П Р О Т О К О Л

---

На 18-ти януари две хиляди и дванадесета година, сряда от 15.15 часа, в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги и гости, добре дошли, откривам днешното редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, тъй като вече имаме кворум...
Уважаеми колеги, пред вас е представен дневен ред с четири точки които са по реда на постъпване в Комисията. Аз предлагам да разменим местата на някои от тях и ако не възразявате, той да добие следния вид:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, № 202-02-01, внесен от Министерски съвет на 04.01.2012 година.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012 - 2020), № 202-03-1, внесен от Министерски съвет на 06.01.2012 година.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 102-01-82, внесен от Министерски съвет на 02.12.2011 година.

4. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 102-03-29, внесен от Министерски съвет на 23.ХІІ.2011 година.

Предлагам това да бъде дневният ред. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е гласуван и приет.

Присъстващи за участие и гости ще бъдат:

- г-н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика;
- г-жа Валентина Симеонова - заместник-министър на труда и социалната политика;
- г-жа Мариана Кърковска – главен секретар на Изпълнителна агенция за хората с увреждания;
- г-жа Надежда Харизанова - държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Илка Кайджийска - главен експерт в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Петя Малакова - главен експерт в дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" в Министерството на труда и социалната политика;
- г-н Бисер Петков - управител на Националния осигурителен институт;
- г-н Атанас Запрянов - о.р. генерал лейтенант - съветник в Министерство на отбраната;
- г-н полк. Стоян Стаматов - началник отдел "Централно военно окръжие" в Министерството на отбраната;
- г-н Митко Тодоров - заместник-министър в Министерство на културата;
- г-н Георги Кръстев - секретар на Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Министерския съвет;
- г-н Петър Атанасов - държавен експерт в Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси;
- г-жа Диана Инджова - председател на Център за психологически изследвания;
- г-жа Адриана Стоименова - Център за психологически изследвания;
- г-жа Ралица Йоргова - Център за психологически изследвания;
- г-н Иван Любенов - Център за психологически изследвания;
- г-жа Веска Събева - председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия и заместник-председател на Националния съвет на хората с увреждания;
- г-н Васил Долапчиев - председател на Съюза на слепите в България;
- г-н Людмил Велчев - Асоциация на родители на деца с епилепсия;


ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, по точка първа - Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202 - 02 - 01, внесен от Министерския съвет на 4-ти януари 2012 година.
Господин министър, заповядайте, имате думата.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Да, благодаря Ви...
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми представители на неправителствените организации!
Предложението за ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е необходима след присъединяването на България към най-високите международни признати стандарти за гарантиране на равните възможности за упражняване на основни човешки права на хората с увреждания, както и осигуряването на тяхната ефективна защита.

Конвенцията, както знаете, е първият голям договор за човешките права на ХХІ-ви век в областта на политиката за хора с увреждания и е разработена съгласно провъзгласените принципи на Устава на Организацията на обединените нации /ООН/, Всеобщата декларация на правата на човека, Хартата на фундаменталните права на Европейския съюз и Договорът за функциониране на Европейския съюз.
Целта на Конвенцията е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания и да способства за зачитане на тяхното вътрешно присъщо човешко достойнство. С ратифицирането на Конвенцията се въвежда новият подход при гарантиране на равноправното упражняване на основни човешки права от хората с увреждания. Тя поставя акцент на отношенията към хората с увреждания като към равноправни субекти, заслужаващи уважение наравно с останалите граждани в обществото, както и премахването на нагласите, свързани с хората с увреждания, с обекти на дарителство, медицинско въздействие и социална подкрепа.

Казано с други думи, Конвенцията реализира, на практика, преходът от медицинския модел, когато говорим основно за пациенти, към социалния модел и по-скоро личностно ориентираният подход, който е фокусиран върху гарантирането на човешките права и пълноценното участие в обществото. Конвенцията за правата на хората с увреждания е приета от общото събрание на ООН през 2006-та година, влезе в сила на 3-ти май 2008 година. Тя се свърза с безпрецедентен рекорд на присъединяване в международен план, а именно 143 подписвания и 74 ратификации, които са постигнати само за 32 месеца от откриването й за подписване. Към настоящия момент, в световен мащаб 153 държави са подписали Конвенцията, 90 са подписали факултативния протокол, 108 държави са я ратифицирали, а 63 са ратифицирали и протокола към нея.

Важното е да бъде отбелязан и фактът, че Конвенцията е първият правно-задължителен международен инструмент в областта на правата на човека, по който Европейският съюз е страна, наред с останалите държави-членки. Официалното присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията е от 23 октомври 2010 година, а поетите от него задължения и ангажименти са отразени в новата Европейска стратегия на хората с увреждания за периода до 2020-та година. Подновен ангажимент на Европа без бариери.

Стратегията има за цел да осигури равноправно упражняване на основни човешки права на хората с увреждания, както и необходими условия за гарантиране пълна степен на възможност за пълноценно участие в обществото и в европейската икономика. Нашата страна е подписала Конвенцията и Факултативния протокол към нея, с което са поети ангажименти за последващо ратифициране. Министерският съвет със свое решение № 967/30.ХІІ.2012 година предложи на Народното събрание ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в което е упоменато, че министърът на труда и социалната политика в шестмесечен срок след ратифицирането ще предложи двугодишен план за действие за нейното прилагане в нашата страна. Този план за действие ще включва мерки за привеждането на нормативната уредба и политиката за хора с увреждания в съответствие с регламентите на Конвенцията.

Националният съвет за интеграция на хората с увреждания на свое заседание на 2-ри декември миналата година също взе решение за присъединяване към ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от България. Държавите, които са се присъединили към Конвенцията, поемат ангажиментът да съобразяват провежданите политики и законодателствата си с нейните изисквания, както и да премахнат закони, наредби, навици и практики, които създават дискриминация. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че договорът за функциониране на Европейския съюз изисква, при определянето и осъществяването на своите политики и дейности, Съюзът да се бори срещу всякаква форма на дискриминация, основана на увреждане и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с дискриминацията.

Антидискриминационното законодателство в България е хармонизирано с изискванията на правото на Европейския съюз. Осигуряването на равни възможности и недопускането на дискриминация, на основание увреждане, е регламентирано както в Конституцията на Република България, така и в Закона за защита от дискриминация и в редица други закони.
Конвенцията е свързана с утвърждаването на добрата координация и ползотворен диалог между всички звена от изпълнителната власт и организациите на и за хора с увреждания за подобряване положението на хората с увреждания, които са значителна част от нашето население.
В тази връзка, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предложението на Министерския съвет е за ратификация на Конвенцията за хората с увреждания от Българския парламент.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди да ви дам думата, сред нас има много гости на неправителствени организации на хора с увреждания и предлагам, първо тях да ги изслушаме. Кой желае пръв да вземе думата?
Заповядайте, госпожо Събева.

ВЕСКА СЪБЕВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаема госпожо заместник-министър!
Уважаеми дами и господа народни представители!
От името на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, като заместник-председател от квотата на тези неправителствени организации, ние сме много удовлетворени, и силно развълнувани, че след толкова много време и толкова много борби и дебати, Конвенцията вече влиза в Парламента за ратификация. Много сме доволни от това, че след трети декември две хиляди и десета година, след срещата с министър-председателя, който обеща, че това ще стане, в крайна сметка, 2012-та година е един такъв много преломен момент, може би в живота на хората с увреждания. Да, действително, това ще бъде един по-продължителен процес. Ние сме наясно с това. От една година работим в сферата на хората с увреждания, на децата с увреждания, но и се надяваме, че заедно, можем да променим живота на тези хора. Много ви благодаря и се надявам, че, наистина, вие ще ни подкрепите и ще вървим напред в борбата за един достоен живот на хората с увреждания в България.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз, госпожо Събева.
Заповядайте.

ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ:
За протокола, Център за психологически изследвания, национално представителна организация.
Господин министър!
Заместник-министър!
Господин председател!
Първо, честит празник. Днеска е свети Атанасий. В този дух се сещам, че в началото, когато вашите предшественици - народните представители от Великото Народно събрание, решават България да бъде монархия, изпращат делегация от всички народни представители, в т.ч. и всички религиозни общности в България. Това е един пример, в който, абсолютно няма никаква дискриминация на верова основа. Фактически вие имате един..., и това е уникален случай, за времето си в Европа. И вие, фактически, имате, в лицето на вашите предшественици, един уникален пример. Мисля, че духът на тази Конвенция, съдържа едно ново самосъзнание на политиците, от които зависи прилагането на тази Конвенция. И аз се радвам, и хората с увреждания също, че наистина, във ваше лице, ние виждаме хора - народни представители, министри, отговорни личности, които ще поемат в себе си и ще предложат на обществото духът, в който говори самата Конвенция. Фактически, ние равни се раждаме, равни си отиваме от този свят и мисля, че от точка А до точка Б, вие сте онези личности, които ще ни дадат възможност - на хората с увреждания, да живеят равнопоставено от първия си до последния си дъх. Бог с вас!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Сега давам думата на господин Долапчиев. Заповядайте, господин Долапчиев.

ВАСИЛ ДОЛАПЧИЕВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър на труда и социалната политика!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
От името на ръководството на Съюза на слепите в България и лично от мое име, ви поднасям огромната ни благодарност, и голямото удовлетворение за обстоятелството, че във вашия дневния ред най-после вече е Конвенцията за правата на хората с увреждания. Ние дълбоко вярваме, че това е една крачка, която ще промени изцяло /набляга на думата/, из основи живота на хората с увреждания в България. С общи усилия, през следващите две години трябва да адаптираме националното ни законодателство към духа и нормата на Конвенцията, за да може в бъдещото ни ежедневие да изчезне дискриминацията към хората с увреждания, да работим активно заедно за тяхната ресоциализация в обществото и за повишаването на тяхното качество на живот.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Долапчиев.
Други представители на неправителствените организации на хората с увреждания искат ли да вземат думата? Не виждам.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имате думата.
Госпожо Ангелова, заповядайте.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Уважаеми господин министър!
Уважаеми господин председател!
Скъпи гости!
Ще започна с това, че още в началото, като народни представители от парламентарната група на ГЕРБ, при нас идваха различни организации на хората с увреждания. И още тогава, на срещите, първоначално ни беше... един от въпросите, който изникваше, е кога ще се ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.
Ето го този момент. Дойде. Това показва, че правителството на ГЕРБ не се плаши от ратификация на Конвенцията. Напротив, с предприемането на тази стъпка за ратификация на Конвенцията, правителството показа, че е отговорно по отношение политиките на хората с увреждания. Приветствам тази стъпка - главно инициативата, която дойде от министъра на труда и социалната политика, от господин Тотю Младенов, за това смело решение за ратификация на Конвенцията. Това е един дългоочакван акт, както чухме, от организациите на хората с увреждания и добра новина, както и важен етап от по-нататъшното развитие на политиките за хората с увреждания.

Нашата обща отговорност е да гарантираме на хората с увреждания, че могат да водят независим живот в общността и да правят своя избор, както всички останали хора. С ратификация на Конвенцията България ясно заявява стремежа си да осигури по-високи стандарти за живот на хората с увреждания. Също така приветствам и решението на правителството, на Социалното министерство за изготвянето на този двугодишен план за действие, който ще съдържа мерки за привеждане на цялата нормативна уредба и политики в областта на хората с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания. По този начин, по категоричен и ясен начин, ще бъдат изложени всички промени, които трябва да бъдат в съществуващото законодателство, така че хората с увреждания да могат да водят един достоен и независим живот. Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим Конвенцията.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър!
Госпожо заместник-министър!
Уважаеми гости!
Ратификацията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е един документ, който заслужава, и вероятно, ще бъде приет с консенсус от членовете на Комисията по труда и социалната политика, надявам се и от цялото Народно събрание.

Ратификацията е един от важните етапи в приемането на този подход към хората с увреждания, защото на практика, тя въвежда един основен акцент, че хората с увреждания не следва да се възприемат като обекти на дарителство, като обекти на медицински въздействия и социална закрила, а като равнопоставени субекти, които заслужават равноправие и уважение , както всички останали български граждани.
Така че, аз не случайно наблегнах на думата, че с ратификацията поставяме едно добро начало, защото от тук нататък на практика следват по-трудните решения. Защото принципите и политиките, заложени в тази Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, трябва да бъдат елемент от българското законодателство. Това, че в следващите шест месеца Министерството на труда и социалната политика ще подготви този дългогодишен план е едно добро намерение, дано то да бъде обвързано, обезпечено, със съответният финансов ресурс, защото без финансов план, най-добрите намерения увисват във въздуха. И искрено се надявам, че това ще се случи, за да не остане този документ като едно добро пожелание. Надявам се на подкрепата на всички народни представители.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Други народни представители? Не виждам.
Само бих казал, позволете ми едно изречение, че Коалиция за България твърдо ще подкрепи Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Други народни представители? Няма...

Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, № 202-02-01, внесен от Министерския съвет на 4.01.2012 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Законопроектът е приет единодушно /ръкопляскания в залата/.


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към точка втора в дневния ни ред, а именно: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на Национална стратегия на Република България за интеграция на ромите (2012 - 2020 г.).
Кой ще представи Националната стратегия?
Господин Кръстев, заповядайте. Господин Кръстев, имате думата...

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, членове на Комисията по труда и социалната политика!
Представям на вашето внимание Проект на Стратегия на Република България за интегриране на ромите за периода 2012 - 2020-та година. Проектът на Стратегията е приет с решение № 1 от 2012 година...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Извинявайте, господин Кръстев... Много ви моля за тишина в залата! Да, продължете...

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ:
Основанието за разработване на Стратегията е призивът, формалният призив на Европейската комисия от 5 април т.г. /2011 г./ до всички държави-членки, да изработят свои национални стратегии за интегриране на ромите, предвид на общата оценка за положението на голям брой граждани в Европейския съюз, принадлежащи към ромската етническа общност.

Задачата на нашата Сратегия е да създаде, да формира единна политика и да изгради интегриран подход за тяхното социално икономическо положение, на ромската общност, на всички граждани, които се намират в уязвимо социално икономическо положение и принадлежат към етнически малцинства. Стратегията се основава на основните документи на Европейския съюз и Съвета на Европа, в сферата на правата на човека за основните свободи, също така и върху рамковата Конвенция за защита на националните малцинства. В този смисъл, определено може да се каже, че проектът е съобразен с всичките изисквания на тези документи.

Както отбелязах, и това е много важно, тъй като в други стратегии този елемент не присъства, тя е насочена не само към гражданите от ромски произход, но и към всички български граждани от етнически малцинства, които се намират в уязвимо социално икономическо положение.

Стратегията се основава на данните, които бяха получени в хода на преброяването от 2011 година и в този смисъл е една от най-актуалните стратегии в целия Европейски съюз.
Ние, в Стратегията, бих казал, че това е новост и спрямо другите стратегии, е разделът "Върховенство на закона и недискриминация", като тука имаме извеждането на върховенството на закона като един от принципи за реализиране на Стратегията.

Следва да се отбележи, че тази Стратегия, не е изключително нов документ. Тя се основава на разработваните досега, през 1999-та рамкова програма за пълноправието на ромите в българското общество и приетата през 2010-та година втора рамкова програма. Тази Стратегия, обаче, извежда на по-висок план институционалната организация и системата за мониторинг. Важността на процедурата, Стратегията да бъде приета от Народното събрание,е в това, че по този начин, всяка организация, всяка институция в България може да намери основание, своето основание легитимно да работи в сферата на интеграционната политика, това от една страна. А от друга страна, органите на изпълнителната власт и други органи, които имат компетенция в интеграционната политика, да призовават съответно институции, организации, и дори отделни граждани да работят за интеграцията на българските граждани в уязвимо социално икономическото положение, принадлежащи към етнически малцинства, като най-добри от тях са, разбира се, тези от ромски произход.

Предстои Стратегията, след нейното приемане, да бъде изпратена в Европейската комисия, където през периода февруари - април тя ще бъде оценена, заедно с другите документи от другите европейски държави, респективно Европейската комисия ще излезе със становища и препоръки към Стратегията. Искам да отбележа, че е приет и план за действие, който до 2015 г. трябва да представлява актуализираният вариант на актуализиран, разширен, допълнен на плана за действията по международната инициатива "Десетилетие на ромското включване".
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Кръстев.
От представителите на неправителствените организации, по тази точка, желаят ли думата? Не виждам.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Боянова.

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Благодаря Ви, господин председател!
Имам един кратък въпрос, във връзка със стартирането на Стратегията. Тъй като подробно не е описано как ще се осъществи изпълнението на тази Стратегия, мен ме интересува следният въпрос: обвързано ли е с финансиране и какво е финансирането за изпълнението на тази Стратегия..., просто, кой ще осигури финансирането за изпълнението на Стратегията. И какво е, ако има яснота.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте, господин Кръстев.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ:
Изпълнението на Стратегията е обвързано с финансиране. То е заложено в плана за действие, който не е изпратен на Народното събрание, тъй като не е обект на приемане. Но ще бъде предоставен ... Изпълнението е обвързано с годишните бюджети на всяко министерство, където са заложени съответните дейности. И то е посочено в плана за действие и на следващо място, не по важност, разбира се, изпълнението е обвързано с реализация на проекти и операции по оперативните програми, основно по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". И има един нов момент, при реализирането на пилотен проект за подобряване на жилищни условия на ромите в четири български града: Видин, Дупница, Девня и Бургас, при което дейностите, свързани със жилищните условия, се съчетават с дейности по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", с цел комплексен подход към тези комплексни проблеми.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Кръстев.
Други народни представители?
Вяра Петрова, заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Уважаеми колеги!
Настоящата Стратегия, която разглеждаме, Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите през 2012 - 2020 година, е политически рамков документ, задава изпълнението на политиките за социалното интегриране на ромите. Тези политики за интегриране представляват неразделна част от общонационалните политики за повишаване благосъстоянието на българския народ. Стратегията обединява действащи стратегически документи за развитие на отделни сектори. Осигуряването на интегрирането и управляването на секторните политики ще повиши ефектът от тяхното изпълнение. Основните политики, които са залегнали тук, са доста важни за тази общност от групи, които разглеждаме: това са образование, здравеопазване, жилищна политика, заетост, недискриминация към тях... Съответно, всички знаем условията, в които живеят, затова е важно да се подобрят техните жилищни условия и прилежащата техническа инфраструктура, за която споменаха по програми и представители на Министерството.

Образованието - най-важният аспект е, че там трябва да обхванем ромските деца в образователната система. Има доста отпаднали от тях. Трябва да им се създаде качествено образование и за тях, да ги накараме да влязат в училищната среда. Основно за здравеопазването: трябва да осигурим равенство на достъпа до качествени здравни услуги, най-вече да наблегнем на превантивните мерки с тях. Но най-болният въпрос е трудовата заетост сред това население, защото на база на тяхната по-ниска грамотност, те не са и достатъчно добре ангажирани на трудовия пазар, затова трябва, наистина, чрез програмите, които са по оперативна програма "Човешки ресурси" да наблегнем на тяхната квалификация и преквалификация. Съответно, недискриминиране към тях - да им гарантираме правата на гражданите и недопускане прояви на нетолерантност.

Много важно е за всички тези програми да има активно участие на ромите, защото само с тяхното участие те могат да бъдат осъществени. Смятам, наистина, че подадената ни Стратегия е доста добре обхванала всички тези сектори, затова, наистина, се надявам, че всички парламентарни групи ще подкрепим тази Национална стратегия.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители? Не виждам.
Аз бих взел отношение, господин Кръстев, по въпроса, по този изключително важен проблем, по тази Национална стратегия, която ще бъде подкрепена от Коалиция за България, но с много резерви. Казвам с много резерви, тъй като, господин Кръстев, чета Конвенцията, Стратегията, извинявам се, а тя е един документ с изключително пожелателен характер. Този Национален план за действие, който и госпожа Боянова каза, аз се радвам че повдигна въпросът, е изключително важен и трябва да бъде предоставен на Комисията по труда и социалната политика. Тъй като тук ние виждаме едни добре написани приоритети, конкретни мерки, като цяло Стратегията трябва да е направена както трябва да изглежда една Стратегия, но как ще се осъществи всичко това? Колко ще струва? Каква е ролята на неправителствените организации? Ние трябва да сме запознати. Още повече, че начинът, по който е написана, господин Кръстев, е, все едно, че досега нищо не е правено по този въпрос... Може би един отчет да има, какво е свършено до сега. Защо са тези приоритети? Какво се надгражда? Кое досега не е било изпълнено или е невъзможно да бъде изпълнено? Трябва да бъде запозната Комисията по труда и социалната политика, нищо че решението се взима за този Национален план за действие единствено от Министерския съвет. Но, за да имате нужната подкрепа, и за да е ясно на всички народни представители, трябва... защото в този документ, наистина, хубаво, добре е направен. И приоритетите са много хубави. Но как ще стане?! За този период от време, Вие казвате, планът до 2015-та година. Ами до 2020-та година? В смисъл, да обясните и технологията, кога ще бъде взето... Аз много Ви моля, в най-кратки срокове, да бъде изпратен този Национален план за действие на Комисията по труда и социалната политика, така че всички да бъдем запознати с него.
Благодаря Ви.
Имате думата, заповядайте.

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Планът ще Ви бъде изпратен още днес. Аз говоря, че до 2015-та година Планът за действие представлява, разширяване, допълване и осъвременяване на плана за действие по десетилетието за ромското включване, защото за този период имаме ясни финансови параметри и по оперативните програми. Съответните дейности ще бъдат, ще бъдат изпълнявани до 2020 година, вероятно, ще бъдат актуализирани и допълнени в контекста на следващия програмен период, който се разработва сега... Но планът ще Ви бъде изпратен...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Кръстев. Но, тъй като в момента се пишат оперативните програми, би трябвало така да бъде. Новите приоритети. Вие, влияние имате ли, обсъждате ли, евентуално да има повече приоритети, да има повече средства за интеграция на малцинствата?

ГЕОРГИ КРЪСТЕВ:
Да. Ние участваме във всички формации, които съществуват до момента, или които ще бъдат създадени в близко бъдеще, т.е. полагане приоритета на дейност. Основната идея, такива са указанията, насоките от Европейската комисия, са във всяка оперативна програма да има дейности, операции, изобщо да бъде изведена политиката за интеграция на ромите, както тя е известна в Европейския съюз, с уточнението, което направих за нашата страна и по този начин интеграционната политика ще придобие ясен хоризонтален вид, като присъства във всяка програма. Поради това, в мониторинга на изпълнение е заложено, че всички дейности, във връзка с интеграционната политика се координират от председателя на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, който, според Правилника, е заместник министър-председател, и това ще даде ..., така, това вдъхва увереност, че ще се подобри координационният механизъм и винаги ще има постоянен мониторинг... Мониторинг се осъществява и досега, до тази година, до 2011 година той се осъществяваше от Министерството на труда и социалната политика, като основна институция по Десетилетието на ромското включване. От 2011 г. Националният съвет, председателят на Националния съвет е националния координатор на десетилетието на ромското включване и по този начин ние институционално концентрирахме всички дейности по интеграционната политика към Съвета.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин Кръстев.
Други народни представители? Няма.

Закривам дискусията и подлагам на гласуване Проект на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите през 2012 - 2020-та година, № 202-03-01, внесен от Министерски съвет на 06.01.2012 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Проектът е приет.
Благодаря ви. Благодаря за участието ...


ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа, преминаваме към точка трета от гласувания дневния ред, а именно: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102 - 01 - 82, внесен от Министерския съвет на 2.ХІІ.2011 година.
Моля, заповядайте.
Имате думата.

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АТАНАС ЗАПРЯНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Представеният ви за разглеждане Законопроект е изготвен в съответствие със заложените в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България принципни положения за формирането и използването на резерва на въоръжените сили. Той е съобразен и с приетата от Народното събрание Стратегия за национална сигурност на Република България и с утвърдения от Министерския съвет План за развитие на въоръжените сили. Необходимостта от изготвянето на проекто-закон за резерва на въоръжените сили се породи основно от няколко фактора:

Първо, изменението на разпоредбата на член 59-ти, алинея 2-ра от Конституцията на Република България от Народното събрание, довело до отмяната на задължителната наборна военна служба, считано от 1.01.2008 година и направените във връзка с това промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Второ, следствие на реформите във въоръжените ни сили, в условията на професионална армия, възникна необходимостта от създаването на нов, боеспособен резерв, с нова организация, гъвкав състав и съвременни правила за подготовка и използване.

И трето, ограничените финансови средства за отбрана също изискват търсене на нови начини и способи, за поддържане на боеспособността на въоръжените ни сили, адекватно на заплахите. С проекта на Закон за резерва на въоръжените сили на Република България предвиждаме създаването на резерв, като част от единния за всички мисии и задачи, комплект на въоръжените сили. Издръжката на този резерв е значително по-ниска от тази за поддържане на досегашната система за мобилизация, със значително по-висока ефективност на поддържаните оперативни способности.
С предложения на вашето внимание Законопроект, се цели уреждане на обществените отношения, свързани с ръководството му, състава, подготовката, използването, отчетът и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на Отечеството.

Заложен е доброволен принцип за комплектоване на резерва с български граждани и техника в мирно време. И задължителен принцип за военно време.

В съответствие с тези два принципа, в състава на резерва имаме две части: Доброволен резерв за комплектоване на доброволен принцип с резервисти и техника-резерв на единния комплект на въоръжените ни сили в мирно време и запазва комплектоване на задължителен принцип със Запасни и техника, за запазване на формированията от въоръжените сили и тези от силите, от системата за национална сигурност за военно време.

Резервистите са български граждани, желаещи да служат в доброволния резерв. Те сключват договор с министъра на отбраната или с упълномощено от него длъжностно лице и ще получават определено в проекта на Закона финансово възнаграждение. Аналогично е и за собствениците на техника, желаещи да я предоставят за потребностите на доброволния резерв.

За военно време, съгласно член 59-ти, алинея 1-ва от Конституцията, е предвиден задължителен принцип за комплектуване със запасни и техника запас на военните формирования и структури от системата за национална сигурност по член 52-ри, алинея 2-ра от Закона за отбраната и въоръжените сили. Предвидено е в проекта на Закона, при необходимост, с решение на Народното събрание, да се формират във военно време и допълнителни военни формирования за увеличаване на оперативните способности и попълването на военните загуби.

Запасните и техниката запас са български граждани и техника, които се водят на военен отчет и не са сключили договор за служба в доброволния резерв. В изпълнение на член 59-ти, алинея 2-ра от Конституцията, в Законопроекта е предвидено, съгласно член 56-ти, в девети и десети клас на средните училища, да се провежда подготовка на българските граждани за усвояване на знания за защита на Отечеството. Подготовката е задължителна и ще се осъществява в рамките на пет учебни часа в девети клас и пет учебни часа в десети клас, от определените в учебните планове за час на класа. Това обучение се различава коренно от известното ви в миналото "военно обучение". Съдържанието на подготовката, както и редът, и начинът на провеждане, ще бъдат утвърдени с акт на Министерския съвет.

Предвижда се, също така, в граждански висши училища, военни академии и висши военни училища, със студентите в тях да могат да се разкриват курсове по начална или специална военна подготовка, като курсовете се съгласуват с академичните ръководства и висшите учебни заведения и издръжката им е изцяло за сметка на бюджета на отбраната. Завършилите ги граждани ще се вписват на военен отчет, ще бъдат ресурс за потребности на резерва, което ще им дава право и да сключват договор за служба в доброволния резерв. Участието в тези курсове е на доброволнен принцип.

Разпоредбите за подготовката на гражданите, е предвидено да влязат в сила от 1-ви септември 2013-та година, с цел осигуряване на достатъчно време за организация. С настоящия проект е предвидено значително намаляване на водените на военен отчет български граждани, и техните задължения по отчета. Задължения по военния отчет ще имат само резервистите, запасните, военнослужещите, освободени от военна служба, прекратилите служебните си правоотношения с министерствата и ведомствата по член 52-ри, алинея 2-ра от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и притежаващите граждански специалности, необходими на въоръжените сили.

Дейностите, по водене на военния отчет, основно ще се извършват служебно от органите, водещи отчета на взаимодействие с Главната дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и съответните органи от общинските администрации. Това няма да доведе до пряко или косвено увеличение върху средствата от държавния бюджет. За периода от 1-ви юли тази година до 31-ви декември тази година, ако бъде приет Закона и влезе в сила, очакваме да бъдат, фактически, привлечени първите, около 400, резервисти, за което в бюджета на Министерството на отбраната и на Централното военно окръжие са заделени съответните финансови средства.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, господин Запрянов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имате думата...

КАТЯ КОЛЕВА:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин Запрянов!
Колеги!
Аз смятам, че близо четири години е имало една празнота в нашето законодателство и този Закон, проект за закон, който ни е представен, тук, пред нас, би следвало да го подкрепим, най-вече, в компетенциите на нашата Комисия. Това е цялата Глава Трета, касаеща уреждане на договорите, сключвани между доброволците, между така наречените "резервисти", работодателите на тези резервисти и Министерството на отбраната, което цели да осигури една сигурност на тези резервисти, така че, смятам, че ние безрезервно, като парламентарна група на ГЕРБ, ще подкрепим в тази си част този законопроект и въобще Законопроектът като цяло, това е касаещо и нашата Комисия.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Колева.
Други народни представители?
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Господин председател!
Уважаеми гости!
Колеги!
По-скоро аз искам да задам един въпрос, в Преходните разпоредби, параграф 7-ми, в Закона за държавния служител е предвидено, при повикване на активна служба в доброволния резерв, за времето на службата, включително отиване и връщане, ако службата продължава повече от 15 дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и два дни, след завръщането. Сега, същият текст го има и в Кодекса на труда, когато става въпрос за работници и служители. Но там е споменато, че времето на отпуска, на работника и служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. А за държавния служител кой плаща? Това е първият ми въпрос.

Член 158-ми в Кодекса на труда, касае само отпуските по време на активна служба, а в Кодекса на труда има и други права, освен правото на отпуска. Какво се случва с тези права?

И третият ми въпрос, последен, който искам да задам. Ако в състава на тези формирования, за които става въпрос в Закона, има хора, които не са осигурени за всички осигурителни рискове и по време на службата или заниманията, не знам точният термин какъв се казва, служба в доброволния резерв, се случи някое от осигурителните събития, тогава кой ще плати, примерно болнични, трудови злополуки и т.н.

Съвършено коректно искам да изясним тези неща, защото това са казуси в натуралния живот. Трябва да има отговори, преди да се приемат тези текстове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте, господин Запрянов.

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АТАНАС ЗАПРЯНОВ:
Благодаря Ви.
На първия въпрос. За двата дни, календарни дни платен отпуск при заминаване и два дни при завръщане, когато става дума за държавни служители, е предвидено ведомството, към което се числят, държавните ръководители..., да поеме тези разходи.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Извинете, че Ви прекъсвам. Трябва да се допълни може би... съответните ведомства да поемат тези разходи...

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АТАНАС ЗАПРЯНОВ:
...Да, трябва да се допълни. Но идеята е, да се заплати от ведомството, от което са държавните служители, за да не се прехвърля от единия в другия джоб. Да, разбрах Ви...
На последния въпрос, най-напред. Ако се случи нещо, когато доброволният резервист е на активна служба, в договора му са записани всички условия за активната служба, той има права на кадрови военнослужещ и получава заплата като кадрови военнослужещ и всички компенсации, ако се случи нещо, той получава както всички останали кадрови военнослужещи - от бюджета на Министерството на отбраната. т.е., ако отиде на операция, защото законът предвижда и такива хипотези, доброволният резервист да отиде шест месеца на операция, всички компенсации, застраховки, той получава както всички останали кадрови военнослужещи. Такъв е статутът на доброволния резервист. В момента, когато той постъпи на активна служба, както е записано в Закона, се ползва с правата на кадрови военнослужещ от българската армия.

И другият въпрос беше... дали се запазват правата. Запазват си правата по Кодекса на труда. Всички права. Всички останали. Когато имат договор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Други народни представители?
Доктор Адемов, ясно ли е? Заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Извинявайте, че така, в диалогов режим, но това са много важни неща, които, след това, ще създадат проблеми на Вас. Ние ще ги прогласуваме, не е проблем, но Вие казвате, имат права на всички военнослужещи. Но за да има право, защото от тези длъжности могат да бъдат заинтересовани и безработни хора, които нямат никакъв осигурителен статус, нямат никакви осигурителни вноски и никой не е плащал за тях. И в момента, в който влязат в състава на тези доброволни формирования, те трябва да имат статут, т.е., за тях трябва да плаща осигурителни вноски някой, или за сметка на държавния бюджет или как ще се случи това... Вие разбирате, че съвсем добронамерено искам да помогна в дискусията, защото това са неща от реалния живот и те ще се случват...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Стаматов, заповядайте.

полк. СТОЯН СТАМАТОВ:
Доброволните резервисти са част от длъжностното разписание на даденото военно формирование, те имат конкретна длъжност и когато са на активна служба всички осигуровки за тях, както на военнослужещите, са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

КАТЯ КОЛЕВА:
Само за времето на служба...

полк. СТОЯН СТАМАТОВ:
Точно така.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Това трябва да бъде записано в Осигурителния кодекс, защото няма да имат основание...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте, Вие, господин Мирославов...

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Министерството на труда е подкрепило изцяло Закопроекта, който..., преди разглеждането му в Министерския съвет, но тези им права, когато са на активна служба резервистите, имат статус на военнослужещите, имат изцяло всичките права на ..., включително и съответният текст, който казва, че той се осигурява здравно и социално за сметка на бюджета на Министерството на отбраната. В никакъв случай не би могло да се говори за препокриване на права между Кодекса на труда и този Закон, по простата причина, че съгласно член 158 от Кодекса на труда, този резервист се намира в един служебен отпуск, който е доста дълъг, наложена е промяна в съответния текст на Кодекса на труда. Там не е казано дали този служебен отпуск се зачита за платен, дали е трудов или не е трудов стаж, това е без значение, след като тук, този трудов стаж му се зачита за трудов стаж и се зачита от първа категория.

Разбира се, би могло, с оглед прецизиране на текста, някъде да се прави трудов, осигурителен стаж, но това е нещо между първо и второ четене и там бележчиците са, просто, козметични, съвсем малки, които трябва, може би, да се пооправят. Извинявайте, че се намесих...
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Тишина, /към залата/ моля ви...
Имате думата.

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Благодаря. /няма звук, или не е включила микрофона, или микрофонът е повреден/...
За управлението на резервистите ще създадете централно военно окръжие или ще има ли поделения в страната...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Запрянов, заповядайте.

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ АТАНАС ЗАПРЯНОВ:
Полковник Стаматов е началникът на Централното окръжие вече, нека той отговори, така че, той ще ви доложи неговата структура.

полк. СТОЯН СТАМАТОВ:
От 1-ви юли 2011 година беше създадено Централно военно окръжие. То се създаде на основата на Столично военно окръжие. И обедини, като структура, всички военни окръжия в страната. В момента Централното военно окръжие има подчинени осем военни окръжия, като тези осем военни окръжия имат структури във всяка една област. Три -четири области на някои военни окръжия е тяхната зона за отговорност, като се обхващат всичките 27 области в страната. Или структурата е Централно военно окръжие, Военно окръжие, което е териториално звено и Областни военни отдели на всяка област.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Стаматов.
Други народни представители?

Няма. Тогава, колеги, подлагам на гласуване Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102 - 01 - 82, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2011 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря ви за участието...


ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И преминаваме към четвърта точка: Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102 - 03 - 29, внесен от Министерския съвет.
Виждам в залата управителя на Националния осигурителен институт господин Бисер Петков, добре дошъл и заместник-министъра на културата - господин Митко Тодоров... Господин Тодоров, Вие ли ще представите Законопроекта? Заповядайте, имате думата.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА МИТКО ТОДОРОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Едва ли е необходимо толкова подробно да представям СV-то или творческата биография на госпожа Людмила Владимирова Чешмеджиева. Само бих казал, че тях е родена на 12 юни 1941 година в Димитровградско. Изкарала е 36 творчески сезона в Националния държавен музикален театър "Стефан Македонски", участвала е в много значими спектакли и е изпълнявала централните роли и в последните години от нейната активна дейност, дори беше директор на този театър. Госпожа Людмила Чешмеджиева е участвала, също така, като актриса в знакови филми в историята и съвремието на българското национално кино. Бих споменал само: "А бяхме млади", "Крадецът на праскови", "Аситентът" /2002-ра година/, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" /през 2008 година/, и е последното й участие - вие знаете, че този филм - българо-германска продукция, беше номиниран за редица световни и европейски фестивали и беше отличен в една част от тях.
Бих искал да предложа на уважаемата Комисия по труда и социалната политика да подкрепи нашето предложение за пенсия за особени заслуги към нацията и към държавата.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Тодоров.
Господин Петков, желаете ли да вземете отношение по проекта? Заповядайте.

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Ако ми позволите, съвсем накратко да ви запозная с пенсионния статус на госпожа Чешмеджиева понастоящем... Тя получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от пенсията на починалия й съпруг. Личната й пенсия е отпусната от 1-ви септември 1999 година по тогавашния Закон за пенсиите в размер на 111 лева. След последвалите преизчисления и актуализации и последното осъвременяване от 1 юли 2009 година на госпожа Чешмеджиева е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 340.11 лева, която се изплаща и понастоящем. От 1-ви декември 2010 година тя получава и добавка по чл. 84-ти от Кодекса за социално осигуряване от получаваните от починалия й съпруг две пенсии - тази добавка е понастоящем в размер на 118.41 лева, т.е. общият й пенсионен доход на госпожа Чешмеджиева месечно понастоящем е 458.52 лева, формирани от 340.11 лева - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и 118.41 лева - вдовишка добавка.

По отношение на процедурата, аз съм сигурен, че уважаемите народни представители са добре запознати, че пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията се изплащат от фонд "Пенсии несвързани с трудова дейност" на Държавното обществено осигуряване. Така че, ако решението на Министерския съвет бъде възприето и гласувано като решение на Народното събрание, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на госпожа Чешмеджиева ще бъде спряна, тъй като тя не може да бъде изплащана заедно с пенсията за особени заслуги към държавата и нацията, но ще продължи да се изплаща добавката по член 84-ти от Кодекса за социално осигуряване. Това е накратко, по текущия пенсионен статус на госпожа Людмила Чешмеджиева.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И аз благодаря, господин Петков.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имате думата.
Заповядайте, доцент Алексиева.

доц. ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги и гости!
Аз ще подкрепя това предложение госпожа Чешмеджиева да получи пенсия за особени заслуги към държавата и нацията. И надявам се и останалите колеги, че мислят като мен, защото тя е емблематична фигура, личност е в нашето оперетно изкуство и заради нея залите на театър "Стефан Македонски" се изпълваха с ценители на това изкуство. Аз многократно съм я гледала и слушала и съм дълбоко убедена, че тя, наистина, има заслуги към нацията ни. С това, че тя доставяше радост на всички, които посещаваха този театър, които обичат това изкуство. И нейните изяви на сцената се превръщаха в един празник. И за зрителите, и за участниците в спектаклите. Така че, че се надявам, без никакви резерви, тя да получи такава пенсия. Чухме досега какво е получавала и не го коментирам...
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доцент Алексиева.
Вярвам, че не се съмнявате, че ще бъде подкрепено от всички предложението, както за всяка една пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.
Други народни представители?
Няма.

Уважаеми дами и господа народни представители!
Подлагам на гласуване проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията № 102 - 03 - 29, внесен от Министерския съвет на 23.ХІІ.2011 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Проектът за решение е одобрен.

С това и дневният ред е изчерпан, закривам заседанието, благодаря на всички...



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ