 април 2009 г., с което се създадоха условия за повишаване мотивацията за осигуряване на реалните доходи, за по-дълъг трудов живот. Средното увеличение на пенсиите за трудова дейност бе 10%;
• Повишаване от 1 април на максималната пенсия от 490 лв. на 700 лв., което е ръст с 42,9%;
• Осъвременяване на всички пенсии от 1 юли 2009 г. с 9%, в съответствие с т.нар. „швейцарско правило” или осъвременяване с коефициент равен на сбора от 50% от ръста на осигурителния доход, който за предходната година бе 25,7% и 50% от ръста в индекса на потребителските цени, който за предходната година бе 12,3%. При тези показатели за 2009 г. индекса за осъвременяване на пенсиите бе 19%. Различните видове пенсии бяха осъвременени от 1 януари и 1 април средно с 10%, а от юли с разликата до 19%, а именно с 9-процентни пункта.

В резултат на реализираните политики в края на 2009 г.:
• Социалната пенсия за старост е 100,86 лв. и е с 19,9% по-висока в сравнение с 2008 г.;
• Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 136,08 лв. и е с 19,9% по-висока в сравнение с 2008 г.;
• Средната пенсия за всички видове пенсии е 244,46 лв. и е със 17% по-висока в сравнение с 2008 г., а реалният ръст е 13,8%;
• Средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 263,47 лв. и е с 25,5% по-висока в сравнение с 2008 г.; При отчетена инфлация за 2009 г. в размер на 2,8% реалното нарастване на средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е повече от 20%.

Благодарение на предприетите мерки коефициентът на заместване на дохода от пенсии е достигнал 56,28% за 2009 г. при 53,3% за 2008 г. и е на едно от най-високите си равнища спрямо 2001 г., когато стойността му е била 48,2%. По-осезаемо е увеличението на коефициента на заместване на средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за 2009 г. достига 60,7% от нетния доход. Това показва, че средната пенсия е нараствала с по-бързи темпове отколкото растежа на средния осигурителен доход.

Продължи политиката за стимулиране на по-дългия трудов живот, като тежестта на всяка една година в пенсионната формула вместо 1,1% е 3% за лица, които са в пенсионна възраст, но не получават пенсия. Това се е отразило и върху броя на пенсионерите, като през 2009 г. те са 2 189 131 и са с 0,5% по-малко в сравнение с 2008 г. главно поради продължаващото плавно увеличение на възрастта за пенсиониране за жените от 59 г. и 6 м. през 2008 г. на 60 г. през 2009 г., повишаване ефективността на контрола при отпускането на инвалидни пенсии поради общо заболяване и мерките за стимулиране удължаването на трудовия живот. През 2009 г. са се пенсионирали 95 554 лица.

Създадоха се и условия за финансова устойчивост на солидарния стълб на пенсионната система.
• Минималните осигурителни доходи през 2009 г. се повишиха с 26,6%, което е най-високото нарастване от 2004 г.;
• Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се повиши от 240 лв. на 260 лв., което е ръст от 8,33%;
• Увеличи се минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от 120 лв. на 130 лв. и на самоосигуряващите се, които упражняват само земеделска дейност от 60 лв. на 65 лв.;
• Запази се максималния размер на осигурителния доход в размер на 2 000 лв.;
• Намали се размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 4-процентни пункта от 22% на 18%. Промени се съотношението във внасянето на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” работодател:осигурено лице – 10%:8%;
• Държавата се включи в осигуряването за фонд „Пенсии” като трети особен осигурител с трансфер от 12% върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица;
• Намали се размера на осигурителната вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” от 0,5% на 0,1%.
• Запазиха се размерите на осигурителните вноски за останалите фондове на държавното обществено осигуряване и съотношението между работодател:осигурено лице.

Съществен елемент от провежданата политика е профилактиката и рехабилитацията на осигурените лица с оглед намаляване на професионалните болести, трудовия травматизъм, а оттам и на отсъствията поради болест и свързаното с това увеличаване на разходите за изплащане на обезщетения за временна неработоспособност. Парични помощи за профилактика и рехабилитация са използвали 57 258 лица, които са с 243 лица по-малко в сравнение с 2008 г. Сключени са договори с 33 юридически лица за 64 изпълнители на дейността. Средният разход на едно лице е 441,10 лв. и е с 10,75% по-висок в сравнение с 2008 г.

Продължи политиката за насърчаване на майчинството. Повиши се срокът за получаване на обезщетението за бременност и раждане в рамките на 410 дни, което е с 95 дни повече в сравнение с 2008 г. и е в размер на 90% от осигурителния доход на осигуреното лице. Това е най-дългия период за изплащане на обезщетение при майчинство в ЕС в рамките на 58,5 седмици, което е 4,2 пъти по-високо от минималния стандарт в ЕС от 14 седмици. За първи път се предостави право на осигурения баща да получава обезщетение за срок от 15 календарни дни от раждането на детето. За споделяне на семейните задължения между родителите се предостави възможност осигуреният баща да участва активно в отглеждането на детето, като получава вместо майката обезщетение от 6 месечната възраст на детето до навършването на 1-годишна възраст в размер на 90% от осигурителния доход. Повиши се и обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и то достигна 240 лв. и е с 9% по-високо в сравнение с 2008 г.

Осигурена бе и социалната защита на безработните лица. Минималното дневно обезщетение при безработица е 6 лв., а максималното 12 лв., което е с 20% по-високо в сравнение с 2008 г. С оглед осигуряването на по-добра социална защита в условия на икономическа криза, както и за стимулиране активността на безработните през 2009 г. обезщетенията при безработица се изплащаха в размер 130% от определения размер през първата половина на периода, на който лицата имат право на такова обезщетение и 70% за втората половина на периода.

Негативното влияние на икономическата криза върху пазара на труда има своето въздействие и върху броя на осигурените лица и за 2009 г. те са 2 829 819 или с 57 306 по-малко от планираните за 2008 г., като това намаление е по-осезаемо при осигурените от работодатели лица и те са със 83 360 по-малко от плана и с 30 482 по-малко в сравнение с 2008 г.

Негативно развитие се наблюдава и по отношение размера на средномесечния осигурителен доход. Той достигна 554,78 лв. и е с 5,6% по-нисък спрямо планирания за 2009 г.

В допълнение, в разходите за обезщетения и помощи се наблюдава преразход с 12,1% на планираните средства за временна неработоспособност; с 24,6% повече в сравнение с планираните разходи за майчинство, като среднодневното обезщетение е 20,25 лв., което е повече от 20% от планираното; превишение на разходите за безработица със 135,9%, главно поради по-високата отчетена безработица от 7,6%, при планирана безработица от 6,8%.

Разходите за пенсии са в размер на 6,480 млрд.лв. и са с 0,6% по-малко от планираните, като разходите за пенсии финансирани от държавното обществено осигуряване са с 8,6% по-малко от планираните. Разходите за пенсии като дял от БВП растат през последните години и през 2009 г. са 9,8%, което е най-високото равнище от 2000 г.

Изпълнението на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване е както следва:
• Планирани приходи 4 316 204,7 хил.лв. – фактически приходи 3 734 212,8 хил.лв. – изпълнение спрямо плана 86,52%;
• Планирани разходи 7 571 503,4 хил.лв. – фактически разходи 7 643 871,5 хил.лв. – изпълнение спрямо плана 100,9% ;
• Трансфер от държавата – планиран – 3 267 887,3 хил.лв., в т.ч. 2,1 млрд. лв. за 12% от осигурителните вноски и 845 944 хил.лв. допълнителни субсидии за покриване недостига от средства. Фактически трансфер – 3 884 670,2 хил.лв., в т.ч. 2,1 млрд. лв. за 12% от осигурителните вноски и 1 522 688,1 хил.лв. за покриване недостига от средства.
• В края на 2009 г. с ПМС № 300/ 10.12.2009 г. е предвиден допълнителен трансфер от централния бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване в размер до 850 млн. лв., а фактическия размер на допълнителния трансфер е 736,6 млн. лв.

Управителят на НОИ подчерта, че политиката за намаляване на осигурителните вноски задълбочава негативните процеси по отношение на дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване и необходимостта от допълнителни средства за неговото покриване, за изплащане на законоустановени и придобити социално-осигурителни права. Народните представители бяха информирани, че дефицитите по отделните фондове могат да бъдат финансирани с допълнителни осигурителни вноски, както следва: за фонд „Пенсии” със 7,2-процентни пункта, за фонд „Общо заболяване и майчинство” с 1,1-проценти пункта, за фонд „Безработица” с 0,4-процентни пункта.

В хода на обсъждането г-жа Весела Караиванова-Начева информира народните представители, че Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване е заверен от Сметната палата без забележки.

Дискутирано бе въздействието от намалението на осигурителните вноски върху приходите. Отбелязан бе позитивния факт на нарастване на самоосигуряващите се лица и земеделските производители. Обсъдени бяха и предизвикателствата пред системата за медицинска експертиза на работоспособността с оглед отпускането на пенсиите за инвалидност, с цел предотвратяването на евентуални злоупотреби, склонността за които се повишава в условия на икономическа криза и очакваната пенсионна реформа.

След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 12 гласа, „Против” и „Въздържали се” няма,

Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010- 00-97, внесен от Националния осигурителен институт на 18 юни 2010 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ