---

На 4 ноември 2009 година се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Заседанието беше открито в 15.05 часа и ръководено от председателя на комисията, госпожа Емилия Масларова при следния


Дневен ред:


1.Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Вяра Димитрова Петрова и Емануела Здравкова Спасова на 28.10.2009 г.

2.Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29.10.2009 г.

3.Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., № 902-01-38, внесен от Министерски съвет 29.10.2009 г.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на финансите:
-Владислав Горанов, заместник-министър
-Добрин Пинджуров, директор на дирекция „Бюджет”
-Александра Димитрова, старши експерт в дирекция „Държавни разходи”
-Цветан Петров, началник отдел в дирекция „Финанси на общините”
-Росица Добрева, главен експерт в дирекция „Финанси на общините”
-Илияна Владова, главен експерт в дирекция „Държавни разходи”

Министерство на труда и социалната политика:
-Христина Митрева, заместник-министър
-Росица Стелианова, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта
-Ивайло Иванов, изпълнителен директор на АСП
-Илиана Малинова, заместник-изпълнителен директор на АСП

НОИ:
-Сотир Ушев, управител
-Весела Караиванова-Начева, подуправител
-Антоанета Ганчева, главен директор на „Анализи, планиране и прогнозиране” и главен актюер
-Йосиф Милошев, началник отдел „Правен”
-Христо Трухчев

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители и гости на заседанието


Председател Емилия Масларова: ……….. Затова, искрено, пак казвам, съжалявам и се притеснявам, че активните мерки на пазара на труда са съкратени близо 3 пъти и те действително ще създадат едно доста сериозно напрежение на екипите, които работят по тях. Благодаря. Колеги, заповядайте, господин Горанов.

Заместник-министър Владислав Горанов: Уважаема госпожо председател. Няколко така уточнения по повод на възникналите въпроси, на доктор Адемов. Да, доктор Адемов, констатацията ви е вярна, тя трябва обаче да се съчетае. Констатацията за чл. 2, ал. 3 на Закона за устройството на държавния бюджет, за § 29, ал. 2. Не знам обаче дали, понеже Вие сте много добър анестезиолог и отдавна сте изкушен по социалната тема, но дали сте видели чл. 17 на Закона за държавния бюджет? Този текст в § 28 и 29, знаете, че е традиционен и той прави една възможност на правителството да гарантира изпълнението на основни социални ангажименти, защото в противен случай има риск правителството да няма възможност да изплати пенсионните плащания. А вашата теза, че по този начин се дебалансира бюджета, би била вярна, ако нямаше инструментариум, определен в чл. 17. В чл. 17 е предвидена възможността правителството да направи допълнително ограничения по Републиканския и другите бюджети, разбира се, то няма такава възможност да направи това по бюджета на Здравноосигурителната каса и бюджета на държавното обществено осигуряване.
Безспорно, социалната тема винаги е изкушавала не един и друг политик. Само че не чух аргументи или поне никой не ги изказа на глас, по рамката на бюджета. Дали някой иска да увеличаваме данъци, или някой иска по-голям дефицит, или някой е против това, че общо разходите от брутния вътрешен продукт растат отново припомням, приблизително от 12 на 100 до 15. Ако искате да водим този дебат, защото когато говорим за консолидираната фискална програма и съставните бюджета на консолидираната фискална програма, дебатът не може да се свежда само до това, дайте да видим този ред или онзи ред. 36 стотинки от всеки лев, събран от тази икономика, се разходват за социални разходи, в тази държава. И ако някой е против това, или пък някой иска да каже, че трябва да вдигаме данъците като антикризисна мярка или пък ако някой иска да каже, че трябва да се изхарчи фискалния резерв, да го заяви на глас. Ако някой предлага да вземем от друго функционално направление и допълнително да увеличим социалните разходи, ако темата е Социална комисия, допълнително да го заявява на глас.
И всъщност, госпожо Масларова, Вие сте права да сте притеснена за състоянието на министерството, но пък аз не съм притеснен, тъй като сегашния екип на министерството, Вие сте работили с него е от най-добрите възможни професионалисти, така, че всичко, което зависи от правителството и всички пари, с които то разполага ще бъдат изхарчени максимално ефективно.

Председател Емилия Масларова: Аз не се съмнявам. Понеже Вие говорите откъде да вземем, ние взимаме, ние намаляваме данъци, фактически. Ние намаляваме осигурителна вноска, намаляваме с 2 % осигурителната вноска, но не виждаме насреща да имаме нещо повече. Това е проблемът. Ние правим, с така, съзнанието, с апелирането, с убеждаването, че това стимулира бизнеса, а на среща не виждаме участието на бизнеса. И няма какво да се заблуждаваме, и ние правихме същата грешка. Аз казвам от гледна точка на опитът. Като свалихме с 12, 13 % осигурителната вноска, получихме ли насреща, не 12 – 13 %, 6 не сме получили насреща, това да ни се върне в икономиката. Това е проблемът, че правим отново и отново стъпки, но няма насреща резултати. Това коментирам. И съм убедена, че това създава отново бонуси за работодателите, чудесно, отново за работодателя намалението за вноската е повече отколкото за работещия. Това са проблемите. А не виждаме насреща активизирането. Това е проблемът. Защо, ние сме намалили и няма накъде повече да намаляваме данъците. Тук вече е въпрос на събираемост, въпрос на контрол, което всички ние разбираме за какво става въпрос. Но когато правим реверанси към бизнеса, трябва да чакаме обратно от бизнеса, което да се върне към всички останали. Заповядайте, доктор, елате тук някъде на микрофон, защото от там няма да ви чуят.

Госпожа Даниела Данчева: Мерси. Здравейте, с някои от вас се познаваме, с повечето не се познаваме. С господин Горанов се познаваме още отпреди години, когато сме имали спорове относно плащанията по законите за инвалидите.
По бюджета за 2010 година, на пръв поглед, предвидените средства по Закона за интеграция на хората с увреждания са същите. То обикновено, последните години, както следя бюджетите и докладите, се копи пейства от миналата година и нищо ново не се случва. И затова, не можем да бъдем изненадани, когато парите не стигат. 2008 година, например, по отчети на Министерство на труда и социалната политика, реално са изразходвани 47 800 000 за медицински изделия и помощни средства. Тогава, между другото срещнахме голямо разбиране в министерството и за пръв път от повече от 10 години се обърна внимание на въпроса с медицинските изделия и помощните средства за инвалиди. И специално, протезирането, както знаете беше на ниво Първа световна война. И тъкмо се зарадвахме на първите крачки, положителни в тази област и изведнъж се вижда сега, че парите вместо да се увеличават за медицински изделия и помощни средства, за 2010 година са 30 милиона, момент, сега ще ви кажа, така 30 млн. и няколко стотин хиляди.
Питам аз, това е една област, специално медицинските изделия и помощните средства за инвалиди, която непрекъснато се развива, непрекъснато, в целия свят, знаете здравните каси, това е плащане на Здравната каса, но това е друга тема, която ще дойде време, сигурно да говорим и за кой трябва да бъде платецът на тези медицински изделия, защото редното е да бъде Здравната каса, а не да бъдат вид социална помощ. Това са осигурителна плащания в цяла Европа и е редно да си минат към осигурителните каси. Но питам аз, защо след като 2008 година, реално отчетите са били за 47 800 000, тази година са 30 и сега ще ви кажа, тук, извинявайте.
Вместо в една област, която медицинските изделия и помощните средства, искам да ви кажа са условия номер едно за интеграцията. Всички тези общи приказки тук по докладите, които четем всяка година, копи пействани, осигуряване на равни възможности, интеграция и т.н., остават без никакво покритие, ако ние на тези хора не им дадем оръдията на труда. Оръдията на труда са медицинските изделия, помощните средства, това включва протези, инвалидни колички и всички помощни средства, включително за работно место, за обслужване в бита и т.н. Ние ако на хората не им дадем това, за какви равни условия и интеграция говорим от години наред, като някакво заклинание си приказваме за тази интеграция, без реално нищо да се случва.
Друго, една цифра, която ме изненада, че децата с увреждания, както знаете, за тях се плащат добавки на родителите по Закона за интеграция на хората с увреждания. 20 000 е броят, който е установен, може би откакто почнаха тези плащания. Сега изведнъж тук виждам цифрата, че са планирани средства за тези деца на брой 13 хиляди и нещо. Как така децата от 20 000 инвалиди станаха 13 000? На база на какво? И ето как вървим така, тези цифри, които виждам, как вървим непрекъснато по този погрешен път, да залагаме неверни цифри и след това да се чудим защо не ни стигали парите? Както беше тази година истерията с медицинските изделия и помощните средства за инвалидите, че били изхарчени парите. Ами ще са изхарчени, разбира се, те бяха неправилно заложени, след като се е видяло, че 2008 година са изразходвани 47 800 000, както казах, 2009 година се залагат 13 800 000, а сега пък още повече ги намаляваме. И пак, сигурно догодина, някъде съм септември, обикновено се случва, изпищяват и казват, ама свършиха парите, ама има фирми мошеници и т.н. Фирми мошеници винаги е имало, ще ги има, и в Европа ги има, и злоупотреби със Здравни каси, знаете има, и доктори, които злоупотребяват със здравни каси има. Това не значи, ние непрекъснато да се оправдаваме с някой, че е бил непочтен. Това е много лесно оправдание за да стопираме нещата, да не гледаме как да дадем на тези хора реално техниката, която им е нужна.
Затова, този бюджет категорично е против инвалидите, въпреки всички приказки, които се говорят, общи приказки. Нищо не виждам в този бюджет, който да е не само нещо повече от миналата година, напротив, този бюджет е стъпка назад, специално парите, които са по Закона за интеграция на хората с увреждания.
И в заключение само, не за инвалидите, друго нещо, което е малко встрани от инвалидите, за добавките за възрастните хора над 75 години. Аз съм напълно съгласна с госпожа Масларова, която каза, че много е погрешно тези добавки да бъдат плащани от пенсионния, по линията на пенсиите, на НОИ или както ще бъдат плащани. Това са си вид социални помощи, защото мога да ви кажа, много е обидно, например за моят баща, който е 95 годишен, който цял живот е работил и след като се е пенсионирал е работил, и благодарение на това взима една така, много висока пенсия, сравнително висока пенсия и изведнъж, значи работил, не работил, твоята пенсия постепенно се намалява. Този, който не е работил, колкото баща ми ще вземе, значи почти същата пенсия. Ами дайте си ги тези добавки като вид социални помощи. Не ги давайте като добавка към пенсията, защото инак е несправедливо към хората, които са работили и имат по-високи пенсии да ги приравнявате значи с тези, които не са работили и които имат по-ниски пенсии. Дайте си ги като социални помощи, защото де факто това си е социална помощ. Или ги дайте на всички възрастни хора над 75 години, както беше по-рано 23 стотинки, както знаете. Благодаря ви.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви. Заповядайте, министър Младенов.

Министър Тотю Младенов: Само един отговор. Уважаема госпожо, аз искам да Ви уверя, че хората с увреждания ще получат тези средства, помощни средства и няма да бъде ощетен никой. От къде идва целият проблем? Вие казахте, истерия. Не е истерия, просто, от проверките, които направихме тази година с Инспектората на Агенцията по социално подпомагане, установихме и дадохме над 100 случая и протоколи на Прокуратурата, че от проблемите на тези хора са се възползвали други, които са здрави и нямат нужда от тези помощни средства. И по този начин се ощетява от държавния бюджет и хората, които трябва да достигат до тях тези помощни средства. Именно това искаме да направим в момента, с промяната и в нормативната уредба, за да не дадем никакъв шанс това нещо да продължава да се прави от тук нататък. И действително, до хората, които имат нужда от тези помощни средства, да достига тази услуга.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Гонева, заповядайте.

Госпожа Ася Гонева: Благодаря. Госпожо председател. Господин министър. Дами и господа заместник-министри. Уважаема комисия.
Казвам се Ася Гонева и съм изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България. Ще кажа няколко думи по дискутираната тема за държавния бюджет, които считам за важни, макар че си давам ясна сметка, че вие сте помощна комисия и по двата бюджета, всъщност и по този, който след малко ще гледаме.
Конфедерацията на независимите синдикати, аз се надявам, че нашето официално становище, подкрепено с решение на нашите ръководни органи е стигнало до вас и вие сте разбрали, че ние по принцип не подкрепяме държавния бюджет, проектозакона за държавния бюджет във вида, в който той е предложен. Разбира се, че цифрите, с които борави господин Горанов са верни, зад тях обаче стоят някои дадености, които като ги разгледа човек в детайли вижда, че бюджета не полага особени усилия, макар, че социалната политика е записана, като първи приоритет в доклада към бюджета, а стоят задължения, които трябва да бъдат осъществени и разходи, които нямат никаква еластичност. Там разбира се, има и две нови мерки, но за това ще кажа малко по-късно.
Ще си позволя, все пак да кажа нещичко по макропараметрите, за които господин Горанов говори. Ние, като Конфедерация считаме, че в условията на разгарящата се криза, България можеше и да не се стреми чак толкова, тук в отличие от приказката, която беше на доктор Адемов, България може да не се стреми толкова към заветната 0, към заветния баланс. И не приемаме обвинения към нас, че видите ли ние сме били искали да съборим борда. Нито искаме да събаряме борда, нито искаме да правим невероятни неща с парите, които държавата е натрупала, но смятаме, че парите, които държавата е натрупала в годините на икономически възход, с възможности да бъдат заделяни, те имат и такова предназначение. Тогава, когато държавата има трудности, тя да бъде, тези трудности да бъдат компенсирани по някакъв начин, с тези пари, които са заделени за черни дни.
А пък никак, никак, аз лично не бих се посвенила да кажа, че спокойно можем да погледнем и към данъчната система, защото това, което в последните години се прави с осигурителните вноски, вече граници с меко казано, неразумност. Има една по-точна дума, но не ме познават членовете на комисията и малко ще се въздържа. Боя се да не приемат така лично, това което говоря, особено представителите на управляващите. Така, че не би имало нищо страшно, още повече, че всички европейски правителства това правят. И защо ние се опитваме да бъдем по-големи католици от папата, КНСБ не разбира.
Само една дума ще кажа по заветните 15 %, господин Горанов. Те представляват 800 млн. лева харч повече. Поне така, както аз и моята организация познаваме закона, преди да влезе в Министерския съвет, защото доколкото можах да се справя добре, са настъпили някои промени и след излизането му от Министерския съвет. Но в тези 800 млн., ние с вас добре знаем, че има 500 млн. лева разход по закон, който се носи от тази година, защото разходите за пенсии, които са правени в 6-те месеца на тази година, следващата трябва да бъдат направени за 12. 400 млн. лева е подаръкът на правителството към българският бизнес и около 300 млн. двете нови мерки, които сега разбирам, че нещо там сме ги намалили.
Така, че да, числото е вярно, но усилията, според нас не са чак толкова големи и не доказват наистина, че първи приоритет е социалната политика. Да, зная, че не е лесно в тези условия да се удовлетворят всички искания, но това, което е написано като приоритет и заявено пред обществото, трябва по някакъв начин да се преследва.
Ще трябва и аз да изразя нашето съчувствие към екипът на Министерството на труда, защото уважаеми дами и господа, намалението на разходите по сравнение с коригирания бюджет за тази година, надминава 300 млн. лева. А говорим за разходи по програми, които са разписани в закон. Това, че деликатността на министъра на труда и неговата принадлежност към управляващата партия, го кара да говори деликатно, не означава, че ние не бива да го разбираме. Това, че ще се правят корекции в Закона за социалното подпомагане и в други закони, означава само едно нещо, че се връщаме назад от права, които са били дадени.
Ще се съглася, че там има и мерки, които бяха направени в една обстановка необмислени, урболешката и противопоставяха, даже дискриминираха хора, които са с как да кажа, по-големи заслуги към обществото, защото да речем са попрището на труда. И наистина, там какво да се коригира? Има какво да се подобри и в контрола, в това число и това, което се отнася до хората с увреждания, но е истина, че много трудно ще си изпълни това министерство задълженията по закон. Само ще припомня, че по програмата за целево социално подпомагане, която беше споменато с колко е намалена, има пренесени от тази година 50 млн., които трябва да се разходват за следващата година. Енергийното, целевото енергийно подпомагане.
Така, че има много обезпокоителни неща. Даваме си сметка, че никак не е лесно да се постигне всичко това, което се налага да бъде постигнато, но пак казвам, можеха да бъдат предприети и някои умерени и контролирани рискове. Не е вярно, че не може да бъде контролиран един дефицит. Той може да бъде контролиран, ако е предварително зададен, ако е санкциониран по параметри, от до парламента и се дадат съответните правомощия на правителството да борави с този дефицит. Благодаря ви за вниманието.
Няма да говоря по държавното обществено осигуряване, защото той ще бъде гледан отделно.

Председател Емилия Масларова: Благодаря, госпожо Гонева. Някои от депутатите? Някои от синдикати, работодатели? Господин Чулев, заповядайте.

Господин Олег Чулев: Благодаря. Уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър. Господин Горанов. Госпожо заместник-министър.
Ние сме направили доста становища и сме ги депозирали и защитавали в тристранните органи до МСТ, пред вносителите на бюджета, пред управляващите и в момента аз имам 14 страници, които при много скоропоговорка ще отнемат около половин час, затова нямам намерение да ги чета. В резюме мога да кажа, ние подкрепяме балансирания бюджет, подкрепяме Валутния борд, подкрепяме стремежа на правителството да не се издъни България финансово, но не можем да бъдем удовлетворени от социалните параметри на този бюджет.
Няма да повтарям това, което беше изказано становището на КНСБ, мога да кажа само, че с този бюджет богатите в България ще станат по-богати, а бедните ще станат по-бедни. Ще се увеличи рязко ще се увеличи броя на работещите бедни. Не говоря за безработните. Със запазването на минималната работна заплата, 187 лева и нещо става реалния доход на хората с минимална работна заплата, при 210 ниво на бедността. Много са нашите забележки тук, разбира се. Ние съчувстваме не само на министър Младенов за орязания бюджет на министерството, защото това е орязан бюджет на социално слабите и бедните. Съчувстваме и на управляващите, защото с този бюджет не се крепи социалния мир или едва, едва се крепи. Това е бюджет, който може да предизвика социално напрежение още в първото полугодие на страната и от сърце им пожелаваме някъде след юни месец, да бъде коригиран бюджета, т.е. пожелаваме им да се съберат приходите и да може да се направи корекция в тази посока, в която са дадени и нашите становища.
Разбира се и ние като КНСБ не одобряваме и възразяваме срещу намаляване на вноската с още 2 %, осигурителната вноска. Това, което казахте, уважаема госпожо Масларова за Вашите грешки, не зная до каква степен са били грешки и колко време трябваше, дали трябваше да загубите властта за да го осъзнаете, като грешка, но последователно, времето на бизнеса беше намалявано от 2006 година с горе-долу с над 10 млрд. се дадоха на бизнеса, без това да се отрази нито като увеличение на разходите за труд, като повишаване на заплатите, нито като нови работни места. В едни разчети на управляващите, по-точно на едни вносители на проектозакона, както е казано, че ако се намали с 3 % осигурителната вноска, ще се увеличат с 3 % нивото на заетостта, нивото на работните места. Такова нещо изобщо не се получи в досегашните подаръци за бизнеса. Разбира се, то помогна за Кохизионната политика, дотолкова, доколкото парите спестени от бизнеса, които трябваше да отидат или за печалби, или за заплати, отидоха за яхти, за Ламборджинита, т.е. доближихме се до Европа в някои отношения.
Това е. Благодаря.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви, господин Чулев. Уверявам Ви, че социалните министри никога не са настоявали за намаляване на осигурителните вноски. Поне това от стенограмите трябва да го знаете, но така или иначе. Други, колеги имайте предвид, че имаме още един бюджет. Много моля стегнати изказвания. Заповядайте. Ако не ни стигне време ще обсъждаме и другата седмица, но мисля, че ... Много ви моля, колеги.

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Господин ... : Мен ме вълнува това, че се представя бюджета на държавата и в негово лице ние виждаме, че трябва да има известно движение, известен ръст на пенсионните доходи от най-малката до най-голямата пенсия.
Второ, Министерство на финансите и аз се обръщам към господин Горанов, преди всичко ...

Господин Горанов: Извинявайте, но той господина говори по друга точка. Сега обсъждаме друга точка.

Председател Емилия Масларова: Той говори общо, в съвкупност.

Господин ... : Аз, така се оформи една мисъл в мен, че това не е бюджет за 2010 година, а бюджет за полугодието на 2010 година, тъй като се предвижда, след като изтече първото 3-месечие да се направят съответни корекции по отношение на пенсионните доходи.
Второ. Не мога да разбера едно, защо непрекъснато се набива и даже и в моята глава, че се прилага един балансиран бюджет. Ами досега приеманите бюджети не са ли били балансирани? Били са балансирани, как да не са били балансирани? С приходи, с излишък, с разходи и т.н. Значи, също малко ми се струва ,че това не е правилно определение.
И мен ме вълнува въпросът след като има недостиг на парични средства за изплащане на пенсиите, защото се намаля вноската за държавно обществено осигуряване с 2 %? Знам ще кажете, това за работодателите. Знам ще кажете, че са направили еди какво си, еди що си и т.н. Госпожа Масларова подчерта тук, че нищо не е направено, но аз поставям този въпрос и да се разбере, не знам, може би нямам достатъчно знания, но тази процентна добавка от 2 % не е за сметка на работодателя. Тя е за сметка на консуматора. Ако аз пия тази вода, в нея има тези 2 % от държавното обществено осигуряване, т.е. ние плащаме, консуматорите, така е нали? Съгласен съм.
Мен ме вълнува и друго, че 55 %, по моите изчисления, не знам колко съм верен, пенсионерите ще бъдат под обявения праг на т.нар. праг на бедността. 55 %. Мисля, че цифрата е много точна и ако бъркам, може да бъркам с 1 – 2 %. Значи ,това трябва също да се има предвид, че българския пенсионер ще живее още по-зле отколкото в предходните години.
Сега, не знам, и вие го поставете този въпрос, лично аз считам, че не е целесъобразно, може би пенсиите да се регулират с тези две надбавки – по чл. 84 и тази 75-годишна възраст. Тук се нарушават, много силно се нарушава основния принцип на Кодекса на социално осигуряване, принципът за равнопоставеността. Че пенсията е продукт на получаваното възнаграждение и положения трудов стаж. Благодаря ви за вниманието.

Председател Емилия Масларова: Преди, доктор Данчева, моля ви се. По един път. Заповядайте, колега.

Господин ... : Аз се изкушавам да взема думата, само в няколко изречения. Госпожо председател, господин министър.
Значи, тук няколко души се изказаха по отношение на 2 %, че са голям проблем. Аз не виждам обаче представители на бизнеса да защитят позицията и мисля, че господата не си дават сметка, че бизнесът е този, който прави бюджета, който се прави отчисленията, които се плащат, които дават работната заплата. И това нападане на бизнеса, просто в тази комисия той няма защитник.
Аз обаче имам процедурно предложение, да прекратим дебатите и да гласуваме проектозакона. Благодаря Ви.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви. Най-напред искам да ви кажа, че бизнесът е поканен да присъства тук и никога не сме го елиминирали. Това, че не е дошъл, не значи, че ние не сме ги поканили.
На второ място искам да ви кажа, че когато една система се дофинансира от държавния бюджет или се субсидира, то е на базата на данъците, които всички български граждани внасят, включително и данък добавена стойност, включително и данък общ доход, така че нека да мислим не само за разпределителните, а и за преразпределителните процеси и да не влизаме така в този дебат. Съжалявам, че ги няма колегите от бизнеса, аз знам тяхната позиция. Ние имаме и становищата, те са свързани с това, което е коментирал Националния съвет за тристранно сътрудничество. Така, че затова не сме ви раздали допълнително и техните материали. Така, че ако имате.

Госпожа ... : Само за децата в едно изречение да кажа. Изненадвам се и мисля, че това ще създаде голям проблем догодина, след като тази добавка е, т.е. тя е процент от минималната работна заплата. Минималната работна заплата, догодина за всеки случая няма да бъде по-малка отколкото в тази година. Броят на децата с увреждания, т.е. при тях няма лъжа, няма измама, така и тогава се изненадвам, защото с 13 млн. по-малко предвидени отколкото 2009 година. Това е едно драстично понижение, което аз не виждам какви основания има за това?

Председател Емилия Масларова: Нека, така, предполагам, че колегите от Министерство на социалната политика, в Агенцията за хората с уврежданията и Агенцията за хората с увреждания имат по-точна справка. Възможно е някои от тези деца да са навършили 18 години, да са излезли от сферата на детската възраст. Другите да получават, вие знаете, че освен 79 % от минималната работна заплата, те получават и двойна детска добавка, т.е. 70 лева детска добавка. Отделно имат пенсия, отделно родителите имат заплата за придружаване, отделно имат за рехабилитация, отделно имат за учебни пособия и т.н. Средно, се получават за едно дете с увреждане между 425 и 520 лева, в зависимост от степента на увреждане на дете, средно месечно. Така, че тези неща трябва да се казват, откровено, ясно. А щом е такава бройката, аз не съм срещнала никъде бройката на децата, може би нещо друго са имали предвид колегите, нека да не влизаме в този спор.
Колеги, има процедурно предложение. Аз смятам обаче, че не трябва да бързаме с най-важният закон в годината. Ако сте се уморили, можем да продължим само по този закон, бюджета на държавното обществено осигуряване, да го гледаме другата седмица. Но аз смятам, че сега е момента да обсъждаме двата законопроекта и да продължим напред. Ако нямате други изказвания, аз ще предложа на гласуване проекта на бюджет, на държавния бюджет, проекта на закон за държавен бюджет за 2010 година. Заповядайте, господин Гумнеров.

Господин Кирил Гумнеров: Колеги, аз така, съзнавам, че думите, които ще кажа едва ли ще се харесат на част от присъстващите. Да, сигурен съм, че който и да попитаме от организациите, които са малки, доволен няма да намерим. Така е. Но също така знам, че това е един, така добър или лош, реалистичен бюджет, който искаме или не искаме, ние горе-долу ще работим по него и нямаме голяма възможност да пипаме. Даже мен ако питате, в такъв момент няма почти никаква възможност, така да се пипат.
Сега, говорим тук да се прехвърлят пари, говорим тук, че аз исках да вляза в ролята на защитник на бизнеса, без пряко да съм ангажиран с някой сериозен бизнес. Аз знам, че тук хората няколко пъти казаха, така, че тези 2 % са голям проблем. Крайно време е тези хора, които го казват да разберат, че ако преди 10 – 15 години бизнесът не е бил сериозен фактор, той вече е фактор в икономиката на България. И че всеки път, когато се утежнява тежестта върху бизнеса, от това няма какво да се лъжем, страдат работниците. А когато взимаме повече пари на бизнеса, най-лесно се прави, съкращават се работници.
Така, че и предишното правителство намали до голяма степен данъчната тежест върху бизнеса, за което аз между другото го приветствам. Аз смятам, че това е пътя, може би в по-малка степен на този етап, предвид кризата, но аз смятам, че това е пътят, по който може да се стабилизира и задвижи икономиката напред, така че ние от Атака категорично ще подкрепим бюджета. Благодаря.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви. Други изказвания? Нещо, отговори на допълнително поставени въпроси? Добре де, аз знам, че вие ще спечелите процедурното предложение, ама не ограничавайте комисията да обсъжда. Нека да си кажат становището колегите. Добре, колеги, има процедурно предложение да прекратим разискванията. Моля, който е за гласува. Моля, който е за процедурното предложение да прекратим разискванията да гласува. Ама хайде, направихте процедурно предложение, който е за процедурното ви предложение, моля да гласува. 11 „за”. Против? Въздържали се? 5 „въздържали се”. Благодаря Ви. Даже шест. Благодаря. Прекратяваме разискванията.
Подлагам на гласуване, на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет за 2010 година. Моля, който приема проекта на закон за държавния бюджет за 2010 година да гласува. 11 „за”. Благодаря Ви. Против? 6 „против”. Благодаря. Въздържали се? Няма. Благодаря.
Продължаваме с точка втора от дневния ред, т.е. точка трета от дневния ред. Обсъждане на Проекта на закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2010 година.
Кой ще докладва проекта на бюджет? Да, добре, благодаря Ви господин министър. Благодаря на колегите от Министерство на финансите. Благодаря и на изпълнителните директори на Агенцията по заетостта и Агенцията по социално подпомагане. Госпожо Митрева, заповядайте.

Заместник-министър Христина Митрева: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Много накратко ще представя законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване.
Проектът е разработен в изпълнение на решенията, указанията на Министерство на финансите, за 3-годишната бюджетна прогноза, за разходните тавани, съобразени са всички макроикономически параметри, при които е разработен и държавния бюджет, затова няма да ги изброявам. В проектобюджета на Държавното обществено осигуряване, за 2010 година са взети предвид и конкретните социално-осигурителни показатели, както и разпоредби от действащото законодателство.
Понеже стана въпрос за намалението на осигурителната вноска и за това, че тези пари отиват в бизнеса, аз искам едно пояснение да дам, че това намерение се разпределя в съотношение 1.1 за бизнеса, 0.9 за осигурените лица, т.е. намалението с 2 процентни пункта, което означава, че не 380 млн. отиват в бизнеса, а около 215 млн. отиват в бизнеса и около 165 млн. лева остават в работниците и служителите, като намаление на личната вноска.
Заедно със законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като тук е управителя и той ще даде по-подробна информация за самият проектобюджет, с параметрите по приходите и разходите, искам да кажа, че са направени предложения и за някои законодателни промени, които от една страна подобряват действащи разпоредби в Кодекса за социално осигуряване, засилват контролните механизми, тъй като контрола е една от основните функции, които се осъществяват от Националния осигурителен институт и сигурността на информацията. И освен това се въвеждат и малко по-санкциониращи механизми по отношение на работодателите, като вече тук се включват и не само начислените, но не изплатени заплати, но и не начислените заплати, защото всъщност една част от фирмите, не са голяма част, но използват и тази възможност, това е счетоводен механизъм, на няколко месеца да правят осчетоводяване на възнагражденията, с което осигурените лица губят права, особено при паричните обезщетения за временна неработоспособност, майчинство и бременност и раждане и майчинство.
Така, че това са промени все в посока подобряване на действащото законодателство. Благодаря ви и сега управителя на НОИ ще продължи с по-конкретни данни.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви госпожо Митрева. Заповядайте.

Господин Сотир Ушев: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър. Уважаема госпожо председател. Дами и господа народни представители. Госпожо и господин заместник-министър. Уважаеми социални партньори. Колеги.
Ще представя на вашето внимание проект на бюджет за държавното осигуряване за 2010 година. Водещите политики при разработването на проекта на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване в областта на приходите са намалението на осигурителните вноски за фонд Пенсии и запазване заплатите от бюджетната сфера в 2010 спрямо, за достигнатото равнище на 2009 година.
В областта на разходите, основно при разходите, увеличаване на добавките от пенсията на починалия съпруг и изплащане на добавката към пенсията на пенсионери, навършили възраст 75-годишна възраст. В резултат на ежегодното договаряне на минималните осигурителни прагове, по основните икономически дейности и групи професии, през 2010 година е предвидено увеличение с 4.85 на 100 в сравнение с 2010 година, като се очаква да постъпят допълнително приходи от осигурителните вноски в размер на 100 млн. лева.
Съгласно основните допускания намалението на осигурителната вноска за фонд Пенсия е с 2 процентни пункта, за 2010 година, а за останалите фондове, в това число за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, нормативата на осигурителните вноски се запазват в размерите от 2009 година. Също така се запазва участието на държавата с 12 на 100 от 2009 година. Запазват се и съотношенията на осигурителните вноски между работодател и осигурено лица по отделните осигурителни фондове, включително и за фонд Пенсия.
В разработването на проекта за приходите и разходите за Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 година, са основани на очакваното изпълнение на бюджета за 2009 година, на база на отчета за месец септември, като приходите са в размер на 3 794.8 млн. лева, т.е. с 12..8 % по-малко от Плана. В това число осигурителни вноски 3 771.9 млн. лева или с 12.15 % по-малко от Плана. По отношение на разходите, те са в размер, без трансферите се очаква да бъдат с 1.19 на 100 повече от планираните. Необходимите средства за покриване в края на периода са в размер на 590.3 млн. лева.
Кои са основните цели на бюджета 2010? Първо да осигури финансови основи и гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите и обезщетенията на държавното обществено осигуряване. Втората цел е да гарантира по-добро изпълнение на основните функции на Национално осигурителния институт, свързани с изплащането на обезщетенията за временна и трайна неработоспособност, прилагането на европейските регламенти за координиране схемите за социална сигурност и доизграждане на архивното стопанство.
Следващата цел е ефикасен и ефективен контрол върху разходите за пенсии и обезщетения чрез максимално използване възможностите на регистъра за осигурените лица, регистъра на трудовите договори. Следваща цел е подобряване обслужването на осигурителите, самоосигуряващите се и осигурени при изплащането на обезщетения за болест и майчинство и при оптимизиране разходите за администриране. И последната цел, това е подобряване на сигурността и ефективността на информационната система на Национално осигурителния институт.
Макроикономическите показатели и допускане върху които е разработен проекто бюджета, консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване се основава на 3-годишната прогноза 2010-2012 е разработен съгласно бюджетните насоки на Министерството на финансите за съставяне на проектобюджет за 2010 година. Като предвиден брутен вътрешен продукт в размер на 63 518.4 млн. лева, средна годишна, хармонизирана инфлация за периода 2.2 %, равнище на безработица 11.4 %, минимална месечна работна заплата за страната 240 лева, запазване на номиналните заплати в бюджетната сфера, за да достигне термичните от 2009 година.
Кои са социално осигурителните параметри в приходната част? Средно годишен брой осигурени лица – 2 871 919. Средно месечния осигурителен доход е в размер на 572.96 лева. Минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 420 лева. Минималния осигурителен доход за земеделските производители – 240 лева, средно минимален осигурителен доход, по икономически дейности и групи професии – 398 лева. Тук има един ръст 4.85 % спрямо 2009 година. Максимално осигурителен доход – 2 000 лева. Нов размер на осигурителните вноски за фонд Пенсии от 01.01.2010 година, влизат в сила от 18 на 16 на 100 за лицата, родени преди 1 януари 1960 година и от 13 на 11 на лицата, родени след 31.12.1959 година, като размера на съответно за лицата родени преди 01.01.1060 година е 8.9 към 7.1 за работодател-осигурено лице и за лицата родени след 31 декември 1959 година – 6.1 към 4.9 за работодател – осигурено лица
Запазва се осигурителна вноска на фонд Пенсии, Общи заболявания и Майчинство в размер на 3.5 на 100. Също така се запазва и вноската за фонд Безработица, който е в размер на 1 %. Съотношението между, запазва се също така и съотношението на вноската между работодател – осигурено лице, в размер на 60 към 40. Запазва се вноската за доброволното задължително пенсионно осигуряване на лицата, родени след 31 декември 1959 година, с 5 на 100 и прилагането на съотношението 2.8 към 2.2 за работодател и осигурено лице.
Ако искате на социално осигурителните параметри, по отношение на разходите в частта Пенсия? Предвиден е среден годишен брой на пенсионери за 2010 година, в размер на 2 182 729 лица или тук имаме едно намаление с 6 – 6.6 000 души, спрямо очакваното изпълнение за 2009 година 14.6 хил. души спрямо планът. Съотношението на осигурените лица, пенсионери през 2010 година е в размер на 100 към 76. Запазва се достигнатото ниво на пенсиите, в края на 2009 година, като запазва се също така минималния размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, в размер на 136.08 лева. Запазва се също така размерът на социалната пенсия за старост, в размер на 100.86 лева. Максималния размер също се запазва в размер на 700 лева.
Повишаване на добавката за пенсия на починал съпруг, от 1 юли и т.нар. вдовишка добавка от 20 на 25 %, като годишния ефект от това увеличение е в размер на 43.7 млн. лева. Добавката за старост за пенсионери навършили 75 години, диференцирано, според изплатения размер на пенсията, включително, това включва и добавката, като лицата, получаващи 150 лева ще получат 50 лева, над 150 лева до 200 лева – 40 лева, над 200 лева до 250 лева – 30 лева, над 250 до 300 – 20 лева и над 300 не се получава добавка. Годишния ефект от това увеличение е в размер на 98.1 млн. лева.
Също така се запазват нормативните, за обезщетение при безработица, през 2010 година нивата на 2009 година, като се запазват минималния и максималния дневен размер, които са в размер на 6 и 12 лева. Също така, средно годишния брой безработни, с право на парично обезщетение са предвидени в размер на 127.05 лица. Запазва се също и продължителността на отпуск за бременност и раждане от 410 дни, с норматив на обезщетението 90 %. Също така се запазва размера за обезщетението за отглеждането на малко дете – до 2-годишна възраст в размер на 240 лева.
В резултат на тези параметри, в проекта на консолидирания бюджет се получиха следните резултати. Приходи и трансфери, общо в размер на 8 375.6 млн. лева, в това число от осигурителни вноски 3 523.8 млн. лева и от неданъчни приходи – 23.3 млн. лева. Трасфер от републиканския бюджет – 4 828.6 млн. лева, в това число за фонд Пенсии, в размер на 12 на 100 участието на държавата, това е в размер на 2 303.7 млн. лева, за държавното обществено осигуряване – 462.6 млн. лева. И за покриване на недостига от средства 2 062.3 млн. лева.
Структурата на приходите, на следващия сайт са от трансфери и субсидии от републиканския бюджет представляват 57.7 %, от осигурителни вноски от работодатели – 24.7 %, от лични осигурителни вноски – 14.5 %, от осигурителни вноски на самоосигуряващи се лица – 24.4 %. И от други приходи – 0.6 %.
Разходите са предвидени в размер на 8 372.9 млн. лева, в това число за пенсии – 7 135 млн. лева. За социални помощи и обезщетения са предвидени в размер на 1 085.7 млн. лева. Предоставяне на трансфери, това са трансфери за Министерството на труда и социалната политика и Министерството на транспорта, те са в размер на 7.7 млн. лева и издръжката на службите за социално осигуряване, те са в размер на 82.7 млн. лева или това представляват 0.99 на 100 от разходите от консолидирания бюджет.
Структурата на разходите, голям дял има в пенсиите, те са в 85.2 %, следван от краткосрочните обезщетения, които са в размер на 13 %, издръжката на службите за социално осигуряване – 0.99 %, предоставянето на сфери в размер на 0.1 % и други разходи, в размер на 0.7 %.
Разчетите за пенсиите за 2010 година се основават на извършените изменения, размерите им през 2009 година, в това число, увеличение на минималния размер от 1 януари 2009 година, с 10 на 100. Увеличение на тежестта на всяка година, осигурителен стаж от 1 на 100 на 1.1 на 100. Увеличаване на максималния размер на получаването на една или повече пенсии от 490 на 700 лева, от 1 април 2009 година. Осъвременяване с 9 на 100 от 1 юли 2009 година, на отпуснатите пенсии до 31 март 2009 година.
В проектобюджета е предвидено от 1 юли увеличаване на вдовишката добавка, по чл. 84 на Кодекса на социално осигуряване. Също така, изплащане на добавка на пенсиите на пенсионери, навършили 75 годишна възраст. За 2010 година, за осъвременяване на пенсиите по чл. 100 не се предвижда. Осъвременяването на пенсиите за 2010 година може да се извърши по ред и начин, определен от Министерския съвет, съобразно изпълнение на консолидираната фискална програма за 2010 година. Максималния размер на една или повече пенсии се запазва в размер на 700 лева. Номиналния ръст на пенсиите е в размер на 10.4 %, а реалния ръст е в размер на 8.0 и е предвиден в размер на 8-8 %. Разходите за пенсии в проценти от брутния вътрешен продукт е в размер на 11.16 %. Коефициентът за месечния доход е в размер на 40.7 %.
Освен посочените по-горе политики в областта на пенсиите за 2010 година, в общия размер на пенсиите влияние оказват броя на пенсионерите и пенсиите. На следващия слайд виждате в бюджета са заложени среден брой пенсионери 2 182 729 лица. Очакваното изпълнение в проценти – 99.7 %. Среден брой пенсии, са заложени за бюджета 2 654 496 лица и очаквано изпълнение 99-8 %.
В графиката пред вас сме представили средния брой пенсии и пенсионери за периода 2000-2010 година. Наблюдава се едно устойчиво, тенденция към намаления в общия брой на пенсионерите. Факторите, които определят тази тенденция са както ограничените възможности за по-ранно пенсиониране, така и стимулиране на продължителността на заетост. Наблюдава се тенденция на слабо нарастване на броя на инвалидните пенсии, което оказва влияние върху броя на социалните пенсии за инвалидност, в размер на 25 на 100.
При посочените политики и очаквания брой пенсионери, разходите за пенсии през 2009 и 2010 година са както следва. За 2010 година са предвидени 7 135 011.4 лева. Това е без резерва за социалното осигуряване. В тази сума са включени разходи за пенсии от държавното обществено осигуряване, от републиканския бюджет, добавки към пенсията за ветераните от войните, добавките към пенсиите за репресираните, добавки за лица, навършили 75-годишна възраст, както и пенсии по международни спогодби. Също така тук са включени и таксите, пощенските такси и ДДС и други услуги.
Разходите за пенсии, без пощенската такса, през 2010 година нарастват с 6 658.8 млн. лева, спрямо очакваните разходи за 2009 година. Целогодишното увеличаване на, целогодишното изплащане на увеличените през 2010 година пенсии, оказват съществено влияние върху разходите на пенсиите през 2010 година. Като изискват тези увеличения допълнителен ресурс в размер на 468.9 млн. лева. За увеличените добавки по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване, от 1 юли 2010 година ще стават 25 на 100 от пенсията на починалия съпруг и са необходими средства в размер на 43.7 млн. лева, а за добавките на лицата, навършили 75-годишна възраст, още 98.1 млн. лева.
Кои са източниците? На следващият слайд сме представили източниците за финансиране на разходите. Разпределение на разходите за пенсии е показано на следващата графика – 93.5 % са пенсии от държавното обществено осигуряване. 5.6 % са пенсии за сметки на републиканския бюджет и 0.9 % са пенсии по международни спогодби.
Досегашната тенденция да се изразходват средства за пенсии между 8 и 9 на 100 от брутния вътрешен продукт е променена. Предвидените разходи за пенсии през 2010 година са над 11 на 100 от брутния вътрешен продукт, което се дължи на очаквано свиване на брутния вътрешен продукт и през 2009 и 2010 година в резултат на финансовата криза.
На следващия слайд сме показали източници на финансиране на пенсиите. Те са от трансфери, субсидии от републиканския бюджет в размер на 47.5 %, от осигурителни вноски, от работодатели – 29.5 %, от лични осигурителни вноски – 18.6 % и от осигурителни вноски от самоосигуряващи лица – 3.7 % и от други приходи – 0.6 %.
Разходи за социални помощи и обезщетения. Разходите за социални помощи и обезщетения, през 2010 година растат от 1 038.2 млн., в очаквано изпълнение за 2009 година на 1 085.7 млн. лева. В това число за обезщетения за временна неработоспособност поради общи заболявания и гледане на болен член от семейство и карантина и нетрудови злополуки, са в размер на 353.5 млн. лева. Обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 7.8 млн. лева, обезщетения за бременност и раждане – 306.3 млн. лева. За отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст – 140.9 млн. лева. Парични обезщетения за безработица – 262.2 млн. лева. И за финансиране на дейността профилактика и рехабилитация – 13 млн. лева.
Най-голям ръст на разходите през 2010 година спрямо очакваното изпълнение за 2009 година се предвижда за обезщетенията за безработица и те са в размер на 112.34 на 100, следвано от обезщетенията за бременност и раждане – 103.8 на 100 и за обезщетенията при общи заболявания – 102.4 на 100.
Каква е структурата на разхода на социалните помощи за обезщетения за 2010 година? За общи заболявания и гледане на болен член от семейството и карантина са предвидени в размер на 32.6 на 100. Трудова злополука и професионална болест – 0.7 %, за бременност и раждане – 28.2 %, за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст – 13 %, за фонд Безработица – 24.2 %, за профилактика и рехабилитация – 1.2 % и за други разходи – 0.2 %.
Разходите за службите за социално осигуряване. За разходите за службите за социално осигуряване са предвидени, разходи в размер на 82.7 млн. лева или това представлява 0.99 на 100 от общите разходи за издръжка. За заплати и възнаграждения за персонала, наети по трудово-правни взаимоотношения са предвидени 41.8 млн. лева, за издръжка – 19.9 млн. лева. За капиталови разходи, в това число за ремонт и придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи – 8.3 млн. лева. За управление на кризи – 1.1 млн. лева.
Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване се очаква да приключи с недостиг в размер на 2 062 278.5 хил. лева. За да се балансира бюджета на 0, този дефицит следва да се финансира от централния републикански бюджет, под формата на допълнителна субсидия за покриване недостига от средства. Проектът за бюджет на отделните фондове за 2010 година показаха следните резултати.
За фонд Пенсия, недостиг – 1 771 638.6 хил. лева. За фонд Пенсии, несвързани с трудова дейност, недостиг – 18.2 хил. лева. Фонд Трудова злополука, професионална болест – 54 663.7 хил. лева. Фонд Общо заболяване и майчинство, недостиг от 190 929.4 хил. леда. Фонд Безработица, недостиг – 89 902 500 лева. Бюджетът на НОИ има остатък в размер на 1 997 825 лева. Или общ резултат по фондовете в бюджета се балансира на 0. Благодаря ви за вниманието.

Председател Емилия Масларова: Благодаря. Колеги, имате думата. Заповядайте, въпроси, становища, одобрения, възражения. Всичко, което искате да кажете по бюджета на държавното обществено осигуряване по бюджета за 2010 година. Знам, че се поуморихме всичките, но моля ви, за малко концентрация. Заповядайте. Да, заповядайте.

Госпожа ... : Уважаема госпожо председател. Господин министър. Господин заместник-министър.
Относно бюджета на държавното обществено осигуряване така, както ни е представен, въпреки времето на криза и така стегнатия бюджет, така да се каже, се вижда, че първо, така добро впечатление ми направи, че средния размер на пенсията се увеличава. Значи, от 245 лева, той става на 270 лева, т.е. има едно реално, т.е. 8 % ръст. Увеличават се разходите за помощи и обезщетения, те стават 1 087 млн., като в това число се увеличават обезщетенията за безработица, за заболеваемост, увеличават се разходите за бременните, така че това, според мен е едно положително качество на така представения бюджет.
И може би тук ще кажат партньорите, но смятам, че въпреки, че населението знаем, че е застаряващо, положени са усилия да се направи някакъв баланс в това отношение. Благодаря.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви. Заповядайте, колеги. Заповядайте, доктор Адемов. Те ще подкрепят колегите, ние сме опозицията, ние ще кажем какво е.

Господин Хасан Адемов: Благодаря Ви тогава, госпожо председател. Много накратко ще кажа, защото не съм съгласен с този проектобюджет. Господин министър, господин заместник-министър. Колеги.
Сега, при предвидено намаляване на осигурителната вноска с 2 % и пункта за фонд Пенсии, средствата, които по дефиниция и ако вземем в предвид, че това което казват икономистите правилото на Лафер, при намаляване на осигурителната база да очакваме по-високи осигурителни приходи, значи трябва да ги заложим приходите някъде тук в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. А тук виждам точно обратното. От осигурителни вноски, при 4 290 млн., 300 млн., миналата година, се предвиждат сега 3 млрд. и 500 млн. Сега, разбирам, че изпълнението за тази година е 3.7 млрд., но въпреки всичко вие предвиждате по-малко приходи. Моят въпрос е защо? При положение, че се увеличава осигурителната вноска за самонаетите лица, за самоосигуряващите се лица, вие предвиждате увеличаването на приходите само с 50 млн., при 157 млн., миналата година, сега предвиждате 204 млн.
На следващо място, няма да говоря тук за трансфери от републиканския бюджет, в размер на 12 на 100 върху сбора на осигурителните доходи на всички осигурени и самоосигуряващи се лица – 2.3 млрд. Искам да попитам на какво се дължи дефицита от 2 млрд., който се получава като допълнителна субсидия от държавния бюджет, при 845 млн. миналата година?
На следващо място, дефицита във фонд Пенсии 1 770 млн., при 800 дефицит, миналата година? За мен е изключително странно, фонд Пенсии не е свързан с трудова дейност да има дефицит, да се предвижда дефицит с 18 млн., като се има предвид, че тези 400 млн. се плащат от държавния бюджет. Фонд Пенсии не е свързан с трудови дейности. От къде се появява този дефицит от 18 млн.? Хайде, за трудова злополука и професионална болест, плюс 54 млн., както и да е, общи заболявания и майчинство190 млн., там нещата са ясни. Същото се отнася и за фонд Безработица, но за фонд Пенсии, несвързани с трудова дейност - 18 млн. дефицит, на мен лично не ми е ясно как се получава това нещо.
На следващо място, категорично не съм съгласен с увеличаването на минималния осигурителен доход. Аргументите, които са цитирани, които ги има и в мотивите на вносителя, ако ги приемем за правилни, такава стъпка трябва да има и към другата голяма група, например държавните служители и техните лични осигурителни вноски. Първа и втора категория. Значи там държавния бюджет може да доплаща, а тук търсим увеличаване на минималния осигурителен доход към една определена група български граждани.
На следващо място, по отношение на т.нар. добавка за пенсионерите над 75 години. Там се казаха мотивите, аргументите ги има. Моето лично разбиране по този въпрос е, че тази добавка трябва да бъда в социалното подпомагане и трябва да има задължителен подобен критерий, защото е абсурдно аз да получавам пенсия и да съм на 75 години и да съм реститут и да имам 2 магазина на „Витошка” и да получавам 10 000 евро наем, примерно и да имам право на тази добавка. Това нали се сещате, че няма как да се възприеме от пенсионерите в България. Друг е въпросът, че се противопоставят на базата на възраст тези, които са на 75 години и тези, които са под 75 години и да кажем от 63 години до 75, или от 60 до 75.
Втората мярка, широко прокламирана като нова политика е т.нар. вдовишки надбавки. Предни парламенти, доктор Лъчезар Иванов предлагаше тази добавка да бъде 50 %. Разбирам, че в следващата година това не може да се случи. Разбирам увеличението с по 5 %, но защо от 1 юли, а не от 1 януари? Нали това е нова политика, която трябва да бъде заложена от 1 януари? Същото се отнася и за добавките над 75 години. Защо от 1 юли?
На следващо място и с това завършвам. Във всички закони, аз не мога да разбера какъв е този подход? Например в Кодекса на труда ние предвидихме намаляване, във връзка с кризата на глоби, санкции, имуществена отговорност, административно-наказателни мерки, там предвидихме намаляване, тук предвиждаме увеличаване. Същото се отнася и за здравното осигуряване. Там предвиждаме увеличаване на глобите и санкциите. Ако ще ги намаляваме в условие на криза и ако ще се оправдаваме с кризата, както нашето правителство се оправдаваше с европейската интеграция, нали всичко, което не можехме да го направим, имаше оправдание – Европейския съюз, Европейската комисия. Сега оправданието, ако е криза, няма логика тук да увеличаваме глобите, в Здравното осигуряване да ги увеличаваме и същия аргумент да го използваме за намаляване на глоби, когато говорим за Кодекса на труда.
Ако искаме да бъдем последователни, трябва тези неща да ги изправим и аз мисля, че тук има резерви, как да се направят тези неща. Няма да говоря повече, ако имам възможност ще говоря в зала.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви, доктор Адемов. Заповядайте. Да, да, Вие. Ама те ще си го кажат. Те стоят тук 3 часа, толкова търпеливо.

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Господин Дончо Харалампиев: Аз се извинявам, преди да започна ще кажа няколко думи, уводни. Първо, представлявам Съюза на летците, аз съм председател на Съюза на летците, ветерани. Второ, в момента съм в 80-тата година. Браво нали, мерси. Малко е нескромно, писател съм, написал съм повече от 15 книги и в една пиша – част от мъжете над 70 години, влизат в зоната на старческото оглупяване, което им дава право да говорят положителни неща за себе си. Така, че ако кажа някои глупости, няма да се сърдите.
Аз ще се спра само на няколко въпроса във връзка с наличната дискриминация сред пенсионерите, признати и от Комисията по дискриминацията. Аз не знам госпожа Масларова дали получихте вие.

Председател Емилия Масларова: Получих и съм я дала на депутатите.

Господин Дончо Харалампиев: Значи, наясно сте. И аз веднага ще ви кажа, в какво се състои дискриминацията и при нормални условия хора, които считат, че трябва да се спазва закона и морала, в никакъв случай не трябва да се съгласяват с продължаващата дискриминация.
Първо. Не се дават изчислените по закон изпратени, преди колко, преди 2 месеца от НОИ, колко е моята пенсия, която ми се полага и след това ми казват, ограничава се за този случай 700 лева.
Второ. Вече трета година тези, които имат таван не получават ежегодната индексация. Значи, тази част от населението ако в нея пенсионерите влизат 1 000 или 1 500 души престъпници там, които се отчитат, то останалите 35 800 души не са престъпници, а тук ни водят като такива, щом като изземват от това, което ти се полага известна част.
След това. Раздаването на тези суми сега, над 75 години. Ще ви кажа един пример. Един миньор, защото ние сме една федерация с миньорите и всички останали, получава 400 лева. Затова, защото получава 400 лева, не му дават пари. Една чистачка от „Балкан” получава пенсия от 350 до 700 лева. Две неща, значи чистачката ще получи 400 ще станат и тя ще има равна на труда, който е положил миньора, няма да говорим за летеца, а той няма да получи. Това е една пряка и то съвсем реална дискриминация.
И последната, която аз ви поздравявам като млади хора. Тези, които го измислиха това, казва така, от 1 януари новите пенсионери няма да имат таван. А старите пенсионери, понеже са по-глупави и понеже са престъпници ще останат с този таван.

Гласове от залата: Не си чел правилно. И за новите има таван. Остават 700 лева.

Господин Дончо Харалампиев: А, да се радвам, че и те имат, така ли? Не, аз не се радвам за това, така че щом е от 2011, то е същото. Сега, аз считам, тук има много сложни неща. Трябва да ви кажа, моята професия е свързана с т.нар. ограничени ресурси. Като тръгнеш да излиташ и знаеш, че в самолета имаш примерно 20 тона гориво, които ти дават право, при различните режими, да летиш толкова или толкова. Но това зависи от две неща. Първо, колко ти е умът и второ, какво ще срещнеш във въздуха, което не си го предвидил. Та искам да ви кажа, този въпрос сме го разчитали с годините, с годините и до мен тук е един човек, който е летял 40 години, на свръхзвукови самолети 20 от тях и получава, колкото чистачката на „Балкан”.
Така, мисълта ми е, разбирам трудностите, които имате вие, които разпределяте бюджета и взимате решенията по социалното осигуряване. Разбирам ги тези трудности, но не е естествено един човек, който получава 300 лева и тук господин Адемов ми е прочел мислите, има два магазина или три и получава 20 000 допълнително наеми, на него му казвате ето ти още 50 лева, на които той се смее, разбира се, но си ги взима. И един човек, който реално с неговия труд е заработил тези. Ето ви една следваща дискриминация.
Тук се поставя въпросът за бизнеса. Вижте какво, аз лично уважавам хората от бизнеса. Считам се за модерен човек по две причини. Първо, имам претенции, че имам достатъчно високо образование, щом имам три висши образования, а колегата четири и сме обиколили целия свят. Няма место, където да не сме кацали и да не сме жилели. Обаче, бизнесът никъде в света, по този начин не действа по отношение на своя си народ.
Вие сега взимате по 2 % от онези пенсионери, които имат 140 лева, за да ги дадете на тези хора от бизнеса. Бизнесменка е и Глория и Лили Иванова. И те взимат по 40 000 на три песни. И дават 10 % за данък. И онзи, бедния и той дава 10 %. Е сега, все пак може да има нарушения, може да има недомислия, може да има и трудности, но това, което става не е нормално.
След това. Аз говоря, да ви кажа защо, защото знам, че утре сутринта моят приятел може да стане и да ме понесат на някъде, щом съм на 80 години, нали така, ще е биологическия ресурс и лично аз не съм засегнат от вашите решения, казвам ви го откровено. Имам пари, колко да поживея още 15 – 20 дена, колкото ми остават, но има наши летци, свръхзвукови, сега излизат в пенсия на 37-38 години. Това го правят пак реформите. Правилно или неправилно, щом от 2 000 сме останали на 20 бойни самолета. Вие го преценете, тези хора са резерв, боен на нашия народ. И сега, когато ние се прегръщаме с турците, които до онзи ден се биха с гърците и не знам какво искат и сърбите от нас, а сме останали с 20 самолета и учим 7 летци на годината сега, закрили сме си и военновъздушното училище, питам ви аз как те поддържат своето здраве, със 700 лева за да могат утре, като боен летец да се бият за нашата родина със свръхзвуковите самолети?
Извинявам се, че ви взех от времето.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви. Следващият. Колеги? Колеги, вие пак ли ще предлагате да спрем изказванията? А така ми се видя, че вдигате ръка. Заповядайте.

Господин ... : Ами аз се учудвам, защо така конкретно се засяга една група от всички пенсионери. Ако може по-обобщено да се коментира проблемът.

Председател Емилия Масларова: Аз смятам, че трябва да дадем право всеки да защити своите интереси. Тук има представители на хора с увреждания, на различни социални групи от пенсионерите. Едни са военни, други са летци, трети са, господин Горанов, заповядайте.

Господин Горанов: Едва ли ще кажа неща, които не са изричани в друго време, в тази комисия, тъй като дебатът за, всъщност малко странно е, че точно представител на Министерство на финансите трябва да дава тези разсъждения, но няма пък нищо лошо в това, в период на финансова криза, представител на Министерство на финансите да аргументира някои решения.
Доктор Адемов, най-добронамерено, това което сте видели не е милиони, а хиляди лева. За дефицита във фонд Пенсия, несвързани с трудова дейност и е свързан, доколкото ме, така припомниха, да 18.2 хил. лева, не е милиони. Това само исках да кажа. Дефицита в точно този фонд не е милиони и всъщност тези 18-2 хил. лева са, както ми припомниха колегите, случаите, в които са профилактика и рехабилитация, която не се финансира за сметка на републиканския бюджет, а се финансира за сметка на вноски и всъщност по този начин се балансира този фонд, като получава трансфери от общия фонд на всички съставни на бюджета надолу фондове. В случая получава изравняване с бюджета на НОИ. Защото всички дефицити по отделните фондове накрая се балансират с общия излишък по бюджета на НОИ, който пък е на излишък заради трансфер, който получава от републиканския бюджет.
Засегнахте и темата за максималния, за минималния размер на осигурителния доход, за самоосигуряващите си, новия му предложен размер. Този размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се е изчислен и той гарантира минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, този доход. Всеки друг доход нарушава един основен и то предварително го нарушава един основен принцип, за който вие в продължение най-малко на 8 години сте защитавали, за връзка на приноса и получаваното в осигурителната система. Осигуряването върху всеки друг по-нисък доход, освен този, би довело до реална, действителна пенсия под минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и би увеличило липсата на стимули за осигуряване върху осигурителните доходи, защото категорията самоосигуряващи се, като изключим земеделските производители, които са отделен, специфичен случай, категорията самоосигуряващи се, в общия случай със свободни професии, за които няма основание в нашето общество да се смята, че са притеснени да внасят осигурителен доход върху подобни размери. Тук говорим за адвокати, свободни професии. Това, че се осигуряват върху 260 лева средно, не е от 2 месеца насам и това са усилия, които трябва да прилага държавата за да гарантира относителната, защото тя винаги е относителна справедливост в солидарния модел, който сме избрали.
Що касае санкциите. Личните осигурителни вноски на държавните служители. Веднага ще ви го кажа. Значи, ако говорим за неравнопоставеност между държавни служители и лица, заети по трудови правоотношения, може да говорим тогава и само тогава, когато държавата, за държавните служители на прави вноска за трета категория върху действителните размери. Напротив, тя ги прави точно върху същите размери, върху, които се прави за трета категория, за лицата, заети по трудово правоотношение. Какво би могла да предприеме? Това многократно е обсъждано, естествено, нормално е да сте изкушен, когато сте в опозиция да го повдигате въпросът по този начин. Не говорим за първа и втора категория, говорим за държавните служители. По отношение на държавните служители, в чл. 7 на Закона за държавния служител са изредени редица ограничения, които те имат спрямо другите категории осигурени лица.
После, когато се повдига въпросът за държавните служители, трябва към тази категория веднага да се добави, за яснота, кадрови военнослужещи, служители по Закона за МВР, служители по Закона за съдебната власт, Закона за изпълнение на наказанията, за да е ясно, че тук става въпрос за един много по-голям контингент от недолюбвания контингент на чиновниците.
Какво би могло да се направи? Би могло да се направи, ако допуснете теоретично, искам да го кажа на глас за да се чуе и друга гледна точка за този дебат, той не се повдига, безспорно за първи път, ако се увеличи размера на възнагражденията и държавните служители започнат да внасят лична вноска, то тогава, при сегашния действащ модел, единственото нещо, което ще се случи, е изкуствено завишаване на средния осигурителен доход, без нещо реално да се е случило в икономиката. Изкуствено ще се завиши, може би над 150 000 души, няма да се увеличат разходите, доктор Адемов, на бюджета, републиканския. Това исках да ви кажа. А ще се увеличат разходите на държавното обществено осигуряване, защото автоматично, за държавните служители, индивидуалните работни заплати ще се увеличат с размера на личната вноска. И по този начин, без реално финансовото състояние на бюджета на държавното обществено осигуряване да се подобри, ще се получи увеличаване на средния осигурителен доход и на средната работна заплата в държавния сектор, като по този начин, освен увеличаване на правата, които формират държавните служители, нищо друго повече няма да се постигне в осигурителната система. По-високи разходи ще се постигнат за обезщетения.
Имаше един дебат, той се повдигна по първата точка, касаещ механизма за определяне на размера на пенсиите за 2010 година. Тук е момента, има възможно най-много експерти по темата и госпожа Гонева е тук. Тук е моментът да си отговорим, но честно, златно ли е това швейцарско правило, което работи само в едната посока? И взимам повод от последното, което коментирам, увеличението на осигурителния доход на лицата, заети по служебни и приравнени на тях правоотношения, за които държавата внася личната вноска. Ако приемем дори, че направим това, за което вие говорите да премахнем, да въведем лична вноска и да увеличим индивидуалните основни заплати за тези групи лица, ние по естествен път ще вдигнем осигурителния доход. Нали така? Това без да носи допълнителни вноски в бюджета на държавното обществено осигуряване, ще предполага увеличение на всички пенсии. Нали така, доктор Адемов? Защото златното швейцарско правило предполага увеличението на пенсиите да бъде с процент равен на ръста на осигурителния доход и ръста на инфлацията.
Обаче, какво се случва? Тогава, когато в периода на икономическа криза се освобождават, безспорно, първо по-малко ценните служители, с по-ниските възнаграждения, какво се случва със статистическата величина, отчитаща средния размер на дохода, върху който се внасят осигурителни вноски? Тя расте, защото тя е статистическа величина. Растейки, същевременно няма кой да внася вноски в бюджета на държавното обществено осигуряване, но видите ли, златното швейцарско правилно, предполага, задълбочаване на дисбаланси в преразпределителната роля на държавата. Това е категорично вярно от икономическа гледна точка. И няма никой, освен с емоционални аргументи, някой да ме обори, че това, което в момента ви казах, че е порок на пенсионната формула, дотолкова, доколкото тя работи само в период на растеж на икономиката, а не отчита обратното, и затова ви дадох пример за разходите на пенсиите в процент от брутния продукт.
Подобен брутен продукт, който ще наблюдаваме в 2010 година е бил през 2007 година. Искате ли да ви кажа през 2007 година, колко е номиналния размер на разходите за пенсия? Под 4.5 млрд. Между 4.5 млрд. и 7.120 млрд. при равен брутен продукт, е това, което се случва в нашата икономика и обществото, прерапределя приоритетите си. И в този момент, какви са възможните сценарии и приключвам този дебат? Възможните сценарии са обществото или да прецени дали наистина формулата, по която преразпределя между отделните поколения ресурса е действително отчита всички съотношения в икономиката или да върви на дефицит и да харчи формирани през годините растеж, подчертавам неорганичен и небалансиран растеж, на който последствията може да видите по източното, по крайбрежието на българското Черноморие, може да видите и на други китни места на България, нали икономическия растеж от последните години, да го видите как изглежда, физически. Та, ресурсът, акумулиран във фискалния резерв, би могъл, безспорно, за един кратък период от година, две, три, да послужи за плащане на тези дисбаланси, след което да минем на универсално облагане, това което се случва в други държави, събаряне на валутния борд и девалвация.
Но аз не вярвам, че някой в тази зала иска това. Благодаря.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви. Само секунда, ще ви дам думата, госпожо Митрева. Доктор Адемов, много Ви моля, че след така лекцията на заместник-министър Горанов, на всичките говорим на тази тема, понеже някои много отдавна си ги говорим и знаем за какво става въпрос. Госпожо Митрева, заповядайте.

Заместник-министър Христина Митрева: Да, благодаря ви. Аз само много бързо ще кажа в тази връзка, в която говори господин Горанов. Затова просто всяко решение и всяка стъпка, която се приема и законодателна промяна в областта на пенсиите и на всички видове плащания е изключително важна и трябва да бъде премерена в дългосрочен план, защото така, акумулирането на един разходи, които в годините се натрупват и не може, ето сега има страни, които намаляват пенсиите и ще ви кажа – Латвия, Естония, Унгария, Полша, Румъния започнаха да намаляват пенсиите, Турция, Гърция също е изправена пред това, но Турция не е държава-членка. Същото време увеличават и осигурителните вноски. Но въпросът е, разглеждахме двата бюджета на Министерство на труда и социалната политика и проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Да, единият ресурс се увеличава, защото вече има акумулирани права, има една основа, която не може да бъде намалявана, това са пенсиите. В същото време се търсят по-гъвкави механизми за законодателни промени, там където ресурсът е малък, т.е. това което е за социалните програми и за помощите, защото там вече, смятаме, че чрез някои промени в законодателството можем да оптимизираме разходите. Но това се отнася за всички сфери.
Много внимателно трябва да сме там, където правим законодателни промени, какъв е дългосрочният ефект. И ще кажа и по повод на тавана на пенсиите. Да, не е справедливо, има дискриминация, но пък и тавана на пенсиите е една голяма част и помолих колегите от НОИ да направят тази справка, хора, които са на тавана на пенсиите, това са хора от първа и втора категория, при които има превръщане на стажа. И ако си спомняте преди години ставаше въпрос дали превръщането на стажа трябва да участва пенсионната формула, където това се отразява и на размера на пенсията? Тогава се прецени, че трябва да участва и пенсионната формула, но точно тези хора отидоха, голяма част от тях и на тавана. И другата част от хората, които са на таван са с три години по избор, до 1996 година, т.е. те имаха право да избират, за разлика от всички нови пенсионери, за които се предвиждаше да падне тавана след 2010 година, които нямат право. След 1997 година всичко им влиза в базата за изчисляване на пенсиите.
Така, че това също са преценени неща. Но от гледна точка на времето и от гледна точка на правата на хората, те изглеждат несправедливи, примерно, защото законът го е позволявал и защото тогава законът, това са преценили законодателите, че трябва да бъде. Благодаря ви.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви, госпожо Митрева. Госпожо Христова, един момент. Аз искам един въпрос да задам на всички ни. Явно, че по проблема на пенсионната система най-вече, защото ние по-малко гледаме другото обезщетенията при майчинство, при безработица и т.н. и тук искам да кажа това увеличение не е, защото увеличаваме самото обезщетение, а защото се увеличават безработните. И защото се увеличава раждаемостта, има повече майки, което е добре, а не че увеличаваме размера на самото обезщетение.
Но, искам да задам един въпрос. Няма страна в Европейския съюз, нито в света, която да дава нещо, без доходен критерий. Единствено България дава без всякакъв доходен критерий средства за хората с увреждания. По това има национален консенсус. Но тук отиваме да даваме на хората над 75-годишна възраст, нямам нищо против да им се помогне на тези, които са сами, на тези, които нямат, но ние отново не слагаме доходния критерий. И ето тук ще се получи, няма доходен критерий. Няма доходен. Вие слагате критерий пенсията, но това не е единствения доход на този човек. Този човек може да има и земя, този човек може да има и апартамент, този човек може да има и имуществен, даде де, но няма такъв имуществен критерий.
И тук да знаете ще имаме проблеми. Те вече започнаха да идват писма в комисията. Аз ще започна да ви ги размножавам и да ви ги давам, защото хората поставят примери. Ако си 73 години и си работил 45 години, какво имаш като пенсия? Ако си на 75 години и си работил два пъти по-малко и имаш по-ниска пенсия и като ти сложат на теб, примерно 50 и 40 лева, ти ставаш с повече и се получава действително конфликт и дискриминация на определени личности.
Така, че аз го казвам просто за да се има предвид. Трябва нещо да се помисли в тази насока. Обещанието е добро. Аз го приемам, че на хората над 75 години и на самотните. На тези трябва да се помогне. И разбира се, пак да кажа моята позиция. Задължително това от системата на социално подпомагане, а не от системата на социалното осигуряване. Защото по този начин ние става уродлива пенсионната ни система. Ние променяме критериите на пенсионната система. Какво от това, че си внасял и си се осигурявал, като знаеш, че след време не на базата на осигуровките, а на базата на някое решение, по някое време ще ти дадат допълнително пари. Демотивира се социалното осигуряване.
Някой вдигна ръка тук. Господин Стойнев, заповядайте. Ще дам най-напред на депутатите и после на вас.

Господин Драгомир Стойнев: Не, не, просто един малък коментар на това, което каза господин Горанов. Може би е хубаво освен по Черноморието, нали да се ходи до друга част на страната за да се разбере, какви са основните причини на икономическия растеж. Все пак, за последните 7 години, 22 % наистина са в недвижимо имущество, 18 са във финансовата сфера и 17.9 са в промишленото производство. Така, че е хубаво и там да се види, а да не говорим, че за 2008 година, България е на първо място в Европейския съюз в инвестиции в основен капитал, който участва в брутния вътрешен продукт, но нищ, това го оставяме на страна.
Господин Горанов, Вие не отговорихте относно, какъв е ефектът от намаляването на осигурителната вноска с 2 %, който беше зададен, този въпрос? Ефектът, аз не чакам отговор, защото не го виждам. Ефект няма от това нещо. Само ще ви кажа нещо. Вижте, ние намалявахме осигурителните вноски, наистина доста. Но това го правихме и имахме конкретна цел. България стана пълноправен член на Европейския съюз. Основната причина беше българските предприятия и българското производство да стане конкурентно способно, за да стъпят тези хора на международните, на европейските пазари.
Сега, какво се получи? Именно тези хора, които бяха някога много способни, те най-много пострадаха, които стъпиха в Европейския съюз, защото първо там се затвориха пазарите. Проблемът сега на българския бизнес е коренно различен от това, което вие представяте като мерки. Не знам откъде идва тази супер представа, че данъчно осигурителната тежест в България е висока. Това не е вярно. Ние направихме корпоративния данък 10 %, 5 % данък дивидент, върху физическите лица доходите – 10 %. А очевидно тези от работодателите е едно от най-ниските нива в Европейския съюз. И вие обаче продължавате да го правите това нещо, защото виждате преди това мярката е действала. Да, така е, но ситуацията е корено различна.
В момента, проблемът на бизнеса е, че няма пазари. Какво от това, като намалите тази тежест? Освен тук виждаме, че още повече намаляват приходите. Тази съвкупност от намаление на данъци и на осигуровки, съжалявам, че ще го кажа, но аз лично смятам, че ще гръмне системата. Вижте, колко вече, бюджета за какви трансфери иде реч. Че ние си финансираме пенсиите от данъци. Наистина, хубава мярка, аз ви разбирам, обещали сте я, но 2 %, наистина, просто няма смисъл. Ефект няма да има, уверявам ви, ефект няма да има и още повече отежнявате системата. Вие заявихте 5 %. Не знам, тогава според едно прословуто изследване там на двама икономиста, познаваме ги и двамата, надявам се, че се говореше за 100 000 работни места. Ами ако е така, тогава направете го така. Но явно не е така.
Обаче понеже вие сте дали едно обещание, виждате ли за да не се изложим, ще го направим с 2 %. Разберете, няма да има ефект това нещо. Не го правете. Благодаря Ви.

Председател Емилия Масларова: Благодаря. Колеги, слагам вече лимит. До 3 минути, защото времето е 6, започнали сме 3 часа. Добре де, ние на синдикатите ще дадем малко повече, но много ви моля, заповядайте, госпожо Голева, ще дам и на Вас. Заповядайте, госпожо Гонева.

Госпожа Ася Гонева: Благодаря, госпожо председател. Уважаема комисия. Представители на правителството.
Няма да ви изненадам сигурно като кажа, че за нас бюджета на държавното обществено осигуряване е изключително голямо разочарование, макар че не сме удивени. Тази работа не е от вчера, нито от това правителство. Странното е обаче, че хората, не, не го прие Надзорния съвет, нещо повече, бюджетът, който е при вас е нито този, който влезе в Надзорния съвет, нито този дето влезе в Министерския съвет. Няма да отварям скоба за да кажа нещо по-мръсно, Владко Гром, но ще си го кажем насаме. Е защо, младо, симпатично момче, какво лошо има в това? Не го грижете, няма да го насилвам.
Та тази, днешната ситуация, тя не е плод само на това правителство, нито на миналото. Някои от вас даже сигурно не знаят, че и тази година е намалена вноската с 4 пункта и тези 590 млн., дето ви ги показа управителя на НОИ, като дефицит накрая, те са един допълнителен дефицит към плановия дефицит, т.е. дефицитът е почти 3 млрд., защото какво е 12-процентната вноска на държавата, господин Горанов, ако не доказателство за това, което правят правителствата? Обратното на това, което е нужно.
На мен много ми се иска, понеже днес съм за първи ден пред вас, в тази комисия да кажа една много важна фраза. Тя не съм я родила аз, тя е казана от един финансов, обърнете внимание министър, на една европейска държава, качествена европейска държава. Социалното осигуряване е социална система, която има финансови измерения. Тя не е финансова система, която има социално измерение, макар че работи по определени финансови правила и употребява ресурс.
Прословутата мярка за намаление на вноската, това дето, извинявайте, господин депутат, това дето го говорите и вие и ваши предшественици, че видите ли имало някакъв ефект в предишните намаления, не беше доказано от нито един безпристрастен анализ, точно обратното е вярно. И ефектът се вижда много ясно в това, което днес беше показано. 8 300 млрд. разходи, необходими по закон. Там няма еластичност. Там е казано, законът е казал и когато аз имам 40 години трудов стаж и средния доход в системата е такъв, по 1.1, толкова е моята пенсия. Не може да реши нито управителя, нито Тотю Младенов, нито който и да било, да ми я намали с 5, 10 или 15 лева. Толкова ми се полага, толкова трябва да ми плати. Да, с промяна в закона всичко може да стане, за жалост. Така, че бюджета няма никаква еластичност. Малките разходи, които са капиталови и издръжката на системата.
Аз одеве споменах числото, което струва намалението на осигурителната вноска, приблизително, тук са колегите, те няма да позволят да ви излъжа, около 400 млн. толкова, господин Горанов, знаете, са и парите, които са необходими за да се приложи тази година недолюбваното от вас швейцарско правило. Около 6.5 на 100, т.е. чл. 100 да се приложи, с половината от ръста на осигурителния доход и половината от ръста на инфлацията през предходната година. Така, около 400 аз затова закръглям, за да е по-лесно разбираемо. Така, че за мен би било едно много достойно решение ако вие, като Социална комисия, управляващи, опозиция, няма никакво значение, всички заедно, защото вие сте Социална комисия, вие трябва да сте социалния филтър на бюджетите. Според мен, извинявайте, че така си позволявам, но моля ви по този начин да се опитате да премислите нещата, да убедим правителството и управляващата партия, че ще бъде много по-достойно ако то се откаже, в този момент, в тази мярка, в името на провеждането на чл. 100.
Някой от вас в изказването си каза, че е удовлетворен, защото средната пенсия расте. Ами тя расте от тези мерки, които нямат нищо общо с пенсията, защото са като добавка за пенсията. Там има, погледнете в табличката, която показа управителя – 54 % ръст е на добавката за репресираните. Ами там има, аз не помня, все едно колко, не са много хора, но все пак са няколко хиляди, близо 10 000, значи там средната пенсия е размера на добавката за някои от тях. Представете си колко се замърсява всичко, цялото това нещо.
Значи, логично е да си зададем въпросът, замразяваме пенсиите на равнището на тази година, имаме обаче 10 процентен ръст. Отговорът е много прост. От нещо, което е несвойствено и разбира се, от новите пенсионери, които по правило имат малко по-високи пенсии.
И сега за да докажем, че наистина няма ефект от тази мярка, искам да ви кажа, госпожа Митрева правилно отбеляза, че от 2 %, 0.9 са облекчението за хората, за тези, които аз тук представлявам, да речем, работещите, осигурените лица. Близо 400 000 човека се осигуряват на доход до минималната работна заплата. Права ли съм Тони? Хей този доктор Адемов много помни числа, добре близо 500 000 до минималната работна заплата. Нека всички са на минималната, тя е 240. Е какво е 0.9 на месец, кяр за този човек? Какво е 0.9? За годината – 15 лева. Е струва ли си да дестабилизираме системата за такова нещо?
Същото е при работодателите. Какъв фонд Работна заплата трябва да има един работодател за да може 1 % от този фонд Работна заплата, тук имаше един привърженик на тази мярка, да му даде възможност той да спаси работни места или да инвестира в нова техника и технологии? Къде ги тези предприятия с такива огромни фондове за работна заплата? Така, че а вредата за системата е определено, ясна и категорична.
Всички фондове са на дефицит. Това също е плод на политическите решения, които в продължение на тези години се взимат. 90 млн. е дефицита на фонд Безработица. Броят на осигурените лица е направен с ръст от 0.75 % при средносрочна фискална рамка за минус 2.2 намаление на заетите лица, т.е. там има нещо, което трябва да ни тревожи, т.е. няма да се случи, което значи, че безработните лица ще са повече, т.е. тези 276 млн. няма да ни стигнат. А знаете ли колко е средното обезщетение за безработица? 170 лева. Ами че има хора, които се осигуряват на 300, на 400, на 500 до 2 000 лева и плащат върху този целия доход своята вноска и техните работодатели и те плащат. И основния текст от закона, Владко, не се смей, казва 60 % от моя осигурителен доход. Затова не сме покрили критериите на 100, 102 конвенция. Затова уникална държава в Европейския съюз, само че сме ратифицирали чл. 12, ал. 2 от Европейската социална харта и съжалявам, но ние сме длъжни, като Конфедерация да подадем колективен иск за цялата тази работа и ще го направим. Вече консултираме с Европейската конфедерация. Съжалявам. Не искаме да правим проблеми но правителството, но не можем да се правим, с 1 % вноска. Коя е тази държава в света? 1 % вноска за безработица. В криза. Максималното обезщетение на равнището на минималната работна заплата. Логика.
Е как да подкрепим този бюджет? Кажете, колкото и да сме добронамерени. Ами те ще ни запалят нашите хора. Колкото и да сме добронамерени. Няма как да го подкрепим. Доходите утре от също са на стагнирани. Такива са очакванията. Дано да не се сбъднат. И понеже господин Горанов зададе тук въпросът, че защо нормално ли е, логично ли е швейцарското правило да се ползва, когато работи само в едната посока? Кога, господин Горанов, коя година швейцарското правило беше с отрицателен знак? Коя, кажете ми една, няма такава. Какво ви безпокои тогава?

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Госпожа Ася Гонева: Ама 2010 година, не е вярно, 2010 година ще роди такова нещо за 2011, т.е. 2 години са обречени пенсиите на хората. А сега, когато имаме показатели и сме длъжни 6.5, колкото и да е малко да го приложим, ние не го предвиждаме, но сме написали в закона един текст Министерския съвет щял да прецени едни неща, дето въобще не се преценяват. Защо? За да задраска надзорния съвет на Националния осигурителен институт. За да задраска трипартизма, така ли да разбираме тази новост? Много разочароващо.
Завършвам пак с този апел. Моля ви да ме разберете правилно. Ние не сме безотговорна организация. Ние не сме настроени срещу правителството, нито срещу вас, особено тази комисия, на мен ми е много скъпа, тук има няколко депутати, които работим заедно от години, знаят, че аз много уважавам тази комисия. С каквото може нашата организация помага, и с анализи, и с разработки, и с мнения и становища. Наистина, много ви моля, преоценете и преосмислете още веднъж тези две мерки и това, което се случва с намаляването на осигурителната вноска.
Много по-важно е бизнесът е ужасно, как да кажа, с всички предишни правителства, така, всички предишни правителства биват ухажвани, биват така, сега ухажват тези, които са на власт. Утре ще ви захвърлят, бъдете сигурни и ще тръгнат след следващите победители, ако не сте вие и пак същите битки. Е не може Института по пазарна икономика да управлява държавата. Те са тези, които родиха тези истории с намалението на осигурителната вноска, с плоските данъци. Нали, държавите, които до миналата година ни се размахваха като знамена, в Европейския съюз, прибалтийските не ги чуваме никакви, защото фалираха до една. Паднаха бордове, наистина, да. Ами нека да се поучим от грешките на другите и от собствените си грешки.
Наистина, с това завършвам. Желая ви от сърце сили и успех да надмогнем чисто партийните пристрастия. Пак казвам, много по-достойно ще бъде. Завършвам само защото не говорих за тези две мерки, за които вече стана дума. Беше казано и от много депутати. Наистина, ние приемаме, че това са две категории, две социални групи, които правителството е издържало и с основание. Но за да бъдат справедливи тези мерки, те наистина трябва да минат през системата и правилата на социалното внимание. Иначе, на лице са досега противопоставяния.
И само една дума по тавана на пенсиите. Ние вече ви дадохме нашето становище, писмено при това, в което сме дали възможност да вземете решението, което смятате за добро. Ние сме наясно, че няма справедливо решение такова, което да удовлетвори абсолютно всички. Но трябва да знаете, но трябва, вие Социална комисия да знаете. Това, което каза госпожа Митрева е вярно, кои са хората на таван и другото, което аз сега ще ви кажа. Средния стаж на хората с първа категория, който участва в оформянето на пенсията е 74 години. Запомнете това число. Благодаря ви за вниманието.

Председател Емилия Масларова: Благодаря на госпожа Гонева. Много моля, свършваме с вас и приключваме. Три часа и половина.

Разговори между депутатите и гостите в залата при изключени микрофони.

Председател Емилия Масларова: Много ви моля, колеги въздържайте се. Спокойно. В тази комисия винаги е имало дебати, те са били коректни, точни. Всеки говори с болка и всеки иска по някакъв начин да помогне. И не се настройвайте един срещу друг. Заповядайте.

Госпожа ...: Закона за държавното обществено осигуряване е още един пример за орязване на средствата и парите. Всяка година говорим, че помощните средства за инвалидите, за осигурените средствата намаляват. Тази година още повече се намаляват. Вместо да се повишават, както казваме, това са все пак, тези помощни средства, които за всяка година това е нещото, което изисква по-големи инвестиции и по още повече показатели искаме да насърчим инвалидите да работят. Те работят, плащат осигурителни вноски, ето по чл. 11, 12, 13 и 13а и тази година пак до там го опряхте, да орежете тези неща 3.5 млн., които не са помръдвали, една година даже бяха повече, намалиха ги, започнаха да ги намаляват. Аз не виждам логиката. Вместо да се увеличават тези средства, те всяка година се намаляват.
Трансферите, ето вижте на втора страница трансферите за Министерство на труда и социалната политика. 3 150 000. Ами срамота. До там ли опряхте тези няколко стотин хиляди да ги вземете точно от средствата за инвалидите? И то за средства, които наистина, наистина ще улеснят трудовата заетост на хората с увреждания. Аз имам много приятели, млади хора, които работят примерно с инвалиди, ами те от джоба си ги плащат. Една жена, лекарка, на инвалидна количка, поръча си една специална инвалидна количка, електронна инвалидна количка 6 500 евро. 6 500 евро си извади от джоба и при това господин Горанов, плати и ДДС във вашия джоб, от нейния джоб личен, плати във вашия джоб и вие вместо, че въведохте ДДС през 2007 година и тогава господин Кадиев беше заместник-министър на финансите, но той изрази възмущението си и каза не ви ли е срам господа депутати да въвеждате ДДС върху инвалидните колички и протезите, а да освобождавате хазарта. Така, имаме ДДС, което между другото, вие когато давате с тези милиони, които са за плащанията, след това си го взимате пак. Давате ги на Министерството да плати, значи тези пари и после си ги взимате обратно. Та тази безсмислица сме я обсъждали много пъти но няма значение.
Сега за тези пари обаче са осигурените ви пак, помощни средства. Пак казвам и аз не виждам тук, какъв е аргумента тук да се намалят тези пари? Ако общият ви аргумент, тази песен, която слушаме 20 месеца, че няма пари, няма пари, няма пари, омръзна ни да слушаме тези приказки. Аз пък не виждам аргумент, в който тези пари са намалени. Кажете ми аргумента си. Осигурените инвалиди, които работят са някъде към 100 000. Те предполагам плащат, те не намаляват, те се увеличават заетите, трудово заетите инвалиди. Значи тези вноски не намаляват, а се увеличават. А вие намалявате тези плащания.
И тук типичен пример пак за копи пейст от миналогодишния закон, само очевидно сумите се коригират и то в минусова посока, че сте пропуснали, интересно защо, може би не сте чели 11, 12, 13, а 13а, неизвестно защо сте го пропуснали, въпреки че 14а от 13а също има помощни средства за инвалиди, свързани с увреждане. Това може би е технически пропуск, но моля ви да го оправите, защото ще излезе, че тези осигурени лица, които са по чл. 13а няма да получат пари.
Възмутена съм и от двата закона и за бюджета, и за държавното обществено осигуряване. Глас пустинен, но аз съм длъжна да обърна вашето внимание върху тези неща, защото, особено младите инвалиди, които работят, ами те за какво да работят, за какво да се осигуряват? Ами по-добре тогава да си стоят вкъщи, да си получават там помощите. Какъв е смисълът тогава на всички тези приказки, които ги говорим? Благодаря ви.

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви, господин полковник, вие сте последния записан.

Полковник Дончо Харалампиев: Само да отговаря на госпожата с три неща. Първо, тези 3 години се издигаха от всички пенсионери, не само тези с високите пенсии. Така, че всеки си е получил онова, което му е било изгодно от възможностите. Такъв е бил закона.
Второ. Ние летяхме, госпожо, вие не ме слушате, госпожо. Ние летяхме за 170 лева заплата. Това време, нашите колеги в капиталистическите страни летяха за 15 000 долара и тогава ни отстъпиха това за да има някаква компенсация.
И третото, което искам да ви кажа, няма да се обидите. Ако вие сте работили, тук имаше една госпожа, някой да напомни, аз тогава нецензурирано се изказах, 30 години работила в профсъюзите. Ама ако питате младото общество, какъв е нейният принос, пише, пише, пише, а аз през същото време, само за един полет до Париж и връщане взимам 240 000 долара. Онзи долу, който е под земята изказва 50 или 20 или 300 тона въглища, за да се топлим всички. И сега искате да изравняваме и ще имаме не знам какво си. Нали има закони?

Председател Емилия Масларова: Благодаря Ви, моля ви, на саме. Господин Горанов, заповядайте.

Заместник-министър Владислав Горанов: За яснота на дебата, защото той е изтощителен и вероятно ще продължи да поясня, това което е то е видяно, разбира се, може би не е преценено по този начин, че всъщност добавките за възрастните пенсионери не се плащат осигурителни вноски. Това само за пояснение.

Председател Емилия Масларова: Нека да бъде не.

Заместник-министър Владислав Горанов: Значи, говореше се за солидарност и за несправедливост и за други понятия ставали в системата за социално подпомагане. Аз само исках да кажа, че това е за сметка на трансфер от републиканския бюджет и е пряко свързано.

Гласове от залата: Ние не го отричаме това.

Председател Емилия Масларова: Колеги, има ли други желаещи да се изкажат? Ако няма, подлагам на гласуване проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2010 година. Моля, който е съгласен за приемане на бюджета да гласува. 12 „за”. Благодаря. Против? 6 „против”. Приет е бюджета. Благодаря ви колеги за изказванията, за дебатите, за присъствието. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 18.10 часа.