П Р О Т О К О Л

---

На 16 септември 2010 година, четвъртък, от 15.05 часа, се проведе извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика в сградата на Народното събрание в зала "ЗАПАД". То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми гости, колеги, имаме необходимия кворум и откривам днешното извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Уважаеми колеги, уважаеми гости!
Преди да гласуваме дневния ред, всички знаем, че вчера ни напусна проф. д-р Желязко Христов, един от основателите на съвременния социален диалог, и човек, който активно защитаваше трудещите се хора. Трудно ми е да говоря, затова ще ви помоля, всички, с едноминутно мълчание, да почетем паметта му.

Дневен ред на днешното извънредно заседание на Комисията по труда и социална политика е с точка първа: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и обичайната точка, в случая точка втора: Разни.

Колеги, необходимо е да добавим и трета точка. Днес на всички депутати бе раздаден и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители Михаил Миков, Любен Корнезов и Мая Манолова. Поради тази причина, съгласно чл. 71 от Правилника за дейността на Народното събрание, ние сме длъжни да разгледаме и двата законопроекта едновременно. Иначе няма как да гласуваме днешния законопроект.
Искате думата, госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Нека да подложим на гласуване, но, според действащия Правилник на Народното събрание, нямаме право да го разглеждаме, след като не са изтекли 24 часа от входирането на законопроекта.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Така. Но съгласно чл. 71, ал. 1: постоянните комисии обсъждат едновременно /набляга на думата/ всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. Ако ние ги разглеждаме по отделно, това означава, че следващата седмица отново трябва да се съберем, да гледаме другия законопроект, и едва тогава ще подложим на гласуване и двата законопроекта. Иначе няма как да ги разглеждаме едновременно.
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Господин председател!
Аз смятам, че предложението на госпожа Ангелова е правилно. Няма да влезете в нарушение на Правилника на Народното събрание, ако това остане за следващата седмица. Народните представители днес едва ли са имали възможност, колкото и да е кратък законопроекта, да влязат в дълбочина, още повече аз смятам, че този законопроект, все пак, ние трябва да го съгласуваме и с Тристранния съвет, така че нека да си вървим по нашия дневен ред. Аз мисля, че Комисията може да поеме това предложение и да не бъдете упрекван в нарушение на Правилника. Ако се притеснявате, подложете го на гласуване, но аз ще подкрепя предложението на госпожа Ангелова.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Тъй като това не се случва за първи път, аз се запознах, същият прецедент е станал и в Комисията по правни въпроси. Ако не разгледаме и двата законопроекта отделно, едва следващата седмица ще подложа този законопроект, който в момента ще разглеждаме да се гласува следващата седмица, заедно с днес представения ни законопроект. Така че, колеги... От вносителите, има ли от депутатите предложения? Господин Миков не го виждам.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Има процедурно предложение на госпожа Масларова. Предлагам да го подложите на гласуване, дали да влезе законопроектът в дневния ред на днешното заседание или не.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз ще го подложа на гласуване, но ви казвам, какъв ще бъде резултатът. Ако се отхвърли днес, аз няма да подложа на гласуване законопроекта с вносител Министерски съвет. Добре, подлагам на гласуване, дали да влезе Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители Михаил Миков, Любен Корнезов и Мая Маналова. Аз не виждам защо, след като той не е толкова обширен и голям, дали толкова ще се затрудним да го дискутираме, но щом така искате го подлагам на гласуване. Който е "за", законопроектът да влезе в дневния ред, моля да гласува:
"За" - 1 глас.
"Въздържали се" - 1 глас.
"Против" - 10 гласа.
Благодаря ви. Това означава, че гласуваме следния дневен ред:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002 - 01 - 72, внесен от Министерския съвет на 06.08.2010 година.

2. Разни.

Който е "за", моля да гласува:
"За" - 16 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Господин Миков, имате думата.

МИХАИЛ МИКОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Искам да ви обърна внимание на императивния текст на Правилника, по който имам достатъчно практика в Народното събрание, не само в това. Той е такъв от 20 години. По един и същ закон, внесени законопроекти, до започване на водещата Комисия се разглеждат заедно. Само да ви кажа, че вие, ако не включите точката в дневния ред, за да я разглеждате заедно, и разгледате единият без да разгледате другия, се залага противоконституционност, която вие самите имате право да решите как да постъпите. И ние ще търсим след това решение, към Конституционния съд на това процедурно основание.

Всъщност, това само исках да остане в протокола. В нарушение на Правилника за работа на Народното събрание ...Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ :
Благодаря Ви, господин Миков. Правният отдел на Народното събрание, да вземете отношение по въпроса.

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Благодаря, уважаеми господин председател! Наистина, разпоредбата на чл. 71, ал. 1 е императивна и тя задължава постоянната Комисия, в която са постъпили за обсъждане два или повече законопроекта по една и съща материя, да ги разгледа в едно заседание. Същевременно обаче, имаме друг текст от Правилника, който пък предвижда един толеранс, един 24-часов интервал да изтече, за да могат наистина, депутатите да се запознаят със съответния законопроект. Бих казала, че практиката в това отношение е разнородна в различните комисии. И ваша, наистина, трябва да бъде волята и решението дали да спазите духа и буквата на чл. 71-ви, ал. 1, към което ни призовава и господин Миков или това, което беше казано и от госпожа Ангелова, зам.-председателя, да се съобразим и с текста. Имало е случаи, при които в подобна ситуация се разглежда, обсъжда и гласува внесения законопроект. На следващото заседание се разглежда, обсъжда и гласува следващият. И в доклада, който представя водещата Комисия, се представят, съответно, дебатите, и становищата, и начина на гласуване. Така че, наистина, това е технологично ситуацията, в която сме. Имаме, наистина, разписани норми в едната и в другата посока. Ако това е волята, но мисля, че тя беше изразена, да минем само с първа точка, обсъждане на законопроекта на Министерския съвет. Следващият да остане в следващото заседание, не виждам противоконституционност.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
А нарушение ли ще бъде, ако днес го гледаме и в следващото заседание на Социалната комисия да се гласуват и двата законопроекта?

УЛЯНА ТОДОРОВА:
Не. Днес трябва да се финализира Вашето разглеждане, обсъждане и гласуване. На следващото заседание ще разгледате, ще обсъдите, ще гласувате следващия законопроект и в доклада на водещата комисия ще бъдат представени дебатът и начинът на гласуване и на двата законопроекта. И тогава ще влезе Вашият доклад и по двата законопроекта. Това е моето мнение.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. В такъв случай, господин Миков, няма как да гледаме...

МИХАИЛ МИКОВ:
Аз Ви благодаря. Аз исках само за протокола да остане, благодаря Ви, коментари няма...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви. Гости на днешното извънредно заседание на Комисията по труда и социална политика са:
- господин Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика
- господин Емил Мирославов - директор в Министерство на труда и социалната политика /МТСП/
- госпожа Христина Митрева - управител на Националния осигурителен институт /НОИ/
- госпожа Валентина Кръстева- директор в НОИ
- господин Йосиф Милошев - началник отдел в НОИ
- господин Пламен Димитров - вицепрезидент на КНСБ
- господин Иван Кокалов - вицепрезидент на КНСБ
- господин Николай Ненков- вицепрезидент на КНСБ
- господин Валентин Никифоров - вицепрезидент на КНСБ
- госпожа Асия Гонева - изпълнителен секретар на КНСБ
- госпожа Даниела Златкова - п-л "Транспортна ф-я"" КНСБ
- господин Красимир Кръстев - п-л "Химия" КНСБ
- господин Александър Кънев - зам.-п-л "Мин.ф-я"" КНСБ
- господин Васил Яначков - п-л ф-я "Металици" КНСБ
- госпожа Мика Зайкова - КТ "Подкрепа"
- господин Александър Загоров - КТ "Подкрепа"
- господин Димитър Бранков - Българска стопанска камара
- господин Николай Славчев - Асоциация на индустриалния капитал в България
- господин Димитър Бойчев - гл. експерт по приходите в Национална агенция по приходите /НАП/
- господин Васил Долапчиев - НСИХУ
- госпожа Елка Тодорова - НСИХУ
- госпожа Веска Събева - НСИХУ
- госпожа Виолета Антонова - НСИХУ
- господин Атанас Иванов - Съюз на пенсионерите
- господин Георги Русанов - Съюз на пенсионерите
- госпожа Стратийка Игнатова - Социална защита на пенсионерите
- господин Арсен Любенов - експерт
- госпожа Мариета Димитрова - експерт
- господин Димитър Дишев - вестник "Трета възраст"
- госпожа Валерия Димитрова - Българска телеграфна агенция
- госпожа Калина Иванова - вестник "Сега"
- госпожа Лили Филипова - вестник "24 часа"
- господин Траян Антонов - вестник "Трета възраст"
- госпожа Лиляна Велева - Трудово-производителни кооперации - Национален съвет
- господин Никола Абаджиев - БАДДПО
- господин Цветан Димитров - Съюз 2004 ЦС
- господин Венелин Новаков - Съюз 2004 ЦС
Виждате и много гости от Синдикатите и работодателските организации, прощавайте, ако някого съм пропуснал, моля да ме извини. Започваме с разискванията.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Първа точка от дневния ред е: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002 - 01 - 72, внесен от Министерския съвет на 6 август 2010 година.
От вносителите. Господин министър, имате думата, да представите мотивите на законопроекта. Но преди да започнете, за мен лично, като председател на Социалната комисия, е важно да знам, тъй като от медиите получавам доста противоречиви сигнали, дали този законопроект, който гледаме в момента, е съгласуван с Националния съвет за тристранно сътрудничество? Благодаря Ви.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа депутати!
Уважаеми социални партньори, представители на синдикатите, на работодателите, на неправителствения сектор, уважаеми журналисти!
Промените, които предлага Министерския съвет, са разгледани от Националния съвет за тристранно сътрудничество, гледани са и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. И допълнително, и преди тези заседания, и след тези заседания, ние в максимална степен сме се стремили да се съобразяваме със становищата, както на синдикати, и на работодатели. В непълна степен, естествено, защото, в крайна сметка, консултативния съвет, т.е. Националния съвет за тристранно сътрудничество, е само един консултативен орган.

Целта на законопроекта е създаване на правна рамка на новия усъвършенстван пенсионен модел, въвеждането на краткосрочни и дългосрочни мерки за финансовата стабилност на пенсионната система. И подобряване на адекватността на пенсиите. Разширява се кръгът на осигурените лица, като се дава възможност и на докторантите да се осигуряват за пенсии по свое желание и за своя сметка. Изменят се разпоредбите, които регламентират осигуряването на съпруг-съпруга, на дългосрочно командированите служители. Общественото осигуряване в България се урежда единствено с Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбите на отделните закони, ако има такива, трябва да са в съответствие с общите принципи на Кодекса за социално осигуряване. Съгласно член 10 от КСО /Кодекса за социално осигуряване/ на осигуряване подлежат само лица, които упражняват трудова дейност. Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител, когато не извършва трудова дейност, не може да се ползва със специални права по отношение на обхвата на самото осигуряване. В случая може да се допусне единствено внасянето на вноска върху минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, с оглед зачитането на периодите за осигурителен стаж. По този начин е уредено зачитането на осигурителния стаж и на други лица, които не осъществяват трудова дейност, по смисъла на КСО - периодите на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, лицата, които са полагали грижи за инвалиди и други. Предлага се времето, което ще бъде зачетено за осигурителен стаж, съгласно предлаганата разпоредба, да не влияе при определяне размера на пенсията по отношение на осигурителния доход.

Във връзка с уреждането на въпросите, свързани с осигуряването на тези лица от КСО се предлага отменяне на разпоредбите на член 78 от Закона за дипломатическата служба. Изменят се разпоредби, свързани със задължението за внасяне на осигурителни вноски, както и свързаните с това текстове, уреждащи значително зачитането на осигурителния стаж в тези случаи, като се приема предложението на Министерство на финансите дължимостта на осигурителните вноски да бъде определена в КСО по подходящ начин, изключващ счетоводният процес на начисляване. Начисляване, не изчисляване, на възнаграждението. Въвежда се ясно разграничаване на моментите на прекратяване и на прекъсване на осигуряването. Създава се разпоредба, съгласно която, ръководителите на териториалните поделения се назначават с конкурс, за срок от 6 години. По този начин се дава възможност за подбор на лица, с най-добра квалификация, за заемането на тази длъжност - ръководител на териториално поделение на Националния осигурителен институт. Уеднаквяват се периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения, изплащани от фондовете за Държавно и обществено осигуряване, за трудоустрояване на временна неработоспособност, за бременност и за раждане, за безработица. Като всички обезщетения, се изчисляват от 12-месечен период, предхождащ възникването на това право. Началната дата на изплащането на обезщетението за безработица се обвърза с конкретния срок за регистрация на лицето в Агенцията по заетостта, с оглед доказване качествата му на безработното лице и стриктно спазване на контролната процедура за активно търсене на работа. Регламентират се санкциите за неспазване на определените законови срокове.

Премахва се максималният размер на обезщетението за безработица. Дава се възможност на всички безработни лица да получат половината от размера на отпусканото парично обезщетение за безработица за периодите, през които работят, на непълно работно време и получават възнаграждение под минималната работна заплата за страната, независимо от основанието, на което е определен периодът за отпускането на това обезщетение. Въвежда се срок за деклариране на настъпили обстоятелства, които се отразяват върху получаването на обезщетението за безработица. Създава се нова възможност за прихващане на отпуснато парично обезщетение за безработица на дължими суми, които подлежат на възстановяване. Разширява се кръгът на лицата, компетентни да издават тези разпореждания.
Отпада разпоредбата, която предвижда изплащането на обезщетение за дълготрайна безработица. Времето, за което се изплаща това обезщетение, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране и е в противоречие с концепцията за усъвършенстване на пенсионния модел.
Отменят се разпоредбите, които регламентират добавката към пенсиите за лица, навършили 75-годишна възраст, както и разпоредбите за социална пенсия и за старост и за инвалидност. Това е така, тъй като те не са свързани с участие на лицата в осигурителната система и имат характера на социално подпомагане. И се предвижда от 1 януари 2012 г. това да стане, за да може през тази година и нещо, системите на Агенцията по социално подпомагане и Националният осигурителен институт да направят такъв механизъм, че да няма ощетени хора. Подчертавам дебело - за да няма ощетени хора. И тъй като има пълен консенсус между работодатели, синдикати и държава, в годините назад, да се отдели категорично социалното осигуряване от социалното подпомагане. Това се прави единствено и само с тази цел.

В законопроекта са включени предложения за промени в условията за придобиване правото на пенсия. Предвижда се да се запази изискуемата към настоящия момент възраст за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по член 68 от КСО - 60 години за жените и 63 години за мъжете. Но плавно да се увеличи необходимият осигурителен стаж, до достигането на 37 години за жените и 40 години за мъжете през 2013 година. т.е. за всяка година с по една година.
Запазва се възможността за лицата, навършили 65-годишна възраст, които имат не по-малко от 15 години осигурителен стаж, да могат да се пенсионират. Също постепенно се увеличава и осигурителният стаж, който е необходим, за придобиване право на пенсия, по чл. 69 от КСО, както и за придобиване право на пенсия по § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване.

Срокът на действие на разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, която урежда правото на пенсия за лицата, работещи при условията на първа и втора категория на труд, се удължава до 31-ви декември 2012-та година. Искам да припомня, че този срок се удължава непрекъснато през последните години, който беше до 2006 година, до 2008 година, до 2010 година в момента, гласувано от предния Парламент. Ние го удължаваме до 31 декември 2012 година, като в нея също се променя и изискуемия осигурителен стаж: 44 години за жените и 45 години за мъжете.

Предвижда се от 1 януари 2011 г. плавно да нараства възрастта, необходима за придобиване правото на пенсия, като при първа категория труд възрастта на жените нараства с по една година и от 47 години достига до 49 години, а при втора категория труд - от 52 години до 54 години. Възрастта за мъжете също нараства плавно, с по една година, като при първа категория труд от 52 г. достига до 54 г., а при втора категория труд - от 57 г. достига до 59 г. В тази връзка имах много срещи с едно леко отклонение, ако ми позволите, с федерациите на синдикатите, на КНСБ, на КТ "Подкрепа", където, аз мисля, че е резонно, едно от техните искания, да се помисли, дали не трябва да се увеличава възрастта за пенсиониране за първа и втора категория труд, а да се премине също, както за другите случаи от трета категория труд с плавно повишаване на осигурителния стаж. И аз смятам, че този въпрос, между първо и второ четене може да бъде дискутиран и да се намери най-доброто решение за него.

Предвижда се от първи януари 2011 г. плавно, с по една година да нараства възрастта, необходима за придобиване правото на пенсия. По този ред, като за жените възрастта от 47 г. достигне до 49 години, а за мъжете от 52 г. до 54 години. Въвежда се изискване за наличие на 40 г. общ осигурителен стаж, от които десет години при условията на чл. 104, ал. 3. Срокът на сега действащата разпоредба на параграф 4, ал. 3-та от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, която урежда правото на пенсия за лицата, работещи при условията на чл. 103, ал. 3, чиито трудови договори се прекратяват на основанието на чл. 328, ал.1, т. 1 и 2-ра от Кодекса на труда и от 31 декември 2014-та година, включително, с измененията се предвижда от 1 януари 2011 г.,плавно, с по една година да нараства възрастта, необходима за придобиване правото на пенсия по този ред.
Предвид завишаване изискванията за необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с три години, се запазва възможността за т.нар. "закупуване на осигурителен стаж", предвидена в § 9, ал. 2-ра и 3-та от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. Разпоредбите на § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, на основание, на което може да се зачита за осигурителен стаж времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование не се променя. Предвидената в § 9 ал. 3 от Преходни и заключителни разпоредби от КСО възможност за заплащане на осигурителни вноски от лицата, които са навършили възрастта, необходима за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 68, ал. 1-ва и 2-ра, но на които не им достига осигурителен стаж, също се запазва, но периодът, в който може да бъде закупен, се намалява от пет на две години. Това е за всички останали случаи, извън времето за следване за висше образование. Това е направено все за още по-тясно обвързване размерът на пенсията с реалния осигурителен принос на лицето, стимулиране на лицата за реално участие в осигурителната система на основание на реалната заетост. Поради краткият период, за който могат да бъдат внесени осигурителните вноски на това основание, за не повече от две години, възможността за разсроченото им заплащане се премахва.

Предвиждат се промени в начините на изчисляване размерите на пенсиите и превръщането на осигурителния стаж от различни категории. Увеличава се размерът на осигурителния стаж, при който лицата след навършване на възрастта за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж - 60 г. за жените и 63 г. за мъжете, ако продължат да работят, без да им бъде отпусната пенсия, да ползват стимули на отложено пенсиониране, за всяка година осигурителен стаж, след определена възраст, с по три на сто бонус.

Със законопроекта се предлагат промени в разпоредбите и на други закони. Предлага се промяна в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10"а" от Кодекса на труда, с което се създава възможност за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от правното основание от Кодекса на труда за социално осигуряване, на което е придобито това право. Така при разпоредбата ще се отнася за всички лица, а не само за тези, които са се възползвали от възможността за ранно пенсиониране и единствено за които е възможно да се изпълни изискването на сега действащия текст при наличията на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване.

И накрая, уважаеми дами и господа народни представители,уважаеми социални партньори, искам да споделя следното нещо: вие знаете, че бе създаден консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика още през месец септември миналата година. От тогава до сега ние направихме много разисквания, включително и с "кръгли маси" в цялата страна. Бяхме направили повече от четири варианта, които предложихме на вниманието на нашата общественост. Тъй като проблемът с пенсионната реформа засяга всички българи. Именно от тази гледна точка, ние винаги сме се стремили да има максимална публичност. Дори и срещите в Парламента, и предварителната среща, която имахме в Социалната комисия, без да бъдат изчистени текстовете още, ние запознахме съвсем честно и коректно народните представители с това, което подготвяме като промени. В срещите си с работниците и със служителите в предприятията, през последните няколко месеца, включително и днес в Сливен, искам да ви уверя, че стотици хиляди българи, които работят в трета категория труд, тези изисквания за осигурителния стаж, без да се променя възрастта за пенсиониране, няма да ги затруднят, защото те работят честно и коректно - с трудови договори, цял живот, плащали са си осигурителните вноски, данъците, както те, и техните работодатели. Те са в реалната икономика, в светлата икономика. Единствено тези текстове ще затруднят една част от хората, които са работили и продължават да работят в сивата икономика, без трудови договори, без да плащат осигуровки, данъци, те и техните работодатели и да правят дъмпинг и нелоялна конкуренция на честния бизнес в България. Именно от тази гледна точка аз смятам, че и още 2002-ра година, когато приехме регламента, всички знаете това, за задължителната регистрация на трудовите договори и безкомпромисна борба на държавата, синдикати и работодатели, срещу хората, които работят в сивата икономика. Тези проверки продължават, на Главна инспекция по труда. Само за три месеца има над 1800 случая на хора без трудови договори, които са извън цялостната осигурителна защитна мрежа. Тези проверки ще продължат.

Но, освен контролът, са необходими и законодателни промени. Именно идеята с увеличаването, и то плавно, на осигурителния стаж, аз смятам, че по този начин ние ще принудим голяма част от тези хора, които работят в сивата икономика за се замислят те и техните работодатели, когато знаят, че осигурителният стаж е този, който е важен за тяхното пенсиониране и за размера на тяхната пенсия. Ето го другият, икономически ефект, който смятам, че не е никак малък.

В заключение искам още веднъж да кажа, че аз разчитам на трезвеност, разчитам, че народните представители и социалните партньори, в крайна сметка всички, ще си дадем сметка, че всяко едно забавяне оттук на татък, всяко едно продължаване да не правим нищо, съсипва осигурителната система. Дефицитите, които заварихме в осигурителната система, приходите, които намаляват в осигурителната система, по-малкият брой заети лица, задълженията на бизнеса, на работниците и на служителите към Националния осигурителен институт, които са вече над един милиард и сто милиона лева главници и лихви по тях, седемстотин милиона главница и четиристотин милиона лихви. Както и на самоосигурените лица, застаряването на населението, в цяла Европа, включително и в България, все по-малкия брой работещи, някой трябва да поеме отговорността, ако продължаваме да не правим нищо... Именно от тази гледна точка аз се надявам, че нещата ще бъдат погледнати от един по-широк аспект, и ако има нещо, да се коригира, заедно, с общи усилия, можем да направим това между първо и второ четене. Но въпросът е да се каже, че България има волята да направи реформи в тази област, които ще бъдат полезни на всички българи, както на сегашните пенсионери, така и на бъдещите пенсионери, които сега работят.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Митрева, искате ли да вземете думата допълнително? Заповядайте.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми гости!
Мисля, че по-добре е, ако има въпроси, да отговарям на въпроси, иначе министър Младенов каза в мотивите какви са съображенията за така предлаганите промени.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата. заповядайте.
Господин Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ:
Господин председател!
Господин министър!
Представители на синдикални, пенсионерски и други организации!
Госпожи и господа народни представители!
Позволявам си да изразя кратко отношение към представения законопроект, въпреки че не съм член на Комисията по труда и социалната политика, по две причини:

Първата е, защото това е един от най-важните въпроси, който се поставя на вниманието на 41-то Народно събрание. Въпрос, който засяга всички работещи в България и всички, които предстои да работят. И на второ място, защото този въпрос има не по-малко политическо значение, тъй като отношението към такива теми трябва да реконструира реалната политическа дискусия, тъй като няма как в тези въпроси ние да не видим основните интереси, които стоят зад едни или други политически решения.

Аз ще взема отношение само към ключовия въпрос за увеличаването на осигурителния стаж. Според мен, само по себе си това предложение е достатъчно, за категоричното отхвърляне на законопроекта. Защото, както добре знаете, и както беше споменато при представянето, предвижда се за срок само от две години, с три години да бъде увеличен задължителния осигурителен стаж. Според мен, кои са основните аргументи за неприемането на това предложение? В България, в последните години, за съжаление, думата "реформа" вече може да бъде определена като отнемане или ограничаване на права. Забележете, че в замяна на различните преобразования, обикновено не се предлага дори запазване, да не говорим за увеличаване на социалните възможности и права, а единствено тяхното ограничаване. Срещу такива реформи аз се обявявам категорично, защото състоянието в здравната система е подобно, това може да се установи като паралел.

Другият аргумент, който подкрепя законопроекта е от финансово естество. Увеличаването на осигурителния стаж ще осигури стабилността и приходите в Националния осигурителен институт. С колко? Горе-долу с 80 милиона лева годишно. Забележете, само в резултат на намаляването на размера на осигуровките, което продължава, няколкократно повече пари годишно се губят от това двупроцентно намаление. Тогава, за каква компенсация, каква стабилизация става дума?!

И последните аргументи. Няма как да откъснем правилата на пенсионната система от условията на живот и средната продължителност на живота в страната. Българските граждани се пенсионират при средните условия за Европа като продължителност на трудовия стаж, при значително по-ниска средна продължителност на живота. Да добавим към това, че делът на труда, т.е. на средствата за заплати и пенсии в България продължава трайно да бъде около една трета от брутния вътрешен продукт, при 47-48 % средно за Европейския съюз. Той е също един от най-отрицателните показатели!

Всичко това ми дава основание да кажа: имаме право да мислим за увеличаване на осигурителния стаж в момента, в който, което и да е управление каже, че е увеличило или при нейното управление, че продължителността на живота се е увеличила с две-три години, затова ние имаме основание да вдигнем тези граници. Или делът на труда, като заплати и пенсии, се е увеличил с пет процента, затова ние можем съразмерно да търсим повишаване на осигурителната тежест за работещите в такива размери. Затова, аз смятам, че фокусът на законопроекта не може да бъде инструмента осигурителната система, а хората, за които действат осигурителните модели.
Затова мисля, че днес всеки, който със или без уговорки подкрепи този законопроект, той, просто, засилва фронта срещу интересите на хората на труда. Затова аз изразявам категоричното си отрицателно отношение към тази законодателна инициатива.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Стоилов. Други народни представители? Искате да отговорите ли, госпожо Митрева? Заповядайте.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Разбираемо е, че една реформа и едни предложения, които въвеждат по-високи рестрикции, ограничават правата на хората до известна степен, трудно се възприемат и трудно можем да кажем, че са популярни. Затова и виждате, че цяла Европа трудно прави своите пенсионни реформи и ги отлага във възможно най-дълги периоди, когато вече се вижда, че няма друг изход и че няма за кога да се отлагат тези предложения и тези промени. Аз ще говоря само с цифри, тъй като ние изпълняваме политиката, ние не я правим, но все пак, имаме достатъчно статистика в Националния осигурителен институт. И когато са правени едни или други предложения, всичко това е било подкрепяно с много анализи, съпровождано с много анализи и статистика. Това е официална статистика на Националния осигурителен институт и на Националния статистически институт, относно демографските показатели.

Що се касае до това може ли този стаж да бъде достигнат, като се увеличава постепенно с по една година, искам да кажа, че към 2008-ма година, т.е. като състояние за новите пенсии, хората, средно при трета категория труд, мъжете се пенсионират с 38 години и пет месеца, а сега, по предварителни данни с 38 години и седем месеца. А при жените, средно, според новите пенсионери, са с 35 години и осем месеца през 2008 г., в 2009 г. по предварителни, защото в момента се подготвя този статистически годишник, 35 години и девет месеца. Предложението е до 2013 година включително, с по една година да се повиши осигурителния стаж, като тук не са включени периоди, когато лицата могат да си закупят висше образовании или периоди на безработица, които се зачитат за стаж и т.н. За първа категория труд, когато стажът се превръща едно към три, при мъжете натрупаният стаж е 68 години и осем месеца превърнат стаж; при жените - 68 години и четири месеца. При стаж, който се превръща едно към две, общият стаж в 2008-ма година, превърнат, е 75 години и 6 месеца за мъжете и за жените, защото там нямаме статистика за жените. Така че, това е един стаж, който може да бъде достигнат и имайки предвид, че и Лисабонската стратегия, и Европа 20/20, една от целите е активното стареене, и по-дългото оставане на пазара на труда, поради това, че демографската картина в цяла Европа се влошава, а в България това е още по-изразена тенденция, по-страшна тенденция. Ние няма да имаме може би след десетилетия хора, които да работят и да внасят вноски, ако продължаваме с такава възраст и с такъв осигурителен стаж. Мисля, че и в Зелената книга има доста информация, която може да се види. Аз също съм подготвила информация, която може да се предостави на народните депутати.
И само една още статистика, защото зная, че цифрите доста натежават. Каква е средната бъдеща продължителност на живота, защото и това е един показател, за който много се пише, но не винаги се прави необходимото съдържание и разбиране. През 2008-ма година, по официална статистика на Националния статистически институт, една жена, която е достигнала 60 години, средно, получава пенсия 20 години и 37 месеца, т.е. средно живее още 20 години и 37 месеца. Мъж, който е достигнал 63 години, това е пенсионната възраст за мъжете, средно, продължава още да получава 13 години и 88 месеца. И понеже, нали, се говори, че хората няма да могат да доживеят до пенсия, броят на лицата, над 75-годишна възраст на пенсионерите в момента е 628 хиляди души - над 75-годишна възраст! През 2040-та година, броят на лицата над 65-годишна възраст, безспорно е, че не ни е добро здравеопазването, че не ни е висок стандартът, че хората живеят - една голяма част от тях на прага на жизненият минимум, но в 2040-та година броят на хората над 75-годишна възраст, това е по прогноза на статистиката, се очаква да достигне около 870 хиляди души. В същото време населението на България ще намалее с около 1 милион и 400 хиляди души, а относителният брой на активното население, т.е. на работещите, които ще внасят вноски, ще намалее с 11 % - т.е. увеличава се броят на населението в надтрудоспособна възраст, за сметка на работещото население. Мерките са трудни, мерките не са непопулярни, всичко това го видяхме, срещахме се с хората в очите, мисля така и притесненията ние ги отчитаме. Не можем да кажем, че ние това не го осъзнаваме, но все пак, трябва да кажем, че трябва да се предприеме нещо, това са реалностите.

Именно заради това, че все пак, условията на труда в България са различни от тези в средноевропейските, така че ние също търсихме различни варианти, точно консултативния съвет...
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева. Но, все пак, продължителността на получаването на пенсия е различно, според мен, от средната продължителност на живот и може би Вие, умишлено не дадохте данни и за средната възраст за излизане от пазара на труда. Може би е хубаво и тези данни да ги има, защото тогава се вижда картина от съвсем друг ъгъл, но да не влизаме в спор...
Други народни представители?
Имате думата, господин Адемов.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър!
Госпожи и господа народни представители!
Уважаеми социални партньори и колеги!
Нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения законопроект, по следните причини:
На първо място, защото вместо повишаване на степента на социална защита на трудещите се в България, с предложения законопроект на практика се отнемат трудови и осигурителни права, които са извоювани през годините. Казвам всичко това защото, искам да отворя една скоба и да заявя, че когато през 2000-та година, или по-скоро през 1999-та година, се приемаше Кодекса за задължително Обществено осигуряване, нашата парламентарна група подкрепи предложения тогава законопроект. т.е. сега не подкрепяме законопроекта не само защото сме в опозиция, а защото не виждаме аргументи, с които да можем да подкрепим предложените промени. Според нас, вместо да изпълни целите, които са записани в мотивите, а целите, които са записани в мотивите са и цели, които са публикувани в Зелената книга на Европейската комисия, там е казано, че целта е да се предприемат краткосрочни и дългосрочни мерки за повишаване на финансовата стабилност. Според нас, с предложения законопроект, това няма как да се случи.

На следващо място, е казано, че трябва да се подобри адекватността на пенсиите. В целите на законопроекта. При всички положения, по начинът, по който се предлагат тези промени, едва ли ще очакваме през следващите години повишаване размерът на пенсиите и повишаване на коефициента на заместване или т.нар. "адекватност".

На следващо място, следващата цел, която е записана, е модернизация на пенсионната система. Уважаеми колеги, ако всички сме приели, че модернизацията на системата трябва да върви по посока на усъвършенстване на втория и третия стълб, във втория стълб е предприета само една промяна на една-единствена дума - думата социално осигуряване се подменя със социална сигурност. Нищо друго като елемент на модернизиране на системата в този законопроект няма.

Искам да започна и с процедурата, господин министър. Изобщо не съм съгласен с това, което казахте, защото в надзорния съвет на Националния осигурителен институт е разгледан съвсем друг проект, не този, който сега е внесен от Министерския съвет. Вие знаете къде са разликите, и аз знам къде са разликите, и колегите от Комисията знаят, но така или иначе, решението, което е взето в Надзорния съвет, за подкрепа на законопроекта с гласовете на представителите на държавата и работодателите, е по съвършено различен проект! Това нещо се отнася, разбира се, и за Националния съвет за тристранно сътрудничество, въпреки че, както Вие казахте, на практика това е консултативен орган и няма никакво значение какво ще бъде обсъждането там. Там е важно да има гласност по представените проблеми.

В никакъв случай не мога да се съглася с това, че този законопроект се гледа преди да бъде гледан в Пленарна зала отчетът на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2009-та година. Защо казвам това? Защото този Отчет е едно огледало, той е гледан в Комисията по труда и социалната политика, но не е гледан в Пленарна зала. Защото на базата на този отчет, на базата на разчетите и цифрите, които ги има в този отчет, могат да бъдат набелязани политики, да се стъпи на тях и да се набележат съответните политики, за да направим нещо, което считам като проблем, преди приемането на настоящия законопроект.
Естествено, че трябва да се кажат добри думи за това, че Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт положиха усилия да се срещнат с хората в регионите, със съответните институции, с парламентарните групи, нещо което може да се припише към добрите страни на внесения законопроект, т.е. консултациите, преди внасянето на законопроекта бяха осъществени.
Категорично не съм съгласен с фактът че, което, така усилено се дискутираше, обявяваше се, че нищо през последните десет години не е направено. Даже някои казват, през последните двайсет години. Уважаеми колеги! В България е направена през последните десет години най-сериозната реформа! Мога да го заявя смело - и в Европа! Вие знаете колко други страни са идвали да заимстват българския социален модел! Самият факт, че не се променя тристълбовият модел на социално осигуряване в България, а се предлагат мерки, които би трябвало да усъвършенстват този модел, означава, че този модел на пенсионно осигуряване в България е бил устойчив. Нещо повече. В документите на Международния валутен фонд и на Световната банка са изразени през 2009-та година похвали към българския пенсионен модел. Тогава какво трябваше да се променя от този модел?!

Проблемите, вие ги знаете много добре, са в съвсем друга посока, а не в съществуването на самият пенсионен модел. Между другото, преди присъединяването на България в Европейския съюз, преговорната глава "Социална политика" беше една от малкото преговорни глави, за която нямаше нито една червена, нито жълта точка. Ако някой смята, че това е нищо, и ако някой си позволява да подценява усилията на редица политици, експерти, социални партньори, аз мисля, че не е на прав път. Защото през последните години, всички вие знаете, че възрастта за жените беше увеличена с пет години, а за мъжете с три години, а осигурителният стаж беше увеличен за жените от 20 на 34 години, т.е. с 14 години! А за мъжете от 25 на 37 г. с 12 години! Забележете, обаче, че всичко това се случи - всяка година с по шест месеца. А не както сега се предлага на година, и то в рамките на три години - с по една година! Това са част от аргументите, не всички, с които ние не намираме основание да подкрепим предложения законопроект. На практика, на книга, не се увеличава пенсионната възраст - тя остава за жените 60 г., 63 г. за мъжете, но по своята същност става въпрос за скрито вдигане на възрастта. Дори когато става въпрос за категорийните работници изобщо не е скрито. Направо е явно вдигане на възрастта.

Защо смятам, че една голяма част от българските граждани няма да могат да натрупат този осигурителен стаж? Защото през тежките години на прехода, през последните 20 години, това поколение, предимно поколението, следвоенното поколение бейби-бум, на практика, понася тежестта на две реформи върху гърба си: един път - това увеличение на осигурителния стаж, за което говорим; втори път - с това, което сега се предлага! През годините на прехода почти няма човек в България, който да няма пропуски на вноски в осигурителния си стаж не само по причините, за които говори господин министъра. Ако аз, например, съм бил в Бюрото по труда, регистриран, след като съм получил обезщетението за безработица, и в продължение на пет години, или шест, или десет, съм поддържал надлежна регистрация, без държавата да е изпълнила какъвто и да е ангажимент да ме включи в програми, в мерки, в квалификация и т.н. , този период за мен е непосилно да бъде постигнат, без аз да работя, да кажем, до 70 или до повече години. Нещо повече! При положение, че на входа на системата бариерата се вдига с повишаването на осигурителния стаж, на изхода на системата правим точно противоположната мярка. Вместо да запазим тези пет години за откупуване на недостигащия стаж, ние ги намаляваме на две години. Аз не разбирам, с какъв аргумент това се случва?!

Уважаеми колеги! Не искам да продължа, защото има и други колеги, които искат да се изкажат, с тези аргументи нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения законопроект.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Може, господин министър, да се натрупат повече въпроси и тогава... Добре тогава, заповядайте, господин министър!

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми д-р Адемов, понеже имаше три конкретни неща и те мисля че са важни и бих искал да дам отговор, съвсем кратко.

Първо, дали е обсъждан законопроектът. Аз не знам в това Народно събрание, не знам в това Народно събрание друг законопроект да е обсъждан толкова време! Пред обществото - с "кръгли маси" в цялата страна, с браншови структури, синдикати, работодатели, неправителствени сектори... Естествено е, че има някои промени, които са обсъждани и в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, които в последствие са променени в посока становища на синдикати и работодатели към по-добро! Естествено е, че има. Но те не са кардинални.

Второ. За адекватността на пенсиите. Искам да ви кажа, че това, което залагаме, с по-висока заетост през следващите три години, по-високи доходи на хората през следващите три години, с по-голяма събираемост от осигурителни вноски и по-малко хора, работещи в сивия сектор, и плавното увеличаване на осигурителния стаж, дефицитът, който в момента е над два милиарда лева в осигурителната система, в 2013-та година ние предвиждаме да падне до милиард и двеста милиона! Ето го ефектът, с който ще бъдат спестени други пари от държавния бюджет. От данъците на хората, всичките, които плащат, да има повече средства за здравеопазване, за образование, за инфраструктура, за местните власти, за култура, спорт и т.н.

И третият въпрос. Д-р Адемов, искам да Ви кажа, че на 28-ми и на 29-ти октомври, ще се гледа Зелената книга в Съвета на министрите на труда и на финансите. Нека да направим реформите в пенсионната система, преди някой да ни каже, какво да правим. Аз мисля, че тук има доста достойни хора и експерти, с които заедно можем да го направим. Нека да не чакаме някой да ни налага отвън какво да правим, защото то ще бъде още по-тежко от това, което предлагаме за хората. Аз съм абсолютно сигурен в това!
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаема госпожо Митрева!
Уважаеми социални партньори, представители на неправителствения сектор, колеги!
Убедена съм че, факт е, че днешната среща е толкова посетена, това е защото действително когато се заговори за пенсионната система, когато се заговори за правата на хората, още преди да са започнали да работят, до последният им жизнен час, това не може да не вълнува обществеността.
Аз споделям това, което каза госпожа Митрева, че винаги когато има рестрикции, те се поемат много тежко, те се преглъщат трудно, и благодаря на д-р Адемов, че все пак, спомена един период предишен, в който с новата пенсионна реформа от 2000-та година се поеха доста неща, които хората трудно преглътнаха и трудно се мина и се стигна до съзнанието на българите, че може да има допълнително задължително пенсионно осигуряване, че може да има допълнително пенсионно осигуряване доброволно, че може да имаме тристълбова система, да имаме професионални фондове, всичко това през времето се градеше тухла по тухла и не беше лесно.
Естествено, че през времето са допускани грешки. Никой, който работи, не е безгрешен. Но аз искам да поставя въпроса от малко друга гледна точка. Колеги, ние говорим за пенсионна реформа. Говорим за нещо, което е свързано с един много далечен хоризонт. Не зная защо, но ние всички, като че ли се ограничаваме с днешния бюджет, днес, в момента на кризата, която до Димитровден, дай Боже да свърши, и оттам насетне не гледаме. Аз приемам, госпожо Митрева, това, което Вие казахте, средната бъдеща продължителност на живота, че ще се увеличава. Дай Боже! Аз гласувам с две ръце и дано да се случи.

Но поставям въпросът от друга гледна точка. Колеги, защо не погледнем на една пенсионна реформа от гледна точка на една средна бъдеща квалификация, конкурентоспособност на пазара на труда и висока работна заплата?! Защото това е /набляга на това е/ интересното, това е силното, това е онова, което хората ще приемат. И от тази гледна точка ми се струва, че сега е моментът, много е закъснял, разбира се, че ние пропускаме две много важни системи.

Преди да започнем, аз ще кажа няколко конкретни неща по законопроекта, но преди да започнем да говорим за пенсионна реформа. Колеги, какво се случва на пазара на труда? Какво се задава през следващите пет-десет години на пазара на труда? Като експерти, като качество, като квалификация, като хора, които могат да правят икономика на прогреса? Точно обратното! 20 години ние почваме да погазваме, т.е. един милион и двеста хиляди знаещи, можещи, интелигентни, в най-силната възраст българи, те са в други страни. Обучени в България! А на нас ни се задава един контингент, който е, не искам да казвам голяма дума, но който е полуграмотен! И който не е конкурентоспособен! Ето една теза не, а една задача, която всички трябва да изпълним - образование, инвестиции в интелекта, в потенциала на хората, но не инвестиции само и единствено чрез курсове и "кръгли маси"! Не, колеги! Това започва и това е нещо, което не можем да го подминем.

Госпожа Митрева каза една цифра, която, чудесно, 20 години жените получават пенсия. Да де, ама това са жените, които са се пенсионирали преди 20 години! Новите пенсионери те са тази година са почнали, до 80 г. ли ги правим сметка? Аз имам предвид нещо друго. Да дам веднага една статистика: че за пет години време злокачествените образования при жените са нараснали два пъти, най-големият ръст, бум! Значи, нека да ги гледаме нещата, здравният статус на хората, които отиват на пазара на труда, образователният статус и тогава комплексно да гледаме и онова, което трябва да направим днес!
И понеже става въпрос за днес. Колеги, излиза така, че ще работим 40 години задължително, ще се осигуряваме, да речем, при средна продължителност на живота в момента 73 години и три, ще се осигуряваме, ще получаваме пенсия по-малко от десетина години! Едно към четири. Искам да поставя и друго, просто, поставям въпросите, ние сигурно още много ще дебатираме в зала. Струва ми се, че това, което ни се предлага тук, и сега, действително създава един логичен въпрос: добре, д-р Адемов го загатна. Досега, при положение, че имаше в последните четири-пет години непрекъснат ръст на доходите, имаше пет години право да закупиш трудов стаж, разсрочено. Сега, изведнъж, в период, в който за мен не е забранена думата "замразени", доходите са замразени, даже намалени, трябва да си изплатите, ако си закупите години за трудов стаж, трябва да ги заплатите веднага /набляга на думата/ и то само две години.

Друго нещо. безработицата е, дори и в август месец, над девет процента! Не искам, не се радвам, напротив, трябва да направим всичко възможно да осигурим работни места. Но не може досега да бъде, обезщетение за безработица да се получава за девет месеца работа, през последните 15 месеца, а сега да става 12 месеца, през последните 15 месеца. Увеличиха ли се заетостта толкова бързо, нараства ли така драстично заетостта? И разбира се, и това, което се постави като въпрос, вие говорите за Лисабонска стратегия и за Европа. Ама ние направихме
много неща преди Европа! Много неща1 Извинявайте, но Франция не прави тези драстични промени до 2012-та г., или до 2013-та г., а отива с поглед в 2018-та година! Дайте, като правим тези стъпки, да ги правим плавно, да не тресем цялата система, защото по този начин, аз определено считам, че ние в по-голяма степен демотивираме хората, да си внасят осигуровки, защото те смятат, че всеки, тъкмо закрепихме системата, тъкмо започнаха някои неща, значи, приходната част на системата ще стане с повече контрол, с изваждане на светло на сивата икономика и с високо продуктивна икономика, което, значи качествена работна ръка и високи заплати! Това е най-важното. Там трябва да са усилията на цялата нация! И нека не се заблуждаваме. Вчера беше първият учебен ден. Ами, извинявайте, оказва се, че три четвърти от децата от ромския етнос стигат до четвърти-пети клас и след това вече ги няма на пазара на труда. Е, какво, ще ни ги върнат от Франция или от Белгия? Ние ще протестираме ли?

Говорим, значи, за реални неща. И ако трябва да търсим как да пълним приходната част на бюджета, в днешния ден, нека да знаем че днешният ден ще мине, и той действително е кризисен, но се задават и други дни. И ние, ако не погледнем за в бъдеще, в по-дългосрочен хоризонт, ми се струва, че в крайна сметка ще направим нещо, с което в по-голяма степен ще създадем едно усещане, че пенсионната ни система не е стълб, не е нещо, което ти дава гаранция, а точно обратното. Че на нея може всеки път някой да се упражнява на парче.

Извинявайте, че го казвам така. Аз също съм съпричастна към всички проблеми на Осигурителния институт и на пенсионната система, защото ние всички живеем тук. И ние всички, така или иначе, сме работили по тези нормативни документи. Но нека да помислим, не можем едновременно да намаляваме вноските само и да намаляваме заплати и да искаме приходи в системата! Няма да се получи. С ниски доходи, с ниски осигуровки, само с натоварване на хората да работят в системата, това няма да стане.

Няма да цитирам един бивш, друг министър на труда, който коментираше това, всички вие, които работите в системата, сигурно следите това, което излиза по медиите. Господин Младенов, много е хубаво, че се обсъждат нещата. Но нещата се обсъждат, представят се, и след това отивате на следващата "кръгла маса", там обяснявате, но не се приема. Не се приема. И се изнасят много и много доводи. Хайде, действително, да решим системата с поглед поне за двайсет години напред, а не какво ще стане в 2012, в 2013-та година, само и единствено.

Разбира се, едва ли очаквате да кажа, че ще подкрепим законопроекта. Това не беше нужно да го казвам още в самото начало. Така че, в зала ще си кажем допълнителни аргументи по всички предложения, които се правят, защото има много предложения, които имат чисто политически характер - да се освободите от едни шефове на РУСО, да сложите други шефове на РУСО за шест години, което също ми се струва…, което също е много прозрачно и общо взето не тресете системата, не създавайте напрежение на хората... Грешките, които са, или ако ние сме допускали грешки, не ги допускайте вие, защото те водят до сериозно напрежение. Системата, в момента е напрегната, защото и тук се започват едни политически чистки, които, едва ли са най-добрите, но това е вече съвсем политически въпрос и аз не искам да го коментирам.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, госпожо Масларова.
Госпожо Ангелова, имате думата.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги народни представители!
Гости!
Ние, колегите от парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим този законопроект, като си запазваме и правото между първо и второ четене да преразгледаме някои от текстовете, които касаят условията за пенсиониране на категорийните работници.

Аз се радвам, че тук има представители на синдикатите, на работодателските организации, на медиите, на неправителствените организации, защото нека, всички трябва да знаят, че тази реформа ни е необходима, тя е наложителна! Защото състоянието в Национално осигурителния институт и пенсионния фонд е драматичен. Трагичен! От разходите за пенсии, от 7.5 милиарда лева годишно, необходими разходи за изплащане на пенсия, 4.5 милиарда лева дава държавата. Или това са 60%. До къде ще му излезе краят?! Защо така прежде управляващите допуснаха от 7 % през 2000-та година да се стигне до 60 %?!

Също така тук бе зачекнат въпросът по отношение на намаляването на осигуровките. Намаляването на осигуровките също е оказало влияние, но прежде управляващите също намаляваха осигурителната тежест. От 32% през 2000-та година, в момента осигурителната тежест е 16 %.
Действително, това е най-тежката, най-трудната реформа в едно общество. Но трябва да се обясни на хората, че друг път няма. Че ако ние днеска забавим тази реформа, утре тази реформа ще ни струва скъпо и прескъпо. И тогава няма да говорим само за увеличаване на осигурителния стаж, тогава ще се наложи да увеличим и възрастта за пенсиониране. Вариантът, който в момента ние предлагаме е най-благоприятният, в сравнение с пенсионната реформа, която се прави във всички европейски държави. Знаете, че в другите европейски държави тече пенсионна реформа по отношение увеличаване на възрастта за пенсиониране за жени и мъже между 65 и 67 години. Така че, аз призовавам всички колеги, членове на Комисията по труда и социална политика, да подкрепят този законопроект, в името на бъдещето за България, за да може нашите възрастни родители, и ние, след време да получаваме едни достойни пенсии.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Госпожо Манолова, имате думата.

МАЯ МАНОЛОВА:
Колебаех се дали да се изказвам, предвид фактът, че представители на нашата парламентарна група направиха достатъчно задълбочени и аналитични изказвания. но съм провокирана от думите на госпожа Ангелова, които, още веднъж потвърждават нашето твърдение, че управляващите нямат ясна визия, предлагайки тези промени в Кодекса за социално осигуряване. Аз не говоря за пенсионна реформа, защото в случая не може и да става дума за пенсионна реформа. Това са едни промени на парче, без ясна визия за това, как ще се отрази в перспектива, как са свързани с демографската, социалната, образователната структури на българското население.

Нещо повече. Предвид фактът, че липсва плавност, постъпателност и предвидимост на промените в пенсионната система, това ще доведе до обратния ефект, а именно ще демотивира хората от това изобщо да се осигуряват, значи, определено не е преценен ударът, който ще бъде нанесен на един много важен, на една много важна страна на пенсионната реформа, а именно събираемостта на осигурителните вноски. От това, което каза госпожа Ангелова, смятам, че не са направени и необходимите финансови разчети, защото иначе щяхте да знаете, ефектът, който ще донесе на бюджета годишната реформа е в рамките на около 206 милиона лева, а само свалянето на осигуровките с 2 процентни пункта води до обратния ефект от 400 милиона лева! Те., какво правите уважаеми госпожи и господа управляващи?! Прехвърляте тежестта върху хората на труда, които няма да могат да се пенсионират. и целта на тази реформа е единствено и само да се намали броят на хората, които ще се пенсионират и ще получават пенсии, да се намали размерът на пенсиите, да се намали времето, през което българските граждани ще получават пенсии!
Провокирана съм да кажа няколко думи за псевдо обсъжданията, които предхождаха този проект, защото по никакъв начин формалният подход, който беше наложен от страна на Министерство на труда и социалната политика не може да се нарече публично обсъждане и публичен дебат. За пример ще дам и обсъждането в Социалната комисия, и обсъждането в парламентарните групи и даже ще си позволя да цитирам министъра, който на мой въпрос в парламентарния контрол, с възражения срещу предвидената от него реформа, ми отговори: "Не ме интересува Вашето мнение!". Може ли да има обсъждане, в което говори само едната страна, при това не слуша другата страна. За съжаление, уважаеми госпожи господа управляващи, скоро ще се наложи да чуете гласът на хората, защото аз не се съмнявам, че това, че пренебрегнахте тяхното мнение, което е изразено в доста становища, адресирани до Социалната комисия, ще се излее на улиците, във вид на реални протести.

Защото хората не могат да преглътнат това, че, наистина, особено тези в предпенсионна възраст, няма да могат да се пенсионират. И понеже тук си вадим статистически данни, като ги интерпретираме както ни е угодно, аз бих акцентирала на други данни, а именно ръстът на безработицата в резултат на провала на антикризисните мерки на правителството. Всъщност, процентът на безработните сред хората в предпенсионна възраст е най-висок. Задлъжняват фирмите помежду си. Пазарът на труда, наистина, е в драматично състояние и аз не приемам подходът на министъра, в който той казва, че са виновни тези, които работят без трудови договори. Подобен подход, на такова назидателно отношение, на хората, които са принудени /набляга на думата/ да работят без трудови договори и без социални осигуровки може би приляга на финансовия министър, който трябва да следи за постъпленията в хазната. Но в никакъв случай не отива на един социален министър, който би следвало да подхожда с повече разбиране към драматичната ситуация в момента... Ред предложения в Кодекса за социално осигуряване не получиха отговор нито в рамките на Парламентарния контрол, не ги чувам и сега. Защо се намалява срокът на закупуване на осигурителен стаж от пет на две години? Ами намалете го поне на три, каквото е увеличението на изискуемия се осигурителен стаж за пенсиониране! Защо изобщо го намалявате?! Това са приходи в хазната, това са приходи в системата за социално осигуряване, ако хората откупуват своя трудов стаж.
Няма да коментирам така и чисто политико-репресивните мерки, които предвижда този законопроект. Може би трябваше да си ги спестите поне в проект, който касае пенсионната реформа, защото политическата разправа идва малко в повече в контекста на пенсионната реформа, но за тези, които не са в час, просто, ще обърна внимание на два текста, които са фрапантно нахални, бих казала. А това са, че се въвежда в чл. 33 мандатност на ръководителите на териториалните поделения за социално осигуряване и в същото време, забележете, се прекратяват трудовите правоотношения на тези, които са назначени до края на 2009-та година?! Защо господин министър, защо например, не прекратите и на тези, до настоящия момент, които са назначавани през 2010-та година? Каква е логиката? И не е ли това дискриминация срещу едни хора, които може би в една голяма част работят честно и почтено на своите трудови позиции? Така че, всички тези елементи на този проект за изменение на Кодекса за социално осигуряване го правят напълно неприемлив не само за една лява партия, не само за опозицията, но изобщо за хората на труда в България!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Само да предупредя гостите за по-кратки изказвания.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Само реплика...Госпожо Манолова, аз като министър на труда и социалната политика, няма като Вас да защитавам хората, които работят в сивата икономика. Недейте да призовавате хората да работят в сивата икономика! Ще направите много голяма беля!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Митрева.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Като представител на Националния осигурителен институт, пред всички присъстващи и журналисти искам да заявя, съвсем отговорно. Това, което е допълнено в чл. 33, това е с точност да има прозрачност на конкурсите, да могат всички сегашни директори, които имаме такива от 1989 г., от 1992-ра година, вие знаете, че това не е професия, това е, все пак възможност човек да се изяви. Тези хора, да се явят на конкурси. И конкурсите ще бъдат прозрачни, с участието на работодатели, синдикати, политически партии и който иска да участва. Ще бъдат обявени предварително, с ясни правила и изисквания за заемането на длъжността, с ясна процедура, защото при всяка политическа партия, която е идвала, винаги е имало някакъв натиск за назначения. Точно за да не се допуска това нещо, аз искам всички да минат на конкурси и всички да присъстват от вас, които искат - писмен и устен конкурс, за да се види, че хората в системата, които са директори, са наистина хора професионалисти. Ето затова се въвежда тази промяна, за да няма политически назначения, това, за което винаги е имало натиск.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Митрева.
Госпожо Манолова, дубликата може ли само с едно изречение?!

МАЯ МАНОЛОВА:
Едно изречение.
Господин министър, не парламентарната опозиция сме хората, които вкарват трудещите се в сивата икономика. Политиката, която води правителството, фалитите на фирми и необходимостта, наистина, по някакъв начин да преживяват една голяма част от българските граждани...А госпожа Митрева не отговори на моя въпрос защо след като въвеждате тази прозрачност, не я въведете за всички назначени до настоящия момент?! Защо точно до края на миналата година?!

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Защото това са хора, с конкурс, където нямаше конкурс досега. Това са четири териториални поделения, в които досега изобщо не са провеждани конкурси. И започваме първо с тези териториални поделения, където са работили директори без конкурс. Това е.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрахме Ви, госпожо Митрева. Благодаря Ви.
Господин Великов, Вие поискахте думата, след това Вие, господин Пламен Димитров. Следва Цветан Минков.

ТОДОР ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър!
Колеги!
Госпожи и господа синдикалисти и работодатели!
Искам да изкажа едно становище, което дълги години таях в себе си, като човек, който през 1999-та година подкрепи т.нар. "пенсионна реформа", с която се въведе точковата система. Тогава на много от въпросите като млад народен представител в българския Парламент не можех да отговоря на гражданите защо се въвеждат европейски правила, при положение, че нито заплащането, нито дисциплината на българския работодател е на такова ниво, че да можем да въвеждаме едни правила, с които да направим по-добър живота на българските граждани.

Сега слушайки колегите от ГЕРБ, и това, което заявява господин министъра, като човек бивш синдикалист, който прекалено наясно би трябвало да бъде с проблемите пред осигурителната система, е че ние днес не можем да отговорим ясно и категорично на основния въпрос, на който преди време не можех да отговоря на моята майка, която така и не можеше да си отговори на въпроса защо получава такава ниска пенсия?! Сега, колеги, аз не мога да отговоря на моя син, който поглежда към чужбина и който не иска да остава в нашата страна, и който ми заявява: "Баща ми, в тази страна, всеки, който работи и постига някакъв резултат го наказват!". Защо ние в момента искаме да накажем българския народ? Защото този законопроект, господин министър, е насочен към обезлюдаване на българското село. Аз имах възможност да обиколя много от съставните селища на нашата страна. В момента те са станали призрачни. Все още някъде има млади хора, които живеят. Но с този законопроект, ние тотално ще обезлюдим българското село откъм млади хора! И ако ефектът от така въведения законопроект днес е 80-100-200 милиона, ние ще направим поразия, за милиарди левове в българското село! Защото българските граждани няма да имат възможност да се осигуряват, защото вдигането на осигурителната възраст ще изгони младите хора от българското село! Още повече ще го обезлюди! И тук се сещам пак, за отговора на моя син: "Защо всеки, който иска да работи, ние го наказваме?!" За тези 20 години, толкова правителства се изредиха, намаляха социално осигурителната тежест, дори аз бях против това, и го казах и на господин Дянков, той беше първият, който каза: "Но ние сме обещали пет процента, не два процента!". Аз му казах: "Господин Дянков, Вие в момента намаляте с два процента, но това са 400 милиона лева!"

Всички правителства си правиха експерименти на гърба на българския народ! И в момента си правим същото с него. Хората, неволно станах свидетел на един разговор, в който хората казаха: "Ама защо да плащаме социално осигуряване, като ще плащаме 40 години социално осигуряване, а ще го ползваме само десет години!?" Това, което се прокрадна като мисъл тук сега...т.е., за да се въведе една реформа, каквато Вие сте я нарекли, нов усъвършенстван пенсионен модел, прав сте, господин министър, Вие казвате, че в момента се е провел много голям дебат по този законопроект! Но няма и друг законопроект, върху който има такава голяма съпротивителна сила срещу него! Защото той не отговаря на съвременните условия на България! Ако в съвременна Европа, където имаме големи пенсии, където имаме намаляване на пенсионната, на пенсиите дори на хората, там могат да си го позволят, как да намалим пенсиите у нас?! Та майка ми получава 150 лева пенсия?! Колко да й я намалим?! Как да го направим това нещо.

Аз казвам, това, което в Европа някои от правителствата правят с намаляване на пенсионната заплаха, ние в момента вдигаме осигурителния стаж на хората, но това е вдигане на пенсионния стаж! И Ви го казвам като колега, веднъж опарил се от т.нар. "реформа" през 1999-та година. Вие в момента не осъзнавате това, което ще подкрепите като законопроект! Той в дългосрочен план ще Ви донесе много негативи. И не само на Вас, като политическа сила, но и на целия български народ.

Ние, народните представители от "Ред, законност и справедливост", няма да подкрепим този законопроект, защо той е обърнат не към решаване на проблемите на българското общество, а към обратното - задълбочаване на кризата, ставане на това, че все повече хора няма да достигнат нито годините за пенсия, нито живота си ще прекарат достойно.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате думата.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ /КНСБ/:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми заместник-председатели!
Уважаеми господин министър!
Госпожо Митрева!
Дами и господа народни представители!
Утешавайки скръбта си днес, от вчерашната дълбока загуба, най-вероятно трябва да бъдем по-смирени - ние, и предполагам и всички други, които заявихме днес с едноминутно мълчание уважението си към нашия лидер, който вече го няма. В същото време, това, което се случва в пенсионната система, кара хората да бъдат непримирими и да не бъдат смирени. Хората в предприятията, хората във фабриките, в учрежденията... И не знам дали всички си дават сметка около тази маса, че независимо от това кой каква партийна бюлетина е пуснал на предишните, на предходните, на по-предходните избори, той в момента, или тя в момента, няма много разлика в мисленето и в оценката си. Започвам с тази обща оценка, която... тя е във въздуха, тя е във всяка една среща с хората: тя е по опашките, тя е в асансьорите, тя е в... навсякъде! Ако някой не я вижда, наистина, това е силно притеснително. Това, обаче, е повлияно, според нас, от неправилния, накрая, завършек на иначе добрата дискусия и този дебат, който водим от 7-8 месеца. Да, трябва да има продължение на пенсионната реформа, която започна през 2000-та година. Трябва да има усъвършенстване на модела и т.н.
Защо е първият въпрос. И с каква цел? Това, което беше поставено като цел и като отговори пред закона, в предишните варианти на закона, това може да е последният, който формално от правна гледна точка не е съгласуван, господин министър, с НСТС и това е факт, независимо че текстовете в закона, съдържанието многократно е обсъждано в различни варианти. Проблемите, които се поставят и някои решения без съгласие, със съгласие, са били обсъждани наистина, формално погледнато от правна гледна точка, този законопроект не е обсъждан в НСТС, затварям скобата, по-важното е, обаче, че този законопроект не решава проблемите, които всички ние, като общество, би трябвало да видим, че стоят пред пенсионната ни система и трябва да бъдат предмет на продължението й!

Това е за нас основният проблем, всъщност. Пенсионната система има, е изправена, всъщност, пред основният проблем, който е демографски всъщност, трябва да сме ясни и финансовият проблем, който беше привнесен и който беше умножен от всички около тази маса. Всички представители на политически сили около тази маса, без изключение. Между впрочем, аз апелирам още веднъж, не опитвайте да политизирате този въпрос. Нито от страна на това, че видите ли, правителството е предложило най-добрата реформа, не е вярно, както виждате нашата оценка, нито пък останалите, вие от опозицията, че с това, с което ние ще си пишем червена точка във формалния дебат пред хората и тук, в Народното събрание. Хората не искат това и няма да го допуснат. Но хората няма да допуснат и този законопроект да влезе в сила. Това трябва да го кажа много ясно!

Как? Може би не тук го ще коментираме около тази маса. Но със сигурност, това трябва да е ясно на всички - няма да го допуснат! С нас или без нас, говоря с КНСБ, с "Подкрепа" или без нас. И се надявам, че всички тези "кръгли маси", поне показаха, че това отношение е факт. Съжалявам, че е трагедия за господин министъра, но мисля, че това, което казвам е важно да бъде чуто още веднъж. Ние направихме всичко възможно през тези месеци да заявим и да покажем, че изстраданото от десет години, за което говори д-р Адемов и всички колеги тук, около тази маса, беше цената на консенсуса. Хората понесоха своя кръст през тези десет години. И пенсии, и стажове, и т.н., да не повтарям числа известни. Политиците ги излъгаха. И започвам: СДС, НДСВ, ДПС, БСП, сега - ГЕРБ. Вижте, и така ще говорим вече пред хората, и така им говорим - това е истината. Не може да забравим и да плащаме амнезия! Тройната коалиция намали с 9 % осигурителната вноска. За какво става дума? За какво сега се правим, че сме го забравили?!

Тогава нямаше ли пак такива дебати? Имаше. Имаше и преди това. Значи, в един момент, когато някой е дал съгласие, много тежко, да има реформа, която беше неизбежна, да въведем наистина модерна тристълбова система, обаче да има адекватни пенсии, да подобрим коефициента на заместване, да балансираме системата 2006-та..., мисля че беше първият консенсус, Митрева, после то стана 2009-та година, което не предполагаше намаляване на вноските, а предполагаше балансирано развитие на първия стълб, увеличение на заетостта и доходите, и естествено, балансирано развитие и на втория стълб, който също остана недоразвит. Т.е оценката на пенсионната реформа до момента трябваше да бъде направена по-адекватна в момента.И да кажем: да, това са недъзите й, тях трябва да поправяме.

В един момент ние какво направихме? Тръгнахме по обратния път. Един министър, който го няма тук и аз казвам навсякъде, че той е причината за този законопроект, не е министър Младенов, а министър Дянков, какво каза: "Няма пари. Няма пари, понеже е криза". Ние не анализираме защо няма пари по друга причина, къде са приходите, колко са данъците като равнища... Не прочетохме сигурно една много ценна книга, която произведе Европейската комисия през юли месец тази година, наречена "Данъчно-осигурителното законодателство и натоварване в ЕС/2007" Къде е България, сред всички останали... Не я прочетохме, наред със Зелената книга, за която говорите всички. Но това е много по-ценно, тъй като там се вижда къде сме и се вижда какво трябва да правим оттук нататък, независимо кой управлява... В скоба казвам: много дебат по медиите и навсякъде, в това число и премиерът. Вдигане на летвата - лява мярка и дясна мярка. Какво значение има? Антикризисна мярка е. Камерън вдига вноската в момента от първи април във Великобритания, да не би да е социалист? Значи, стига с тези клишета! Стига с тези противопоставяния! Дайте да видим какво работи!

Което работи, според нас е, да има нови цели и това винаги пред всички парламентарни групи. Аз не чух тогава това с колегите от "Подкрепа", някой от парламентарните групи да каже, че тези две цели, които си поставихме, не са най-важното, което трябва да бъде преформулирано, за да търсим нов консенсус. Не знам дали разбирате, уважаеми дами и господа, общественият консенсус по отношение на пенсионната система е разрушен! Ние вече не сме част от него! И то не от вчера! През последните две-три години го заявяваме много ясно. С драматичното отваряне на фиска? в средата на НОИ и неговото всъщност умножаване по много. Преди още да имаме кризата като ефект и като негативни фискални минуси. т.е., вторият проблем е, финансовата устойчивост, за която тук се говори, никой не я адресира адекватно. Да, беше възприето едно предложение и това е благодарение на премиера, в прав текст го казвам. Именно за шеста година го предлагаме, между впрочем, на всички парламентарни групи, в различни конфигурации сме го предлагали, когато са управлявали. Никой не го прие.

Като ясна мярка, че по този начин може да бъдат вкарани повече пари в системата! Криминализиране на укриването, на неплащането на вноски. Имате предвид, слава Богу, дайте да мине, дано да мине. В тоя вид, в който е предложен. Но това не стига. И много ясно всички казваме, че това няма да доведе до оздравяването на входа на системата. За нас това е разковничето. И нека да направим всичко възможно да оздравим системата, преди да искаме тези, които понесоха десетте години ударите без другите да си свършат работата, сега наново, пак те да страдат. Няма как да го приемем! Затова нашето предложение, нашата цел, първа е, беше ясна и вие приехте, помня, нашите проекти? на нашите срещи всички до един - 2015-та година да бъде заложена като хоризонт за промени в КСО, като годината в която ние ще балансираме фондовете надолу. Как? С мерки допълнителни. И в заетостта, и в доходите, иззети от кризата през тези години. В скоба припомням, господин министър, вярно е, че пада процента на безработицата на хората сред предпенсионна възраст, но пада и процентът на заетостта - 46 % са заетите над 55 години. Е как да смятаме, че те работят повече и остават на пазара, те не работят, за тях няма работа, никой не ги иска на работа, там е проблемът! т.е. много добре всички си знаем, всички, че трябва да бъдат адресирани, за да може, всичко това което модерно звучи в Зелената книга, пък и не само там, да бъде приложимо към нашия пазар на труда. По-важното е, обаче, че за да стане тази цел изпълнима 2015-та година, тя може да събере обществото! И ние казахме с решение на Парламента, с консенсус! Щото утре ще управлява някой друг. И пак ли ще водим този дебат!? Пак ли ще се убеждаваме, че това или друго е лошо?! Аз мисля, че по този въпрос трябва да има обществен консенсус. И не само аз. Всички, които бяха в този дебат, и чух от вас, че вие сте съгласни с това. Само че, днес това не се поставя като цел. Една смислена национална цел!. Наистина за реформи в пенсионната система, с оглед постигането на балансирането на фондовете приход-разход, не с намаление на разходите, обаче! Разходите са на критично равнище, като нива на заместване и т.н.
Втората ни цел, говорихме, вие я чухте и я възприехте, си спомням, беше 2020 година да бъде следващият хоризонт, в който да има едно плавно увеличение на коефициента на заместване. Т.е., от личният ми доход, обаче. Тогава, господин Великов, ще отговори на своя син и аз на моята щерка защо да правя вноски! Когато видите, че в някакви си десет години или петнайсет, ще има някакъв хоризонт, че той ще може да получи, или че ще получава този, който идва да се пенсионира, през 2020 година, коефициент на заместване спрямо личния си доход, върху който се е осигурявал, ще бъде по цифрите от моя доход. Сега от какво мерим? От средния доход. О кей! Хубаво! И колко е? 51 процента. Колко трябва да бъде като съгласие в началото на 2000-та година? Доста повече. Само че не се случи. Защо? Щото доходите бавно растяха, по-бавно отколкото трябваше през първите години, за да отстъпят съвсем. Т.е. всичко това, за което си приказваме, трябва непременно да бъде част от новия консенсус. И от новите мерки, които никой да няма право да променя. И не съм съгласен с това, което каза господин Стоилов, че това трябвало да бъде предмет на, как да кажа, на изчистване на идеологиите. Напротив, би трябвало да бъде предмет на събиране на еднаква визия за развитието на пенсионната система в цялата страна, в България и тя трябва да стане тристълбова!

И някой, най-накрая, трябва да излезе срещу хората, които я събарят... И съветват от СДС до ГЕРБ, все по един и същ начин, независимо дали растем или сме в криза, все викат: намалявайте осигуровките! Ами тези хора, няма ли кой да ги озапти! Вчера пак някакви безумия - вноската била алтернатива на нов модел. Кой е този нов модел? Чили ли? т.е. дебати, които са изтъркани, които хората в света въобще не ги влагат в света, а ние ги почваме отново и отново.Значи, тези две цели, ако бъдат приети от Парламента като консенсус и този законопроект да бъде изтеглен обратно, аз съм убеден, че ние с работодателите, и заедно с всички вас, парламентарно представените партии, управляващата коалиция, добре управляващата партия в случая, би трябвало и ще намерим решенията, които да стабилизират системата, да я направят финансово устойчива и да подобрят най-накрая адекватността на пенсиите, както иска Зелената книга, между впрочем, нали сме в Европейския съюз?! Тя не иска друго. Тя не иска увеличаване на възрастта, госпожо Ангелова. И не иска увеличаване на стажа. Нищо подобно няма там! Това са стъпки и евентуални мерки, които са принудителни, ако няма други решения.
И плавност! За каква плавност говорим, аз не мога да разбера. Плавност! 2018-та година Меркел започва да увеличава възрастта и ще увелича до 2023 година плавно, с две години. Ние какво казваме? От догодина почваме да увеличаваме стажа и възрастта за категориите, което е поставено под съмнение, но аз ще искам, господин Тонев, много ще държа да има представители на нашата Федерация, да вземат само конкретно по този въпрос мнение, той е изключително важен и мисля, че трябва да е ясно по отношение ... Още малко /към залата/ .

Ние смятаме, и продължаваме да твърдим, че решенията не могат да бъдат търсени само на изхода. Трябва да има решения, които може би трябва да бъдат намерени на изхода, плавни, с компенсаторни механизми, с дарени стажове допълнително, като влезете на второ четене, ако законопроектът не бъде изтеглен, но сега, по принцип, ние смятаме, че този законопроект, не решава целите на продълженията на пенсионната реформа, за която би имало обществен консенсус. Той решава нещо на парче, което иска някой друг, а не пенсионната система и не хората, които плащат вноски. Държа да го кажа още веднъж и трябва да ви кажа, че с всичките стъпки, които правим оттук нататък, без някой, отново искам да кажа много ясно, че ние се замеряме по медиите, не искам да го правим повече, КНСБ специално, върви напред, надявам се колегите от "Подкрепа" също, без да допускаме никоя политическа сила да намери начин да партизира нашият протест! Няма да го допуснем! Защото хората не го искат! Хората искат да кажат ясно какво искат. И да ги чуете вие! Заедно, в момента, както много пъти, е правено. Все още вярваме, че премиерът има диалогичност и ще намерим решенията. Защото какво значи да дадем 80 милиона на системата, с цената на това хората да не могат да се пенсионират! Това е нов стрес! Те не го разбират! И аз не го разбирам. Ако господин Дянков го разбра, да ни го обясни! Какво значи, да кажем че това е решението, а то не е решението. Т.е., дори и фискалния проблем на системата, на 2 милиарда и 200 милиона ще станат сигурно чист дефицит, не го лови кантара по никакъв начин - нито краткосрочно, нито дългосрочно!

Не мога да не адресирам и това, което беше споменато преди малко. Ние държим доверието в системата да бъде повишавано с една ясна сметка между принос и права, все по-ясно да се вижда какво внасям, за какво внасям, да имам този стимул да го правя и какво получавам. Това става с тези коефициенти, за които говорих преди малко.
Припомням ви, че когато вие направихте изменения в закона, по предложение на предишното правителство и по предложение на сегашното правителство, две неща ще припомня - едното за майките, другото - за безработицата, за обезщетението за безработица, много хора вече си дават ясна сметка защо да правят осигуровки, върху реалния си размер на дохода - майките, защото е ясно какво ще получават. Бъдещите безработни - защото знаят какво ще получават като безработни, като обезщетение. И дайте да направим това и за пенсиите. Това искаме ние, всъщност! Тогава много лесно ще обясняваме на всички и ще ги вадим от сивата икономика, без да прилагаме каквито и да било и кой знае какви рестрикции, ще има стимул. А който пък няма стимул, ще има криминализиране на укриването. И няма как да минем през всички тези сметки, без, наистина плавно, през актюер, което прави НОИ, не което кажат синдикатите - два процента, три процента... Не можем да го кажем най-вярно. НОИ ще каже колко трябват, наистина, при прогнозите на растежа на брутния продукт, при прогнозите на заетост, на доходите, и всичко останало, което винаги се смята, колко трябва за следващите години. И без това не можем да минем. И няма значение, че не му харесва на Дянков. Какво от това?! И на мен не ми харесва! И нашите хора ще плащат вноски допълнително. Той си работи и ще плаща, не само работодателите. Но те са готови и показаха в тези посещения, че 54 % от хората, които участват в тези анкети, във вашите посещения, казаха, че е по-добре да се вдигне вноската, отколкото да се утежнят условията за достъп до пенсионната система. Нашите ревизии показват още по-големи проценти. И аз не знам какво още друго трябва да се случи, за да може, може би референдум, знам ли, за да докажем най-накрая, че хората това искат по-скоро, а не другото!
И най-накрая, наистина съвсем накрая, ние не мислим, че е изчерпан ресурсът за диалог. Независимо, че вървим към протестни действия да покажем какво искат хората, независимо че от всичко останало, което беше казано тук, е наистина много драматично и много взривяващо, последната стъпка, все още, до гласуването в зала на първо четене, всички знаем, че това е възможно, премиерът може да изтегли закона. Да го изтегли закона, да се получи консенсусът тук, през този дебат, който върви и наистина да имаме дългосрочни цели, които могат да мотивират и хората наново, и политиците да не правят други грешки по-нататък, както чуваме, че си признават някои грешките, слава Богу... Наистина, аз не дочух от хората, които са били от СДС, хора които са били от ДПС, че си признават грешките, като личности, няма да казвам имена. Надявам се, че ще има такива, в това число и в БСП. Така е. Има такива хора, че признават, че са правени грешки. Е тогава, като се осъзнават тези грешки, да се анализират и тогава да не се допускат, а не да се остави на свободата на някой да решава, на някое мнозинство, а да има наистина консенсус, който да не може да бъде пробит по никакъв начин, независимо кой управлява, тогава хората могат да кажат: да добре, вие като ни гарантирате, че няма да правите повече глупости, с извинение, извинявам се, ако някого обиждам, тогава може би ще можем да намерим решение. До тогава, няма такъв, няма такова решение, ние, наистина ще направим всичко възможно, за да не допуснем този закон да мине през Парламента!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Димитров.
Питам само господин Димитров, съгласно чл. 75-ти, вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване. Явно, засега такава воля няма. След това, само с решение на Народното събрание. Така че, премиерът няма как да го оттегли, все пак, нали сме парламентарна република, и трябва Народното събрание.
Господин министър, имате думата.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров!
Тъй като аз изключително Ви уважавам като заместник-председател на КНСБ и като експерт в тази област, искам само едно нещо да коментирам съвсем накратко. По отношение на това трябва ли да има дългосрочна визия до 2020-та година. Според нас - не. Защо? Защото ние, просто, не искаме да лъжем хората. Ще припомня: 1999-та година, когато започна пенсионната реформа, тогава беше министър господин Нейков, тя беше подкрепена от КНСБ, след това и от КТ "Подкрепа" и голяма част от политиците, и от обществото. Тогава се казваше: през 2007 година, като направим реформата, дефицитът ще е нула. Той не само че не стана нула, а ние заварихме два милиарда дефицит! И затова не искаме да лъжем хората дългосрочно, това искам да му обясня!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Народните представители, ако искат, първо ще им дам думата, след господин Гумнеров, след това д-р Шайлекова, госпожа Мика Зайкова, и след това да се готви Цветан Минков, Вие сте от НАП, и след това господина от ...

КИРИЛ ГУМНЕРОВ:
Аз, честно казано, смятах да не взимам думата по този дебат, но бях провокиран от това, че тук, няколко човека се опитаха къде по-остро, къде по-меко, да политизират дебата, нещо, което аз смятам, че просто, не трябваше да става.
Ние, от парламентарната група на "Атака", много вероятно е, с една огромна доза сигурност, ще подкрепим законопроекта, с идеята, че между първо и второ четене ще поискаме няколко сериозни промени. Подкрепяме го не защото той е много добър, не защото той е най-добрият възможен законопроект, беше казано нали, а защото, просто, на този етап, той е единствено възможен. Тези промени, които се правят, са единственото възможни и аз знам, че много от вас в тази зала, когато излязат оттук, както и преди да влезем в залата сме говорили, са съгласни с това. Също така обаче аз знам, че примерно реформите и промените, които се правят в момента са изключително непопулярни. Те, всъщност, няма как да са популярни. И понеже ние, народните представители сме хората, които се занимаваме с политика, тази част, която основно се нарича опозиция, на нея много добре е ясно, че по тази тема, тази тема е много удобна и много подходяща за правене на политически пиари и политическа риторика.

Аз пак ви казвам, нямах намерение да взимам думата, и страшно ми се иска оттук нататък изказванията на политиците да не бъдат свързани с вземането на политически страни или с идеята да отстояват някакви политически дивиденти, защото тези промени, които взимаме, седят над всякакви партии, и над всякаква политика. Те, просто, засягат всички хора.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Гумнеров.
Имате думата, госпожо Шайлекова.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Драги колеги и гости!
Аз, разбира се, ще бъда съвсем кратка, тъй като тука чухме и от страна на опозицията, и от страна на нашата парламентарна група, и от страна на представители на синдикатите много неща. Това, което основно се чу, бяха само критики. Аз не знам дали някой чу някакво конкретно предложение. Единственото нещо, което чухме е, че всичко трябва да се отложи и отново дълго-дълго да се обсъжда: до 2015-та, до 2017-та, до 2020-та година. Ама извинявайте, с този огромен дефицит, дали след няколко години ще може някой, вие повечето сте млади, но аз вече скоро навърших една сериозна възраст, дали ще можем да взимаме пенсия, ако продължаваме да отлагаме тази реформа? И както господин Гумнеров каза, може би има някои несъвършенства, това, което е предложено, но то в хода на дискусията между първо и второ четене, ще бъде обсъдено, ще се променят някои неща. Но това е единственото възможно. Не може да оставим една система, в която една четвърт от работещите работят в сивата икономика. Не може да оставим една голяма част да не си плащат данъците и осигуровките. Не може хората да са били нелоялни към държавата и сега да искат държавата да бъде лоялна към тях, като им изплаща необходимите пенсии. Така че, разбира се, ще подкрепим този законопроект представителите от парламентарната група на ГЕРБ, и призовавам всички да го подкрепим, а това, което има като несъвършенство, да го изясним между първо и второ четене.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Шайлекова.
Госпожо Зайкова, имате думата.

МИКА ЗАЙКОВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Госпожо Митрева!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Колеги и гости!
Бях провокирана, защото господин Димитров каза повечето от нещата, които ние съгласуваме в двата синдиката и сме направили като становище, но от изказванията на някои депутати.

Първо, искам да подчертая, че ние, от КТ "Подкрепа", няма да допуснем политизирането на този проблем. Категорично! Защото той засяга цялата нация.

Второто, което искам да кажа, дами и господа, е, че реформа означава някакво действие, което води до по-добро, до подобрение на нещо. И затова, уважаеми и дами и господа от парламентарната група на ГЕРБ, вие получавате, имате усещането, че говорим само за отрицателни неща. Но в законопроекта има и добри неща, и господин Младенов много добре каза - повишаването на обезщетенията за безработица и други неща, има хубави неща, но има и неща, които са много тревожни. И аз искам да се обърна към вас със следното: нека предложението на колегите от "Атака" когато правихме срещата, тогава единствени депутатите от "Атака" казаха: ей, хора, пенсионният модел, пенсионната реформа не може да се прави за един мандат. Не може да се прави може би и за два. Нека да направим така, че да има консенсус между всички, които са управлявали, и които се канят да управляват. И ако ние очертаем един път, нека всеки да го поеме и да каже: ето, това е пътят. Ако няма такъв консенсус, ако всяка политическа сила мисли, че светът започва от нея, и че тя оттук нататък ще измисли кой знае какво, това просто, няма да е никаква реформа, а ще бъде хаотично блъскане в ляво или вдясно. Значи, затова първият апел на синдикатите, понеже касае цялата нация, пак ще кажа: моля, престанете да политизирате, моля, дайте си съгласието и кажете: моделът ще бъде този. И ние, когато дойдем на власт, ако това се случи, ние ще го следваме. Иначе нищо хубаво няма да се случи на тази страна.

Защо това е така? И защо дефицитът е толкова голям? И защо се случиха тия случки? Уважаеми господин министър! Прав сте. Прав сте,, че дефицитът, вместо всичко да е наред в 2006-та година, 2007-ма година, дефицитът е безумен. Ама защо е така. Не са виновни синдикатите за това. Работата е там, че три правителства си правиха каквото си искат! Значи, започна намаляване на осигурителните вноски. Е, как ще ви излезе сметката, хора, когато сме с най-ниските работни заплати?! Когато имаме най-мизерните доходи, когато у нас безработицата, в началото на пътя беше 18 %, тогава когато започнахме реформата. А сега е 10 %, нали, когато сме в криза...Как ще искате да има попълнение. Няма да стане! И междувременно намалявате осигурителните вноски! Когато му казахме на Дянков: абе човек, ние сме в криза, защо ти искаш още веднъж да намалиш осигурителната вноска, той: "Ние сме обещали!". Ама обещанието може да бъде отложено, може да бъде обяснено. А не да слушаш някакви момченца, неолиберали, които искат да огробят страната! Разберете, този безумен дефицит идва от няколко неща: първо, от намалението на осигурителните вноски, което беше постепенно; там изтекоха 13 милиарда и повече! Второ, от ниските доходи и трето, от все по-голямата загуба на доверие в системата. Значи, господин министър, доверието в системата е много важно.

Обръщам се и към господа депутатите. Ако не се оттегли законът, ние с правителството повече разговори нямаме. Ние имаме разговори с вас. Вие да разберете какво трябва да направите. Тези три причини, които ви казах, са огробили осигурителната система!

Но, ако добре сте прочели Зелената книга, там целта на пенсионната реформа е адекватни пенсии! Какви адекватни пенсии, когато в една Норвегия, или в една бяла страна като Франция или Англия, Германия, заместващият доход е между 70 и 90 %, а тук индивидуалният заместващ доход е някъде към 30 %. За какво си говорим? За какво си говорим! Ние произвеждаме работещи бедни и след това мизерстващи пенсионери! Защото в системата не постъпват пари! Не може от мизерни заплати. А това, на което ни е обрекъл господин Дянков, за следващите три години до края на мандата, е замразяване на доходите! Черно на бяло го пише в тригодишната бюджетна прогноза! Същото е и в бюджета за 2011 година! Замразяване на всичко! Да затягаме коланите! Така не се излиза от криза. По принцип не се излиза от криза. Не може, когато ти удушиш потреблението, да поискаш да имаш брутен вътрешен продукт! Нали потреблението е основен двигател на икономическия ръст!

Ето защо, дами и господа, нека да направим следното. Правителството ще си реши за себе си какво има да се прави. Но ние искаме да ви кажем: хайде, ако не го оттеглим между първо и второ четене, да го преработиме, но да поработим здраво и всички. Без да се делим на червени, сини, зелени и пембени, и на леволиберали, да поработим и да кажем кое не става. А не става това, че ние, първо, както и господин Димитров каза, трябва да стабилизираме системата, а това може да стане с едни малки, но важни стъпки. Не става въпрос за увеличаване на осигурителната тежест, а за възстановяване на вноската на 2009-та година. Само тя ще донесе 400 милиона! За какво са ни тия 80 милиона, дето сега ще ги изстискат от животеца и от потта на бедните хора! За какво са ни? 400 милиона! Хайде да помислим!
Второ, хайде да спре Дянков да замразява доходите! Не може да пълниш система, без да има пари. Просто, няма как да стане. Ето затова, ние трябва да помислим върху тия две важни неща.
Първо, да възстановим вноската за 2009-та година, за да може това, поне първият удар от дефицита да бъде, така възприет и омекотен. И второ, да помислим за политиката по доходите! Защото в момента такава не може да има. Как да има, като Дянков е замразил всичко и навсякъде! Просто, няма как да стане. Това нещо, от само себе си, ще върне и доверието в системата. Отделно за криминализирането. Там законопроектът си върви и ние сме доволни от това.

И аз мисля, че ако така седнем, и в тази посока почнем да работим, наистина към 2020-та година ще имаме едни адекватни, поне на тази географска ширина пенсии.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Зайкова.
Само една реплика. Само аз да кажа, понеже споменахте, че ти правителства..., явно пропускате едно правителство, ще ми се да зная, любопитен съм, кое е това правителство, кое е правителството, което не носи вина, но да...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Зайкова, използвам процедурната възможност, защото и Пламен /Димитров/, и всички останали говорят единствено и само за негативните ефекти от намаляването на осигурителната вноска. Той, господин Димитров ми знае позицията по тези въпроси, но аз искам да кажа и нещо друго. В сравнение с 2000-та година, вноската за фонд "Пенсии", понеже казахте, че тези лица трябва да кажат, ето аз цитирам това, което казват те. В сравнение с 2000-та година, вноската за фонд "Пенсия" е намалена 14 %. В резултат на това намаление, обаче, при други условия, не в условия на криза, броят на осигурените нараства с 24 % . Броят на осигурените! Приходите нарастват в осигурителната система със 68.8 %! Средният осигурителен доход нараства 2.2 пъти. 2.2 пъти нараства средният осигурителен доход! Делът от брутния вътрешен продукт за фонд "Пенсии" през 2000-та година стига до 9.8 %! При положение, че преди десет години е бил по-малко от 8 % за фонд "Пенсии". Така че, от една страна, негативните ефекти, които ги казвате, не може да ги разглеждаме само еднозначно. Има и позитивни неща. Ръстът на разходите за пенсии за този период, за този релевантен десетгодишен период, е нараснал 2.1 пъти. Значи близо два пъти е нараснал ръста на пенсиите! Така че, сигурно има негативни ефекти от намаляването на осигурителните вноски, многократно сме ги коментирали. Но сигурно е, че наред с тези ефекти, тук има представители на работодатели, това са нещата, които са реални, това са нещата от актюерския екип на Националния осигурителен институт. Така че, не можем да говорим само еднозначно - намалихме осигурителните вноски, ама от тази работа никаква сметка няма, единствено само увеличихме дефицитът в Националния осигурителен институт.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Дуплика, госпожо Зайкова...Добре, но съвсем кратко ще Ви дам думата.
Госпожо Зайкова, Вие ли или Пламен Димитров?

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ:
Аз нямам намерение да влизам в числа, да се замеряме с числа, с д-р Адемов се познаваме не от вчера, но всички знаете как могат да бъдат манипулирани числата. И той го прави добре, и аз го правя добре, но мисля, че е необходимо да го правим сега. Ако коментираме ръстове на заплати и ръстове от доходи, на заетост, трябва да бъдат комбинирани, коментирани, много неща трябва да бъдат видяни, за да може да се каже за това какъв е ефектът от увеличението на заплатите, от намалението на вноската и т.н. върху икономиката, нека да не правим това. Моят апел е само, да поясня, вземайки думата, че не сме предложили, на депутатката от ГЕРБ, извинявам се, не й знам фамилията, не сме предложили до 2015-та година да отложим, госпожо реформата! А просто сме казвали, и казваме - до 2015-та година да имаме цел. И още от утре да има стъпки за изпълнението на тази цел.

ПРЕДС. ДРАГОМР СТОЙНЕВ:
Благодаря ви, господин Димитров.

МИКА ЗАЙКОВА:
Едно изречение. Дайте да не си говорим за пъти и проценти! Защото ние тръгнахме от пенсия пет долара! Ако си спомняте, веднага след кризата - 1997 година...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, разбрахме Ви. Благодаря Ви.
Сега давам думата на господин Минков, след това на господин Бойчев, след това на господин Долапчиев и след това на господин Яначков, по реда на записването. Господин Минков, имате думата. Само Ви моля, кратко.

ЦВЕТАН МИНКОВ:
Благодаря за това, че най-после, един страдалец-пенсионер, има възможност да взима отношение. Казвам се Цветан Минков, председател съм на Съюза на пенсионерите 2004, който Съюз държа да не е обвързан с нито една политическа партия.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. Конкретно, по същество!

ЦВЕТАН МИНКОВ:
Конкретно искам да кажа, че, някой беше казал, че всеки народ си заслужава правителството и управлението. Това, което ни се предлага, първо, е изключило изцяло пенсионерът днес. Що се касае за пенсионерът утре, се замислят неща, които може би няма тези, които сме тук, да ги реализират. За какво става дума?
Аз се срамувам при срещата с колеги от Европейския съюз, а ние от 2005-та година сме членове на Европейската пенсионерска организация. Присъствах през октомври на среща с всички председатели от тези 27 страни. Да им имаме проблемите, за да ни заплашват, че ще ни намаляват пенсиите! Наложи се да дадем обяснение защо от пет години пенсионерът има един отговор: по-добре никога не сме били! За да ядосваме хората- противници и да зарадваме нашите приятели. Минималната пенсия в България е рекорд! Средната заплата в България е рекорд! Не само в Европа! Ако това може да ни прави разумни да си ползваме главите и да мислим за следващите поколения, бих се радвал. Но за съжаление, не това е истината.
Съжалявам, че в тези 17 "кръгли маси", с нелегитимни или неизвестни участници в така наречения консултативен съвет, не можахме навреме да им подадем фактите, а те, прието е да се смята, че мъдреците пред фактите се прекланят.

За наша радост, обаче, приложение 3, което по всяка вероятност, авторите, присъстващите специалисти им е дадена възможност да оправдаят, защо една сравнително добре замислена система, става въпрос за Кодекс за социално осигуряване, през цялото време е нарушавана. Но ще кажете, във всеки преход на управление, е нещо както като да отприщите бент. Обществените цели се изместват.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Минков, много Ви моля, по същество!

ЦВЕТАН МИНКОВ:
Моето предложение е категорично/набляга на думата/: или дайте да решаваме нещата и да не се срамуваме пред света и да не се заклеймяваме за убийци на българския пенсионерски свят! Половината от пенсионерите са под двеста лева пенсия! Това значи, че без право на живот, ако от някъде нещо не им се подаде. Казах, че с приложение 3 е дадена възможност за оправдание какво е правено досега, че и последните години, какво някой ни е дал. Истината е, че е узаконен. Узаконен. Изпразване на фонд "Пенсии" за стаж и възраст, не става въпрос за пенсионери от нетрудова дейност. Те са само 55 хиляди, които за наша радост са отразени в статистическите сборници. Миналата година, например, двеста осемдесет и един милион.

ПРЕД. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Много Ви моля, не за миналата година, кажете предложението си...

ЦВЕТАН МИНКОВ:
Моята молба е следната: дайте, отложете, допуснете, все още живи, специалисти да коригираме нещата, да не се срамуваме пред Европа, тъй като вече можем да ходим, както хърватите, на съд...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви, благодаря Ви, господин Минков.
Сега с интерес ще чуя мнението и давам думата на началника на Националната агенция по приходите, господин Бойчев имате думата.

ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Господин министър!
Госпожо Митрева.
С оглед своите компетенции, НАП ще даде бележки по разглеждания законопроект, като предварително се извинявам, че те са малко по-експертни, встрани от разразилия се спор.

§ 1, т. 1 от законопроекта: понастоящем, в чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване, за изборни длъжности в кооперациите, се изключват от кръга на лицата, които подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса. По този начин, те ще следва да се осигуряват като членовете на кооперации, чиито трудови правоотношения са част от членствените правоотношения в кооперациите, а това не кореспондира с извършването на дейностите. Не случайно, още със създаването на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване, законодателят не е извел тези лица от кръга на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение на изборни длъжности. Остава въпросът какво налага промяната в тази трайно установена практика, която напълно съответства на логиката на чл. 4 от КСО.

Втората бележка е свързана с § 1, т. 2 от законопроекта, понастоящем ние полагаме на труд по трудови правоотношения не повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец, определя ограничения на рисковете, за които подлежат на осигуряване лицата, по чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

От друга страна, в чл. 4, ал. 1, т.1 от КСО е определено, че работниците и служителите, наети за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец, подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. С други думи предложените изменения по § 1, т.2 от законопроекта, с предложеното изменение по чл. 4 ал.2 от Кодекса, противоречи на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване... Мога ли да завърша?
Моите изчисления са... /прекъсват го от залата/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Бойчев, изпратете писмено становището си до Комисията за тези неща, тъй като ние не сме получили писмено становище на Националната агенция по приходите.

ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:
Ние сме дали бележки, но не са намерили отражение...Моите указания са, да изложа бележките. Накратко, ако може.
По отношение на това изменение, за което говорихме, че се създават предпоставки осигурените и осигурителите манипулативно да избират ограничен обхват на рисковете, с цел невнасяне на осигурителни вноски за фонд "Общо заболявания и майчинство" и фонд "Безработица",в ущърб на приходите на Държавното обществено осигуряване и ще се затрудни законосъобразно установяване на приходите.

И последно. Бележката на Национална агенция по приходите е свързана с § 2, § 4, т. 1, и т.н., това са няколко промени, които са свързани с предложените изменения дължимостта на осигурителните вноски, осигурителният доход да се обвързват с получените или неначислени възнаграждения, а не както е досега с получените, начислени и неизплатени или неначислени възнаграждения. В тази връзка считаме, че с предложеното изменение, осигурителните вноски за лицата, по чл. 4, ал. 1, т. 7 и т. 8 е работниците и служителите, чиито възнаграждения са начислени, но не са изплатени, ще се дължат върху минималния осигурителен доход, по основни икономически дейности, квалификационни групи, професии и по този начин НАП изразява опасение, че ще се създаде възможност некоректните осигурители да внасят осигурителни вноски върху минималните осигурителни прагове, а не върху реално начислените трудови възнаграждения. Считаме, че това ще доведе до намаляване на приходите по фондовете на Държавното обществено осигуряване, така също ще се редуцират дисциплиниращият и превантивният ефект, който е налице при сега действащите разпоредби на Кодекса.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМР СТОЙНЕВ:
Господин Бойчев, по начало този законопроект е на Министерския съвет и нормално е вие да сте съгласували този законопроект. Но въпреки всичко, ще Ви помоля да ни изпратите Вашето становище в Комисията, тъй като ние го нямаме, да се запознаем.

ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:
Господин председател, ние дадохме своите бележки, някои от тях не са взети предвид, затова изразяваме опасенията си отново. Освен това, г-н Адемов каза, че това не е проектът, който ние сме съгласували и това е така. Така че, последната ...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Искате да кажете, че Вие друг проект сте имали, че Ви е представен друг проект, а не този, който ние в момента гледаме и той не е съгласуван с Вас?

ДИМИТЪР СТОЙЧЕВ:
Дали сме становище по друга редакция на разглеждания в момента законопроект.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Разбрах Ви, благодаря Ви.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
Само едно кратко обяснение, да кажа. Значи, Министерство на финансите е първостепенният разпоредител и те са си дали бележките и НАП е трябвало да получат от Министерство на финансите законопроекта, който е минал през Министерския съвет. Голяма част от нещата са променени и ние сме се съобразили с Министерство на финансите. Излиза, че НАП е против проекта и бележките на Министерство на финансите и на Министерския съвет. Аз не мога да разбера за какво става дума.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Вижте, оправете си комуникациите между държавните институции, нека да не занимаваме колегите народни представители, но ще се радвам на Ваше становище.
Благодаря Ви.
Давам думата на господин Долапчиев, след това да се готви господин Яначков, след това господин Новаков. Господин Долапчиев, имате думата.

ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Председател съм на Съюза на слепите в България. И говоря от името на 19 национално представителни организации на и за хора с увреждания, определени с акт на Министерски съвет и членове на националния съвет за интеграция на хората с увреждания, орган с консултативни функции към Министерския съвет.
В нашите организации членуват и предоставяме социални услуги на около 180 000 български граждани с различни видове увреждания. Много ви е тежка задачата, с много силен социален резонанс, но все пак, всичко това, което дискутирахте в рамките на няколко часа, има визия на правителството, изложена пред Вас и съответно има становища на опозиция, синдикати и т.н., база, на която може да тече един нормален, обществен диалог.

Пенсионната реформа предвижда един друг параметър, който дотук не беше засегнат. Изчистване на всякакви плащания, които имат характер на социална помощ. Подчертавам, да няма никакви недоразумения. Ние нямаме нищо против това. т.е., социална пенсия за старост, социална инвалидна пенсия, процент на добавката от 25 % от социално-инвалидната пенсия, да бъдат изведени от Кодекса за социално осигуряване.

Има, обаче, проблем, който ние считаме за много тревожен и сме против технологията, по която се прави. На Вашето внимание са предложени параграфи, с които отпадат тези текстове и точка. Оттук нататък имаме няколко медийни изяви и декларации, че тепърва предстои обсъждане на променяния Закон за социалното подпомагане, където ще се търси регламентация, но няма никаква яснота по реда и условията как ще бъдат прехвърлени тези права, първо. Второ, няма никаква яснота, ще има подоходен или друг вид тестове за получаване. Трето, започна бавно и постепенно Социалното министерство да си излъчва намерения, че с чл. 41, който миналата година беше вкаран в Закона за интеграция на хората с увреждания, и тепърва трябва да бъде развиван там, се пое ангажимент, в Правилника още няма нищо, една година мина, а един пакет от социални услуги, които ще се развиват, някакъв бюджет ще се прави... По какви критерии, по какъв начин, какви плащания, за сметка на какво ще стане - никой не е наясно абсолютно. При наличието на липсваща социална мрежа и достъпни социални услуги няма как това да се реализира в желания обем. На нас, ние не сме наясно, дали, кога ще се изгради необходимият капацитет в службите на Агенцията за социално подпомагане, цялата мрежа, за да могат да се ползват тези права, поради което молим: в момента от Кодекса да отпаднат тези параграфи и това право да остане. Тези права да бъдат регламентирани по сега действащия начин.

Предлагаме Ви да приемете параграф нов, в Преходни и заключителни разпоредби, в които да заложите тази философия. Т.е. да се предвиди срок, първи януари 2012-та г., в който да измените и допълните Закона за социалното подпомагане, в който да определите реда и условията за получаване на социалните плащания по член този и този и този...По този начин, вие ще постигнете ефектът на бързото решение, за да заставите администрацията да продължи да работи в темпо, което го има, заложено тук, тъй като тогава отпада; Второ, ще визирате в кой Закон ще се преместят тези права, това го няма, а по този начин чрез закона ще регламентирате и в кой закон те ще преминат, т.е. ще декларирате, че те ще бъдат запазени; Трето, ще поемете ангажимента да оформите реда и условията, като се надявам, че ние ще участваме в този диалог. И тогава, когато сте готови, по-точно правителството, законът да бъде внесен в Комисията, заедно със закон за промяна на Кодекса и ще отпаднат от едното място тези права, ще бъдат прехвърлени, но вече при ясни условия и при наличието на сериозни гаранции, че те ще бъдат решени по удовлетворяващ начин, около 460 000 български граждани с увреждания.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Да, господин министър, заповядайте кратко...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Искам само да уверя господин Долапчиев. Ние от понеделник имаме среща в Националния съвет, вторник ще бъде, с националния съвет на хората с увреждания, извинявам се, в десет часа. Всичките тези неща сме ги разписали вече и те ще бъдат дадени, когато се гледа между първо и второ четене законопроектът и ще има пълна гаранция за тези хора. Това Ви го гарантирам.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Господин Яначков, имате думата, заповядайте.
ВАСИЛ ЯНАЧКОВ:
Благодаря, господин председател!
Господин министър!
Госпожо Митрева!
Дами и господа народни представители!
Уважаеми колежки и колеги синдикалисти и социални партньори!
Аз съвсем накратко ще се опитам да погледна внесения проект от приложната му страна по отношение на категорийните работници. Като това ще илюстрирам с два примера. И ще се опитам да говоря бавно, за да може да се вникне в това, за което говоря. Ще има противници, но аз моля противниците, да си записват това, което говоря и след това да ми го аргументират с контрааргументи.
Ако един човек навършва 52 години на първи януари следващата година, той не може да се пенсионира по досегашните условия, тъй като вече, съгласно проекта, изискванията са той да има 53 години. На всички други изисквания той отговаря. Същият този човек, не може да се пенсионира, ще чакам да ме слуша и председателя на Комисията, той не може да се пенсионира и през 2012-та година. Защото тогава той вече трябва да има 54 години. Но той не може да се пенсионира и през 2013-та година, защото тогава вече изискванията са за 55 години. Защо съществува този паразитен текст в проектозакона? За мен това е лъжа. Това е грандиозна лъжа по отношение на категорийните работници в България!

Следващият пример. Ако един човек започне работа на 20 години в условия на първа категория труд. Работи десет години, т.е., толкова колкото е изискуемият трудов стаж за първа категория труд. Той ще стане на 30 години. Неговият трудов стаж в първа категория, приравнен, ще бъде равен на 16 години и 8 месеца, с малки уточнения. Значи, той ще има осигурителен стаж 16 години, да ги кажем 17, за по-лесно смятане. Вие спорите господине /към залата/, обаче слушайте числата, защото ги оспорвате, а Вие ги докладвате на министъра и на министър-председателя. Значи, в проекта е записано, че за първа категория категорийният работник трябва да има 45 г. осигурителен стаж. Сега внимавайте. От 45 като извадим 17, това са 28 години. Тоя човек вече е на 30 години. А той оттук нататък ще работи в трета категория. Всяка година му е една за една. Значи той трябва да стане на 58 години, за да отговори на изискването за осигурителен стаж, за да може да се пенсионира. И аз мисля, че тези аритметични сметки, аз съм инженер човек, обичам числата, аз мисля, че няма никакво значение човек от коя партия е, за да може да направи елементарни аритметични сметки!

Какъв е смисълът да работи човек първа категория?! Искам да ви кажа и друго. Значи, човек трябва да работи само първа и втора категория, мога такива гимнастики като сметки да изброя още пет-шест, но ще загубим време. Аз моля да се вникне в същината на тези числа! Защото обикновените хора това си правят сметка. Той не иска да чуе другите неща. Той казва: аз съм на толкова, работил съм толкова, сега, казват ми някои мои колеги включително, как беше досега. Ама те са набирали. Ами вижте , досега работеха повече в първа категория, отколкото е изискването. Сега обаче, при тези, защото пък ни беше казано и друго: няма да пипаме възрастта, ще увеличим, обаче, с по една година осигурителният стаж. Досега е бил 48, макар че това не е осигурителен стаж, по това можем да говорим допълнително. Ще стане 49. Ако ги насмятаме нещата, пак излиза, че това е невъзможно. Той и първа и втора категория да работи, да направи десет години първа категория, петнайсет години втора категория, с приравнения си трудов стаж не може да се пенсионира по условията на първа категория! Тогава кого обслужва този законопроект?!
Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Яначков.
Господин Мирославов, искате да говорите, кратичко, ако обичате.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Уважаеми социални партньори!
Аз се занимавам страшно дълго време вече със социалното осигуряване. Но днес ми минаха две мисли, които искам да ги споделя с вас.
Всички сме загрижени, че човек не може да се пенсионира. Къде пише, че ще трябва да се пенсионира?! Защо трябва да се пенсионират.../шум в залата/

И второто: второто, което казвам. Ето, вижте една народо психология. Казва се така: той ще получава по-малко време пенсия. А не е ли по-хубаво да получава заплата? Не е ли по-хубаво да работи? Само тия два въпроса задавам... /шум в залата/

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Давам думата на господин Новаков, след това да се готви господин Кънев, след това господин Иванов.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ:
Взимам сам думата, без да ми я дадете, господин председател, само за една реплика.
Ако това, което господин Мирославов сподели, каже навън пред хората, ще го бият с камъни... Просто е скандално! Явно, това е някакво безумие!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Защо трябва да се пенсионират хората - това е ясно. Господин Новаков, имате думата.

ВЕНЕЛИН НОВАКОВ:
Господин председател!
Господин министър!
Национална инициатива "Социална солидарност".
Изслушахме внимателно, ние сме външни представители тук, отвън,
От тези, които протестират против всякакви социални несправедливости, тук, на този ъгъл на площад "Св. Александър Невски". И виждам, че към момента, този законопроект, който е внесен, претърпя изключително голяма критика. Сериозна критика! Задълбочена критика. Но трябва да ви кажа, че той, по същество е и антинароден! Ще ви кажа защо:

На 9-ти септември ние внесохме в Народното събрание - лично на неговия председател връчихме нашата декларация. И там достатъчно ясно заявихме: че с този законопроект, с увеличаване на осигурителната възраст, се цели унищожаването на три набора от България, които трябва да бъдат изгонени навън от България! Това е истинското положение! Да е ясно на всички, на тези които са го правили, и тези които са го мислили! Доколко им е ясно, че триста хиляди българи трябва да бъдат извън България, защото никой не осигурява в момента свободни работни места! Икономиката не работи!!! Икономиката е в криза. И никой не се е замислил за това. До кога ще продължаваме да обезлюдяваме България?! Кой ще отговори на това нещо?! Има ли някой смелостта да каже, че ние трябва да махнем триста хиляди наши млади българи, да отидат отново в чужбина, да се присъединят към тези милион и триста хиляди, милион и четиристотин хиляди, вече никой не ги знае колко са, някой води ли отчет на това!

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Новаков. Кажете накратко предложението

ВЕНЕЛИН НОВАКОВ:
Предложението. Ако има възможност, нека да се обсъжда пенсионна реформа тогава, когато икономиката излезе от криза и тогава, когато се натрупа отново фискален резерв, а не когато се изчерпва! Това е предложението ни.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз съм съгласен с Вас, господин Новаков. Благодаря Ви.
Думата има господин Кънев, след това господин Иванов, след това господин Бранков.

АЛЕКСАНДЪР КЪНЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Госпожо Митрева!
Уважаеми дами и господа!
Ще засегна също въпроса за категорийните работници, в частност миньорите. Ние сме участници в реформата, за която говори господин Адемов, която се проведе от началото на 2000-та година. Мисля че, и тук не чувам, противници по принципите на тая реформа - тристълбовата система.! И необходимостта от нейното бъдещо усъвършенстване! За съжаление, сегашния проект, внесен, в Парламента, има сериозни недостатъци точно по отношение на професионалните фондове. И те са поправими. Дали Министерският съвет ще поеме инициативата сам да оправи тези дефекти и както чуваме анонси и от господин министъра, и от госпожа Ангелова и от други депутати, дали ще се намерят депутати, които да се възползват от своето право на законодателна инициатива и между първото и второ четене да отстранят тези недостатъци?! Мека дума е недостатък! Много хора от нашите членове говорят за гаф! За гаф! Гафът е следният: ако остане законът в този вид и бъде приет, по отношение на категорийните работници, от Нова година няма да се пенсионира нито един... Някой системно е заблуждавал управляващите, че категорийните работници не са имали увеличение на възрастта в миналото. Това не е вярно! През времето на покойния министър-председател Беров беше увеличена възрастта и за мъжете, и за жените в първа и втора категория труд и това е добре известно. Сега единственото удовлетворение виждам, че от управляващите има анонси, че този въпрос да бъде коригиран, така както трябва.

Защо сме предложили този въпрос не да се отлага във времето като решение, но като приложение да отива към 2014-та, 2017-та година? Обясненията са много прости. Десетгодишният период, много добре е ясно на всички икономисти, че е абсолютно кратък, за да се наберат необходимите суми във всяка една индивидуална сметка и за първа и втора категория. Това е пределно ясно. Освен това, за този период са станали маса укривания на осигуровки. Ако господин министърът говори за един милиард или милиард и повече дължими суми, трябва да се знае от всички, че сумите са много по-големи, тъй като освен този милиард, има няколко милиарда, които не са внасяни от определени работодатели, някои не са внасяли нищо, някои са укривали част от осигуровките.

Ако сега певецът Васил Найденов казва: Аз ще си платя осигуровките за минало време, защо да не накараме в тоя период до 2014-та и до 2017-та година господа работодателите, които са неизправни, да си внесат дължимото?! Имайте предвид, че в нашата Минна камара, работодателите поддържат именно тези, които си плащат данъците и осигуровките.Такива са решенията на Камарата. Там искат да бъдат, съответно, наказани по някакъв начин. Ние сме внесли предложение, което се радваме, че се възприема от правителството, да се криминализира неплащането на осигуровки.
Освен това, забележете едно: ако се приеме закон, който осигурява някакви мизерни пенсии, по втория стълб ще бъде, а то няма да има никакви от Нова година, вторият стълб изцяло се дискредитира, това е много лошо за всички, за цялата държава! Ако този стълб се укрепи за този период, веднъж чрез допълнителните четири или седем години за бъдещо внасяне и допълване на дупките, които отделни работодатели не са си внасяли, нещата ще изглеждат съвсем, съвсем различни!

Не е необходимо да влизаме в много детайли, смятаме, че нещата при разумен подход могат да бъдат направени добре, но не мога да не кажа още нещо: тази схема, която ни се предлага от финансовия министър на замразяване на минималните работни заплати за три години, това е нещо толкова неприемливо, не само за обществото и за трудовите възнаграждения, но в частност и за осигуряването на тези хора! Това нещо трябва много добре да се разбере. Просто, това е някакъв абсурд! Абсурд! С най-ниската минимална работна заплата и слушаме разни експерти в кавички, как казват: минималната работна заплата не е важна, тя се отнася само за някакви неквалифициарани хора. Това са пълни глупости! Минималната работна заплата е един критерий, спрямо която се формират всички заплати нагоре по браншовете. И ако се замразят заплатите на държавните чиновници, ами ще има косвено отражение върху всички в материалната сфера, с многобройни последици! И ще Ви кажа само една последица...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Нека да е последна...

АЛЕКСАНДЪР КЪНЕВ:
Последна дума. Ще ви кажа само една последица: Разберете, че много хора работят първа и втора категория труд само заради определени социални придобивки. В момента когато ги загубят, те ще си хванат шапките и ще си заминат, в това можете да бъдете сигурни. Последиците ще бъдат много-много по-широки, отколкото си представяте.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви, господин Кънев, много Ви благодаря.
Има думата господин Иванов, след него да се готви господин Бранков, след това - господин Никифоров. Много ви моля, кратичко, ако обичате...

АТАНАС ИВАНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
В мотивите на законопроекта е казано, че се прилагат мерки за усъвършенстване на нов пенсионен модел. Сега да се запитаме имаме ли нов пенсионен модел? Не! Няма нов пенсионен модел. Има само корекции на досегашния Кодекс за социално осигуряване.
Аз искам само да си припомните, че когато се прие Кодекса за социално осигуряване, той беше някъде към триста и няколко члена, сега мисля са над петстотин члена.

Второ, искам да кажа пред вас, господа народни представители, че няма фактически предложения за адаптиране, т.е. за осъвременяване на досегашните пенсии! Защото на нас, и лично на мен, не ми е ясно, чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване замразен ли е, отменен ли е?! Ако е отменен, да предложим нов текст на този член, за да може да има някакво осъвременяване на пенсиите.

Мерките, които се прилагат, според мен са, че те са преди всичко антикризисни мерки, за тази година. А те ще продължат като такива и в следващата след 2010-та година. Затова, защото не се предвижда абсолютно никакво движение на пенсиите. Нас ни дразни, правилно искам да ме разберете, създадената обстановка: няма увеличение, няма намаление, няма замразяване! Какво има?! Има застой на пенсиите и това трябва да бъде ликвидирано! Не с нов модел, а с конкретни промени на досегашния съществуващ модел. Затова защото когато се изменя моделът на пенсиите, би следвало да бъдат изменени и принципите на Кодекса. Сега в принципите на Кодекса прави ли се някакво предложение за тяхното изменение? По чл.3-ти на Кодекса? Не се прави. Те остават същите, както са досега.
Нас ни тревожи едно друго положение. И смятам, че господа народните представители трябва да го вземат в предвид, става въпрос от тези, които фактически ще решават проблема. Нека да не се говори, аз съм бивш военнослужещ, че военнослужещите не плащат осигурителни вноски. Моля ви, вземете решение, нека всички държавни служители да плащат осигурителни вноски, да се начисляват и плащат осигурителни вноски, не Министерство на финансите да се оправдава, че внася глобално, някаква сума за Държавното и обществено осигуряване и по този начин влизат по-малко пари в бюджета на Общественото осигуряване... При това положение, сумите, които ще бъдат фактически внасяни и те ще внасят някакъв дял в прихода на Държавното обществено осигуряване.

Много ви моля, само един момент, не мога да се съглася, че хората, които ще работят след отлагането на навършване на пенсионната си възраст - 63 г., да получават с 3 % по-висока пенсия. Правите, с извинение, реактиви, недомислици...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви, имахте две минути, минаха, благодаря Ви.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
По процедура. Искам, господин председател, да направя предложение по начина на водене на тази Комисия. Защото ми се струва, че съвсем съзнателно, се дава възможност да се говори по всичко друго, но не и по същество. В няколкократни изказвания на преждеговорившите се чуват упражнения, които нямат нищо общо със законопроекта, който се разглежда сега! Говорят по 15, по 20 минути, с някакви лозунги! Никой не им прави забележка. Не ги прекъсват и да ги насочват да говорят по същество, като накрая на петнайстата минута някой вземе та каже нещо, което касае законопроекта, който разглеждаме. Много Ви моля, господин председателю, да вземете бележка и да не давате дума на не по същество, на лицата, които говорят. Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНИЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Но все пак, в тази Комисия, винаги сме давали гласност на всеки да си каже мнението. Не смятам, че сме говори над 15 минути, но, ако искате да кажете по същество няколко думи...ще Ви дам думата.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Това беше по същество, защото не се говори по същество....

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Разбрах Ви.
Господин Бранков, заповядайте.

ДИМИТЪР БРАНКОВ:
Благодаря, господин председател!
Ще се опитам вкратце да изложа позицията на Стопанска камара. Вярвам и на част от останалите работодателски организации.

На първо място, две думи само по процедурата, преди внасяне на законопроекта, искам всички вие да бъдете информирани, че работодателите изминаха голяма част от своя път. Ще припомня само, вероятно това се помни от всички социални партньори, така нареченият старт на реформата, на работата на консултативния съвет, беше прекратена за известно време. Работодателите бяха тези, които инициираха отново възобновяване на дебата, именно и по повод на антикризисните мерки, които знаете, че правителството прие.
Позволявам си да кажа, че този дебат, който водим сега по този, внесения законопроект, като че ли е подранил, тъй като преди това трябваше, струва ми се, Народното събрание трябваше да проведе дебата по Стратегията /на Европейския съюз/ България 20/20. Ако действително законопроектът си поставя по-ограничени задачи, в текста на общата реформа, защото ние имаме нужда от реформа на пенсионното осигуряване, държа да го кажа, едно, просто, възвеличаване на това, което е направено преди десет години, цитирането постоянно на трите стълба, просто, смятам че не решава въпросите, пред които сме изправени. И в перспектива, с най-лошите демографски показатели в Европа, с най-лошото, вероятно, съотношение работещи и пенсионери, така че мисля че абсолютно всички сме убедени, че се нуждаем от още по-кардинални мерки от това, което се предлага тука. Това е била позицията на Българска стопанска камара и на работодателските организации, позволявам си да отбележа, при дискусиите в Националния съвет по тристранно сътрудничество, на дискусиите, които водихме в Надзорния съвет на НОИ, искам също да припомня, че направихме всички възможни усилия и благодаря на колегите от синдикатите, че приеха протегнатата ръка. Помните, че почти една седмица в Стопанска камара водихме двустранни преговори, за да постигнем едно общо разбиране и държа да подчертая, по много от въпросите, ние постигнахме това общо разбиране.

Няколко думи само по най-важните въпроси. Опитвайки се да съкратя от времето, какво не виждаме в този законопроект, което сме изложили? Не виждаме нещо, което беше споменато - кардинално саниране на системата. Прекъсване или елиминиране, доколкото е възможно, на всички възможности, знаете за неправомерно категоризиране, за изтичане на фондовете в посока на инвалидизиране, което е фалшиво и т.н. Бяхме предложили и като че ли постигнахме някакво съгласие, не виждаме стъпката за паритетното участие на социалните партньори при управление на осигурителните фондове и основно на фондовете на Държавното обществено осигуряване. Споменаха и преди мен, но няма как да не го кажа и аз, системата следва да бъде кардинално санирана! Без това, без извеждане на всички плащания, които имат характер на социално подпомагане, няма как, според нас, да бъде възобновен дебатът за увеличаване на осигурителните вноски, размерът на осигурителните вноски. Много неща могат да бъдат направени в това отношение, и колегите, и експертите, и госпожа Митрева съм убеден, че правят в тази посока и в краткото време, с което разполагат, но най-тежките решения, свързани с осигурителния стаж, с осигурителната възраст, вноските, за нас са следващи решения, макар и най-важните и най-чувствителни и за работодатели, и за работници - те трябва да бъдат взети след като или поне голяма част от тези решения, отложени във времето, след като бъдат реализирани другите мерки, включително изсветляване на икономиката.
Защо, преди малко казах, че извървяхме или се опитахме да извървим една част от нашия път. Само да подчертая, че работодателските организации се съгласиха с един, за някои звучи може би като популистки текст, но се съгласихме с текст за криминализиране на случаите на укриване на осигурителни вноски. Не неплащане, защото това е друг казус, друга хипотеза, а укриване. Подчертавам, голяма част от дебата, който се водеше, беше воден и в нашите организации, с нашите членове и се налагаше да ги убеждаваме в неща, в които е трудно да бъдат убедени - как и по какъв начин постигаме конкурентоспособност, ако точно в този момент увеличаваме вноските, например?! Или точно в този момент си позволим едно кардинално увеличаване на минималната работна заплата?! Кардинално, значи, няма да влизам в аритметиката на предложенията, които сме гледали. Част виждам и срещу мен, че вече се отегчават, от това, което говоря, но средният коридор, който беше предлаган на експертно ниво, означаваше 70 % ръст на минималната работна заплата, с всички дължими осигуровки и данъчните плащания, 415 лева минимална работна заплата, цифрите го казват, не аз, и държа да го заявя, защото беше повдигнат този въпрос: без съмнение, това е проблем на работодателите. Ако се тръгне в тази посока. Но няма как, мисля, и вие като народни представители, да не направите следващата стъпка. Да обвържете с линията на бедност и минималните социални плащания, и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. А това по най-най-елементарните изчисления означава един милиард допълнителен дефицит в НОИ. 800 хиляди души, референция, са на минимална пенсия за стаж и възраст.

Така че, Стопанска камара, разбира се не мога да говоря от името на всички работодателски организации, вече заяви своите позиции, подчертавам, в огромна степен те са изчистени, само с колегите от синдикатите и по тях имаме съгласие, считаме по част от спорните сега текстове, вероятно е възможен компромис между първо и второ четене. Така че, ние предлагаме, в тази обстановка, тя е тежка обстановка, аз не ви отегчавам с числа, само едно ще спомена, че далеч от повечето от браншовите организации, от които членуват при нас, далеч съм от оптимизъм за едно мащабно и скоростно възстановяване на икономиката. Това е, което исках да споделя с вас накратко.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Бранков.
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Бранков! Това, което говорихте за санирането на системата е част от нещата, които са предмет на КСО, ние сме го предвидили. Това е, че от 1-ви януари 2012-та година се изчиства осигурителната система от случаите на социално подпомагане. Що се касае до другите неща, те са предвидени в други законопроекти. Те не са предмет на КСО-то, както категоризацията на труда, така и укриването на осигурителните вноски.
Благодаря.

ДИМИТЪР БРАНКОВ:
Знам, че ще предизвикам неудовлетвореност от страна на синдикатите, но за нас е странно, господин Младенов, как за едно тримесечие, категорийните работници от 80 хиляди стават 100 хиляди, за едно тримесечие! Данните са на НОИ.
Второ, основният въпрос, който беше също засегнат - въвеждане на лични осигурителни вноски на държавните служители. От данъчната позиция на Стопанска камара при няколко правителства. Нямаме стъпка в тази посока. Знам, че са необходими доста проучвания и т.н., но рискови решения не се взимат набързо, но има посоки на тази реформа на пенсионната система, които могат да бъдат реализирани.

ХРИСТИНА МИТРЕВА:
За категорийните работници ние почиваме на декларациите, които са подадени от работодателите, т.е. такива декларации, каквито се подадат и от НАП на нас ни се дадат по системата "Персонален регистър", това ние отчитаме. Така че, за това, вече НОИ не може да отговаря. Това са данни, които са от работодателите и на НАП.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, благодаря Ви. Госпожо Митрева, разбрахме за комуникацията Ви с НАП. Господин Никифоров, заповядайте.

ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Господин министър!
Дами и господа народни представители!
Искам съвсем категорично да прозвучи позицията на ръководството на КНСБ. Ние настояваме този проект - Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване - да бъде оттеглен преди първо четене. Защото днес тук пролича, че освен политическа партия ГЕРБ и "Атака", други поддръжници той няма. Искам категорично да се знае това, което чувате в момента, защото, разбира се, ние, от тази среща ще пренесем информацията до нашите синдикални структури. Това, което господин Бранков говори за постигнат консенсус по някои въпроси, може да има, но аз задавам въпросът: защо българските работодатели бягат от отговора: два процента осигурителната тежест бе намалена в първите антикризисни мерки и вие, господа работодатели, поехте да запазите 150 хиляди работни места. Къде са? Покажете ни ги?

Второ, защо Националната агенция по приходите и НОИ не покажат длъжниците в България на НОИ? Милиард и сто милиона! От които 700 е главницата. Това са същите тези бизнесмени, които взеха за без пари голяма част от българската икономика. Искаме ги, и ги покажете, сложете ги в сайта. Една прослойка там на Националния осигурителен институт в сайта. И ще можем да видим всеки един прочут, прославен, местен или не знам какъв такъв стратегически инвеститор в България дължи огромна сума пари. Над 450 милиона лева ни дължите, уважаеми господа работодатели за работни заплати и осигуровки. Това е по нашия мониторинг на кризата. Затова, отново се обръщам и заявявам: оттеглете този вариант, който създава само социално напрежение. Другото е, да има излишни емоции, да има напрежение в отделните браншове и отрасли, тук колегата Яначков заяви за металурзите, колега за миньорите /също/, до него е колегата за химиците. Не може да има нулеви години за пенсиониране и недостигът, това че не могат да достигнат до възраст и осигурителен стаж, за да се пенсионирам ще даде икономия в Националния осигурителен институт! Това, което трябва да се направи, е системата да се захрани на входа. Или така ще решим проблемът, другото е до края на годината да има и социално напрежение, и протестни акции, и стачки, нещо, с което, мисля, че и бизнесът не може да се съгласи. Така че, много ви моля, защото това обсъждане, вярвам, че вие ще предадете на ръководството на политическите партии анализът, който е направен. Ние сме готови да дадем допълнителни разчети, но влезе ли на първо четене, да знаете, че структурите на КНСБ ще бъдат тук, под вашите прозорци, за да ви изразим "любовта" на работниците, специалистите и служителите към това, което вие правите вътре.
Благодаря.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Никифоров. Други няма.
Господин министър, аз също бих искал да кажа няколко думи.Аз дори смятах и повече въпроси да Ви задам, ще бъда съвсем кратък.

Доста старателно разгледах законопроекта. Гледах и мотивите, чудех се, наистина, особено когато Вие преди една година казахте, че ще приемете тези реформи едва когато пазарът на труда се стабилизира. Всички знаем, че все още не е така. И много хора Ви повярваха. Чудех се каква е тая прибързаност? Защо е необходимо точно сега? Защо е необходимо без да имате каквато и да било обществена и политическа подкрепа, наистина, да натискате да го правите това нещо? Мислех си и за външно-политически фактори - дали не трябва пък, случайно, да се отчетем пред Брюксел, че правим някаква реформа, която да е на гърба на хората.

Мислех си и върху вътрешно-партийното напрежение, което и Вас Ви карат в момента, въпреки Вашата воля, да вкарате такъв закон... Но това, което чух в тази зала, човек от Министерство на труда и социалната политика да каже: "Защо хората трябва да се пенсионират?!" за мен, наистина, картите са свалени. Съжалявам, че го чух това нещо именно в тази зала - човек от Вашето министерство, но за мен лично, оттук нататък това може би е основният мотив на този законопроект. Това е, което исках да кажа, ще има още бъдещи заседания. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа, още ли? Да. заповядайте, разбира се.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз Ви благодаря, само на Вашия въпрос да отговоря, защо е необходимо точно сега да се направи пенсионната реформа? Ако бяхме получили не два милиарда дефицит миналата година в НОИ, може би щяхме да отложим с една година. Че този дефицит, при тази ситуация, ще е престъпление...

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Спираме, дотук...много Ви моля...
Госпожо Масларова?

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Само едно изречение, извинявате. Колеги, аз искам само това да кажа. Отново социалният министър е поставен на бавен огън да се пече. Проблемът не е в НОИ. Проблемът е в икономиката. И тези дебати трябва да се водят в Икономическата комисия, в Бюджетната комисия...Ние отново удряме в самара, а не удряме магарето. За пореден път социалната система е тази, която ще поеме тежестите от неправомерното развитие на икономиката! И ние компенсираме бюджета за сметка на социални лишения, за това, което икономиката не прави!
И разберете, не искам тук, да не се помисли по някакъв начин, едва ли не, господин Младенов е прегърнал с голямо удоволствие този законопроект да го внесе. Но дайте да застанем и да кажем истината къде е. Истината не е в разходната част на бюджета на НОИ! Истината е в приходната част, а приходната част идва от икономиката! И ние отново решаваме не проблемът, а последствията от проблема. За кой ли път социалната система, и най-вече НОИ, не поема тежестите на неизвършените реформи в други системи, неработещите структури в други системи! И го казвам с цялата си отговорност, тъй като и аз съм била под такъв натиск.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002 - 01 - 72, внесен от Министерския съвет на 6 август 2010 година.
Който е "за", моля да гласува.
"За" - 11 гласа.
"Против" - 7 гласа.
"Въздържали се" - няма.

Благодаря ви, благодаря ви за търпението, закривам заседанието...

следват свободен разговор и допълнителни разисквания:

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ:
Извинявайте, но това, което направихте днес, просто, ще има много сериозни последици в държавата, трябва да сте наясно с това, което сте направили, всички депутати в тази Комисия ... Ще ви направим поименно известни на цялата българска общественост, да знаят кой гласува законопроекта на първо четене за.../


/Заседанието закрито в 18 часа/



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ