Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
14/04/2010
    П Р О Т О К О Л
    На 14 април 2010 г., сряда, от 15.05 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І” № 1. То бе открито и председателствано от временно изпълняващата длъжността „председател” доц. Геновева Алексиева.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Имаме вече кворум, да започваме…
    Дами и господа!
    Уважаеми гости!
    Добре дошли на първото след Великденско заседание. Дневният ред е раздаден, всички го имаме пред себе си. Две точки фиксирани по тема, третата точка е „Разни”. Ако имате предложения, за да добавим или да изключим нещо от дневния ред, имате думата, ако не, да гласуваме Дневния ред:
    „За”- 12 гласа.
    „Против” – няма.
    „Въздържали се” – няма.
    Приемаме да работим по следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Представяне на ОТЧЕТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ ЗА 2009 година, № 030 – 00 – 10, внесен от Икономическия и социален съвет на 31.ІІІ.2010 г.;

    2. ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 002 – 03 – 5, внесен от Министерския съвет на 18.ІІІ.2010 г. ;

    3. Разни.

    Участници днес от страна на Министерство на труда и социалната политика ще бъдат:

    г- н Красимир Попов – заместник-министър
    г-жа Елка Димитрова – директор на Дирекция „Политика на пазара на труда”
    г-н Тодор Чобанов – заместник-министър на културата
    г-н Стоян Стоянов – Гл. секретар в Министерство на културата
    г-жа Христина Митрева–Управител на Национален осигурителен институт
    г-жа Антоанета Ганчева – Гл.актюер в Национален осигурителен институт
    г-н проф. д-р Лалко Дулевски - Председател на Икономическия и социален съвет /ИСС/ на Република България
    г-н Константин Тренчев - Президент на КТ „Подкрепа” и зам.-председател на ИСС
    г-н Пламен Захариев – зам.председател на ИСС
    г-н Антон Лазаров – ИСС
    г-жа Лиляна Караджова – ИСС
    както и обичайните гости по приложения списък.

    ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Преминаваме към заседанието.
    Първа точка. Започваме с работа по представения Отчет за дейността на Икономическия и социален съвет за 2009 г., № 030 - 00 – 10, внесен от Икономическия и социален съвет на 31 март т.г. Давам думата на проф. Дулевски, да ни запознае в резюме с Отчета.

    Проф. д-р ДУЛЕВСКИ:
    Благодаря Ви.
    Уважаема госпожо председател!
    Уважаеми народни представители!
    Членове на Комисията по труда и социалната политика!
    Първо ви благодаря за поканата да представим лично тук Отчета за дейността. Ако ми позволите, аз съм заедно с моите колеги д-р Константин Тренчев и господин Пламен Захариев, които са заместник-председатели на Икономическия и социален съвет. И ако ми позволите, съвсем накратко, да ви запозная и с дейността в нашия Съвет, и с това кое е специфично и кое е успех за България, от гледна точка на изграждането на тази структура в нашата страна.

    Икономическият и социален съвет е създаден през 2003-та година, първото му заседание бе на 10 декември, на базата на закон, специален, за Икономически и социален съвет, приет от ХХХVІІІ Народно събрание.

    България е първата страна от всички дванайсет нови страни-членки от петото разширяване на Европейския съюз, която не трасформира съществуващия си национален Съвет за тристранно сътрудничество, т. нар.”Тристранка” и да я нарече пряко Икономически и социален съвет, а приложи европейския модел, познат от петдесет години, да създаде нова институция – Икономическия и социален съвет, като продължение на развитие на социалния диалог. Какво имам предвид?

    На европейско ниво, петдесет години вече, на базата на римските договори, заедно с трите основни институции – Комисията, и Парламента, и Съвета функционира Европейския икономически и социален комитет като консултативният орган на трите институции. Към този Комитет се изпращат всички проекти на големи решения на Комисията, Парламента и Съвета, за консултации. Той разработва на тази база становища и дава мнението на организираното гражданско общество на Европа. Същевременно, на европейско ниво петдесет години си функционира механизма на социалния диалог, където европейските синдикати, европейските работодатели и Комисията договарят определени параметри в областта на социалните, трудови отношения и т.н.

    Като казах, че България беше първата страна, наистина тя избра този модел и изгради отделен Икономически и социален съвет, който не дублира и не повтори Националния съвет за тристранно сътрудничество. Второ, искам да отбележа, че основният инструмент и основната разлика между Икономическия и социален съвет и Националния съвет за тристранно сътрудничество, мисля, че този въпрос е много важен, тъй като понякога се задават въпросите за функциите на двете институции, това е, че в Икономическия и социален съвет основният инструмент е диалогът. Диалогът между групите, между партньорите. В Тристранния съвет, основният инструмент е договарянето. Освен това в Тристранния съвет има представителство правителството и оттам произтича договарянето, докато в Икономическия и социален съвет правителството не присъства, т.е. Съветът е напълно независима гражданска институция, създадена по модела, както казах, на Комитета.

    Другото, което е много характерно за изграждането и развитието на нашия Съвет, това е равнопоставеността на интересите на основните структури на гражданското общество. Това е също европейския модел. В Брюксел Европейският комитет се състои от три групи: работодатели, синдикати и други организации с общи интереси, равнопоставени. В България българските работодатели, начело с техните ръководители, имат дванайсет места в Съвета; българските синдикати, виждате тук един от двамата лидери, са с дванайсет места и третите двайсет места са за т. нар. други организации – хора с увреждане, пенсионери, социално слаби и т.н. В този смисъл, нашият Съвет следва също модела на равнопоставеност на отделните групи.

    Искам специално да подчертая, уважаема госпожо председател, че в България, в България равнопоставеността е по-силно изразена, отколкото в Европейския икономически и социален комитет. Давам пример. Решенията за приемане на актове в Брюксел се вземат с обикновено мнозинство, като се допуска и падащ кворум. На базата на…, искам специално внимание да обърна, защото това е ценността на документите, които приема Съвета. На базата на Закона за Икономическия и социален съвет, за да стане едно становище факт, прието, по Закон са необходими да бъде потвърдено и гласувано от три четвърти от присъстващите, минимум 75 процента. Мисля, че такъв кворум се изисква единствено при промяна на българската Конституция.

    И тук това е равнопоставеността. Не е възможно две групи – работодатели и синдикати, които представляват 67 процента, да могат да манипулират или да наложат решение на Съвета. Необходимо е всички да се съгласят, необходим е консенсус. Това е голямата ценност на Икономическия и социален съвет, защото мисля, че уважаемите народни представители си представят как се стига до консенсус, когато от едната страна ви е д-р Константин Тренчев, д-р Желязко Христов, Пламен Димитров, Димитър Манолов и сие, от другата страна Божидар Данев, Божинов, Васил Велев, от трета страна са пенсионерите, хората с увреждания, занаятчиите и т.н.

    Досега обаче, Икономическият и социален съвет е приел всички свои становища с пълен консенсус, не със 75 процента, а със сто процента. Държа това да го подчертая! Седма година! Аз мисля, че по този начин, това е част от нашата дейност, Съветът се превърна в една уникална институция, в която решенията и действията се извършват на базата на консенсуса. Как се постига консенсусът? Консенсус се постига с разумен компромис между интересите на отделните участници в този Съвет. И синдикати, и работодатели, и третият сектор, отстъпват по нещо в името на достигане на резултата.

    И още нещо. Това е институция, която не се управлява с единоначалие. Председателският съвет, който се състои от председател и трима заместник-председатели, за мен е удоволствие да ги видите двамата тук днес, отсъства само Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, който е заместник-председател на Съвета от група работодатели, Председателският съвет, по закон, взема решение с пълно единодушие, със сто процента. Т.е., ние управляваме Съвета с пълно единодушие – със сто процента.

    И още нещо, бих казал. Структурата е уникална, институцията е уникална, затова, защото, наистина, тя наложи един нов модел на диалог в България. Аз лично седем години съм председател, не мога да си представя председател на Икономическия и социален съвет, който може да наложи единоначалие на Константин Тренчев, Божидар Данев, Желязко Христов и останалите или, ако се опита, той ще бъде председател, предполагам, само няколко дена, защото ще остане само председател без членове. Казвам това, защото това е резултатът от нашата дейност, уважаеми народни представители.

    Колкото и трудно да е, в Икономическият и социален съвет това се постига. Вие знаете, че имаше редица случаи в тази страна, когато партньорите напускаха Тристранния съвет. Синдикатите не участваха близо година и половина ли беше, доктор Тренчев? Но те не напуснаха Икономическия и социален съвет. И, ако имаше диалог в България, той се дължеше на това, че те силно подкрепят Икономическия и социален съвет и диалогът продължи през Съвета, но не през Националния съвет за тристранно сътрудничество.

    И още нещо. С какви продукти работи Икономическият и социален съвет? По закон, той изработва становища, анализи и резолюции. И ги приема, с мнозинство, както казах, от три четвърти мнозинство. Идеята на Закона е, духът на европейската визия, този тип институции, Икономическият и социален съвет да разработва и приема становища и резолюции по стратегически проблеми на страната, по проекти на актове, на закони, които касаят интересите на много широк кръг граждани от обществото. Но не и по частични проблеми. Не за по конкретни въпроси. Да бъда по-ясен, давам един пример: Проблемът със заплатите на учителите и на лекарите, примерно, е много сериозен, но той не е в обекта на Икономическия и социален съвет. Това е въпрос на другото ниво на диалога, на социалния диалог, то е въпрос на договаряне между синдикати, работодатели и правителство. Проблемът, обаче, с политиката на доходите, където се касае интересът на много по-широк кръг хора - и пенсионери, и работещи хора, и получаващи помощи, политиката по доходите е въпрос на политиката на Икономическия и социален съвет и ние имаме становище, което сме изпратили до всички вас, народните представители.

    Така че, в случая Икономическият и социален съвет разработва политики, стратегии, поставя? основа на съгласуваността, която, след това, в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество намира израз в договаряне на мерки и действия.

    Давам още един пример: По отношение на кризата, Съветът миналата година е приел поне три основни документа и предложения. По отношение на кризата в икономиката, пазара на труда и мерките по оптимизиране на активната политика по заетостта по предложения на Министерския съвет миналата година.

    Тази година ние изпратихме, вие сте го получили, предполагам, защото специално до Социалната комисия, икономическата, изпратихме три становища едновременни: по кризата, икономиката, пазара на труда и социалното осигуряване и нашите предложения. В тия становища ние съгласувахме позиции и политики. А след това, партньорите, в рамките на тоя продължил дебат в Националния съвет за тристранно сътрудничество, на тая база договориха конкретни мерки. Това е връзката - Икономическия и социален съвет, социален диалог – политика, договаряне на конкретни мерки.

    И още нещо: искам да заявя, че един друг продукт от нашата дейност, типичен български, това са публичните консултации, които миналият Парламент прие чрез промяна в законодателството като форма на нашата дейност. В Брюксел, Европейският икономически и социален комитет провежда диалога с европейските институции чрез т.нар. „публично изслушване”. В залата на Европейския комитет влиза г-н Барозо, влиза председателя на Европейския парламент, влизат комисари, и пред представителите на работодателите, синдикатите и третия сектор от Европа, те отговарят на техните въпроси. У нас, ние развихме, мисля, една много по-интересна форма – публичните консултации. Ние имаме вече редица проведени публични консултации. Когато правителството, Народното събрание, Президент или Съвет имат съгласуван документ, те организират консултация с отсрещната страна за договаряне на конкретни стъпки.

    И към финала. Искам да обърна специално внимание на два момента: по Закона за Икономическия и социален съвет, правото да иска становище от Икономическия и социален съвет има Председателят на Народното събрание, Министерския съвет, като институция и Президентът на Републиката, като Икономическият и социален съвет има право по собствена инициатива да разработва становища.

    Европейската практика, в Европейския икономически и социален комитет, над две трети от всички проекти, становища са по молба и предложения на Комисията, Парламента и Съвета на Европейския съюз. И това е по проекти на ключови документи на Европа. В България, до този момент, за седем години, 89 процента от всички приети становища, анализи и резолюции са по наша, собствена инициатива. Подчертавам този факт, защото мисля, че наистина той е едно доказателство за активността, ангажираността на всички тези колеги и мои приятели, които вие виждате и в други форми на диалога, и в други ситуации в тази страна

    И второ. Искам да обърна внимание също, че ролята на Съветът е да консултира, да даде единното становище на организираните структури на обществото по проектите на властта, по проектите на изпълнителната и законодателната власт. В резултат на тая ниска активност на инициативата от страна на изпълнителната и законодателната власт и високата активност на Съвета да акумолира сам становища, да разработва проблеми създадохме една неправилна представа, мисля, в обществото и в обществено-политическия живот, че Икономическият и социален съвет е институция, която трябва да създава предложенията и да създава политиките. Ние, разбира се, работим по тези проблеми, но нещата, релацията е точно обратната – Съветът е лакмусът, в който политиката трябва да бъде проверена и подкрепена.

    И още нещо искам да кажа. Като конкретен резултат, аз ще оставя, изпратил съм до всички народни представители на диск, мисля че всички са го получили, становището на Икономическия и социален съвет, резултати от нашето председателство на Европейския съюз, но искам да ви кажа само, че всичко това, което виждате тук, и аз ще го оставя, са над хиляда стандартни страници, приети с пълен консенсус между ключовите партньори социални в страната, предложения, становища, концепции, изводи по основните икономически и социални проблеми на страната.

    Те, уважаема госпожо председател, могат да служат съвсем спокойно за следващата стъпка за търсене на решения. Те са съгласувани. Оттук нататък институциите на властта може да ги използва, вече, все едно, процесът за консултация е минал. Над хиляда и петстотин предложения, базови предложения има в тези документи на Икономическия и социален съвет. Само като факт ви казвам: в последните три хоризонтални становища, които изпратихме по кризата, ние представихме на правителството, и на представителите на Народното събрание, изводи и констатации, 147 по кризата и 285 конкретни предложения само през последните три становища.

    Имаме два типа резултати. Единият тип резултати е използването вече и вграждането на нашите предложения в конкретни решения и документи. Тук са нашите много добри партньори от Министерството на труда и социалната политика и ние им благодарим, че те, чрез Министерския съвет се обърнаха към Икономическия и социален съвет през август 2009 г., ние дадохме нашите предложения за оптимизиране на структурата на мерките и политиките по заетостта, и виждаме това вградено в политики и в реални действия.

    Тук е и госпожа Митрева, НОИ, с които също имаме доста добри координации, предложения, които се реализират. Част от предложенията ни по кризата ги намираме реализирани в мерките като базово съгласувани преди това.

    И второ, и съм на финала наистина. Голяма част от нашите предложения не бяха отчетени. Но след години, или след време, те доказаха своята актуалност. За мен беше удоволствие да ви представя на всички вас, уважаеми народни представители, току-що и моля да обърнете внимание върху нашето становище, наречено Последици от енергийния и ценови шок и мерки за смекчаването му, което Икономическият и социален съвет, при много бурен дебат между синдикати и работодатели, е приело, обръщам внимание на 28 октомври 2005 година. 85 процента от позициите на министър-председателя по отношение на ДКВР?, формиране на цените, сключваните приватизационни договори, решенията, тежестта за българските граждани и бизнеса, мисля, ще видите тук с консенсусно приети предложения от Икономическия и социален съвет – октомври, 2005 година!

    Тъй като това е Социалната комисия, искам да ви обърна внимание, искам да ви кажа, че Икономическият и социален съвет е институцията, която първа подкрепи, преди година и половина, разтревожена от растящата лавина на неграмотност в България, на първична неграмотност и липсата на първична квалификация, ние твърдо застанахме, казвам ние – всички партньори, зад действията на Министерство на труда и социалната политика и законодателят да се предприемат, ако трябва, и малко по-твърди мерки и социалните помощи, меко казано, да станат помощи под условия. Ние предложихме, Икономическият и социален съвет, и българските синдикати направиха компромис, защото те знаят, че това е нарушение на права, социалната помощ е безусловно право, но те се съгласиха. При получаване на социална помощ лицето не само да изпълнява трудова активност, но и да премине задължително курсове на първична грамотност, на първична квалификация, защото иначе бомбата със закъснител не е в България. Те направиха компромис с определени принципи, които много добре знаят, но в името на големите проблеми на България.

    Днес, ние сме много доволни от това, че виждаме в законодателния процес, вграждане на тая мярка, по отношение на получаване на социалните помощи с тези допълнителни условия.

    И на финала. Преди пет години, през 2003 г. България беше единствената страна, която нямаше Икономически и социален съвет в рамките на дванайсетте нови страни-членки от Европейския съюз.

    Днес твърдо можем да заявим, имаме тези оценки, оценките са на Европейския икономически и социален комитет и на европейските институции. България е първата страна от дванайсетте нови страни-членки и една може би от четирите, петте страни от целия Европейски съюз, която изгради, и успешно развива, Икономически и социален съвет, изграден изцяло по европейския модел, моделът на Европейския икономически и социален комитет. Дано не ви прозвучи много, бих казал, като CV за Съвета, но нашият модел в момента се изследва и от Словения, и от Чехия, и от Унгария…Аз в доклада посочих: руски делегации бяха тук, сръбски депутати идваха да наблюдават модела в Международната асоциация на икономически и социални съвети.

    И завършвам с това. За съжаление, за шест-седем години, като че ли, като Икономически и социален съвет ние получихме много повече оценка в Брюксел, в Мадрид, в Париж, и бих казал, като потвърждение на това, че, не мога да не отбележа като българин, че декември месец 2008 година, всички Икономически и социални съвети в Европейския съюз и Европейския икономически и социален комитет взеха единодушно решение и през 2009 г., от правителството, в българското представителство в Европейската комисия, на 17 декември, в Парламента, в Европейския парламент, на сесията на Икономическия и социален комитет за първи път беше поканен национален президент да отчете президентство на страна. И искам да ви кажа, че беше, наистина, изключителна гордост, да бъдем като българи в тази зала и да слушаме, наистина, много силни думи за България и за нейния модел.

    И завършвам с това: много често ми поставят въпроса как в България се случи това? И унгарци, и словенци, и чехи, буквално ми казват: „Това не може да стане у нас, у нас няма да позволи Парламентът да създадем толкова силен, толкова независим, Икономически и социален съвет.„ Аз казвам следното, два отговора: „България, когато се създаваше Съветът, имаше много зрели, много компетентни социални партньори. Те натискаха, искаха този модел. И второ, в България, за щастие, винаги е имало, и искрено се надявам, че ще има един истински обществен политически консенсус за ролята и мястото на този Съвет в обществено политическия живот. Ние вече работим или бих казал, ние вече четвърти парламент, четвърто правителство, имат отношение към Икономическия и социален съвет и като председател на тоя Съвет бих казал, ние не сме срещали някакви обструкции или възражения от гледна точка на коректността в диалога между Икономическия и социален съвет и институциите и неговата роля и място в обществено политическия живот в страната.

    Благодаря ви. Готов съм да отговоря на всички въпроси. Тук, разбира се, е и доктор Константин Тренчев, бих казал човекът, с който рамо до рамо, създадохме Съветът с неговия опит, но за съжаление, по закон има само един председател, а не ко-председатели и условно д-р Константин Тренчев е заместник-председател, макар че аз не мога да приема точно той да се води заместник-председател, но такъв е Законът…

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Благодаря, господин Дулевски.
    Имате думата, господин Тренчев.

    д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ:
    Благодаря Ви, госпожо председател!
    Уважаеми народни представители!
    Разбира се, председателят обясни надълго и нашироко. Аз само някои мисли ще споделя. Тъй като, когато започваше демокрацията в тази държава, за съжаление съм живата й история, моделът, който беше пред нас, беше западният тип демокрация. И там от преди много години са решили, че това е една изключително удачна форма за консултации преди да се вземат решения и са стигнали до идеята, да изградят такъв европейски орган.

    76-78 процента от мненията на този орган се съобразяват и влизат в нормативните документи на Европейския съюз. Само по себе си това е достатъчно доказателство.

    Разбира се, аз като привърженик на западната демокрация, винаги съм настоявал максимално да се придържаме към този модел и това беше и в основата на нашите предложения, а и ние сме членове на Европейските профсъюзи и на Световните от далечната 1991 г., тъй че сме били толкова много пъти на Запад и по институции… Това е и в основата на идеята да предложим и слава Богу, политиците в България решиха, че, наистина, този орган е необходим.

    Каква е оценката за този орган, който ви се отчита днес? Аз не бих си позволил своя оценка, а бих ви прочел пет реда от оценката, която даде френският председател, във Франция, това е институция, закрепена в Конституцията, и той е четвърти по ред в ранга на държавата. Значи, той казва, на една огромна среща, която се проведе в България, следното: „Още повече, че аз би трябвало да ви дам медал, господин председател – става дума за стоящия до мен /председател/, защото българският Икономически и социален съвет, който е един от най-младите в нашата общност, е същевременно един същински модел. Той бе модел за много съвети, които бяха създадени в света през последните години, защото всеки три месеца още една държава в света създава един Икономически и социален съвет. /В момента са седемдесет и пет. Междувременно Жак Дерман, който казва тези думи, е президент на световната Асоциация на социално-икономическите съвети./ И това, което направихте в София, е пример, въпреки че вие сте трудна държава, която се бори с мизерията и с корупцията. В тези рамки, вие, все пак, създадохте един Икономически и социален съвет, който е за модел. Благодаря Ви много, всъщност, аз трябва от името на Френската република да дам на България медал за нейния Социално икономически съвет. …” Аз мисля, че след подобно изказване на Жак Дерман, всичко друго не е необходимо.

    И няколко думи ще си позволя от себе си. Уважаеми народни представители, казвам ви го от личен опит. Отсреща, на тази маса, аз съм с най-дълъг политически стаж. Така се случи. И съм разбрал едно нещо от политиката: че колкото повече информация имаш и колкото по-обективна е тази информация, толкова по-правилно решение ще вземеш. Аз искам да ви обърна внимание, че институциите в България не се ползват в достатъчна степен, а може би някои и не знаят, че има такава институция. Поради този факт те се лишават от една уникална възможност в политиката, а именно, да знаеш как ще реагира обществото на определено твое решение, да, имате право на решение, можете да вземете каквото си искате решение. Но когато знаеш каква ще е предварително реакцията по едно решение е много по-добре, защото висшия пилотаж в политиката е това да споделиш отговорностите, а не да се претоварваш с такива. Аз ви го казвам, това ми е дванайстото правителство, видял съм много и т.н. Просто, ползвайте една институция, която може да ви подскаже много добри решения. И не случайно, ние ви раздадохме становище, да видите от кога знаем, че тази история с енергетиката ще стане. Ако видите за демографията, ако видите за други неща, от една дума не се отказваме! От една дума, която е в тези становища, ние не се отказваме и не се срамуваме! Използвайте това нещо, което е, именно, работещ модел на т.нар, не мога да го преведа на български, защото ще звучи идиотски, „демокрасип партисипатив” е на френски - демокрация на участието, на съучастието и т.н., не може да се преведе, това е въвличане на обществото чрез неговите организирани структури в процеса на взимане на решения. Изборът е ваш.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Благодаря, господин Тренчев.
    Господин Захариев, Вие ще добавите ли нещо?
    Благодаря.

    ПЛАМЕН ЗАХАРИЕВ:
    Преждеговорившите бяха достатъчно изчерпателни.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Да дам думата на господин Попов, като представител на Министерството на труда и социалната политика, да каже впечатленията си от партньорството с Икономическия съвет.

    ЗАМ.-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
    Благодаря Ви, госпожо председател!
    Уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми колеги!
    Ние сме една от институциите, която се ползва от експертната и консенсусна опция, която дава Икономическия и социален съвет. Смея да кажа, че този Съвет е не само място, където могат да бъдат търсени и консенсусни решения, и предложения, а и също така място с изключително сериозна експертиза. Държа да ви обърна внимание на това. Техните документи са изключително сериозно издържани от гледна точка на експертизата. Ние веднъж сме използвали целево, многократно сме използвали документи, създадени по собствена инициатива. И например, политиката по отношение на пазара на труда, такава каквато е в момента, е до голяма степен реализирана въз основа на един преглед, който Министерския съвет възложи на Икономическия и социален съвет. Ние взехме в предвид техните коментари, и ако може да се каже, че в момента имаме някакъв относителен успех, доколкото има някакво задържане на безработицата към настоящия месец, то това се дължи предимно изцяло на взимането на консенсусни решения, като единия от информантите, чрез които сме търсили такива решения е именно Икономическия и социален съвет.

    Така че, аз, освен, да потвърдя това, което е в изложението на председателя, бих могъл ад си позволя да препоръчам и на вас, и на останалите институции на държавното управление да се ползват от услугите на Съвета. Има много въпроси и много казуси, които биха могли да се решат по консенсусен път. Ние непрекъснато се сблъскваме с такива. И да пожелая успех на ръководството на Съвета и на неговите членове. Те съпътстват държавното управление по неговия труден път, включително и сега, докато търсим решения на въпроса, свързани с преодоляването на ефектите от кризата. Така че, пожелавам ви все така добре, да продължавате да служите като за пример, все така добре да функционирате. Благодаря Ви.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Благодаря Ви, господин Попов.
    Госпожо Митрева, може би и Вие, като партньори, ще вземете думата?

    ХРИСТИНА МИТРЕВА:
    Много кратко, за да не повтарям това, което каза господин Попов. Изключително приятно е да се работи с Икономическия и социален съвет, с неговите членове, с експертите - много професионално, много отговорно. Пример за гражданския парламент. И мисля, че тези високи оценки, които получават и от Европейския икономически и социален комитет и от всички институции, които работим с нашия Икономически и социален съвет потвърждават, че това е една структура, която, наистина, в България може да бъде за пример. Иначе НОИ отдавна работи и продължава да работи с Икономическия и социален съвет, защото резултатите могат да бъдат добри и още по-добри, когато съвместно търсим решението. Благодаря Ви.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    И аз благодаря. Давам думата на народните представители за изказвания. Заповядайте.

    д-р ХАСАН АДЕМОВ:
    Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
    Уважаеми проф. Дулевски, д-р Тренчев, господин Захариев, колеги, представители на институциите, на Министерство на труда и социалната политика!
    Удоволствие е когато се отчита такъв доклад. Казвам го от опит, защото, като д-р Тренчев съм участвал, не колкото него, но в достатъчно такива отчети. И прави приятно впечатление цялостната дейност на Икономическия и социален съвет. Не само защото там консенсусът е наложен като форма на поведение, а и защото Икономическият и социален съвет, макар и в началото приет с недоверие, постепенно сам се наложи в българската действителност. Не толкова шумно, не толкова парадно и демонстративно, а целенасочено преследваше целите, които стоят пред една такава институционална форма на граждански и социален диалог по въпроси на икономическата и социалната политика.

    Това, което искам да отбележа, тъй като съм участвал в подготовката на първоначалния вид на закона и във всички промени, прави впечатление изключителната активност на Икономическия и социален съвет. Преди малко проф. Дулевски ми каза, че в 89 процента от случаите той се е самосезирал, т.е. намерил е за необходимо да се произнесе по въпроси, по които би трябвало съответните институции да сезират Икономическия и социалния съвет предварително. Знаете, че по Закона за Икономическия и социален съвет, председателят на Народното събрание, Министерският съвет и в последствие включихме и Президента в тази група, са институциите, които имат право да искат становища, резолюции, анализи от Икономическия и социален съвет.
    Комисията по труда и социалната политика, през всичките тези години от създаването на Икономическия и социален съвет, е работила в тясно сътрудничество и всички пожелани идеи на Икономическия и социален съвет са били коментирани тук, в Комисията по труда и социалната политика, включително и тези, които са свързани с конкретни промени на законодателството, които да дадат възможност на Икономическия и социален съвет да разгърне своята дейност.

    Колеги, проф. Дулевски ви каза, че Икономическият и социален съвет взема решенията с консенсус. Това е изключително важно, защото, ако има различни мнения между работодатели и синдикати, и третия сектор, както най-общо наричаме останалите представители, то консенсусът, като че ли, убягва на другите институции в държавата. Може би това е моделът на поведение, който, за съжаление, то не е случайно, д-р Тренчев, Икономическият и социален съвет е много по-познат - нашият, българският, като модел на поведение, като начин на комуникиране с обществото в чужбина, отколкото у нас. Може би това се дължи на нашия манталитет, ние не сме толкова консенсусни. И това е един от големите проблеми в държавата. Аз искам да поздравя членовете на Икономическия и социален съвет още веднъж, за добрата работа, която те са свършили и която те ще продължат да вършат през годините.

    Дано, госпожо председател, и Комисията по труда и социалната политика, чрез Председателя на Народното събрание, в бъдеще да има възможност да търси не проверка, ами как, по какъв начин нашите идеи, нашите предложения за законодателни промени ще бъдат възприети от Икономическия и социален съвет и от структурите, които са представени в него.

    Това, с което искам да завърша е, че, направи ми впечатление, аз съм чел всички ваши становища, в това едва ли се съмнявате, получавам ги редовно и съм впечатлен от експертизите, както каза Краси Попов преди малко, но това, което ми направи впечатление е, че 76 процента от становищата на нашите партньори от Франция и от Европейския икономически и социален комитет са станали част от законодателството. Което означава, че проверени идеи в обществото, влизат като законодателна уредба. Това е много важно. Аз не се наемам да цитирам в българската законодателна действителност колко процента са влезли, но се надявам, с усилията на всички ни, този процент в България да се повишава. Благодаря ви още веднъж.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    И аз благодаря. Имате думата…

    СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
    Благодаря. Госпожо председателстващ!
    Аз също искам от името на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ да благодарим на проф. Дулевски и на целия Икономически и социален съвет за подкрепата, която са ни отправили в продължение на девет месеца. Макар и като млади народни представители, ние осъзнаваме, че, през тези девет месеца, колко становища и колко анализи са ни изпратени по важни икономически и социални въпроси.

    Също така, в отчета, който ни беше представен, видяхме, че са, част от препоръките, предложенията са залегнали в тези 60 антикризисни мерки, което също отчитаме като голяма помощ от ваша страна и се надявам, че в бъдеще, ще работим така съвместно и по важни въпроси ще искаме вашето експертно мнение. Благодаря още веднъж.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Имате думата, господин Гумнеров.

    КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
    Казвам се Кирил Гумнеров. Искам да благодаря, първо на господин Дулевски, на господин Захариев и на господин Тренчев, че дойдоха да ни представят дейността на Икономическия и социален съвет. Аз, в рамките на шегата ще кажа, че за разлика от господин Тренчев, който каза че има най-голям политически стаж, аз съм един от хората с най-малък на това ниво, от 1979 г., естествено, блокирахме университети, такива бяха времената /с шеговит тон/, на това ниво съм един от хората с най-малък политически стаж, затова се надявам, че ми е простено, фактът че не съм запознат с дейността на Икономическия и социален съвет. Но това, което виждам като анализ, вие казвате, че това е през 2005 г. е направен анализ, ме впечатли много искрено и много сериозно, защото вие преди пет години сте направили един перфектен анализ и вадите на прима виста, това, което видях - изводи, които видях, които сега се потвърждават почти на сто процента! Също така пет години по-рано вие давате мерки, възможности за мерки, които да се приемат, които биха могли до голяма степен да повлияят много по-рано, за да не се стига до тази криза… И трябва да ви кажа, че аз съм страшно впечатлен, защото на много малко места, въпреки че казвам че сега идвам на малко по –високо ниво, за което не съм мечтал, се работи, наистина, експертно. И понеже, както вие казахте, като човек с най-голям политически стаж, най-вероятно следва да има комуникации между нас, нов модел на комуникация, комуникации между нас политиците и вие експертите, в кой малко повече поне да се застъпва възможността вашите предложения да стигат до нас и да се дебатират.
    Благодаря.

    Д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ:
    Аз Ви благодаря много. Виждате ли, на Запад е обърната схемата. Там институциите казват: ние мислим по въпроса за демографията или по въпроса за енергетиката. Какво е вашето становище? Сядаме там, мислим, караме се…Казваме: „Това е!”, те го взимат, гледат и казват: „Тук е интересно, тук е интересно” и го съобразяват. При нас, все още, може би именно поради това непознаване, макар че ние се опитваме постоянно запознаваме институциите, е обратно. Ние си работим на собствен ход. Преценяваме, че дадено нещо е важно, примерно за здравеопазването имаме две становища, или дори три. Там по обясними причини аз разбирам материята и ми е близка. Институциите много рядко ни питат: „Какво мислите за еди какво си”. Или: „Какво е вашето мнение” по еди какво си. Ако това се обърне, ние дори за Президента сме длъжни в срок да му отговорим, защото той има 14 дена право, примерно, и иска да наложи вето, примерно, на ваш някакъв закон. Пита ни нас. И ние за 14 дена трябва да реагираме. Но обикновено, ако ни пита, той може и да не ни пита. Значи, използват го Министерския съвет, определен министър чрез Премиера, обръщат се и ние сме длъжни да реагираме. Бихме се радвали, ако през тази година поне направим 50 на 50 нещата. Ние да реагираме по ваш сигнал, по ваша молба. И ние се чувстваме длъжни. В крайна сметка, наистина, това, че ви впечатли становището, ами, то от много страни се гледа. Един каже едно. Друг – друго… Ние сме заинтересовани, за разлика от политиците, ние не водим борба по между си, за да се изместим един друг. Ние спорим /подчертава думата/ със съзнанието, че, ако стигнем до най-доброто решение, то е добро за държавата. Ние не сме си конкуренти вътрешни вътре. И това е може би друг тип психология, има в това. И аз се радвам, че пък, … председателят подчерта, недейте двете институции Социално икономически съвет и Национален съвет за тристранно сътрудничество да мислите че са …Те, по-скоро, взаимно се допълват. Взаимно се допълват, с различни правомощия, едното е напълно безплатно. На това исках също да ви обърна внимание, че ако разгледате, не знам дали има икономически отчет, ние сме пример за министър Дянков за икономии. Всичко е /точно/, един лев няма някъде потрошен. То ще стане чудо, ако примерно, да кажем някъде например работодателите нещо почнат да лобират за нещо, така ще скочим ние, или обратното, /с шеговит тон/ просто, няма как да стане…Поради тази причина, нали, наистина сме образец и в икономическо отношение… На бюджета, колко 40 % икономия ли направихме, нещо такова, именно в контекста на тази социално-икономическа криза и т.н., тъй че, колкото повече ни ползвате, толкова по-добре. Пък вече вие преценяте дали да се съобразите или да не се съобразите с определено мнение. Но ви уверявам, че ще бъде максимално изстискано като консенсус и обективно.

    Проф. ДУЛЕВСКИ:
    Аз се извинявам. Само за секунда, просто, искам да допълня. За ценността. Защото човек трябва да е вътре, за да усети къде е разликата. Защото вие като Комисия /по труда и социалната политика/ винаги искате становището от партньорите. Това задължително. Но когато се искат становища от всеки един партньор, всеки един партньор ви дава различни позиции много често, дори и между двата синдиката и между работодателите. Аз мисля, че на вас ще ви е много трудно да съгласувате къде е общото, къде е общата подкрепа, когато разработвате проект на закон. Къде е общата подкрепа. Защото аз го гледам и в Съвета – работодателите имат едни интереси, дори много често между тях се появяват различия; в синдикатите - други… и т.н. Икономическият и социален съвет е форма на лакмус, бих казал. И аз ще допълня доктор Тренчев. Когато има нещо, дори в много ранен, идеен проект, като идея, която трябва да тръгне законодателно и т. н., това е лакмусът, да се пусне в Икономическия и социален съвет. Можем да направим и общи заседания. Вие, просто, е интересно да слушате къде са крайните точки между отделните партньори, след това да видите как се заоблят камъните, така, образно си позволявам да кажа, и в крайна сметка докъде те ще направят компромиси и докъде ще се съгласят. Защото, според мен, най-малкото аз мога да дам съвет, но законодателят много е важно предварително да знае по кои пунктове може да очаква обществената подкрепа, когато прокарва закон, къде са крайните точки където всички се солидаризират и не приемат и кои точки трябва да продължат да се движат. Т.е. Съветът е много подходящ. Защото в Националният съвет за тристранно сътрудничество, което каза д-р Тренчев, там няма изискване за консенсус. Там всеки си е различен. Сега се обединиха около мерките, но имаха обща платформа в предварителните им становища. Но много често едните излизат с една позиция, напускат, другите - с друга, третите - с трета…И къде ти е консенсусът, къде е мерата, е много трудно да се разбере.

    При нас е обратното. При нас не може да се излезе с документ, ако не се стигне до компромис между тях. И може би това на предварителна фаза, което каза д-р Тренчев, е много важно - тези, които вземат решение да разберат каква ще бъде реакцията и къде е възможността за подкрепата и как тя да се отиграе в най-добрия смисъл на думата.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Благодаря. Други изказвания? Ако няма, да обобщя мнението на всички тук присъстващи народни представители, относно това, колко мъдро е постъпила държавата и обществото, създавайки такъв Социално икономически съвет, където държавата не влиза. Влизат други форми на гражданско.… и общества, други институции, но не и държавата. И така много окуражително и много полезно за нас беше да чуем от вас това, което прочетохме преди и наистина господин Тренчев е много прав, че ако се обърне системата, ще е много добре. И ние мислим че, и се надявам, че ще ви създадем повече работа от преди, което е в полза на всички. И на нас като законодатели, и на вас като Съвет, и на държавата, и на изпълнителите…защото няма да се отказваме после от предложения, които вече сме ги пуснали в обществото…Много ви благодарим за това, което изложихте пред нас и така високо оценяваме дейността ви. Не само европейските ни партньори са я оценили, но според мен, изказвам мнението на всички, ние също така високо оценяваме тия ваши дейности.

    Проф. ДУЛЕВСКИ:
    И ние благодарим, госпожо председател. Ние също ще имаме ангажимента за активност и когато провеждаме различни форуми, бих казал, дори и неформално, можем да се срещаме по определени проблеми, да чуете, дори и без документ да чуете позициите на партньорите по определени щекотливи проблеми. Можем да не формализираме толкова много нещата, ако има горещ картоф, както сега например, това ще бъде със здравната реформа, по която ние ще разработваме становище...

    И завършвам със следното: Аз не си позволих да благодаря на Комисията, защото, все пак, ние сме подотчетните лица в случая, за да не се помисли, че се обръщаме към тази Комисия, но за съжаление Съветът е икономически и социален. Ето практиката го обърна – Социално икономически. Защото, наистина, Комисията, с която ние сме работили, и Министерството, с което сме работили това е била Комисията по труда и социална политика, вече в трети Парламент, това е бил нашият естествен партньор най-активно и Министерството на труда и социалната политика. Много по-слаби сигнали имаме от икономическия блок, досега говоря – и от Парламент, и от Правителство. Но социалните проблеми, и тази Комисия, сме имали много силни контакти. Наистина, ви благодарим за разбирането. И ще се радваме, ако тези контакти, тая традиция, която е създадена, сътрудничеството, специално с вашата Комисия, продължи. Благодаря ви много. И успех ви желая в бъдещата работа.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Благодаря Ви много от името на всички.

    ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Преминаваме към проект за решение за Отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 002-03-5, внесен от Министерски съвет на 18 март 2010 година. Давам думата на вносителя, представител на Министерството господин Чобанов, имате думата.

    ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ:
    Уважаема госпожо председател!
    Уважаеми дами и господа народни представители!
    Това е едно приятно задължение, да представя накратко на вашето внимание това наше предложение за решение на Народното събрание, във връзка с отпускане на пенсия за особени заслуги на изключителния български творец, с огромен принос към българската държава и нация Никола Гюзелев.

    Накратко ще ви представя най-важното за неговата творческа и професионална кариера и неговата забележителна биография, която, предполагам, всеки от вас по някакъв начин е усетил в своя жизнен път или се е сблъскал...

    Гюзелев е роден на 17 август 1936 г. в Павликени. За него може да се каже, че е световно известен български оперен певец, бас, един от най-изявените представители на съвременното ни оперно изкуство. Неговият изключителен талант се проявява в разнообразни и вълнуващи персонажи, които са дълбоко завладяващи, влияещи върху публиката чрез брилянтни, искрени интерпретации. Ученик е на световно известния педагог проф. Христо Бръмбаров и съчетава в себе си основните елементи на българската певческа школа. Безупречна техника на италианското белканто и интензитетът на нашата славянска емоционалност.

    Едновременно с това Гюзелев е обичан художник, това е един от тези български творци, които съчетават повече от едно изкуство в своето творчество. И този факт допринася за неговия универсален характер като творец и за това, че той е успял по един особено артистичен начин да създаде над 70 оперни персонажи, т.е. изключително богата творческа кариера. И мога да кажа, че е участвал, на повечето световни сцени е представял, поне по веднъж свои неща.
    В своята музикална кариера, както вече казахме, има над 70 роли в класически произведения, ще изброя само някои от по-известните: Филип ІІ-ри и Великият инквизитор в „Дон Карлос” от Верди, Хенри VІІІ в „Анна Болейн”, Раймонд в „Лучия ди Ламермур”, Алфонсо в „Лукреция Борджия” от Доницети, Дон Жуан Командора в „Дон Жуан”, Фигаро и Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро” и много, много, много други.

    Дискографията му, защото той действително е създал множество дискове, записи има, включва многобройни албуми. Също така, гастролирал е на всички оперни сцени по света. И най-накраят е носител на многобройни престижни отличия. Ще изброя само някои от тях: награден е с орден „Кирил и Методий” първа степен, орден „Стара планина” – първа степен, Димитровската награда, призовете „Златна лира”, „Златен Верди”, „Златна муза”, „Златно перо”, „Златна сцена” и множество международни отличия, някои от най-важните от които са му дадени от неговата, така, втора родина – Италия, където е носител на „Комендаторе на Република Италия”.

    Надявам се, така изложената аргументация, ви убеди в огромните заслуги на Николай Гюзелев към българската държава, мога да кажа, че действително, неговото име, неговото творчество прославят България в света и затова ви предлагам, от името на вносителя да подкрепите това решение. Благодаря ви.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Благодаря Ви, господин Чобанов.
    Госпожо Митрева, като управител на НОИ, да вземете думата?

    ХРИСТИНА МИТРЕВА:
    Благодаря Ви.
    Уважаема госпожо председател!
    Уважаеми дами и господа народни представители!
    Съгласно чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, персонални пенсии се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Националният осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика дават своето положително становище за отпускане на такава пенсия.

    Малко информация ще ви дам. Господин Николай Гюзелев получава пенсия от 17 август 1996 г., която е отпусната по отменения от 2000-та година Закон за пенсиите. Сегашният, настоящият размер на неговата пенсия е 371.94 лева. Разбира се, пенсиите за особени заслуги се изплащат от Фонд „Пенсии”, несвързани с трудова дейност и средствата в този фонд се набират от трансфери от Републиканския бюджет, като с тях се финансира изплащането на всички пенсии, несвързани с трудова дейност. В бюджета на Националния осигурителен институт за 2010 г. са предвидени средства за изплащане на такива пенсии. Размерът, вече на новата пенсия, която ще бъде, ако приемете това предложение, ще стане 700 лева, тъй като тя се отпуска в максималния размер на пенсиите, който е от 1.ІV.2009 г. 700 лева.
    Обаче тук ще отворя една скоба, защото д-р Адемов е тук, значи при отпускането на пенсии за особени заслуги винаги е стоял и въпросът какви са критериите, за да преценим заслугите на хора на изкуството, певци, художници, артисти, музиканти… Защото, особено през… между 2007 и 2009 г., имаше изключително много предложения за отпускане на такива пенсии за особени заслуги, даже и за естрадни певци, за които се видя, че в годините те са имали възможност да се осигуряват, но така или иначе, когато са били в творческата си възраст, не са си правили сметка какви пенсии ще получават. Така че, това е един предстоящ разговор, който го започнахме и една работа, която ни предстои, съвместно с всички вас, уважаемите членове на Социалната комисия, и с министър Вежди Рашидов, защото сме говорили по този въпрос, наистина едни по-добри и по-точни критерии да изработим, така че да сме максимално справедливи и точни, когато взимаме решение за отпускане на пенсии за особени заслуги, да знаем, че не е надделял субективният момент, а обективната оценка за заслугите на тези хора. Това е, което искам да кажа. Благодаря за вниманието.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Благодаря, госпожо Митрева.
    Имате думата за изказване, народните представители.

    д-р ХАСАН АДЕМОВ:
    Няколко думи само, госпожо Алексиева.
    Уважаеми господин Чобанов!
    Госпожа Митрева!
    Колеги!
    Ние ще подкрепим това предложение, очевидно е, че тук не сме се събрали, за да даваме оценка на господин Гюзелев. Оценката отдавна е дадена.

    Но тук възниква един друг въпрос. Ние тук отпускаме пенсия за особени заслуги. Т.е., занимаваме се с въпроса наречен „пенсия”. Госпожа Митрева, тези 371 лева, които ги получава, са за осигурителен стаж и възраст? Всъщност Националният осигурителен институт сега ще добави до седемстотин лева останалите пари, нали така?

    ХРИСТИНА МИТРЕВА:
    Прекратява се личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и се отпуска нова пенсия - за особени заслуги. Едната е за сметка на Фонд „Пенсии”, а сега ще е от Държавния бюджет…/шеговит тон/ Значи, печели НОИ 371 лева, си ги спестява…

    д-р ХАСАН АДЕМОВ:
    Госпожа Митрева преди малко каза, това, което винаги го казвам при отпускане на такива пенсии. Колеги, разбира се, че никой не оспорва таланта и изкуството на Гюзелев. Само че има много други оперни певци. Достатъчно известни, дал Бог на България, има достатъчно…Може би не са колкото него известни, но има…Но в тази връзка възниква въпросът по какви критерии се определя точно тоя, защо, например не някой друг!? От артистичните среди, от оперните певци, понеже в случая говорим за оперни певци, защо друг да не бъде предложен и по какви критерии? Ние винаги сме настоявали, да има някакви критерии, колкото и трудно да е това. Аз си давам сметка, че тези, как се казваха, техните съюзи, Творчески съюзи, те са всъщност инициаторите. Защото, в Комисията по здравеопазване, например, сме коментирали въпросът няма ли толкова известни лекари в България, които да заслужават такава една пенсия за особени заслуги?! Разбира се, че има.

    И в тази връзка, понеже сме в ситуация, в която за първи път в рамките на това Народно събрание разглеждаме такъв един проект за решение, без да оспорвам правото на Творческите съюзи, на Министерството на културата, а и на всички останали министерства, може би е редно отново да се помисли, дали не е възможно да се изготвят едни критерий, пак повтарям, колкото и трудно да е това, или една методика, съгласно която да се предлагат такива хора. Казвам го, с най-добри намерения, за да може да се улесни …/работата/. Защото, аз съм сигурен, че след това предложение, ще завалят и във Вашето министерство, и в другите министерства, ще завалят предложения… Стефан Данаилов беше казал, че в неговото чекмедже има /с шеговит тон/ една огромна папка с такива кандидати за такъв тип пенсии.

    Последното, с което завършвам. Разберете ме правилно, казвам го съвсем с добри намерения. Последното, с което завършвам. Господин Гюзелев е работил и в чужбина. Осигурявал ли се е там? И ако се е осигурявал, по какъв начин са уредени тези му права, защото системите за открития метод на координация и изобщо трансферът на права предполага изчисляването на неговия дял, на неговата пенсия и от другите страни. Сигурна ли сте, че той не получава пенсия на друго място, например /към Христина Митрева/.

    ХРИСТИНА МИТРЕВА:
    Да. Това е проверено. Не се осигурява на друго основание в други държави. Още повече, че на времето „Концертна дирекция”, той господин Чобанов знае, от „Концертна дирекция” не ги осигуряваха. Тогава нямаше изискването, когато са на гастроли или за по-дълъг престой в чужбина да бъдат осигурявани. Те се считаха осигурявани по българското законодателство. За съжаление, част от тях се осигуряваха даже и към Фонда за взаимно осигуряване на член-кооператорите, така наречения „своч”?, където пък вноската беше 35 стотинки по едно време, след това стана два лева и дванайсет стотинки – тя беше вноска, която е с определен размер. Нямаше я съобразно доходът. Но част от артистите се осигуряваха към Съвета за взаимно осигуряване на членовете-кооператори… И това е като парадокс за нашето законодателство, но не е осигуряван /Гюзелев/ в други държави, особено пък членки на Европейския съюз, в които се прилага регламент 1408. Благодаря.

    ЗАМ.-МИНИСТЪР ТОДОР ЧОБАНОВ:
    Госпожо председател!
    Ако позволите, само две изречения във връзка с поставените въпроси. Трябва да кажа, че аз не наблюдавам, по принцип, сценичните изкуства, но доколкото знам, тези български известни оперни дейци или художници, които не са избрали да емигрират тайно в годините на социализма, са останали български граждани. И са работили реално. Те даже са ощетени от българската държава, защото печалбите, които, явно, са правили чрез техните дейности, са отивали, явно, в държавния бюджет. Т.е., тези концерти, които са правени, парите ги е прибирала „Концертна дирекция”. Какво възнаграждение са получавали реално самите творци е един съвсем отделен въпрос. Не е правено такова изследване, но аз съм убеден че, ако направим, ще разберем, че те са получавали изключително скромни възнаграждения на фона на приходите от концертите, които са били организирани в съответните държави. Така че, мисля, че ние по този начин възстановяваме в някаква степен една историческа несправедливост, която, между другото вероятно, по същия начин седи и за медици, и за български специалисти, които са работили зад граница и са били в някакъв смисъл лишавани от реалното възнаграждение, което би трябвало за това, което са извършвали да направят.

    Прав сте, абсолютно, /към д-р Адемов/ че съответно трябва да има критерии. Но това е един изключително деликатен въпрос, какви да бъдат тези критерии. Защото, ако механично кажем: примерно, да носи три международни отличия, трябва да определим, запишем кои са видовете отличия, които ние ще признаваме за три международни. Т.е., наистина, една методика трябва да се изработи. И нашият опит, с други теми, като например в сферата на наследството, на въпроса кое е национално богатство и кое не е, ни показва, че няма как да се мине без някаква комисия, която да проверява как критериите се прилагат, да прилага методологията за работа, но действително, мисли се в нашата структура как да направим един по-обективен подход.

    Но, все пак, не забравяйте, тъжно е, да го признаем, но културата е може би най-зле платеният обществен сектор в България. И ако сравним средните възнаграждения в системата на културата и пенсиите на културните дейци, много от които вие познавате, вероятно, чрез тяхното творчество, с които сме израсли и живеем, ако взема да ви разказвам за начина, по който те, след като се пенсионират, живеят и за изключително трудните им последни, стари години, това ще е една много тъжна история. Затова, ние в някакъв смисъл сме длъжници на българската култура. И Гюзелев е избран именно заради това, че той е един емблематичен пример за голям български творец, който заслужава едно уважение от българската държава и общество.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Имате думата, господин Стойнев.

    ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
    Благодаря.
    Госпожо председател!
    Изказването ми е изцяло добронамерено. Ясно е, че всеки един от нас ще подкрепи тази пенсия. Но мен ме притеснява наименованието „пенсия”. Всички ние имаме желание, говорим за реформа в пенсионния модел. Пенсии се отпускат спрямо осигурителния принос. Няма ли как тук някакво друго наименование да се измисли, тъй като е ясно, че отново заобикаляме това, за което всички ние се борим, защото това е един вид социално подпомагане, за мен…

    Вторият ми въпрос е, пенсията ще бъде 700 лева. Това е таванът. Преди, когато са подавани подобни пенсии, отново е гонен таванът, доколкото разбирам, който беше от 490 лева. Сега, тези хора, каква пенсия получават - 490 или 700 лева?

    И какво правим, ако след две-три години, както всички ние имаме такова желание да отпадне таванът за пенсиите? Тогава, каква ще бъде тази пенсия? Благодаря ви.

    ХРИСТИНА МИТРЕВА:
    Тъй като предстои промяна в законодателството, разбира се и тези неща ги мислим. Първо, това са особен вид пенсии, както се казва пенсии за особени заслуги. Защото съобразно осигурителното законодателство, имаме пенсии, свързани с трудова дейност, които се финансират чрез вноски, вече не само чрез вноски, а и от данъци, защото, просто не са достатъчни приходите. И пенсии, които се финансират изключително само за сметка на данъци и това са за сметка на Републиканския бюджет, затова и има два фонда: Фонд „Пенсии”, свързани с трудова дейност и Фонд „Пенсии”, несвързани с трудова дейност. Много сме мислили дали тези пенсии - несвързани с трудова дейност, да не се наричат някакъв вид добавки. Добавка за особени заслуги, добавка от персонално плащане, не пенсия, защото е персонала добавка…Това, наистина, е въпрос на по-добро и по-ясно разграничаване.

    Така или иначе, и в две хилядната година имаше един дебат, но този дебат предстои. Безспорно, има много неща, които могат да бъдат подобрени в осигурителното законодателство. Може би скоро и на Вашето внимание ще представим тази концепция, която я разработваме за усъвършенстване на пенсионния модел. И която към 31 май трябва да я представим на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но преди да мине в Националния съвет за тристранно сътрудничество, ще я представим на Вашето внимание в Социалната комисия. Там, без да има разбира се точни текстове, защото текстовете зависят от това дали ще се приеме тази концепция за краткосрочни и дългосрочни мерки за усъвършенстване на модела, но ще има набелязани какви точно промени трябва да се направят в законодателството. Това е с превръщането на стажа, социалните пенсии за инвалидност, които, просто, определено бяха грешка в 2000 година. Тук е д-р Адемов, който знае, че това, просто, го проспахме и не намерихме много дълги години смелостта да кажем, че сме сгрешили.

    Но така или иначе, сега имаме не само шанса, но и задължението всички тези неща да ги оправим, за да сме сигурни, че в бъдеще няма да има такива негативни последици, както за финансирането, така и като социално напрежение. Защото определено, тези неща създават и социално напрежение, от тук вече и доверието в системата се губи. Така че, мисля, че много скоро ще бъдете много активни участници, ангажирани в целия този процес на подобряване на пенсионния модел и на законодателството. И ще разчитаме на вашата помощ и сътрудничество..

    ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
    Въпросът ми беше, ако отпадне таванът на пенсията, тогава каква сума ще получава?

    ХРИСТИНА МИТРЕВА:
    Остават към момента. Към момента тя, ако е, да кажем от 1.І.2012 г. пада таванът, тя остава на размера към 1.І.2012 г., като ще се индексира по реда, по който ще се индексират всички останали пенсии. Защото тя е отпусната в максимален размер. Щом отпада максималният, тя си остава в този размер. Защото тя не е обвързана с осигурителен доход и стаж.

    ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
    Колеги, ако нямате нищо против, да преминем към гласуване. Който е за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Гюзелев да вдигне ръка:
    „За” – 17 души.
    „Против” – няма.
    „ Въздържали се” – няма.
    Текстовете се приемат.

    Благодаря, колеги. Това е за днес.

    В точка „Разни” какво трябваше да представим? Да, да знаете, че писма с разни предложения до Комисията, с различни проблеми, с разни предложения, са на ваше разположение в секретариата.


    /Заседанието закрито в 16.15 часа/



    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА
    Форма за търсене
    Ключова дума