ПРОТОКОЛ

---

На 15.VІ.2010 г., вторник, от 14.05 часа, се проведе извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика в "зала Запад" в централната сграда на Народното събрание. То бе открито и председателствано от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми гости!
Откривам извънредното заседание на Комисията по труд и социална политика.
Дневният ред е от две точки: Работен доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002 - 01 - 39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.- за второ четене ... и точка втора - "Разни".
Който е за така предложения дневен ред, моля, да гласува:
"За" - 15 гласа.
Приехме единодушно да работим по следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Работен доклад по ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 002 - 01 - 39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г., за второ четене.

2. Разни.

Гости на днешното заседание ще бъдат:

г-жа Христина Митрева - Управител на НОИ
г-н Емил Мирославов - директор на дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерство на труда и социалната политика
г-жа Лариса Тодорова - от същата дирекция ... Добре дошли...
Тук са и г-жа Лили Велева - ТПК
г-н Йосиф Милошев - "Правна дирекция" на НОИ и представените в списъка гости.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Като първа точка, приехме да гледаме Работния доклад по изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002 - 01 - 39, внесен от Министерския съвет на 14 май т.г. за второ четене.
Ще гласуваме заглавието на закона: Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Който е съгласен с това наименование, моля да гласува:
"За" - 15 гласа, единодушно, всички са "за".
Заглавието на Закона е прието.

Постъпило е предложение на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева да се създадат нови параграфи едно и две.
Моля, от вносителите, кой иска думата да представи така предложенията на народните представители?
Вяра Петрова, имате думата.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Колеги, в действащите текстове по чл. 40, ал. 1, точка 1, в чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване са посочени точните наименования на програмите, които в момента са променени. И фактически, тези разпоредби са неприложими. Прилаганите изменения целят създаването на общи понятия на тези програми, като законовите разпоредби ще се прилагат, независимо от наименованията ни. Така че, това е най-общо нашето предложение. За да не се налага при всяка една нова програма, която влиза в действие, оттук нататък, да се правят промени в Кодекса за социално осигуряване.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Госпожо Митрева? Имате ли някакъв коментар?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви, господин председател.
Нямам допълнения.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
От Министерство на труда и социалната политика?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Министерство на труда няма бележки по тези текстове.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, някой да иска думата, да коментира така направените предложения?
Имате думата. Правният референт.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря. От правна дирекция на Парламента.
Искам да взема отношение не относно съдържанието на предложението на народните представителки, а използваната правна техника. Предложения на вашето внимание § 2 предвижда изменения в два отделни члена, което, съгласно Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане, трябва да бъде представено в два отделни параграфа. Така че, коректно е вашето предложение да бъде създаването на нови параграфи едно, две и три; параграф едно остава така, както е по вносител; параграф две ще се занимава с промяната в чл. 53, ал. 4 и съответно § 3-ти ще визира промяната в чл. 54, ал. 3-та. Това е единствено правно-техническа корекция, за да бъдем съотносими към действащите закони за нормативните актове и указа.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
От вносителите, приемате ли?

ВНОСИТЕЛ: ......./женски глас/ :
Нямаме възражения. На Правната дирекция благодарим за редакцията, приемаме предложенията й.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Тогава, поставям на гласуване предложението на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева, за три параграфа, което ще бъде текст на Комисията. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма. Приема се единодушно.
Текстовете се приемат.

§ 1.
Той е с вносител Министерски съвет. Чл. 84, ал. 1 се изменя по следния начин... Колеги, всички имаме изменението в законопроекта, да не го чета.
Има постъпило предложение от народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова, Геновева Алексиева, § 1 да стане § 3.
И предложение на народния представител Хасан Адемов.
Госпожо Митрева?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
С изключение на периода, през който ще се увеличават добавките, вдовишките добавки, като разликата една година напред се измества в предложението на господин Адемов, смятам че няма друга разлика.

Като управител на Националния осигурителен институт бих искала да ви информирам, че наистина в ангажиментите на правителството, в средносрочната програма на правителството, трябваше още от 1 януари т.г. да бъдат променени вдовишките добавки с по 5 на сто; след това се отложи за първи юли и сега вече го изтегляме с една година и половина - дефакто, от 1 януари 2012 година.

Но, така или иначе, смятам, че става доста опасно, отново включвайки го като текст в Кодекса за социално осигуряване да се ангажираме с един срок, който може и да не успеем да го изпълним, от гледна точка на финансовите разчети, които, все пак, на годишна база за увеличение с пет на сто... добавката е около 140 милиона лева. А за добавката за старост е около 200 милиона лева на годишна база, което в общо двете промени са около 300 - 320 милиона лева. Затова, аз бих апелирала, ако може да се приеме предложението на вносителя, въпреки че на господин Адемов на мен много по-ми харесва... Ако трябва от гледна точка на това, че това е въпрос за пенсионерите, но нека да бъдем реалисти и нека правилно да отчетем, все пак, трудностите пред бюджета на Държавното обществено осигуряване, този голям дефицит, който се е формирал в последните особено две-три години. И да не даваме някакви надежди на пенсионерите. И друга техника има. Много пъти със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване сме правили промени в Кодекса за социално осигуряване, когато се касае до финансови параметри. Наистина, ако в края на годината нещата са по-добре с бюджета на ДОО и тези мярки, които искаме да ги вкараме като промяна от следващата година, имат положителен ефект, евентуално, да се направи промяна и в този текст.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
От Министерство на труда и социалната политика?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми народни представители!
Министерството на труда подкрепя изцяло текста на вносителя, както и предложението на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева с корекцията, че параграф първи става вече параграф 4-ти.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Завършихте ли?
Благодаря Ви.
Уважаеми колеги народни представители!
Имате думата.
Господин Адемов, имате предложение, може би ще искате да го защитите, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви.
Колеги, това много ясно е разписано. Разбираме, че тази година е кризисна година. Затова предлагам да си останат 20-те % така, както са записани в предложението на Министерски съвет.

Но аз предлагам, в рамките на този мандат, да се изпълни основното предизборно обещание на ГЕРБ. И затова предлагам, през следващата година, 2011 та - пет на сто, с пет процента увеличение и 2012-та година и 2013 г., съответно с десет процента увеличение.

Предполага се, че тогава излизаме от кризата, няма да има никакъв проблем да се платят тези средства, за да не се налага следващото правителство, което и да е то, да изпълнява тези ангажименти.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Господин председателю!
Не на шега, аз най-напред ще Ви попитам, дали не е удачно нашата Комисия, като започва работа, да минаваме през дрегер, за да можем да работим по-спокойно?

/От залата/Ще поискаме съдействието на заместник-министър-председателя и на министъра на вътрешните работи...

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Ние сме сериозно място и сериозните неща са сериозни, казвам го не на шега. Аз, принципно, винаги съм считала, че осигурителната система, не трябва да се натоварва със социални плащания. И дори предишният мандат коментирахме, че социалната пенсия трябва да я извадим от системата на социалното осигуряване, защото тя, всъщност, е една помощ за хора, които нямат осигурителен принос и по този начин ние демотивираме хората, които имат един цял трудов живот осигурителен принос. Когато това беше едно от най-радостните предизборни обещания на управляващата партия, съм считала, че може би звучи добре, може би е добре, но то трябва да бъде не като добавка към пенсията, а там, където някой има такава нужда, това да бъде вид социално подпомагане, а не да се натоварва осигурителната система.

Напълно разбирам и мотивите, които управляващите днес дават с това предложение и нашите колеги, които го внасят. Но също така разбирам, че това беше един от най-силните предизборни козове към хората от третата възраст. Това са над 2,5 милиона избиратели. Сега този жест се прехвърля отново предизборно за 2012 година и там ще бъде пак използван отново предизборно. Аз няма да подкрепя това предложение. Пак казвам, защото дълбоко в себе си съм убедена, че такива бонуси от осигурителната система не трябва да се дават. И, ако, новият съвет, който работи в пенсионната област успее да се отърси от тези своего рода социални плащания, които заместват доходите от осигурителната система, би било чудесно. И ако трябва да бъдем коректни, трябва да се стане и да се каже: подведохме, това не е това, както се прави..., а не отново да се прехвърля. Казва се, че тази година и следващата година няма да се плаща, пък дали ще бъде 2012 г., живот и здраве, дотогава има време. Защото така, 2012 г. е пак предизборна година и на мен не ми звучи кой знае колко реалистично едно такова предложение. По-добре, да се...както няма записано в текста - увеличаване на обезщетенията при безработица няма да се реализира през тази година, така да се запише, че това няма да се реализира, а кога ще стане - да сме живи и здрави, тогава ще го коментираме... Така че, не бих подкрепила едно такова предложение.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други народни представители?
Ако няма други, аз бих искал да взема отношение по параграф едно.

Колеги, наистина, когато се прави политическо обещание е хубаво да се спазва. Много хора очакваха именно тези добавки за пенсии, това увеличение. Много хора повярваха на това обещание. И мисля, че сега е моментът да се изпълни това обещание, още повече, че ние сме социална комисия и съм сигурен, че всеки един от нас ще подкрепи това предложение. Още повече, че това касае живота на пенсионерите, на тези хора, на които никак не им е лесно. Може би ще дадем един добър знак, именно в тази трудна среда, ако гласуваме предложението на народния представител Хасан Адемов.
Господин Великов, имате думата.

ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Много, като че ли, политизираме въпроса, предвид на това кой какво е обещавал, кой какво е залагал, а в момента не е реалистично да натоварваме Осигурителния институт с такава тежест, каквато каза госпожа Митрева, защото и без това трудностите пред България в момента са големи. И за мен, като човек, на който единият родител е починал и другият очаква такава помощ, не по-малко е желателно да гласувам вторият вариант... Но, като че ли, господин Адемов, в неговото предложение виждам своего рода предизвикателство към това, което ГЕРБ е обещавало. Нищо реалистично, а просто, популистично предложение, което цели да създаде хаос в Осигурителния институт и затова, на този етап аз ще подкрепя предложението на колежките, които са направили от ГЕРБ, от вносителите, като едно от нещата, които ние от Ред, законност и справедливост прокламираме като политика е: по време на предизборна кампания, винаги това, което се обещава, да залегне като програма и като програмен документ, който да се изпълнява. Засега виждаме, просто, пожелателни намерения, които постоянно подлъгват българския избирател, респективно българския пенсионер. И тогава когато обещаваме, по-подробно трябва да се запознаваме със състоянието на икономиката, когато правим такива предложения.

Затова, за да не изпадате и вие, и други, следващи в Народното събрание, които да се отмятаме от предизборните си обещания, трябва много внимателно да изказваме нашите тези, така че, те да бъдат подкрепени икономически, а не сега да изпадаме в това състояние.

Затова, аз ще помоля господин Адемов да не внасяме такава конфронтационна нотка повече с такива предложения. Защото се вижда ясно, че има проблеми с бюджета. И аз не искам да загубим дори и това, което в момента има като осигурителна институция и да я натоварим още повече, с което да лишим и малкото средства, които в момента заделяме, за нашите пенсионери.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Великов.
Господин Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря.
Една много кратка реплика. Явно е,че господин Великов или не е прочел, или не е разбрал предложението ми. Защото, аз съм се съобразил точно с това, което казва той. През тази година, кризисната 2010 година, няма такова увеличение. Остават си тези 20 %, които са действащ текст в момента. На следващо място, през следващата година предлагам още 5 процента, което означава, че отново съм се съобразил с факта, че и следващата година ще бъде достатъчно трудна. Ако ние приемем, че през 2013г. и през 2014 г. България няма да излезе от икономическа криза и няма да може да си позволи този разход, който между впрочем е обещан в рамките на мандата, а не извън него, защото предложението, което прави Министерския съвет е за две години след този управленския мандат, тези 35 и 40 на сто са за 2014-та и за 2015-та година. Моето предложение е съвършено просто и ясно: в рамките на този управленски мандат. Аз, всъщност, помагам на колегите от ГЕРБ, защото по този начин те по един коректен начин ще изпълнят обещанието, което са дали пред избирателите и за което хората са гласували.

А иначе трябва да е ясно, че тези пари, не са от осигурителни вноски. Това са пари от фонд "Пенсии", несвързани с трудова дейност. Така че, тези пари са за сметка на държавния бюджет. И това трябва да е ясно, когато коментираме тази тема.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодарпя, господин Адемов.
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател.
Аз искам само да кажа от името на колегите от политическа партия ГЕРБ, че проблемът не е, че не искаме да си изпълним обещанията политическите, предизборните. Защото това, което и Вие предлагате, д-р Адемов, всеки го иска, вътрешно в нас, защото всеки в семейството си има пенсионер и това е добро. Проблемът е дефицитът, което каза госпожа Митрева, дефицитът на НОИ, който, по данни, доколко съм запозна, ще се увеличи до края на годината. И поради тази причина няма как и догодина да увеличим с още пет процента.

По това, което каза госпожа Масларова, че тези плащания като добавки трябва да преминат към Социалното министерство, държавния бюджет, аз съм също съгласна и мисля, че това е залегнало в новата концепция за пенсионната реформа. Така си мисля.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз искам само нещо да кажа. Всички се стремим към нещо, което е добре за възрастните хора. Парите, макар и увеличени, те не стигат. Животът си върви, променят се цени на парно, на ток, на вода и да чакаме сега от първи юли неща, които едва ли ще са симпатични, на никой от нас няма да са приятни, искам да ви уверя, че едва ли партиите, които са в опозиция, искат да се случи нещо лошо в страната. Но както може да се изпълняват някои ангажименти, примерно към бизнеса, да им намалим осигурителните вноски с два процента, което и ние сме направили, но за съжаление, не сме получили възвръщаемост за това, така трябва да мислим и за онези, които са най-зле. Тук става въпрос за... ето, не може да се изпълни един ангажимент към хората, които явно имат нужда - над 75 години хората са и много по-болни, и по-самотни и имат нужда от подпомагане, и намаляването...там, ...където трябва повече внимание. Това е нещото, което трябва да си го кажем в тази Комисия и аз мисля, че е добре, тук да си говорим коректно, професионално и в никакъв случай, далеч съм от мисълта да правим някакви политически или по-скоро партизански изказвания...

И аз искам да се дадат на хората, и аз съм правила всичко възможно да им се дадат, и големи кавги са били когато се даде или се увеличат пенсиите и се намаляват осигуровките вноски... Разбирам ситуацията, която е в момента. Но, ако не бяха намалени осигурителните вноски, ако беше увеличен максималният осигурителен доход, реално, госпожо Митрева, за годината щеше да има около половин милиард повече. Четиристотин милиона, ако се не лъжа осигурителните вноски и около сто и двадесет милиона годишно, ако увеличим осигурителната, тавана на осигурителните вноски на 2400 лева, горе-долу така сочат разчетите, ето ви едни средства, които в никакъв случай не намаляват кой знае колко дефицитът, но все пак, е един буфер, който е важен и който трябва да го имаме предвид в тази Комисия, когато работим по тези въпроси.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други народни представители?
Няма. Тогава, подлагам на гласуване... Относно предложението на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева § 1 да стане, той става § 4, това е правилно технически, да го подлагам ли на гласуване? Той става § 4...Тогава, подлагам на гласуване, ако има единодушие, няма защо да подлагаме на гласуване по § 1, но подлагам на гласуване предложението на народния представител Хасан Адемов, който е "за", моля да гласува:
"За" - 5 гласа.
"Въздържали се" - 8 гласа.
"Против" - няма.

Подлагам на гласуване § 1 с вносител Министерски съвет, който е "за", моля да гласува:
"За" - 8 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 6 гласа.

§ 2.
С вносител Министерски съвет.
В Преходните и заключителни разпоредби се създава параграф 22"о".
Има предложение от народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова, Геновева Алексиева:
§ 2 става § 4. В него се правят следните изменения:
"§ 4. В т. 1, изречение второ се заличава".

Има предложение от народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев:
§ 2 да отпадне.

Вносителите, да представят предложението? Да, Вашето предложение...

СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Ако се приеме текстът на вносителя, отнасящ се до § 22о от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, ще се премахне като ограничител нетното възнаграждение, при изчисляване на паричните обезщетения от ДОО. Съгласно. чл. 41, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, средно дневното парично обезщетение, изплащано от Данък обществено осигуряване, не може да надвиши средно дневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено възнаграждението.

Текстът на § 22о точка 1 е свързан с чл. 40, ал. 4 на Кодекса за социално осигуряване, относно размерът на изплащаното от работодателя възнаграждение за периоди от временната неработоспособност и с него не следва да се променят размерите на изплащаните обезщетения, в случая премахване за определен период на средно дневното нетно възнаграждение като ограничител на средно дневното парично обезщетение за временна неработоспособност.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Шайлекова.
Други народни представители?
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря, господин председателю!
Уважаеми колеги!
Госпожо Митрева, извинявайте...
Аз искам да кажа, че това, което коментирахме и когато беше внесен на първо четене този текст, всички сме солидарни с това, че тук става реч за хора, които коректно плащат своите обезщетения в осигурителната система. И фактически, заради това, че има некоректни, извън системата на социалното осигуряване, ние, фактически, наказваме около две трети, да не кажа и повече - четири пети от работещите в страната, които коректно внасят своите осигурителни вноски.

Мисля, че споменахме и миналия път, а може би сме пропуснали, но, ако един човек сега, примерно, получава средно 600 лв., при един петдневен отпуск по болест, той ще бъде ощетен с около 27 %, в сравнение с досегашния режим. След като всеки си внася от нас коректно, не е редно да наказваме коректните платци. По-скоро редно е да наказваме некоректните платци. И затова, ние смятаме, че старият режим, при който се плащаше отпуск по временна нетрудоспособност, е по-справедлив и затова ние предлагаме да отпадне целият параграф. Това е нашето предложение.

Разбирам, че има решение на Тристранния съвет, че е постигнат някакъв консенсус. Естествено, той трудно се постига в Тристранния съвет, когато се натоварват и работодателите в по-голяма степен. Но тук става въпрос в най-голяма степен за работещите. И аз мисля, че е справедливо да не ги ощетяваме, а да се направи по-сериозен контрол на входа на системата, а не на изхода на системата.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Масларова.
Госпожо Митрева.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Даваме си сметка, че ощетяваме и коректните работодатели и осигурени лица. Но първо, искам да кажа, че това е временна мярка, това беше взето много трудно това решение. Знаете, че около един месец се предлагаха най-различни схеми. Като се почне от това единият ден нищо да не се плаща, през това да се плащат трите дена за сметка на работодателя по 50 %, по 60, накрая се стигна по 70 %. Но, така или иначе, имаше доста големи злоупотреби, те бяха изнесени в пресата. Само докато течеше дискусията каква да е схемата, когато стана въпрос, че затягаме и контрола... Лошото е, че контролът не в Националният осигурителен институт, а в органите на медицинската експертиза, т.е. общо практикуващите лекари и здравните заведения, както и в Агенцията по приходите, където са декларациите. Затова едно от нашите предложения, което скоро ще разберете, защото ще дискутираме по пенсионната реформа до един месец, с всички вас ще се срещнем, и да си върнем и персоналния регистър в НОИ, заедно с регистъра на трудовите договори. Защото от информацията на входа произтичат права. И когато тази информация се забави или не е коректна, или някой път не се отразяват промените, всичко това рефлектира в правата на хората и пропускане на паричните обезщетения.

Но да се върна към този проблем. Само докато течеше каква да бъде схемата, почнаха да намаляват болничните и то в периода, същият период... Сравнявахме април с април предходната година, така че, нещата да са съпоставими. За май месец имаме около 11 милиона по-малко отпуснати и изплатени парични обезщетения за болест, 11 милиона, спрямо месец май миналата година. Контролът, се разбра, че ще влезе при работодателите за първите три дни, защото знаем, че и те са участвали, някои от тях, в схемата: "Вземи си болничен, за да си спестя от фонд "Работна заплата", да не минаваш на намалено работно време, парите са от НОИ". Защото тия схеми ги разбрахме.

Така че това е непопулярна мярка. Това е мярка, която предизвика много напрежение. Но, все пак, показва, че тези вратички, които се търсеха чрез фондовете на Държавното обществено осигуряване, защото това са фондове на всички осигурени лица, вече трябва да бъдат затворени за неправомерното. Цената ще я платят всички. Наистина, повече от четири пети от хората и те ще платят тази цена. Вярно е, че когато едно лице е с пет дена болничен - с около 17 % му се намалява понеже имаме ограничения до нетното, но все пак, трябва да има и дисциплиниращи санкции. Това е, което мога да направя като коментар. Иначе, ние отивахме на сто милиона повече разходи за болнични, ако не бяхме променили схемата и ако не бяхме реагирали. За два месеца и половина те бяха с 17 милиона повече и 160 хиляди лица повече, които бяха ползвали болнични.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Митрева.
Доктор Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви.
Аз, все пак, искам да попитам: тази непопулярна мярка ще изтече в края на годината, защото е временна мярка. Но каква е гаранцията, че няма да се върнем обратно на това, което се случваше досега, това първо.

Ще се върнете към персоналния регистър - я го върнете, я - не, кога ще стане, не е ясно. Защото знам от колко години го връщаме този персонален регистър.

Второ, аз искам да попитам - от началото на годината досега, първите два месеца парите бяха 17 милиона повече. Вие казвате на годишна база, ако вървеше тази тенденция, щеше да стигне към сто милиона лева. Очевидно е, че тази дискусия, около размерът на болничните листи, е помогнала и болничните листи сега са по-малко.

Моят въпрос е: към днешна дата, в сравнение с миналата година, за същия период, колко повече пари има изразходвани по този фонд!? Знаете, че този фонд е не само временна нетрудоспособност, а общи заболявания и майчинство. Ако имате отделно, само за болничните листи, ще ви моля да представите на вниманието на Комисията, за да знаем какво гласуваме.

Второ, разбирам аргументите на колегите, но ако отпадне това изречение, парично обезщетение от четвъртия работен ден от временната неработоспособност и изплащаното ДОО в размер на 80 на сто. Отпада това изречение, в какъв размер ще се плаща? Има ли някъде друг текст?

ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
Извинявам се, само за второто изречение, ще създаде пълен хаос. Защото, на практика, тук се създава извънреден режим за изплащането на паричните обезщетения от работодателя, което е свързано с чл. 40, ал. 4 от Кодекса на социалното осигуряване. Ако второто изречение остане, излиза, че ние ще плащаме на същата база, на която плаща работодателя. От уговореното възнаграждение 80 %, не шест месечна база назад, 80 % и то за месеца, за който е уговорено. Погледнете ги текстовете, как са свързани. На практика § 22о е свързан с чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. И, ако второто изречение остане, излиза, че Националният осигурителен институт ще плаща по същата схема, както плаща работодателят - без ограничение на нетно възнаграждение и без да се взима шест месечния период, а от уговорената заплата в месеца, в който се изплаща обезщетението...ще изплаща по стария начин /към въпроси от залата/.

ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
Явно, че тук е допусната техническа грешка ... при законопроекта. Подменете текстове, ще стане действително пълен хаос. Колегата Мирославов да добави за второто изречение.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Мирославов.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Уважаема госпожо заместник-министър!
Моите изказвания са разделени на няколко части.
Първо, второто изречение е излишно. Йоско казва, че е техническа грешка, но чисто и просто, признавам си, че не го догледахме и не го догледахме, защото същото беше договорено между синдикати, работодатели и правителство по времето на тези тристранни разговори, които ние слагаме в основата на този законопроект.

Аз искам да се спра на болничните. Съгласен съм, разбира се, че тази мярка ... Преди седем-осем години, обаче, първите три дни на болничните се плащаха от работодателя. Тогава беше направено именно това, за да се ангажира работодателят в проверка на верността, защото той е този, който най-добре знае неговите работници здрави ли са, болни ли са, пияни ли са на другия ден или не. По време на обсъждането на мярката в Националния съвет за тристранно сътрудничество, от синдикатите и от работодателите се приведоха примери, при които, след намеса на работодателя и синдикатите, създаваха едни взаимни комисии, които преди 1989 година съществуваха, болничните рязко падат. Това означава, че мярката е непопулярна, все пак ще изиграе ролята си. Трябва да останат и работодателите ангажирани, по някакъв начин да понесат и те имуществена щета тогава, когато не полагат достатъчно контрол върху болничните. И това е целта на цялата тази история.

Доктор Адемов, никой не може да гарантира, че след 2010 година ще станат кой знае какви различия... , но в края на краищата от 2010-та година има достатъчно шестмесечно време, през които може да се направи изследване тази мярка довела ли е до нещо или не.

При това положение, аз подкрепям предложението на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова и Геновева Алексиева за заличаване на второто изречение в § 22о точка първа.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Госпожо Митрева, имате думата.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Да допълня само, да отговоря на господин Адемов, на доктор Адемов. За периодът януари-май, първи януари - тридесет и първи май 2010 г., спрямо същия период на миналата година, 13 милиона и 200 хиляди лева са повече средствата за болнични. За общо заболяване, временна неработоспособност, поради общо заболяване. Т.е. ние стопихме не само онези 17 милиона, които бяха повече за два месеца и половина, но имаме вече и едно намаляване при май спрямо същите месеци на предходната година.

И другото, което искам да кажа. Всъщност, увеличението, това е чистото увеличение, след като сме сверили коя част от увеличението се дължи на по-високите доходи, върху които са изчислени паричните обезщетения. Защото, дефакто, със 17 % е увеличен размерът на среднодневното парично обезщетение. Ние тези две неща сме ги изолирали, така че чистото, за да могат да се сравнят нещата, е 13 милиона и 200 хиляди лева.

И другото, което искам да кажа: какво предвиждаме по отношение на превантивния контрол и контролът на входа. В момента Националният осигурителен институт подготвя публичен регистър, в който изваждаме работодателите, при които има най-много използвани болнични дни. Това го поискаха самите работодатели на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На Здравната каса сме дали списъка на общо практикуващи лекари, на медицински заведения, здравни заведения, в които също се издават повече болнични листове, в сравнение с предходната година, като проверките се извършват от РЦЗ-та и от Здравно-осигурителната каса.

И третото нещо, всъщност, на контролните органи на Здравно осигурителната каса сме подали и регионите, в които виждаме, че без да има информация на Центъра за здравна информация и увеличаване на заболеваемостта са се увеличили двойно повече издаваните болнични листове. Така че, това, което е в компетенциите на Националния осигурителен институт, го правим вече съвместно със Здравната каса и с Българска стопанска камара, която предложи да се направи такъв публичен регистър при работодателите. Просто, да се видят и кои са тези работодатели, които са си стимулирали работниците към тази схема. Това много скоро ще бъде...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Други народни представители?
Аз бих искал да взема отношение, тъй като все пак имам и предложение, заедно с Мая Манолова и Емилия Масларова. Няма да повтарям думите на госпожа Емилия Масларова. Наистина, ние по този начин наказваме коректните хора, които са лоялни към системата. Но, госпожо Митрева, съгласен съм, че когато работодателят контролира системата, ще има повече приходи в НОИ, т.е. няма да се налага да плаща повече обезщетения.
Но, когато сте направили това предложение, Вие замисляли ли сте се за казуса за хората с увреждания? Знаем, че 90 % от хората с увреждания са безработни. По какъв начин, ако приемем Вашето предложение, ние стимулираме работодателите?! Един човек с увреждане боледува много по-често. Много по-често той няма да бъде на работа и е съвсем нормално един работодател, при положение, че той ще трябва да заплаща възнаграждението на човек с увреждане, да не го взима на работа, т.е. по този начин ние дефакто вместо да се борим с безработицата при хората с увреждания, ние дефакто правим точно обратното.

Хубаво е, че тази мярка е временна. Дали въобще следващата година може би ще остане? Може би трябва да има някаква вратичка в закона, да помислим, от следващата година, за хората с увреждания, по-удачно, да има една по-голяма съпричастност от страна на НОИ.
Благодаря Ви.

ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
За хората с увреждания, когато те ползват болнични за заболяването, за което им е дадена пенсията за инвалидност, тези болнични ... на временна неработоспособност, тъй като вече на лицето му е отпусната пенсия за инвалидност, и то, ако има същото заболяване, без то да е изострено, не се явява на работа, просто, болничен не се издава. Ако това беше въпросът за хората с увреждания.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Имам предвид следното. При тази инициатива на правителството..., човек, който се труди и има някаква степен на увреждане. И боледува. В продължение на три дни 70 % от неговото възнаграждение, кой го поема.

ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
Аз точно това казвам, че не се изплаща и досега. Значи на практика, ако човек с пенсия за инвалидност, да кажем пенсия за инвалидност...да кажем, за това, че човек е с един крак... имам...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Какво правим в този случай?

ПРЕДС. ЙОСИФ МИЛОШЕВ
Е, това не е човек с увреждания, той е под 50 % тогава... /свободен разговор/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз не говоря за човек, който е с голяма степен на увреждания. Аз говоря за увреждания, виждам че е прекалено трудно, особено в тази криза, с които си намират работно място. И да не му отпуснат пенсия. Под 50 %... Но това е човек с увреждане. Просто, Ви споменавам и да мислим, за това, една вратичка да оставим от следващата година, тъй като това е временна мярка, доколко разбирам... Евентуално ще има ефект, да може да се мисли и за тези хора.

ЙОСИФ МИЛОШЕВ:
То винаги може да се помисли, но става въпрос под 50 %. Тези, които са над 50 % на практика, ако той ползва... не му се дава болничен лист, ако ползва за същото заболяване, за което му е отпусната пенсия. Т.е., ако той е инвалид, да кажем с туберкулоза, и заради това нещо се яви на преглед, не му се дава сега болничен лист. Ако се разболее от някое друго заболяване, му се издава болничен лист и на него му се изплаща.

ПРЕДС. ДРАГОМИ РСТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. Има разлика между хора с трайни увреждания и хора с увреждания...
Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мая Манолова, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, § 2 да отпадне. Който е:
"За" - 5 гласа.
"Против" - 8 гласа.
"Въздържали се" - няма.

Подлагам на гласуване предложението на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова, Геновева Алексиева § 2 става § 4, в него се правят следните изменения: § 4, т. 1, изречение второ се заличава.
Който е готов, да гласуваме:
"За" - 14 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
И сега подлагам на гласуване § 2, предложението на вносителя, в Преходни и заключителни разпоредби се създава § 22о, като изречение второ отпада. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 8 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 5 гласа.
Благодаря.

Налага се да гласуваме Заключителните разпоредби, който е съгласен с това наименование, моля да гласува.
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.

Относно предложението на народните представители Вяра Петрова, Станка Шайлекова, Светлана Ангелова, Геновева Алексиева необходимо ли е да го гласуваме, тъй като те вече се преномерираха... няма смисъл...

§ 3.
По вносител. В закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, за 2010 г. се правят следни изменения и допълнения. Виждате ги, колеги. Няма постъпили предложения. Думата на вносителя? Госпожо Митрева?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Няма какво да кажа.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
От Министерството на труда и социалната политика?

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, народни представители?
Няма други желаещи. Тогава подлагам на гласуване § 3, да гласуваме:
"За" - 8 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 5 гласа.
Благодаря Ви.

§ 4.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване се създава § 19к. Няма постъпили предложения от народните представители.От вносителите? Няма. Колегите народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване § 4, по вносител, който е:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 2 гласа.

§ 5.
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица се създава § 10е. Няма постъпили предложения ...Това е друго, няма постъпили предложения от народните представители. От вносителите? Няма. Колегите народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване § 5, с вдигане не ръка:
"За" - 9 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 2 гласа.
Предложение на народния представител Светлана Ангелова за създаване на параграф 5а със следното съдържание... Вие сама да го представите?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Да. Благодаря господин председател.
Предлагам в Преходните и заключителни разпоредби на закона за насърчаване на заетостта да се създаде нов § 7а. Промяната, която предлагам, е във връзка с направените промени по отношение на новия начин на заплащане на обезщетението за временна неработоспособност, тъй като основната разпоредба на чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване остава непроменена. Поради това, автоматично не се променя и чл. 30а, ал. 1, т.6 от Закона за насърчаване на заетостта. В чл. 30а от Закона за насърчаване на заетостта, са изброени видовете разходи за сметка на държавния бюджет, които се предоставят на работодателите за наемане безработни лица по програмните мерки за насърчаване заетостта. Това са главно средства за работна заплата, за осигуровки, които се плащат от работодателя, включително и обезщетенията за временна неработоспособност. Тази промяна няма да изисква никакви допълнителни средства. По никакъв начин няма да натовари с допълнителни средства активната политика на пазара на труда, тъй като тези средства са предвидени за работни заплати за времето на участие на лицата в тези програми.

Основни работодатели по тези програми са общинските и областните администрации, Агенцията за социално подпомагане. Ако те трябва да платят обезщетението за временна неработоспособност за първия, втория и третия ден ще натоварим с това техния бюджет, затова правя тази промяна.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Госпожо Митрева?

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Това е всъщност обяснението. И затова се дава предложение да се уеднакви режимът и да не се натоварват работодателите за трите дни.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Колегите народни представители?
Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлана Ангелова да се създаде § 5а. Моля да гласуваме:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно се приема.
Благодаря ви.

§ 6.
Законът влиза в сила от 1 юли 2010 г.
Съгласието ви, да гласуваме:
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Единодушно се приема.
Благодаря Ви.

С което е приет и на второ четене.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Ако ми позволите, искам да благодаря, защото за нас беше много важно тези промени да бъдат разгледани, затова че се съгласихте на извънредно заседание да разгледате законопроекта, за изключително отговорното и професионално отношение, което винаги сме имали в тази Комисия... И вярвам, че така ще продължим и занапред, това е много важно.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И тъй като, наистина, много добре работим заедно, затова Ви каня и утре от 15 часа на ново заседание...винаги сте добре дошла, благодаря Ви, ще се радвам на Вашето присъствие... Значи, колеги, утре в 15 часа ще гледаме Измененията и допълненията в Кодекса на труда...


/Заседанието закрито в 15.00 часа/

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ