П Р О Т О К О Л

---

На 29 юни 2011 година от 15.00 часа в зала 456 в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1 се проведе редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя Светлана Ангелова.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Уважаеми колеги, добре дошли, имаме необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Заседанието ще протече при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23.06.2011 г.

2. Разни

Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Гости на днешното заседание на комисията са:
- г-н Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” на Министерство на труда и социалната политика;
- г-жа Весела Караиванова - подуправител на НОИ;
- г-н Йосиф Милошев – началник отдел „Правен”, НОИ;
– г-н Стоил Трифонов Гигов, главен юрисконсулт от дирекция „Данъчно осигурителна методология” - НАП;
– г-жа Асия Гонева - КНСБ.

Давам думата на вносителите по първа точка. Госпожо Шайлекова, заповядайте.

Г-ЖА СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние предлагаме една промяна в §4а на Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, която промяна е свързана вероятно с неясното тълкуване на текста „детско заведение” в чл. 53, ал. 4, на Кодекса за социално осигуряване. Това обхваща един период от 2007 г. – 2010 г. По-точно в чл. 53, ал. 4 са отбелязани случаите, в които не се изплащат обезщетения за отглеждане на дете до две години, когато то е настанено в детско заведение. Промяна в чл. 53, ал. 4 има от 1 януари 2011 г., когато беше включено и уточнено, че към детско заведение се отнася и настаняването на децата в детска ясла. Така или иначе значителен брой майки дават децата в детска ясла, в същото време те получават обезщетение за отглеждане на дете, поради което се налага тези обезщетения, които те са получили да бъдат върнати, заедно с лихвите.

Ние предлагаме ако в 6-месечен срок от влизането на този закон главницата бъде погасена от майките, които трябва да изплатят обезщетенията, то те да бъдат освободени от лихви, а тези майки, които са погасили и изплатили главницата и лихвите, в срок от една година от влизане в сила на този закон, да могат да подадат заявление до Националния осигурителен институт и съответно надвнесените лихви ще им бъдат върнати. Според справката, която ние имаме от Националният осигурителен институт общия брой начетени лица са 9 420 души, общия брой на погасените задължения са 4 012 майки, т.е. остават някъде около 5 400 майки, което не е съвсем малко число.

Ние се запознахме със становищата на Националният осигурителен институт и на Министерство на труда и социалната политика. Смятаме, че поправките които те предлагат са коректни и между първо и второ четене ще се съобразим и ще направим съответните промени. Благодаря ви.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, госпожо Шайлекова. На основание чл. 69 от Правилника за организация дейността на Народното събрание са изпратени становища веднага след постъпване на законопроекта на всички заинтересовани институции. До момента са получени становища от: Министерството на финансите и тъй като няма представител аз ще го представя – нямат бележки и предложения; от Министерство на труда и социалната политика, представителя г-н Емил Мирославов ще се изкаже; от Национално осигурителния институт, г-жа Весела Караиванова също ще вземе отношение и от НАП има получено становище, техен представител също е тук, както и от КНСБ г-жа Асия Гонева ще вземе думата и от КРИБ има положително становище.

Давам думата на представителят на Министерство на труда и социалната политика г-н Емил Мирославов.

Г-Н ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, ние сме представили нашето становище, подкрепяме по принцип внесения законопроект. Считаме обаче, че би могло да се направи друга редакция на ал.1, защото на §4а сега не е възможно да се нанесе тази корекция. Параграф 4а е отменен от Конституционният съд, но той след като е предизвикал своето правно значение, продължава да стои в закона. Записано е: „§4а (отменен от Конституционния съд)”, така че ще трябва да се намери някакъв друг параграф, но не да бъде §4а и предлагаме нова редакция на ал.1 от този нов параграф, като считаме, че следва да се уредят и случаите, при които паричните обезщетения са били получавани преди влизането на закона в сила, но липсата на основание за получаването им е констатирана след влизането в сила на закона. Благодаря ви.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин Мирославов, от НОИ г-жа Весела Караиванова, заповядайте.

Г-ЖА ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА:
Уважаеми дами и господа, народни представители, ние също подкрепяме по принцип направените предложения от група народни представители. Нашите предложения за промяна в текстовете са няколко – едните са технически, другите са по същество. Господин Мирославов вече даде своето становище, което съвпада и със становището на Националния осигурителен институт да се потърси друга възможност за номерация на параграфа, с оглед на отпадането му от Конституционния съд. Аз бих искала обаче да обърна внимание и на конкретни предложения за текстове, които ние даваме, с оглед се защитят правата и на тези майки, които ще попаднат в хипотезата на „неизрядни” и ще се възползват от правото си на опрощаване на лихвата,след като контролните органи на Националния осигурителен институт направят своите актове за начет, след влизането в сила на закона, така че ние сме предложили и промяна в тази посока, като сме дали две алинеи.

Алинея 1 е за тези лица, които ще погасят изцяло главницата по задължението си за срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон, ако то е установено с влязло в сила разпореждане до датата на влизане в сила и за лицата, за които разпорежданията на установяване на задълженията е влязло в сила след датата на влизане на закона, погасят задължението си в 6-месечен срок, за тях то ще важи от влизане в сила на разпореждането.

Вие коментирахте и данните, които са достъпни на сайта на Националния осигурителен институт. Наистина общият брой начетени лица е 9 420, 4 012 лица са погасили задълженията или са ги разсрочили. В момента, ако комисията и народните представители гласуват за тези промени в Кодекса за социално осигуряване и се приемат текстовете така, както са разписани, Националния осигурителен институт ще трябва да възстанови на майките лихва,която вече е платена заедно с главницата, приблизително в размер на 635 000 лева, останалата сума която ще трябва да се опрости също е до момента установена до 1 655 000 лева. Направили сме и среднодневен размер на обезщетението. При всички случаи ползата за бюджета на държавното обществено осигуряване остава от внесените суми, които са от главница. Виждате, че главниците са в голям размер. Внесена е главница в размер на 3 276 000 лева и предстои да се внесе такава около 3 792 000 лева. Разполагаме с тези данни, ако прецените ние сме готови да ги раздадем на комисията.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, госпожо Караиванова за представената информация. От НАП, господин Гигов заповядайте.

Г-Н СТОИЛ ГИГОВ:
Подкрепяме така направените предложения от страна на Министерство на труда и социалната политика за приемането на тази промяна в друг параграф на Преходните и заключителни разпоредби на кодекса. Въз основа на изпратеното ни за становище предложение за изменение на закона сме направили допълнителна редакция на текста, като ще ги изброя по алинеи.

В ал.1 предлагаме допълнение на редакцията на текста, с оглед включването на самоосигуряващите се лица, тъй като според нас по това предложение, което е направено те са изключени от приложението на параграфа.

Също така предлагаме и нова редакция по отношение на изписването на лихвата. В предложението, което е дадено не се дължи лихва по чл. 113, а трябва да се има предвид, че дори така да се изпише в закона остават общи разпоредби от други закони, които се отнасят за всички публични държавни вземания, каквито са и тези и за правна сигурност предлагаме текста да бъде така, както ние сме го редактирали, за да се избегне конфликт с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, както и с чл.175 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс. По редакцията на ал.2, с предложеният текст в обхвата на закона се включват и задължения, които са били разсрочени до момента и за които е бил изготвен погасителен план по реда на чл.116 от Кодекса за социално осигуряване. По редакцията на ал.3 с текста уреждаме създаването на нов погасителен план от компетентните органи на Националния осигурителен институт, след коригиране на задълженията, както и връчването му на длъжника.

С корекции по ал.4. - с текстът се създава облекчен, специален ред за възстановяване на лихвата по вече погасени изцяло от лицата задължения. С текстът по ал.5 се определя реда за подаване на искания за възстановяване на лихвата по вече погасени от лицата задължения, както и компетентни органи, срока до изтичане на който могат да бъдат подавани такива искания.

Извън предложенията, които сме направили предлагам комисията да обмисли отново този 6-месечен срок, дали ще бъде възможно изплащането на задълженията, тъй като в момента е напълно теоретически възможно едно лице по реда на чл. 116 на Кодекса за социално осигуряване да направи искане за разсрочване на такова задължение и то да е започнало да плаща по него.

Дефакто има конфликт в сроковете. Срокът, който е допустим за разсрочване е едногодишен и той може да му е бил разрешен, а с тази корекция, която ние правим тук, слагаме един 6-месечен срок, който може да бъде в конфликт с другия.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, господин Гигов.Заповядайте, г-жо Гонева.

Г-ЖА АСИЯ ГОНЕВА:
Уважаеми дами и господа, народни представители, нека най-напред да ви кажа, че съм напълно наясно с гротескната политическа ситуация, в която страната се оказа по повод на казуса, който вие днес разглеждате. Заедно с това искам да декларирам, че аз лично като експерт, а и моята организация не адмирираме нито призивите на президентската институция, нито маргиналните политически сили, които се опитват да яхнат този проблем, за да извлекат определени дивиденти, нито пък проявите на някои български граждани, които също се опитват да яхнат този проблем, за да извлекат също определени дивиденти в личен, в политически или в обществен план.

Както се вижда от писменото становище, което сме ви предоставили, ние не споделяме мотивите на вносителите. Твърдението, че имало някаква неяснота за това, че видите ли детската ясла е детско заведение намираме за твърде лековато. Защото този термин съществува от тогава, откогато има осигурително законодателство и от когато риска бременност-раждане и отглеждане на дете се покрива от осигурителното законодателство. Беше споменато вече, че над 150 000 майки са ползвали права по чл.153 от закона, като над 140 000 от тях са били абсолютно коректни и добросъвестни.

Проблемът възникна от една малка част осигурени лица, в рамките на тези около 6 000 човека, които по една или друга причина са в нарушение на закона. Казвам една малка част, доста кресливички, които намериха почва в различни обществени и политически среди да превърнат личните си интереси и изгоди в политически проблем. Като представител на работниците и служителите не намирам никакви аргументи,с които да обясня както на коректните работници и служители, които ползват права по осигурителното законодателство, така и на тези от тях, осигурени лица, които са изпаднали в нарушение на закона, получавайки други видове обезщетения, защото законодателя е поставил този проблем без дискриминация и по един и същи начин е решил „наказанието” на тези, които неправомерно са ползвали обезщетения. Всички те възстановяват неправомерно получените средства, заедно с наказателната лихва.

Може би на вас ще ви бъде по-лесно, може би имате повече информация и данни по тази ситуация и по-лесно ще обяснявате в своите срещи във вашите избирателни райони защо сме толкова загрижени за хората, които са нарушили закона.

Беше споменато тук вече от госпожа Весела Караиванова в поредица от данни, не знам дали пропуснах, но средното задължение за лихва е 243 лева и сега да се убеждаваме, че това е нещо толкова непосилно, мисля че също не е достатъчно състоятелно. Освен това има механизъм, по който хората, които наистина са несъстоятелни, които наистина са в тежка ситуация поради болест, поради финансов крах на семейството и т.н., могат чрез законови механизми да получат подобно опрощаване.

За нас прогласените принципи в Конституцията са нещо, което би следвало да се спазва от всички граждани на нашата страна. По никакъв начин чл.6, ал.2 не предвижда със закон да се прави нещо различно, както и по никакъв начин на чл.58 от същият върховен закон на страната, който задължава гражданите да спазват и изпълняват законите. Има друг текст, който казва че не бива да се ползват права в ущърб на правата на другите. Отварям една скоба, за да кажа, че тези милиони, които сега ще бъдат извадени от Националния осигурителен институт ще ги платим всички ние добросъвестните работници и служители. Нещо, което не намираме за справедливо.

Освен това бих искала да привлека вашето внимание, че се създава един изключително опасен прецедент. От тук нататък всеки, който нарушава законът може да си организира една креслива агитка в някой софийски или провинциален парк и да доказва колко несправедлив е закона към него и че той не знаел, видите ли това или онова, само че в правото има принцип, че незнанието на закона не ме освобождава от отговорност.

Между впрочем от текстовете, които предлага Националният осигурителен институт става ясно, че от тук нататък всеки може да се кредитира за сметка на държавното обществено осигуряване. Прословутата ал.2, която беше спомената, това казва, че установените нарушения след приемането на закона със съответното разпореждане, ще ги броим като 6-месечен срок от датата на нарушението.

Не мога да приема нито като представител на КНСБ, нито като член на надзора на Националния осигурителен институт подобен текст и подобно предложение. Между впрочем искам да ви помоля да не се позовавате на становището на Националният осигурителен институт, казвайки че той ви е дал някаква подкрепа за този проект. Националният осигурителен институт, неговия управител и подуправител не могат да подкрепят законопроекти, освен ако тези проекти не са били утвърдени от Надзорния съвет, какъвто не е случая по настоящия законопроект. Така че можете да приемете техните предложения, ваше право е, не може да се оспори, че имате право и на инициатива и да приемете закони такива, каквито към момента ви харесват, но се боя, че в случая това е нещо твърде опасно и безпринципно, което в момента не можем да си представим каква лоша шега може да ни изиграе.

Последното, което искам да кажа, е свързано с това, че опрощаването на публични задължения е една много особена материя. Сигурно при вас ще се намерят достатъчно експерти, които да ви убеждават, че когато говорим за физически лица, това не може да породи някакви санкции на страната ни от Европейския съюз, само че искам да ви кажа, че сред нарушителите със сигурност има и така наречените самоосигуряващи се лица и една немалка част от самоосигуряващите се лица оперират на стопанската сфера. Те предлагат услуги и бъдете убедени, че онези от тях, които ще получат опрощение на тези публични вземания, ще бъдат в по-благоприятна ситуация, защото няма да направят тези разходи такива, каквито са за всички останали.

Благодаря ви много за вниманието, което ми отделихте и за възможността да представя пред вас нашето становище. За съжаление то не може да бъде в подкрепа на един такъв законопроект.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, госпожо Гонева. Някой друг от гостите желае ли да вземе думата по законопроекта. Не виждам. Откривам дискусията. Давам думата на народните представители. Желае ли някой от народните представители да вземе становище по законопроекта.

Г-Н ХАСАН АДЕМОВ:
Аз мислех, че някои от управляващите ще вземе думата по този законопроект, но явно че въпросът е деликатен и трудно се говори на тази тема, но трябва да бъдем максимално коректни и да кажем следното. Този законопроект няма да постигне целите, които си поставят вносителите и ще ви кажа защо. Защото очакванията на тези близо 5 000 майки са да бъдат опростени не само лихвите, а и главницата по тези плащания. Аз говоря за очаквания. Ако някой има друго мнение, да бяхте се изказали, дадоха ви думата, вие не пожелахте.

На второ място практиката показва, че такъв тип законопроекти не изпълняват предназначението и добрите намерения, които са заложени. Ще ви кажа един пример. Абсолютно със същите текстове бяха приети преди години промени, които даваха възможност на тези с нередовен здравно-осигурителен статус да възстановят лихвите, които дължаха към тези осигурителни вноски, към невнесените осигурителни вноски и като резултат накрая се получи така, че не само не се върнаха обратно в системата, а демотивираха всички останали коректни платци и броя на неосигурените се увеличи.

Аз изобщо не съм сигурен, че този законопроект ще изпълни своето предназначение, защото пак повтарям очакванията на тези хора са точно главницата, заедно с лихвите да бъдат опростени за този период. Явно, че тези очаквания няма как да бъдат изпълнени, затова се предлага този законопроект, според мен абсолютно недоносче, сбъркан е във всички параграфи, и затова аз мисля, че трябва да се напише нов законопроект, с нови текстове. Не случайно и от НАП, и от НОИ и от Министерство на труда и социалната политика предлагат нови текстове. За никого не е тайна, че премиерът възложи това на министъра на финансите и вицепремиер да подготви текстовете. Не може министърът на финансите да не знае, че в чл.36, ал.1 на Кодекса за социално осигуряване е записано, че Надзорния съвет утвърждава проекти и нормативни актове по държавното обществено осигуряване, преди внасянето им за приемане от държавните органи, т.е. Надзорния съвет е този (преди малко и Асия Гонева го каза), който трябва да се произнесе по тези въпроси.

Големият въпрос е какво трябва да правим. След като вече има такава инициатива, въпросът е можем ли от този законопроект да направим един законопроект, който да може да свърши работа, защото и от НАП преди малко беше казано – едни ще могат да разсрочват, други няма да могат да разсрочват, едни имат погасителен план за една година, ние сега им казваме, че трябва в срок от 6 месеца да им бъдат опростени тези лихви. Така че всички тези недоразумения във всички параграфи, дори е сбъркан § 4а, както вече беше казано, трябва да бъдат поправени, за да може в крайна сметка да свършим някаква работа по този законопроект.
Аз съм склонен да подкрепя този законопроект, но с други текстове. Знам, че противопоставяме тези, които са коректни и от гледна точка на другите осигурителни рискове, както беше казано преди малко от Асия Гонева. Какво например ще кажем на човекът, който не си е платил осигурителните вноски по някаква причина и на него са му платени обезщетения за временна нетрудоспособност, пенсии, за това че той е попълнил някакъв документ, както тук в случая са попълнили декларация или са попълнили документ с невярно съдържание на практика, какво да им кажем на тези хора, те трябва да ги връщат тези пари главница плюс лихва, а тази категория майките трябва да им опростим лихвите.

От гледна точка на тежката ситуация, демографска криза и т.н. възниква естествения въпрос, който въпрос е от рубриката на това трябва ли да го въведем на всички, които искат нещо, защото ние в момента какво казваме. Казваме: „Трябва да ви угодим на вас, майките”, защото едва ли проблемите на държавата трябва да бъдат за сметка на майките, но като погледнем текстовете, като погледнем принципите на социалното осигуряване, ние веднага разбираме, че противопоставяме коректните платци, тези които изпълняват задълженията по държавното обществено осигуряване и тези, които по някакъв начин са допуснали грешка. Това е деликатният момент и затова аз предлагам основно да бъдат преработени тези текстове, за да може в крайна сметка да отговорим донякъде на очакванията на майките, да не сме в основата на противопоставянето между едните и другите – коректните и некоректните, и да заявим отново волята си, че няма да подкрепяме от тук нататък това. Само не ме убеждавайте, че това не е предизборен ход, защото този проблем съществуваше през м.януари, тогава към детските заведения добавихме само детски ясли. Ако искахме да го решим по този начин, защо не го направихме тогава. Това са аргументи, които трябва да ги кажем. Затова подкрепяйки философията на този законопроект, нека да направим така, че да се появи един закон, който ще свърши работа, а не такова издание на законопроект, който в този вид трудно може да бъде подкрепен. Може да бъдат подкрепени идеите, заложената философия, но трудно може да се подкрепи такъв законопроект.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, доктор Адемов. Някой друг от народните представители желае ли да вземе думата.

Г-ЖА ВЯРА ПЕТРОВА: Аз само исках да кажа, че ние ще се съобразим с направените корекции, които са ни предоставени от НОИ. Разбира се, че е в правото на Надзорният съвет на НОИ да решава какво да прави самата институция като такава, но смятам че всички ние тук от нашата група в нашите приемни дни сме имали доста посещения от майки. Отчитаме,че демографският проблем, който го има в нашата страна е сериозен фактор и ние с това се съобразихме при внасянето на тези промени. Тук не говорим, че ние ще опрощаваме главници. Има закон, да хората са длъжни да го спазват, опрощаваме само лихвите. С коректните корекции ние ще се съобразим между първо и второ четене. Ние тук говорим за майките, които са получили актове за извършеното нарушение, независимо те къде и в коя група са.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Госпожа Караиванова поиска думата, заповядайте.

Г-ЖА ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА:
Уважаеми дами и господа, няма да кажа нищо, което да не се познава и да не се знае в комисията и от самите народни представители, но все пак нека да сме наясно. Да, наистина Кодексът за социално осигуряване е разписал, че основните нормативни актове се гледат в Надзорния съвет, но България е парламентарна република и правото на народния представител е да инициира промени в нормативните уредби и никой не може да го отнеме. Годините помнят много случаи, и самите народни представители са наясно, че има много текстове в Кодекса за социално осигуряване, които са разисквани, дебатирани, променяни, подкрепяни, изразявано е становище, не са подкрепяни от Националния осигурителен институт точно тук в тази зала, в тази комисия и в Пленарна зала и те са се случвали без да минават на обсъждане в Надзорния съвет. Между впрочем такъв е и текстът на чл.53. Промяната на чл.53 и отпадането на пълна държавна издръжка се случи без да е минало в Надзорния съвет. Наистина хубаво е да се съобразяваме, но все пак има такива случаи.

ПРЕДС.СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Някой друг от народните представители или от гостите желае ли да вземе думата. Не виждам.
П
ристъпваме към гласуване на законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154-01-66, внесен от Станка Лалева Шайлекова и група народни представители на 23 юни 2011 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроекта се приема.

Преминаваме към обсъждане на ТОЧКА ВТОРА – Разни.
Има ли някакви предложения? Не виждам.
Закривам заседанието на Комисията по труда и социална политика.


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА