П Р О Т О К О Л

---

На 11-ти януари две хиляди и дванадесета година, сряда, от 15.00 часа, в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги и гости, имаме необходимият кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика...

Преди да гласуваме дневния ред, бих искал да пожелая на всички народни представители, а и на всички гости в днешното заседание, много здраве, много успехи, както на вас, така и на вашите семейства, на вашите близки и две хиляди и дванадесета да бъде една успешна година за Република България, това зависи както от нас, така и от опозицията смятам че ще бъде успешна и още веднъж много здраве пожелавам на всички присъстващи...

Колеги, подлагам на гласуване дневния ред на днешното заседание, както е представен:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на УКАЗ № 304 от 27 декември 2011 година на ПРЕЗИДЕНТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, постъпил в Народното събрание на 28.ХІІ.2011 г., за ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА, приет от Народното събрание на 15.ХІІ.2011 г. и МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 154 - 01 - 109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.ХІІ.2011 година.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СТАТУТА НА ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на КОНВЕНЦИЯТА ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА ЛИЦА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, приета на 30 август 1961 г., в Ню Йорк, № 102 - 02 - 32, внесен от Министерския съвет на 20.ХІІ.2011 година.

4. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, № 102 - 01 - 77, внесен от Министерския съвет на 21.ХІ.2011година.

Който е съгласен с така прочетения Дневен ред, моля да гласува:
"За" - 17 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Дневният ред е приет.

В днешното заседание участие ще вземат:

- г-н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика;
- г-н Емил Мирославов - директор в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Ася Чолашка - директор в Министерството на труда и социалната политика;
- г-н Христо Симеонов - държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Даниела Белчина - държавен експерт в Министерство на правосъдието;
- г-н Красимир Войнов - държавен експерт в Министерството на правосъдието;
- г-жа Юлия Меранзова - експерт в Министерството на правосъдието;
- г-н Николай Нанков - Началник отдел "НПД" в Министерството на вътрешните работи;
- г - н Ангел Джалъзов - заместник-председател на КФН;
- г-н Евтим Точев - директор на дирекция "Правна", КФН;
- г-н Николай Славчев - от АИКБ;
- г-н Евгений Иванов - от КРИБ;
- г-н Цветан Симеонов - председател на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/;
- г-н Теодор Дечев – заместник-председател на ССИ;
- г-жа Атанаска Тодорова – КНСБ.;

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По точка първа, уважаеми дами и господа народни представители!
На основание чл. 101-ви, алинея /само ще ви помоля за тишина в залата, прекалено много хора има в залата, нека да се изслушваме/, на основание член 101-ви, алинея 1-ва от Конституцията на Република България е постъпил в Народното събрание Указ № 304 на Президента на Република България - господин Георги Първанов, който връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Уважаеми дами и господа народни представители!
Предполагам, че сте запознати с мотивите на президента. Те, главно, касаят параграф втори и трети, които са свързани с критериите за представителност на синдикалните организации и работодателските организации, като, мотивите са, че чувствителното увеличаване на изискванията за числен състав на синдикалните и работодателските организации, за да бъдат признати за представителни, е необяснимо завишен.

Разпоредбите на параграф втори, относно член 34, точка първа и точка втора от Кодекса на труда и параграф 3-ти, относно член 35-ти, алинея първа от Кодекса на труда противоречат на изискванията на Устава на Международната организация на труда и Конвенция № 87 на Международната организация на труда за еднакво третиране на синдикалните и работодателските организации.

Трето, обвързване на представителността на работодателските организации основно с броя на наетите по трудов договор работници и служители, както и предвиденото в параграф 3-ти, относно член 35-ти, алинея 1-ва от Кодекса на труда, противоречат и на принципа на равенство по член 6-ти, алинея 2-ра от Българската конституция;

Четвърто, не се приема изискването на параграф трети, относно член 35-ти, алинея 1-ва, точка 5-та от Кодекса на труда на работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или нормативен акт;
И на базата на тези мотиви, които са свързани с противоконституционност и противоречие с международни актове, по които Република България е страна, и противоречие с изискванията на правото на Европейския съюз, законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е върнат за ново обсъждане в Народното събрание.
Дами и господа народни представители!
Имате думата.
Господин министър, Вие желаете ли да вземете отношение? Заповядайте...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз искам също да ви честитя Новата година, да Ви пожелая да е здрава, да е спорна и успешна. И всички въпроси, които обсъждаме, да бъдат приемани с консенсус.

Що се отнася до ветото на Президента, аз искам да изразя моето разочарование от този факт, защото миналата година постигнахме... положихме доста усилия, с промените в Кодекса на труда, както в Националния съвет за тристранно сътрудничество със социалните партньори, със синдикатите, с работодателите, регламентирахме дейността на Агенциите за временна работа, като даваме възможност на пазара на труда да стане още по-гъвкав и по-сигурен, от една страна, както за работодателите, от друга страна и за работниците и за служителите... Предприехме доста стъпки за подобряване на борбата със сивата икономика, които бяха залегнали в Кодекса на труда. И не на последно място, едни нови принципи, които, бих казал, абсолютно не съм съгласен, че противоречат на международни норми и стандарти, по отношение на представителността на работниците и на служителите от една страна, и на работодателите, от друга страна, които да са партньори на правителството в тристранния диалог.

И затова, бих призовал, да се прегласува отново Кодекса на труда, който..., тези промени, които бяха приети миналата година в края от Българския парламент.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Думата, също така, давам и на гостите на днешното редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика... Може би от работодателските организации някой да желае да вземе отношение?
Господин Симеонов, заповядайте.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми членове на Парламента!
Господин министър!
Уважаеми участници в днешната среща!
Благодаря за възможността да изкажем отново нашето мнение директно пред Комисията по труда и социалната политика.
На всички, аз също, ще се възползвам от случая, да пожелая много по-успешна от миналата година, защото трябва да вървим напред.

Искам да кажа, че съдържанието на ветото на Президента, разбира се, е доста по-обширно от това, което ние сме представили като аргументация, затова, защото нас ни интересуват, предимно, работодателските въпроси.
Що се отнася до набраната информация, мисля, че всички около тази маса са достатъчно добре информирани. Само няколко елемента искам да очертая:

Първо, че не е точно твърдението, че тези критерии отговарят на международната практика. Няма практика, поне на нас не ни беше показана и ние не можахме да намерим, нито в Европейския съюз, нито в света, която да има специално за работодателските организации такива критерии. Също така твърденията на Министерството на труда и социалната политика, че има споменавания, това беше в зала казано, държа да го кажа тук, че има специални текстове, касаещи Българската търговско-промишлена палата, било то друга работодателска организация, няма такива текстове в европейски документи. Обратното. Ние също сме цитирали няколко документа на Европейския съюз, с които ясно се признават и други организации, в това число и Асоциацията на европейските търговско-промишлени палати, друга организация, в която ние членуваме, т.е. и там има признание и няма никакви пречки от статута на Българската търговско-промишлена палата за качеството й на работодателска организация. Затова, бих желал отново да напомня, че точно с такива дейности са оторизирани организации в Дания, в Австрия и то точно Търговски палати названи. И това не им пречи да бъдат работодателски организации. Още едно доказателство, че твърденията, че има такава европейска практика са неверни. Затова се обръщам към членовете на Комисията по социални въпроси - нека да се съобразим с европейската практика, нека не се, така, робува на това, че президентът е направил ветото, а да се вникне в аргументите и да се гласува по съвест.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Иванов.

ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми народни представители!
Уважаеми господин министър!
Драги колеги!
И аз искам да се присъединя към преждеговорившите - да ви пожелая една успешна, спорна Нова година, година, която, ако се обединим, можем да възстановим силата и икономиката на нашата държава. Ако сте гледали снощи "Референдум" , за първи път успяхме да повишим нивото на участващите с 20 %, обединявайки се някои около общи идеи. Мисля, че ако това направи и нашият Парламент, в ключови сектори, може да се поздравим със същият успех. В тази връзка, благодаря за поканата да сме сред вас.

КРИБ потвърждава становището, което изложих пред вас последният път, когато бяхме заедно. Ние считаме, че така предложените критерии са достатъчно високи, за да осигурят една автентична представителност - както на работодателите, така и на работници и служители. Същевременно, обаче, дават възможност на повече от една, даже аз бих казал даже на три организации, най-малко, на работодателите, да отговорят на тези критерии и да бъдат признати за национално представителни. Така че, в тази насока, аз нямам притеснения от това, което е изложено като аргументи в писмото на Президента. Няма да коментирам това, което е написано, но като юрист считам, че някои от тезите са много прибързано изложени, някои даже бодат очите, като тезата, например, че този Закон, разпоредби от този закон, засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите. Това е един пълен нон сенс юридически. Но както казах, няма да навлизам в детайли. Считам, че така предложеният проект, отговаря на нуждите на представителността, както на работодателите, така и на работници и служители.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Иванов.
Преди Вас, простете, госпожа Богданова.
Заповядайте, госпожо Богданова.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Благодаря Ви.
Аз ще бъда кратка.
Давам си сметка, господин председателю, че най-доброто, което можем да направим днес, е да започнем с добрите си пожелания за Новата година. И аз го правя от сърце. И си признавам, че посрещам със симпатия твърдението на министър Младенов, че би било добре да се опитаме да работим консенсусно, само че се опасявам, че консенсусът е..., консенсусът е трудно постижим, дай Боже, поне аргументите ни да бъдат смислени и грамотно поставени. Казвам това, защото аз, нямам нагласата да повтаряме в тази зала днес отново дискусията, която се случи и тук, и в Пленарната зала, и няма да го направя.

Но искам да се спра по няколко неща.
Първо, затова, че тук говорим за един законопроект, който носи в себе си и политическа философия. Той не е свързан нито със съществуващи икономически, финансови и други аргументи за едно или друго решение.

И второ, всъщност, ветото на Президента коментира доколко този Закон прилага в действие един запис в Конституцията, който изисква свобода на социалния диалог. И доколко този социален диалог, който се води е достатъчно представителен. И няма никаква емоция в това да обсъждаме този въпрос с цялата тежест, така, която той предполага. Защото ние в момента, като че ли, и така, съвсем некоректно сме поставили всичките си аргументи, в подкрепа на това, че място и в тези представителни работодателски организации има Българската търговско-промишлена палата. Но това не е битка, прощавайте, господин Симеонов, за участието на Българската търговско промишлена палата. Тя, тази битка е друга. Има в аргументите на Президента една теза, зад която аз стоя, и която, мен лично, дълбоко ме притеснява. И тя е изложена в точка четири, която твърди, че има възможност, чрез този текст, който най-силно беше атакуван, да се злоупотребява с права. Това ни е големият проблем, уважаеми госпожи и господа и той не опира до една работодателска организация.

Защото, утре, с определен нормативен документ, приет от друго мнозинство, ако щете, или от същото, при подмяна на една определена социална или политическа конюнктура, ще се окаже..., или някоя личност, никой не може да бъде гарант за това, че текстът може да бъде прилаган, просто, по преценка на Народното събрание... Текстът си е текст. Тогава ще се окаже, че извън тези критерии ще остане, например, Българската стопанска камара, защо не?!
Със закон, на нея може да й бъде предоставена функция, така, тогава къде е аршинът, с който мерим? Това е въпрос и той е принципен. И няма защо да се опитваме да го смачкваме в една или друга територия, когато някой е разочарован, друг пък е притеснен, че Президентът Първанов е направил това вето. Би трябвало да го направи Президентът Плевнелиев след две седмици. Ако, наистина, твърди, че Конституцията трябва да се спазва и социалният диалог трябва да бъде широк, свободен и представителен! И всяко управление има нужда от това.

Така че, аз ви предлагам, да не смачкваме /набляга на думата/ дискусията. И да не смятаме, че всичките аргументи, просто, са изговорени, но да се опитваме да разсъждаваме в перспектива, по-сериозно, и ако щете, и по-отговорно! Иначе другото е един конюнктурен запис, който никого не радва и с който не става добро нито едно законодателство. Аз лично, ще застана зад мотивите на Президента. И това дълбоко не е някаква друга позиция, освен разбирането ми, че един Кодекс на труда не може да налага ограничения, които, според мен, в момента носят конюнктурен характер и са опасни /набляга/ за последващи подобни решения.
Приключих.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Господин Дечев, заповядайте.

ТЕОДОР ДЕЧЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Колеги!
Социални партньори!
Аз се присъединявам към благодарностите, за възможността да изложим тук становището си. Пожелавам на всички, преди всичко, да са живи и здрави през Новата година, поне малко късметлии и да преминем на темата:
Аз изобщо не смятам да дискутираме правната страна на въпроса. Има по-големи специалисти от мен, които да я коментират. Бих коментирал философията на тези промени. Значи, тук има достатъчно хора, които могат да потвърдят, че при предишното, така наречено "преброяване", точно организацията, която аз представлявах - Съюзът за стопанска инициатива, беше инициатор на завишаване на тогавашните критерии. Грубо казано, вместо да имаш десет хиляди работници, това беше завишено на тридесет хиляди. Това е факт. Ние никога не сме били против това критериите да осигуряват състоятелност на организациите, които да участват в социалния диалог.

Тук вече, ставаме свидетели на едни промени, които, колкото и да не ми се иска да го казвам гласно, създават даже не съмнение, а убеждение, че те са писани, за да отпаднат конкретни организации от социалния диалог. Нали, най-фрапиращият пример е примерът с Търговско-промишлената палата. Ей този текст, който там стои в закона, би могъл да бъде заменен с текст "забранява се на БТПП да участва". И ефектът ще е, горе-долу, същият. Само че, в сегашният си вид той създава съмнения за някои други организации. Тъжната истина...

Бих искал само да кажа нещо. Много се спекулира, че някой някъде казал, не плача на чужди гробища, господин Симеонов може да си защити организацията добре, но постоянно циркулиращите твърдения, че някой някъде казал, че не може Търговско-промишлените палати да участват в социалния диалог, това се отнася до тези Търговско-промишлени палати, където им задължително членство. В Европа има държави, където по традиция, от така наречения Наполеонов кодекс, участието в Търговско-промишлени палати е задължително или до голяма степен задължително. Да речем, Австрия е един такъв много типичен пример на много силно развита корпоративна държава.

Случаят в България изобщо не е този! Случаят в България е, че имаме една организация, в която има абсолютно доброволен характер на членството. Така поне пише в Устава на тази организация. Използвам, сега, че тук е и господин Евгений Иванов, и ще се върна малко назад в историята, значи, имаше един период, в който всички социални партньори загубихме някъде около четири месеца, опитвайки се да направим последния вариант на Закона за браншовите организации и тогава двете сочени за полярни организации в момента - ССИ и КРИБ бяха постигнали почти пълно съгласие, по един текст, на един законопроект, който трябваше директно да овласти, примерно, с правото да водят регистри и други такива неща, всички браншови организации, които отговарят на някакви критерии за представителност. В този момент, внасяйки тази промяна, излиза, че, нали, една дългогодишна тенденция в мисленето на законодателя, защото поне три пъти са правени опити да се направи такъв законопроект... за саморегулация, че се завива точно на сто и осемдесет градуса и се тръгва към една категорична забрана, ако някой иска да участва в социалния диалог, той, изобщо, да не може да претендира дали да изпълнява някакви функции, които му се възлагат с нормативен документ, като примерно, да издава бар-код, да речем. Страшно престъпление спрямо социалния диалог!

От тази гледна точка, този текст, най-много засяга Палатата и което, може да засегне и други организации, наистина, прави изключително лошо впечатление, като персонално писан текст. Горе-долу по същия начин, по който в Конституцията беше написано, че за да си президент на България трябва в последните пет години да си живял в страната. Или, да речем, че трябва да си роден в страната, или да речем, че трябва да си навършил 40 години... Нали знаем трите лица, за които бяха написани тия текстове в Конституцията.
От там нататък, рязкото повишаване на количествените критерии, разбира се, също издава желание, да бъде ограничен броят на организациите. Искам да кажа, че ние не сме дошли да хленчим и да се молим: аман-заман намалете броят на работниците, които трябва да покриваме, за да влезем и ние в социалния диалог... Не, Съюзът за стопанска инициатива е една от малкото организации, неправителствени, изобщо, в България, която е публикувала точни данни за параметрите на своето членство по години. И ние знаем, от Националния осигурителен институт, че през август 2007 година, в Съюза, в предприятията имало 83 000 работници. Сега, прочел го е някой това и е решил, че може да станат сто хиляди, та, белким, нали, примерно, ние да влезем... Тук няма никаква гаранция, за пет години как се е изменило нашето членство и колко работника покриваме.

И второто нещо, ние се замисляме над един прост въпрос и то това е основното, мисля, в днешната дискусия. Каква е нашата цел: да укрепим социалния диалог или да го редуцираме? Защото, аз твърдя, примерно, че в Съюза за стопанска инициатива, почти няма, нито фирми, нито браншови организации с двойно, тройно или там... многочленство. т.е., ако, примерно, хипотетично, ние отпаднем от социалния диалог, просто, всички споразумения, на национално равнище, които се сключват в някакъв смисъл, няма да важат за нашите членове и ние никак няма да ги насърчаваме да ги спазват... По същия начин нашите браншови организации, които в момента участват в отрасловия диалог, нали, в здравеопазването, в химията, участват, макар че там няма колективен трудов договор, или в други сектори, и те също, просто, вече няма да участват в това упражнение. До какво ще доведе това? Ето, господин Иванов, той го е изчислил, според него, според неговите сметки трябва да останат три работодателски организации...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Дечев, прекъсвам Ви... Извинявам се много. Работата, ако мислите, че в Комисията по труда и социална политика, когато водим дискусия и когато даваме думата на гостите, това не е, за да се разчистват лични сметки, а за да се кажат конкретни мотиви по законопроекта... И да не коментираме кой какво е изчислявал и...

ТЕОДОР ДЕЧЕВ:
Да, да ..., аз се позовавам на компетентното изказване на господин Иванов, който, смятам, че правилно е преценил една теоретична възможност. Това е една хипотеза, която може и да не се сбъдне, но е възможна. Ако отпадне една, две, три или повече организации до какво ще доведе това?! Това ще доведе единствено до намаляване на покритието на социалния диалог и тристранното сътрудничество. Нищо повече. И от тази гледна точка, в този смисъл, подобен подход е вреден.
Разбира се, нали, мнозинството в Парламента, в законодателния орган, е в правото си да прецени, дали да одобри такова нещо или да не го одобри. И ефектът ще бъде този. В този смисъл, аз смятам, че ветото на Президента, който, вие знаете, че аз имам лично достатъчно прения с него, в конкретния случай дава един шанс да бъде преосмислена логиката на нещата. Отново казвам, аз изобщо не говоря по правната страна на въпроса влиза ли това в конфликт с Конвенция 87 или не влиза. Значи, чисто фактическата страна на въпроса е, че това нещо единствено ще доведе до намаляване на обхвата на социалния диалог, а това едва ли е целта на законодателя.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз, господин Дечев.
Друг от гостите желае ли думата?
Доктор Адемов пожела думата... Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Господин министър!
Аз ще се постарая да бъда кратък, защото рискувам иначе, че тук нашият строг председател ще ме прекъсне /шеговит тон/... това го казвам съвсем добронамерено... Ние ще подкрепим ветото на Президента по няколко причини. Не защото това е последното вето на Президента Първанов, а защото, аз искам да ви върна малко назад, колеги. В тази Комисия, приехме, да удължим срокът, който беше фиксиран в Кодекса на труда, за преброяването на работодателските и синдикални организации. Ако си спомняте, ние удължихме през миналата година този срок, като аргументът тогава беше, да дадем възможност на работодателските организации и синдикални, да седнат спокойно, и в рамките на тристранния диалог да ни предложат максимално приемливи критерии.
Вместо това, обаче, какво се случва?! Случва се, това, което виждаме в момента: стигнахме до вето на Президента, стигнахме до противопоставяне между дребния и едрия бизнес, стигнахме до тези конфликти, които ги виждаме тук и в тази зала сега при обсъждането на президентското вето. Няма да подкрепим Закона, а респективно ще подкрепим ветото, защото досегашните критерии за национална представителност са получили достатъчно добра легитимация и признание от Международната организация на труда, от Международната организация на работодателските организации, както преди малко чухме от господин Симеонов и от Международната организация на търговско-промишлените палати... Така че, според нас, няма нищо /набляга на нищо/, което да налага промяната на тези критерии за представителност, които ги имаше в досегашния Кодекс!

Нещо повече. Ние няма как да се съгласим с различната регулация за представителност. За синдикалните организации се изискват брой членове, а за работодателските организации - членове на трудов договор. И само едно изречение. Аз искам да припомня на уважаемите народни представители и на нашите гости, че в Кодекса на труда има едно определение, господин Мирославов, вероятно, знае, и другите колеги, в Допълнителните разпоредби има определение за работодател: "Работодател е, цитирам по памет, юридическо или физическо лице, което наема лица по трудов договор". Може ли някой да ми каже, примерно, кметовете, ректорите, които са назначени с избор и с конкурс, и народните представители в това число; народните представители са по трудови правоотношения, трудов договор, но трудов договор, който произтича от избор, как са представени в тристранния диалог?! Защото, работодател, преди малко ви казах, кой може да бъде. А всички тези, които ви изброих преди малко, нямат класически трудови договори, а имат трудови договори, които произтичат от избор или от конкурси. т.е., това са категориите, които, на практика ние ги елиминираме и ги изключваме от тристранния диалог.

И само няколко думи за прословутия член 35-ти, 1-ва алинея, точка пета от Кодекса на труда, толкова широко дискутираната тема. Ами уважаеми колеги, каква е тенденцията? Тенденцията е, държавата да преотстъпва права, да делегира права на неправителствени, на браншови, на съсловни организации, права от рода на тези, които се цитират в съответния текст. Значи, държавата делегира лицензионни режими, разрешителни режими ... и т.н., да не изброявам всички. Същото се отнася и за съсловната организация. Тя има ангажименти, вменени й по закон. Това означава ли, че те не трябва да участват в рамковото договаряне, например?! Защо трябва с тази изрична разпоредба да елиминираме най-старата работодателска организация? Много аргументи се казаха в тази насока. Аз нямам намерение да ги повтарям. С всичко това, което казах, ние ще подкрепим ветото на Президента.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Доктор Шайлекова, заповядайте.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги и гости!
Мисля, че дискусиите, които сме провели, са достатъчно. Изразили сме мнението си и на заседание на Комисията по труда и социална политика, относно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, и на първо, и на второ четене в зала, така че с една дума ще кажа: народните представители от политическа партия ГЕРБ ще подкрепят Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда във вида, в който той беше приет на 15-ти декември 2011-та година.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Шайлекова.
Други народни представители?
Колеги, аз искам да попитам дали в залата има представител на Българската стопанска камара? Няма. Не присъства. Питам, тъй като в Закона за чистотата на атмосферния въздух, чл. 17 "б" алинея трета, гласи следното: Документи за правоспособност, по алинея първа и втора, се издават от: първо, второ, трето, четвърто и на четвърта точка- Българската стопанска камара за дейности, свързани с извличане на разтворители на базата на флорирани, парникови газови съоръжения. Което означава, че, ако ние приемем Закона в сега действащия му вид, спрямо член 35-ти, алинея първа, точка пета, тук под удара не е само Българската търговско промишлена палата, а може да се окаже, че е и Българската стопанска камара. Затова исках да видя дали има представител тук на Българската стопанска камара. Няма... Но и ...

Други народни представители?
Някой желае ли да вземе думата?
Не. Няма. Тогава, колеги, закривам дискусията и подлагам на гласуване Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е "за", т.е. който е против ветото, и който е за законопроекта, моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
"Против" - 6 гласа.
"Въздържали се" - няма.
Законопроектът е приет повторно.
Благодаря за участието на всички, които се отзоваха...и пожелаваме успешен ден и успешна седмица...


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Преминаваме към точка втора, моля, съсредоточете се... Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154 - 01 - 109, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 9-ти декември 2011 година...Господин Анастасов, имате думата. Заповядайте.

АНАСТАС АНАСТАСОВ:
Благодаря Ви, господин Стойнев.
Уважаеми господин председател!
Колеги!
Уважаеми гости!
Всички имате Законопроекта и мотивите към него. Те са изключително кратки. Законопроектът за допълнение на Наказателния кодекс цели хармонизирането на българското наказателно право. Виждате, че, всъщност, това е може би последното нещо, което е изменение в нашето законодателство, което касае Директива 2009/52 на ЕО, на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкции и мерките срещу работодателите на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

В тази връзка създаването на новия член 227 се явява неразделна част от систематиката на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, което, от своя страна, въвежда преобладаващата част от Директивата, като предвижда забрана за наемане на незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци. Това е поредна мярка в борбата за намаляване на незаконната трудова миграция и свързаните с нея нарушения.

Друга промяна е свързана със Закона за административните нарушения и наказания, с която се създава възможност за налагане на административно-наказателна или имуществена санкция на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от извършвана в негова полза престъпления по член 227. Накратко, да допълним, текстовете бяха консултирани с Министерството на правосъдието, след това промените, които виждате пред себе си, в този вариант, в който са ви представени, бяха разработени с референтите в Народното събрание. Може би пред вас са и становищата и на Министерството на правосъдието, на МВР и на други Комисии, които са разглеждали Законопроекта. Това е, може би, последната част, наистина, която е най-необходима, и така, видях на едно място, по повод ... и възникна въпрос защо точно сме се спрели на пет лица, които бъдат наети на работа, незаконно пребиваващи в страната. Все пак, в другите законопроекти има предвидена административна отговорност, наказателна. И приемаме, че един, двама, трима, може би до пет човека, някак си, тежестта на деянието не е толкова голяма, а все пак , за едно престъпление, което да бъде наказано по смисъла и с Наказателния кодекс, и с неговите лостове, затова сме приели тази цифра. Нищо специално, нищо особено. Това са нещата. Моля ви за подкрепата на този Законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Анастасов.
От Министерството на труда и социалната политика, госпожа Чолашка. Заповядайте.

АСЯ ЧОЛАШКА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Министерството на труда и социалната политика подкрепя предложените текстове на ЗИД на Наказателния кодекс. Направихме три предложения, с оглед прецизиране на текстовете. След извършени допълнителни консултации, оттегляме първо и трето предложение, свързани с допълване на текстовете с думите "умишлено" и "уреждане допълнително", с нова алинея на подбудителите и помагачите. Считаме, че тези предложения биха могли да отпаднат.
Същевременно, Министерството на труда и социалната политика подкрепя второто си предложение. То е свързано с включването в алинея пета на определението, съдържащо се в Директивата, на особено експлоататорски условия на труд. Смятаме това за много подходящо решение на законодателя, като, в случай, че този подход и похват бъде приет, би трябвало да се добавят още два, съществени елемента, които фигурират в Директивата. Това са условия на труд, които са дискриминационни и които накърняват човешкото достойнство. По този начин ще се разшири обхватът на защита на съответните работници и по-пълно и по-прецизно ще се транспонира съответното определение.

Също така, забелязахме един елемент, на който моля да обърнете внимание. В случая, в алинея пет се казва, че това са условия на труд, които съществено се различават. Като че ли липсва негативният елемент в същественото различие. Те биха могли да бъдат и много по-добри условия... Може би по-добър текст би бил в значителна степен "не съответстват на условията на труд на законно наетите лица".

Това са нашите предложения. Разбира се, вие сте тези, които ще прецените дали са целесъобразни. Ние сме били водени единствено от мотивите, че по този начин, по-прецизно ще бъдат транспонирани съответните текстове.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Чолашка.
Госпожо Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря, господин председателю!
Аз съм облекчена от това, че госпожа Чолашка каза някои от нещата. Исках специално да се обърна към господин Анастасов - съвсем нормално е, той съвсем задълбочено да е прочел становищата на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието, на Главна прокуратура и може би, така, и разбира се, предполагам, че и на Министерството на труда и социалната политика, считам, че действително, това, умишлено малко в предложението на Министерството на труда и социалната политика малко създава... и е добре, че колегите се отказаха от това предложение... Аз самата щях да го кажа... Определено считам, господин Анастасов, че няма да загуби нищо Законът, по-точно ще се обогати, с това, което казаха колегите от Министерството на труда и социалната политика. Това са редакционни текстове, но текстове, които са много важни и които прецизират Закона и не създават възможност за двусмислие. Ние ще го подкрепим. И предполагам, че между първо и второ четене, с предложение на депутатите, тези корекции ще бъдат направени.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Госпожо Георгиева. Заповядайте.

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Един много кратък въпрос. Искам, просто за себе си, да уточня. Това число пет и нагоре. Петият е в нашия Закон. До четири са в административното производство, нали така? До четири човека, четвъртият включително, са в административното производство. От петия нагоре отиват в наказателното производство.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Това е един интересен Законопроект.
Аз се опитах да се запозная с Директивата, защото тя е много важна. Ако прочете само текстовете на предложения проект, не може човек да се ориентира, без да си наясно с текстовете от Директивата. Защото Директивата казва и други неща, които ги няма тук или трябва да се... по презумпция да се тръгне, за да си отговори човек на въпросите, които си задава.

Първо, срокът, в който трябваше да транспонираме тази Директива, съгласно становището на Министерството на правосъдието, е 20 юли, на 2011 година. Ако Европейската комисия стартира процедура по нарушение, казват, от Министерството на правосъдието, че глобата е някъде 777 хиляди евро.

Така. Първият въпрос е, защо досега това не е направено.
Вторият въпрос е, ясно е, че тук става въпрос за това, страните-членки да се противопоставят срещу действия, от гледна точка на незаконна емиграция и незаконно пребиваване. т.е., става въпрос за тези, лица от трети страни, които, се възползват от правото на работа, без да им е уреден правният статут по пребиваването т.е., тенденцията, идеята е, да се ограничи този трик, ако мога да го нарека, тези лица, които искат да пребивават по този начин в Европейския съюз.

Сега, какво е казано в Директивата? Че, първо, трябва деянието да се квалифицира като престъпление. И след това, това престъпление да бъде наказуемо с ефективни съразмерни и възпиращи наказателно-правни санкции. Сега, първо, никъде не е казано, че трябва да бъде това нарушение, за незаконно пребиваващи, за работодателите, които наемат... Защото тук пише: който наеме на работа... Кои са тези "който", не е казано. Ако... Влиза ли в това "който", примерно, неправителствена организация? Кооперация, всички, които могат да наемат на работа ли? Къде е казано това? Това първо.

Второ. На следващо място, има случаи, в които лицата от трети страни пребивават законно, но нямат право да работят на нейна територия. Тогава Директивата важи ли към тези лица? Пребивават законно, но нямат право, съгласно вътрешното законодателство нямат право на работа. Тогава Директивата важи ли или не?

Когато става въпрос за подправени документи за пребиваване. Работодателят, казва Директивата, е длъжен да провери дали работникът от трети страни, лицето от трети страни, притежава валидно разрешение за пребиваване. Ами как работодателят ще разбере дали документа е подправен или не?! Има ли процедура, по която да бъде валидизирано това разрешение за пребиваване. Ако на един работодател се връчи фалшиво разрешително за пребиваване, и той го наеме на работа, подлежи ли на тези наказателни санкции? Просто, задавам въпроси...

Аз съм физическо лице. Хайде, нека да е господин Стойнев, защото ме гледа внимателно и ме слуша... Той си наема един, да кажем, от трети страни, който да му наглежда градината. Физическо лице за лични цели, се казва в Директивата. Тогава, господин Стойнев, ще подлежи ли на алинея първа на член 227-ми - под ударите на тази алинея или не?! Нали трябва да ги изясним всички тези въпроси в Комисията. Затова е дискусията /шум в залата/. И става ли ясно от предложените текстове. Ясно е, че трябва да транспонираме тези текстове. Въпросът е дали по този начин. Защото всяка държава-членка, съгласно вътрешното си законодателство, имайки предвид духът и философията на Директивата, трябва да транспонира съответните текстове. Въпросът е, дали това е духът? Ето сега ние казваме пет... Защо пет? Тук преди малко имаше въпрос. Тези, които са против пет, те подлежат на административна глоба, нали, от две до двайсет хиляди лева. Сега, кой ще прецени, дали е тежко наказанието или не, дали трябва да бъдат две или двайсет хиляди лева, това е друга тема. Аз си спомням, че министърът на финансите, първата година в неговото Министерство каза, че всички тези маржове ще ги изравни и ще има само една?, за да не се дава субективно право. Защото, уважаеми колеги, в момента се дава субективно право на съдебния състав да преценява.

Въпросът е, даваме ли на Закона обективни критерии, съгласно които да бъде преценено всичко това? Не се правя на интересен, това са важни въпроси, поне според мен. Те трябва да бъдат изчистени. Защото, вижте, става въпрос за..., нали, който наеме на работа пет или повече незаконно пребиваващи лица на територията на Република България чужденци, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от 2000 лева... Сега, за едно и също нарушение, наемане на работа на пет или повече незаконно пребиваващи чужденци - две наказания: едното е четири години, другото е... както и с глоба. Това е дифинитивно. Свързано наказание. За едно и също нарушение. Един път лишаване от свобода, и втори път глоба. Аз не съм специалист по наказателно право, питам - възможно ли е това? След като е написано, явно че е възможно.

Всички тези въпроси, които си ги задавам, така и ги поднасям на колегите за дискусия, ние, в нашата група, проведохме много сериозни дискусии, защото става въпрос за сериозни неща, колеги. Да имаш на работа... Ами, вие си спомняте, госпожа Масларова ще ви каже, имаше години, когато безработицата беше под шест процента, и тогава Стопанската камара, ако не се лъжа, излезе с предложение да внесем чужденци от трети страни - виетнамци ли бяха, филипинци ли бяха, какви бяха, не знам... Ако стигнем до тази ситуация един ден, дай Боже това да се случи по-бързо, пазарът на труда да изпитва глад за работници, това ще бъде едно изключително важна тема и тя трябва да бъде....добре, трябва да я променим...

Сега, вие знаете, че има разрешение за пребиваване на работа на висококвалифицирана заетост на чужденци, които отговарят на тези условия. Те имат Синя карта на Европейския съюз. Така наречените "Сини карти". Това го приехме. Да. Ако на тази Синя карта срокът й е изтекъл, и бъде наето такова лице - от български работодател, какво се случва? Той незаконно пребиваващ ли е? Отговаря ли на условията на Директивата?... На всичко казвате "да" /към подсказваща от залата/, ама тук не го пише! Това е проблемът...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Ами защо трябва да го пише?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Тишина, много ви моля...
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин Анастасов, Вие ли? Може би да дам думата на Министерство на правосъдието, ако искате?
Заповядайте.

АНАСТАС АНАСТАСОВ:
Ще бъда много кратък. Моля Ви се, господин Адемов, специално за Вас...Директивата е за предвиждане на минимални стандарти за санкции и мерки срещу работодателите на незаконно /набляга на незаконно/ пребиваващи граждани. Никъде не става въпрос за законно пребиваващи. Позволих си, сега го поисках от колегите, тъй като не го нося в мене, това е таблицата за съответствие - всички закони, Закон за насърчаване на заетостта за чужденците в Република България, Кодексът на труда, Законът за народното здраве, Законът за здравословни и безопасни условия на труд, всичко е уредено до сега и до този момент, без нито един текст за изключения.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Къде в Директивата пише четири години затвор ...

АНАСТАС АНАСТАСОВ:
Ама защо? Всяка една държава съобразява собственото си законодателство със санкциите, съобразно.../въпроси и шум в залата/.

Напротив, аз считам, че това е една сравнително ниска санкция, тъй като, ако се позволи изобщо на пазара на труда да се появи подобно деяние като действие, това е един много сериозен проблем. Не случайно, много от страните, които имат проблем с незаконно пребиваване на чужденци, без значение дали ги наемат на работа или не, то е по този повод, защото е създадена възможност, санкциите са ниски и дават възможност на такива хора да работят. И оттам напливът на емигранти от тези страни е тотален... Моля? От това, което знаем от колегите от МВР, всъщност, и от другите министерства, е, че към този момент, слава Богу, в България няма кой знае колко такива деяния и действия, които да осъществяват този състав, но според мен е важно да го има.

И другото което е. Към момента, в Министерството на правосъдието се работи нов Наказателен кодекс. Така че, предполагам, че там този елемент, тази санкция, това престъпление, ще бъде уредено още по-детайлно. А за юридическите лица, категорично, в Закона за административните наказания и нарушения има уредба. А в Закона за чужденците в Република България е уредено за физическите лица, където е, санкцията доста сериозна санкция, между другото, имуществена, за тези, които, физически лица, наемат такива пребиваващи в страната незаконно.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз, господин Анастасов.
Заповядайте, госпожо Боянова.

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Благодаря, господин председател.
Аз имам един кратък въпрос към вносителите. Приемат ли те тези промени, които се представят от Министерството на труда и социалната политика? Какво е мнението на вносителите на законопроекта?

АНАСТАС АНАСТАСОВ:
Съжалявам, че това, което споменахте преди малко, имам и други аргументи против предложението на Министерството на труда и социалната политика, но ги нямам в момента и не искам да говоря така "ангро", тъй като, наистина, предложението е много сериозно. Ставаше въпрос за условията на труд. Нечовешки. И така нататък, и така нататък. Но се опитахме да избягаме от тази квалификация, защото малко ми се струва нереална, и твърде широко като понятие. Защото, тогава как ще определи, като понятие, който трябва да образува производството наказателното? Що е то - такива условия на труд?! Значи там, в Закона, госпожо Масларова, е изписано определение - фактически обстоятелства и казват и "други". Защото вие не можете да опишете цялата сложност на многообразието на една ситуация. Но когато условията са различни от нормалните такива за един работещ, законно назначен, законно пребиваващ, тогава има възможност вече да се преценява дали да се образува производство или да се премине към административно наказание, евентуално.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Тишина, момент, тишина, моля ви...
От Министерство на правосъдието? Кой иска да вземе думата? Давам Ви думата, заповядайте.

ЮЛИЯ МЕРАНЗОВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
За протокола, Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция "Съвет по законодателство".
Значи, Министерството подкрепя изцяло предложения от народните представители законопроект. По отношение на предложените наказания, санкцията, която е предвидена, е до четири години лишаване от свобода по основния състав. По този начин ще бъде избегнато възможността да бъде наложено административно наказание на лицето и то да бъде освободено от наказателна отговорност. А над пет години, ако бъде, ще бъде съответно, тежко престъпление. По този въпрос, действително, може да се прецизира по-нататък, ако вие прецените, че трябва да бъдат още по-високи санкциите, при окончателното оформяне на разпоредбата в новия Наказателен кодекс.

Що се отнася до таблицата за съответствие, за която каза господин Анастасов, основната част от тази Директива вече е въведена с промените, които са направени в Закона за насърчаване на заетостта. И Наказателният кодекс, като такъв, е една от последните прегради, законодателни, първо се съдържа една позитивна правна уредба, която е в този закон, и която съдържа забраната да бъдат наемани на работа незаконно пребиваващи лица. Съответно, самата Директива, и това, което е направено с този предложен нов текст, предвижда това да бъде престъпление, в изрично посочени в нея случаи, когато се касае до значителен брой лица, до непълнолетни, до такива, които са жертви на трафик, да не ги повтарям... Това, което е направено, е и с оглед на традицията на българското законодателство, т.е. текстът звучи на български. Така че, ние го подкрепяме изцяло.

Що се отнася до допълнението, което колегите от Министерството на труда и социалната политика предлагат за условията на труд да бъдат допълнени. Струва ми се, че така предложената разпоредба е достатъчно широка, не пречи, ако кажа, да тръгне в практиката, да видим каква ще бъде практиката на съда. Не ме притеснява предложението, прощавайте, относно..., несъществено се различава от това, което каза госпожа Чолашка, които не съответстват значително, примерно, такава редакция да е ясно, че, действително, ако ти го приемеш пък при много по-добри условия, няма смисъл, нали, да бъде... Но това е въпрос на редакция. Така че, това е нашето становище.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
От отдел "Европейско право" към Народното събрание? Заповядайте.

АТАНАСКА КОЛЕВА:
Бих искала само да посоча, че нашето становище е, че Законопроектът напълно съответства на Директивата. Може би, извън протокола, повечето държави-членки.... /пояснения/. са съгласни с факта, че Директивата не е съставена достатъчно добре. Тя е плод на един консенсус. И много от тях са имали значителни трудности при транспонирането, особено на тези наказателни състави. Затова повечето държави, са предприели подход, като например при Франция, който е един съвсем общ подход,примерно, който наеме нелегално пребиваващ чужденец, се наказва с еди-каква си санкция, без да навлизат във всякакви съществено различаващи се условия на труд, дискриминация и всякакви такива неща, които на практика, трудно биха могли да се появят като хипотези, имайки предвид, че те на практика наемат нелегално пребиваващи работници. В случая, мисля, че това е, един от най-добрите текстове, наистина, както каза госпожа Меранзова, звучащ на български език, който би могъл да влезе в Наказателния кодекс.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Други изказвания. Няма. Тогава, подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154 - 01 - 109, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители на 9. 12. 2011 г. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 16 гласа.
"Въздържали се" - 1 глас.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви, колеги. Лека работа. Благодарим и ние господин Анастасов...


ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, преминаваме към последна точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за Конвенция за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица, без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102 - 02 - 32, внесена от Министерския съвет на 20.ХІІ.2011 година.
Кой ще представи законопроекта, заповядайте, имате думата.

КРАСИМИР ВОЙНОВ:
За протокола, Красимир Войнов - държавен експерт в дирекция "Международно правно сътрудничество и европейски въпроси" на Министерството на правосъдието.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. и Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета в Ню Йорк на 30 август 1961 г.

Проблемите с лицата без гражданство, апатридите, са неразделна част от големия въпрос за правата на човека. Липсата на гражданство е едно нежелано състояние, както от гледна точка на интересите на отделните индивиди, така и за съответните държави. То често би могло да предизвика нестабилност, заплаха за националните и регионални интереси.
И в крайна сметка, въпросите на лицата без гражданство и на проблемите в ситуации в тази връзка могат да бъдат решени ефективно само в рамките на установения от международното право стандарт вътре в отделните държави, а така също и на основата на взаимно уважение и сътрудничество между тях при решаване на конфликтни ситуации от регионален характер.

Конвенцията за статута на лицата без гражданство, която е от 1954 г., е основополагащият международно правен акт, който регламентира положението на апатридите и гарантира, че те ще се ползват от основни права и свободи без дискриминация. В нея е уреден правния статут на апатрида, който включва личният статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право на сдружение и достъп до правосъдие. В отделна част от Конвенцията се съдържат гаранции, относно упражняване на доходоносни занятия, като например, наемна работа, работа в собствено предприятие и свободни професии... В Конвенцията е отделено място и на социалните грижи, настаняване в жилища, образование в държавни учебни заведения, държавна помощ, социално осигуряване, както и различни административни мерки, свързани със свободата на придвижване, документите за самоличност, документите за пътуване, данъците и екстрадирането.

В знак на признаване на специалните условия, които са валидни в различните държави към момента на ратификацията, Конвенцията позволява подписалите я държави да правят резерви към някои от членовете й. В Министерство на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група, със задача подготовка и предприемане на действия за присъединяване на Република България към Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г. и втората Конвенция от 1961 година, както и извършване на анализ на действащото законодателство, с оглед евентуална необходимост от промяна, както и изразяване на декларации и резерви. По тази Конвенция има предложени няколко резерви, които са подробно описани в доклада.

Това, което би могло да се каже също, във връзка с тази Конвенция, е, че статутът на апатрид е предвидено да се предоставя съобразно нашето вътрешно законодателство, в рамките на МВР.

Втората Конвенция - от 1961 година е основният международно-правен акт, който е насочен към решаване на проблемите с липсата на гражданство. Най-важната цел на тази Конвенция е както да осигури придобиването на гражданство от онези, които иначе биха били апатриди и които имат адекватна връзка с държавата, месторождение на нейна територия или произход от нейни граждани, така и запазването на гражданство на онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.

С оглед приложението на член 8-ми параграф две на тази Конвенция от 1961 година за намаляване на случаите на лицата без гражданство - тук считаме, че се налага изменение на Закона за българското гражданство, в частта му относно отмяната на натурализация - това е член 22, алинея 2 от Закона, като в съответствие с член 8, параграф 2 от Конвенцията, отмяната на натурализация е допустима, само ако лицето е оставено без гражданство. Подобен текст се съдържа в Закона за българското гражданство и се отнася до лишаването от гражданство - член 24, но не е предвиден при отмяната на натурализацията, член 22. Работната група, която обсъждаше присъединяването на България към тази Конвенция, излезе със становище, че Република България би могла да се присъедини към Конвенцията, че в случая не е необходимо да бъдат направени резерви, тъй като вътрешното ни законодателство,като цяло, съответства на Конвенцията, с предложеното изменение само, единствено, на Закона за българското гражданство.

Със сертифицирането на Конвенцията от 1954 година и на Конвенцията от 1961 година се изгражда една цялостна рамка, с оглед решаване на проблемите, свързани с апатридите, в границите на установени стандарти от международното право, както и осъществяването на сътрудничество между отделните държави при решаването на конфликтни ситуации от регионален характер. Прилагането на Конвенциите ще се осъществява съответно, в рамките на съответните ведомства, одобрявани с годишните закони за държавния бюджет. Това е. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Само да прецизираме нещо,...представихте се за протокола, нали? Да, извинявам се... Благодаря.
Дами и господа народни представители, имате думата.
Не виждам желаещи. Тогава, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 година в Ню Йорк и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 година в Ню Йорк, № 102 - 01- 32, внесена от Министерския съвет на 20.ХІ.2011 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 17 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Законопроектът е приет.


ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги,точка четвърта е Представяне, обсъждне и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102 - 01 - 77, внесен от Министерския съвет на 21.ХІ.2011 година...
Господин Джалъзов, Вие ли ще представите Законопроекта?
Много ви моля за тишина, ако обичате...Заповядайте.

АНГЕЛ ДЖАЛЪЗОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Ще бъда максимално кратък в моето експозе. Основната цел на Законопроекта е да въведе в българското законодателство промените в правото на Европейския съюз, които касаят институционалната рамка на финансовия надзор, приети с Директива 20/10/78 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на група секторни директиви, във връзка с правомощията на европейския банков орган, европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и европейския орган за ценни книжа и пазарите.

С Директивата се въвеждат необходимите промени в секторното законодателство на Европейския съюз, с цел ефективно функциониране на новите европейските надзорни органи, които са част от европейската система за финансов надзор.

С оглед постигане на максимална съгласуваност в действията на компетентните органи в отделните държави-членки, което е една от основните цели на Директивата, със законопроекта се въвеждат принципните задължения за сътрудничество и предоставяне на информация от Комисията за финансов надзор на Европейската комисия, европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск, като се регламентира включително предоставянето от Комисията за финансов надзор на информация, представляваща професионална тайна, необходима на новите надзорни органи, за изпълнение на функциите им.

Конкретните задължения за Комисията за финансов надзор, с оглед осъществяването на това сътрудничество, са разписани като част от специалното законодателство, а именно в Кодекса за социално осигуряване, Законът за публично прилагане на ценни книжа, Законът за пазарите на финансови инструменти, Законът за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, както и в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.

В законопроекта, също така, са предвидени и норми, които съобразяват националното законодателство с три препоръки на Европейската комисия, относно политиката на възнагражденията в сектора на финансовите услуги, като в специалните закони са въведени изисквания към Дружеството за допълнително социално осигуряване, застрахователите и презастрахователите, инвестиционните посредници, управляващите дружества и инвестиционните дружества, които са длъжни да създадат, поддържат и оповестяват политика за възнаграждение на работещите при тях лица.

Също така със Законопроекта се предлагат и промени в Кодекса за застраховане, с които се отчита обстоятелството, че Република Сърбия се присъедини към многостранното споразумение между националните бюра "Зелена карта на държавите-членки" и от първи януари 2012 г. за моторните превозни средства със сръбска регистрация ще отпадне граничния контрол при пътуване на територията на държавите-членки.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Джалъзов.
Дами и господа народни представители, имате думата.
Заповядайте.

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Уважаеми господин председател!
Колеги!
Със създаването на европейската система за финансов надзор, на България й се налага да промени доста закони, които, всъщност, касаят финансовата система. Тази промяна, която е предложена в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, е изключително важна, защото ние трябва да се съобразим с изискванията на европейските регламенти. И затова, предлагам на всички да подкрепят този законопроект, тъй като ние нямаме друг начин, освен да се съобразим и ако не се съобразим, България ще претърпи санкции след време.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Боянова и аз.
Други народни представители?
Госпожо Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз смятам, че за да не загубим време, просто, трябва да кажем, че съвсем естествено е, като членове на Европейския съюз, да се съобразяваме с европейското законодателство. Едва ли законопроектът, предложен в този му вид е в някакъв разрез и с логиката на това, което всички ние сме декларирали, така че нашата парламентарна група ще го подкрепи.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Други народни представители?
От гостите?
Няма желаещи. Закривам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 102 - 01 - 77, внесен от Министерския съвет на 21.ХІ.2011 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 17 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието.

Благодаря на всички за участието. Изчерпахме дневния ред и закривам редовното заседание. Благодаря още веднъж...


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ