П Р О Т О К О Л

---

На 7 юли 2010 г., от 17.05 часа, се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър І-ви". То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, имаме вече кворум и откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Първо да гласуваме дневния ред: точка първа е обсъждане на Указ № 176 на Президента на Република България, постъпил на 5 юли 2010 г. за връщане на обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г. и мотивите към указа и обичайната втора точка Разни.

Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.

Единодушно приемаме да работим по следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Указ № 176 на Президента на Република България, постъпил на 05.07.2010 г., за връщане наново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г. и мотивите към указа.

2. Разни.

Благодаря ви.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Участие в днешното заседание на Комисията от страна на Министерство на труда и социалната политика имаме чрез присъствието на господин Красимир Попов - заместник-министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов - директор на Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерство на труда и социалната политика и от социалните партньори госпожа Мика Зайкова - от КТ "Подкрепа".

Първо, бих искал да благодаря на Министерство на труда и социалната политика за така бързо предоставеното ни становище. Надявам, се че всички народни представители разполагат с него...

Колеги, постъпило е разпореждане на председателя на Народното събрание № 050 - 01 - 220 от 05 юли 2010 г.: " На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р А З П О Р Е Ж Д А М :

Възлагам на КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА да докладва пред народните представители Указ № 176 на Президента на Република България, постъпил на 05.07.2010 г., за връщане на ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от Народното събрание на 23 юни 2010 г. и мотивите към указа.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева /п/ ".

Ще Ви прочета и Указа на Президента:

Указ № 176
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България
П О С Т А Н О В Я В А М:
ВРЪЩАМ за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от ХLI Народно събрание на 23 юни 2010 г.
Издаден в София на 05 юли 2010 г.
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА: /п/ Георги Първанов "

Всички народни представители са запознати с мотивите. Може би най-важното е, че в основното в мотивите е, че измененията в Закона на Кодекса на труда, съдържат съществени противоречия с Конституцията на Република България, с международни актове, по които Република България е страна и с правото на Европейския съюз. Това се отнася, преди всичко, до параграф 20, т.2 относно новия параграф 3е от Преходните разпоредби в Кодекса на труда и параграф 21, т. 5 относно новият параграф 8а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния служител.

Още веднъж ще благодаря на Министерство на труда и социалната политика. Наистина, за бързата реакция. Всички народни представители са запознати с Вашето становище. Но бих искал да представите Вашите мотиви сега, може би господин Попов да открие.
Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Вие разполагате с нашето становище, във връзка с представения ни Указ № 176. Независимо от това, аз бих искал да ви обърна внимание на няколко акцента от него:

Първият акцент е, че на практика, въпросите за правото на платен годишен отпуск на работниците и служителите, както и на държавните служители и размерите на този отпуск са уредени трайно в нашето законодателство. И регламентирането на това право е изцяло съобразено с изискванията, включително и на цитираните като мотиви към Указа текстове.

В интерес на истината, ние сме си направили труда и дори, освен становището, извадихме и текстовете от различните документи на международни организации, директиви и т.н., за да можем да ви дадем допълнителна увереност за това, че по никакъв начин международни спогодби, конвенции, нито пък директиви не са нарушени. Без да навлизам в детайли, готов съм да отговарям на въпроси, ако има такива. Искам да ви обърна внимание също така, че и в момента, отпускът, който е предвиден за заетите лица, е необходимо да се взима в рамките на съответната календарна година и само в някои хипотези са предвидени възможности за осигуряване на ползването от страна на работодателя, на заетите лица за следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. В случай, че работодателят не е разрешил ползването, работникът или служителят има право сам да определя времето за ползването на отпуската. Това е съществуващото към момента положение.

Тази практика по никакъв начин не се променя. По-скоро ние продължаваме или ние по-скоро засилваме дадените възможности за отчитането на двата елемента на платения отпуск. Т.е., веднъж неговата продължителност и втори път, неговата периодичност. И то не е случайно. Защото периодичността е в основата на здравословния начин на живот, тя гарантира качество и безопасни условия на труда, т.е. отпускът се дава затова, да се ползва през календарната година, защото само така заетото лице ще се възстанови. Това не е една алтернативна форма за финансово стимулиране, и по никакъв начин не бива законодателят да позволи тя да продължи да бъде разглеждана като такава там, където това се е случило въз основа на не особено добросъвестни практики или на някаква инерция, насложена в практическото прилагане на съществуващите преди предложените от нас изменения в Кодекса на труда промени.

В допълнение, освен мотивите, изложени в Указа на Президента, на нас ни направиха впечатление и още няколко неща. Първо, че текстовете, които се атакуват, всъщност касаят на практика сроковете. Т.е. срокът - 31 декември 2011 година, а не същността на предлаганите от нас промени.

Второто нещо, което ни направи впечатление, е, че неизвестно защо, президентската институция е останала с впечатление, че тези промени се прилагат като антикризисна мярка. Това не е така и дори, ако погледнете мотивите, с които бяха внесени нашите предложения за изменения на Кодекса на труда, изрично е записано, че освен това се предлагат промени в режима на ползване на платения годишен отпуск по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител. В допълнение към онези промени, които са продиктувани от антикризисните мерки и това по никакъв начин, тези промени, не се разглеждат от нас като антикризисни мерки. И в подкрепа на това е и фактът, че от тези промени не се очакват в краткосрочен план и никакви финансови ефекти, поне не и най-малкото до края на 2011 година.
Благодаря ви за вниманието, готов съм да отговарям на конкретни въпроси.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Попов.
Колеги народни представители, имате думата.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Господин председател!
Уважаеми господин заместник-министър!
Драги колеги!
Депутатите от групата на ГЕРБ разбира се, че ще подкрепят отново Закона за изменение на Кодекса на труда.

Аз мисля, че и друг път, и предният път, когато обсъждахме този Закон, стана дума и аз ще кажа на първо място като лекар, че не е възможно един човек да работи четири или пет години без да използва полагащия му се затова платен годишен отпуск. Отпускът е съобразен, в законодателството и досега е регламентирано ползването на отпуските, както и господин Попов каза. Това, че не е имало необходимия контрол, че не е контролирано използването, а са се създали условия и много хора са натрупали отпуски, с цел след това - при напускане или при евентуално пенсиониране, те да им бъдат изплатени, това не бива да бъде така и тази практика изцяло трябва да бъде прекратена.

Законът за изменение на Кодекса на труда слага ред в използването на отпуските и аз считам, че това отдавна е трябвало да бъде прието, трябвало е да се прилага законодателството, както си е, така че, ние ще подкрепим отново Законът за промяна в Кодекса на труда.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Други народни представители?

д-р ЙОРДАНОВ:
Господин председателю!
Уважаеми колеги!
Гости!
Доста изчерпателно бяха споменати от господин Попов и от д-р Шайлекова мотивите защо ние ще подкрепим. Дайте да погледнем сега какво е написал президентът? Нарушава се конституционното право. Аз пък смятам наопаки, че досега е нарушавано конституционното право на хората да си ползват отпуските. Това е... Човек има право да си ползва отпуска. Досега. Поради какви причини не ги е ползвал, те могат да бъдат най-различни. До утре сутринта можем да търсим причини и да ги намираме. Но десет години да не си ползваш отпускът, това е някак целенасочено, което неправомерно е правено досега. Смятам, че тези грешки, досега които са допуснати, с липсата на контрол, трябва да бъдат изправени. И 2011-та година, че и 2012-та, 2013-та година, понеже има натрупани отпуски, такива данни бяха дадени, колко години има натрупани, заради това е 2011-та. То не случайно е определено. Мен, ако ме питате, лично мене, до края на тази година. Но, явно, че няма практическа възможност да стане това. Зарад това 2011-та година, мисля че ще се включат много хора в това нещо. И ще ги използват.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, д-р Йорданов.
Заповядайте, господин Костов.

д-р КОСТОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин заместник-министър!
Уважаеми госпожи и господа колеги!
Промените в Кодекса на труда, които са обект на ветото на президента, според мен, са резултат от едно адекватно и смислено управленско решение на правителството. Крайно време беше да се сложи ред в тези отношения. Натрупаните с години неизползвани отпуски доведоха до висока вътрешна задлъжнялост на фирми, предприятия и най-вече на бюджетни организации. С всички произтичащи от това неблагоприятни последици. В промените, които са направени и приети от Народното събрание, не се потъпкват права, не се неглижират международно правни ангажименти, поети от държавата. Да, има императивни срокове, има стриктни правила, но както казах, крайно време е да се въведе ред при ползването на годишния платен отпуск.

И ако експертите на президента си бяха направили труда да проверят как стоят нещата в страните със стабилна държавност, утвърдена демокрация и пазарна икономика, те със сигурност не биха открили там подобен феномен. Ето защо, аз смятам, че няма основание да се подкрепи ветото на президента и да се преразглеждат направените и приети вече промени в Кодекса на труда.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз, доктор Костов.
Д-р Адемов имате думата.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Господин заместник-министър!
Колеги!
Социални партньори...
Аз мисля, че трябва да разделим нещата на две. Едната част на въпроса е по какъв начин се урежда въпросът с платения годишен отпуск оттук нататък. Това първо. Това е много важно, защото точно това президента не го оспорва. Единственото нещо, което се оспорва в случая е, възможността, хипотетичната възможност да се загуби платен годишен отпуск. Ако по различни причини отново стигнем до тази ситуация, в която тези натрупани дни..., тук аз съм съгласен с колегите, че всички сме виновни за това, че сме позволили това, въпреки че законът казва съвсем друго. Редът, по който се урежда ползването на платения годишен отпуск много малко се различава от досегашните текстове, действащи в Кодекса на труда досега.

Така че, ние не оспорваме правото, което регламентира ползването на платения годишен отпуск от тук нататък. Единственият проблем е, че, пак повтарям, че съществува хипотетична възможност да остане неползван платен полагаем годишен отпуск след изтичането на срока 31 декември 2011-та година. А иначе, господин Попов, ако правилно четем мотивите във ветото на президента, трябва да отбележим, че антикризисна мярка е обявена или е коментирана, са коментирани мерките като антикризисни, които касаят останалата част от Кодекса на труда, а не тези, които са предмет на ветото. Защото намаленото работно време е също антикризисна мярка.

Въпросът е, че точно тези неща, които са предмет на ветото, тези двата текста, те касаят не антикризисните мерки, а международно правните документи, не искам тук да влизаме в дискусия, няма смисъл от това. Разбирам, че няма да подкрепите ветото на президента. Това е демократична процедура, трябва да свикнем с това, конституционно право на президента е... Ако сметнете, че според вас, няма никакви проблеми, нито с Конституцията, нито с онези шест документа, които са изредени в мотивите на президента, гласувате и приключваме въпросът. Ако не, връщаме се тук, в Комисията, започваме да умуваме, дали можем да променим нещо към по-добро, променяме. Ако не - остават същите текстове. Това е процедурата. Колеги, Вие знаете процедурата, надявам се. Защото тя е известна, за да преодолеете ветото на президента в залата трябва да има 50 плюс един от 121 депутати трябва да гласуват за Закона или против ветото. Тук е, малко, сложна ситуацията, но в нашата Комисия... Съжалявам, че го казвам, позволявам си да го коментирам, може би председателят ще коментира по-нататък... това е важно от гледна точка на процедурата... Иначе, нашата парламентарна група, представителите, ще подкрепим ветото на президента.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
д- р Йорданов...

д-р ЙОРДАНОВ:
Доктор Адемов, аз не съм съгласен, че тия хора ще бъдат ощетени, като не им се плати отпуската. Те имат някакво участие в това нещо да не си вземат отпуската. Било то желание, за да им се плати, било то нещо друго. Някои от тях, повечето, болшинството, са с такава нагласа. Няма такива хора, които да не си искат отпуската десет години и да няма кой да им я даде. Хайде сега да не си кривим душата. Пет години тогава... Единични случаи са тук. Дето триста дни имат право отпуск събрали и да имат да си я взимат...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Други народни представители?
Господин Адемов, имате думата.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Съвсем в рамките на коректния диалог. Искам да кажа, че тази статистика, за която говорим, аз не знам дали държавата има такава статистика и дали е възможно да се изготви такава статистика. Според мен е много трудно да се преценят изобщо тези дни колко са в национален мащаб.

Второ, говорим принципно. Дори и един човек, дори и един ден да не може да ползва отпуск след тази дата, пак е проблем, това е принципът. Другото е - десет години не си ползвал някой отпуските, гледаме тавана, те някои го казаха това, не говоря за Вас, десет години едва ли има такъв човек, който да не си е ползвал десет години отпуската...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Друг?
Госпожо Георгиева.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Господин заместник-министър!
Гости!
Колеги!
Партия "Атака" ще подкрепи отново Закона. И няма да подкрепи ветото на президента. Едни от мотивите, които ни ръководят в това ни решение, са следните: Този законопроект, докато беше законопроект - искам да кажа, и по време на обсъждането му и в Комисията, и в Пленарната зала, мина с много сериозни поправки преди второ четене, с допълнения... Беше разработен изключително подробно, бяха съобразени изключително много пунктуални детайли. В много от случаите се постигна, след спор, консенсус между всички участници в Комисията, които предложиха, вече изчистения текст за гласуване в Пленарна зала...Рядко се случва ... Неравнопоставеност, когато ставаше дума за допълнителните дни за държавните служители. Така че, този риск, който се вменява в момента, първо, е хипотетичен, както няколко пъти се каза тук от опозицията.

Второ, аз сериозно смятам, че ако някой е натрупал толкова много отпуск, че да не може да си го вземе в рамките на година и половина, то той категорично принадлежи към онази група, дето десет години не са си вземали отпуските... Отпуските, които случайно са натрупани, поради, в рамките само на една година пропуск, нещо, което е поради независещи обстоятелства, те със сигурност ще могат да бъдат взети.

Има и още един аргумент, който бих искала да споделя. И който съм сигурна, че заместник-министърът е съвършено наясно с това положение... Да, има един аргумент. Бях на посещение в Окръжна дирекция на полицията в миналия понеделник, във Варна, във връзка с празника на МВР и разговарях с няколко служителки в МВР, в ОДП - Варна. Оказа се, че те имат изключително много натрупани отпуски, поради времето, в което са били в майчинство. И буквално цитирам: "Пускала съм над 20 рапорта, да искам отпуски по два, по пет дни и те не са ми били разрешавани." Не е невъзможна една такава ситуация. В такъв случай, ако твърдим, че служителите не са получавали отпуските си, защото са били възпрепятствани за това от своите работодатели, сигурна съм, че има правна норма, по която служителите да потърсят отговорност от своите работодатели за това, че те не са признали тяхното конституционно право да ползват отпуск..., мисълта ми е, съществува такава възможност...
Освен това, аз категорично съм против твърдението, че обезщетението е конституционно право. Обезщетението е просто едно обезщетение. Конституционното право е правото на отпуск. Това е правото на отпуск. И ако един човек сам се е отказал от правото си на отпуск, като не е потърсил всякаква възможност, включително и служебно-правна да получи този отпуск, значи той сам се е отказал от това свое конституционно право.
А обезщетението е съвършено друг вид явление. И така че, общо взето, не може всички да са доволни. А тези, които ще са недоволни, защото определена част от техните отпуски ще станат невалидни след датата 31-ви декември 2011-та година, до която трябва да са взети всички отпуски, да не казвам ликвидирани, че ми напомня на друго, от това не може да бъде проблем на законодателството и не може да бъде проблем на Четиридесет и първото Народно събрание.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, госпожо Георгиева.
Други народни представители?
Да чуем и социалните партньори, госпожо Зайкова...

МИКА ЗАЙКОВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми колеги от Министерството на труда и социалната политика!
Някак си, аз няма да се включа и да се вградя в общия хор, защото ще започна отзад напред.

Уважаеми дами и господа депутати!
Режимът на искане на отпуски е разрешителен. Т.е., ако /набляга на думата ако/ работодателят ми разреши. Това е. Вярно е, че има правна възможност, дори чрез съда, уважаема госпожо Георгиева, с /чл./ 357 да си го поискам, дори има и друга правна възможност да изляза в отпуска, но никой не го прави, госпожо. И няма да го направи, особено в условия на криза, защото на другия ден си е отишъл! И за ваше сведение, уважаеми дами и господа, проблемът с отпуските не е проблем на реалния сектор. Въобще. Защото реалният сектор в продължение на година и половина - две изстиска всякаква възможност за ползване на отпуски, поради кризата, в която се намира. Това е проблем на администрацията. И нека да не говорим, че ще има фирми, дето ще вземат да фалират от това, че ще платят обезщетенията!

Що се касае до обезщетението, господа, това не го е измислил българският законодател, а го е измислил европейският законодател и МОТ. В чл. 7 и чл. 17 на Директива 88 на Европейския съюз, точно това й казвам, може да се ползва обезщетение, но само когато лицето напуска./набляга на последните думи/. И в никакъв друг случай. И затова става въпрос. Искам да ви обърна внимание не на това, което е уредено, а оттук нататък какво ще правим - да, то е добро, но не съвсем. И аз веднага ще ви кажа къде да го поправите. Защото, ако аз си преместя отпуската - десет дни в другата година и ми повишат заплатата и вие ще ми платите, ако се наложи да напусна, обезщетението по новата заплата.

Ето местата, където трябва да търсите неща, които да поправяте. Но да отнемате права, категорично не можем да подкрепим такова нещо!

Уважаеми господин Адемов, извинете, не става въпрос за хипотетично /набляга на думата/, а става въпрос за съвсем реална опасност, някои хора да загубят тези права. С това по никакъв начин няма да се съгласим. Искам да ви кажа, и за да стане ясно за дамите и господата, тук седящи на масата, защо се случва това. Има няколко причини: първата, щото говорим за администрацията, за другите не говоря. Висшият ешелон си позволява да си почива, без да си пуска отпуски, което е факт неоспорим. Висшият ешелон си го позволява. Но средният ешелон, и ниският ешелон, хората, които са по служебно и по трудово правоотношение, не могат да си позволят такова нещо. И тъй като те работят при изключително стресова ситуация, особено случаите, за които говори госпожа Георгиева - хората в МВР, в МНО, хората работещи в йонизиращи среди или които... пилотите, и т.н., тези хора имат повече отпуска. Само че, в последните няколко години, аз не знам работодател, или който и да е министър, който да е пуснал свои хора за повече от една или две седмици в отпуска. И те се трупат. И те се трупат! Не хората са виновни за това.

Проблемът с отпуските излезе на дневен ред, дами и господа, във връзка с това, че имаме проблем с парите. Защото, когато започнаха преструктуриранията, което е правилно, в държавната администрация се наложи някои хора и то главно хора от висшия ешелон, тъй като се правят реални, наистина, структурни реформи в администрацията, да си отидат. И изведнъж излизаха по двеста, по триста дни в отпуск...Не за десет години. Не повече от четири..., казвам ви го съвсем отговорно. Така че, тогава се видя, че няма пари. Просто, министерствата нямат тези пари да плащат тези обезщетения и... Олеле- майко, какво стана!

И оттук нататък отзад напред започна да се говори по този въпрос. Господа, наистина контрол, който трябва да упражнява всеки ръководител, и всеки министър, трябва да има. Вероятно в Парламента това не може да се случи, поради простата причина, че вие сте избрани с определен мандат. Нали. Но в държавната администрация се случва. Но недейте, заради... защото това е престъпно поведение, да излизаш, да почиваш, без да си пускаш отпуск, но недейте да лишавате от права хората. Отпуската си е моя господа - от 2004-та година или от 2005-та или от 2006-та година си е моя. Не ми я е дал доктор Тренчев, и аз ще си я търся. Но не мога да му кажа: "Гледай си работата, аз имам право, аз просто излизам". Това е просто абсурдно. И затова ви казвам, че има правна възможност, но тя не се ползва - да си взема сам отпускът е невъзможно... И затова, ние настоявахме да се спазва Конвенция 52, в която има ред и порядък. И точно от Конвенция 52 извадихме този текст за графиците и регистрацията. Там има регистър на отпуските... Ние го предложихме, па вие както искате...

Нямам никакви претенции за авторство. За това ви казвам, ред оттук нататък трябва да има, това е правилно. Но отнемане на права - по никой начин! Ние не можем да се съгласим с това и тъй като ветото на президента касае точно тази част за отнемането на права, ние ще подкрепим, не в Парламента, а, просто, подкрепяме ветото на президента. И ще настояваме и вие да поразмислите малко не трябва ли поне някакво текстче да се промени по отношение на срока?! Само искам, и завършвам, да ви напомня, тук е господин Мирославов, ние с него отдавна сме на тепиха - през 1993 г. беше Кодекса на Тато, така ли беше? До 1993-та ли беше, 1992 ли беше, вече забравих годините? Там имаше един тригодишен давностен период, в който трябваше да се изчистят отпуските. И знаете ли, защо го няма в тоя Кодекс? Защото ни го наложи МОТ. Защото нарушаваме Конвенция 52! Е, как да го направим сега?

Разберете. Има случаи, в които наистина не можеш да си вземеш отпуска. Правилно е да я взимаш, защото тя трябва да възстанови работната ви сила. но по време на криза, когато говорим за безработица и когато всеки човек си стои на работното място и не смее да мръдне, вие искате да ходя да кажа на работодателя, че имам право на отпуска, и аз тръгвам, отивам да си почивам... Това, просто е абсурдно. Просто е абсурд!

Много ви моля, помислете, дали не можете нещо по отношение на срока, с цел да се избегне тази загуба на права, да направите нещо...Моля ви.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Зайкова.
Доктор Алексиева.

доц. ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Уважаеми гости!
Президентът, като президент на страната ни, има абсолютното право да прилага вето върху неща, които смята, че са нарушили решения на Парламента, които са нарушили законодателството. Това, несъмнено, е негово право. Но в случая, аз не съм склонна да подкрепя неговото вето, защото четейки мотивите, пише: /цитирам точно/ Нарушават се и противоречи на чл. 24 от Всеобщата декларация ...Вие го имате всичкото това, няма да го чета мот а мо, на всеки човек правото на периодичен платен отпуск.
Във втората точка, където пак се визира нарушение на документи, отново: на всяко лице периодичен платен отпуск. Аз не виждам с какво нарушаваме с тази промяна това. Периодичен платен отпуск. Той съществува. Но хората не са го ползвали. И за нас - като управляваща партия, и за нашата опозиция, съм убедена, че всички смятат, че трябва да се сложи край на сагата с тези неплатени отпуски.
И аз ще Ви кажа, доктор Адемов и госпожо Зайкова, че имаме, име мога даже да Ви дам, че осем години не е ползван платен годишен отпуск. Вие, която твърдите, че високите ешелони не са си пускали отпуска, а са ползвали, докато средните и низшите са просто ощетени, ще Ви успокоя, че не е така. Аз съм работила със среден и с низш ешелон в администрацията. И те са намирали начини да не си ползват години наред отпуските - то болнични, после са си събирали свободни дни, то са си оставяли след работно време и са се договаряли, че ще си напишат някъде часовете...Аз имам колеги, ръководех десет години една институция със сто и двадесет души. Имам колеги, които осем години не са ползвали по 48 дни на година! Защото нашите дни в университетите са 48 дни отпуск. Представете си. Един го задължиха накрая. Всяка година го молеше шефа на болницата да излезе в отпуск, за да не се ... Не се случваше. Така че, тази сага, с това право да не упражниш правото си трябва да се прекрати. И смятам, че трябва всички отново да потвърдим тези промени в Закона, които гласувахме и да не се съгласим с ветото на президента.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Алексиева.
Други народни представители?
Доктор Йорданов.

д-р ЙОРДАНОВ:
Позволете и аз на госпожа Зайкова нещо да кажа. То много приказва, смесва низши, висши ешелони и т.н., но накрая какво стана? Дайте сега една идея, направете нещо, в което и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Вие точно това ни предложихте, Зайкова. Това е възможно, когато вълкът изяде овчаря. И никога друг път.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Господин Мирославов, имате думата.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Няма спор, че президентът атакува единствено и само двата срока - единият в Кодекса на труда, другият в Закона за държавния служител. Датата 31-ви декември 2011 година. Аз искам да ви дам един пример, може би на мен ми хрумна. Представете си, че аз имам сто дни отпуск, които до 31 декември 2011 г. не мога да използвам. Използвам само 90 дни. Останалите десет, по силата на правото, е неизползван платен годишен отпуск. Така ли е госпожа Зайкова? За тези десет дни, обаче, аз не мога да получа обезщетение, но вината не е в срокът. Вината е в чл. 224, който е в сила от 1-ви януари 2012 г. Президентът, атакувайки само двата срока приема всичко останало, включително и чл. 224. Това сме го написали в нашето становище. Той се съгласява с този ред, исках да ви го прочета, ето какво казва чл. 224: "При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година." Президентът го приема. Тогава какво? Той самият приема това, да не изплащат обезщетения, а ние изведнъж казваме: "Хората губят!". Президентът го е приел. Е как да не ...

Освен това, не бих искал да споря, но това е икономически, но искам да ви кажа това, което госпожа Зайкова каза: Знаете ли, че в администрацията нямало пари, олеле-мале... така ли беше? Така беше. Само че, това олеле-мале, ако продължава 2010 година, ще продължава и в 2011-та година. До тогава, ако се прекрати трудовото ми правоотношение, и 500 дни да имам, администрацията ще трябва да ми ги плати.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Други народни представители?
Бих искал и аз да кажа няколко думи.
Аз ще подкрепя ветото на президента, тъй като, наистина, смятам, че тук се отнемат права.
В момента ние какво правим? Ние налагаме нови правила със задна дата! И казваме на хората: досега е имала едни правила, имали сте право на отпуск, но отсега нататък, вие едва ли не сте виновни, защото правилата се промениха. Тези хора с нищо не са....да оставим дали те са виновни или други са виновни, да оставим това, но е тяхно право, право на отпуск. Те са си го извоювали това право. И наистина, споделям мнението, че и един човек да го хване, предполагам, че и всички отпуски да бъдат изчистени, ние нямаме право този човек да го наказваме, нямаме право да му отнемаме това право на отпуск!

От къде тръгна случаят, нека си спомним. Случаят тръгна от един директор на една агенция, към Министерството на земеделието и храните, който, прословутият директор, имаше там еди колко си месеци, или цели години ли, вече не знам колко дни неплатен отпуск! Само че, ние този случай го разпростряхме из цялата администрация! Първо, никой не знае за колко неплатени дни става въпрос и за каква сума пари става въпрос! Ние не знаем. Ние какво ще гласуваме? Просто, хипотетично гледаме. Никой не може да представи конкретен разчет, за да се вземе, наистина, правилното решение. Колко ще ощети бюджета, евентуално... Нищо не пречи, ако ще променяме правила, всеки иска да има регулиране, всеки иска да се спазват правилата, но да бъдат от сега занапред! Не може ние да променим сега правилата със задна дата! Защото по този начин, наистина, отнемаме права на хората! Тези права са постигнати с годините - със стачки, с революции, понякога и с кръв... И сега ние идваме и казваме: Не! Отсега нататък няма да имате тези права на отпуск, защото така решаваме, защото десетина човека, примерно, са злоупотребявали. Днес аз бях в една медия и се обадиха и казаха: "Аз работя в Бърза медицинска помощ. И от три години, просто, не е възможно да си взема отпуската, защото трябва да оставя хората да умират!"...Какво да му отговоря на този човек? Това беше реалното. И ние трябва да го накажем за това, че той е бил лоялен към своята работа?! Ако ще променяме нещо, нека да бъде от сега занапред. Ако няма толкова много отпуски, тогава нищо не пречи тези отпуски да бъдат изчистени. Защо да не се съгласим да бъдат изчистени?! Никой в държавната администрация или в отделните сектори няма да тръгне изведнъж ...
Благодаря ви.

Д-р ЙОРДАНОВ:
Само две думи. За бързата помощ... Ами, хайде, ако един колега падне и си счупи крака, да кажем подбедрица, бедро или т.н. Той какво ще прави? С оперирания крак, с гипсирания крак ще ходи да помага на други, които са по-малко болни от него ли? Моля ви се...Това вашето е демагогия. Няма незаменими хора. Запомнете го това. Вие сте по-малък от мене. Аз от моя свят съм го запомнил това нещо, запомнете го и Вие...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Доктор Йорданов, напълно Ви разбирам, това, което казвате. Но това е реален случай. Всички тук, се надпреварвахме да даваме примери. Този човек казва, че това му е пример. Дали си е счупил главата, подбедрицата, ръката или крака, мен това не ме интересува. Това е реален пример от неговия живот. Защото всеки тук дава пример и всеки дава пример, за да си защитава тезата. Както Вие си защитавате тезата, така аз защитавам моята. Това е реален случай!
Други народни представители?

ВЯРА ПЕТРОВА:
Скъпи колеги, само да добавя, че тук не отнемаме права, както каза господин Стойнев. Тези права, и тези отпуски, господин Стойнев, са залегнали в сегашното действащо законодателство на Кодекса на труда. И по сега действащото законодателство, всеки работник, трябва да си използва отпуската до края на текущата година. И в краен случай - до шест месеца след това на следващата година. Това и сега работи. Явно, някъде са злоупотребявали с това за ползване. Колегите, всички го казаха. И то, най-вече нека да добавим, че става въпрос за държавните служители. Никъде в частния сектор, аз съм убедена, че тези проблеми ги няма. Там всеки си ги ползва отпуските. Проблемът е в държавните служители.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Други народни представители?
Госпожо Спасова.

ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Аз искам да Ви отправя, просто, една реплика, господин Стойнев, това, не е въпрос, господин Стойнев, нали не забравяме, все пак, на тази маса, че имаме един срок, който е достатъчно дълъг и това е до края на 2011-та година, в който хората ще имат възможност да изчистят тези отпуски. Това не го забравяме, от целия текст, който коментираме?!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Срокът за мен лично не е достатъчно дълъг. Може да се окаже така, че да има отделни хора, които да не могат да си изчистят тези отпуски. Тогава какво правим с тези хора? Затова ви казвам: не може в момента да предприемаме нови регулации със задна дата. И затова, наистина, говорим че се нарушават права и се отнемат права. Това искам да кажа. Ако трябва отсега нататък да бъде регламентирано, но тези хора, да могат да си изчистят отпуските, ако държавата не може да им плати. Защото нека си го кажем: всичко тръгна от това, че ако, примерно, някой тръгне да го уволняваме, държавата няма достатъчно пари! Т.е., ние какво искаме? Да уволняваме хора, обаче виждаме, че няма пари, дайте да оправим този проблем, за да може по-лесно да ги уволняваме и да не струва толкова скъпо на държавата! Година и половина може да не е достатъчния срок!

ЕМАНУЕЛА СПАСОВА:
Че нали, ако някой е уволнен или съкратен, до края на 2011-та, тази отпуска, която не е използвал, ще му бъде изплатена. Нали така? Значи, целта не е както искате да изкарате, че в момента сме тръгнали с някаква метла, искаме да метем от държавната администрация и тъй като нямаме пари да платим обезщетенията въвеждаме това... Ние говорим за след година и половина.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Много добре Ви разбрах.
Други народни представители?

д-р ЙОРДАНОВ:
Така както тръгнахме до утре сутринта няма да излезем на изхода.. Значи Вие никога няма да приемете това, което ние казваме, по една или друга причина... Моята процедура е да прекратим разискванията...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, не! Чакайте, не може да прекратяваме дебата. Така или иначе, това е демократично, да има вето за нови разисквания. Затова, все още, не сме чули и господин Попов и господин Мирославов, може би искате нещо да допълните...
Госпожо Петрова.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Само да добавя нещо.
Аз все пак, искам да добавя, че този срок, беше коментиран доста дълго в Националния съвет за тристранно сътрудничество. И ако не се лъжа, този срок беше обсъден там много подробно, госпожо Зайкова.

МИКА ЗАЙКОВА:
Да...

ВЯРА ПЕТРОВА:
И там Вие се съгласихте с този срок. Ние се съобразихме с Вас на тези преговори там, да бъде до края на 2011-та година...

МИКА ЗАЙКОВА: /без микрофон/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Зайкова, на микрофона...

МИКА ЗАЙКОВА:
И освен това, много се извинявам, искам да препоръчам на дамите и господата депутати. Все пак, ние сме страна-членка, уважаеми дами и господа на Европейския съюз. Хайде, вземете, прочетете Директива 88 от 2003 година, за да не спорите за неща, които там са написани. И които ние не можем, априори, да ги поправим! Просто, няма как! Вие, затова ви казвам, моля ви, помислете по отношение на т.нар. "срок". Не може да се взимат права - права установени, не само от нашето законодателство, а от европейското. И от МОТ! Разберете, конвенцията на МОТ е от 1936 година. От тогава хората са го измислили. През 1949 година е ратифицирана, през 1997 г. е публикувана в Държавен вестник. Нашата държава се е съгласила с това нещо. И ние сме страна-членка. Хайде прочетете тази Директива 88, моля ви...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Зайкова.
Господин Попов.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
Благодаря Ви.
Аз не знам доколко е продуктивен този вид дебат, но все пак, за да ви извадя от контекста на сравнението с международните норми, бих искал да прочета този член от Директивата, за да видят, че той значи, всъщност, нещо съвсем различно. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване /набляга на прекратяване/ на трудовото правоотношение. Така, това е за обезщетението, което коментираме по отношение на Указа. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен /набляга на думата/ годишен отпуск от най-малко четири седмици, в съответствие с условията на придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвиден от националното законодателство или практика. Кажете ми, уважаеми колеги, къде е колизията? Аз предлагам, ако идеята е да се води дебат, може би е по-редно да се води по смисъл, а не по съответствие с нормите, защото очевидно, предложението, което мина вече и през Народното събрание, съответства на международните норми. Ако има други забележки, или други мотиви, може би, нормално е те да бъдат обсъдени. Аз не мисля, че имаме колизия с международното право. Включително и по отношение на Конвенцията. Не знам, дали ви е направило впечатление, но въпросът с обезщетенията е разгледан само в контекста, в който работодател освободи лице, преди да си е използвало годишния отпуск. Дори няма хипотезата лице само да напусне. Разбирате ли? Т.е., изхождаме от презумпцията, че лицето трябва всяка година си взима отпуска. И ако случайно някой по средата на годината го освободи, ...
/реплики от залата/ - Тези неща са абсолютно безспорни ...След като не нарушаваме никакви Конвенции в момента...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля ви се, моля, нека не нарушаваме дисциплината, нека да говорим по микрофона...
Господин Попов...продължете.

КРАСИМИР ПОПОВ:
Това е на практика...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Попов.
Други народни представители?
Доктор Адемов, искате ли да кажете нещо?
Госпожо Петрова, Вие?

ВЯРА ПЕТРОВА:
Аз само ще ви зачета мотивите на президента: "Като цяло неговите идеи /на Закона за изменение на Кодекса на труда/ трябва да бъдат подкрепени - /Всички сте ги чели, да.../ те създават повече възможности на работодателите за запазване и ефективно използване на работната сила и повече дисциплина на участниците в трудовите правоотношения." Колеги, даваме достатъчно дълъг срок от година и половина за ползване на старите отпуски. Крайно време е да се въведе ред в тези отпуски. Ние, от нашата група, смятаме, че отпуските се дават на работниците и служителите, за да възстановят трудовите си сили, за да могат да бъдат активни в производствения процес, и те трябва да си ги ползват.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Други, народни представители?
Няма.
Тогава, колеги, минаваме към режим на гласуване.
Сега.

Пристъпваме към повторно гласуване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на второ гласуване на 23 юни 2010 година.

Първо, който е за повторното приемане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
Който е "против" повторното приемане на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, моля да гласува:
"Против" - 4 гласа.
"Въздържали се" - няма.

Следователно, е прието. Предлагаме на Народното събрание да приеме повторно закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет на 23 юни т.г.

Да благодарим на господин Попов, господин Мирославов, на госпожа Зайкова...

ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

Колеги, момент, момент още... Искам, в точка втора - Разни, две съобщения да направя.

Първото е: на 9 юли, в петък, от 10.00 часа, ще има корейска парламентарна делегация, господин Кинг Сунг Сум, който е, моля ви, моля, председател на Комисията по екология и социална политика в Корейския парламент, който е участвал в отделните групи за приятелство и е хубаво да дойдете. Аз ще бъда там, съвместно с Комисията по околната среда. В десет часа, на 9 юли, в зала "Запад". Много ви моля. Зала "Запад", този петък, девети юли. Нека да бъдем повече... Десет часа!... Има мероприятие, но когато има международни делегации, те не могат да се съобразят с тези неща, затова много ви моля да дойдете, за да не бъдем само двама-трима от нашата Комисия, а да бъдем повече и да обсъждаме социални проблеми, кризата и т.н. Да видим корейския опит, може би това ще е интересно.

Второто съобщение: Следващата сряда ще ни гостува министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Христина Митрева, може би, трябва официално да я поканим. С господин Младенов съм говорил, за да ни представят концепцията за пенсионна реформа. Много ви моля, да бъдете всички тук.

И надявам се, да гледаме на второ четене Закона за насърчаване на заетостта, много е важно да го приемем през този месец, колеги. Така че, следващата сряда, ще ви моля всички да бъдем тук, тъй като пенсионната реформа е изключително важна.
Благодаря на всички.

Закривам заседанието.
/Заседанието закрито в 18.00 часа/

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ