Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
11/11/2010
Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-99, внесен от Министерски съвет на 03.11.2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 11 ноември 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-99, внесен от Министерски съвет на 03.11.2010 г.
На заседанието присъстваха: г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика и г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Министерство на труда и социалната политика; от Националния осигурителен институт: г-жа Христина Митрева, управител на НОИ, г-жа Вeсела Караиванова, подуправител на НОИ, Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”, г-жа Катя Кашъмова, началник на отдел „Осигурителна методология”, Национална агенция за приходите, представители на ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа”, представители на браншови организации на синдикатите и на работодателите, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, представители на национално представителните организации на и за хора с увреждания, пенсионерски организации, представители на сдружение „Настоящи и бъдещи майки” и други неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, който подчерта, че с предлагания законопроект се създава правната рамка на новия усъвършенстван пенсионен модел, чрез въвеждането на краткосрочни и дългосрочни мерки за финансова стабилност на пенсионната система и подобряване адекватността на пенсиите. Бе отбелязано, че законопроектът е резултат от подписаното на 1 ноември 2010 г. Споразумение между правителството и социалните партньори и предвижда мерки за намаляване на дефицита в осигурителната система и гарантира дългосрочна защита на хората. Законопроектът предвижда изменения в следните насоки:
По отношение на условията за придобиване право на пенсия за трудова дейност:
• до 31 декември 2011 г. се запазва възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно 60-годишна възраст за жените и 63-годишна възраст за мъжете;
• предлага се постепенно увеличаване на изискуемия осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. с четири месеца за всяка календарна година до достигането на 37 години осигурителен стаж за жените и 40 години осигурителен стаж за мъжете през 2021 г.;
• предлага се постепенно увеличаване на изискуемата възраст за придобиване право на пенсия от 1 януари 2021 г. с по 6 месеца на година до достигането на 63-годишна възраст за жените през 2026 г. и 65- годишна възраст за мъжете през 2024 г.;
• повишава се с 3 години от 12 на 15 години изискуемия действителен осигурителен стаж за лицата, които са навършили 65-годишна възраст и желаят да се пенсионират, а от 1 януари 2012 г. възрастта се увеличава с 6 месеца за всяка календарна година до достигане на 67 години от 1 януари 2024 г.;
• предлага се постепенно увеличаване на изискуемия осигурителен стаж за военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, от Държавната агенция „Национална сигурност”, за следователите, както и служителите от Главна дирекция „Гражданска защита” на МВР от 1 януари 2012 г. с по 4 месеца за всяка календарна година от 25 години осигурителен стаж, от които 16,6 години действително изслужени по съответните закони до достигането на 28 години осигурителен стаж, от които 18,6 години действително изслужени по съответните закони от 1 януари 2020 г.;
• удължава се действието на преходния период до 31 декември 2014 г., през който лицата, работещи в условията на първа и втора категория труд могат да се пенсионират, при условие, че имат не по-малко от 10 години осигурителен стаж при първа категория труд и не по-малко от 15 години при втора категория труд и ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд;
• въвежда се преходен режим за допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите при условията на първа и втора категория труд до 31 декември 2014 г., като осигурителните вноски в установените размери за работещите при първа и втора категория труд за определен кръг осигурени лица ще постъпват в Националния осигурителен институт, а натрупаните средства по индивидуалните партиди ще се прехвърлят във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване.;
• от 1 януари 2015 г. срочните пенсии за работещите при първа и втора категория труд ще се изплащат от професионалните пенсионни фондове. Въвеждат се и допълнителни изисквания по отношение на действителния осигурителен стаж положен за работа във вредни условия и възрастта, като работещите при първа категория труд ще могат да се пенсионират по - рано 12 години и 6 месеца за жените и 10 години и 6 месеца за мъжете. Работещите при втора категория труд ще се пенсионират по – рано 7 години и 6 месеца за жените и 5 години и 6 месеца за мъжете;
• от началото на 2016 г. по-ранната възраст за пенсиониране на категорийните работници започва да се намалява с 6 месеца на една календарна година до достигането на 8 години по-ниска възраст за работещите при условията на първа категория труд и 3 години по-ниска възраст за работещите при условията на втора категория труд;
• предвижда се постепенно увеличение на изискуемия осигурителен стаж за придобиване право на ранна пенсия за учителите с по 4 месеца за всяка календарна година от 1 януари 2012 г. до достигането на 28 години учителски осигурителен стаж за жените и 33 години учителски осигурителен стаж за мъжете през 2020 г.;
• запазва се възможността за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски за срока на обучение за завършилите висше или полувисше образование, както и за недостигащи до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за трудова дейност, като се премахва възможността тяхното откупуване да е разсрочено във времето. Предлага се осигурителните вноски за фонд „Пенсии” да са в размера за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
По отношение на размера на пенсиите:
• запазва се съществуващия стимул за отлагане на пенсионирането и продължаване на трудовия живот в съответствие с промените условия за изискуем осигурителен стаж, като всяка година осигурителен стаж след определената възраст ще участва в пенсионната формула с 3 на сто, вместо 1,1 на сто;
• повишава се тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1,1 на сто на 1,2 на сто от 1 януари 2017 г., което повишава размера на сегашните и бъдещите пенсии и повишава коефициента на заместване;
• предвижда се от 1 януари 2017 г. всички пенсии за трудова дейност да се преизчислят с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж;
• прецизират се елементите на дохода, от който се изчислява размера на пенсията;
• предложени са промени свързани с отчитането на работата при различни категории труд при определяне размера на пенсията;
• променя се механизма за изчисляване максималния размер на пенсиите, като се предлага той да се определя като 35 на сто от максималния осигурителен доход за съответната година, вместо отчитането на максималния осигурителен доход за предходната календарна година;
• предвижда се от 1 януари 2014 г. да отпадне максималния размер на получаваните една или повече пенсии и добавките към тях.
По отношение на краткосрочните обезщетения, изплащани от държавното обществено осигуряване:
• увеличава се референтния период за изчисляване размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност от 6 месеца на 12 месеца, преди настъпването на неработоспособността;
• намалява се референтния период от 2 месеца на 30 календарни дни и срока за изплащане на други парични обезщетения за временна неработоспособност, настъпили след прекратяване на осигуряването и при прекратяване на срочни трудови или служебни правоотношения от 75 дни на 30 дни;
• увеличава се референтния период при изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване, при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро, от 6 месеца на 12 месеца;
• въвеждат се нови изисквания по отношение придобиване право на обезщетение за безработица, като то се обвързва с предварителна регистрация в 7-дневен срок като безработно лице в Агенцията по заетостта. Предлагат се и допълнителни контролни процедури по отношение активното търсене на работа от страна на безработното лице;
• премахва се максималния размер на обезщетението при безработица;
• отпада правото за получаване на обезщетение за дълготрайна безработица преди пенсиониране;
• прецизират се разпоредбите по отношение спирането и прекратяването на обезщетенията при безработица, възстановяването на недобросъвестно получени суми, както и реда за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица.
По отношение на други социални плащания от държавното обществено осигуряване:
• отменя се добавката към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст;
• отменя се изплащането на социална пенсия за старост, като се предвижда от 1 януари 2012 г. тя да се изплаща по реда на Закона за социалното подпомагане;
• отменя се изплащането на социална пенсия за инвалидност, като се предвижда от 1 януари 2012 г. тя да се изплаща по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания;
По отношение обхвата на осигурените лица:
• разширява се кръга на осигурените лица, като се дава възможност на докторантите да се осигуряват за пенсия по свое желание и за своя сметка;
• прецизира се статута на осигурено лице на съпругът/съпругата на дългосрочно командировано лице в дипломатическа служба;
• предлагат се промени по отношение статута на лицата, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни през календарния месец.
Предвидени са и редица разпоредби по отношение определянето на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, като се игнорира счетоводния процес на начисляване, чрез изключването от осигурителния доход на начислените, неизплатените и неначислените възнаграждения.
Предлага се след стабилизирането на обществения стълб на пенсионната система от 1 януари 2017 г. да стартира процес на стабилизиране на втория стълб на пенсионната система чрез увеличаване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от 5 на сто на 7 на сто.
Предлага се въвеждането на конкурсно начало при назначаването на ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт, като се определя и продължителността на срока за заемане на длъжността, а именно 6 години. Предвидени са и срокове за провеждането на съответните конкурси.
Министър Младенов запозна народните представители с процедурата по обсъждане на тези предложенията със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и проведените публични дискусии в страната, вкл. и със заинтересованите професионални общности, както и подписаното между правителството, социалните партньори и професионалните пенсионни фондове споразумение за стабилизиране на пенсионната система и адекватни пенсии. Бе подчертано, че ефектите от провеждането на пенсионната реформата ще се проявят в средносрочен и дългосрочен план, като в края на 2016 г. и началото на 2017 г. дефицита в осигурителната система ще бъде преодолян, след което до 2035 г. системата ще бъде устойчива и ще реализира излишъци. След този период, както и в резултат от демографското натоварване ще е необходимо да се използват и механизмите на т.нар. „Сребърен фонд” за финансиране на фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Специален акцент бе поставен и върху повишаването на коефициента на заместване и достигането на 65 на сто от осигурителния доход на лицата.
В последвалата дискусия взеха участие представители на всички парламентарно представени политически партии, представители на Министерството на труда и социалната политика, НОИ, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на и за хора с увреждания, браншови синдикални организации, пенсионерски организации и други неправителствени организации и сдружения.
Предмет на задълбочено обсъждане бяха новите регламенти по отношение на увеличаването на изискуемия осигурителен стаж и възрастта за придобиване право на пенсия за трудова дейност, вкл. и за работещите при условията на първа и втора категория труд, както и за работещите в системата на МВР, МО, ДАНС, съдии, прокурори и работещите по други специализирани закони.
Подчертано бе, предложените мерки не са резултат от задълбочена обществена дискусия на основните параметри и варианти при отчитане на актюерските разчети за всеки един тях. Сериозно внимание бе обърнато и на факта, че е необходима по-голяма предпазливост по отношение на идеите за либерализиране на инвестициите на средствата в т.нар. „Сребърен фонд”, при отичане на връзката риск-доходност и разнообразяване на приходите в него.
Законопроектът се подкрепя от народните представители на ПП ГЕРБ и Партия Атака, като основните мотиви са свързани с широката обществена подкрепа за проекта, материализирана в Споразумение между правителството, социалните партньори и професионалните пенсионни фондове. Подчертано бе, че мерките са с дългосрочен характер и са обвързани с демографското развитие и дефицита в осигурителната система, което от своя страна предполага по-голяма яснота, прозрачност и стабилност. За първи път се предлагат и мерки, насочени към динамиката на промяната и размера на бъдещите пенсии. Предлаганите със законопроекта комплексни мерки ще допринесат за повишаване на доверието към пенсионната система.
Народните представители от Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция изказаха редица резерви по законопроекта, като Синята коалиция акцентира върху прехвърлянето на средства от индивидуалните партиди на осигурените в професионални пенсионни фондове в Националния осигурителен институт, което те не подкрепят.
Представителите на национално представителните синдикални организации, подкрепят законопроекта и отбелязаха, че той е резултат на постигнат обществен консенсус и апелираха за политическа подкрепа и гаранции за следване на философията на предложените промени. Подчертано бе, че предвидените мерки следва да се съпътстват и от политика по доходите, насочена към кохезия на доходите в Европейския съюз, както и от предприемането на мерки за разнообразяване на източниците на средства в т.нар. „Сребърен фонд”. Своето задоволство по отношение на режимите за пенсиониране на работещите при първа и втора категория труд изразиха и представители на браншови синдикални организации.
Сериозни опасения по законопроекта изразиха синдикални и професионални организации по отношение на условията за придобиване на пенсия на свръхсрочнослужещите в системата на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и др. Подчертано бе, че законопроекта не е предшестван от диалог със синдикалните и професионално-съсловните организации в тези системи, липсва аргументация на предложените изменения, създава условия за противопоставяне на отделни професионални групи и не отчита спецификата на тяхната работа и техния статут. Предмет на специално внимание бе неаргументираното увеличаване на осигурителния стаж с 3 години за тези лица и липсата на преходен период, какъвто е предвиден за т.нар. „категорийни работници”, приравняването на водолазите с държавните служители, липсата на регламенти за осъвременяване на пенсиите, неудачни разпоредби по отношение придобиване на правото на пенсия от летците и др. категории и като цяло неустойчивостта на законовата уредба в областта на социалното осигуряване.
Опасения по отношение на законопроекта изразиха и представителите на организации на и за хора с увреждания и в частност отбелязаха липсата на достатъчно гаранции по отношение на социалните плащания за хората с увреждания.
Представителите на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” изразиха несъгласието си с предложените регламенти за определяне на размера на обезщетението при бременност и раждане и изказаха принципно становище, че предложенията не са достатъчно аргументирани и не кореспондират с демографските процеси в страната.
В хода на дискусията министърът на труда и социалната политика и управителят на Националния осигурителен институт поеха ангажименти за усъвършенстване на някои разпоредби между първо и второ гласуване на законопроекта.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 13 гласа, „Против” – 5 гласа и „Въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, №002-01-99, внесен от Министерски съвет на 03.11.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-99, внесен от Министерски съвет на 03.11.2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 11 ноември 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-99, внесен от Министерски съвет на 03.11.2010 г.
На заседанието присъстваха: г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика и г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Министерство на труда и социалната политика; от Националния осигурителен институт: г-жа Христина Митрева, управител на НОИ, г-жа Вeсела Караиванова, подуправител на НОИ, Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”, г-жа Катя Кашъмова, началник на отдел „Осигурителна методология”, Национална агенция за приходите, представители на ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа”, представители на браншови организации на синдикатите и на работодателите, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, представители на национално представителните организации на и за хора с увреждания, пенсионерски организации, представители на сдружение „Настоящи и бъдещи майки” и други неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, който подчерта, че с предлагания законопроект се създава правната рамка на новия усъвършенстван пенсионен модел, чрез въвеждането на краткосрочни и дългосрочни мерки за финансова стабилност на пенсионната система и подобряване адекватността на пенсиите. Бе отбелязано, че законопроектът е резултат от подписаното на 1 ноември 2010 г. Споразумение между правителството и социалните партньори и предвижда мерки за намаляване на дефицита в осигурителната система и гарантира дългосрочна защита на хората. Законопроектът предвижда изменения в следните насоки:
По отношение на условията за придобиване право на пенсия за трудова дейност:
• до 31 декември 2011 г. се запазва възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно 60-годишна възраст за жените и 63-годишна възраст за мъжете;
• предлага се постепенно увеличаване на изискуемия осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. с четири месеца за всяка календарна година до достигането на 37 години осигурителен стаж за жените и 40 години осигурителен стаж за мъжете през 2021 г.;
• предлага се постепенно увеличаване на изискуемата възраст за придобиване право на пенсия от 1 януари 2021 г. с по 6 месеца на година до достигането на 63-годишна възраст за жените през 2026 г. и 65- годишна възраст за мъжете през 2024 г.;
• повишава се с 3 години от 12 на 15 години изискуемия действителен осигурителен стаж за лицата, които са навършили 65-годишна възраст и желаят да се пенсионират, а от 1 януари 2012 г. възрастта се увеличава с 6 месеца за всяка календарна година до достигане на 67 години от 1 януари 2024 г.;
• предлага се постепенно увеличаване на изискуемия осигурителен стаж за военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, от Държавната агенция „Национална сигурност”, за следователите, както и служителите от Главна дирекция „Гражданска защита” на МВР от 1 януари 2012 г. с по 4 месеца за всяка календарна година от 25 години осигурителен стаж, от които 16,6 години действително изслужени по съответните закони до достигането на 28 години осигурителен стаж, от които 18,6 години действително изслужени по съответните закони от 1 януари 2020 г.;
• удължава се действието на преходния период до 31 декември 2014 г., през който лицата, работещи в условията на първа и втора категория труд могат да се пенсионират, при условие, че имат не по-малко от 10 години осигурителен стаж при първа категория труд и не по-малко от 15 години при втора категория труд и ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд;
• въвежда се преходен режим за допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите при условията на първа и втора категория труд до 31 декември 2014 г., като осигурителните вноски в установените размери за работещите при първа и втора категория труд за определен кръг осигурени лица ще постъпват в Националния осигурителен институт, а натрупаните средства по индивидуалните партиди ще се прехвърлят във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване.;
• от 1 януари 2015 г. срочните пенсии за работещите при първа и втора категория труд ще се изплащат от професионалните пенсионни фондове. Въвеждат се и допълнителни изисквания по отношение на действителния осигурителен стаж положен за работа във вредни условия и възрастта, като работещите при първа категория труд ще могат да се пенсионират по - рано 12 години и 6 месеца за жените и 10 години и 6 месеца за мъжете. Работещите при втора категория труд ще се пенсионират по – рано 7 години и 6 месеца за жените и 5 години и 6 месеца за мъжете;
• от началото на 2016 г. по-ранната възраст за пенсиониране на категорийните работници започва да се намалява с 6 месеца на една календарна година до достигането на 8 години по-ниска възраст за работещите при условията на първа категория труд и 3 години по-ниска възраст за работещите при условията на втора категория труд;
• предвижда се постепенно увеличение на изискуемия осигурителен стаж за придобиване право на ранна пенсия за учителите с по 4 месеца за всяка календарна година от 1 януари 2012 г. до достигането на 28 години учителски осигурителен стаж за жените и 33 години учителски осигурителен стаж за мъжете през 2020 г.;
• запазва се възможността за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски за срока на обучение за завършилите висше или полувисше образование, както и за недостигащи до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за трудова дейност, като се премахва възможността тяхното откупуване да е разсрочено във времето. Предлага се осигурителните вноски за фонд „Пенсии” да са в размера за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
По отношение на размера на пенсиите:
• запазва се съществуващия стимул за отлагане на пенсионирането и продължаване на трудовия живот в съответствие с промените условия за изискуем осигурителен стаж, като всяка година осигурителен стаж след определената възраст ще участва в пенсионната формула с 3 на сто, вместо 1,1 на сто;
• повишава се тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1,1 на сто на 1,2 на сто от 1 януари 2017 г., което повишава размера на сегашните и бъдещите пенсии и повишава коефициента на заместване;
• предвижда се от 1 януари 2017 г. всички пенсии за трудова дейност да се преизчислят с 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж;
• прецизират се елементите на дохода, от който се изчислява размера на пенсията;
• предложени са промени свързани с отчитането на работата при различни категории труд при определяне размера на пенсията;
• променя се механизма за изчисляване максималния размер на пенсиите, като се предлага той да се определя като 35 на сто от максималния осигурителен доход за съответната година, вместо отчитането на максималния осигурителен доход за предходната календарна година;
• предвижда се от 1 януари 2014 г. да отпадне максималния размер на получаваните една или повече пенсии и добавките към тях.
По отношение на краткосрочните обезщетения, изплащани от държавното обществено осигуряване:
• увеличава се референтния период за изчисляване размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност от 6 месеца на 12 месеца, преди настъпването на неработоспособността;
• намалява се референтния период от 2 месеца на 30 календарни дни и срока за изплащане на други парични обезщетения за временна неработоспособност, настъпили след прекратяване на осигуряването и при прекратяване на срочни трудови или служебни правоотношения от 75 дни на 30 дни;
• увеличава се референтния период при изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване, при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро, от 6 месеца на 12 месеца;
• въвеждат се нови изисквания по отношение придобиване право на обезщетение за безработица, като то се обвързва с предварителна регистрация в 7-дневен срок като безработно лице в Агенцията по заетостта. Предлагат се и допълнителни контролни процедури по отношение активното търсене на работа от страна на безработното лице;
• премахва се максималния размер на обезщетението при безработица;
• отпада правото за получаване на обезщетение за дълготрайна безработица преди пенсиониране;
• прецизират се разпоредбите по отношение спирането и прекратяването на обезщетенията при безработица, възстановяването на недобросъвестно получени суми, както и реда за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица.
По отношение на други социални плащания от държавното обществено осигуряване:
• отменя се добавката към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст;
• отменя се изплащането на социална пенсия за старост, като се предвижда от 1 януари 2012 г. тя да се изплаща по реда на Закона за социалното подпомагане;
• отменя се изплащането на социална пенсия за инвалидност, като се предвижда от 1 януари 2012 г. тя да се изплаща по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания;
По отношение обхвата на осигурените лица:
• разширява се кръга на осигурените лица, като се дава възможност на докторантите да се осигуряват за пенсия по свое желание и за своя сметка;
• прецизира се статута на осигурено лице на съпругът/съпругата на дългосрочно командировано лице в дипломатическа служба;
• предлагат се промени по отношение статута на лицата, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни през календарния месец.
Предвидени са и редица разпоредби по отношение определянето на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, като се игнорира счетоводния процес на начисляване, чрез изключването от осигурителния доход на начислените, неизплатените и неначислените възнаграждения.
Предлага се след стабилизирането на обществения стълб на пенсионната система от 1 януари 2017 г. да стартира процес на стабилизиране на втория стълб на пенсионната система чрез увеличаване на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от 5 на сто на 7 на сто.
Предлага се въвеждането на конкурсно начало при назначаването на ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт, като се определя и продължителността на срока за заемане на длъжността, а именно 6 години. Предвидени са и срокове за провеждането на съответните конкурси.
Министър Младенов запозна народните представители с процедурата по обсъждане на тези предложенията със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и проведените публични дискусии в страната, вкл. и със заинтересованите професионални общности, както и подписаното между правителството, социалните партньори и професионалните пенсионни фондове споразумение за стабилизиране на пенсионната система и адекватни пенсии. Бе подчертано, че ефектите от провеждането на пенсионната реформата ще се проявят в средносрочен и дългосрочен план, като в края на 2016 г. и началото на 2017 г. дефицита в осигурителната система ще бъде преодолян, след което до 2035 г. системата ще бъде устойчива и ще реализира излишъци. След този период, както и в резултат от демографското натоварване ще е необходимо да се използват и механизмите на т.нар. „Сребърен фонд” за финансиране на фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване. Специален акцент бе поставен и върху повишаването на коефициента на заместване и достигането на 65 на сто от осигурителния доход на лицата.
В последвалата дискусия взеха участие представители на всички парламентарно представени политически партии, представители на Министерството на труда и социалната политика, НОИ, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на и за хора с увреждания, браншови синдикални организации, пенсионерски организации и други неправителствени организации и сдружения.
Предмет на задълбочено обсъждане бяха новите регламенти по отношение на увеличаването на изискуемия осигурителен стаж и възрастта за придобиване право на пенсия за трудова дейност, вкл. и за работещите при условията на първа и втора категория труд, както и за работещите в системата на МВР, МО, ДАНС, съдии, прокурори и работещите по други специализирани закони.
Подчертано бе, предложените мерки не са резултат от задълбочена обществена дискусия на основните параметри и варианти при отчитане на актюерските разчети за всеки един тях. Сериозно внимание бе обърнато и на факта, че е необходима по-голяма предпазливост по отношение на идеите за либерализиране на инвестициите на средствата в т.нар. „Сребърен фонд”, при отичане на връзката риск-доходност и разнообразяване на приходите в него.
Законопроектът се подкрепя от народните представители на ПП ГЕРБ и Партия Атака, като основните мотиви са свързани с широката обществена подкрепа за проекта, материализирана в Споразумение между правителството, социалните партньори и професионалните пенсионни фондове. Подчертано бе, че мерките са с дългосрочен характер и са обвързани с демографското развитие и дефицита в осигурителната система, което от своя страна предполага по-голяма яснота, прозрачност и стабилност. За първи път се предлагат и мерки, насочени към динамиката на промяната и размера на бъдещите пенсии. Предлаганите със законопроекта комплексни мерки ще допринесат за повишаване на доверието към пенсионната система.
Народните представители от Коалиция за България, ДПС и Синята коалиция изказаха редица резерви по законопроекта, като Синята коалиция акцентира върху прехвърлянето на средства от индивидуалните партиди на осигурените в професионални пенсионни фондове в Националния осигурителен институт, което те не подкрепят.
Представителите на национално представителните синдикални организации, подкрепят законопроекта и отбелязаха, че той е резултат на постигнат обществен консенсус и апелираха за политическа подкрепа и гаранции за следване на философията на предложените промени. Подчертано бе, че предвидените мерки следва да се съпътстват и от политика по доходите, насочена към кохезия на доходите в Европейския съюз, както и от предприемането на мерки за разнообразяване на източниците на средства в т.нар. „Сребърен фонд”. Своето задоволство по отношение на режимите за пенсиониране на работещите при първа и втора категория труд изразиха и представители на браншови синдикални организации.
Сериозни опасения по законопроекта изразиха синдикални и професионални организации по отношение на условията за придобиване на пенсия на свръхсрочнослужещите в системата на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и др. Подчертано бе, че законопроекта не е предшестван от диалог със синдикалните и професионално-съсловните организации в тези системи, липсва аргументация на предложените изменения, създава условия за противопоставяне на отделни професионални групи и не отчита спецификата на тяхната работа и техния статут. Предмет на специално внимание бе неаргументираното увеличаване на осигурителния стаж с 3 години за тези лица и липсата на преходен период, какъвто е предвиден за т.нар. „категорийни работници”, приравняването на водолазите с държавните служители, липсата на регламенти за осъвременяване на пенсиите, неудачни разпоредби по отношение придобиване на правото на пенсия от летците и др. категории и като цяло неустойчивостта на законовата уредба в областта на социалното осигуряване.
Опасения по отношение на законопроекта изразиха и представителите на организации на и за хора с увреждания и в частност отбелязаха липсата на достатъчно гаранции по отношение на социалните плащания за хората с увреждания.
Представителите на Сдружение „Настоящи и бъдещи майки” изразиха несъгласието си с предложените регламенти за определяне на размера на обезщетението при бременност и раждане и изказаха принципно становище, че предложенията не са достатъчно аргументирани и не кореспондират с демографските процеси в страната.
В хода на дискусията министърът на труда и социалната политика и управителят на Националния осигурителен институт поеха ангажименти за усъвършенстване на някои разпоредби между първо и второ гласуване на законопроекта.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „За” – 13 гласа, „Против” – 5 гласа и „Въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, №002-01-99, внесен от Министерски съвет на 03.11.2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
