П Р О Т О К О Л

---

На 9-ти ноември две хиляди и единадесета година, сряда, от 15.00 часа, се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика в сградата на Народното събрание, на площад "княз Александър Първи" № 1. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Бихте ли заели местата си, за да започнем редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика ... Имаме вече необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. Предлагам следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 102 - 01 - 73, внесен от Министерския съвет на 02.ХІ.2011 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102 - 01 - 71, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г.

Който е "За", моля да гласува:
"За" - 17 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Дневният ред е приет.

Уважаеми дами и господа народни представители!
Списъкът на гостите на заседанието на Комисията е прекалено дълъг, приветствам всички с добре дошли:

г- н - Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика;
г - жа Деяна Костадинова - заместник-министър на труда и социалната политика;
г - н Емил Мирославов - директор в Министерството на труда и социалната политика;
г - жа Наталия Нинова - директор в Министерството на труда и социалната политика;
г - н Ивайло Иванов - Изпълнителен директор на Агенцията по социално подпомагане;
г - жа Камелия Лозанова - Изпълнителен директор на АЗ;
г - н Бисер Петков - управител на Националния осигурителен институт;
г - жа Весела Караиванова-Начева - подуправител на Националния осигурителен институт;
г - жа Антоанета Ганчева - Главен актюер в Националния осигурителен институт;
г - н Йосиф Милошев - началник отдел в Националния осигурителен институт;
г - жа Илияна Владова - държавен експерт в дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите;
г - жа Евгения Орлова - Главен експерт в дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите;
г - н Трифон Пасков - директор на дирекция "Прогнози" в Националната агенция по приходите;
г - жа Катя Кашъмова - Национална агенция за приходите;
г - жа Ася Гонева - Секретар в Конфедерация на Независимите синдикати в България /КНСБ/;
г - жа Михаела Тодорова - КНСБ;
г - жа Силва Васева - КНСБ;
г - н Олег Чулев - Конфедерация на труда "Подкрепа";
г - н Александър Загоров - КТ "Подкрепа";
г - н Никола Абаджиев - Българска асоциация за Допълнително доброволно пенсионно осигуряване /БАДДПО/;
г - н Валентин Попов - Председател на СФС на МВР;
г - н Илия Хрисимов - заместник-председател на СФС на МВР;
г - н Васил Долапчиев - Председател на Съюза на слепите в България;
г - жа Тодорка Глушкова - Съюз на инвалидите;
г - н Станимир Цоцов - Българска търговско промишлена палата /БТПП/;
г - н Александър Димитров - БТПП;
г - жа Даниела Данчева - Асоциация на водачи на МПС-инвалиди

Добре дошли още веднъж на министъра на труда и социалната политика, на заместник-министъра на труда и социалната политика, на управителя на НОИ, също така виждам представители на организациите, на работодателите, на синдикатите, на хората с увреждания, на възрастните добре дошли на всички още веднъж.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да започваме по точка първа.
Предстои представяне и обсъждане на Законопроекта за бюджета за Държавното обществено осигуряване. Господин Петков, Вие ли ще го представите? Да, заповядайте, имате думата...

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Петков, извинявайте, че Ви прекъсвам, само една молба. Ние всички се запознахме с бюджета, но бих Ви помолил до края на седмицата, ако е възможно, разбира се, да ни предоставите анализа на бюджета, който е гледал Надзорния съвет на НОИ. Тъй като това, което имаме ние е прекалено съкратено и бихме искали да имаме по- подробна информация. Не смятам, че ще бъде проблем, до края... до края на седмицата, членовете на Комисията да се запознаят по-подробно с него, относно мотивите и анализа... Вие ме разбрахте, какво имаме предвид, благодаря Ви...

БИСЕР ПЕТКОВ:
И аз Ви благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Драги гости!
Ще се съобразя с препоръката на господин Стойнев, и до края на седмицата, даже още утре, ще представим доклада, с който проекто-бюджета на Държавното обществено осигуряване беше внесен в Надзорния съвет на НОИ, в заседанието, което разгледа този въпрос. Подготвили сме една кратка презентация, с която бих желал да онагледя основните параметри, на база на които е изготвен бюджета за Държавното обществено осигуряване за следващата година, основните политики, които се реализират чрез него и резултатите, които са заложени.

Нормално е първата изходна точка,от която се тръгва при планирането, е какъв е отчетът, какво е изпълнението на предходния бюджет. Всъщност, на този слайд /показва таблото-диаграма/ са представени очакваните резултати, очакваното изпълнение на бюджета на ДОО за тази година, като това очаквано изпълнение е на база на изпълнението за деветмесечието на приходите и разходите по бюджета на ДОО за 2011 г. Всъщност, очакваме, че за годината размерът на приходите ще бъде с около 6 % по-малко от заложеното в плана за бюджета за 2011 година. Основно това се дължи на неизпълнение на плана по отношение на осигурителните вноски, приходите по осигурителните вноски. Като очакваното преизпълнение на другите приходи, които са с незначителен дял в структурата на приходите, не е в състояние да компенсира. Така че, аз не казвам новина. Общо взето, това се знаеше и на по-преден етап.

По отношение на разходите. Общо взето се движим в рамките на плана, като очакваме лек преразход по отношение на общите разходи. Главно това се дължи на преразход в разходите за пенсии. Дължи се основно на започналото изплащане на вдовишката добавка от началото на месец септември, което не беше предвидено в плана за бюджета за тази година. Така че, преразходът се дължи основно на изплащането на вдовишките добавки за четирите месеца до края на годината.

По отношение на краткосрочните обезщетения очакваме една икономия от порядъка на два процента.

Така че, очаквания непланиран недостиг, или дефицит, в края на периода на бюджета на ДОО за тази година е от порядъка на около 280 милиона лева. Така че, това е едната отправна точка, на която е стъпило планирането на бюджета за тази година.

Естествено, че другият основен източник на информация са параметрите, които са макроикономически, на база на тригодишната бюджетна прогноза и съответно социално-осигурителни параметри. Предполагам, че макроикономическите параметри са добре познати и не бих искал да ги коментирам специално. Ще се спра по-подробно на социално осигурителните параметри, които дават рамката на бюджета за следващата година.

По отношение на брой осигурени лица, очакваме, всъщност, е заложено едно леко намаление с около 6000 спрямо очакваното изпълнение на този показател за бюджета за 2011 г. Виждате, че това намаление е по-чувствително спрямо плана за брой осигурени лица за 2011 година.

Средният осигурителен доход е заложен да нарасне с 4.5 %, спрямо очаквания средно-осигурителен доход за 2011 г. - 622 лв. е заложеният размер на средно-осигурителния доход за 2012 г., спрямо очакван средно-осигурителен доход за 2011 г. 595 лева. Броят безработни лица, с право на парично обезщетение за безработица, прогнозираме да се запази на нивата от очакваното изпълнение на бюджета за 2011 г.; по отношение на средногодишният брой пенсионери е заложено по-голям брой пенсионери, спрямо плана за 2011 г., но по-малко спрямо очакваното изпълнение. Предполагам, че също е известно на присъстващите, че 2010 и 2011 г., поне по данните, които имаме към момента, имаме по-голям брой на отпуснати пенсии, спрямо нормалните, да кажем, за предишния период.

Така че, това са основните параметри, на база на които е построен проекта на бюджета на ДОО за следващата година.
Кои са основните политики по приходите в Бюджета за следващата година? Няма промени по отношение размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО, за Учителският пенсионен фонд, участието на държава чрез трансфери във фонд "Пенсии" остава на нивото от 2011 г. - 12%, не се правят вноски, предвидено е да не се правят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", както и през тази година.

Общото повишение на минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии е средно с 5.9 % спрямо 2011 г., 5.9 е средното, 6.9 % е по може би в самият доклад има някаква неточност, но 6.9 % е средното увеличение за договорните професии и икономически дейности. А административното увеличение, за тези, които не са постигнали споразумение, е 4.5 %, т.е. темп на нарастване, средногодишния осигурителен доход и общо средно е 5.9 %.
Запазва се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и съответно диференциацията му според облагаемия доход за 2010 г., запазва се минималният осигурителен доход за земеделските производители в размер на 240 лв., запазва се и максималния осигурителен доход за всички осигурени лица, в размер на 2000 лева.

По отношение на политиките по разходите в бюджет за 2012 г. е заложено удължаване на режима на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, до 31 декември 2012 г., т.е. предвидено е да продължи да действа режима първите три дни от настъпване на неработоспособността да се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден плащанията да стават от Държавното обществено осигуряване.

Предвижда се удължаване с шест месеца на периода, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при краткосрочните рискове, временна неработоспособност и трудоустрояване, съответно от 12 на 18 календарни месеца, по отношение на бременност и раждане и рискът "Безработица" от 18 на 24 месеца. Това е едно продължение на политиката и на мерките, които и с бюджет 2011 г. бяха приложени. Съответно, направен е анализ и считаме, че тази политика би трябвало да продължи. Тя е, всъщност, израз на прилагане на принципа за по-тясно обвързване на размера и на продължителността на осигурителните периоди на лицата със съответно размерът на обезщетенията, които те получават и това не се отнася по отношение на условията или правата на достъп до съответните плащания и обезщетения.

Следващата политика е, всъщност, предвидена още с промените в КСО през 2010 г. Започва увеличаването с 4 месеца на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, т.е. за следващата година той ще бъде 37 години и четири месеца за мъжете и 34.4 месеца за жените.
Предвидено е увеличаване с две години на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия на осигурените лица по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. От, тук ако трябва да бъдем по то-точни, от 25.4 месеца, както би трябвало да бъде за 2012 г., на 27 години. Запазва се изискването, че две трети трябва да е от този стаж прослужен.

И съответно, една мярка и политика за удължаване на трудовия живот - увеличаване тежестта на година стаж на лицата след придобиване право на пенсиониране, ако те продължават да работят, от действащите 3 % на 4 %.
Най-общо рамката на консолидирания бюджет на ДОО за 2012 г. в общия размер на приходите и трансферите по бюджета е 8 милиарда 465 милиона. От осигурителни вноски е предвидено да постъпят 3 милиарда 851 милиона, от него нашите приходи 27 милиона и 600 хиляди. Основната част от приходите в бюджета се осигуряват от трансфери, както ще видите по-късно, продължава, всъщност, и неблагоприятната тенденция на увеличаване зависимостта на бюджета на ДОО от Републиканския бюджет - 54.2 % от общите разходи се финансират с трансфери и субсидии от Републиканския бюджет.
До тук абсолютния им размер е 4 милиарда 587 милиона, като основният трансфер е, всъщност, участието на държавата като трети осигурител, както сме свикнали да казваме, във формирането на приходите на фонд "Пенсии" и съответно недостигът, който се очертава и който се покрива със субсидия от държавния бюджет за 2012 г. е предвиден да бъде 1 милиард 917 милиона лева.

Съответно разходите и трансферите по бюджета на ДОО през следващата година, основният разход продължава да бъде за пенсии - 7 милиарда и 314 милиона, с около 230 милиона повече от очакваното изпълнение за тази година. Дължи се основно на това, че естествено, размерът на новоотпуснатите пенсии е по-голям от този на прекратените пенсии, както и на целогодишното действие на по-високия размер на вдовишките добавки.

Съответно за социални помощи и обезщетения са предвидени разходи от милиард и 63 милиона; службите по социално осигуряване, т.е. НОИ, системата НОИ ще работи в един по-икономичен режим - 76 милиона и 700 хиляди е бюджетът, всъщност, на НОИ, това е намаление с 6 милиона спрямо бюджета, който имаме за тази година. Така че, разходите на службите по социално осигуряване, като дял от общите разходи на Бюджета на ДОО ще бъдат 0.9 на сто.

И предоставените трансфери, които са главно към МТСП и към Агенцията за заетостта, с този малък размер от 7 милиона.
Следващите няколко слайда онагледяват, всъщност, пропорциите, структурите на приходите и трансферите, аз вече казах, че основна част от разходите по бюджет 2012 г. се финансират с трансфер от Републиканския бюджет, 54.2 %. По-висок е делът на трансферите за финансиране разходите в бюджета от тазгодишния дял, който се очертава да бъде 50.5 % не по-малък от рекордния, който е през 2010 г., 59 %.
Вторият по тежест приходоизточник, това са осигурителните вноски от работодатели - 26.6 осигурителни вноски, личните осигурителни вноски - 16 %, осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица, делът им е 2.7 %.

Структурата на разходите и трансферите по бюджет 2012 г., както вече казах, плащанията на пенсии продължава да бъдат с доминиращ дял в разходите - 86.4 % ; краткосрочните обезщетения са на следващо място, 12.6 %. Службите по социално осигуряване, вече коментирах, разходите са 0.9 % от общите разходи.

Няколко величини по отношение на предвидените пенсии за, всъщност, бюджетът 2012 г. в частта му по отношение плащанията за пенсии. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2012 г. е заложено да бъде в размер на ... да бъде 273.32 стотинки, което е номинален ръст от 2.5 %, спрямо очакваният размер на пенсията на един пенсионер за 2011 г. Този очакван размер е 266. 78 стотинки. А този размер на пенсиите ще осигури брутен коефициент на заместване на дохода 43.9, перспективно нетен коефициент на заместване 56 %.

Разходите за пенсии, включително пощенската такса и ДДС, всъщност, както вече имаше тези данни по-напред, възлизат на 7 милиарда 314 милиона лева. Разходите за пенсии, като процент от брутния вътрешен продукт, обаче, намаляват, като относителен дял. Те ще се очаква да заемат от планирания брутен вътрешен продукт за следващата година 8.9 %. Макар номинално, като изражение, пенсиите нарастват като абсолютен размер.

Тази диаграма илюстрира структурата на разходите за социални помощи и обезщетения. Вижда се, че всъщност, делът на паричните обезщетения за безработица е най-голям - 33 % приблизително. Като абсолютен размер е предвидена една по-голяма сума, едно нарастване на паричните обезщетения за безработица през 2012 г. спрямо 2011 г., това е в порядъка на около 20 милиона лева; на следващо място като тежест са разходите, свързани с изплащането на обезщетение за бременност и раждания - 28.8 %. Следват ги обезщетенията за временна неработоспособност - общо заболяване, гледане на болен член от семейството и т.н. - 24.5 %. Отглеждане на малко дете до двегодишна възраст - обезщетенията са с тежест от 11.6 %.

Службите по социално осигуряване през 2012 г., вече споменах, те се намаляват спрямо планираните разходи за 2012 г. с 6 милиона абсолютен размер и ще възлизат на 76 милиона и 700 хиляди лева. В това число, основно са заплатите и възнагражденията за персонала, нает по трудови правоотношения. Предвидено е и запазване на числеността. Издръжката, би трябвало, да бъде с 3 милиона по-малко - 16 милиона и 600 хиляди, също така и капиталовите разходи с два милиона по-малко, техният планиран размер за следващата година е 6 милиона и 300 хиляди лева. Запазва се размерът на средствата, предвидени за отбрана и сигурност на системата. Общото относително намаление на разходите за службите по социално осигуряване и бюджет 2012 г. спрямо 2011 г. е със 7.3 на сто.

Как изглежда балансът на фондовете на Държавното обществено осигуряване за 2012 година. Най-голям дефицит се очертава във фонд "Пенсии" - 1 милиард 666 милиона лева. Следващият силно дефицитен фонд, ако мога така да се изразя, е фонд "Безработица" - със 177 милиона лева, не е малък дефицита и във фонда "Общи заболявания и майчинство". Единственият фонд, който е предвидено да бъде с излишък за следващата година, е фонд "Трудова злополука и професионална болест". Както обикновено, покриването на дефицита в бюджета на тези фондове става чрез бюджета на Националния осигурителен институт, затова, там всъщност, е този излишък от 1 милиард 865 милиона лева.
Това е накратко, благодаря за вниманието, готов съм да отговарям на Вашите въпроси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Министър Младенов, Вие желаете ли да допълните господин Петков?
Или да дам думата на народните представители?
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми дами и господа!

Господин Петков, управителят на Националния осигурителен институт беше подробен в изложението си. Искам да кажа, че проекто-бюджетът на Държавното обществено осигуряване беше разгледан както в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, така и в Националния съвет за тристранно сътрудничество преди да бъде приет от Министерския съвет.
По две неща искам да акцентирам.

Първо, по отношение на дефицита. Разходите за пенсии, като процент от брутния вътрешен продукт през 2010 г. е бил 9.9 на сто. През 2011 г. очакваните разходи за пенсии, като процент от брутния вътрешен продукт се очертават на около 9.3 на сто, и в планирания бюджет за Държавното обществено осигуряване за 2012 г. е планирано този дефицит да бъде 8.9 на сто от брутния вътрешен продукт.

Второто нещо. По отношение на очакванията ни защо ще има по-малък брой пенсионери през следващата година с около 4000. Защото предприемаме, знаете, от първи януари три основни мерки. На първо място, господин Петков го каза, с 4 месеца се увеличава необходимият осигурителен стаж както за мъжете, така и за жените от 1-ви януари, следващата година, и на второ място: по отношение на осигурителния стаж от 25 на 27 години за системата на МВР и МНО, и на Министерството на правосъдието, т.е. в случая целим намаляване на случаите за ранно пенсиониране.

И третото е, във връзка с предложението ни да стимулираме хората, които остават по-дълго, за да могат да останат по-дълго на пазара на труда, когато са навършили годините и осигурителния стаж, т.е. отговарят на условията за пенсиониране, но не се пенсионират и продължават да работят, за всяка година от първи януари догодина, се вдига бонуса с един процент от три на четири на сто.

Това са все мерки, които целят, действително, хората да остават по-дълго на пазара на труда, което е изключително важно.

И не на последно място, Вие видяхте, в таблицата, която ви бе показана, че ще се увеличат парите за обезщетение за безработица. Това не означава, че предвиждаме да има един по-голям брой безработни следващата година, спрямо тази година, включително и тези, които получават размерът на обезщетение за безработица, а защото, просто, знаете, че увеличихме на 60 на сто осигурителният доход, обезщетението за безработица, и очакванията ни са, че по-голям брой хора ще получат по-големи размери на това обезщетение.
Това е, което исках да кажа. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Колеги народни представители, имате думата.
Госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, господин председателю!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми госпожо заместник-министър!
Господин управителю, колеги, гости!
Аз искам няколко въпроса най-напред да задам, за да можем, все пак да водим един коректен дебат. Това е един бюджет, който, действително, погледнат, така, съвсем спокойно поставя в една много тежка ситуация, всички /набляга на всички/ хора, които зависят от този бюджет - работещи, майки, хора с увреждания, пенсионери, но разбираме ситуацията.

Но, преди всичко, аз искам да попитам какво гледаме днес?! Това, което ние сме получили като материал или това, което излиза в публичното пространство? И бих задала един конкретен въпрос. Ето например, разходите за обезщетение за бременност и раждания представляват 28.8 % от разходите. Какви обезщетения са предвидени в тези 28.8 % или в тази сума, която вие показахте: 240 лева, 270 лева или 290 лева? Защото, в това, което ние имаме, има 240 лева. т.е. обезщетението за отглеждане на малко дете остава на 240 лева. Няма предвидени никакви корекции.

Аналогично, всъщност, е и..., минималните осигурителни прагове, ще ги видите там в приложенията, те са заложени на 270 лева. От първи, днес разбираме, това не е написано тук, но днес разбираме, че от първи май минималната работна заплата става 290 лева. Това, предвидено ли е, отразено ли е, или не е отразено?

Разбира се, аз искам да попитам и някои неща, които също ме притесняват. Няма да питам колегите от ГЕРБ за тези политики или по-скоро мерки, които каза господин Младенов, третата мярка, той каза стимулиране на работещите над пенсионна възраст с бонусите от три процента да станат на четири. Няма да питам колегите от ГЕРБ как ще отговорят сега, като само преди една седмица те отхвърлиха нашето предложение. Дори като логика, като предложение, като политика, друг е въпросът дали ще е 3 %, 4 % или 5%. Но това явно са някакви политически игри.

Но искам да попитам, когато гледаме всички тези параметри, защото това е бюджет, но този бюджет би трябвало да изпълнява някаква политика и може би тук, по-скоро не управителят на НОИ, а министър Младенов трябва да каже, когато говорим за политиките за майките, за хората с увреждания, за отпуските по болест, но аз ще се концентрирам сега на майките, за да не бъдем обвинени, че говорим само за пенсионерите, искам да попитам: този референтен период, който беше 12 месеца назад, за да се получи обезщетението като доход. След това стана 18 месеца. Сега става 24 месеца. Някой съобразил ли го е с демографската политика? И с това, какви възможности ще има една осигурена майка, т.е. работеща /набляга на думата/ жена, това не е жена, която е на социално подпомагане, която, за да роди второто си дете, трябва да чака детето й, първото, да навърши четири години, за да може да получи някаква прилична сума. Защото, раждайки първото дете, връщайки дванайсет месеца не, а двайсет и четири месеца назад, приемаме че тя е получавала една средна заплата през този период от 600 лева, тя ще си получава 90 % от тези 600 лева, и втората година ще получава 240 лева, както сте записали, отпуск по майчинство, може да стане 270 лева, може да стане 290, вие ще отговорите. Но, ако тя реши да забременее, когато детето й стане на три години, тя се връща назад към минималната работна заплата, т.е. 240 или 270 лв. и нали разбирате какво ще получи тази майка. т.е., ние, работещите, осигурените хора, имайки предвид демографската характеристика, ги лишаваме от нещо, заради което, все пак, аз не зная, но колеги, обезщетение това е загуба на доход от труд, поради полагане на грижи за отглеждане на дете. Това дете е бъдещ контингент на пазара на труда. т.е това политика ли е или някаква временна мярка?

За мен е много важно в този бюджет да има заложени политики. Защото заложените политики в момента са екстремни. Ето, от първи се увеличават с 4 месеца, всяка година годините за пенсиониране. Това, аз лично, го приемам, това е мое лично мнение.

И още един въпрос. Който също искам да задам на управителя на НОИ като политика. Господин Петков, предложихме да се увеличи максималния осигурителен доход. Вие бяхте и присъствахте. Минималният осигурителен доход, по някакъв начин, договаряйки се със синдикати и работодатели, се увеличава непрекъснато. Защо не искаме в приходната част, т.е. не искаме да търсим начини да увеличим приходната част, а не да свиваме разходната част. Увеличаването на максималният осигурителен доход води до увеличаване на приходи /набляга/ в приходната част на Държавното обществено осигуряване. И логиката, че видите ли, ще се увеличи максималната пенсия, в никакъв случай не се връзва с това, защото приходите са близо два пъти и половина повече, отколкото ще бъдат разходите за максималната пенсия.

Ето едни такива основни въпроси като политики, много още други въпроси бих могла да задам, за увеличаване на ножицата, но така или иначе, предполагам, че и другите колеги ще говорят, защото все пак са предприети сериозни стъпки и ние говорим за една нова политика в областта на пенсионното осигуряване, като цяло и все още така, пак казвам: някак си, всичките ни усилия са насочени към свиване на разходната част, и не се полага никакво усилие за увеличаване на приходната част.

Друг е въпросът, че за мен е много интересно, как така безработните остават на същото равнище, даже намаляват от 9.4 %на 9 %, добре, същите са безработните, а се намалява осигурителният принос, осигурителните вноски. т.е. приходите от осигурителните вноски. Няма ли да се повиши заетостта? Няма ли да се направят някакви мерки в насока на стимулиране на заетостта? Т.е., ако ...отново пак насочвам погледа на всички ни към приходната част, а не толкова към рестриктивните мерки.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Младенов, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Аз ще започна и господин Петков ще доразвие част от отговорите на въпросите.
Да, действително днес има решение на Министерския съвет да се увеличи минималната работна заплата от първи май 2012 г., от 270 на 290 лева. Като прибавим и увеличението от тази година, от първи септември на минималната заплата на 240 на 270 лева, това показва, че в разстояние на осем месеца, ние увеличаваме минималната работна заплата с над 20 %. Което смятам, че е добра политика. И то в състояние, все още, на криза.

Второ, вие знаете, че ние отвързахме редица плащания, които бяха свързани с минималната работна заплата, с цел да облекчим бизнесът и синдикатите, когато договарят минималните размери на работната заплата. И смятам, че това е също правилна политика.

Що се отнася до въпроса Ви за майчинството. Вижте, госпожо Масларова, Вие много добре знаете, че през последните години бяха направени доста усилия от Вас и до такава степен раздухте майчинството, че то в момента е 410 дни, от които 45 дена преди раждане. Аз искам да Ви уверя, че в Европейския съюз България е единствената държава с такъв срок и получаване 90 % от работната заплата. В момента има дискусия в Европейския съюз дали да стане от 16 седмици на 20 седмици. Това само искам да Ви кажа. И въпреки кризата, въпреки проблемите ние не го пипаме това. Ние го оставяме.
/реплика от залата без микрофон : но това няма връзка с въпроса.../

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: /без микрофон/
....Но това е цифрата, заложена тук....240 или 270, или 290... Все пак, гледаме бюджет, конкретни неща, а не какво...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз мисля, че беше казано, че е заложено 240 лева и Вие знаете много добре и становището и на министъра на финансите, в момента са необходими 16 милиона допълнително, за следващата година, за да може да стане от 240 на 270 лева и правим всички усилия за това.
Ще помоля господин Петков за сроковете да обясни, да се дадат примери, за да се види каква е картината от предните...

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви за въпросите, уважаема госпожо Масларова. Министърът вече отговори на първия въпрос, че в проекта на бюджет, който гледаме, заложен е и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете и е 240 лева месечно. На при разглеждането в Министерския съвет на проекто-бюджета беше изразено намерение да се търсят средства за увеличаване на този размер, макар че той не е определен директно като минимална работна заплата, но така или иначе, във времето е следвал минималният размер на работна заплата. Както посочи господин Младенов, нашите разчети показват, че за това са необходими около 16 милиона лева.

По отношение на вторият Ви въпрос, в проекта на бюджета на ДОО за 2012 г., който разглеждаме днес, заложеният размер на минималната работна заплата е 270 лева, т.е. действащият от първи септември, тъй като така или иначе днес е взето решението за увеличаване на минималната работна заплата, ново увеличение от първи май следващата година.

По отношение на референтния период, от който се изчисляват размерите на обезщетение за краткосрочните рискове и конкретно за обезщетението за бременност и раждане, и за всички. Ние направихме един анализ на резултатите от прилагането на тази мярка през тази година за деветте месеца, и този анализ е достъпен на интернет страницата на Националния осигурителен институт, дължахме този отговор на всички, които резонно поставят въпроса. Налице е една икономия от разходи по отношение на краткосрочните обезщетения, основно за рисковете бременност и раждане, съответно временна неработоспособност, там съответното влияние оказва и мярката, която предлагаме да продължи и през тази година, изплащането на първите три дни на болничните от работодателя. Заложено е в бюджет 2012 да се продължи тази политика по удължаване на референтните периоди за изчисляване на обезщетението. Тъй като, първо, анализът, искам да подчертая, че това не се прави единство с цел икономия на разходи за краткосрочни обезщетения, тъй като анализът показва, че при рискът бременност и раждане, наистина, има намаление в среднодневния размер на обезщетението с около два лева, но по отношение на другите рискове имаме дори леко увеличение - със стотинки, на среднодневния размер на обезщетението.

Тя е продиктувана именно от принципа, който, мисля, че всички споделяме - че в основата на социалното осигуряване е, а именно по-тясна обвързаност между приноса на лицата, като вноски, като период на осигуряване с размерът на получаваното обезщетение. Така или иначе това, наистина, са краткосрочни рискове, но в периода на изплащане на обезщетението за бременност и раждане, както припомни господин министърът, е 410, съответно при изплащане на обезщетенията за безработица достига 13 месеца... В интерес на хората е, наистина трябва да знаят, че размерът на обезщетението ще зависи от тяхното последователно, осигурително поведение, не в продължение на няколко месеца, а в продължение на по-дълги периоди. И оттук размерът на обезщетението да е съобразено, именно, с приноса им към системата, разглеждан отново като вноски и като продължителност на осигуряването. Тук не бих искал да влизам в случаите на използването на тези възможности с поведение, което е, всъщност, само на база на един сравнително кратък период на осигуряване на максимален осигурителен доход, с цел получаване на възможно по-голям размер обезщетение. Така че, това е основният принципен аргумент за продължаване и удължаване на референтните периоди с 6 месеца, по отношение на изброените краткосрочни рискове.

По отношение на примера, който Вие дадохте, за майка, аз искам само да припомня, че съгласно чл. 49, ал. 2 от Кодекса, когато, всъщност, при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане, в периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, или за отглеждане на малко дете, обезщетението е в размера, определен по ал. 1-ва, за предходното дете, ако това е по-благоприятно. Така че, всъщност, се дава възможност, както Вие дадохте като пример, че майката се е осигурявала на един добър доход, този доход и размерът на това обезщетение да се запази и за следващото дете. Има такава мярка, такъв текст в Кодекса, който цитирах...

По отношение на последния въпрос. Защо не е възприето предложението ви да се увеличи максималния осигурителен доход, да, всъщност, ние представихме нашите разчети, когато се разглеждаше законопроектът, внесен от Вас и от господин Стойнев. Наистина, увеличаването на осигурителния доход би осигурило допълнителни приходи от осигурителни вноски. Тогава, всъщност, мисля, че по памет цитирам, оценката ни беше за около 76 милиона годишен размер, но този допълнителен приход за бюджета на ДОО, всъщност, ще... на практика неутрализира от това, че разходът за пенсии ще нарасне по линия на повишаване на максималния размер на тавана на пенсията, който би станал 945 лева. И макар че специално за 2012 г. това би трябвало да започне, изплащането на този максимален размер, от 1 юли и съответно при полугодишна, на 6 месеца оценката беше, че за това ще трябват около 41 милиона, но на годишна база, сумата вече е по-висока от сумата, която би постъпила допълнително като приход в бюджета.

Така че, от тази гледна точка, при сегашното състояние, при сегашното обвързване на максималния осигурителен доход и максималния размер на пенсията, ефектът, всъщност, за бюджета на ДОО е минимален.
Така че, мисля че отговорих на въпросите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Доктор Адемов, заповядайте, след това госпожа Боянова... Е, добре тогава госпожа Боянова, заповядайте, госпожа Боянова.

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Благодаря, господин председател!
Аз искам да се изкажа изцяло в подкрепа на този представен бюджет, тъй като е много добре конструиран. И да кажа, че България е единствената държава в Европейския съюз, която в условията на криза планира в средносрочен план и залага в бюджета си за 2012 г. повишение на определена категория доходи. Както спомена и господин министърът, от първи май 2012 г., се увеличава минималната работна заплата от 270 на 290 лв. Това, естествено,... няма да се увеличи безработицата, вследствие на това.

Що касае, получаването на майчински. Няма държава в Европейския съюз, която да плаща на майките 12 месеца след раждането. Това показва, тези два примера показват много добре, че бюджетът е планиран добре. И мога, аз лично, да призова всички народни представители, да го подкрепят.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря , госпожо Боянова.
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър!
Госпожо заместник-министър!
Господин Петков!
Колеги, гости!
Аз, когато обсъждахме този законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване, винаги казвам, че независимо от това кой е управител на Националния осигурителен институт, той се представя по един начин, който е достатъчно нагледен и дава информация за това, какво се случва в Държавното обществено осигуряване през следващата година.

За съжаление, обаче, гледаме този бюджет за 2012 г., без да сме гледали Отчета на Бюджета за 2010 година, без да имаме каквато и да е представа, или поне някой от нас да има такава представа за това как се развива бюджета за 2011 година, защото на базата на тази информация бихме заложили съответните политики и съответните корекции в бюджета за следващата година.

Аз, първо, искам да започна с това, че в макрорамката на Бюджета , според мен има нещо сбъркано. И кое е това сбъркано, според мен? При същият брой осигурени, както през миналата година, близо 2 милиона и 800 хиляди, се предвиждат приходи и трансфери, предимно за сметка на трансферите, 220 милиона, а осигурителните вноски са със 190 милиона по-малко - 191 милиона и 500 хиляди точно предвидени по-малко осигурителни вноски. И трябва да има отговор на този въпрос. Защо? При същия брой осигурени, при заявка на управляващите, че ще има ръст на осигурителния доход за следващата година! Необяснимо е защо се залага такова намаление на приходите от осигурителни вноски. Със 191 милиона и 500 хиляди по -малко, в сравнение с миналата година. Може би, обяснението е в това, че министърът на финансите изчислява приходите в Бюджета за 2011 г. при един процент ръст на брутния вътрешен продукт, а не при очаквани два процента, 2.9 %.

На следващо място, разходите в макрорамката на бюджета са предвидени да бъдат с 220 милиона повече и тук господин Петков ни казва, че само за пенсии, разходите са увеличени с близо 230 милиона, а в доклада към законопроекта пише - повече разходи за пенсии 172 милиона 600 хиляди. Така е записано в доклада. От които 96 милиона са само за увеличението на вдовишките пенсии, останалите пари са за това, че има отпускане на пенсии по дефиниция с по-висок размер.

А на следващо място, искам да засегна един много сериозен въпрос от гледна точка на макрорамката на този бюджет. Получените допълнителни субсидии от централния бюджет за покриване на недостига от средства, т. нар. "дефицит". В Бюджета за 2012 г. вие предвидихте с 600 милиона по-малък дефицит. От два милиарда го свалихте на милиард и четиристотин . Сега изпълнението е с около 280 милиона по-малко, което означава, че онези 600 милиона, които смятахте, че с реформата, която провеждате и приемате, ще бъдат част от намаляването на дефицита с надеждата през 2017 г. да бъде балансиран бюджета на Държавното обществено осигуряване, а сега се оказва, че онези икономии от 600 милиона ги има отново в Бюджета за 2012 г., без да има значително увеличение на разходите, както стана ясно от това, което беше изложено преди малко. т.е., трябва да отговорите на въпроса защо се увеличава дефицитът със 600 милиона?

На следващо място. Виждам, че 35.8 % от разходите са за социално осигуряване, подпомагане и грижи в общия бюджет, което е една последователна добра политика. Това е най-големият разход, всъщност, за бюджета, както за предходни, така и за тази година, но само ви припомням, нещо, което, напоследък много често се коментира: за отбрана и сигурност разходите са два милиарда и 600 милиона, общо, което означава 9. 3 % от всички разходи в следващата година. Това е записано в докладите към Бюджета. Не ги измислям аз по никакъв начин.

И другото, което искам да ви кажа, е, че 8.9 %, беше казано преди малко, от брутния вътрешен продукт, са за пенсии. При положение, че миналата година този процент е бил 9.9 %. Аз знам, че при очакваното увеличение на брутния вътрешен продукт с около четири-пет милиона, в сравнение с предходната година, това означава, че в действителни цифри, нещата изглеждат по по-различен начин, или увеличението е, ... има 230 милиона, както каза господин Петков и господин Премиера и 172 милиона, както казва докладът към законопроекта, но това не е толкова важно. Важното е, че какъвто и да е брутният вътрешен продукт, дай Боже да е по-голям през следващите години, ние трябва да имаме ориентация този процент от брутния вътрешен продукт да бъде не по-малко от десет процента, защото в противен случай ще говорим за страна с най-ниски доходи, както от труд, така и доходи, заместващи тези от труд.

На следващо място, искам да се спра на това, което казаха и колегите преди мен, на краткосрочните обезщетения. И увеличаването на срока, от който се изчислява размерът на тези обезщетения. Колеги, каквито и аргументи да приведете, няма да могат да се обвържат с това, което отчитате като резултат от приложението на тази мярка. Само за временна нетрудоспособност икономията, ако мога така да я нарека, за първите девет месеца е около сто милиона. При положение, че от всички тези осигурителни рискове има икономия в разходната част за 2011 г. за първите девет месеца, каква е логиката да увеличаваш осигурителната..., не осигурителният принос, ами времето, от което се изчислява размерът на осигурителното плащане. За мен няма такава логика и каквито и аргументи да дадете с примери, няма как да ме убедят в това, че ако има нередовни, ако има някои, които са нарушили закона..., да санкционирайте ги, има си ред за това как да стане, но по този начин не бива да намаляваме разполагаемия доход на тези, които имат право на обезщетение. Пак повтарям, ако има некоректни - хванете ги, посочете ги, назовете ги, накажете ги, но не може да се отнема разполагаемият доход на тези хора.

На следващо място. Има неписано правило, въпреки че обезщетенията за отглеждане на дете от една до навършване на две години се определят с Бюджета на държавното обществено осигуряване всяка година, има неписано правило този размер да бъде равен на минималната работна заплата. Сега, минималната работна заплата я увеличихме от първи септември. Това не намира отражение по никакъв начин в Бюджета за следващата година. С Постановление на Министерския съвет от днеска, има решение за друго увеличение - отново тези пари ги няма в Бюджета на Държавното обществено осигуряване! Сега, аз знам отговорът на този въпрос. Ще кажете: "Така решаваме, това ще се случи през следващата година", но всичките тези въпроси трябва да имат своите отговори, защото, ако от първи май минималната работна заплата вече ще бъде 290 лева, обезщетението за отглеждане на дете от една до две години ще бъде 240 лева, както беше и през миналата година.

С тези аргументи, разбира се има и други, като, например дисбалансът между средствата от осигуровки за една определена категория български граждани от силовите ведомства. Колеги, тази дискусия е изключително актуална, не само от тази година, тя е актуална години наред. Тя влиза в контекста на разбирането за ограничаването на т. нар. "ранно пенсиониране". Някои казват, че в България в момента средната възраст за пенсиониране е 56.2 месеца. Не знам дали тази цифра е коректна, но това е според анализ на Института за пазарна икономика, ако не се лъжа.

На следващо място, броят на тези, които се пенсионират рано, е 300 000. Около 300 000. Защо говоря за този дисбаланс и защо смятам, че това, което се предлага с увеличението на възрастта за армия и полиция с две години от първи януари 2012 г. няма да реши проблемът? Аз твърдя, че този проблем се отлага за след две години. Единственият принос на тази дискусия е, че тази година тези, които не са ги получили тези обезщетения, ако са навършили необходимият стаж, няма да ги получат и Националният осигурителен институт няма да плаща пенсии на тези, които не са се пенсионирали, а отговарят на условията за пенсиониране. А цялата тази дискусия се отлага за след две години. Защото, осигурителните вноски, не по тяхна вина, а по решение политическо през годините, на тези хора покриват 43 % от разходите. Останалите 7 %, които според някои са около, да не сбъркам цифрата, но около 290 милиона лева, са за сметка на всички останали български граждани. Аз съм последният човек, който ще противопостави една група хора на друга група хора. Но, при положение, че една категория, в лицето на самоосигуряващите се, ...и земеделските производители вече плащат по-високи осигурителни вноски, върху по-висока база, макар и диференцирана за самоосигуряващите се лица, този дефицит, който е в тази категория, пак повтарям, не по тяхна вина, на полицаи и военни, създава дискомфорт и недоверие в системата. Защото 290 или 300 милиона се преразпределят от осигурителния принос и от данъците на всички останали! Ако искаме освен тази система да бъде солидарна, ама да не бъде толкова солидарна, че да се сблъска с усещането за справедливост, ние трябва да предприемем мерки в тази посока. А посоката е една: или да се плащат личните и осигурителни вноски и здравни вноски, но не да се вадят от джоба и от заплатите на тези хора, а да се увеличат, примерно, тяхната заплата с размера на личните им осигурителни вноски, за да се търси справедливост, или ще продължаваме да си говорим, че дефицитът се увеличава. Ето една от причините за увеличението на дефицита!

Не казвам че е единствената, но тя е една от най-важните. С тези аргументи, нашата парламентарна група, не намира основание за подкрепа на предложения законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Относно отчета за бюджета за 2010 година, всички народни представители са запознати с него. Вярно е, че не е гледан в Комисията, но спешността наложи да гледаме първо Бюджета за 2012 г., а в следващи заседания ще бъде гледан другият. И така или иначе е раздаден на всички народни представители...

Господин Петков, желаете ли да отговорите?
Или по-скоро да отговорите на въпросите на господин Адемов.
Благодаря Ви. Или може би като се натрупат повечко въпроси?
Доктор Костов, после. Господин Петков, имате думата.

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Благодаря и на доктор Адемов за направения анализ и поставените въпроси. Аз ще се опитам да отговоря на въпросите, които успях да запиша, да маркирам.
По отношение на приходите от осигурителни вноски. Да, наистина, приходите от осигурителни вноски за Бюджет 2012 г. са по-малко със 191 милиона 477 хиляди, спрямо плана за 2011 година, когато броят на осигурените лица е по-голям, и съответно, средно месечният осигурителен доход също е по-висок от този, който, фактически, всъщност, наблюдаваме. Така че, съпоставката, наистина, тук е между плана за Бюджета за 2012 г. и плана за Бюджета за 2011 г. Ако правим, обаче, съпоставка между изпълнението, очакваното изпълнение, тогава това дава отговорът на въпроса.

По отношение на това, защо се увеличава дефицитът, който се покрива със субсидия от държавния бюджет. Тук отговорът е основно от това, че, както вече казах в отговора на предишния въпрос, размерът на планираните осигурителни вноски за Бюджет 2011 г. е по-голям от очакваното изпълнение. На практика 2011 г., вероятно, ще завърши с дефицит от порядъка на милиард и 700 милиона. Разликата до по-високият дефицит, който е заложен в Бюджет 2012 г. е в резултат главно на по-високия размер, респективно на по-високия дефицит на фонд "Пенсии", за който коментирахме, и аз не зная, всъщност, тук колегите може да уточнят защо се получава това разминаване между доклада и ...
Може би госпожа Ганчева да изчисти този въпрос, защото...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Представете се, ако обичате, за протокола...

АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Главен актюер на НОИ. Няма никакво разминаване. Разликата е в това, че 235 милиона е разликата между единия Закон за бюджета и другия Закон за бюджета. А вече 173 е между очакваното изпълнение за 2011 г. и Закона за бюджета на 2012 г. Вероятно господин Петков, не вероятно, а той каза, спрямо Закона за бюджета е направил сравнението. А в самият доклад е записано там, че е спрямо очакваното изпълнение за 2011 г.Това е уточнението. Няма проблем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Петков.

БИСЕР ПЕТКОВ:
Мисля, че се изчисти това разминаване, просто, различни бази, спрямо които се правят пресмятанията по отношение на удължаването на референтните периоди за изчисляване на обезщетенията за краткосрочните рискове, аз вече взех отношение. Да, по отношение на тези пропорции за лицата, осигурени по чл. 69-ти, ние също сме обявили тези данни за това какви са приходите от осигурителни вноски, постъпващи от тези лица, какви са разходите за изплащане на пенсии. Разминаването, разликата, наистина, е от този порядък - 290 - 300 милиона, така че аз, също тук коментарът го направи доктор Адемов. Ако, все пак, пропускам нещо съществено, бих могъл да отговоря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Благодаря Ви, господин Петков.
Доктор Костов, заповядайте.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин министър!
Господин Петков!
Колеги! Гости!
Най-напред бих искал да припомня, бе предложено и прието, увеличение на вноската за фонд "Пенсии" с 1.8 процентни пункта, повишение на минималните осигурителни прагове, както по основни дейности икономически, така и професионални групи, така и за самоосигуряващите се. Ние тогава, от синята коалиция, твърдяхме, че увеличението на осигурителната тежест не ще помогне за обръщане на една твърде трайна тенденция за нарастване на дефицитите в Бюджета на ДОО. И не бяхме чути. И в действителност, в края на 2011 г. се натъкваме на дефицит, клонящ към 300 милиона лева, спад в броя на осигурените лица за 2011 г., защото неминуемо при увеличената осигурителна тежест, една немалка част са преминали в сивия сектор.

Какво предлага Бюджет 2012? Осигурителни вноски на база проекти, Бюджети 2011, 2012 г. Близо 200 милиона лева по-малко. Допълнителна субсидия с над 500 милиона лева повече. В разходната част за пенсии 7.3 милиарда лева със 170 милиона повече и мисля, че не е нужно човек да е финансист, за да разбере, че това предвещава дефицит.

Компесаторни ефекти в достатъчен размер не очаквам от повишените минимални осигурителни прагове, за които стана дума, от 5.9% средно. От началното увеличение на осигурителния стаж за 2012 г. дори от увеличението с две години, всъщност година и осем месеца за по чл. 69-ти от Кодекса за социално осигуряване, от увеличения срок, на чиято база се изчисляват краткосрочените обезщетения, като тук смятам, че е недопустимо увеличението на този срок за обезщетението по бременност и раждане, защото за всички е ясно, увеличава ли се периодът, върху който се изчислява обезщетението, това е в ущърб на обезщетения. А при неблагоприятните демографски тенденции у нас мисля, че не би трябвало да си го позволяваме.

Увеличението с един процент на тежестта за всяка отработена година след отложено пенсиониране, мисля че е стъпка в правилната посока.

Поради всичко казано дотук, аз не мога да подкрепя този бюджет, който прави Държавното обществено осигуряване все по-зависимо от държавния бюджет и се очертава като един пореден провал. Дано бъда опроверган.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Костов.
Други народни представители?
Доктор Шайлекова, заповядайте.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър,!
Госпожо заместник-министър!
Господин управител на НОИ!
Уважаеми колеги и гости!
Народните представители от политическа партия ГЕРБ ще подкрепят този бюджет, тъй като той, според мен, в условията на криза, е балансиран добре, структуриран е. Тук има няколко момента, които аз ще отбележа съвсем накратко, които не могат да се отрекат, като например увеличението на минималната работна заплата, което, както и министър Младенов каза, е с повече от 20 % за последните осем месеца. Разходите за пенсии се предвижда да бъдат 8.9 на сто от брутния вътрешен продукт за 2012 г., които в сравнение с 2011 г. са доста по-малко, те са били 9.3 % за 2011, 9.9 % за 2010 г. Средният размер на пенсията, която се очаква през 2012 г. да бъде 273 лв., което е с 2.5 на сто по-висок от средният размер за 2011 г . - 266 лева, размерът на обезщетенията за безработица са с 20 милиона повече в сравнение с 2011 г. Целогодишното действие на увеличения размер на вдовишката добавка от 20 на 26.5 %, увеличаването с две години на общия осигурителен стаж от 25 на 27 г., който е необходим за придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, увеличаване на добавките за отложено пенсиониране по чл. 70 от три на четири на сто... Така че, това са моменти, които не бива да се пренебрегват, и смятам, че в условията на криза, те са добри и това са възможните начини да се структурира бюджета. Вярно е, че Финансовото министерство, все още, провежда, прави необходимите разчети, за да се намерят допълнителните 16 милиона лева, за да станат майчинските от 240 на 270 лева, но ние вярваме, че и това ще стане. Така че, аз мисля, че трябва да подкрепим този бюджет, който в условията на криза е сравнително добър.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, доктор Шайлекова.
Заповядайте, госпожо Масларова.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз искам да направя една реплика, тъй като няколко пъти се започва с това, че голямо достижение е, гледайки бюджета на НОИ, на Държавното обществено осигуряване, увеличаването на минималната работна заплата. Значи, много моля, в тази Комисия, колеги, ние сме Комисия, колеги, ние сме достатъчно грамотни, това увеличение води до други връзки в Бюджета в разходната му част. В никакъв случай не в този бюджет! Така че, нека да не го споменаваме увеличаването на минималната работна заплата тук. То е свързано с други неща, с други параметри. Този въпрос се решава с държавния бюджет, не с този.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Петков, аз имам два въпроса.
Единият е, Вие нищо не казахте, за минималната пенсия. Остава ли 136 лева? ... Моля? Не, то че е записано е записано. Но, продължава да се говори, че се търсят възможности, че може да се увеличи, че се търсят възможности, а Вие го пропуснахте във Вашата презентация.
И вторият въпрос. Въпросът е относно увеличаването на стажа с две години по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Вие, дефакто, със Закона за Бюджета, променяте Кодекса за социално осигуряване. Този дебат, с кого е воден? Това подкрепено ли е от социалните партньори? Съгласни ли са за това увеличение? От медиите чуваме, че ще се увеличава и възрастта за пенсиониране. Някои депутати от ГЕРБ вече започват да подкрепят това предложение. Ще го има ли това увеличение. Ние се нуждаем, все пак, ние сме Социалната комисия и ние гледаме един законопроект на първо четене, който е с изключително много въпросителни, защото все още Министерството на финансите търси! /набляга на изречението/ конкретни пари за увеличение. Ще ги има ли конкретни пари за увеличение? Да или не?

След това, ако между първо и второ четене, това означава ли, че народните представители, защото, все пак, дефакто, те трябва да внасят промените в това, което гледаме в момента, социалната пенсия остава ли толкова ниска? И също така, относно прословутия този дефицит. Много добре си спомням, господин министър, когато водихме дебата за пенсионната реформа, която в крайна сметка може да е подкрепена и от всички, без опозицията, но Вие тогава ясно казахте, че с тази реформа вече субсидията от държавния бюджет намалява и че видите ли до 2015 – 2017 г., много добре си спомням, когато дефицитът изцяло бъде заличен, хората могат да се надяват на увеличаване на пенсиите!
С тези приблизително два милиарда лева, аз не виждам кой ще е начинът, кой ще е пътят, по който тази субсидия да намалее! Тя постоянно се увеличава! След това, Вие ще кажете, за държавния бюджет на какви нива на безработица е готвен... Може би безработицата е намаляла. Осигурените лица, обаче, тук също намаляват. Разбирате ли, че се получават едни парадокси, които трудно могат да бъдат обяснени политически. Бих желал да ми отговорите на тези въпроси, господин министър и господин Петков, заповядайте.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ:
Господин председател!
Няколко бележки само... по начинът на водене...
Тук сме се събрали, не за да коментираме разни медийни публикации и разни други интерпретации на тема бъдещи събития. Тук имаме бюджет, който Вие го виждате, цифрите бяха коментирани достатъчно коректно и мисля, че не е тоя начинът, по който трябва да се върви в това заседание....

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
А кой е начинът, господин Господинов, като днес има решение на Министерския съвет, и обявява, че минималната работна заплата ще е 290 лева?! На кое, кое да гледаме, кой бюджет да гледаме, на този бюджет, който след това ще го гледаме ли?!

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ:
Сега в момента, гледаме... бюджета...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Оставете... Добре, гледаме цифри... Не приемам забележката Ви...
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
В три посоки са Вашите въпроси и ще се опитам да отговоря съвсем накратко.

На първо място, по отношение на дефицита. Господин Стойнев, аз не случайно казах: през 2010 г. - 9.9 % от брутния вътрешен продукт за пенсии, през 2011 г. - 9.3 %, през 2012 г., това, което се предвижда е 8.9 процента...
На второ място: Да, направихме реформа в пенсионното осигуряване. Вие не я подкрепихте, но така или иначе, тя е факт, със съгласието на синдикатите и на работодателите. Въпреки това, всички страни-членки на Европейския съюз получиха допълнителни препоръки по отношение на пенсионните си системи. Всички! За ускоряване на темповете, по отношение на повишаване на ефективната възраст за пенсиониране. Тук искам да отворя една скоба: ефективната възраст за пенсиониране! И аз Ви казах трите мерки, които сме предвидили: това, което е заложено от първи януари догодина с 4 месеца повишаване стажа както за мъже, така и за жени; постепенно намаляване на случаите за ранно пенсиониране, както го правим от първи януари за тази категория труд от 25 на 27 години стаж; и третото е, даваме бонуси и стимулираме хората да останат по-дълго на пазара на труда! Това са трите мерки, които сме заложили и в този бюджет.

И на трето място, по отношение на майчинските, по отношение на тези 16 милиона, по отношение на най-ниските пенсии. Аз мисля, че многократно министърът на финансите заяви, че в момента се правят разчетите, и когато те бъдат готови, ще ни се предоставят, за да може ги обсъдим. Това мога да кажа на този етап. И да не забравяме. Във връзка с пенсионната реформа, понеже се говори за таван за пенсиите. Знаете, че от първи януари 2014 г. няма да има таван за новоотпуснатите пенсии. Така че, всички тези работници и служители, на които им предстои пенсиониране след първи януари 2014 г., могат да бъдат спокойни да се осигуряват върху максималния осигурителен доход, за да получат и максимални пенсии.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Все пак, аз не мога да приема предложението, или хипотезата, че министърът на финансите, когато си направи нужните разчети, вече, ще имаме неговото благоволение за увеличаване на пенсиите - дали ще го бъде или не, същевременно, ние гледаме един закон за 2012 г., който може изцяло да бъде променен за второ четене... Но това е политиката на правителството...
Други народни представители?
Може би да дам думата сега на социалните партньори?
Заповядайте, Ася Гонева. Само ще Ви помоля тук ..., за да можем ... след това да се готви Мика Зайкова...

АСЯ ГОНЕВА:
Благодаря , господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Госпожо заместник-министър!
Господин управител на НОИ!
Ние си даваме ясна сметка, че Социалната комисия не е водеща комисия по бюджета на социалното осигуряване. Водеща е Бюджетната комисия. Само че, за нас тази Комисия винаги е била и сега е нашето лоби. Ние на вас разчитаме, на Вашата амбициозна политическа работа, на вашите амбициозни предложения, за защитата на социалните права и за подобряване качеството на тази защита. И затова винаги уважаваме Вашите заседания, когато гледате тези въпроси.
С риск да си навлека недоволство, имаше вече реплика по този въпрос от присъстващите депутати, не мога да подмина факта, на това което се случва в общественото пространство. Финансовият министър сее ветрове, уважаеми дами и господа народни представители! Вече е факт реакцията на ръководството на КНСБ, при наличието на трудно постигнат консенсус в миналата година, след шестмесечни преговори, след национална акция на КНСБ, скрепен с подписа на министър-председателя, с конкретни стъпки, които трябва да се следват, някак си необясними са тези еднолични прояви. И струва ми се, Социалната комисия би трябвало да бъде малко по- чувствителна към тези въпроси.

В тази връзка бих искала да кажа, че увеличаването на пенсионната възраст по закон, никъде по света не е дало резултат за решаване на приходите на една осигурителна система. Никъде! И затова в Препоръките /набляга/ на Съвета на Европейския съюз, по този въпрос, както коректно тук беше цитирано, от министър Младенов, се пледира за увеличаване на ефективната пенсионна възраст. Но обърнете внимание на писаното в тази препоръка. Там пише: "Следвайки стъпките, договорени със социалните партньори"! Така ли е господин министър?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Става дума да се ускори...

АСЯ ГОНЕВА:
Няма думичката "ускоряване", но няма да спорим сега с Вас, дори да трябва да ги ускоряваме, трябва първо да ги договаряме, после да ги анонсираме.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Продължителността на живота...

АСЯ ГОНЕВА:
Не, това с продължителността на живота няма как да го качим на... /малък шум в залата/ български. .....Докторе, и в Люксембург, до 48-ма година е разтегнато това нещо във времето, но това са други неща.

Няколко думи по отношение на приходите. Има какво да се желае,... не, всъщност, извинете ме, първо да довършим за споразумението, защото много изказвания се правят за това, че видите ли, миналата година, когато били предлагани тези мерки, и когато били правени разчетите, някой очаквал да се случи нещо в 2017 година, да, ама то не станало! Длъжни сме всички да помним, какво се случва в това време! Тези разчети се правят при заложени, определени периметри. И когато тези параметри не са случили, така както са били заложени, няма как да очакваме същият резултат. Ще припомня, съвсем накратко, за едни балерини, за стагнацията в доходите - някъде имаме намаление, поради кризата на доходите. Намаляване на работни места, решение на Конституционния съд, което извади 17 милиона от приходите... И такива много мога да ви дам, но ние тепърва ще правим този анализ, наш, на КНСБ и ще ви го предоставим!
Така че, нека да не обвиняваме тези, които са се споразумявали и са набелязвали тези мерки, трябва да гледаме обективната реалност, която винаги или по-често ни играе лоша жега, отколкото сме очаквали.

Но, тогава, когато ние волево приемаме някои действия, би трябвало да се опитваме да следваме именно посоката поне на тези стъпки, по които сме се договорили. Миналата година беше направена отстъпка на..., по-миналата всъщност, излъгах, беше направена отстъпка на бизнеса по повод на кризата, за принципите, които сме се договорили при договарянето на минималните осигурителни прагове. Тук беше казано от един от депутатите, че видите ли, че нямало резултат. Ами хубаво е да се гледат табличките с данните и да се види съотношението между фактическите осигурителни доходи и минималните, които са в таблицата и ще видите, че няма квадратче, където да има под сто. Има в три квадратчета и там причината е, че има хора на по четиричасов договор.

Така че, е добре да внимаваме когато даваме оценки, затова, защото даваме не винаги правилни сигнали!

Максималният осигурителен доход. Между впрочем, искам да ви кажа, че на заседанието на Министерския съвет, министър Дянков пое този ангажимент, в смисъл възприе предложението. То беше от представителите на работниците и служителите, при това, така разработено, разписано, с числа и прочее, не зная защо не се поде. Обещахме си, че ще го приложим. Не зная защо не се поде... Не е пречка наличието на текст, който визира максималната пенсия, тъй като, както досега многократно сме отлагали решението на този въпрос, можем да си го позволим още една година и ако положим усилия да приложим член 100, със същият процент бихме могли да увеличим и максималната пенсия и това няма да бъде толкова страшно.

Но проблемите със събираемостта тук справедливо бяха засегнати от д-р Адемов и аз само ще ви покажа как изглеждат миналогодишния Закон в частта приходи и табличката на този Закон. Тук имаме пет реда, тук имаме 18. Всичкото това е по предложение на институцията, която събира приходите. Колкото може да се окрупнява, колкото може по-малко възможности да се правят анализи, предложения по време на заседанието на Надзорния съвет, да се елиминира погледа върху несъбраните задължения и лихвите, въобще предложения в тази посока, критиката на КНСБ по отношение на дейността на Националната агенция по приходите е много сериозна. Или по-скоро приемете, че е нашето неудовлетворение от тяхната работа, защото не можем да кажем, че не се полагат усилия. Но много повече се грижим за данъците, отколкото за осигурителните вноски.
И сега, така да се каже, черешката на тортата. Няма как да подкрепят представителите на работниците и служителите това, което се прави с периодите. Никаква логика няма /набляга/ в това, ... взимам риска "Безработица", да иска Законът от мен през последните петнайсет месеца да имам 9 месеца осигуряване и да ме праща на 24 месеца да ми изчислява обезщетението! Няма логика! Тук няма да говоря на тема 102-ра Конвенцията. Друга тема е това, нея допълнително ще си я разработим ние от КНСБ.

Няма да говорим за това какво покриваме и доколко покриваме. По никакъв начин няма как да бъде обяснено това на хората. Ефектите, които вече са реализирани добре, миналата година това без наше съгласие също беше направено тук, в Парламента, нека да видим, много е важно за социалното осигуряване какви са дългосрочните ефекти от решенията, които взимаме.

И веднага отивам на прословутата вдовишка добавка, с която се хвалим непрекъснато, която въобще не е осигурително плащане! Навремето, когато господин Костов я въведе с тропане по масата и не поиска да чуе никакви аргументи, тя струваше на осигурителната система, и то на фонд "Пенсии" /набляга/ моля ви, запомнете това, няколко десетки милиона! Днеска струва над 400 милиона! Само от миналата година утежнението на разходите е 170 милиона!
Нямам нищо против да се прави тази политика, ако правителството така преценява. Само че, защо това трябва да е за осигурителната вноска и с 40 милиона да утежняваме дефицита на фонд "Пенсии" и да казваме, че солидарната система не е добро нещо!? Хайде, нека да я изчистим от всички нейни несвойствени плащания! Не поставям сега въпросът за репресираните, тъй като там държавата си плаща това нещо.

И нещо, по което никой не говори и с това завършвам. Много неща мога да ви кажа, но няма възможност, затова никой няма да обърне внимание на промените в чл. 94-ти. Извинявайте, що за правила са това /набляга/ - обезщетенията и пенсиите заместват загубеният трудов доход, а с промяната в член 94-ти, която е лансирана от Националния осигурителен институт, моля ви се, аз мога да си стоя на бюрото, и Пламен Димитров, президентът на КНСБ, даже да не разбере, че съм се пенсионирала, защото никъде не се иска прекратяване на осигуряването. Имало административни трудности!
Извинявайте, административните трудности администрацията да си ги преодолява! Контролът, който трябва да прилага - да прилага. Но това, което се прави, е разграден двор. Разграден двор! И към това трябва да добавя наличието на едно решение на Конституционния съд, което никой /набляга/ в тези години не пожела да се амбицираме да намерим начин да излезем от него. Няма държава в света, в която да се получават сто процента пенсия и сто процента заплата. Няма, вярвайте ми! Тук една депутатка се изказа за целия Европейски съюз, обаче каза една неистина. Но аз ви уверявам, че е така. Можете да ме проверите, стига да искате. А ние го правим и се чудим защо след това така се случва. И министър Младенов сега предлага от 3 % на 4 % да отидат тези, които са останали по-дълго... Вие знаете нашето мнение по този въпрос. Пак ще ви дам простичкият пример. За пет години работа по този начин аз си гарантирам - 20 %; за 34 години - 35 %! Къде е логиката?! Ами, няма никакъв смисъл! Няма никакви принципи. Не всички могат да останат да работят 30 или пет години след пенсионната възраст. А да не говорим, че правителството има решение, с което препоръчва на всичките свои структури да гони хората на секундата, в която те изпълняват тези условия!

И последно. Този член, прословутия 328, ал. 1, т. 10, не знам дали няма да сбъркам...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Махнахме ги...

АСЯ ГОНЕВА:
Поздравявам Ви, господин Младенов, отдавна трябваше да го направим.
Благодаря ви за вниманието. КНСБ има огромни резерви към законопроекта. Ние в Надзорния съвет не го подкрепихме. И как да кажа, с неудоволствие, и с благословия беше подкрепен в Министерския съвет. Но, за жалост, нищо от това, което министър Дянков обеща, че допълнително ще бъде направено, не го направи!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожа Гонева.
Мика Зайкова, от КТ "Подкрепа", имате думата.

МИКА ЗАЙКОВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Колеги, приятели от социалните партньори!
Аз няма да повтарям това, което Ася вече каза. В началото ще кажа, че ние, и двата синдиката, не можем да подкрепим този Бюджет, защото в него има неща, които са антисоциални.
Първото нещо, което е, аз не мога да разбера, господин министър, дори и да решите да повишите малките пенсии, как човек с пенсия 200 лева пенсия е беден, а с 201 лев пенсия е богат?! Как? Няма как да стане! Значи, вече трета година не се прилага член 100 на КСО и пенсионерите имат номинално замразени пенсии, а реално те са намалели с доста сериозна цифра, тъй като натрупаната инфлация надхвърля 27 % за тези три години. Това като първо.

Дами и господа, бюджетът е представен такъв, какъвто е. Може да ви харесва, може да не ви харесва. Но аз искам да се обърна към вас. Други са направили своите баланси и своите разчети и такъв ви го предлагат. Но Законът е във вашите ръце. Законът е във вашите ръце и аз мисля, че вие бихте могли да направите нещо повече.

Доктор Адемов каза нещо за обезщетенията за отглеждане на малко дете. Ще ви кажа само една цифра. Току-що, ние, заедно с правителството, социалните партньори, утвърдихме за 2012 г. праг на бедност 236 лева и 59 стотинки. т.е., точно с три лева и някакви стотинки по-малко, отколкото ще бъдат обезщетенията за една майка. Считате ли, дами и господа народни представители, от всички /набляга/ парламентарни групи, че в крайна бедност и нищета трябва да се отглеждат нашите деца! Не говоря за пенсионерите. Хайде, и аз съм в тази възраст и един по един ще си отидем. Но младото поколение, би трябвало да имате поне грижата за него!

Второ, дами и господа. Да, наистина Европейската комисия каза, че трябва да утежним нещата. Но току-що колегата на господин Младенов от Франция обяви, че Франция ще увеличи пенсионната възраст на 62 г. за всички от 2017 година. А ние направихме доста сериозни стъпки. Ние нещо повече, призовахме всички политически сили /набляга/, когато и да дойдат на власт до 2035 г., да подкрепят този модел, за да се случи той. И не може политическата сила, която се подписва отдолу, с лека ръка да денонсира подписа си. И аз, попитах господин Дянков: " Вие, какво искате да ми кажете, че господин Борисов си денонсира подписа и че Вие ще почнете тази година да увеличавате възрастта?!". "Ама не, ама то..." мънкаше в отговор. Ама няма "То...". Първо ще мислиш, после ще говориш. Аз нямам упреци към министър-председателя. Нито имам упрек към министъра на труда и социалната политика. Той последователно следва /набляга/ това, което сме си го набелязали. И обръщам внимание на колегите, на депутатите от ГЕРБ. Дами и господа, в Бюджета на НОИ пише 270 лева. Не пише 290 лева. В Бюджета на НОИ пише 240 за майките, не пише 270. Значи, вие гледате този бюджет. А дали министърът ще прави нови разчети, ще намери някакви си 20 милиона, или ще намери още милиони, за да увеличи на всички пенсиите, това е отделен въпрос. Но аз мисля, че ножът и хлябът е, именно е във вас. И затова се обръщам към Вас. Вие /набляга/ дами и господа, ще утвърдите този бюджет. И утре никой няма да упреква министърът на финансите, а Вас /набляга/. Ако вие не сте го направили като света. И затова, много ви моля, да оставим клишетата за подкрепа или за неподкрепа и да погледнем Бюджета сериозно и да видим дали, наистина, пенсионерите могат да живеят! Защото, само отварям една скоба и с това приключвам, ние имахме международна конференция преди два дена. Тук бяха представители на МОТ от Женева, от Будапеща, тук бяха представители на наши колеги от другите страни, както представители на МВФ. И знаете ли какво ме попита /набляга/ представителят на МОТ от Женева, след като ние разговаряхме?! Каза ми: "Аз ще дойда през декември, за да видя как е възможно! български работник или български пенсионер, да оживее, (нали думата е да оживее-казва го на английски), с тези пари!" И хората съвсем сериозно се питат... И аз затова ви моля когато гледате и големия бюджет, и Бюджета на НОИ, помислете, защото вие носите отговорността. Правителството е направило своите баланси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Зайкова.
Сега давам думата на господин Валентин Попов, председател на синдикатите към Министерството на вътрешните работи, заповядайте..

ВАЛЕНТИН ПОПОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Аз съм представител на синдикалната федерация на служителите в МВР. Ще се постарая да бъда максимално кратък, за да не ви отнемам време.

Това, което искам да ви кажа, е свързано с увеличаването на осигурителния стаж на държавните служители в сектора "Сигурност" от 25 на 27 години. За съжаление, това е една от т.нар. "привилегии" в кавички, които имаме ние, държавните служители в сектора. Нашите синдикални организации не могат да бъдат представяни в Националния съюз за тристранно сътрудничество. Ние нямаме право да се присъединяваме към други синдикати. Като пряк резултат от това, тази мярка, която между другото чух че се коментира, е приета без консултации, без преговори, без дори синдикатите в сектора "Сигурност" и професионалните организации, защото има и такива, изобщо да получат някаква предварителна информация по този въпрос.

Има най-малко три причини, поради които ние не сме съгласни с тази мярка и едната от тях е точно начинът на приемането й. Според нас е нормално в демократична държава, член на Европейския съюз, когато се вземат решения относно социален статус на служителите в определена сфера, най-малкото да се чуе мнението на техните синдикални организации. Това, в случая, с държавните служители от сектора "Сигурност" не беше направено.

Вторият ни мотив да не приемаме тази мярка е фактът, че през миналата година ние разбрахме, по същия начин, точно по същия начин, че нашият осигурителен стаж плавно и постепенно ще се увеличава с по 4 месеца всяка година. Тази година ние чуваме нещо диаметрално противоположно. Нашите членове съвсем основателно задават въпроса, имаме ли гаранция, че след три месеца, шест месеца или десет месеца няма да чуем нещо ново?! Вижте, това се отразява на доверието на служителите в системата, на доверието на държавните служители в държавата! Ние губим усещането за сигурност и за стабилност. Това няма как да не се отрази на мотивацията ни и на отношението ни към работата.

Третото нещо, което искам да ви кажа и с това ще приключа, за да не ви отнемам време, е една цифра. В момента в Министерството на вътрешните работи работят около 7300, за да бъда съвсем точен, мисля че цифрата е 7336 държавни служители, които вече са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО - 25 г. осигурителен стаж, от които две трети в системата. Мярката, за която говоря в момента, е в състояние да накара тези хора, в рамките на месец или два, да подадат заявленията си за напускане!

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър! Става дума за над 7000 държавни служители в МВР! При поддържане на недокомплект между 9 и 10 хиляди в МВР! И общ списъчен състав на МВР под 50 000! Предлагам ви да помислите каква дупка би отворило това в системата за сигурност и в орган, който е задължен да осигурява обществения ред и сигурността на гражданите. Ще ви предложа да помислите върху още едно нещо.

Тези служители, така или иначе, продължават да работят, без да им е увеличен общият осигурителен стаж. С несигурността, която започваме да изпитваме, по- скоро ние ще бъдем мотивирани да напускаме системата веднага, когато можем да се пенсионираме, преди да се е случила още някоя подобна мярка!

Само още нещо. Аз не съм икономист, но ако тези 7000 или част от тях служители напуснат, те ще трябва да получат обезщетенията си по действащото сега законодателство. Не мога да оценя това колко е като цифра, но това, което чувам от политическото ръководство на нашето министерство е, че става дума за може би около 200 или 300 милиона лева!
Веднъж вече имаше такава ситуация през 2009/2010 г., когато бюджетът на МВР изнемогваше, заради изплащане на такива обезщетения на служители, които по една или друга причина се оказаха извън системата. В момента съществува реален риск това отново да се случи. И апелът ми към вас, като народни представители, е следният, само с една дума: Моля ви, направете така, че синдикалните и професионални организации на държавните служители в сектора "Сигурност" да могат по някакъв начин да влизат в социален диалог с Министерския съвет! Все пак, ние представляваме около сто хиляди, може би, държавни служители!
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте господин Русанов.

ГЕОРГИ РУСАНОВ:
...осигурителен стаж и възраст...не на всички пенсионери. Ние сме около 1 милион и 600 хиляди. В последните години това количество се запазва като бройки, независимо, че идват нови пенсионирани служители, хора, трудещи се.
Вие сами чухте, че се предвижда ръст на средния осигурителен доход, че се предвижда вдигане на осигурителните прагове, стойността на праговете, че се запазва процента, 16 % осигурителните вноски и броя на работещите. Аз имам предвид, преди всичко, пише, "осигурени от работодателя". Тази терминологията не е права, защото осигурени в предприятието е правилната терминология, защото половината от тези пари си ги дават работниците, от тяхната заплата. И моля да се промени това в бъдеще, да не се подвеждат хората.

И въпреки това, не се предвижда никакво увеличение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на досега отпуснатите пенсии, говоря. Сега, ние разполагаме, както с отчета за 2010 г. - пълен и точен отчет, така и с вашето предложение за тази година.

Две думи за 2010 година. Също се говореше, че фонд "Пенсии" ще отиде с един милиард ...така, така, така,....ето го отчетът. 34 милиона лева дефицит, при положение, че не са събрани пенсионно-осигурителни вноски за 231 милиона лева! Това е истината. И сега също се говори. Вноските, ние имаме трипартидно участие на осигуряване! Трипартидно - работодател, работник и държава... Защото тези 12 %, които се дават от държавата, те се дават не като бонус на пенсионерите, те се дават като бонус на работодателя, на бизнеса, защото са от тях, от 29 се намали на 16 пенсионно осигурителната вноска... Така че, нека не се разглеждат като постъпления в Бюджета. Това е трипартидно осигуряване!

И при тази ситуация, при тези пенсии, балансът показва, че ще се спори за едно 340 милиона лева, че може да се дадат към пенсиите, без да се отчитат новите пенсионно-осигурителни вноски. Това говори, че може да се намерят средства през годината да се увеличат пенсиите от постъпленията от пенсионно осигурителните вноски. Говоря ви като човек, който се занимава вече 20 години с това, тук вече нали се познаваме.

От къде? Казах ви. Увеличението на постъпленията от пенсионно осигурителните...Слушайте, в бюджета се залага, от колко чиновници да се осигуряват постъпления? Тридесет и колко? А господин Дянков каза, че са 60 000 служители, той го каза, не аз! Така че, виждате ли, резерв има и тук. Това е конкретно предложение.

Второто предложение е това, че от... осигурителните прагове трябва да се редуцират постъпленията.

И третото, което е много важно. Говори се, че Сребърният фонд, който събира пари, в него пише в закона, че е за кризисни положения, за кризисни ситуации. Къде по-кризисно от тази ситуация?! Къде по-кризисна! Трябва да се дадат тия няколкостотин милиона лева за увеличение на пенсиите! Искам да ви кажа, че 491 хиляди получават 136.08 стотинки. От тях над 200 хиляди не получават никакъв допълнителен доход. Между тях има лекари. Има учители, акушерки, хора с пълен /набляга/ трудов стаж. Помислете какво правим...
Още една дума, че консолидираният бюджет,... ами, къде са постъпленията по Универсалния фонд? Къде са постъпленията по Професионалния фонд отразени? Къде са 7-те %, 12-те %? Какъв консолидиран...!? Защо се крият? Къде ще отидат тези пари!...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви, благодаря Ви... Изключете си микрофона, ако обичате... Разбра се, пенсиите няма да се увеличават, благодаря Ви.
Госпожо Данчева сега Вие, заповядайте...

ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА:
Благодаря.
Господа депутати!
Аз съм д-р Данчева, от Националното сдружение по протетика и ортотика и Асоциацията на шофьорите-инвалиди. Само една цифра бих искала да коментирам. Която е много дребна на фона всичко това, което се обсъжда, но тя е много показателна за политиката по отношение на хората с увреждания. Тази цифра, разбира се, съм сигурна, абсолютно, че тя се преписва от година на година, без въобще никой да й обърне внимание. Това е трансферът, който се предоставя на Министерството на труда и социалната политика по чл. 11 и чл. 12 от Кодекса за социално осигуряване, с други думи, това е трансферът, с който се изплащат след това медицинските изделия и техническите помощни средства на осигуряващите се работещи инвалиди.

Защо казвам, че тази цифра е много показателна? Защото преди години тя беше, преди години 4 милиона, след това стана 3 милиона и половина и от миналата година е 3 милиона 150 хиляди, което какво показва, че или че нещо е сбъркано тогава въобще в политиката на държавата по отношение на хората с увреждания, претендираме че ги насърчаваме да работят... Значи, тези хора, ако гледаме тези цифри, хората намаляват. Работещите инвалиди намаляват.

И друго. Тогава тази цифра е също така в противоречие с националната стратегия за хората с увреждания до 2013 г., разработихме политиките, там се говори така, с високопарни думи, за медицинските изделия, за техническите помощи и средства, които ще се предоставят все по-модерни, все по-електронни и т.н., а ние много добре знаем, ние, хората, които ползваме тези изделия, и аз в качеството си също на човек, който сега ги предоставя пък на инвалидите, работя в един център за протезиране в болница "Токуда", че много от медицинските изделия, от които хората с увреждания се нуждаят, въобще не се заплащат в момента нито стотинка. Нито стотинка! И то, ако ще ги делим на работещи и неработещи. Ами работещите нали те внасят някакви осигуровки. Колко млади хора имам приятели, с ампутирани крайници, например, които се нуждаят от протези! Нито стотинка! А те осигуряват включително вноски по тези чл. 11 и чл. 12 от Кодекса за социално осигуряване и им се удържат осигуровки, за да им се платят след това технически помощи и средства и медицински изделия...

Обръщам внимание върху тази цифра, най-сетне да се замислят хората, които правят този бюджет на Държавното обществено осигуряване, защото тя, всяка година, както казвам се преписва, даже може би никой не я поглежда, преписва я всяка година от закон в закон, и никой, аз съм сигурна, че даже тази цифра показаната, този разчет не е посочен върху основата на никакъв анализ! Защото НОИ много отдавна не се занимава с тези плащания, те ги прехвърлиха към Министерството на труда и социалната политика и съм сигурна, че там даже никой не прави анализ колко от работещите инвалиди се нуждаят и какви пари се плащат за медицински изделия и технически помощни средства!.
Благодаря ви много.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Данчева.
Последно изказване, колеги, казвам последно. Давам думата на господин Пасков, от Националната агенция по приходите. Заповядайте. Тишина, моля ви... /към залата/

ТРИФОН ПАСКОВ:
Здравейте, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Господин министър!
Чувствам се задължен да отговоря на госпожа Гонева. Имаше въпроси към Националната агенция по приходите. Въпросите бяха два. Понеже бяха доста отдавна, ще ги припомня. Първият беше, промяна в структурата на закона за Бюджета на Държавното обществено осигуряване, където там опростяване, всъщност, досега имаше даден ред главницата по ревизионните актове, т.нар. "актове по начет", от години предлага Националната агенция по приходите това да се махне. Причината е, просто, уеднаквяване на законите за Бюджета. Държавният бюджет няма отделен ред, в който, примерно, да стоят колко са главниците по актове от Данък върху добавената стойност, корпоративен данък и т.н. В Надзорния съвет, казахме, че информация ще продължим да предоставяме, така че не знам защо се повдига тази тема изобщо.

Второто нещо, което чух като претенции към Националната агенция по приходите е, че гледаме само данъците, а не осигуровките. Малко намираме противоречие в този въпрос. В закона за Държавния бюджет, както ви казах, няма главници за ревизионни актове за Данък върху добавената стойност, и си ги гледаме много добре, според вас, а и също се сподели, че близо 60 % от ревизионните актове, които правят органите на Националната агенция по приходите са за осигуровки.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Пасков.... Моля ви, моля ви, няма да имаме дискусия по този въпрос... Колеги, прекратявам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., № 102 - 01 - 73, внесен от Министерския съвет на 02.11.2011 г. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - 6 гласа.
Законопроектът е приет.

ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Преминаваме към следващата точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2012 година.

Господин министър, Вие като единствен представител на вносителите, става въпрос, най-общо с параметрите и на държавния бюджет, и на Бюджета на Министерството на труда и социалната политика, да ни запознаете, благодаря Ви.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Да.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Ще се опитам да бъда кратък. Първо, по отношение на параметрите. Очакван брутен вътрешен продукт за 2012 г. 81 милиарда 629 милиона или се предвижда растеж от 2.9 %, като положително развитие на българската икономика. Инфлацията в края на годината се очаква да бъде 2.8 %, а средно за периода да възлиза на 3.2. Основната цел на фискалната политика за следващата година е дефицит по консолидираната фискална програма от 1.3 % от брутния вътрешен продукт, като по националния бюджет се предвижда дефицит от 1.6 % от брутния вътрешен продукт, при европейските средства излишък от 0.3 % от брутния вътрешен продукт, без да се променя поетият ангажимент за дългосрочна устойчивост и предсказуемост на данъчно-осигурителната политика. Минималният размер на фискалния резерв се запазва на нивото от тази година от 4.5 милиарда лева. Планираните приходи по консолидираната фискална програма за 2012 г. са в размер на 28.7 милиарда лева, което е 35.2 % от брутния вътрешен продукт, а планираните разходи по консолидираната фискална програма за 2012 г. са в размер на 29.8 милиарда лева, което е 35.4 % от брутния вътрешен продукт и дефицит от 1.1 милиарда лева.

Планираните приходи по националния бюджет за 2012 г. са в размер на 24.9 милиарда лева, което е 30.5 % от брутния вътрешен продукт, а разходите по Националния бюджет възлизат на 24.4 милиарда лева или 29.9 % от брутния вътрешен продукт. Разходите по основните функции на държавния бюджет за 2012 г., като процент от брутния вътрешен продукт, са разпределят както следва: социално осигуряване, подпомагане и грижи - 12.4 % от брутния вътрешен продукт; икономически дейности и услуги - 5.7 % от брутния вътрешен продукт; здравеопазване - 4 % от брутния вътрешен продукт; образование - 3.4 % от брутния вътрешен продукт; отбрана и сигурност - 3.2 %; жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда - 3 % от брутния вътрешен продукт; общи държавни служби - 2.1 % от брутния вътрешен продукт; почивно дело, култура, религиозни дейности - 0.6 % от брутния вътрешен продукт.

Основните акценти на разходната политика в бюджета за 2012 г. са насочени към запазване на номинални размер на средствата за заплати, достигнати през 2011 г. и определянето на индивидуалните възнаграждения, съобразно реформа на заплащането в бюджетната сфера. Повишаването на доходите ще зависи от провеждането на структурните реформи и обвързването на база ясни и прозрачни правила на заплащането на служителите, с техния принос, за постигането на целите на организацията.

Следващата седмица има тристранен съвет, на който ще се гледат предложенията от Министерство на финансите в тази връзка.

През 2012 г. се предвижда растеж на капиталовите разходи, с оглед стимулиране на общия икономически растеж, капиталовите разходи, които се предвиждат по консолидираната фискална програма са в размер на 5 милиарда 250 милиона и 200 хиляди лева, като растежът им спрямо 2011 г. е 44.1 %, като този растеж се дължи главно на планираните по-високи разходи от националния фонд за реализирането на европейски проекти и програми.

През 2012 г. социалният сектор възлиза на 10 милиарда 113 милиона и 700 хиляди лева и остава с най-голям дял в общите разходи, като достига 35 % от тях. Спрямо плана за предходната година е налице ръст от 377 милиона лева.
И заложеното, както вече разбрахте, минимална работна заплата от 1 май 2012 г. става на 290 лева.

Това, що касае Министерството на труда и социалната политика в нейния бюджет, искам да се спра на няколко неща.
Бюджетът за 2012 г., сумата е същата от 951 270 800 лв., завишена е със 7 милиона лева и става 958 милиона 210 хиляди и 800 лева, във връзка с увеличения размер на минималната работна заплата от 270 лева и от първи май на 290 лв. и основно тези 7 милиона лева ще отидат за допълнителна месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, не по-късно от 20-годишна възраст. Отпускаме, по реда на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца, и средства по Закона за закрила на детето за професионални приемни семейства. За професионалните приемни семейства допълнително сумата е 1.5 млн. лева, а за месечна добавка за деца с трайни увреждания е 5.5 милиона лева допълнително.
Иначе, останалите параметри, се запазват както през тази година в бюджета на Министерството на труда и социалната политика и искам да откроя още едно нещо, което смятам, че е важно. По отношение на средствата по оперативната програма "Човешки ресурси", това, което се предвижда. За следващата година са предвидени общо 584 милиона 467 хиляди лева по оперативната програма "Човешки ресурси", което включва трите междинни звена: Агенцията по заетостта, Агенцията по социално подпомагане и Министерството на образованието, което е с 250 млн. приблизително повече, спрямо тази година.

И на второ място. Политиката в областта на заетостта. Там се предвиждат по оперативната програма "Човешки ресурси", чийто бенефициент е Агенцията по заетостта, 436 милиона 669 хиляди лева, това са част от тези 584 общите, което е с 200 милиона повече, спрямо предвидените за тази година. В областта на заетостта, специално по оперативната програма "Човешки ресурси". Като прибавим към тях по националния план по заетостта това, което е предвидено както за тази година, така и за следващата година, 73 милиона, смятам, че близо над 500 милиона лева са заделени общо за догодина в областта на пазара на труда, в областта на субсидираната заетост за бизнеса, за обучение, за квалификация, за преквалификация, това е изключително важно, тъй като действително, специално за Министерството на труда и социалната политика и за цялото правителство един от основните приоритети за следващата година е борбата с безработицата и по-голяма заетост.

Така че, общо взето, това са параметрите на бюджета на държавата и в частност на Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата.
Ако никой не...
Госпожо Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Съвсем кратко. Тъй като по принцип, по бюджета за 2012 г. ще има дебати и в другите комисии. Няколко неща, които смятам, просто, в областта на Министерството на труда и социалната политика... Ако трябва да бъда малко крайна, ще имате един административен комфорт, господин министър, тъй като, просто, няма нови политики. Бих казала, че примерно, в областта на социалните услуги, има предвидено увеличение само едно 190 хиляди лева. Това е. Не мога да си го представя, как тези социални услуги в общините ще бъдат по някакъв начин реализирани, като това няма да стигне, като политики казвам, това няма да стигне само за плащане на увеличението на работните заплати. Минималните работни заплати. Имайки предвид, че част от социалните услуги, в крайна сметка, дерайлират по системата с ....тази символична граница долу. Иска се голямо внимание.

Чудесно е, че залагате да усвоите повече средства по програмата "Човешки ресурси" през 2012 г. почти 584 млн. лв., което е правилно като логика и политика, но усвоените до момента 324 млн. лв. са по-малко от договорираните от предишното правителство 340 млн. лв.. Само за 2011 г. следва да се усвоят около 150 млн. лв., което е едва 12 млн. лв. на месец. За да се гарантира усвояването на заложените 584 млн. лв. по структурните фондове, трябва още отсега да се премине към разплащане на 49 млн. лв. на месец. Възможно ли е това да се случи с тази организация и съществуващия административен капацитет? Какви мерки са предприети от страна на Министерството на труда, за да се получи такъв решителен обрат в усвояването – почти четирикратно?

Още нещо, бих искала да отбележа – в бюджета на Министерството на труда и социалната политика в областта на заетостта е предвидено намаляване на безработицата с 0,4-процентни пункта от 9,4% на 9%. Не виждаме обаче Вашите прогнози и предвиждания за коефициентите на заетост, както и по отделни целеви групи на пазара на труда. Няма конкретни стойностни измерители, само общи разсъждения. Ако предвиденото намаление на нивото на безработица е резултат от увеличена заетост през 2012 г., защо в бюджета на Държавното обществено осигуряване е заложено намаление на осигурените лица от 2 815 хиляди за 2011 г. на 2 765 хиляди за 2012 г.?

И не на последно място вече трета година средствата за Националния план за действие по заетостта се запазват на същото равнище. Как ще се отрази това на конкретните програми при положение, че има увеличение на минималната работна заплата? Две са възможностите – намаляване на обхвата на мерките и програмите или осигуряване на заетост на непълно работно време? Сериозни са нашите притеснения в тази област

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Може би доктор Адемов да вземе въпроса, господин министър ...
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Господин председател!
Аз искам да кажа няколко думи за този бюджет в контекста на бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Според мен, в условия на криза, в каквато сме в момента, и през следващите години вероятно, акцентът трябва да бъде не върху осигурителната политика, защото тя на практика не е възможна. Видяхте, че със системата на социалното осигуряване нито можем да дадем пенсии, нито можем да дадем обезщетения и т.н., няма как да се случат нещата по причини, които ги коментирахме преди малко. Няма. Но, когато говорим за условия на криза, според мен, трябва да бъдат по-активни мерките от арсенала на социалното подпомагане. Защото това е конститутиционната втора защитна мрежа. И на базата на диференцирания подход, трябва да дадем повече пари за социално подпомагане на хората, които са в риск, които сами не могат да се справят, а активните мерки на пазара на труда, плюс парите от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" трябва да отидат за подобряване на конкурентоспособност, за обучение, за квалификация, за преквалификация, а не за оцеляване, т.е., втората социална мрежа на социалното подпомагане трябва да се погрижи, естествено, чрез по-голям ресурс, който за съжаление, не го виждаме в бюджета.

Социалното подпомагане, на базата на диференцирания подход, трябва да бъде ориентирано, за да може хората да преодолеят по-лесно кризата, а не чрез системата на социалното осигуряване да търсим възможности за компенсации. Това са ми в общи линии бележките.

А иначе, споделям това, което каза госпожа Масларова, тези 73 милиона, едва ли ще стигнат, те ще стигнат, но при всички положения ще има намаляване на броя на бенефициентите по тези програми и мерки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз ще помоля, господин председател, заместник-министър Костадинова, която се занимава с тези въпроси по оперативната програма, да ви даде отговор.
Искам само да Ви уверя, че през последните няколко месеца, темповете на усвояване на средствата по оперативната програма са доста сериозни. И това, което сме заложили за догодина, искам да ви уверя, че е напълно реалистично, но нека госпожа Костадинова...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Костадинова, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕЯНА КОСТАДИНОВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Действително, въпросът, който задава госпожа Масларова, е изключително резонен, тъй като всички сме наясно колко голямо е предизвикателството, пред което сме изправени до края на програмния период. По отношение на темповете, с които се усвоява оперативната програма, действително смея да твърдя, че последните няколко месеца имаме реално увеличение и резултатите за това са видими. Сега, редовният сертификат, който беше изпратен към Европейската комисия, само месец след като беше пуснат редовният сертификат, подготвихме допълнителен сертификат за още приблизително 40 милиона лева, който да бъде изпратен за възстановяване от Европейската комисия.

В този смисъл, действително, сме въвели една организация на работа, която да даде възможност максимално бързо да се плаща и да се верифицират средствата и след това да се подават към Европейската комисия.

По отношение на параметрите, с които се развива програмата, към настоящия момент са договорени вече 98.5 % от цялата програма и на предстоящия комитет за наблюдение ще бъдат представени нови допълнителни операции и ще се увеличи бюджета по част от тези, които се оказаха достатъчно ефективни, така че към края на годината да можем да говорим за сто процента програмиране на бюджета.

В същото време, както вие разполагате с доклада, очевидно за тримесечието, виждате, че имаме малко изоставане в частта, касаеща договарянето. Но считаме, че това договаряне, че това забавяне ще бъде наваксано в момента, в който бъдат пуснати четирите големи схеми на Министерство на образованието, запознати сте с тях, те всъщност са с изключително голям бюджет и оттам е по-нисък процента на договарянето.

По принцип, за 2011 г. категорично нямаме никакви основания да считаме, че ще се приложи правилото "N+2", "N+3", няма опасност от автоматично освобождаване, за 2012 г. имаме, смея да твърдя, реалистичен план, който да ни гарантира, че и за 2012 г. също няма да има опасност от автоматично освобождаване на средства. Предизвикателството, оттам-нататък, естествено, става 2013 г., тъй като до края на програмния период изключително бързо се увеличават темповете, с които трябва да усвояваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Господин Иванов, виждам, че Вие седнахте също на масата. Желаете ли да вземете отношение или искате да отговорите на някои от въпросите, като директор на Агенцията за социално подпомагане? Заповядайте.

ИВАЙЛО ИВАНОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз ще се опитам да отговоря на господин Адемов на въпроса, относно социалните помощи. Само ще кажа, че отчетът, който имаме за 2010 г. ни показва, че всички средства, които са предвидени в Бюджета са достатъчни, тъй като бройките случаи, които имаме за месечни социални помощи през 2010 г. са 44 342, а в проекто-бюджета за 2012 г. ние предвиждаме и сме заложили 57 400 броя случаи. Така че, размерът на сумата, която е предвидена за следващата година за бюджета, ще е напълно достатъчна. Също така за помощите за отопление, са заложени да бъдат подпомогнати 350 хиляди души, а отчетът за 2010 г. ни показва, че 210 000 броя случаи са подпомогнати с целеви помощи за отопление. Така че, считаме, че средствата, които са ни необходими, са напълно достатъчни за следващата година.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, господин Иванов.
Едно допълнение ли... искате господин министър?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Едно допълнение, това което каза господин Иванов. Това е така, но имайте предвид, че ще се затегне контролът, както се затегна и тази година. Говоря за тези, които получават социални помощи. Вече хиляди са случаите, в които се спира социалната помощ, когато не се полага обществено полезен труд, когато не ходи детето на училище, и когато не се имунизира. Така че, ще продължаваме с този стриктен контрол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Други народни представители?
Доктор Костов, заповядайте.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря, господин председател!
Четейки бюджета за 2012 г. аз останах с усещането за нещо познато, за нещо, което вече съм чел - същата матрица, числа твърде сходни, за някои може би това е признак на стабилност и устойчивост, за мен означава отказ от реформи, липса на свежи идеи и на визия за развитие.

Построен на базата на нереалистични параметри, текстовата част на този бюджет е изпълнена с хипотетични очаквания и твърде противоречащи си, твърде противоречащи си един на друг.

Аз не съм икономист, не съм и финансист, но мисля, че не е трудно да се види, че с този Бюджет общините се обричат на недоимък и през следващата година. В социалната сфера познатите до втръсване политики, които ще се финансират и през следващата година, и които със сигурност, както досега, няма да дадат необходимите ефекти, няма да повлияят положително на нивата на безработица и заетост. Не ще спомогнат за оживление на пазара на труда.

Едно правило е, в период на криза, да се инвестира в наука. Но бюджет 2012 орязва парите на най-престижната научна институция у нас. Може да се намерят пари за самоцелни изпълнения, като Музея на социалистическото изкуство, но истината е, че държавните културни институти продължават да съществуват благодарение на добрата воля на местните общински съвети.

Може би, някой ще каже, че такива са възможностите на икономиката ни, но нали Бюджетът е инструмента, който би могъл да оптимизира бизнес-средата, да предпостави реформи и растеж на заетостта. С тези бележки бих могъл да продължа още, но да не спекулирам с вашето време.Този бюджет няма как да бъде подкрепен от парламентарната група на Синята коалиция.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Костов.
Други народни представители?
Няма. Тогава, колеги подлагам на гласуване Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2012 г., № 102 - 01 - 71, внесен от Министерския съвет на 31.10.2011 г. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 10 човека.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - 6 човека.
Благодаря ви.
Бюджетът е приет в комисия на първо четене.

С това е изчерпан дневният ред.
Благодаря на всички.
Благодаря господин министър, госпожо заместник-министър, на всички гости, които участваха и лека вечер ви пожелавам...
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ