Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
24/03/2010
П Р О Т О К О Л
На 24 март 2010 г., сряда, от 15.05 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І”. То бе открито и председателствано от временно изпълняващата длъжността „председател” доц. Геновева Алексиева.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми колеги!
Уважаеми гости!
Имаме кворум.
Всички имаме проекта за днешния дневен ред, ще го прочета, тъй като има известна промяна.
Днешното ни заседание е предвидено да има дневен ред с три точки.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на:
1.1. Законопроект за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 054 – 01 – 19, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17.ІІІ.2010 г.;
1.2. Законопроект за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 054 – 01 – 16, внесен от Мартин Димитров Димитров, Ваньо Евгениев Шарков, Димо Георгиев Гяуров и Цветан Костов Костов на 10.ІІІ.2010 г.;
1.3. Законопроект за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 054 – 01 – 17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10.ІІІ.2010 г.
2. Разни.
Имате ли предложения за промяна, допълнения?
Ако няма, да приемем дневния ред, с вдигане на ръка:
„За” – 19 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приехме дневния ред така, както го прочетох.
Участници и гости на днешното заседание ще бъдат:
- г-н Емил Мирославов - от страна на Министерство на труда и социалната политика;
- г-жа Катя Кашъмова – НАП;
- г-н Димитър Бойчев – НАП;
- г-н Йосиф Милошев – НОИ;
- г-жа Мариета Димитрова – експерт;
- г-жа Михаела Тодорова – КНСБ;
- г-н Николай Славчев – АИКБ;
- г-н Олег Чулев – КТ „Подкрепа”;
-г-жа Стратийка Игнатова – Комисия по социална защита на пенсионерите.
Виждате сред нас и други гости, по приложения списък.
ПО ТОЧКА 1.1. ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Преминаваме към първата точка от дневния ред, колеги. Давам думата на вносителя, на представител на вносителите, от групата народни представители на г-н Яне Янев.
ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Уважаеми колеги!
Ще ви запозная с мотивите за внасяне на този законопроект. Той визира две групи изменения в Кодекса за социално осигуряване.
Първата се отнася до осигуряването на съдружниците, собствениците, тези които сами управляват дружеството си.
И във втората си част, тя е за осигуряване на държавни служители, на магистрати, на някои категории работещи в системата на съдебната власт.
Действащата към момента редакция на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 са настъпили в резултат на изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, публикуван в „Държавен вестник”, брой 99 от 2009 г., влизащ в сила от 1.І.2010 г. С тези изменения се променя досегашният начин за определяне на осигурителния доход и ред за внасяне на осигурителните вноски, чрез въвеждане на изразите, съответно, „неначислените” и „не са начислени”. Това доведе до тълкувание от страна на данъчните власти, че съдружниците, собствениците, които сами управляват дружествата си, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, дори и когато не са получавали възнаграждение за тази дейност, т.е. когато упражняват дейността като управител, безвъзмездно. Така съдружниците, собствениците, трябва да ги натоварваме, първо, да се осигуряват върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, който е в размер от 700 до 920 лв., в зависимост от конкретната икономическа дейност. А осигурителни вноски са 29 %, т.е. ще внасят между 203 и 266 лева и осемдесет стотинки на месец.
Второ, като самоосигуряващи се лица, върху не по-малко от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, който от 2010 г. вече е 420 лева, а осигурителните вноски са 24 %, когато вноските за ДОО са само за фонд „Пенсия” и 27.5 % когато вноските са за ДОО, включват фонд „Пенсия” и фонд „Общо заболяване и майчинство”, т.е., внасят между сто и сто и петнадесет лева. Или общо за двете основания, осигурителните вноски достигат до 382.30 лева, почти четирикратно се увеличава осигурителната тежест, в сравнение с предходната финансова година. Това е разход, който реално е изцяло за сметка на съдружниците или собствениците, макар и част от него формално да се внася от името на търговското дружество.
Тази промяна води до създаване възможност за увеличение на разходите на търговските дружества, респективно до намаляване на финансовия резултат и Данък Печалба, защото разходите по договорите за управление и контрол се признават за разход на фирмите, а разходите за осигуровка – като самоосигуряващи лица – не, тъй като са за сметка на самоосигуряващите се лица. С предлаганите в настоящия проект изменения в Кодекса за социално осигуряване се цели премахването на тази явна несправедливост и няколкократно скрито увеличение на осигурителната тежест, която може да доведе до фалит на хиляди малки търговски предприятия и възстановяване на досегашната практика. Така съдружниците, собствениците на търговски дружества, които сами упражняват дейност по тяхното управление без възнаграждение ще се осигуряват по чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване като самоосигуряващи се лица. А възможността да се осигуряват като изпълнители по договори за управление и контрол ще остане алтернативна за тези, които желаят и могат да си я позволят. Респективно отпада задължението за внасяне на осигурителни вноски по дейности за управление и контрол, дори когато възнаграждения за това не са начислявани, а съответните собственици или съдружници не получават възнаграждение за това.
Така собствениците, които са и управители на дружества, ще имат единствено задължение да подадат в съответното териториално данъчно управление на НАП по месторегистрация декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която да декларират, че ще се осигуряват за собствена сметка, чрез БУЛСТАТ-а на фирмата.
Второто, предлагано от нас изменение на Кодекса, касае осигуряването на държавни служители, на магистратите и на някои категории, работещи в системата на съдебната власт, въоръжените сили, МВР, ДАНС, „Гражданска защита” и други. Според досегашната практика осигурителните вноски на държавно обществено осигуряване на тези категории лица са за сметка на държавата и те не плащат никаква част от задължителното осигуряване от собствената си заплата. Правното основание на Закона за държавния служител, чл. 30 т. 4 и чл. 38, относно държавните служители и Правилникът за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, тази норма, обаче, не е достатъчно прецизно формулирана по отношение на държавните служители и е поставена от подзаконов акт по отношение на работещите в съдебната система. Тя не е изрично залегнала в Кодекса за социално осигуряване, което може да служи като основа за противоречиви тълкувания, а понякога и за спекулации.
В по-голяма или по-малка степен, подобно е положението и с военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, държавните служители по Закона за Държавната агенция за национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Тази практика и нейната нормативна база имат своите съдържателни основания. Става дума за категории лица, които работят пряко за държавата и имат особено висока социална отговорност. Редица от тях изпълняват служебните си задължения в рискова среда, а често и с пряка опасност за живота си. Държавата им дължи този бонус, включително и като своего рода компенсация за редица ограничения, които им се поставят или практически налагат, във връзка със спецификата на професионалната им работа. Необходима е ясна и категорична законова гаранция за това право на тези лица. Липсата на такава гаранция дава възможност то да бъде отнето с всички възможни социални последствия, включително и пораждане на напрежение в структурите на властите.
И още, при положение, че досега държавата е плащала целите осигуровки, то възлагането на част от тях на работещите е увеличение на държавните приходи. Според някои данни от порядъка на 200 милиона лева. И има, всъщност, има характер не на социално осигуряване, а на неявно данъчно облагане, нещо, което не е много чисто от морална и твърде спорно от юридическа гледна точка.
Вносителите предлагаме, изречен текст, нова алинея 15 в чл. 6 на Кодекса, който да постави, че целите осигурителни вноски на тези лица се поемат от държавата.
Благодаря за вниманието.
Това са мотивите, които са ни водили при внасянето на този законопроект.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Колеги, като водеща комисия, ние поискахме мнението на различни институции. В лицето на Министерството на труда и социалната политика имаме отговор, на Националния осигурителен институт /НОИ/, на Националната агенция по приходите /НАП/, на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, Конфедерацията на независимите синдикати. Всички тези институции не подкрепят това предложение.
Сега ще дам думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика да ни обяснят мотивите.
Г-н Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Министерство на труда и социалната политика е дало своето писмено становище, и в това становище не подкрепяме внесения законопроект от народния представител господин Яне Янев и група народни представители.
Съображенията ни за това са следните:
В края на миналата година, Народното събрание, приемайки Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване /ДОО/, направи промяна в текстовете, които се атакуват сега, в смисъл, че осигурителни вноски се внасят и върху неначислени възнаграждения. В никакъв случай, обаче, нито народните представители, предполагам, тогава, нито вносителите - Министерство на труда, НАП, НОИ, Министерският съвет, не е имал предвид, че се касае за някакви виртуални възнаграждения. Касае се за възнаграждения, които са начислени, които, пардон, са уговорени, които са заработени, но, чисто и просто не са начислени по технически начин в съответните ведомости. За съжаление, това е една практика, аз не упреквам нашите работодатели, голяма част от тях, действително, са добросъвестни. Но една практика, която се разширява, според колегите от НАП и чисто и просто работодателите, за да си спестят регулярното внасяне на осигурителни вноски, във ведомостта не нанасят възнагражденията.
Аз не бих искал да упреквам НАП, може би те сами ще кажат защо се е стигнало до това, но според това, което чета в трите законопроекта, едва ли не указанията на Националната агенция за приходите е предизвикала тези промени.
Точно така, може би, но нека те да си обяснят, точно защо е станало. Но ние считаме, обаче, че тези указания, особено след това допълнени, са вече точни и отговарят на духа на Закона и не е необходимо, според нас, да се променя Закона в тази му част.
Що се касае за осигуряването на държавните служители, за новата ал. 15 на чл. 6-ти, този въпрос е решен с ал.5-та на чл. 6-ти, където, аз ще ви прочета, е казано така: Осигурителните вноски за лицата, по чл. 4-ти, ал. 1, т. 2, т. 3 и т.4, сиреч за държавните служители, за съдиите, прокурорите и следователите и т.н., за кадровите военнослужещи се дължат върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт. Т.е. въпросът вече е решен с една алинея, която е пета, а се предлага нова 15-та, която даже не е и пълна в тази редакция.
Това са ни съображенията, с които да не подкрепяме предложенията.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, господин Мирославов.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА:
Благодаря, госпожо изпълняваща длъжността „председател”!
Уважаеми колеги!
Бих искала да направя едно предложение, тъй като и трите законопроекта касаят един и същи проблем, очевидно, а именно, едно незаконосъобразно тълкуване на шефа на НАП, затова, че собствениците на търговски дружества, които едновременно са и управители на същите, следва да плащат два пъти социално осигуряване като самоосигуряващи се лица и като управители на тези дружества, независимо, че няма уговорено възнаграждение, нито на член от такова, естествено. Бих предложила всеки от вносителите да си представи законопроекта и становищата на органите, да ги чуваме наведнъж, защото, очевидно, че те не подкрепят нито един от законопроектите, за да не губим времето и на гостите, и на членовете на Комисията. И затова предлагам да си представим законопроектите, вносителите – Мартин или който представлява неговата група, аз и нашата група, след това да чуем становищата на органите и след това да върви дебатът.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Ако правилно разбирам, имате ли нещо против да свършим с предложението на Яне Янев и групата му и след това на Вас, другите две предложения заедно да ги гледаме.
МАЯ МАНОЛОВА:
Не, нямам нищо против.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Да приемем този вариант. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 19 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Добре.
Сега давам думата по точка първа на представителите на НОИ – господин Милошев.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
Добър ден на всички.
Ние няма какво повече да добавим в становището на МТСП, то е наше общо становище. И на практика за неначислените възнаграждения, явно, целта на законодателят, когато приемаше текста беше, когато има определено възнаграждение и то не е начислено, да не повтарям едни и същи мотиви.
И второто е ясно, че текстът на предложената нова алинея 15, чл. 6 е безпредметна, при положение, че въведем внасянето на вноските за държавните служители и така изброените лица в чл. 6, ал. 5 на КСО, така че и ние не подкрепяме законопроекта, тъй като той не решава нищо.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Представители на НАП, госпожа Кашъмова.
КАТЯ КАШЪМОВА:
Националната агенция по приходите е изразила становище по законопроект 054 – 01 – 19, като аргументите за това са следните:
Основополагащото в Кодекса за социалното осигуряване е упражняването на трудова дейност, всяка трудова дейност. Законодателят от първи януари две хиляди и десета година въведе задължително внасяне на осигурителните вноски в случаите, в които възнагражденията на работници, на служители, на всички лица по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса не са начислени. Защото това го знаете. Телеграфно ще съобщя какво се наблюдава при задълженията. Счетоводството ревизира периода, през който се извършва начисляването… По този начин, с тази разпоредба имаме една обвързаност на счетоводно, осигурително и трудово законодателство. В тази връзка не подкрепяме промяната в чл. 6 и считаме, че тази промяна в сила от 1 януари 2010 г. ще доведе до по-голяма ритмичност на внасянето на осигурителните вноски. Още повече, в специалните закони за МВР, МО и т.н. също има такива разпоредби, които казват, че личните осигурителни вноски са за сметка на съответния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Откривам дискусия по темата.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги!
Очевидно, че и трите законопроекта третират един и същи проблем, като и тримата различни вносители сме избрали различни правни техники, но с една и съща цел – да премахнем възможността служители на НАП да тълкуват произволно Кодекса за социално осигуряване и в крайна сметка да вменяват на представители, най-вече на малкия и средния бизнес, задължения за двойно осигуряване. Няма тук да вадя цифри, затова че по такъв начин четири пъти се увеличават задълженията на осигуряващите се лица, което в условия на криза е драстично и непосилно, както и какви реакции събуди това, сред широк кръг от самоосигуряващите се лица.
Аз съм склонна да се съглася с мотивите, които бяха изложени от НАП, че в случая разписването на неначислените в списъка на задължените да плащат социални осигуровки има своя смисъл, защото всички знаем, че много от фирмите, избягваха по този начин плащането своевременно на социални осигуровки на своите служители и по този начин си спестяваха лихви, които се дължат. Нещо, което няма как да бъде поощрявано от нас, но въпреки това, ще подкрепя законопроекта на Яне Янев, защото макар и да не е прецизна правната техника, в мотивите става много ясно каква е неговата цел, както и по вторият пункт. Да, има такава разпоредба по какъв начин се осигуряват държавните служители, по-специално магистратите и другите изредени в мотивите, но при това произволно тълкуване на администрацията на едни или други текстове, аз проявявам разбиране, че наистина, ще се принуждаваме по няколко пъти да разписваме в законите в едно и също, за да не се стигне, в крайна сметка, до утежняване на данъчното и на осигурителното бреме на различни категории български граждани и ще го подкрепя.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Господин Адемов:
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря, госпожо Алексиева!
Уважаеми колеги!
Аз се съгласявам, по принцип, с аргументите на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт, и Националната агенция за приходите и техните представители.
Само че, аз за разлика от колегите, няма да подкрепя този законопроект и ще ви кажа защо.
Защото идеята, след изплатените, след дължимите, но неизплатени, от първи януари ние въведохме и неначислените възнаграждения за труд, като основание за осигуряване. Очевидно е, че целта тогава беше, тя беше казана коректно на вносителите, целта беше да се запази ритмичността във внасянето на осигурителните вноски, респективно постъпленията в приходните администрации и от друга страна, да се запази, да се съхрани правото на ползване на обезщетение на осигурените лица. Това бяха водещите аргументи.
Само че, тогава, според мен, аз не си спомням дали тогава го казах, но сега задължително трябва да го кажа, че трябваше в допълнителната разпоредба да поясним какво значи неначислени възнаграждения. Защото тълкуванието на това понятие е произволно и поражда съмнения, поражда неточности на тълкуванието и точно затова възникна изобщо този казус, който е накарал вносителите на тези три законопроекта да търсят законодателно решение.
Неопределено е съдържанието на понятието „неизплатени, неначислени възнаграждения”. Може да се тълкува по различни начини. И начинът, по който беше тълкувано, доведе до тези недоразумения, които се получиха.
Но аз искам, обаче, да обърна внимание на Националната агенция по приходите върху един друг въпрос. В чл. 51 ал. 1 на Закона за нормативните актове е казано, че задължително тълкуване на нормативните актове се прави от органа, който издава нормативния акт. Така че, Националната агенция за приходите, в никакъв случай, по никакъв начин няма право да издава такива инструкции. Това е част от разбирането за правото, изобщо, това е базисно понятие в правната наука, този който издава, законотворческата, тълкувателната дейност се извършва от едни и същи органи. Т.е., ако Народното събрание е органът, който влага съдържание, смисъл, чрез вносителите, чрез мотивите на отделните законопроекти, то органът, който издава съответният акт е в правото си да тълкува. На това са ни учили хората, които се занимават дълги години с правна материя и това е нещо, което, без да съм юрист, съм запомнил и се опитвам да го споделя. Защото, в противен случай, ако започнат всички закони, каквато е напоследък практиката, между другото, да се тълкуват от институциите, които са призвани, забележете! да ги изпълняват, а не да търсят начини за тълкуване, в случая за различно от философията на закона тълкуване, довежда до такъв тип проблем. Това го казвам, не като критика, а просто, като бележка, която между другото е и законово регламентирана. Законът за нормативните актове категорично казва, законодателно-тълкувателна дейност - органът, който издава нормативния акт, той е в правото си да тълкува. Всичко останало е може би с добри намерения, в случая най-вероятно е така, но се оказва, че нещата стоят по друг начин. Това е, госпожо, председател.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Да запитам НАП във връзка с изказването на господин Адемов, дава ли ви право Закона за националната агенция за приходите да тълкувате тези нормативни документи?
КАТЯ КАШЪМОВА:
Законът не ни дава право да тълкуваме и това не е тълкуване на Закона. Това е указание, във връзка с чл. 10 от Закона за националната агенция за приходи. А такива указания, доктор Адемов, не са новост в осигуряването. И сега, НОИ продължава да издава, както и НАП, указания, във връзка с това, да осигурим на нашите органи, примерно, промените в един закон. Ние в никакъв случай не сме тълкували, поради това беше издадено едно допълнение по това указание, в което ние да обясним що е това начисление – онова възнаграждение, което е по договор, което е определено с решение на Общото събрание... Значи ние изпълнихме указанията.
Аз само искам да кажа, че търсих, но за съжаление, никъде в законодателството където и да било в законите нямаме дефиниция.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Господин Адемов
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Да уточним. И аз искам да бъда правилно разбран. В закона за нормативните актове никъде указанието, каквото е вашето тълкувание, не е включено в списъка на нормативните актове. В този смисъл, като го няма в списъка на нормативните актове, то не подлежи на обжалване, не се публикува в Държавен вестник и по този начин възможността за обжалване на такъв акт отпада. Това е големият проблем на указанията! Аз го казвам с добри намерения, разберете, само че, намеренията на Вашия колега бяха съвсем различни. По една от дефиниците той каза: законодателят така е решил.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Така каза.
Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Значи, когато ние коментираме тук нещата, внимавайте какво говорим, не ми търсете кусури. И ние, и вие, търсим добрите решения. Дали ги намираме е друг проблем. Щото, когато има проблем, вие казвате законодателят така е решил. И това е наистина така. Нали така?!
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги!
Искам да се включа, аз не искам да се повтарям с това, което казаха до тук и други колеги. Всички разбираме откъде тръгна този проблем. Даже два от законопроектите, които са на госпожа Мая Манолова и на д-р Костов, са внесени на 9 март, т.е. ден преди НАП да направи корекция в своите указания. Така че, разбирам техните притеснения. Но при положение, че НАП издаде второ указание, с дата 10 март, където изправи тази грешка, така да я наречем, мисля,че наистина не трябва да сменяме законодателството.
Относно вторият текст, който е на Яне Янев и народни представители. Наистина, в чл. 6, ал. 5 всичко това е описано и дали ще го запишем два, три или четири пъти под различни форми в този Кодекс, това не значи, че нещата ще са по-ясни. Те са достатъчно ясни и така.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. доц. Алексиева:
И аз благодаря.
Други изказвания?
Не виждам.
Да преминем към гласуване, с вдигане на ръка, който е за приемане на това предложение за поправка на Закона:
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 14 гласа.
Не се приема това предложение.
Преминаваме към втора и трета точка, заедно ги обединихме, както току-що гласувахме.
ПО ТОЧКА 1.2 и точка 1.3 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата най-напред на вносителите, Мартин Димитров и представителите, след което на госпожа Манолова.
Д-р Костов, имате думата. Слушаме.
д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа!
Колеги!
Нашият проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е съвсем кратък. Той включва следното:
Създава се нова алинея четири, в чл. 4 със следното съдържание:
„ал.1 т. 7. на чл. 4 и ал. 3, т. 2 на чл. 4 не се прилагат в случаите, когато срещу положеният труд не е уговорено получаването на възнаграждение.” С тази промяна ние искаме да наложим принципа да има положен труд, да има предвидено задължение, за да има дължими осигуровки. Ако едно от тези условия не е налице, не би трябвало да има дължими осигуровки. Покрай това ние целим също така да внесем конкретика и яснота в и без това твърде усложнения Кодекс за социално осигуряване, усложнен до степен, че позволява различна интерпретация на отделни свои текстове. Това, вероятно, ще бъде работа занапред, за оптимизиране на текстовете в Кодекса.
Аз се запознах със становища, представени до този момент. По мое мнение, експертите на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика разбират смисъла на промяната, която ние предлагаме. В заключение становището на Министерството на труда и социалната политика е записано, че след изменение в указанията на Националната агенция по приходите, не се налагат законови промени. Да. В този момент, сигурно, не се налагат. Но нашата цел също е, внасяйки този проект, да заложим на превенция занапред, да не се случват подобни казуси, защото след време друг ръководен екип на НАП, може също разширително да тълкува текстове от Кодекса за социалното осигуряване. Затова се обръщам към колегите от Комисията по труда и социалната политика подкрепете нашият проект за изменения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Искате думата?
МАЯ МАНОЛОВА:
Колеги, аз няма да се повтарям и да казвам отново каква беше причината, че три групи народни представители от различни парламентарни групи на практика да внесем законопроекти с идентично съдържание, с идентична цел. Защото, както казах вече, всеки един от носителите е избрал различна правна техника, но идеята е една и съща – да не се дават възможности на администрацията да търси двойно социално осигуряване, особено в случаите, в които такова нито е уговаряно, нито е изплащано, нито е начислявано.
Вярно е, че един ден след внасянето на нашия законопроект и този на колегите от синята коалиция, шефът на НАП допълни своето задължително указание, с което на практика, на 180 градуса го промени. Но, ако си спомним, съдържанието на първото му указание, в което той, със задна дата задължи съдружниците в търговски дружества, които са и управители, и самоосигуряващи се лица, да плащат двойни социални осигуровки, т.е. социални осигуровки на две основания, нищо не гарантира че гражданите, представителите на малкия и средния бизнес, че към средата на годината или в края, когато се окаже, че приходите в бюджета не отговарят на очакванията, някой служител няма да се сети отново, че тук има едни възможности за събиране от хората на допълнителни социални осигуровки.
Всъщност, притеснителното е, че това е и една тенденция сред управляващите да прехвърлят тежестта на кризата върху хората и най-вече върху представителите на средния и малкия бизнес, които трябва да бъдат защитени. Това е и причината да внесем този законопроект, за да не може някой служител, администратор, чиновник, просто, произволно, да си прави указания, тълкувайки Закона така, както в момента е удобно на приходната администрация. Поради това и ние поддържаме нашия законопроект.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
По тази тема ние получихме становищата на Министерството на труда и социалната политика, на Осигурителния институт, на Агенцията по приходите, на Националния съвет за тристранно сътрудничество и на КНСБ. Те не подкрепят предложението за промяна.
Сега давам думата отново на представителите на Министерството на труда и социалната политика устно да изложат мотивите.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Ние сме дали становище по двата законопроекта едновременно, защото и двата ни бяха изпратени едновременно. В нашето становище не личи, че се касае за два различни, госпожа Манолова, законопроекта. Те не са само с оглед на правната техника, а имат съвсем различно съдържание, в трите законопроекта.
Този законопроект, който разгледахме преди малко за Яне Янев, той маха въобще думата „неначислени”. Другите два законопроекта се съгласяват с тази дума да съществува, но вътре правят разлика не като правна техника, а разлика, която се отразява в обхвата на осигурените лица. Аз бих искал само да ви прочета текста, макар че народният представител Мартин Димитров и група народни представители, който казва: Нова алинея 4, в чл. 4-ти, ал. 1, т. 7 на чл. 4-ти, т.е. доходите за управление, лицата за управление, и ал. 3, т. 2 на чл. 4-ти, не се прилага в случаите, когато срещу положения труд не е уговорено получаването на възнаграждение.
Точка втора на алинея трета на чл. 4-ти казва така: „Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици и съдружници, търговски дружества и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества се осигуряват задължително, поради общо заболяване, старост и смърт. Ако ние предвидим, че те не се осигуряват, когато срещу положения труд не е уговорено получаване на възнаграждение, те въобще няма да се осигуряват. Кой едноличен търговец има уговорено възнаграждение?! Сам със себе си ли уговаря това възнаграждение?! Кой собственик има такова уговорено?! Аз съм собственик и изведнъж викам, аз ще уговарям със себе си две хиляди, три хиляди и петстотин лева. Този текст не е приложим, значи. Той, просто, маха осигуряването на този кръг лица! И прави, според мен, едно революционно предложение! Няма /набляга на няма/ да ги осигуряваме всички тези хора, защото, знаете, те нямат уговорено /възнаграждение/. Те, чисто и просто, няма с кого да си уговорят възнаграждение. Това са хора самоосигуряващи се, те внасят върху минималния осигурителен доход, който вече е 420 лева и в края на годината на базата на тяхната данъчна декларация, която отразява приходите им от тази дейност, се изравняват до максималния осигурителен доход, който сега е 2000 лева! Това е. Той е осигурен, но няма уговореното…Може би аз го тълкувам погрешно?
Що се касае, обаче, до законопроекта на госпожа Мая Манолова и група народни представители, те допускат осигуряването, но казват, предоставят само едно условие, че не се осигуряват тези, които с изключение на изпълнители по договор за управление и контрол на търговските дружества, на които търговското дружество не дължи изплащане на възнаграждения, които участват също като сътрудници, упражняват трудова дейност. Това е направено с цел не да се премахне това, а чисто и просто да се въведе една по-голяма точност. И ако обърнете внимание на нашето становище, както и становището на НОИ, ние горе-долу правим едно такова предложение, само че е малко по-кратко: освен, ако не получават възнаграждение, когато получават възнаграждение за тази си дейност, но то се отнася за всичките лица. НОИ пък предлага второ изречение на същата алинея, горе-долу в същия смисъл. Така че, не го отричаме изцяло, госпожа Манолова. Чисто и просто, казваме, да, така е, разбираме ви, но може би така или така...
Кой ще бъде окончателният текст ще решите, сигурно, вие.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имате думата, господин Милошев.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
В Кодекса за социално осигуряване на практика, в чл. 4, ал. 3 е дадено определение кое лице е самоосигуряващо се лице. И в чл. 5 на Кодекса е дадено указание за самоосигуряващо се лице. Това са лицата, еднолични търговци, собственици и сътрудници в търговски дружества. Те винаги са се осигурявали върху окончателния си осигурителен доход. Само при положение, че определят заплата за извършената дейност и то става въпрос само за съдружниците и собствениците на търговски дружества, само в този случай осигуряването се извършваше върху заплатата по договора за управление. В този смисъл НАП допълни и указанията си. Така че, ние, по принцип, считаме, че в Закона не съществува проблем, който да го доизяснява. И ако трябва, при всяко указание, което се разминава със смисъла на Закона ние да променяме Закона, ние може да се събираме тук всеки месец и да променяме Закона. Даже и преди 2000 година, при старите нормативни разпоредби беше почти същия и не се налагаше някаква промяна. Ако някои текстове може би да са неясни, по-скоро, при едно общо разглеждане на всички текстове от Закона може да се направи един нов законопроект, за да се изчистят противоречията, които и колегите имаха предвид. Но на този етап, така кърпене на парче, и във връзка с указания да се залепи едно изречение за един случай, това считаме, че не е целесъобразно, хората са прави. Инак ние сме дали един текст, който е като крайна възможност, ако Комисията реши, че законопроектът следва да бъде разгледан в зала.
КАТЯ КАШЪМОВА:
Ние сме изразили становището си по двата законопроекта, като искам само да допълня и да кажа, че с предложената законодателна промяна, която господин Мартин Димитров предлага и група народни представители, се създава правна възможност за цялостно изключване на една голяма категория задължително осигурени лица, което не кореспондира с основния принцип в Кодекса за социално осигуряване. А това е задължителност и всеобщност на осигуряването. В тази връзка, не подкрепяме този законопроект.
Във връзка със законопроекта на госпожа Мая Манолова, аз преди малко изразих становище по отношение на указанието. И аз пак искам да кажа, указанието не може да бъде задължително за задължените лица. Това, което сме се опитали в първото указание и не сме го довършили, го направихме в новото. В първото указание, уважаеми народни представители, на практика са регламентирани основните принципи в осигуряването. Тези основни принципи са в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване, упражняването на трудова дейност и чл. 3 – основните принципи, задължителност, равнопоставеност и т.н.
Аз считам, че с изпълнението на първото указание не следва да има проблеми. А що се касае по отношение на това… колегите от НОИ считам че са прави, че наистина следва да се направи цялостен преглед. Считам, че е редно, все пак, десет години съществува този Кодекс за социално осигуряване, десет години, ние, които се занимаваме със социалното осигуряване знаем, че много пъти е възниквал въпросът що е то трудова дейност. Всъщност, аз считам, че след като се дефинира, що е то трудова дейност тогава вече, противоречия и тълкувания няма да се налагат.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Откривам дебата по въпроса.
Заповядайте, госпожа Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Уважаема госпожо председателстващ!
Аз само искам да кажа, че за да не се повтарям с предишното изказване, че може би когато говорим за методология, свързана с осигуряването, е добре да направим една препоръка към институциите НОИ и НАП да работят съвместно, за да изчистват такива указания, да не се допускат такива грешки. Просто, една по-добра координация между институциите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Костов.
д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Идеята за един сериозен ремонт на Кодекса за социалното осигуряване на мен ми допада. Но все пак това се отнася в бъдеще време. Предложеното от Националния осигурителен институт в чл. 4, ал. 1, т. 7 да се създаде изречение второ, няма да повтарям отново съдържанието му, на практика се покрива със смисъла, който ние влагаме в проекта си. И аз не съм съгласен, и не мога да се съглася, че нашият проект изключва лица, които задължително са се осигурявали до този момент, както гласи решението на Комисията за осигурителни отношения, както чухме и становището на НАП.
Благодаря.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Вие…искахте думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА:
Само с едно изречение, каза се почти всичко по темата, но тъй като наистина, по своя характер, задължителните указания на шефа на НАП не са задължителни за осигуряващите се лица, чисто хипотетично е възможно в някакъв следващ момент, примерно след година или две, при евентуални различия да се стигне, но в друг състав, до различно тълкуване на тези текстове, които, знаете, че в крайна сметка отиват в съда и ако там има някакви неясноти, които да поражда Кодекса, в крайна сметка може да се стигне до различни решения. Това е смисълът, след като веднъж е възникнал този проблем, за неговото законодателно уреждане.
Аз не претендирам за прецизност. Ето, тук има три вида предложения. Но може да се стигне до текст, който да бъде максимално удовлетворителен и да става дума, наистина, за конкретната хипотеза, за конкретния казус, просто, да обезпечим хората, които в момента, всъщност, които в бъдеще биха били засегнати от едно подобно тълкуване от драмата да се наложи да плащат осигуровки за период назад.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Други? Изказвания? Заповядайте,господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаеми колеги!
Аз много се изкушавам да подкрепя законопроекта, който беше предложен от господин Димитров и от синята коалиция, защото вие представяте ли си, каква невероятна популярност ще придобием, /шеговито/ ако освободим един милион примерно самоосигуряващи се от самоосигуряване! От задължителното осигуряване! Гарантирам ви, че ние ще бъдем с най-голямата популярност в Парламента! Това в рамките на шегата.
Що се отнася до сериозната част, при всички положения, за мен трябва да има промяна на Закона, защото действително, при една смяна на екипа в НАП, или в другите институции примерно, може да се сменят и указанията, които да бъдат коренно противоположни, нещо, което вече веднъж видяхме, че стана в НАП. Така че, аз съм категорично за това ние да гласуваме една промяна в този смисъл в Закона.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания?
ОЛЕГ ЧУЛЕВ:
Благодаря ви, госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Колеги!
Моята организация ми възложи да кажа с две думи, че, да ви обърна внимание върху протокола от заседанието на НСТС. По отношение на двата законопроекта, единодушно представителите на шестте работодателски организации на двата Синдиката решиха да не подкрепят тези законопроекта, като в същото време казваме, че ние оценяваме много загрижеността на вносителите и бързата реакция на това указание, което занимава много сериозно обществото, включително и нас.
Но след като, пак казвам, представителите на бизнеса, и на осигурените лица, и държавата, която пък, рядко се случва, която също се явява един голям осигурител, единодушно решиха да не подкрепят този законопроект, ние се обръщаме към вас с молба да не го подкрепяте. А в същото време, пък, разчитаме и на това, тази загриженост, тази инициатива да се изразят в по-бързо формиране на тази работна група, предложена от НОИ, която, аз не бих казал ремонт, или в НАП беше, ремонт на КСО-то, а един много сериозен анализ на това, какво през тези десет години е работило добре, какво е пречело.
Благодаря ви.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Заповядайте,господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
За каква работна група става дума тук, която при анализ, да прави ремонт и т.н. и т.н.?! Ние влизаме в едно противоречие. Казваме, че няма промени и в същото време правим група, която да предложи нови изменения. Това просто, не върви. Анализ на цялото ни законодателство след 2000 година досега се прави от консултативен съвет към министъра на труда, в който има включени и бивши министри, и специалисти бивши и сегашни по социално осигуряване. Това прави анализ на всичките текстове от Кодекса на труда.
В конкретния случай ние се намираме, не засягам пак указанията на НАП, обсъждаме само въпроса за изпълнителите, по договор за управление и контрол. Това е въпросът. Това, че НАП ги е считал, че едноличният търговец, или там има един търговец, който има автомобил за международни превози и който винаги претендира за втора категория труд, но понеже е частник, не е втора категория труд, той управлява единствено и само автомобила си. Той, просто, не е управител. Това е малко неясното положение в указанията на НАП. И, ако трябва да се решава, трябва да се решава и въпросът за изпълнителите по договор и управление и контрол на търговските дружества…Текст има в предложението на НОИ, текст има при госпожа Манолова, има такъв текст, ние също имаме един малък текст. Това е положението.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други желаещи за изказвания не виждам. Да преминем към гласуване?
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 054 – 01 – 16, внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов на 10 март т.г. С вдигане на ръка, който е съгласен :
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 14 гласа.
Не се приема.
Минаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 054 – 01 – 17, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10 март т.г. , с вдигане на ръка, който е:
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 14 гласа.
Не се приема.
Минаваме към точка „Разни”.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Най-напред искам да ви кажа, че имаме писмо от Министерството на труда и социалната политика, с молба да направим предложения за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Има го това предложение и това писмо от Министерството на труда в канцеларията на Комисията по труда и социалната политика. Всички, призовавам, участници в Комисията, да сътрудничим на Министерството.
Това е едното, което исках да ви съобщя.
И второ, за да не ни страда работата, искам само да ви припомня да спазваме чл. 121 от нашия Правилник и за да ви улесня още повече, ще ви го прочета:
„(1)Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание, на Комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната Комисия.
(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседанието на Народното събрание или от заседание на Комисията, предварително уведомява, респективно нас, председателя на съответната комисия.”
Не пише срок.
Това беше за днес.
Приятен ден.
Закривам заседанието.
/Заседанието закрито в 15.50 часа/
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА
На 24 март 2010 г., сряда, от 15.05 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І”. То бе открито и председателствано от временно изпълняващата длъжността „председател” доц. Геновева Алексиева.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми колеги!
Уважаеми гости!
Имаме кворум.
Всички имаме проекта за днешния дневен ред, ще го прочета, тъй като има известна промяна.
Днешното ни заседание е предвидено да има дневен ред с три точки.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на:
1.1. Законопроект за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 054 – 01 – 19, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 17.ІІІ.2010 г.;
1.2. Законопроект за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 054 – 01 – 16, внесен от Мартин Димитров Димитров, Ваньо Евгениев Шарков, Димо Георгиев Гяуров и Цветан Костов Костов на 10.ІІІ.2010 г.;
1.3. Законопроект за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, № 054 – 01 – 17, внесен от Мая Манолова и група народни представители на 10.ІІІ.2010 г.
2. Разни.
Имате ли предложения за промяна, допълнения?
Ако няма, да приемем дневния ред, с вдигане на ръка:
„За” – 19 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приехме дневния ред така, както го прочетох.
Участници и гости на днешното заседание ще бъдат:
- г-н Емил Мирославов - от страна на Министерство на труда и социалната политика;
- г-жа Катя Кашъмова – НАП;
- г-н Димитър Бойчев – НАП;
- г-н Йосиф Милошев – НОИ;
- г-жа Мариета Димитрова – експерт;
- г-жа Михаела Тодорова – КНСБ;
- г-н Николай Славчев – АИКБ;
- г-н Олег Чулев – КТ „Подкрепа”;
-г-жа Стратийка Игнатова – Комисия по социална защита на пенсионерите.
Виждате сред нас и други гости, по приложения списък.
ПО ТОЧКА 1.1. ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Преминаваме към първата точка от дневния ред, колеги. Давам думата на вносителя, на представител на вносителите, от групата народни представители на г-н Яне Янев.
ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Уважаеми колеги!
Ще ви запозная с мотивите за внасяне на този законопроект. Той визира две групи изменения в Кодекса за социално осигуряване.
Първата се отнася до осигуряването на съдружниците, собствениците, тези които сами управляват дружеството си.
И във втората си част, тя е за осигуряване на държавни служители, на магистрати, на някои категории работещи в системата на съдебната власт.
Действащата към момента редакция на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 са настъпили в резултат на изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, публикуван в „Държавен вестник”, брой 99 от 2009 г., влизащ в сила от 1.І.2010 г. С тези изменения се променя досегашният начин за определяне на осигурителния доход и ред за внасяне на осигурителните вноски, чрез въвеждане на изразите, съответно, „неначислените” и „не са начислени”. Това доведе до тълкувание от страна на данъчните власти, че съдружниците, собствениците, които сами управляват дружествата си, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, дори и когато не са получавали възнаграждение за тази дейност, т.е. когато упражняват дейността като управител, безвъзмездно. Така съдружниците, собствениците, трябва да ги натоварваме, първо, да се осигуряват върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности, който е в размер от 700 до 920 лв., в зависимост от конкретната икономическа дейност. А осигурителни вноски са 29 %, т.е. ще внасят между 203 и 266 лева и осемдесет стотинки на месец.
Второ, като самоосигуряващи се лица, върху не по-малко от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, който от 2010 г. вече е 420 лева, а осигурителните вноски са 24 %, когато вноските за ДОО са само за фонд „Пенсия” и 27.5 % когато вноските са за ДОО, включват фонд „Пенсия” и фонд „Общо заболяване и майчинство”, т.е., внасят между сто и сто и петнадесет лева. Или общо за двете основания, осигурителните вноски достигат до 382.30 лева, почти четирикратно се увеличава осигурителната тежест, в сравнение с предходната финансова година. Това е разход, който реално е изцяло за сметка на съдружниците или собствениците, макар и част от него формално да се внася от името на търговското дружество.
Тази промяна води до създаване възможност за увеличение на разходите на търговските дружества, респективно до намаляване на финансовия резултат и Данък Печалба, защото разходите по договорите за управление и контрол се признават за разход на фирмите, а разходите за осигуровка – като самоосигуряващи лица – не, тъй като са за сметка на самоосигуряващите се лица. С предлаганите в настоящия проект изменения в Кодекса за социално осигуряване се цели премахването на тази явна несправедливост и няколкократно скрито увеличение на осигурителната тежест, която може да доведе до фалит на хиляди малки търговски предприятия и възстановяване на досегашната практика. Така съдружниците, собствениците на търговски дружества, които сами упражняват дейност по тяхното управление без възнаграждение ще се осигуряват по чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване като самоосигуряващи се лица. А възможността да се осигуряват като изпълнители по договори за управление и контрол ще остане алтернативна за тези, които желаят и могат да си я позволят. Респективно отпада задължението за внасяне на осигурителни вноски по дейности за управление и контрол, дори когато възнаграждения за това не са начислявани, а съответните собственици или съдружници не получават възнаграждение за това.
Така собствениците, които са и управители на дружества, ще имат единствено задължение да подадат в съответното териториално данъчно управление на НАП по месторегистрация декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която да декларират, че ще се осигуряват за собствена сметка, чрез БУЛСТАТ-а на фирмата.
Второто, предлагано от нас изменение на Кодекса, касае осигуряването на държавни служители, на магистратите и на някои категории, работещи в системата на съдебната власт, въоръжените сили, МВР, ДАНС, „Гражданска защита” и други. Според досегашната практика осигурителните вноски на държавно обществено осигуряване на тези категории лица са за сметка на държавата и те не плащат никаква част от задължителното осигуряване от собствената си заплата. Правното основание на Закона за държавния служител, чл. 30 т. 4 и чл. 38, относно държавните служители и Правилникът за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, тази норма, обаче, не е достатъчно прецизно формулирана по отношение на държавните служители и е поставена от подзаконов акт по отношение на работещите в съдебната система. Тя не е изрично залегнала в Кодекса за социално осигуряване, което може да служи като основа за противоречиви тълкувания, а понякога и за спекулации.
В по-голяма или по-малка степен, подобно е положението и с военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, държавните служители по Закона за Държавната агенция за национална сигурност, както и лицата по чл. 69, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Тази практика и нейната нормативна база имат своите съдържателни основания. Става дума за категории лица, които работят пряко за държавата и имат особено висока социална отговорност. Редица от тях изпълняват служебните си задължения в рискова среда, а често и с пряка опасност за живота си. Държавата им дължи този бонус, включително и като своего рода компенсация за редица ограничения, които им се поставят или практически налагат, във връзка със спецификата на професионалната им работа. Необходима е ясна и категорична законова гаранция за това право на тези лица. Липсата на такава гаранция дава възможност то да бъде отнето с всички възможни социални последствия, включително и пораждане на напрежение в структурите на властите.
И още, при положение, че досега държавата е плащала целите осигуровки, то възлагането на част от тях на работещите е увеличение на държавните приходи. Според някои данни от порядъка на 200 милиона лева. И има, всъщност, има характер не на социално осигуряване, а на неявно данъчно облагане, нещо, което не е много чисто от морална и твърде спорно от юридическа гледна точка.
Вносителите предлагаме, изречен текст, нова алинея 15 в чл. 6 на Кодекса, който да постави, че целите осигурителни вноски на тези лица се поемат от държавата.
Благодаря за вниманието.
Това са мотивите, които са ни водили при внасянето на този законопроект.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Колеги, като водеща комисия, ние поискахме мнението на различни институции. В лицето на Министерството на труда и социалната политика имаме отговор, на Националния осигурителен институт /НОИ/, на Националната агенция по приходите /НАП/, на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, Конфедерацията на независимите синдикати. Всички тези институции не подкрепят това предложение.
Сега ще дам думата на представителите на Министерството на труда и социалната политика да ни обяснят мотивите.
Г-н Мирославов, имате думата.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Министерство на труда и социалната политика е дало своето писмено становище, и в това становище не подкрепяме внесения законопроект от народния представител господин Яне Янев и група народни представители.
Съображенията ни за това са следните:
В края на миналата година, Народното събрание, приемайки Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване /ДОО/, направи промяна в текстовете, които се атакуват сега, в смисъл, че осигурителни вноски се внасят и върху неначислени възнаграждения. В никакъв случай, обаче, нито народните представители, предполагам, тогава, нито вносителите - Министерство на труда, НАП, НОИ, Министерският съвет, не е имал предвид, че се касае за някакви виртуални възнаграждения. Касае се за възнаграждения, които са начислени, които, пардон, са уговорени, които са заработени, но, чисто и просто не са начислени по технически начин в съответните ведомости. За съжаление, това е една практика, аз не упреквам нашите работодатели, голяма част от тях, действително, са добросъвестни. Но една практика, която се разширява, според колегите от НАП и чисто и просто работодателите, за да си спестят регулярното внасяне на осигурителни вноски, във ведомостта не нанасят възнагражденията.
Аз не бих искал да упреквам НАП, може би те сами ще кажат защо се е стигнало до това, но според това, което чета в трите законопроекта, едва ли не указанията на Националната агенция за приходите е предизвикала тези промени.
Точно така, може би, но нека те да си обяснят, точно защо е станало. Но ние считаме, обаче, че тези указания, особено след това допълнени, са вече точни и отговарят на духа на Закона и не е необходимо, според нас, да се променя Закона в тази му част.
Що се касае за осигуряването на държавните служители, за новата ал. 15 на чл. 6-ти, този въпрос е решен с ал.5-та на чл. 6-ти, където, аз ще ви прочета, е казано така: Осигурителните вноски за лицата, по чл. 4-ти, ал. 1, т. 2, т. 3 и т.4, сиреч за държавните служители, за съдиите, прокурорите и следователите и т.н., за кадровите военнослужещи се дължат върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт. Т.е. въпросът вече е решен с една алинея, която е пета, а се предлага нова 15-та, която даже не е и пълна в тази редакция.
Това са ни съображенията, с които да не подкрепяме предложенията.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, господин Мирославов.
Имате думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА:
Благодаря, госпожо изпълняваща длъжността „председател”!
Уважаеми колеги!
Бих искала да направя едно предложение, тъй като и трите законопроекта касаят един и същи проблем, очевидно, а именно, едно незаконосъобразно тълкуване на шефа на НАП, затова, че собствениците на търговски дружества, които едновременно са и управители на същите, следва да плащат два пъти социално осигуряване като самоосигуряващи се лица и като управители на тези дружества, независимо, че няма уговорено възнаграждение, нито на член от такова, естествено. Бих предложила всеки от вносителите да си представи законопроекта и становищата на органите, да ги чуваме наведнъж, защото, очевидно, че те не подкрепят нито един от законопроектите, за да не губим времето и на гостите, и на членовете на Комисията. И затова предлагам да си представим законопроектите, вносителите – Мартин или който представлява неговата група, аз и нашата група, след това да чуем становищата на органите и след това да върви дебатът.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Ако правилно разбирам, имате ли нещо против да свършим с предложението на Яне Янев и групата му и след това на Вас, другите две предложения заедно да ги гледаме.
МАЯ МАНОЛОВА:
Не, нямам нищо против.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре. Да приемем този вариант. С вдигане на ръка, който е:
„За” – 19 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Добре.
Сега давам думата по точка първа на представителите на НОИ – господин Милошев.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
Добър ден на всички.
Ние няма какво повече да добавим в становището на МТСП, то е наше общо становище. И на практика за неначислените възнаграждения, явно, целта на законодателят, когато приемаше текста беше, когато има определено възнаграждение и то не е начислено, да не повтарям едни и същи мотиви.
И второто е ясно, че текстът на предложената нова алинея 15, чл. 6 е безпредметна, при положение, че въведем внасянето на вноските за държавните служители и така изброените лица в чл. 6, ал. 5 на КСО, така че и ние не подкрепяме законопроекта, тъй като той не решава нищо.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Представители на НАП, госпожа Кашъмова.
КАТЯ КАШЪМОВА:
Националната агенция по приходите е изразила становище по законопроект 054 – 01 – 19, като аргументите за това са следните:
Основополагащото в Кодекса за социалното осигуряване е упражняването на трудова дейност, всяка трудова дейност. Законодателят от първи януари две хиляди и десета година въведе задължително внасяне на осигурителните вноски в случаите, в които възнагражденията на работници, на служители, на всички лица по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса не са начислени. Защото това го знаете. Телеграфно ще съобщя какво се наблюдава при задълженията. Счетоводството ревизира периода, през който се извършва начисляването… По този начин, с тази разпоредба имаме една обвързаност на счетоводно, осигурително и трудово законодателство. В тази връзка не подкрепяме промяната в чл. 6 и считаме, че тази промяна в сила от 1 януари 2010 г. ще доведе до по-голяма ритмичност на внасянето на осигурителните вноски. Още повече, в специалните закони за МВР, МО и т.н. също има такива разпоредби, които казват, че личните осигурителни вноски са за сметка на съответния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Откривам дискусия по темата.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги!
Очевидно, че и трите законопроекта третират един и същи проблем, като и тримата различни вносители сме избрали различни правни техники, но с една и съща цел – да премахнем възможността служители на НАП да тълкуват произволно Кодекса за социално осигуряване и в крайна сметка да вменяват на представители, най-вече на малкия и средния бизнес, задължения за двойно осигуряване. Няма тук да вадя цифри, затова че по такъв начин четири пъти се увеличават задълженията на осигуряващите се лица, което в условия на криза е драстично и непосилно, както и какви реакции събуди това, сред широк кръг от самоосигуряващите се лица.
Аз съм склонна да се съглася с мотивите, които бяха изложени от НАП, че в случая разписването на неначислените в списъка на задължените да плащат социални осигуровки има своя смисъл, защото всички знаем, че много от фирмите, избягваха по този начин плащането своевременно на социални осигуровки на своите служители и по този начин си спестяваха лихви, които се дължат. Нещо, което няма как да бъде поощрявано от нас, но въпреки това, ще подкрепя законопроекта на Яне Янев, защото макар и да не е прецизна правната техника, в мотивите става много ясно каква е неговата цел, както и по вторият пункт. Да, има такава разпоредба по какъв начин се осигуряват държавните служители, по-специално магистратите и другите изредени в мотивите, но при това произволно тълкуване на администрацията на едни или други текстове, аз проявявам разбиране, че наистина, ще се принуждаваме по няколко пъти да разписваме в законите в едно и също, за да не се стигне, в крайна сметка, до утежняване на данъчното и на осигурителното бреме на различни категории български граждани и ще го подкрепя.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Господин Адемов:
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря, госпожо Алексиева!
Уважаеми колеги!
Аз се съгласявам, по принцип, с аргументите на Министерството на труда и социалната политика и на Националния осигурителен институт, и Националната агенция за приходите и техните представители.
Само че, аз за разлика от колегите, няма да подкрепя този законопроект и ще ви кажа защо.
Защото идеята, след изплатените, след дължимите, но неизплатени, от първи януари ние въведохме и неначислените възнаграждения за труд, като основание за осигуряване. Очевидно е, че целта тогава беше, тя беше казана коректно на вносителите, целта беше да се запази ритмичността във внасянето на осигурителните вноски, респективно постъпленията в приходните администрации и от друга страна, да се запази, да се съхрани правото на ползване на обезщетение на осигурените лица. Това бяха водещите аргументи.
Само че, тогава, според мен, аз не си спомням дали тогава го казах, но сега задължително трябва да го кажа, че трябваше в допълнителната разпоредба да поясним какво значи неначислени възнаграждения. Защото тълкуванието на това понятие е произволно и поражда съмнения, поражда неточности на тълкуванието и точно затова възникна изобщо този казус, който е накарал вносителите на тези три законопроекта да търсят законодателно решение.
Неопределено е съдържанието на понятието „неизплатени, неначислени възнаграждения”. Може да се тълкува по различни начини. И начинът, по който беше тълкувано, доведе до тези недоразумения, които се получиха.
Но аз искам, обаче, да обърна внимание на Националната агенция по приходите върху един друг въпрос. В чл. 51 ал. 1 на Закона за нормативните актове е казано, че задължително тълкуване на нормативните актове се прави от органа, който издава нормативния акт. Така че, Националната агенция за приходите, в никакъв случай, по никакъв начин няма право да издава такива инструкции. Това е част от разбирането за правото, изобщо, това е базисно понятие в правната наука, този който издава, законотворческата, тълкувателната дейност се извършва от едни и същи органи. Т.е., ако Народното събрание е органът, който влага съдържание, смисъл, чрез вносителите, чрез мотивите на отделните законопроекти, то органът, който издава съответният акт е в правото си да тълкува. На това са ни учили хората, които се занимават дълги години с правна материя и това е нещо, което, без да съм юрист, съм запомнил и се опитвам да го споделя. Защото, в противен случай, ако започнат всички закони, каквато е напоследък практиката, между другото, да се тълкуват от институциите, които са призвани, забележете! да ги изпълняват, а не да търсят начини за тълкуване, в случая за различно от философията на закона тълкуване, довежда до такъв тип проблем. Това го казвам, не като критика, а просто, като бележка, която между другото е и законово регламентирана. Законът за нормативните актове категорично казва, законодателно-тълкувателна дейност - органът, който издава нормативния акт, той е в правото си да тълкува. Всичко останало е може би с добри намерения, в случая най-вероятно е така, но се оказва, че нещата стоят по друг начин. Това е, госпожо, председател.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Да запитам НАП във връзка с изказването на господин Адемов, дава ли ви право Закона за националната агенция за приходите да тълкувате тези нормативни документи?
КАТЯ КАШЪМОВА:
Законът не ни дава право да тълкуваме и това не е тълкуване на Закона. Това е указание, във връзка с чл. 10 от Закона за националната агенция за приходи. А такива указания, доктор Адемов, не са новост в осигуряването. И сега, НОИ продължава да издава, както и НАП, указания, във връзка с това, да осигурим на нашите органи, примерно, промените в един закон. Ние в никакъв случай не сме тълкували, поради това беше издадено едно допълнение по това указание, в което ние да обясним що е това начисление – онова възнаграждение, което е по договор, което е определено с решение на Общото събрание... Значи ние изпълнихме указанията.
Аз само искам да кажа, че търсих, но за съжаление, никъде в законодателството където и да било в законите нямаме дефиниция.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Господин Адемов
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Да уточним. И аз искам да бъда правилно разбран. В закона за нормативните актове никъде указанието, каквото е вашето тълкувание, не е включено в списъка на нормативните актове. В този смисъл, като го няма в списъка на нормативните актове, то не подлежи на обжалване, не се публикува в Държавен вестник и по този начин възможността за обжалване на такъв акт отпада. Това е големият проблем на указанията! Аз го казвам с добри намерения, разберете, само че, намеренията на Вашия колега бяха съвсем различни. По една от дефиниците той каза: законодателят така е решил.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Така каза.
Д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Значи, когато ние коментираме тук нещата, внимавайте какво говорим, не ми търсете кусури. И ние, и вие, търсим добрите решения. Дали ги намираме е друг проблем. Щото, когато има проблем, вие казвате законодателят така е решил. И това е наистина така. Нали така?!
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми колеги!
Искам да се включа, аз не искам да се повтарям с това, което казаха до тук и други колеги. Всички разбираме откъде тръгна този проблем. Даже два от законопроектите, които са на госпожа Мая Манолова и на д-р Костов, са внесени на 9 март, т.е. ден преди НАП да направи корекция в своите указания. Така че, разбирам техните притеснения. Но при положение, че НАП издаде второ указание, с дата 10 март, където изправи тази грешка, така да я наречем, мисля,че наистина не трябва да сменяме законодателството.
Относно вторият текст, който е на Яне Янев и народни представители. Наистина, в чл. 6, ал. 5 всичко това е описано и дали ще го запишем два, три или четири пъти под различни форми в този Кодекс, това не значи, че нещата ще са по-ясни. Те са достатъчно ясни и така.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. доц. Алексиева:
И аз благодаря.
Други изказвания?
Не виждам.
Да преминем към гласуване, с вдигане на ръка, който е за приемане на това предложение за поправка на Закона:
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 14 гласа.
Не се приема това предложение.
Преминаваме към втора и трета точка, заедно ги обединихме, както току-що гласувахме.
ПО ТОЧКА 1.2 и точка 1.3 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата най-напред на вносителите, Мартин Димитров и представителите, след което на госпожа Манолова.
Д-р Костов, имате думата. Слушаме.
д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа!
Колеги!
Нашият проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е съвсем кратък. Той включва следното:
Създава се нова алинея четири, в чл. 4 със следното съдържание:
„ал.1 т. 7. на чл. 4 и ал. 3, т. 2 на чл. 4 не се прилагат в случаите, когато срещу положеният труд не е уговорено получаването на възнаграждение.” С тази промяна ние искаме да наложим принципа да има положен труд, да има предвидено задължение, за да има дължими осигуровки. Ако едно от тези условия не е налице, не би трябвало да има дължими осигуровки. Покрай това ние целим също така да внесем конкретика и яснота в и без това твърде усложнения Кодекс за социално осигуряване, усложнен до степен, че позволява различна интерпретация на отделни свои текстове. Това, вероятно, ще бъде работа занапред, за оптимизиране на текстовете в Кодекса.
Аз се запознах със становища, представени до този момент. По мое мнение, експертите на Националния осигурителен институт и на Министерството на труда и социалната политика разбират смисъла на промяната, която ние предлагаме. В заключение становището на Министерството на труда и социалната политика е записано, че след изменение в указанията на Националната агенция по приходите, не се налагат законови промени. Да. В този момент, сигурно, не се налагат. Но нашата цел също е, внасяйки този проект, да заложим на превенция занапред, да не се случват подобни казуси, защото след време друг ръководен екип на НАП, може също разширително да тълкува текстове от Кодекса за социалното осигуряване. Затова се обръщам към колегите от Комисията по труда и социалната политика подкрепете нашият проект за изменения.
Благодаря ви.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Искате думата?
МАЯ МАНОЛОВА:
Колеги, аз няма да се повтарям и да казвам отново каква беше причината, че три групи народни представители от различни парламентарни групи на практика да внесем законопроекти с идентично съдържание, с идентична цел. Защото, както казах вече, всеки един от носителите е избрал различна правна техника, но идеята е една и съща – да не се дават възможности на администрацията да търси двойно социално осигуряване, особено в случаите, в които такова нито е уговаряно, нито е изплащано, нито е начислявано.
Вярно е, че един ден след внасянето на нашия законопроект и този на колегите от синята коалиция, шефът на НАП допълни своето задължително указание, с което на практика, на 180 градуса го промени. Но, ако си спомним, съдържанието на първото му указание, в което той, със задна дата задължи съдружниците в търговски дружества, които са и управители, и самоосигуряващи се лица, да плащат двойни социални осигуровки, т.е. социални осигуровки на две основания, нищо не гарантира че гражданите, представителите на малкия и средния бизнес, че към средата на годината или в края, когато се окаже, че приходите в бюджета не отговарят на очакванията, някой служител няма да се сети отново, че тук има едни възможности за събиране от хората на допълнителни социални осигуровки.
Всъщност, притеснителното е, че това е и една тенденция сред управляващите да прехвърлят тежестта на кризата върху хората и най-вече върху представителите на средния и малкия бизнес, които трябва да бъдат защитени. Това е и причината да внесем този законопроект, за да не може някой служител, администратор, чиновник, просто, произволно, да си прави указания, тълкувайки Закона така, както в момента е удобно на приходната администрация. Поради това и ние поддържаме нашия законопроект.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
По тази тема ние получихме становищата на Министерството на труда и социалната политика, на Осигурителния институт, на Агенцията по приходите, на Националния съвет за тристранно сътрудничество и на КНСБ. Те не подкрепят предложението за промяна.
Сега давам думата отново на представителите на Министерството на труда и социалната политика устно да изложат мотивите.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Ние сме дали становище по двата законопроекта едновременно, защото и двата ни бяха изпратени едновременно. В нашето становище не личи, че се касае за два различни, госпожа Манолова, законопроекта. Те не са само с оглед на правната техника, а имат съвсем различно съдържание, в трите законопроекта.
Този законопроект, който разгледахме преди малко за Яне Янев, той маха въобще думата „неначислени”. Другите два законопроекта се съгласяват с тази дума да съществува, но вътре правят разлика не като правна техника, а разлика, която се отразява в обхвата на осигурените лица. Аз бих искал само да ви прочета текста, макар че народният представител Мартин Димитров и група народни представители, който казва: Нова алинея 4, в чл. 4-ти, ал. 1, т. 7 на чл. 4-ти, т.е. доходите за управление, лицата за управление, и ал. 3, т. 2 на чл. 4-ти, не се прилага в случаите, когато срещу положения труд не е уговорено получаването на възнаграждение.
Точка втора на алинея трета на чл. 4-ти казва така: „Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици и съдружници, търговски дружества и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества се осигуряват задължително, поради общо заболяване, старост и смърт. Ако ние предвидим, че те не се осигуряват, когато срещу положения труд не е уговорено получаване на възнаграждение, те въобще няма да се осигуряват. Кой едноличен търговец има уговорено възнаграждение?! Сам със себе си ли уговаря това възнаграждение?! Кой собственик има такова уговорено?! Аз съм собственик и изведнъж викам, аз ще уговарям със себе си две хиляди, три хиляди и петстотин лева. Този текст не е приложим, значи. Той, просто, маха осигуряването на този кръг лица! И прави, според мен, едно революционно предложение! Няма /набляга на няма/ да ги осигуряваме всички тези хора, защото, знаете, те нямат уговорено /възнаграждение/. Те, чисто и просто, няма с кого да си уговорят възнаграждение. Това са хора самоосигуряващи се, те внасят върху минималния осигурителен доход, който вече е 420 лева и в края на годината на базата на тяхната данъчна декларация, която отразява приходите им от тази дейност, се изравняват до максималния осигурителен доход, който сега е 2000 лева! Това е. Той е осигурен, но няма уговореното…Може би аз го тълкувам погрешно?
Що се касае, обаче, до законопроекта на госпожа Мая Манолова и група народни представители, те допускат осигуряването, но казват, предоставят само едно условие, че не се осигуряват тези, които с изключение на изпълнители по договор за управление и контрол на търговските дружества, на които търговското дружество не дължи изплащане на възнаграждения, които участват също като сътрудници, упражняват трудова дейност. Това е направено с цел не да се премахне това, а чисто и просто да се въведе една по-голяма точност. И ако обърнете внимание на нашето становище, както и становището на НОИ, ние горе-долу правим едно такова предложение, само че е малко по-кратко: освен, ако не получават възнаграждение, когато получават възнаграждение за тази си дейност, но то се отнася за всичките лица. НОИ пък предлага второ изречение на същата алинея, горе-долу в същия смисъл. Така че, не го отричаме изцяло, госпожа Манолова. Чисто и просто, казваме, да, така е, разбираме ви, но може би така или така...
Кой ще бъде окончателният текст ще решите, сигурно, вие.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имате думата, господин Милошев.
ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
В Кодекса за социално осигуряване на практика, в чл. 4, ал. 3 е дадено определение кое лице е самоосигуряващо се лице. И в чл. 5 на Кодекса е дадено указание за самоосигуряващо се лице. Това са лицата, еднолични търговци, собственици и сътрудници в търговски дружества. Те винаги са се осигурявали върху окончателния си осигурителен доход. Само при положение, че определят заплата за извършената дейност и то става въпрос само за съдружниците и собствениците на търговски дружества, само в този случай осигуряването се извършваше върху заплатата по договора за управление. В този смисъл НАП допълни и указанията си. Така че, ние, по принцип, считаме, че в Закона не съществува проблем, който да го доизяснява. И ако трябва, при всяко указание, което се разминава със смисъла на Закона ние да променяме Закона, ние може да се събираме тук всеки месец и да променяме Закона. Даже и преди 2000 година, при старите нормативни разпоредби беше почти същия и не се налагаше някаква промяна. Ако някои текстове може би да са неясни, по-скоро, при едно общо разглеждане на всички текстове от Закона може да се направи един нов законопроект, за да се изчистят противоречията, които и колегите имаха предвид. Но на този етап, така кърпене на парче, и във връзка с указания да се залепи едно изречение за един случай, това считаме, че не е целесъобразно, хората са прави. Инак ние сме дали един текст, който е като крайна възможност, ако Комисията реши, че законопроектът следва да бъде разгледан в зала.
КАТЯ КАШЪМОВА:
Ние сме изразили становището си по двата законопроекта, като искам само да допълня и да кажа, че с предложената законодателна промяна, която господин Мартин Димитров предлага и група народни представители, се създава правна възможност за цялостно изключване на една голяма категория задължително осигурени лица, което не кореспондира с основния принцип в Кодекса за социално осигуряване. А това е задължителност и всеобщност на осигуряването. В тази връзка, не подкрепяме този законопроект.
Във връзка със законопроекта на госпожа Мая Манолова, аз преди малко изразих становище по отношение на указанието. И аз пак искам да кажа, указанието не може да бъде задължително за задължените лица. Това, което сме се опитали в първото указание и не сме го довършили, го направихме в новото. В първото указание, уважаеми народни представители, на практика са регламентирани основните принципи в осигуряването. Тези основни принципи са в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване, упражняването на трудова дейност и чл. 3 – основните принципи, задължителност, равнопоставеност и т.н.
Аз считам, че с изпълнението на първото указание не следва да има проблеми. А що се касае по отношение на това… колегите от НОИ считам че са прави, че наистина следва да се направи цялостен преглед. Считам, че е редно, все пак, десет години съществува този Кодекс за социално осигуряване, десет години, ние, които се занимаваме със социалното осигуряване знаем, че много пъти е възниквал въпросът що е то трудова дейност. Всъщност, аз считам, че след като се дефинира, що е то трудова дейност тогава вече, противоречия и тълкувания няма да се налагат.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Откривам дебата по въпроса.
Заповядайте, госпожа Спасова.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Уважаема госпожо председателстващ!
Аз само искам да кажа, че за да не се повтарям с предишното изказване, че може би когато говорим за методология, свързана с осигуряването, е добре да направим една препоръка към институциите НОИ и НАП да работят съвместно, за да изчистват такива указания, да не се допускат такива грешки. Просто, една по-добра координация между институциите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Костов.
д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Идеята за един сериозен ремонт на Кодекса за социалното осигуряване на мен ми допада. Но все пак това се отнася в бъдеще време. Предложеното от Националния осигурителен институт в чл. 4, ал. 1, т. 7 да се създаде изречение второ, няма да повтарям отново съдържанието му, на практика се покрива със смисъла, който ние влагаме в проекта си. И аз не съм съгласен, и не мога да се съглася, че нашият проект изключва лица, които задължително са се осигурявали до този момент, както гласи решението на Комисията за осигурителни отношения, както чухме и становището на НАП.
Благодаря.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Вие…искахте думата, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА:
Само с едно изречение, каза се почти всичко по темата, но тъй като наистина, по своя характер, задължителните указания на шефа на НАП не са задължителни за осигуряващите се лица, чисто хипотетично е възможно в някакъв следващ момент, примерно след година или две, при евентуални различия да се стигне, но в друг състав, до различно тълкуване на тези текстове, които, знаете, че в крайна сметка отиват в съда и ако там има някакви неясноти, които да поражда Кодекса, в крайна сметка може да се стигне до различни решения. Това е смисълът, след като веднъж е възникнал този проблем, за неговото законодателно уреждане.
Аз не претендирам за прецизност. Ето, тук има три вида предложения. Но може да се стигне до текст, който да бъде максимално удовлетворителен и да става дума, наистина, за конкретната хипотеза, за конкретния казус, просто, да обезпечим хората, които в момента, всъщност, които в бъдеще биха били засегнати от едно подобно тълкуване от драмата да се наложи да плащат осигуровки за период назад.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Други? Изказвания? Заповядайте,господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаеми колеги!
Аз много се изкушавам да подкрепя законопроекта, който беше предложен от господин Димитров и от синята коалиция, защото вие представяте ли си, каква невероятна популярност ще придобием, /шеговито/ ако освободим един милион примерно самоосигуряващи се от самоосигуряване! От задължителното осигуряване! Гарантирам ви, че ние ще бъдем с най-голямата популярност в Парламента! Това в рамките на шегата.
Що се отнася до сериозната част, при всички положения, за мен трябва да има промяна на Закона, защото действително, при една смяна на екипа в НАП, или в другите институции примерно, може да се сменят и указанията, които да бъдат коренно противоположни, нещо, което вече веднъж видяхме, че стана в НАП. Така че, аз съм категорично за това ние да гласуваме една промяна в този смисъл в Закона.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други изказвания?
ОЛЕГ ЧУЛЕВ:
Благодаря ви, госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Колеги!
Моята организация ми възложи да кажа с две думи, че, да ви обърна внимание върху протокола от заседанието на НСТС. По отношение на двата законопроекта, единодушно представителите на шестте работодателски организации на двата Синдиката решиха да не подкрепят тези законопроекта, като в същото време казваме, че ние оценяваме много загрижеността на вносителите и бързата реакция на това указание, което занимава много сериозно обществото, включително и нас.
Но след като, пак казвам, представителите на бизнеса, и на осигурените лица, и държавата, която пък, рядко се случва, която също се явява един голям осигурител, единодушно решиха да не подкрепят този законопроект, ние се обръщаме към вас с молба да не го подкрепяте. А в същото време, пък, разчитаме и на това, тази загриженост, тази инициатива да се изразят в по-бързо формиране на тази работна група, предложена от НОИ, която, аз не бих казал ремонт, или в НАП беше, ремонт на КСО-то, а един много сериозен анализ на това, какво през тези десет години е работило добре, какво е пречело.
Благодаря ви.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Заповядайте,господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
За каква работна група става дума тук, която при анализ, да прави ремонт и т.н. и т.н.?! Ние влизаме в едно противоречие. Казваме, че няма промени и в същото време правим група, която да предложи нови изменения. Това просто, не върви. Анализ на цялото ни законодателство след 2000 година досега се прави от консултативен съвет към министъра на труда, в който има включени и бивши министри, и специалисти бивши и сегашни по социално осигуряване. Това прави анализ на всичките текстове от Кодекса на труда.
В конкретния случай ние се намираме, не засягам пак указанията на НАП, обсъждаме само въпроса за изпълнителите, по договор за управление и контрол. Това е въпросът. Това, че НАП ги е считал, че едноличният търговец, или там има един търговец, който има автомобил за международни превози и който винаги претендира за втора категория труд, но понеже е частник, не е втора категория труд, той управлява единствено и само автомобила си. Той, просто, не е управител. Това е малко неясното положение в указанията на НАП. И, ако трябва да се решава, трябва да се решава и въпросът за изпълнителите по договор и управление и контрол на търговските дружества…Текст има в предложението на НОИ, текст има при госпожа Манолова, има такъв текст, ние също имаме един малък текст. Това е положението.
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Други желаещи за изказвания не виждам. Да преминем към гласуване?
Гласуваме законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 054 – 01 – 16, внесен от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Димо Гяуров и Цветан Костов на 10 март т.г. С вдигане на ръка, който е съгласен :
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 14 гласа.
Не се приема.
Минаваме към гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 054 – 01 – 17, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10 март т.г. , с вдигане на ръка, който е:
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 14 гласа.
Не се приема.
Минаваме към точка „Разни”.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Най-напред искам да ви кажа, че имаме писмо от Министерството на труда и социалната политика, с молба да направим предложения за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Има го това предложение и това писмо от Министерството на труда в канцеларията на Комисията по труда и социалната политика. Всички, призовавам, участници в Комисията, да сътрудничим на Министерството.
Това е едното, което исках да ви съобщя.
И второ, за да не ни страда работата, искам само да ви припомня да спазваме чл. 121 от нашия Правилник и за да ви улесня още повече, ще ви го прочета:
„(1)Народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание, на Комисиите, в които е избран.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната Комисия.
(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседанието на Народното събрание или от заседание на Комисията, предварително уведомява, респективно нас, председателя на съответната комисия.”
Не пише срок.
Това беше за днес.
Приятен ден.
Закривам заседанието.
/Заседанието закрито в 15.50 часа/
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА
