---

На 9 септември 2009 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на ръководството, структурата и дейността на Националния осигурителен институт.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Емилия Масларова.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, може да започнем заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Искам да ви информирам, че част от колегите ще се присъединят малко по-късно, тъй като в момента текат заседания и на други комисии.
За днешното заседание е предвиден следният

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на ръководството, структурата и дейността на Националния осигурителен институт.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчета на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., № 910-00-68, внесен от Националния осигурителен институт на 22 май 2009 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 4 септември 2009 г.
4. Разни.

Искам да кажа „Добре дошли!” на управителя на Националния осигурителен институт господин Сотир Ушев, на подуправителя госпожа Весела Караиванова, разбира се и на заместник-министъра госпожа Христина Митрева, която отговаря от страна на министерството за политиката, отнасяща се до НОИ.
Добре дошли и на директорите на дирекции в Националния осигурителен институт – предполагам, че господин Ушев ще ги представи.
По втора точка от дневния ред - Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ние не сме водеща комисия. Но по закон той се обсъжда в пленарната зала и водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ако считате, че трябва да изчакаме становището на Комисията по бюджет и финанси, да си свърши работата, но те отговарят за написването на доклада, който се внася в парламента, а ние да си свършим нашата работа и да мине през нашата комисия, така че да сме готови като поддържаща комисия при внасяне в пленарната зала. Аз не бих възразила, ако колегите от комисията нямат готовност да обсъждаме втората точка от дневния ред, а именно Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Така че редно е да го гледаме, още повече, че тази ратификация по Конституция е от онези ратификации, които трябва да бъдат разгледани и в пленарната зала. Затова го предлагам на вниманието ви и го внасям в днешния дневен ред.
По трета точка - Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост, ние сме водещата комисия. Така че е редно да го разгледаме. Това е една от тези ратификации, които трябва да бъдат разгледани и в пленарна зала. Затова ги предлагам на вниманието и в днешния дневен ред.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред?
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаема госпожо председател, относно Вашето предложение да отложим т. 2, аз бих изразила становище, че е по-добре наистина да изчакаме становището на водещата комисия. Редно е да имаме някакво впечатление - има връзка между тези два отчета. Така че може би е по-добре да изчакаме колегите с тяхното становище.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Има ли други становища?
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Колеги, досега практиката показва, че тези отчети за бюджетите на Националния осигурителен институт, на Националната здравноосигурителна каса, на държавния бюджет се разпределят на ресорните комисии, без при това да има водеща комисия. Забележете, че тук на първо място е записана Комисията по бюджет и финанси, но не е записано, че тя е водеща комисия.
Това означава, че няма никакъв проблем отчетът да се разгледа и в Комисията по бюджет и финанси, и в Комисията по труда и социалната политика поотделно, или ако двамата председатели на комисии се разберат тази точка да се гледа заедно, каквато практика през годините е имало.
Така че няма никакъв проблем да изчакаме заседанието на Бюджетната комисия, но какво от това? Тя ще се произнесе, но ние трябва да се произнесем отделно и трябва да подготвим нашия доклад. Както прецените, но е възможен и единият, и другият вариант.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Колеги, аз предлагам да се разбера с председателя на Комисията по бюджет и финанси и евентуално двете комисии заедно да гледаме материалите, така че да можем да ги обсъдим. Съответно ние трябва да направим нашия доклад на нашата комисия, а Комисията по бюджет и финанси ще направи своя доклад. Може и общ доклад да направим.
ХАСАН АДЕМОВ: Съжалявам, че вземам думата пак. Но точно в нашия кодекс има текст, който казва, че Отчетът за бюджета на държавното обществено осигуряване се гледа заедно с Отчета за държавния бюджет. Като отида в Бюджетната комисия, аз ще попитам къде е Отчетът на държавния бюджет за 2008 г. и те ще ми кажат, че го няма. Усложняваме нещата, затова исках да кажа, че е по-добре ние сега тук да си гледаме нашия дневен ред – тук са колегите, а те да си гледат техния отчет. Но, както прецените.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Все пак държа да се съобразя с колегите и с тяхното становище.
ХАСАН АДЕМОВ: И аз се съобразявам.
ВЯРА ПЕТРОВА: Да го гледаме заедно с другия.
Който е съгласен да подкрепим предложението, направено от колегите от ГЕРБ, моля да гласува – за отпадане на т. 2.
Гласували 11 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на т. 2 се приема.

Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО, СТРУКТУРАТА И ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Давам думата на господин Сотир Ушев – управител на Националния осигурителен институт.
СОТИР УШЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, госпожо и господин заместник-председател, госпожи и господа членове на Социалната комисия на 41-то Народно събрание, госпожо заместник-министър, дами и господа! Искам да се представя. Казвам се Сотир Ушев и съм управител на Националния осигурителен институт.
Използвам възможността, за да ви благодаря, че отправихте покана да присъстваме на днешното заседание, на което да представим ръководството на НОИ и освен това да представим пред вас анализа на приходите и разходите на консолидирания бюджет на ДОО за м. юли 2009 г.
Преди да представя ръководството на НОИ, искам да ви запозная с функциите и основната структура на НОИ. Националният осигурителен институт е публична правна организация, която управлява ДОО, съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. За дейността си Националният осигурителен институт се отчита пред Народното събрание.
Кои са функциите на НОИ? Той изпълнява бюджета за държавното обществено осигуряване, установява и събира вземания на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности, организира дейността по установяване на административни нарушения и наказания, извършва изплащане на пенсии и обезщетения за безработица и организира дейността по други осигурителни плащания, събира информация и поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица, осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното социално осигуряване.
Националният осигурителен институт издаде бюлетин. Той също поддържа информационна система за лицата, които работят на трудово правоотношение, сключва договори за предоставяне на информация, информационни продукти за обработване на информацията и дейността по социалното осигуряване.
Кои са органите на управление на НОИ? Органите на управление на НОИ са Надзорен съвет, управител, подуправител, Централно управление, Съвет на управителя, 28 териториални поделения.
Надзорният съвет се избира за срок от 4 години. Състои се от по един представител на всяка от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Признат е съгласно Кодекса на труда при равен брой представители, определен от Министерския съвет, един от които задължително е изпълнителният директор на НАП.
Искам да информирам уважаемата комисия, че новият Надзорен съвет е формиран, квотата от Министерския съвет е определена и вече имахме първо заседание, на което приехме измененията на Кодекса за социално осигуряване.
Членовете на Надзорния съвет избират от своя страна председателят, който е на ротационен принцип.
Управителят на НОИ участва в неговите заседания със съвещателен глас.
Управителят и подуправителят на НОИ се избират от Народното събрание за срок от 4 години. Функциите на управителя е да осъществява оперативното ръководство на НОИ, съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Подуправителят изпълнява функциите на управителя при неговото отсъствие. Освен това може да изпълнява функции, които са му възложени от управителя. Освен това той свиква и ръководи заседанията на Съвета на управителя.
Централното управление на НОИ е ситуирано в София. Централното управление осъществява дейността си чрез главни дирекции, дирекции, отдели и сектори. Състои се от следните функционални направления: Главна дирекция „Пенсии”, Главна дирекция „Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”, Главна дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране”, Главна дирекция „Информационни системи”, Главна дирекция „Човешки ресурси и управление на собствеността”, Главна дирекция „Финансово-счетоводна дейност”, Дирекция „Международна дейност”, Дирекция „Вътрешен одит”, Дирекция „Архивно стопанство”, Дирекция „Европейска интеграция и международни договори”, Отдел „Правен”, Отдел „Връзки с обществеността”, Отдел „Секретен”, Отдел „Управление при кризи и оръжия за масово поразяване”. Към подуправителя на пряко подчинение има Главен финансов контрол и финансови контрольори. Също така към управителя и подуправителя има Кабинет на подуправителя.
Ако ми позволите да представя колегите, които са тук пред вас: главните директори и подуправителя на НОИ. За подуправител на НОИ е избран от Народното събрание госпожа Весела Караиванова, началник на кабинета е господин Иво Беров, директор на Главна дирекция „Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване” е госпожа Даниела Ценова, директор на Главна дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране” е госпожа Антоанета Ганчева, директор на Главна дирекция „Финансово-счетоводна дейност” е Мария Жечева, изпълняващ длъжността „Директор” на Главна дирекция „Пенсии” е Антоанета Киркова, изпълняващ длъжността на Дирекция „Човешки ресурси и управление на собствеността” е госпожа Мариана Коева, началник-отдел „Правен” – Йосиф Милошев, парламентарен секретар на НОИ е госпожа Жанет Живкова. Господин Марин Калчев е главен директор на „Информационни системи” - най-важната структура в НОИ.
Искам да уверя уважаемата комисия, че всички експерти на НОИ могат винаги да бъдат на ваше разположение при решаването на новите политики в областта на социалното осигуряване. Те са тук и винаги могат да се ползват с мнения, становища, разчети, експертни виждания и ефекти в политиките за даване на оценка. Всичко това може да бъде отправено към тях, към мен, към колегите, които да подпомагат дейността на комисията. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин Ушев.
Преди секунди заместник-председателят господин Великов ме попита - а кой е главният актюер? Защото все пак ние познаваме и заместник-министър Митрева като човек, който, бих могла да кажа, че една голяма част от трудовия си път е минал като главен актюер на НОИ – човек, който е дирижирал институцията в перспектива.
Колеги, моля за вашите въпроси към ръководството на Националния осигурителен институт и към ресорния заместник-министър, който е тук и който достатъчно в дълбочина е запознат с функциите и организационната структура на тази изключително важна институция, с която ние ще работим с вас в бъдеще.
Госпожо Митрева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, това, което мога да добавя за народните представители, които в една голяма част от комисията са нови, е, че НОИ една много структурирана професионална институция. Наистина мисля, че можете да разчитате напълно на капацитета на колегите от НОИ.
Мога да ви уверя, че отношенията и координацията между Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика ще бъдат поставени на една по-добра основа, защото досега винаги е имало взаимно зачитане и уважение на работата и на министерствата и на НОИ. Но може би самата координация в някои аспекти не е била на най-доброто си ниво.
Смятам, че оттук-нататък просто работата и на НОИ, като институт, който изпълнява социалните политики, и на Министерството на труда и социалната политика, което ще бъде подпомагано с експертните оценки и с всичко, с което НОИ разполага, ще бъде в интерес на добрата работа, на добрите решения, които трябва оттук-нататък да продължаваме да търсим и намираме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря на госпожа Митрева.
Колеги, имате думата. След като няма да разглеждаме в днешното заседание отчета за 2008 г., имаме само едно представяне на хората, занимаващи се с тази изключително деликатна и винаги много интересна за цялото общество институция и проблемите, които решават в НОИ.
Заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Аз искам да попитам – постоянно се говори за недостиг на средства. Каква е тенденцията в НОИ откъм средствата, с които разполага за пенсии? Какъв е недостигът? Имате ли някакви разчети за полугодието или към края на годината?
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Заповядайте, господин Ушев.
СОТИР УШЕВ: Благодаря Ви.
Смятам, че този отговор ще получите от анализа на приходите и разходите на консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване за м. юли 2009 г. Аз мога да кажа само, за да не преповтарям колежката Ганчева, че дефицитът, очертаващ се за м. юли т.г., е 196 млн.лв. Това е само за м. юли, а анализите говорят, че към края на годината той ще бъде 549 млн. лв.
Може бе е по-добре колежката, ако позволите госпожо председател, да ви запознае с анализа на този отчет, след което ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Не възразявам, въпреки че навлизаме по същество в обсъждането на друга тема.
Заповядайте с презентацията, госпожо Ганчева.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: Аз съм главен директор на дирекция „Планиране, анализ и прогнозиране” на НОИ и главен актюер само от около месец, така че малко се вълнувам на тази наша първа среща.
Първо, трябва да ви кажа, че бюджетът на НОИ се изпълнява в една по-сложна обстановка – в обстановка на икономическа криза. Аз, като първи слайд, съм подготвила „Изменения на макроикономическата среда”. Виждате, че брутният вътрешен продукт по план трябваше да бъде 73 млрд. лв., а ние очакваме да бъде 63 млрд. лв. Това е разлика от 10 млрд. лв. Очакваната инфлация също е доста по-ниска от планираната.
Средната работна заплата на наетите в бюджетната сфера също няма да бъде повишена от м. юли. Минималната работна заплата си остава непроменена. Но виждаме, че очакваме безработицата да надскочи планираната с 3%.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Средногодишната или в край на годината?
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА: Очакваме 9,5% в края на годината да бъде инфлацията, а не средногодишната. В момента тя е някъде около 7,8%. Така че при тези по-тежки условия ние трябва да изпълняваме бюджета на ДОО.
Каква е ситуацията по приходите? Имаме свиване на осигурителната база, като два основни показателя, това е броят на осигурените лица и техният осигурителен доход. Имаме някъде около 100 хиляди по-малко осигурени лица средномесечно, а осигурителният доход е някъде с около 30 лв. по-нисък. Ето даже за м. юли – вчера го получихме, той е под 550 лв., като очакванията ни бяха за малко по-висок доход, но на толкова се осигуряват хората в страната. Като резултат до м. юни ние сме имали по-малко приходи - 121 млн. лв., но до края на годината очакваме някъде 475 млн. лв. по-малко приходи. Обикновено през втората половина на годината очакваме повече приходи, защото в бюджетната сфера имаме увеличаване от м. юли на заплатите, но тази година не се случиха. Освен това в края на годината има допълнителни плащания, но сега няма да ги очакваме. Така че няма да имаме около 500 млн. лв. приходи.
По разходите обикновено имаме преразход при краткосрочните обезщетения, като основно това са обезщетенията при безработица. Нашите безработни лица с право на обезщетение очакваме да скочат двойно в сравнение с това, което сме планирали. Оттам и разходът ще бъде по-висок – планираният е за 100 млн. лв., а очакваме 220 млн. лв. разход.
Тук трябва да ви кажа, че по принцип този фонд досега винаги е бил на плюс, като приходи – на слайда не е показано, но планът ни е около 180 млн. лв. Така че само 20% дефицит ще има самият Фонд „Безработица”. От актюерска гледна точка трябва да се увеличи осигурителната вноска, за да има балансираност, но така или иначе само 1% е вноската за безработица.
Обезщетение, при което имаме преразход, е за майчинството. То е на фона на едно добро случило се събитие – имаме по-висока раждаемост. Нашият план беше за по-ниска раждаемост. През 2008 г. се оказа, а това продължава и 2009 г., разходите ни растат, поради родилите се повече бебета. Но тук разходът не е много висок – някъде около 40 млн. лв. ще бъде преразходът на това обезщетение.
Имаме тенденция за намаляване на разходите за пенсии – някъде около 50 млн. лв. ще бъдат по-малко тези разходи. Причините са, че от 1 юли т.г. не беше извършено това осъвременяване с прогнозата 9,7%, а с 9%, защото имахме по-ниски съответно показатели на инфлация и осигурителен доход. По-нисък е очакваният брой на пенсионерите – около 10 хил. ще бъдат в тенденция за цялата година, като в края на годината е по-нисък броят.
Освен това имаме по-нисък среден размер на пенсиите, на новоотпуснатите пенсии, в сравнение с тези, които са прекратени. Причината е, че вече не се вземат най-добрите три години преди 2000 г. в изчисляване на пенсионната формула, а целият поток от осигурителен стаж, когато са се внасяли осигурителни вноски. По тази причина ти можеш да имаш спадове и по-големи пикове. Като се изравнят данните, се получава, че пенсията не е толкова висока. Като резултат очакваният ни разход ще бъде някъде с около 100 млн. лв. по-голям от планирания.
Следващият ми слайд показва нашите предварителни данни за м. август т.г. Като план по разходите се движим добре. Но приходите ни пак изоставаме от очакваното – има по-малко от 22 млн. лв. приходи, което е резултат явно от по-ниското икономическо развитие.
На този слайд е показано общото състояние на приходите и разходите, какво очакваме в края на годината. Тук мога само да ви кажа, за да ви обърна внимание, че отчетът за м. юли т.г., който е 4 млрд. и 220 лв., почти се равнява на приходите от Закона за бюджета. Това означава, образно казано, че до м. юли т.г. ние сме покрили разходите с осигурителни вноски. От м.август нататък всичко това трябва да се осигурява със субсидия от държавния бюджет. Графиката, която виждате, образно показва нещата. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Бих искал, госпожо председател, само да благодаря на господин Великов за въпроса.
Искам да кажа само едно изречение, защото от начина, по който беше зададен въпросът, и от изчерпателния отговор, даден дори и визуално тук, може някой да остане с впечатление, че може да няма пари за пенсии и за обезщетения. Такова нещо разбира се няма. Има Закон за държавния бюджет, в който има текст, където се казва, че когато недостигат приходите, трансферът допълва до размера на предвидените в Закона за държавния бюджет разходи. Така че няма опция, при която да не могат да се плащат пенсии. Това е изключително важно, поради което реших да кажа нещо, с което да разсея каквито и да било съмнения, а не за да опонирам на това, което беше казано.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Аз също искам да благодаря за представянето.
Имам един въпрос: колко служители работят в системата на НОИ и предвиждате ли някаква оптимизация през следващата година?
СОТИР УШЕВ: В системата на НОИ работят 3735 служителя. Техният брой е утвърден от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване, тоест всяка година тази цифра се защитава с бюджета за държавното обществено осигуряване. На този етап ние не предвиждаме намаляване на числеността в НОИ. Това е съвсем нормално, тъй като сме в период на криза и се увеличават много повече ангажиментите във връзка с обезщетенията за безработица. Всички тези разходи, които имаме в тези три фонда, говорят за голям обем от работа, която трябва да свършат нашите служители. Но ние сме предприели инициативата като ръководство да променим Устройствения правилник на НОИ и вътрешно да структурираме звената, съобразно обема от работа, който извършват. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Първо, искам да кажа, че би било добре да дадете обяснение на колегите какъв е разходът за издръжка на служителите от общия обем на средства от НОИ и да се сравни с други институции, за да може все пак, когато някой каже 3735 души, да се знае колко съставлява тази издръжка за работещите в системата.
Госпожо Караиванова, заповядайте.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаемо ръководство на Комисията по труда и социалната политика! За мен също е удоволствие да ви поздравя и да ви засвидетелствам, че както сме работили досега в комисията, ще продължаваме и занапред в пълен синхрон и взаимопомощ. Тези данни бяха подготвени да се коментират с отчета за изпълнението на бюджета за държавното обществено осигуряване за 2008 г. Това наистина е един много важен показател. Този показател е 1,24% от общите разходи. Обикновено институциите, като НОИ, разходите са между 3 и 5% по отношение на администриране на услугите. Вие виждате, че ние постигаме един доста добър резултат за административните разходи с оглед дейностите, които са вменени за администриране от НОИ.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, аз ще си позволя само, тъй като навлязохме в тази материя, да ви обърна внимание на два показателя от информацията, която ни дадоха колегите. Единият от резултатите, които са по разходите, е двойното увеличаване на броя на безработните с право на обезщетение. Тук има 20% недостиг на средствата. Вярно е това, което каза главният актюер, че всяка година по този фонд имаше около 180, а понякога 200 милиона средства, които бяха на разположение, ако мога така да кажа.
Искам само да обърна внимание, тъй като това е въпрос и на законодателна инициатива средствата, които бяха заделяни, от 0,3 станаха 0,1% - намаляха съвсем, което също би трябвало да помислим в период на криза какво трябва да бъде като политика оттук-насетне за гарантирани вземания на работниците и служителите.
Другото, което аз лично считам, че е една добра тенденция – на следващия слайд, свързан с по-ниския среден размер на новоотпуснатите пенсии, въведе се една справедливост. Защото всички избираха три най-добри години, през които са се осигурявали. Но те само за три години са внасяли на по-висока вноска. В същото време се изсмуква в продължение на 15-25 или 30 години, колкото години се ползва тази пенсия, от пенсионния фонд. Така че е много по-справедливо за целия период на трудовия стаж – в крайна сметка това създава една благоприятна тенденция за младите хора, които се осигуряват, да знаят, че те трябва да се осигуряват на реални доходи, и то за целия период, а не да избират три най-благоприятни години. Въпреки че средният размер на новоотпуснатите пенсии е по-нисък, то е едно справедливо огледално отражение на това, което е предложено от законодателството. Казвам го само за информация, тъй като съм убедена, че когато разглеждаме отчета за 2008 г., ние ще имаме една доста по-голяма и по-обстойна картина и ще ви моля все пак да преценим как да стане разглеждането на отчета за 2008 г., тъй като само след може би месец и половина най-късно ще влезем в режим, в който ще приемаме и обсъждаме проекта за 2010 г. Много е важно да видим параметрите за 2008 г., първото шестмесечие на 2009 г., за да можем да ги съпоставим и да знаем какви ще бъдат стъпките за 2010 г. Това ще бъде от полза за всички ни.
Имате ли други въпроси към ръководството на Националния осигурителен институт? Ако няма, да ви благодаря за представянето на ръководството и за предоставената информация за първото полугодие, тоест до м. юли.

Преминаваме към
ТРЕТА ТОЧКА
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ СЪС СЪТРУДНИЧЕСТВО В БОРБАТА С ТРАНСГРАНИЧНАТА ЗЛОУПОТРЕБА ПРИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ И ВНОСКИ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ ОТ ЗАЕТОСТ И С НЕРЕГИСТРИРАНА ЗАЕТОСТ, КАКТО И ПРИ НЕЛЕГАЛНА ТРАНСГРАНИЧНА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ, № 902-02-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 4 СЕПТЕМВРИ 2009 Г.
Госпожо Митрева, заповядайте, за да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост.
Договорът между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетение и вноски за социална сигурност е подписана на 12 ноември 2008 г. в София. С решение на Министерския съвет от 3 септември 2009 г. договорът е одобрен. Основната цел на този договор е предотвратяването на трансграничните злоупотреби при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и нелегалната трансграничната временна заетост.
В договора е предвидено сътрудничеството да се осъществява както на ниво министерства, така и на ниво компетентни служби. На ниво министерства, това са Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите, а на ниво компетентни служби, това са Националният осигурителен институт в частта на обезщетенията, Националната агенция по приходите – в частта на злоупотребите с вноски, както и Националната здравноосигурителна каса – също в частта на обезщетенията.
Договорът урежда различни форми на сътрудничество между двете държави, като обмяна на информация, съвместни операции, обмяна на служители и др. Необходимо е да се отбележи също така, че договорът съдържа разпоредби относно конкретната процедура по подаване на официални молби и уведомления без поискване в процеса на сътрудничество. Договорът включва и разпоредби относно защитата на лични данни при обмена на информация, като се предвижда задължението предаващата служба и получателят да пазят отговорно предадените лични данни от неправомерен достъп, неправомерна промяна и неправомерно оповестяване.
В заключение може да се каже, че предлаганият Законопроект за ратифициране на договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрираната заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост е в съответствие със задълженията на Република България, произтичащи от пълноправното й членство в Европейския съюз. Договорът е в интерес на нашата страна, тъй като той би осигурил една по-благоприятна среда за сътрудничество на европейско равнище в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Колеги, аз искам само да добавя, че законопроектът е разработен въз основа правото на Европейския съюз. В крайна сметка всичко това е превенция при трансграничната злоупотреба в сферата на социалната сигурност. Тук има още една компетентна институция. Това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Точно така.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Така че това са институциите. Главната инспекция по труда е относно контрола за нерегламентираната заетост, НАП – относно злоупотребите с вноски, НОИ и НЗОК – относно злоупотребата с обезщетения.
Казах в самото начало, договорът подлежи на ратификация, съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България с член единствен, така че имате ли нещо, което е допълнително, по договора? Ако не, предлагам да го приемем.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: За да не мине, госпожо председател, ратификацията без какъвто и да е коментар, искам да добавя по това, което каза госпожа Митрева, за смисъла на тази ратификация. Много важно е да се разбере за какво става въпрос. Това са рутинни процедури и докато стигне ратификацията до Народното събрание минава през много дълъг етап в Министерския съвет. Така че не бива да се съмняваме в текстовете, които се предлагат за ратифициране. Връщам се на смисъла за такава ратификация за избягване на злоупотреби при обезщетения и вноски за социална сигурност. Сега най-честата практика е български работодатели да наемат работници и служители от България и да сключват договори с чужди, в случая с германски, работодатели. Наемането на работници и служители в България означава, наемане по българското законодателство – начин, по който се прави дъмпинг и се създават условия за нелоялна конкуренция в условията на европейския трудов пазар. Затова Европейската комисия задължава страните членки да ратифицират такива взаимни договори за сътрудничество, там, където е необходимо, се вдига нивото и се приемат регламенти и ратификации, за да може в крайна сметка правата на трудещите се в европейския пазар да бъдат унифицирани и защитени, както от работодателите, така и за работниците и служителите. Така че може да ви е чудно, но аз ще подкрепя тази ратификация.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Въобще не ми е чудно. Мисля, че тук членовете на комисията са достатъчно компетентни хора и разбират за какво става въпрос.
Колеги, искам преди да гласуваме да ви предложа, тъй като Законопроектът за ратификация има само един член, да предложим на Народното събрание, след като мине на първо гласуване в пленарна зала, да мине и на второ гласуване, което е нормална практика.
Предлагам на вашето внимание комисията да предложи на Народното събрание да ратифицира Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Федерална република Германия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с нерегистрирана заетост, както и при нелегална трансгранична временна заетост.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Обединяваме ли се около предложението в пленарната зала да мине веднага на второ гласуване? Благодаря ви.
Госпожо Митрева, благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: И аз ви благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря и на представителите на неправителствените организации и на медиите. Благодаря ви.

Продължаваме по
ТОЧКА ТРЕТА
РАЗНИ.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Госпожо Масларова, понеже на предишното заседание комисията прие Вътрешните правила за работата Ви помоля да ми бъде предоставен екземпляр от тях, защото нямам.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Имам една молба към комисията. Трябва най-напред да я кажа на ръководството, тъй като стана минути преди да дойда тук. Получих информация, че синдикатите са изпратили официално писмо до госпожа Цецка Цачева във връзка с това, че в нашите Вътрешни правила на комисията не е прието да има онзи консултативен съвет, който винаги е съществувал към комисията, тъй като синдикатите чакат отговор. Това няма нищо общо с Консултативния съвет към госпожа Цачева, нито има общо с експертите, които нас ни консултират по различни теми. Става въпрос за един работещ орган на комисията, в който ние по определени въпроси, когато има различни становища на различни организации, в комисията изслушваме мнението по въпросите на науката, на неправителствените организации, на работодатели и синдикати с оглед и на народните представители, и съответните институции да сближат позициите си.
Така че аз бих ви помолила преди да видим отговора на госпожа Цачева до синдикатите, тъй като и аз не съм информирана, че има такова писмо – разбрах от господин Желязко Христов и от господин Тренчев преди малко, когато имахме среща с тях, така че да изчакаме другата седмица. Ако няма друго становище, ще размножим и ще ви го представим. Разбира се, че на всеки един от нас ще бъдат предоставени Вътрешните правила, за да ги знаем, да се разлистят и да се опираме на тях.
Между другото искам да кажа, че има внесен един Законопроект за промяна в Кодекса на труда, свързан с две дати – 23 август и 9 септември. Изпратили сме ги, както винаги, за получаване на становище. Имаме становище от Министерството на труда и социалната политика, нямаме другите становища. Но предполагам, че до няколко дена ще дойдат.
Трябва с вас да решим, имайки предвид, че правителството готви други промени в Кодекса на труда, дали да не изчакаме всички да минат заедно или на парче да ги внасяме, което не е практика. Добре би било това, което готви правителството, да изчакаме – аз разговарях с министър Младенов, така че да изчакаме и комплексно да гледаме всички въпроси. Когато дойдат всички становища ще ви ги размножим и вие ще разполагате със становището на Министерството на труда и социалната политика и всички партньори, към които се обръщаме,. Когато има промени в Кодекса на труда, по закон знаете, че те се обсъждат със синдикати и с работодатели задължително.
Заповядайте, господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Когато предния път разглеждахме Правилата за вътрешния ред на комисията, аз отсъствах. Имам едно предложение, което се отнася за викането на външни експерти, когато трябва да присъстват тук в комисията. Там има една думичка, която мен ме озадачава, искам да я поставя тук на вашето внимание. Думичката е „съгласуване”. Аз предлагам да е „утвърждаване от ръководството”, а не „съгласуване”. В ръководството ние сме представители от три различни политически сили в Народното събрание и предлагам тези експерти, които се канят допълнително към комисията, да се утвърждават от ръководството на комисията.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Така е записано „съгласуване и утвърждаване”. Има ги и двете думи.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Не е записано така.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Аз бих искала да взема думата по този въпрос. След като ние решихме, че трябва да бъде „утвърждаване”, останахме с вас и го коментирахме, на другия ден аз позвъних на господин Лазар Лазаров, за да поискам това, което ние предложихме, да ми бъде дадено в текст. Казах му, че имаме забележка – да не бъде „съгласуване”, а да бъде „утвърждаване”. И той ми изпрати страницата, която получих след това, с думичката „утвърждаване” вместо „съгласуване”. Много е хубаво, че стана дума, за да не се чудим всички защо е така. Тук ще има „утвърждаване”. Нямам нищо против.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Един момент! Как така той ще даде нещо, което ние не сме гласували? Ние гласувахме „съгласуване”. Как така господин Лазаров ще го променя съобразно това, което той мисли? Аз много добре вярвам на моя поглед – там пишеше „съгласуване”.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Така беше.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: И моето желание беше в точка „Разни” да го поумуваме и да стане „утвърждаваме”. Но комисията не го е гласувала. Аз питам откъде-накъде се получават два текста, които аз не съм гласувал. Надявам се, че и комисията не е гласувала.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Не.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Затова го предлагам, за да може да се гласува тук, от комисията.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Ние решихме - на следващото заседание да предложим промените и тогава да се гласува.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: И да бъде „утвърждава“.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Даже, ако е „съгласуване и утвърждаване“, още по-добре.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Колеги, госпожа Алексиева на другия ден ми каза, че искате да има „съгласуване и утвърждаване“. Помолила съм господин Лазаров да предложи текст. Вие сте предложили „съгласуване и утвърждаване“, а той ни предлага в момента текста и аз искам да ви покажа текста. Недейте така – веднага сте настроени да правим скандали от нещо, което е толкова елементарно.
Предлага се чл. 11, ал. 3: „За дейности в комисията по изготвяне на становища, доклади, законопроекти, анализи и други могат да се привличат експерти след утвърждаване от ръководството на комисията – председателят и двамата заместник-председатели.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Това искаме.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Това е предложил като вариант господин Лазаров, който аз сега да ви предложа. Той не предлага нищо, а това се взема с решение тук. Той просто е подготвил текст. Ако този текст не ви удовлетворява, ще направим нов текст.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Така е добре. Въпросът беше, че гласувахме едно, а сега трябва да го прегласуваме, за да стане официално.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Нека да изчакаме, за да видим становището на госпожа Цачева относно писмото на синдикатите и цялостно ще ви дам и ще болтваме там, където има промени, за да можем да го огледаме. Защо трябва да има някакви притеснения? Никой от нас не иска да направи нещо в ущърб на комисията.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Не искам да излиза, че е притеснение. Аз не се притеснявам от нищо. Аз искам да има ясни правила. Когато нещо го гласуваме, то да бъде факт. (Реплики.)
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Може ли и аз нещо да обясня?
Колеги, първо искам да кажа, че ние имаме бюджет. Този бюджет все още аз не съм го видяла – какво ще ни се разпредели за м. септември, октомври, ноември и декември, за експертно обслужване. Тоест, за хора, които по граждански договор да ни консултират. Защото може да е професорът „Х“, който е тежката артилерия в трудовото законодателство – на него ще трябва да гласуваме някакъв хонорар във връзка с разработване или помагане по някаква тема, а може да е някакъв човек, който да не е толкова добър специалист, за когото да има по-малък размер. Искам да ви кажа, че за този бюджет отговаря председателят. Аз ще се съобразя с двамата заместник-председатели за това, което ни е дадено.
Тук става въпрос затова всеки един от вас, на базата на 2/3, които получавате върху заплатата си, имате право да си наемете експерти и вие да им заплащате. Тоест, вие получавате примерно заплата 2000 лв., 2/3 от 2000 лв. са 1400 лв. примерно, от които вие може да си наемете 7 души по 200 лв., на които да им давате, които да подготвят писма и отговори. Това не касае комисията. Затова не е необходимо в правилника да е записано.
Д-р Алексиева, може за Здравната комисия да си наеме някой, който да я консултира и да й прави консултации – те нямат нищо общо с нашата персонална дейност към комисията. Вие може да си подготвяте становища по дадени законопроекти от тези пари, на тези експерти, които вие да наемате.
Другото е, експерт, който ние да кажем, че примерно ще дойде при нас - не д-р Тренчев, не д-р Желязков, не друг, а някой от Икономически институт на БАН или от „Отворено общество“, който да ни консултира по политиката на доходите, да ни подготви някакъв материал, свързан със законодателната ни дейност. Това са хората, които са на граждански договор. Ние ще имаме нужда от юристи плюс тези, които са в парламента, защото те всички ще бъдат затрупани от законопроекти от всички комисии – има си специалисти в съответното социално, трудово и т.н. законодателство, които също ще трябва да ги ползваме. Става въпрос за тези експерти. А не за тези, които влизат за заседанията – всеки от вас има право да пуска хора в комисията. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пише, че заседанията на комисията са открити. Ние не можем да върнем хора, които вие сте поканили. Вие днес можете да поканите кмет, утре – някой друг, всеки от вас има право да покани някой, за да чуе по дадена тема становище. Вие можете да предлагате определен текст, законопроект и да искате да чуете хора, които разбират от вашия регион каква е позицията на останалите народни представители. И вие можете да ги поканите, няма никакъв проблем. Тоест, говорим за различни неща.
Нека да видим какъв ще е отговорът на госпожа Цачева. Просто ще попитам утре – има ли отговор, достигнало ли е до нея това писмо, за да консолидираме какво правим. Ще болтваме промените, които са направени, ще ги гласуваме след това, ако не възразявате. Няма да се направи нищо зад гърба на когото и да било от вас.
Освен това, господин Лазаров е на разположение на всеки един от вас. Той е експертът към комисията и вие можете да го ползва, не само аз.
Предлагам така да постъпим, ако не възразявате.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Вие измествате въпроса – умишлено, или неумишлено. Въпросът беше, че на миналото заседание гласувахме едно, а сега виждаме съвсем друго. Ето това е.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Добре, искате ли да гласуваме текста сега?
Господин Великов иска сега да гласуваме този текст.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Да го гласуваме. Така е по-добре.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Искам да видите текста, а не да го чуете.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Нека си го прегласуваме така, както го предложихте.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: То е подготвено, а не е предложено.
„Чл. 11. (1) Комисията може да образува от своя състав подкомисия и работни групи.
(2) Задачите, съставът и ръководството на подкомисиите и работните групи се определят от комисия.
(3) За дейности в комисията по изготвяне на становища, доклади, законопроекти, анализи и други, могат да се привличат експерти след утвърждаване от ръководството на комисията – председателят и двамата заместник-председатели.“
Съгласни ли сте с този текст?
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Да.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 13 народни представители: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се. Благодаря ви.
Заповядайте, госпожо Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА: Уважаема госпожо председател, имам една молба, която предполагам е и на всички колеги – във вторник, когато видях дневния ред с трета точка Законопроекта за ратифициране на договора между Република България и Федерална република Германия, бях учудена, че нямам самия договор. Ние днес дойдохме неподготвени по т. 3, защото само знаехме дневния ред. Но не знаехме за какво става дума.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Дневният ред беше обявен на 4 септември т.г., петък, но в края на деня вас ви нямаше. Госпожа Йорданова ще го има предвид.
Благодаря за участието, колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,05 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Масларова


Стенограф:
Катя Бешева