П Р О Т О К О Л

---

На 22 юни 2011 година, сряда, от 15.10 часа, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" № 1, в зала № 456. То бе открито и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Светлана Ангелова.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
... Вече имаме кворум..
Уважаеми колеги, изпратен ви е проект на Дневния ред. Предлагам една промяна в проекта на дневния ред, а именно точка трета да стане точка втора. И днешното заседание да протече при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на ГОДИШЕН ОТЧЕТ за ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР за 2010 г., ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и ОТЧЕТ за ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР за 2010 г., № 120 - 00 - 31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2011 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ за РЕШЕНИЕ за ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 102 - 03 - 15, внесен от Министерския съвет на 17.VІ.2011 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ на КОДЕКСА НА ТРУДА, № 154 - 01 - 58, внесен от Емил Йорданов Радев, Вяра Димитрова Петрова и Красимир Петров Петров на 10.VІ.2011 г.

Който е съгласен с така предложения Дневен ред, моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.

Гости на днешното заседание на Комисията са:
- г - н Митко Тодоров - Заместник-министър на културата;
- г - жа Весела Караиванова-Начева - подуправител на Националния осигурителен институт;
- г - жа Валентина Кръстева - Директор в Националния осигурителен институт;
- г - н Емил Мирославов - директор в Министерството на труда и социалната политика;
- г - н Борислав Богоев - Заместник-председател на Комисията за финансов надзор;
- г - жа Калина Хаджинеделчева - Комисия за финансов надзор;
- г - н - Тодор Томов - Конфедерация на независимите синдикати в България;
- г - жа Румяна Георгиева - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България;
- г - н Николай Славчев - Асоциация на индустриалния капитал в България и
- г- н Никола Абаджиев - Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Преминаваме към първа точка от приетия дневен ред. А именно: Годишен Отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов Отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120 - 00 - 31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30.05.2011 година.

Давам думата на господин Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", за да представи Отчетът за дейността, Финансовият отчет и Отчетът за изпълнението на бюджета на Комисията за 2010 година, с фокус върху осигурителния надзор, с оглед функционалната компетентност на Комисията по труда и социалната политика. Заповядайте.

БОРИСЛАВ БОГОЕВ:
Благодаря, уважаема госпожо председателстваща!
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми членове на Комисията!
Първо, искам да извиня господин Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор и господин Джалъзов, който е ресорен заместник-председател, ръководещ управление "Осигурителен надзор", но и двамата са на европейския регулаторен орган, който провежда днес и утре редовно заседание..., на заседание на ЙОПА, затова, аз ще представя съвсем накратко Отчета на Комисията за финансов надзор и изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор.

За нас, като Комисия, и за цялата страна, това беше една динамична година. В национален и международен аспект, която постави пред нас, ръководството на Комисията, редица въпроси, нуждаещи се от бърза и адекватна реакция.
Първо, искам да подчертая, че ние, като нов състав на Комисията, а именно председател с трима заместник-председатели и членове на Комисията, бяхме избрани от Народното събрание в средата на миналата година, на петнадесети, месец юли, даже след средата и бяхме поставени пред предизвикателствата да развием и усъвършенстваме надзорната и контролната дейност върху небанковия финансов сектор в страната. Както и да се адаптираме, разбира се, към процеса на промяна в европейската система за надзор.
Както знаете, от тази година, от средата на година, вече почти всички надзорни функции се поемат от Европейския надзорен орган, по отношение на всички дейности в небанковия финансов сектор в целия Европейски съюз.
Положихме достатъчно усилия да отговорим достойно на отговорностите, които ни бяха гласувани от народните представители и доказателство за това е именно този Отчет, който представяме на Вашето внимание.

За по-голямата яснота, вчера бяха разпратени към вас две презентации. Едната е презентация общо за състоянието на небанковия финансов сектор през 2010 г. и перспективите за неговото развитие, а другата презентация е свързана, именно, с конкретния Отчет за дейността на Комисията за финансов надзор и изпълнението на нейния Бюджет.
Дейността на Комисията за финансов надзор следва да се разглежда в контекста на международните и националните тенденции в развитието на икономиката и международните финансови пазари. Именно за това, в Отчета на институцията е представен подробен анализ за състоянието и динамиката на световните финансови пазари и отражение на тези процеси върху българския небанков сектор.

Световната икономика започва своето възстановяване през 2010 г. и ние всички виждаме белези и сигнали за това. След като, обаче, е преживяла най-голямата следвоенна криза, започна регистрация на положителна посока на развитие на финансовите пазари, растежът, все още, остава съвсем слабо забележим и неравномерен.

В България също се констатираха положителни тенденции, като икономическата активност у нас започна постоянно да се повишава. Но това не касае всички области в развитието на народното ни стопанство. Тези тенденции се отразиха и на небанковия финансов сектор в България, който през 2010 г. започна да се възстановява и според този факт, че глобалната финансова криза, като че ли, вече е свършила. Забавянето, обаче, на икономическата активност оказа негативно влияние върху..., по различно време и в различна степен върху отделните сектори на небанковия финансов сектор у нас, този, който всъщност, Комисията по финансов надзор наблюдава, динамиката на развитие е разнопосочно.
Трайна положителна тенденция се наблюдава при допълнителното пенсионно осигуряване. През 2010 г. бе отчетен ръст на активите на всички пенсионни фондове. При универсалните пенсионни фондове този ръст беше 33.1 %, при професионалните пенсионни фондове - 14.6 %, а при доброволните пенсионни фондове с 6 %. Всичко това, разбира се, е на база тенденцията за повишаване цените на активите, които се търгуват, на различните финансови инструменти, които се търгуват на фондовата борса и финансовите пазари, следствие на това, макар и слабо започнало възстановяване на финансовите пазари.

Капиталовият пазар, като цяло, се възстановява по-бавно, като основните проблеми са ниската ликвидност на българска фондова борса и заниженият приток на нови капитали към регулирания пазар. Всички ние сме наясно, че държава, която, все, още не се намира в европейското валутно пространство, като България, се намира в периферията на интереса на световните инвеститори, така че, докато ние не успеем да привлечем в по-голяма степен портфейлни инвеститори в страната, няма да има повишаване на ликвидността и разбира се, на стойността на активите, които се търгуват на нашите финансови пазари.

През 2010 година капитализацията на фондовата борса се сви с 8.83 % спрямо предходната година, регистрирано бе и понижение на основните борсови индекси: БГ 40 спадна с 2.1 % на годишна база, Софикс с - 15.19 %, БГ-трейд - с 9.81 %. Едновременно с това се наблюдава и положителна тенденция за възстановяване на пазара. Стойността на активите на колективните инвестиционни схеми нарасна с 26.4 % . Забележете, това е по-малко, отколкото с растежа на пенсионните фондове през изминалата година.

При дружествата със специална инвестиционна цел, извършващи секюритизация на недвижими имоти се наблюдава също ръст на активите, макар и в минимален размер с 0.4 %, независимо от продължаващия спад на цените на пазара на недвижими имоти, макар и с по-бавни темпове. Разбира се, всичко това, се дължи на фактът, че недвижимите имоти, разбира се, се повишават..., се възстановяват много по-бавно и техните цени не могат да растат така бързо, както останалите инструменти, които се търгуват публично на финансовите пазари.

През 2010 г. се наблюдава постепенно повишаване на активността в застрахователния сектор. Животозастраховането и доброволното здравно осигуряване бележат ръст през 2010 г., докато общото застраховане продължава да отчита спад в премийния приход с около 5.6 % спрямо 2009 година. През 2010 г. се наблюдава и ръст на премийния приход в презастраховането. Наблюдава се спад на реализираната нетна печалба на застрахователния сектор. При здравното осигуряване, през 2010 г., се наблюдаваше ръст на брутния премиен приход, на годишна база с 10.5 %, но от друга страна, дружествата отчичат отрицателен финансов резултат, като загубите им се увеличават спрямо предходната година.
Въпреки тази разнопосочна динамика на активите на институционалните инвеститори, не се наблюдава промяна в относителната структура на финансовото посредничество в рамките на небанковия финансов сектор, като делът на небанковия финансов сектор през 2010 г. възлиза на 13.6 % спрямо брутния вътрешен продукт. В условията на динамично развитие на финансовите пазари, усилията на Комисията за финансов надзор бяха насочени към създаване и прилагане на ефективни политики в областта на регулаторната, лицензионната и контролната дейност, които са представени в Годишния отчет на институцията.

Основните цели на предприетите мерки и действия са стимулиране процеса на устойчиво възстановяване на сектора, осигуряване на доверие във финансовата система и достатъчна степен на защита за потребителите за финансови услуги.
Нов, важен акцент в Годишния отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. е анализът на рисковете в небанковия финансов сектор. За първи път, в отделна част на Отчета, е представен преглед на рисковете на небанковия финансов сектор, рискове на финансовия сектор, основните тенденции на пазара и управление на рисковете. Това, вие може да го видите илюстрирано в една от презентациите, която е изпратена към вас. Целта на Комисията за финансов надзор при управление на риска е повишаване на ефективността на надзора, на небанковия финансов сектор, чрез защита от негативни влияния. Много дълго се говори в европейските институции, които се занимават с регулация на финансовите сектори за т.нар. "ранни сигнали за идентификация на финансови рискове". По отношение на това, Комисията за финансов надзор е излъчила свой представители в работните групи на европейските институции, по-специално в систематичния борд за управление на риска, в който се изработват принципите, на които по-нататък ще продължи работата на надзорната институция.

Следващата стъпка е избор на метода и инструментариум за управление на риска, която позволява да се намали вероятността от настъпване на неблагоприятни събития, както и разработване на риск, стратегии, с цел намаляване вероятността от настъпването им. Рисковете следва да бъдат откривани възможно най-рано, преди те да се реализират. В тези случаи последиците са значително по-ограничени и изискват много по-малък финансов ресурс за справяне с тях. В тази връзка е необходимо да се извърши периодично оценка на нормативната уредба, която дава Комисията за финансов надзор, необходимите правомощия да прилагат избраният инструментариум за намаляване на този риск. Дейността на Комисията по управление на риска е неделима част от организационната й структура и стратегия.

Европейското измерение в дейността на Комисията е сред основните акценти в този Годишен отчет. Представена е новата европейска система за надзор и ангажиментите на институцията в тази връзка. Както и новите моменти в европейската политика по отношение регулацията на финансовите пазари. В Годишния отчет са представени дейностите на Комисията за финансов надзор, във връзка с осигуряване на ефективната защита на потребителите на финансови услуги, чрез мерки и действия, целящи повишаване нивото на финансовата информираност на пазарните участници на обществото като цяло.

Знаете, че съгласно изменението на Закона за Комисията за финансов надзор, в колективния орган има член, който отговаря за защита интересите на инвеститорите и той се занимава единствено и само с това. Отчитане на рисковете и защита интересите на инвеститорите на финансови услуги.
Разгледани са политиките на управление на човешките ресурси, дейностите и процесите в рамките на международното и вътрешното сътрудничество, както и Доклад за дейността по вътрешен одит по Отчета на инспектората, както и подобрение в сферата на информационните технологии, като значим инструмент за повишаване на ефективността на надзорната дейност на Комисията.

Отчетът за изпълнение на бюджета дава финансовата картина за дейността на Комисията за финансов надзор през 2010 година.

И преди да завърша, искам да кажа едно изречение с цифри: през 2010 година беше актуализиран бюджета на Комисията с близо два милиона и половина лева. Благодарение на добрата организация, за която вие ще прочетете в Доклада като цяло, който е близо двеста страници, ние върнахме в Бюджета в края на годината повече от два милиона лева, като този половин милион четиристотин и осемдесет хиляди ние нямаше как да го върнем, тъй като беше предвиден за второстепенния разпоредител, именно за независимите одитори, които са второстепенен разпоредител към Комисията за финансов надзор. Т.е., бюджетът, който беше отреден като актуализация и повишение за Комисията за финансов надзор, в края на годината беше върнат в Републиканския бюджет. Това са над два милиона лева.
Благодаря за вниманието.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Аз също благодаря, господин Богоев.
Давам думата на представителя на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова - подуправител, във връзка с представения Отчет на Комисията за финансов надзор. Нещо, ако има да допълните?

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Единственото, което мога да кажа, е, че... Да пожелаем успех на Комисията за финансов надзор в, наистина, нелеката задача да осъществява надзор върху небанковия и банковия сектор на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Винаги досега сме работили добре. И надявам се, и за в бъдеще да бъде така.
Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Господин Никола Абаджиев, желаете ли да вземе отношение?

НИКОЛА АБАДЖИЕВ:
... Може би по-късно да взема...

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
...По-късно, добре. Благодаря.
Откривам дискусията, народните представители?
Госпожа Вяра Петрова, заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Господин Богоев, искам да попитам за доходността, която носят през последните.. примерно, 2008 година,, 2009 и 2010 година? Имате ли за Доброволните пенсионни фондове, каква е доходността, която носят, къде е написано? В това, което те ни дадоха ли?

БОРИСЛАВ БОГОЕВ:
Да... Само един момент, че... аз без очила не виждам. Значи, това се намира в презентацията, в последната точка, в последния булит, където е дадено, че доходността на пенсионните фондове е ... само да погледна, да, това, което показва слайда, е близо над 5 % и трябва да бъда точен - 6 на сто. Шест на сто! Доброволните пенсионни фондове за изминалата година имат шест на сто доходност. Средно пет за всички. Но, все пак, ние сме..., трябва и малко да се похвалим, доктор Адемов, затова шест на сто, близо шест на сто!

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Да. Благодаря.
Някой друг от народните представители?
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, госпожо председателстващ!
Уважаеми колеги!
Скъпи гости!
Аз първо искам да започна с традиционните поздравления към Комисията за финансов надзор за начина, по който е изготвен този Годишен отчет за дейността им през 2010 година. Това се прави традиционно. Ето го Отчетът. Има го в библиотеката на Народното събрание за тези, които проявяват интерес.
Искам, обаче, една забележка. В Закона за Комисията за финансов надзор е написано, че този Отчет се внася до 30-ти май. Не по-късно от 30 май. А датата, под която притежаваме Отчета, това е 31 май. Това е най-малкият проблем на този Отчет. Така или иначе, говорим за спазване на законите. До 30-ти май трябва да бъде внасян в Народното събрание. Не чрез Министерския съвет, а направо в Народното събрание. Пак подчертавам, това е най-малкият проблем на Отчета.
Тази регулаторна дейност е държавна дейност, не случайно има Закон за Комисията за финансов надзор. Ако погледнем чл. 28 от Закона за Комисията за финансов надзор, там ще видим, че това е самостоятелен бюджет. Това е като бюджета на съдебната власт, внася се от Министерския съвет, без да се променят текстовете в Народното събрание. Народното събрание по-нататък гласува Бюджета за Комисията за финансов надзор. Аз искам да направя един анализ за изпълнението на Бюджета на Комисията за финансов надзор 2010 г., говоря тук за актуализираният му вариант, защото той е актуализиран, както добре знаете, през месец юли две хиляди и десета година.

Преди малко господин Богоев се похвали с това, че са върнати два милиона и сто хиляди, са точната сума, в бюджета. Обаче, ако направим един анализ на това, което е постъпило като приходи и това, което е изразходвано, като дейност от Комисията за финансов надзор, и съответно трансферите, ще забележим следното нещо: В бюджетната програма за 2010 г., в актуализирания вариант, приходите са 4 милиона. Заложените приходи. Разходите са 9 милиона 360 хиляди и 500 лева. И трансферите - 5 милиона 360 хиляди.
По Отчета, който вие сте ни представили, разходите са в размер на 7 милиона 266 хиляди 251 лева. Т.е. с два милиона и сто хиляди по-малко. От тези разходи, седем милиона, забележете, заплатите са, по програма, не по отчет, са близо пет милиона - четири милиона и осемстотин и деветдесет хиляди. Плюс осигурителни вноски 906 хиляди лева. Цитирам програмата в Бюджета за 2010 година... Само не ме поправяйте в цифрите, защото ...

БОРИСЛАВ БОГОЕВ:
Не, няма да Ви поправям..., доктор Адемов...

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Какво излиза на практика? При седем милиона разходи в бюджета, пет милиона са, близо пет милиона са заплати и за осигурителни вноски. И вижте вие какво отчитате, уважаеми колеги, пак искам да ме разберете правилно. Правя този анализ, за да подчертая нещо, което, според мен, е много важно: започнах не случайно с това, че това е държавна дейност, Комисията за финансов надзор е регулаторен орган, който се финансира, предимно, от държавния бюджет. Но вижте вие какво отчитате? Собствени приходи - пет милиона. От тези разходи седем милиона, отчитате собствени приходи 5 милиона 338 хиляди 259 лева. От които държавни такси - два милиона и седемстотин, глоби и наказателни лихви и обезщетения - два милиона и шестстотин хиляди. Или разходната ви част е 73 %, както го обявявате в Отчета, като от тези разходи само 18 % са за сметка на държавния бюджет, субсидия от Държавния бюджет. И в 8.3 %, 31 % по-точно, са от Европейския съюз за субсидиране на тези програми, за които говорите в Отчета.

Какво излиза на практика? Че за да работите, вие трябва да увеличите размера на глобите и наказателните лихви. И обезщетенията. Държавните такси, сега аз няма да се спирам на този въпрос, защото го има в много закони. В устройството, в Закона за устройството на държавния бюджет, цитирам пак точно - чл. 2, ал. 9 е казано: "Приходите не са целеви и служат за покриване на разходите". Т.е., приходите от такси, глоби и санкции, трябва да отидат в Държавния бюджет. Ние, в този Закон и в много други закони, сме разписали нещо друго.

Т.е., каква е логиката, която искам да представя на участниците в дискусията? Че Комисията за финансов надзор, за да изпълнява своите ангажименти, за да изпълнява своите регулаторни функции, трябва да разчита на таксите и на глобите и на наказателните лихви?! А не на субсидиите от Републиканския бюджет!

Аз знам,че в края на миналата година, изхождайки, вероятно, от тази логика, вие поискахте няколко милиона повече в Бюджета, нямам спомен точно колко бяха и в Бюджета за 2011 г. Народното събрание приема разходи в размер на 13 637 500 лева. Вероятно, пак ще върнете някаква сума от тези пари, вероятно, пак ще намалите това, което Министерство на финансите превежда като субсидия. Защото, ако върнете парите, те ще бъдат за сметка на намаляване на субсидията. Т.е., ако Комисията за финансов надзор работи само с финансирани от държавни такси и глоби наказателни лихви и обезщетения, това означава, че се изкривява дейността на самата Комисия. Това означава, че Комисията, първо, събира такси, глоби и наказателни лихви, за да се издържа, според тези проценти това означава и второ, работи, за да намали субсидията от държавния бюджет.

Но, при положение, че ако е вярна тази логика, числата показват това, това означава, че е сбъркан модела на контрола на Комисията за финансов надзор. За да бъде той независим от налагането на глоби, защото сега излиза, че колкото повече глоби и наказателни лихви се налагат, толкова намалява частта от субсидията от държавния бюджет, толкова се увеличава фонд "работна заплата", процентът на фонд "Работна заплата". Затова, моята молба е, ще продължим ли тази логика, тази логика през следващите години или вие ще се върнете към изначалната идея, Комисията за финансов надзор да бъде контролен орган? Да бъде Комисия по финансов надзор, който се занимава с регулаторни и контролни функции, а не с налагане на глоби и наказателни лихви и събиране на държавни такси. Това е логиката, която исках да представя на членовете на Комисията.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, доктор Адемов.
Господин Богоев?

БОРИСЛАВ БОГОЕВ:
Уважаема госпожо председателстваща!
Уважаеми доктор Адемов!
Вие, най-вероятно ме познавате от много дълго време, аз единадесет години съм бил служител в Комисията за финансов надзор във всичките й разновидности от 1996 година насам до 2005-та, 2006-та година, с леко прекъсване, и сега. Комисията за финансов надзор винаги е била контролен орган и продължава да бъде контролен орган. Това, което Вие казвате, за увеличението на разходната част през 2012 година, ние го направихме с едно увеличение на таксите от 50 %, и тук е и господин Абаджиев, който ще потвърди колко дълго ние водихме разговори с браншовите организации, докато да приемем това увеличение и докато Министерския съвет да приеме тази тарифа да бъде с увеличение от 50 %. Тъй като тарифата за таксите не беше актуализирана в продължение на ... от самото създаване на Комисията за финансов надзор през 2003-та година. Така че, натрупаната инфлация през това време, колко беше господин Абаджиев, 57 % - 58 %, ние се спряхме на числото 50 % увеличение на таксите.

А що се отнася до събирането на глобите и наказанията, които са свързани с издаване на индивидуални административни актове, актове за на установяване на административни нарушения, те, въпреки че постъпват по сметка, която е за Комисията, титуляр е Комисията по финансов надзор, тя, тази сметка реално е част от държавния бюджет. И министърът на финансите добавя или отнема от тази сметка онези, онази част от месечната субсидия на държавата, която е необходима за Комисията за финансов надзор. Ние няма как да увеличаваме заплатите си или да плащаме заплати от глоби и наказания. От такси - да. Но тези такси са за извършена съответна надзорна дейност. И това много точно е разписано и в Закона за Комисията за финансов надзор. Вие, доктор Адемов, го знаете не по-зле от мен. Така че, по никакъв начин заплатите на служителите в Комисията за финансов надзор не са обвързани с налаганите глоби и наказания, а те са именно свързани с осъществяване на надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор.
Нещо повече. Мога да Ви кажа, че през 2011 година, втората половина, ще има драстичен спад на постъпленията по отношение на наказателни постановления, които Комисията за финансов надзор издава и събира глоби. Поради простата причина, че голяма част и най-голямото перо в областта на постъпленията са тези актове за установяване на административни нарушения, бяха свързани със застрахователните компании. И основно с полицата гражданска отговорност. Ние отчитаме закъснение и т.н. Няколко, може би над десет милиона лева, ние сме издали за предходната година наказателни постановления, които, разбира се, някои от тях са на съдебна фаза, други от тях са потвърдени, но с въвеждане на електронната полица, ще има драстичен спад. Може би 75 % - 80 % от парите, които влизат по тази сметка, за която говоря, няма да влизат вече, няма да минават към държавния бюджет. Така че, моят отговор към вас е: ние имаме увеличение на 50 %, и това вече е факт, на таксите, които Комисията за финансов надзор събира от поднадзорните лица. И по никакъв начин заплатите на служителите в Комисията за финансов надзор не са обвързани с това колко глоби и колко наказания се налагат.
Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин Богоев.
Някой друг от народните представители желае ли да вземе думата?
Няма.
Господин Абаджиев, желаете ли? Вие казахте, че накрая... Заповядайте.

НИКОЛА АБАДЖИЕВ:
Понеже се спомена моето име и като гост бих желал да взема отношение по Отчета и по това, което се каза преди малко като коментар.

Аз, трябва да кажа, че, наистина, Комисията за финансов надзор, говоря за нашата дейност, допълнителното пенсионно осигуряване, е неотделима част от нашата дейност, казвам неотделима, защото ние смятаме, че Комисията за финансов надзор и конкретно направлението за осигурителен надзор е тази дейност, която създава стабилност, отговорност и едно положително отношение на осигурените лица към дейността на допълнителните пенсионни фондове. Затова ние още от първия момент, от създаването на Комисията за финансов надзор, а даже и по-напред, от Държавния осигурителен надзор, и досега, смятаме, че това е нещо, което е необходимо за нашата дейност - един строг контрол, надзор, който да създава сигурност, преди всичко и най-вече за осигурените лица и за Пенсионно-осигурителните дружества в тяхната дейност. И затова, резултатите, които са показани тук и в слайдовете, са резултат на дейността на пенсионно-осигурителните дружества и разбира се, принос за това има и Комисията за финансов надзор.

Тук трябва да отбележа, това, което уважаемата депутатка, не й знам името, зададе, ако видите графиката за доходността специално и за активите, трябва да допълня това, тази графика, че виждате колко е ниско доходността през 2008 г., когато сривът на борсата беше повече от 80 %, и всичко това се преодоля през 2009-та, 2010-та година, и вече всички пенсионни осигурителни дружества и Пенсионни фондове са в положителната скала.

Нещо повече. За дейността от 2002 година, до сега, дали включая първото тримесечие на 2011 година, въпреки тези стълбчета, които тук се виждат много надолу, средната доходност за пенсионните фондове, засяга този период, е в рамките на пет, между пет и шест процента за всичките фондове. Това показва резултативността в дейността на тези фондове, разбира се, като отчитаме и този нов дълг, който се упражнява от Комисията за финансов надзор.
Нещо искам да подчертая, извинявам се за пространното изказване, може би, но това е принос, също на Комисията за финансов надзор, че в България, и то може би е малко известно на много хора, че се правят неща, които са много съвременни, например: така наречената ежедневна отчетност на активите, оценка на активите на пенсионните фондове, с което много малко страни могат да се похвалят, а ние го правим всеки ден, дето се казва Божи ден до 6 часа /вечерта/ оценяваме активите на пенсионните фондове ежедневно! /набляга на ежедневно/ И оценяваме техните дялове, за разлика от другия сектор, на презастрахователните, които го правят месечно. Ние го правим това всеки ден, подчертавам, като една съвременна форма.

В духа на това, което беше казано, също искам да подчертая, че, за което стана дума за бюджета на Комисията за финансов надзор. Нашата Асоциация, пенсионно-осигурителните дружества, бяха тези, които още от първия момент подкрепиха Комисията в желанието да увеличи таксите за обслужване, които повече от..., мисля, че седем-осем години не бяха пипани, че трябва да бъдат увеличени. И то от една гледна точка, че Комисията за финансов надзор, наистина, трябва да има такъв бюджет, такива финанси, които да осигуряват нейната дейност, да могат да осигуряват добри специалисти, добър контрол, добър надзор, добри информационни системи. Но тук, в порядъка на ние се съгласихме с това, и с колегите решихме, че наистина, приехме това увеличение на таксите с 56 %, но заедно с това...

Но, заедно с това, искам, не критика, а просто, това, което беше казано от господин Адемов, мислим че трябва много внимателно Комисията да извършва дейност, своята контролна дейност по отношение на глобите. Вярно е, че има общ спад, но като че ли има едно такова, не бива да се допуска, едно увеличение към този фактор, увеличение на глобите. Защото, да допуснем, че и това е целта и на Комисията, и на нашата дейност, и предполагам и на колегите от застраховането и ценните книжа, да подобряват, да подобряват своята дейност, това значи, че нарушенията се намаляват! Тогава би трябвало и глобите да намаляват. В това отношение, това трябва да бъде една обща цел. И наистина, това, което ние отправихме като пожелание, гилдията, не говоря само за Пенсионното осигуряване, говоря за застраховането, че Комисията трябва основно да си осигурява нейната дейност от бюджета, за да бъде независим орган, а не да излизат така, че самите поднадзорни лица издържат тази дейност, за да се проверяват от Комисията, което създава определени неприятности, създава условия за неприятности.

Така че, аз смятам, че на този етап и бизнесът прие една добра политика, да се създадат едни условия за добър бюджет на Комисията за финансов надзор, за да се създават едни по-добри условия за работа, да се подобрява дейността и нейното качество, да се създадат едни по-добри информационни системи и застрахователите започнаха да правят нови неща, и в нашата дейност също ще бъде направено, така че, общо взето, отново се връщам на началото, ние смятаме, че добрата дейност, доброто ниво на работа на Комисията за финансов надзор ще се отразява по съответен начин, и общо за дейността на съответните поднадзорни лица.
Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Да, благодаря, господин Абаджиев.
Господин Богоев, нещо, ако има да кажете?

БОРИСЛАВ БОГОЕВ:
Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин Абаджиев, аз благодаря за думите, които Вие изказахте. Искам само да допълня и с това мога да кажа, че аз, лично, ще изчерпам своето изказване, освен, ако няма въпроси към мен.
За първи път, към председателя на Комисията за финансов надзор беше създаден консултативен съвет, вие ще видите там в Отчета са написани кои са членовете на този консултативен съвет. Но този консултативен съвет заседава при необходимост, най-малко веднъж в месеца, мисля че беше, и му е подписан меморандум, това са членове на всички, т.е. представители на всички Асоциации, на целия бизнес, който по една или друга причина се докосва под формата на регулатори или пък черпят информация от Комисията за финансов надзор. В това число и Асоциацията на пенсионните фондове в България, Застрахователните в България, посредниците в застраховането, управляващите дружества, Фондова борса, инвестиционни посредници, застрахователни посредници, пострадали от катастрофи, ползватели на всякакви видове услуги от областта на нефинансовия сектор, така че всички тези решения, които са важни в политиката, която провежда Комисията за финансов надзор по отношение на небанковия финансов сектор, се вземат по една или друга причина, т.е. по-скоро се обсъждат в този консултативен съвет. И аз си мисля, че това е своеобразен успех, тъй като, от първия ден, в който ние заехме местата си в Комисията за финансов надзор, обещахме пълна прозрачност. Въпросът е, на такъв форум и на такива форуми ние да си говорим за политика в определения сектор, а не за конкретика за едно или друго дружество.

Лично нейният председател изигра ролята на медиатор, тогава когато преди Коледа се водеше дебатът, по отношение на прехвърляне на средствата от професионалните фондове към Националния осигурителен институт, така че и там успяхме да въведем известна доза спокойствие между бизнеса и съответно, изпълнителната власт.

Без да прозвучи самохвално, от моя страна като представител на ръководството на тази Комисия, мисля че ние даваме своята благоприятна роля по отношение, освен на регулациите и надзора и на връзката между бизнеса и потребителите на услуги от небанковия финансов сектор.
Благодаря за вниманието.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин Богоев.
Все пак, някой друг има ли отношение? По отношение Отчета?
Аз искам да направя едно обобщение, а именно, че Годишният отчет за дейността, Годишният финансов отчет и Отчетът за изпълнение на Бюджета на Комисията за финансов надзор, са изготвени в съответствие с чл. 29 от Закона за Комисията за финансов надзор. Същите са внесени в Народното събрание до 30 май. Съдържат се изискуемите се реквизити и са проверени от Сметната палата. Ако няма някой да се изкаже, нека да преминем към гласуване. Виждам, че няма.

Подлагам на гласуване Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 година, Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на Бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г., № 120 - 00 - 31, внесен от Комисията за финансов надзор на 30 май 2011 година. Който е "За" , моля да гласува:
"За" - 9 гласа.
"Против" - 2 гласа.
"Въздържали се" - няма.

Да благодарим на господин Богоев, на госпожа Хаджинеделчева, за участието в заседанието на Комисията по труда и социалната политика.
Преминаваме нататък по дневния ред.

ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Преминаваме нататък, по втора точка... Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102 - 03 - 15, внесено от Министерския съвет на 17.VІ.2011 година.

С решение № 441 от 16 юни 2011 година, Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Радосвета Антонова Бояджиева.

Давам думата на вносителя от Министерството на културата, заместник-министър Митко Тодоров.
Заповядайте, господин Тодоров.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИТКО ТОДОРОВ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Вероятно, мотивите са ви раздадени. Аз бих искал да акцентирам вашето внимание на няколко от тях, които са особено важни за естеството на предложението.
Първо, ние виждаме, че госпожа Радосвета Бояджиева е на доста напреднала възраст, през 1923 г. е родена, вече е 88 години е навършила. Независимо от това, тя е доста дейна, много активна, и има планове за бъдещето.
На второ място, бих искал да акцентирам вашето внимание върху това, че госпожа Бояджиева е първата професионална оперно-симфоничен диригент-жена в България, която е завършила професионално образование в днешната Държавна музикална академия или Консерваторията, както ние я наричахме по-рано.

На следващо място, бих искал да ви обърна внимание, че тя е един от първите диригенти на Софийската национална опера в продължение на 23 г., което никак не е малко.
Не на последно място, бих искал да обърна вашето внимание, че тя е получила голямо признание награди и независимо от нейния голям трудов и осигурител стаж - 38 години - 23 в Националната опера и 15 като главен художествен ръководител на Симфониетата или Симфоничния оркестър във Враца, пенсията й не е достатъчно голяма, но затова ще говорят, сигурно, колегите от Националния осигурителен институт и Социалното министерство.
Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин Тодоров.
От Министерството на труда и социалната политика, господин Мирославов, заповядайте.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Предложението за отпускане на пенсия за особени заслуги на госпожа Радосвета Антова Бояджиева е взето с решение на Министерския съвет. По времето на съгласувателната процедура Министерството на труда е подкрепило предложението на министъра на културата. Ние подкрепяме отпускането на пенсия за особени заслуги на госпожа Бояджиева.
Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря и аз.
От Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова, заповядайте.

ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА-НАЧЕВА:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
При положително решение от ваша страна и гласуване на решението, то ще бъде възложено за изпълнение на Националния осигурителен институт. В тази връзка ние имаме готовност да го изпълним.

Към настоящия момент госпожа Бояджиева получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 323 лева. В момента, в който се гласува решението на Министерския съвет, нейната пенсия ще стане максималната 700 лева. Това е размерът на пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията. Определят се в размер на 35 % от максималния осигурителен доход, установен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, 2000 лева. Пенсията за осигурителен стаж и възраст ще бъде спряна. И ще започне изплащането на пенсията за особени заслуги. Разходите са от Републиканския бюджет и са от фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност". Тъй като това е размер на пенсия, който няма нищо общо с осигурителния принос на лицето. И предполагам, че при съгласувателната процедура Министерството на финансите е взело, е дало положително становище, изхождайки от факта, че средствата ще бъдат от Републиканския бюджет. Ние също подкрепяме решението на Министерския съвет и сме готови при възлагане да го изпълним. Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви.
Откривам дискусията, народните представители имат думата.
Госпожа Шайлекова, заповядайте.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
Народните представители от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ ще подкрепят решението на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на госпожа Радосвета Бояджиева. Като прегледах и като слушах това, което заместник-министърът на културата каза, мисля, че действително, жената заслужава тази пенсия. Първата жена-диригент, създател на Врачанската филхармония, носител на множество награди и призове, мисля че това трябва да бъде подкрепено от всички народни представители.
Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, госпожо Шайлекова.
Някой друг от народните представители желае ли да вземе отношение? Няма.
От гостите, също не виждам. Тогава, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102 - 03 - 15, внесен от Министерския съвет на 17.VІ.2011 година. Който е "За" , моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се.

Благодарим на заместник-министър Тодоров за участието и преминаваме към

ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154 - 01 - 58, внесен от Емил Йорданов Радев, Вяра Димитрова Петрова, и Красимир Петров Петров на 10.VІ.2011 година.

Давам думата на вносителите за представяне на законопроекта. Кой ще го представи? Госпожа Петрова, заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Уважаеми колеги!
Уважаема председателстваща!
Имайки предвид спецификата на морския труд и свързаната с тях необходимост от доказано здравословно състояние на морските лица и направеното предложение от колегите, трудовата дейност в сектора на водния транспорт е различна за плавателния и бреговия персонал. Плавателният персонал работи при тежки условия на труд, извършва специфични дейности - шум, вибрации, лоши атмосферни условия, работа на смени, все неща, които са неща, които създават предпоставки за влошаване на здравословното състояние на лица с хронични заболявания. Затова медицинската годност на морските лица е задължителна предпоставка не само за ефикасното изпълнение на техните задължения, но и за безопасността на екипажа на кораба, като цяло. Заради това изискването за здравословна годност на тези лица категорично е необходимо. Като такива изисквания има и в морската Трудова конвенция, която е приета през 2006 г. в Женева и ратифицирана от Република България. Затова ние, като вносители, от два черноморски региона - от Бургас и Варна, бихме искали, да подкрепите нашето предложение.
Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, госпожо Петрова.
Някой друг от вносителите желае ли да вземе думата? Не виждам.

Искам само да вметна, че на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът е изпратен на министъра на труда и социалната политика, министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията, министъра на финансите, както и на социалните партньори. До момента са постъпили становища от Министерството на труда и социалната политика, от Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията, от Министерството на финансите и от КНСБ. Както и от КРИБ. Същите становища са раздадени на всички народни представители, всичките становища са в подкрепа на законопроекта.

Давам думата на Министерство на труда и социалната политика, господин Мирославов, желаете ли да вземете думата?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря, госпожо председател!
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители!
Ние сме подкрепили внесения законопроект, като разбира се, сме направили едно предложение, едната разпоредба, да не бъде в Преходните разпоредби на Кодекса на труда, а да бъде в текста, който действа, тъй като според нас, този текст не е преходен, той постоянно ще действа занапред. Но това е, безспорно, въпрос между първо и второ четене.
Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря. Някой от гостите желае ли да вземе думата по законопроекта? Не виждам. От народните представители, доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми колеги!
Изроихте доста, госпожо председател, изброихте доста становища от различни институции, но за мен най-важното становище би било от Агенцията за хората с увреждания, от националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Защото един от принципите, един от принципите , заложен в Закона за интеграцията на хората с увреждания, той не само национален наш принцип е, нищо за хората с увреждане да не се решава без хората с увреждане. Т.е. една такава съгласувателна процедура на един такъв законопроект задължително трябва да мине и през националния съвет за интеграцията на хората са увреждане. И това е аргументът, с който аз няма как да подкрепя този законопроект. Защото на мен нито един от вносителите не може да ми обясни, например, Минчо Коралски не може ли да бъде радист. Някой може ли да ми каже, може ли или не може?!

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Заповядайте Вие, господин Радев...

ЕМИЛ РАДЕВ:
Доктор Адемов, сигурно знаете, че вече и няма задължение на кораба да има корабен лекар, много са малко и въобще са главно чужди компании, които поддържат медицинско лице, било то фелдшер или даже с някакво медицинско образование на кораба.

Искам да ви кажа, че статистиката е доста отчайваща - в открито море 99 от случаите на инфаркт завършват с летален изход. Така че, оттам нататък това не значи само опасност за самия трудоустроен. Обикновено това значи, защото в един екипаж, той е...., хората са малко, поемат по няколко функции, и изваждането от строя на който и да е член от екипажа оттам нататък води до опасност и за самия кораб, оттам и за другите членове на екипажа. Така че, при положение, че излезе от строя радиста на кораба, оттам нататък това води до много негативни последици и за целия екипаж и въобще и за влизането на кораба в дадено пристанище, даже...

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря господин Радев.
Някой друг от народните представители иска ли да вземе отношение по законопроекта?
Вносителите, има ли нещо, госпожо Петрова?

Аз само искам да допълня, защо няма от Агенцията за хората с увреждане представител. Защото е изпратено на министъра на труда и социалната политика, който отговаря за формирането на политиката и от него имаме становище, а Агенцията за хората с увреждане е изпълнителна агенция към министъра и поради тази причина е...

Някой друг от народните представители желае ли да вземе отношение. Не виждам. Тогава закривам дискусията и преминаваме към гласуване.

Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 154 - 01 - 58, внесен от Емил Йорданов Радев, Вяра Димитрова Петрова и Красимир Петров Петров, на 10.VІ.2011 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 2 гласа.
Благодаря, с това изчерпахме дневния ред за днес, закривам заседанието.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА