П Р О Т О К О Л

---

На 24 февруари 2010 г., сряда, от 14.15 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І”. То бе открито и председателствано от временно изпълняващата длъжността „председател” доц. Геновева Алексиева.


ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми колеги!
Уважаеми гости!
Имаме кворум вече…
Днешното ни заседание е малко по-рано от обичайното определено време, тъй като повече от народните представители имат интерес към дневния ред в 142-ра зала, в Комисията по образованието, младежта и науката. И така, ще бъдем колкото можем по-експедитивни, за да можем да се класираме и за другото мероприятие, заседание, което ще е в по-ниските етажи.

Днешният дневен ред го имате. Той е от една точка /изчита го/ и точка „Разни”. В точка „Разни” не съм предвидила нещо, което да трябва да дебатираме. Имате ли други предложения? Ако нямате, да гласуваме този дневен ред.
„За” – 14 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се да работим по следния:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Работен доклад по ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, № 902 – 01 – 58, внесен от Министерския съвет на 11.ХІІ.2009 г. – за второ четене.

2. Разни.

Участници от страна на Министерството на труда и социалната политика в днешното заседание на Комисията ще бъдат:

г-жа Валентина Симеонова – заместник-министър
г-жа Йоанна Германова – директор на Дирекция „Социална закрила и социално включване”
г-жа Елена Кременлиева - началник отдел „Социално включване, политики за децата и семействата”
д-р Даниела Данчева – председател на съюза на шофьорите-инвалиди
г-жа Лиляна Велева – парламентарен секретар и Гл.юрисконсулт на НС на ТПК
г-н Васил Долапчиев – председател на Съюза на слепите в България
г-жа Искра Влахова – Асоциация на сляпо-глухите в България
г-жа Веска Събева – Асоциация на родителите на деца с епилепсия
г-н Петко Кенанов – БАЛИЗ
д-р Диана Инджова – Център за психологически изследвания
г-жа Адриана Стоименова – Център за психологически изследвания
г-н Васил Карагьозов – Център за психологически изследвания
г-н Дочо Харалампиев – Съюз на ветераните
г-жа Елисавета Петрова – Център за психологически изследвания
и множество гости по приложения списък, виждате…


ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Преминаваме към работния доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хора с увреждания.

Гласуваме наименованието на закона.
С вдигане на ръка, който е:
„За” – 14 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приема се наименованието на Закона.

§ 1.
По параграф едно няма постъпили предложения за промяна и допълнения. Има ли някой желание да вземе думата за изказвания, предложения?
Ако няма, гласуваме параграф едно, с вдигане на ръка:
„За” – 15 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” - няма.
Текстовете се приемат.

§ 2.
По параграф две има две предложения: на народния представител Емилия Масларова - той да отпадне; и предложението на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Давам думата на госпожа Масларова, ако иска нещо да каже.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Логиката на моето предложение е свързано, аналогично, с логиката на останалите колеги, които са направили предложение. Така че, аз мисля, че, това че има там на следващия параграф корекции, това като логика е едно и също, но както прецените, аз няма да го защитавам яростно, защото, де факто, проблемът е …тъждествен

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви.
Давам думата на госпожа Станка Шайлекова, по нейното предложение за промяна.

СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Чрез този текст, който ние сме предложили, правим разграничение между сътрудничество и подпомагане при държавната политика. Като в същото време запазваме едно широко участие на организациите и на обществото в политиката на държавата. Национално представителните организации ще взимат, както и досега, участие в националния съвет за интеграция на хората с увреждания, а другите, останалите организации, имат възможност да вземат участие и в експертни групи, които съществуват към Националния съвет за интеграция и съответно, да подпомагат политиката на държавата. Това е нашата презумпция с този текст.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Изказвания от страна на народните представители?
От страна на гостите има ли някой желаещ за изказване?
Извинете, господин Костов, имате думата.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Госпожо председател!
Уважаеми колеги!
След като корекцията тук в алинея две се състои в отпадане на определението национално пред представителните организации на …

ПРЕДС. доц. АЛЕКИСЕВА:
Отпадат другите организации, д-р Костов…

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Не, пак в предлаганията текст е: представителни организации на и за хората с уврежданията…Това е актуалният текст. И малко по-долу, в точка четвърта, алинея четири се изменя така: Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в който определя и критериите за национална представителност на организациите. Мисля, че логично е… в двата текста трябва да има национално представително ...
/прекъсват го – тук говорим за параграф втори, колега/

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Ако разрешите, аз да ръководя. Според мен, Вие четете следващото, на Станка Шайлекова, което се отнася за параграф три. Върнете се малко напред – ние това гледаме, което е по параграф две.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Да, извинете. Моя грешка…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Ние затова сме тук, за да дискутираме…Нищо страшно. Аз бях предложила на…, ако има някой от гостите ни да се изкаже, желание за изказване?
Заповядайте.

ДОЧО ХАРАЛАМПИЕВ:
От Съюза на летците искам да поставя един въпрос, относно хората, които са инвалиди и пенсионирането… осигурителните вноски…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Нека го каже. Относно пенсионирането ние сега не дискутираме. Дискутираме други теми. Добре, благодаря Ви.
Други изказвания?
Давам думата на официалните вносители, госпожа Симеонова, по тези предложения?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Подкрепяме предложението на народните представители Станка Шайлекова и Анатолий Йорданов.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Емилия Масларова - параграф две да отпадне.
С вдигане на ръка, който е за:
„За” – 6 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 9 гласа.
Не се приема предложението на госпожа Масларова.

Гласуваме предложението на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов, с вдигане на ръка, който е:
„За” – 10 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
Продължаваме натам.
Момент, има думата госпожа Тодорова.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря Ви.
Госпожо Председател!
Уляна Тодорова, Правна дирекция.
Позволявам си, след като беше изразен вашият вот в подкрепа на предложението на тримата народни представители, да Ви представя как в доклада ще бъде отразен този параграф. Той ще бъде в следната редакция:
§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 2 се изменя така: алинея втора: „ Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители и органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите, съобразно приета национална стратегия за хората с увреждания.
2. Създава се алинея 4-та. Алинея четвърта е по предложението на тримата депутати, да я изчета:
„При осъществяване на държавната политика за интеграция на хората с увреждания органите по ал. 2 се подпомагат и от други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания”.
Така ще изглежда параграфът след приетото предложение.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожа Масларова?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз се извинявам, но тъй като се направи тук в момента една редакция, аз, просто, искам да кажа една практика на досегашните Парламенти. И не зная защо не се прилага сега, когато има текстовете, които логически са еднотипни. Дори и това, което е по-различно като запис, като редакция, но логически е едно и също, както е, примерно, моето предложение и това на колегите, се казва на едното: „Приема се по принцип”. Другото се приема и Комисията прави една обща редакция. Не виждам защо се страхувате да кажете, че едно предложение, което се дава от опозицията, може да се приеме. То не е нещо …

ПРЕДС. доц.. АЛЕКСИЕВА:
Ние точно това правим, една обща редакция…

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Една обща редакция, но, просто, Ви казвам, че някои не ги приемате, априори, защото… А те са едни и същи, де факто, по различен начин поднесени и виждате, че тук от Правната дирекция, направиха една коректна редакция. Казвам го само за протокола и за Ваша информация, пък вече Вие ще решите…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Аз смятам, че не е идентично едното с другото.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Щом Вие така смятате, така че..

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Сега гласуваме редакцията на този параграф, така както я прочете госпожа Тодорова и както ще фигурира в нашия доклад. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се”- 3 гласа.
Текстовете се приемат.

§ 3.
В параграф три има две предложения: Предложение на госпожа Масларова - параграфът да се отмени. И предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Госпожо Масларова? Не.
Госпожа Вяра Петрова?
Или Шайлекова?
Ние сме го прочели. Няма да го дискутираме.
Имате, колеги, думата за изказвания.
Да предложим думата на госпожа Симеонова?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Подкрепяме го това предложение.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре, подкрепяте го това предложение.
Гостите ни?
Някой, ако иска да вземе отношение.
Гласуваме предложението на народния представител Емилия Масларова - параграфът да отпадне. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 6 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 9 гласа.
Приема се предложението на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов.
Текстовете се приемат.
И това ще бъде текстът на Комисията, който текст ще фигурира в нашия доклад по параграф три.

§ 4.
Преминаваме към параграф четири.
Няма постъпили предложения.
Имате думата за изказване.
Гостите?
Гласуваме параграф четири, с вдигане на ръка, който е за:
„За” – 15 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” - няма.
Текстовете се приемат.

§ 5.
Този параграф също е без предложения за промяна и допълнения.
Имате ли някакви изказвания по параграфа?
Гласуваме параграф пет с вдигане на ръка, който е:
„За” – 15 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 6.
Има предложение от народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов. Искате ли думата, вие, които предлагате промяната? Не…
Заповядайте Вие…

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Искам да попитам колегите, все пак, да поставим тук на дебат, тъй като има и представители на организациите на хората с увреждане. Колеги, не зная, но все пак, ми се струва, че точно нашата Комисия, трябва много внимателно да помисли, дали към помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания трябва да прибавим и медицинските изделия? Това твърде много утежнява работата, както на Агенцията за хората с увреждания, така и на Агенцията за социално подпомагане. И фактически, няколко институции, коментират едно и също нещо. Онзи ден ми беше подхвърлено от един колега: „Какво ще кажеш за слуховите апарати?” Все пак, държа да кажа, че Агенцията за хората с увреждане дава лиценз на фирмите, които могат да внасят. Изпълнителната Агенция по лекарствата дава лиценз за самите медицински изделия. Те са специалистите. И фактически, Националният съвет за хората с увреждане, заедно с представители на изпълнителната Агенция по лекарствата, заедно с представителите, забележете, на Министерството на здравеопазването, определят пределните цени на тези изделия.

Медицинските изделия не са специфична дейност на Социалното министерство. И много добре би било, ако можем, една съвместна работна група да направим с Комисията по здравеопазване. И най-после, този въпрос да си го отнесем там, където му е мястото. Става въпрос за десетки милиони и същевременно отговорността се поема в по-голяма степен от хора, които не са медицински специалисти. Значи, не може един социален работник да знае новите постижения, да речем, на някакъв слухов апарат или някакви стави, или протези и т.н. и т.н. По този начин Социалното министерство поема повече отговорности, които са много експертни, много професионално формирани, отколкото това е Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата…Даже, аз трябва да кажа, в дух на откровеност, че не успях да се преборя в предишния Парламент, въпреки че исках и всички тези пари да ги прехвърлим директно, те са около 30 милиона, бяха, да се прехвърлят директно на Здравната каса, оттам да се работи с тях и да се има един ред за медицинските изделия. Все пак, едно изписване на една протеза, на нещо, което е свързано със здравния статус на хората, не може да бъде социално. Помощните средства – да, значи, дюшеци, патерици, тези неща, които временно могат да ги използват хората, но медицинските изделия страшно затрудняват нашето Министерство и тъй като тук има тези медицински изделия, аз мисля, че в този момент едва ли ще може да се направи, но го казвам, просто, за да може действително да инициираме една такава комисия и всяко нещо да си отиде при специалистите. Това е една препоръка.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви, госпожо Масларова. Работим по този въпрос. Това ще го направим, това е добро предложение, може би ще се преборим, Вашата начална борба, ние, може би ще я доведем докрай…
Искате да кажете нещо Вие?

Д-р АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ:
Искам да кажа, че това без медицинско лице, участващо в този процес не може да стане. Там се пише протокол от ЛКК комисии, от ТЕЛК…Има си…Това не е само с Министерството на труда и социалната политика…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Масларова?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз ни най-малко не коментирам това, че няма медицинско лице. Но болшинството, това са хора, които не са медицински специалисти. И когато има много такива неща, по-добре е това да си бъде ангажимент на специалистите в областта на медицинската наука, отколкото на социалната политика. Така че, щом работите, чудесно…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата на госпожа Симеонова, и после на Вас…

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Аз съм абсолютно съгласна с госпожа Масларова. Защото тук има много сериозна специфика в тази дейност, която е отвъд компетенциите на социалните работници. Която изключително много създава предпоставки и условия за корупционни практики, защото социалния работник не е в качеството си на инспектиращ дейността на Лекарските комисии и не може да каже дали това, което те пишат в протоколите, е достоверно. Той не може да се произнесе по достоверността на това, което лекарите правят.

Да достигнем консенсус за промяна на законодателството, така че медицинските изделия да се предоставят чрез Националната здравно-осигурителна каса.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Ще дам думата на госпожа Данчева…

ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
Благодаря.
Асоциация на шофьорите-инвалиди.
Аз попадам в групата на другите организации, работещи в интеграцията на хората с увреждания…
Медицинските изделия, както знаете, се регламентират от Закона за медицинските изделия. Между другото, практиката в цяла Европа е, че медицинските изделия се плащат от Здравната каса. И в Румъния, и в Турция, и околните нам Балкански страни – навсякъде медицинските изделия се плащат от Здравната каса. Предписват се от лекар, назначават се от лекар с рецепта, както се назначава едно лекарство, така се назначава и медицинското изделие.

Това, че у нас, години наред няма желание да се уредят нещата както е европейската практика, не ни дава, обаче, основание тук да правим още една грешка в Закона за инвалидите, като в желанието си, аз разбирам хората от Социалното министерство да се справят с лавината от фирми и изписване на помощни средства и медицински изделия…Но не е това начинът, защото, ако се включат в тези комисии, тези комисии, които всъщност, правят социалната оценка, те да имат и думата да решават кой има право и кой няма право на медицинско изделие, това просто, ще доведе до голямо объркване. Затова, аз не съм съгласна. Трябва да си остане досегашният ред. ЛКК комисии, както е в приложение 7 към Правилника за Закона, казва че медицинското изделие се отпуска въз основа или на ЛКК протокол от специализирана лекарска консултативна комисия, която назначава съответното медицинско изделие, или, ако е записано в ТЕЛК-овото решение. ТEЛК-овото решение – пак са лекари. Аз мисля, значи, че така трябва да си остане. А това, че има ЛКК комисии и ТЕЛК-ове, които вършат престъпления, държавата да намери начини да се справи с тези злоупотреби и престъпления. А не… Защото, вижте. Вие, като вкарате тук в тия комисии и на тях им дадете тази възможност, ами каква ви е гаранцията, че и те няма да тръгнат по тая пътека на корупция и злоупотреби?!

Затова, призовавам, не съм съгласна това да се приема. Още повече, Законът пък за здравното осигуряване, ако погледнем, мисля че беше в чл. 42, казва, че медицинските изделия се плащат от здравното осигуряване. И до тоя момент те не се плащат от Здравно осигурителната каса, не защото това не е регламентирано със Закон. Това е регламентирано със закон. Обаче в самият този закон казва, че по списък от министъра. И досега в списъка на Здравната каса са вкарани част от медицинските изделия – като например торбички за уро и… глюкомерите, и глюкометрите, но протезите, ортезите, например, ортезите това са ортопедичните апарати, примерно за деца с детска церебрална пареза. Това, че в момента никой не ги плаща, както и корсетите, но…Какво, питам аз, една Социална комисия, един социален работник, какво той знае и какво той ще реши дали даден инвалид има право на ортопедично или друг вид медицинско изделие!

Затова, § 6 нали също го обсъждаме в момента? Параграф 6: тук пък, особено не съм съгласна с това да дават мотивирано предложение. Какво, питам аз, колегите от Министерството, какво значи мотивирано предложение?! Ти по Закон или имаш право на медицинско изделие, или нямаш право! Примерно: на един инвалид му се полагат на всеки четири години протези. Това е по Закон. Какво значи мотивирано предложение? Значи, какво ще мотивира той? Той, значи, ще наруши закона ли?! Какво ще каже? Че лицето инвалид Даниела Данчева няма право на целева помощ за отпускане на протези! Тук е много коварен този текст. Защото, аз не знам какво се крие зад този текст?!
Благодаря Ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви.
На юристите да дам думата.На Министерството.

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря Ви.
Министерство на труда и социалната политика.
Идеята на това предложение, да се дава от комисията социална оценка е първо, това въвеждане на един по-голям състав на членовете на комисията. Отделно другата задача на тази комисия, както Вие сама споменахте и знаете, понякога лекарските комисии, това което се коментира, как да се спрат някои корупционни практики и т.н. Идеята е тази комисия да види човека на живо и да прецени, не дали той има нужда, а дали, ако, съответно, да. Лицето, да речем му е изписано някаква протеза, количка, патерица и т.н. дали лицето ходи, т.е. когато се яви в комисията, така или иначе комисията прави комплексна оценка. Тя ще преценява предложението за добавка, предложението за финансовата подкрепа. Защо да не преценява тогава и тази възможност за предоставяне на технически помощни средства на човек със съоръжения?

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Това е едно друго ниво на контрол, ако така може да се каже…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, госпожо Симеонова.
Други изказвания?
Ако няма други изказвания и предложения, предлагам да гласуваме предложението на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Приемаме предложението.
Текстовете се приемат.
Давам думата на госпожа Тодорова да формулира текста, който ще бъде записан в доклада.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря Ви.
Госпожо председател!
Ще бъда кратка. Искам да ви прочета параграф 6-ти. Ще звучи така:
В чл. 13-ти се правят следните изменения и допълнения.
Първа точка ще възпроизведе съдържанието на предложението на тримата народни представители.
А втора точка ще бъде: по текста на вносителя.
Така ще изглежда в доклада за второ гласуване § 6, който вие току- що гласувахте.
Благодаря ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Да гласуваме текста, който чухте, ще фигурира в нашия доклад.
Който е съгласен да бъде така, гласуваме с вдигане на ръка:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.Приехме параграф шести.
Текстовете се приемат.

§ 7.
Колеги, по параграфи, седми, осми, девети, десети и единайсти параграфи няма предложения за промяна, допълнения и изменения. Имате ли нещо против да ги гласуваме ан-блок? Ако няма?
Заповядайте, искате думата.

ПЕТКО КЕНАНОВ:
Здравейте. Представител съм на Асоциация на лица с интелектуални затруднения.
От национален съвет за хора с увреждания. Предложението ми е по чл. 9-ти. По член 9-ти, ал. 5-та…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Ние не го разглеждаме сега, сега разглеждаме не член 9-ти, а параграф девети…Извинете господин Кенанов Нещо не сме уточнили…Става дума за параграф девети, не за чл. 17-ти…

ПЕТКО КЕНАРОВ:
Извинете, аз гледам стария закон…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Продължаваме натам, колеги.
Някакви други предложения, освен моето, да гласуваме тези параграфи ан-блок.
Тогава, с вдигане на ръка, който е за седми, осми, девети, десети, единадесети параграфи да ги приемем с текста на вносителя:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете са приети.

§ 12.
Параграф 12. Има предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов- в параграф 12 да се отмени точка едно в него.
Имате ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Искам да информирам колегите, да задам въпроса. Значи, чл. 28 гласи: ал. 1-ва: специализирани предприятия и кооперации и хора с увреждане са тези, които отговарят на следните условия:

Точка едно: регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите.
Тук това, което предлагат колегите, се предлага, фактически, точка първа – търговия да отпадне. Нали, да останат само услуги. Как предприятия, които са регистрирани по Търговския закон, ние с този Закон ще им забраним да извършват и търговска дейност?! Предприятията на хората с уврежданията извършват и търговска дейност. И защо ние трябва да забраним търговската дейност? Колегите да се аргументират.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Заповядайте, вие от Юридическия отдел на Министерството на труда и социалната политика.

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря Ви.
Кооперациите са особен вид юридически лица. Те могат да са регистрирани по Търговския закон. Но в конкретния случай специализираните предприятия и кооперации на хората с уврежданията са една отделна категория организации, които преследват една основна цел – създаване на заетост за хората с уврежданията. В случая те получават, тези специализирани предприятия, не всички останали търговци или каквито и да било юридически лица, получават определени облекчения по Закона за корпоративното подоходно облагане. Всъщност, предложението в законопроекта на Министерски съвет беше да се включи именно търговията към този кръг и това беше по настояване на национално представените организации на и за хората с увреждания. В последствие обаче, след влизането на законопроекта в Парламента, бяха повдигнати много сериозни въпроси за бъдеща злоупотреба с права и заобикаляне на Закона. И в тази връзка ние подкрепяме предложението на народните представители за отпадането на търговията като възможност за извършване на дейност от тези организации. Така че, ние подкрепяме предложението на вносителите в случая.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Да, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Колеги, ние от една страна създаваме закони, с които правим всичко възможно да разширим възможността за реализацията на хората с увреждане. Направихме промяна в Закона за държавния служител, да определим процент, /за бройките/ които трябва да бъдат задължително за хора с увреждания, правим всички възможности за кооперациите на хората с увреждане, да се включат по-активно…От друга страна, пък, забраняваме една от дейностите, която по Закон е регламентирана.

Аз разбирам притесненията, че би могло да се получи нелоялна конкуренция, но би трябвало и все пак, контролните органи, това да го следят. И затова считам, че си е съвсем нормално да се включи и търговската дейност, защото не може…Тези предприятия не са създадени единствено и само да намерим работа. Тези хора не само че работят, тези хора ние ги интегрираме по този начин. Те получават доходи. Те получават по-добра квалификация. Т.е., те комплексно им даваме възможност, една реална интеграция да получат, не само чрез умения, чрез знания, чрез опит, чрез сръчност, но и чрез ресурси.

Така че, поставих въпросът, защото тук става въпрос за нормативни документи и аз мисля, че правилно Министерският съвет е поставил този въпрос. Разбира се, вие имате право като мнозинство, да прецените. Аз мисля, че добре би било и предложението, което са направили организациите, защото всички казваме, че искаме да им създадем възможност…Даже, аз бих отишла и по-нататък. Да мислим по някакъв начин да дадем повече шансове на кооперациите на хората с увреждане. Те работеха. И не работят лошо! Те работят добре! И могат да произвеждат много неща, които струват два-три пъти по-скъпо, отколкото те ги произвеждат. Аз имам предвид по-големи облекчения, въпреки, че трябва да ви кажа, че винаги се е казвало как е в европейското законодателство. Не е така. Когато се вгледате, всяка страна решава по свой начин проблемите си, с оглед да си създаде комфорт за хората в страната си, като разбира се, не тъпче европейското законодателство, а намира начин. Юристите са достатъчно изобретателни, за да намерят…Аз просто поставих въпросът, защото текстът …си беше съвсем … по моя преценка. Това е, което искам да кажа.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Друг иска ли да вземе отношение?
Д-р Костов. След него ще Ви дам думата и на Вас…

Д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Аз също благодаря госпожо председател!
Аз също смятам, че отпадането на „и търговия” в точка две, вече с номерацията се обърках, но това е смисълът, нали, не бива да се прави. Защото, първо, ние се стремим да направим по-добър един Закон за интеграция на хората с увреждания. А това ограничава техните възможности за трудова реализация, което мисля, че противоречи на философията, заложена в този Закон.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви, д-р Костов.
Заповядайте, госпожо Симеонова.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Аз бих казала, че наистина, специализираните предприятия са ключово важни от гледна точка на създаване на условия и възможности за заетост на хората с увреждания. И това, което всички трябва да правим, е, наистина, да ориентираме финансов ресурс и ние в момента водим преговори с колегите от икономическото министерство по програма конкурентоспособност да се инвестира в тези предприятия, така че те, наистина, да станат конкурентоспособни. Смятам, че ще успеем да получим целево фиксиране в тази посока.
Какви опасности, обаче, съществуват тук. И аз разбирам предложението на колегите да отпадне търговията.

В чл. 178, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, предвижда възможността корпоративният данък да се преотстъпва изцяло на юридическите лица, специализирани предприятия или кооперации, по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които към 31 декември на съответната година са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания. Т.е., ние не говорим за всички предприятия и търговски фирми по принцип. И които отговарят на определени изисквания. Ако ние включим и търговската дейност, отваряме възможност за фирми, осъществяващи изключително търговска дейност, да се третират като специализирани предприятия или кооперации. И това би довело до създаване на фиктивни търговски дружества. Нашата идея е специализираните предприятия да бъдат конкурентоспособни, да разширяват производството, за да включват повече хора с увреждания. Така че, наистина, съществуват реални рискове за злоупотреби в тази посока.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Представете се, ако обичате.

ЛИЛИ ВЕНЕВА:
Като представител на националния съюз на производителните кооперации и като представител на кооперации на хора с увреждания поддържам първоначалното предложение, направено от Министерство на труда и социалната политика, респективно от Министерски съвет, затова, защото кооперациите за хора с увреждания произвеждат с цел да продават. А търговска дейност, по смисъла на Търговския закон, е това – производство и търговия. Продажба на тези изделия, които те произвеждат.

Освен това, това предложение, което се прави да отпадне търговската дейност, според мен, противоречи на Търговския закон. Защото, съгласно Търговския закон, кооперациите, по принцип, кооперациите са търговци. И не може да бъдат лишени от търговска дейност.

Аз подкрепям предложението, което …да отпадне параграф първи. И досега се произвежда с цел да се продава. Ние извършваме търговска дейност, произвеждаме… Напротив в Търговския закон изрично е записано, че кооперациите са търговци по смисъла на Търговския закон. А в търговска дейност, по Търговския закон, се разбира производство и реализация. Значи, търговията е реализацията на тази продукция. Тъй че, не може да отпадне търговската дейност. Това ще противоречи на Търговския закон.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря за Вашето предложение. Разбрахме Ви.
Искате ли още веднъж юристите, да убедите хората извън Парламента, че не е…
Заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Само да отговоря на госпожата, по сегашния чл. 28. Ние не го променяме този член.

ЛИЛИ ВЕНЕВА:
Работи се на база на действащия Закон - Търговски закон. А защо тогава да отпада, изобщо, търговията?!
Значи, счита се, че няма да извършва търговска дейност /шум в залата/…

ВЯРА ПЕТРОВА:
Госпожо, ние не отменяме тази думичка. Ние я оставяме.

ЛИЛИ ВЕНЕВА:
Досега какво се обясняваше…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Прекратявам спора, спорът го прекратявам…
Вие, господине, представете се, имате думата.

ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ:
Председател съм на Съюза на слепите в България.
Говоря така, защото сме една от организациите, които се занимават и с осигуряване на работа в сектора специализирани предприятия. Ще коментираме, и това беше нашето предложение, както го казвате, да разширим възможностите в тази посока и мисля, че имаме сериозен консенсус, за реализация на хората с увреждания.
Досега, наистина, Законът третираше производство и услуги. Напълно разбирам заместник-министър Симеонова. Да, има наистина, специфичен момент, включвайки търговията като дейност,…но какво пише – с цел да препродадеш по-скъпо. Нашето желание не е да се отвори кутията на Пандора. В никакъв случай. Но мисля, че в този Закон трябва да оставите възможността един човек с физическо увреждане, който може да си направи една лавка, с подкрепата на семейството си, да продава семки, билетчета и т.н. и наистина, да се прехранва. Но да търсите друго решение, друг Закон, в който, ако се изкривят нещата и това търговско предприятие специализирано, ползвайки тези облекчения, които бяха коментирани, прави оборот от порядъка на пет милиона, примерно. Каквито случаи, впрочем, тук-там някъде подочуваме. Мисля, че в друг Закон трябва да регламентирате баражи, с които трябва да се спре. Нашата молба е да оставите търговията /тук/, тъй като, наистина, реално, има хора, които се препитават по този начин. Говорим за препитание, в пълния смисъл на думата. А да потърсите друга рамка, в която, наистина, закон да спре онези, които желаят да злоупотребят. Ние сме готови тук да работим и да помагаме.
Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имате думата, госпожо Симеонова.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА:
Вече казах нашето мнение. Опасенията, които имаме.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Гласуваме за § 12, точка едно да се отмени. С вдигане на ръка, гласуваме:
„За” – 11 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
/свободни разговори и силен шум в залата/
Госпожа Тодорова иска да прецизира текстът, който ще фигурира в доклада. Колеги, малко внимание. Изслушайте текстът, който ще фигурира в нашия доклад и който е прецизиран текст на това предложение, което гласувахме.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател!
След приетото предложение за отпадане и във връзка с необходимостта идеята на вносителя да се прецизира, си позволявам да прочета окончателната редакция на § 12-ти.
§ 12. В чл. 28, ал. 1 т. 3 се правят следните изменения:
1. в текста преди буква „а”, думите „лицата с увреждания” се заменят с „лица с трайни увреждания”.
2. в буква „б” думата „общия” се заменя със „списъчния”.
3. в буква „в” числото 50 се заменя със 30, а думата „общия” се заменя със „списъчния”.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Гласуваме така чутия текст. Който е съгласен с вдигане на ръка:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 4 гласа.
Приемаме § 12.

§ 13.
Следващите параграфи: 13, 14, 15, 16 и 17 и 18 са без промени и без предложения за някакви допълнения към тях.
Имате думата, ако начаса нещо искате да предложите.
Госпожа Тодорова има думата.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател!
В ан-блок изчетените параграфи имам следните бележки, те са редакционни, не променят волята на вносителите. Последователно:
В § 13: Той трябва да звучи така: В чл. 29, ал. 2 думата „редът” се заменя с „условията и редът”, а думите: „се определя” се заменят със „се определят”, защото тук глаголната форма трябва да бъде в множествено число.

По § 14. В този параграф, който се отнася за досегашния чл. 35-ти, трябва да направим една нова точка първа, защото в алинея първа на действащия чл. 35 има позоваване на чл. 44 ал. 3. А този член, малко по-нататък, вече е променен. Затова се налага една преномерация, чета ви, ако позволите госпожо председател, параграфът, така както трябва да звучи:
§ 14. В чл. 35 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите чл. 44, ал. 3 се заменят чл. 44, ал. 2.
2. Точки първа и втора, съответно, стават точка втора и трета със съдържанието на вносителите.

По § 15 нямам бележка.

По § 16 нямам.

По § 17 нямам.
Благодаря Ви, госпожо председател.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря и аз.
Вие искате изказване да направите по § 14? Заповядайте.

д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
Благодаря, госпожо председател.
Чл. 35 е този член, който регламентира предпоставката за извършена дейност. Тук може би е станала една грозна грешка, която обаче, може доведе до големи беди. В досегашния текст беше казано, че дейностите по предоставяне на тези изделия се извършват от лица, регистрирани по националното законодателство на държава-членка, имали са предвид на Европейския съюз или държава от европейското икономическо пространство. Сега текстът се променя като става така: държава-членка на Европейския съюз или на друга държава. Ето тук е опасността, която крие този текст. Друга държава! Не може да има по никой начин друга държава! Дейностите по предоставяне на медицинските изделия са регламентирани от Закона за медицинските изделия, са по Закона за медицинските изделия и единствено държави-членки /набляга на това/, членки на Европейския съюз или може би на европейското икономическо пространство, но не и примерно… С този текст може така да стане, че друга държава, значи, търговец от Китай, регистриран по националното законодателство на Китай, да дойде и тук да ни продава медицински изделия!

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Юридическият отдел, заповядайте.
Моля, колеги, тишина, недейте да превръщаме заседанието в пазар…

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря.
Първо да кажа, че Китай не е страна от европейското икономическо пространство. Текстът става: друга държава от европейското икономическо пространство. Има такова нещо, в общия текст на Закона става точно така. Тъй като друга идва от това, че всяка една държава членка на Европейския съюз е и държава–членка на европейското икономическо пространство. Това изискване ни беше въведено още преди да влезнем в Европейския съюз и по същия начин регистрираме и доставчиците на социални услуги. Това е свободното предоставяне на услуги в рамките на свободния пазар на Съюза. Това е причината за промяната в текста, който, всъщност, беше редакционно погрешно записан, дори не се споменаваше Европейския съюз. Но всяка една държава-членка на Европейския съюз е и член на европейското икономическо пространство.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Разбрахме. Госпожа Тодорова също искам да вземе отношение за това изчистване на текста.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател.
Изслушах внимателно аргументите. Може би трябва да се вслушаме в изказването на д-р Данчева. И тук коментираме, че наскоро в едни промени, които направихме в Кодекса на труда, по предложение на госпожа Светлана Ангелова, може би трябва да възпроизведем текстът, в който изтъкваме, там разширяваме обхвата на тези видове дейности и визираме точно, защото в момента в европейското право се борави с една точно определена терминология. Но тъй като, за съжаление, в момента не е пред нас този текст, ако позволите, в доклада ние ще го отразим коректно, така както сме го приели и в Кодекса на труда. Но в момента не мога да си го спомня.
Благодаря .

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожа Георгиева иска думата. Моля, колеги, на госпожа Георгиева давам думата.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Тъй като тук явно има спор, който е чисто редакционен. Волята на вносителите, като такава, изглежда еднаква. Затова, моля, госпожо председател, да помолите юристите, които твърдят, че техният текст е коректен, за наше сведение и за да сме съвсем наясно върху какво разсъждаваме в момента, да помолите те да прочетат текста така, както те смятат, че е коректен, за да видим по какво спорим. Защото спорът, малко увисна и ние, всъщност, не знаем за какво спорим…Нека те да го прочетат, така както смятат, че е коректен, но пълният текст, а не само с промяната. Така, както ще се получи, за да продължим коментара…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Госпожа Масларова и после Вие…

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
А нали преди това ще чуете чл. 35, ал. 2 текста, за да може да се види каква е разликата.
Защото д-р Данчева, според мен, е права. Тя е права.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Юристите, заповядайте.

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Текстът ще гласи: Дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия се извършват от лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава-членка на Европейския съюз или друга държава от европейското икономическо пространство. В този кръг държави е и българското национално законодателство, включително.

д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
Това е само промяната…А всъщност, доколкото разбирам, поправете ме, ако греша, тук се опитвам, извинете ме, че се вмесвам, значи: това, което пише тук, просто, не е пълният текст, така ли? Това е само промяната. /шум в залата/ … А всъщност, текстът е… от европейското икономическо пространство и продължава текста…Това не е само или друга държава и точка…А е и друга държава и продължаваме иносказателно по текста…от европейското икономическо пространство…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, малко се възбудихме, има ли повече неясноти или да гласуваме параграфите. Разбрахте се. Добре.
Гласуваме § 13, § 14, върху който спорихме досега, така както е по вносител, § 15 - по вносител, § 16, § 17, който е за да вдигне ръка:
„За” – 15 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приемаме текстовете на тези параграфи.

§ 18.
Няма предложения по текста на вносителя. Ако имате желание сега да направите поправки, ако нямате някой, да дадем думата на госпожата, Вие ще се представите като седнете пред микрофона…

ИСКРА ВЛАХОВА:
Представлявам Софийско районно дружество на Националната асоциация на сляпо-глухите в България.
Искам да ви обърна внимание върху точка 4-та – услуги за достъп до интегрирано образование и обучение. Сигурна съм, че това е един неволен пропуск, но, за съжаление, децата с увреждания в България, освен такива, които могат да бъдат интегрирани, някои от тях са много тежко увредени, са такива, които не могат да бъдат интегрирани.
Нито едно дете със слепо-глухота, което няма никакъв достъп до информация, нито друго дете с две-три увреждания може да бъде интегрирано. Аз съм убедена, че тук не става дума за целенасочена дискриминация и подценяване на тези деца, а е неволен пропуск. Защото по смисъла на тази точка, така, както е записан текста, значи от помощ се нуждаят единствено тези, които ще стигнат до интегрирано образование.
Затова ви предлагам два варианта: или интегрирано да отпадне и да остане само образование и обучение; или да се добави изрично точка – за деца с множество увреждания и интелектуални затруднения.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Юристите, имате думата.

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Доколкото разбирам, има възражения относно интегрираното образование и обучение. Бихме приели, ако депутатите решат, да стане услуги за достъп до образование и обучение.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания?
Да се обединим тогава с тази корекция и да гласуваме параграф 18, с това – да отпадне интегрираното.
С вдигане на ръка, гласуваме:
„За” – 12 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
Заповядайте Вие, госпожо искахте думата…

д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
Благодаря Ви.
Тук не знам защо и колегите не взимат отношение по този изключително важен параграф 18, който, всъщност, знаете, че той разбуни духовете миналата година още, заплахата от президентско вето и т.н., защото това е, тук именно тези текстове са, които отменят добавката за социална интеграция. По-точно, то е параграф 19, но аз бих се спряла на параграф 18, ал.2 - размерът, начините на неговото формиране, условията и реда за предоставяне и ползване на финансова подкрепа за всяка от услугите се определят с правилника за прилагане на Закона.
Вярно е, че у нас, както казват, нашето право е такова, че всичко се определя с поднормативни актове. Но тук вече е прекалено. Досега поне имаше в Закона някакви текстове, които казваха кой инвалид има право на тази добавка и кой - няма. Тук въобще се отказваме да регламентираме. Тук всичко прехвърляме, абсолютно всичко прехвърляме на Правилника! Целият ред - и кой има право, и кой няма право, всичко прехвърляме на правилника, което, както знаете това крие голяма опасност! Колеги, на Вас говоря, защото когато се гласува правилника в Министерството, тогава вече няма да имате тази възможност на парламентарно и депутатско ниво да убеждавате депутатите.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви, госпожо Данчева.
Преминаваме към § 19.

§ 19.
По този параграф има три предложения: предложение на народния представител госпожа Масларова – да отпадне; предложение на Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов – да се измени; и предложение на Емилия Масларова за нов параграф.
Искате ли думата, госпожо Масларова?

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Да, искам думата.
Първо, искам да кажа, че не съм съгласна…Да кажа защо искам да се отмени целият параграф 19. Защото в чл. 43, който предлагат колегите, всъщност, това е 70 процента от минималната работна заплата, която се дава на родители, които отглеждат в домашна обстановка деца с увреждане до 18 /години/ или, ако учат, до 20 години. Като този член 43, който се отменя, отива отзад и се прехвърля в Закона за семейни помощи за деца, извинявам се… Разбрахте за какво става въпрос. Аз не съм съгласна, защото в Закона за семейни помощи за деца, там, на тези деца с увреждане се дава двойна детска добавка.
Тези пари досега, 70 процента от минималната работна заплата, се даваха за интеграция, за подпомагане на родителите. Те не се дават като семейна помощ, а в по-голяма смисъл. Т.е., не са в онзи раздел, в който искаме да сложим семейните помощи за деца. Тук има много други специфични потребности.

И по-нататък, за да обоснова и следващото предложение. Аз определено считам, че ние много говорим за деинституционализацията на децата с увреждане. Но деинституционализация на децата с увреждане, с двойна детска добавка, колкото и да е висока тя, вече 70 лева не е малко, разбира се, но не е и много, и 70 процента от минималната работна заплата, 168 лева ли се получава, 168 лева, виждате за какво става реч, като съвкупност.
Моето предложение, което давам по-нататък, е за интеграция и за подпомагане на деинституционализацията на децата с увреждане. Да погледнем каква е издръжката на дете с увреждане в дом. т.е., сега в момента е около 600 лв., ако се не лъжа, средногодишната издръжка на едно дете в институция. 600 лева станаха от октомври или повече. Или седемстотин и няколко. А колко е? Петстотин и няколко? Добре де, добре, за стандартите за издръжка. Аз говоря годишната… Моля ви се, разбирам ви, аз говоря за стандартите за издръжка, които са увеличени помалко- помалко, но така или иначе са далеч повече, отколкото ние даваме на родителите, които сами гледат своите деца.

Искам да обясня, да не надвиквам, ще обясня и повече няма да коментирам. Средно годишно е около 600 сумата, средномесечно стандартите за издръжка. Пак говоря, средномесечно. Затова моето предложение, така както повишаваме стандартите на издръжка, да насочим процент от тези пари към семействата, които отглеждат деца в домашна обстановка. Тогава една майка, която гледа детето си с над 70 процента увреждане, ще взима не 168 лева, а ще взима някъде около 300 или 280-300 лева. Ако тя има по-тежко увредено дете, с над 90 процента увреждане тя ще взима 70 процента от тази издръжка, която е някъде вече към 420 лева. На около средногодишно 2000 деца с увреждане, казвам средногодишно, нека да не избираме точно цифрата, които се отглеждат в домашна обстановка, на които ние плащаме двойната детска добавка и при положение, че те всички ще бъдат диференцирани, тази годишна издръжка, това е допълнителен стимул за тези родители, ще е стимул и за тези, които са си оставили децата в дом. Защото много по-добре е да си гледаш рожбата у дома и да имаш дневен център, в който да го заведеш и с тези пари да плащаш този дневен център и т.н. където ще има и рехабилитация. Доколкото знаем в домовете каква е ситуацията, колкото и да се стремим, това нещо, по наши разчети ще струва по-малко от 25 милиона /лева/. И тъй като тук се говори, че Законът ще влезе в сила от следващата бюджетна година, аз мисля, че има логика, да се замислим над това предложение на майките и на родителите, които отглеждат децата си в домашна обстановка. Говоря за деца с увреждания.
Това е моето предложение, логиката на предложението, как ще го решите, разбира се, това е, както се казва, вие имате приоритет в това отношение. Но ми се струва, поне, пак казвам, имаме време пред нас, половин година…

ПРЕДС.доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Благодаря, госпожо Масларова.
Иска думата Светлана Ангелова…

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Ние не подкрепяме предложението чл. 43 да остане в ЗИХУ. За нас е по-рационално да отиде в Закона за семейните помощи за деца. Защото тази добавка за деца с трайно увреждане е насочена изцяло към семейството. Също така имаме предложение от организациите на родителите на деца с увреждане, които също желаят, тази добавка да бъде в Закона за семейните помощи за деца.

По отношение предложението за размера на тази добавка за деца с увреждане да бъде процент от месечната издръжка на децата в институциите. Тук също не мога да се съглася, защото на първо място ние нямаме месечна издръжка. Имаме единен стандарт от началото на 2009 година. Единният стандарт за едно дете за издръжка в специализирана институция за дете с увреждане е 6952 лева. В този единен стандарт за издръжка, освен веществената издръжка – храна, лекарства, дрехи, отопление, остъкление и вода се включва и заплатата на работния персонал. Така че, няма по какъв начин да сравним тази издръжка. Това не е реално.

На второ място, не можем, това противоречи на политиката за деинституционализацията на децата. От няколко години ние се борим за извеждане на децата от институции, а сега, нали, сравняваме издръжката за тези деца, която е недостатъчна и е ниска, с издръжката на едно дете в семейна среда.

Второ, това разделение на добавката, което предлагате, според процент на намалената работоспособност, също не мога да се съглася, защото това е един вид дискриминация между самите деца с увреждания. Не може едните да получават повече, другите по-малко.
Благодаря.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Може ли да кажа…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Момент, добре, заповядайте…

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз не мога да се съглася с това, което казва госпожа Ангелова. Единен стандарт за издръжка. В него влиза и трудът на хората, които се грижат за децата с увреждане в институциите. А трудът на родителите, които се грижат в домашна среда за децата в институции, какво значи това?! При всички случаи, именно за това, този стандарт е недостатъчен, но на родителите, които сами отглеждат децата си ние даваме още по-недостатъчно. И затова категорично съм на мнението, че е по-добре да ги стимулираме тези родители, а не всъщност да ги считаме, че те, просто, ето така, трябва да си гледат децата, а на други хора, които гледат децата в институции… Точно това е стимулът да има деинституционализация. Да могат родителите да се чувстват възмездени за това, че те освобождават ресурс на държавата, тъй като те си гледат сами децата.

И още нещо. Госпожо Ангелова, стандартите са еднакви. Ние всички знаем, че с инвалидност между 50 и 70 процента се плаща едно, от 50 до 90 – друго, защо не говорите, че тогава има дискриминация!? Ние говорим за деца с различна степен на увреждане! И това съществува в цялото законодателство. Ето дори и сега. Вие решавате, че от първи юли ще давате на пенсионерите над 75 години, без доходен тест, ще им давате добавки. Това не е ли дискриминация, спрямо другите пенсионери!? Нека да не влизаме в този текст.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Имате думата. Първо на нея, после - на господина и после на Министерството ще дам думата…

ВЕСКА СЪБЕВА:
Заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия.
В нашето предложение, още в самото начало, когато започнахме да говорим по този въпрос, категорично сме против чл. 43 да отиде в Закона за семейството - логиката е съвсем различна. Тези пари се дават за детето, което е с увреждане, в семейството. Ние не подпомагаме това семейство, просто, за да живее, а за да дава услугите и да се обгрижва това дете от необходимостта, която има. Логиката е много различна, за да отиде то в Закона за всичките деца, които са в подкрепа на семейството.

И тук аз също мога да не се съглася с някои неща за това, което е предложено и което се говори. Да, в много години наред родителските организации, които сме членове в Националния съвет, говорим за една наказателна мярка за семействата, които отглеждат децата си с увреждане вътре в семейството си и не са си ги оставили в институциите. Защото те най-малко са подкрепяни от държавата, защото всички смятат, че те, защото са семейства, могат да се справят с всичко, което им предстои. Това, че те седят и отглеждат сами децата си - единият родител обикновено не работи. Доста често и двамата родители остават без работа. Никъде в законодателството няма защита за тези родители. Никъде! Не са подкрепени по никакъв начин. Дори в Кодекса на труда родителите не са защитени, така че единият родител поне да не бъде съкращаван и да не остава без работа, за да има някакъв доход това семейство.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
И аз Ви благодаря.

ПЕТКО КЕНАНОВ:
Пак съм аз. Значи, за нашата организация е недопустимо деленето на деца и лица. Защото, кой може да каже кога едно лице с умствени затруднения е дете и кога става възрастен? А то умира като дете. Просто умира като дете! Тогава, защо ги делите? А финансовият инструмент, с който правите деинституционализация, госпожа Ангелова, не ви е точен. Защото, ако давате 6000 лева в институция, това нещо, ако влезе в семейството, тогава ще направите деинституционализацията! Иначе финансовият инструмент води родителите към институцията. Когато детето навърши 18 години няма тая подкрепа, гардът пада, семейството отива на кино! Това е. А аз отглеждам такова дете 35 години вече!

д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
Удивена съм от приказките, които чувам отново за дискриминация когато делим инвалидите на групи! Цялото законодателство! И съм удивена да го чуя тук, на парламентарната трибуна! В смисъл, трибуна в Парламента. Може някъде в парка, на улицата така да се говори, но тук, когато се има предвид, че цялата политика, не само българската, европейската политика, която е за инвалидите, се базира именно на различната степен на увреждане на хората-инвалиди. Различна, даже в Германия има отделен закон, който пък касае само най-тежките инвалиди! Нашето законодателство също, като почнете от пенсиите, Кодекса за социално осигуряване. Ами че, пенсиите са различни за различните групи инвалиди, за първа, втора и трета, ако боравим със старите понятия. Абсолютно всичко! Защо тогава има ТЕЛК-ови комисии, които да разпределят …

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Моля, концентрирайте се върху текста, който разглеждаме…

д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
…Да, концентрирам се, да, върху текста, но да се каже, защото това е много основна грешка, която се допуска, когато говорим за различните права, на различните инвалиди. Изведнъж казват, ама вие дискриминирате едните по отношение на другите. Напротив, дискриминация е, когато на всички даваме по равно. На всеки трябва да се даде, инвалид, според неговата тежест и степен на увреждане. Съответно на децата-инвалиди също, абсолютно също съм съгласна да се направи това диференциране, за по-тежко увредените деца – повече, за по-малко увредените – според процентите на увреждане…Има по-компетентни от мен хора, като Искра Влахова…това уточнение искам да внеса.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата на Светлана Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Много погрешно е в случая инвалид да наричаме деца. Става въпрос за деца. И нека да бъдем по-меки. Много грубо звучи инвалид!
Второ, искам да кажа, че тази добавка за деца с трайни увреждания се дава на семейството, на родителите, с цел подкрепа. Така че, тя не е свързана с това дали е 70 процента или 90 процента степента на увреждане на детето. Тя се дава на самите родители…Проблемите са едни и същи.

ПРЕДС. доц.АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Давам думата на Вас, после и на Министерството…

ИСКРА ВЛАХОВА:
Отново ще се представя. Искра Влахова от Софийско районно дружество на Националната асоциация на сляпо-глухите в България.
Гледам тежко увредено дете от 14 години. Виждам колко ви е трудно да се справите с тематиката и как, наистина, това ви е чуждо, и ви разбирам. То не е лесно това нещо да го знаеш, защото не се среща всеки ден.

Гледам дете с пълна слепота, с пълна глухота и епилепсия. Смятате ли, че това е еднакво с това да гледам дете със средна глухота, което компенсира със слухов апарат?! Не, не е еднакво. Затова имам различни проценти и затова има и различно подпомагане. Защото то цели да компенсира дефицита. Дефицитът при глухо дете, което компенсира със слухов апарат, е много по-малък от дефицитът при сляпо-глухо дете с епилепсия или парализирано дете със слепота.
Още, ако обичате две думи.

Предложението е много добро. Ако го приемете, ще направите революция по поска на справедливостта. Преди пет години взимахме 28 лева добавка. Сега взимаме 168 лева добавка. Повярвайте ми, не стигат за нищо! Както аз, така и много други майки не работим. Ако в институциите се заплаща труда на хората, които са 6 или 8 часа на работа, моят труд е 24 часа, без почивни дни! И без отпуска. Единственото, което ми се полага, е правото на пенсия, на минимална пенсия. Това е, което ми се полага. Никой не ме брои за трудещ се в тази държава.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Имате думата от Министерството.
После на Вас ще дам, госпожо Инджова.

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Тъй като чухме доста изказвания, аз ще опитам да бъда кратка…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Затова Ви дадох думата накрая, за да чуете всичко по въпроса…

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Да обобщя основните тези, около които се обединява и позицията на Министерство на труда и социалната политика.

На първо място, ние не подкрепяме оставането на добавката за деца с трайни увреждания в Закона за интеграция на хората с увреждания. И не само че ние го предложихме като вносители в първоначалния законопроект и сега, когато се предлагат измененията в досегашния текст, държим текстът да остане, да отиде към Закона за семейни помощи за деца. Тъй като ние говорим за една обща политика за семейното подпомагане. Семейното подпомагане не е социално подпомагане. Отделно, за самите деца с увреждания, по Закона за семейни помощи за деца има особени разпоредби, които касаят тези деца. Те няма да загубят своите семейни помощи за деца, затова че добавката ще премине, която е по Закона за интеграция на хора с увреждания, в другия закон. Това е по първия въпрос.

Аз съжалявам, че не се получи едно уточнение. Единният годишен стандарт за издръжка на едно дете, в институция за дете с увреждане, не може да се раздели на 12, на месечна издръжка. То се дели на 12 части, които, обаче, се внасят от бюджетите на общините на различни пропорции, като в края на годината, да речем декември месец, тази пропорция е най-голяма. Ако говорим за обвързване на стандарт за издръжка на дете, който заплаща държавата и как да се подкрепят семействата на деца с увреждания, които ги отглеждат в семейна среда, имайте предвид, че освен специализирани институции има и друг тип услуги, които са услуги в общността. 5244 лева е стандартът за издръжка на едно дете с увреждане в дневен център за дете с увреждане. По тази логика се оказва, че семействата на деца с увреждания получават и тази подкрепа, тъй като услугата е безплатна. Т.е., това, което ние целим с не подкрепването на предложението на госпожа Масларова, е да кажем, че не може да се измерва грижата в семейството, с грижата, която дава държавата. Грижата в семейството не е като грижа в институция. И не може да говорим само за пари в случая, тъй като за децата, които живеят в семейна среда, държавата дава освен финансова подкрепа и подкрепа чрез социални услуги.
Това искам да кажа и ние няма да подкрепим предложението на госпожа Масларова.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Инджова?

д-р ДИАНА ИНДЖОВА:
Понеже имаше вече изказване на двете части на въпроса, дали да се прехвърли едно предложение или да остане тук, аз подкрепям това да остане тук. Но аз ще обърна внимание на втората част, когато говорим за деца с увреждания много често увреждания под 50 %. И ако по логиката на процент ние ги делим, ще се окаже, че най-тежки са уврежданията в цял свят, най-тежко ще се окажат, примерно, получаващите по-малко …Госпожата много правилно ни насочва към този въпрос.

Другият въпрос, категорично, организациите, които се борим в тази насока, имаме логиката на това. А по този закон, съзнавате че, по този закон, парите отиват за детето, не за семейството.

ПРЕДС. доц.АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте.

ИСКРА ВЛАХОВА:
Отиването на тази добавка, която е добавка за дете с увреждане, в Закона за семейните помощи, само да не ни докара дотам, догодина да ни въведете подоходен критерий, защото Законът за семейните помощи… това го очакваме и го имаме като принцип. Правете, моля ви, разлика между добавка за дете с увреждания и детска добавка!

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Нека да не говорим след една година с предположения какво може да се случи…
Може пък да се случи нещо по-различно, нещо което ще ви направи много по-доволни…не мога да гадая…

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
…Мога да ви кажа, че в Закона за семейните помощи за деца има регламентирани и други права, които засягат децата с увреждане. И никъде няма за тях подоходен критерий. Така че ви заявявам, категорично, на всички, че няма да допуснем да въведем доходен критерий за тази добавка…

ПРЕДС . доц. АЛЕКСИЕВА.
Благодаря.
Други изказвания? Ако няма, да преминем към гласуване.
Гласуваме предложението на госпожа Масларова - параграф 19 да отпадне. Който е за да вдигне ръка:
„За” – 4 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържал се” – 8 гласа.

Предложение на народния представител Шайлекова, Петрова и Йорданов.
Който е за, да вдигне ръка:
„За” – 10 гласа.
„Против” – 2 гласа.
„Въздържал се” – 1 глас.
Приемаме предложението.

Следва предложението на народния представител госпожа Масларова, който е за да вдигне ръка:
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 9 гласа.
Не се приема.

§ 20.
Преминаваме към следващия параграф 20.
Няма постъпили предложения по него. Имате думата, ако някой иска да я вземе. Гласуваме § 20 с вдигане на ръка:
„За” – 15 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.

§ 21.
Имате предложение от народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов, да се промени. Имате текста. Някой да иска думата? Не. Гласуваме с вдигане на ръка, който е да се приеме предложението:
„За” – 9 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.

§ 22.
Тук параграфите, 22, 23, 24 и 25 са без постъпили предложения за промяна или допълнения. И ако нямате нищо против да ги гласуваме ан-блок. Да? Добре. С вдигане на ръка, който е :
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Текстовете се приемат.
Заключителни разпоредби. Наименование.
Гласуваме, с вдигане на ръка:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приемаме наименованието.

§ 26.
Има предложение от народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов - параграфът да се отмени. Това е във връзка с нещата, които сме гласували. Изказвания? Няма. Гласуваме:
„За” – 13 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приемаме предложението.

§ 27.
Има предложение от госпожа Масларова - да се отмени.
Тя си тръгна. Гласуваме. Да го приемем или да не го приемем.
Най-напред предложението на Масларова. Гласуваме с вдигане на ръка:
„За” – 4 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 9 гласа.
Не се приема.
Госпожа Тодорова иска думата.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, госпожо председател!
Искам да направя само някои технически корекции в текста на вносителя. Тъй като в Закона за социалното подпомагане, за неговото изменение и допълнение, който вие приехте на 10 февруари, в параграф 20 ние, вие променихте някои текстове от Закона за семейните помощи за деца и това налага да се преномерира, например точка първа в § 27 – е в чл. 2, ал. 1, се създава точка 9-та. Но в този изменителен закон вече е създадена точка девета с друго съдържание, така че тук точката ще стане десет. По същата причина, в точка втора, членът ще бъде не 8-„г” – вече има създаден такъв, а 8-„д”.

И последната ми бележка е: В точка трета, с която се създава в чл. 12 т. 9, тя, съответно, ще стане точка десета.
Благодаря ви.

ПРЕДС. доц. АЛЕКИСЕВА:
Това е прецизиране на текста.
Гласуваме този текст. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 9 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 3 гласа.
Текстовете се приемат.

§ 28.
Преминаваме към 28 параграф. Предложение на народния представител Емилия Масларова - да се промени, имате текста. И предложение на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов – също да се промени. Имате текста.
Давам ви думата, ако има някой да се изкаже.
Представителите на Министерството?

ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Подкрепяме предложението на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и господин Йорданов, като искам само да помоля Комисията, с оглед промените, които направихме в параграф 6, точка 1, да уточним дали последно остава точка „В” за текста, който е за финансовата подкрепа, който влиза в сила от 2011 година.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожа Тодорова има думата.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Остава позоваването на буква „В”, направили сме справка.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Гласуваме предложенията по реда на тяхното внасяне.
Предложението на госпожа Масларова, с вдигане на ръка, който е:
„За” – 1 глас.
„Против” – 2 гласа.
„Въздържали се” – 8 гласа.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов с текстуалните промени, които те предлагат. С вдигане на ръка, който е съгласен:
„За” – 10 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 1 глас.
Текстовете се приемат.
Благодаря, това беше последния параграф.
Госпожа Данчева искаше да вземе думата.

д-р ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
Предложението, доколкото разбрах, на народните представители Станка Шайлекова, Вяра Петрова и Анатолий Йорданов се прие. Прие се. Вие разбрахте ли, току-що какво стана, колеги, от инвалидните организации /към залата/. Че отмяната на добавката за социална интеграция влиза тутакси и сега, а не от първи януари. Това проспахте ли го или …Защото не е … Параграф 19 е именно отмяната на чл. 42 - 43…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Вие говорите за едно друго нещо, госпожо Данчева.
Грешите нещо…
Искаха думата други Ваши колеги…
Имате думата, русата госпожа, не Ви зная името, извинявайте…

ЕЛИСАВЕТА ПЕТРОВА:
Елисавета Петрова от Център за психологическите изследвания.Аз искам да изкажа благодарността, за това, към народните представители от Социалната комисия, за това, че все пак, поставихме началото на един дебат, по определените казуси, във връзка с които имахме обструкции и бяхме разбрани и оставаме с надеждата да продължим с този добър тон и в най-скоро време да бъде ратифицирана Конвенцията на ООН за хората с увреждания. Имаме належаща нужда от това да се случи в най-скоро време.

АДРИАНА СТОИМЕНОВА:
От името на младежите с увреждания, които са към национално представените организации на хора с увреждания, искам да благодаря на народните представители, които са от управляващото мнозинство, както и на народните представители от Синя коалиция, Коалиция за България и ДПС, с които бяха проведени много разговори, касаещи нас, младите хора с увреждания, както и останалите. Радвам се, че направихме първи стъпки в диалог, който ще продължи по всички въпроси, които за в бъдеще ще се дискутират и ще бъдат променяни. Имайте предвид, че нашата позиция със сигурност винаги ще ви бъде представяна и силово от нас отстоявано.
Благодаря ви.

ПРЕДС . ДОЦ. АЛЕКСИЕВА:
Аз много благодаря, за това, което чухме и се радвам, че вие оценихте нашето желание за диалог. Виждате, получи се една прекрасна дискусия. Имаме възможност да чуем вашите виждания. Вие имате възможност да чуете нашите виждания. Може да дискутираме. Нищо не е под масата. Всичко е прозрачно. Това, което мислим, го казваме едно към едно. Готови сме на диалози. Готови сме на обмяна на мнения и виждания. Така че, благодаря ви за високата оценка, която направихте.
Господинът, който е станал, имате думата. Седнете, представете се.
ВАСИЛ КАРАГЬОЗОВ:
От Центъра за психологически изследвания.
И аз благодаря…

ДОЧО ХАРАЛАМПИЕВ:
Председател съм на Съюза на летците-ветерани. Ние сме една нова федерация, в която влизат миньорите, строителите на високите строежи и редица други, които са ощетени от законите. В резултат на което, в продължение на десет години, разговаряме непрекъснато по тези въпроси, не се решават. Това ни принуди да внесем до Комисията по дискриминацията. Те излязоха с решение, че това е неприкрита дискриминация срещу нас. В резултат на което, ние продължихме да се разговаряме с вашите представители. Аз сега идвам от госпожа председателката на Народното събрание. Във връзка с този закон. Ние съдим Народното събрание! Народното събрание е осъдено. Прави се една маневра, че от Министерството, което не е страна в процеса, правят възражение.

Аз съм възрастен човек и може малко да ви изглеждам малко глупав, обаче имам претенции, че познавам нещата. В никакъв случай, излизам от болницата, но…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
В никакъв случай не е причина да не ви слушаме. Но днес разглеждаме проекто закона за интеграция… А вие говорите за Съюза на летците, а не за... съвсем друго е... Бъдете по-конкретен, за да имат хората търпение да ви чуят. Затова минете по същество – защо взехте думата и какво предлагате, кажете по същество.

ДОЧО ХАРАЛАМПИЕВ:
Госпожо председател!
Като станете на 80 години като мене, тогава предполагам друго ще мислите…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Дай Боже, не е лошо …

ДОЧО ХАРАЛАМПИЕВ:
Обаче, аз съм инвалид в момента. И излизам с инсулт, затова ви изглежда, че говоря и глупости. Между другото, съм писател, петнайсет книги съм написал…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Моля, по същество господине…

ДОЧО ХАРАЛАМПИЕВ:
30 години летя, летец! И ще ви кажа, че съм социален човек. Най-малко 15 - 20 или 30 полета съм изпълнил за хора, които умират. Аз идвам от болницата по предложение на лекарите. Не съм искал никога, дават ми инвалидност. Много наши летци имат тази инвалидност. Един от тях скочи от десетия етаж, след като летя 26 000 часа във въздуха!

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Какво предлагате, конкретно…

ДОЧО ХАРАЛАМПИЕВ:
Последното, което искам да ви кажа. На мен не ми дават сега 30 лв., които са ми определили за инвалидност, защото съм „престъпник”, на който са взели половината от пенсията!
Какво предлагам? Предлагам при инвалидност, които имат инвалидност, този таван да не важи за хората с инвалидност! Тази пенсия да не се счита в пенсията за тавана.

Вторият въпрос. Сега има идея ГЕРБ, да дадат там по някакви петдесет, двайсет-трийсет или не знам колко си лева, на възрастните хора. Над 75 години, които са. Тези, които имат 700 лева таван, не им се полагат.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Какво предлагате, да го запишем …обмислим...Вие не предлагате, но да помислим по този въпрос. Добре.
Благодаря.
Колеги, още малко търпение, свършваме вече, да чуем още един и приключваме …
Има думата госпожа Инджова.

д-р Диана ИНДЖОВА:
Това, което всъщност, всички национално представени организации се опитваме да кажем, е че наистина, е много важно за нас, че управляващите, депутатите, които, всъщност, навлизат в една много тежка материя, започнаха с един много важен диалог за нас. Аз съм възхитена и от начина, по който толерантно вносителите подходиха към елементите на този закон. Има много тежки неща и в момента, но аз се надявам, че заедно ще правим промените, а не самостоятелно. Аз съм благодарна на това, което видях в един силен политически лидер от Коалиция за България, с които ние сме имали тежки отношения, но те застанаха, въпреки емоцията, зад, наистина, правилно политическо защитаване на правата на хората с увреждания, както и на ДПС... И няма да скрия възхищението си и към Синята коалиция. Така че, вие като депутати, доказахте, че в много от елементите, които са тежки като материя, имате една отвореност. Аз се надявам да продължим с тази отвореност. Аз се връщам от Брюксел, след среща с почти всички водещи ръководители на партии в Европейския парламент и наистина, ще призова, така или иначе, ще бъде задължително да ратифицираме конвенцията. Така че, искаме или не, в Съветът на Европа това е първата Конвенция, която, всъщност, ще наложи, ако трябва и наказателно, да го направим заедно, защото мисля, че това е доброто партньортство.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Отново благодаря.
Вас Ви пропуснах. Ще дам думата на господина с очилата срещу мен… И това да е финалът…

ИВАН КАРАГЬОЗОВ:
Благодаря. Все пак, аз очаквах, че ще кажете: „Закривам съвещанието”…и да си ходим.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
/с усмивка/ Не. Това ще стане, след като Ви чуем.

ИВАН КАРАГЬОЗОВ:
Благодаря.
Като човек, който много обикаля по цяла България, първото нещо, което исках да ви кажа, и наистина, очаквам да е така, че вие като народни представители, правенето на тези дебати, които аз наблюдавах днеска с огромен интерес, и съм участвал в тях, всъщност, дават отражение на хората, които отиват на определеното гише и им казват: „Това е законът”. Не искам да забравяте, че утре може това да сте вие. И най-вероятно, понеже всички остаряваме, така или иначе отиваме в графата „хора с увреждания”. Затова няма лошо… чудесно. /силен шум в залата/

И последно, което исках да кажа, е че… ако някой ме служа да го кажа, ако не… да закрием заседанието, госпожо председател.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Вие преценете. Слушаме Ви…

ИВАН КАРАГЬОЗОВ:
Искам, наистина, на всички да благодаря, че вие успяхте с вашите диалози между всички партии, наистина, да успеете да преодолеете всички аспекти на политическите нюанси и спряхте поредния национален протест на хората с увреждания. Така че, искам да ви благодаря. Аз мога да говоря много, но дали…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Редно е да чуем това, основното, останалото…
Да си кажем „благодаря”… И закривам заседанието.

Който има интерес, още долу тече заседанието на другата Комисия, отиваме там.


/Заседанието закрито в 16 часа/.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА