Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
07/09/2011 първо гласуване
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29. 07. 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29. 07. 2011 г.
На заседанието присъстваха: г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, г-н Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика и представители на социалните партньори.
Законопроектът бе представен от г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
Основната цел на законопроекта е да уреди специфичните трудови правоотношения във връзка с работата от разстояние. Министър Младенов подчерта, че предложените разпоредби отразяват коректно постигнатите договорености между социалните партньори в Националното споразумение за организацията и прилагането на дистанционната работа в Република България, подписано на 24 ноември 2010 г., което от своя страна е в отговор на Европейското рамково споразумение за работа от разстояние от 2002 г. и свързаните с това ангажименти за въвеждането му в българското трудово законодателство.
Народните представители бяха подробно информирани за консултационния процес във връзка с изготвянето на законопроекта и неговото приемане от Министерския съвет, като бе поставен акцент върху утвърждаващата се практика договорености между социалните партньори да получават законова санкция, като по този начин се осигурява по-голяма прозрачност и устойчивост на индустриалните отношения и се гарантират трудовите и социалните права на работниците и служителите.
Със законопроекта се предлага легална дефиниция на работата от разстояние, като се акцентира върху изнасянето на работата извън обичайните помещения на работодателя и използването на информационните технологии. Въведени са основните принципи по отношение на работата от разстояние и по-конкретно нейния доброволен характер, относимостта на договорености на ниво бранш и тяхното отразяване в индивидуалните трудови договори. Предвижда се възможност за реверсивност и преминаването от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. Детайлно са уредени въпросите, свързани с работното място, техническото оборудване и поддържането на работното място, като се предлагат разпоредби за задълженията и отговорностите на двете страни в тези взаимоотношения.
Регламентиран е статута на работещите от разстояние, като се предвижда те да имат същите права като работещите в помещенията на работодателя по отношение на здравословните и безопасните условия на труд, възможностите за професионална квалификация и кариерно развитие. Въведени са и изискванията за защита на личния живот на работещия от разстояние и релевантни правила при осъществяване на контрол по спазване на нормите за здраве и безопасност при работа.
Предлагат се и разпоредби за работното време, почивките и отпуските, като се предвижда те да са в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, релевантните колективни трудови договори и правилника за вътрешния трудов ред. Предвидена е възможност с индивидуалния трудов договор да се изключи полагането на извънреден и нощен труд и труд по време на национални празници.
Трудовото възнаграждение на работещите от разстояние ще се определя по същия начин, както за работещите в помещенията на работодателя при спазване на законодателството и вътрешните актове на работодателя в тази област.
Предвидени са и разпоредби за гарантиране на колективните права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние и за интеграция с работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.
Законопроектът съдържа и други разпоредби, които усъвършенстват нормативната уредба по отношение на командироването на работниците и служителите, предварителните и периодичните медицински прегледи за установяване на здравословното състояние на работниците и служителите.
Със заключителна разпоредба се предлага и изменение в Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, като се предвижда задълженията произтичащи от Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение (преработена) да не се прилагат за действащи споразумения, сключени в периода 5 юни 2009 г. – 5 юни 2011 г.
Постъпило е и становище от отдел „Европейско право” на Администрацията на Народното събрание, съгласно което предложения законопроект не нарушава европейското право, но е необходимо между първо и второ гласуване на законопроекта да се направи прецизиране на разпоредбата, свързана с прилагането на Директива 2009/38/ЕО към действащите споразумения, като се посочат съответните национални разпоредби по нейното транспониране.
В хода на дискусията по законопроекта народните представители от ПП ГЕРБ изразиха подкрепата си за законопроекта, като считат, че уредбата на работата от разстояние усъвършенства трудовото законодателство, а възможностите за работещите сами да организират своето работно време, определяне на почивките в работното време и са ползват отпуски по ред, вид и в размер съгласно установеното в трудовото законодателство и договорености на браншово и индивидуално равнище, гарантират социалните и трудови права на работниците и служителите.
Народните представители от Коалиция за България подкрепят предложения законопроект, защото на практика с него се създават допълнителни възможности за повишаване на заетостта, откриване на нови работни места, социално включване на определени категории лица, съчетаване на професионалния живот и семейните задължения, по-висока производителност и др. Същевременно изказани бяха и съображения относно спецификите при осъществяване на контролната дейност на „Главна инспекция по труда” и някои правно-технически аспекти на законопроекта.
След гласуване с резултати: „За” - 13 гласа, „Против” и „Въздържал се” няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29. 07. 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29. 07. 2011 г.
На заседанието присъстваха: г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, г-н Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика и представители на социалните партньори.
Законопроектът бе представен от г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
Основната цел на законопроекта е да уреди специфичните трудови правоотношения във връзка с работата от разстояние. Министър Младенов подчерта, че предложените разпоредби отразяват коректно постигнатите договорености между социалните партньори в Националното споразумение за организацията и прилагането на дистанционната работа в Република България, подписано на 24 ноември 2010 г., което от своя страна е в отговор на Европейското рамково споразумение за работа от разстояние от 2002 г. и свързаните с това ангажименти за въвеждането му в българското трудово законодателство.
Народните представители бяха подробно информирани за консултационния процес във връзка с изготвянето на законопроекта и неговото приемане от Министерския съвет, като бе поставен акцент върху утвърждаващата се практика договорености между социалните партньори да получават законова санкция, като по този начин се осигурява по-голяма прозрачност и устойчивост на индустриалните отношения и се гарантират трудовите и социалните права на работниците и служителите.
Със законопроекта се предлага легална дефиниция на работата от разстояние, като се акцентира върху изнасянето на работата извън обичайните помещения на работодателя и използването на информационните технологии. Въведени са основните принципи по отношение на работата от разстояние и по-конкретно нейния доброволен характер, относимостта на договорености на ниво бранш и тяхното отразяване в индивидуалните трудови договори. Предвижда се възможност за реверсивност и преминаването от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. Детайлно са уредени въпросите, свързани с работното място, техническото оборудване и поддържането на работното място, като се предлагат разпоредби за задълженията и отговорностите на двете страни в тези взаимоотношения.
Регламентиран е статута на работещите от разстояние, като се предвижда те да имат същите права като работещите в помещенията на работодателя по отношение на здравословните и безопасните условия на труд, възможностите за професионална квалификация и кариерно развитие. Въведени са и изискванията за защита на личния живот на работещия от разстояние и релевантни правила при осъществяване на контрол по спазване на нормите за здраве и безопасност при работа.
Предлагат се и разпоредби за работното време, почивките и отпуските, като се предвижда те да са в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, релевантните колективни трудови договори и правилника за вътрешния трудов ред. Предвидена е възможност с индивидуалния трудов договор да се изключи полагането на извънреден и нощен труд и труд по време на национални празници.
Трудовото възнаграждение на работещите от разстояние ще се определя по същия начин, както за работещите в помещенията на работодателя при спазване на законодателството и вътрешните актове на работодателя в тази област.
Предвидени са и разпоредби за гарантиране на колективните права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние и за интеграция с работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.
Законопроектът съдържа и други разпоредби, които усъвършенстват нормативната уредба по отношение на командироването на работниците и служителите, предварителните и периодичните медицински прегледи за установяване на здравословното състояние на работниците и служителите.
Със заключителна разпоредба се предлага и изменение в Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, като се предвижда задълженията произтичащи от Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение (преработена) да не се прилагат за действащи споразумения, сключени в периода 5 юни 2009 г. – 5 юни 2011 г.
Постъпило е и становище от отдел „Европейско право” на Администрацията на Народното събрание, съгласно което предложения законопроект не нарушава европейското право, но е необходимо между първо и второ гласуване на законопроекта да се направи прецизиране на разпоредбата, свързана с прилагането на Директива 2009/38/ЕО към действащите споразумения, като се посочат съответните национални разпоредби по нейното транспониране.
В хода на дискусията по законопроекта народните представители от ПП ГЕРБ изразиха подкрепата си за законопроекта, като считат, че уредбата на работата от разстояние усъвършенства трудовото законодателство, а възможностите за работещите сами да организират своето работно време, определяне на почивките в работното време и са ползват отпуски по ред, вид и в размер съгласно установеното в трудовото законодателство и договорености на браншово и индивидуално равнище, гарантират социалните и трудови права на работниците и служителите.
Народните представители от Коалиция за България подкрепят предложения законопроект, защото на практика с него се създават допълнителни възможности за повишаване на заетостта, откриване на нови работни места, социално включване на определени категории лица, съчетаване на професионалния живот и семейните задължения, по-висока производителност и др. Същевременно изказани бяха и съображения относно спецификите при осъществяване на контролната дейност на „Главна инспекция по труда” и някои правно-технически аспекти на законопроекта.
След гласуване с резултати: „За” - 13 гласа, „Против” и „Въздържал се” няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29. 07. 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
