Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
18/01/2012 първо гласуване
Д О К Л А Д
по Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на труда и социалната политика: г-н Тотю Младенов, министър, г-жа Валентина Симеонова, заместник-министър, г-жа Надежда Харизанова, държавен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”, г-жа Илка Кайджийска, главен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”. Присъстваха и представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, както и представители на организации на и за хората с увреждания.
Законопроектът бе представен от г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. Той поясни, че с предлаганият законопроект се ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г. от Организацията на обединените нации и влязла в сила на 3 май 2008 г. Конвенцията не предвижда нови човешки права. Правата, за които тя се отнася, вече са декларирани в редица международни правни актове, както и в конституциите и националните законодателства на преобладаващата част от държавите, страни по Конвенцията. Тя има по-скоро характер на нов правен инструмент, който ясно и изрично да предвиди задълженията, механизмите и минимума мерки, които държавите, страни по Конвенцията, следва да предприемат, за да осигурят заявените вече равни човешки права и на хората с увреждания.
На 23.12.2010 г. тя е ратифицирана и от Европейския съюз като самостоятелен субект и това е първият международноправен акт от подобен вид, с който Европейският съюз се обвърза като регионално обединение на държави. В тази насока през ноември 2010 г. Европейската комисия приема Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020: Подновен ангажимент на Европа без бариери. С нея се определят мерките по прилагане на Конвенцията от страна на европейските институции. В рамките на Европейския съюз, вече 19 страни-членки са ратифицирали Конвенцията, а 16 са ратифицирали Факултативния протокол към нея.
Република България е подписала Конвенцията на 27 септември 2007 г., a на 18 декември 2008 г. Факултативния протокол към нея, с което е поела ангажимент за последваща ратификация.
Целта на Конвенцията е да способства за зачитане на вътрешноприсъщото човешко достойнство на хората с увреждания. За първи път се дава единно определение за човек с увреждане, основаващо се на социалния подход, а не на медицинския, според който хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие, както останалите граждани в обществото и по-конкретно: „Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите.”
Конвенцията определя основните задължения на ратифициралите я държави за да гарантират пълноценната реализация на всички човешки права и основни свободи за хората с увреждания. Сред тях са предприемане на всички необходими мерки, включително съобразяване на провежданите политики и законодателство с изискванията на конвенцията, както и премахване на закони, наредби, навици и практики, водещи до дискриминиране на хората с увреждания, като тези процеси се консултират с хората с увреждания и с организациите, които ги представляват.
Сред обхвата на Конвенцията са ключовите проблеми за равен достъп на хората с увреждания, като:
• равнопоставеност на хората с увреждания и борба с дискриминацията;
• жени и девойки с увреждания, подложени на множество форми на дискриминация;
• деца с увреждания;
• достъпна среда и право на хората с увреждания да живеят независимо живот и участват пълноценно във всички аспекти от живота на обществото;
• равнопоставеност пред закона - правоспособност и дееспособност на хората с увреждания;
• достъп до правосъдие;
• защита срещу експлоатация, насилие и тормоз;
• право на независим живот и включване в общността;
• свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация;
• право на сключване брак и създаване на семейство;
• включващо образование и възможности за обучение през целия живот;
• достъп до по-висок стандарт на здравеопазване, без дискриминация, основана на увреждане;
• право на труд, равноправно с всички останали, включващо правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хората с увреждания;
• подходящ жизнен стандарт и социална закрила;
• право на участие в политическия и обществен живот.
Конвенцията предвижда за ратифициралите я страни задължение да осигурят прилагането и мониторинг на Конвенцията като определят отговорна институция на правителствено ниво, която да разработи и прилага национален механизъм за наблюдение на прилагането. Това включва изготвяне и представяне на периодични национални доклади за изпълнение на Конвенцията пред мониторинговия орган – Комитета по правата на хората с увреждания към Организацията на обединените нации.
С приемането на законопроекта ще бъдат изпълнени ангажиментите на Република България, поети с подписването на Конвенцията, както и изпълнение на ангажиментите на страната, като членка на Европейския съюз, за гарантиране на равнопоставено упражняване на основни човешки права от хората с увреждане.
В хода на дискусията народните представители от всички парламентарни групи изразиха подкрепа за ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, с което Република България заявява готовността си да осигури най-високите стандарти за защита на хората с увреждания и да създаде условия да водят независим и достоен живот.
След проведено гласуване с резултати: „За”- 15 гласа, „Против” и „Въздържали се”- няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
по Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 18 януари 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на труда и социалната политика: г-н Тотю Младенов, министър, г-жа Валентина Симеонова, заместник-министър, г-жа Надежда Харизанова, държавен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”, г-жа Илка Кайджийска, главен експерт в дирекция „Социална закрила и равни възможности”. Присъстваха и представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, както и представители на организации на и за хората с увреждания.
Законопроектът бе представен от г-н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика. Той поясни, че с предлаганият законопроект се ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета на 13 декември 2006 г. от Организацията на обединените нации и влязла в сила на 3 май 2008 г. Конвенцията не предвижда нови човешки права. Правата, за които тя се отнася, вече са декларирани в редица международни правни актове, както и в конституциите и националните законодателства на преобладаващата част от държавите, страни по Конвенцията. Тя има по-скоро характер на нов правен инструмент, който ясно и изрично да предвиди задълженията, механизмите и минимума мерки, които държавите, страни по Конвенцията, следва да предприемат, за да осигурят заявените вече равни човешки права и на хората с увреждания.
На 23.12.2010 г. тя е ратифицирана и от Европейския съюз като самостоятелен субект и това е първият международноправен акт от подобен вид, с който Европейският съюз се обвърза като регионално обединение на държави. В тази насока през ноември 2010 г. Европейската комисия приема Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020: Подновен ангажимент на Европа без бариери. С нея се определят мерките по прилагане на Конвенцията от страна на европейските институции. В рамките на Европейския съюз, вече 19 страни-членки са ратифицирали Конвенцията, а 16 са ратифицирали Факултативния протокол към нея.
Република България е подписала Конвенцията на 27 септември 2007 г., a на 18 декември 2008 г. Факултативния протокол към нея, с което е поела ангажимент за последваща ратификация.
Целта на Конвенцията е да способства за зачитане на вътрешноприсъщото човешко достойнство на хората с увреждания. За първи път се дава единно определение за човек с увреждане, основаващо се на социалния подход, а не на медицинския, според който хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална закрила, а като равнопоставени субекти, които заслужават уважение и равноправие, както останалите граждани в обществото и по-конкретно: „Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите.”
Конвенцията определя основните задължения на ратифициралите я държави за да гарантират пълноценната реализация на всички човешки права и основни свободи за хората с увреждания. Сред тях са предприемане на всички необходими мерки, включително съобразяване на провежданите политики и законодателство с изискванията на конвенцията, както и премахване на закони, наредби, навици и практики, водещи до дискриминиране на хората с увреждания, като тези процеси се консултират с хората с увреждания и с организациите, които ги представляват.
Сред обхвата на Конвенцията са ключовите проблеми за равен достъп на хората с увреждания, като:
• равнопоставеност на хората с увреждания и борба с дискриминацията;
• жени и девойки с увреждания, подложени на множество форми на дискриминация;
• деца с увреждания;
• достъпна среда и право на хората с увреждания да живеят независимо живот и участват пълноценно във всички аспекти от живота на обществото;
• равнопоставеност пред закона - правоспособност и дееспособност на хората с увреждания;
• достъп до правосъдие;
• защита срещу експлоатация, насилие и тормоз;
• право на независим живот и включване в общността;
• свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация;
• право на сключване брак и създаване на семейство;
• включващо образование и възможности за обучение през целия живот;
• достъп до по-висок стандарт на здравеопазване, без дискриминация, основана на увреждане;
• право на труд, равноправно с всички останали, включващо правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хората с увреждания;
• подходящ жизнен стандарт и социална закрила;
• право на участие в политическия и обществен живот.
Конвенцията предвижда за ратифициралите я страни задължение да осигурят прилагането и мониторинг на Конвенцията като определят отговорна институция на правителствено ниво, която да разработи и прилага национален механизъм за наблюдение на прилагането. Това включва изготвяне и представяне на периодични национални доклади за изпълнение на Конвенцията пред мониторинговия орган – Комитета по правата на хората с увреждания към Организацията на обединените нации.
С приемането на законопроекта ще бъдат изпълнени ангажиментите на Република България, поети с подписването на Конвенцията, както и изпълнение на ангажиментите на страната, като членка на Европейския съюз, за гарантиране на равнопоставено упражняване на основни човешки права от хората с увреждане.
В хода на дискусията народните представители от всички парламентарни групи изразиха подкрепа за ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, с което Република България заявява готовността си да осигури най-високите стандарти за защита на хората с увреждания и да създаде условия да водят независим и достоен живот.
След проведено гласуване с резултати: „За”- 15 гласа, „Против” и „Въздържали се”- няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-1, внесен от Министерски съвет на 04. 01. 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
