Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
11/01/2012
Д О К Л А Д
Относно: Указ № 304 на президента на Република България, постъпил на 27 декември 2011 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 15.12.2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2012 г., разгледа и обсъди издаденият от Президента на Република България Указ № 304 и мотивите към него.
В заседанието участваха: г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, г-н Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, г-н Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, г-н Теодор Дечев, заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива, както и други представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 2 и § 3 от закона.
В мотивите се посочва, че Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда съдържа разпоредби, които сериозно засягат правата на организациите на работодателите, ограничават социалния диалог и са в противоречие с Конституцията на Република България, Кодекса на труда и международни актове, по които Република България е страна.
Президентът изразява своето убеждение, че посочените разпоредби не са присъщи на прокламираната с Преамбюла на Конституцията на Република България социална държава. Изтъква се, че честите и неаргументирани изменения в законовата база, и в частност промяната на критериите за представителност на социалните партньори на национално равнище, не допринасят за устойчиво и трайно уреждане на обществените отношения и създават съмнения, че се преследват конюнктурни политически интереси.
В мотивите той посочва, че нормативното увеличаване на изискванията за числен състав на синдикалните и работодателските организации, за да бъдат признати за представителни е необяснимо, не се налага от практиката и не е в съответствие с принципите на независимия социален диалог. Отчитането само на работещите по трудов договор лица при определянето на членовете на работодателските организации ще затрудни колективното трудово договаряне и социалния диалог. Приетите разпоредби не създават еднакви условия за представителност на сектора на малките и средните предприятия и големите предприятия.
Според президента разпоредбите на § 2 относно чл. 34, т. 1 и т. 2 и § 3 относно чл. 35, ал. 1 от Кодекса на труда противоречат на изискванията на Устава на Международната организация на труда (МОТ) и Конвенция № 87 на МОТ за еднакво третиране на синдикалните и работодателските организации като въвеждат различна регулация за представителност на синдикалните и работодателските организации и използването на различни критерии - брой членове и брой осигурени по трудов договор лица. Обвързването на представителността на работодателските организации основно с броя на наетите по трудов договор работници и служители противоречи и на принципа на равенство по чл. 6, ал. 2 от българската Конституция, както и на чл. 2, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, на чл. 2, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, на чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на чл. 1, т. 1 от Конвенция № 111 на Международната организация на труда от 1958 г. относно дискриминацията в условията на труда и професиите. Новите разпоредби на Кодекса на труда поставят в неравностойно положение работодателите, чиито работници и служители работят предимно въз основа на конкурс или избор и на практика те ще бъдат лишени от представителство на национално равнище, тъй като техните работодатели няма да могат да участват в социалния диалог с държавата и синдикалните организации.
По-нататък се изказва становище, че разпоредбите на § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда създават предпостави за намеса на държавата във вътрешното устройство на тези организации, което трябва да бъде определяно единствено и само от техните устави. Също така противоречат и на разпоредби от Кодекса на труда, които прогласяват свободата на сдружаване на работодателите, независимостта на работодателските организации и определянето на тяхната структура само от техните устави.
Според президента изискването на § 3 относно чл. 35, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или нормативен акт е неприемливо и е в противоречие с Конституцията и Закона за нормативните актове. По същество се отрича нормативния и общозадължителен характер на законите, като се допуска и забранената от чл. 57, ал. 2 от Конституцията злоупотреба с права. В случая се създава възможност държавата да злоупотребява с права спрямо нежелана от нея като социален партньор работодателска организация, като й възлага изпълнението на определени функции. Двойственият подход в законодателната политика - да се разширяват функциите на работодателските организации и да се въвеждат ограничения за национално представителните организации, е необясним и не трябва да се допуска, още повече, че възлагането на функции не зависи от работодателската организация. По този начин се нарушава принципа на синдикалната свобода, прокламиран с множество международни договори и документи, по които Република България е страна.
В заключение президента изказва становище, че чрез новите промени в чл. 35 от Кодекса на труда българските публични власти се намесват пряко в правото на свободно сдружаване на работодателите и чрез новите изисквания, несъобразени със заварено възлагане на функции, елиминират от социалния диалог организации с утвърден авторитет в страната и в международен аспект. Същевременно се противопоставят отделните организации, а държавата едностранно се намества в установения социален диалог, чрез изключването на значими участници, което е в противовес с установената европейска практика и законодателство - на разширяване на социалното сътрудничество и търсене на максимално широко съгласие. Изказани са и опасения от евентуален неблагоприятен международен отзвук в резултат от приемането на разпоредбите на § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
В хода на обсъждането министърът на труда и социалната политика наблегна на продължителния процес на консултации със социалните партньори, предшествал изготвянето на критериите, подчерта високата степен на съгласие по тях и изрази мнение, че оспорваните разпоредби не са противоконституционни и не споделя мотивите на Президента към Указ № 304 от 27. 12. 2011 г. на президента на Република България.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорените от президента разпоредби.
Представителите на Политическа партия ГЕРБ, считат че мотивите на президента са неоснователни и изразиха подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи споделят мотивите на Президента и считат, че е целесъобразно преразглеждането на оспорените разпоредби, защото с тях се създават предпоставки за злоупотреба с права, като чрез бъдещи законови промени може да се игнорират неудобни социални партньори. Изказани бяха съмнения относно необходимостта от промени в критериите за представителност на социалните партньори, като се отбеляза, че с новите разпоредби се създават предпоставки за противопоставянето на едрия и дребния бизнес.
Представителите на национално представителните организации също изказаха различни становища относно критериите за представителност, без да оспорват по принцип необходимостта от тяхната промяна. Подкрепено бе завишаването на количествените критерии за по-адекватно представителство на работодателите. Същевременно се споделиха и опасения от евентуално ограничаване на покритието и обхвата на социалния диалог.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа „за”, 6 гласа „против” и без „въздържали се”, прие следното
С Т А Н О В И Щ Е
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 15 декември 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
Относно: Указ № 304 на президента на Република България, постъпил на 27 декември 2011 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 15.12.2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2012 г., разгледа и обсъди издаденият от Президента на Република България Указ № 304 и мотивите към него.
В заседанието участваха: г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, г-н Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, г-н Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, г-н Евгений Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, г-н Теодор Дечев, заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива, както и други представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Председателят на комисията запозна народните представители с указа и мотивите на президента. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, като оспорва § 2 и § 3 от закона.
В мотивите се посочва, че Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда съдържа разпоредби, които сериозно засягат правата на организациите на работодателите, ограничават социалния диалог и са в противоречие с Конституцията на Република България, Кодекса на труда и международни актове, по които Република България е страна.
Президентът изразява своето убеждение, че посочените разпоредби не са присъщи на прокламираната с Преамбюла на Конституцията на Република България социална държава. Изтъква се, че честите и неаргументирани изменения в законовата база, и в частност промяната на критериите за представителност на социалните партньори на национално равнище, не допринасят за устойчиво и трайно уреждане на обществените отношения и създават съмнения, че се преследват конюнктурни политически интереси.
В мотивите той посочва, че нормативното увеличаване на изискванията за числен състав на синдикалните и работодателските организации, за да бъдат признати за представителни е необяснимо, не се налага от практиката и не е в съответствие с принципите на независимия социален диалог. Отчитането само на работещите по трудов договор лица при определянето на членовете на работодателските организации ще затрудни колективното трудово договаряне и социалния диалог. Приетите разпоредби не създават еднакви условия за представителност на сектора на малките и средните предприятия и големите предприятия.
Според президента разпоредбите на § 2 относно чл. 34, т. 1 и т. 2 и § 3 относно чл. 35, ал. 1 от Кодекса на труда противоречат на изискванията на Устава на Международната организация на труда (МОТ) и Конвенция № 87 на МОТ за еднакво третиране на синдикалните и работодателските организации като въвеждат различна регулация за представителност на синдикалните и работодателските организации и използването на различни критерии - брой членове и брой осигурени по трудов договор лица. Обвързването на представителността на работодателските организации основно с броя на наетите по трудов договор работници и служители противоречи и на принципа на равенство по чл. 6, ал. 2 от българската Конституция, както и на чл. 2, ал. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, на чл. 2, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, на чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на чл. 1, т. 1 от Конвенция № 111 на Международната организация на труда от 1958 г. относно дискриминацията в условията на труда и професиите. Новите разпоредби на Кодекса на труда поставят в неравностойно положение работодателите, чиито работници и служители работят предимно въз основа на конкурс или избор и на практика те ще бъдат лишени от представителство на национално равнище, тъй като техните работодатели няма да могат да участват в социалния диалог с държавата и синдикалните организации.
По-нататък се изказва становище, че разпоредбите на § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда създават предпостави за намеса на държавата във вътрешното устройство на тези организации, което трябва да бъде определяно единствено и само от техните устави. Също така противоречат и на разпоредби от Кодекса на труда, които прогласяват свободата на сдружаване на работодателите, независимостта на работодателските организации и определянето на тяхната структура само от техните устави.
Според президента изискването на § 3 относно чл. 35, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или нормативен акт е неприемливо и е в противоречие с Конституцията и Закона за нормативните актове. По същество се отрича нормативния и общозадължителен характер на законите, като се допуска и забранената от чл. 57, ал. 2 от Конституцията злоупотреба с права. В случая се създава възможност държавата да злоупотребява с права спрямо нежелана от нея като социален партньор работодателска организация, като й възлага изпълнението на определени функции. Двойственият подход в законодателната политика - да се разширяват функциите на работодателските организации и да се въвеждат ограничения за национално представителните организации, е необясним и не трябва да се допуска, още повече, че възлагането на функции не зависи от работодателската организация. По този начин се нарушава принципа на синдикалната свобода, прокламиран с множество международни договори и документи, по които Република България е страна.
В заключение президента изказва становище, че чрез новите промени в чл. 35 от Кодекса на труда българските публични власти се намесват пряко в правото на свободно сдружаване на работодателите и чрез новите изисквания, несъобразени със заварено възлагане на функции, елиминират от социалния диалог организации с утвърден авторитет в страната и в международен аспект. Същевременно се противопоставят отделните организации, а държавата едностранно се намества в установения социален диалог, чрез изключването на значими участници, което е в противовес с установената европейска практика и законодателство - на разширяване на социалното сътрудничество и търсене на максимално широко съгласие. Изказани са и опасения от евентуален неблагоприятен международен отзвук в резултат от приемането на разпоредбите на § 2 и § 3 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
В хода на обсъждането министърът на труда и социалната политика наблегна на продължителния процес на консултации със социалните партньори, предшествал изготвянето на критериите, подчерта високата степен на съгласие по тях и изрази мнение, че оспорваните разпоредби не са противоконституционни и не споделя мотивите на Президента към Указ № 304 от 27. 12. 2011 г. на президента на Република България.
Народните представители от Комисията по труда и социалната политика изразиха различни позиции по отношение на оспорените от президента разпоредби.
Представителите на Политическа партия ГЕРБ, считат че мотивите на президента са неоснователни и изразиха подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Народните представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи споделят мотивите на Президента и считат, че е целесъобразно преразглеждането на оспорените разпоредби, защото с тях се създават предпоставки за злоупотреба с права, като чрез бъдещи законови промени може да се игнорират неудобни социални партньори. Изказани бяха съмнения относно необходимостта от промени в критериите за представителност на социалните партньори, като се отбеляза, че с новите разпоредби се създават предпоставки за противопоставянето на едрия и дребния бизнес.
Представителите на национално представителните организации също изказаха различни становища относно критериите за представителност, без да оспорват по принцип необходимостта от тяхната промяна. Подкрепено бе завишаването на количествените критерии за по-адекватно представителство на работодателите. Същевременно се споделиха и опасения от евентуално ограничаване на покритието и обхвата на социалния диалог.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика с 11 гласа „за”, 6 гласа „против” и без „въздържали се”, прие следното
С Т А Н О В И Щ Е
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 15 декември 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
