П Р О Т О К О Л

---

На 29-ти февруари две хиляди и дванадесета година, сряда, от 15.00 часа, в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

х х х

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добър ден на всички гости и народни представители... Имаме вече необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика Предлагам да гласуваме, първо, дневния ред:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, № 102 - 01 - 78, внесен от Министерския съвет на 21.ХІ.2011 година.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 202 - 03 - 4, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 год.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2009-2010 г., № 207 - 03 - 07, внесен от Министерския съвет на 10.ІІ.2012 год.

Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет.

Виждате, уважаеми дами и господа народни представители, гости днешните разисквания ще бъдат:
- г-н Симеон Дянков - Заместник-министър-председател и Министър на финансите на Републиката; господин Дянков, добре дошъл...
- г-н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика; добре дошъл...
- г-н Бисер Петков - управител на Националния осигурителен институт; добре дошъл...много ми е приятно, че сте тук...
- г-н Емил Мирославов - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика; добре дошъл...
- г-н Евгений Точев - директор на дирекция "Правна" в Комисията за финансов надзор;
- г-н Владимир Петров - директор на дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите;
- г-жа Лиляна Кошарска - старши експерт в дирекция "Държавни разходи" в Министерството на финансите;
- г-жа Лилия Борисова - съветник в политическия кабинет на заместник-министър председателя и министър на финансите в Министерския съвет;
- г-жа Ваня Новакова - държавен експерт в Съвета за административна реформа към Министерския съвет;
- г-жа Ирена Борисова - съветник на председателя на Комисията за финансов надзор; от Комисията за финансов надзор всички добре дошли...
- г-жа Антония Гинева - член на Комисията за финансов надзор;
- г-жа Клементина Попова - съветник в секретариата на Съвета за административна реформа към Министерския съвет;
- г-н Коритаров - също така добре дошъл...
- г-жа Яничка Труева - от Министерството на образованието, младежта и науката;
- г-н проф. Лалко Дулевски - председател на Икономически и социален съвет /ИСС/;
- г-н Нено Павлов - ИСС;
- г-н Васил Велев - ИСС;
- г-н Константин Тренчев - ИСС;
- г-н Георги Ангелов - потърпевш от Александър Александров...
И на всички гости, добре дошли...

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И така, започваме по точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител...
Господин Дянков, имате думата. Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ и МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря много, господин председател, за поканата да участвам в днешното ви заседание.
Предлаганият на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител е част от по-голям пакет инициативи на правителството, насочени към приоритетите на административната реформа. През 2011 година нашите общи с вас усилия бяха концентрирани, главно, върху оптимизацията и преструктурирането на администрацията и реформата на съществуващия модел на държавната служба. И както знаете, и всъщност, благодарение на вас, от двадесет и първи февруари, вече са в сила измененията на Закона за администрацията.

Позволявам си да ги спомена тук, защото от тях са много меродавни, във връзка с обществената дискусия в последните няколко седмици, относно заплащането в държавната администрация.

В Закона за администрацията, който, пак повтарям, е в сила от първи февруари, приехме три важни за нас изменения:
Първо, таван, ограничение на увеличаването на числеността на администрациите. Вече това може да става само чрез компенсирани промени, в рамките на установената към момента на Закона численост. И вече сме свидетели на решение на Министерския съвет, когато министри казват: бихме искали увеличение с пет щатни бройки, примерно, в нашите органи по европроекти, но, за сметка на това, пък, намаляваме с пет бройки в някои други наши органи. Това, за мен, е много съществена промяна.

Втората промяна, беше разграничаване на функциите на политическо ниво и на главните секретари, така че главните секретари, които и в България, по Закона, и във всички държави в Европейския съюз са основните, имат основните правомощия в държавната администрация, наистина, да се ползват с тези правомощия.

И третата промяна, заради която, всъщност, си позволявам да спомена този Закон, е въвеждането на задължението на всички служители в администрацията, да декларират получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагането на труд извън служебното си правоотношение и основанията за тяхното получаване. С тази промяна, която вече е в сила, ние ще можем от 2012-та година да получаваме много по-подробна информация какви са допълнителните възнаграждения, заплащания и т.н. на всички служители в държавната администрация, нещо, което до този момент го нямаше.

Със Законопроекта, който е на вашето внимание днес, ние предлагаме следните основни промени, а те са пет:
Първо и най-важно, предлагаме въвеждането на еднакъв правен статут за всички служители в държавните институции. В момента има някои структури, които са на бюджетна издръжка, дейността им има изцяло административен характер, и те нямат статут на административни структури. Това са около, всъщност, точно дванадесет структури, които ние предлагаме с новия Закон да бъдат включени в неговите рамки, неговата рамка и около 16 хиляди души, важно е да се знае, че това е значителна част от хората, които работят с административни функции и в момента са по различни закони и съответно, заплащането им се прави по различни закони. Тук сме проучили и европейските практики, които ясно показват, че няма пречка тези структури да влязат в обхвата на държавната служба. Важно е да се подчертае, че промяната на статута на служителите не влияе по никакъв начин на независимостта на съответните институции, които в голяма си част се избират от Народното събрание.

Правим тези промени, за да може да се спазват еднакви правила и принципи на работа и съответно, пък, резултатите да могат да се отчитат по един и същ начин.

Втората основна промяна, нещо, което, в тристранния съвет се е говорило многократно, и по мое време, и преди мен, предлагаме премахване на практиката да се раздават бонуси от приходи от административни такси и глоби, навсякъде в държавната администрация. Това, както споменах, е основно искане на българския бизнес, многократно поставяно. И с тези промени, които се надявам да одобрите, то ще вече влезе в действие. Раздаването на бонуси на калпак от глоби и такси е лоша практика и неправилен стимул за мотивация на служителите. Знаете всички за какво говоря. Обикновено пред Коледа, внезапно, част от администрациите решават, че е добре да си влязат във функциите, глобяват където могат, защото знаят, че по тоя начин Коледната им ..., Коледният им бонус ще е доста по-голям; не става само по Коледа, разбира се, но особено, така, голямо явление е точно по празници. Предлагаме това напълно да отпадне от сегашния или по-скоро от бъдещия Закон.

Трето. Усъвършенстваме системата за оценка на служителите в администрацията, с акцент върху постигнатите резултати. Предлагаме изменения, в които се премахва възможността за повишението в ранг за престой в администрацията. Което преди, автоматично, се случваше на всеки пет години. С други думи, за да имаш сега подобряване на своя ранг, трябва да има оценка за това, дали добре си се справял с работата или не. А не автоматично, просто, понеже определен брой месеци или години си бил на някаква длъжност, автоматично това да се приема като това, че работиш добре и съответно да ти се увеличи ранга.

И само с две неща, ако може ще завърша, по-малки за нас промени, но също важни. Предлагаме, като четвърта основна промяна, преобразуване на допълнителните възнаграждения за прослужено време - те да влязат в рамките на основните месечни заплати на служителите, така че да се запази досегашното ниво на доходите, и оттук нататък вече, тези допълнителни възнаграждения да влязат в рамките на оценките, за които току-що говорих, за по-добре свършена, или съответно не свършена, работа.

И последната, последното предложение, което се предлага. Това, всъщност, е главно, по проучване на опита в някои други европейски държави - предлагаме въвеждане на допълнително възнаграждение, прозрачно в рамките на този Закон. Регламентирано, за привличане и задържане на служители, за изпълнение на длъжности с особено важно значение за администрацията. Тук става въпрос за определени длъжности, примерно, в рамките на ИТ, някои длъжности, свързани с юридическо образование, въобще, юридическа дейност, счетоводна дейност, и т.н., която сегашният модел на заплащане не позволява тези типове служители, или по-скоро служителите с тези типове знания, обучения, експертиза, да се задържат в държавната администрация, просто, понеже е неконкурентна, от гледна точка на заплащането. И масово примери много-много могат да се дадат, когато в администрациите липсват хора, които разбират от АИТИ, а това спъва електронното правителство, липсват в юрисконсулствата, заети места, просто, понеже на частния пазар много по-лесно и с много по-високи възнаграждения са, и вместо това да се прави под масата, на калпак с разни други неща, предлагаме това да влезе като една допълнителна част от разплащането, като, разбира се, това се прави в строга методология.

Това са, главно, промените, които предлагаме. И съм тук за допълнителни въпроси, ако има към нас...
Благодаря много.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, господин Дянков.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Имате думата.

Пред вас, са също така, становищата на Икономическия и социален съвет, на Комисията за финансов надзор, ако желаете, първо, да чуем тяхното мнение по Законопроекта?
Не виждам желаещи от народните представители.
Може би, от Комисията за финансов надзор или ... Добре, заповядайте... Моля, да се представите и да коментирате...

АНТОНИЯ ГИНЕВА:
Добър ден на всички.
Аз съм Антония Гинева, член съм на Комисията за финансов надзор.
......./глас от залата:..Гинева е точно директор в Правна дирекция в Комисия за финансов контрол.../

АНТОНИЯ ГИНЕВА:
Запознати сте с писмото, което сме изпратили, с мотивите за несъгласие с параграф 23-ти от Законопроекта. Така че, ако нямате въпроси, аз мога само накратко, още веднъж, да подчертая нашето виждане, което се различава от това, което чухме до момента, че промените не се отразяват на независимостта на регулаторите. Според нас, те имат пряко значение за това дали регулаторът би могъл да упражнява функциите си, наистина, самостоятелно и независимо от изпълнителната власт. Тъй като, както беше даден и примерът за АИТИ-тата и квалифицираните юристи, ние смятаме, че в Комисията работят изключително квалифицирани хора на всички нива и във всички структури. И за да изпълнява регулаторът ролята си, е необходимо, заплатите да са адекватни на сектора, който регулира. В противен случай бихме се оказали в ситуация най-качествените хора, които имат знания, квалификация, опит и умения да работят в частния сектор, който да бъде регулиран от онези, които не могат да си намерят работа никъде другаде.

Ресурсите, с които се осигурява една независимост, каквато и да е тя, са, от една страна материали, от друга, това е човешкият ресурс, който следва да бъде управляван адекватно и за управлението на човешкия ресурс са необходими адекватни правила, в зависимост от конкретните звена, от нуждата от конкретни стимули при конкретни обстоятелства. т.е., развитието на пазара, самата динамика, би следвало да определя колко човека ще работят по един казус и как ще се променя тяхното възнаграждение и натовареност във времето.
В Закона за Комисията за финансов надзор смятаме, че се съблюдават общите принципи за административно управление, като се отчитат и спецификите на сектора и това е смисълът на съществуващия отделен ресорен закон, поради което, по наше мнение, следва да се запази тази независимост на регулатора. Ние сме част от една европейска регулаторна рамка, като основното изискване е да сме независими от всякакви бизнес, политически и други влияния. В тази връзка са и определенията на международните организации, както в областта на ценните книжа и пазари, така и на застраховането могат да предоставят при поискване, разбира се, цитати от съответните правила и т.н. Искам само да обърна вниманието ви, че миналогодишният доклад на Европейската централна банка ни сочи като отрицателен пример за 2010-та година. Тъй като не сме съгласували с тях измененията в Закона за Комисията за финансов надзор през 2010 година. Така че, едва ли някой ще ни попречи да направим каквото решим с българското законодателство, но, просто, тук сме изложени на репутационен риск, който не е добре да затвърждаваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Гинева.
Господин Точев, ще добавите ли нещо или?

ЕВГЕНИЙ ТОЧЕВ:
Не бих могъл да добавя...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Дянков, нека да се натрупат повече въпроси и да чуем мнението Ви тогава...
Господин Тренчев, и след това, господин Дулевски...
Господин Дулевски, заповядайте...

проф. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин заместник-министър-председател и министър на финансите!

Аз искам от началото да бъдем много правилно разбрани защо сме тук. Ние не искаме да създаваме нито шум, никакви излишни обструкции, господин вицепремиер, от гледна точка на тази идея. Напротив, искам да Ви кажа, че ние, като цяло, подкрепяме Вашата идея, от гледна точка на механизма, който Вие предлагате вътре в мениджмънта на човешките ресурси. И голяма част от тези неща ние сме ги приложили в нашата работа.

Второ, тези механизми, могат да бъдат приложени лесно към Икономическия и социален съвет, защото той е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Народното събрание. Неговата численост, бройките, се определят със Закона за държавния бюджет, чрез Закона за бюджета на Народното събрание. Цялата ни вътрешна нормативна база е представена в Народното събрание. т.е., има механизъм, по който, ако трябва, всичко това да се приложи - от-до, това може да се случи.

Нашите съображения, уважаеми господин председател, и уважаеми господин вицепремиер, са от един принципен, първо, юридически, и второ, обществено-политически характер. Първо, духът на Закона за Икономическия и социален съвет, създаването на Икономическия и социален съвет, юридически, определя тази институция като типичен консултативен орган. Това е записано още в самото начало, член първи на тоя Съвет. Второ, администрацията на Съвета, тези служители - 20-30 души, администрацията на Съвета, има строго определени функции, те също фигурират в Закона за Икономическия и социален съвет и функцията на администрацията е да подпомага дейността на съвета. Нашите служители не обслужват административно граждани. Т.е. типично административните функции тук не са типични. Оттук възниква, за нас, големият проблем, при евентуалната промяна и молим да бъде разбрани от тази гледна точка, как ще се прилага това.

Ако допуснем, че служителите на Икономическия и социален съвет стават държавни служители, член втори от Закона за държавния служител формулира държавният служител като лице, което подпомага орган на държавна власт. Икономическият и социален съвет не е орган /набляга/, аз не коментирам за останалите институции. Той е консултативен орган, има независимостта,... аз не говоря тук за независимостта, не искам с това да експлоатираме вниманието на народните представители... Всичко е относително. Работим заедно, коректно и т.н. Въпросът е, че Икономическият и социален съвет, който се състои от председател и 36 членове, не е орган на държавна власт. И аз мога да ви го аргументирам по много начини, но ще ви кажа следното: къде са нашите притеснения. Органът по назначаване е формулиран в Закона за държавната администрация, член 19 и член 19 "а". Аз, като председател на Икономическия и социален съвет, също и членовете - доктор Тренчев, господин Велев и всички останали, имаме несъвместимост по член 9-ти на нашия закон, което не е променено, разбира се, в промените в момента, и ние нямаме право да бъдем лица по член 19-ти и член 19 "а" по Закона за държавната администрация. Аз лично, при избора в момента, преди, съвсем наскоро, за което искам да благодаря на уважаемите народни представители за пълната подкрепа, при избора ми, разбира се и на правителството, при избора ми като председател за следващ мандат, аз подписах декларация в Народното събрание за несъвместимост. Аз нямам право да бъда лице, което е свързано с държавна власт. Това е духът. Да се запази независимостта на консултативния орган. И аз съм подписал декларация, че не мога да бъда лице по член 19 и член 19 "а" на Закона за държавната администрация, както декларации подписват всички членове на съвета.

И тук, вече, възниква големият юридически казус. Ако тия служители, разбира се, лесно могат да станат, просто, формално, по закон държавни служители, кой е органът, който обслужват? Защото, по Закона за държавната администрация този орган трябва да е орган на държавна власт. Ако приемем, че Икономическият и социален съвет, дори с промени в Закона, го направим елемент на държавното управление, или орган на държавна власт, тогава ние прекратяваме логиката на Икономическия и социален съвет - като консултативен орган, който трябва да бъде равностоен и коректен партньор за изпълнителната и законодателната власт.
Моля да разберете, че нашите съображения са, не да атакуваме... Аз никога няма да подпиша, докато съществува Закона за Икономическия и социален съвет документ, като лице, по член 19 и 19 "а", защото това автоматично означава, че трябва да напусна този пост, тъй като съм подписал декларация за несъвместимост, пред уважаемото Народно събрание.

И втората група мотиви, наши, са, бих казал, от обществено-политически характер. Ние сме имали възможността пред уважаемите членове на Комисията по труда и социалната политика да споделим, че България е първата страна от дванайсетте нови страни-членки, и това е оценка на Брюксел, оценка на европейските президенти, които бяха тук, в България - на 10-ти декември, всички, от създаването на Съвета, и част от народните представители бяха тук, и всички те декларират и обявяват в Брюксел, че България е първата страна, единствената, от дванайсетте нови страни-членки, която създаде независим и работещ по модела на Европейския икономически и социален комитет, съвет, национален съвет. Твърдя, че сме много по-добри в това отношение от три-четвърти от старите страни-членки. Твърдя, че сме в четворката-петицата. И трябва да ви кажа, че една от високите оценки, която България получава, именно, и това, а мога да докажа и с официална декларация на президента, че те оценяват, че Брюксел оценява, че България има политическа воля и подкрепа за тази независимост, пак казвам, условно е всичко, след като бюджетът е държавен бюджет, за тази независимост и форма, която България имаше силата да създаде и да подкрепи.

Искам да ви кажа също, че са много големи реакциите в Брюксел срещу Румъния и Унгария, които направиха, точно, отстъпления. Те вървяха по нашия път, но направиха отстъпления, допуснаха намеси по един или друг начин. И в тази връзка, аз ви моля, пак казвам, няма да експлоатирам с термина "независимост". Независимост няма никъде. Ние всички сме част от един отбор, национален отбор на България. И ви моля да разберете вторият тип мотиви, защото при моето посещение миналата седмица в Брюксел, като член на Европейския икономически и социален комитет, няма да скрия, беше ми зададен въпросът: Вярно ли е, че одържавяват част от дейността на Икономическия и социален съвет?
Струва ми се, че не би трябвало да допуснем нито едно петънце, от гледна точка на това, което постигна България, то пак, завършвам, се постигна не само благодарение толкова на Лалко Дулевски, Константин Тренчев, Васил Велев, Нено Павлов, а на политическата подкрепа, която ние имаме, и за която ние благодарим, до този момент. Моля ви, в този дух да прочетете нашите аргументи.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Дулевски.
Господин Тренчев, заповядайте.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ:
Няма какво да допълня, освен че това е една от най-успешните институции, казват го европейците, ние не искаме да си правим реклама.

Второ, не знам, разбира се, господин Дянков кой визираше, като казва, че в Европа, на много места е така, но досежно Социално-икономическите съвети, които имам честта да познавам по-добре и съм ходил къде ли не по Европа, няма такъв прецедент при нас, защото, наистина, там са дванайсет представители на синдикатите, дванадесет на работодателите, дванадесет на третия сектор. И един малък апарат, който обслужва този съвет. Тъй че, нашето желание е да ни изключите от тази заявка, разбира се, вие сте в правото си да решите, каквото си искате. Ами, аз съм се нагледал на такива работи... Просто, ви казваме, каква е логиката на нашите аргументи...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Тренчев.
Господин Велев, желаете ли? Заповядайте.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ:
Само три изречения. Икономическият и социален съвет е гражданският парламент. А апаратът му е неговият секретариат. От тази гледна точка няма логика на гражданския парламент секретариатът да са държавни служители. Вярно, че той се финансира от бюджета - неговата дейност, но вие знаете, много примери и за други структури, които се финансират, преимуществено, от бюджета, но не ни идва на ум да ги наричаме държавни служители. Това са ЕНДЖИОТА-та, пък даже и политическите партии. И трето, правилата, които важат за държавните служители, господин Дулевски каза, че, даже е добре, да се прилагат и по отношение на апарата на Икономическия и социален съвет, на този секретариат, предполагам, че има такава правна техника и би могло да се уреди, че разпоредбите важат, прилагат се за апарата, без да се наричат държавни служители...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Велев.
Господин Дянков, моля да отговорите, тъй като, сам виждате и усещате, че и Комисията за финансов надзор, и Икономическия и социален съвет, всички се страхуват за своята самостоятелност и независимост, и, може би, тези промени, все пак, съгласувани ли са с Европейската комисия?
Заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ и МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Приемам общия дух на коментарите от господин Дулевски и господин Тренчев, че за Социалния съвет, може би, трябва да се гледа от друга гледна точка, първо, предвид на спецификата, по начина, по който е създаден, това е и една много малка група хора. Ние сме водили и неформално някои разговори с господин Велев, и може би тук, наистина, е възможно, това, което той предложи, и отсега предлагам на депутатите да мислим по такова решение, да се помисли за текстове, които позволяват на служителите в..., не хората, които са избрани, които участват в съвета, а малкият, обслужващ персонал, да следва останалите части от Закона за държавната администрация, но да не влизат, както досега говорихме, в рамките на този Закон. Мисля, че и за тях може да се направи такова изключение, защото, от една страна, това е, наистина, обществена функция. И са прави, като казват, че има и други примери на дейности, или на институции, които изпълняват обществени функции, а не са в Закона за държавния служител.

За всички останали, обаче, които са включени в този списък, те са на брой единадесет, без съвета, за мен, коментарите за независимост, не са съществени. Първо, защото, както беше подчертано, всъщност, техните бюджети се гласуват, са по предложение на Министерството на финансите, минават през Министерския съвет, след това се гласуват от вас - народните депутати.По същество, те изпълняват, не тези, които са избрани - самите комисари, които се избират от парламент, или от парламент плюс президент, а администрацията изпълнява чисто административни функции. Така че, аз не виждам по никакъв начин, как тяхната независимост, ще се наруши, след като ние, всъщност, даваме по-широки диапазони. Идеята на този Закон е не да кажем, дайте на държавните служители да им намалим заплащането. Ние даваме по-широки диапазони за заплащането, ние искаме те да са еднакви за една и съща дейност.

В момента какво се получава? Счетоводителят, в Министерството на финансите, средно, получава половината, от това, което получава счетоводителят в КФН. Защо? По какъв начин независимостта се определя от това дали заплатата ти е двойна?! Но факт е, има много такива закони - над петдесет различни закони има, които ние по този начин искаме да концентрираме на едно място, защото иначе се получават много различни заплащания, в Комисии, в някои от другите институции, които ние тука сме предложили да влязат в Закона за държавния служител, така че да има справедливост - от една страна прозрачност, но от друга страна справедливост. Не става дума за комисарите или за хората, които са назначени или от вас в Парламента, или от президента, или по конституционни права... Само става дума за хората, които изпълняват административни функции: счетоводители, експерти, главни експерти, и т.н. Това е целта на този Закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Дянков.
Да, господин Дулевски... Моля Ви, в рамките на две минути...

проф. ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ:
Да, съвсем кратко, господин председател... Аз искам да благодаря на господин Дянков за разбирането...Ние сме съгласни, ако трябва с вашият екип, да работим много бързо, да намерим ..., наистина, нещата пак казвам, ние сме готови да прилагаме целият механизъм, защото за нас той е добър. И да използвам случая, да поканя народните представители от Комисията, за 6-ти юни, 6-ти март, ние пуснахме покана, за публично обсъждане на проекта за Закон за детето, заедно с министъра на труда и множество ЕНДЖИО-та...
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Дулевски.
Благодаря и за отправената покана към Комисията.
Народните представители, имате думата.
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вице-премиер!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми гости!
Колеги!
Господин Дянков, Вие имате тежката задача, да потвърдите или да опровергаете едно, така, ширещо се в България твърдение, че българите са съгласни да бъдат еднакво бедни, но не са съгласни да бъдат различно богати. Ако трябва, още веднъж да повторя: Не са съгласни да бъдат различно богати. Вероятно, разбирате за какво става въпрос, в контекста на този законопроект.

Сега, аз обаче имам няколко конкретни въпроси.
Във връзка с тази годишна оценка за изпълнението на длъжността, която оценка, на практика, подменя, ако правилно съм разбрал, философията на законопроекта, на досегашното атестиране. Вие сте издали една наредба, както и наредба за структурата на работната заплата. Тези наредби, една част от тях кореспондират с текстовете в този Закон. Доколко знам, съдбата на тези две наредби е Върховният административен съд. По какъв начин смятате текстове от този Закон да намерят място в тези наредби? Доколкото разбирам, те предварително са намерили място в тези наредби и са приети преди Законът още да е влязат в сила. Вероятно, сте разчитали на това, че ще влязат в сила към 15-ти април. Ако правилно съм запомнил датата.
Сега, да кажем, че това не е толкова важно. Но има нещо друго, на което искам да обърна внимание. В параграф 67-ми е казано, че с акта по назначаването на държавния служител, се присъжда определения в класификатора на длъжностите в администрацията, минимален ранг за заеманата длъжност, освен, ако служителят не отговаря на условията за определяне на по-висок ранг. Сега, в структурата на брутната заплата Вие предлагате да има шест скали, по които да се определя началната заплата, основната, брутната заплата. Така. Сега, когато се явя на конкурс за тази длъжност, аз, или отговарям на условията за заемане на тази длъжност, на заемане на сто процента, или не отговарям. т.е., няма как да отговарям на 70 процента от изискванията на тази длъжност. Просто, искам по-голяма яснота по тези въпроси.

На следващо място. Традиционната за българските условия и дълги години оспорвана и бранена с усилията на нашите приятели от синдикалните организации придобивка на българските трудещи се, това е добавката за клас-квалификация. Вие казвате, че тя намира място в т.нар. "допълнително възнаграждение" с постоянен характер, но еднократно. Вие знаете, че по силата на сега действащия Кодекс на труда, всяка година, от 0.6 в зависимост от това доколко, до какъв процент е договорено в колективния трудов договор, за всяка година прослужено време, се начислява този клас прослужено време. А в допълнителните възнаграждения с постоянен характер, и в тези с непостоянен характер, никъде не виждам тази добавка като възможност за допълнително възнаграждение. Т.е в допълнителното възнаграждение с непостоянен характер са изброени седем позиции, или седем позиции, но между тях не е тази, за която говорех преди малко. Ако искаме всички да излезем коректно от тази тежка ситуация, защото около класът, знаете, че ситуацията винаги е била тежка, трябва да дадете много ясно обяснение, дали с тези текстове давате възможност еднократно да се начисли този клас прослужено време към допълнителните възнаграждения с постоянен характер, и през следващите години, на базата на годишната оценка за изпълнението на длъжността да преценявате, само че в изброените допълнителни възнаграждения с непостоянен характер, и такива с постоянен характер, аз не виждам това, за което говорим. Ако смятате за коректно да влезе и това там, това е едната страна на въпросът. Ако смятате, че изобщо класът-квалификация, понеже дискриминира младите, и по-възрастните служители, но тези, които са по-възрастни, имат по-голяма професионална квалификация, при всички положения.

Господин министър, аз не искам да давам този пример, но, понеже господин докторът е срещу мене, вероятно, нито един от нас не е съгласен да бъде опериран от начинаещ хирург, нали така?!? Не смятам, че това е най-удачният пример за ситуацията. В никакъв случай не подценявам младите кадри. Нито искам да ги изолирам по някакъв начин. Не искам да противопоставям младото поколение на по-възрастните, с по-голям опит. Сега, въпросът е да намерим коректният начин, за да излезем от тази ситуация. Защото, аз ви казвам, че това е ситуация! И Вие много добре разбирате за какво става въпрос. Ако намерим възможност за текстове, които да гарантират такава възможност, а не задължение, това е единият вариант. Ако изобщо ние не сме съгласни с това и отричаме изобщо такъв вид допълнително възнаграждение, това е другият вариант. Въпросът е да изберем единият от двата подхода. Това са ми, в общи линии, въпросите.

И последният. Извинявам се, все пак. Смятате ли, че е удачно да има, все пак, това е една нова, бих казал революционна, по Ваши думи, методика за заплащане на труда, на българските работници и служители, служители, в същност държавни служители. Не смятате ли, че е удачно, да има пилотен проект, в едно ведомство, примерно, във Вашето, съвсем случайно казах, понеже Вие сте тук или в една дирекция, за да може, все пак, на базата на придобития опит, да се поучим от положителните неща и от негативния опит, преди всичко. Защото, това е изключително важно. Едно такова нещо, за да се приложи, по моему, редно е да има един такъв пилотен проект, с който да се изпита реално в работна среда идеята за новата методика за заплащане.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Доктор Йорданов, желаете да допълните? Да, заповядайте...

д-р АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ:
Аз мисля, че примерът, който давате, доктор Адемов, не е удачен, въобще, тук няма място, въобще този пример. Вземете си го назад. Аз ще Ви кажа, пък, нещо друго. Има възрастни, дългогодишни работници, които са по-некадърни от младите. Нали, има го туй нещо. Като жив пример Ви казвам Завода в Ловеч за автомобили. Значи, там търсят, и предпочитат млади, които ще ги обучат точно в определени диференцирани манипулации да извършат, в сглобката на автомобили, а не възрастни, които, ... те цял живот са си създавали един стереотип, и сега новите изисквания,... няма как да го превъзпиташ... Това е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Дянков, заповядайте.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ и МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, благодаря.
Господин председател!
Към коментарите от доктор Адемов, поред. Аз, може би, трябваше в началните си, в началното си изложение това да спомена, но, ако днешният проект, или по-скоро проект за ЗИД се свърже с Класификатора, който вече знаете, че е одобрен от Министерския съвет, но чака решението на този Закон, ще видите, че, както казах, там се увеличава доста диапазонът на възможните заплащания. Аз веднага мога да ви кажа, че след като този Закон влезе в действие, след малко ще спомена и за наредбите, в някои служби, примерно, Агенцията за социално подпомагане, където заплащането изостава много рязко, спрямо други подобни агенции. Счетоводител в Агенцията за социално подпомагане в момента получава много по-малко, отколкото счетоводителят в голяма част от министерствата, голяма част от комисиите и т.н. Така че, тук няма уравниловка да сме по-бедни. Това категорично не съм съгласен с вас и съм готов, дори, ако искате на следващо заседание, да покажем диапазоните и с примери да ви докажем, или поне да се надяваме да ви докажем, че в някои агенции този Закон директно ще доведе до доста по-голямо увеличаване на заплащането, просто, понеже, заради една или друга причина, те са изостанали във времето. Тук, просто, искаме две неща: да е прозрачно, да знаем за всички, някой като каже "Аз съм счетоводител или юрист, който работя на ниво главен експерт", по различните министерства, по различните институции, диапазонът да е един и същ. Сега много фрапиращи разлики има в институциите.
Така че, в голяма част от държавната администрация, особено в социалната част, за която вие би трябвало да сте заинтересовани, които с времето са изостанали, ще имат чувствително увеличаване и на основното заплащане, и на възможността за допълнително заплащане.

Относно наредбите. Прав сте, че като се приемаше Законът, защото ние смятахме, че той е доста наболял и избързахме с приемането на някои наредби, като смятахме, че до средата на април Законът вече ще е факт, ще изтеглим тези наредби от Министерския съвет, ще изчакаме Законът да влезе в сила и с промените, които в някои текстове, може би ще се случат, ще направим нови наредби, така че, това е донякъде, и една моя грешка, която отчитаме, че предварително смятахме, че е полезно да минат наредбите. Оказа се, че не е така.

За нивата, ще оставя въпросът на експерт да сподели.
За прослуженото време, наистина, това е, бих казал, философия на заплащането в държавната администрация. Философията, която ние тук сме приложили, е, че сегашната идея за прослужено време, т.нар. "клас", но той си е години на работа.../Малко по тихо, ако може/ Години на работа е, дискриминационна практика и тя трябва да се премахне напълно, като обаче, в началото, както Вие казахте, еднократно, тя се вкарва към основното възнаграждение, така че, никой не губи в началото. Една и съща е сумата, но оттам-нататък зависи само от годишната оценка, а не от това кой колко години я е получавал. Ние, обикновено, мислим, и всъщност, днес за това се говореше, че това е дискриминация спрямо по-младите. Донякъде, това е така, защото, ако по-млад човек влезе в държавната администрация, той автоматично получава по-малко, отколкото по-възрастен човек или с дълго прослужено време на същата дейност.
Има обаче и момент, който, всъщност, други финансисти ми споменаха, който, то също може да е дискриминация и към по-възрастните. Защото, ако се представя възможност, примерно, нова агенция се открива, или се създават нови интересни работни места, и вече има бюджет, както знаете, че в Държавния закон държавния бюджет се определя, има възможност управителя или директора на тази нова институция да избира хората. Възрастните хора са автоматически дискриминирани, защото те, всъщност, струват повече, за една и съща дейност. Така че, дискриминацията е и от двете страни, не е само срещу младите, а всъщност, и срещу възрастните, ако те кандидатстват за една и съща работа в рамките на определени бюджети.

Така че, поне нашата логика е била такава. Оттук-нататък, трябва да се..., базата се определя такава, каквато е, плюс прослуженото време и оттук-нататък, вече се води политика, кой добре си върши работата, независимо от на каква възраст е. Свършената работа, наистина, зависи от квалификацията, но както вие знаете, ние вече, заедно с вас, разбира се, сме приели промени в други закони, които дават много по-голяма възможност и бюджетна, и правна за повече курсове, за повече квалификация, така че, това, наистина, да стане основен компонент от оценките.

Относно пилотният проект. Да, мислехме по такава, да по такава инициатива. Но гледахме и как се правят заплащанията в останалите европейски страни. Три доклада има от Европейската комисия за миналите пет години по тази тема. Съветвали сме се с тези доклади. Просто, опитът от Европейския съюз е толкова еднозначен, че трябва да има такава по-голяма прозрачност, защото тя, освен всичко, за което днеска, досега сме си говорили, дава и възможност много по-голяма гъвкавост на държавните служители да преминават от една институция в друга. Нещо, което, сега, както знаете, в България е много трудно - първо, защото заплащането е много различно, много трудно някой ще дойде от КФН в Министерството на финансите, поради причината, която ви казах. Те там получават много по-високо заплащане. Така че, няма как това да стане. В други агенции, пък, заплащането е много по-ниско, отколкото на Агенцията за социално подпомагане, имах предвид, много по-ниско, отколкото сходни други. Така че, един вид, по този начин, ние, изкуствено сме предотвратили възможността държавни служители да се развиват чрез преминаване от една институция в друга. Така че, по тази причина решихме да отидем към директна промяна в Закона, а не към пилотен проект.

И имаше един, ...остана още един въпрос, който ще дам на юридическата експертка от Министерския съвет, ако може, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, разбира се. Благодаря Ви.
Заповядайте.

КЛЕМЕНТИНА ПОПОВА:
Съветник в Секретариата за административната реформа.
Господин Адемов, аз не разбрах, какво не е ясно в параграф 67-ми. Мисля, че имахте предвид алинея две, точка едно, че се присъжда определения в Класификатора на длъжностите ранг. Тук целият този параграф има отношение към тези служители, които ще преминат от тези двайсет, или вече единадесет администрации, ако остане тази цифра, ще преминат от трудово по служебно правоотношение. Уреждаме точно техният статут. Естествено, че, ако някой, който е бил ..., а не на всички... Това е една преходна разпоредба, която касае само тези нови хора, които ще променят вида на правоотношението си. Естествено е, че те трябва, първо, да отговарят на условията за заемане на съответната длъжност. И, ако те нямат предишен опит като държавни служители, не може да им се присъди някакъв по-висок ранг, им се дава минималният. И оттам-нататък вече си растат. Това има предвид тази разпоредба, а не общият случай на...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Попова.
Господин Дянков, бих искал да Ви информирам, че на 30 ноември миналата година, като председател на Комисията по труда и социалната политика, предложих този Законопроект за разглеждане, но управляващото мнозинство го отложи. Така че, наредбите, наистина, са влезли в сила, преди законопроектът да е внесен, но вината е в комуникацията между Вас и народните представители от политическа партия ГЕРБ.
Други народни представители?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ и МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Благодаря на председателя.
Виждаме, в последните няколко седмици, как, ако бяхме приели този Закон през декември-януари, своевременно, голяма част от темите, които ние всички тук, всъщност, се опитваме да обясняваме сега, щяха да имат, поне, по-лесно обяснение. Да, имаше проблем, видели сме го този проблем и заедно сме го решили. А сега излиза, все едно, че проблемът е излязъл и ние на следващия ден, бързо се събираме /с усмивка/, както знаете, и както беше упоменато, господин председател, наистина, този закон съществува. Аз отчитам като моя грешка наредбите, споменах го вече, ще ги оттеглим, ще изчакаме да приемем Закона, надявам се, след което ще ги поднесем пак.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Вяра Петрова, заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Аз, колеги, също исках да добавя това, което и министърът каза, че наистина, това е един Закон, който, наистина, беше внесен през ноември месец. И нашата парламентарна група, да ноември месец, но, тъй като ние имахме неща, които имахме да уточним, затова малко позабавихме. И настина, част от темите досега щяха да бъдат избегнати. Но въпреки всичко, това е един много добър Закон, и трябва, наистина, да го приемем, вече с днескашна дата, с който се урежда и уеднаквява правния статут на всички работещи. Всички виждаме, че тук се предлагат възнагражденията да бъдат с два вида характер, като постоянен и непостоянен. Брутната заплата се заменя с основна заплата и допълнително възнаграждение, с постоянен характер, което е за привличане и задържане на служителите за изпълняване на дейности, с особено важно значение за администрацията.

Допълнителните възнаграждения с непостоянен характер. Те са изброени: нощен труд, извънреден труд, официалните празници, важното е, че тук има три нови критерия. Това са за времето на разположение на работодателя, за постигнати резултати и за изключителни постижения, като тези оценки се предвижда да се правят на всеки три месеца. Премахва се допълнителното възнаграждение за прослужено време, като отделно заплащане, ще стане част от твърдата работна заплата.

Аз се надявам, че с тези промени, ние даваме една възможност за служителите да получават едно по-добро възнаграждение, както и се радвам, че тук са включени още поне над тридесет закона, които на тази база също се уреждат. Добре, 47 да са, аз до тридесет и няколко знам... ,Аз, наистина, щях да обърна внимание, и за това, което кореспондирахме и с колегите от нашата парламентарна група за параграф двадесети и затова се радвам, че господин министърът прие да отпадне този почти параграф 20, който се отнася за Икономическия и социалния съвет. Но аз исках само да попитам въпросът, за тези допълнителни заплащания, господин министър, дали се предвижда да имат някакъв таван за тези допълнителни, за да не стигаме, наистина, до тези теми в последния момент, до 74 хиляди, до размерът на тези големи бонуси, а да бъдат някакъв процент от заплатата, на която в момента са...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, господин министър, само да допълня Вяра Петрова. Наистина, с това решава ли се проблемът със самораздаването на бонуси на висши държавни служители?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Това, решава въпросът с даването на бонуси извън политическите кабинети. В смисъл, че казваме, че само до 30 % от основната заплата може да се дава във вид на бонуси, награди и т.н. на всеки служител. Така че, това ... , целият фонд, да, но смятам, че в наредбата може да се пусне надолу, за да не е на някой да е нула, на други да е до 30 %, но аз, поне, аз поне го разбирам на човек. Това не решава въпросът, и това, между другото, е друг законопроект, който според мен, предвид на последните развития, с вас бързо трябва да разработим. То отговаря на въпроса на всички по политическите кабинети, за политическите кабинети: министър, заместник-министър, парламентарен секретар, и т.н., както и въобще Министерския съвет, според моите, нашите експерти, е необходим отделен Закон, или отделни членове в нещо от рода на Закон за висшите държавни длъжности, които вече да определят и на тези висши администратори, един вид, по какъв начин да има горен таван на бонуси и т.н.

Разбира се, има и други възможности, знаете, че вече от 2009-та година тези, които участват в бордове, нямат право да получават заплащане, указва се, предвид на информацията, която всички получават в последните няколко дни, че там има пробив в друг Закон, за тези, които участват в Управителните съвети на Фондове, така че и там трябва да се затвори тази възможност... Но, за мен, комплексното решение, за което, според мен, и вие търсите решение - нов кратък Закон за висшите държавни служители, където също да се сложи ясен регламент какво получават и също какво те не могат да получават.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Благодаря Ви, господин Дянков.
Госпожо Гинева, съвсем кратко, ако обичате.

АНТОНИЯ ГИНЕВА:
Ами, тъй като няколко пъти дадохме примера със счетоводителите. Не знам дали са им еднакви или различни заплатите, но това няма значение. Бих искала, по-скоро, да подчертая, че по наше мнение, би следвало сравнението да се прави между двата регулатора във финансовия сектор, т.е. в Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, а не между Комисията за финансов надзор и Министерство на финансите.Едното, което е.

Другото, наистина, мандатни са длъжностите на Комисията, но те изпълняват законовите си функции чрез администрацията. Така че, административните функции, които ще регулира, според Законопроекта, изпълнителната власт, всъщност, са от изключително значение за запазване на независимостта на регулатора, иначе актовете на Министерския съвет, които ще се прилагат за нас, за момента, са изцяло, в правомощията на Комисията.

Друго нямам какво да кажа. Ако имаше аргумент, свързан с прозрачността, ако това е целта, би следвало да са в друга насока промените. Срещу това не бихме възразили.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Гинева.
Други народни представители?
Аз искам да Ви попитам, господин Дянков, тъй като в сферата на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната, в съдебната власт, има, също така, служители с административни функции. Техните заплати как ще се регламентират? По сега действащият закон или не? Тъй като тук не виждаме промени.

Другото, което е. Няколко въпроса имам... Сега, в мотивите много хубаво е записано, това, което, нали, всички хора знаят. Предвижда се, разходите за основни заплати и допълнителни възнаграждения с постоянен характер да са в размер не по-малко от 70 на сто от средната работна заплата. А разходите за допълнителни възнаграждения с непостоянен характер са до 30 на сто. Това го знаем всички. Само че, аз това не го виждам тук, в Законопроекта. Тук никъде не е написано 70 процента или 30 процента! Тук не е записано! Сега, в наредбата ли ще бъде, къде ще бъде, но, според мен, може би тук трябва да е, тъй като това са мотиви към законопроекта и може би тук трябва да бъде написано.

Също така и допълнителни възнаграждения за изключителни постижения. Ами, колеги, какви са тези изключителни постижения?! Кой ги определя тези изключителни постижения? За кого ще бъдат изключителни постижения? За един държавен служител, че си върши добре работата, защото виждаме, че той е изостанал и изведнъж е направил нещо добро и това е изключително постижение, та дайте му заплата, или за някой, който се труди всекидневно и върши, и сме свикнали да си върши добре работата, и че ще си вдигне малко нивото, това не е изключително постижение, например!

И другото, което е. Вие казахте, за допълнителни възнаграждения за привличане и задържане на служители за изпълнение на длъжности с особено важно значение. Вие правилно ги изредихте, господин Дянков, но надали един ...., в Агенцията за социално подпомагане ИТ специалистът, ще бъде толкова важен, както в конкретна друга сфера? Т.е., хубаво, съгласявам се, господин Дянков даде такива примери, но тези примери, каквито вие казахте, с тези професии, как ще бъдат разписани, които се броят с особено важно значение, за да няма субективизъм, за това Ви попитах.
Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ:
Да, много правилни въпроси. Не случайно сме на първо четене, така че, има възможност за подобрение в сегашния закон.

Седемдесет до трийсет - това, което казахте, ние поне го бяхме смятали и разписали в наредбите, които сега ще изчакат, разбира се, Закона, ако, разбира се, народните представители смятат, че това има възможност да се застъпи и в Закона. Смятам, аз поне смятам, че е добра идея.
Какво значи изключително изпълнение? Също много добър въпрос. Всички можем да се замислим каква е дефиницията. Имаме опит за дефиниция. Но, може би, трябва да погледнем по-внимателно, така че да не стане така, че някой по..., как да кажа, по-добри ръководители смятат, че всички са изключителни и така че, отчитам този коментар... В момента нямам отговор, но можем да работим.

И, може би, по най-важният Ви коментар, какво става с МВР, какво става, всъщност не само с тях, с Министерството на отбраната, ДАНС и т.н. Те и до момента са извън рамките на Закона за държавния служител. В него, ние, сега на първа вълна, така да се каже, вкарваме, както споменах, или бихме искали да вкараме, около 16 000 души от други институции. Като идеята, поне, която имахме в Съвета за административна реформа е междувременно да се работи за общ Класификатор на длъжностите във всичките институции, в системата на сигурност. Не само в МВР, която, тази, която бе спомената, а пак казвам: отбраната, ДАНС, разузнаване и т.н. В момента липсва такъв класификатор на длъжностите там. Като се създаде такъв Класификатор, в Съвета за административна реформа вече има такава работна група, вече с този Класификатор, съответно, да дойде и втората промяна, която, признавам, не е в този проектозакон, който сега гледаме, да може и тяхната администрация да влезе в рамките на Закона. Но, понеже, там сме поне с две стъпки ... преди, поне, за държавните администрации, имахме класификатор, който беше единен, те все още нямат такъв, така че решихме: първо, общ класификатор за система сигурност, след това двата класификатора да станат близки един до друг и съответно, тяхната администрация, също, да влезе тук.
Но това е много важно уточнение, което благодаря, че забелязахте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Дянков.
Желаете ли, госпожо Попова? Заповядайте.

КЛЕМЕНТИНА ПОПОВА:
Да. Аз исках да внеса едно пояснение, по отношение на допълнителните възнаграждения за изключителни постижения. И досега в Закона за държавния служител, в частта "Допълнителни възнаграждения" самите допълнителни възнаграждения не бяха дефинирани в самия Закон. Те са дефинирани в наредбата, мисля, за структурата на работната заплата. Или... Извинявайте, в Наредбата за служебното положение на държавните служители. Сега, всички тези допълнителни възнаграждения се прави опит да се дефинират и да се посочи редът и условията, при които те се раздават. Това е предмет на наредбата и те са включени вътре. Наредбите са обнародвани. В момента може да се види текстът какъв е, за да не ви занимавам. Но те се определят по инициатива на ръководителя на административната структура, или на главния секретар, ако му е възложено, и се определят конкретни условия, ред и размери във вътрешните правила за работната заплата. Това са тези за изключителни постижения. Там се определя и какво точно се разбира под такова изключително постижение. Защото то може да бъде различно, в зависимост от вида структура. Това исках да кажа...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители? Няма.
В такъв случай закривам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 102 - 01 - 78, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2011-та година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 3 гласа.
Законопроектът е приет.
Господин министър, благодаря Ви за участието.

ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202 - 03 - 4, внесен от Министерски съвет на 30 януари 2012-та година. Господин Тотю Младенов, Вие, от името на Министерския съвет, ще представите проекта за решение.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми колеги и гости!
Искам да представя пред вас едно решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, което бе прието от Министерския съвет и е вкарано и в Парламента, и днес се обсъжда в Комисията по труда и социалната политика.
Народното събрание, на основание член 86-ти, алинея 1-ва от Конституцията на Република България, във връзка с член 91-ви от Кодекса за социално осигуряване реши:
Първо, отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Александър Иванов Александров, от София, ул. "Цанко Церковски", № 59, считано от 1-ви февруари т.г.
Второ, по отношение на пенсията по точка едно, да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
И трето, изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.
Какви са нашите мотиви?
Още преди повече от една година,...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
... Извинете за момент, господин министър... Много ви моля за тишина в залата, ако обичате...
Продължете, господин министър...Извинявайте...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Още преди повече от една година, към нас се обърнаха, или по-точно, към министър-председателя на Република България, министъра на труда и социалната политика, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, към нас се обърна президентът на Конфедерация на труда "Подкрепа" доктор Тренчев, който предлага на господин Александров да бъде отпусната пенсия за особени заслуги към държавата и нацията.

Какви са мотивите?
С присъда от пети март, Върховният военен съд на Социалистическа федеративна република Югославия, осъжда Александър Александров, български гражданин, роден на 3 октомври 1945 г., на 12 години лишаване от свобода, по повдигнато обвинение за шпионаж в полза на България, подготовка на терористичен акт и за вражеска пропаганда и деяния, извършени от бившата Югославска република.
Александър Александров е изтърпял 8 години и 9 месеца от наложеното му наказание за времето от 17-ти януари 1984 г. до 15 октомври 1992 година. Задържането и осъждането на господин Александров става във времето, когато най-агресивните сили в бивша Югославска република провеждат антибългарска пропаганда, с което да се докаже, че България е терористична страна и поддържа международния и междудържавния тероризъм.

Във връзка с това може да се приеме, че Александър Александров, безспорно, е станал жертва на идеологическо противопоставяне между тогавашните режими на България и Югославия. Както по времето на процеса, така и по време на изтърпяването на наказанието си, Александър Александров открито е защитавал българските национални интереси, като по този начин е предотвратил политическа атака срещу Република България.

В предвид изложеното, и на основание член 91-ви от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на господин Александров, считано от 1 февруари. Освен това, през месец февруари, т.е., по-точно на 22 февруари м.г., пак, преди повече от една година, се получи молба от господин Александров, който, ще цитирам само част от нея: "моля най-учтиво да бъде решен положително от Вас, господа министри и премиер на Република България пенсионирането ми. Персонално ще бъде една морална награда за дългите години затвор, който понесох за доброто на нацията и държавата ни, отстоявайки българските и националните ни интереси".

Освен това, тъй като, ние, както виждате, от една година, събирахме доста информация, така както е по закон от отделните министерства и институции, в края на миналата година, дойде и решение на правителството на Република Словения, в което има следното решение: "Реши: на Александър Александров, роден на 3 октомври 1945 г., живущ на ул."Цанко Церковски" № 59, 1164 - София, България, с данъчен номер 9506/12.40 се признава статут - бивш политически затворник за периода от 16 февруари 1984 г. до 2 юли 1990-та година, през което време е бил лишен от свобода. Признава му се правото на обезщетение за този период, през който е бил лишаван от свобода." И т.н., с обяснения и връчено по надлежния ред…

Всичко това ни накара да считаме, че, действително, господин Александров, има особени заслуги към нацията и затова е това предложение от Министерството на труда и социалната политика до Министерския съвет, решението на Министерския съвет и предложението до Парламента за отпускането на тази пенсия на господин Александров. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Сам разбирате, че малко, може би голяма част от народните представители са объркани, тъй като даваме пенсия за особени заслуги към нацията, нали така?! Аз, все още не виждам, с какво този човек е заслужил такава пенсия! Това, че е политически затворник, политически затворници, според мен, има много. Точно този човек, на мен не ми е ясно, може би всички народни представители имат писмото от Конфедерацията на труда "Подкрепа", предоставено ви е, господин Коритаров е тук, сред нас, ще му дам думата, все пак, и той да ни изясни, какви са тези заслуги на този човек? За това че е лежал в затвора, аз съм, нали, съгласен съм, но..., все пак, когато се дава такава пенсия за особени заслуги към нацията и държавата, това би трябвало да са хора, които не са обвързани с някакви политически режими и хора, които всички познаваме, които са национална гордост, нали... И понеже тук, сега, ни предлагате, изведнъж, коренно различна такава промяна в досега действащата практика, затова си позволих господин Коритаров да го поканя тук, все пак, тъй като, доколкото разбирам, познава този човек, да обясни на народните представители, защо този човек трябва да получава такава пенсия за особени заслуги към държавата и нацията?

Само, господин Коритаров, ще Ви моля, в рамките на пет-шест, хайде, за Вас - седем-осем минути....
Заповядайте.

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ:
Благодаря Ви.
Този обем информация не бива да ви притеснява. Аз го нося, като илюстрация за обема информация, върху който съм работил аналитично в продължение на години, по случая с господин Александров. И това е само част от материалите, които са може би, най-актуални, с най-висока доказателствена стойност.

Преди всичко, позволете ми, да започна, с това, че идеята за такава пенсия датира от дори по-ранен период, във вид на публикации в българската преса, като автор на такава публикация е господин Горан Готев, социалист, бивш кореспондент в Белград, човек работил, разбира се, както той самият разказва, за българското разузнаване дълги години на територията на Социалистическа федеративна република Югославия.

През 1992 г., случаят с господин Александров става за известен период популярен, малко преди той да бъде освободен от затвора. Публикации в тази връзка има, ще започна от тази, която е най-впечатляваща по обема си, във вестник "Заря" - от Коста Янев, Кирил Янев извинявам се, вестник "Дума", където Горан Готев също е автор на такава публикация и то в един много интересен период - "Един български музикант трябва да бъде спасен от югославски затвор"; "Отечествен вестник"...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз Ви разбирам, господин Коритаров. Извинявайте, че Ви прекъсвам... Знам, че разполагате с много такива публикации... Моля да разясните на народните представители с какво е заслужил този човек този вид специална пенсия?!

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ:
Сега, започнах с този информационен масив, за да се уверите, че зад този случай не стои някакъв конюнктурен интерес в последните години, а е със събитие, възникнало преди 20 и повече години. Процесът срещу него за шпионаж, тероризъм и пропаганда е реализиран в най-мрачния период от отношенията между СФРЮ и тогавашната Българска държава - НРБ. Той започва в контекста на засилващата се криза в Косово, знаете, че след смъртта на Тито, през 1980-та година, през 1981-ва година югославската армия беше вкарана доста брутално в Прищина, заради демонстрации ...
Човекът, който лежи в затвора, ...без доказателства, единствено на основата на манипулирани показания, изтръгнати с репресия... Не случайно, в писмото си доктор Тренчев прави едно сравнение с процеса срещу българските медицински сестри в Либия. Искам да обърна внимание върху това, че процесът срещу господин Александров, и изтърпяната от него присъда, са най-зловещото доказателство, каква щеше да бъде съдбата на българските медицински сестри в Либия, ако беше продължила линията на тиха дипломация, и ако беше развита тезата на съмнението, изразено в думите "Ами, ако те са виновни?..."

В случая, господин Александров може да бъде измерван и като време, и като обстоятелство на обвиненията и със случаят Сергей Антонов в Рим... В известен смисъл, мога да направя сравнение, че резервният космонавт, ако използвам този израз, резервния световен скандал за България, при обвинения в тероризъм, в контекста на Сергей Антонов щеше да бъде господин Александров. Това че, господин Александров не допуска, в резултат на, наистина, нечовешки изтезания, той е третиран с купроламин, мисля че се казва това вещество, тази система за сигурност в Югославия е имала уникални методи за инквизиция. Безсъния, специални стойки за създаване на дисбаланс, въпреки това, на него му е подсказвано да признае, нали, да вкара в оборот, като обвиняеми и хора, за които югославските служби са имали данни, че работят за българското външно разузнаване. Той не го е направил.

Благодарение на това, и благодарение на неговата съпротива, отхвърляйки тези обвинения, този процес не се разгръща като политическа атака срещу Народната Република тогава, иначе Република България днес, и не позволява обвинението, започнало през Сергей Антонов да се разшири като косвено или дори пряко доказателство за терористичния характер на България през социалистическа, по формата си на управление страна.

Освен това, има нещо много важно. Което също бих искал да знаете. Същата година, сходен процес е разгърнат в Сараево, на територията на тогавашната Социалистическа република Босна и Херцеговина. Трима български музиканти, между другото - в Сараевската опера: Иван Христов, Васил Марчев и още един човек, са задържани - басът, тенорът и още един изпълнител, по обвинение в шпионаж. Обвинението в шпионаж и в тероризъм, също така е, че те са ходили да правят снимки, с цел подготовка на терористичен акт срещу ядрената централа в Кръшко, на територията на Република Словения. Обвинението срещу Александър Александров е, че той също е правил опит за терористичен акт, в как да кажа, в Република Словения, срещу тази централа, като нищо от това не е доказано.

По този начин, просто, може да се направи връзката и анализа, че бившата СФРЮ е търсила на всяка цена да обвърже в скандален контекст, и с изключително грозни обвинения в тероризъм и други подривни дейности срещу бивша Югославия Българската държава. Само искам да ви кажа, в частта на обвиненията за пропаганда срещу Александров, какво е поставено на първо място: това, че през 1983 г. той е бил казал в компания или на публични места, е казал че: "след смъртта на Йосип Броз Тито, югославските народи ще се изколят помежду си". Нали, това днес буди много трагични, драматични усмивки, но е констатация... Това, обаче, че този човек е устоял и наистина, не е позволил не просто атаката да се разгърне в морален, психологически и пропаганден план, а да засегне конкретни български държавни интереси, разкривайки или злепоставяйки хора, работили реално за българските служби, наистина, е повод да бъде погледнат с един респект по следните причини, според това, което сме си говорили и с хората, с които работихме по този случай. Република България трябва да направи един жест, макар и двайсет или дори и повече години по-късно, с който да покаже, че ценността български патриотизъм е константна ценност, че страданията на хора, в името на България, били в такива затвори, макар и десетилетия по-късно, една съвременна демократична и европеизирана България е в състояние да признае тяхната заслуга, че тези хора са защитили български авторитет.

Освен това, има нещо много важно, според мен, което се крие и в това, което господин Тотю Младенов прочете от Словения. На господин Александров се признава стаж като затворник, признава му се статут на политически затворник от 1984 до 1990-та година. Той, обаче, лежи до 1992 г. У мнозина ще възникне въпросът за какво, какво става с тези две години? Отговорът е много интересен. През последните две години, той излежава присъда в затвора в Пожаревац, на територията на Сърбия. Това означава, че в бивша Югославия, има различни критерии и тези проблеми на отношенията между бившата, голямата федерация и България и до днес не са разчистени. С даването, евентуално, за което, наистина, като българи, като човек, който отстоява тезата, че това е национално решение, а не е партийно, смятам, че България ще покаже, ще покаже, по този начин, че поставя в спектъра на прожекторите, че преди десетилетия тези отношения са били, наистина, много тежки и че има много българи, които са били репресирани по онова време. Това са българи, на които, след пускането им от затворите им е забранявано да говорят, въобще, какво са преживявали. Тези хора, повярвайте ми, и до днес изпитват ужасен страх да говорят. Аз съм се срещал с такива хора, в чиито съзнания дори и до днес продължава да съществува образът на голямата федерация. Тя не се е разпаднала, казват, нас ни е страх.

Това ще бъде един силен ход на Българската държава, която би казала така: когато България подкрепя за членство в Европейския съюз, Западните Балкани, и специално бившите Югославски републики, тя винаги ще може да има един аргумент, с който да каже "да", обаче нека макар и късно да сложим един проблем на светло и да решим хуманитарно страданията на български граждани, които не са никак малко... в техните територии...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Моля Ви, да ... последно, да...

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ:
Това само да кажа, още нещо. Това е един аргумент, с който България ще си осигури възможност да прави дипломация и да влезе в собствената си история по начин, така, че някой ден, когато акцията на македонските евреи, които имат своите основания и право, и на гръцките евреи, които имат своето основание и право, да бъде обявен за военнопрестъпник Борис ІІІ и България да трябва да плаща съответни компенсации, защото такава акция върви, ние ще имаме един аргумент за динамично поведение, за политика и за това, да покажем на света и на Европа, че приемаме европейско поведение и европейски прочит на историята си.
Това исках да ви кажа, не знам дали, ако имате въпроси, мога да ви отговоря...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, господин Коритаров.
Заповядайте, доктор Костов.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Аз имам един въпрос. Затруднен съм към кого да го отправя? Дали към Вас, господин министър, който сте вносител, предполагам, че към Вас би трябвало. За първи път се случва в Комисията по труда и социалната политика, в последния мандат, да се предлага отпускане на пенсия за особени заслуги, без да се представи биографията на човека, който е предложен. Аз не чух никакви биографични данни за този човек, което, разбира се...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Някой друг, желае ли да вземе отношение?
Да, заповядайте, представете се. Там, седнете на микрофона, до министъра... Ще Ви помоля да се представите...

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Добър ден на уважаемата Комисия.
Казвам се Георги Ангелов. Потърпевш от Александър Александров.

Говоря от името на още четири българи, които бяха потърпевши от палача Александър Александров, а не "героят", на който вие ще трябва да дадете, да присъдите национална пенсия по заслуги.

Не знам, и съм много озадачен, как господин Коритаров, уважаем от мене, играе ролята на адвокат на дявола и заблуждава цялото правителство, че чак до министър-председателя. Или не е наясно, или е излъган. Но, Александър Александров е човекът, който нас ни вкара - невинни хора - освен българи и югославяни, оставете югославяните, те не касаят вашата Комисия, но нас, българите - четири човека, от които има един..., даже почина след затвора, слез излизане от затвора веднага почина от рак... Ние сме абсолютно против! Вчера и завчера съм говорил с хората, защото единият човек - Милко Цочев е в Словения, има семейство там; другият - Лазар Семерджиев е в Пловдив, болен е от астма и в момента е в тежко състояние, не можа да дойде; говоря от тяхно име, имам тяхното съгласие да уведомявам уважаемата Комисия, че ще бъде много голяма грешка на този човек да му се даде национална пенсия за заслуги към държавата и нацията. На този човек трябва да му се даде пенсия по болест. Защото това е един обикновен митоман. Той, с всичките си лъжи, които поднесе на Държавна сигурност в Югославия, беше и тяхна маша и им служеше, докато ... до края. До края! Ще дам на председателя на Комисията легализиран превод от Словенското правосъдие, да се види този човек какво е потвърждавал до последния момент: че той ни е бил шеф на нас, а ние сме негови служители, че той е от Държавна сигурност и ние сме му служили на него, което е абсолютна лъжа! Никой на никого не е служил! И ще помоля председателят да го размножи и да ви го даде да прочетете, да видите за какво става дума.

Той се съгласява с всичко, до последна инстанция. Не можа да каже, когато аз съм го молил със сълзи на очи, на очна ставка в Държавна сигурност в Белград, когато направиха разследване, защото той се отказа от своите показания пред Върховния съд, защото го осъдиха на 12 години, а той мислеше, че ще мине метър, така като предава някаква група, шпионска и той, като предател, ще бъде, ще остане при тях уважаван човек... И като получи дванадесет години, го изнесоха на носилка почти, нали... Тогава разбра, че са го лъгали и че той е абсолютен неудачник, нали...
Словенската държава, което господин Коритаров казва, че той е получил статут... Тоя статут ние го получихме много отдавна, с петнадесет годишна борба и хиляди евро адвокатски хонорари. Той, покрай нас получи този статут, защото Словенският съд, всички хора, които са били осъдени, ги сложи в един и същи куп. Но не са обърнали внимание, че човекът, който е вкарал тези невинни хора в затвора, е точно Александър Александров. Но те опростиха всичките, дадоха ни обезщетение. И на него сега ще му дадат обезщетение. И той с всичката си наглост иска и пенсия от държавата за национални заслуги!

Съгласен съм, единствено, господин Коритаров, с това, че е имало натиск политически, че Югославия е искала да натисне България, това е вярно. Но той им служеше, той им беше маша, за да успеят в това сатанинско дело... Югославската република ни осъди както той пожела...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Един момент само... Искате да кажете, че Вие сте лежал в затвора, заради този човек?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Абсолютно! Абсолютно! И не само аз! Четири човека!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Вяра Петрова, заповядайте.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Аз исках само да питам, за какво точно е виновен този господин, че Вие..., останалите четирима сте били в затвора? Каква е неговата вина в случая? И каква е, наистина, пенсията, която в момента получава господин Александров, ако може да ни отговорите.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Нито господин Александров, нито аз получаваме някаква пенсия. Ако някой заслужава национална пенсия за заслуги към държавата, сме ние - потърпевшите, не Александър Александров... Аз пенсия не искам. Обаче, искам да ..., докато съм жив, той да не получава такава пенсия, защото това е пълна гавра с нашите мъки, които, това е вярно, което каза Коритаров, че са ни мъчили, мене с електричество са ме мъчили, по една седмица без спане, без храна, и какви ли не мъки, македонски войници ни мъчеха, за да бъде по-интересно, защото не ни обичаха тогава, пък, те и сега не ни обичат... Всичко това е вярно, което го казва Коритаров, но, обяснете ми, защо Александров е осъден на 12 години, а лежа само осем ? И не е бил само две години, последните в Пожаревац, а беше постоянно в Пожаревец, тъй като не искаха да го турят в нашия затвор, който е за международни, такива, за чужденци, в Сремска Митровица са най-тежкия затвор, а са го сложили в Пожаревац, отделно от нас, за да не му извием врата... Точно за това е.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Конкретният ми въпрос беше точно с какво този човек е виновен...

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Извинявайте, извинявайте за това. Че те, каквото му подсказваха, той се съгласяваше и казваше: Да, аз съм им налагал да следят казарми, да снимат казарми, да взривяват, не знам, ей такива глупости... И той, всичко това го потвърждаваше до последния момент...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Господин Коритаров, ще Ви моля съвсем кратко...
Но момент, изчакайте, само момент...
Заповядайте.

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Благодаря, господин председател.
Моят въпрос е каква пенсия се предвижда от страна на вносителите? Седемстотин лева ли? /разговор в залата/

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Боянова, продължавайте.

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Извинявайте, но... защото господин Коритаров каза, че има още общо девет човека са били обвинени. Това означава ли, че ще има предложение и за другите хора?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да... да, логичен е въпросът...
Може би, господин Петков да отговори каква пенсия получава лицето.
Заповядайте, господин Петков.

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми гости!
Господин Александър Александров не получава пенсия в момента. Мога да информирам уважаемите народни представители, че за месец март, от Държавното обществено осигуряване, фонд "Пенсии", се изплащат двадесет пенсии за особени заслуги към нацията и държавата, като разчетът, който е направен за бюджет 2012 г. по този разход е за 23 средно-годишно...

И на последния въпрос, който беше зададен. Размерът на пенсията за особени заслуги, месечният размер е равен на максималният размер - седемстотин лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Благодаря Ви.
Имате думата, доктор Йорданов.

д-р АНАТОЛИЙ ЙОРДАНОВ:
Аз искам тук едно уточнение с господина, което тук, защото не ми стана ясно. Не отговорихте точно на въпроса на госпожа Петрова - Вие заедно ли сте били в затвора или той е бил в затвора, дал е някакви данни и тогава са Ви затворили Вас?...

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Точно така. Той беше изгонен от Югославия, за не знам си какво, поради някакви глупости беше говорил, по македонски адрес, може би, защото той се смяташе за Александър Македонски..., не знам по какъв повод го бяха изгонили, защото ние не сме били заедно. Но се познавахме, защото сме музиканти. Аз бях музикант. И след изгонването, той влиза на черно в държавата Югославия, което е против техните закони и те го хващат и си го правят като пластелин на каквото им потрябва. И той се съгласи. Така че, господин Коритаров, да извинява, той никога не се е защитавал. Той точно обвиняваше всички нас. И не е защитавал България, а нападаше всички и се правеше на велик...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
... Е, добре де, а бихте ли обяснили, а Вас, как са Ви хванали тогава?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
По негови данни...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ама Вие влизате в Югославия и Ви хващат там?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Ние работим там, хващат ни на място...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
И Вие колко години сте лежал в затвора?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Три години и шест месеца, до последния ден, върнат съм с белезници до Калотина, с военна полиция. Изгонен доживотно от Югославия. И конфискация на всичкото имущество в Югославия...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Господин Коритаров, заповядайте.
Кратко, ако обичате.
Все пак тук и нали разбирате, ние не сме съд...

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ:
Аз много съжалявам, че се случва такава полемика, защото още когато господин Ангелов, господин Георги Вълчев Ангелов, живял сте на улица "Добруджа", номер пет, някога,...

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
...Все още живея там.

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ:
... Преди да бъдете френски гражданин...

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Френски граждани станахме, но по-късно.

ГЕОРГИ КОРИТАРОВ:
Да. Та, когато господин Ангелов беше в Телевизията, при господин Милен Цветков, аз умишлено отказах да отговоря на поканата на колегата Цветков и да участвам, защото не исках в кратък формат от време да се стига до размяна на обвинения, на упреци и на спомени, тъй като смисълът на това е съвсем различен от разравяне на омразите. А изявлението на господин Георги Вълчев Ангелов, това само ще го кажа, не за да ви злепоставям, а защото, просто, искам да илюстрирам нещо, гласи така: изявление пред Консулския отдел, когато се е завърнал. „Трябва да отбележа и това, че отношенията ми с Милко Цочев и Александър Александров не бяха добри. С Александров сме в неприятелски настроения.” Малко по-нататък Вие казвате: "По мое мнение, ако не бяхме се върнали ние, те, т.е. югославяните, все едно, щяха да арестуват други българи, защото им трябваше определен брой български граждани за въпросната антибългарска кампания. Констатирам, че всички арестувани... и т.н. ..., нали, не е случаен изборът на осъдените българи. Т.е., тезата е, че ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, благодаря Ви. Благодаря.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Само момент, много моля... Извинявам се...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Коритаров, моля Ви. Давам Ви само две минути, да се защитите...
Заповядайте, господин Ангелов.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Александров им даде тези имена на тези хора, които те искат да арестуват. Но те, дали ще е Пенчо, Иванчо на тях не им беше интересно. Те трябваше да хванат някого и те послушаха Александров, който им даде нашите имена като лица, и те ни арестуваха. Това беше цялата истина с Александър Александров - "националният герой"!...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
...Не, не, говорихте вече, много Ви моля...
Имат думата народните представители.
Някой желае ли да вземе отношение по този проект на решение?
Доктор Костов, заповядайте.

д-р ЦВЕТАН КОСТОВ:
Има ли биография този човек?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Сигурно има някаква, всеки човек има биография, но тя не е приложена към документите на лицето.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, но все пак, разберете, господин министър, че тук се гледа един казус, който е изцяло в огромен контраст с това, което сме гледали досега. Господин Министър, мисля, че все още имате време да предприемете необходимото, но Вие смятате, че тази пенсия за особени заслуги към държавата и нацията трябва да бъде гласувана? Защото, аз да Ви кажа, моето мнение, че този вид пенсия се дава на хора: първо, които нямат нищо общо със строя, който е имало, с политиките, които са се водили, това са обичани хора, познати от абсолютно целият български народ и винаги досега сме действали по този начин.

Нямам нищо против този човек, не го познавам, но аз така и не разбрах, съжалявам, господин Коритаров, неговата заслуга към нацията и държавата /набляга на последни две-три думи/, тъй като, тук отварям един казус, че всички политически затворници, оттук нататък трябва да им даваме пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Медицинските сестри също могат да предявят такива претенции. Само че там, имаме друго решение, вие добре знаете, тогава са лежали - годините им признахме за осигурителен стаж и дадохме добавка към пенсията.

Но тук, вече отваряме кутията на Пандора. И се обръщам към народните представители да помислят за това, което ще направим в момента. Виждате, че има вашето мнение, мнение и на други хора, които..., също искаха народните представители да чуят и друго мнение. Ние не сме съд, тук, но в крайна сметка, ние даваме пенсия за особени заслуги към държавата и нацията!

От народните представители, някой иска ли думата?
Заповядайте, господин Господинов.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ:
Аз мисля, че достатъчно чухме. И в случая, трябва да бъдем принципни, защото, наистина, това е много висока чест за такава пенсия. И не смятам, че в случая отговаря лицето. Съжалявам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, за изказаното мнение.
Доктор Шайлекова.

д-р СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви.
Благодаря господин председател!
Аз трябва да кажа пред колегите, че ние с госпожа Ангелова, се запознахме подробно с документите, които в момента виждате пред господин Коритаров. И ние също, така, в началото, доста се двоумяхме в решението си, но сега, като слушам господин Ангелов, трябва да кажа, че господин Александров се е върнал в България. Той не е отишъл нито във Франция, нито където и да било. И през тези почти девет години, които е излежал в затвора, той, въпреки опитите, които сърбите са правили да опетнят страната ни, по някакъв начин не го е позволил. И мисля, че трябва да подкрепим предложението на Министерския съвет.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви. Не, не...

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:
Аз питам, а как е направено така, че да се върне в България? Ще Ви помоля да го размножите, което представих...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
... Разбрахме се. Тъй като господин Коритаров, ще му дам думата, дам ли на вас, тук се продължава дебатът... Народните представители се запознаха със случая.
Уважаеми колеги, преди да закрия дискусията по въпроса, имате думата. Заповядайте, госпожо Боянова

ЛИЛИ БОЯНОВА:
Тъй като чухме много противоречиви мнения и поне на мен ми липсва информация за заслугите на господин Александров, разбрахме, че е лежал в затвора, разбрахме че има статут на политически затворник, но аз имам едно такова конструктивно предложение. Не е ли добре да гласуваме да се отложи разглеждането на въпроса и след като се запознаем много добре с неговите заслуги към държавата, тогава да решаваме?!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Това е процедурно предложение и ще го подложа на гласуване.
Господин министър и Вие трябва да вземете отношение. Вие държите ли тази пенсия да се гласува от Комисията или след чутото смятате да оттеглите - за допълнителна информация? Или Вие сте запознат със случая, и според Вас, този човек заслужава тази пенсия. Трябва да си кажете мнението. Заповядайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз нямам мандат да оттеглям това нещо, което сме вкарали. Ако имам такъв мандат, ще ви уведомя. Така че, решението е ваше.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре. Колеги, аз съм задължен да подложа на гласуване предложението на госпожа Боянова. Който е "За" този проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията да се отложи гласуването и на по-късен етап да го гледаме наново, моля да гласува, който е "За", моля да гласува:
"За" - 4 гласа.
"Против" - 3 гласа.
"Въздържали се" - 4 гласа.
Предложението не се приема.

Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този казус? Няма. Тогава, закривам дискусията и подлагам на гласуване Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202 - 03 - 4, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2012-та г. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 6 гласа.
„Против" - 2 гласа.
"Въздържали се" - 3 гласа.
Предложението е прието.

В такъв случай, преминаваме нататък... Благодаря на всички участници в днешното заседание по тази точка.

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Преминаваме към точка трета, колеги: Представяне, обсъждане и гласуване на проект за решение за приемане на Доклад за младежта за 2009-2010 г., № 207 - 03 - 07, внесен от Министерския съвет на 10-ти февруари тази година.
Заповядайте, имате думата. Моля да се представите само...

ЯНИЧКА ТРУЕВА:
Благодаря за възможността да представя кратко въведение на Доклада. Аз съм Яничка Труева - директор в дирекция "Младеж" в Министерство на образованието, младежта и науката.

За съжаление, има две заседания, в момента тече образователната Комисия, която разглежда Законопроектът плюс Доклада и имам позволението на заместник-министър Евтимова да поднеса нейните извинения, за това, че не може да присъства. И съм оторизирана да направя краткото изложение.

Както знаете, Докладът за младежта се базира и се основава на решение на Народното събрание от трети април 2002-ра година. Както и на член 86-ти, алинея първа от Конституцията на Република България.

Докладът за младежта има съвсем нова структура. Съобразен е с направените структурни реформи в областта на младежката политика, а именно, разработването и приемането на Националната стратегия за младежта в десетгодишен период - от 2010-та година до 2020-та година, в която реално, са залегнали разглеждането, проследяването на девет приоритета, за които да дефинират и дефинират развитието на младите хора в страната. Тези девет приоритета реално имат и реално залегнали резултати, очаквани резултати. Деветте приоритета са: икономическа активност и кариерно развитие, достъп до информация и консултация, здравословен начин на живот, социално включване, участие в доброволчески дейности, младежка активност, и по-скоро гражданска активност, възможност за международен обмен на междукултурен диалог, участие или състояние на младите хора, живеещи в по-малки населени места и също така, не на последно място, обаче, превенция на поведение на младите хора.

Реално, Докладът за младите хора 2009-2010 г. проследява състоянието на 21 индикатора, които, респективно, са изведени от очакваните резултати в контекста на Националната стратегия за младежта. Защо в двегодишен период? Двегодишният период, ... можехме да разработим Доклада и за 2009-та, и за 2010-та година по отделно. Но реално, двете години дават възможност да се проследи тенденцията в развитието на младите хора, така че, тъй като едногодишният срок е малко по-кратък и някак си тенденциите не са много видни. Затова решихме да обединим двата доклада в едно, така че да има по-ясна визия за състоянието по тези 21 разработени индикатори.

От друга гледна точка, данните, които събрахме и обобщихме в дирекция "Младеж", реално ще ни дадат, ще ни бъдат отправната точка по замерване на изпълнението на показателите по Националната стратегия за младежта. И те ще бъдат признати като база за измерване. Така че, това, което само пропуснах да кажа, че всеки индикатор се измерва в три направления: заснемане на състоянието на индикатора, анализ на нуждите и потребностите и третото нещо са предприетите мерки. Ако има въпрос, по отношение на това, защо не са дефинирани бъдещи такива мерки, веднага мога да отговоря, че съобразно направените изработени и приети от Министерския съвет документи, в рамките на миналата година, един от стратегическите документи, това е планът за действие по изпълнение на Националната стратегия 2011, който е първият едногодишен план. Ще бъде последван от следващи едногодишни планове и в рамките на този план се дефинира както целите, така и мерките, и съответните инструменти за изпълнение и постигане на целите в областта на младежката политика.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Колеги народни представители, имате думата.
... Вече сме на друга точка, моля, съсредоточете се върху третата точка, имате думата. Имате ли въпроси към Доклада за младежта за 2009-2010 година. Нямате въпроси. Всичко е ясно... Подлагам го на гласуване: Проект за решение за приемане Доклад за младежта за 2009 - 2010 г., № 237 - 03 - 07, внесен от Министерския съвет на 10-ти февруари 2012-та година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържал се" - 1 глас.
Проектът за решение е приет.

С това дневният ред е изчерпан.

Благодаря ви за вниманието, закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ