Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
30/06/2010
П Р О Т О К О Л
На 30 юни 2010 година, сряда, от 15.05 часа, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър І-ви". То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, имаме кворум, предлагам да започваме работа... Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Има проект за решение за дневен ред, който сте получили, с точка първа - законопроект за ратифициране Изменението на заемното споразумение между Република България и Международната банка и точка втора - Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 година...
Да определим с вдигане на ръка, който е съгласен да работим по този дневен ред, който е "за", моля да гласуваме:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Благодаря.
Приемаме единодушно да работим по следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002 - 02 - 21, внесен от Министерския съвет на 23.06.2010 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010 - 00 - 97, внесен от Националния осигурителен институт на 18.06.2010 г.
3. Разни.
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Участници по тази точка първа от страна на Министерството на труда и социалната политика в заседанието на Комисията по труд и социална политика е г-жа Елена Кременлиева - директор на дирекция "Социално включване", други няма ...
Преди да започна, госпожо Кременлиева, всички отдавна чакаме този законопроект, но все пак, Вие сте, държавен служител, доколкото знам. И се обръщам към Вас и към... парламентарния секретар на министерството дали е тук...Във всяка една точка от дневния ред на заседанието на Комисията могат да възникнат политически въпроси. Не смятам, че Вие, не искам да Ви принуждаваме, да отговаряте на политически въпроси. Ще гледаме точката от дневния ред, но искам да Ви уведомя, че следващият път, ако няма политическо лице, което да присъства на заседанието, няма да гледаме конкретната точка от дневния ред. Благодаря Ви...
Петя Доганова (парламентарен секретар на Министерството на труда и социалната политика): Много се извинявам, министърът и заместник.-министърът, и двамата в момента са във Варна на среща...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз разбирам напълно, но така или иначе, народните представители имат политически въпроси и не смятам че е нужно, въпреки Вашата голяма компетентност, сами разбирате, че не е удачно Вие да отговаряте на политически въпроси... В тези случаи, ако наистина няма такава възможност, и ако са много ангажирани, тогава нека да има и още един заместник-министър, за да може да присъства на заседанията на Комисията. Благодаря Ви... От вносителите, госпожо Кременлиева, бихте ли ни представили законопроекта?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Заемното споразумение, ратифицирано по проекта за социално включване между Световна банка и България е ратифицирано от предишното Народно събрание през месец февруари 2009-та година. Звеното, което беше определено за изпълнение на Заема, беше Социалният и инвестиционен фонд, който беше закрит от това Народно събрание през месец март 2010 година.
Изменението в Заемното споразумение касае основно изпълнителната структура, която се занимава с изпълнението на проекта за социално включване. Предлага се това да бъде дирекция "Социално включване" на Министерство на труда и социалната политика, като Министерство на труда и социалната политика остава бенефициент по заема, както беше и в първоначалния вид. Финансови клаузи, срокове за изпълнение, както и крайни бенефициенти по този проект, такива съществени клаузи на Заема не се засягат. Това е основната промяна, която се извършва в Заемното споразумение, а сега, ако може да кажа няколко думи за самата дирекция.
Дирекцията има 17 държавни служители, като основните й функции са в общата политика по социално включване и политиките за децата и семейството. Има конкретни функции по изпълнение на програми и проекти в областта на социалното включване, включително и такива, финансирани със заемни средства от Световната банка.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, госпожо Кременлиева.
Уважаеми колеги, имате думата.
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Аз ще кажа от името на колегите от политическа партия ГЕРБ, че ние ще подкрепим тази ратификация, тъй като предлаганото изменение на Заемното споразумение по проект за социално включване е свързано, както знаем, със закриването на Социалноинвестиционния фонд и оттук необходимостта от създаване на нова структура, която да поеме изпълнението на проекта за социално включване.
Новото звено, както каза и госпожа Кременлиева, е Дирекция "Социално включване" в Министерство на труда и социалната политика. С предлаганото изменение не се засягат финансови клаузи, не се променят сроковете за изпълнението на проекта, не се променят бенефициентите по самият проект. И тук е мястото да благодаря на Министерството на труда и социалната политика, в т.ч. и на госпожа Валентина Симеонова, че много бърже се организираха и предприеха действия за създаване на новото структурно звено... и също така, по отношение на необходимите документи, които трябваше да бъдат подписани от наша страна и от страна на Банката. Видно от подписаните документи от двете страни, значи че се приема това изменение, новото структурно звено, което е създадено и считам, че новата структура ще изпълнява проекта, ще се справи с отговорните задачи по този проект... И така, призовавам всички да подкрепим тази ратификация, за да може по-бърже да стартира този проект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Други?
Госпожо Масларова.
ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин Стойнев.
Аз мисля, че по този въпрос, твърде дълго дебатирахме в предишните ни заседания, преди да бъде закрит Социално-инвестиционния фонд...Ние също ще подкрепим, тъй като тук става въпрос за ресурс, който е много важен и който трябва бързо да бъде насочен към социално включване за деца и семейства с деца до 7-годишна възраст.
Аз даже ще направя едно изпреварващо предложение. Предлагам ви, да го подкрепим и да предложим на Народното събрание да го гласува и на второ четене, тъй като то е само един текст, така че няма смисъл по този въпрос да дебатираме и да правим по-дълги обсъждания.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах, госпожо Масларова.
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Господин Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря, господин председател!
Колеги!
Ние също ще подкрепим ратификацията.
Но и при закриването на Социалноинвестиционния фонд, и сега, искаме да отбележим нещо, което е много важно. В момента тук е записано, в мотивите, че се определя и отговорността по отношение на одобряването на проектните предложения, представени от общините, като тя се възлага изцяло на Министерство на труда и социалната политика. В стария вариант, когато работеше Социалноинвестиционния фонд, управлението на проектните предложения, одобряването, се извършваше в условия на изключителна прозрачност, с участие на социалните партньори. Докато тук, нямаме основание да се съмняваме в това, че прозрачно се изразходват тези средства, но така или иначе, се създават условия за партизирането на усвояването на тези средства. Така че, ние ще наблюдаваме и ще контролираме много стриктно по какъв начин се разпределят проектите, дали на базата на техните качества или по някакви други причини. Пак повтарям, нямаме основания да се съмняваме, но така или иначе, самият факт, че се премахва участието на социалните партньори в управлението на тази програма, ни кара да разсъждаваме по този начин.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Госпожо Кременлиева, ще вземете ли отношение по изказването? Имате думата!
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря Ви.
Само искам да уточня нещо. В предишното Заемно споразумение, т.е. това, което е действащото към този момент, не се предвижда одобрение на проектите от... Вие предполагам, имате предвид, Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд. Това нямаше да става така. А в оперативното ръководство, което е задължително условие - трябва да бъде одобрено от Банката, което е допълнително условие за влизане в сила на Заемното споразумение, към този момент, такова няма одобрено, не се предвижда одобрение от Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд, а от министъра на труда и социалната политика.
А самата оценка, за да ви уверя, че ще бъде прозрачна, тя ще бъде от експерти, които ще бъдат както от Дирекцията, която отговаря за самите политики, Главна дирекция Европейски фондове, Международни програми и проекти, и съответно експерти, под строгото наблюдение на Банката.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Кременлиева.
Народните представители? Няма други желаещи...
В такъв случай, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение, (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002 - 02 - 21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г... Който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Единодушно прието.
Сега предлагам Законопроекта да мине и на второ четене в зала. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно се приема.
Благодаря ви. Благодаря Ви, госпожо Кременлиева...
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги втора точка е Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010 - 00 - 97, внесен от Националния осигурителен институт на 18-ти юни 2010 година.
Участници от страна на Националния осигурителен институт в днешното заседание в заседанието на Комисията по труда и социалната политика са госпожа Христина Митрева - управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева - подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Антоанета Ганчева - Главен актюер на Националния осигурителен институт...Госпожо Митрева, имате думата да представите Отчета.
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
На Вашето внимание е Отчетът за изпълнение на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2009-та година.
Политиките, които бяха реализирани чрез бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., в приходната част са следните:
Намаляване размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване от първи януари 2009 г. с 4-ри процентни пункта; договаряне на по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни и квалификационни групи професии - ръст с 26.6 на сто в сравнение с 2008 г.; увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 240 лева на 260 лева; включване на държавата в осигуряването за фонд "Пенсии" чрез трансфер от 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година; намаление на вноската за фонд "Гарантирани вземания" на работниците и служителите от 0.5 на сто на 0.1 на сто;
В частта на разходите също бяха реализирани нови политики, които се изразяват в:
Увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, социалната пенсия за старост и свързаните с тях минимални размери на пенсиите с 10 на сто от първи януари; увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж от 1 на 1.1 на сто в пенсионната формула от 1-ви април; вдигане на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 490 лева на 700 лева от 1-ви април; осъвременяване на пенсиите от първи юли със швейцарското правило с 9 на сто; увеличаване продължителността на обезщетението за бременност и раждане от 315 на 410 дни; предоставяне право на осигурения за общо заболяване и майчинство баща на обезщетение за бременност и раждане, вместо майката при необходимост; увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от 220 на 240 лева; изменение на минималния и максималния размер на месечното обезщетение за безработица - 110 лева и 220 лева или вече работим с минимален и максимален дневен размер на обезщетението, съответно 6 лева и 12 лева;
Изпълнението на макропоказателите, на базата на които беше разработен и отчетен бюджетът за Държавното обществено осигуряване за 2009 година са:
При план за ръст на брутния вътрешен продукт 7.3 %, отчетът беше минус 5 %.
Средногодишната инфлация: при план 6.8 %, по отчет - 2.8 %.
Средна работна заплата: при план 499.53 лева, отчетът е 524 лева;
Минималната работна заплата: при план 240 лева, отчетът също е 240 лева;
И безработицата: при план 6.8 %, по отчет беше отчетена 7.6 %.
Показателите на осигурените лица, които са всъщност, показателите по които и приходите, и разходите се отчитат:
За осигурените лица имахме средно намаление с около 113 хиляди, осигурени от работодател по-малко лица. Средният осигурителен доход за 2009 година е 554.78 лева.
Броят на пенсионерите е 2 193 000, а броят на пенсиите е 2 665 000. Искам да посоча, че около 17.8 % от пенсионерите получават повече от една пенсия, затова виждате, че има разлика между броя на пенсионерите - 2 193 000 и броя на пенсиите - 2 665 000. Средната пенсия на един пенсионер през 2009 година е 244.46 лева, като тук влизат и добавките за... вдовишките добавки, добавките за миньорите..., всъщност, това е една добавка, която вече се изживява, добавките на репресираните, т.е. това е средна пенсия на един пенсионер.
По приходите: през 2009 година изпълнението беше 86.52 на сто, т.е. с около 13.4 % не бяха изпьлнени приходите, в резултат на по-ниската заетост, казах, с около 113 хиляди по-малко осигурени лица и средният осигурителен доход, който също беше по-нисък, спрямо планирания.
Разходите: при планирани 7 644 000 000 лева разходи, отчетът е 100.96 % от планираните разходи; основният преразход беше при обезщетенията за безработица, където при планирани 101 милиона лева за обезщетение за безработица, по отчет те бяха 236 милиона лева разходи.
Субсидията от държавния бюджет е 1 523 000 000 лева по отчет. Както вече казах, неизпълнението на приходите с 13.48 % е формирано от неизпълнение на приходите от осигурителните вноски, в размер на 585 600 000 лева. Пенсиите нараснаха номинално със 17 %, и реално с 13.8 %. И разходите за краткосрочни обезщетения, най-вече при разходите за болест, и особено при разходите за обезщетения, бяха с 23.20 % по-високи, отколкото заложените в Закона за бюджета.
Административната издръжка през 2009 г. на Националния осигурителен институт е 0.95 % от всички разходи. Разходите за пенсии, като процент от брутния вътрешен продукт, през 2009 г. достигнаха до 9.8 % от БВП в сравнение с 8.4 % през 2008 година. Коефициентът на заместване на дохода, т.е. пенсията като процент от нетния среден осигурителен доход през 2009 г. беше 58.3 %.
При структурата на разходите за обезщетения най-голям е размерът на обезщетенията, разходът на обезщетенията за общо заболяване, при което се отчете 2.1 на сто превишение спрямо плана, като са изплатени за 19 076 000 работни дни парични обезщетения. При трудовите злополуки и професионалните заболявания превишението спрямо плана е 1.1 на сто и са изплатени за 296 000 работни дни парични обезщетения за трудови злополуки. При майчинството, всъщност, това беше първата година, в която се увеличи срокът за получаване на обезщетения за бременност и раждане от 315 дни на 410 дни; ...следващото увеличение ...от 20.25 лева на което е с 20 % по-високо от планирането. Всъщност, забеляза се, че една голяма част от лицата, които излизат в този отпуск започват осигуряване върху по-висок осигурителен доход. Казах, при безработицата превишението спрямо плана е със 135.9 % по-високо спрямо плана. Изплатени са обезщетения средно месечно на 121 хиляди безработни лица или това са 120 % повече от планираното. Средно дневното обезщетение е 164.20 лева отчетено, което е със 6.9 на сто по-високо от планираното.
В Националния осигурителен институт е и Програмата по профилактика и рехабилитация. През 2009 г. са изразходвани 25 256 000 лева, НОИ е сключил договори с 33 юридически лица за 64 заведения за профилактика и рехабилитация на осигурените лица, като броят на преминалите лица е 57 258, а средният разход на едно лице е 441.10 лева. Процедурите, до пет процедури, плюс спането и част от храната, се поемат за сметка на тази програма, като лицето доплаща за храна, в зависимост от категорията на заведението, в което се провежда програмата по профилактика и рехабилитация.
Най-голям е относителният дял на лицата със заболявания на опорно-двигателния апарат - 33 321 човека, на периферната нервна система - 13 485 човека и на централната нервна система - 3609 човека. Прави се и анализ колко от преминалите през програмата по профилактика и рехабилитация лица в последните три години, каква е тяхната заболяваемост, защото това е една от целите на тази програма - дали се намалява заболяваемостта между тези лица и има ли подобрение в тяхното здравно състояние.
Анализът и данните посочват, че около 17 % на тези, които са повторили програмата има намаляване на заболяваемостта, но понеже контингента е различен, не можем точно да проследим. А всъщност и отскоро правим този анализ, но се създава база данни, наистина, за лицата, преминали през програмата, за да се следи излизането им в болнични, дали са..., ако са инвалиди, защото лицата с инвалидни пенсии, преди да са навършили пенсионната възраст също имат право на лечението по програма, дали при тях има подобряване на общото състояние... Така че, това е един от анализите, които се правят в НОИ и се създава такава база данни.
И накрая, какво е изпълнението по фондовете, тъй като аз досега представих консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване. По фондове в края на годината изпълнението е следното:
По фонд "Пенсии": при планиран дефицит от 804 300 000 лева беше отчетен 1 300 431 000 лева дефицит или с 496 милиона по-висок. Дефицитът по фонд "Пенсии" може да бъде финансиран към 2009 г. с допълнителна осигурителна вноска от 7.2 на сто, това е недофинансирането, но както казах, през 2009 г. вноската беше намалена с 4 на сто за фонд "Пенсии".
За фонд "Пенсии, несвързани с трудови дейности", който по план е с дефицит 10 400 000 лева, завърши с остатък 8 488 000 лева. Всъщност, това са трансфери от държавния бюджет за пенсиите, несвързани с трудова дейност и когато има изравняване и от предходни години или някои от плащанията, както и Коледната добавка не се извършва в момента на приключване на годината, има остатък, който в следващата година се изразходва и става разплащане по процедура, която е уточнена със Сметната палата и Министерство на финансите.
По фонд "Трудова злополука и професионална болест": при планиран излишък от 61 280 000 лева се отчете излишък от 50 481 000 лева или с 10 799 000 лева по-малко.
По фонд "Общо заболяване и майчинство": при планиран недостиг от 104 757 000 лева беше реализиран недостиг от 199 милиона, т.е. с 95 милиона лева повече от планирания. Дефицитът на фонд "Общо заболяване и майчинство" може да бъде финансиран с допълнителна осигурителна вноска от 1.1 на сто - т.е. и тук имаме дисбаланс между осигурителната вноска и разходите.
По фонд "Безработица": при планиран излишък 78 милиона лева е отчетен дефицит от 70 милиона лева. Т.е., вместо излишък 78 милиона лева, ние имаме недостиг от 70 милиона лева дефицит. Този дефицит може да бъде финансиран с допълнителна осигурителна вноска от 0.4 на сто.
По бюджета на НОИ: това е общият административен фонд, през който преминават всички трансфери. При планиран излишък в края на периода от 769 759 хиляди лева, беше отчетен излишък от 1 510 000 000 лева. Това е малко трудно, и не трябва така да се казва, защото, всъщност, с този излишък се покри целият формиран недостиг, който беше в края на годината.
Но той минава през бюджета на Националния осигурителен институт, защото другите фондове имат само приходна част - от вноски и разходна част - от самите разходи за обезщетения, по КСО-то. А всичко идва в бюджета на НОИ, оттам минават трансферите на целевите трансфери и субсидията за покриване на дефицита.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, готови сме да отговаряме.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Госпожо Начева, Вие като подуправител на НОИ, избран от Народното събрание, желаете ли да вземете отношение?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожа Митрева беше много обстоятелствена и засегна всички процеси по отчета на изпълнението на бюджета.
Бих искала да добавя, че тази сутрин Сметната палата връчи и одитен доклад. И както от 2000-та година до настоящия момент, одитът на нашите отчети са заверявани без резерви, което означава, че дейността, по отношение законосъобразното отчитане на бюджета и Националният осигурителен институт като институция, на която е възложено изпълнението на Отчета за бюджета, се справя блестящо, за което благодарим, естествено, и на народните представители - за подкрепата и специално на Комисията по труда и социалната политика.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Госпожо Митрева, госпожо Караиванова, госпожо Ганчева, колеги!
Първо, започвам с това, че ще подкрепим този Отчет за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 година. За тези, които познават отчетите на Националния осигурителен институт е ясно, че това са най-подробните, най-задълбочено, аналитично представени отчети на бюджета, изобщо. Т.е. имам поглед и върху другите отчети, между впрочем, за днеска трябваше да бъде внесен отчетът за бюджета и дефицитът на Здравната каса, но така или иначе, този отчет все още го няма. Трябваше да бъде внесен и отчетът за изпълнението на бюджета на държавата, също го няма. Така че, трябва да поздравим колегите от Националния осигурителен институт, за начина, по който ни представят всяка година Отчета, за това, че са спазени всички процедури и правила. Погледнете в началото какво е написано: заседанието на Надзорния съвет ...дори с хората, които са участвали, това е традиционно представителство.
Но аз искам да започна с това, какъв е смисълът от тези отчети. Огромен е смисълът, защото той подсказва какви политики трябва да бъдат набелязвани за следващата година, на базата на това, което се е случило, защото това е една снимка на политиките на изпълнението на бюджета и на това, което сме мислили, когато сме приемали този бюджет за 2009 година.
Понеже годината 2008 беше най-добрата година, когато приходите в осигурителните институции - растеше осигурителният доход, растяха приходите и тогава можехме да залагаме, в края на 2008 година е правен този проект, а той е стартирал по средата на 2008 година на подготовката му, тогава можехме да залагаме тези политики, които са изброени в началото на Отчета.
Сега, за съжаление, изводът, който се прави, първият е, че няма накъде повече да намаляваме осигурителните вноски в нито един от фондовете на Общественото осигуряване. Вие знаете какъв беше натискът тогава от всички страни да намалим, примерно, осигурителната вноска за фонд "Безработица", тъй като там винаги имаше излишък. И ние какво направихме? Предприехме две политики: едната е да увеличим средно-дневният размер на обезщетението за безработица, а другата беше да намалим осигурителните вноски. И като тръгна кризата, тъй като се увеличиха безработните с право на обезщетение, изведнъж се оказахме с недостиг от 70 милиона, ако не се лъжа, в този фонд. При предвиден излишък от 78 милиона, оказа се, че 148 милиона, на практика, не достигат за изпълнението на това, което беше предвидено за този фонд.
Аз, обаче, искам, аз се справих с цифрите, но искам да помоля да коментирате нещо, което на пръв поглед изглежда много странно. При намаляване на приходите с 86 %, 86.2 %, 580 милиона лева, и увеличаването на разходите с около 72 милиона лева и трансфер около 3 милиарда и 300 милиона лева да ги кажем - двеста шестдесет и няколко милиона, в които влизат по план 845 милиона лева субсидия за покриване на дефицита и два милиарда лева като участие на държавата, това беше новата политика, която се реализира, както каза и госпожа Митрева, и накрая се оказва, че в консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване има остатък от 224 600 000 лева. Това сте го записали едно към едно. Ако искате ще ви кажа и на коя страница е, но това едва ли е толкова важно, знаете го.
Това е едно. С хиляди ли е? /към залата/ Тогава се извинявам, аз значи не съм видял. Да, да...Хиляди. Добре... Аз, обаче, искам да коментираме малко поведението на самоосигуряващите се лица. Тъй като знаете, че дълги години ги наблюдаваме и вижте, колеги, какво става. И след това ще кажа и изводът, който може да направим от този отчет.
Или направо да започна с него, изводът е, че самоосигуряващите се лица, се осигуряват върху среден осигурителен доход от 285 лева при минимален осигурителен доход 260 лева. Забележете, колеги! Какво означава това?
Независимо от това, че тази година е 420 лева минималният осигурителен доход за 2010 година, при всички положения трябва да има диференциран подход. Какво означава това? Това означава, че в тази група на самоосигуряващите се има такива, които далеч не получават доходи от порядъка на 285 лева, какъвто е средният осигурителен доход. В тази група са адвокати, общо практикуващи лекари, нотариуси, проектанти на частна практика, които работят, така че в никакъв случай, да не ги изброяваме всичките, в никакъв случай не можем да твърдим, че това е реалният доход, върху който трябва да се осигуряват те.
Колеги, забележете и нещо друго, което прави впечатление от пръв поглед. Понеже увеличихме т.нар. високо платено майчинство, както се изразяваха някои от нашите колеги, от 9 на 12 месеца, 90 % от дохода, който са получавали преди да излязат по майчинство, веднага нараства броят на тези, които се осигуряват за... освен за фонд "Пенсии" и за общо заболяване и майчинство, тъй като ако не дада аз такива осигурителни вноски, няма да могат да се възползват от това майчинство. Вижте как се наглася обществото, хората, отделните групи към законодателните решения, които ги вземаме в тази зала!
Искам, съвършено извън контекста на каквато и да е политика, да ги коментираме тези неща, защото сме Комисия по труда и социалната политика и ако не си ги кажем реално нещата, едва ли бихме могли да вземем правилното решение за следващите бюджети. Вижте сега самоосигурени лица за всички осигурителни рискове. Т.е. интересът към осигуряването при план за 2009 г. 92 120 - с 30 000 повече, това никак не е малко. С 30 хиляди повече е броят на тези, които са самоосигуряващи се лица. Това е за всички социални рискове.
На следващо място. Тези, които се осигуряват за пенсии, вижте, колеги, при план сто хиляди, само за пенсии, 92 000 отчет за 2009 година. Т.е. тези, които искат да получават и обезщетение от другите фондове на Общественото осигуряване са мотивирани да внасят и затова тези, които внасят само за пенсия намалява техния брой.
На следващо място: земеделските производители, моите любимци - тютюнопроизводители, осигурени. Наблюдавам тяхното поведение през годините - 8, 9, 11, 12 хиляди са били, сега при план 17 000, 21 000 са тези, които отчита Националният осигурителен институт. Което означава, че тези хора също имат мотивация да внасят осигурителни вноски, а тези, които се осигуряват само като земеделски производители са горе-долу 28 хиляди, така е по план. С това приключвам по въпроса за самоосигуряващите се.
Много е интересно през годините да наблюдаваме тяхното поведение. Много е гъвкаво. Адаптират се моментално към всякакъв тип промени в осигурителното законодателство и в бюджета.
На следващо място: Агенцията за държавни вземания, която вече не съществува. При план 21 милиона, те са събрали 3 милиона. Това на практика са т.нар. "несъбираеми вземания". Какво ще се случи с тях. Приключвам, колеги, няма да продължа да говоря, но мисля, че е интересно това, което казвам... Какво ще се случи, ще ги събира Националната агенция за приходите? Похвала е за тях, защото при план 16 милиона лева са събрали 21 милиона лева. Да не ги бъркам с хиляди, милиони са, нали?
Тук искам да кажа няколко думи и за..., въпреки взетите мерки, както се казва, по отношение на контрола върху експертизата на временната и трайна неработоспособност, всички неща, които ги направихме: и с Кодекса за социално осигуряване, и със Закона за здравето, контролните механизми на входа и на изхода, и къде ли не контрол, 7356 повече инвалидни пенсии, в повече в сравнение с миналата година. Т.е., едва ли проблемът е само в контрола. Не знам какво трябва да направим, какъв анализ трябва да направим на това... Аз съм убеден, че следващата година ще бъде по-голям техният брой, защото в условия на криза и когато се увеличава безработицата, винаги тези пенсии, по един или друг начин, се увеличават...
Това е в общи линии. Още веднъж благодаря на колегите от Националния осигурителен институт за перфектния анализ, който са направили в техен стил, както беше през всички години, надявам се че ще бъде и занапред...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Госпожо Митрева?
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви, господин Адемов!
Господин председателю!
Наистина, това е много висока оценка за служителите на Националния осигурителен институт. Така, като управител, не мога да кажа, че нямаме и пропуски, и че нямаме и неща, които можем да подобрим, но поне по отношение на спазване на законосъобразност при изразходване на разходите, при организация на работата сме се старали максимално добре да изпълняваме своите задължения на осигурителна институция.
По отношение на самоосигуряващите се лица. Наистина, за 2010 година, когато предложихме увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, причината беше, че доход от 260 лева минимален не осигурява минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и че това е една от стъпките, по които трябва да вървим, за да балансираме осигурителния принос...
Вече започнахме да работим за 2011 година. Ще направим диференциране на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. В момента проучваме информацията от Агенцията по приходите на базата на справка едно и две за данъчните декларации, защото всъщност това ще е информацията, която ще ни даде някаква представа какво довнасят самоосигуряващите се лица по вид на дейността. Вероятно, ще са три или четири групи самоосигуряващи се лица, защото трябва да бъдем много предпазливи в това какви прагове за тях ще въведем, за да не започнат да си сменят вида на дейност, защото българинът и това много бързо може да го направи, ако трябва да попадне в по-нисък праг. Така че тук вече сме започнали работата, разбира се, с участието на компетентни служители от други, експерти от други институции.
Второто нещо, за земеделските производители, наистина, тенденцията и при тях е, независимо че броят им бавно расте, но Вие имате една таблица, която също сме ви я приложили - демографски и икономически показатели по приходите за периода 2005-2009 година. В която сме показали тенденциите в броя на лицата. Защото, тези, които внасят приходи, дефакто това са лицата, които имат права. Трябва да имате тази справка, защото тя вървеше в комплекта.
Що се отнася до тези 224 хиляди лева, това са по валутните сметки. Това е преходният остатък, всъщност, не е от Заема, а това са ни валутните сметки по тези пенсии, които са по спогодбите и по Регламент 14/08. Ние винаги в банките имаме такъв остатък, с който се разплащаме в началото на следващата година.
Общо взето това бяха въпросите. Но наистина, анализът на политиките дава много ясна представа къде сме сбъркали и къде трябва да търсим други решения. Защото, вярно, отчетът за 2009 година сега го дискутираме и го представяме, но се видя, че намалението на вноските през 2009 година, какво се случи и в 2010 година, вече има сериозни негативни последици, които в бъдеще ще се агрегират в още по-сериозна степен, така че много важно е какво правим и какви политики взимаме и в приходната, и в разходната част.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо.
Господин Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Колеги, много се извинявам, че втори път взимам думата, но наистина, пропуснах, нещо, което е много важно - 0.9 % от всички разходи са за издръжка на териториалните дирекции на Националния осигурителен институт. Не е ли това много малко? Защото, в аналогичната алинея за Националната здравно осигурителна каса, по бюджета издръжката е 3.5 /процента/ по закон поне, колко отчитат не зная още, но по закон... Не знам дали ще се справите с тези проценти.
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Да, даже сме спестили двайсет милиона лева от планираната издръжка. Мислим, че тези неща винаги могат да се оптимизират. Това се е правило в Осигурителния институт. Тази година към месец май изпълнението на бюджета за месец май имаме вече 17 % икономия в издръжката. Защото, ние, месец по месец сме планирали приходите, разходите и издръжката, за да можем текущо да следим как се развиват нещата и към момента имаме 17 % по-ниска издръжка спрямо плана.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаема госпожо Митрева!
Господин Адемов!
Без да влизам..., искам да кажа, първо, че в изказването ми няма никаква политика, както и че изказвам мое собствено мнение, което не е свързано по никакъв начин с партии... Аз и преди бях, и сега съм, много сериозен противник на това, че вдигнахме минималния осигурителен праг от 240 лева на 420 лева. Може би от гледна точка на фиска, от гледна точка на Вашата позиция това е правилно, но аз смятам, че ние по този начин натоварихме една сериозна част от обществото, от хората, които са самоосигуряващи се, че ги натоварихме с една допълнителна финансова тежест, която точно в този момент можеше да им спестим. В това отношение, искам да Ви кажа, че аз ще бъда противник, категорично на идеята за диференцииране на вноските. Не смятам, че ще бъде полезно за тях, защото тя ще бъде насочена нагоре, т.е. към увеличаване на тежестта, а не към сваляне на тежестта, категорично. И аз смятам, че и досега, ако някой от самоосигуряващите се е мотивиран и желае да се осигурява на по-висока основа, то има тази възможност. И съм напълно съгласен с вашия извод, че най-вероятно, минавайки се към диференциация на три-четири групи или повече групи, вече колкото прецените, само ще мотивираме хората да търсят начин да крият доходи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Ще вземете ли отношение?
Госпожо Митрева...
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Само една дума. Значи, това... диференциацията не означава, че всички, примерно, сега като е 420 лева, това ще е долната граница, от която тръгваме в диференциацията. Но не можем по еднакъв начин да третираме и един едноличен търговец с малко магазинче, което едва има оборот 3-4 хиляди лева на месец, защото и тези МОЛ-ове закриха изключително много малки магазинчета...(Такива неща, аз виждам какво се случва в квартала "Надежда", където живея...) както и на една и съща плоскост да поставяме хора с такъв вид дейности... като архитекти, адвокати, хора на изкуството... Така че, аз ви казах, че ние внимателно ще анализираме тези неща, защото при тези групи има изравняване на дохода в края на годината. И е хубаво тези хора да се осигуряват ежемесечно на високия доход, защото това вече им влияе и на пенсии, и на обезщетенията, които получават. Една голяма част от тях, разбира се, не разчитат на пенсиите, от тези високи категории самоосигуряващи се. Но ние сме длъжни такъв подход да приложим.
Що се отнася до другото, дали те ще отидат в по-ниски...това е въпрос на поведение и на култура. И аз мисля, че докато, все пак, ние не си променим поведението... То зависи и от доверието в системата, какво предлага, но мисля, че нещата са взаимосвързани. Защото след това се чакат високите пенсии. Аз имах един случай със зъболекар, който в момента е на 136 лева, на минимална пенсия, и когато му поисках ЕГН-то видях, че той е правил годишно изравняване по около 15 000-18 000 лева, но няма как това да стане, защото има таван на дохода. Ако той равномерно си ги е внасял тези пари, нямаше да има 136.08 лева пенсия... Нещата са взаимосвързани...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Господин Гумнеров?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Засега аз категорично ще подкрепя всяка диференциация, която сваля долната граница от 420 лева. Но продължавам да смятам, не за всички, но ... сега в момента е 420, колега. Аз казвам, ако ...диференциацията сваля за самоосигуряващите се. Но, категорично не съм съгласен с тезата, че примерно, нотариусът, архитектът и т.н. трябва да бъдат изстисквани допълнително от държавата, за да се наливат пари... Това е лично мое мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Други народни представители?
Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 година, № 010 - 00 - 97, внесен от Националния осигурителен институт на 18 юни 2010 година. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.
Да благодарим на госпожа Митрева, на госпожа Караиванова, на госпожа Ганчева за днешното участие, благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря.
/Заседанието закрито в 16.00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
На 30 юни 2010 година, сряда, от 15.05 часа, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър І-ви". То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, имаме кворум, предлагам да започваме работа... Откривам заседанието на Комисията по труда и социалната политика. Има проект за решение за дневен ред, който сте получили, с точка първа - законопроект за ратифициране Изменението на заемното споразумение между Република България и Международната банка и точка втора - Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 година...
Да определим с вдигане на ръка, който е съгласен да работим по този дневен ред, който е "за", моля да гласуваме:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Благодаря.
Приемаме единодушно да работим по следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002 - 02 - 21, внесен от Министерския съвет на 23.06.2010 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010 - 00 - 97, внесен от Националния осигурителен институт на 18.06.2010 г.
3. Разни.
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Участници по тази точка първа от страна на Министерството на труда и социалната политика в заседанието на Комисията по труд и социална политика е г-жа Елена Кременлиева - директор на дирекция "Социално включване", други няма ...
Преди да започна, госпожо Кременлиева, всички отдавна чакаме този законопроект, но все пак, Вие сте, държавен служител, доколкото знам. И се обръщам към Вас и към... парламентарния секретар на министерството дали е тук...Във всяка една точка от дневния ред на заседанието на Комисията могат да възникнат политически въпроси. Не смятам, че Вие, не искам да Ви принуждаваме, да отговаряте на политически въпроси. Ще гледаме точката от дневния ред, но искам да Ви уведомя, че следващият път, ако няма политическо лице, което да присъства на заседанието, няма да гледаме конкретната точка от дневния ред. Благодаря Ви...
Петя Доганова (парламентарен секретар на Министерството на труда и социалната политика): Много се извинявам, министърът и заместник.-министърът, и двамата в момента са във Варна на среща...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз разбирам напълно, но така или иначе, народните представители имат политически въпроси и не смятам че е нужно, въпреки Вашата голяма компетентност, сами разбирате, че не е удачно Вие да отговаряте на политически въпроси... В тези случаи, ако наистина няма такава възможност, и ако са много ангажирани, тогава нека да има и още един заместник-министър, за да може да присъства на заседанията на Комисията. Благодаря Ви... От вносителите, госпожо Кременлиева, бихте ли ни представили законопроекта?
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Заемното споразумение, ратифицирано по проекта за социално включване между Световна банка и България е ратифицирано от предишното Народно събрание през месец февруари 2009-та година. Звеното, което беше определено за изпълнение на Заема, беше Социалният и инвестиционен фонд, който беше закрит от това Народно събрание през месец март 2010 година.
Изменението в Заемното споразумение касае основно изпълнителната структура, която се занимава с изпълнението на проекта за социално включване. Предлага се това да бъде дирекция "Социално включване" на Министерство на труда и социалната политика, като Министерство на труда и социалната политика остава бенефициент по заема, както беше и в първоначалния вид. Финансови клаузи, срокове за изпълнение, както и крайни бенефициенти по този проект, такива съществени клаузи на Заема не се засягат. Това е основната промяна, която се извършва в Заемното споразумение, а сега, ако може да кажа няколко думи за самата дирекция.
Дирекцията има 17 държавни служители, като основните й функции са в общата политика по социално включване и политиките за децата и семейството. Има конкретни функции по изпълнение на програми и проекти в областта на социалното включване, включително и такива, финансирани със заемни средства от Световната банка.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, госпожо Кременлиева.
Уважаеми колеги, имате думата.
Госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Аз ще кажа от името на колегите от политическа партия ГЕРБ, че ние ще подкрепим тази ратификация, тъй като предлаганото изменение на Заемното споразумение по проект за социално включване е свързано, както знаем, със закриването на Социалноинвестиционния фонд и оттук необходимостта от създаване на нова структура, която да поеме изпълнението на проекта за социално включване.
Новото звено, както каза и госпожа Кременлиева, е Дирекция "Социално включване" в Министерство на труда и социалната политика. С предлаганото изменение не се засягат финансови клаузи, не се променят сроковете за изпълнението на проекта, не се променят бенефициентите по самият проект. И тук е мястото да благодаря на Министерството на труда и социалната политика, в т.ч. и на госпожа Валентина Симеонова, че много бърже се организираха и предприеха действия за създаване на новото структурно звено... и също така, по отношение на необходимите документи, които трябваше да бъдат подписани от наша страна и от страна на Банката. Видно от подписаните документи от двете страни, значи че се приема това изменение, новото структурно звено, което е създадено и считам, че новата структура ще изпълнява проекта, ще се справи с отговорните задачи по този проект... И така, призовавам всички да подкрепим тази ратификация, за да може по-бърже да стартира този проект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Други?
Госпожо Масларова.
ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин Стойнев.
Аз мисля, че по този въпрос, твърде дълго дебатирахме в предишните ни заседания, преди да бъде закрит Социално-инвестиционния фонд...Ние също ще подкрепим, тъй като тук става въпрос за ресурс, който е много важен и който трябва бързо да бъде насочен към социално включване за деца и семейства с деца до 7-годишна възраст.
Аз даже ще направя едно изпреварващо предложение. Предлагам ви, да го подкрепим и да предложим на Народното събрание да го гласува и на второ четене, тъй като то е само един текст, така че няма смисъл по този въпрос да дебатираме и да правим по-дълги обсъждания.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах, госпожо Масларова.
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Господин Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря, господин председател!
Колеги!
Ние също ще подкрепим ратификацията.
Но и при закриването на Социалноинвестиционния фонд, и сега, искаме да отбележим нещо, което е много важно. В момента тук е записано, в мотивите, че се определя и отговорността по отношение на одобряването на проектните предложения, представени от общините, като тя се възлага изцяло на Министерство на труда и социалната политика. В стария вариант, когато работеше Социалноинвестиционния фонд, управлението на проектните предложения, одобряването, се извършваше в условия на изключителна прозрачност, с участие на социалните партньори. Докато тук, нямаме основание да се съмняваме в това, че прозрачно се изразходват тези средства, но така или иначе, се създават условия за партизирането на усвояването на тези средства. Така че, ние ще наблюдаваме и ще контролираме много стриктно по какъв начин се разпределят проектите, дали на базата на техните качества или по някакви други причини. Пак повтарям, нямаме основания да се съмняваме, но така или иначе, самият факт, че се премахва участието на социалните партньори в управлението на тази програма, ни кара да разсъждаваме по този начин.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Госпожо Кременлиева, ще вземете ли отношение по изказването? Имате думата!
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
Благодаря Ви.
Само искам да уточня нещо. В предишното Заемно споразумение, т.е. това, което е действащото към този момент, не се предвижда одобрение на проектите от... Вие предполагам, имате предвид, Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд. Това нямаше да става така. А в оперативното ръководство, което е задължително условие - трябва да бъде одобрено от Банката, което е допълнително условие за влизане в сила на Заемното споразумение, към този момент, такова няма одобрено, не се предвижда одобрение от Управителния съвет на Социалноинвестиционния фонд, а от министъра на труда и социалната политика.
А самата оценка, за да ви уверя, че ще бъде прозрачна, тя ще бъде от експерти, които ще бъдат както от Дирекцията, която отговаря за самите политики, Главна дирекция Европейски фондове, Международни програми и проекти, и съответно експерти, под строгото наблюдение на Банката.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Кременлиева.
Народните представители? Няма други желаещи...
В такъв случай, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението на Заемното споразумение, (Проект за социално включване) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002 - 02 - 21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2010 г... Който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Единодушно прието.
Сега предлагам Законопроекта да мине и на второ четене в зала. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно се приема.
Благодаря ви. Благодаря Ви, госпожо Кременлиева...
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги втора точка е Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., № 010 - 00 - 97, внесен от Националния осигурителен институт на 18-ти юни 2010 година.
Участници от страна на Националния осигурителен институт в днешното заседание в заседанието на Комисията по труда и социалната политика са госпожа Христина Митрева - управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева - подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Антоанета Ганчева - Главен актюер на Националния осигурителен институт...Госпожо Митрева, имате думата да представите Отчета.
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
На Вашето внимание е Отчетът за изпълнение на консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2009-та година.
Политиките, които бяха реализирани чрез бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 г., в приходната част са следните:
Намаляване размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване от първи януари 2009 г. с 4-ри процентни пункта; договаряне на по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни и квалификационни групи професии - ръст с 26.6 на сто в сравнение с 2008 г.; увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 240 лева на 260 лева; включване на държавата в осигуряването за фонд "Пенсии" чрез трансфер от 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година; намаление на вноската за фонд "Гарантирани вземания" на работниците и служителите от 0.5 на сто на 0.1 на сто;
В частта на разходите също бяха реализирани нови политики, които се изразяват в:
Увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, социалната пенсия за старост и свързаните с тях минимални размери на пенсиите с 10 на сто от първи януари; увеличаване на тежестта на една година осигурителен стаж от 1 на 1.1 на сто в пенсионната формула от 1-ви април; вдигане на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 490 лева на 700 лева от 1-ви април; осъвременяване на пенсиите от първи юли със швейцарското правило с 9 на сто; увеличаване продължителността на обезщетението за бременност и раждане от 315 на 410 дни; предоставяне право на осигурения за общо заболяване и майчинство баща на обезщетение за бременност и раждане, вместо майката при необходимост; увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на малко дете от 220 на 240 лева; изменение на минималния и максималния размер на месечното обезщетение за безработица - 110 лева и 220 лева или вече работим с минимален и максимален дневен размер на обезщетението, съответно 6 лева и 12 лева;
Изпълнението на макропоказателите, на базата на които беше разработен и отчетен бюджетът за Държавното обществено осигуряване за 2009 година са:
При план за ръст на брутния вътрешен продукт 7.3 %, отчетът беше минус 5 %.
Средногодишната инфлация: при план 6.8 %, по отчет - 2.8 %.
Средна работна заплата: при план 499.53 лева, отчетът е 524 лева;
Минималната работна заплата: при план 240 лева, отчетът също е 240 лева;
И безработицата: при план 6.8 %, по отчет беше отчетена 7.6 %.
Показателите на осигурените лица, които са всъщност, показателите по които и приходите, и разходите се отчитат:
За осигурените лица имахме средно намаление с около 113 хиляди, осигурени от работодател по-малко лица. Средният осигурителен доход за 2009 година е 554.78 лева.
Броят на пенсионерите е 2 193 000, а броят на пенсиите е 2 665 000. Искам да посоча, че около 17.8 % от пенсионерите получават повече от една пенсия, затова виждате, че има разлика между броя на пенсионерите - 2 193 000 и броя на пенсиите - 2 665 000. Средната пенсия на един пенсионер през 2009 година е 244.46 лева, като тук влизат и добавките за... вдовишките добавки, добавките за миньорите..., всъщност, това е една добавка, която вече се изживява, добавките на репресираните, т.е. това е средна пенсия на един пенсионер.
По приходите: през 2009 година изпълнението беше 86.52 на сто, т.е. с около 13.4 % не бяха изпьлнени приходите, в резултат на по-ниската заетост, казах, с около 113 хиляди по-малко осигурени лица и средният осигурителен доход, който също беше по-нисък, спрямо планирания.
Разходите: при планирани 7 644 000 000 лева разходи, отчетът е 100.96 % от планираните разходи; основният преразход беше при обезщетенията за безработица, където при планирани 101 милиона лева за обезщетение за безработица, по отчет те бяха 236 милиона лева разходи.
Субсидията от държавния бюджет е 1 523 000 000 лева по отчет. Както вече казах, неизпълнението на приходите с 13.48 % е формирано от неизпълнение на приходите от осигурителните вноски, в размер на 585 600 000 лева. Пенсиите нараснаха номинално със 17 %, и реално с 13.8 %. И разходите за краткосрочни обезщетения, най-вече при разходите за болест, и особено при разходите за обезщетения, бяха с 23.20 % по-високи, отколкото заложените в Закона за бюджета.
Административната издръжка през 2009 г. на Националния осигурителен институт е 0.95 % от всички разходи. Разходите за пенсии, като процент от брутния вътрешен продукт, през 2009 г. достигнаха до 9.8 % от БВП в сравнение с 8.4 % през 2008 година. Коефициентът на заместване на дохода, т.е. пенсията като процент от нетния среден осигурителен доход през 2009 г. беше 58.3 %.
При структурата на разходите за обезщетения най-голям е размерът на обезщетенията, разходът на обезщетенията за общо заболяване, при което се отчете 2.1 на сто превишение спрямо плана, като са изплатени за 19 076 000 работни дни парични обезщетения. При трудовите злополуки и професионалните заболявания превишението спрямо плана е 1.1 на сто и са изплатени за 296 000 работни дни парични обезщетения за трудови злополуки. При майчинството, всъщност, това беше първата година, в която се увеличи срокът за получаване на обезщетения за бременност и раждане от 315 дни на 410 дни; ...следващото увеличение ...от 20.25 лева на което е с 20 % по-високо от планирането. Всъщност, забеляза се, че една голяма част от лицата, които излизат в този отпуск започват осигуряване върху по-висок осигурителен доход. Казах, при безработицата превишението спрямо плана е със 135.9 % по-високо спрямо плана. Изплатени са обезщетения средно месечно на 121 хиляди безработни лица или това са 120 % повече от планираното. Средно дневното обезщетение е 164.20 лева отчетено, което е със 6.9 на сто по-високо от планираното.
В Националния осигурителен институт е и Програмата по профилактика и рехабилитация. През 2009 г. са изразходвани 25 256 000 лева, НОИ е сключил договори с 33 юридически лица за 64 заведения за профилактика и рехабилитация на осигурените лица, като броят на преминалите лица е 57 258, а средният разход на едно лице е 441.10 лева. Процедурите, до пет процедури, плюс спането и част от храната, се поемат за сметка на тази програма, като лицето доплаща за храна, в зависимост от категорията на заведението, в което се провежда програмата по профилактика и рехабилитация.
Най-голям е относителният дял на лицата със заболявания на опорно-двигателния апарат - 33 321 човека, на периферната нервна система - 13 485 човека и на централната нервна система - 3609 човека. Прави се и анализ колко от преминалите през програмата по профилактика и рехабилитация лица в последните три години, каква е тяхната заболяваемост, защото това е една от целите на тази програма - дали се намалява заболяваемостта между тези лица и има ли подобрение в тяхното здравно състояние.
Анализът и данните посочват, че около 17 % на тези, които са повторили програмата има намаляване на заболяваемостта, но понеже контингента е различен, не можем точно да проследим. А всъщност и отскоро правим този анализ, но се създава база данни, наистина, за лицата, преминали през програмата, за да се следи излизането им в болнични, дали са..., ако са инвалиди, защото лицата с инвалидни пенсии, преди да са навършили пенсионната възраст също имат право на лечението по програма, дали при тях има подобряване на общото състояние... Така че, това е един от анализите, които се правят в НОИ и се създава такава база данни.
И накрая, какво е изпълнението по фондовете, тъй като аз досега представих консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване. По фондове в края на годината изпълнението е следното:
По фонд "Пенсии": при планиран дефицит от 804 300 000 лева беше отчетен 1 300 431 000 лева дефицит или с 496 милиона по-висок. Дефицитът по фонд "Пенсии" може да бъде финансиран към 2009 г. с допълнителна осигурителна вноска от 7.2 на сто, това е недофинансирането, но както казах, през 2009 г. вноската беше намалена с 4 на сто за фонд "Пенсии".
За фонд "Пенсии, несвързани с трудови дейности", който по план е с дефицит 10 400 000 лева, завърши с остатък 8 488 000 лева. Всъщност, това са трансфери от държавния бюджет за пенсиите, несвързани с трудова дейност и когато има изравняване и от предходни години или някои от плащанията, както и Коледната добавка не се извършва в момента на приключване на годината, има остатък, който в следващата година се изразходва и става разплащане по процедура, която е уточнена със Сметната палата и Министерство на финансите.
По фонд "Трудова злополука и професионална болест": при планиран излишък от 61 280 000 лева се отчете излишък от 50 481 000 лева или с 10 799 000 лева по-малко.
По фонд "Общо заболяване и майчинство": при планиран недостиг от 104 757 000 лева беше реализиран недостиг от 199 милиона, т.е. с 95 милиона лева повече от планирания. Дефицитът на фонд "Общо заболяване и майчинство" може да бъде финансиран с допълнителна осигурителна вноска от 1.1 на сто - т.е. и тук имаме дисбаланс между осигурителната вноска и разходите.
По фонд "Безработица": при планиран излишък 78 милиона лева е отчетен дефицит от 70 милиона лева. Т.е., вместо излишък 78 милиона лева, ние имаме недостиг от 70 милиона лева дефицит. Този дефицит може да бъде финансиран с допълнителна осигурителна вноска от 0.4 на сто.
По бюджета на НОИ: това е общият административен фонд, през който преминават всички трансфери. При планиран излишък в края на периода от 769 759 хиляди лева, беше отчетен излишък от 1 510 000 000 лева. Това е малко трудно, и не трябва така да се казва, защото, всъщност, с този излишък се покри целият формиран недостиг, който беше в края на годината.
Но той минава през бюджета на Националния осигурителен институт, защото другите фондове имат само приходна част - от вноски и разходна част - от самите разходи за обезщетения, по КСО-то. А всичко идва в бюджета на НОИ, оттам минават трансферите на целевите трансфери и субсидията за покриване на дефицита.
Благодаря за вниманието. Ако имате въпроси, готови сме да отговаряме.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Госпожо Начева, Вие като подуправител на НОИ, избран от Народното събрание, желаете ли да вземете отношение?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожа Митрева беше много обстоятелствена и засегна всички процеси по отчета на изпълнението на бюджета.
Бих искала да добавя, че тази сутрин Сметната палата връчи и одитен доклад. И както от 2000-та година до настоящия момент, одитът на нашите отчети са заверявани без резерви, което означава, че дейността, по отношение законосъобразното отчитане на бюджета и Националният осигурителен институт като институция, на която е възложено изпълнението на Отчета за бюджета, се справя блестящо, за което благодарим, естествено, и на народните представители - за подкрепата и специално на Комисията по труда и социалната политика.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата.
Господин Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Госпожо Митрева, госпожо Караиванова, госпожо Ганчева, колеги!
Първо, започвам с това, че ще подкрепим този Отчет за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 година. За тези, които познават отчетите на Националния осигурителен институт е ясно, че това са най-подробните, най-задълбочено, аналитично представени отчети на бюджета, изобщо. Т.е. имам поглед и върху другите отчети, между впрочем, за днеска трябваше да бъде внесен отчетът за бюджета и дефицитът на Здравната каса, но така или иначе, този отчет все още го няма. Трябваше да бъде внесен и отчетът за изпълнението на бюджета на държавата, също го няма. Така че, трябва да поздравим колегите от Националния осигурителен институт, за начина, по който ни представят всяка година Отчета, за това, че са спазени всички процедури и правила. Погледнете в началото какво е написано: заседанието на Надзорния съвет ...дори с хората, които са участвали, това е традиционно представителство.
Но аз искам да започна с това, какъв е смисълът от тези отчети. Огромен е смисълът, защото той подсказва какви политики трябва да бъдат набелязвани за следващата година, на базата на това, което се е случило, защото това е една снимка на политиките на изпълнението на бюджета и на това, което сме мислили, когато сме приемали този бюджет за 2009 година.
Понеже годината 2008 беше най-добрата година, когато приходите в осигурителните институции - растеше осигурителният доход, растяха приходите и тогава можехме да залагаме, в края на 2008 година е правен този проект, а той е стартирал по средата на 2008 година на подготовката му, тогава можехме да залагаме тези политики, които са изброени в началото на Отчета.
Сега, за съжаление, изводът, който се прави, първият е, че няма накъде повече да намаляваме осигурителните вноски в нито един от фондовете на Общественото осигуряване. Вие знаете какъв беше натискът тогава от всички страни да намалим, примерно, осигурителната вноска за фонд "Безработица", тъй като там винаги имаше излишък. И ние какво направихме? Предприехме две политики: едната е да увеличим средно-дневният размер на обезщетението за безработица, а другата беше да намалим осигурителните вноски. И като тръгна кризата, тъй като се увеличиха безработните с право на обезщетение, изведнъж се оказахме с недостиг от 70 милиона, ако не се лъжа, в този фонд. При предвиден излишък от 78 милиона, оказа се, че 148 милиона, на практика, не достигат за изпълнението на това, което беше предвидено за този фонд.
Аз, обаче, искам, аз се справих с цифрите, но искам да помоля да коментирате нещо, което на пръв поглед изглежда много странно. При намаляване на приходите с 86 %, 86.2 %, 580 милиона лева, и увеличаването на разходите с около 72 милиона лева и трансфер около 3 милиарда и 300 милиона лева да ги кажем - двеста шестдесет и няколко милиона, в които влизат по план 845 милиона лева субсидия за покриване на дефицита и два милиарда лева като участие на държавата, това беше новата политика, която се реализира, както каза и госпожа Митрева, и накрая се оказва, че в консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване има остатък от 224 600 000 лева. Това сте го записали едно към едно. Ако искате ще ви кажа и на коя страница е, но това едва ли е толкова важно, знаете го.
Това е едно. С хиляди ли е? /към залата/ Тогава се извинявам, аз значи не съм видял. Да, да...Хиляди. Добре... Аз, обаче, искам да коментираме малко поведението на самоосигуряващите се лица. Тъй като знаете, че дълги години ги наблюдаваме и вижте, колеги, какво става. И след това ще кажа и изводът, който може да направим от този отчет.
Или направо да започна с него, изводът е, че самоосигуряващите се лица, се осигуряват върху среден осигурителен доход от 285 лева при минимален осигурителен доход 260 лева. Забележете, колеги! Какво означава това?
Независимо от това, че тази година е 420 лева минималният осигурителен доход за 2010 година, при всички положения трябва да има диференциран подход. Какво означава това? Това означава, че в тази група на самоосигуряващите се има такива, които далеч не получават доходи от порядъка на 285 лева, какъвто е средният осигурителен доход. В тази група са адвокати, общо практикуващи лекари, нотариуси, проектанти на частна практика, които работят, така че в никакъв случай, да не ги изброяваме всичките, в никакъв случай не можем да твърдим, че това е реалният доход, върху който трябва да се осигуряват те.
Колеги, забележете и нещо друго, което прави впечатление от пръв поглед. Понеже увеличихме т.нар. високо платено майчинство, както се изразяваха някои от нашите колеги, от 9 на 12 месеца, 90 % от дохода, който са получавали преди да излязат по майчинство, веднага нараства броят на тези, които се осигуряват за... освен за фонд "Пенсии" и за общо заболяване и майчинство, тъй като ако не дада аз такива осигурителни вноски, няма да могат да се възползват от това майчинство. Вижте как се наглася обществото, хората, отделните групи към законодателните решения, които ги вземаме в тази зала!
Искам, съвършено извън контекста на каквато и да е политика, да ги коментираме тези неща, защото сме Комисия по труда и социалната политика и ако не си ги кажем реално нещата, едва ли бихме могли да вземем правилното решение за следващите бюджети. Вижте сега самоосигурени лица за всички осигурителни рискове. Т.е. интересът към осигуряването при план за 2009 г. 92 120 - с 30 000 повече, това никак не е малко. С 30 хиляди повече е броят на тези, които са самоосигуряващи се лица. Това е за всички социални рискове.
На следващо място. Тези, които се осигуряват за пенсии, вижте, колеги, при план сто хиляди, само за пенсии, 92 000 отчет за 2009 година. Т.е. тези, които искат да получават и обезщетение от другите фондове на Общественото осигуряване са мотивирани да внасят и затова тези, които внасят само за пенсия намалява техния брой.
На следващо място: земеделските производители, моите любимци - тютюнопроизводители, осигурени. Наблюдавам тяхното поведение през годините - 8, 9, 11, 12 хиляди са били, сега при план 17 000, 21 000 са тези, които отчита Националният осигурителен институт. Което означава, че тези хора също имат мотивация да внасят осигурителни вноски, а тези, които се осигуряват само като земеделски производители са горе-долу 28 хиляди, така е по план. С това приключвам по въпроса за самоосигуряващите се.
Много е интересно през годините да наблюдаваме тяхното поведение. Много е гъвкаво. Адаптират се моментално към всякакъв тип промени в осигурителното законодателство и в бюджета.
На следващо място: Агенцията за държавни вземания, която вече не съществува. При план 21 милиона, те са събрали 3 милиона. Това на практика са т.нар. "несъбираеми вземания". Какво ще се случи с тях. Приключвам, колеги, няма да продължа да говоря, но мисля, че е интересно това, което казвам... Какво ще се случи, ще ги събира Националната агенция за приходите? Похвала е за тях, защото при план 16 милиона лева са събрали 21 милиона лева. Да не ги бъркам с хиляди, милиони са, нали?
Тук искам да кажа няколко думи и за..., въпреки взетите мерки, както се казва, по отношение на контрола върху експертизата на временната и трайна неработоспособност, всички неща, които ги направихме: и с Кодекса за социално осигуряване, и със Закона за здравето, контролните механизми на входа и на изхода, и къде ли не контрол, 7356 повече инвалидни пенсии, в повече в сравнение с миналата година. Т.е., едва ли проблемът е само в контрола. Не знам какво трябва да направим, какъв анализ трябва да направим на това... Аз съм убеден, че следващата година ще бъде по-голям техният брой, защото в условия на криза и когато се увеличава безработицата, винаги тези пенсии, по един или друг начин, се увеличават...
Това е в общи линии. Още веднъж благодаря на колегите от Националния осигурителен институт за перфектния анализ, който са направили в техен стил, както беше през всички години, надявам се че ще бъде и занапред...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Госпожо Митрева?
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря Ви, господин Адемов!
Господин председателю!
Наистина, това е много висока оценка за служителите на Националния осигурителен институт. Така, като управител, не мога да кажа, че нямаме и пропуски, и че нямаме и неща, които можем да подобрим, но поне по отношение на спазване на законосъобразност при изразходване на разходите, при организация на работата сме се старали максимално добре да изпълняваме своите задължения на осигурителна институция.
По отношение на самоосигуряващите се лица. Наистина, за 2010 година, когато предложихме увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, причината беше, че доход от 260 лева минимален не осигурява минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и че това е една от стъпките, по които трябва да вървим, за да балансираме осигурителния принос...
Вече започнахме да работим за 2011 година. Ще направим диференциране на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. В момента проучваме информацията от Агенцията по приходите на базата на справка едно и две за данъчните декларации, защото всъщност това ще е информацията, която ще ни даде някаква представа какво довнасят самоосигуряващите се лица по вид на дейността. Вероятно, ще са три или четири групи самоосигуряващи се лица, защото трябва да бъдем много предпазливи в това какви прагове за тях ще въведем, за да не започнат да си сменят вида на дейност, защото българинът и това много бързо може да го направи, ако трябва да попадне в по-нисък праг. Така че тук вече сме започнали работата, разбира се, с участието на компетентни служители от други, експерти от други институции.
Второто нещо, за земеделските производители, наистина, тенденцията и при тях е, независимо че броят им бавно расте, но Вие имате една таблица, която също сме ви я приложили - демографски и икономически показатели по приходите за периода 2005-2009 година. В която сме показали тенденциите в броя на лицата. Защото, тези, които внасят приходи, дефакто това са лицата, които имат права. Трябва да имате тази справка, защото тя вървеше в комплекта.
Що се отнася до тези 224 хиляди лева, това са по валутните сметки. Това е преходният остатък, всъщност, не е от Заема, а това са ни валутните сметки по тези пенсии, които са по спогодбите и по Регламент 14/08. Ние винаги в банките имаме такъв остатък, с който се разплащаме в началото на следващата година.
Общо взето това бяха въпросите. Но наистина, анализът на политиките дава много ясна представа къде сме сбъркали и къде трябва да търсим други решения. Защото, вярно, отчетът за 2009 година сега го дискутираме и го представяме, но се видя, че намалението на вноските през 2009 година, какво се случи и в 2010 година, вече има сериозни негативни последици, които в бъдеще ще се агрегират в още по-сериозна степен, така че много важно е какво правим и какви политики взимаме и в приходната, и в разходната част.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо.
Господин Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Колеги, много се извинявам, че втори път взимам думата, но наистина, пропуснах, нещо, което е много важно - 0.9 % от всички разходи са за издръжка на териториалните дирекции на Националния осигурителен институт. Не е ли това много малко? Защото, в аналогичната алинея за Националната здравно осигурителна каса, по бюджета издръжката е 3.5 /процента/ по закон поне, колко отчитат не зная още, но по закон... Не знам дали ще се справите с тези проценти.
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Да, даже сме спестили двайсет милиона лева от планираната издръжка. Мислим, че тези неща винаги могат да се оптимизират. Това се е правило в Осигурителния институт. Тази година към месец май изпълнението на бюджета за месец май имаме вече 17 % икономия в издръжката. Защото, ние, месец по месец сме планирали приходите, разходите и издръжката, за да можем текущо да следим как се развиват нещата и към момента имаме 17 % по-ниска издръжка спрямо плана.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Уважаема госпожо Митрева!
Господин Адемов!
Без да влизам..., искам да кажа, първо, че в изказването ми няма никаква политика, както и че изказвам мое собствено мнение, което не е свързано по никакъв начин с партии... Аз и преди бях, и сега съм, много сериозен противник на това, че вдигнахме минималния осигурителен праг от 240 лева на 420 лева. Може би от гледна точка на фиска, от гледна точка на Вашата позиция това е правилно, но аз смятам, че ние по този начин натоварихме една сериозна част от обществото, от хората, които са самоосигуряващи се, че ги натоварихме с една допълнителна финансова тежест, която точно в този момент можеше да им спестим. В това отношение, искам да Ви кажа, че аз ще бъда противник, категорично на идеята за диференцииране на вноските. Не смятам, че ще бъде полезно за тях, защото тя ще бъде насочена нагоре, т.е. към увеличаване на тежестта, а не към сваляне на тежестта, категорично. И аз смятам, че и досега, ако някой от самоосигуряващите се е мотивиран и желае да се осигурява на по-висока основа, то има тази възможност. И съм напълно съгласен с вашия извод, че най-вероятно, минавайки се към диференциация на три-четири групи или повече групи, вече колкото прецените, само ще мотивираме хората да търсят начин да крият доходи.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Ще вземете ли отношение?
Госпожо Митрева...
ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Само една дума. Значи, това... диференциацията не означава, че всички, примерно, сега като е 420 лева, това ще е долната граница, от която тръгваме в диференциацията. Но не можем по еднакъв начин да третираме и един едноличен търговец с малко магазинче, което едва има оборот 3-4 хиляди лева на месец, защото и тези МОЛ-ове закриха изключително много малки магазинчета...(Такива неща, аз виждам какво се случва в квартала "Надежда", където живея...) както и на една и съща плоскост да поставяме хора с такъв вид дейности... като архитекти, адвокати, хора на изкуството... Така че, аз ви казах, че ние внимателно ще анализираме тези неща, защото при тези групи има изравняване на дохода в края на годината. И е хубаво тези хора да се осигуряват ежемесечно на високия доход, защото това вече им влияе и на пенсии, и на обезщетенията, които получават. Една голяма част от тях, разбира се, не разчитат на пенсиите, от тези високи категории самоосигуряващи се. Но ние сме длъжни такъв подход да приложим.
Що се отнася до другото, дали те ще отидат в по-ниски...това е въпрос на поведение и на култура. И аз мисля, че докато, все пак, ние не си променим поведението... То зависи и от доверието в системата, какво предлага, но мисля, че нещата са взаимосвързани. Защото след това се чакат високите пенсии. Аз имах един случай със зъболекар, който в момента е на 136 лева, на минимална пенсия, и когато му поисках ЕГН-то видях, че той е правил годишно изравняване по около 15 000-18 000 лева, но няма как това да стане, защото има таван на дохода. Ако той равномерно си ги е внасял тези пари, нямаше да има 136.08 лева пенсия... Нещата са взаимосвързани...
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Господин Гумнеров?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Засега аз категорично ще подкрепя всяка диференциация, която сваля долната граница от 420 лева. Но продължавам да смятам, не за всички, но ... сега в момента е 420, колега. Аз казвам, ако ...диференциацията сваля за самоосигуряващите се. Но, категорично не съм съгласен с тезата, че примерно, нотариусът, архитектът и т.н. трябва да бъдат изстисквани допълнително от държавата, за да се наливат пари... Това е лично мое мнение.
Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Други народни представители?
Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009 година, № 010 - 00 - 97, внесен от Националния осигурителен институт на 18 юни 2010 година. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се единодушно.
Да благодарим на госпожа Митрева, на госпожа Караиванова, на госпожа Ганчева за днешното участие, благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря.
/Заседанието закрито в 16.00 часа/
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
