Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
09/12/2009
П Р О Т О К О Л
На 9 декември 2009 г., сряда, от 15.00 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика, в зала № 456 в сградата на Народното събрание „пл. Княз Александър І” № 1. То бе открито и председателствано от доц. Геновева Алексиева.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, да започваме. Дневният ред се състои от три точки /изчита го/. Има ли възражения, предложения за промяна по дневния ред? Не виждам. Да го гласуваме тогава.
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се да работим по следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 02.12.2009 г.
2. ОБСЪЖДАНЕ НА РАБОТЕН ДОКЛАД ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, ИЗГОТВЕН ОТ ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ:
1.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Евгениев Шарков на 7.10.2009 г.
1.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Вяра Димитрова Петрова и Емануела Здравкова Спасова на 28.10.2009 г.
3. Разни.
Като гости на днешното заседание са поканени по дневния ред:
- г-н Аню Ангелов – зам.министър на отбраната
- г-жа Христина Митрева – зам.министър на труда и социалната политика
- г-н Емил Г. Мирославов – директор на дирекция „Индустриални отношения” в Министерство на труда и социалната политика
- г-жа Нина Чебишева – н-к отдел „Правно нормативна дейност” в Министерство на отбраната
- г-жа Даниела Хр. Попова – старши експерт в кабинета на Парламентарния секретар
- г-жа Ася Гонева – КНСБ
- г-жа Вили Микова – КНСБ
- г-жа Весела Караиванова-Начева - Подуправител на НОИ
- г-н Емил Димитров – КТ „Подкрепа”
- г-н Ивелин Желязков – АИКБ
- г-н Иван Раднев – КНСБ
- г-н Йосиф Милошев – НОИ
- г-жа Лиляна Велева – ТПК „Национален съвет”
- г-жа Мариета Димитрова – експерт
- г-жа Михаела Тодорова – КНСБ
- г-н Николай Славчев – АИКБ
- г-н Олег Чулев - КТ „Подкрепа”
- г-жа Снежана Малакова – НОИ
- г-жа Стратийка Игнатова – Комисия по социална защита на пенсионерите
- г-н Тодор Томов – КНСБ
- г-н Чавдар Христов – КНСБ
- г-н Христо Христов – сътрудник
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Да се концентрираме, колеги върху точка първа - да се обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 2.ХІІ.2009 година.
Давам думата на вносителите, на г-н Ангелов – от Министерството на отбраната. Имате думата да ни запознаете с мотивите за промяна в Закона.
ЗАМ.МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Накратко да представя законопроекта пред вас, като ще обърна повече внимание на онези неща, като промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които касаят социалното осигуряване, материалното осигуряване на военнослужещите и на цивилните служители, съответно техните права и задължения в тази област.
Три са основните цели на законопроекта, който е доста голям, но с оглед на оценката, както и на политическа партия ГЕРБ, така и на останалите експерти, външни, беше, че законопроектът е приет набързо, законопроектът е с много недостатъци, и пропуски, и несъвършенства, включително някои текстове, които противоречат на други закони, също специални, затова беше взето решение да се предложи на вниманието ви законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Основните цели са:
На първо място, да въведе такива процедури, такава организация че, наистина, да имаме в Министерство на отбраната ефективен и интегриран модел между военната и цивилната експертиза;
На второ място, да се върнем към една по-усъвършенствана, договорна система на взимоотношенията държава – военнослужещ, която система беше премахната с последните промени, т.е. със Закона от 12-ти май 2009 г.;
И въвеждане на цяла поредица, може да се каже за пръв път, на редица антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на задачите и дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили.
Ще се спра на няколко неща, които, според мен, ще представляват за вас интерес.
На първо място, се предвижда Народното събрание, съответно Министерският съвет или министърът на отбраната, да вземат решение относно изпълнението на проекти за инвестиционни разходи за придобиване или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили над определената стойност. В проекта тази стойност е определена за Народното събрание над сто милиона лева, а за Министерския съвет – между петдесет и сто милиона лева.
Ново правомощие е предвидено на министъра, което е свързано с преминаването към изцяло професионална армия и липсата на наборни военнослужещи, т.е. липсата на оня, всички знаят, подход, при подготовката на резервисти за българската армия, чрез наборната служба. С нейната отмяна отпадна тази възможност и е предвидено ново правомощие на министъра, свързано с възможността да разкрива курсове по начална и специална военна подготовка към граждански и военни висши училища и средни училища по една наредба на Министерския съвет, която ще бъде приета съгласувано с министъра на образованието и науката.
Администрацията на Министерство на отбраната, това е недопустимо, по принцип, бяха слети в едно, както обекта на управление, а именно българската армия, така и субекта на управление, всичко представляваше едно цялостно Министерство на отбраната, в състав от над 40 000 души, естествено това доведе до редица несъобразности във функционирането на българската армия.
Ясно са очертани кои са структурите, които влизат в състава на българската армия и как се осъществява управлението от страна на Министерството на отбраната.
Въвежда се нова длъжност за висш държавен служител, цивилно лице, наречено в закона „Постоянен секретар на отбраната„. Такава длъжност съществува в администрацията на почти всички страни-членки на НАТО. Определени са основните изисквания за заемането на тази длъжност, тя е с мандат 4 години и ще се назначава от министъра на отбраната след подбор, съгласувано с министър-председателят. Законопроектът предпоставя този постоянен секретар и началникът на отбраната да бъдат равнопоставени лица и да осъществяват онази симбиоза между цивилната и военната експертиза, което е същността на интегрирания модел на министерството.
Предлага се възстановяване на договорното начало, както казах в самото начало на моето встъпление. Няма изцяло професионална армия, в която военнослужещите да не служат на основата на договор с държавата. Там, в този договор, задължително ще се определят наименованието на длъжността, съответстващото военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора, в това число и по социалното осигуряване на военнослужещия. Единственото, което се предвижда тук, е отклонение от трудовото законодателство по отношение на реда за обжалване на заповедите за прекратяване на договорите за военна служба, те ще се обжалват по реда на Административно процесуалния кодекс, което е по-благоприятно за военнослужещите.
Няколко неща, които непосредствено касаят социалното осигуряване. Предвижда се отмяна на Глава Х – Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната. Всъщност, огромната част от разпоредбите, които са в тази глава, са предвидени в Глава VІІ – Раздел пети – Почивки и отпуски и в Раздел VІІ - Материално осигуряване. Както е известно, каквато и да е политика в различните сектори се формира от изпълнителната власт, на основата на разполагаемите ресурси и на възможностите за осъществяването на това социално осигуряване. Затова, едновременно с това ние запазваме, бих казал, най-съществената част от социалното осигуряване, която беше вменена като текстове, беше въведена в тази глава Социална политика.
Бих искал да посоча, че отпадна възможността за създаване на ведомствена спортна асоциация и военни спортни клубове, дневни центрове за деца и центрове за индивидуално социално обслужване. Считаме, че военнослужещият, като гражданин в униформа, ще бъде осигуряван по реда, по който се осигуряват и останалите граждани. И освен това, тази ведомствена спортна асоциация, която сега действа, на практика сега източва бюджета на Министерството на отбраната.
Предвидено е, обаче, създаването на домове за пенсионирани военнослужещи и ветерани, на домове за военно-инвалиди, както и възможността за създаване на военни клубове. Все пак, е посочено в проекта, че министърът на отбраната има право да създава и други звена.
След завръщане от операции или мисии, извън територията на страната, на военнослужещият и членовете на неговото семейство е предвидено да се осигурява седемдневна почивка, безплатна почивка в почивните бази на Министерство на отбраната, както е и по сега действащия закон или ще се осигурява седемдневно безплатно възстановяване в болниците за долекуване, лечение, рехабилитация във Военно-медицинската академия.
Съществена промяна, в сравнение със сега действащият текст на Закона, е отпадане на правото за ползване на служебни жилища за военнослужещи без заплащане на наем. Всъщност, това е една разпоредба, която не съответства на Закона за държавната собственост. Т.е., в самият правилник за прилагане на Закона, са дадени облекчени условия за служителите на МВР и МО и е предвидено те да заплащат само 50 на сто от стойността на наема, определен по съответните критерии, които са в самия правилник. Освен това, трябва да се има предвид, ние сме правили изчисления, този наем възлиза на около 45-50-55 лв., зависи от площта на апартамента или друг вид жилище. И не е висока стойност, така че военнослужещите могат да я посрещнат.
Предвижда се да отпадне възможността военнослужещи и цивилно служещи да закупуват жилища от фонда на Министерството. На практика какво се правеше досега – Министерството закупува жилища със средства от държавния бюджет и след това ги продава на военнослужещите. На практика това е една брокерска дейност и Министерство на отбраната се превърна в една огромна брокерска фирма. Това не е типична дейност за никое министерство на отбраната в света и затова ние считаме, че най-напред ние трябва да осигурим жилищен фонд за военнослужещите, които са на служба в момента. И да не мислим толкова за това, какво ще стане когато той /военнослужещият/ стане гражданин извън българската армия. Това е направено с цел най-напред да има равнопоставеност, защото колкото и да купуваме апартаменти, на практика ние можем да осигурим и да продадем много малка част на такива военнослужещи, които имат право на това по сега действащия закон.
Ние ще предприемем друга стратегия и в Закона е указано това, за осигуряване, преди всичко, на построени, придобити или наети служебни жилища, за да се осигурят нормални условия и живот на военнослужещия докато е в армията. Сега например ние имаме 12 739 безквартирни регистрирани, да оставим настрана нерегистрираните, а разполагаме с 2900 жилища. Виждате какво е съотношението между осигуреност със жилища и онези военнослужещи, които трябва да бъдат настанени, за да бъдат свободни да избират мястото на службата си.
Все пак е запазена възможността министърът на отбраната да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд само /набляга на само/ за онези жилища, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерство на отбраната вече, нито на българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет. Целта, която се преследва с тази разпоредба е да се разтовари Министерството от извършването на ненужни разходи за стопанисване, охрана на горепосочения недвижим имот.
Предвид ограниченият бюджет на Министерството се предлага само част от разходите за осигуряване на отдиха и възстановяване здравето на военнослужещите и членовете на техните семейства да могат да се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството средства за социално, битово и културно обслужване за съответната година, а не както е досега - огромната част от тези средства са поемани от бюджета на Министерство на отбраната.
По отношение на ползването на лечебни заведения, санаториуми и профилактични заведения, почивна и спортна база и военни клубове е разширен кръгът на правоимащите лица, които могат да ги ползват. Изрично е предвидено, че освен членовете на семействата на пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните, те също ще могат да ги използват при условия и по ред, определени с акт на министъра. Те също ще могат да използват безплатно т. нар. „социални кухни” към Министерство на отбраната, а ветераните от войните и военноинвалидите и специално създадените домове за ветерани и военно инвалиди при условия и по ред, определени с акт на министъра.
Всъщност, поради липса на достатъчно финансови средства, отпада възможността пенсионираните цивилни служители да ползват същите права, както и пенсионираните военнослужещи.
С оглед на привеждане в съответствие на Закона с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че децата на загинали при или по повод изпълнение на службата военнослужещи, за времето на обучението в основни и средни училища… до сега по този закон беше 27-годишна възраст, ние го приравняваме със съответно 26-годишна възраст, както е по Кодекса за социално осигуряване. За това време Министерството на отбраната им осигурява стипендии.
По отношение на подпомагането на военнопатриотични съюзи и други организации, които са свързани със сигурността и отбраната, които са, обаче, създадени и регистрирани в обществена полза, те ще могат да ползват редица възможности за подпомагане в тяхната дейност от страна на Министерство на отбраната.
По отношение на материалното подпомагане на изпадналите в тежко положение правоимащи лица е предвидено допълнително и ветераните от войните да могат да бъдат подпомагани с парични средства, сега това липса.
Действащата уредба относно създаването на условия за спортна дейност на военнослужещите и цивилните служители, съответно техните семейства, е предвидено да отпадне, поради редица съображения. По принцип, извършването и развиването на тази спортна дейност не е основна задача на въоръжените сили и няма отношение към поддържането на физическата годност на военнослужещите, затова се предложи отмяна на чл. 156 т. 6 от Закона, а именно прекратяване на договора за военна служба без предизвестие да се извърши, когато военнослужещ в продължение на повече от три месеца не покрие нормативите за физическа годност. Още повече, че това създаваше възможност за много различно третиране с оглед на това дали в тези три месеца той е бил болен и не е могъл да покрие нормативите и т.н.
Бих искал, накрая, да кажа няколко неща и по отношение на допълнителните възнаграждения, които ползват сега военнослужещите. Предвижда се в обезщетенията на военнослужещите, които се запазват така, както са сега по Закона, при освобождаване от военна служба да се включват само допълнителните месечни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба, които са с т.нар. „постоянен характер”, в допълнителните разпоредби е указано кои възнаграждения са с постоянен характер.
Освен това, се предлага допълнителното възнаграждение за продължителна служба на военнослужещите да се определя по реда на отменения с новия Закон от 12 май ред, като ще се определя в размер на две на сто за всяка прослужена година, но не повече от 40 на сто. Целта е постигане на равнопоставеност. Сега в момента разпоредбата е такава, че младите офицери много бързо набират съответните години - пет или десет и получават също 20 % , вместо да изпълняват общата разпоредба, както е за всички военнослужещи.
По отношение на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещите, се предвижда задължение за командирите да пускат военнослужещите и цивилните служители в годината, в която се полага този отпуск, най-много да го отлагат за следващата година, при изключителни случаи, като за неразрешаването на отпуск ще се търси дисциплинарна отговорност от съответните командири и началници.
По отношение на антикорупционните мерки, чрез предлаганите нови разпоредби, се въвежда изискването военнослужещите и цивилните служители да декларират всеки частен интерес, който имат, във връзка с изпълнение на функционалните им задължения. По този начин Законът се привежда в съответствие със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. А с новите разпоредби на чл. 188-б и чл. 285-б допълнително се въвеждат ограничения за военнослужещите и цивилните служители да приемат или улесняват приемането както за себе си, така и за свързани лица, на подаръци, дарения или други облаги или услуги.
Много ясно се регламентират случаите на несъвместимост с изпълнението на военната служба, като допълнително се въвежда забрана военнослужещите да участват в търговски дружества, независимо че дори министърът на отбраната осъществява съответно правата на държавата, поради фактът, че това са нетипични дейности за военнослужещите. Предвижда се възможността при наличие не несъвместимост, поради установяване на непосредствена юридическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ, на военнослужещият се предлага друга длъжност, в съответствие на притежаваното военно звание и квалификация.
Поради обективна невъзможност на всички военни формирования и структури да се осигури храна в натура на военнослужещи и цивилни служители, както предвижда сега действащия Закон, е изменена редакцията и е предвидено връщането на стария режим по отменения Закон, а именно изплащането на порционни пари.
По отношение на обществените поръчки, възлагането на доставка на въоръжение, техника и други неща, са въведени много строги ограничения. Така например, цивилните служители и военнослужещите, които в продължение на три години от освобождаването им от военна службата са освободени и една година през последната им служба са били членове на комисии, осигурявали са обществени поръчки, те в продължение на три години няма да могат да заемат каквито и да е длъжности по управление в съответните търговски дружества, които са печелили тези поръчки. Същото се отнася и по отношение на поръчки или процедури със средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз.
Редица преходни разпоредби са предвидени по отношение на плановото преминаване към новите изисквания.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви, господин Ангелов.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси…
ДЕПУТАТ ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Запознахме се много обстойно със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като естествено, в Комисията по труда и социална политика, повече ни интересуват и фокусираме вниманието си най-вече върху въпросите, които са свързани със сключването, прекратяването на договора за военна служба, трудовият стаж на военнослужещите, въпроси свързани с командировките, допълнителните възнаграждения, това са по-скоро въпросите, вълнуващи тази Комисия.
Първото по–важно предложение, пак касаещо нашата Комисия, това е договорното начало, което ние подкрепяме. Защото в него много точно вече ще се определят точно задълженията, правата на военнослужещите от една страна и на държавата от другата страна… Като това отклонение от трудовото законодателство по отношение на реда за обжалване на тези заповеди за прекратяване на договорите, което ще бъде, обжалването ще се осъществява по реда на Административно-процесуалния кодекс, а не по реда на Гражданския процесуалния кодекс, също има свой положителен аспект, защото по този начин по-бързо, според нас, ще се създават предпоставки конкретният спор да се решава по-бързо и от висшестоящия административен орган, без да има производство пред съд, което е една положителна страна.
От друга страна, относно договорът, направените предложения за намаляване на пределната възраст на кадровите офицери на 45 години и за военнослужещите с висше офицерско звание съответно на 58 и 59 години, според нас, напълно отговарят на потребностите на професията за възможност за една физическа издръжливост и психически натоварвания, така че това също е една положителна промяна.
Отмяната на Глава Десета – Социална политика, наистина, според нас, всичко, което е най-ценно в тази глава е предвидено в Глава VІІ- Раздел V – Почивки, отпуски и Раздел VІІ – Материално осигуряване на военнослужещите. Като подкрепяме и предложението да отпадне правото за ползване на тези служебни жилища от военнослужещите без да се заплаща наем, защото, наистина, наемите са минимални, те няма в никакъв случай да натежат.
За другото, което пак касае нашата Комисия – това са платеният годишен отпуск и това, което се предвижда задължително командирите и началниците да осигуряват ползването на този отпуск в рамките на съответната календарна година. Така, от една страна, наистина ще се спрат злоупотребите с правото на лицата да ползват тези отпуски в определената календарна година и, от друга страна, ще избегнем натрупването на евентуални суми, които да се дължат за неползвани отпуски.
В общи линии, всичките промени, за нас, водят към нещо по-добро, колегите от другите политически сили също ще изкажат своето мнение.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, госпожо Спасова.
Заповядайте, доктор Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Госпожо председателстваща, благодаря Ви.
Уважаеми госпожо и господин заместник-министри!
Колеги!
Аз искам само да уточним нещо, което според мен, е важно. Тук в хода на Вашето представяне, господин Ангелов, се опитахме с колегите да коментираме това, което е записано като промяна в Кодекса за социално осигуряване. Между впрочем, това не е добра законодателна практика със специални закони да се променят текстове в Кодекса, защото промените в Кодекса за социално осигуряване, промените в Кодекса на труда и в другите кодекси, които ги има в българското законодателство, са малко по-особена законодателна практика. Те подлежат и на друг тип съгласувателни процедури, включително и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но това е по-малкият проблем. Вероятно в хода на съгласувателната процедура този текст е съгласуван с Министерството на труда и социалната политика. Става въпрос конкретно за § 117-ти. В точка 3-та, която предлагате, заменяте думите „служебни правоотношения по изпълнение на военна служба” с „договори за военна служба”. От думите „служебни правоотношения по изпълнение на военна служба” произтичат в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за държавния служител и в други Закони права, които произтичат точно от този термин – служебни правоотношение по изпълнение на военна служба. Моят въпрос е, дали „договори за военна служба” отговарят на това, защото в противен случай, ще отпадне основанието за личната осигурителна вноска, за здравната вноска, които са за сметка на държавния бюджет. Защото в чл. 4 от Кодекса на труда са изброени дейностите и длъжностите, които са предмет по съответния Закон. И затова моят въпрос е дали тези „служебни правоотношение по изпълнение на военна служба” отговаря на „договори за военна служба”?
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Давам думата на господин Ангелов…
ЗАМ. МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
На практика, със Закона от 12 май, според случая, са били приравнени на държавни служители. В отменения Закон,… /към реплика без микрофон от залата пояснява: … не, всички военнослужещи са на практика държавни служители… всичките са по служебни правоотношения, назначават се с една молба и на основата на заповед на съответния началник, който има правомощия да го назначи на работа..., няма никаква разлика/, но в отменения Закон има изрични разпоредби, които указват, че вноските за социално осигуряване на военнослужещия и всички останали неща, те не са свързани директно със служебните му…, с механизма на служебни правоотношения, те са му дадени като права. Ние тези права не ги изменяме. Т.е., те запазват своите права, въпреки че те сключват договор. В самия договор ще се указват нещата, които, аз вече някои от тях изредих, в това число и неговите задължения, права и отговорности, които не са елемент на задължение на един държавен служител. Той има много повече права и отговорности - има задължението да бъде 24 часа в денонощието на разположение на службата, което никъде никой държавен служител няма такова задължение и т.н. и т.н. И от тази гледна точка, ние, всъщност, с този параграф само променяме текстът, който е в сега действащия, съответния Кодекс за социално осигуряване, вместо служебни правоотношения стават по съответния договор за военна служба. Така че, не виждам някаква колизия нито със Закона за държавния служител, това е особен вид държавна служба, оставили сме това като определение що е то военна служба и на тази основа той има своите права и задължения по този /набляга на този/ Закон, по Закона за отбраната и въоръжените сили. Той не ползва, става въпрос за военнослужещият, не ползва правата на Закона за държавния служител, нито пък съответно задълженията.
От друга гледна точка цивилните служители, които са държавни служители, изцяло остават по Закона за държавния служител. Това е особеното положение на военнослужещите. Междувпрочем, до 12 май, това беше практика – от 1995 година /насам/. Аз съм съгласен, че не е добра законодателната практика, но тази законодателна практика, наистина, е практика. Аз съм защитавал Закона за отбраната и въоръжените сили през 1995 г., ако си спомняте, и всъщност винаги е било така – със Закон се изменят съответно текстове на други закони. Аз мога да кажа само, че е съгласувано с Министерството на труда и социалната политика и техните бележки са отразени и всички са приети, така че, нямаме колизия с Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря на господин Ангелов.
Други изказвания?
Докато се подготвим, аз ще взема отношение:
Смятам, че предложението да се промени и допълни този съществуващ досега Закон за отбраната е много навременно. Трябва нашата армия да бъде в унисон с европейските изисквания, тези на Североатлантическите пактове, така че това, което предлагате, смятам че трябва да бъде подкрепено.
Разглеждайки мотивите, няма да се спра за това, което говориха колегите, за туй че се връща отново договорното начало, несъмнено това е добро, несъмнено човек трябва, като започне някаква работа, някаква дейност да извършва, да знае какви са му правата, какви са му задълженията, като една страна на договора за какво отговаря, държавата от другата страна за какво отговоря. И на едните, и на другите правата и задълженията, за това няма да се спра.
Но аз много одобрих тази промяна в Закона, която дава възможност на курсантите да имат практически обучения. Те не са встрани само с науката, с военната наука, а те се зачисляват вече според тази промяна, като военнослужещи и като преподавател във висше училище, аз знам, колко е важна практиката за обучаващите се млади хора. Както ние не можем да станем добри лекари, ако имаме някаква възможност да практикуваме с пациенти, така, смятам, че и курсантите, нивото им на обучение ще бъде много по-високо, след като те знаят как се носи оръжия, дежурят, изобщо се натоварват с практическа дейност...
Друго, което също така смятам, че е много успешно в тези предложения за промяна, това е да се освободи армията от търговия. Търговията и търговските дейности винаги подлагат на изкушения тези, които разполагат с възможността да боравят с тях. Публична тайна е, че не винаги жилищата са отивали към тези, които са се нуждаели от тях. Имало е доста злоупотреби. И сега вече, след като Законът това съвсем категорично го решава, смятам, че няма да има изкушения за ръководствата, за тези, от които зависи продажбата на помещения, да направят нарушения. Законът, вече, слага регламент на тази дейност – т.е. ”Вън търговците от храма”, както се казва. Това е моето мнение.
ЗАМ. МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
Мога ли само да добавя две думи, да кажа, във връзка с Вашата констатация за курсантите-студенти… е много интересна. Междувпрочем, така е направено със Закона от 12 май, че всъщност курсантите не са на военна служба по време на обучението си във военно училище. И затова на практика те не могат да изпълняват нито едно от тези задължения, за които Вие говорихте – да дават караул, да дават наряд, да се учат да управляват войскови подразделения. Освен това се дадоха редица възможности за неосигуряване на студентите. На тях им се дават някакви 135 лева, примерно, стипендия и той /курсантът/ трябва да се осигурява с всичко, включително храна, включително униформи и т.н. Това е отменено сега със Закона за изменение и допълнение... /към реплика от залата без микрофон - То не се признава за стаж и сега и по сегашните промени не се признава за стаж/.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване на предложението на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е внесен от Министерския съвет на 2.12.т.г., с вх. № 902 - 01-51. Който е:
„За” приемането на Закона – 14 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
Законът на първо четене го приемаме, утре трябва да влезе и в зала.
ЗАМ.МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
Бих искал да благодаря от името на министъра на отбраната и на Министерство на отбраната и от мое лично име за приемането на Закона. Благодаря.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Преминаваме към точка втора от дневния ред, която е обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, изготвен от приетите на първо четене:
1.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954 -01-28, внесен от Ваньо Шарков на 7.Х.2009 и
1.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954 -01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Вяра Димитрова Петрова и Емануела Здравкова Спасова, на 28.Х.2009 г.
Представям на вашето внимание Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Гласуваме първо наименованието на Закона – Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Който е съгласен с наименованието да вдигне ръка, гласуваме.
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
Преминаваме към § 1.
По чл.140, за Ваша информация, писмени предложения няма. § 1 ние сме го приели на първо четене. В чл. 140, ал. 4, т. 2 на края се добавя: „както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро”.
Процедурно предложение има да приемем първи и втори параграфи
заедно, да приемем ли двата параграфа заедно ан блок. Приемаме да гласуваме първи и втори параграф ан-блок:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
§ 3.
Продължаваме с предложение на народния представител Драгомир
Стойнев. Създава се нов § 3:
§ 3. „В чл. 157, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В изречение първо, след думите „или служителка” се добавя „както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин витро”.
2. В изречение второ, след думата „служителка” се добавя „както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин витро””.
Гласуваме за § 3, който е нов.
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
§ 4.
Продължаваме с § 3 – предишен, който сега става, след нашето
гласуване § 4: /чете/
§ 4. В член 307 се правят следните допълнения… Това е минало през
първо четене. Няма никакви внесени нови предложения. Към § 4 също няма нови предложения. Към § 5 – също.
Да гласуваме ан-блок да ги одобрим или не трите параграфа: § 3, който
става § 4; § 4, който става § 5 и § 5, който става § 6, параграфи 4, 5 и 6.
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
Преминаваме нататък.
Предложение на народния представител Драгомир Стойнев. Създава се нов § 6.
§ 6.
/чете/: „В чл. 310, след думите ”бременна жена”, се добавя „работничка и служителка в напреднала етап на лечение ин-витро”.
Това е новият § 6, той става сега следващ по номерацията, става § 7.
Ще бъде направена преномерация, предстои…Аз за всеки случай, ще казвам всеки път, че става друг, следващ параграф, за да няма пропуски в подробностите.
Който е готов да гласуваме:
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
§ 6 - който става § 7, § 7 - който става § 8 , § 8 - който става § 9 и § 9
- който става § 10 са без допълнителни предложения по тяхното съдържание. Да ги гласуваме ли ен блок? Гласуваме тези четири параграфа, номерирани един след друг:
„За” – 16 гласа.
„против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
Минаваме към Заключителните разпоредби. Гласуваме наименованието.
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
Чета предложението на народния представител Драгомир Стойнев. Създава се нов § 10, сега ще бъде с друга цифра:
§ 10.
/чете/ „В чл. 48 на Кодекса за социално осигуряване (Обн., ДВ, бр. 110
от 17.12.1999 г….) се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думите „бременност или кърмене” се добавя „или
напреднал етап на лечение ин-витро.
2. В ал. 1, след думите „бременност или кърмене на дете” се добавя
„или напреднал етап на лечение ин-витро”.
Нека да гласуваме, после ще разговаряме и отговаряме допълнително. Подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев.
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
§ 10.
Минаваме към следващия параграф, който тук е § 10, но вече ще бъде
с друга номерация, следваща цифра по преномерацията:
Този § 10 няма допълнение някакво или промени, предложени досега. В § 11 също няма.
В § 12 – също няма.
Предлагам да ги гласуваме ан-блок:
„За” – 16 гласа.
„против” – няма
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
По точка втора от дневния ред – приехме Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда със съответните мнения, вие сте ги маркирали, преномерирани членове.
Благодаря за участието, за да може до края на годината да бъде гласуван и в пленарна зала, защото е изключително важен законопроект.
ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, имаме точка Разни, но няма постъпили някакви искания да се дискутира точка Разни, ако вие имате някакви предложения… Не виждам желаещи.
Обявявам заседанието за закрито.
/Заседанието закрито в 16.00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ЗАСЕДАНИЕТО:
доц. Геновева Алексиева
Стенограф:
Тотка Орозова
На 9 декември 2009 г., сряда, от 15.00 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика, в зала № 456 в сградата на Народното събрание „пл. Княз Александър І” № 1. То бе открито и председателствано от доц. Геновева Алексиева.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, да започваме. Дневният ред се състои от три точки /изчита го/. Има ли възражения, предложения за промяна по дневния ред? Не виждам. Да го гласуваме тогава.
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се да работим по следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-51, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 02.12.2009 г.
2. ОБСЪЖДАНЕ НА РАБОТЕН ДОКЛАД ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, ИЗГОТВЕН ОТ ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ:
1.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-28, внесен от Ваньо Евгениев Шарков на 7.10.2009 г.
1.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Вяра Димитрова Петрова и Емануела Здравкова Спасова на 28.10.2009 г.
3. Разни.
Като гости на днешното заседание са поканени по дневния ред:
- г-н Аню Ангелов – зам.министър на отбраната
- г-жа Христина Митрева – зам.министър на труда и социалната политика
- г-н Емил Г. Мирославов – директор на дирекция „Индустриални отношения” в Министерство на труда и социалната политика
- г-жа Нина Чебишева – н-к отдел „Правно нормативна дейност” в Министерство на отбраната
- г-жа Даниела Хр. Попова – старши експерт в кабинета на Парламентарния секретар
- г-жа Ася Гонева – КНСБ
- г-жа Вили Микова – КНСБ
- г-жа Весела Караиванова-Начева - Подуправител на НОИ
- г-н Емил Димитров – КТ „Подкрепа”
- г-н Ивелин Желязков – АИКБ
- г-н Иван Раднев – КНСБ
- г-н Йосиф Милошев – НОИ
- г-жа Лиляна Велева – ТПК „Национален съвет”
- г-жа Мариета Димитрова – експерт
- г-жа Михаела Тодорова – КНСБ
- г-н Николай Славчев – АИКБ
- г-н Олег Чулев - КТ „Подкрепа”
- г-жа Снежана Малакова – НОИ
- г-жа Стратийка Игнатова – Комисия по социална защита на пенсионерите
- г-н Тодор Томов – КНСБ
- г-н Чавдар Христов – КНСБ
- г-н Христо Христов – сътрудник
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Да се концентрираме, колеги върху точка първа - да се обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 2.ХІІ.2009 година.
Давам думата на вносителите, на г-н Ангелов – от Министерството на отбраната. Имате думата да ни запознаете с мотивите за промяна в Закона.
ЗАМ.МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Накратко да представя законопроекта пред вас, като ще обърна повече внимание на онези неща, като промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които касаят социалното осигуряване, материалното осигуряване на военнослужещите и на цивилните служители, съответно техните права и задължения в тази област.
Три са основните цели на законопроекта, който е доста голям, но с оглед на оценката, както и на политическа партия ГЕРБ, така и на останалите експерти, външни, беше, че законопроектът е приет набързо, законопроектът е с много недостатъци, и пропуски, и несъвършенства, включително някои текстове, които противоречат на други закони, също специални, затова беше взето решение да се предложи на вниманието ви законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Основните цели са:
На първо място, да въведе такива процедури, такава организация че, наистина, да имаме в Министерство на отбраната ефективен и интегриран модел между военната и цивилната експертиза;
На второ място, да се върнем към една по-усъвършенствана, договорна система на взимоотношенията държава – военнослужещ, която система беше премахната с последните промени, т.е. със Закона от 12-ти май 2009 г.;
И въвеждане на цяла поредица, може да се каже за пръв път, на редица антикорупционни мерки, гарантиращи прозрачност и безпристрастност при изпълнение на задачите и дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили.
Ще се спра на няколко неща, които, според мен, ще представляват за вас интерес.
На първо място, се предвижда Народното събрание, съответно Министерският съвет или министърът на отбраната, да вземат решение относно изпълнението на проекти за инвестиционни разходи за придобиване или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на въоръжените сили над определената стойност. В проекта тази стойност е определена за Народното събрание над сто милиона лева, а за Министерския съвет – между петдесет и сто милиона лева.
Ново правомощие е предвидено на министъра, което е свързано с преминаването към изцяло професионална армия и липсата на наборни военнослужещи, т.е. липсата на оня, всички знаят, подход, при подготовката на резервисти за българската армия, чрез наборната служба. С нейната отмяна отпадна тази възможност и е предвидено ново правомощие на министъра, свързано с възможността да разкрива курсове по начална и специална военна подготовка към граждански и военни висши училища и средни училища по една наредба на Министерския съвет, която ще бъде приета съгласувано с министъра на образованието и науката.
Администрацията на Министерство на отбраната, това е недопустимо, по принцип, бяха слети в едно, както обекта на управление, а именно българската армия, така и субекта на управление, всичко представляваше едно цялостно Министерство на отбраната, в състав от над 40 000 души, естествено това доведе до редица несъобразности във функционирането на българската армия.
Ясно са очертани кои са структурите, които влизат в състава на българската армия и как се осъществява управлението от страна на Министерството на отбраната.
Въвежда се нова длъжност за висш държавен служител, цивилно лице, наречено в закона „Постоянен секретар на отбраната„. Такава длъжност съществува в администрацията на почти всички страни-членки на НАТО. Определени са основните изисквания за заемането на тази длъжност, тя е с мандат 4 години и ще се назначава от министъра на отбраната след подбор, съгласувано с министър-председателят. Законопроектът предпоставя този постоянен секретар и началникът на отбраната да бъдат равнопоставени лица и да осъществяват онази симбиоза между цивилната и военната експертиза, което е същността на интегрирания модел на министерството.
Предлага се възстановяване на договорното начало, както казах в самото начало на моето встъпление. Няма изцяло професионална армия, в която военнослужещите да не служат на основата на договор с държавата. Там, в този договор, задължително ще се определят наименованието на длъжността, съответстващото военно звание, срокът на службата, условията за обучение и повишаване на квалификацията, условията и редът за кариерното му развитие, правата, задълженията и отговорностите на страните по договора, в това число и по социалното осигуряване на военнослужещия. Единственото, което се предвижда тук, е отклонение от трудовото законодателство по отношение на реда за обжалване на заповедите за прекратяване на договорите за военна служба, те ще се обжалват по реда на Административно процесуалния кодекс, което е по-благоприятно за военнослужещите.
Няколко неща, които непосредствено касаят социалното осигуряване. Предвижда се отмяна на Глава Х – Социална политика, провеждана от Министерството на отбраната. Всъщност, огромната част от разпоредбите, които са в тази глава, са предвидени в Глава VІІ – Раздел пети – Почивки и отпуски и в Раздел VІІ - Материално осигуряване. Както е известно, каквато и да е политика в различните сектори се формира от изпълнителната власт, на основата на разполагаемите ресурси и на възможностите за осъществяването на това социално осигуряване. Затова, едновременно с това ние запазваме, бих казал, най-съществената част от социалното осигуряване, която беше вменена като текстове, беше въведена в тази глава Социална политика.
Бих искал да посоча, че отпадна възможността за създаване на ведомствена спортна асоциация и военни спортни клубове, дневни центрове за деца и центрове за индивидуално социално обслужване. Считаме, че военнослужещият, като гражданин в униформа, ще бъде осигуряван по реда, по който се осигуряват и останалите граждани. И освен това, тази ведомствена спортна асоциация, която сега действа, на практика сега източва бюджета на Министерството на отбраната.
Предвидено е, обаче, създаването на домове за пенсионирани военнослужещи и ветерани, на домове за военно-инвалиди, както и възможността за създаване на военни клубове. Все пак, е посочено в проекта, че министърът на отбраната има право да създава и други звена.
След завръщане от операции или мисии, извън територията на страната, на военнослужещият и членовете на неговото семейство е предвидено да се осигурява седемдневна почивка, безплатна почивка в почивните бази на Министерство на отбраната, както е и по сега действащия закон или ще се осигурява седемдневно безплатно възстановяване в болниците за долекуване, лечение, рехабилитация във Военно-медицинската академия.
Съществена промяна, в сравнение със сега действащият текст на Закона, е отпадане на правото за ползване на служебни жилища за военнослужещи без заплащане на наем. Всъщност, това е една разпоредба, която не съответства на Закона за държавната собственост. Т.е., в самият правилник за прилагане на Закона, са дадени облекчени условия за служителите на МВР и МО и е предвидено те да заплащат само 50 на сто от стойността на наема, определен по съответните критерии, които са в самия правилник. Освен това, трябва да се има предвид, ние сме правили изчисления, този наем възлиза на около 45-50-55 лв., зависи от площта на апартамента или друг вид жилище. И не е висока стойност, така че военнослужещите могат да я посрещнат.
Предвижда се да отпадне възможността военнослужещи и цивилно служещи да закупуват жилища от фонда на Министерството. На практика какво се правеше досега – Министерството закупува жилища със средства от държавния бюджет и след това ги продава на военнослужещите. На практика това е една брокерска дейност и Министерство на отбраната се превърна в една огромна брокерска фирма. Това не е типична дейност за никое министерство на отбраната в света и затова ние считаме, че най-напред ние трябва да осигурим жилищен фонд за военнослужещите, които са на служба в момента. И да не мислим толкова за това, какво ще стане когато той /военнослужещият/ стане гражданин извън българската армия. Това е направено с цел най-напред да има равнопоставеност, защото колкото и да купуваме апартаменти, на практика ние можем да осигурим и да продадем много малка част на такива военнослужещи, които имат право на това по сега действащия закон.
Ние ще предприемем друга стратегия и в Закона е указано това, за осигуряване, преди всичко, на построени, придобити или наети служебни жилища, за да се осигурят нормални условия и живот на военнослужещия докато е в армията. Сега например ние имаме 12 739 безквартирни регистрирани, да оставим настрана нерегистрираните, а разполагаме с 2900 жилища. Виждате какво е съотношението между осигуреност със жилища и онези военнослужещи, които трябва да бъдат настанени, за да бъдат свободни да избират мястото на службата си.
Все пак е запазена възможността министърът на отбраната да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд само /набляга на само/ за онези жилища, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерство на отбраната вече, нито на българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет. Целта, която се преследва с тази разпоредба е да се разтовари Министерството от извършването на ненужни разходи за стопанисване, охрана на горепосочения недвижим имот.
Предвид ограниченият бюджет на Министерството се предлага само част от разходите за осигуряване на отдиха и възстановяване здравето на военнослужещите и членовете на техните семейства да могат да се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството средства за социално, битово и културно обслужване за съответната година, а не както е досега - огромната част от тези средства са поемани от бюджета на Министерство на отбраната.
По отношение на ползването на лечебни заведения, санаториуми и профилактични заведения, почивна и спортна база и военни клубове е разширен кръгът на правоимащите лица, които могат да ги ползват. Изрично е предвидено, че освен членовете на семействата на пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните, те също ще могат да ги използват при условия и по ред, определени с акт на министъра. Те също ще могат да използват безплатно т. нар. „социални кухни” към Министерство на отбраната, а ветераните от войните и военноинвалидите и специално създадените домове за ветерани и военно инвалиди при условия и по ред, определени с акт на министъра.
Всъщност, поради липса на достатъчно финансови средства, отпада възможността пенсионираните цивилни служители да ползват същите права, както и пенсионираните военнослужещи.
С оглед на привеждане в съответствие на Закона с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че децата на загинали при или по повод изпълнение на службата военнослужещи, за времето на обучението в основни и средни училища… до сега по този закон беше 27-годишна възраст, ние го приравняваме със съответно 26-годишна възраст, както е по Кодекса за социално осигуряване. За това време Министерството на отбраната им осигурява стипендии.
По отношение на подпомагането на военнопатриотични съюзи и други организации, които са свързани със сигурността и отбраната, които са, обаче, създадени и регистрирани в обществена полза, те ще могат да ползват редица възможности за подпомагане в тяхната дейност от страна на Министерство на отбраната.
По отношение на материалното подпомагане на изпадналите в тежко положение правоимащи лица е предвидено допълнително и ветераните от войните да могат да бъдат подпомагани с парични средства, сега това липса.
Действащата уредба относно създаването на условия за спортна дейност на военнослужещите и цивилните служители, съответно техните семейства, е предвидено да отпадне, поради редица съображения. По принцип, извършването и развиването на тази спортна дейност не е основна задача на въоръжените сили и няма отношение към поддържането на физическата годност на военнослужещите, затова се предложи отмяна на чл. 156 т. 6 от Закона, а именно прекратяване на договора за военна служба без предизвестие да се извърши, когато военнослужещ в продължение на повече от три месеца не покрие нормативите за физическа годност. Още повече, че това създаваше възможност за много различно третиране с оглед на това дали в тези три месеца той е бил болен и не е могъл да покрие нормативите и т.н.
Бих искал, накрая, да кажа няколко неща и по отношение на допълнителните възнаграждения, които ползват сега военнослужещите. Предвижда се в обезщетенията на военнослужещите, които се запазват така, както са сега по Закона, при освобождаване от военна служба да се включват само допълнителните месечни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба, които са с т.нар. „постоянен характер”, в допълнителните разпоредби е указано кои възнаграждения са с постоянен характер.
Освен това, се предлага допълнителното възнаграждение за продължителна служба на военнослужещите да се определя по реда на отменения с новия Закон от 12 май ред, като ще се определя в размер на две на сто за всяка прослужена година, но не повече от 40 на сто. Целта е постигане на равнопоставеност. Сега в момента разпоредбата е такава, че младите офицери много бързо набират съответните години - пет или десет и получават също 20 % , вместо да изпълняват общата разпоредба, както е за всички военнослужещи.
По отношение на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещите, се предвижда задължение за командирите да пускат военнослужещите и цивилните служители в годината, в която се полага този отпуск, най-много да го отлагат за следващата година, при изключителни случаи, като за неразрешаването на отпуск ще се търси дисциплинарна отговорност от съответните командири и началници.
По отношение на антикорупционните мерки, чрез предлаганите нови разпоредби, се въвежда изискването военнослужещите и цивилните служители да декларират всеки частен интерес, който имат, във връзка с изпълнение на функционалните им задължения. По този начин Законът се привежда в съответствие със Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси. А с новите разпоредби на чл. 188-б и чл. 285-б допълнително се въвеждат ограничения за военнослужещите и цивилните служители да приемат или улесняват приемането както за себе си, така и за свързани лица, на подаръци, дарения или други облаги или услуги.
Много ясно се регламентират случаите на несъвместимост с изпълнението на военната служба, като допълнително се въвежда забрана военнослужещите да участват в търговски дружества, независимо че дори министърът на отбраната осъществява съответно правата на държавата, поради фактът, че това са нетипични дейности за военнослужещите. Предвижда се възможността при наличие не несъвместимост, поради установяване на непосредствена юридическа връзка на ръководство и контрол с друг военнослужещ, на военнослужещият се предлага друга длъжност, в съответствие на притежаваното военно звание и квалификация.
Поради обективна невъзможност на всички военни формирования и структури да се осигури храна в натура на военнослужещи и цивилни служители, както предвижда сега действащия Закон, е изменена редакцията и е предвидено връщането на стария режим по отменения Закон, а именно изплащането на порционни пари.
По отношение на обществените поръчки, възлагането на доставка на въоръжение, техника и други неща, са въведени много строги ограничения. Така например, цивилните служители и военнослужещите, които в продължение на три години от освобождаването им от военна службата са освободени и една година през последната им служба са били членове на комисии, осигурявали са обществени поръчки, те в продължение на три години няма да могат да заемат каквито и да е длъжности по управление в съответните търговски дружества, които са печелили тези поръчки. Същото се отнася и по отношение на поръчки или процедури със средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз.
Редица преходни разпоредби са предвидени по отношение на плановото преминаване към новите изисквания.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви, господин Ангелов.
Колеги, имате думата за изказвания, въпроси…
ДЕПУТАТ ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Запознахме се много обстойно със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като естествено, в Комисията по труда и социална политика, повече ни интересуват и фокусираме вниманието си най-вече върху въпросите, които са свързани със сключването, прекратяването на договора за военна служба, трудовият стаж на военнослужещите, въпроси свързани с командировките, допълнителните възнаграждения, това са по-скоро въпросите, вълнуващи тази Комисия.
Първото по–важно предложение, пак касаещо нашата Комисия, това е договорното начало, което ние подкрепяме. Защото в него много точно вече ще се определят точно задълженията, правата на военнослужещите от една страна и на държавата от другата страна… Като това отклонение от трудовото законодателство по отношение на реда за обжалване на тези заповеди за прекратяване на договорите, което ще бъде, обжалването ще се осъществява по реда на Административно-процесуалния кодекс, а не по реда на Гражданския процесуалния кодекс, също има свой положителен аспект, защото по този начин по-бързо, според нас, ще се създават предпоставки конкретният спор да се решава по-бързо и от висшестоящия административен орган, без да има производство пред съд, което е една положителна страна.
От друга страна, относно договорът, направените предложения за намаляване на пределната възраст на кадровите офицери на 45 години и за военнослужещите с висше офицерско звание съответно на 58 и 59 години, според нас, напълно отговарят на потребностите на професията за възможност за една физическа издръжливост и психически натоварвания, така че това също е една положителна промяна.
Отмяната на Глава Десета – Социална политика, наистина, според нас, всичко, което е най-ценно в тази глава е предвидено в Глава VІІ- Раздел V – Почивки, отпуски и Раздел VІІ – Материално осигуряване на военнослужещите. Като подкрепяме и предложението да отпадне правото за ползване на тези служебни жилища от военнослужещите без да се заплаща наем, защото, наистина, наемите са минимални, те няма в никакъв случай да натежат.
За другото, което пак касае нашата Комисия – това са платеният годишен отпуск и това, което се предвижда задължително командирите и началниците да осигуряват ползването на този отпуск в рамките на съответната календарна година. Така, от една страна, наистина ще се спрат злоупотребите с правото на лицата да ползват тези отпуски в определената календарна година и, от друга страна, ще избегнем натрупването на евентуални суми, които да се дължат за неползвани отпуски.
В общи линии, всичките промени, за нас, водят към нещо по-добро, колегите от другите политически сили също ще изкажат своето мнение.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, госпожо Спасова.
Заповядайте, доктор Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Госпожо председателстваща, благодаря Ви.
Уважаеми госпожо и господин заместник-министри!
Колеги!
Аз искам само да уточним нещо, което според мен, е важно. Тук в хода на Вашето представяне, господин Ангелов, се опитахме с колегите да коментираме това, което е записано като промяна в Кодекса за социално осигуряване. Между впрочем, това не е добра законодателна практика със специални закони да се променят текстове в Кодекса, защото промените в Кодекса за социално осигуряване, промените в Кодекса на труда и в другите кодекси, които ги има в българското законодателство, са малко по-особена законодателна практика. Те подлежат и на друг тип съгласувателни процедури, включително и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но това е по-малкият проблем. Вероятно в хода на съгласувателната процедура този текст е съгласуван с Министерството на труда и социалната политика. Става въпрос конкретно за § 117-ти. В точка 3-та, която предлагате, заменяте думите „служебни правоотношения по изпълнение на военна служба” с „договори за военна служба”. От думите „служебни правоотношения по изпълнение на военна служба” произтичат в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за държавния служител и в други Закони права, които произтичат точно от този термин – служебни правоотношение по изпълнение на военна служба. Моят въпрос е, дали „договори за военна служба” отговарят на това, защото в противен случай, ще отпадне основанието за личната осигурителна вноска, за здравната вноска, които са за сметка на държавния бюджет. Защото в чл. 4 от Кодекса на труда са изброени дейностите и длъжностите, които са предмет по съответния Закон. И затова моят въпрос е дали тези „служебни правоотношение по изпълнение на военна служба” отговаря на „договори за военна служба”?
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Давам думата на господин Ангелов…
ЗАМ. МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
На практика, със Закона от 12 май, според случая, са били приравнени на държавни служители. В отменения Закон,… /към реплика без микрофон от залата пояснява: … не, всички военнослужещи са на практика държавни служители… всичките са по служебни правоотношения, назначават се с една молба и на основата на заповед на съответния началник, който има правомощия да го назначи на работа..., няма никаква разлика/, но в отменения Закон има изрични разпоредби, които указват, че вноските за социално осигуряване на военнослужещия и всички останали неща, те не са свързани директно със служебните му…, с механизма на служебни правоотношения, те са му дадени като права. Ние тези права не ги изменяме. Т.е., те запазват своите права, въпреки че те сключват договор. В самия договор ще се указват нещата, които, аз вече някои от тях изредих, в това число и неговите задължения, права и отговорности, които не са елемент на задължение на един държавен служител. Той има много повече права и отговорности - има задължението да бъде 24 часа в денонощието на разположение на службата, което никъде никой държавен служител няма такова задължение и т.н. и т.н. И от тази гледна точка, ние, всъщност, с този параграф само променяме текстът, който е в сега действащия, съответния Кодекс за социално осигуряване, вместо служебни правоотношения стават по съответния договор за военна служба. Така че, не виждам някаква колизия нито със Закона за държавния служител, това е особен вид държавна служба, оставили сме това като определение що е то военна служба и на тази основа той има своите права и задължения по този /набляга на този/ Закон, по Закона за отбраната и въоръжените сили. Той не ползва, става въпрос за военнослужещият, не ползва правата на Закона за държавния служител, нито пък съответно задълженията.
От друга гледна точка цивилните служители, които са държавни служители, изцяло остават по Закона за държавния служител. Това е особеното положение на военнослужещите. Междувпрочем, до 12 май, това беше практика – от 1995 година /насам/. Аз съм съгласен, че не е добра законодателната практика, но тази законодателна практика, наистина, е практика. Аз съм защитавал Закона за отбраната и въоръжените сили през 1995 г., ако си спомняте, и всъщност винаги е било така – със Закон се изменят съответно текстове на други закони. Аз мога да кажа само, че е съгласувано с Министерството на труда и социалната политика и техните бележки са отразени и всички са приети, така че, нямаме колизия с Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря на господин Ангелов.
Други изказвания?
Докато се подготвим, аз ще взема отношение:
Смятам, че предложението да се промени и допълни този съществуващ досега Закон за отбраната е много навременно. Трябва нашата армия да бъде в унисон с европейските изисквания, тези на Североатлантическите пактове, така че това, което предлагате, смятам че трябва да бъде подкрепено.
Разглеждайки мотивите, няма да се спра за това, което говориха колегите, за туй че се връща отново договорното начало, несъмнено това е добро, несъмнено човек трябва, като започне някаква работа, някаква дейност да извършва, да знае какви са му правата, какви са му задълженията, като една страна на договора за какво отговаря, държавата от другата страна за какво отговоря. И на едните, и на другите правата и задълженията, за това няма да се спра.
Но аз много одобрих тази промяна в Закона, която дава възможност на курсантите да имат практически обучения. Те не са встрани само с науката, с военната наука, а те се зачисляват вече според тази промяна, като военнослужещи и като преподавател във висше училище, аз знам, колко е важна практиката за обучаващите се млади хора. Както ние не можем да станем добри лекари, ако имаме някаква възможност да практикуваме с пациенти, така, смятам, че и курсантите, нивото им на обучение ще бъде много по-високо, след като те знаят как се носи оръжия, дежурят, изобщо се натоварват с практическа дейност...
Друго, което също така смятам, че е много успешно в тези предложения за промяна, това е да се освободи армията от търговия. Търговията и търговските дейности винаги подлагат на изкушения тези, които разполагат с възможността да боравят с тях. Публична тайна е, че не винаги жилищата са отивали към тези, които са се нуждаели от тях. Имало е доста злоупотреби. И сега вече, след като Законът това съвсем категорично го решава, смятам, че няма да има изкушения за ръководствата, за тези, от които зависи продажбата на помещения, да направят нарушения. Законът, вече, слага регламент на тази дейност – т.е. ”Вън търговците от храма”, както се казва. Това е моето мнение.
ЗАМ. МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
Мога ли само да добавя две думи, да кажа, във връзка с Вашата констатация за курсантите-студенти… е много интересна. Междувпрочем, така е направено със Закона от 12 май, че всъщност курсантите не са на военна служба по време на обучението си във военно училище. И затова на практика те не могат да изпълняват нито едно от тези задължения, за които Вие говорихте – да дават караул, да дават наряд, да се учат да управляват войскови подразделения. Освен това се дадоха редица възможности за неосигуряване на студентите. На тях им се дават някакви 135 лева, примерно, стипендия и той /курсантът/ трябва да се осигурява с всичко, включително храна, включително униформи и т.н. Това е отменено сега със Закона за изменение и допълнение... /към реплика от залата без микрофон - То не се признава за стаж и сега и по сегашните промени не се признава за стаж/.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания?
Ако няма други изказвания, да преминем към гласуване на предложението на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е внесен от Министерския съвет на 2.12.т.г., с вх. № 902 - 01-51. Който е:
„За” приемането на Закона – 14 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
Законът на първо четене го приемаме, утре трябва да влезе и в зала.
ЗАМ.МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
Бих искал да благодаря от името на министъра на отбраната и на Министерство на отбраната и от мое лично име за приемането на Закона. Благодаря.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Преминаваме към точка втора от дневния ред, която е обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, изготвен от приетите на първо четене:
1.1. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954 -01-28, внесен от Ваньо Шарков на 7.Х.2009 и
1.2. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954 -01-39, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Вяра Димитрова Петрова и Емануела Здравкова Спасова, на 28.Х.2009 г.
Представям на вашето внимание Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Гласуваме първо наименованието на Закона – Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Който е съгласен с наименованието да вдигне ръка, гласуваме.
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
Преминаваме към § 1.
По чл.140, за Ваша информация, писмени предложения няма. § 1 ние сме го приели на първо четене. В чл. 140, ал. 4, т. 2 на края се добавя: „както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро”.
Процедурно предложение има да приемем първи и втори параграфи
заедно, да приемем ли двата параграфа заедно ан блок. Приемаме да гласуваме първи и втори параграф ан-блок:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
§ 3.
Продължаваме с предложение на народния представител Драгомир
Стойнев. Създава се нов § 3:
§ 3. „В чл. 157, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В изречение първо, след думите „или служителка” се добавя „както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин витро”.
2. В изречение второ, след думата „служителка” се добавя „както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин витро””.
Гласуваме за § 3, който е нов.
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
§ 4.
Продължаваме с § 3 – предишен, който сега става, след нашето
гласуване § 4: /чете/
§ 4. В член 307 се правят следните допълнения… Това е минало през
първо четене. Няма никакви внесени нови предложения. Към § 4 също няма нови предложения. Към § 5 – също.
Да гласуваме ан-блок да ги одобрим или не трите параграфа: § 3, който
става § 4; § 4, който става § 5 и § 5, който става § 6, параграфи 4, 5 и 6.
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.
Преминаваме нататък.
Предложение на народния представител Драгомир Стойнев. Създава се нов § 6.
§ 6.
/чете/: „В чл. 310, след думите ”бременна жена”, се добавя „работничка и служителка в напреднала етап на лечение ин-витро”.
Това е новият § 6, той става сега следващ по номерацията, става § 7.
Ще бъде направена преномерация, предстои…Аз за всеки случай, ще казвам всеки път, че става друг, следващ параграф, за да няма пропуски в подробностите.
Който е готов да гласуваме:
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
§ 6 - който става § 7, § 7 - който става § 8 , § 8 - който става § 9 и § 9
- който става § 10 са без допълнителни предложения по тяхното съдържание. Да ги гласуваме ли ен блок? Гласуваме тези четири параграфа, номерирани един след друг:
„За” – 16 гласа.
„против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
Минаваме към Заключителните разпоредби. Гласуваме наименованието.
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
Чета предложението на народния представител Драгомир Стойнев. Създава се нов § 10, сега ще бъде с друга цифра:
§ 10.
/чете/ „В чл. 48 на Кодекса за социално осигуряване (Обн., ДВ, бр. 110
от 17.12.1999 г….) се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думите „бременност или кърмене” се добавя „или
напреднал етап на лечение ин-витро.
2. В ал. 1, след думите „бременност или кърмене на дете” се добавя
„или напреднал етап на лечение ин-витро”.
Нека да гласуваме, после ще разговаряме и отговаряме допълнително. Подлагам на гласуване предложението на господин Стойнев.
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
§ 10.
Минаваме към следващия параграф, който тук е § 10, но вече ще бъде
с друга номерация, следваща цифра по преномерацията:
Този § 10 няма допълнение някакво или промени, предложени досега. В § 11 също няма.
В § 12 – също няма.
Предлагам да ги гласуваме ан-блок:
„За” – 16 гласа.
„против” – няма
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
По точка втора от дневния ред – приехме Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда със съответните мнения, вие сте ги маркирали, преномерирани членове.
Благодаря за участието, за да може до края на годината да бъде гласуван и в пленарна зала, защото е изключително важен законопроект.
ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, имаме точка Разни, но няма постъпили някакви искания да се дискутира точка Разни, ако вие имате някакви предложения… Не виждам желаещи.
Обявявам заседанието за закрито.
/Заседанието закрито в 16.00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ЗАСЕДАНИЕТО:
доц. Геновева Алексиева
Стенограф:
Тотка Орозова
