П Р О Т О К О Л

---

На 20 май 2010 г., четвъртък, от 16.00 часа, се проведе заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 232, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І” № 1. То бе открито и председателствано от временно изпълняващия длъжността „председател” доц. Геновева Алексиева.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, дами и господа, откривам заседанието. Всички имате дневния ред. Имате го пред себе си. Ако има възражения по дневния ред? Няма? Ако няма, да гласуваме дневния ред, както е предложен /изчита го/:
„За” – 16 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – няма.
Приехме да работим при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 002 – 01 – 38, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.

2. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 054 – 01 – 44, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 12.05.2010 г.

3. ЗАКОНОПРОКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 054 – 01 – 46, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 13.05.2010 г.

4. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 002 – 01 – 39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.

5. Разни.

Сред официалните гости виждаме министъра на труда и социалната политика
- господин Тотю Младенов, както и
- г-н Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” от същото министерство, както и
- г-жа Смела Нинева – началник на отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, също в МТСП, и
- г-жа Лариса Тодорова - държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, пак там – в МТСП
- г-жа Христина Митрева – Управител на НОИ и съветник на Министъра на труда и социалната политика
- г-н Олег Чулев – КТ „Подкрепа”
- г-н Димитър Манолов - КТ „Подкрепа”
- г-н Иван Раднев - КНСБ
- г-жа Румяна Георгиева - КРИБ
- г-н Георги Русанов – Съюз на пенсионерите
както и множество гости и експерти, по списъка пред вас.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата на господин министъра Тотю Младенов.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Социални партньори!
Във връзка с изготвените промени, във внесения от Министерския съвет за промени Кодекс на труда, които бяха предварително обсъдени и съгласувани, и приети с консенсус в Националния съвет за тристранно сътрудничество, с участието на социалните партньори. Те се състоят в единадесет основни групи, тези промени, които предлагаме са в единадесет основни групи.

На първо място, това е свързано със социалния диалог. Наложилите се обществени отношения показват, че със съдействието на синдикалните ни организации, за осъществяване на тяхната дейност, оказват /съдействие/ не само държавните органи, но и органите на местното самоуправление. Това налага допълването на текста, за да се регламентира изрично създаването на условия и оказването на съдействие на синдикалните структури и органи на местното самоуправление. Знаете, че ние, освен в Националния съвет за тристранно сътрудничество, създадохме и областните съвети за тристранно сътрудничество, които са към съответния областен управител и сега вече с този разширен кръг имаме възможност и на местната власт за една по-голяма прозрачност в дейността при взимането на решения и осъществяването на социалния диалог.

Втората група промени, които предлагаме, това са свързани със съдържанието на трудовия договор, като се уточнява, че наименованието на длъжността се определя съгласно националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, след съгласуване с председателя от Националния статистически институт.

Третата група промени, които предлагаме, са свързани с въпросът с отпуските. Уважаеми дами и господа, въпреки изричните регламентации в Кодекса на труда, които третират как се ползват отпуските, се забелязаха и през годините доста нарушения, във връзка с ползването на полагаемия се годишен отпуск, както на работещите по трудови правоотношения, така и на работещите по служебни правоотношения. В тази връзка сме записали текстове, които бяха допълнително съгласувани със социалните партньори, в които се казва, че отпуската, която се полага на работниците и на служителите, по трудови и по служебни правоотношения, трябва да се ползва в рамките на съответната година. Прави се едно изключение, най-много десет дни от неизползваният отпуск през годината може да се прехвърли да се ползва през следващата година. Това е едната част от промените.

Другата част е за неизползваните отпуски. Дава се възможност до 31 декември 2011 г. да се ползват всички отпуски, които са натрупани през годините и не са ползвани по една или друга причина от работниците и служителите. Освен това, се задължават работодателите в началото на всяка година да се направят графици, където лично да се направи график за работниците и за служителите, кога точно да ползват както полагащите им се отпуски, така и отпуските, които са със стара дата. По този начин смятам, че би трябвало веднъж завинаги да прекратим тази порочна практика, отпуската да не се ползва или да се ползва само част от нея, защото в крайна сметка това са завоювани права за работниците и за служителите и тази отпуска се дава, за да може човек да си възстанови силите, за да бъде работоспособен на своето работно място.

На четвърто място, промените които предлагаме, са свързани с случаите, това е един голям проблем, който се появи през последните няколко години, включително и миналата година, и тази година, когато работодатели, на път към страната, и без да упълномощят никой, няма кой да оформи трудовите договори и трудови книжки на хората и това създава винаги изключителни проблеми и хората не могат да се регистрират в Бюрата по труда и не могат да ползват никакви права, които имат. От тази гледна точка създаваме ред, за тези казуси, със съвместни проверки от Главна инспекция по труда, Национална агенция по приходите и Националния осигурителен институт. В такива случаи Главна инспекция по труда да има възможност да прекратява трудовите книжки в тези казуси, за да могат хората да ползват своите права.

На пето място са промените, свързани с контролния орган, Главна инспекция по труда, по отношение на санкциите и глобите.

На шесто място са свързани промените, които предлагаме пак в областта на Главна инспекция по труда, на контролните органи.

На седмо място вече идват гъвкавите форми на заетост, които приехме заедно със синдикатите и с работодателите. Съгласно § 3-г от Преходните и заключителни разпоредби идея на Кодекса на труда от първи януари тази година до 31-ви декември тази година, след предварителна съгласуваност с представителите на синдикатите и с представителите на работниците и на служителите, периодът, за който се въвежда непълното работно време може да бъде удължаван с още три месеца. Създава се една алинея, чрез която се гарантират правата на работниците и на служителите, когато освобождаването им от работа настъпва след прилагането на съществуващата мярка за гъвкавост на работното време. Ако в месеца, следващ периода, за който уговореното непълно работно време по трудовото правоотношение на работника или на служителя се прекрати, обезщетението по чл. 220 и чл. 221, ал. 1 и чл. 222 и чл. 224 от Кодекса на труда се определя от договорените в трудовия договор условия и допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. По този начин и работниците, и служителите няма да бъдат ощетени, тъй като, въпреки че поради въведеното от работодателя непълно работно време получават трудово възнаграждение в минимален размер, след прекратяване на трудовото правоотношение ще получат дължимите обезщетения, изчислени не на база на намаления размер на трудовото възнаграждение, а на база на уговорените в трудовия договор основни и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Това е много важно за работниците и служителите, които ползват тази възможност за намаленото работно време.

На следващо място, бих откроил също, до края на 2011 г. се удължава срока от 45 календарни дни с още 45 календарни дни, в рамките на една календарна година в случаи на производствена необходимост, при които работодателят, без съгласието на своите работници и служители може да им възлага временно извършването на друга работа в същото или в друго предприятие. За периода след 45-ият ден е необходимо съгласието на работника или на служителя.

На следващо място, друга от приетите антикризсни мерки за запазване на заетостта в предприятията, е създаването на правната възможност работодателите да пускат работниците или служителите в специфичен отпуск по икономически причини. За да се регламентира това право, за работодателят е създаден текст, съгласно който, до 31 декември тази година, работодателят ще може да представи неплатен отпуск,… ползвайки оперативните програми „Човешки ресурси”.

На следващо място, което също е важно, в промените, които предлагаме, в Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, се създава разпоредба, съгласно която до 31 декември т.г. осигурителният стаж на работниците и на служителите, за което е въведено непълно работно време се зачита изцяло, независимо от продължителността на работното време. За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, ще се зачита и времето, през което е ползвал неплатеният отпуск по Кодекса на труда. Това е също важно за работниците и служителите, които работят в тези условия.

И на последно място е създаването на специална разпоредба в Преходните разпоредби на Кодекса на труда се налага да бъде направено допълнение на Закона за здравното осигуряване, за да бъдат уредени здравно-осигурителните права на работниците и на служителите, на които е предоставен неплатен отпуск от работодателя при намаляването на работа. За това се създава специална разпоредба, в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване. За лицата в неплатен отпуск, предоставен по реда на ал. 1 от Преходните разпоредби на Кодекса на труда, които не подлежат на осигуряване на друго основание, здраво осигурителната вноска е изцяло за сметка на работодателя. Вноската се определя върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за тази година.

Уважаеми дами и господа, това са мерките, които предлагаме за промени в Кодекса на труда и пак искам да повторя, те са плод на един близо двумесечен труд между експертите на самото Министерство на труда и социалната политика, на Националния осигурителен институт, на Агенцията по заетостта и на експертите на социалните партньори. Затова, имайки предвид важността, колкото е възможно по-бързо да влязат в сила тези мерки, Комисията по труда и социална политика да ги обсъди и евентуално да вървят натам, за да може най-късно, от първи юли, ако процедурите в Парламента позволяват това, да влязат в сила тези промени и с тази промяна да има реален ефект от тях.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви.
Откривам разискванията.

МАЯ МАНОЛОВА:
Иска ми се да чуя какво е мнението на социалните партньори по предлагания законопроект. Така или иначе, те присъстват на заседанието на Комисията…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Да. Да чуем и социалните ни партньори.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ:
За протокола, от КТ „Подкрепа”.
Министър Младенов, в експозето, което направи, спомена на няколко пъти, че тези изменения и допълнения са резултат на взаимен консенсус. Аз бих могъл някои точки да ги критикува, но съм част от този консенсус. Това е постигнато. Работодателите също имат своите съображения да ги критикуват. Но няма никакъв смисъл да възпроизвеждаме този дебат отново в залата, консенсусът е налице, такъв, какъвто е, ще ги приемеме, макар и някои от тях със скърцане със зъби. Но ситуацията е такава, каквато е. И няма причина да ги критикуваме.

Но има няколко неща, които ме смущават, като експерт. На няколко места се въвеждат необезпечени права, свързани с неплатен отпуск и други, които се зачитат за трудов стаж. И за осигурителен стаж. След по-малко от две седмици, тук поне, такъв е графикът, вие ще трябва да обсъждате, как да го кажа, промени в някакъв вид в Кодекса за социално осигуряване, за които ще ви се обяснява, че се дължат на това, че системата е в материален недостиг и т.н. Ще ви обяснят как тя е пропаднала и паралелно с това финансово пропаднала и паралелно с това вие днеска ще въведете отново необезпечени права. Т.е., тези неплатени отпуски, в които работодателите ще могат да пускат своите работници, ще се зачитат за осигурителен стаж, но срещу тях няма внесени осигуровки. Да знаем колко е възможно за тези периоди някакъв вид осигурителна вноска да се внесе, макар че нашата осигурителна система е толкова тежко объркана, и работодатели участват, и работници, и държава, и синдикати, и не знам въобще още кой, и там наистина трябва да се правят някои важни неща. Аз лично, като експерт, съм против въвеждането на необезпечени права. Но експертите никой не ги пита. Така се намаляват и осигурителни вноски от години наред, макар да е ясно, че системата ще влиза във все по-дълбоки дефицити, ...решението си е единствено само политическо, ваше, и пак грешно. И макар да сме дали своя консенсус за тези промени, пак ви казвам, за някои от тях със скърцане със зъби, все пак казвам, това е ситуацията…
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Имате думата.

ИВАН РАДНЕВ:
Представител съм на КНСБ. Юрист.
Добър ден, госпожо заместник-председател!
Господа народни представители!
Аз искам да кажа, че ние като организация също подкрепяме промените по принцип. Но тези промени са обсъдени, аз съм дал съгласие, като имам опасения само в две насоки. Т.е., не става дума за някакви сериозни промени, но едното е свързано с § 15 – антикризистните мерки. Ние сме дали съгласие за тях и ги подкрепяме. Конкретно става дума за § 3 „д”, при което се въвежда работодателят да може да изкара своите работници в 60-дневен неплатен отпуск. При това положение, за нас възникна притеснението, всъщност работниците, какво ще правят през тези 60 дни, т.е. от къде ще получават средства, за да посрещнат насъщните си разходи. За това, че нашето предложение, ние сме го записали в становището си, че е въведено, когато работниците бъдат изкарани в този отпуск, знае ли човек колко ще е той, работодателят не само като условие,…..пак по § 3д, но и други мерки по оперативната програма за „Развитие на човешките ресурси” да ги ползва до момента, в който работниците се изкарват в неплатена отпуска.

Второто ни е опасение е, че продължава режима за ползване на отпуски да бъде разрешителен, и възниква една специфична хипотеза, ако работникът иска да ползва своя отпуск, но работодателят, по някаква причина счита че, не е подходящо, този работник му е ценен, нужен, как ще се уреди отпуска, когато работникът иска своя отпуск, а работодателят не иска, този срок се обезсмисля до първи януари 2011 година.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Само, ако ми позволите, да отговоря съвсем накратко на поставените въпроси. Действително бяха направени много компромиси от страна на работодателите, и на синдикатите, и накрая, за да се стигне до този консенсус, което прави чест на социалните партньори, от друга страна тези мерки, голяма част от тях са временни - до края на тази година. За да дадем възможност, от една страна на работодателите да ползват малко по-гъвкаво работното време за работниците и служителите в условия на криза, и от друга страна, да защитим права на работниците и на служителите. И пак казвам, това е временно – до края на тази година.

На второ място, няма пречка през тези 60 дни работодателят да ползва мерки или програми от оперативната програма. Така че, ако той е активен в тази посока, може да защити интересите на работниците и на служителите.

И на трето място, по отношение на последния въпрос, който зададохте за натрупаните отпуски. Контролните органи, Главна инспекция по труда, е главно тази, която следи за контролирането на състоянието на спазването на трудовото законодателство, включително за работното време, почивките и отпуските. Когато има нарушение се сигнализира контролният орган или чрез синдикатите, или директно, за да може да се възстанови правдата по този казус.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.

РУМИ ГЕОРГИЕВА – КРИБ:
Аз бих искала да се присъединя към казаното от господин Манолов, че постигнатият консенсус около промените в трудовото законодателство бяха плод на много дълги разговори и намиране на един баланс от едната и от другата страна. И двете страни, по време на преговорите проявиха далновидност, и разумност, и се опитаха да намерят максимално приемливото и за двете страни предложение, приемайки ситуацията, в която се намираме.
Да, предложението за мярката и излизането в неплатен отпуск, то на практика беше предложение от страна на синдикатите, с което работодателите се съгласихме. Ние също поехме едни ангажименти за изплащане на обезщетения към момента, към който излиза, но идеята, виждането за тази мярка беше, когато има недостатъчно работа и трябва да бъдат освободени работници, последствията, ако позволяват да се върне отново на работното място. Самата мярка като идея е максимално използване на всички възможности, които ни предоставя трудовото законодателство и условията на труд, както и заетостта, Законът за насърчаване на заетостта, за да можем да получим максимален ефект. Ако тръгнем в момента да правим каквито и да е предложения, то се опасявам, че отново ще се върнем в началото на едни дебати, които много трудно бяха постигнати за този консенсус. Така че, ние вече сме дали съгласието си, това, което много притесняваше, мисля че и синдикати, и работодатели – беше отлагането на неизползваните отпуски. Силни притеснения имахме. Бяхме разбрани от правителството. Беше удължено, така че ние сме дали нашето съгласие, консенсусно по законопроекта.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Госпожо Алексиева!
Уважаеми господин министър!
Колеги!
Аз, като всички останали колеги, разбира се, че подкрепям постигнатият консенсус между социалните партньори, защото знам, че консенсус в областта на трудовите и на осигурителните отношения не се постига толкова лесно, трябват усилия. Поздравявам за това, че са намерили механизъм за ползване на платения годишен отпуск. Но тук имам известни притеснения, които искам да ги споделя.
Какво би се случило, ако след 2011 година, съответно 31 декември 2010 г.всъщност, първи януари, все пак се окаже, че в някои случаи, работници или служители, имат неползван платен годишен отпуск, т.е. с други думи има ли опасност, може ли да го загуби платен годишен отпуск? И ако има такава опция, какво се случва тогава?

Второ, понеже сега променяме този чл. 46, § 3 на внесения законопроект, където са записани „държавни органи”, с чувството на завършеност искам да помоля още веднъж колегите от Министерство на труда и на социалната политика и ние като Комисията да огледат още веднъж текста, защото в Закона за администрацията няма думите „държавни органи”. Когато е писан Кодекса на труда, вероятно е имало държавни органи, но сега, в новоприетият законопроект за администрацията пише „органи на изпълнителната власт”, такива има, които се разделят на централни – Министерски съвет, министър-председателя, заместник-министър-председателите и министрите и териториални, които са областните управители и кметове на общини. Това е разделението по Закона за администрация. Това го казвам, чисто в технологичен ред, да се изчисти, да се огледа още веднъж, за да няма несъгласуваност. На второ четене, когато се гласува, евентуално, ако прецените, че е добре и уместно, да се промени, това е …

Трето, за т.нар. „отпуск по икономически причини”. Ясно е, че сме приели това, през годините има достатъчно дарен трудов стаж, без да е подплатен с осигурителни вноски, което не означава в никакъв случай, че трябва да продължаваме с тази порочна практика, защото …Когато надницата? се плаща за сметка на държавата, осигурителните права са дарен стаж, а когато трябва да се плаща здравно осигуряване, то е за сметка на работодателя…Значи, здравното осигуряване го плаща работодателя, а социалното осигуряване - дарен стаж без осигурителни вноски. Това, според мен, е различен подход по решаването на проблемите, категорично неправилен. Защото аз съм човек, който не е против работодателите, но искам да има балансирано отношение между работодатели и работници и служители.
С тези бележки, ако се намери механизъм, при който да се ползва целият отпуск, който е отложен по различни причини през годините, и ако се реши този въпрос с отпуск по икономически причини, видно е, че то е в крайния случай, когато са изчерпани другите възможности и е временна мярка до 31.12.2010 г., вярвам, че това дава възможност работодателите да подходят гъвкаво, за да предпазят от съкращение работници и служители, но в крайна сметка, това, което каза колегата от КНСБ, че в този период те са в неплатен отпуск и няма възможност да получават каквито и да било доходи, освен ако работодателят не прецени, че може да участва в оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.Това са в общи линии бележките, които биха могли да подобрят предложения законопроект.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Масларова, искате ли думата?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Да, благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър!
Заместник-министър!
Колеги!
Съвсем нормално и естествено е в тия специфични икономически условия, в които се намира не само нашата страна, да се пристъпи и към някои законодателни промени, които са свързани с определен период от време, за определени дейности и решават възникнали проблеми.
Безспорно, това, че се удължава срокът за използване на отпуските, които са натрупани през годините, е един добър сигнал. Аз прочетох, че за това е виновно предишното правителство, но сигурно е много удобно така да се говори, но искам да ви дам една информация, за протокола, че през 2005 г. – август месец, Министерство на труда и социалната политика отпуските бяха между 50 и 110 дни. Така че, явно, те са се натрупвали през годините, било то във връзка с членството на България в Европейския съюз и налагане на ново законодателство, усилията които са се полагали, законодателна промяна и т.н. Аз определено считам, че няма да е лесно, в отделни области, особено там, където има производство, да се дадат, ако има натрупани такива отпуски. Също и в държавната администрация, още повече, че при тези съкращения, които, ако се извършат, също има определено затруднение за изчистване на отпуски, които са в рамките на над сто дни, което е де факто няколко работни месеца, работни месеци. И ще бъде една трудна задача. В крайна сметка, да се надяваме,че ще успеем да се справим и ще се вложим в регламента и в Конвенцията, която е на Международната организация на труда.

Преди малко, тук беше казано от няколко страни, все таки подарения стаж, не е най-доброто нещо, аз също съм против това да се зачита за трудов стаж време, през което няма осигурителни вноски. Нашата осигурителна система без друго има доста сериозни проблеми и ми се струва, че тук бихме могли да търсим и по-друг начин на разрешаване между първо и второ четене. Разбира се, с някакви минимални, дори и символични суми?, но да има някакво участие в системата.

Д-р Адемов каза, че поради важни икономически причини да се прехвърли платеният отпуск от една текуща година в следваща, но в законопроекта е записано „важни производствени причини”. Производствени причини няма в търговията и в услугите. Така че, тук трябва също да се мисли между първо и второ четене, да се направи съответната корекция.

Аз бих изявила един такъв въпрос. В Преходни и заключителни разпоредби, тъй като това е една от антикризисните мерки, в § 8 „б” е записано, че за 2010 г. не се предвижда представително облекло по чл. 40 ал. 1-ва. Практиката е, че такова облекло се предоставя в началото на годината. По принцип. В повечето случаи. Искам да попитам: Какво в крайна сметка какво ще стане? Ще вземем ли тези пари, които са раздадени вече от съответните работодатели, било то в държавния сектор, по-скоро в държавния сектор или ще им дадем за половината година, защото накрая ние вече сме месец май. Ако влезе законът в сила от първи юли, това значи, че тези, които са изплатили облекло, за работно облекло, дрехите, т.е. за представителното облекло са дали сумите, трябва да връщат половината или какво? Какво правим? За мен това не е някаква антикризисна мярка, защото, ако пък да сложим частния сектор, който, пък евентуално, изработва това представително облекло, ние там създаваме другото напрежение, че тези хора няма да имат работа. Защото, ако сложим една доста голяма сума от хора, които получават представително работно облекло и средства за облекло, то се изработва от фирми, които не са държавни фирми, обикновено те са в частния сектор. Така че, тук трябва да се помисли, просто, защото е записано, че не се полага. И че Министерство на финансите ще направи съответната корекция, трябва да видим за какво става реч, ще връщаме ли пари на тези, т.е. тези, които се взели пари за облекло, ще ги връщат ли или ще им се опростят, а пък няма да се дадат на тези, на които е дадено, просто, считам трябва да се коригира, защото, така записано, е сигурно, че няма да се дават, ако беше октомври месец миналата година. Но ние сме в средата на бюджетната година почти и това би създало някакви затруднения. По принцип, ние ще подкрепим законопроекта, като съответните бележки ще ги дадем, за изчистване някои детайли, между първо и второ четене.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Само едно изречение. Госпожа Масларова, Вие говорите за важните производствени причини, поради които, работодателят, евентуално, може да отложи за следващата календарна година платен годишен отпуск. А това, за което аз говоря, е т. нар. неплатен отпуск, за него изобщо не е казано по какви причини работодателят, без съгласието на работника, как ще го накара да излезе в 60 дни отпуска, които са два месеца, три месеца 60 работни дни…Неплатен отпуск…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата на господин Гумнеров. После на Вас…

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаеми колеги!
Аз категорично ще подкрепя предложените промени, не само защото те са антикризисна мярка, и не само защото те са постигнати като един консенсус, между социалните партньори, нещо, което е много трудно да се постигне с толкова отстъпки. А защото в момента те са абсолютно необходими. Знам, че те са постигнати и с отстъпки и от едната ,и от другата страна, от двете страни и както се каза тук, те са скърцали със зъби, предполагам че и при работодателите е било същото и от другите е било същото, но е факт, че те трябва да бъдат приети, защото ситуацията е такава.
Искам да кажа за тези 60 дни, да, вярно е, тези 60 работни дни, проблемът е, 60 дни, господин Адемов. Но другият вариант е…по-добре да го пуснат 60 дни неплатен отпуск, след което той да се върне отново на работа е по-добре, отколкото да освобождаваш работника си. Още повече, тези 60 дни, първо, че са временно мярка. Второ, тук се казва, че първо трябва да се мине през всички останали процедури, които са свързани с работа за непълно работно време и т.н. И аз между другото се съгласявам с господин Манолов, ние имаме известни резерви относно финансовата обезпеченост, защото действително как да се зачита за осигурителен стаж без да се внасят осигуровки, но както беше казано, аз разчитам на това, че това е една временна мярка, която е антикризисна, във връзка с кризата.
Малко ми се стори тук, към колегите от КНСБ, ми се стори малко пресилена идеята да задължаваме работодателите да ползват програмата „Развитие на човешките ресурси”, защото, в крайна сметка, ако работодателят има възможност или желае, той може да я ползва, но да го задължаваме е несериозно. Но тук за отпуските се радвам, че най-после, някой заяви кардинални мерки за едни точни правила за ползването на тези отпуски, както това удължаване до края на 2012 г. в голяма степен ще изчисти проблемът с натрупаните големи отпуски, който трябваше да спре да работи, както в администрацията, така и в много фирми. Така че, аз ще подкрепя категорично законопроекта. И между другото, господин Младенов, вярвам в Министерството на труда и вие сте от малкото министерства, където повечето неща, които минават, минават със сериозен консенсус.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря и аз.
Имате думата, д-р Костов.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Госпожо председател!
Господин министър!
Госпожи и господа колеги!
Мисля, че натрупването на неизползван платен годишен отпуск от работниците и служителите създава много-много проблеми, вътрешно задлъжнялостта, сериозен проблем е пред работодателя при прекратяване на трудови договори, пенсиониране и т.н. В този смисъл, предложените промени в Кодекса на труда, които целят създаване на ясни и точни правила за използване на годишния платен отпуск са нещо много-много положително. В становището на КТ „Подкрепа”, което прочетох с внимание, е записано, че ползването на годишния платен отпуск е изцяло процес, зависещ от работодателя. Моят управленски опит, доколкото го имам, е показал, че това не е точно така, въпреки че аз, винаги в годините съм се стремял да регламентирам ползването на отпуск от служителите. И да си призная, че не съм успявал, предполагам, че подобна е практиката и с други колеги, които са се сблъскали с тази материя.
Когато обаче едни правила са прекалено строги, мисля си, че те не действат достатъчно добре. В този смисъл аз предлагам и това, разбира се, ще го направя между първо и второ четене, възможността да се ползва част от отпуск през следващата календарна година, тези рамки, до десет работни дни, да не бъдат само при фиксираните в поправките условия. Като може да се предвиди това да стане в първата половина на следващата година. В сегашния няма фиксиран брой дни /към реплика от залата/.
Инак и мен ме смущава това, че се признава за осигурителен стаж времето в неплатен отпуск, без да постъпват осигурителни вноски, макар и аз да не споделям позицията, синдикално, че една от причините за дефицит в осигурителната система е и непрекъснато намаление на осигурителните вноски в последните десет години. Но все пак, консенсус е постигнат. Какво остава, ние да се отнесем достатъчно сериозно и отговорно към предложените текстове, заедно да ги прецизираме, защото един основен закон, какъвто е Кодекса на труда, трябва много внимателно да се променя.
Благодаря.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Ако може, само да се опитам да отговоря за представителното облекло. Това също беше, госпожо Масларова, един много тежък компромис между работодателите и синдикатите. И също временна мярка – до края на тази година да бъде в сила, за да се спестят средства в икономическата криза. Действително, голяма част от институциите бяха раздали това представително облекло на своите работници и служители, други не бяха го направили. Затова, това, което коментирахме и с Министерство на финансите, тези които не са го направили, няма да го направят до края на тази година; а онези, които са го направили, няма да връщат работното облекло или пари, просто, ще им бъде удържана цялата сума на ведомството, което го е дало, от издръжката на съответното ведомство. Такава е идеята. Самите хора няма да връщат пари или представителното облекло.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря. Имате думата вече, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА:
Благодаря.
В моето изказване застъпвам становището на Коалиция за България. Хубаво е да разделим в три групи предложенията за промени. Част от тях са добри и няма как да не бъдат подкрепени. Част от предложените мерки не решават проблема, с оглед на който се предлагат. Част от тях, определено са неприемливи.
Да караме по ред.
По отношение на предложения механизъм за ползване на натрупаните платени отпуски. Определено те не решават конкретния проблем, свързан с предстоящото съкращаване на разходи в публичния сектор, разбирано като съкращение на хора, тъй като във времевия график, който се предлага, до края на 2011 година, определено, при направени съкращения, ще трябва работодателят, включително тогава когато това е държавата, да изплати на освободените служители дължимите им обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск. Така че, е добре да се слага ред.
Но от друга страна, това няма да реши въпросът с обезщетенията и с натоварването на бюджета, тогава когато се пристъпва към уволнения. В този контекст, аз считам, че забележката затова, че част от държавните служители и работниците практически ще бъдат лишени от платения си отпуск и от обезщетенията, които биха получили, това са тези, които ще продължат да работят и след края на 2011 година, или отпускът, който са натрупали е над възможния десетдневен, който могат да прехвърлят за 2010 г. Това ограничаване на техните права е неприемливо, предвид фактът, че така или иначе, ефектът, който се предвижда с тази мярка, няма да бъде постигнат. И затова, за мен е неприемливо съгласието от страна на социалните партньори, защото, уважаеми синдикати, на практика хората ще бъдат лишени от ползването на платения си отпуск тогава, когато няма да могат да го сторят до края на 2011 година. Така излиза от предложения законопрект, освен, ако нещо не съм разбрала. Само в случаите, когато бъдат уволнени, тогава утешението при уволнение, ще им бъде, според мен, че ще им бъде платен. Но за тези, които ще продължат да работят, отпускът ще бъде загубен и като възможност за ползване, и като възможност за финансово обезпечение.
Според мен би следвало, след като се слага ред, по принцип, в тази система, то да се регламентират и ангажиментите на работодателя, в случаите, в които той няма да спази предвидената процедура. Например, наистина, е важно при производствени причини, може да бъде прецизирано, но както и да бъде прецизирано, ще има случаи, при които работодателят ще ползва това широко понятие и ще го тълкува по начин, който на него е изгоден, както е посочено в Закона за държавния служител при неотложни нужди или нещо такова, когато нуждите на службата налагат. Т.е. това е една субективна преценка на работодателя, от която трябва да бъде регламентирано право на работника или на служителя да бъде защитен. Но това може да стане по реда на предложенитяа между първо и второ четене.
По т.нар. отпуск, „неплатен отпуск по икономически причини”. Има два проблема, според мен, в разписването на тези текстове. Първият е с разписването на ситуацията, кога работодателят може да използва тази възможност и вторият, за това, доколко ще бъде ощетен работникът от ползването от работодателя на тази възможност. Аз принципно, ние от Коалиция за България, принципно подкрепяме това, защото това е един шанс, квалифицирани работници да запазват работата си в условията на икономическа криза, но това в никакъв случай не трябва да бъде за сметка на техните права. И в този ред на мисли бих ви предложила, да се запознаете по-внимателно, да изчетете предложенията, които правим с нашия законопроект и, просто, да преодолявате автоматичното си желание да отхвърляте всичко, което предлага опозицията. Защото, в конкретния случай, твърдя…държа да отбележа, че предлагаме по-добър вариант за регламентиране и на двата пункта – именно кога и при какви условия да може да се ползва от това си право работодателят, и второ, предлагаме работникът да бъде обезщетен с една втора от работната си заплата за този период. Т.е. да могат да му бъдат дадени някакви средства за преживяване, което е едно по-добро решение.
На трето място, предложенията за изплащане на обезщетения в хипотезата на непълно работно време или на отпуск, неплатен отпуск по икономически причини, които са § 3 „б” и ал. 3 на § 3”д” – това са текстове, които съвпадат с нашия законопроект и ние ги подкрепяме, защото, макар според мен, те да следват от самата логика на Кодекса на труда, на Кодекса за социалното осигуряване и в много от случаите работодателите ги прилагат превратно. И те се нуждаят от допълнителна регламентация, така че следва да бъдат подкрепени.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Имате думата господин Манолов.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ:
Благодаря и аз.
Нещо, за което не стана дума, мисля че е важно да го знаете, тъй като не се спомена от никого. Цялата тази история с платените отпуски, тя е в пряка връзка също и с болничните. Често пъти фалшивите болнични, така както е прието да се наричат, се появяват като резултат от невъзможност да се ползват платени отпуски. И в рамките на дебата, който водихме помежду си и в Националния съвет за тристранното сътрудничество, ние се съгласихме, че проблемът с отпуските е голям проблем и той не бива да бъде изоставен на този етап на неговото решение, такова, каквото се появи сега. Ние се съгласихме, че ще проведем един специализиран дебат по въпроса с отпуските, защото по тази тема всички имаме много грехове. И ние, синдикатите, имаме грехове, и работодателите имат грехове, и всичките, които сме в цялата тази история, защото ние всички считаме, че, разбирате ли, във възможността да лишиш? от тези отпуски, които компенсирш възможността да получават по-високо възнаграждение. Това е една странна, стара логика, която ние години наред прилагаме, за да се харесаме на нашите хора, и те, защото им изнася, че те при уволнение, пенсиониране, съкращение и Господ знае какво, имат възможност да получат тези пари, които не са получени и които са заработили, но това е невярна логика. Не го решава /проблемът/. И в този смисъл, ние се съгласихме, че приемаме тази мярка, която сега се предлага за временна и ще търсим едно трайно, устойчиво решение на въпроса. Така че, тепърва ще го гледаме. В тези неща, които се предлагат във вашия законопроект и в законопроекта на кабинета за т.нар. „неплатени отпуски” има един много тънък елемент, а той е, да речем, че ако работодателят се възползва в края на 2010 г. от това си право или непосредствено в началото на 2011 г., това става една хубава половин година. Това става една хубава половин година. И възможността да се чистят стари отпуски се намалява. Ние си говорихме, ние работодателите да решим този въпрос, но ни е страх, че просто може да не ни стигне времето.
И другото, от което мен лично ме е страх, че може утре да се появят някакви съдебни дела, които ще се водят извън България, на база международно правни документи, които да казват, че това тук, което си приказваме в тази зала, просто, не е вярно и няма никакъв смисъл. Някой може да осъди държавата, за съжаление, на база на международни правни норми…Пак казвам, това, което в момента имате намерение да правите е единственото работещо в ситуацията, в която сме.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Извинявам се, понеже за отпуските искам само малко, две думи да кажа. Аз много се радвам, че започна тази дискусия преди около месец за отпуските, за да се види, че в крайна сметка, всички имаме отговорност по този въпрос. За ползването на права, за ползването на отпуска, както синдикатите, така и работниците, така и работодателите, така и държавата. Защо? Защото сега ще ви дам един пример от практиката на Главна инспекция по труда. По контрола по спазването на трудовите правоотношения, специално в частта работно време, почивки и отпуски, всички жалби, които идват от работници и служители, и от синдикати, третират единствено и само проблеми, свързани с работното време и почивките. Отпуските, почти никой не се жалва за това, дали ги е ползвал, дали не ги е ползвал, дали работодателят му е забранил да ги ползва. И т.н. Ако има такива, те са изключения. Така че, от тази гледна точка, действително, това, което каза господин Манолов и самите синдикати, и самите работниците и служителите, трябва да си ползват правата по отношение на ползването на отпуските.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Имате думата, д-р Шайлекова.

СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Уважаема госпожо председател!
Господин министър!
Драги колеги!
Накрая и аз от името на групата на ГЕРБ искам да кажа, че ние, естествено, ще подкрепим тези промени в Кодекса на труда и благодарим за разбирането от страна на социалните партньори. Както се вижда, не е било лесно да се постигнат тези антикризисни мерки. Искам да уверя и нашите колеги и от ДПС, и от Коалиция за България, че ние ще се съобразим с техните предложения и между първо и второ четене ще направим съответните промени, разбира се, и ние имаме някои предложения. Но по отношение, искам само с две думи да кажа, че по отношение на т. нар. „неплатен отпуск по икономически причини” още в началото на 2009 година, в едно предприятие в Троян, „ЕЛМА?”, собственост на Николай Донев, бяха пуснати работниците в четири месечен неплатен отпуск /набляга на четири месечен неплатен/, без те да са съгласни с това, без някой да ги пита. Така че това, не е мярка, която ние измисляме сега, това е гласувано, консенсусна е тази мярка. Трябва да ви кажа, че по отношение на отпуските, имаме техните искания, техните проблеми с над двеста /набляга/ дни отпуск. Защо се е допуснало това досега?! В резултат на една година не са натрупани отпуски. Те са натрупани от години наред. Защо досега не е имало такъв ред?, защо не е правено така. Примерно, в Министерство на отбраната, в Министерство на вътрешните работи такова нещо не може да се допусне! До март месец на следващата година трябва да са изчистени всички отпуски. Това, просто, е трябвало много по-рано да стане, а не сега да се чудим как да ги изплащаме, от къде да търсим пари, точно в този кризисен момент.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имате думате, д-р Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Аз се възползвам от процедурното право на реплика, за да кажа следното. Изобщо не съм убеден, че сега решаваме въпросът. Вярно е, че това е най-добрият вариант от всички обсъждани. Вярно е, че имаше и по-тежки варианти. Но аз, въобще, не съм съгласен с тезата, че предните правителства не са правили необходимото да се следи спазването на трудовото законодателство. Ще цитирам два документа, които Емил Мирославов, си спомням, че ги е писал. Министерство на труда и социалната политика изготвя писмо № 74-97 от 15 юни 2004 г. , с което казва: относно правото на работодателя да задължи работника да ползва платения си годишен отпуск, т.е. до всички браншови организации се разпространява това писмо, с надеждата, да се им се припомни, че трябва да се спазва Кодекса на труда. След това, следва писмо № 139-66 от 18.ХІІ.2007 г. - за начина и реда за ползване на платения годишен отпуск. Т.е. държавата, в лицето на Министерството на труда и социалната политика, полага усилия да подсети работодателите. Ясно е, че е свързано с разписването на текстовете. И досега имахме текстове, които, ако се спазват, няма да се стигне до тази ситуация. Сега обаче, „Подкрепа” цитира с право международноправни документи, по които сме страна. Изведнъж работникът и служителят, при положение че е оправен и може да разчита тези документи, може да се възползва от правата по Кодекса на труда, ще си загуби отпуската и ще сезира тези европейски съдилища, международни и ще спечели. Така че, въобще не мисля, че въпросът е решен. Пак повтарям: съгласен съм, че това е решението към днешна дата, но всички тези въпросителни остават. И не си мислете, че примерно, с екзекутивен текст може да се реши този въпрос. Да не напомням, имало е писма, цитирам, по номера. Но е нерешен въпрос. Сега не знаем с камшик дали ще се реши. /реплики от залата/ …

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Аз не съм заплашвал никого… Работодателят дава възможност…

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Сега обаче се внася заплаха, ако не ги изпълнят…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имате думата.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Какво означава това? Това означава, че някой системно не си е вършил работата. Щом като едно писмо е било ясно, че няма да бъде възприето правилно, каква е причината, всички да си мълчат, да чакат то да не бъде зачетено! И пак да не се спази трудовото законодателство! И пак да се отвори този огромен проблем, язва, и ние днес седим и чакаме…Двайсет години! Защо не е бил решен двайсет години?! В момента ние разписваме текст, който, аз смятам, че няма да дава тази възможност. Винаги става така, като се смени някоя политика или се смени някое правителство, всички почват да обслужват своите си интереси. За първи път това не става, за първи път се спазват интереси, които са в полза на държавата. За съжаление, това става в много тежко време, когато държавата е разграбена тотално, няма да повтарям защо. Когато при такава тежка криза, днеска някой тук ми казва: „Тази работа няма да стане така, защото еди какво си!” А как да стане!? Като този проблем е натрупан с години, и някой да казва – те не ме чуха… Защо не направите нещо друго, което да донесе решение? Когато има решение и то е очевидно единственото възможно, ние няма да бъдем критикувани… Че ще се справим само текущо, защото досега …не е било решено…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Реплика на госпожа Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА:
Аз се надявах, че тук няма да се стигне до абсолютно политически изказвания, които нямат връзка с темата. Но понеже, така или иначе, стигнахме до това, искам да Ви кажа, уважаема госпожо, че всички седящи около тази маса, както и всички български хора си дават сметка откъде е възникнал проблемът. Проблемът е от несигурността, която съществува в държавните служители в администрацията, политически чистки най-вече, което се потвърди…/заглушават я от залата/ …от началото на това управление…Всеки държавен служител се изправя, за всеки случай, в случай че бъде репресиран от новото управление, което на практика се потвърди от това, което се случва от началото на този управленски мандат. Администрацията е неотстъпна…, аз имам процедура. Момент, само да се доизкажа.

Второто, което искам да кажа, че този проблем, никога не е стоял по такъв начин, пред никое досегашно българско правителство. Защото да се докараме до там, да не можем да платим обезщетенията на уволнените служители, никое управление никога не се е докарвало. Така че, този проблем, за първи път се появява сега, досега, просто, не е бил проблем! .

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Добре.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Госпожо председател, моля, тъй като се изказаха всички парламентарни групи, становища, изказа се министърът, изказаха се социалните партньори, аз имам процедурното предложение да приключим с изказванията и да преминем към гласуване. Моля да подложите това предложение на гласуване.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Така, чухте процедурата.
Да гласуваме, който е за приключване на дебата и да преминем към гласуване, да вдигне ръка:
„За” – 12 гласа.
„Против” – 1 глас.
„Въздържали се” – 2 гласа.

Колеги, чета текста, който подлежи на гласуване /чете/: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002 – 01 - 38, внесен от Министерски съвет на 12.05.2010 г.
Който е „за”, с вдигане на ръка, да гласуваме:
„За” – 15 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържал се” – няма.
Законът се приема.
Преминаваме нататък:

ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Гледаме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 054 – 01 - 44, внесен от Емилия Масларова…Искате ли думата като вносител?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми господин министър!
Господин заместник-министър!
Колеги!
Надявам се, че темите, които обсъждаме, са достатъчно важни и достатъчно близки до хората, така че да не влизаме в кресчендо, просто, по-спокойно да обсъждаме всичко, което е представено днес. То е съвсем кратко предложението, което ние правим за промяна в Кодекса на труда. Създаваме нова алинея в чл. 137, която всъщност дава право на намалено работно време, еднократно, до един месец, в рамките на един месец, тогава, когато детето се настани в детско заведение. Имам предвид детска ясла. Точно и категорично казано. Текстът е такъв. Приемане на намалено работно време еднократно в рамките до един месец от настаняването, именно на родител, чието дете е настанено в детска ясла.
Коментирам съвсем точно текста. Каква е причината, за да предложим с господин Стойнев тази промяна? Срещите, които имахме с младите хора, с майките, те споделят, че доста трудно се адаптират децата между една и две години в детските ясли. Законът не ги защитава в достатъчна степен, от това те да могат да имат по-гъвкаво работно време, докато детето се адаптира в детската ясла. Защото те могат да заведат детето в детска ясла сутринта, то да стои там до към 10 часа, до 11-12 часа, през това време майката да бъде на работа; след това тя да вземе детето или обратно, съобразно времето, в което е най-подходящо за адаптиране на детето.
Аз внимателно изчетох позицията на Министерство на труда и социалната политика, както и на Конфедерацията на независимите синдикати в България, КНСБ подкрепя това предложение – даже го разширява; Министерство на труда и социалната политика ни препраща към чл. 138 от Кодекса на труда, в който, всъщност, се казва, че страните по трудов договор МОГАТ /набляга на могат/ да уговорят работа за час от законоустановеното работно време, т.е. непълно работно време, в тези случаи се определя продължителността и разпределението на работното време.

Колеги, но там е казано МОГАТ. Своего рода малко пожелателно – може или не може. Работодателят може и да не се съгласи. Затова ние искаме да има този текст задължителен характер, т.е. работодателят в този период, понеже говорим все за един такъв период, в който има висока безработица, в който младите хора се страхуват, особено когато децата са малки, дали няма да бъдат освободени. Така че, ние смятаме, че това е един добър текст, т.е. в никакъв случай не влияе нито на бюджета, по никакъв начин не създава никакви затруднения нито на работодателя, нито на родителите, точно обратното – дава възможност; още повече, ние сигурно след известно време ще гледаме и концепция за пенсионното осигуряване и т.н. в тази демографска ситуация. И аз мисля, че това е един шанс за родителите да бъдат те спокойни при настаняване на децата в детски ясли. Не сме дали разчет икономически и финансов, защото той няма, не е свързано с разходи от страна на когото и да било, а е една договореност между работодателя и майката или бащата, или семейството, но договореност, която в максимална степен защитава младото семейство, а не желанието на работодателя да бъде или да не бъде.
И при това то е еднократно, до един месец.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
И аз благодаря.
Господин министър, ще вземете ли отношение?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря , госпожо председател!
Уважаема госпожо Масларова!
Уважаеми народни представители!
Ние, действително, сме изложили нашите мотиви по законопроекта. Не че сме против това, което предлага госпожа Масларова. Но сме против това да се регламентира допълнително в Кодекса на труда. Защо? Защото, в крайна сметка, Кодексът на труда регламентира управление на производствени процеси, свързани с работата. Кога да се ползва намалено работно време, в определени казуси, при лоши условия на труд, докато се подобрят тези условия на труд и т.н. А чл. 138 от Кодекса на труда действително, е дал тази възможност на работодателя, заедно със синдикатите или с представителите на работниците и служителите в предприятието, ако няма синдикати, да регламентират за определени казуси, за определени служители, които да ползват по друг начин редът за ползването на работното време. Без това да ощетява останалите работници в самото предприятие. Именно от тази гледна точка ние смятаме, че законодателят ни е дал тази възможност.

От друга страна, аз се съмнявам, че един работодател, който има служител, който има такъв проблем с малко дете, не би се съобразил с неговото искане, защото, ако той е добър работник и работодателят има полза от него. Така че, нека да не отиваме в презумпцията, че работодателят ще бъде винаги против да даде допълнителна възможност на този работник да ползва друг график на работното си време, който му дава чл. 138 от Кодекса на труда. Във връзка именно с младите хора, които работят, които имат малки деца, които са в детска градина и имат нужда от допълнителни грижи, аз искам да припомня, че вече действа оперативната програма, мярката „Отново на работа”, която е предназначена именно за хора, които могат да гледат малките деца на хората, които работят, когато работят и двамата родители. От тази мярка се възползват все повече и повече хора и аз се надявам, че в скоро време мярката ще стане доста популярна в цялата страна. Така че, ние не сме против по принцип, но сме против да се регламентира допълнително в Кодекса на труда, защото законодателят е дал таково право в чл. 138.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, господин министър.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Без да влизаме в реплики и дуплики, аз искам да кажа, че оперативна програма „Национално развитие на човешките ресурси” е най-вече програмата, която касае хората в друга възраст, т.е. безработни, които да гледат децата. Тук става въпрос не за безработни, които 8000 трябва да бъдат сега по програмата, съобразно ресурсите, които са предвидени, но става въпрос когато детето отива в едно детско заведение, каквото е детската ясла. И понеже говорим за Кодекса на труда, все пак, нека да припомним, че в чл. 137 ал. 2 там, понеже казвате, че не трябва да се натоварва Кодекса, е написано: видове работи, за които се установява намалено работно време и се определя с наредба на Министерския съвет. Значи, ние даваме право на Министерския съвет в една Наредба да определя различни видове работа, а не даваме възможност и то за такъв кратък период от време, в рамките на до един месец, да може да се възползват много малко хора. Това е споделено от хора, на които работодателите не желаят /набляга на не желаят/ да направят компромис. И съм повече от сигурна, че такива случаи, след като са споделени с нас, че има и други. И какъв е проблемът, действително да дадем един шанс на родителите, децата им да се адаптират. Аз съм повече от сигурна, че трудно бих могла да се справя с юридическите доводи и начините, по които искаме да не приемем нещо, което може би след време пак ще се приеме, още повече, че тук нещата не опират до никакви финансови средства, а опират до решаване на един проблем. Аз казвам и нещо друго: намалено работно време, в предишната алинея, точка две, на чл. 137, казва, че за работещи до 18-годишна възраст. Тогава, когато ще стане въпрос за възрастови групи, също имаме право на един компромис. Тук също е дефакто един компромис, който е изключително кратък, но в крайна сметка мнозинството ще реши и аз няма да влизам повече в обяснения…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, госпожо Масларова.
Имате думата, госпожа Светлана Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Госпожо председателстващ!
Аз имам няколко забележки към вносителите.
Има разминаване в текста на вносителя и мотивите към законопроекта. За какво става въпрос? По отношение фиксираната възраст на детето. В мотивите е записано: ползването на намалено работно време може да става еднократно в рамките до двегодишна възраст на детето. А в самия текст не е упоменато до колко годишна възраст на детето.

Второ, знам, че яслената възраст, е от 10 месеца до три годишна възраст. Ако детето тръгне за първи път на ясла на две години и един месец, нима то няма нужда от такъв период на адаптация?

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Предвид това, че отпуск по отглеждане на малко дете, платен, се дава до навършване на две години на детето. За това говорим за възрастта между една и две години. След това вече майката е в неплатена отпуска. Тя има право до осем години на детето да ползва определени отпуски. Затова говорим за този период. Тогава на майката се пази работното място. Тогава тя получава минимална работна заплата от една до двегодишна възраст на детето. И в този период, в който детето се адаптира, просто, тя да има право, тя да има намален работен ден, ако се върне.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Аз ще погледна на тази разпоредба като експерт и юрист. За мен тази разпоредба е някакъв ужас. Първо, защото намаленият работен ден не означава да ходиш на работа когато искаш или да си излизаш когато искаш. Намаленият работен ден може да бъде 6, 7 часа, т.е. по-малко от определените по закон осем часа. Но той винаги започва в същия работен час, в който започват и останалите работници. И ще свърши малко по-рано. Аз слушах госпожа Масларова и се чувствам адски неудобно, не можеш да кажеш: „Аз ще си водя детето, зарад което имам намалено работно време”. Или: „Аз ще си го взема детето, поради което…”. Това е в противоречие с организацията на работното време в предприятието. Освен това тук чл. 137 е една защитна норма. Това са старите разпоредби, в случаите когато се работи при вредни и опасни условия, които след като ще се присъединим към Европа, решихме, че са специфични условия, които водят към…. и т.н. И затова това и то не е изключение за 18-годишните деца. То е чисто и просто, произтича винаги при облекчени условия на труд.

Какво представлява чл. 138, за който ние предлагаме. Чл. 138 казва така: страните могат да договарят работа за част от законоустановеното работно време, т.е. непълно и в тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Затова сме отишли на чл. 138. Може да отидем даже на чл. 139, където има предприятия, в които организация на труда, ако позволява, може работното време да се направи с променливи граници. Всичкото това е едно договаряне между работника и работодателя и не вярвам някой работодател да е толкова лош и да не уважи искането на неговата служителка или работничка да излезе малко по-рано. Но в чл. 137, просто, не може да стане, не може в този му вид да се приложи този текст…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Имате думата, госпожо Спасова.

ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Уважаеми господин министър!
Колеги!
Аз искам да погледна на този законопроект от един друг ъгъл. И бих искала вносителите да споделят какво точно са имали в предвид и как са разсъждавали. Но на мен ми стана много интересно, защо точно темата за стреса. И защо точно детските ясли. Аз се замислих, че има много деца, които не тръгват на детска ясла, но примерно тръгват на детска градина. За тях тогава настъпва този период на стрес. За някои това е първият учебен ден… Как определихте този времеви порядък до един месец? Как решихте, че точно до един месец това дете ще се адаптира, примерно, към средата. И другото, просто съм се интересувала, чела съм доста литература, където се пише, че работата с т.нар. „стрес” не е това той да се отлага във времето, а всеки по-малко да се решава, в отношението към самото дете, примерно в яслата или подготовка на родителите, как да изпратят това дете в яслата… Просто, ми е интересно какви са били разсъжденията в тази насока когато сте работили по законопроекта…

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Най-напред – личен опит. Личен опит. Въпреки че е било много отдавна, личен опит за колко време горе-долу едно дете може да се адаптира. Второ, искам да кажа личен опит, защото аз моят син съм го дала на детски ясли на 8 месеца. И съм започнала работа. Второто нещо, на едно едногодишно дете, защото аз предполагам, че сега майките си използват тези права като осигурени да получават 90 % от работната си заплата в рамките на до една година на детето, но много по-трудно на едно дете на една година може да му обясните къде отива, как отива и да свикне и на едно дете на 4 години, на 5 години и на един седем-годишен, ученик – първокласник… Така че, това е онзи период, в който действително детето е твърде малко и твърде крехко. Това е идеята. И пак казвам, това е споделена тревога от родители, които срещат затруднения. Но в крайна сметка аз виждам, че нагласата е да не се приема, нека да го подложим на гласуване и да не си разказваме повече…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Това, което предлага госпожа Масларова, аз още веднъж ще кажа. Няма нищо лошо в това. Това са допълнителни социални придобивки за работещите, чиито деца посещават детските ясли. Но пак казвам, според нас, не му е мястото в Кодекса на труда. Кодексът на труда е дал достатъчно възможности - в чл. 138. Аз мисля, че това е работа вече оттук нататък на синдикатите: в колективното трудово договаряне, включително и в браншовите колективни и трудови договори да се мъчат да търсят с работодателите взаимни компромиси по отношение на такива категории работници и служители, които имат нужда от такива възможности, от които да се възползват, свързани с работното време.

Освен това, аз искам да кажа, че вече днес втори браншовик на колективен трудов договор …аз разпростирам? на територията на целия бранш, на което ми дал право Кодекса на труда. Както за ВиК системата, така се отнася и за пивоварната промишленост… Така че, от тази гледна точка, ако продължим този процес на разпростирането на колективните трудови договори, по техните браншове, където има съгласие между синдикалните структури и между работодателските браншови структури, чрез колективното трудово договаряне, тези текстове за определени категории работници и служители за допълнителни техни права могат да бъдат защитавани именно там.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Ако няма, да подложим на гласуване законопроекта. Няма…
/Чете/: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054 – 01 - 44, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев, на 12.05.2010 г. С вдигане на ръка да определим, който е:
„За” – 5 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 10 гласа.
Не се приема законопроектът за изменение и допълнение.
Преминаваме нататък:

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Да се съсредоточим върху Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054 – 01 - 46, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 13.05.2010 година. Имате думата, госпожо Манолова.

МАЯ МАНОЛОВА:
Уважаеми колеги!
Ще се опитам да бъда кратка.
Предложеният от мен и от колегите на Коалиция за България законопроект е във връзка с текста на антикризистните мерки на правителството в две посоки: на първо място, заявеното намерение по съкращаване на разходи в публичния сектор, което е свързано с освобождаване на държавни служители и на работещи по трудови правоотношения, основно в публичния сектор и втората част, с оглед сложната ситуация, в която се намират фирмите в България и необходимостта да им бъде дадена възможност да запазят своите квалифицирани работници, т.нар. „отпуск по икономически причини”.

По първата част на предложенията, с оглед предстоящото съкращаване на разходи в публичния сектор, което беше разписано вече за част от министерствата и което, както разбрахме и от самите министри, е свързано със съкращения и уволнения на работници и на служители, предлага въвеждането на регресната отговорност, която, според нас, ще гарантира законността на извършваните уволнения, което има значение в две посоки: на първо място, това ще спаси Републиканския бюджет от обезщетенията, които се полагат от незаконни уволнения и които тушират целия ефект от извършените уволнения и намаляване на разходите в публичния сектор, а от друга страна, ще дисциплинира тези, които извършват уволненията, да ги правят в рамките на закона.

Това в никакъв случай не е мярка срещу ограничаване на разходите и срещу съкращаване на персонала, там където това е необходимо. Това е мярка, която ще накара, тези, които извършват съкращенията, в най-общият случай това са министри, шефове на агенции, директори на дирекции и пр. строго да съблюдават закона, тогава когато извършват уволнения. Така няма да си позволят и да пилеят държавни средства, когато са заплашени от възможността да платят от джоба си обезщетенията на уволнените работници, тогава, когато уволненията бъдат признати от съда за незаконни.

Другата мярка в тази посока е предложението ни, което защитава работниците, именно когато уволненията са незаконни. А обезщетението, което се дължи на работника, да е за целия период, през който той е оставен без работа, поради незаконно уволнение. Не е задължително този срок да е над 6 месеца, което е предвидено в момента. Възможно е това да стане и по-кратко, тогава когато е очевидно, че уволнението е незаконно, може работодателят, след произнасянето на съда, знаете, че във връзка със съкратените процедури в ГПК, а това се случва в рамките на два-три месеца на първа инстанция, да не продължи да обжалва, да протака този процес и да възстанови незаконно уволнения работник.

Освен това, това е измамно, че протакането на едно такова дело не нанася финансови щети на съответното ведомство, защото макар обезщетение да се дължи в рамките на шест месеца, за пълния размер на възнаграждението, което е получавал работникът, за останалия период от време работодателят му дължи заплащане на отпуски, платено обезщетение, също така и неговите социални осигуровки, така че това разтакаване на работодателите е за сметка на държавния бюджет, което в условията на криза е нещо, което не можем да си го позволим.

Обръщам се специално към господин социалния министър, към господин Тотю Младенов, но това предложение не е мое, с малко неудобство го казвам, не съм авторът на това предложение, че всъщност, идеята за удължаване на срока е негова. До колкото ми е известно, по време на обсъждането в Тристранния съвет, даже това предложение е получило необходимата подкрепа от социалните партньори. Доколкото ми е известно, то беше включено и в рамките на предния ЗИД за изменение на Кодекса на труда, и има последствия, но неизвестно защо не влезе в Парламента… Така че, надявам се, поне господин Тотю Младенов лично да ме подкрепи, като вносител на една негова добра идея.

По отношение на втората част от моето предложение, което касае отпуска по икономически причини, пак искам да подчертая, че идеята е същата, както в правителствения законопроект и смятам, че моето предложение е по-добро, защото по-остро регламентира случаите, в които може да се използва този отпуск по икономически причини, така че да не се доведе до злоупотреба от страна на работодателя, като ангажира и възможността си за задължението такова решение за отпуск по икономически причини да се вземе и след съгласието на синдикатите, нещо, което е гаранция, че няма да се злоупотребява с тази възможност. А също се осигурява и възможност работниците, които ще бъдат ощетени от тази временна мярка, все пак да получават някаква пари през времето, през което са в подобен отпуск, във вид на обезщетение в рамките на една втора от тяхното трудово възнаграждение.

В останалата си част моят законопроект дублира правителствения, всъщност ние предлагаме, по различен начин, едни и същи решения, да бъдат задължени работодателите тогава, когато се възползват от някоя от възможностите за съкратено работно време или за отпуск по икономически причини, да изплащат дължимите обезщетения в пълен размер, такива каквито биха били, ако работникът работеше при нормални условия, нещо което е една добра мярка и е в подкрепа на работниците.

Също така се надявам на обективност от страна на управляващите, при прочита на направените от нас предложения.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря, госпожа Манолова.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаема госпожо Манолова!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще взема отношение само по първата част, за което бях цитиран. Именно тук е ролята, госпожа Манолова, на Тристранния съвет, който през последните няколко месеца, чувствам че не игнорира? много политиците. Именно там е ролята, че когато се приеме нещо с консенсус, то не става веднага, а то става с взаимни отстъпки, и с взаимни компромиси, и с цел да се постигне някаква главна цел, която гоним. От тази гледна точка, аз като експерт преди всичко, действително смятам, че от уволнението и гледането на дела след това и протакането на тези дела, губи както работодателят, така и работникът или служителят. И затова, тази процедура трябва да бъде скъсена. За да може да има сигурност както за работодателя, така и за работника, за да знаят какво ще се случи с този работник – ще остане ли да работи в това предприятие или ще си търси работа на друго място. За съжаление, този проблем повече от 20 години не може да намери своето решение.

Защо? Защото, просто, съдебната система не е реформирана, за да дава тази гаранция. Когато съдебната система се реформира, когато имаме бързи производства, тогава възможност на работника бързо да знае какво става с него, дали остава в предприятието или отива да си търси работа на друго място и това ще спести и обезщетения и на самия работодател, ако това дело се проточи с години. Когато се реформира системата, тогава вече, аз мисля че няма да има нужда от това, което предлагате в тая част, госпожо Манолова, защото тогава ще е ясен процесът. От тази гледна точка работодателите бяха против в Тристранния съвет и затова не се прие тази мярка с консенсус, включително като казвам работодатели, включително и отделни министерства, които също са работодатели на своите работници и служители. Така че, това е причината.

По отношение на другите предложения ще помоля господин Мирославов, ако може да вземе отношение по другите въпроси.

МАЯ МАНОЛОВА:
Може ли само една реплика?
Не мога да се съглася, с Вашето становище за нереформираната съдебна система, защото преди да направя това предложение, аз проучих съдебната практика. Мога да Ви кажа, че след промените в ГПК, които бяха направени в предния Парламент и специалните правила, по които се водят трудовите спорове, средната продължителност на едно дело на две инстанции, а те приключват на две инстанции, защото третата е факултативна, т.е. не се стига до нея, вече съдебната практика е единна, и срокът е под шест месеца. Делата на първа инстанция приключват за два месеца, на втората, когато са в едно заседание, в рамките на под шест месеца приключва всяко едно трудово дело, подадено в съд.

Това е типичният случай. Тук се оправдаваме с това, че работодателите протакат тези дела, отлагат ги и по такъв начин пилеят ресурс тогава, когато става въпрос за държавни структури, на държавата… Казвам ви каква е практиката! И това го знаят много добре всички седящи на тази маса. Тогава, когато един шеф на някоя държавна структура иска да се освободи от работник, който му е неугоден, или служител, обикновено протака делото. И след това във всички случаи, когато съдът го възстанови отново, той го уволнява отново. Това е нещо, което всеки един от нас знае и мисля, че не се нуждае от допълнителен коментар. И тук противодействието е в две посоки. Ако наистина сте загрижени за това колко пари на държавата изтичат хей така, безконтролно, то трябва да помислим първо за регресната отговорност на тези, които незаконно уволняват – сега, когато един министър ще си бръкне в джоба, да плати, или един шеф на агенция и второто е, тогава когато се плаща пълен срок. Тогава, просто, ще се дисциплинират всички страни в процеса.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Госпожо Митрева, имате думата.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря.
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще взема отношение само по частта на законопроекта, отнасяща се до изменения в Кодекса за социално осигуряване. По-точно то е относно § 5 от законопроекта, където се правят промени в Кодекса за социално осигуряване, относно зачитането на осигурителния стаж на работниците и служителите, които работят на непълно работно време и § 3 б от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на труда или са в неплатен отпуск по § 3 „г” от Преходните и заключителни разпоредби. Всичките текстове са включени в § 18 от законопроекта на правителството за изменение и допълнение на Кодекса на труда, поради което считаме, че посочената разпоредба от законопроекта на госпожа Манолова следва да отпадне. Всъщност това касаеше точно зачитането на осигурителния стаж без да се внасят осигурителни вноски, но този вече казус беше достатъчно дискутиран, така че има припокриване между двата текста, защото…/от залата реплики/

МАЯ МАНОЛОВА:
Защо трябва да отпадне моя, при положение…

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Заповядайте, господин Манолов.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ:
Понеже тук преди малко си говорихме, всъщност, няма режим, с който да не съм работил тук в тази зала, с някои по повече от веднъж. И ми е много интересно с каква лекота днеска се говори едно, утре се говори точно обратното…Това е очевидно в порядъка на политическите нрави. Щях да бъда много доволен, ако някъде, да речем преди около четири години беше внесен такъв законопроект от ваша страна. Друг е въпросът, че това нещо наистина трябва да се случи. Наистина правораздаването по отношение на индивидуалните трудови спорове да го наречем, е достатъчно тромаво, макар и след тези промени. Нещата да не са чак такива. Може би спасението е на друго място – в създаването на специализирани трудови състави в съдилищата, не чак специализирани трудови съдилища, но поне специализирани състави в съдилищата, които биха ускорили този процес и биха го събрали в рамките на тези шест месеца. Защото сега, като почнете да говорите какво би станало с работодателите, ако смените думичката „работодател” с думичката „работник” прецизно ще опишете днешното състояние на нещата. Т.е. днес потърпевшият изцяло е работникът. Аз не съм, как да кажа, това е нещо, за което сме настоявали преди години още в Тристранния съвет, имаше дебат, смея да твърдя, че имаше консенсус. Другото нещо, което трябва да се каже, не бива да изключваме който и да било режим, който управлява държавата, по отношение на администрацията. Там се правят най-големите безобразия и винаги са се правели. В смисъл, че когато някой малък началник уволни някой работник или служител, и когато той разбере, че го е направил неправилно, някаква инстанция го защити, той не може да го възстанови, защото другите началници на този малкия началник, настояват тези дела да се водят докрай. Защото, как да кажа, това явление то няма цвят. Правели са го всички режими. И това нещо следва да бъде прекратено веднъж завинаги. Дали сега трябва да се направи това, дали в някакво друго време, но може би, истинското излизане от ситуацията не е през такъв режим, а през създаването на специализирани състави, които ще съберат индивидуалния трудов спор в рамките на шест месеца. А вие казвате две инстанции…Но то по същество е три инстанции… И е известно как може да бъде протакано с какви ли не средства. Мисля, че във Върховните съдилища има заявления с дати за дела до няколко години трудови дела…Извинявам се за невежеството си /към реплика от залата/, но излизането от такива ситуации е чрез специализирани състави.

Що касае другата част от вашия законопроект, който безспорно подробно е разписан, може би работодателите ще кажат доколко е редно да се получава възнаграждение за неположен труд, не е моя работа цялата тази работа, но това, за което може да се помисли, това за което може да се помисли е за този период да се внасят за този период осигурителни вноски. Това, което може да бъде отнесено към друг законопроект. И тогава вече нещата, като че ли си идват на мястото. Т.е. да изкараме необезпечените пари, защото след малко ще каже д-р Адемов, че в здравното осигуряване на семействата… са в друг режим в такива случаи. Просто, да ги изравним нещата…
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА:
Значи, уважаеми колеги, когато се изказваме, аз моля, да се изказваме на базата на някакви факти. Казах вече и сега ще повторя. Процедурите, по които се гледат трудовите спорове, бяха съкратени със специални разпоредби в новия ГПК. Те се гледат от специализирани състави, които се занимават с трудови дела в сега съществуващите съдилища и приключват в рамките, както ви казах, максимум на 6 месечен срок в нормалния случай. А обжалванията пред Върховния касационен съд, които бяха проблем, се изчистиха в предното управление, тогава когато с един временен режим се изпратиха на Апелативните съдилища и се приключиха. В момента на касационна инстанция отиват само тези дела, които нарушават съдебната практика, които са около 5 % от всички дела. Така че, реално те приключват на две инстанции. Направете си една справка как вървят трудовите спорове в съдилищата!

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Има думата министър Младенов.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Добре, ако е така госпожо Манолова, до 6 месеца, както Вие казвате, защо ни предлагате да бъдат по друг начин?

МАЯ МАНОЛОВА:
Казвам в случай, в който те санкционират? протестите. Проблемът е всъщност с делата, по които страната са държавни структури, защото те вървят по Закона за държавния служител и там има повече възможности за протакане на тези процедури. Ако ще се съкращава, трябва да бъде в Административно процесуалния кодекс, по съответните процедури, които касаят делата за служебни правоотношения. И практиката показва, ще се съгласите от Вашия опит, че обикновено уволненията, незаконните уволнения се протакат от работодателя. Работникът има интерес едно такова дело да приключи бързо, да бъде възстановен на работа.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата на госпожа Георгиева, представител на работодателите.

РУМИ ГЕОРГИЕВА:
Благодаря Ви.
Аз съм представител на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. И искам да обърна внимание, че както вече споменахме и при разглеждане на първия законопроект, много от текстовете, които се предлагат, са били обсъждани и дебатирани. Те са били част от пакета мерки, който сме разглеждали и по който не сме постигнали консенсус. Говоря за промените, които се предлагат в чл. 225 и чл. 227 като предложения. Като цяло, КРИБ е категорично против правото на такова изменение, това е не само между социалните партньори, говоря синдикати и работодатели, беше многократно обсъждано, то беше дебатирано и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където и шестте работодателски организации се обединихме около тази обща позиция. Смятам, че акцентът не е поставен там, където трябва. Целта, разбира се е, защитавайки коректните работодатели, в никакъв случай не защитаваме некоректно или незаконно уволнение на работници, точно обратно, стремим се към обратното, но акцентът не е поставен там, където трябва, според нас. В мотивите се обръща внимание и отново се поставя, според мен леко завоалирано, има опити, че виждате ли, Европейският комитет за социални права към Съвета на Европа и Комитета на експертите по приложение на Конвенции и препоръки е констатирал несъответствие на законодателството ни. Ние сме направили анализ в КРИБ и няма да твърдим, че няма такова несъответствие на законодателството. Защо? И госпожа Манолова вече обясни, има промени в ГПК и смятаме, че българското законодателство предвижда изрично специален ред за съдебна защита при незаконно уволнение на работници и служители. При дела, с предмет уволнение на работници и служители, съдилищата са задължени служебно да прилагат бързо призводство по реда на глава 25 от ГПК или това е чл. 310 т.1 от ГПК, което е в пълно съответствие с чл. 24 от Европейската социална харта. Така че, смятаме че имаме пълно препокриване на законодателство. Т.е., според нас, българското законодателство предвижда специален процесуален ред за защита на трудовите права на работниците – едно бързо производство, съгласно тази разпоредба в ГПК, като едно самостоятелно обособено исково производство, приложимостта на което не зависи от волята на страните. И в този смисъл отговаряне и на ратифицираната Конвенция и на Европейската социална харта, освен това има предвиден в Кодекса на труда допълнително чл. 344 – също една допълнителна бърза процедура за защита правата на незаконно уволнените работници.

Смятаме, че процесите са разписани достатъчно ясно в закона и всяко удължаване на този срок би довело до едно затрудняване на работодателите, защото тогава тежестта ще мине при работниците, които ще използват всички възможни мерки и опити да удължават срока. Такова удължаване, особено когато се казва, че процедурата е доста съкратена, и влиза в рамките на тия шест месеца, цялото това удължение ще бъде и на самите работници, които са наети в предприятието, и на отделните работодатели. Подкрепяме идеята, социалните партньори сме се обединили, дори има един пакт за икономическо сътрудничество, икономическо и социално развитие на Република България, което сме подписали социалните партньори – има един член 11, където всички социални партньори сме се обединили, около едно: акцентът, че не е да премахваме срокът, а акцентът е за развитие на трудовите съдилища и това е моментът, в който, мисля, че социалните партньори сме се обединили около това.

В останалата част, предложението на законопроекта, не подкрепяме всички опити по някакъв начин на работодателите, особено в частния сектор, защото това, все пак, там е основният приходоизточник, който се прави за…, включително за държавните служители, да се плаща за време, за което работникът не е полагал труд. Всички опити можем да обсъждаме, варианти, да видим допълнително как може да се говори, така че те да обсъждаме пенсионния модел, осигурителните вноски, как да бъде обсъждано това и да бъде препокрито осигуряването за този период, за който става въпрос, за тези 60 дни. Но не подкрепяме идеи да заплаща работодателят на работник за време, за което той не е положил труд. И в тази връзка не подкрепяме и предложенията, които се правят за една втора плащане от работодателя.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Уважаема госпожо Алексиева!
Господин министър!
Нашата парламентарна група подкрепяме и трите законопроекта за изменения по Кодекса на труда, за разлика от Кодекса за социално осигуряване, където имаме много сериозни възражения. Това не означава, че някои от текстовете, госпожа Манолова, не предизвикват огромен интерес в мене, като човек, който познава хронологията на приемането на тези текстове. Тези шест месеца бяха приети, ако не се лъжа през 1998-99 г., като един своеобразен консенсус и пресичане на интереса на работника и служителя от една страна и на работодателя от друга. Защо? Защото, ако се приеме тезата, че този 6-месечен срок трябва да бъде удължен до както сте записали тук до влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно, това означава, че в този случай, ако досега работодателят е имал интерес да отлага делата, сега пък ще бъде точно обратното – работникът или служителят ще има интерес да удължава, защото без да ходи на работа, ще получи след това възнаграждение. Така че, това предизвиква известен смут в мен, дали по този начин може да бъде решен въпросът.

Следващото нещо, на което трябва да обърна внимание, това, което предварително с госпожа Манолова споделих, това е иновационно, според мен предложение, за времето на отпуска по ал. 1, тук става въпрос за неплатения отпуск по обективни причини, аз ги нарекох икономически, тя - на производствени, сега се появиха обективни, без нито едното от всичките тези неща да е обяснено за какво става въпрос, да се получава обезщетение, в размер на половината от обявеното в индивидуалния трудовия договор… Обезщетение, обезпечение ли беше, на руски, се получава тогава, когато има предварително внесени осигурителни вноски, застрахователни вноски, за да се плати за неплатен отпуск, това време, то това е неплатен отпуск. Но когато се казва неплатен отпуск, изведнъж да се появява обезщетение, тогава не трябва да е неплатен отпуск, трябва да е нещо друго, след като ще се получава някакво обезщетение.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Ние ще изложим нашето становище в около четири страници, в което сме си позволили по всеки един от параграфите да вземем отношение.
Но бих искал да кажа, по чл. 225. Действително, в един законопроект при обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество, така както и госпожа Георгиева каза, всичките работодателски организации бяха против този текст. При междуведомственото съгласуване, някои министерства също бяха против. Преди час, час и нещо бяхме тук похвалени, че нашите документи са приети с консенсус, което е много хубаво. Ние въобще от години вече правим промени на Кодекса на труда и другите нормативни актове, които са в компетентността на министерството, единствено и само което е с консенсус между социалните партньори и когато се приближаваме до такива позиции. И ние затова не сме включили тогава чл. 225. Вече д-р Адемов каза, ще кажа също, че отиваме на принципа на махалото. Ако досега работодателят е бил този, който прави всички опити да протака делото, макар че не съм съвсем убеден в това, сега ще направим точно обратното – сега работникът ще бъде заинтересован да протака делото. То не е моя работа, но вижте какво става с тези дела през последните 7-8 години все се отлагат, защото болен е единия, болен е другият, болен е третият... Каква е гаранцията, че този работник, че той няма да предпочете да седи в къщи? Освен това ще си получи обезщетяването за всичките тези дни. Това е, което нас ни смущава. Ние не подкрепяме и тази регресна отговорност, по простата причина, че първо, текстът от правна гледна точка не бих искал да коментирам. Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, по повод упражняване на служебни функции, отговорността е в размер на вредата, не повече от трикратно трудово възнаграждение. Какво казва този текст, който ни беше предложен? Ал. 2 на чл. 227, който говори за нанесената отговорност и казва по реда и условията на...Кои са тези условия? По раздел втори. Даже и от тази гледна точка този текст за нас е неприемлив.

Какво бих казал за този неплатен отпуск. Многократно при обсъждането в нашите среди законопроекта за Кодекса на труда многократно беше повторено, че той е съобразен само с приетите с пълен консенсус мерки, съответните компромиси и от работодателя, и от синдикатите и от правителството. Защо е необходимо да повтаряме, както каза госпожа Георгиева. В нашия законопроект пише „при престой”. Тук пише: „при спиране на работа повече от 15 дни”. Ако накараме работодателя да плати половината от заплатата, просто, и едното, и другото са основание за уволнение. Той, просто, ще ги уволни, просто, всичките работници. Работниците ще са против. Тази мярка, тя е свързана с всички останали мерки за запазване на заетост чрез оперативната програма, един път, два пъти, три пъти и сега изведнъж казваме „да плати”: А той казва, „Чакай бе, аз трябва да съм луд, ти не работиш, аз ще ти плащам половин заплата! Хайде тогава – По чл. 328. т.3!” и всичко отива! Не е целта това. Правим всичко възможно да запазим работника, да му признаем трудов, да му признаем и осигурителен стаж, с оглед да не загуби… Тук от тази осигурителна система по простата причина, че тези три месеца, 60 дни, ако се приеме от първи юли, едва ли ще остане шанс да се направи този отпуск, освен това той ще се поеме солидарно от всички останали работници и служители. Закъсали хора, но платен отпуск им дайте, ще им признаем осигурителен стаж, нека си плащат осигурителни вноски.

Другото преповтаря, те се доближават, безспорно, но според мен, текстовете, които са за неплатения отпуск ограничават правата на работника. Не знам защо са направени така. В едноседмичен срок от момента на връчване на заповедта, тоя работник има право да си прекрати трудовия договор. А следващата седмица вече няма ли? Край? Той допуска по всяко време работникът да може да си прекрати… Той се позовава на 327 чл., но не в едноседмичен срок. В случай на прекратяване на трудовото правоотношение през месеца, следващ ползването…Докато нашият законопроект казва: през месеца, в който си в неплатен отпуск или месецът, който следва. Тук има ето още едно ограничение на правата, не знам защо този текст е по-хубав…. Мисля, че е точно обратното.

Считам, че по отношение на държавния служител, тази регресна отговорност противоречи на философията и принципите, залегнали в закона. За разлика от Кодекса на труда, Законът за държавния служител, който посвещава цяла глава на отговорността, на работника, на работодателя и т.н. в Закона за държавния служител има само два текста: той говори за отговорност на държавния служител. Този текст препраща по реда на гражданските съдилища и т.н. Нещо, което е недопустимо и поради това не подкрепяме и това.

МАЯ МАНОЛОВА:
Нормално е да си харесвате повече собствения продукт, но в крайна сметка тая отговорност? се реши от Пленарна зала. Бих искала по повод забележките, които направихте, да ви задам няколко въпроса.

Да, съгласна съм, че и в момента съществува хипотезата за имуществена отговорност на лицата, които са причинили вреди на работодателя, но бихте ли ми казали, в колко случаи, след като не е изрично разписано, това се е случвало в случаите на незаконно уволнение? Не ми е известна подобна хипотеза. И тук бих искала да кажа, че от правна гледна точка, това се нуждае от изрично регламентиране, тъй като в текста на чл. 227, в предходните алинеи, точно са разписани случаите, в които се дължи такава регресна отговорност. Един от случаите мога да посоча – тогава, когато работодателят не възстанови на работа незаконно уволнен работник, който е възстановен от съда. Т.е. след като режимът, който е възприел Кодекса на труда за изрично разписване на случаите, в които има имуществена отговорност регресно, то и тази хипотеза трябва да се разпише. Иначе тя, просто, не действа. Лично не ми е известно някой да я е прилагал, такъв случай ако има, кажете ми кой е той.

Министър ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Сметната палата и НПК? имат право да търсят отговорност…

МАЯ МАНОЛОВА:
А в колко случая това се е случило? Тук, вижте, говорим за нещо друго. В общата логика за съкращаване на разходи, аз след това ще задавам въпроси, в следващите месеци на всеки един министър, и вие ще бъдете изненадани от сумите, които държавата плаща за обезщетения на незаконно възстановени работници. И тогава, когато всички затягат коланите, когато се правят икономии от всичко, да се пилеят пари, за това, че някои ръководители си позволяват незаконно да уволняват, мисля, че това е безхаберие. И точно в такива случаи има нужда от изрично разписване на тази хипотеза. Не да се чака Сметната палата. Тогава, когато всеки един началник е застрашен от тази възможност да си бръкне в джоба, като уволнява незаконно, той много ще се замисли дали да не изпипа едно уволнение или, просто, да си кара така, както я карат и в момента. Искам да кажа, че практиката, ако погледнете Финансовото министерство, колко от служителите, които бяха уволнени, от това, че те, наистина, първи си приведоха в съответствие щатовете и направиха съкращения, просто, ще се изненадате колко пари се плащат за обезщетения! По повод обяснението на управляващите, искам да кажа, че изобщо не е смешно! Едно обезщетение на държавен служител за десет месеца, защото такъв е срокът в Закона за държавния служител, сметнете: при една заплата, средно от 700 лева, плюс социалните осигуровки за десет месеца, сметнете за какви пари става дума! Това са по 15 хиляди лева на незаконно уволнение! Представете си с какво товарите бюджета! Говоря за незаконни уволнения, това е темата, не за отпуските, отпуските бяха по предния законопроект…

ПРЕДС.доц.АЛЕКСИЕВА:
Ще отговорите ли или да дам думата на друг?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Първо, тъй като сме в Социалната комисия, искам да ви кажа, че в Министерство на труда и социалната политика незаконно уволнени няма.
Второ, действително, аз ви казвам, има способ, Сметната палата, като прави ОДИТ на съответното министерство или структура, казва: „Вие сте уволнили толкова хора, които ги е върнал съдът. Нанесли сте щети.” Дава го на, идва ДПК? Глобява този работодател и се свършва цялата работа, така че това го има.

МАЯ НИКОЛОВА:
Каква глоба? Едно е заплати, с няколко заплати за незаконно уволнение, друго е глоба от двеста лева, при положение че …

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Имате думата, заповядайте.

ИВАН РАДНЕВ:
На първо място искам да кажа, че нашата организация застава зад законопроектът, който е предложен от госпожа Мая Манолова. След толкова коментари искам да започна със становището на работодателите, особено чудно ми стана това, че бе цитирана Европейската социална харта. Защото, според Европейската социална харта, тя задължава държавите, които са я ратифицирали, включително Република България, да спазват законодателството, с правото на работниците, чието правоотношение незаконно прекратяват, със съответстващо обезщетение. И ако ние сме спазили тези правила, интересно защо постоянно в заключението на Европейския комитет по социалните права, в съответните национални доклади, ние постоянно търпим критика за това, именно че ние не изпълняваме задълженията си по чл. 24, не даваме съответстващо обезщетение.

На второ място, що се отнася до делата, истината е, че макар и променен ГПК, за който говори г-жа Манолова, делата вече много рядко, всъщност трудно стигат до касация. Но това не означава че минават бързо вече първа и втора инстанция. Може би бърза процедура има само първа инстанция. На втора инстанция вече започва ходене по мъките.

Що се отнася до срокът, 6-месечния, господин Адемов говори за това, също в действителност за какво точно, как, по каква причина, какви са били причините на тоя шестмесечен срок. Не може да разчитаме на трудови съдилища, както каза господин Манолов. Така че, ние много-много трудно можем да видим такава реформа. Ако разчитаме на трудови съдилища, значи много-много дълъг период за делото. Трябва да има трудови състави. И това е различно от трудовите съдилища, защото те работят по същата процедура като останалите съдилища. Няма специална процедура, специален процес, по който да минават съответните дела и да минават бързо. По чл. 225 ако дадем права, тук се изтъква един мотив, че тогава работниците ще водят по 6-7 години делата. Кой работник ще бави делото 6-7 години?! Този, който знае, че работодателят го е уволнил незаконосъобразно и той счита това нещо за незаконно, да стои той пет години без работа, разчитайки на някакво бъдещо съдебно решение! Че съдът ще постанови в негова полза, че в резултат на това ще му изплатят обезщетението, че това не е мотив!

ПРЕДС. доц. АЛРЕКСИЕВА:
Чухме всички позиции. Да гласуваме. Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054 – 01 - 46, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 13.05.2010 година. Да преброим гласовете:
„За” – 4 гласа.
„Против” – няма.
„Въздържали се” – 9 гласа.
Не се приема законопроектът.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Продължаваме работа с обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение Кодекса за социално осигуряване, № 002 – 01 - 39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 година. Господин Младенов? Вие или от екипа Ви?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Всъщност, този законопроект има много пряка връзка с всичко, което беше дискутирано по отношение на промените в Кодекса на труда. И тук предлагаме като свързани с приетите с решение № 180 на Министерския съвет мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнесът и фискалната позиция. Една част от предлаганите промени са свързани с решения, които касаеха вдовишката добавка, която трябваше от 20 % да се увеличи на 25 % от първи юли. Предлага се да се отложи това увеличение от първи януари 2012 година.

Другата промяна касае добавката за старост, която се дава на лицата над 75-годишна възраст, която също трябваше от 1 юли т.г. да бъде приложена, но също се предлага отлагане на това въвеждане…Това е временна мярка, до 31-ви декември 2010 година. Отменя се задължението на осигурителя да изплаща на осигуреното лице за първия и втория и третия ден на временната неработоспособност 70 % от средно дневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност.

Също така, една промяна, касае обезщетението по чл. 42 ал. 2 за временна неработоспособност, настъпила при прекратяване на трудовия договор и осигуряването, като ще се изплаща до един месец, ако временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, за срок не повече от 30 календарни дни. Същото и за паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3.

Тези промени, всъщност, ще доведат до едни значителни икономии в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2010 година. Пак казвам, че това са временни мерки, които ще бъдат до 31 декември 2010 година. Промени има и по отношение на закона за превантивни вземания на работниците и служителите, където се увеличава максималния размер на гарантираните вземания. Обезщетението се увеличава от 720 лева на хиляда лева. Включени са и текстове, премахва се и ограничението на максималния размер на обезщетенията за безработица, така че сега лицата имат право да получават действителния им размер до 60 на сто от осигурителния доход на лицето, който е получавало преди настъпване на риска безработица.

В законопроекта са включени и текстове, с които се изменят Закона за здравното осигуряване, Законът за данъците върху доходите на физическите лица, като целта е да бъдат приведени в съответствие с новите предложени разпоредби, уреждащи внасянето на здравно осигурителни вноски и включването на данък на възнагражденията, изплащани от осигурителите през периодите на временна неработоспособност.
Благодаря.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Желаещи за изказвания? Не виждам други желаещи…

ГЕОРГИ РУСАНОВ:
Като представител на Конфедерацията за социална защита на пенсионерите, в която влизат 12 организации в Съюза на пенсионерите и възрастните хора…искам да се обсъди този въпрос.
Искам да изразя нашето становище.
Смисълът на т. нар. „вдовишка” добавка, е да не се влошава социалния статус на преживелия съпруг. Т.е. той да не обеднява незаслужено и то в края на своя живот. Процентът се определя, да се определи, когато за първи път правителството взе това решение и Народното събрание…Смисълът е да възмезди частта от постоянните общи разходи на семейството – като данък сгради, такса смет, отопление сгради и т.н., които се начисляват, независимо от това, че си е отишъл един от съпрузите. По наша сметка, минималните разходи, минималните казвам, се равняват на половината от общите разходи, минималното което е за вдовишката добавка, те се равняват на 60 лева месечно. Т.е. при сегашното положение даже голяма част от преживелите съпрузи не получават достатъчно, за да поемат тая част от общите разходи. Забележете. Това става в последните години на техния живот, когато са най-нуждаещи, тъй като инфлацията е висока. Искам да подчертая, че преди, през миналия състав на Народното събрание, господин Лъчезар Иванов внесе законопроект в края на годината за 50 % вдовишка добавка. Тогава възразихме, че ….това не е отразено. Но сега, да се ревизира едно решение от сегашното мнозинство, считаме, че това нещо не е целесъобразно, не е приемливо. Защото предизборното обещание беше за не по-малко от 40 %. Предлага се да се стигне до 30 %, като първите две години не се увеличава това възнаграждение. Първо, буди недоумение, че се предлага закон, който ще засегне следващия мандат. Нека да не засягаме следващия мандат, когато да се налага да се пак връща законът.

Второ, предлагаме да остане досегашния текст за увеличение на вдовишка добавка от 1 август 2010 г. с пет процента. Това са, въпреки трудностите, които се получават, това са няколко милиона лева, които ще създадат положително отношение на трудовите пенсионери към управляващите.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, предлагам да преминем към гласуване на текста. Искате да вземете отношение ли?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Не по изказването, искам да добавя – приложили сме становище на Националния осигурителен институт по законопроекта на Министерския съвет. Просто, да се има предвид, че в § 2 от законопроекта, отнася се до § 22 „о” изречение второ следва да отпадне, защото това е всъщност сега действащия режим, че се ограничава обезщетението до нетното, не повече от 80 % от нетното, т.е. нищо ново не се казва със законопроекта.

И второ, предлагаме в законопроекта да се включат и следните изменения, в чл. 4, ал. 1, т. 1 - Второ изречение да се измени така: „Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта не се осигуряват за безработица”. Защото вече няма програма в подкрепа на майчинството, а те са различни програми и вече са програми за подкрепа на майчинството. Просто, да се има предвид, по-прецизно е така.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Давам думата на господин Младенов.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Русанов!
Аз искам да ви уверя, че ангажиментите, които сме поели за вдовишките добавки, да бъдат вдигнати и за добавките за старост на възрастните хора над 75-годишна възраст, ние ще го изпълним, и то не символично, но само че от 2012 година. Аз искам да ви уверя в това. Виждате в момента, че приемаме антикризисни мерки, които целят да стабилизират икономиката, да стабилизират пазара на труда, да ограничат нивото на безработица… Промените, които ще предложим още през следващия месец за пенсионната реформа, целят стабилизирането на пенсионната система, за да може пенсионерите да получават по-големи пенсии. Така че, от тази гледна точка искам да ви уверя, че ангажиментите, които сме поели, ще бъдат изпълнени до края на мандата.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ:
Ще бъда страшно кратък и бърз. Искам тук да припомня и да кажа на господин Русанов, защото може би не знае, като увод за това, което ще кажа по-нататък, че тази добавка за възрастните хора, дето наричахме „поправката „Подкрепа”, тъй като тя беше въведена по наше предложение. После ще ви кажа, че втората добавка, вдовишката, беше въведена, ако не греша, от мен, когато бях председател на Надзорния съвет в Националния осигурителния институт, казвам тези неща не за друго, а защото може да се спори по тези елементи на социалната осигуровка и социалното подпомагане. Т.е. ние сме разтегнали тук осигурителната система, според мен, от гледна точка на експерт, малко по-далеч, но така или иначе фактът е такъв. Нека да приемем, че ситуацията в държавата, както каза министър Младенов, ни кара мъничко да задържим тези си намерения засега. Защото, наистина, е страшно. Ако питате госпожа Митрева какво значи малко намаляване от тук, малко от там, ние се разправяхме с работодателите два месеца за тези болнични, за тези няколко милиона. Нека, все пак, в тази работа, всички да участваме по малко. Министър Младенов заяви, че това, което те са обещали, ще се случи, виждаме го тук разписано във времеви график. Нека всички да имаме отношение към това, което става в държавата. Аз към това апелирам. Иначе ние сме с вас. Аз с това започнах, че ние в „Подкрепа” от години сме полагали грижи за тези неща. Така че, нека това да стане, така както трябва, да мине през Надзорен съвет, през къде ли не, през НТС, има един широк консенсус върху него. Това ще се случи, но нека да бъде разположено във времето. Иначе накрая ще стане така, че всеки ще иска по нещо, но нищо няма да се случи. И всички ще потънем към дъното.

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Благодаря.
Колеги, гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002 – 01 – 39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 година.
С вдигане на ръка, да преброим:
„За” - 9 гласа.
„Против” – 4 гласа.
„Въздържал се” – няма.
Приема се законопроекта.
Благодаря.

ТОЧКА ПЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. доц. АЛЕКСИЕВА:
Колеги, в точка „Разни” няма нещо специално. Ако някой от вас има предложения

/Заседанието закрито в 18.30 часа/

ЗАМЕСТНИК- ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА