Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
29/06/2011 първо гласуване
Д О К Л А Д
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23. 06. 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 29 юни 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23. 06. 2011 г.
На заседанието присъстваха: г-жа Весела Караиванова, подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”, Национален осигурителен институт, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Министерство на труда и социалната политика, г-н Стоил Гигов, главен юрисконсулт, дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Национална агенция за приходите и г-жа Асия Гонева, изпълнителен секретар, Конфедерация на независимите синдикати в България.
Законопроектът бе представен от г-жа Станка Шайлекова, която подчерта, че с него се предлагат текстове, с които се преодоляват негативните ефекти за осигурените родители, които получават обезщетение за отглеждане на малко дете, чийто деца посещават детски ясли или други заведения. Вследствие на неясно тълкуване на понятието „детско заведение” за осигурените родители произтичат правни последици, свързани с възстановяване на главницата по неоснователно получени суми и предвидената в Кодекса за социално осигуряване лихва върху тях. Акцентирано бе върху факта, че проблемите, свързани с тълкуването на това понятие и прилагането на съответните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се отнасят за периода 2007 г. – 2010 г.
Със законопроекта се предлага да се опростят лихвите за майки, бащи или лица, които отглеждат детето, ако в шест месечен срок от влизането в сила на законопроекта се погасят главниците по установените задължения във връзка с неоснователно получени суми за осигурителни плащания. Същевременно за лицата, които са възстановили главниците и лихвите по ревизионни актове за начет и разпореждания на контролните органи на Националния осигурителен институт, се предвижда възможност в срок от една година от влизането на закона в сила да поискат възстановяване на внесените суми по лихви по вземания на НОИ.
При представянето на законопроекта бе подчертано, че общият брой на начетените лица е 9 420, погасили своите задължения са 4 012 души, а разсрочили задълженията си са 1 535 лица.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроекта е изпратен на министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и на социалните партньори.
Министерството на финансите подкрепя законопроекта.
В своето становище Министерството на труда и социалната политика споделя мотивите на вносителите и подкрепя законопроекта, като счита, че между първо и второ гласуване разпоредбата на параграф единствен следва да намери своето систематично място и предлага по-прецизна редакция на същия. Същевременно се подчертава, че следва да се уредят и случаите, при които паричните обезщетения са били получавани преди влизането на закона в сила, но липсата на основание за получаването им е констатирана след влизането на закона в сила.
Националният осигурителен институт подкрепя законопроекта и прави предложения, които развиват становището на Министерството на труда и социалната политика, като предлагат и разпоредба, с която да се уредят и случаите, когато задълженията ще се установят след влизане в сила на закона, но се отнасят за минали периоди. Народните представители бяха информирани, че след приемането на законопроекта НОИ следва да възстанови лихви в размер на почти 636 000 лева, а лихвите по установената сума са в размер на почти 1, 656 млн. лв. следва да се опростят. Същевременно бе подчертано, че внесените суми по главници ще се отразят позитивно върху бюджета на държавното обществено осигуряване.
Националната агенция за приходите споделя философията на законопроекта и счита, че самоосигуряващите се лица следва да се включат в кръга на лицата, които могат да се възползват от опрощаване на лихвите и предлага по-прецизна редакция на разпоредбите в съответствие със Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В допълнение се предлага да се прилага по-облекчен специален ред за възстановяването на лихвата по изцяло погасените от лицата задължения, както и компетентния орган и срока, до изтичането на който могат да бъдат подавани искания за възстановяване на внесени лихви.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изказва принципното си становище, че всяко опрощаване на плащания противоречи на принципите на пазарната икономика, но с оглед потенциалния ефект върху демографските процеси в страната и създалото се социално напрежение, подкрепят предложения законопроект.
Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя законопроекта и счита, че не са налице основания за опрощаване на лихви по задължения към държавното обществено осигуряване и изразява опасения, че с него се създават предпоставки за неравнопоставеност между добросъвестните и недобросъвестните български граждани, както и евентуални бъдещи искания за опрощаване на лихви по неоснователно получени суми за други обезщетения от държавното обществено осигуряване.
В хода на дискусията по законопроекта представителите на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявиха подкрепата си за принципите и философията на законопроекта, но изразиха резерви, че той ще постигне поставените цели от гледна точка на обществените очаквания за опрощаване не само на лихвите, но и на главницата. Същевременно бе подчертано, че наличието на проблем с нееднаквото тълкуване на понятието „детски заведения” е съществувал и в началото на 2011 г. В допълнение, считат че предложените разпоредби се нуждаят от прецизиране в съответствие с принципите на социалното осигуряване, както и да се избегне противопоставянето между коректните и некоректните към държавното обществено осигуряване лица.
Народните представители се обединиха около мнението, че в хода на законопроекта, между първо и второ гласуване, ще се прецизират предложените разпоредби, като ще се отразят коректните предложения на държавните институции.
След гласуване с резултати: „За” - 16 гласа, „Против” и „Въздържал се” няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23. 06. 2011 г.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23. 06. 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 29 юни 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23. 06. 2011 г.
На заседанието присъстваха: г-жа Весела Караиванова, подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”, Национален осигурителен институт, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, Министерство на труда и социалната политика, г-н Стоил Гигов, главен юрисконсулт, дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Национална агенция за приходите и г-жа Асия Гонева, изпълнителен секретар, Конфедерация на независимите синдикати в България.
Законопроектът бе представен от г-жа Станка Шайлекова, която подчерта, че с него се предлагат текстове, с които се преодоляват негативните ефекти за осигурените родители, които получават обезщетение за отглеждане на малко дете, чийто деца посещават детски ясли или други заведения. Вследствие на неясно тълкуване на понятието „детско заведение” за осигурените родители произтичат правни последици, свързани с възстановяване на главницата по неоснователно получени суми и предвидената в Кодекса за социално осигуряване лихва върху тях. Акцентирано бе върху факта, че проблемите, свързани с тълкуването на това понятие и прилагането на съответните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се отнасят за периода 2007 г. – 2010 г.
Със законопроекта се предлага да се опростят лихвите за майки, бащи или лица, които отглеждат детето, ако в шест месечен срок от влизането в сила на законопроекта се погасят главниците по установените задължения във връзка с неоснователно получени суми за осигурителни плащания. Същевременно за лицата, които са възстановили главниците и лихвите по ревизионни актове за начет и разпореждания на контролните органи на Националния осигурителен институт, се предвижда възможност в срок от една година от влизането на закона в сила да поискат възстановяване на внесените суми по лихви по вземания на НОИ.
При представянето на законопроекта бе подчертано, че общият брой на начетените лица е 9 420, погасили своите задължения са 4 012 души, а разсрочили задълженията си са 1 535 лица.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроекта е изпратен на министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и на социалните партньори.
Министерството на финансите подкрепя законопроекта.
В своето становище Министерството на труда и социалната политика споделя мотивите на вносителите и подкрепя законопроекта, като счита, че между първо и второ гласуване разпоредбата на параграф единствен следва да намери своето систематично място и предлага по-прецизна редакция на същия. Същевременно се подчертава, че следва да се уредят и случаите, при които паричните обезщетения са били получавани преди влизането на закона в сила, но липсата на основание за получаването им е констатирана след влизането на закона в сила.
Националният осигурителен институт подкрепя законопроекта и прави предложения, които развиват становището на Министерството на труда и социалната политика, като предлагат и разпоредба, с която да се уредят и случаите, когато задълженията ще се установят след влизане в сила на закона, но се отнасят за минали периоди. Народните представители бяха информирани, че след приемането на законопроекта НОИ следва да възстанови лихви в размер на почти 636 000 лева, а лихвите по установената сума са в размер на почти 1, 656 млн. лв. следва да се опростят. Същевременно бе подчертано, че внесените суми по главници ще се отразят позитивно върху бюджета на държавното обществено осигуряване.
Националната агенция за приходите споделя философията на законопроекта и счита, че самоосигуряващите се лица следва да се включат в кръга на лицата, които могат да се възползват от опрощаване на лихвите и предлага по-прецизна редакция на разпоредбите в съответствие със Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В допълнение се предлага да се прилага по-облекчен специален ред за възстановяването на лихвата по изцяло погасените от лицата задължения, както и компетентния орган и срока, до изтичането на който могат да бъдат подавани искания за възстановяване на внесени лихви.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изказва принципното си становище, че всяко опрощаване на плащания противоречи на принципите на пазарната икономика, но с оглед потенциалния ефект върху демографските процеси в страната и създалото се социално напрежение, подкрепят предложения законопроект.
Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепя законопроекта и счита, че не са налице основания за опрощаване на лихви по задължения към държавното обществено осигуряване и изразява опасения, че с него се създават предпоставки за неравнопоставеност между добросъвестните и недобросъвестните български граждани, както и евентуални бъдещи искания за опрощаване на лихви по неоснователно получени суми за други обезщетения от държавното обществено осигуряване.
В хода на дискусията по законопроекта представителите на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявиха подкрепата си за принципите и философията на законопроекта, но изразиха резерви, че той ще постигне поставените цели от гледна точка на обществените очаквания за опрощаване не само на лихвите, но и на главницата. Същевременно бе подчертано, че наличието на проблем с нееднаквото тълкуване на понятието „детски заведения” е съществувал и в началото на 2011 г. В допълнение, считат че предложените разпоредби се нуждаят от прецизиране в съответствие с принципите на социалното осигуряване, както и да се избегне противопоставянето между коректните и некоректните към държавното обществено осигуряване лица.
Народните представители се обединиха около мнението, че в хода на законопроекта, между първо и второ гласуване, ще се прецизират предложените разпоредби, като ще се отразят коректните предложения на държавните институции.
След гласуване с резултати: „За” - 16 гласа, „Против” и „Въздържал се” няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23. 06. 2011 г.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА
