Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
26/09/2012
Д О К Л А Д
по проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), №202-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.08.2012 г.
Комисията по труда и социалната политика, на свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2012 г., разгледа проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), №202-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.08.2012 г.
В заседанието участва г – н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, както и представители на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” на Министерството на труда и социалната политика: г-жа Елена Велкова, директор, г-жа Елица Славчева, началник на отдел и г-н Христо Симеонов, държавен експерт. Присъства и г-жа Снежана Малакова от отдел „Правен” на Националния осигурителен институт.
Проектът за решение бе представен от г-н Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, който подчерта, че с него се предлагат за обсъждане два документа. В първият от тях – Конвенция № 189 относно домашните работници, приложното поле се разпростира върху задълженията на всяка страна да осигури ефективно насърчаване и защита на човешките права на домашните работници, с цел насърчаване и реализиране на основните принципи и права на работното място, свободата на сдружаване и право на колективно договаряне.
Предвидена е легална дефиниция на понятията „домашна работа” и „домашен работник”.
Специален акцент е поставен върху премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд и особено на премахването на детския труд и дискриминацията по отношение на заетостта и професиите.
Конвенцията съдържа разпоредби, отнасящи се до минималната възраст за домашните работници, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд, както и на достойни условия на живот ако домашните работници пребивават в домакинството.
Информирането за сроковете и условията за наемане на работа е разработено детайлно, като са поставени минимални изисквания относно кръга от въпроси, които следва да се включат в процеса на информиране.
Безопасността и здравето при работа, почивките и особено седмичната почивка, медицинските грижи, социалната сигурност и други социални права, равното третиране на домашните работници с другите работници, дължимостта на възнаграждение и начините на неговото изплащане, както и действията на институциите на пазара на труда по отношение на домашните работници са сред съществените разпоредби на Конвенцията, които определят задължителните минимални стандарти по отношение на домашните работници.
Препоръка № 201 допълва и доразвива Конвенцията. Според нея държавите членки трябва да идентифицират и отстранят евентуални законодателни и административни мерки за упражняване на предвидените в Конвенцията права за домашните работници, както и да насърчават по подходящ начин организациите на домашните работници и организациите на работодателите на домашни работници.
Препоръката набляга на необходимостта от насърчаването на добри практики чрез платените бюра и агенции по труда по отношение на домашните работници, включително и домашни работници–мигранти, както и предприемането на допълнителни мерки за тяхната ефективна защита.
Вземането на акт е процедура, която се съдържа в Устава на Международната организация на труда и чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид тези документи при бъдеща работа. Вземането на акт, не поражда непосредствени юридически задължения за националните органи по прилагането на разглежданите документи.
По време на дискусията народните представители намериха за основателни аргументите и мотивите на вносителите на проекта за решение за вземане на акт от тези два документа, приети на 100-ата сесия на Международната конференция на труда на 16 юни 2011 г. в Женева. Съществено внимание беше обърнато на основните принципи и инструменти, съдържащи се в Конвенцията и Препоръката и по-специално равното третиране, недискриминацията и премахването на принудителния или задължителен труд, както и на детския труд, които се споделят от народните представителите от всички парламентарни групи.
След проведено гласуване с резултати: „За” – 13 гласа, „Против” и „Въздържал се” - няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), № 202-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.08.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
по проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), №202-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.08.2012 г.
Комисията по труда и социалната политика, на свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2012 г., разгледа проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), №202-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.08.2012 г.
В заседанието участва г – н Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, както и представители на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество” на Министерството на труда и социалната политика: г-жа Елена Велкова, директор, г-жа Елица Славчева, началник на отдел и г-н Христо Симеонов, държавен експерт. Присъства и г-жа Снежана Малакова от отдел „Правен” на Националния осигурителен институт.
Проектът за решение бе представен от г-н Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, който подчерта, че с него се предлагат за обсъждане два документа. В първият от тях – Конвенция № 189 относно домашните работници, приложното поле се разпростира върху задълженията на всяка страна да осигури ефективно насърчаване и защита на човешките права на домашните работници, с цел насърчаване и реализиране на основните принципи и права на работното място, свободата на сдружаване и право на колективно договаряне.
Предвидена е легална дефиниция на понятията „домашна работа” и „домашен работник”.
Специален акцент е поставен върху премахването на всички форми на принудителен или задължителен труд и особено на премахването на детския труд и дискриминацията по отношение на заетостта и професиите.
Конвенцията съдържа разпоредби, отнасящи се до минималната възраст за домашните работници, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд, както и на достойни условия на живот ако домашните работници пребивават в домакинството.
Информирането за сроковете и условията за наемане на работа е разработено детайлно, като са поставени минимални изисквания относно кръга от въпроси, които следва да се включат в процеса на информиране.
Безопасността и здравето при работа, почивките и особено седмичната почивка, медицинските грижи, социалната сигурност и други социални права, равното третиране на домашните работници с другите работници, дължимостта на възнаграждение и начините на неговото изплащане, както и действията на институциите на пазара на труда по отношение на домашните работници са сред съществените разпоредби на Конвенцията, които определят задължителните минимални стандарти по отношение на домашните работници.
Препоръка № 201 допълва и доразвива Конвенцията. Според нея държавите членки трябва да идентифицират и отстранят евентуални законодателни и административни мерки за упражняване на предвидените в Конвенцията права за домашните работници, както и да насърчават по подходящ начин организациите на домашните работници и организациите на работодателите на домашни работници.
Препоръката набляга на необходимостта от насърчаването на добри практики чрез платените бюра и агенции по труда по отношение на домашните работници, включително и домашни работници–мигранти, както и предприемането на допълнителни мерки за тяхната ефективна защита.
Вземането на акт е процедура, която се съдържа в Устава на Международната организация на труда и чиято функция се състои в широко информиране и мобилизация на общественото мнение за приемане на по-ефективни мерки на национално равнище, отговарящи на съответните международни документи. Такива решения дават възможност на Народното събрание да има предвид тези документи при бъдеща работа. Вземането на акт, не поражда непосредствени юридически задължения за националните органи по прилагането на разглежданите документи.
По време на дискусията народните представители намериха за основателни аргументите и мотивите на вносителите на проекта за решение за вземане на акт от тези два документа, приети на 100-ата сесия на Международната конференция на труда на 16 юни 2011 г. в Женева. Съществено внимание беше обърнато на основните принципи и инструменти, съдържащи се в Конвенцията и Препоръката и по-специално равното третиране, недискриминацията и премахването на принудителния или задължителен труд, както и на детския труд, които се споделят от народните представителите от всички парламентарни групи.
След проведено гласуване с резултати: „За” – 13 гласа, „Против” и „Въздържал се” - няма,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за решение за вземане на акт от Конвенцията относно домашните работници (№ 189) и от Препоръката относно домашните работници (№ 201), № 202-03-16, внесен от Министерски съвет на 31.08.2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
