---

На 23 септември 2009 г., сряда, от 15,05 ч., се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 954 01 8, внесен от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев на 26 август 2009 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Емилия Масларова.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Колеги, добър ден! Предлагам да започнем заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Днес по програма имаме две точки в дневния ред, а именно:
1. Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 954 01 8, внесен от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев на 26 август 2009 г.
2. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Дневният ред се приема.

По първа точка
Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 954 01 8, внесен от народния представител Лъчезар Благовестов Тошев на 26 август 2009 г.
Преди да започнем, искам да ви информирам, че съгласно Правилника за дейността и организацията на Народното събрание, когато има внесен законопроект от народен представител, когато той касае социалното и трудово законодателство и не е минал през Националния съвет за тристранно сътрудничество, редно е Комисията по труда и социалната политика да помоли социалните партньори и съответните ресорни министерства за становище. Така че законопроектът сме го изпратили за становище в Министерството на труда и социалната политика, като водещо министерство и в Министерството на финансите. Законопроектът е изпратен на работодателите и на синдикатите, съответно и на Националния осигурителен институт. От повечето от тези организации имаме становища. Предполагам, че сте получили становищата и сте се запознали с тях.
Най-напред ще дам думата на господин Лъчезар Тошев, за да ви запознае още веднъж с мотивите на законопроекта.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря за Вашата инициатива да изпратите законопроекта на различните институции за становище.
Законопроектът, който предлагам, е добавяне на две нови дати в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда. Това са датите 23 август – Ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа, и 9 септември – Ден за почит към жертвите на комунистически терор в България след 9 септември 1944 г.
Понеже датите са различни, всъщност има две предложения, бих искал да ги мотивирам поотделно. Първото предложение дори бих искал да изтъкна, че има история в предишния мандат. Група народни представители внесоха такъв законопроект, който предлагаше 23 август да бъде обявен за Ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими. Комисията по труда и социалната политика на Четиридесетото Народно събрание, начело с д-р Хасан Адемов, е разгледала и го подкрепила на първо гласуване с 6 на 5 гласа. Това е историята на това предложение.
Когато е внесено това предложение, Народното събрание вече беше приело едно решение за подкрепа на Пражката декларация за Европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г. Това е декларация на група видни политици в Европа, начело с Вацлав Хавел и други известни интелектуалци и политици, което Народното събрание подкрепи. В тази декларация се предлагаше 23 август да бъде обявен за Ден за почит към жертвите на двата големи тоталитарни режима в Европа.
Междувременно Европейският парламент, следвайки предложенията, съдържащи се в Пражката декларация, прие своя резолюция 2 април 2009 г., наречена „Европейската съвест и тоталитаризмът”. В т. 15 на тази резолюция се казва:
„Европейският парламент призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски Ден за почитане паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност”. Резолюцията от 2 април 2009 г. на Европейския парламент беше приета с огромно мнозинство – мисля, че беше 556 на 44 гласа, което е много рядко, когато се дискутират такива въпроси. Но това означава, че нашите колеги в Европейския парламент, независимо от своите политически пристрастия, се обединиха около това в един ден цяла Европа да отбелязва паметта на жертвите на двата големи тоталитарни режима, довели до десетки-милиони убити хора в дните от националсоциалистите, а другата част – по време на комунистическите режими от самите комунистически режими. Това решение на Европейския парламент имаше отзвук и в Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли тази година - и двете резолюции са приети през тази година и съвсем наскоро - в която – дадено е в мотивите, както виждате – се подкрепя предложението на Европейския парламент да се обяви тази дата за почит на жертвите на двата режима.
На датата 23 август 1939 г. е подписан Пакта Молотов-Рибентроп, към който е имало един секретен протокол. Дълго време той беше оспорван и отричано, че съществува и беше обявяван за фалшификация, докато в крайна сметка след 1989 г., след промените, беше показан и беше признато, че това е един реален документ, който всъщност е съюз на нацистка Германия и на Съветския съюз. Имам тук копие от оригинала с превод на английски – ако някой от вас желае, мога да му предоставя копие от Пакта Молотов-Рибентроп, специално секретния протокол, с който се разделя Европа на зони на влияние. В резултат на това Германия нападна Полша, а няколко дни по-късно Съветският съюз нападна Полша от другата страна, анексира балтийските държави, води се Финландската война и т.н. С това започна Втората световна война, която донесе на Европа и на цялото човечество големи страдания и десетки-милиони човешки жертви.
Затова тази дата – съюзът на Хитлер и Сталин, се предлага от Европейския парламент и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за такава дата на почит на жертвите на двата режима. Това е актуално и за България, тъй като България е член и на Европейския парламент и на ОССЕ. Както знаете, в ОССЕ участва не само Европа, но и Съединените щати, Русия и т.н. Така че това дори е по-голям формат, отколкото е територията на Европейския съюз.
Втората дата, която предлагам да бъде въведена като ден за възпоменание, тоест един тъжен ден – ден не за празнуване, а за възпоменание, това е 9 септември, когато през 1944 г. беше извършен преврат, свалил правителството на Константин Муравиев. Това правителство се състоеше от представители главно на тогавашната легална опозиция, които бяха просъюзнически ориентирани, които са били против влизането на България в Тристранния пакт, когато това се е обсъждало, които започнаха преговори със съюзниците за излизане от войната и обявиха война на Германия и които дадоха амнистия за политическите затворници. Само за няколко дни на своето съществуване правителството на Муравиев извърши редица действия с желание България да бъде приета като съвоюваща страна от страна на съюзниците, но правителството беше свалено, с което започна налагането на тоталитарен режим в България, който само за първия месец е довел до смъртта на около 30 хил. души. Убийствата са продължавали и след това. Затова има редица исторически данни. На този ден смятаме, че не могат да бъдат извършвани празнични действия и началото на комунистическия режим в България да бъде празнуван, тъй като това според нас е голямо предизвикателство към единството на нашата нация. Когато едни от нас почитат паметта на жертвите, другите да празнуват същото това събитие като празник, смятаме, че е голямо предизвикателство към единството на нашата нация. Това трябва да бъде един ден за почит - както от съюзите на репресираните предлагат един ден за траур, в който да почетем паметта на жертвите на комунистическите режими.
Някога, когато са учили Стамболов, неговите противници вечерта, след погребението му, играли хоро на неговия гроб. Това е изключително грозна картина. Ние не бихме искали по този начин да се интерпретират амбивалентно или с двойно интерпретиране събития, които в момента би трябвало да обединят българската нация около осъждане на извършените престъпления – масови убийства, изпращане на хората в лагери без дори да бъдат обвинени в по-голямата част от случаите – 200 хил. души, и т.н.
Затова предлагам 9 септември да бъде обявен за такъв Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г. и по този начин парламентът да се произнесе по въпроса за тази дата, която не трябва да бъде повече разделителна дата в нашето общество, но обратното – стъпвайки върху общите ценности, които сме заявили, че изповядваме след започването на демократичните промени в България, да осъдим престъпленията на тоталитарния комунистически режим в България и по този начин да се затвори тази пропаст, която тези събития са изкопали в българското общество и на следващите поколения да завещаем едно социално сплотено общество в България, което има общи ценности, което почита жертвите, които са невинни в голямата част от случаите в тази ситуация - мога да дам примери, но мисля, че в момента това не е необходимо - и което общество осъжда престъпленията, независимо кой е техният извършител. Това е един европейски подход. Не е без значение дали българската нация ще бъде обединена, или няма да бъде обединена, или ще продължи да бъде разделена. Защото в това разделение отива голяма част от нашата национална енергия.
Ето затова предлагам този законопроект. Смятам, че той има място в нашето законодателство. Не е без значение дали ние ще мислим за състоянието на нашата нация, за обществото, в което живеем, и дали смятаме това за маловажно, или за важно. Според мен това е един изключително важен въпрос, част от поредица стъпки, които сме предприели също, за да адресираме този проблем, който има и който продължава да бъде нерешен през изминалите 20 години от началото на демократичните промени в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря на господин Тошев. Той доста обширно изложи мотивите за предложението за промяна в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.
Давам думата на госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, за да изрази становището на Министерството на труда и социалната политика по внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще изложа становището на Министерството на труда и социалната политика по Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда.
Уважаема госпожо Масларова, в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда са посочени официалните празници, които са неприсъствени дни, с изключение на 1 ноември – Ден на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения. Тези празници са 13.
От справката, с която разполагам за празничните дни, в страните от Европейския съюз през 2009 г. е видно, че само в три страни – членки на Европейския съюз, има повече празнични дни: Словакия – 15, Словения – 15, Малта – 14. В някои от страните членки не всички празници са неприсъствени дни.
В нито една страна 23 август не е обявен за официален празник. Възприетото в Кодекса на труда решение не позволява обявяването на официален празник за присъствен ден. Ето защо, ако се приеме направеното предложение за обявяване на 23 август за Ден за почит към жертвите на националсоциалистическите и комунистическите режими в Европа, и 9 септември – Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г., за официални празници, то тези дни ще бъдат неприсъствени. Това ще доведе до намаляване на работните дни в годината, а оттам и до намаляване на обществения фонд на работното време. Едновременно с това ще доведе до повече разходи на работодателите, защото има дейности, които налагат да се работи и в празничните дни и съгласно чл. 264 от Кодекса на труда в тези случаи на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Според нас тези съображения следва да се имат предвид при обсъждането и приемането на направеното предложение за допълнение на Кодекса на труда. Тук само искам да отбележа, че и в чл. 84 на Конституцията на Република България всъщност също се дава право на Народното събрание да преценява кои дни могат да бъдат обявени за официални дни и може би препращането към чл. 154 от Кодекса на труда не е толкова логично, както към може би чл. 84 като право на Народното събрание. Защото все пак чл. 154 урежда трудови правоотношения и тук става въпрос по-скоро за обявяване на тези дни за официални празници.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Колеги, преди да дам думата на представителя на синдикатите, съвсем накратко ще ви запозная със становището на заместник министър-председателя и министър на финансите господин Дянков, с което вие разполагате. Ще извадя само най-важните неща, които касаят законопроекта.
Господин Дянков е написал:
„Доколкото посочените в предложението на народния представител резолюции на Европейския парламент имат основно декларативен и пожелателен, а не задължителен характер и са част от инструментите за влияние на европейските институции, за държавите членки няма задължение за въвеждане на направените препоръки.
С резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. се призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски Ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство и без пристрастност, като това не предполага императивното му обявяване за официален празник, съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда. Същото би могло да се каже и за предложението за обявяване на 9 септември за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г., при това посочен като аргумент резолюция не съдържа подобен призив”.
Това е становището на Министерството на финансите.
Пред мен е и становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България, но тук е нейният конфедеративен секретар господин Чавдар Христов.
Господин Христов, ще Ви помоля да ни запознаете с Вашето становище.
ЧАВДАР ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! Ние сме изложили нашите аргументи. Въпросът беше преценен от колективния орган – Изпълнителен комитет, като значим, обикновено на заседание не се подготвят становищата по законопроекти. На заседание на нашия орган беше обсъден много внимателно и сме изложили съображенията си в материала, който ви е предоставен.
По същество ние възприемаме много от аргументите по законопроекта и се присъединяваме към необходимостта да се почитат жертвите от тоталитарните режими. Друг е въпросът, че не приемаме, че е необходимо да бъдат записани като празници в чл. 154, именно поради разбирането на нашия орган, че един такъв подход държавата чрез правото да сътворява история и да налага единение едва ли ще срещне разбиране в хората в България.
Ако сме реалисти, ще трябва да си дадем сметка, че една част от хората в България, дори и да бъде приет такъв текст, няма да го приемат и няма да доведе до единение. Така че да се разчита на текст от закона, че ще се постигне единение ще се отдава почит на жертвите на тези режими, едва ли е реално според нас.
Използвам случая, за да поставя гласно въпроса за съществуването на чл. 154 в Кодекса на труда с това съдържание. Фактически Народното събрание по силата на чл. 84 от новата ни Конституция следва да определи официалните празници. Нормата на чл. 154 въобще не представлява по своята същност правна норма. Всяка една правна норма има хипотеза, има диспозиция, има санкция, докато тук фактически не сме изправени пред правна норма, а пред едно изпълнение на функция на Народното събрание, поради тези причини на нас ни се струва, че въобще текстът на чл. 154 трябва да отпадне от Кодекса на труда.
Официалните празници пораждат правни последици не само в областта на трудовите правоотношения, но и в много от останалите обществени отношения, които се регулират с други закони. Няма никаква пречка тази функция на Народното събрание да бъде реализирана чрез решение.
И, с това завършвам, ал. 2 на чл. 154, която дава право на Министерския съвет да размества празници и почивни дни – тема, която беше доста актуална впрочем в последните няколко дни и да определя и други празници, влиза в противоречие, според нас, с Конституцията. Използвам присъствието на заместник-министъра на труда и социалната политика и пред вас - няма пречка да се помисли да бъде решен този въпрос с решение на Народното събрание, като се даде възможност разместването на почивните ни дни да става по пътя на договарянето между синдикати и работодатели. Това би бил един по-реален подход, който ще стимулира диалога в системата на работодателя – работник и ще отговоря по-пълно, според нас, на новите идеи и на Хартата за правата на гражданите, която е неделима част от Лисабонския договор за по-нататъшно усъвършенстване на Европейския съюз, в която между другото е записано като основно право на гражданите и колективното договаряне.
Това са нашите съображения, надявам се, че ще ги приемете. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря на господин Христов.
Тъй като преди малко дойде становището на Конфедерацията на работодателите и на индустриалците в България, предполагам, че колегите го имат пред себе си, но само искам да кажа, че в посочените мотиви в резолюцията – за да не изчитам целия текст:
„Европейският парламент има препоръчителен характер и всяка държава сама определя конкретните законодателни инициативи.
Съгласно представения ни Законопроект за допълнение на чл. 154 от Кодекса на труда и обявяването на тези дни за официални празници, на практика ги прави неприсъствени за наемния труд. В този случай това ще доведе до допълнителни разходи за работодателя, тъй като ако в този период, поради непрекъснатия характер на производството или спазване на срокове по изпълнение на поръчки, работодателят ги обяви за неприсъствени, е необходимо да предвиди и допълнително заплащане, съгласно Кодекса на труда.
Също така предложеното допълнение не кореспондира с провежданата досега политика за подпомагане на бизнеса за запазване на работни места, включително чрез различни програми и мерки за намалено работно време, поемане на част от осигуровките и заплащането на труда.”
Искам да кажа, че Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България разбира се подкрепят приетата от Европейския парламент резолюция, но считат, че тя трябва да бъде отбелязана по друг начин, а не с промяна в Кодекса на труда.
Това са становищата, които сме получили, колеги. Имате думата за вашите становища, за вашата гледна точка.
Аз също искам да прочета това, което каза господин Тошев, за резолюцията на Европейския парламент, в която се казва, че „призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски Ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, който да бъде отбелязан с достойнство безпристрастност”. То кореспондира казаното, тъй като дните в чл. 154, ал. 1 всъщност са празнични дни и те в своята същност отразяват значими за българската история събития, които се приемат с консенсус от нацията като такава. Имайки предвид всички тези неща, нека да обсъдим и да излезем със свое предложение на базата на направеното предложение от колегата Лъчезар Тошев.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Аз подкрепям този текст, визиран в т. 15 от Резолюцията на Европейския парламент, безрезервно, но не приемам да бъде определен за официален празник. Защо? Защото официалните празници, визирани в чл. 154, ал. 1, както Вие казахте, са свързани с исторически събития, които имат важно значение за българския народ и за Република България. Това е основната идея на един официален празник, а датата 23 август – проведох една анкета сред близки, като бях в избирателния си район, нищо не говори на обикновения българин. Малцина знаят, че това е денят на подписването, както Вие казахте, господин Тошев, на съглашението между Хитлер и Сталин, познато като Пакта Молотов – Рибентроп.
По отношение на втория празник, който Вие предлагате – 9 септември, да стане Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г., мога да кажа, че обществото в България все още е разделено по отношение на този период – от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Има действително много хора, които са пострадали от комунистическия режим, но има и такива, за които този период е бил много важен и добър за тях.
В България все още няма еднозначна оценка за комунистическия режим. Ако приемем за официален празник, както Вие предлагате, 9 септември за Ден на почит към жертвите на комунистическия терор, ще породим едно разединение сред хората, а това не е самата идея на един официален празник.
Един официален празник трябва да внушава идентично, обединено, гордост, признание и т.н. За едни този празник ще бъде действително като възмездие, за други той ще стане унижение, а за трети – визирам младото поколение, нищо няма да говори. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Шайлекова.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Тошев! С учудване разбрах от изложението на госпожа Митрева, че празниците са 13. Това е едно голямо число за мен, добавяйки още два към тях, ще станат 15. Аз като лекар имам отпуска в годината 32 дни плюс 15 дни, това са 47-48 дни. Това са два месеца и половина почти да не се работи. Това е много време, според мен.
Аз абсолютно подкрепям становището, което са ни изпратили от Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Аз съм лекар и при нас също е един непрекъснат трудов процес. Това означава дежурства, това означава разположение, това означава консултации. Така че вероятно има и друг начин, за да изразим почита си към жертвите към тероризма. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Има ли други становища?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, това е един много интересен законопроект и аз благодаря на колегата Лъчезар Тошев, че е последователен в преследването на решаването на този проблем в търсенето на единение на българската нация от гледна точка на тяхната оценка на историческите събития. Друг е въпросът дали предложението постига тази цел, но опитът си е опит и той е последователен. Затова трябва да уважим неговите усилия.
От друга страна, колегите от КНСБ в едно перфектно становище както от юридическа, така и от хуманитарна историческа, бих казал, гледна точка развиват тезата, че не е мястото за решаването на този проблем в Кодекса на труда. Защо? Не само за чл. 154, а в чл. 84, т. 15 от Конституцията е казано, ако не се лъжа, че „Народното събрание определя официалните празници”. Защо това да не стане примерно с решение, примерно, на Народното събрание, за да можем да търсим уеднаквяване на позициите по този въпрос?
По същество Вие предлагате два законопроекта. От парламентарната група ние ги възприемаме като две дати, две предложения, като отделни законопроекти. Защото това са предложения, касаещи по същество два еднакво престъпни репресивни режим, за които, забележете, във второто предложение – за 9 септември, за Ден за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г., за втори път се обсъжда комунистическия режим. Веднъж – комунистическият режим в Европа, а след това – 9 септември в България. Откъде накъде единият от двата режима ги преценява, и то парламентът, като по-репресивен от другия режим, например?
Аз искам да се върна към това, което каза господин Чавдар Христов - Вие за първи път се представяте пред комисията. Него трябва да го познава цялата комисия, госпожа Масларова го представи. Това от гледна точка на правните аспекти на внесения законопроект, беше перфектен.
Вижте какво пише в Кодекса на труда, господин Тошев. В чл. 1, това е началото: „Този кодекс урежда трудовите правоотношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях”. Тук въобще не става въпрос за трудови отношения.
Аз знам, че Вие предлагате промени в Кодекса на труда, тъй като има чл. 154, който на практика определя, а целта на кодексите е да урежда обществени отношения. Във Вашето предложение и във всички останали преди Вас са тези официални празници и за Националния празник 3 март няма никакво уреждане на трудови отношения. Кодексът на труда е трудовата Конституция на България. Тук се уреждат трудови правоотношения между хората на наемния труд и работодателя. В този смисъл предложението за промени в Кодекса на труда не кореспондира с основната цел, която поставя Кодекса на труда в предмета и целите си в чл. 1.
В никакъв случай, не искам да възприемате това мое изказване като израз на посткоалиционна солидарност с колегите от Коалиция за България – нямаме такива намерения, искаме да търсим обективно решение на този проблем. Защото преди малко господин Чавдар Христов, пак го цитирам, каза, че официалните празници са тези, които трябва да ни обединяват, а не да ни разделя. Неслучайно в резолюцията на Европейския парламент, която Вие прочетохте, се казва, че „този ден трябва да бъде отбелязан с достойнство и безпристрастност”. Очевидно е, че предложението, особено за 9 септември, според нас разделя нацията, а не я обединява.
В този смисъл, ако, госпожо председател, Вие подложите на гласуване двете точки поотделно, нашата парламентарна група е склонна да подкрепи първото предложение, но за второто предложение не намираме аргументи, с които историческата правда чрез Народното събрание, чрез закон да се опита да наложи историческа правда чрез законодателно решение. Народното събрание не е нито академия на науките, нито е научен институт, нито може да се занимава с оценка на исторически събития.
В този смисъл ние не смятаме, че можем да подкрепим Деня за почит към жертвите на комунистическия терор в България след 9 септември 1944 г.
Само не принуждавайте да казвам нещо, което умишлено пропуснах, не смятайте, че ние сме по-малко репресирани от вас – нещо, което не ни дава основание да търсим решението на този въпрос, да търсим справедливост чрез налагането на историческа санкция, историческа справедливост чрез закона, в случай чрез Кодекса на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Имам една реплика към господин Адемов.
Според мен Народното събрание е в пълното си правило да дава оценка на исторически събития, както и да излиза с декларации и да определя отношение на народните представители, като представители на народа към определени моменти в историята. В този смисъл не съм съгласна с тази част от Вашето изказване.
Вън от това, по повод на законопроекта, аз пак, като човек филолог, което може и да е диагноза накрая, но така или иначе понякога помага. В крайна сметка това няма да са празници, нали? Тези два дни ще бъдат на почит.
ХАСАН АДЕМОВ: Официален празник!
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: Точно така, това искам да ви кажа, че има и други начини тези жертви да бъдат почетени, да бъдат заклеймени режимите – по начина, по който например това се прави в много общини на България с Арменски геноцид, като се включат в календара на общините, без тези дни да стават официални, неработни дни.
Логически коментирам, според мен, че тези дни не могат да бъдат наричани празници, защото празникът е ден за празнуване, а дните на почит, на памет към жертви на терор и дни, осъждащи терористични или други режими, не могат да бъдат празнични дни. Затова много по-логично е те да бъдат обявени за дни на почит, без да са неработни. Онези съсловни или други организации, граждани на страната, които смятат, че са съпричастни към този ден, да намерят начин да организират своето отдаване на почит на тези теми. Имаме много такива дни, които са обявени за ден на нещо, което, каквото и да е то, но не са вписани в трудовия календар на страната. Могат да се впишат. Това, че тези дни могат да бъдат зачетени, не означава, че трябва да станат неработни, казано съвсем накратко. Тоест ние можем да излезем с едно принципно становище, че трябва да се намери форма за отбелязване на тези дни, но защо те трябва да са неработни, това вече е друга тема.
ХАСАН АДЕМОВ: Само с едно изречение, понеже това изказване беше обявено като реплика, искам да кажа, че самият факт, че имаме различни позиции означава, че не можем да намерим общата позиция, която да даде историческа оценка.
Аз иначе съм съгласен с това, което казвате, че един официален празник, както е обявен в законопроекта, трябва да търси обединение между всички слоеве в обществото, а не да ни противопоставя и разграничава. В този смисъл подкрепям това, което казвате, че примерно едно решение на Народното събрание за оценка на тези събития би могло да свърши много по-добра работа, отколкото да обявим тези събития като официални празници с произтичащите от това последствия от гледна точка на това, което беше казано за извънреден труд и други допълнителни неща.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Заповядайте, господин Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ: Благодаря.
Четейки становищата, които са ни предоставени и слушайки изказванията, мисля, че признаването на тези дни и тяхното отчитане като дни за почит към жертвите на тоталитарните режими, в никакъв случай няма да разедини българското общество.
Българското общество е разединено не от вчера, така че не приемам един такъв аргумент. Също така аргументът, че младите хора не знаят нищо за 23 август, аз също не го приемам, защото ние би трябвало да сме хората чрез законодателни инициативи и всячески да формираме ценностна система в тези млади хора, различна от тази, която е формирана преди години.
Аз впрочем не очаквах, че ще има дебати за смисъла от приемането на този законопроект. В резолюцията на Европейския парламент наистина се казва, че призовава за обявяване на 23 август за общоевропейски Ден за почит, но Европейският парламент е приел тази резолюция с изключително мнозинство. Това, от една страна, а от друга страна, Европейският парламент няма как да налага обявяването на този ден за общоевропейски ден. Да, вероятно никоя друга страна не е въвела тази дата като официален празник, но от приемането на резолюцията на Европейския парламент са изминали само 3-4 месеца. Нека не стигаме дотам, както е с Института за национална памет – един подготвен от колегата Тошев законопроект, който скоро ще гледаме, България остана последната страна в Източна Европа от комунистическия блок, в която няма създаден такъв институт. Паметта за случилото се, за престъпленията на тоталитарните режими трябва да бъде съхранена. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Заповядайте, доктор Алексиева.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Тошев! Аз няма да подкрепя Вашето предложение, и то защо? Защото за всички нас официалните празници, неработни дни, са дни, в които ние не ходим на работа, не се тревожим за ежедневието си, а се срещаме с близки приятели и тържествуваме и какво ще се получи при тези наши срещи? Едните ще празнуват победа над едната група хора, а другите ще празнуват победа върху другата група. Това се случи онзи ден в Народното събрание. Всички присъствахме на 9 септември, когато от ляво се предложи едно, от дясно – друго, започнаха реплики. И какво? Слава Богу разумно излязохме от тази ситуация. Това очаква целият български народ. Убедена съм, че нашите избиратели няма да кажат: „Браво на Народното събрание, обедини ни с тези празници! Няма да ходим на работа и ще се отдадем на почит на близките ни”. Не мисля, че това ще се случи. А обратното – ще кажат: „Как ще ми натрапят аз да празнувам в деня, в който са убити моите дядовци и баби”, или обратното. Така че аз затова няма да го подкрепя. Оставям настрана финансовите, организационните страни.
Основният ми мотив е този, че е неморално и нечовешко. Ние още не сме излезли от тази дупка, в която тези режими набутаха нашата държава. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания?
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря.
Благодаря и на всички, които взеха отношение по предложението, което съм направил. Първо, бих искал да започна с това, че това разединение е факт и то няма да се породи от законопроекта. Законопроектът прави опит да го преодолее, тъй като мястото, където се провежда националния дебат в момента не е на улицата, а в парламента. Имаше време, когато дебатите бяха на улицата. Това беше на митингите, в началото след 1989 г. Националният дебат се провеждаше извън парламента. Но това време е минало. В момента националният дебат се води в парламента. Всеки един от нас е представител на определена група хора и защитава позицията, която тази група иска да види в нас, в нашето поведение в парламента. Така че мястото, където можем да постигнем националното помирение, е Народното събрание. Няма къде другаде да се случи така. Съжалявам, тук имаше становище, че това нещо ще има обратен ефект – не, точно обратното, мястото, където можем да постигнем това съгласие, е точно в парламента.
Младите поколения наистина може би не са чували за 23 август, защото това не е било включено в учебниците по история, сега се правят усилия тази дата да се популяризира – има книжки, които излизат в Европа, но не и в България по този въпрос.
В една страна, като Словения, която е далече от този район на разделение на Европа на зона на интереси между Сталин и Хитлер, Словения попада в западната част, но въпреки това те честват 23 август. Даже имам тук покана за честване на 23 август тази година, не съм участвал, но във всеки случай словенците правят това. А те имат по-малко основание от нас, според мен, да отбелязват тази дата. Ние имаме голямо основание също да отбелязваме тази дата. Защото от този съюз между Сталин и Хитлер имаше последици и в това число за България.
Така че тази дата е добре чрез действията на Народното събрание и чрез програмите за образование и т.н. да стане известна и на българските ученици и изобщо на младото поколение, които да знаят какво се е случвало. Защото чрез познанието за тези неща се стига до помирение.
По друг законопроект бях казал някъде за тези, които се противопоставят, ако знаеха за случаите за чудовищно издевателство, примерно, на отрязаните ръце на отец Паладий от Видинско и след това е каран да се прекръсти, защото как ще се прекръсти, като няма ръце - това е престъпление срещу човечеството, срещу човечността; отец Лука от Панагюрище, на който са му отрязали ушите, носа и пръстите преди да го убият; отец Рафаил от Разград, мисля, че беше, а именно много други такива случаи, които са чудовищни престъпления. Как няма да бъдат осъдени? Ще бъдат осъдени от всеки нормален човек. Ще си каже, че това са тежки престъпления, които трябва да бъдат осъдени. Ние не можем да останем безпристрастни, не можем да останем, без да вземем отношение. Тези неща не могат повече да се случват. Това са престъпления и ги осъждаме! Всякакво колебание да осъдим такива престъпления изключително лошо говори за нас.
Вярно е, че резолюцията на Европейския парламент не е задължителна, но не беше задължително и да приемем решение в подкрепа на Пражката декларация. Но миналия парламент, в който мнозинството беше съвсем друго, прие решение. Ето го тук оригиналът с печата, с което подкрепи Пражката декларация. Не бяхме длъжни да го направим.
Същото се отнася и за резолюцията на Европейския парламент. Решението беше, че подкрепяме принципите, там 23 август е залегнал. Затова групата, начело с народния представител Георги Пинчев, заедно с мен и други народни представители, внесохме тогава предложението, което мина успешно по времето на Вашето председателство, господин Адемов, през Комисията по труда и социалната политика с 6 на 5 гласа в миналия мандат. То беше в подкрепа датата 23 август да бъде обявен за такъв ден за почит на двата тоталитарни режима.
Така и Резолюцията на Европейския парламент не е задължителна, ние по убеждение трябва да направим това. Защото споделяме същите ценности. Ние станахме част от европейското семейство още през 1992 г., когато влязохме в Съвета на Европа. Ние споделяме тези ценности и не би трябвало да се колебаем да направим такава крачка, която според мен води към национално помирение. Иначе разделението си съществува – 20-те години, които минаха, не доведоха до затваряне на тази пропаст в обществото, а обратно - голяма част от нашата национална енергия, както казах преди, се изразходва в този конфликт вътре, който е съществуващ. Няма как да не се обърнем към този въпрос.
Затова има няколко предложения, които са внесени и това е едно от тях, които адресират този проблем. Той е станал проблем на България. Ето едно от предложенията да имаме ден, на който да отдаваме почит на жертвите и от двата големи тоталитарни режима – нацизмът е отговорен за смъртта на 65 млн. души в света, а пък комунизмът – за 100 млн. убити души в света. Това са огромни жертви, които са дадени, и нанесени от тези два режима на човечеството. Затова ние не можем да се колебаем да приемем тази дата.
Защо трябва да има за жертвите в България отделна дата? И в църковния календар, ако погледнете – аз съм християнин, затова го знам, има ден, в който се честват всички светии, има и ден на българските светии. Тоест ние имаме наш, вътрешен дебат, който водим в България. Както се случва на тази дата, една част правят панихиди, а другата част се веселят. Това не може да бъде така по-нататък. Защото това означава, че ние продължаваме да сме разделени за едно и също събитие – тълкува се по различен начин. Не можем! Трябва да си подадем ръка и да намерим решение на този въпрос. Наистина това ще бъде историческо решение, ако го направим. А как ще го направим, е друг въпрос. Благодаря ви, това беше моят отговор.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
Уважаеми колеги, аз не мога да поставя на гласуване законопроекта разделено, защото това е законопроект, който е внесен по начин, който е предпочел вносителят народният представител Лъчезар Тошев.
Вярно е, че на 29 април м.г. този въпрос е бил разгледан и внесен от господин Пинчев. Съвършено вярно е и това, което каза господин Тошев, че на 18 септември м.г. Народното събрание подкрепя Пражката декларация, чието точно название е „Европейската съвест и комунизмът”, а след това на 2 април т.г. Европейският парламент приема декларация, която е „Европейската съвест и тоталитаризмът”.
Аз мисля, че голяма част от вашите доводи са абсолютно точни и стремежът на всички ни е да не създаваме разделителни линии между поколенията и да не сме хората, които да определяме историческите факти с един законодателен акт – още повече тук се касае за кодифицираната материя на трудовото законодателство, което отразява едни определени параметри, които всички ние, които работим в тази комисия, знаем за какво става въпрос. Приемаме ли някои от датите, сигурно ще излезе някоя инициатива – например 9 юни, да бъде такава дата и т.н. Не искаме да направим това.
Затова ще ви предложа комисията да гласуваме така внесения законопроект и в същото време да се обединим около становището, че така, както е приета Пражката декларация миналата година, така парламентът с решение да приеме и Декларацията на Европейския парламент от 2 април т.г., и денят 23 август да бъде ден от типа – може би ще се изкажа не съвсем точно – както 9 май е Ден на Европа, така и 23 август да бъде ден, в който всички ние по подходящ начин да отбележим с достойнство, както е записано тук, в декларацията, и безпристрастност жертвите от различните режими. Защото това е цивилизованият начин. Това ще бъде нещото, което както на 9 септември станахме свидетели и почетохме паметта на загиналите през различните исторически периоди, всеки е имал своя идеал, всеки е имал своята ценност и всеки се е борил за тази ценност и е бил убеден, че това е правилният път.
Много кратко е времето, много близко е историята, за да сме ние съдниците и да кажем кое е било право и кое не. Нека обединим усилията на нацията около Декларацията на Европейския парламент с едно решение на Европейския парламент, което аз мисля, че ние би трябвало в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да се обединим около едно такова решение.
Имате думата, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Една процедура, госпожо председател.
Знам, че не можете да подложите на гласуване законопроекта по двете точки поотделно, защото е на първо четене. Ние с колегата от нашата парламентарна група ще подкрепим само първата част на законопроекта. Ще подкрепим законопроекта, но само първата част. Ако се стигне на второ четене, няма да го подкрепим –за датата 9 септември. Това го заявявам предварително.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Подлагам на гласуване внесения Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, внесен от народния представител Лъчезар Тошев, № 954-01-8 на 26 август 2009 г.
Гласували 18 народни представители: за 3, против 1, въздържали се 14.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря на всички. Бих искал да кажа, че такова решение е внесено на 22 юли, което е за подкрепа на европейски актове. Това включва Резолюцията на ПАСЕ, на Европейския парламент и на ОССЕ. Там се казва, че обявява 23 август за общоевропейски Ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими. То е внесено преди този законопроект, но не е придвижвано.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря, господин Тошев.
Уважаеми колеги, продължаваме с
Точка Разни.
Искам само да ви информирам, ако вие нямате нещо по точка Разни, че вчера е пристигнала петиция от няколко хиляди пенсионери от град Пловдив с инициатива на ръководството на Единен Пенсионерски Съюз – Пловдив. Петицията е до Комисията по труда и социалната политика, като е изпратена и до Министерството на труда и социалната политика. Вие имате петицията пред вас. Помолих госпожа Йорданова да не ксерокопира подписите им, защото те са около 500.
Искам да погледнете петицията и да решим дали да поканим представителите или да изчакаме малко повече петиции да се съберат, защото тук има неща, които всички ние разбираме, че много трудно могат да се реализират.
Ако искате, експерти на комисията да подготвят един отговор, да го видите всички, да го обсъдим и от името на комисията да изпратим отговор. Ако не възразявате, така да постъпим. Защото тук има искане минималната пенсия да бъде не по-малко от официалната линия на бедността. Има и неща, които ако ги сметнем грубо, ще трябва минимум милиард и половина допълнително от бюджета.
Много е хубаво, стига да има възможност. Така че ако не възразявате, да помолим господин Лазаров да подготви, заедно с експертите, ще помолим и колегите от Министерството на труда и социалната политика да дадат становище, да подготвим един общ отговор, който да изпратим, като преди това ще ви го раздадем, да го разгледате. Нека да го направим в делови порядък.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА: По определени стечения на обстоятелствата в град Варна, откъдето съм избрана, съм общувала много с пенсионерски организации от най-различен тип и калибър, партии и организации – те не са съсловни, възрастови сдружения и т.н. Гарантирам, че тяхното искане в огромна част, както и на пенсионери, които не са членове на такива организации, е за разлика между социалната пенсия и минималната пенсия, която е за трудов стаж.
Това е един момент, който много терзае българския пенсионер – чувството му на справедливост в някаква форма явно е много засегнато от това, че пенсионер, който е работил примерно 35 години – целият съзнателен живот е работил много, получава почти същата пенсия, каквато е социалната пенсия за тези, които не са работили. Може би това е единственият момент, на който може да се обърне внимание реално и да се помисли в тази посока. В крайна сметка ако се тръгне в посока на решаване на тези въпроси, със сигурност може да се направи постепенно – една мярка, втора мярка. Така че само от наблюдение споделям това, което мисля по техните искания, не че с това ще променя експертния отговор, разбира се.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Колеги, аз предлагам да не влизаме в дебат и в спор, има различни гледни точки. Аз и всички, които се срещат с избирателите, знаем най-различни мотиви, най-различни гледни точки и всеки има своето право, защото то касае лично него, лично неговия стандарт на живот, лично неговото самочувствие и чувство за справедливост.
Нека подготвим най-общо позицията по тези въпроси. Разбира се, то ще бъде преди всичко право на колегите от Министерството на труда и социалната политика, тъй като това е управляващата партия, тя ще даде своята визия върху отговора, който ще подготвим. Но да имаме една позиция, която да бъде позиция не на председателя на комисията, не на ръководството на комисията, а на комисията като цяло. Ако не възразявате, да се обединим около една такава позиция.
В противен случай аз не възразявам да поканим тук и да ги изслушаме подателите на петицията, но едва ли сме в състояние да изслушваме всички пенсионерски организации от всички градове и краища на страната. Още повече, уверявам ви, че всеки един се представя за национално представителен. Така че, ако не възразявате, така да се обединим. Ще ви раздадем една обобщена позиция, но да видим все пак и позицията на Министерството на труда и социалната политика.
Заповядайте, господин Йорданов.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Всяка сряда ли ще се събираме - сега за една точка...?
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Тази сряда се събрахме, защото изтичаше срокът и нямаше как. За следващата седмица поне засега нямаме нищо.
АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ: Ще поставим рекорди някакви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Нямахме становищата на всички, на които бяхме изпратили по тази точка. Затова не го внесохме. Иначе нямаме амбицията да поставяме рекорди.
Благодаря ви за участието, колеги! Приятен следобед!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емилия Масларова

Стенограф:
Катя Бешева