П Р О Т О К О Л

---

На 11 май 2011 г., (сряда), от 15.05 часа, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" № 1, в 456-та зала. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре дошли всички, вече имаме необходимия кворум и можем да започнем... Откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, като предлагам, колеги, да гласуваме, първо, следния дневен ред, който се състои от две точки, а именно:


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА на ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН СЪВЕТ за 2010-та година, № 156 - 32 - 6, внесен от Икономическия и социален съвет на 31.ІІІ.2011 година.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ на ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, № 154 - 01 - 38, внесен от Михаил Райков Миков и група народни представители на 13.ІV.2011 година.

Който е "за" така предложения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приемаме да работим при така приетия дневен ред, благодаря.

Гости и участници в днешното заседание ще бъдат:
- г-н Красимир Попов - заместник-министър на Министерство на труда и социалната политика;
- г-н Емил Мирославов - директор на Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерството на труда и социалната политика;
- г-н проф. Лалко Дулевски - председател на Икономическия и социален съвет;
- г-н Пламен Захариев - заместник-председател на Икономическия и социален съвет;
- г-н Димитър Манолов - член на Икономическия и социален съвет;
- г-н Георги Стоев - член на Икономическия и социален съвет;
- г-жа доц. Жасмина Мирчева – от Икономическия и социален съвет;


ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля, колеги, да се съсредоточим върху точка първа: Представяне и обсъждане Отчета на Икономическия и социален съвет за 2010 година, № 156 - 32 - 6, внесен от Икономическия и социален съвет на 31-ви март тази година.
Господин Дулевски, заповядайте, имате думата.

проф. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ:
Благодаря Ви, господин председател!
Само едно допълнение - очакваме всеки момент и господин Димитър Манолов... Аз моля да бъдат извинени господин Васил Велев, който е заместник-председател, но той е в чужбина и д-р Константин Тренчев, който днес е в град Бяла и на негово място, като заместник, ще пристигне Димитър Манолов, който Вие познавате достатъчно добре ... Господин Пламен Захариев е заместник-председател по линия на трета група, господин Георги Стоев е досегашен, преди Васко Велев, е заместник- председател по линия на работодателите, заместник-председател, на Българска-търговско промишлена палата, просто,... да представя моите колеги.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Дулевски.

проф. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Миналата година аз имах възможността, дадена от Вас, да представя по-обстойно самия модел и характер на функциониране на Съвета, сега не мисля да правя това. А искам да акцентирам върху някои основни резултати, някои основни резултати, защото на нас ни се струва, че понякога дейността остава недостатъчно разбрана, ако ние не представим резултати. И, разбира се, логични сравнения, с водещи ключови Съвети в Европейския съюз.

През 2010 година нашата дейност, говоря като продукция, като становища, анализи и резолюции, беше приоритизирана в посока Стратегия "Европа 2020". През 2010 г. ние сме представили на вашето внимание, Съветът прие единадесет документа, като повечето от тях бяха свързани с оценка, констатации и предложения по ключови политики и приоритети, които ние бяхме убедени, и след това станаха част от Националната програма за реформи на България.

Аз няма да се спирам върху тях, те са дадени достатъчно обстойно в Отчета и какво е предложил Икономическият и социален съвет по тия ключови политики.

Искам само да допълня, че нашето очакване и разбиране, след като излезе "Европа 2020", на ниво Европейски съюз, беше, че Комисията ще задължи всяка страна-членка да разработи национална програма, примерно, "България 2020" и след това да се разработят инструментите за приложение, това са екшън плановете. Това очакване не се случи. Европейската комисия прие друг подход. Тя използва националната програма за реформи като инструмент, в който трябваше да съчетае стратегически и тактически цели, екшън действия и т.н.

Бързам да кажа, че по този въпрос, нашият Съвет има специална резолюция по Национална програма за реформи, която е от тази година, от януари месец, и в тази резолюция, обръщам специално внимание върху този факт, ние имаме доста критично отношение, конструктивно, към подхода, който прие Европейската комисия. Както и много предложения, по отношение Национална програма реформи на България.

Искам също да добавя, че тази наша позиция ние изпратихме на Президента на Европейската комисия Барозо и имаме отговор от началника на кабинета му, че Барозо приема, взема под внимание предложенията; както и това, че имаме отговор от правителството, официално, колко от нашите предложения са имплантирани във варианта НПР и тъй като тук става въпрос за Отчет за 2010 година, аз няма да се спирам за конкретните предложения.Но държа да подчертая, че ключовото предложение на Икономическия и социален съвет в България да има интегрална цел в Стратегия, в националната си стратегия, която да координира и създава с енергията между другите цели, в последния момент, в последния вариант, в официалния документ на правителството е прието. Ако си спомняте, ние предоставихме на вашето внимание, имаше широка обществена консултация по стратегически приоритети на българската икономика в светлината на "Европа 2020". И ние предложихме интегрална стратегическа цел за България 2020-та - 60 % брутен вътрешен продукт по паритетна покупателна способност на глава от населението. Във варианта, който е представен в Брюксел, България сложи за цел 60 % жизнено равнище, спрямо средно европейското говорим.

По отношение на дискусионната част, която ние организирахме и участвахме, нашите приоритети бяха насочени към проблемите на "Стратегия 2020" и много силен акцент по проблемите за борбата с бедността и социалното изключване, предвид годината която мина - европейската година.

Аз няма да се спирам конкретно повече, защото достатъчно подробно сме дали визията и предложенията, говоря по тази съдържателна част.

Няколко аспекта, от гледна точка на това как ние оценяваме стъпките си, които сме направили, в един по-прагматичен аспект? Тъй като много често и медиите задават въпроси: след като имате толкова предложения, някой отчита ли тези предложения и въобще, съобразяват ли се с тях? Тази година, за първи път, уважаеми господин председател, уважаеми членове на Комисията, се постарахме, макар че аз имам много по-голяма амбиция, и мисля, че това не е изчерпателно, да представим в Отчета наши ключови предложения по седем основни приоритета, по седем основни политики и да покажем къде, как и по какъв начин правителството и Парламента е отразило основни предложения на Икономическия и социален съвет и това е в този Отчет, който сме дали.

Аз лично не съм доволен от това, което свършихме, защото един втори прочит, който наредих да се направи, например, само в сферата образование и професионална квалификация, се оказа, че предложенията и констатациите на Икономическия и социален съвет - базови, са от обем от около 50 - 60 стандартни страници. Предстои втора литерация. Ще направим всичко възможно да систематизираме всичко това вече в политики, които да се доразвият, макар че това е една трудна, амбициозна цел.

Второ, мисля, че когато се говори за дейността на Икономическия и социален съвет, може да се говори и много, и малко, може да се говори доколко той е активен, може да се говори доколко той е продуктивен... За да се даде, все пак, някакъв отговор и да имаме представа, според нас е много добре да се правят сравненията с това, което се случва в Европейския съюз с водещите Съвети в Европа. Ние имаме амбицията, не защото сме тук четиримата, но имаме амбицията, нашият Съвет, нашият Съвет да бъде сравняван с четирите-петте Съвета, водещи в Европейския съюз, говоря за Съветите на Франция, на Холандия, Испания, Португалия, Люксембург, Белгия. Искам да посоча, също, че от тази гледна точка, аз направих една справка преди да тръгна, от гледна точка на някои критерии, които съвсем основателно трябва да се разглеждат и може би ще ни се зададат подобни въпроси, за ефективност и ефикасност за дейността на Българския съвет.

Един пример. Аз не искам Българския съвет да се сравнява с Франция, защото това е институция в Икономическия и социален съвет с над 50-годишна история, третата по Конституция в страната. Но другия, много типичен пример, водещ Съвет е в Холандия - с над 50-годишна история. Само посочвам: в Холандия, в Съвета, администрацията е четири пъти и половина по-голяма, отколкото в българския Икономически и социален съвет. Бюджетът, годишният, за 2009-та година, на Холандския съвет, годишният бюджет, спрямо българският за 2010 година е 23 пъти по-висок! А като имам предвид икономията, която ние постигнахме с наше решение, икономия на бюджетни разходи, съотношението бюджет Холандия и реално изразходен бюджет, изпълнен в България - 39 пъти! Същевременно холандския Съвет е разработил и приел през 2010 г. шест документа, Българският икономически и социален съвет е приел 11 документа. Аз не казвам това от гледна точка на ..., бих казал, някаква изява на Съвета, на председателя и т.н., но ние винаги сме имали предвид, че тези въпроси могат да бъдат задавани към нас, и мога да ви уверя, уважаеми народни представители, че ние имаме достатъчно ясни отговори на въпроса ефективност, ефикасност от дейността на Съветите.

Второ, ние разглеждахме дейността и като ефект не само вътре в нашата законодателна и изпълнителна дейност, но ефект, който се получава, според нас, и на европейско ниво. Аз не случайно донесох тези книжки тук /прилага ги/, макар че те са от 2009-та г., това са документите, от българското председателство на Европейския съюз по време на председателството ни на мрежата на националните съвети. Това е формата на председателство при нас. Всички Съвети, с консенсус, избират един председателстващ, той председателства останалите през годината. През 2009 създадохме документ, който изпратихме до Европейската комисия. Смея да твърдя, че за първи път, в този документ предложихме на Комисията, и това е българско предложение, освен четирите ключови приоритета по комюникето - споделен ангажимент за заетост, икономическата активност да стане ключов приоритет за Европа. Затова давам този документ, той е от 2009 г., с удоволствие виждаме, че "Стратегия 2020" е стратегия, която извежда икономическата активност напред.

Трето, аз изпратих една информация до Комисията, до ръководството на Народното събрание, до министри и т.н., за дейността на Съвета във външен план. Искам да ви кажа, че по искане и на президента на Европейската комисия Барозо и вицепрезидента, който отговаря за институционалните връзки, Европейския икономически и социален комитет поръча и представи на Комисията добрите практики на национално ниво за работа по Стратегия "Европа 2020". Мисля, че до вашето внимание беше сведено, онази част, която е за България, за българската добра практика, както и уводната част, в която се цитират три страни с добри практики, конкретно позовани, една от тях е България.

Още един факт. През тази година ние приехме поне два-три ключови документа, свързани с европейските насоки. Единият беше по Акта за единния пазар. Комюникето на Комисията по Акта за единния пазар. Елементи и предложения на Съвета виждаме и в становището на Европейския комитет, което беше представено на еврокомисаря Барние по време на сесията на Европейския икономически и социален комитет.

Мога да дам и достатъчно доказателства, уважаеми господин председател, че това, което говоря, аз говоря от името на Икономическия и социален съвет, не са думи, произтичащи от желание за самохвалство, в никаква степен, аз искам просто да покажа, че България има, определено, много силен авторитет по линия на икономическите и социални съвети. Имам дори и писмото, което получихме преди двайсет дена лично от президента на Европейския комитет за благодарността за приноса на нашия Съвет за работата по "Европа 2020".

А също така, понеже ще отправим покана и към Комисията, за един голям форум, по искане на полското бъдещо председателство, Европейския комитет разработва становище за предизвикателствата на пазарите на труда, в светлината на демографските тенденции в Европа, което ще представим на полското председателство. Ние предложихме да домакинстваме, нещо като консултативна среща за извеждане на основни препоръки към председателството и Комисията през есента на 2010 година, тази есен, вече имаме потвърждение за домакинство в България.

И още два аспекта, ако ми позволите.

Мисля, че тази година, която мина, и тази която започна, е година, в която мога да кажа с много голямо удовлетворение, е година на по-нататъшно утвърждаване на българския модел на добра практика. Конкретно говоря. Нашият Съвет беше посетен от високопоставена албанска делегация. Албания дойде да проучи българския опит. Нашият Съвет, не по наша инициатива, беше посетен от висока делегация от Руската обществена палата, това е тяхната система. В момента получихме телеграма от българското посолство, относно желание за Руската страна да сключи споразумение с българската страна. Нашият Съвет беше посетен от представителя на Македонския президент, който присъства на сесия и проучваше опита. Миналата година посрещнахме също висока делегация, това бяха народни представители, депутати от Сръбския Парламент. В момента, на 14 юни, пристига делегация на Палестина - техният министър на труда ще присъства цял ден на среща с нашия Съвет, със желание за проучване на българския модел. Те с МОТ искат да създадат подобен модел. На Хърватска миналият ден изпратихме документите. И само още нещо. Словения постави като цел създаване на такъв Съвет, постави тази цел в своята национална програма за реформи - до 2020 година. Това може да се види в официалният сайт на националната програма за реформи на Словения.

И не на последно място, мисля, че тази година, 2010-та, а и 2011-та също, заедно с много трудните и сериозни проблеми в страната, с безспорното напрежение, което съществува, беше година, която доказа, че в този Съвет, в този формат, има консенсус и сътрудничество между ключовите партньори - работодатели, синдикати и трети сектор.

Защо го казвам, господин председател? Аз също съм член на Европейския Икономически и социален комитет, както и моите колеги. От осем-девет години, мисля, че аз също много внимателно наблюдавам и участвам в европейския дебат и консултации по линия на Съветите. В момента има една много сериозна тревога в Брюксел. Тревога за отстъпление в Румъния и Унгария. Имайте предвид, че България е първата страна от дванайсетте нови страни-членки, която създаде Икономически и социален съвет. Няма страна такава, аз когато говорих за бенчмарк не броя останалите 11 страни. Колкото и странно да ви звучи, ние имаме друг тип национално самочувствие. По линия на Съветите. След нас унгарците приеха две години по-късно закон и тръгнаха да създават този Съвет. Румънците - също. В момента проблемът е много сериозен - и в Румъния, и в Унгария, на най-високо място - в Брюксел. Съвсем дипломатично ни подсказаха, че България остава единствената страна, която следва модела на Европейския комитет и те ще подкрепят всяка стъпка за България. Румъния прави крачка назад, променя си Кодекса на труда, изолира социалния диалог и партньорството. Унгария също има подобна стъпка.

И тук искам да ви кажа, когато говоря за консенсус и сътрудничество, за ролята и мястото на социалните партньори и на всички тези хора, които може би и вие познавате от едната страна, от страната на социалния диалог, за тяхното, наистина, достойно /набляга на достойно/ национално поведение на европейско ниво. Просто, трябва да ви кажа колко е неприятно, когато на европейско ниво ние слушаме нашите румънски и унгарски колеги, атакувайки и хулейки собствените си правителства и Парламенти, за отстъпление на социалния диалог пред Комисия и т.н. До този момент, аз тук в момента, аз съм осем години и половина, пак казвам, с участие, няма български представител от синдикати, от преподаватели, от трети сектор, независимо от сложните взаимоотношения, които са в България, който да е направил дори един малък знак срещу своята страна, срещу своето правителство, срещу своя Парламент, независимо кой я управлява тази страна.

Мисля, че това е друг ефект и достойнство на този Съвет, който така или иначе трябва да бъде оценен.

Също така, и приключвам, за да дам възможността на други мои колеги да кажат по няколко думи, казах и завършвам. Нашият модел, българският модел е единственият модел, който е най-близък до Европейския икономически и социален комитет, с две предимства за българския модел. В Европейския комитет има три групи: работодатели, синдикати и трети сектор - както при нас, няма правителство. Но трите групи, все пак, не са все пак равен брой членове. Тъй като правителствата решават представителството. Съгласно българския закон представителството тук е заковано. Това е нашето предимство - 12/12/12.

Второ, в Европейския комитет има възможност с падащ кворум да се приемат становища, дори и с 50 души в залата от 360; по нашия Закон становище се приема само с минимум три четвърти, забележете - 75 % от гласовете! Не е възможно две групи да направят комбинация срещу три групи! Това беше другият момент, може би, който създаде необходимият компромис и консенсус. Защото, ако няма тази солидарност и разбиране, нещата са съвсем различни.

И финализирам. На 10 декември 2003 г., в десет часа, в зала 10 на Националния дворец на културата, се събрахме и стартирахме Българския икономически и социален съвет. Мога да кажа, че тръгнахме от улицата, тук е и господин Лазар Лазаров, който е един от хората, който помагаше в администрацията. Първият офис беше едно кафе, тук отсреща точно, където е "Кентъки Фрайдчикън" - там се събирахме. Бяхме по улицата. Бяхме доста време на улицата, буквално. Въпреки всичко това, на петата година, Икономическият и социалния съвет и Европейския икономически и социален комитет председателствахме цялата мрежа на икономическите и социални съвети в Европейския съюз.

Същевременно, на 10-ти декември тази година, в събота, всички вие ще получите покани, в събота, в десет часа, в зала номер десет, ние ще отчетем една добра годишнина - осем години от създаването на Българския икономически и социален съвет. Защо казвам това? Защото, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, през този период България беше посетена и то не еднократно, от всички президенти на Европейския икономически и социален комитет. Те са пет, включая настоящия. Ние отпратихме официална покана. С голямо удовлетворение трябва да ви кажа, че на 10-ти декември, 2011-та година, в десет часа, в зала номер десет на НДК, ще бъдат всичките пет президенти на Европейския икономически и социален комитет, включая и бъдещия президент Анри Малос, който е ясен. Шест Президенти на Европейския икономически комитет ще бъдат в България!

Това е някакъв резултат. Моля ви, не го приемайте като някакъв знак, мой персонален, или на моите колеги. Аз винаги съм казвал, че този Съвет е едно много крехко, красиво и ценно създание. Но красивите, крехки създания се рушат много бързо. Когато говоря аз за консенсус, когато говоря, наистина, за този стил, който се въведе между нас, тук са и моите партньори, и вие знаете, че аз, ако не говоря, нещо, което не е така, Димитър Манолов или Константин Тренчев, или който и да е, няма да го премълчат. Наистина, създаде се нещо, но това нещо винаги може много лесно да се разруши. Аз мисля, че това нещо се създаде благодарение на един друг начин на взаимоотношения, който се създаде в нашия Съвет, но не мога да не подчертая, не защото съм във висшия орган на държавната власт в България, че това красиво, хубаво, ценно нещо се създаде в България, защото имаше, има и съм убеден, че трябва да има необходимата подкрепа. Ние работихме, и работим, вече с трети Парламент, с трето българско правителство. Вярно е, имало е малко по-критични моменти от време навреме, това е нормално, но сериозен проблем в нашите взаимоотношения никога не е имало. Мисля, че това е ценното, което ни доведе до тук. Мисля, че това е нещото, което и Брюксел наблюдава. Мисля, че това е нещото, което достатъчно в нас създава национална гордост. И аз, наистина, ви казвам съвсем откровено, че в Брюксел, на ниво Европейски съюз, аз и моите колеги се чувстваме с много по-голямо самочувствие от останалите единадесет страни-членки и от две трети от старите страни-членки по отношение на това, което е България от гледна точка на своя Икономически и социален съвет.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Дулевски.
Преди да дам думата на Вашите колеги, на членовете на Икономическия и социален съвет и на Вашия заместник, тук виждам само един, мога да Ви уверя, че от страна на Комисията по труда и социалната политика високо оценяваме Вашата работа. И аз лично, на мен ми е изключително интересно и полезно, когато получавам становища и анализи от Ваша страна... За съжаление, може би, това може би е като самокритика, говоря като цяло за Парламента, не всички предложения и голяма част от предложенията, не намират място в Пленарна зала.

Но това, което ми направи впечатление във Вашия отчет за 2010-та година е този нов раздел, спрямо предишните отчети, е отчитането и препоръките и предложенията на Икономическия и социален съвет в трети политики. Искрено се надявам, че за в бъдеще, ще се вслушаме все повече във Вашите предложения, тъй като те са, направо мога да го кажа, изцяло приложими и не смятам, че трябва да има две мнения по въпроса, относно тяхното прилагане. Казвам го, защото този консенсус респектира, аз лично Ви завиждам, който го имате. И както взимате решенията.

Надявам се в бъдеще, така и в Комисията по труда и социална политика и в Парламента, когато става въпрос за изключително важни политики, да имаме необходимия консенсус. За съжаление, много трудно го постигаме, но в Комисията, особено ми прави впечатление, че когато става въпрос за политика, която директно касае хората, смятам, че единодушно взимаме решенията.

Но, все пак, трябва да помислим за в бъдеще за по-добър синхрон между Комисията и Икономическия и социален съвет.

Не е достатъчно, може би, само да получаваме Ваши анализи и становища, и препоръки. Надявам се, разбира се, с Ваши коректни конкретни предложения, а и от страна на народните представители, в бъдеще, в следващите години, и през тази година, да имаме повече съвместни действия, или направо да имаме съвместни действия каквито досега не сме имали

Но, да дам думата, може би, на Вашия заместник-председател, или на членовете на Икономическия и социален съвет, ако желаят, разбира се... Заповядайте, господин Стоев.

проф. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ:
Първа група е работодателите, синдикатите отстъпват на...първа, първа, защото по закон е така, не че някой е ...

ГЕОРГИ СТОЕВ:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа!
Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като голяма част от нещата бяха изказани твърде красноречиво от господин Дулевски.

Действително, работата на Съвета през последните години беше интересна за всички нас. И се постигна един уникален екип, който работи и в консенсус, въпреки различията и въпреки честите противоречия и спорове, които имаме помежду си. Но крайният резултат е добър не само за Съвета, добър е за дейността на всички институции.

И само в подкрепа на повишената роля, която изтъкна господин Дулевски на българския Икономически и социален съвет в Европа, мога да споделя, че през последната година, бяхме поканени в много работни групи. Нашите представители са включени в редица важни ключови работни групи: както в групата за транспорт и инфраструктура, така и във външна политика, така и в индустриално развитие... И мога да ви кажа, че приносът ни, в общите становища на Икономическия и социален комитет е вече доста голям. И това, което може да бъде, просто, едно предложение отправям, което може да бъде и тема за бъдещата среща и дискусия - имаме доста покани на ниво регионални, за оказване помощ в регионален мащаб на държавите, които са кандидатки за Европейския съюз - Сърбия, Македония и в много от конференциите, на които на експертно ниво, и даже на политическо ниво, се усеща липсата на представители на нашия Парламент, и тук, според мен, е мястото където бихме могли да намерим една обща платформа, тъй като голяма част тези участия се финансират от Европейската комисия. И участието в една конференция, освен че не коства нищо на бюджета на Парламента, но тя може да допринесе и за повишаването на имиджа и на нашето присъствие в региона, което, според мен, е важно.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Стоев.
Господин Манолов, заповядайте.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Господин председателю, наистина, не са много нещата, които могат да бъдат добавени след казаното от председателя господин Дулевски.

Аз съм в една по-специална позиция тук между всички стояли, тъй като с лекота може да бъде доказано, че първия инициатор за създаването на този Икономически и социален съвет беше Конфедерацията на труда "Подкрепа". Има документи, просто...

Нашата идея дойде, когато ние се запознахме с дейността на Френския икономически и социален комитет. Имахме късмета, може би, тъй като по онова време не можехме да подреждаме приоритетите си както искаме, заради незнание. Френският икономически и социален комитет в Република Франция е четвъртата по значимост институция. Четвъртата по значимост! Тогава ние си дадохме ясна сметка, че това, което вършехме в България, на онзи етап на развитие на взаимоотношенията, да го кажа на общогражданското общество и властите, не затваря целият кръг от изслушване на становища. Значи, ние бяхме затворили дейността си в националната система на тристранното сътрудничество, както и да се е наричала тя през годините. И оттам нататък ни беше невъзможно, тъй като нямахме нито опит, нито институции, да погледнем какво се случва.

Ще прескоча няколко етапа и ще започна оттам, когато вече беше създаден Икономическият и социален съвет. Диалог не е точната дума, тъй като в него участват най-малкото три ситуирани страни, а едната от тях е много разнопосочна - тази на така наречения "трети сектор", но да кажем грубо, там са десет вида представители, в третия вид, плюс синдикатите и работодателите, това са дванайсет погледа върху всеки проблем, с който се занимаваме. И този механизъм позволява всичко, по което ние работим, да бъде гледано от най-различни ъгли, да бъдат отразявани най-различни интереси. А и това, което каза професор Дулевски, че решенията се взимат с три четвърти /съгласие/, дава възможността да не бъде изключвана нито една от групите, които участват вътре. Както той спомена, нито едни две групи не могат да се сговорят срещу третата, нещо, което е ежедневна практика в Европейския икономически и социален комитет, който приема своите решения с обикновено мнозинство от половината гласове. Там е ежедневна практика, признавам го, тъй като съм участник в това, втора и трета група да се сговаряме срещу първа. /от залата подхвърлят "или обратното..."/ Това е нещо, което признавам, снижава качеството на свършената работа. По някой път я фрагментира. По някой път я прави по-пристрастна, не достатъчно обективна. И това в Българския Съвет, обаче, няма как да се случи. В българския Икономически и социален съвет, сме спорили за запетайка, за думичка, за точка, за точка и запетайка, за да постигнем, в крайна сметка, приемливия консенсус, защото по същество, това си е консенсус.

Нещо друго искам да кажа, отново, правейки паралел, между нашия Съвет и Европейския. Аз често пъти, за да критикувам българската действителност в България, казвам че живеем в два паралелни европейски съюза. Един, който виждам в Брюксел и друг, който виждам тук, от България, и това най-често не е в полза на България. Но, ако сравняваме системите за граждански диалог, нещата са подредени по точно обратния начин. Качеството на становищата на Българския икономически и социален съвет превъзхожда в пъти /набляга на пъти/, в пъти!, превъзхожда качеството на становищата на Европейския икономически и социален комитет! Всеки, който си направи труда да отвори, да сравни становища по сходни теми, ще види каква е разликата. Аз често пъти съм си позволявал да критикувам това, което ние правим, защото ми се струва, понякога, че отиваме твърде надалеч в академичната част, но към момента нещата са такива. Нашите становища в пъти превъзхождат тези на Европейския икономически и социален комитет.

И за да не ви отнемам много време, за да завърша, нещата, за които говоря. Тук скоро ми се наложи да участвам в едно телевизионно предаване, в което спореха представители на управляващите и на опозицията. Аз, някак си, се озовах, не бих казал точно в ролята на рефер, но на такъв човек - от страни, който ... не беше и целта да балансирам, но няма как, моята позиция в някои неща е съгласна с едните, в друга - с другите... Ако, вие когато работите по някакви теми, дори без да работите по тях, но четете становището на Европейския икономически и социален комитет, вие ще видите вътре един много обективен поглед на нещата. Аз не искам да оспорвам вие да имате своите политически пристрастия - обратното, вие трябва да ги имате, защото такъв е демократичният механизъм, по който ние работим. Някъде в тези становища, по някой път, може да мернете средния път. Който също не бива да бъде пренебрегван, най-малкото като информация.

Професор Дулевски не го чух ясно да подчертае това, че българският Икономически и социален комитет председателстваше Асамблеята на Източно-европейските икономически и социални комитети на целия Европейски съюз. Едно изключително важно признание. В много от страните от Централна и Източна Европа има такива институции, които се наричат "Икономически и социален комитет" и механично са попаднали в тази група, но те не са такива, те са /нещо като/ нашите Тристранни съвети и там висят във въздуха. Ние сме, като държава, в този смисъл сме далеч преди всички останали, държа дебело да го подчертая. И още веднъж казвам: макар и дванайсет, три по дванайсет групи - 36 човека, и някакъв ..., извинявам се за така по-обикновения израз, смешен административен състав, с който чудеса се правят, за да се случват нещата, давам си сметка, не го разбирайте като пледиране да се увеличава и т.н., справяме се някак си, но качеството е твърде високо. Може би защото съм разсъждавал и съм се питал как стигнахме дотам, може би защото в началото по стечение на обстоятелствата ние бяхме привлекли много хора от научните среди. И те, като че ли дадоха една посока на нашата работа по-академично. Но фактът е такъв, ще продължаваме да работим, стига да има кой да чете.

И накрая, един призив към вас. Вие сте институция, която имате право да искате от нас становища и да ни сезирате по определени въпроси. Може би пък, някой път, когато дебатът между вас стане по-труден, и по-завързан, няма да е като че ли излишно да поискате становище на Съвета, чрез председателя, да, за да видите, все пак, някакъв напълно обективен... Аз ви казвам, защото то няма как да бъде иначе... Когато имаме три четвърти..., изискване за три четвърти съгласие, няма как да бъде погледнато едностранчиво какъвто и да било проблем. Така че, моят апел е - ползвайте капацитетът на тази институция напълно свободно, вие, така или иначе, като Народно събрание, го плащате...
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз, господин Манолов.
Господин Захариев, заповядайте.

ПЛАМЕН ЗАХАРИЕВ:
Благодаря, господин председател!
Ще бъда много кратък.
Както се казва, искам да благодаря на законодателя, че даде възможност неправителственият сектор да бъде представен в, наистина, тази сложна конфигурация - Икономическия и социален съвет на България. Наистина, от осем години и половина, за съжаление, близо два мандата, ние бяхме много слабо представени, тъй като нямаше много голям интерес от неправителствения сектор. Но сега, в момента, неправителственият сектор е много силно и много мощно представен в Икономическия и социален съвет. И, наистина, успяваме, както казаха и председателя, и господин Манолов, и колегата, да участваме активно в проправянето на политиките на Икономическия и социален съвет. И, наистина, благодаря на законодателя, че за първи път, неправителственият сектор има възможност да бъде чут и естествено, да участва активно в работата на Икономическия и социален съвет.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Захариев.
Господин Попов, Вие желаете ли да вземете отношение от страна на Министерството на труда и социалната политика? Заповядайте...

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПОПОВ:
С удоволствие...
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Дулевски!
Уважаеми колеги!
За нас, в Министерството на труда и социалната политика приноса на Икономическия и социален съвет е безспорен. Ние ползваме редовно възможността да консултираме определени свои подходи с Икономическия и социален съвет. Както и с интерес анализираме техните становища.

Бих искал да дам още един нюанс, че ние разглеждаме Икономическия и социален съвет не само като институционализирана форма, може би правилната дума е, на граждански диалог, защото той не е социален по същността си, но също така и като източник на становища с дълбочинна експертиза. Изключително голяма рядкост е да се съчетаят някъде тези два елемента в рамките на една формализирана структура, т.е. граждански диалог, плюс дълбочинна експертиза.

В принос на това, което казвам, бих искал да споделя с вас, че само през миналата година, около двайсет предложения и препоръки на Икономическия и социален съвет в областта на пазара на труда са намерили приложение във формирането на активната политика на пазара на труда. Той е за нас партньорство и коректив Икономическия и социален съвет, е действаща форма на взаимодействия.

В допълнение бих искал да кажа, че от доклада е видно, че през последните години Икономическият и социален съвет се е утвърдил като организация, която има авторитет не само в национален мащаб, защото, безспорно, становищата на Икономическия и социален съвет имат съответната чуваемост и в обществото, и в изпълнителната власт. Поне доколкото на мен ми е известно, включително, и не само в рамките на Министерството на труда и социалната политика, тъй като ние сме само един от потребителите на експертиза. Но също така и в релевантните европейски структури. Самите ние сме имали възможност да участваме в събития с партньори на Българския икономически и социален съвет, организирани тук в България, за което бих искал да благодаря от страна на министъра на труда и социалната политика за винаги активната и последователно защитаваща националните интереси позиция на българския Икономически и социален съвет.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз, господин заместник-министър...
Други изказвания?
Господа народни представители?
Имате думата, госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Уважаеми професор Дулевски!
Господин Манолов, Захариев, Стоев!
Ние високо оценяваме Вашата активност, вече в този близо двугодишен период, имаме възможност да работим съвместно с Вас. Това е една структура, която доказа, че действително работи. И може да бъде пример за подражание. Прави впечатление високата активност от Ваша страна по важни икономически и социални проблеми и със свързани със социалното законодателство, чрез дадените становища, мнения експертни, организираните "кръгли маси", дискусии... Също така искам да добавя, че ние четем Вашите становища и мнения и част от тях, действително, както каза и господин Попов, са намерили предложение в законодателството, изключително сте ни полезни в тази насока.

Искам да благодаря, от името на всички народни представители от ГЕРБ, за помощта, за експертната помощ, която ни оказвате. Пожелавам ви успех и се надявам на съвместно сътрудничество и занапред...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Други народни представители?
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Господин Дулевски!
Колеги, гости!
Не знам дали точно ние трябва да говорим на тема Икономически и социален съвет, защото, заедно с правителството, ние сме извън този Икономически и социален съвет. Отварям една скоба: това никак не е случайно. Икономическият и социален съвет е генератор на идеи. Генератор на консенсусни решения и предложения. Понеже сме в Комисия по труда и социална политика, в сферата на социалната политика най-трайните решения са консенсусните решения, защото други решения предизвикват противопоставяне и конфронтация и много трудно остават трайни следи в съответната секторна политика.

Казвам всичко това, защото на практика, правителството и Народното събрание са, да не го кажа с тази купешка дума бенефициенти, ами консуматори на идеи, които генерира Икономическият и социален съвет. Тези три сектора, които са представени там, действително, в условия на сериозна дискусия, диалог и консултации предлагат решения, които особено в условия на криза, решенията, които бяха свързани с антикризисните мерки, стъпиха, ако не изцяло, на Вашата резолюция и Вашето становище по отношение на антикризисните мерки. Нещо, което няма как да бъде отречено. Друг е въпросът, как част от тях са изпълнени. И още по-друг е въпросът как и с какви инструменти Икономическият и социален съвет може да проконтролира до каква степен на надеждност Вашите предложения и резолюции намират място в съответните национални политики.

Понеже тук бяха казани доста неща за това, как беше структуриран, по коя идея, никой не може да отрече активната роля на Конфедерацията на труда "Подкрепа" като идеен генератор за създаването на Икономическия и социален съвет... Но понеже сме в Комисията по труда и социалната политика, аз искам да подчертая и факта, че 39-тият Парламент, да не сбъркам, прие закона за Икономическия и социален съвет, който закон стана законодателната база за структуриране на самия Съвет. Така или иначе, ние във ваше лице, и вие в наше лице, надявам се, виждате партньори. И не само в национален мащаб, а и в европейски мащаб, вие се развихте като един национален модел на гражданския диалог, който има не само вече национални, но и европейски параметри. И нашето желание е, да продължите в тази посока, пък ако ние нещо можем да помогнем, мисля че колегите ще ме подкрепят, няма никакъв проблем да помогнем, за да може нещата да вървят както досега и още по-добре.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Други изказвания? Други народни представители? Няма.... Да благодарим тогава на господин Лалко Дулевски, заповядайте.

проф. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ:
За малко само, извинявам се, че вземам думата, просто, се чувствам длъжен да кажа няколко думи. Благодаря на всички от Комисията за отношението, за оценката. Мисля, че се чувстваме малко неудобно дори, защото ние знаем, вътрешно, че има доста неща, които можем да свършим, трябва да свършим... Знаем проблемите си и лично мисля, че се чувстваме малко неудобно при такива хубави оценки. Те задължават изключително много, наистина.

Ние предлагаме това, наистина, като знак, сега мога да го кажа. Не започнах със Социалната комисия, тъй като сме тук точно в тази Комисия. Сега мога да го кажа, че наистина, ако ние сме имали партньори активни досега, това винаги е била Комисията по труда и социалната политика. И тук, разбира се, ще се обърна, ако ми позволите, и към доктор Адемов, като към един човек който, и с който винаги сме работили, говоря като председател на Комисията го виждам /връщам назад лентата/ и неговото разбиране, въобще, за процеса и за този консенсус, който трябваше да се случи... С всички членове на Комисията аз съм работил три мандата, трети мандат с Комисията. Както и с Министерството на труда и социалната политика - не защото тук е господин Попов, но така се случи, че нашите активни партньори от Парламента е Комисията по труда и социална политика и Министерството на труда и социалната политика и понякога, дори ни бъркат, господин председател. Точно, може би, поради това, някои казват Социално икономически съвет, а не Икономически и социален съвет.

В тази връзка аз бих предложил две неща, слушайки дебата и намеренията. Наистина, няма да скрия сега, консенсусът е доста трудно нещо и при нас. Не искам да отварям кухнята, ще ви каже и господин Манолов, ще ви каже и господин Стоев, какво се случва понякога между работодатели и синдикати особено, но положителното при нас е, че ние не изваждаме кухнята си навън. И всичко остава вътре в залата. И от залата излиза само нашият резултат. Просто, нямаме този стил да си вадим кухнята навън, и да създаваме поредната емоция, обществена , политическа, медийна и т.н. И важното е, че резултатът се постига.

Второ, аз бих предложил, господин председател, освен механизмът на становищата, защото становищата не са и лек път, стигането по тях на консенсус иска много време, много ми се иска, ние също можем да предложим, да използваме друга форма - неформална форма. Ако искате, когато проблемите са доста щекотливи, при закрити врати, а след това, говоря основно при закрити, а след това - обявяване на медиите, като пресконференции, какво се случа в консултацията, ако искате на отворени врати, струва ми се, че можем да намерим едни текущи форми за едни регулярни консултации-срещи.

Ще има два ефекта. Първо, Вие ще чуете от нас съвсем откровено, съвсем откровено, не толкова от мен, а от партньорите, какво е тяхното чувство, какво се случва в тази страна и накъде тя трябва да върви с решения.
Второ, вие ще чуете от нас много откровено и точно какво се случва на европейското ниво, според нас, като отношение и накъде трябва да вървим. И другото нещо, най-добрата енергия, която е, разбира се, тук това би трябвало да бъде може би с участие може би и на представители на Министерството на труда и социалната политика, за нас е много важно - и това е липсата при нас, за нас, на информация. Ние нямаме сигнал за нашата национална позиция по проблеми. Ако ние като представители, ние четиримата..., имайте предвид, че дванайсет от членовете на Европейския комитет - българските, десет от дванайсетте са членове на Националния икономически и социален съвет. Там се дебатират проблеми. Европейският комитет има задължение - в Комисията, Парламента и Съвета всяко едно решение се вкарва предварително там. Ние трябва да вземем отношение. За нас е важно да знаем националната позиция каква е, за да я защитаваме. Може би е хубаво, периодично, да съгласуваме всичко това, за да вървим като един тим. И да играем в добрия смисъл на думата, за тая страна, по различни канали.
И от тази гледна точка, от тази гледна точка, ние също сме готови, да домакинстваме, имаме голяма зала, хубава зала, да домакинстваме и да поканим уважаваната Комисия в нашата зала; единственият проблем е, че няма път - трябва да се мине през тротоар. Но това не е проблем, минават всички. Спокойно е. Ако искате да съгласуваме един проблем, един проблем и наистина, съвсем открито да поговорим, да се консултираме, да чуете и вие какво мислят всички основни представители в даден мащаб от Съвета, в даден формат, с членовете на Комисията. И ако е нужно становище, тогава да вървим към становище. Мисля, че има достатъчно проблеми, които ще съгласуваме.

Благодаря ви, наистина, още веднъж, и се надявам, че, наистина, тази добра комуникация, вече ще завърши с изчистване на определени позиции, създаване на единни позиции, за което ние изключително много държим и желаем да има страната.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Дулевски.
Благодаря за направения Отчет и за изказаните мнения, за свободната дискусия. Мога да Ви уверя, че Отчетът се подкрепя с консенсус от Комисията по труда и социалната политика. И в близко бъдеще се надявам да има отворен диалог, директен диалог, тъй като проблемите са много, проблемите са сериозни и не е необходимо, може би по тази ... в кавички да я наречем "бюрократична процедура", по която можем да загубим малко време, която си е законова, но по-скоро да има как да кажа, директен, свободен диалог, за да вървят нещата по-бързо в този изключително динамичен свят... Още благодаря на Вас, на Вашите колеги и на всички членове на Икономическия съвет, на господин Попов и до нови срещи... Всичко най-хубаво, до нови срещи. Благодаря ви...


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По дневния ред, колеги, преминаваме по точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Михаил Миков и група народни представители.

Аз ще представя законопроекта, тъй като съм един от вносителите.... Законопроектът, колеги, накратко, целта на Законопроекта е да се създадат улеснения за упражняване право на избор на хора с увреждания, тъй като с последните изменения, според нас, се ограничава правото на свободен избор на хората с увреждания, тъй като се предлага, едва ли не, единствено хората, които имат увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението, с представен документ от ТЕЛК и НЕЛК, да имат право на придружител при гласуване...

А и предлагаме да се върне старият текст - т.е. да обхваща по-широк кръг от хора с увреждания, т.е. хора с физическо увреждане. Защо го предлагаме? Тъй като човек, примерно, който е болен от паркинсон, например, какво правим с него. Дефакто той няма увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението - на него му трепери ръката, как ще гласува този човек? И второто, което е - предлагаме, също така да отпадне представянето на копие от документ от ТЕЛК и НЕЛК. Не разбираме защо примерно, комисията - избирателната комисия, като какъв орган и ще има ли достатъчно медицинска експертиза, за да прецени дали един човек може да го допусне да гласува с придружител или не? Така че, смятаме, да се върне старият запис на Изборния кодекс, тъй като голяма част от хората ще бъдат лишени от правото на гласуване.

Това е накратко. Който желае, имате думата. Заповядайте.
Госпожо Петрова, заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Господин Стойнев!
Аз искам да взема думата във връзка с вашите промени.
Първо, в чл. 203-ти вие предлагате да се върне едно старо понятие "физическо увреждане", в което, предполагам, че много добре знаете, отдавна вече такъв термин не се използва. А се използва "на лице с увреждане". А ние сме се съобразили с това, и затова в този член е записано: увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението. Това е правилният термин, това е терминът, който е залегнал и в Закона за местните избори. Това беше и в Закона за изборите за народен представител, но който ние го отменихме, също, така че това е терминът, който ние държим да бъде използван оттук нататък, той е за лица с увреждания. Това е първото.

Второто, както вие казахте, ние сме дали възможност, затова и новата алинея втора в чл. 204-ти, че когато избирателят е с увреждане, по изключение, с решение на Комисията може да се допусне да гласуват. Първо, нека да кажем, че тези правила за гласуване с придружител ясно и конкретно са дадени, във връзка с нарушенията, които бяха в изборния процес в предходните избори. Имаше лица, които, привидно казаха, че не могат да виждат, имат някакъв проблем, освен това също и хора, които бяха допускани да гласуват с придружител, без никакви решения на ТЕЛК, без да се види какво им е заболяването; имаше случаи, особено в ромските махали, поне от регионите, в които аз съм била и от там е моят опит, в които масово, около 40-50 човека бяха придружавани от един ... от едно лице, който им беше придружител, и по същият този начин, без необходимите документи, те успяваха да гласуват. И в тази връзка, ние дори сме включили и един нов параграф пети, в който е това, че неграмотността не е основание за гласуване с придружител. Защото това беше едно от основните им основания да гласуват така.

Важното е, което добавяме също, че едно такова лице с решение на ТЕЛК може да бъде само... т.е. едно лице може да придружава двама избиратели, за което допълнително ще се разписва в списък. Смятаме, че правилата, записани по Изборния кодекс, са много добре уточнени. Също даваме право и за гласуване в подвижна изборна урна на тези лица. Така че, моля да се съобразите с приетите правила в Изборния кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Може ли само да ми кажете какво означава "трайно увреждане на опорно-двигателния апарат", увреждане на опорно-двигателния апарат, не трайно... Какво означава увреждане на опорно-двигателния апарат?! И в кой закон, в коя наука е казано това нещо. Ако имаш фрактура, ако имаш счупване, това увреждане ли е на опорно-двигателния апарат?!

ВЯРА ПЕТРОВА:
Аз, лично, не съм лекар. Предполагам, че имаме лекари тук, които могат да уточнят, но затова си има комисии на ТЕЛК, комисии на НЕЛК. Които издават съответния документ.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Комисии на ТЕЛК и на НЕЛК издават експертно решение за степен на намалена работоспособност. Степента на намалената работоспособност, за да бъде увреждането трайно, трябва да бъде над 50 %. Вие за кои увреждания говорите в момента? За тези над 50 % , над 71 %, над 91 %, за кои говорите? Къде е казано това!

ВЯРА ПЕТРОВА:
Значи, тук изрично е уточнено: когато има документ на ТЕЛК или на НЕЛК. Удостоверяващ увреждането. Ние не обясняваме ... Това не е проблем, след като си има това решение на ТЕЛК, той има право на придружител! Тук не коментираме дали има 10, 20 или 70 % увреждане. Въпросът е да има този документ на ТЕЛК!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре, разбирам Ви. Само един въпрос. А какво правим с тези 1600 човека, които в момента чакат да бъдат освидетелствани за ТЕЛК? Какво?

ВЯРА ПЕТРОВА:
За това е дадена възможността в алинея втора - комисията да реши.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Но там пише: по изключение! /набляга/ Защо по изключение? Какво означава "по изключение"...

ВЯРА ПЕТРОВА:
Комисията е създадена от достатъчно членове от различни партии. И когато дойде един човек, както Вие обяснихте, паркинсоник, който се вижда, примерно, че му трепери ръката, но съответно не е минал още на ТЕЛК, както Вие казвате и няма съответното свидетелство, нормално е и комисията да го пусне да гласува с придружител! Това е видимо.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Така. А какво правим, ако примерно, аз съм работник и съм си счупил двете ръце? И нямам свидетелство за ТЕЛК и НЕЛК и отивам в комисията, комисията ще ме пусне ли да гласувам?

ВЯРА ПЕТРОВА:
Ще бъдете в болница и ще си поискате урна, подвижна...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Не, не...
Госпожо Богданова, заповядайте.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Уважаеми колеги, аз се опасявам от това, че ние рискуваме да изпаднем в глупав разговор, който не отива на парламентарна комисия и то социална...Аз си давам сметка, че всеки текст, на всеки закон, може да бъде прочетен политически, т.е. партийно, извинявайте, и това вероятно е понятно... Ние не сме орган, който работи с консенсус... Може да бъде четен законодателно, но може да бъде четен и политически, дотолкова, до колкото носи политически знаци. Но това вече е наш общ проблем. Аз съм за това да бъде дисциплиниран изборния процес. Тогава когато, обаче, желанието да бъде дисциплиниран ограничава нечии права, защото, видите ли, ние не сме уредили възможен казус, ние с вас, извинявайте, сме грешни пред всеки един български гражданин, за когото сте прочели закона спорно.

Има една група български граждани, на които, точно тази Комисия не й отива да коментира възможностите им да дават демократично гласа си. Прави бяха и д-р Адемов, и Драго Станев, поставяйки тези въпроси аз ще се пазя от това да вляза в терминологичен спор, защото не е сериозно. Но знам много добре, и вие би трябвало да знаете, защото твърдите, че познавате начина, по който се правят избори, какво се случва тогава, когато на този човек, който вие, колега,съветвате да излезе от болницата, а той би могъл да си е вкъщи, една комисия, в едно село, там хората се познават, в края на краищата знаят, че той гласува точно за ГЕРБ или гласува за БСП,... не, не, не, ... откаже да му предостави гласуване, понеже медицински е твърде грамотна, според всички ни, правото да гласува! Кои сме ние, че ще му ограничим правото на човека, не стига, че той има реален проблем! Вие твърдите ли, че тогава, когато сте пунктиализирали един термин, който вие твърдите, че е коректен, защото е уреден в закон и приет от Народното събрание, аз твърдя, че той винаги може да бъде спорен, защото ограничава възможен тип заболявания, че всичко останало трябва да бъде оставено на една секционна комисия, която колкото и да е коректна, извинявайте, не може да се произнася грамотно по един или друг казус! Защо решихме, че точно това е тази група от населението, на която ние трябва изрично, с изричен законов регламент да уреждаме ограничение на правата... Мисля, че има практика, тази практика може да бъде регулирана. И законът едва ли е най-доброто решение тук, с възможност да създаваме дисциплина у хора, които имат проблеми. При условие, че държавата им е длъжница в едни определени случаи, за които тука вие коректно говорите.

Казвам това, защото за мене спорът дълбоко не е медицински, спорът дълбоко не е друг, той е, всъщност, спор за това, даваме ли на хората, които имат очевиден проблем, правото да гласуват. Ами, като си забрави бабата, извинявайте, някъде документа от ТЕЛК, ние какво, ще я върнем да се дотъркаля до вкъщи ли, да си го вземе обратно?! Или ще я пратим някъде да го снима, защото трябва да си остави оригинала иначе в секционната комисия?! Ама вижте, живият живот не може да бъде регулиран с ограничения! Наберете навсякъде ксерокси и ги снимайте! Недейте, вижте, ще изпаднем в глупава ситуация. Аз не желая да изпадна в тази ситуация! Така не се гарантират прецизност, коректност, ако щете истинност на изборите! Не е това проблемът.
И за съжаление, ще бъдат сложени в най-неблагоприятно, ако щете унизително, положение хора, които не го заслужават, които даже не ги интересува нашата смешна дискусия. Съжалявам. Така че, аз ще подкрепя проекта, не просто, защото е внесен от мои колеги. А защото има смисъл понякога и законодателят да излезе извън собствената си емоция и дисциплина и да погледне на света такъв, какъвто е. И да сме наясно, че ние трябва да гарантираме демокрация, в края на краищата, в България, в рамките на действащ закон, който не би трябвало да ограничава, а да поощрява подобен тип поведение. И да го направим граждански чисто. Не е лесно занятие, но това е общата ни кауза, не другата. Приключих.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Доктор Михайлов, заповядайте.
д-р СВЕТОСЛАВ МИХАЙЛОВ:
Конкретно, на Вашето притеснение, доктор Адемов, за нуждата от придружител, то това се упоменава изрично в протокола на ТЕЛК или на НЕЛК. По-малкият процент нетрудоспособност, който е установен от съответната комисия, означава, че съответният пациент е в състояние да гласува. Веднага ... Ами нали има протоколи?! И ви уверявам, че всеки пациент, който дори само веднъж е минал на ТЕЛК, има достатъчно копия. Аз постоянно работя с такива пациенти.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Твърдиш, че в експертно решение трябва да пише: "с придружител", така ли?

д-р СВЕТОСЛАВ МИХАЙЛОВ:
Когато има ...Чакайте, вие от кога не сте гледали протокола? Там пише еди колко си процента. Вие сте ги писали, ама кога?! Там изрично си пише, примерно, 90 % с придружител, или 90 % без придружител... Не го лишаваме така...Е, как какво правим?! Нали има съответен текст в закона, съобразяваме се с него. Значи, притеснението, в случая, нашето какво е?! Това ще отвори вратата за нередности по време на изборния ден, уверявам ви в това нещо. Не напразно ви каза госпожа Петрова. Има, един придружител с ЕГН, който многократно е упоменат в протокола, ако изобщо е упоменат коректно? Дайте да си говорим нещата както са си! Ние изобщо не искаме да лишаваме хората от тяхното демократично право на избор. Но искаме точно нередностите да ограничим. Не да го контролираме, това Вие го казвате... /свободни разговори в залата/

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Говорете на микрофона. И по ред, моля ви се...
Добре, но аз искам да ви попитам тогава, преди да дам думата на доктор Костов. Ние не променяме алинея шеста, където един придружител може да придружава не повече от двама избиратели. Така че, по този начин, ще се спират злоупотребите. Какво, как може да ограничим човек, който, възрастен човек, заболял от коксартроза, например, на 86 години примерно, който никога дори не е освидетелстван за ТЕЛК и НЕЛК. Колкото и малко да са тези хора, дефакто вие ги ограничавате, тяхното право на избор. Защо? Защото не са освидетелствани от ТЕЛК или НЕЛК или защото не са си направили нужното копие, защото в едно село няма фотокопирна машина или в самата избирателна секция нямат копирна машина и дефакто той не може да отиде да гласува! Но той не може, той е нужно с придружител да иде, но вие му искате копие от ТЕЛК, а той няма такова нещо! И после той няма право да гласува. Защо да не може да гласува този човек?!

ВЯРА ПЕТРОВА:
Не, значи, като няма НЕЛК, той се води здраво физическо лице, независимо дали е на 86 години!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ама вижте, не всеки се възползва от ТЕЛК и НЕЛК! Какво правим с тези хора, които в момента, около 1600 човека, знаете колко са бавни, тромави, процедурите, значи тези хора ние ги лишаваме от правото им на глас! Защо? Защото не могат да представят документ за ТЕЛК и някъде може да не бъдат допуснати да гласуват с придружител! Но вижте, пък другото, което е, сега ще Ви дам думата, доктор Костов, а примерно приемем другата хипотеза. Вие знаете, в отделните населени места, хората, които взимат документ за ТЕЛК и НЕЛК. Че Вие директно можете тези хора по всякакъв начин, знаейки кои точно са хората, да им повлияете на техния избор!

ВЯРА ПЕТРОВА:
Кой ги знае тези хора?! Значи, ако Вие ги знаете, защото Вие коментирате и точна бройка в момента, от 1600, ние няма как да го знаем, господин Стойнев! Ясно и конкретно е записано в Законопроекта, и в Изборния кодекс - трябва да има документ от ТЕЛК! Никъде не се коментира процент. Ясно и точно е казано. Който има проблем, по изключение, с решение на комисията също може да гласува. Ясно и точно е казано, че има подвижни урни, господин Стойнев... защото, в момента Вие казвате, че сме знаели това или онова...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ама не викайте, моля... Абсолютно, абсолютно...! Вие в момента, за нас, ограничавате свободното им право на избор. Чакайте, спокойно...
Доктор Костов, заповядайте.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги!
Аз съм сериозно раздвоен в оценката си за обсъждания днес законопроект.

От една страна, безспорно, трябва да се направят текстовите замени в член 203, но надали, защото не само заболявания на опорно-двигателната апарат и намаленото до липсващо зрение, предполагат невъзможност да се упражни правото на глас. Но от друга страна, определението "физическо", надали е най-точното.

Що се касае до член 204, аз мисля, че изискването да се представя копие от експертното решение от ТЕЛК и НЕЛК, в значителна степен обективира състоянието на гласоподавателя, относно това възможно ли е той самостоятелно да гласува. Да, наистина. Наистина. Наистина има вероятно една група и тя надали е много малка група хора, които имат заболявания, които биха попречили да гласуват, но те нямат подобен документ. Те не са освидетелствани от ТЕЛК. Други са в процедури на освидетелстване и т.н. Но затова и в началния текст има алинея втора, която позволява по изключение, така че изключенията обуславят правилата.../шеговито/... Секционните комисии, не мога в момента да намеря къде е този абзац, секционните комисии, са със различно политическо представителство, цитирам по памет, да преценяват възможността на гражданина да гласува самостоятелно. ..

Но в текста, който предлагате, като алинея едно на чл. 204, след като не се представя експертно решение от ТЕЛК или НЕЛК, кой определя дали състоянието на гласоподавателя позволява да гласува сам или не? Пак комисията. Няма кой друг. Така че, и в двата случая, има субективизъм. Затова казах, че съм раздвоен в оценката си да се правят тези промени или част от тези промени.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Други народни представители?
Няма.
Колеги, тогава подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, с номер 154 - 01 - 38, внесен на 13-ти април 2011 година от Михаил Миков и група народни представители. Който е за, моля да гласува:
"За" - 5 гласа.
"Въздържали се" - 1 глас.
"Против" - 7 гласа.
Законопроектът не се приема.

С това е изчерпан дневният ред.
Закривам редовното заседание на Комисията по труда и социална политика. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ