ПРОТОКОЛ

---

13-ти януари 2011 година, четвъртък, от 16.00 часа, се проведе извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика в централната сграда на Народното събрание - зала "Запад", площад Народно събрание. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и откривам извънредното заседание на Комисията по труда и социалната политика.

Днес участие в заседанието ще вземат:
- г-н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика;
- г-н Емил Мирославов - директор на дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерство на труда и социалната политика;
- г-жа Лариса Тодорова - държавен експерт в дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерство на труда и социалната политика;
- г-н Димитър Бранков - БСК;
- г-жа Дина Христова - вестник "Сега";
- г-жа Величка Микова - КНСБ;
- г-жа Мариета Димитрова - експерт;
- г-жа Мила Кисьова Маринова - вестник "Стандарт";
- г-н Николай Славчев - АИКБ;
- г-жа Тотка Орозова - стенограф;
- г-н Мишел Гутсузан - вестник "Дневник";
- г-н Васил Тодоров - парламентарен секретар на БТПП.
Виждате представители на синдикатите и на работодателите, добре дошли на всички...
Колеги, да гласуваме дневния ред. /изчита го/
"За" - 18 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приехме да работим при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 154 - 01 - 1, внесен от Михаил Райков МИКОВ, Драгомир Велков СТОЙНЕВ и Емилия Радкова МАСЛАРОВА на 06.01.2011 година.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154 - 01 - 2, внесен от Светлана ААНГЕЛОВА Найденова и Станка Лалева ШАЙЛЕКОВА на 11.01.2011 година.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точка първа е законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от представители на Коалиция за България.
Госпожо Масларова, имате думата.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми социални партньори!
Колеги!
Аз мисля, че след толкова много коментари, относно направените през месец май промени в Кодекса на труда, ветото на президента през юли по Кодекса на труда, промените и накрая решението на Конституционния съд, трябва, всички да сме наясно за какво става въпрос. Фактически днес ние ще обсъждаме промени на промените. Отново ще променяме нещо, което ми се струва, че общо взето, лично аз, искам да кажа, че за мен беше неясно, защо се прави толкова набързо, на коляно, една такава промяна в Кодекса на труда, независимо, че беше казано, че това е наложително, че е съгласувано със социалните партньори, следващите дебати, изказвания, стенограмите, говорят за доста противоречиви виждания и становища, относно тези промени в Кодекса на труда.

Преди да представя нашия законопроект, въпреки че в мотивите са казани основните неща, и, всъщност, аз трябва само да ги преповторя, и да наблегна на най-важните неща, които се правят, искам да попитам, все пак, някой от нас, включително и Министерството на труда и социалната политика, социалните партньори, би ли могъл да каже, тези промени за колко хора се отнасят? В смисъл колко хора са с натрупани отпуски, в кои отрасли, в кои дейности, в кои сфери на икономиката са, или, всъщност, те са предизвикани от това, че трябва да бъдат уволнени една голяма част от хората в държавния сектор и на базата на уволнението натрупалите се отпуски трябва да бъдат изплатени или да бъдат взети. И тъй като няма пари, просто трябва да се преосмисли и да се направят промени в Закона.

Аз не приемам такава промяна, принципно, в Кодекса на труда. И не само в Кодекса на труда, в тези кодифицирани материи. И ние още тогава, през май месец, изказахме своето становище. Това, което предлагаме с моите колеги, мисля, че е последователна позиция, принципна позиция, позиция, която сме защитавали и преди ветото на президента, и преди решението на Конституционния съд. Въпреки че тогава колегите казваха, че няма нарушение на Конституцията, както и че ще вземат предвид бележките на опозицията. Оказа се, че бележките на опозицията не бяха взети предвид, както и че Конституционния съд реши, че има конституционни нарушения в Кодекса на труда.

Това, което ние предлагаме, е съобразено с това, което е направено и от Конституционния съд. Няколко момента...., просто, ще маркирам три важни неща, не повече, в това, което ние предлагаме.

От една страна, това, което се предлага от моите колеги и от мен, всъщност, е свързано с прехвърлянето, така нареченото, на отпуски за следващата календарна година. Предложението беше за не повече от десет дни. А нашето предложение е - не повече от половината отпуск, не повече от половината от полагаемия се отпуск. Мотивите за това са свързани с факта, че има хора, които ще започнат работа през март, други ще започнат през юни и те няма да имат, примерно, двайсет дни отпуск, за да се прехвърлят до десет дни. Ще имат, примерно, отпуск десет дена или дванайсет дена и могат да прехвърлят не повече от половината от отпуската, така че, за да може да се използва и за да се съобразяваме с Конвенцията на МОТ /Международната организация на труда/ не по-малко от колко дни трябва да се ползват годишно или да се прехвърлят.

Другото ни предложение, което, всъщност е свързано с някои неща, които дават повече права, това е ползванено на отпуска по друг законоустановен отпуск. т.е. не само ползването на платения отпуск се отлага, когато календарната година има изброените време на нетрудоспособност, бременност, раждане, отглеждане на малко дете и на друг законоустановен ред. Тук в случая имахме предвид съответно отпуски докторантски, на задочници, за кандидатстване, и т.н., които могат да бъдат ползвани.

На трето място, мисля, че е много важно, че тези отпуски, работникът, служителят може да ги ползва, но той предварително трябва в не по-малко от седемдневен срок преди това да уведоми работодателя за ползването на тези отпуски. Може би е малък този срок. Това е въпрос, който би трябвало да обсъдим тук. Ние не сме ги обсъждали със социалните партньори тези предложения.

И накрая, искам да кажа, че ние считаме, че не само от правна, но и от управленска гледна точка, режимът, който почива на логиката, имам предвид режимът за 2010-та година, почива на логиката, че погасяването на правото на отпуск с двегодишна давност трябва да започне от 2011-та година - от първи януари 2011-та година. Конституционният съд недвусмислено е посочил, че отпускът за 2010 година до първи август трябва да остане по онзи режим, по който ще се ползва отпускът и за 2009-та, 2005, 2006, 2007 и т.н. години, предишните отпуски, т.е. ние считаме, че отпускът за 2010 г. трябва да остане по режима на отпуските до 2011 година. т.е. от 2011 година ще се сложи онзи двугодишен давностен период.

Колеги, освен това искам да кажа, за да не взимам повече думата, за нас е много важно да обсъдим много задълбочено и т.нар. "законово налагане на графика", в края на годината да се направи график за следващата година. Не знам дали си даваме сметка, че това ще бъде едно законово заобикаляне на закона. Че график ще се направи проформа и след това той няма да се изпълнява по ред причини. И то обективни причини. Колко работодатели и колко от нас могат в ноември месец 2011-та година да кажат как ще си ползват отпуските за 2012 година? Какво ще наложи икономическата конюнктура? Какво ще наложи производството? Какво ще наложат лични семейни причини? Всичко в живота може да се случи. Когато направим такъв един график, винаги е имало такъв график, само че този график може да бъде един поднормативен документ, а не едно право, което със закон ни се налага, законово регламентиране на, съответно, една правна възможност и то едно право, което ми се струва, че в голяма степен, някак си ограничава правата. Защото колко от нас, тук присъстващите, хайде ние може да... нашата отпуска е друга, но примерно една професия, може да направи някакъв график. Той може да е ориентировъчен график. Но така, със закон регламентиране на този график, при всички случаи той ще бъде променян. Ще бъде променян заради обстоятелства, които не зависят от нас самите. Заради обективни причини, които в живота ги има всеки ден. Колко от нас имат деца, които живеят в чужбина; родители, които работят в чужбина; хора, които се разболяват; хора, които излизат съответно в непредвидена черезвичайна отпуска, говоря за гражданите, за работещите и съответно пък и работодателите. Може ли един работодател отсега да предвиди и да се каже, че видите ли, това е нещо изключително добро?!

Аз се запознах със становището и на работодателските организации, и на това, което дойде от Министерството на финансите. Искам да благодаря на Министерството на финансите, че този път имат еднакъв подход. Те считат, че отпускът трябва да бъде не повече от десет дни прехвърлян, т.е. имат еднакъв подход и към двете предложения, които са направени в законопроекта.

Но, колеги, ние много внимателно трябва да обсъдим, за да не направим следващата стъпка, с която отново да се сезира Конституционния съд - за противоконституционност. Трябва да бъдем много внимателни. Това, че липсват пари, за да се изплатят отпуски за съответен период от време, не трябва да бъде единственият фактор, когато решаваме неща в дългосрочен план.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Колеги народни представители, имате думата.
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря господин председател.
Уважаема госпожо Масларова!
Уважаеми господин министър!
Гости!
Аз внимателно изслушах Вашето представяне. Направи ми впечатление, че Вие казахте, че във Вашия законопроект предлагате давностният срок да започне да тече от 2011 година. Никъде в предвидения законопроект не става ясно, няма такъв текст, с който Вие предлагате давностният срок да започне да действа от 2011-та година.

Също така направи ми впечатление, в мотивите, които сте изложи към законопроекта, че е записано отпускът за 2010 г., предлагаме той да се прехвърли към натрупаният до края на 2009 г. отпуск с опция за безсрочно ползване. Това е в мотивите. Но в така предложения текст от вас никъде го няма визирано законово. С изключение на параграф 6, където е записано: "Полагаемият се платен годишен отпуск за 2010 г. се ползва при условията на този закон". И по тоя начин давностният срок в чл. 176, ал. 3 -та остава - двугодишният давностен срок. Никъде не е записано, няма такъв текст, че платеният годишен отпуск за 2010 г. трябва да се прехвърли към натрупания до края на 2009 г. отпуск с опция за безсрочно ползване и от 2011 г. да започне да тече давностният срок.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Това ли е?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Доктор Адемов...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви.
Господин председател!
Господин министър!
Колеги!
Аз правя процедурно предложение да представим и втория законопроект, защото са по една и съща материя, да можем да ги коментираме заедно. Защото така не смятам, че има смисъл да ги гледаме по отделно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Намирам предложението за разумно. Тогава, да го гласуваме. Който е "за", така направеното предложение от д-р Адемов:
"За" - 11 гласа.
"Въздържали се" - 3 гласа.
"Против" - 1 глас.

Добре, ще представим и следващия законопроект, но тъй като бе зададен въпрос е хубаво може би да се отговори.
И аз като съвносител ще отговоря на така зададения въпрос. Параграф шести именно третира това, което на госпожа Ангелова не й е ясно, относно давността и как така 2010-та трябва да се счита като отпуск за 2009-та година. Тук става въпрос за годишен отпуск, за годишен отпуск. Няма как, при положение че Конституционният съд е казал, че върху придобити права не може да има давност, то от първи януари до месец август, когато влиза в сила този закон, ние върху тези месеци, не можем да налагаме давност. Т.е. ние тези месеци не можем да считаме, че трябва да бъдат изчерпани тези отпуски в продължение на две години. И тук става въпрос за годишен отпуск, който обхваща цялата 2010-та година, което автоматически, както споделихме и с юристи, които са компетентни и които разбират от Конституция, дефакто, така записан параграф шести означава, че отпуската за 2010 година върху нея не може да има давност! Т.е. тя остава за 2009 г., може да бъде ползвана безсрочно и дефакто този режим, както е направен в сегашния законопроект започва да тече давността от първи януари 2011-та година.
Благодаря.
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
На мен абсолютно всичко ми е ясно. Но от така предложеният текст, въобще не стаява ясно това, което казвате. Значи, Конституционният съд през ноември месец отмени давностния срок за отпуските само натрупани до края на ..., 31 декември 2009 година. И остави давностният срок за отпуските от 2010 година насам. Така че, не съм съгласна с Вас. Аз имам решението и на Конституционния съд. И по никакъв начин не мога да се съглася с Вашето твърдение.

А по отношение на текстовете в законопроекта абсолютно не става ясно какво значи полагаем и какво значи платен годишен отпуск за 2010 г. се ползва при условията на този закон. На кой закон?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Чакайте сега. За да не влизаме в спор, аз с Вас, госпожо Ангелова, гласувахме предложение, да се представи следващият законопроект. Уверявам Ви, че както е направен, както на Вас не е ясно, на много хора е пределно ясно. Затова предлагам Вие да представите Вашия законопроект, за да можем да гласуваме и двата, да дебатираме върху двата законопроекта, които се отнасят за една и съща материя.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Веднъж гласувахме, че ще ги обсъждаме заедно, после допуснахме обсъждане по същество на единия законопроект. Сега пак се връщаме към различните... Колеги, аз смятам, че всички разбирате, как, ако смесим двете обсъждания, никой няма да знаем кой за какво говори. И всеки ще трябва да казва: "Ами аз в момента коментирам този законопроект, пък аз след малко коментирам онзи..." Много ви моля, моля за прегласуване на процедурното предложение на господин Адемов за разглеждането на законопроектите съвместно, тъй като стана ясно, че ние не сме единни в нашия възглед за двата текста. Ако те бяха в някаква степен еднакви, ние можехме... Това, че материята им е еднаква, не означава, че ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви напълно.Аз си позволих да отговоря от уважение към госпожа Ангелова, тъй като е зададен въпрос. Но добре. Тогава подлагам на прегласуване гледането едновременно на двата законопроекта. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Въздържали се" - 5 гласа.
"Против" - 3 гласа.

Предложението не се приема. Т.е., гледаме ги заедно. Кой ще представи от Вас закона? Госпожо Ангелова, заповядайте, или Вие, госпожо Шайлекова, заповядайте.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви.
Господин председател!
Уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър!
Драги гости!
Основният момент в нашето предложение за изменение и допълнение на Кодекса на труда е двугодишният давностен срок. Т.е. в срок от две години отпуските, невзетите отпуски за 2010-та година, както и оттук нататък, трябва в рамките на две години да се вземат, иначе те се загубват. Така че, ние конкретно сме разписали тук какво ще става с невзетите дни от платения годишен отпуск за 2010 година, т.е. до края на 2012 г. те трябва да бъдат използвани. С оглед на правилното планиране за използване на отпуските от работниците и служителите ние сме посочили, че работодателят трябва да изготви и да утвърди график за ползване на платения годишен отпуск. Като само за тази година графикът трябва да бъде изготвен до 31 март 2011 г., с оглед на това, че, все пак, има технологично време, за което тези изменения в Кодекса на труда ще станат факт. За всяка следваща година, обаче, графикът, който се утвърждава от работодателят, трябва е готов до 31 декември на предходната календарна година, тъй като работниците или служителите, които искат да ползват своята отпуска от началото на календарната година, да могат да го направят.
Предвидена е и възможността, когато поради някакви причини, най-често производствени, работодателите имат... могат да отложат ползването на платения годишен отпуск до десет дни за следващата календарна година.

Освен това ние предвиждаме и друга възможност. Работниците, по лични причини, разбира се, със съгласието на работодателя, да отложат ползването на платения си годишен отпуск, също до десет дни, за следващата календарна година. Когато платеният годишен отпуск по някаква причина, при прекратяване на правоотношенията или при несъстоятелност на предприятието, или по някаква друга причина в рамките на двегодишния давностен срок не се използва, то тогава работодателят е длъжен да плати обезщетение, което, тука има промяна в чл. 224, ал. 1-ва това обезщетение се изчислява пропорционално на времето, което се признава като друг стаж.

Така че, това са, основните моменти в нашите изменения, които ние предлагаме в Кодекса на труда. Искам да подчертая, че тези изменения и допълнения бяха подкрепени от представителите на синдикатите и на работодателите, които присъстваха на работната среща, която беше инициирана от госпожа Ангелова на 10 януари и ние се надяваме с тези конкретно разписани срокове, дати, с конкретните неща, които сме имали предвид в измененията на Кодекса на труда работниците и служителите, действително, да използват полагаемия им се платен годишен отпуск по предназначение, а не да се натрупват дни, както се е случвало досега.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Шайлекова.
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Ако ми позволите, преди да почне разискването по двете предложения, ако мога да кажа няколко думи и то в хронология, за да може да подпомогнем, ако е възможно, процесът при взимането на решението.

Кое наложи да предложим тази промяна в Кодекса на труда, касаеща използването на отпуските? Още когато приемахме втория пакет от антикризисни мерки, със социалните партньори, със синдикатите и с работодателите в Тристранния съвет, знаете, че там излязохме с един пълен консенсус по около 60 мерки. Действително, правителството тогава предложи и една допълнителна мярка в този пакет от антикризисни мерки, която, единствено по нея нямаше консенсус на сто процента между правителството, работодателите и синдикатите. В определена степен в работодателите и в по-голяма степен от синдикатите. А именно използването на полагащия се на работниците и на служителите отпуск. Защо?

Защото, в крайна сметка, се оказа, че в голям брой предприятия в страната, в по-голяма степен в държавния сектор и в по-малка степен в частния сектор, има огромен брой залежали отпуски, невзимани с години от работниците и от служителите. Това е едно изключително притеснително явление, поради следната причина: работното време, почивките и отпуските са част от индустриалните отношения между труда и капитала. Отпуските, това е едно регламентирано право, бих казал, едно извоювано право през годините, от работниците и от служителите и от техните представители синдикатите, което се полага на работниците и на служителите да могат да го ползват през съответната година.

Неизползването и трупането на отпуска, води до изключителни тежки последствия за самия работник. По-често боледува, има риск от по-чести травми, трудови злополуки, професионални заболявания. Той не е толкова работоспособен в работния процес. Именно от тази гледна точка тогава ние предложихме тези промени. Конституционният съд отхвърли част от тях, третиращи ползването на старите отпуски. Ние не коментираме. И приехме това решение на Конституционния съд такова, каквото те са преценили, че е правилно. Но Конституционният съд категорично, категорично остави давностният срок, който да важи от тук нататък.

Аз ще прочета чл. 176-"а", ал. 1-ва: когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичането на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, право на ползването му се погасява по давност. Забележете - към края на годината, за която се полага. Алинея втора: Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията по реда на чл. 176, ал. 3-та - правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичането на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Но за съжаление, така или инак, се създаде един вакуум, след решението на Конституционния съд, имаше въпроси от работодатели, и работници и служители към отделните ведомства, включително и към Министерството на труда и социалната политика. Вие знаете много добре, че нито едно министерство не може да тълкува и да дава указания по прилагането на законопроект, приет от Парламента. Никой няма такова право. И то няма такава сила. Именно от тази гледна точка госпожа Ангелова, госпожа Шайлекова се обърнаха към мен и аз им препоръчах да поканят социалните партньори, техните експерти, представители от Министерство на труда и социалната политика и да коментират какви промени трябва да бъдат направени, за да може да няма различни тълкувания и да е ясно оттук нататък как се ползват отпуските за работниците и за служителите.

По въпроса на госпожа Масларова. Да, графици трябва да има. Защо трябва да има? Защото досега те бяха в Наредбата. И почти не се спазват. Когато ги слагаме в Закон, те имат една по-особена тежест. Естествено, ние сме го коментирали този въпрос - веднага след промените в Кодекса на труда ще се изработят промени и в Наредбата за отпуските. И там трябва да бъде разписан един такъв гъвкав механизъм, за да има възможност непрекъснато, по всяко време - по производствени причини, по лични причини, да се променя този график. Но графикът трябва да го има. За да промениш нещо, трябва да го имаш, първо, за да го променяш. Т.е., за да улесним по този начин в максимална степен и работодателите, и работниците, и служителите. Но един е принципът и едно е ясно - това, което на практика го потвърждава с решението си и Конституционния съд, двугодишният давностен срок.

Оттук нататък всички трябва да знаят, че в рамките на две години те трябва да ползват съответната отпуска, която им се полага за съответната година. И всички други неща - възможност да се прехвърля по производствени причини, по лични причини, графиците и т.н., това са неща, които се правят с цел да улеснят и работодателят, и работникът да имат възможност да си ползват в рамките на тези две години тази отпуска за текущата година, за която им се полага. Ето това за нас е важното. И когато го разпишем точно и ясно, да няма различни тълкувания по този въпрос, по този начин ще успокоим, както бизнеса така и хората.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Георгиева. Заповядайте.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Благодаря.
Благодаря Ви, господин министър, за Вашето тълкуване на текстовете.
Освен това, моят въпрос, той е по-скоро риторичен. Всички знаем, че проблемът с отпуските не е в частния сектор. В много малка степен проблемът е в частния сектор. Аз съм работила в частния сектор преди да вляза /тук/ ... Не, не е в частния сектор проблемът! В държавния сектор е проблемът! Защо това е така? Аз ще ви кажа моят личен опит, ще споделя. Аз съм била винаги изключително коректен данъкоплатец. Работила съм в частния сектор повече от 18 години, преди влизането си в Народното събрание, като едноличен търговец, който е имал между 12 и 25 служители във фирмата си. Никога не съм си позволила да не създам график за отпуските в края на предходната година. Никога не съм си позволила да не пусна своите служители в задължителния платен отпуск. Въпреки че моята дейност не е била толкова тежка и дори почти не съм позволявала промени. Защо това е така?

Защото частният бизнес в много отношения зависи от графиците. И ако ти предната година не си направиш графика както трябва, ти не можеш да работиш следващата година както трябва. Да. Могат да настъпят известни промени. Никой не твърди различно. И все пак, те са в рамките на допустимото, разумното и пак е свързано с график, другото е мафия. В крайна сметка, нека да не се заблуждаваме, че през много голяма част от времето, особено в държавния сектор, ние наблюдавахме едно анархизиране на системата. Това, че днес се ликвидират условията за анархизиране на системата е само дисциплиниращо и похвално усилие от страна на държавната система.

Какво се е случило в държавния сектор? Държавният сектор винаги си е позволявал да бъде над всичко останало до този момент. Ние в момента казваме, че и държавният сектор трябва да бъде толкова дисциплиниран, колкото и частният. В момента да твърдим, че това е лошо, говори много лошо за желанието на това правителство, на това мнозинство да дисциплинират всички системи. Ние не можем да допуснем това. Колеги, смятам, че всички трябва да разберете здравият разум, който стои зад тези дисциплиниращи мерки. Независимо от политическите пристрастия. В крайна сметка, дисциплина и графици трябва да има във всички, във всички сфери. Иначе анархията настъпва. И тя не може да бъде победена току така. В този смисъл съм изненадана от твърдението, че графикът е нещо лошо. Или от това,че ние трябва сега да освободим или либерализираме по начина, по който беше либерализирана системата дотук. Напротив, аз смятам, че повечето от нас ще се съгласят с необходимостта всички да работим по правила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Имате думата.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Господин председател!
Господин министър!
Колеги!
Аз искам да започна с това, че фактът, че Народното събрание се опитва да реши този проблем, друг е въпросът дали успява, с предложените текстове, проблемът, който беше създаден след решението на Конституционния съд е съвършено правилен, защото, първо, в чл. 22, ал. 1-ва на Закона за Конституционния съд е казано, че възникнали правни последици от решение на Конституционния съд се уреждат от органа, който ги е постановил. В случая това е Народното събрание, това е съвършено правилно. Точно Народното събрание да предложи такъв тип промени.

На второ място. По отношение на възможността за тълкуване на нормативните актове, това е казано в Закона за нормативните актове - този, който е издал Закона, той е в правото си и може да тълкува. Друг е въпросът, че Министерството на труда и социалната политика, в рамките на диалога с хората си позволява някакво тълкуване, което, всъщност, стана проблем за т.нар. "противопоставяне" между синдикатите и експертите на Министерството на труда и социалната политика. И оттам възникна, и разбира се, и от въпроси на работодатели, потребността за изготвяне на нови текстове.

Първо, да започнем с графиците. Аз, от това, което каза госпожа Масларова, не останах с впечатлението, че тя е против графиците изобщо.

Второ, естествено е, че трябва да има графици. Естествено е, че трябва да има възможност за гъвкаво приложение. Тъй като в различните браншове възможността за временно прекратяване, възможността за сезонна работа и т.н., предполага една гъвкавост, която трябва да намери място в законодателството, дали в Закона или в подзаконови нормативни актове. Аз искам да отбележа, обаче, че в действащата Наредба за почивките, отпуските и работното време, няма изискване за график. Имаше в старите варианти на тази Наредба. В тази действаща няма. Така че, който е правил графици, ги е правил на добра воля, в името на правилното провеждане на работния процес и на почивките.
Аз искам да кажа следното нещо, обаче, по конкретните текстове. С уговорката, че и двата проекта имат недостатъци, които ще спомена след малко, аз ще подкрепя и двата проекта. Защото, според мен, най-добрият вариант е, от двата проекта да оставим партийното противопоставяне. Защото този въпрос с отпуските не търпи такова противопоставяне. Да се опитаме заедно с двата законопроекта, с възможностите, които дава нашият правилник, да направим един проект, да огледаме още веднъж всички текстове, защото, пак повтарям, и с предложените текстове има възможност за ново произнасяне на Конституционния съд.

Вие знаете точно за кои текстове става въпрос. Защо, изобщо се стигна, няма да коментирам текстовете, които са отменени от Конституционния съд, но ще кажа, понеже и ние имаме решението, госпожо Ангелова, на Конституционния съд, не само Вие, там е казано: Предвидената в член 176, ал. 3-та от Кодекса на труда давност има действие занапред. Т.е. давността, за която говорим, и която, тук един купешки термин съм си отбелязал, е основен правен инструмент, казват юристите. Основният правен инструмент - след като е основен, ние трябва да го съблюдаваме и трябва да има давност, както и по отношение на обезщетението, както е записано в предложението на колегите, давност трябва да има и по отношение на ползването на платения годишен отпуск.
Обърнете внимание на термина "платен годишен отпуск". Този термин има времево измерение. Казано е годишен отпуск. Не е казано платен петмесечен отпуск или шестмесечен. Платен годишен отпуск! Проблемите, които възникнаха по приложението, бяха заложени още в самото начало, в първия проект. Къде са те? Казвали сме многократно, ще си позволя много накратко да ги споделим отново.

Първо, текстът, кой казва, че работникът или служителят е длъжен да използва платеният си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Оттук произтича едно огромно противоречие с въпроса за давността. Как така, след като съм длъжен по тази алинея да ползвам отпуск в рамките на тази година, изведнъж, според мен тук трябва да се напише едно изречение, което да каза "с изключение на случаите, които са визирани в закона". Защото иначе, написан по този начин текстът, означава дефинитивно отпускът се ползва задължително в рамките на тази година! И тогава този текст влиза в противоречие с опцията за давност.

На следващо място. Конституционният съд, пак повтарям, казва: давността има действие занапред. Т.е. давността на действие от влизането на закона в сила. А дните, които са платен годишен отпуск, или както се изразяват синдикатите - седемте дванайсети, ако можем така да ги наречем сложно, или петте дванайсети отпуск за 2010-та година, до края на 30 юли на практика давностният срок не важи. Т.е. този отпуск трябва да бъде използван по правилата за отпуска за 2009-та година. Защото законът започва да действа от 30 юли 2010 година.

На следващо място. Най-чистият вариант, според мен, е отпускът за 2010 г. да бъде използван по правилата за отпуска за 2009 година. Защото на практика става въпрос за чист вариант, в който ще се използват двете години давност. Т.е. от края на 2011 г.- две години от края на годината, за която се полага, или ако е 2010-.та година, по същата начин - двете години давностен срок остават, както казва и Конституционният съд. Затова, уважаеми колеги, аз още веднъж призовавам, да оставим противопоставянето, то не води до нищо добро. Нито е довело до нещо добро досега управляващите през всичките двайсет години, нито ще доведе и вас до нещо добро. Знам вашите становища, те са описани тук, писмено, но аз ви призовавам да направим една работна група в рамките на Комисията, с експерти от Министерство на труда и социалната политика и синдикатите, още веднъж да огледаме текстовете и да направим един консенсусен проект. Защото, пак повтарям, по начинът, по който е представен вариантът на колегите Ангелова и Шайлекова, има отново възможности за сезиране на Конституционния съд, защото са заобиколени решенията на Конституционния съд по един начин, по който, според мен, е неприемлив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Други народни представители?
Може би от синдикатите, от работодателите, ако желаете думата? От социалните партньори?
Доктор Костов, заповядайте.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги!
Повечето неща, които бях набелязал да кажа, доктор Адемов ги каза преди мен. Аз също смятам, че между двата проектозакона няма значими, драматични разминавания или противоречия. През миналата година ние, от синята коалиция, подкрепихме закона за промени в Кодекса на труда, относно ползването на отпуски. Подкрепихме го, защото виждахме в него един управленски акт в правилната посока. Няма или предполагам, че няма ръководител или работодател, който да не се е сблъсквал с проблемът неползвани отпуски, водещи до вътрешна задлъжнялост и редица проблеми.

Що се отнася до графиците, те би могло да останат... както, задължението да се правят графици би могло да остане, както в проектозакона, така да бъде вписан и в Наредбата за ползване на отпуски. И ми се струва, че ако ще се фиксира срок за изработване на тези графици, които във всички случаи не могат да имат облигателен характер, то вече се каза, че трябва да бъдат направени нови и да позволяват промени в течение на годината. Срокът, според мен, не би трябвало да е 31-ви декември на предходната година, а, да речем, 31 март. Защото планувани годишни отпуски са тези предимно през летните, преимуществено през летните месеци и тогава за работодателите е много трудно да правят пък работните графици.

Що се отнася до текстът дали десет дни, мисля, че в становището на Министерството на финансите беше обсъждано, дали десет дни с писменото желание на работника или служителя, по искане на работника или служителя, или от страна на работодателя, аз мисля, че доколкото разбирам този текст, става дума за десет дни от годишния платен отпуск, който може да бъде прехвърлен за ползване през следващата година, а не за два пъти по десет дни. Дали половината отпуск може да се прехвърли или десет дни от него? Може би винаги е по-точно когато се фиксира брой дни.
Засега аз нямам други бележки. Един въпрос само към вносителите госпожа Ангелова и Шайлекова. Във Вашия проект не става дума как ще се ползва, или аз не съм намерил този текст, как ще се ползва отпуск от 2009 и предходни години?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
То е ясно. Това е решено с решението на Конституционния съд, което решение отмени давностният срок за отпуската, която е натрупана до 31 декември 2009-та година. Няма давностен срок и работниците и служителите могат да си я ползват когато искат. И при освобождаване или напускане от работа те получават обезщетение.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Ами в такъв случай, прощавайте, че май влязохме в диалог...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Да, само едно изречение.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
В такъв случай, от това право трябва да се възползват работниците и служителите и за първата половина на 2010 година?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз нямаше да взимам думата, но просто искам, тъй като станаха няколко неща, има реплики, струва ми се, че създадената правна ситуация ни поставя всичките в деликатна ситуация, защото ние сме тези, които доведохме един законопроект да стигне до Конституционния съд, да се объркат доста от гражданите, да има различи тълкувания, да се създаде напрежение и в работодателите, и в работещи...
Но първо, нека да сме наясно, че отпускът е право /набляга на думата/, а не е възможност. На второ място, много бих искала, все пак да кажа, на госпожа Георгиева, след като сте работили само в частния сектор, мисля че не бихте могли, .... 18 години сте работили в частния сектор, не може да се каже, че държавният сектор е анархизирана система. Извинявайте, но до 2008 година, от 2003 година в България, и даже 2002-ра година, България упорито се готвеше да става член на Европейския съюз. И всичко това, налагаше да се правят много синхронизирани нови закони. И всичко това налагаше голяма част от държавната администрация да работи нон стоп. Тук поне има хора, които са били в държавната администрация, биха могли да го потвърдят, без да се правят каквито и да било политически инсинуации в тази насока.

Така че, колеги, когато се коментират такива неща тук, и все пак те остават и в протокола, нека да не считаме, че светът започва от днес и ще свърши до след нас. Светът се развива от много от преди нас и ще продължи и след нас.
Въпросът за графиците. Колеги, аз не съм против графиците! Но графикът, за да бъде гъвкав, както каза министърът преди малко, той трябва да бъде не в Закона, защото Законът е императивен! /набляга на императивен/. Той не е пожелателен. Графикът трябва да бъде в Наредбата и при всички случаи, след като ще дадем въпрос и тълкувание в Наредбата той да бъде гъвкав, извинявайте Законът, не е пожелателен, той е императивен! Той поставя императивни изисквания, императивни неща, така че, нека да не се опитваме да създаваме неща, които след това с Наредбата ще им създаваме друго тълкувание... Това имах предвид. А графици винаги е имало. Дори когато държавната администрация е била пренатоварена, пак са правени някакви графици да се ползват седмица или две седмици, или десет дена, за да могат да бъдат решавани определени въпроси. Още повече недейте да забравяте, че държавната администрация в много случаи действа и в случаи на бедствия, и в случаи и на други неща, които налагат една друга система. Не искам да влизам в допълнителни спорове. Но ясно е, че, ако ние не сме го казали, госпожо Ангелова, достатъчно ясно, разбира се, между първо и второ четене могат да се направят корекции. Да. Давностният срок е оттук насетне. От първи януари 2011 година. Защото отмяната на право с прилагане на действие с обратна сила, мисля, че не е допустимо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Д-р Йорданов, заповядайте.

д-р АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ:
Уважаеми господин председателю!
Господин министър!
Уважаема госпожо Масларова!
Аз имам чувството, че вие още не сте наясно защо се дават тези отпуски - годишните отпуски. Те се дават, както и господин министърът каза, за отпочиване. Даже в много европейски страни, да не говоря че и в Япония, че предприятието се задължава да им уреди отпуските, да ги планува, да ги правят, да им ги уреждат със спане, с най-различни такива развлекателни програми, за да могат и да бъдат работоспособни. Затова се взимат отпуските. А не че са по право било, по задължение и т.н.

Зарад туй сега ние искаме да вкараме нещо в ред, което вие толкова години не можахте да вкарате. Било то по липса на контрол и т.н., и вие сега пак не искате да го направим това нещо. Искаме да го направим. Аз съм почивал всяка година. Аз не съм трупал двеста дни отпуска.
И след това - Наредбата не е задължителна. Пак бягате от липса на контрол. Защото Законът като се направи, ами, този, който го нарушава, ще си отговаря! Зарад това, моля ви, недейте така. Законът си е нормалното.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, доктор Йорданов.
Господин Мирославов, имате думата.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Ще взема отношение по някои въпроси, които се поставих, и за които ми се струва, че трябва да се поизяснят.
По въпросът за графика. Графикът, моето лично мнение е, че трябва да бъде в Закона, така както беше и в предишното изменение. Наредбата за отпуските също е нормативен акт, приет от Министерския съвет, но с по-малка сила. Друго е Законът, който прави този график задължителен. Още повече, и в досегашните редакции - и в предишната, и в сегашната, и двата законопроекта се позовават на този график. Графикът е този, който дава право на работодателят да ме пусне в отпуск, макар че аз не искам. Но графикът е този, който задължава работодателят да ме пусне тогава, когато аз го поискам от датата на графика. Същият този график фигурира и в законопроекта...? Другият, в който е казано, че когато в периода, определен в графика, служител не може да ползва. Графикът трябва да бъде задължителен, графикът трябва да бъде в закона.

Това, обаче, което господин министър Младенов го каза, той каза: в Наредбата ще сложим начина, при който той може да се осъвременява и там както искате - да се актуализира и т.н., защото Наредбата е тази, която може да си позволи да каже какъв е този график.

Дали да бъде до 31-ви декември или 31 ноември, или първи февруари, или т.н., това е отделен въпрос. В текста, който сега съществува, пише: в началото на всяка календарна година. Милион въпроси! Кое е началото? Първи, втори януари, 31-ви декември в 12 часа през нощта? В нормативни актове, които сега съществуват и се прилагат в една организация, която би могла да се похвали като най-дисциплинираната, имам предвид отбраната, Министерството на отбраната и в Закона за въоръжените сили е казано така: "Този график за отпуските, който е въведен в чл. 100 от Правилника за прилагане на Закона за въоръжените сили, този график се прави, се утвърждава до 30 ноември на предходната година!"

Ако искаме, все пак, да има ред, какъвто би могло да има, като в Министерството на отбраната, в МВР, също, би могло да го приемем навсякъде. Това е началото на годината. След като моята отпуска е вързана в съответствие с графика, ако аз имам график, до 31 март ако го правим, сега се предлага по изключение, как ще изляза аз на втори януари в отпуска, за да карам ски?! То ме няма в графика, кой ще ми даде отпуска? Как ще излизат хората, които с дечицата си излизат във ваканция и т.н. Няма график. Ще кажат: "Няма график". Така е в Кодекса. Отпускът се ползва в съответствие с график.

И доктор Адемов, аз не съм съгласен много с Вашето тълкувание на това, що е тълкувание. Всеки, който прилага Закона, го тълкува. Има сто вида тълкувания, систематично, не знам какво си, и т.н. и т.н... Министерството на труда е дало своето си становище тълкувайки така закона. Друг е въпросът, обаче, за силата на тълкувателното решение, което е нещо по-различно, отколкото тълкуването на Закона. Тълкувателно решение, да, може да се даде от Народното събрание, но не и от Министерството на труда и социалната политика. Аз мога да ви предложа на базата на това становище, което, не знам защо се реши, че то е виновно, мога да ви кажа, че има един куп, даже финансови известни институции, които са си пуснали свои указания, ама коренно различни от това, което ние сме искали! Ако те бяха задължителни, Министерството на труда, тези, които предизвикат тоя хаос, или някъде по телевизията, чух, не знам защо се употребяват такива думи като "манджа с грозде". Такова нещо не мога да разбера, тогава, защо трябва да го направят другите министерства, други указания... Не хвърляйте вината върху Министерството на труда и социалната политика.

И още едно нещо искам да ви кажа за давността. Категорично, категорично давността започва да тече от края на годината, за която отпускът се полага. В случая за 2010 година отпускът се полага, вие знаете, че това е годишен отпуск, а не е месечен отпускът за 2010 г. се полага от 2010 г. и от края на 2010 г. почва да тече давността - двегодишна, по чл. 176, ал. 3-та, до края на 2012 г.

Сигурно не ми вярвате и в тая работна група вие казахте, че ще включите експерти от Министерство на труда, ама като не ми вярвате, защо да правим работна група?! Моля ви се, обадете се на проф. Средкова, на проф. Мръчков, което аз съм направил. Те са категорични. Даже, казаха: ама защо е този текст за отпуската за 2010 година, да се ползва до края на 2012 г.? Ами то се знае, по силата на давността, която съществува в закона. До тук спирам...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Господин Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря.
Няколко думи. Изпреварих ли някого, защото ми дадохте думата... извинявайте. Няколко думи по отношение на графиците. Господин Мирославов, кашата я забърка не Комисията по труда и социална политика, а вносителите. Защо? Вижте какъв текст сте написали! Той е действащ текст! Законът влиза в сила от първи август... от трийсти юли, а Вие сте написали в началото на всяка календарна година! Как на 30 юли ще направиш график за началото на 2010 година?!
Господин Мирославов, същите аргументи Ви ги приказвахте и тогава, и в зала, и в Комисия, Конституционният съд потвърди не това, което казвате Вие, а това, което казваме ние! Ако трябва да говорим с такъв език. И не това, което казваме ние, а приятелския огън между синдикатите и това, което написахте Вие като отговор на запитване, е в основата на този проблем. И запитванията, разбира се, на всички останали. Затова става въпрос. И Вие прекрасно знаете, че това е така! Така че, всякакви опити да се измъкнете от тази ситуация, отново обърква тази дискусия! Защото Вие казвате: давността е двегодишна... О кей! Никой няма нищо против. Само че, законът влиза в сила от първи август, законът влиза в сила от август! /разпалено/. И отнемането на материални права, на права, от които произтичат материални възнаграждения, със задна дата, знаете, че е противоконституционно! И всеки опит да го направите това нещо, ще стигне отново до Конституционния съд!

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Може ли да кажа, господин председател, извинявам се...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, господин министър. Заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Пак за давностния срок. Доктор Адемов, не случайно в Кодекса на труда е записано много от отдавна - годишен отпуск! Не е записано месечен или седмичен отпуск!/набляга на думите/ Отпускът не се дели. Той е годишен отпуск! И на тази база, пак искам да повторя, член 176-"а", алинея първа и алинея втора: давността започва да тече от края на годината, за която се полага... Какво по-ясно има записано в Закона за тази давност?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Ангелова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
И аз искам пак да се обърнем към този давностен срок. Тук не става въпрос за партийно противопоставяне, както се каза преди малко. Не става въпрос за инат и за партийно противопоставяне. Нека да помислим и за хората. Защото, ние по този начин, в момента с тия неща, които се приказват тука в Комисията, накрая ще объркаме всички граждани. В едно свое изявление в края на годината, професор... Не, това, което казвате вие, вие си противоречите. Веднъж казвате: да разделим отпуската, да направим работна група за 2010 г. да се раздели платеният годишен отпуск до юли месец...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Никой не е казал такова нещо... /шум в залата/. Моля ви се, нека да се изкаже госпожа Ангелова...

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Ама не, нека да видим стенограмата. Сега пък, нали...моля ви се, аз поне внимателно слушам. Сега пък отпускът за 2010 г. да се ползва както отпускът за старите натрупани до 2009 г. Но в едно свое тълкуване проф. Мръчков, смятам, че всеки от нас знае кой е той, е казал, че двугодишният давностен срок, цитирам неговите думи "се отнася само за платения годишен отпуск придобит от 2010 година насетне". А не и за натрупаните отпуски за предходните 1993-2009 година.

Става въпрос за платен годишен отпуск. Имаме платен годишен отпуск за 2010 година. Той е общ. Насетне. 2010-та. Пак ще го прочета: "Двегодишният давностен срок се отнася само за платения годишен отпуск придобит от 2010 г. насетне /набляга/, а не и за натрупаните отпуски за предходните 1993-2009 година". Професор Мръчков го е казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Така. Благодаря, госпожо Ангелова.
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Бихте ли могла да ми кажете, госпожо Ангелова, от първия януари 2010 г. до 31 юли 2010 г. кой закон действа? Кой закон?! От кога влиза в сила новата промяна, която вече е предмет на обсъждане в Конституционния съд?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Ще отговорите ли? /към Светлана Ангелова/.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Ами, аз бях категорично ясна. Няколко пъти го казвах. Няма смисъл да влизаме в спор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Бранков, заповядайте.

ДИМИТЪР БРАНКОВ:
Уважаеми господин председател!
Дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Колеги!
Имам кратката задача, може би, да представя една декларация, която беше дадена на уважаемото ръководство на Парламентарната Комисия и на Министерството на труда и социалната политика. Тя, всъщност, беше предизвикана от спешното съгласуване в началото на седмицата, в резултат на което и след това беше внесен още един втори законопроект.
Мисля, че още с първата точка, ако тези от вас, които са имали възможност да се запознаят с декларацията, всъщност, ние считаме, че това, което беше споменато от доктор Адемов, е възможно и сега. Възможно е със законодателна инициатива на Министерския съвет, със спазване на процедурите на Тристранното сътрудничество, консултирано със съответната Комисия по правните въпроси и след това на пленарно заседание да се извърви малко по-дългата и по-тежка процедура, но в рамките на нея да бъде постигнат консенсус, действително, по един много сериозен, вероятно, и правен казус, позволете ми тази квалификация, макар че не съм специалист. Така че, да бъде постигнат консенсус не само между вас, между политическите сили, представени в Народното събрание, но и между нас и синдикатите.
И по същество.

Именно, придържането към двегодишната давност...Причините са много. Аз бих казал, че дори..., това изразявам по повод на заседанието на МТСП пролетта, когато бяха обсъждани промените в Кодекса на труда, дори бих казал, че ние сме и за още по-кратка давност, за още по-кратък давностен срок, такъв, какъвто се прилага в много страни с развити индустриални отношения. Именно по този начин е възможно спазването на основното предназначение на годишния платен отпуск, а именно възстановяване на работната сила, на психическите и на физическите способности на работната сила.

От друга гледна точка, обаче, това е възможно, забележете, при едно гъвкаво трудово законодателство. Което в България не е факт. Възможно е, включително с инструментите на временна работа, тогава, когато знаете в цели страни август месец е мъртъв месец, фактически, в повечето предприятия, включително и в отделни части на държавната администрация, възможно е с гъвкавото работно време, с една гъвкавост на трудовите отношения на пазара на труда, която, за съжаление, в България, по ред причини, все още не е факт.

На следващо място, по отношение на графика, който беше дискутиран тук в детайли. Да. Действително, това е практика от години наред в България, въведена по-скоро с подзаконова нормативна уредба. Но ми позволете, да спомена нашите опасения. А те са свързани с начина на приемане на този график, нищо лошо, разбира се, спрямо колегите от синдикатите, но необходимостта е той да бъде съгласуван с тях, но позовавайки се и на дискутираното преди малко, няма как този график в 55 процента от случаите да не бъде променян в едно предприятие. Ако всеки път се отива на процедурно съгласуване със синдикатите, ако нарушаването на този график носи санкции със себе си, очевидно, се досещате, че няма как, работодателите, в случая тук и шестте организации сме застанали зад този текст, да подкрепим едно такова императивно задължение. То трябва да бъде доуточнено с допълнителен текст, според нас.

Нещо, което сме споменали отново в тази декларация, няма как да убягва, защото това е част от нашия работен процес и крайният резултат от него, но при всички случаи честите промени в Кодекса на труда, ако не бъркам над шест на брой за миналата година, създават една несигурна правна обстановка в предприятията и то в големите, особено там, където са представени големите инвеститори, в това число чужди инвеститори. Повечето от тях идват от страни, в които този маниер на работа и на честа промяна на законодателството не е факт.

И едно последно съображение, което едва ли изненада много от вас. И шестте работодателски организации заставаме зад позицията за необходимост от уеднаквяване на правния режим на ползване на годишния платен отпуск и от специалните ведомства. Може би не трябва да разширявам повече, но и промените в Кодекса за социално осигуряване, дадоха повод отново да се замислим за сегментацията на трудовия пазар. И за, ако щете, дискриминацията на заетите на този пазар. В това число категорийни работници, в това число по възрастова дискриминация, по отношение на права и т.н.

И само, ако позволите, тъй като съм взел думата, съображения, които са извън тази декларация по отношение тълкуването на законите. Едно напомняне по-скоро. В различните закони, имаме като че ли различна практика на тълкувание. Аз ще ви дам един може би най-фрапиращ за вас случай, но той е пак част от вашата законодателна практика или на преходни състави на Народното събрание. Имаме случаи и няма как да няма такива случаи, при това сложно европейско законодателство, което е транспонирано в България, при които тълкуванието се дава, да, от компетентен орган, посочен в съответния закон, мога да ви посоча такива примери. Нещо повече. Дава се, с допълнителен текст се регламентира възможността с допълнителни наръчници, ако щете, и ръководства за прилагане, особено в сложни случаи, свързани с технологични режими на работа, прилагани технологии, няма как вие, като Народно събрание, да давате тълкувание по прилагане на такава материя. Аз мисля, че това е очевидно... И затова и част от европейските директиви дават тези възможности с допълнителни практически указания, вече писани на база на практическия опит да се тълкува една или друга норма.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Бранков.
От КНСБ пожелаха изказване. Имате думата, госпожо Микова, заповядайте.

ВЕЛИЧКА МИКОВА:
Добър ден на всички, добър ден на господин председателя, на господин министъра!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Аз съм представител на КНСБ и искам да взема отношение по тук представените два законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

На първо място ще започна с това, че КНСБ бе поканена като организация в организираното от госпожа Ангелова, със съдействието на господин министъра Тотю Младенов среща, по така внесения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който всички разбрахме, че цели да даде една по-ясна и по-категорична уредба в работата на ползване и отлагане на платения годишен отпуск, включително и отпускът, който не е ползван за 2010 година.

Ще споделя, че на тази среща са присъствали представителите на работодателските организации. Те не са имали някакви обструкции по предложенията. КНСБ е удовлетворена да види в законопроекта, внесен от госпожа Ангелова и госпожа Шайлекова, повече от текстовете, които са разписани, че отразяват предложенията на нашата организация за по-добра процедура и за по-добра уредба на право на ползване и отлагане платения годишен отпуск и затова ние изразяваме подкрепата си именно на този законопроект.

Разбира се, в законопроектът на БСП се съдържат доста идеи, които се припокриват, включително и със законопроекта на госпожа Шайлекова, и Ангелова, и може би е добре те да бъдат обединени в един законопроект, който да бъде разгледан едновременно от народните представители.
Едно мнение по въпросния щекотлив текст за давностният срок, което бих искала да споделя тук, за нас предложения в параграф 3-"ж" от законопроекта на госпожа Ангелова и Шайлекова, не би предизвикал отново оспорване пред Конституционния съд. Защото, според нас, тази разпоредба не отнема права, а тя охранява права. Конституционният съд се произнесе по въведената давност за погасяване на заработените и придобити, отложени платени годишни отпуски до 2009 година, че са противоконституционни, поради обстоятелството, че се отнемаха права и се даваше ретроактивно действие на материално правни норми. Сега, с това предложение на параграф 3"ж", според нас, не се отнемат права, а напротив - те се охраняват, т.е. ще се въведе по-ясен ред на ползването на отпуска 2010 година, на този отпуск, който вододелът е 31 юли 2010 година. Т.е. целогодишният отпуск за 2010 година, независимо дали е част от него, независимо по какви причини той е бил отложен, ще може да се ползва в съответния двугодишен срок, който се предлага с приемането на параграф 3-"ж". Това е моето становище и мнението на КНСБ. Мисля, че вие ще го разберете.

По отношение на графиците. Ние винаги сме имали предложение за графици да ги има и да бъдат разписани в Кодекса на труда като един акт, с по-висок ранг, с цел именно дисциплиниращият ефект, който те дават.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други колеги народни представители? Няма.
Господин Мирославов, бихте ли останали, само за две минути още, ... отиваме към гласуване... Вижте, така или иначе, създаде се, вие не харесвате думата хаос, министърът употреби тук думата вакуум... Моето лично мнение е, че вината не трябва да се прехвърля към Конституционния съд. Все пак, той защити права, за които ние ... предупреждавахме, многократно, от опозицията. Имаме и стенограми. И в зала. Имаше и вето. Предупреждавахме, отнемате права! Не се вслушахте в това нещо, добре че има Конституционен съд, да отмени така наречените ваши противоконституцонни желания. Но, сега е моментът, тъй като има два законопроекта - единият от опозицията, другият е от управляващите. Хубаво. Можем да продължим да показваме сила. Можем да продължим пред медиите сутрин, обед, вечер, да си казваме мнението, но така или иначе това нещо се прави за хората. 2010 г. наистина, е година, в която всеки един юрист може да се упражнява или да тълкува когато един закон влиза по средата на годината и когато се отнася за годишен платен отпуск! От кога ще се счита, от първи януари до първи август, както каза доктор Адемов, не се знае кой ще бъде... Вие казвате,че знаете кой ще бъде. Ние понеже не знаем кой ще бъде ще го атакуваме отново в Конституционния съд... не трябва да се стига до там... Смятам, че може едно консенсусно решение! Господин Младенов, Вие сте министър на социалната политика! Какво толкова ще загуби държавата /разпалено/, ако примерно, тези оставащите четири месеца или пет, които за 2010 година, през които хората не са си ползвали отпуската, да могат да ги ползват безсрочно. Не виждам какъв толкова е проблемът! /набляга/ Ако трябва дайте Вие предложението. Ние сме готови да го оттеглим нашия законопроект, но само в тази част, която е за 2010 година, наистина, да нямаме каране и наистина, да не се стига, да не продължава процеса до Конституционен съд! Нека да има график. Нямаме нищо против. Както сте го записали. Ние предложихме да се прехвърля само половината отпуск. Вие сега предлагате, едва ли не, цялата отпуска да се ползва за следващата година, което, уж, противоречеше на първите Ви намерения. Хубаво! Така го направете... Но нека за 2010 година, наистина, да не спорим и да не тълкуваме - какво толкова ще стане, ако, наистина, тези хора, на които от септември месец работодателят им не е направил график в началото на януари месец... И изведнъж, те не могат да си го вземат! Има давностен срок. Вие сега казвате, в интервюто, което казахте: първо ще се гледа текуща календарна година - 2011-та, след това 2012-та... Може един човек да бъде, един работник, да се случи така, че да не може да си ползва отпуската за 2010 г., защото първо трябва да изчисти за 2011, 2012 година?! Защо трябва точно за тези четири-пет месеца ние да влизаме в излишни спорове и отново да се противопоставяме?! Тук е моментът да видим цялата Комисия, която има добри предложения, винаги сме били консенсусни, както и Вие вчера го подчертахте, не виждам защо за 2010 г., направете го предложението, да се счита както 2008-ма, 2009-та година!
Благодаря Ви.
Господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Господин Стойнев!
Аз мисля, че съм показал, че винаги съм търсил в максимална степен консенсус. При взимането на дадени решения. Но разберете, отпускът за 2010 година, голяма част от хората вече са си го използвали. дори да има такива, които не са го използвали целият отпуск, това са 5, 7, 8, 9, 10, 15 дни да са... Има две години! Две години възможност да го ползват това нещо! И аз от своя страна пък искам пък Вас да Ви призова - дайте да намерим този компромис. Защото, разберете, приемат се промени в закона през миналата година. Създаваме един ред с давностния срок, който да се прави от работника, и от работодателя, за да може човекът да си ползва отпуската, както каза дамата, аз искам да й благодаря, това е много съществено. Ние на практика, ние по този начин, не отнемаме права. а ние гарантираме правата на хората да си ползват отпуската. И аз искам да й благодаря, защото това е в основата на всичко това, което правим в крайна сметка. И аз това искам да кажа: много ще се радвам, ако има консенсус при взимането на това решение, не смятам, че отнемаме права, напротив - гарантираме права.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Съгласен, господин министър!
Но именно това, което казахте, че голяма част от хората са си го взели, тогава какво губим?! /набляга/ Нека 2010 г., така или иначе голяма част от хората са си го взели, нека бъде като 2008-ма, като 2009-та година!
Госпожо Ангелова...

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Аз искам да попитам, Вие сега ли го предлагате това нещо или то е във Вашия законопроект? Защото крайно време е тук да стане ясно, че Вие, във Вашия законопроект, в Законопроекта на Миков, Стойнев и Масларова е записано: полагаемият се платен годишен отпуск за 2010 г. се ползва при условията на този закон. Точка. Става ли ясно? Става ли ясно за 2010 година?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Значи, сега... да чуем...

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Момент, Вие сте ми дали думата, това, че сте председател, нямате правото да ми отнемате думата, когато говоря.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
В нашия законопроект - на ГЕРБ, става въпрос за параграф 3-"ж". Неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г. , включително и отложеният по реда на чл. 176, ал.1-ва, може да се ползва до 31 декември 2012 година. Кой текст е по-ясен? От това по-ясно няма!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Кой на кого му е ясно, как е написано... Ще видите. Ние така сме преценили. Вие преценявате друго... За мен е прекалено ясно. Щом Вие не го разбирате, но не тук е мястото да спорим за това нещо. Така или иначе не можем да намерим консенсус за нещо, което на мен изглежда нормално, което ще бъде в помощ на хората, което е за хората, поредното, може би седмо или осно решение на Народното събрание, което ще бъде върнато от Конституционния съд, ако така продължаваме... Вие го искате, хубаво...

Други народни представители, ако искат думата?
Заповядайте. Благодаря Ви, господин Мирославов, благодаря Ви, че останахте. Други за изказване няма...

Тогава, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154 - 01 - 1, внесен от Михаил Миков, Драгомир Стойнев и Емилия Масларова. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 6 гласа.
"Въздържали се" - 11 гласа.
"Против" - 1 глас.
Благодаря ви.


Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154 - 01 - 2, внесен от Светлана Ангелова и Станка Шайлекова, на 11.І.2011 г. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Въздържали се" - 3 гласа.
"Против" - няма.

Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря на всички ви...

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ