---

На 11 ноември 2009 г., сряда, от 15.10 ч., се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика, в зала № 132 в сградата на Народното събрание „пл.Княз Александър І” № 1. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията госпожа Емилия Масларова.

Предс. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Колеги, тъй като част от вносителите не се бяха явили овреме, трябваше да закъснеем. Днес имаме три точки в дневния ред /Чете/. Имате ли забележки, предложения по дневния ред?
Ако нямате възражения, моля, който е съгласен с дневния ред да гласува. С 18 гласа се приема следният

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АГЕНЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕННА ЗАЕТОСТ, № 954-01-27, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и група народни представители на 07.10.2009 г.

2. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНО-
ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 954 - 01- 30, внесен от Мартин Димитров Димитров, Цветан Костов Костов и Ваньо Евгениев Шарков на 16.10.2009 г.

3. Разни.

Гости на днешното заседание са:
- г-жа Ася Гонева – КНСБ
- г-жа Весела Караиванова-Начева – Подуправител на НОИ
- г-н Емил Мирославов – Министерство на труда и социалната политика
- г-н Ивелин Желязков – АИКБ
- г-н Йосиф Милошев – НОИ
- г-н Олег Чулев – КТ „Подкрепа”
- г-н Чавдар Христов - КНСБ

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:


Предс. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Господин Костов, заповядайте, да представите законопроекта за Агенциите за временна заетост.
Д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря.
Аз най-напред бих искал да поздравя колегите от НОИ с техния празник, да им пожелая много-много здраве и успех във всички начинания.
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги, госпожи и господа!
Смисълът от разработване и внасяне на този наш проект за Закон за Агенциите за временна заетост е да се запълни една празнина в националното законодателство, в което не е създадена правна основа, която да регулира специфичната дейност и условия на труд в Агенциите за временна заетост. Дейността на Агенциите за временна заетост в страните-членки на Европейския съюз е позната и добре регулирана по отношение на статут и условия на труд. В Европейския съюз нивата на заетост в този сектор варират, но като цяло, това включва заети от 2.5 до 3 милиона души, в приблизително 20 000 фирми в сектор, който реализира годишен оборот от над 75 милиарда евро. В 14 от страните-членки на Европейския съюз е в сила специално законодателство относно Агенциите за времена заетост и само 4 от тях нямат изисквания за лицензиране на Агенциите за временна заетост.
При разработване на нашия проект сме се ръководили както от добрите практики на европейските срани, приетите и действащи международни стандарти, така и специфичните особености на българското трудово законодателство.
Проектът съответства на изискванията на съответната Директива на Еврокомисията.
Искам да припомня, че през 2005 г. България ратифицира Конвенция № 181 на Международната организация на труда /МОТ/ относно частните бюра, агенции по труда. В нея е регламентирана възможността те да предоставят услуги, състоящи се в наемане на работници, с оглед да бъдат предоставени на разположение на трета страна, която да възлага задачи и осъществява надзор при изпълнението им. По силата на тази ратификация България следва да приеме необходимите мерки за гарантиране на защита за работниците, наети от частните бюра, агенции, по отношение на минимално заплащане, работно време, здравно и социално осигуряване, достъп до обучение и квалификация, безопасност и здравословни условия на труд и т.н.
Законът дефинира основните субекти при извършване на временна заетост на пазара на труда. Те са: Агенциите по временна заетост, предприятията-ползватели и работници и служители за временна заетост.
Агенциите за временна заетост са лица, които наемат работници или служители с цел да ги предоставят временно на предприятие-ползвател за извършена определена работа или дейност под негово ръководство и контрол срещу заплащане. Агенциите за временна заетост подлежат на регистрационен режим, който се извършва от Агенцията по заетостта. Основно изискване към дейността на Агенциите за временна заетост е сключването на договори за предоставяне с предприятие-ползвател и на индивидуални трудови договори с работниците или служителите по Кодекса на труда. Въведени са нормативни гаранции за равното третиране на работниците и служителите, наети от агенция, с оглед предоставянето им на предприятие-ползвател и останалите, сключили трудови договори с това предприятие-ползвател за същите или сходни длъжности. Предвидени са и административно-наказателни разпоредби в случай на неизпълнение на задълженията по този закон.
С този проект за закон се създават нормативни условия за разширяване на предоставените услуги на пазара на труда и надяваме се, ще допринесе за постигане на ефективна и качествена заетост чрез повишаване на гъвкавостта, съчетана със сигурност на пазара на труда.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря на господин Костов.
Колеги, преди да открия дебата, искам да ви кажа, че на основание чл. 69 от нашия Правилник ние законопроекта сме го изпратили за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, на всички социални партньори, в Министерството на труда и социалната политика, в Министерство на финансите... Искам да кажа, че в своите становища Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България са подкрепили по принцип законопроекта, като имат съответни предложения. В хода на обсъждането в Националния съвет за насърчаване на заетостта КНСБ и КТ „Подкрепа” са изразили своите сериозни забележки към законопроекта и са предложили да се пристъпи към изготвяне и подписване на споразумение за агенциите за временна заетост между национално представителните организации на работодателите и служителите, както е предвидено в самата Директива.
За по-голяма информация, разбира се, аз съм длъжна да ви кажа, че преди малко пристигна и извлечение от протокол № 18 от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, с което искам да ви запозная, със становището на Националния съвет за тристранно сътрудничество по този законопроект. Страните, независимо от депозираните становища относно законопроекта, приемат единодушно предложенията на Националния съвет за насърчаване на заетостта както следва:
1. Да не се обсъжда внесеният законопроект на Агенцията за временна заетост по същество. Неговите текстовете и направените коментари да бъдат обсъдени в рамките на работна група, която да се създаде от Националния съвет за тристранно сътрудничество на двустранен принцип.
2. Крайният срок за работа на работната група за подготвянето на споразумението за Агенциите за временна заетост, надомна и дистанционна работа и предложенията за законодателни промени да бъдат внесени до края на м. септември 2010 г.
За още малко информация, искам да кажа, че Директивата на Европейския парламент е приета на 19 ноември миналата година, това е Директива 104 от миналата година, а всъщност, предвижда се в срок до 5.12.2011 г. всяка държава-членка да направи преглед на законодателството си по отношение на организацията и забраните за използване на работно време чрез Агенции за временна заетост. Аз съм длъжна да направя тези уточнения, преди да открия дебата, така че заповядайте за вашите предложения, мнения и становища.
Д-р СТАНКА ШЕЙЛЕКОВА:
Аз тук съм си отбелязала, че тъй като става въпрос за транспониране
на Директива в нашето национално законодателство, като се съобразим с чл. 3 ал.2 от Кодекса на труда, а именно, че при приемане на нормативни актове, свързани с трудовите отношения, задължително трябва да се осъществят консултации с представителните организации на работниците, служителите и работодателите им, би трябвало да се съобразим с решението на Националния съвет за тристранно сътрудничество, а пък току-що чухме, че това все още предстои да се вземе. А е необходимо…Да, има решение, но предстои да се внесат тези промени, така че ние ще гласуваме „въздържали се”.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Пропуснах, просто, да кажа, че имаме и становище от отдел
„Европейско право”, съгласно което, предложеният законопроект съответства на изискванията на Директива 2008/104, а в становището са представени и допълнителна информация за статута, уредбата на дейността на Агенциите за временната заетост, така че, имаме и тази справка.
Представителите на социалните партньори…
Заповядайте…
ЧАВДАР ХРИСТОВ - КНСБ:
Господа народни представители!
Бързам да пестя време, затова в движение…
Действително, има решение на Националния съвет за тристранно
сътрудничество за това в рамките на споразумение между работодателските и синдикалните организации да се подработят правни норми. Отделен е въпросът в кои закони, дали ще бъде в самостоятелен закон, дали към Кодекса на труда или към Закона за насърчаване на заетостта, чрез които да се изпълнят заръките на Директивата и в някаква степен на Конвенцията, за която стана дума – № 181. И аз ви моля, и мнението на Конфедерацията е, да дадете възможност по пътя на споразумение, каквото допуска и самата Директива, работодателите и синдикатите, тези, които са най-заинтересовани от решаването на този проблем, да се опитат да намерят съвместно решение. Между впрочем, ще бъде уникално за нашата страна, ако догодина, в рамките на този диалог, постигнем споразумение тия три документа, евентуална правна уредба на надомната работа, в резултат на ратификацията на Конвенцията № 177 на МОТ и подготовка на нормативи за уреждане на дистанционната работа, което пък ни го диктува едно споразумение на европейско равнище между две европейски работодателски организации и Европейската конфедерация на профсъюзите. В тази посока предстои, вероятното това ще стане до края на месеца, Националният съвет за тристранно сътрудничество да обсъди правила за работата на тия три работни групи и някои други въпроси, свързани с тяхната работа, така че да очакваме ефективна работа и действително в указаните срокове да се стигне до резултат.
Искам да ви уверя, че не само този законопроект, има и други законопроекти, внесени през мандата на предходното Народно събрание от отделни народни представители, както и от Министерството на труда и социалната политика и всички тези предложения ние сме с нагласата да ги отчетем и да потърсим най-верните решения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин Христов.
Други?
Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Нашето първоначално становище, представено пред вас е, че ние
винаги сме поддържали необходимостта от създаването и
регулирането на дейността на Агенциите за временна заетост, но сме помолили, на базата на Кодекса на труда, той – този законопроект да бъде изпратен на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така и стана, между другото, но този законопроект на мен ми е познат, на нас ни е познат, може би защото голяма част от него – още в 2007 г. беше разработван в нашето Министерство, а в последствие няколко пъти внасян в Народното събрание. Тогава, след разработването, в 2007 година, изцяло социалните партньори, както и представителите на Министерството на труда, се разбраха, при пълен консенсус, да не се прави отделен закон, а да се потърси начин за изменение в нормативни актове, в Кодекса на труда или в Закона за насърчаване на заетостта.
Впрочем, то стана дума, когато преди месец и половина в
Националния съвет за тристранно сътрудничество беше направен щаб за антикризисни или стабилизационни мерки, една от консенсусните мерки, по която има пълен консенсус между правителство, синдикати и работодатели, беше точно това, за което говори г-н Христов и това, което е отразено при вас - да се търси, не чрез нормативен акт, а първом чрез национално споразумение, сключено между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Такава препоръка има и в Директивата, както спомена г-н Христов. Именно затова нашето Министерство не може да подкрепи този законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Колеги, други изказвания?
Господин Костов, Вие, нещо по темата?
ЦВЕТАН КОСТОВ:
Срокът, който /споделих с г-н Христов/ си поставят, ми се струва
твърде дълъг – почти година време за работа на тези работни групи. И се опасявам, че ще продължим по старому и на пазара на труда ще продължат да участват фантомни фирми, които хем ще вземат такси от желаещи да бъдат наети, хем не им осигуряват работа…
ПРЕДС.ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Господин Костов, благодаря Ви.
Други?
Заповядайте.
Доц. ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА:
Колеги, явно в нашия правен мир има нужда от някаква уредба, дали ще е споразумение, дали ще е закон, някакъв правилник за работа на тези агенции, които, не е тайна, съществуват, работят си, плащат си данъците, приети са, общо взето. С тази директива на Европейския парламент това се изисква от нашата държава, да има едно законодателно решение за съществуването на тези Агенции за временна заетост. Така че, това на нас ни предстои да го разглеждаме, да го дискутираме и да го приемем.
Явно обаче, че в този вид Комисията за тристранно сътрудничество не го подкрепя това предложение на законопроекта и ние трябва да се съобразим с нейното виждане и това е едно и от изискванията на Кодекса на труда, така че аз също така смятам, че ние ще се въздържим да го подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Колеги, ако има други? Да говорим по същество, така че ако имате какво да кажете…д-р Адемов, заповядайте.
Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Ами какво да кажа?!
/глас от залата: …ами по същество или не по същество…/
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Няма други желаещи за изказване. Подлагам на гласуване на първо четене законопроекта за Агенциите за временна заетост, № 954-01-27, внесен от Ваньо Шарков и група народни представители на 7.Х.2009 г. Моля, който е „за” да гласува.
„За” – 1 глас.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 18 гласа.
Текстовете не се приемат.
Благодаря ви.
Благодаря на социалните партньори за тяхното участие, благодаря Ви, господин Христов…

ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Преминаваме към следващата точка по Законопроекта за осигуряване № 954-01-30, внесен от Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16.Х.2009 г.
Господин Костов, предполагам… /разбира се, заповядайте господин Чулев/, предполагам че Вие ще представите законопроекта? Заповядайте.
Д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Да, благодаря Ви, госпожо председател!
Основната идея, залегнала в настоящия законопроект е тази за намаляване на осигурителната тежест. Предлагаме това редуциране да е реално с пет процентни пункта. Същевременно се увеличава размерът на вноската в т.нар. „втори стълб”, за лица, родени след 31 декември 1959 г. Увеличението е с един процентен пункт от сегашните - от 5 на 6 %. Данните показват, че извършеното на няколко пъти през последното десетилетие редуциране на осигурителната тежест не се отразява негативно на събираемостта. Високите осигуровки са най-важната причина за укриване на реални доходи в България, водят до по-високи разходи за труд в икономиката, обезкуражават предлагането на труд. Високите осигуровки обезкуражават и хората да работят повече. Когато един човек знае че, ако иска да спазва закона, ще трябва да пожертва повече от 40 % от спечеленото, чрез осигуровки и данък, за да се изплати на държавата, стимулите му да работи повече силно намаляват.
Същевременно трябва да се отбележи, че по-ниските осигуровки ще оставят по-голям разполагаем доход у работниците и служителите, което повишава тяхната покупателна способност и възможността да потребяват стоки и услуги, обложени с косвени данъци. Намаляването на социално-осигурителната тежест би имала ефект върху всички в България, като предлаганата от нас формула се отразява положително както на осигурителите, така и на осигурените. Едно редуциране на осигуровките е и ефективен начин за правителството да компенсира гражданите и бизнеса за неизбежното нарастване на нивата на акцизите, заложено в разчетите и на средно-срочната фискална рамка за периода 2010-2013 г. Намаляването на осигуровките би имало и силно положителни ефекти за пазара на труда. Увеличаване на стимулите за хората в предпенсионна възраст да продължат да работят, избягвайки по този начин ранното пенсиониране, което е проблем за България. По-ниските осигуровки ще стимулират някои хора, които са дълготрайно безработни или не участват на пазара на труда, да започнат работа или да стартират бизнес. Трябва да се отбележи, че в момента икономически неактивните в България са над милион и половина.
С този законопроект предлагаме промени и в други текстове на Кодекса за социално осигуряване. В сегашния си вид, Кодекса за социално осигуряване съдържа две големи противоречия, които засягат две от значимите социално рискови групи. Касае се за бременните жени, майките, разбирайте също и пенсионерите. Не може в общия случай обезщетението за временна неработоспособност да се изчислява върху осигурителен доход от шест месеца назад, а за специфичната група бременни и майки на новородени деца върху 12 месеца назад. Затова предлагаме, този срок да се съкрати също на 6 месеца.
Предлагаме също обезщетение за временна неработоспособност, настъпила до два месеца от прекратяване на трудовия договор да се
изплаща и в случаите на прекратяване на договора поради пенсиониране.
Смятаме, че т.нар. „вдовишка надбавка” по чл. 84, ал. 1 следва да бъде увеличена, с оглед повишаване жизненият статус на една от най-уязвимите социални групи – самотните стари хора, от 20 на 30 на сто от 1.І.2010 г. и 40 на сто от 1.І.2011 г.
Предлагаме също и промяна на чл. 170, ал. 1, с оглед включването на допълнителна група наследници, роднини по съребрена линия, до втора степен – т.е. братя и сестри. Считаме, че до момента, тази група наследници е била несправедливо изключвана.
В заключение, аз не очаквам този проектозакон да мине, най-вече поради опасения, че натоварва непосилно бюджета на ДОО. Но също така аз не споделям докрай тези опасения, това е една друга тема, която вероятно налага занапред широко обсъждане. Но също така аз съм убеден, че този проектозакон е добра основа за обсъждане занапред. Още повече в някои промени, които ние предлагаме, разликите с виждането на правителството са само количествени.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин Костов.
По молба на Министерство на труда и социалната политика най-напред ще дам думата на тях, тъй като трябва да отидат в заседание и в друга комисия. Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Ние сме представили нашето становище писмено, и го поддържаме, но искам да кажа още няколко думи извън него.
Няма да се спирам за щетите на Държавното обществено осигуряване, които ще понесе, ако се намалят осигурителните вноски. Това е въпрос, който е толкова спорен, и въобще не съм съгласен аз, че досега са показали, че има голям ефект. Мисля си, че и други ще говорят по този въпрос и аз не искам да се спирам на него. Само искам да ви кажа, че намалението с два процентни пункта води до намаляване с 400 милиона лева приходите на Държавното обществено осигуряване. Умножете го още по два пъти и половина и ще стане два милиарда.
Но искам да се спра на другите моменти, които засягат чистото социално осигуряване. Първо, Конвенция № 102 не само показва рисковете, но ги и надгражда.
Някъде накрая е временна нетрудоспособност, след това инвалидност, накрая не знам какво си и накрая старост, и не дай Боже, смърт. Не може, когато един човек е пенсионер, когато ползва права от Общественото осигуряване, при което е настъпил рискът „старост”, предпосленият, за съжаление, да ползва и права по един риск, който е много напред – временна неработоспособност. Какво замества обезщетението през време на неработоспособност? Замества неговото трудово възнаграждение. Но той е пенсионер и не получава абсолютно нищо. Не е възможно, не само на практика, но не е възможно и от гледна точка на науката да се получават две обезщетения от Държавното обществено осигуряване на базата на това, че лицето едно време се е осигурявало. Не е формално, да, формално е безспорно, но това е в основите на социалното осигуряване. Сигурно е формално.
Бих искал да ви кажа нещо и за шестте месеца, тази неравнопоставеност за шест и дванадесет месеца. Нормата, с която изискват дванадесет месеца за получаване на обезщетение поради бременност и раждане е сравнително нова. И тя беше шест месеца преди, както тази, нормата за болест. Но има разлика между двата риска, позволете да ви кажа. Рискът бременност е планиран риск. /Човек може да забременее без да иска – към реплика от залата/,но за да роди е винаги планирано. Това означава, че човек много добре си прави сметката как да се осигурява и защо да се осигурява, за да получи след това, ако детенцето е първо, да получи до 410 /лева/ парично обезщетение. Точно тези сметки, които бих сложил в кавички, доведоха до това, че бъдещите майки се осигуряваха само за шест месеца върху максималния осигурителен доход от две хиляди лева, за да може след това да получат, през останалата една година, пак по две хиляди лева. Имаше случаи, много песимистично звучи това, имаше случаи когато влизат в съзаклятие с работодателя си и тези последните две хиляди лева, които получават в продължение на година, ги делят...
При болестта не е така. Тя настъпва бързо, неочаквано, вижте грипа и т.н. и т.н., има разлика. И затова беше сложена тази норма от 12 месеца. Ако искате, все пак, да няма дискриминация, да има еднаквост вдигнете и паричните обезщетения за болест да се изчисляват от последните 12 месеца. Това действително ще се отрази на осигурителния принос на лицето.
Бих искал да взема отношение и за т.нар. „вдовишки добавки”. В нашето право, не от вчера и не е от днес, много от отдавна, съществуват норми, които регулират наследствената пенсия. Не всички пенсии могат да се наследяват, не всички пенсии могат да се получават от наследника, своята и наследствената, но ако има такива случаи, то наследодателя получава 25 на сто от наследствената пенсия. Получават половината от половината, която му се дължи, което значи 25% . Ако вдовишката добавка стане 30 % веднага, без да се променят правилата по наследяване, то значи няма смисъл от правила за наследяване на пенсиите. Всички пенсии тогава, независимо дали се наследяват или не, всеки ще може да получава 30 на сто или 40 на сто. Вярно е, че е направено предложение за 25 на сто, но то има предвид точно това, че междувременно ще настъпят и промени в режима на наследяването на пенсиите.
И накрая. Хубаво е да се разшири кръга на тези, които могат да получат натрупаните суми, но все пак, по закона за наследството и другите нормативни актове тези роднини по съребрена линия и втора степен наследяват едва тогава, когато няма никой пред тях, защото там има заместване. Те не наследяват заедно с останалите наследници.
Добре, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте, колега.
Нека най-напред да дадем думата на депутатите, ако не възразявате, след това ще дадем на представителите на НОИ.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА – ГЕРБ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Искам да кажа, че по-голяма част от направените предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване касаят Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г. Този проекто-бюджет е гласуван от Министерски съвет, миналата седмица мина на заседание на Комисията по труда и по социална политика, така че няма по какъв начин да ги приемем. Искам да кажа, че ние сме го гласували.
Също така подкрепям становището на Министерството на труда и социалната политика, че в условия на финансова и икономическа криза намаляне с 5 процентни пункта на осигурителните вноски във фонд „Пенсия” за родените преди 1 януари 1960 г. и с 6 процентни пункта за родените след 1 януари 1960 г. е неприемливо.
Също така и по отношение на увеличаването на вдовишките добавки от 20 на 30 на сто от пенсията на починалия съпруг, предвид това, че в проектозакона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 г. точно е фиксирано по какъв начин да нарасне добавката до 2013 г.
По отношение на предложението за увеличаване на размера на осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване за родените след 31 декември 1959 г. от 5 на 6 на сто мога да кажа, че към настоящият момент не е необходимо. По данни на Комисията за финансов надзор за последните две години доходността на тези фондове е незначителна, даже е и на отрицателно равнище, така че с един процент няма никакъв смисъл.
По отношение на последното, § 12, което се предлага, за увеличаване кръгът на лицата, които при смърт на осигуреното в универсален или професионален фонд лице, могат да получат право на натрупаните средства, да бъдат включени и братята и сестрите, смятам, че също не е нужно, тъй като достатъчен е кръгът, който е упоменат в Закона за наследството. В Закона за наследството също никъде не се фиксира, че като наследници, на които трябва да се изплащат някакви средства, никъде не са фиксирани братята и сестрите. В тази връзка изразявам и становището, че подобна промяна не е необходима.
Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви.
АДЕМОВ:
/г-н Милошев щял да ходи в друга Комисия, ми казаха, и затова погледнах така…/
ЙОСИФ МИЛОШЕВ - НОИ:
Общо взето, г-н Мирославов каза нашето становище. Но на практика, от последните години, от 2006 г. до 2009 г., с 13 процентни пункта пада осигурителната вноска, но събираемостта не се увеличава, което донякъде обезсмисля намаляването на осигурителната вноска на толкова резки етапи с пет процентни пункта.
Другото, което исках да кажа, че по нашите разчети, намаляването на осигурителната вноска с 5 процентни пункта води до допълнителна загуба на приходност с близо един милиард лева, които не са предвидени в приходния бюджет на Държавното обществено осигуряване, което съответно ще има съответните, по отношение на разходите… съгласуването с разходите на Общественото осигуряване…
И по отношение на намаляването на срока за изчисляване на обезщетенията за майчинство само искам да дам един малък пример. Ако се приеме, даже за догодина намаляването на осигурителната вноска, която е за фонд „Пенсии” от 18 % на 16 % и ако лицето се осигурява и за болест, и майчинство с 19.5 % осигурителна вноска, ако за шест месеца се осигурява върху 2000 лева, сумата за осигурителни вноски, която то ще внесе в бюджета на Държавното обществено осигуряване е 2340 лв., а реалната сума, която ще получи за времето е 24 300 лв. Т.е. на практика в социалното осигуряване винаги има един принцип на участие в осигуряването, за да получиш нещо; ти не може да участваш с малки суми за определено време и да получиш огромна сума за такова дело, особено при планиран риск, имам предвид, ако бъде шест месеца осигурителният риск. Това е стар проблем. Ние имаме осъдени такива работодатели, които бяха наели майки, преди известно време, само за да получат обезщетението, като се бяха разбрали половината от обезщетението да се дава в полза на фондацията или има един-единствен човек засега осъден в Габрово, за 4.5 г. затвор ефективно, но то беше в миналия век, преди 2000 година. Така че винаги трябва да се съобразява осигурителният принос на лицето с правата, които то след това ще получи – както при пенсията за инвалидност, /ние сме го дали в нашето становище/ …да кажем, за пенсия за инвалидност, ако сте над 30 години, трябва да имате минимум 5 години осигурителен стаж, за да получите право но пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Т.е. известно време трябва да сте се осигурявали и все пак да сте внесли в тази система, за да получите нещо, това е по отношение на майките.
Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви.
Други?
Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Много пъти сме говорили по тези теми. При цялото ми уважение към г-н Костов, като един от вносителите, но първо, когато се внася такъв законопроект, трябва да се знае, че трябва да има финансови разчети. И Мартин Димитров много добре знае, че това е точно така. На мен ми е много интересно това, което казахте в началото: „Ние знаем, че този законопроект няма да бъде приет, но го внасяме”. А защо?! Това е първият въпрос.
Второ. Мотивите, които са написани, са мотиви на теория. Практиката през последните години показва, че това, което е написано, като очаквани ефекти от намаляването на осигурителните вноски, вместо да доведе до това, което очакваме, както е на теория, на практика в България, за съжаление, не се случва. Нито един от ефектите, за които вие говорите тук толкова подробно и не само вие, но и няколко института в България, че ще настъпят, на практика в България, за съжаление, не се случват! Случва се нещо друго - с разполагаемия доход, за който говорите вие във вашето становище, във вашите мотиви, вместо да се подобри конкурентоспособността на българския бизнес, вместо да се въведат нови технологии, вместо да се увеличи осигурителният доход, вместо да се увеличи заетостта, вместо да се увеличи средният осигурителен доход, на практика беше бетонирано българското Черноморие. С тези пари, за които говорите. С цялото ми уважение към българските работодатели. Аз съм човекът, който многократно е настоявал, но за съжаление, обратният ефект от това не се получи.
Сметката, която аз набързо направих от тези предложения, които вие правите, е един милиард двеста и седемдесет милиона и седемстотин хиляди лева, простата сметка необходими пари. Г-н Костов, Мартин Димитров и Вашата парламентарна група говорите за балансиран бюджет. Това означава ли, че вие сте готови да промените бюджета и да го направите бюджет с дефицит, той за мен е с дефицит, но това е друга тема, от една страна или продължавате да твърдите, че бюджетът трябва да бъде балансиран?! Това първо.
Второ, като малка реплика към г-жа Ангелова…нали, да не бъркам фамилията, /към реплики от залата…това Ангел Найденов ме праща малко в друга посока…/… значи, това което казвате Вие, изобщо не е вярно. Какво от това като Министерският съвет е приел бюджета. Колко пъти бюджетът се променя след това между първо и второ четене! Вместо 26 милиарда, каквито са предвидените разходи, те съвсем спокойно могат да станат и 27 милиарда, така че, това което го казвате: „Ние знаем, че няма да се приеме” не е вярно. Трябва да се променят параметрите на бюджета и това може да стане между двете четения, въпросът е да има воля. Но аз не съм убеден, че Вие имате воля и тогава питам защо го внасяте?! Аз знам, аргументите съм ги слушал, на Мартин Димитров и на други колеги, до какво води намаляването на осигурителните вноски – до увеличаване на събираемостта. Изобщо не е вярно това нещо! Колегите от НОИ могат да ви го кажат. Ама имало крива на Лафер, казват икономистите, госпожа Масларова е между тях, и казват така, говорим за икономисти: при понижаване на базата, трябва да се увеличи събираемостта. Така е било с данък печалба. Да, беше така, защото имаше шоково намаляване с 5 % на данък печалба и там с 30 % се увеличиха приходите. Но за съжаление, тук не ги виждаме нещата. Нито сивият сектор намаля, тъкмо обратното бих казал, нито заетостта се увеличи благодарение на тези мерки. Казах ви преди малко, какво не само според мен, се случи. Затова, аз пак продължавам да питам: „Знаем, че това няма да се приеме”, а го внасяме!! Това за мен не е сериозно. Вие сте сериозна политическа формация и не може с този аргумент да поднасяте на вниманието на Народното събрание такъв законопроект.
На следващо място, по отношение на вдовишките надбавки. Ама било прието, това, което казвате г-жа Ангелова, бил е приет график, кога, как, какво. Аз ще Ви припомня и ще Ви извадя законопроект, с който д-р Лъчезар Иванов беше внесъл и искаше от Народното събрание да увеличим още миналата година – 2008 г., и 2009 г. с 50 %! В предизборната кампания Вие говорите за 40 % и никъде не сте казвали, че това трябва да стане за четири години. И това може да се промени, ако има добра воля. Аргументът „няма пари” е аргумент, с който, както казваше Стойчо Кацаров, хайде да не продължавам нататък…С аргумента „пари” крадците обират банки с него, казваше д-р Кацаров. Това не може да бъде сериозен аргумент. Ако има воля, ама моля ви се, ако има воля – увеличават се приходите с онези два милиарда, за които казвате, че ги няма от ДДС, увеличавате ги приходите, увеличаваме съответно разходите и правим това, което… и започваме да си мислим какво правим с пенсионно осигурителния модел в България чак след това...
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Това бе мнението на д-р Адемов.
Други?
Заповядайте, Вие, като реплика…
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Д-р Адемов, една реплика – за вдовишките добавки и за обещанията, предизборните обещания на политическата партия ГЕРБ. Само да Ви кажа, че ние не сме казали, че ще ги увеличим от 20 на 40 % 2010 г., а до края на мандата. Едно уточнение…/през смях; залата шуми/.
ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Г-н Костов, вече няколко пъти забелязвам да влизат в Народното събрание законопроекти, които са изцяло популистки и рискови предвид на кризата, която се очертава пред нашето общество.Наблюдавам такава трайна тенденция на хора, които, просто, не разсъждават какво ще ни сполети! И ако сме коректни и загрижени за развитието на нашето общество, би трябвало да го оттеглите това предложение!
Аз онзи ден бях на среща с министъра на финансите Ви г-н Дянков и
повдигнах и другия въпрос, който, според мен, не получава разбиране, но да се надяваме, че в процеса на времето ще получи разбиране за тези два процента за намаляване на социалното осигуряване. Разберете, колеги, аз участвам в една комисия, в която разследваме дейността на правителството на Сергей Станишев. Мен, ме интересува фактът за законосъобразността на изразходването на средствата. Но ние трябва да се научим на целесъобразност на изразходваните средства. В Европа вече са стигнали до това ниво - целесъобразност на изразходването на средствата. В момент, в който в България в момента се очаква такъв голям дефицит на средства, ние да си правим на гърба на българския народ такива предложения…И трябва да Ви кажа, г-н Костов, казвам го със загриженост, защото моят баща почина на 56 г., майка ми в момента получава 20 %, но предпочитам поне да ги получава, защото така, както сме я подкарали, с такъв див популизъм, с тези предложения, които правим, честно Ви казвам, ще стане така, че и за тях ще виждаме затруднения, за тяхното получаване. Затова много Ви моля, сериозен икономист, какъвто смятам че е Мартин Димитров, просто, не трябва да допуска това влизане на този законопроект. Това е един милиард. От там четиристотин милиона, от другите – толкова средства… и седи насреща министърът на финансите и не знаел как, откъде да ги намери и как да върже бюджетът за догодина! Аз не знам с колко дефицит ще влезем от тази година за следващата! Аз не знам как ще завършим бюджета тази година! И ако сме сериозни в отношението си и в работата, която имаме, трябва много сериозно да се замислим върху това, което предлагаме. Дайте да спрем с такива популистки закони, защото никой не се ползва от това нещо! И аз искам да направя законопроект, и аз съм работил в социална сфера, да направя така, че децата в неравностойно положение да бъдат добре, другите да бъдат добре, но ние в момента сме във водовъртежа на кризата! Това е истината! И от нас зависи дали ще можем да излезем от тази криза или ще направим така, че ще потопим държавата, от което икономически, просто, кажете на г-н Мартин Димитров, че последствията, икономически ще бъдат много сериозни! Тук не става въпрос /за друго/, а… ще срутим цялата ни финансова система! С такъв див популизъм, с който тръгваме, за да стане – ето че сте вкарали един закон и видите ли, той бил отхвърлен или бил приет от Народното събрание! Това не кореспондира със желанието на българския избирател! /набляга на това изречение/
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря. Аз съм убедена, че господин Великов ще има възможност това да го каже и в залата на господин Димитров…/към глас от залата: аз едва ли съм сигурна, че господин Костов има право да оттегли…то си има процедура по оттегляне на законопроектите, така че нека да не тръгваме да газим процедурите/.
Господин Костов, заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ:
Аз продължавам от там, след това което Вие казахте, госпожо председател. Аз не съм икономист, знаете го. Но последното нещо, в което може да бъде обвинена синята коалиция е популизъм. Не. Това не е популизъм. /глас от залата – да, един милиард!.../ Аз, между другото, не започнах своето изложение с убедеността, че няма да бъде приет, д-р Адемов. Аз завърших с това мое очакване. Песимизирах се в периода след като този законопроект беше разработен и внесен. И то най-вече от констатацията, която и аз направих, която и Вие изразихте гласно, за разминаване между теория и практика в България. Затова мисля, че не носят упрек вносителите и синята коалиция…
Що се отнася за увеличаване с 1 процентен пункт на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за втория стълб за родените след 31 декември, това не е предложена самостоятелна мярка, в пакет с намаление на осигурителните вноски за фонд „Пенсия”, за да може и за родените след 31 декември 1959 г. общото намаление да бъде 5 процентни пункта. Затова се предлага с 1 % повече.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви.
Аз, просто, ви моля, колеги, да се опитаме да не влизаме в чисто политически спорове, а по същество…по законопроекта.
Има думата госпожа Гонева от КНСБ. Заповядайте. / Изключете си, ако обичате, микрофона… към някого от залата/.
АСЯ ГОНЕВА - КНСБ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
На темата намаление на осигурителните вноски аз си позволих да говоря пред Вашата комисия на предишното заседание. Мисля, че стана ясно или поне се постарах да стане ясно, че в своите изказвания аз няма и не мога да бъда деликатна. Особено тогава, когато става въпрос за съдбата на социалната еднородност на обществото. Няма други системи, извън солидарните системи, които могат да вършат тази работа. Благодарение на гигантските преразпределени процеси, които те осъществяват целево и с усилията на държавата.
Никак не съм изненадана нито от законопроекта, нито от мотивите, защото г-н Мартин Димитров тези неща ги повтаря цял един предишен мандат, при това по същия начин, по който това е направено в мотивите. С фрази, без подплата с нито едно число. Личи непознаване /набляга на думата/ на осигурителното законодателство, за жалост, това говори за неползване на експертна помощ от уважаемите депутати-вносители на законопроекта! Съжалявам, това е моята констатация като експерт, не мога и не бих желала да бъда деликатна по този въпрос! Защото това решава съдбата на нацията!
Числата, които чухте, мисля че достатъчно говорят сами за себе си. Взех, обаче, специално думата, не за да повтарям това, което вече говорих пред вас, а защото в законопроекта, който в момента обсъждате преди първо четене, се пипа и върху втория стълб и третият стълб на пенсионната система! При това отново без познаване на механизмите и без познаване на законодателството! Вашите последни разяснения върху вноската за втория стълб показват, че и тримата вносители не са наясно, че вноската, която отива във втория стълб не е нищо друго, освен вадене от вноската от първия стълб.
И не случайно в последните няколко години не бяха взети решения за увеличаване на вноската към втория стълб, по причината че бяха правени реверанси към българския бизнес, който не отговори /набляга на думата/ адекватно на реверансите, които той получи. И искам да помоля, хората, които умеят да правят сметки, към тия 11 милиарда вече, които бяха посветени на конкурентоспособността, на стимулите и т.н., да се добавят малко повече от тия милиарди, от вноската, която от 2000 г. до днес преминава като тежест за осигурените лица – това, което плащаме ние от своите заплати. То е вече почти фифти-фифти! Няма такава държава в Европейския съюз, между впрочем! /в която да се плаща фифти-фифти – две трети – една трета; две трети работодателите плащат, една трета плащат осигурените лица/. Има отделни рискове, в които има фифти-фифти, но това са подробности, които, ако някой се интересува, може да разбере.
Аз много бих искала, по отношение на втория стълб да се опитаме да се разберем за следното: да си дадем сметка, че и задължителното, и доброволното пенсионно осигуряване е целево спестяване! Това не са спестявания, които могат да бъдат ползвани текущо за някакви други неща, защото те никога не могат да изпълнят своето предназначение. Никога! /Набляга на никога/ Даже, ако ме питате мен, не е редно /набляга на редно/ да се дава на наследниците каквото и да било по универсалните фондове. По професионалните – да, защото там се покрива определен период от време – три или пет години, и ако, не дай Боже, тогава работникът или служителят почине, то предназначението на тази сума е строго целево за тези няколко години и е нормално тези парички да се дадат на неговите наследници.
Но при универсалния стълб трябва /набляга на думата/ да има елемент на солидарност! Няма как да функционира, няма ли един общ пул пари, които да вършат тая работа, да подкрепят със солидарно рамо плащането на пенсиите от капиталовия стълб, това няма как да се случи. И никъде по света, впрочем, не се прави, но тази материя е доста тежка и трудноразбираема, в т.ч. и аз не мога да се похваля, че съм много голям специалист, но някои принципни постановки, все пак, поназнайвам и е добре да помним винаги, че това е едно целево спестяване и превръщането в нещо друго на тези пари, означава, че се рискуват бъдещите пенсии на тези хора.
Завършвам с един призив, ако ми позволите. Проектозаконът, който днес обсъждате, е класически пример на това, как в първата част на закона се натягат кранчетата на входа – детската задача за басейна – затваряме кранчетата на входа и слагаме по-широки тръби на изхода! Това се прави тука! Стана вече ясно, т.е. взима се от собствените приходи на системата, които и сега са само 30 % от потребните, а след това се отварят вратички, при това вратички, които, ако добре разбрахте това, което каза г-н Милошев, става дума за една доста сериозна корупция в тази област, която да бъде създадена със закон, просто наистина не бива. И тъй като една част от тези предложения вече са минавали назад във времето през обсъждане в предишни Парламенти и е имало дебат по този въпрос, някак си, ми се иска да помоля уважаемите дами и господа народни представители от тази социална Комисия, да си направим извод от днешния дебат и да не се връщаме повече към създаването на законови възможности за търговия с риска майчинство. Защото, може да има един-единствен осъден, но това не значи, че е имало една-единствена фирма, която това прави. И тези, които натискат /набляга/ българските депутати да им предлагат такива мерки и да им дават аргументи, да ги подтикват към такива предложения, те именно търсят възможност да се възползват от законодателството, подвеждайки /набляга на думата/ ви, между впрочем и възползвайки се от това,че вие няма как да сте експерти и специалисти във всяка област…/председателката на Комисията я прекъсва/
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря ви, госпожо Гонева.
Ще дам думата и на друг, моля ви малко по-стегнато, колеги. Ние по тези въпроси много говорим…
Заповядайте, господин Чулев.
ОЛЕГ ЧУЛЕВ: КТ „ПОДКРЕПА”:
Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз наистина ще бъда кратък, защото аргументите бяха изложени от д-р Адемов и от колежката от КНСБ. Аз уважавам мотивите на вносителите и по-точно ненаписания вътре мотив, че това е поет ангажимент в предизборната им платформа. Но, оттук нататък, всички останали мотиви за мен са едни декларативни твърдения, защото въпросните над 10 милиарда, изсипани или спестени за бизнес в 2006-та г., не дадоха нито един от ефектите, които тук са прогнозирани, че ще се получат при по-нататъшно намаляване.
Нашето становище беше отрицателно дори и за 2 % намаляване, което е прието и заложено в бюджета.
Мога само да подкрепя това със структурата на приходите в бюджета на НОИ. Трансферите и субсидиите в следствие на от 2006 г. досега намалените вноски, трансферите и субсидиите от републиканския бюджет са 57.7 % от приходите на НОИ. Ако продължим по тази линия, просто, трябва да закрием НОИ, да го одържавим, и да се върнем към нещо, което преди 20 г. сме виждали.
Благодаря. Не подкрепяме законопроекта.
ПРЕДС. ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви за разбирането и за изказването.
Колеги, други становища? Мнения?
Господин Костов, аз мисля, че не трябва да се притеснявате – всичко, което беше казано, беше казано към творците на законопроекта. Ние знаем, че Вие сте човек, който отскоро попада в тази система, така че аз съм убедена, че няма да се сърдите, но всеки има право да каже това, което счита за необходимо. Ако нямате нещо да кажете Вие, да подложим на гласуване законопроекта?
Колеги, подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 954-01-30, внесен от Мартин Димитров, Цветан Костов и Ваньо Шарков на 16.Х.2009 г.
Моля, който е „за” да гласува.
„За” – 1 глас.
„Против” – 1 глас.
„Въздържали се” – 18 гласа.
Текстовете не се приемат.
Благодаря ви.