П Р О Т О К О Л

---

На 28-ми септември две хиляди и единадесета година, сряда, от 15.00 часа, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика в сградата на Народното събрание, на площад "Княз Александър Първи" № 1, в зала 456. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги и гости, добре дошли, имаме вече необходимият кворум и откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Предстои да гласуваме предложения дневен ред от четири точки, а именно:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 154 - 01 - 87, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 154 - 01 - 86, внесен от Калина Венелинова Крумова на 29.07.2011 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 154 - 01 - 91, внесен от Драгомир Велков Стойнев и Емилия Радкова Масларова на 31.08.2011 г.

4. Обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПОРЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, № 102 - 01 - 53, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г. - за второ гласуване.

Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Дневният ред се приема.

Участие в днешното заседание на Комисията по труда и социалната политика ще вземат:

г-н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика; добре дошъл...
г-н Бисер Петков - управител на Националния осигурителен институт /НОИ/; добре дошъл...
г-жа Весела Караиванова-Начева - подуправител на НОИ;
г-жа Антоанета Ганчева - Главен актюер в НОИ;
г-н Емил Мирославов - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика;
г-жа Смела Нинова - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика;
г-жа Ася Гонева - от КНСБ;
г-н Чавдар Христов - КНСБ;
г-жа Величка Микова - КНСБ;
г-н Тома Томов - от КНСБ.
Добре дошли, още веднъж, на всички...

ПО ТОЧКИ ПЪРВА И ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точка първа е представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, внесен от Калина Крумова.
Госпожо Крумова, заповядайте.

КАЛИНА КРУМОВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Господин министър!
Гости!
Аз ще говоря общо и за двете точки, защото първите две точки, и двете предложения, които имаме, именно, са свързани с узаконяването на т.нар. "заместващо майчинство" у нас.

Искам предварително да кажа, че утре предстои разглеждането на една част от основните промени, които касаят Закона за здравето, в Здравната комисия. Измененията, които касаят Семейния кодекс вече бяха приети миналата седмица, за мое голямо щастие и гордост. Това, което сме целили да направим с предложените промени, е да уредим правата и на биологичната майка, и на заместващата майка.

Напълно сме наясно, че това е една нова правна материя за страната ни. Това са случаи, каквито до момента не е имало, и не могат да бъдат приравнявани нито със стандартната асистирана репродукция, нито с осиновяването, въпреки че в голяма част от тях те се припокриват.

Вчера имахме "кръгла маса" по темата. Благодаря на всички страни, които взеха участие. Разбира се, направили сме и съответните бележки. Но сега ще говоря конкретно по предложенията, които сме направили. Те са базирани на първо място, на в момента действащите закони в страната ни. На второ място, на основната идея на Законопроекта заместващото майчинство. И на трето място, сме се опитали да вземем най-доброто от опита на всички държави, където заместващото майчинство вече работи, например във Великобритания, където 20 години наред сурогатството вече е факт; в Русия, която е най-добрата в тази практика. И така, намерихме, взели сме примери в добрата практика на тези страни.

Естествено, между първо и второ четене, тук искам дебело да подчертая, защото, пак казвам, това е една нова материя, не само за Семейния кодекс, не само за в Кодекса на труда, а във всяка една сфера ще бъдат правени консултации, експертна работна група, където да се уточнят точните забележки на всяко едно министерство, на всяка една институция. Защото ние сме облекли в правна рамка това, което искаме и смятаме, че трябва да представлява закона. И, ако някой от институциите смята, че в нейния ресор би работил добре по някакъв друг изменен начин в духа на закона, сме готови и ще направим тези промени между първо и второ четене.

Пак казвам, изключително, изключително нова материя. Благодаря много и за становищата, които бяха изказани вчера от министерствата, и от съответните инстанции, и за готовността толкова бързо и експедитивно да реагираме на молбите на семейства с репродуктивни проблеми.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Безспорно е, че този пакет от законопроекти, който внася колежката Крумова, трябва да бъде подкрепен, защото те са в подкрепа на една голяма група граждани, които имат репродуктивни проблеми. И по този начин ще им помогнем и ще ги подкрепим в това да имат деца.

Но аз имам забележки.
Първо, освен становището от Националния съвет за тристранно сътрудничество, няма становища от..., най-важното становище от Министерството на труда и социалната политика, а също така и от Национално осигурителния институт. И може би това е пропуск от страна на председателя на Комисията по труда и социална политика, защото ние тук в момента гледаме промените, Законопроект за промени в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване, които са последващи от това, което следва да бъде прието в Семейния кодекс и в Закона за здравето.

Също така, аз също се придържам към становището, което е дадено от Националния съвет за тристранно сътрудничество, че първо в зала трябва да бъдат приети промените в Семейния кодекс и в Закона за здравето, защото промените, които Вие, госпожо Крумова, предлагате в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване, касаят черпене на права и те са впоследствие от така приетите нови промени, които предстоят да влязат в зала, в Семейния кодекс и в Закона за здравето.
И затова, аз казах, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи тези два законопроекта, но ние ще искаме удължаване на срока между първо и второ четене - да бъде максимално 21 дена, да се направи една широка работна група от народни представители, от експерти от Национално осигурителния институт, от Министерство на труда и социалната политика, за да могат между първо и второ четене да бъдат предложени едни предложения, с които да бъде изработен един добър законопроект и да не създава впоследствие той проблеми за тези жени.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други народни представители?
...В такъв случай, и аз, като представител на Коалиция за България, ще взема отношение по двата Законопроекта.
Госпожо Крумова, от Коалиция за България, ще получите нужната подкрепа. Смятам, че това е една дупка в българското законодателство, която трябва да бъде запълнена. Още повече, знаем, нашите основни проблеми в страната - демографският срив, и най-вече, как да кажа, мъката на младите семейства, които не могат да имат, да усетят възможно най-голямата радост в живота от това да имаш дете...
Аз много добре знам становището на Министерството на труда и социалната политика. Вчера заместник-министър Симеонова изрази конкретни опасения, основателни. Аз смятам, че не само там ще има, не само становище на Министерство на труда и социалната политика, но и на други институции, има конкретни бележки. И е нормално това нещо.
Моето мнение, лично е, че между първо и второ четене, наистина, трябва да има не една консултация, а повече консултации и по възможност още една такава "кръгла маса", на която присъствах вчера по Ваша покана. Нека законопроектите да бъдат изчистени, така че да няма съмнения относно тълкуването по тази тема. Чувствителна е много. В зала съм сигурен, аз сега казвам, че ще имате подкрепа, но ще има хора, които няма да приемат законопроекта от морална гледна точка. Има хора, от религиозна гледна точка ще ви се противопоставят...
Но така или иначе, смятам, че ще бъдат подкрепени. Но най-важното е, трябва да има изцяло разбирателство и най-малкият детайл в този законопроект трябва да бъде изчистен, съвместно с Министерството на труда и социалната политика, с Националния осигурителен институт, с всички институции, с Министерство на здравеопазването, тъй като все още, аз не знам тяхното становище... Но, моята молба към вас е, наистина , да изчистите всички проблеми, също така ние ще имаме предложение, народните представители ще имат предложение по законопроекта, което е съвсем нормално, но да седнем заедно, да ги изчистим, без да се делим на леви, десни, националисти и т.н., тук решаваме един конкретен проблем на хората, затова смятам, че всички ще се обединим и ще гласуваме за двата законопроекта. Господин министър, Вие, ако желаете, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Крумова!
Първо, искам да Ви поздравя за усилията, които сте направили в предложението за промени в тези пет законопроекта, които, действително, целят да се регламентира така нареченото "заместващо майчинство". Министерството на труда и социалната политика, трябва да Ви уверя, подходи доста сериозно по този въпрос, тъй като това е доста важно, доста е сложна материята. Всъщност, и ние сме гледали петте законопроекта в цялост. Нашите експерти дадоха подробно становище, което беше изразено и вчера на "кръглата маса", която Вие организирахте, от моя заместник-министър, така че, по принцип, подкрепяме тези законопроекти.

Но имаме доста неща, които трябва да бъдат уточнени. И в същото време ние изпратихме до Националния съвет за тристранно сътрудничество, поискахме да се произнесат и социалните партньори по тези въпроси. Те имаха заседание на комисията. Изпратиха /мнение/, че по принцип подкрепят необходимостта от регламентирането на заместващото майчинство, но са единодушни, че от предлаганите проекти на закони, първо, трябва да се гледа Семейният кодекс и Законът за здравето, тъй като те са водещи.

И след това да се премине към Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. Така че, по принцип, подкрепяме, дали сме, мисля, едно професионално становище по този въпрос. Така че, мисля, че това, което предложиха и депутатите преди мен, може би, трябва да се даде повече време между първо и второ четене, за да може да се направят тези корекции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Крумова, заповядайте.

КАЛИНА КРУМОВА:
Искам да благодаря и на господин Младенов, и на Вас, господин Стойнев, и на колегата от ГЕРБ. Аз съм на абсолютно същото мнение. Искам да кажа, че промените, които сме предложили на първо четене, са една основа, на която да се стъпи. И аз съм напълно наясно, както юристите, аз го казах вчера и на "кръглата маса", че оттук нататък всеки човек е с различно мнение, със сигурност всяка институция защитава ... ДАЗД защитава правата на детето, НОИ защитава, естествено, правата на работниците и на хората, които се трудят... Т.е., на тази основа, която ние сме предложили, всеки един, който има различно мнение, който иска да предложи нещо, да обогати или смята, че този Закон би работил по-добре по друг начин, считам, че е редното да го направи, защото, както каза и господин Стойнев, и както казах аз вчера на "кръглата маса", това е законопроект, който няма или не би трябвало да има политическа окраска. Апелирам, защото тук има представители на всички политически сили, на всички институции, които са отговорни към промените в Кодекса на труда и те са едни от най-важните. Всяка парламентарна група, господин Стойнев, и уважаеми колеги, всяка една институция, която има отношение към заместващото майчинство, да излъчи и да помисли, и да съобщи кои са нейните експерти, кои са хората, които искат да участват в тази работна група, защото дори да удължим максимално срока на 21 дни, и дори Парламентът да има извънредна почивка преди изборите, това прави един месец, в който ние трябва да изчистим този първоначален проект. Това означава, аз ви благодаря предварително, че трябва да седнем много сериозно да работим, защото всяка една инстанция, всяка една институция защитава своите права, но те пък трябва да бъдат балансирани и комбинирани с тези на останалите, т.е., моят призив е... само, искам колегите от тази Комисия, утре ще го кажа и в Комисията по здравеопазването, защото там предстои да бъдем и това е предпоследната комисия, и другата седмица приключваме с първото четене, да можем оттук нататък всеки да каже: това са експертите, това са нашите хора, които искат да дадат предложенията за този законопроект, за да можем в рамките на този един месец, да направим съответните консултации. И наистина, с един общ проект, без значение от представител от коя група или на кое министерство е, или на какъв интерес или на каква новост е, да бъдем достатъчно добре подготвени и за второ четене и да отговорим на обществените очаквания.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Някой друг желае ли думата? Не...
Тогава, колеги, подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 154 - 01 - 87, внесен от Калина Крумова на 29.VІІ.2011 г., който е "За", моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 154 - 01 - 86, внесен от Калина Крумова на 29.VІІ.2011 г., който е "За", моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Точка три е Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова...
Уважаеми колеги, става въпрос за изменение в Кодекса за социално осигуряване. Именно максимално осигурителният доход за следващата година да бъде равен на десеткратния размер на минималната работна заплата. И също така, да се увеличи тежестта за всяка година осигурителен стаж след навършване за установената възраст за пенсиониране за съответната година от три на пет процента.

Уважаеми колеги, аз прочетох много внимателно всички становища. Не храня илюзия, че ще бъде прието. Но, все пак, този дебат трябва да го проведем. Дори предлагали сме максималния осигурителния доход да е равен на десет минимални работни заплати, когато се гласува и бюджета, държавния бюджет за тази година, не бе прието. Но не може вече, втора ли, трета година стана, максималният осигурителен доход да стои на две хиляди лева. Ние имаме проблем в приходите, в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Знам, че ще се възрази: Ако го вдигнем, какво правим с максималната пенсия? Тя е равна на 35 % от максимално осигурителния доход. Пари в момента няма за увеличаване на пенсиите.

Но, така или иначе, доверието в пенсионната система с всеки изминал ден се разклаща. Много хора, дори по-младите хора, вече започват да говорят: Ами, какъв е смисълът да се осигурявам, каква пенсия ще взема след време? По-добре да си работя в сивата икономика!... Но това е нормалното мислене за всеки един млад човек...

Но, не може, ние, аз не знам, ние с този максимален осигурителен доход, кого пазим?! В крайна сметка, има криза, ясно е. Хайде, виждаме вече, правителството казва: "Излязохме от кризата"... Но богатите хора, тези, които сега получават 2500 лева, тези които сега получават 3000 лева, защо трябва да се осигуряват на 2000 лева?! Съжалявам, ще бъда може би още по-така..., но този човек, който каквато заплата получава, на такава да се осигурява, в крайна сметка, като разбира се, таванът за пенсия отпадне.

Бих искал да чуя новия управител на Националния осигурителен институт, господин Бисер Петков по тази тема, но преди това народните представители...И все пак, да кажа и за второто ни предложение. Ами, работната сила застарява. Ние имаме проблем с възобновяването на работната сила. Излизат доклади как, нали ние сме на солидарен принцип пенсионната система, как все повече и повече пенсионери има, все по-малко има работещи хора, колко е трудно да се изплащат пенсиите... Ами да, трябва да има някакъв стимул за тези хора да остават на работа! Явно, има политики. Някои казват: Дайте да съкращаваме пенсионерите, защото няма работа за младите хора, което, едното с другото, за мен лично, няма нищо общо!

Тук се прави една огромна грешка, че едва ли не, възрастните хора или пенсионерът, че взима работата на младия човек! Нищо общо няма с това. Но, така или иначе, трябва да има някакъв стимул у хората да остават по-дълго време на работа. И трябва да имаме конкретни политики в тази насока. Това са нашите предложения. Бих искал да чуя вашето мнение, уважаеми дами и господа народни представители.Заповядайте. Доктор Шайлекова.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър!
Господин управител на НОИ!
Колеги!
Нашата партия ГЕРБ няма да подкрепи предложените промени в Кодекса за социално осигуряване.

По параграф едно от Законопроекта, който Вие предлагате, първо, всички знаем и Вие сам казахте, че максималният осигурителен доход е една константна за съответната година величина и тя се разрешава със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Там е и мястото да се правят тези предложения, съответно да бъдат обсъдени. Те не са обект на Кодекса за социално осигуряване. Освен това, че Вие предлагате да се каже, да се върнем във времето назад, като обвързвате максималният осигурителен доход с минималната работна заплата, която обвързаност е приключила още на първи януари 2002-ра година, трябва да кажа, че вярно, може би приходите в Държавното обществено осигуряване при така внесеното предложение , може би ще повишат, но в същото време ще се повишат и разходите за обезщетения, за болнични, за майчинство, безработица и други такива...Освен това, максималната пенсия, която е от 700 лв., сега ще стане 945 лева, и това е пенсия, която получават не всички пенсионери, а определена бройка от тях, в момента на тази икономическа криза ще доведе до едно много сериозно социално напрежение между пенсионерите, които получават например, минималният размер пенсия и тези, които са увеличили и без това максималната си пенсия.

Правителството е поело ангажимент, наистина, при възможност, може да промени пенсиите, но само на тези, получават ниски пенсии, както и направи и с промяната и увеличението на вдовишките добавки. Така че, по този параграф ние смятаме, че това са едни сериозни проблеми, които ние не можем да приемем.

А по параграф две от законопроекта, Вие предлагате тежестта на стажа да бъде увеличена, при навършване на възрастта по чл. 68, от три на пет процента. Но не знам дали сте се замислили, че това ще доведе до едни сериозни разходи за пенсии, които не съответстват на осигуровките , които са внесени по време на осигурителния стаж на лицата.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Шайлекова.
Затова сме от различни политически сили, тъй като имаме конкретни разминавания. Вас Ви притеснява, по-скоро, разходната част, да не се увеличава. Мен ме притеснява, че няма приходи. Така че, това, че едни пенсионери ще получават по-високи пенсии, дай Боже да са живи и здрави, за да си ги получават. Проблемът, обаче е, че в становището на Министерството на финансите е записано следното: в съответствие с решение № 246 на Министерския съвет от 2011 г. за одобряване на основните допускания и в бюджетната прогноза за периода 2012 - 2014-та година, и там се казва за одобряването... на стратегия за управление на държавния дълг, не се предвиждат политики, забележете, уважаеми дами и господа, /набляга/, за увеличение на пенсиите през 2012-та година! Кратко, и ясно, се казва, че пенсиите през 2012-та година няма да се увеличават! Така че, аз не знам каква макрорамка чакаме, след като вече това решение го има. И от Министерство на финансите ни го изпращат! Но, съгласете се, две хиляди лева максимален осигурителен доход! Дупката в бюджета, в Държавното обществено осигуряване за тази година, всеки спекулира, нали, очаква се да бъде около триста милиона лева! А и главно е, защото има икономическа криза. Главно е, защото хората са безработни, заетите намаляват, безработицата, няма от къде да се съберат тези осигуровки! Вие увеличихте с 1.8 % осигуровките, сега има дебат, министърът ще каже, за минималните осигурителни прагове - също се увеличават, имаме икономически растеж, нещата се подобряват... И същевременно - не можем да съберем осигуровките?!

Това е едно решение, кризата да се поеме справедливо от всички страни. За да не гледаме в тавана и да казваме, че ще бъде 2400 лева, 2600 лева, 2700 лева, 2800 лева... Десет минимални работни заплати! Имало го е вече този пример. Не намирам нищо лошо в това. Разбира се, господин Петков, да чуя Вашето мнение. Заповядайте...

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Националният осигурителен институт е представил становище по Законопроекта на народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова.

Нашето принципно виждане и разбиране е, че този законопроект, доколкото се отразява върху приходите и разходите на бюджета на Държавното обществено осигуряване, би трябвало да бъде дискутиран в рамките на процедурата по разглеждане на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Експертите на Националния осигурителен институт направиха едни разчети, за да оценят краткосрочните финансови ефекти от приемането на тези мерки. Мисля че, ясно е, че увеличаването, и то значително, с 35 % на максималния осигурителен доход ще доведе до нарастване на приходите от осигурителни вноски в Националния осигурителен институт. Разбира се, ще доведе и до увеличаване на размера на изплащаните пенсии по линия на връзката между максималния осигурителен доход и максималния размер на пенсиите. Този положителен ефект, който се оценява за 2012 г. върху бюджета на ДОО от тази мярка, обаче, ще бъде неутрализиран, ако мога така да кажа, от допълнителния трансфер на средства, които държавният бюджет трябва да осъществи във връзка с увеличения размер на осигурителния доход. Тези дванайсет процента, които държавата допълва. Така че, ние сме посочили в становището, че краткосрочният икономически ефект, финансов ефект за бюджета на ДОО ще бъде положителен, но общо погледнато, ефектът в държавния бюджет ще бъде, на практика, с отрицателен знак.

Мога, разбира се, да предоставя и конкретните разчети, конкретните допускания, на които те почиват.
Ако ми позволите един общ коментар по въпроса, защото Вие го поставихте по-общо за съществуващите регулации по отношение на осигурителния доход, респективно размерът на пенсиите. Те съществуват и в двете посоки за осигурителния доход и за размера на пенсиите и нашето разбиране е, че всъщност, тяхното наличие е обосновано от едни от водещите принципи в разхода по системата за пенсионно осигуряване или принципа на солидарността. Добре знаете, че има преразпределение в рамките на системата. Тези 50 000 приблизително пенсионери, чийто размер на пенсиите е ограничен, на практика срещу тях има десет пъти повече пенсионери, чиито действителни размери на пенсията са значително под минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и размерът на средствата, които, всъщност, се подават, е значително по-голям от тези, които се спестяват, ако мога да използвам тази терминология по неизплащане на действителния размер на максималните пенсии.

Така че, това наистина, е въпрос на политика. Аз ще се огранича, именно с това, което сме посочили в становището. Като оценка на краткосрочните финансови ефекти върху Закона за бюджета на ДОО и държавния бюджет. И принципното ми разбиране, че дебатът по този законопроект трябва да става в рамката на разглеждане на законопроекта за бюджета на ДОО за 2012 година.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз, господин Петков. Само две изречения, ако може да кажа...С последния бюджет на ДОО водихме този дебат. Не бе приет. Сега поставяме темата отново на дневен ред. Ще дойде да гледаме отново бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 година. Вашето мнение какво е? Според Вас, трябва ли да се увеличава максималният осигурителен доход?

БИСЕР ПЕТКОВ:
Искате от мен конкретен отговор? Не бих могъл на този етап да го дам. Това, което имам като впечатление от работата си в НОИ, която отскоро, знаете, поех поста на управител на НОИ, е че този размер на съществуващия, на максималният размер на осигурителния доход, създава някои проблеми по линия на размера на обезщетенията, краткосрочните обезщетения, които са другото основно перо в разходите на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Така че, едно повишаване, отново казвам, чувствително, с 35 % на максималния размер на осигурителния доход, ще има многостранни комплексни ефекти, които внимателно трябва да се преценят, за да мога да дам конкретен отговор на този въпрос. Принципното разбиране, което, надявам се, се споделя и от хора с много повече опит в тази система от мен, го изказах в предишното вземане на думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Господин министър, Вие ще вземете ли отношение?
Заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Да, благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
По принцип, ние сме дали становище по законопроекта с двете промени. И на този етап по две основни причини няма да го подкрепим, защото, първо, то го каза и господин Петков. Не може, преди да сме започнали да обсъждаме бюджета за Държавното обществено осигуряване, а тези два елемента са пряко зависими от цялостния бюджет, от цялостната политика в Държавното обществено осигуряване и не можем на парче да правим тези промени. Мястото е да се обсъждат тези и други предложения, ние също ще имаме предложения, когато се разглежда бюджетът за Държавното обществено осигуряване.
На второ място, обаче, искам да припомня нещо, понеже тук има и представители от социалните партньори.

Когато миналата година водехме преговори със социалните партньори и най-накрая постигнахме съгласие и подписахме споразумението, и се приеха промените в Кодекса за социално осигуряване, дадохме, действително, една дългосрочна визия, където се опитахме да стабилизираме системата както на входа, така и на изхода, и не от днес за утре, а просто, в един по-дълъг период от време, съобразено с актюерски разчети, съобразено с демографската криза и с икономическата и социалната политика като цяло. Тогава на дневен ред също стоеше въпросът за тавана на пенсиите, стоеше въпросът за максималния осигурителен доход, стоеше въпросът за това вече постепенно да започнем да премахнем тези минимални осигурителни прагове, които, мисля, че през годините доведоха до един сериозен положителен ефект върху системата като цяло. А действително хората да се осигуряват върху реалната заплата, която получават и да има една сигурност както в системата, така и... да не говорим непрекъснато всяка година дали трябва да се вдига максималния осигурителен доход, дали трябва да се правят други промени и т.н. Така или иначе, тогава тогава стигнахме до извода, че тези неща можем да ги направим, но разпределени във времето. Ние не можем да ги направим сега. Защото, пак искам да повторя: Основната ни цел беше, чрез мерките за постепенното вдигане на осигурителния стаж, на възрастта за пенсиониране, връщане на част от нивата на осигурителните вноски, които бяха намалявани през годините достатъчно дълго, да стабилизираме системата. И не случайно приехме, че от първи януари 2014-та година, пада таванът на пенсиите за новоотпуснатите пенсии. И постепенно, след това ще падне и таванът за всички пенсии. И хората ще имат яснота и ще знаят, когато се пенсионират, какви доходи ще получат от пенсии.

Но това не може да стане, съгласете се, от днес за утре, не може да стане и в следващата година. Защото, пак повтарям, ние заварихме, знаете много добре, едни сериозни дефицити. И ние не можем да си позволим това. Освен това, системата, всички знаем, че е солидарна система, не случайно в момента в Гърция, когато има изключително тежки финансови проблеми, те намалят размера на пенсията с 20 % на тези, които получават пенсии над хиляда и двеста евро. Виждате от къде се тръгва! Никой не пипа ниските пенсии и средните пенсии. А се тръгва оттам. Именно заради това, че системата е солидарна. Нали това не трябва да се забравя. Така че, всичко това, което е разписано, постепенно, през годините , ще се стигне и дотам. Аз съм сигурен, че след една или две години ще спрем и договарянето на минималните осигурителни прагове, няма да има прагове и хората ще се осигуряват върху това, което реално получават. Но пак повтарям, всичките тези мерки и стъпки не могат да станат изведнъж, за една година или за две години. Те трябва да станат постепенно. Те са вече разписани и ясни. И оттук нататък трябва да ги изпълняваме.

Що се отнася до мотивацията на хората да останат по-дълго на пазара на труда, да, ние мислим сериозно по този въпрос и ще направим предложение в тази връзка. Те са свързани и с промени в Кодекса на труда, свързани са и с промени в Кодекса за социално осигуряване. Но мястото им е, когато гледаме бюджета за Държавното обществено осигуряване. Така че, това е нашата позиция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Същите предложения ще ги има и в бюджета за Държавното обществено осигуряване. Вие сам споменахте какво става в Гърция. При максимална пенсия, забележете, хиляда и двеста евро! Аз се радвам, все пак, че не намалихме минималната пенсия, която е сто тридесет и шест лева у нас, /с неодобрителна усмивка/, то и това оставаше! Но приемам и аргументите, също така, че трябва да има, в смисъл на по-голяма солидарност, да не се вдигат таванът.

Подобен проблем имаше и предишното правителство. Но то водеше политика за увеличаване на минималната пенсия. Така че, когато се вдигна тавана от 690 на 700 лева, да няма толкова голяма разлика. Аз ще се съглася с Вас, ако видя конкретни действия за увеличаване на минималната пенсия и за средната пенсия, така че, евентуално, за да вдигнем тавана. Но трябва да има някакви конкретни действия... Нашите предложения, ние ще ги повторим, както сега ги повтаряме, по-скоро ще ги потретим, тъй като ги предлагахме, когато се гледаше бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2011 година, не бяха приети, но трябва да има дебати и моето лично мнение е, че максималният осигурителен доход трябва да се вдигне, а същото важи и за стимула за оставане на работа, предвид застаряващата работна сила в страната.

Други народни представители или някой от социалните партньори, ако желаете да вземете думата?
Ася Гонева, заповядайте.

АСЯ ГОНЕВА:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Ние сме представили писмено становище. Становище, наистина, с конкретни обосновки, изразяване на конкретни мнения по двата въпроса. И понеже става дума за нещо, което години наред КНСБ повдига и поставя минимум два пъти в годината, се чувствам длъжна все пак да се възползвам от възможността и да говоря по конкретно внесения законопроект.

Разработването на проблемите на реформата в 2000-та година съдържаше един от елементите, които днес обсъждаме. И това съотношение не е паднало от небето. Това съотношение е резултат от много прецизни разчети от много професионални хора. И то гарантираше голяма част от обвръзките, които тогава бяха замислени. Трябваше да дойде 2002-ра година, за да дойде едно дясно правителство на власт, и един изключително десен човек да поеме съответното министерство, за да реши, че тези, които получават по-големи доходи, няма да плащат по-големи осигурителни вноски!

Тук много се говори за солидарност, но господин министър и към Вас ще се обърна, не само към народните представители, солидарността се състои точно в това. Тия, които получават големи пари, да плащат по-големи вноски, а да получат ограничени пенсии дотогава, докато целият им трудов стаж не бъде в информационната система на НОИ, за да имат сурат, извинявайте за приказката, която употребявам, да претендират за числото, което се е получило по формулата. Защото тия, които сега най-много имат претенции по този въпрос и си позволяват даже да отиват да съдят България в Страсбург, те имат претенции за три години от трийсетгодишен, примерно, стаж. Или за три години, от десет години, превърнати в трийсет...

Извинявайте, но, като представител на работниците и служителите, моята организация има особено мнение по този въпрос. И ние не сме го крили никога, пред нито един Парламент, в това число, смятам, че и пред вас съм могла да говоря на тази тема. Така че, сега да се убеждаваме, че видите ли, трябва да чакаме да дойде Закона за бюджета, за да впишем това съотношение 1 : 10, е просто, един, как да кажа, едно прехвърляне на един дебат, което няма никакъв смисъл! Той ще дойде отново, само след като минат изборите, защото, ясно е, че до изборите няма да бъдат гледани бюджетни проблеми.

Никакъв не е проблемът да се съдържа, и то там трябва да се съдържат, трайно трябва да се бъде уреден този въпрос и трябва да се знае, че 1 : 10 е онова съотношение, което в един момент ще определя, наистина, максималния размер на пенсията. И пак казвам: какъв беше проблемът да спрем двете години?! И това ни чака още две, по тригодишната бюджетна прогноза приложението на член 100 от Кодекса за социално осигуряване. Ами какъв е проблемът да кажем, че максималният размер на пенсията ще стои на 700 лева до еди кога си. И да обясним на хората защо. Аз лично не се притеснявам да обяснявам, в това число и на нашите миньори, които са засегнати от това решение.

Така че, ако наистина твърдим и искаме да бъде солидарна системата, и солидарността да бъде истинска, нали, нека да кажем, че всички, които получават възнаграждение и това не се отнася за всички работещи, но слава на Бога, в България има вече достатъчно хора, които вече получават такива възнаграждения. И никакъв не е проблемът, и аз много съжалявам, и малко се срамувам от становището на колегите от Националния осигурителен институт, защото там няма нито едно число! Нито едно число! /Набляга/. Тук се говори как щели да спечелят приходите и да загубят разходите. Кое с колко? Как да разберат народните представители! С едно становище, трябва, наистина, да има становище...

Аз разбирам, че е деликатно, институцията, която изпълнява държавните политики, но тя е длъжна да даде достатъчно информация, още повече, че Законът за нормативните актове изисква това да бъде предложено като информация. Но, все едно.

Краткосрочните обезщетения! Ама извинявайте! /Набляга/ 18 месеца беше направен периодът, от който се изчисляват обезщетенията!!! За какъв ефект си говорим за 2012 година, колеги и уважаеми народни представители! 18 месеца! Значи, докато се изпълнят тези 18 месеца с тези 2700 лева, системата достатъчно ще навакса и наистина, ще се получи определен ефект от това съотношение.

Така че, аз наистина апелирам, да не бързате, и ви моля, да не бързате да отрязвате, само защото, виждате ли, технически трябвало да се гледа с бюджета! Няма такова нещо! Може да бъде решено, стига да има добрата политическа воля, разбирането, че това е нужно, нужно е не за системата сама за себе си. Нужно е и е възпитателно за хората. Четох работодателските становища, от които, не да те е срам, ами да си скубеш косите! Трябвало да има сто минимални работни заплати в страната, защото било различно положението! Как да го коментирам това, не знам. Вие, както искате го коментирайте, но такова дълбоко неразбиране на основни и социални и икономически параметри на държавата, може би, пречи и на вашата работа, като получавате такива становища от нас.

Няколко думи по втората част на предложението. Моят любим автор Богомил Райнов казва, че всички прекалености имат обратен резултат. Сега, за да се покажем щедри и да направим трите на сто, които в момента имаме, на пет, е пагубно. Аз твърдя като експерт, че това е пагубно! Нещо повече. Тези три на сто в момента, без ограничение, също /набляга/ не работят достатъчно добре и за солидарността, и за мярката на въпросната солидарност. Защото, аз трябва да имам 34 години осигурителен стаж, но като ме държи Пламен Димитров пет години, след като съм придобила права, аз ще си гарантирам половин пенсия само с тези пет години! Всички ли имат тази възможност да работят след това?! Т.е., тези стимули са правилни, те са в контекста на европейските общи цели и ценности, трябва да ги запазим, но не бива да отиваме в крайности. Трябва да отсъдим, с помощта на колегите, със съответните разчети и да видим дори къде да сложим границата на сегашните три процента, защото, наистина, трябва да се стимулират хората да остават на работа! Ей Богу, искат да остават на работа. Целият проблем е, че не им се дава възможност. И тук отново искам да апелирам към вашата роля да се направят съответните промени в член 328, алинея първа, точка десет, да не бъде повод за загубата на правото на труд това, че съм придобила едно друго право. И ще пропусна наличието на един призив на правителството да бъдат освобождавани в бюджетната сфера хора, придобили права, да не говорим, че в бюджетната сфера има достатъчно ценни специалисти, които си струва да бъдат запазени и да бъдат ползвани.
Благодаря ви за възможността, която ми дадохте да споделя....

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Някой друг?
Господа народни представители, желаете ли да вземете отношение? Не...
Тогава, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 154 - 01 - 91, внесен от Драгомир Стойнев и Емилия Масларова, който е "За", моля да гласува:
"За" - 3 гласа.
"Въздържали се" - 1 глас.
"Против" - 8 гласа.
Не се приема.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Отиваме към точка четири, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102 - 01 - 53, внесен от Министерския съвет за второ гласуване.

Господин Петков, госпожо Караиванова, вие ще останете ли, или желаете... Ще бъде удоволствие, ако останете... Да, благодаря ви...
За второ гласуване.

Колеги, гласуваме наименованието на Закона, а именно: "Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда", който е "За", моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приема се.

§ 1.
Постъпило е предложение от народните представители Ангел Даскалов, Вяра Петрова и Светлана Ангелова.
Госпожо Ангелова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Направените предложения от нас са технически и не променят смисъла на предложения текст от вносителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
От вносителя коментар? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Ангел Даскалов, Вяра Петрова и Светлана Ангелова, който е "За" , моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Подлагам на гласуване параграф първи с приетите предложения, който е "За", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приема се.

Параграфи втори, трети, четвърти, пети и шести са по вносител.
Те са по вносител. Коментари? Предложения? Няма.
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приемат се.

Наименованието на подразделението е именно "Заключителна разпоредба", който е "За", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Приема се.

§ 7.
Предложение на Ангел Даскалов, Вяра Петрова и Светлана Ангелова. Госпожо Ангелова?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Направеното предложение от нас е във връзка с даденото становище от дирекция Европейско право към Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители, който е "За", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.

И следва параграф седем с така направените предложения, който е "За", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Параграфът е приет.

И с това Законопроектът е приет на второ четене.
Благодаря ви, благодаря и на министъра, благодаря и на управителя на НОИ, на всички гости, хубав следобед ви пожелавам, закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ