Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
13/06/2012
ПРОТОКОЛ
На 13-ти юни две хиляди и дванадесета година, сряда, от 15.00 часа, в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи", се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
х х х
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги и гости, моля за тишина, ако обичате...
Имаме вече необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, със следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Закон за изменение и допълнение на ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 253 - 08 - 29, - общ законопроект, изготвен на основание член 71, алинея 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - за второ гласуване.
2. ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ за 2011 година, № 210 - 00 - 72, внесен от Националния осигурителен институт на 28 май 2012 година.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет и ще работим по него... Само, първо, да уведомя за присъстващите гости днес:
- г-н Бисер Петков - Управител на Националния осигурителен институт;
- г-жа Весела Караиванова-Начева - Подуправител на Националния осигурителен институт;
- г-жа Антоанета Ганчева - Главен актюер на Националния осигурителен институт
- г-жа Елена Кременлиева - Директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Ася Гонева - Изпълнителен секретар на КНСБ.
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Започваме, колеги...
По точка първа, госпожо Кременлиева, заповядайте...
Подлагам на гласуване наименованието на Закона: Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 1.
Параграф първи. Няма постъпили предложения.
Някой желае ли да вземе думата? Не виждам...
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Текстовете се приемат.
§ 2.
По параграф втори няма постъпили предложения.
Някой да желае думата? Не виждам.
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приемат се текстовете.
§ 3.
По параграф трети има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Цветан Костов и Драгомир Стойнев. Той е чисто редакционен. Някой желае ли да вземе отношение по него? Не виждам.
Госпожо Кременлиева, приемате ли го в този вариант? Заповядайте.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
.../Без микрофон/ ?Да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Който е "За", моля да гласува предложението на народните представители:
Сега гласуваме параграф трети с прието предложение. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против - няма.
"Въздържали се" - няма.
Текстовете се приемат.
§ 4.
Параграф четвърти. Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Цветан Костов и Драгомир Стойнев. Редакционно е предложението. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
И сега параграф четвърти, с приетото предложение, който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Цветан Костов и Драгомир Стойнев за създаване на параграф 4"а".
Някой желае ли да вземе отношение? Не виждам.
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Заключителна разпоредба.
Който е съгласен, моля да гласува, минаваме на подразделението:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
§ 5.
По параграф пети няма постъпили предложения. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
И с това Законът е приет на второ гласуване.
Благодаря...
Благодаря, госпожо Кременлиева... Ако искате, може да останете, да чуете Бюджета на Държавното обществено осигуряване... /реагира на отговора й/... Вече сте запозната...
И преминаваме към
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Преминаваме към точка втора: Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011-та година... Моля ви се, тишина... Колеги, към точка втора...
Виждам гостите от Националния осигурителен институт, добре дошли...Господин Петков, имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми гости!
Имам удоволствието да представя Отчета за изпълнението на Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. Този Отчет е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на проведено заседание на 9 май т.г. И е депозиран в Народното събрание, както каза господин Стойнев, и в Сметната палата.
Всъщност, в Отчета, с който вие разполагате в пълния му вид, и в презентацията, която ще ви представя, са доста числа, по отношение на планираните постъпления и разходи, съответно отчетените. В презентацията аз ще се постарая да се концентрирам върху по-важните аспекти, като заедно с моите колеги, сме готови да отговорим на всички въпроси.
По отношение на политиките, реализирани с консолидирания бюджет на ДОО през 2011 г. в областта на приходите, както е известно, от началото на 2011 г., размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" нарасна с 1.8 процентни пункта, при сегашните 17.8 пункта за лицата, родени преди 31 декември 1959 г., респективно 12.8 пункта за лицата, които са родени след 1-ви януари 1960 година, за които 5 % постъпват в съответния универсален пенсионен фонд.
Бяха договорени и по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии, ръстът, спрямо 2010 г. е с 5.6 на сто. Въведени са, диференцирани минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия доход за 2009 г., в съответните размери, по скалата, която е дадена в Закона за Бюджета на ДОО за 2011-та година, същевременно е запазен минималния осигурителен доход на регистрираните земеделски производители, тютюневите производители на 240 лева, както и участието на държавата в осигуряването за фонд "Пенсии", чрез трансфер от 12 на сто върху сбор от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година.
Запазени са и размерите на осигурителните вноски за останалите фондове на ДОО, като по отношение на фонд "Гарантирани вземания" на работници и служители за 2011 г. не се прилага съответната разпоредба от Закона, като максималният размер на гарантираните вземания остава в размер на... 1000 лева.
По отношение на политиките в частта Разходи на Бюджета на Държавното обществено осигуряване, всъщност, през 2011 г., имаме пряко действие на няколко промени в законовата рамка. По-конкретно, влияние за 2011 г. оказа върху разходите за пенсии, отпадането на точковата система, както на възможността за разсроченото закупуване на осигурителен стаж, т.е. плащане чрез удръжки от пенсията, която се отпуска. И третата мярка, която оказва влияние върху разходната част на Бюджета е удължаването на периода на изплащане на пенсиите за ранно пенсиониране за първа и втора категория труд, от фонд "Пенсии" на ДОО до 2014 година и след това преминаване към професионалните пенсионни фондове.
Максималният размер на получаваната една или повече пенсии се запази в размер на 700 лева.
От първи септември беше увеличена добавката по член 84-ти от пенсията на починал съпруг, от 20 на 26.5 на сто.
Както е известно, осъвременяването на размерите на пенсиите по член 100 не беше извършено.
Запазиха се и нормативите за обезщетение при временна нетрудоспособност и майчинство, както и режимът на изплащане на паричните обезщетения от Държавното обществено осигуряване, който беше въведен като антикризисна мярка и продължи действието си и през 2011 година.
Запази се и начинът на изчисляване на обезщетението за безработица, като 60 на сто от осигурителният доход на лицето, при минимален дневен размер от 7лева и 20 стотинки. Същевременно, се удължиха осигурителните периоди, референтните периоди, от които се изчисляват краткосрочните обезщетения за всички краткосрочни рискове.
Пряко влияние върху приходната част на Бюджета на ДОО оказва изпълнението на макропоказателите на Държавния бюджет. Конкретно за 2011 г., при планиран ръст на брутния вътрешен продукт, се отчита от 3.6 процента, се отчита ръст от 1.7 десети процента; средногодишната хармонизирана инфлация по план е 3.7, отчетът е 3.4; минималната работна заплата, до началото на месец септември остана в планирания размер от 240 лева, а от първи септември, както е известно, нарасна на 270 лева. По отношение на равнището на безработица, при план от 8.8 % отчете 9.5 %.
Ще видим, всъщност, как по-късно, тези, това изпълнение на плана за макроикономическите показатели се е отразило върху приходната, основно върху приходната част на Бюджета на ДОО. На този слайд, всъщност, е даден един обща поглед върху, съответно, консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, а презентацията ще завършим и с преглед и по отделни фондове. По отношение на планираните приходи, /в синьо, най-долу - показва на таблицата/ е, всъщност, планираният размер на приходите, който е 4 милиарда 67 милиона лева, по отчет са 3 милиарда 838 милиона и 100 хиляди лева, т.е. налице е едно неизпълнение на плана за приходите, който е в относителен размер 5.6 %. Като същевременно, по отношение на разходите, имаме приблизително, една и съща сума, която е планирана, в размер на 8 милиарда 233 милиона и отчет, съответно, 8 милиарда 216 милиона, т.е. една икономия от около 17 милиона лева.
Трансферите и субсидиите от държавния бюджет, при планиран размер 4 милиарда 169 милиона, всъщност, е във фактически размер от 4 милиарда 411 милиона лева. Става дума за нетният размер на трансферите и субсидиите, които Бюджетът на ДОО е получавал от държавния бюджет и съответно е предоставил, разбира се, сумата е много по-малка, малко повече от 5 милиона, по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за фонд "Условия на труд", които по-късно ще коментирам.
Но, като цяло, това е породило нуждата от това, централния бюджет, държавният бюджет, да направи един допълнителен не планиран трансфер за 2011 г., чийто размер е от 241 милиона лева.
Този слайд илюстрира структурата на приходите на консолидирания бюджет на ДОО за 2011 г. Както се вижда, делът на трансферите от Републиканския бюджет и осигурителните вноски от работодател са с равностойно участие, от около 39 %; на следващо място приходите на бюджета за ДОО за 2011 г. се формират, основно, от лични вноски от работниците и служителите; по-малък е делът на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица; приходите от професионални пенсионни фондове са в по-висок размер от обичайният, поради действието на параграф 4 "а", както е добре известно, през месец март от професионалните пенсионни фондове беше извършено едно прехвърляне на средства на сума, малко над сто милиона лева и съответно, един незначителен дял от приходите, главници по ревизионните актове за начет, които са в приход на ДОО.
На този слайд е представена структурата на разходите на Бюджета за 2011 г. Най-голям относителен дял в разходите традиционно имат разходите за пенсии, около 87 %; на следващо място са социалните помощи и обезщетения и съответно, програмите, дейностите и службите по социално осигуряване и подпомагане и заетост са с 0.8 %.
На този слайд са дадени основните параметри на пенсиите за 2011 г., в сравнение с предходната 2010 г. Минималните размери на социалната, на пенсията за осигурителен стаж и възраст, са добре познати. Средната пенсия на един пенсионер, включително и добавките, е 266.63 стотинки. Което е номинален ръст, спрямо 2010 г., от 1.2 %, но коригирано с темпа на инфлацията имаме реално намаляване на размера на пенсията, на нейната покупателна способност. Както вече коментирахме, максималният размер на пенсиите остана, таванът се запази на 700 лв., а средният осигурителен доход през 2011 г., на база на който се изчисляват ново отпуснатите пенсии е 594.15 стотинки, бележи ръст с номинално 4.2 %.
На лице е, всъщност, увеличаване на общия брой на пенсионерите, спрямо 2010 година. В края на 2011 г. общият брой на пенсионери е 2 милиона 198 хиляди 857, като основната част от тях са пенсионери с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст, по член 68-ми. Броят на изплащаните пенсии е по-висок, по-голям, поради това, че лицата могат да получават повече от една пенсия.
По отношение на новоотпуснатите пенсии през 2011 година, техният брой е по-малък, в сравнение с 2010 г., когато, наистина, имаше бум на нови пенсионери. Конкретно, общият брой на отпуснатите пенсии е 108 255 през 2011 г., като отново имаме намаление в броя на отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст по член 68-ми и по член 69-ти, но едно нарастване, спрямо 2010 година, на пенсиите за инвалидност, както поради общо заболяване, така и социалните пенсии за инвалидност, които нарастват с 6.5 %.
По отношение структурата на разходите за пенсии, съответно, бих искал да уточня, че тази структура, е по различни източници на финансиране, на тези разходи, дори за сметка на, съответно, осигурителни вноски и трансферите, или пък се финансира от Републиканския бюджет, чрез трансферите към фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", всъщност, общият разход за пенсии през 2011 г., без пощенските такси и данък "Добавена стойност" върху тях е 7 милиарда и 91 милиона лева, който е с 0.8 на сто повече от планираният разход, който в абсолютно изражение е превишение около 60 милиона лева, повече разходи за пенсии от планираните. Основният фактор, който, всъщност, обяснява, или основната причина, която обяснява този преразход, са по-високият размер на т.нар "вдовишки добавки" от първи септември от 20 на 26.5 на сто. Налице е и едно нарастване на разходите за пенсии спрямо предходната година, което е в относителен размер на 1.6 на сто.
Пенсиите за сметка на ДОО, всъщност, вземат дял от 95 % от общите разходи; пенсиите, за сметка на Републиканския бюджет са около 4 % и пенсиите, по международните спогодби, които изплаща нашата страна, са 0.7 %, в абсолютен размер това е около 54 милиона лева.
Този слайд илюстрира динамиката в средния размер на пенсиите и средния осигурителен доход през последните години от 2005 до 2012 година. Всъщност, тази съпоставка дава възможност да се представи динамиката в коефициента на заместване на дохода, както брутният коефициент на заместване, т.е. пенсията спрямо брутния доход и нетният коефициент, пенсията спрямо нетният доход на лицето, преди пенсиониране, по начинът, по който ние в Националния осигурителен институт го изчисляваме и следим адекватността на пенсиите, всъщност през 2011 г., съответно, брутният коефициент на заместване е 44.9%, а нетният коефициент - т.е. спрямо нетния доход на лицето, получаван преди пенсиониране - 57.2 %...
Всъщност, след като се наблюдаваше една тенденция на нарастване на ..., като цяло,... на дела на разходите за пенсии и брутния вътрешен продукт, т.е. изпреварващ ръст спрямо ръста на брутния вътрешен продукт, през 2011 г. имаме вече едно намаление относително, и абсолютно нарастване на разходите за пенсии, всъщност, имаме относително намаление спрямо брутния вътрешен продукт и делът на разходите за пенсии в брутния вътрешен продукт за 2011 г. е 9.4 %.
Другите основни разходи, всъщност, от бюджета на Държавното обществено осигуряване, както е известно, това са разходите за краткосрочни обезщетения и парични помощи. Общият планиран разход за краткосрочните обезщетения е милиард и седемдесет милиона приблизително, отчетът е за милиард и 18 милиона лева, което показва около 52 милиона икономия на разходи за краткосрочни обезщетения спрямо планираните, като по отделните рискове, всъщност, при обезщетенията за общо заболяване, са изплатени 256 милиона, закръглявам в милиони, като е реализирана икономия спрямо плана от около 30 милиона, или 10.5 на сто, при, съответно, обезщетените за трудова злополука и професионални заболявания - също имаме една икономия от милион триста и осемдесет и четири хиляди, или 18.5 % в относително изражение.
По отношение на обезщетенията за майчинство, в двете им разновидности, имаме разнопосочни отклонения. По отношение на паричното обезщетение за бременност и раждане, всъщност, се отчитат около 300 милиона лева разходи, който е превишение на плана с 2 милиона 364 хиляди, докато по отношение на обезщетението за отглеждане на малко дете, до две години, всъщност, е налице една икономия, спрямо планираните 14 милиона 262 хиляди лева, реално са изплатени 11 милиона 200 хиляди лева.
По отношение паричните обезщетения за безработица, при планирани, всъщност, сумата в момента я нямам, но фактическият разход е от 320 милиона, 328 милиона ми подсказват, е планираният разход, т.е. налице е и тука една икономия, спрямо планираните, от 8 милиона 277 хиляди лева. Аз в началото, посочих, всъщност, сумарно всички тези разходи за краткосрочни обезщетения, каква е съпоставката между плана и съответно Отчета.
По отношение конкретно на паричните помощи, които се предоставят на осигурените лица за профилактика и рехабилитация през 2011 г., изразходваните средства са 15 милиона 163 хиляди лева, което е 98.7 на сто, спрямо планираният им размер, като дейността се е осъществявала от 12 юридически лица, в които, съответно, има 42 заведения за профилактика и рехабилитация. Общо тази услуга са ползвали 39 081 лица през 2011 г., налице е един ръст спрямо предходната година, като, основно, на лицата, всъщност, проведена е профилактика за заболяване на опорно-двигателния апарат, на периферната и на централната нервна система.
По отношение на структурата на разходите за краткосрочните обезщетения през 2011 г., с най-висок дял, са паричните обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете; на второ място по тежест са паричните обезщетения за безработица; следват паричните обезщетения за общо заболяване и не трудови злополуки и съответно, един много по-малък дял имат останалите плащания от краткосрочните плащания по бюджета.
По отношение на разходите за службите по социално осигуряване през 2011 г. Всъщност, това са част от разходите, по това перо за служби и социално осигуряване, като, на практика, това е бюджетът на Националния осигурителен институт, по отчет разходите са в размер 66 милиона лева, който представлява 0.8 на сто от общите разходи на ДОО, като спрямо планираният размер, реализирана е икономия от 16 милиона 514 хиляди лева, т.е. около 20 на сто, като основните причини и източници на тези икономии са, всъщност, икономия в разходите за издръжка, нереализирани капиталови разходи, от 6 милиона 440 хиляди, което, определено, затруднява дейността, защото тези средства не са оползотворени за предвидените цели, както и икономия от заплати и други възнаграждения, в размер на 2 милиона и 288 хиляди лева.
По отношение на получените трансфери от централния бюджет, за социалните плащания, това, което, всъщност, е през фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", на практика Републиканският или централният бюджет е трансферирал сумата от 279 милиона и 400 хиляди за пенсии, несвързани с трудова дейност, което е малко повече, спрямо Отчета за 2010 година.
По отношение на различните добавки, които се плащат с трансфери от централния бюджет, общо взето, нивата са приблизително на същото положение, както през 2010 година. Единствено при добавките към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, е налице един по-малък разход, спрямо отчетеният през 2010 година.
По отношение на предоставените трансфери от бюджета на Държавното обществено осигуряване, те са в две направления: към Агенцията за хората с увреждания, 2 милиона 172 хиляди лева, като те са предназначени за закупуване на ортопедични средства на осигурените лица и към фонд "Условия на труд" - 3 милиона и 700 хиляди, за мероприятия, свързани с превенция на трудовите злополуки и професионалните болести. По препоръка на нашия Надзорен съвет беше изискана информация за използването на тези трансфери, която е отразена в доклада към Отчета за бюджета.
И това, е всъщност, последният слайд, който показва какво е изпълнението на Бюджета по отделните фондове на Държавното обществено осигуряване. Всъщност, най-големият планиран дефицит е във фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване - милиард 165 милиона лева, всъщност, по отчет недостигът е един милиард 421 милиона.
По отношение на фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", всъщност, по план имаме един малък недостиг, по отчет е малко превишение, малък излишък; по отношение на фонд "Трудова злополука" е планирано и се отчита излишък, а по отношение на другите два фонда - "Общо заболяване и Майчинство" и фонд "Безработица", всъщност, имаме, както планиран, така и по Отчет дефицит, или недостиг, като всъщност, този общ недостиг по отделните фондове на ДОО се балансира чрез излишъка в Бюджета на Националния осигурителен институт, като съответно, за това балансиране, са били предвидени по план милиард 327 милиона и 800 хиляди лева, а реално, фактически сумата е милиард 562 милиона и 100 хиляди лева.
Благодаря ви за вниманието. Отново ще изразя готовността ни да отговорим на всички въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря господин Петков...
...Виждам господин Емил Димитров... Вие за бюджета на Държавното обществено осигуряване ли сте? /шеговито/
ЕМИЛ ДИМИТРОВ:
Извинявайте, че ви прекъсвам работата, /носи букет/ поздравления за рождения ден на празнуващата колежка... още веднъж извинения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, още веднъж, господин Петков, за изчерпателния Отчет за изпълнението на консолидирания Бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2011 година.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Имате думата за въпроси и коментари...
Не виждам желаещи.
Тогава, аз ще започна с въпросите, господин Петков.
Първият ми въпрос е, как така, при средно осигурителен доход, който се увеличава от 609 лева на 619 лева, закръглявам и при увеличаване на осигурените лица от 2 милиона 815 хиляди на 2 милиона 883 хиляди, приходите от осигурителни вноски са с 240 милиона лева по-малко!?
Вторият ми въпрос е, което е може би едно от най-смущаващите неща, е голямото несъответствие между преизпълнението на приходите от вноски от работодател трета категория, и изпълнението ни е с плюс 158 милиона лева, и в същото време, приходите от лични вноски, има неизпълнение от приблизително 418 милиона лева! Според мен, това въобще не е логично! Още повече, че основата е една и съща. И някой би трябвало, някой да отговори, може би работодателите са виновни, кой е виновен, че не внася вноските, но, има огромно несъответствие. Обикновено, ако, при единия се увеличават приходите, нормално е и личните вноски да се увеличават.
Третият ми въпрос е, относно осигурителните вноски за кадровите военнослужещи първа категория труд. Има минус 21 милиона лева! При положение, че за 2011 г. няма никакви съкращения, нито пък има намаление на заплатите. Т.е., имаме 10 % неизпълнение на приходите.
Това са ми засега трите въпроса, благодаря Ви.
БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви.
Аз ще започна отговорите, по въпросите, които поставихте, господин председател, като, разбира се, госпожа Ганчева, която е Главен актюер на Института, ще ме допълни в конкретиката...
Въпросите, които поставяте, са резонни и те бяха поставени и при обсъждането на Отчета за изпълнението на Бюджета на ДОО и в Надзорния съвет. Тук, даже, ще подчертая, че решението на Надзорния съвет, при приемането на Отчета за бюджета беше да се изясни този въпрос, с институцията, която събира осигурителните вноски - Националната агенция по приходите. И всъщност, ние отправихме и запитване след това към колегите от НАП, така или иначе сме отразили отговора, но той не даваше конкретният отговор на това разминаване.
Всъщност, данните, които Вие цитирате, са обобщени в таблица две от Доклада, като тя, основно, е на база на данни, които са постъпили от Националната агенция за приходите. Наистина, тези данни са на база на касовото изпълнение на бюджета на ДОО. И както се изразяват колегите, актюери, са анализирани данни, т.е., ние получаваме от Националната агенция за приходите една обща сума. Тъй като, предполагам, е известно на уважаемите народни представители, че отдавна, от няколко години, нямаме код за вид плащане по отделните източници и отделните..., т.е. лицата, които са за личните вноски и личната част от осигурителната вноска и работодателската част, както я наричаме. Така че, тази информация ние не я получаваме, получаваме една сборна, агрегирана сума от..., над която, всъщност, на практика, колегите анализират и дават тези резултати.
Да, наистина, смущаващо е, но ние не можем да променим това, което се получава като фактология, като отчет от Агенцията, която събира приходите. По-нататък, в Отчета, всъщност, е дадена информацията за средния осигурителния доход, на база подадените декларации в регистър "осигурени лица", регистърът за осигурените лица, който, всъщност е осигурителният..., средният осигурителен доход, който е планиран при разработката на Отчета на Бюджета и при който имаме, всъщност, не достигнат, т.е. неизпълнен размер. Това е на база на данни от регистъра за осигурените лица, по дадени декларации от осигурените лица в НАП, като този размер е, всъщност, 594 или 597, ако не греша конкретната сума.
Така че, тъй като въпросите, които формулирахте, са свързани в тази посока, те, отново казвам, стоят и пред нас, но ние не можем да дадем нещо различно от това, което получаваме. Планирането е на база нормативи, но отчетът е този, който ние получаваме от Националната агенция за приходите. Така че, аз бих предложил, в детайли, ако желае това и госпожа Ганчева, да допълни моя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожо Ганчева, имате думата.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Добър ден на всички.
Аз няма какво толкова много да добавя. Господин Петков даде изчерпателен отговор, какво точно се случва с разпределението на приходите. Ние, действително, планираме приходите от осигурителни вноски, на база на норматив. Ето, например, вноската за фонд "Пенсии", всички знаем, че е 17.8 за тези, които са родени преди 1960 година, и е 12.8 за другите, както ние в кавички казваме младите осигурени лица. И на тази база, на норматива на осигурителна вноска, ние планираме и приходите от осигурителни вноски, а съответно и разпределението на приходите от осигурителни вноски. Това, което ние ви показваме в Отчета, са данните, които ние сме получили от Националната агенция за приходите. Просто, ние, фактически, даваме една регистрация на тази информация.
Така че, нямам... Ние написахме писмо до тях, искахме обяснение, те ни дадоха методиката, по която се прави това разпределение, всичко беше "о кей" с методиката... Вероятно, нали, или има неправилно разпределение, или действително по този начин са постъпили приходите от осигурителни вноски, разпределени между работодател и осигурено лице. Това мога да кажа за приходите, да речем, от реалния сектор на икономиката.
А за приходите, които сме получили за военнослужещи, по принцип, когато правим плана, това се съгласува с Министерството на финансите. Вероятно, просто, те са предвидили по-висока сума за осигурителни вноски или по-високи заплати, не мога точно да кажа, а това са средствата, които сме получили. Те са централно разпределени и директно ги получаваме от Министерството на финансите. Така че, по отношение на приходите ние сме в една позиция..., такава..., че, нямаме водещо, нямаме водеща позиция.
Това мога да кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Ганчева.
Заповядайте.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Уважаеми господин председател!
Господин Петков!
Госпожо Караиванова!
Госпожо Ганчева!
Госпожо Гонева!
Вие сте гостите, нали, други няма, а би трябвало да има и представители на Националната агенция по приходите, на работодателите също ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Поканихме ги, но не са тук...
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
...да, хубаво е, поканили сте ги, защото точно тези хора дължат тези отговори на въпросите, които задавате Вие, но аз искам да допълня част от въпросите, които зададохте, защото вие казвате, че осигурените са увеличени на 2 милиона 883 хиляди. Моят въпрос е, каква част от тези осигурени, от тези заети, всъщност, са на четири часа, на четиричасова работна заетост, във връзка с антикризисните мерки?
През годината, 2011 г., са увеличени осигурителните вноски с 1.8 %. Увеличени са минималните осигурителни прагове с 5.6 процента, което означава, че приходите, при увеличения брой заети, трябва да са по-високи. А те, на практика, намаляват - от осигурителни вноски, ако добре съм направил сметките - между 235 и 240 милиона по-малко, от осигурителни вноски събрани пари.
Понеже бюджетът на Държавното обществено осигуряване е основният финансов план на Държавното обществено осигуряване, той реализира определен тип политика, наложена предварително. Сега, твърдите в доклада, че има нова правилна рамка за усъвършенстване на пенсионния модел, нали, отпада точковата система, отлага се изплащането на пенсиите от професионалните пенсионни фондове до 2014 г., има и други нови политики, които целят на практика финансова стабилност на системата и адекватност на получаваните пенсии. Аз твърдя, от този Отчет, че няма нито финансова стабилност, нито адекватност на пенсиите. И ще се опитам да се аргументирам.
Освен намалените осигурителни вноски, което е необяснимо, при увеличение на максимални осигурителни прагове, при увеличение броят на заетите, за мен има някакъв проблем. Къде е този проблем? Аз нямам отговор...
Второ, предвиденият дефицит, субсидията от централния бюджет, по плана за бюджета за 2011 г. на ДОО, е един милиард 390 милиона. А това, което отчитате сега е един милиард 631 милиона, което означава, че допълнителният дефицит, извън планираният, е с 241 милиона повече! И затова твърдя, че няма финансова стабилност, а точно обратното.
На следващо място. Твърдя, че няма адекватност на получаваните пенсии, защото при коефициент на заместване на дохода 49 % спрямо брутния осигурителен доход и 57.2 % спрямо нетния осигурителен доход, няма как да говорим за адекватност на получаваните пенсии.
И последно. Три процента от Брутния вътрешен продукт - при 9.9 % през миналата година, през 2010 г., всъщност, сега е 9.4 % за 2011 година. Сега, с голямо внимание през годините следя поведението на самоосигуряващите се и новата политика, която, изпуснах да я кажа, беше във връзка с диференцирания доход на самоосигуряващите се лица между 420 и 550 лева. В тази връзка ми се ще да отбележим тук, в рамките на Комисията, защото Бюджетната комисия, ще ги погледне цифрите, ще каже - това са числата, това е положението и приключваме въпроса; докато ние сме хората, които трябва да анализираме, да анализираме защо се случват тези неща. Самоосигуряващите се лица за всички социално осигурени рискове, по информация на Националната агенция по приходите, казвате, план за 2011 г. - 115 хиляди, а 108 хиляди отчет. Само за пенсии осигурени с 20 хиляди по-малко. Самоосигуряващите се земеделски производители, тези, които трябваше да се осигуряват на 240 лева. При план 21 хиляди, вижте колко са осигурени - 12 хиляди! А само за пенсия - от 28 на 19 хиляди. При план 28, 19... Знаете колко са земеделските производители, регистрирани - някъде между 90 и 100 хиляди, няма да мога да кажа точната цифра, но това са регистрираните земеделски производители. Къде се осигуряват останалите, нищо че господин Димитров е член на Земеделската комисия, трябваше да го попитаме и него, защо не се осигуряват и те? Не знам дали той е човекът, който трябва да даде отговорът, но този проблем не е от сега, не е от последните три години. Независимо от положените усилия, за съжаление, не можем да ги накараме тези хора да се осигуряват. Това е един огромен проблем, защото, след това, всички получават минимална пенсия - и нали знаете кой плаща, разликата между реалната пенсия, която заслужават, и това, което получават.
И последно. Има много въпроси, но ще се огранича с това. Уважаеми колеги, за първи път от 2000-та година, сега през 2011 г. реалното нарастване на пенсията на един пенсионер не е нарастване, а намаление с 2.1 %! За първи път от началото на реформата през две хилядната година! Това са въпроси, които ни карат, трябва да ни накарат да се замислим, защото, в крайна сметка, в тази Комисия, ние сме хората, които сме отговорни за това, което се случва и не се случва в осигурителната система.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, доктор Адемов.
Господин Петков, заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви.
Господин председател!
По отношение на зададените въпроси от доктор Адемов, аз подчертах, в презентацията казах, че, наистина, се отчита един непланиран допълнителен дефицит, в консолидирания бюджет на ДОО, който е от порядъка на около 240 милиона лева. Аз мисля, че на всички в тази зала, беше известно още от първата половина на миналата година, че се очакваше един дефицит, той, всъщност, първоначално се оценяваше на около 300 милиона лева, но в крайна сметка, фактически данни показват, че тоя допълнителен дефицит е около 240 милиона лева. Не искам да припомням, всъщност, коментарите, които вървяха по отношение на това, на какво се дължи този дефицит. Става дума за неизпълнение на плана за приходите, основно, от осигурителни вноски, като обясненията, всъщност, са различни - от неправилно планиране на приходите, съответно, до различни други, като, всъщност, в край сметка, мисля, че освен съпоставката план-отчет, която правим при всяко едно, при всеки един отчет за изпълнението на бюджета, би трябвало да правим съпоставка и с отчета за предходната година, за 2010 година. Тук, тъй като нямам пред себе си конкретни данни, може би госпожа Ганчева ще каже какво нарастване на приходите има спрямо 2010 година, което се дължи на ... и е ... пряк ефект от нарастването на размера на осигурителната вноска, за която споменах, че е една от политиките в приходната част през 2011 година.
Така че, предлагам, наистина, може би с конкретни данни госпожа Ганчева да ви запознае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Ганчева, заповядайте.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Да, благодаря...
През 2010 година приходите от осигурителни вноски бяха 3 милиарда 333 милиона лева, а ние сега имаме 3 милиарда и 800 милиона, което, разликата - около 270 милиона, точно толкова,... 370 милиона, точно толкова ние бяхме разчели, че ще бъдат парите, които допълнително ще получим от увеличението с 1.8 на осигурителната вноска за фонд "Пенсии". Да, горе-долу толкова са парите, но вероятно, ефектът е малко по-нисък, защото и минималните осигурителни доходи са оказали влияние, нали, към по-високите, нали, приходи, в сравнение с 2010-та година.
Аз искам, нещо като забележка да вмъкна, че ние сме правили бюджета като план, има го и в Доклада, виждате, при един брутен вътрешен продукт. А разликата е почти два милиарда. Сега, аз си направих труда да сметна, разглеждайки по елементи брутния вътрешен продукт, по елементи на крайното използване, доходите, съответно индивидуалните доходи, и оттам излиза, че, ако върху тези доходи, които фактически, не са получени, или били са предвидени, пък ние не сме ги..., нали имаме по-ниско развитие на икономиката, се получават 234 милиона приходи, които ние не сме успели да получим. Нали, това е приблизителна сметка. Която, в общи линии, не мога да кажа, че се равнява на това като приходи от осигурителни вноски, но това е едно основно обяснение защо ние не сме действително получили тези приходи от осигурителни вноски. Може да е имало и малко по-оптимистичен план за приходите, но, в общи линии, през всичките тези години, когато ги има фондовете, никога приходите и отчетът, планът и отчетът не са били равнозначни. Винаги има около 2-3 до пет процента... Например, мога да ви кажа, че през 2008 г. ние имахме около 350 милиона по-високи приходи, знаете, че тогава имаше ръст на икономиката. 2009 г. - с 500 милиона по-ниски бяха, през 2010 г. - с още 200 милиона по-ниски, а сега - с 200 милиона също бяха по-ниски... Това мога, нали, да отговоря... На въпроса за диференцирания осигурителен доход за самоосигурените лица ние имаме почти с 50 000 самоосигурени лица по-ниско по всичките категории - по-нисък брой. Като ги съберем, самоосигурени, които са само за пенсия, за всички рискове и земеделските производители, оттам идват и по-ниските приходи от осигурителни вноски. Диференцираният доход си оказва влияние, защото разглеждайки подоходно разпределение има около 10 000 самоосигурени лица, които се осигуряват на 550 лева. Така че, просто, хората, които се осигуряват, точно са си спазили изискванията за диференцирания, на диференцирания осигурителен доход. Просто, има хора, които са излезли от пазара на труда, самоосигурени лица. Поне това е моето обяснение.
Благодаря за вниманието...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Наистина, имаме сериозно безпокойство, защото, ако разходната част винаги се доближава до планираната, която НОИ изготвя, а приходната и за 2010 г. беше също така, доста се отдалечава от планираната! Явно е, че НАП и Министерство на финансите са повече отговорни за приходната част. Но в крайна сметка вие сте изпълнителната власт, ние сме законодателната власт. Не може да се прехвърля топката между НАП и НОИ кой за какво отговаря и защо някой не си е свършил работата! Не може, наистина, такива фрапиращи разлики да имаме главно в разходната..., точно така, в приходната част! По някакъв начин, може би, трябва да се подобри комуникацията, или трябва да има тотална реформа, и да се знае, кой отговаря и за приходите, и за разходите, ако трябва една институция да бъде!
Доктор Адемов, заповядайте.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Извинявам се, че повторно вземам думата, но ще си позволя да формулирам още един въпрос и имам едно предложение, господин председател, ако позволите...Тези, които ги давате като осигурени, са от регистъра на осигурените, нали така. Това са осигурени, за целия период за цяла година, или всеки един, който се е появил в регистъра, влиза в тази цифра? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е, колко от тези осигурени, аз преди малко го зададох, са на четири часа? Ако имате да кажем, такава информация, защото може и да я нямате в момента...
И господин председател, предложението ми е, аз не съм убеден че, Националният осигурителен институт носи някаква вина за това разминаване. Защото, те прогнозират и планират бюджетите на база на макроикономически показатели и на база на информация, която идва от Министерството на финансите, в хода на бюджетната процедура, и от Националната агенция за приходите. Вие знаете, че шефът на Националната агенция за приходите е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, така че, ако има някакви бележки, по предложените...
Това е друг въпрос, госпожо Гонева, и аз затова сега ще предложа на председателя, нека да го поканим него, и министъра на финансите, или който и да е от Министерството на финансите, да отговори на тези въпроси, защото те са съвършено коректни и няма нито политика в тях, нито каквото и да е. Има само добронамерена идея, да видим защо не вървят приходите и ако можем, да вземем някакви за следващата година. Например, тези пари, които са за фонд "Условия на труд" вече да ги няма в този бюджет, защото има оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", която дава възможности на работодателите да финансират условията на труд от тази програма. Това е един много дребен щрих, в бюджета на Националния осигурителен институт, но така или иначе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Но това, не означава, че трябва да отложим днешното приемане на Отчета, нали... Но, наистина, за мен това е едно добро предложение, което изцяло го приемам, ... наистина да ги поканим...
Но освен приходната част, аз също така не мога да приема, и в разходната част, вече известните икономии, които прави Националния осигурителен институт. Те са за сметка намаляване на социалната защита на хората. И още в зала, ние категорично, всъщност, се противопоставихме. И не приемаме за това да се увеличават сроковете, върху които се изчисляват краткосрочните обезщетения.
Виждам, че така, вие тук не се похвалихте толкова много с тях, но така или иначе, не е нормално, не е нормално, особено по време на криза, нали, това да бъде извеждано, като едва ли не голямо постижение, защото в крайна сметка страдат майките, безработните, болните хора с увреждания, и те получават, наистина, по-ниски обезщетения.
Ще се върна за пенсиите. Прав е доктор Адемов. От 2000-та година, имаме реално намаляване на покупателната способност на пенсионерите. За следващата година нямам някакви големи очаквания, че ще се вдигнат пенсиите. Но Вие, господин Петков, относно коефициента на заместване, така, лекичко, казахте- да, той тази година намалява, но само за една година брутният коефициент на заместване е спаднал, както Вие казахте колко е в момента, но той е спаднал от 46.2 % на 44.9 %, а нетният коефициент - от 58.4 % на 57.2 %. Това за мен е голям спад. И, наистина, трябва да се предприемат някакви мерки, за подобряване живота на хората. Не казвам сега, че Вие, нали...Няма какво да кажете. Вие не може да вземете конкретни мерки. Може да имате и добро желание, но си зависи от министъра на финансите, и от правителството. Но това е доста смущаващо, и е една доста негативна тенденция...
Други народни представители?
Не виждам.
Първо, госпожо Гонева, заповядайте... После и на Вас ще Ви дам думата...
АСЯ ГОНЕВА:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков!
Колеги!
Взимам думата като член на Надзорния съвет на НОИ, но и като представител на работниците и служителите. Бих искала да напомня на уважаемата Комисия, надявам се, че част от членовете поне, тук си спомнят едно мое изказване по повод Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 година, когато аз се опитах да привлека Вашето внимание върху едно изключително сериозно безпокойство на Конфедерацията, за това, че всяка година, параметрите в приходната част на Бюджета, параграфите, намаляват, редичките... И тук имаше едно много бодро обяснение от един представител на Националната агенция по приходите, който каза буквално следното на вас-народните представители и на тия, дето имаме претенции: Ами, такива са изискванията на Закона за бюджета, ние всякакви справки, и всякакви анализи, каквито са необходими, ще ви ги направим!..
Много държа тази Комисия да знае, че за жалост, тогава, когато се гледат приходи, приемането на Бюджета и Отчетът, отсъства членът на Надзорния съвет на НОИ, който по закон! участва като ръководител на Националната агенция по приходите! Аз не искам да кажа, че той няма друга работа. Но за мен това е тенденция, това е практика! И за мен това е неглижиране на тази отговорност, която е там! И аз апелирам, към народните представители от тази Комисия, да адресират отговорностите, съобразно закона!
Че ще сме в тази ситуация, според мен, и за моята организация беше ясно, още когато тази Агенция се създаваше. Защото, КНСБ беше единствената организация, която до последния момент се опитваше да обясни, че никъде по света няма контрибутивна система с разгърнато ветрило от всички рискове на 102-ра конвенция на МОТ, на която да се събират осигурителните вноски вън от тази институция! Ето ви го резултатът!!!
Другата причина, се нарича поредните реверанси към бизнеса. И вие ще си спомните, и вие сте подкрепяли такива инициативи и продължавате да подкрепяте, как непрекъснато бизнесът реве: а-у, колко е сложно и колко е скъпо да се попълват повече от едно платежни нареждания, да личи кой за кого, какво внася, ето ви го резултатът!!! И когато и Националната агенция по приходите не желае да се затруднява, за да анализира по информацията, която се подава, според мен достатъчно детайлно и да направи това разпределение, аз не знам как те контролират!
Ами, извинявайте, близо половин милиард лева - ти да не можеш да обясниш тази разлика! При ръст на осигурените лица, при ръст на средния осигурителен доход - и за трета категория, и за... където и да погледнем, няма да се връщам на словата, които вече бяха казани от господин Стойнев, и от доктор Адемов, извинявайте, аз на Ваше място, никак не бих била удовлетворена!!!
И аз наистина апелирам, някак си да погледнем малко по-сериозно на Закона за Бюджета на Държавното обществено осигуряване, на начините, по които колегите там /набляга на там/ се опитват да планират, затова защото тези детайли, които там се правят, тези натурални показатели, които те разработват, вие ги имате, това е един огромен труд, което сте получили във връзка с Отчета на бюджета, те имат своят смисъл. Няма как /набляга/ да правим анализи за развитието на пенсионната система! Няма как да ги даваме на тия, които управляват Сребърния фонд! Няма как да знаем кога е най-точния /набляга на точния/ момент, в който ще ни потрябват пари и колко ще ни потрябват, ако ние не можем да си управляваме текущо приходите и знаейки разходите!
И последно, което искам да кажа, господин Стойнев, е, че Вие сте и прав, и далеч не прав, като говорите за икономиите. Икономиите на разходи в Националния осигурителен институт са главно от неговата издръжка и от неговите капиталови разходи. Две години подред тук имаше шаржове по телевизията, се обясняваше какви разбойници сме там, и не знам какви интереси имаме, щото сме искали, хората, примерно в Пазарджик, да работят в една прилична сграда, и защото искаме ангажиментът на Националния осигурителен институт по отношение на архивното стопанство, където са правата на хората, на закритите фирми, да бъде такъв, какъвто трябва и да може да поеме целия обем от документи. И това нещо, си беше, смея да твърдя, политика на правителството, политика на министъра на труда, натиск /набляга/ съвместен с работодателите, върху Надзорния съвет и на управлението на Националния осигурителен институт, да не бъдат извършвани такива разходи и сега ние се прескундиме да се чудим какво да правим там, където имаме сериозни проблеми!
А хората в социалните институции трябва да работят в прилична обстановка не само заради себе си! Те приемат там хора, които имат нужда да бъдат обгрижвани и да имат условия да се появяват и да влизат и да стоят там...
И последното, което не искам да пропусна , е това, пред вас да кажа, че за пореден път, аз, благодаря на колегите от Националния осигурителен институт, за професионалния начин, по който те подготвят документите си, за подробния доклад, който беше направен тази година, тъй като въртенето на членовете на Надзорния съвет там, последните години, се оказа неимоверно, голяма част от тях не знаят къде са попаднали и с основание хората... Така че, беше направено едно сериозно усилие да се представи един доста подробен доклад...
Е, и половината ще го хвърлим в кошчето, защото сега ще ги правим държавни служители ли, не знам точно какво ще ги правим, но аз искам да им благодаря във ваше присъствие, защото това е отношение към това, което те правят, и това е, наистина, един къртовски труд.
Благодаря ви за вниманието.
Надявам се, че, така, червената лампичка, която се опитвам да светна, по отношение на това, което се случва с приходите на Националния осигурителен институт, те, всъщност, не са на Института, те са на Държавното обществено осигуряване и на хората, ще свърши работа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Аз разбирам Вашата загриженост за служителите към НОИ, че им трябват по-добри условия за труд, и това е съвсем нормално. Все пак, сме ХХІ-ви век, но също така е хубаво да бъдете загрижена и за хората, които работят в Агенцията за социално подпомагане. Eто, виждате, там има стачки, там условията, дори мога да кажа, там условията са дори още по-тежки, дори още по-тежки са там, но .... аз , Ви разбирам, съгласен съм с Вас, но за тези икономии, за които аз говоря, които, наистина, са доста смущаващи за мен, като човек от левицата, наистина, по никакъв начин, не мога да подкрепя този Отчет...
Вие искате думата... Заповядайте. Три минути, в рамките на три минути, моля Ви...
о.з. полк. ИВАНОВ:
Благодаря, господин председател!
Аз искам да кажа няколко думи: че действително, Националният осигурителен институт се е постарал да даде една обективна оценка за изпълнението на Бюджета през миналата година.
Но, все пак, в това, което се каза, има и въпроси, които, може би, не зависят от тях, но те зависят много за повишаване пенсионните доходи на пенсионерите. Така например, ние нямаме доклада предварително, прави впечатление, че заделът за пенсии, от брутния вътрешен продукт, от 2010 г. насам непрекъснато намалява! Това, което е, е тревожно явление! Аз смятам, че те нямат основна причина те да бъдат, нали, главният фактор за тази работа, но тук ми се струва, че Министерството на финансите, позволявам си да кажа и народните представители от Комисията, би следвало да държат на този въпрос и при подработването на Бюджета за 2012-та година този коефициент да бъде, може би, някъде към 9.9 или 9.8, за да може да има някакъв ефект за получаване на по-високи доходи!
Второ, прави впечатление, че фактически, от 2009 година, това е наше мнение, няма увеличение на пенсионните доходи. Това, което е факт. И тук, може би, те не го коментират, от гледна точка на това, че те не са ангажирани политически към управляващата система и т.н., но би следвало да се отчете. И аз не искам да набивам в съзнанието на някой, но замразяването на пенсиите след 2009 г. се отразява твърде лошо на пенсионните доходи на всички пенсионери и техният жизнен стандарт е много, много намалял!
Само искам да кажа един факт. Направих една справка, само от парното отопление, за тази година и за миналата, е увеличено, в сравнение с 2009 година, някъде между 65 % и 70 %. Това са точни данни, които съм проследил в няколко семейства... и смятам, че в това отношение трябва да се вземат съответни мерки, защото през 2012 година, като четвърти бюджет вече на управляващата партия, да има малко по-добри параметри, особено в задела към вътрешния брутен продукт.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, полковник Иванов.
Народните представители? Някой друг желае ли да вземе думата? Не виждам...
Господин Петков, да се възползвам, че сте тук, преди да го подложа на гласуване. До къде стигнахте с реформата, всички социални плащания да бъдат извадени от системата на Националния осигурителен институт, говоря за социалната пенсия за инвалидност, пенсията за старост, тъй като има работна група, предполагам... Просто, да информирате народните представители, до края на тази година да очакваме ли някаква промяна...
БИСЕР ПЕТКОВ:
Аз не бих могъл, господин председател, да дам последната информация. Но това, което мога да кажа, е доколкото представители на Националния осигурителен институт са участници в работната група, която е създадена с цел, да подготви този преход, е, че всъщност, там работата е в доста напреднала фаза. В смисъл, имаше обсъждане на конкретни текстове, с които в съответните закони за интеграция на хората с увреждания и в Закона за социална помощ и всъщност, ще трябва да се реализират разпоредбите на параграф 63-ти, но последно до къде са стигнали нещата, не бих могъл да отговоря... Тъй като ние не сме водещата институция, ние сме една от страните, която тази промяна ги касае. Така че, от страна на Националния осигурителен институт, в началото на работната група беше даден един подробен доклад какви са тези плащания, в какъв размер, кои са проблемите, които ние виждаме при този преход и работната група търсеше, и смятам, че е намерила, до голяма степен решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков, за дипломатичния отговор.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 година, № 210 - 00 - 72. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 4 гласа.
И с това Отчетът е приет, благодаря.
Дневният ред е изчерпан. Закривам заседанието и благодаря на гостите. Благодаря ви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
На 13-ти юни две хиляди и дванадесета година, сряда, от 15.00 часа, в зала № 456, в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи", се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
х х х
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги и гости, моля за тишина, ако обичате...
Имаме вече необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, със следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Закон за изменение и допълнение на ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА, № 253 - 08 - 29, - общ законопроект, изготвен на основание член 71, алинея 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - за второ гласуване.
2. ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ за 2011 година, № 210 - 00 - 72, внесен от Националния осигурителен институт на 28 май 2012 година.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет и ще работим по него... Само, първо, да уведомя за присъстващите гости днес:
- г-н Бисер Петков - Управител на Националния осигурителен институт;
- г-жа Весела Караиванова-Начева - Подуправител на Националния осигурителен институт;
- г-жа Антоанета Ганчева - Главен актюер на Националния осигурителен институт
- г-жа Елена Кременлиева - Директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Ася Гонева - Изпълнителен секретар на КНСБ.
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Започваме, колеги...
По точка първа, госпожо Кременлиева, заповядайте...
Подлагам на гласуване наименованието на Закона: Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца.
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приема се.
§ 1.
Параграф първи. Няма постъпили предложения.
Някой желае ли да вземе думата? Не виждам...
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Текстовете се приемат.
§ 2.
По параграф втори няма постъпили предложения.
Някой да желае думата? Не виждам.
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Приемат се текстовете.
§ 3.
По параграф трети има предложение на народните представители Светлана Ангелова, Цветан Костов и Драгомир Стойнев. Той е чисто редакционен. Някой желае ли да вземе отношение по него? Не виждам.
Госпожо Кременлиева, приемате ли го в този вариант? Заповядайте.
ЕЛЕНА КРЕМЕНЛИЕВА:
.../Без микрофон/ ?Да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Който е "За", моля да гласува предложението на народните представители:
Сега гласуваме параграф трети с прието предложение. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против - няма.
"Въздържали се" - няма.
Текстовете се приемат.
§ 4.
Параграф четвърти. Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Цветан Костов и Драгомир Стойнев. Редакционно е предложението. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
И сега параграф четвърти, с приетото предложение, който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Предложение на народните представители Светлана Ангелова, Цветан Костов и Драгомир Стойнев за създаване на параграф 4"а".
Някой желае ли да вземе отношение? Не виждам.
Който е "За", моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Заключителна разпоредба.
Който е съгласен, моля да гласува, минаваме на подразделението:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
§ 5.
По параграф пети няма постъпили предложения. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 14 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
И с това Законът е приет на второ гласуване.
Благодаря...
Благодаря, госпожо Кременлиева... Ако искате, може да останете, да чуете Бюджета на Държавното обществено осигуряване... /реагира на отговора й/... Вече сте запозната...
И преминаваме към
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Преминаваме към точка втора: Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011-та година... Моля ви се, тишина... Колеги, към точка втора...
Виждам гостите от Националния осигурителен институт, добре дошли...Господин Петков, имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми гости!
Имам удоволствието да представя Отчета за изпълнението на Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. Този Отчет е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на проведено заседание на 9 май т.г. И е депозиран в Народното събрание, както каза господин Стойнев, и в Сметната палата.
Всъщност, в Отчета, с който вие разполагате в пълния му вид, и в презентацията, която ще ви представя, са доста числа, по отношение на планираните постъпления и разходи, съответно отчетените. В презентацията аз ще се постарая да се концентрирам върху по-важните аспекти, като заедно с моите колеги, сме готови да отговорим на всички въпроси.
По отношение на политиките, реализирани с консолидирания бюджет на ДОО през 2011 г. в областта на приходите, както е известно, от началото на 2011 г., размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" нарасна с 1.8 процентни пункта, при сегашните 17.8 пункта за лицата, родени преди 31 декември 1959 г., респективно 12.8 пункта за лицата, които са родени след 1-ви януари 1960 година, за които 5 % постъпват в съответния универсален пенсионен фонд.
Бяха договорени и по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни квалификационни групи професии, ръстът, спрямо 2010 г. е с 5.6 на сто. Въведени са, диференцирани минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия доход за 2009 г., в съответните размери, по скалата, която е дадена в Закона за Бюджета на ДОО за 2011-та година, същевременно е запазен минималния осигурителен доход на регистрираните земеделски производители, тютюневите производители на 240 лева, както и участието на държавата в осигуряването за фонд "Пенсии", чрез трансфер от 12 на сто върху сбор от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година.
Запазени са и размерите на осигурителните вноски за останалите фондове на ДОО, като по отношение на фонд "Гарантирани вземания" на работници и служители за 2011 г. не се прилага съответната разпоредба от Закона, като максималният размер на гарантираните вземания остава в размер на... 1000 лева.
По отношение на политиките в частта Разходи на Бюджета на Държавното обществено осигуряване, всъщност, през 2011 г., имаме пряко действие на няколко промени в законовата рамка. По-конкретно, влияние за 2011 г. оказа върху разходите за пенсии, отпадането на точковата система, както на възможността за разсроченото закупуване на осигурителен стаж, т.е. плащане чрез удръжки от пенсията, която се отпуска. И третата мярка, която оказва влияние върху разходната част на Бюджета е удължаването на периода на изплащане на пенсиите за ранно пенсиониране за първа и втора категория труд, от фонд "Пенсии" на ДОО до 2014 година и след това преминаване към професионалните пенсионни фондове.
Максималният размер на получаваната една или повече пенсии се запази в размер на 700 лева.
От първи септември беше увеличена добавката по член 84-ти от пенсията на починал съпруг, от 20 на 26.5 на сто.
Както е известно, осъвременяването на размерите на пенсиите по член 100 не беше извършено.
Запазиха се и нормативите за обезщетение при временна нетрудоспособност и майчинство, както и режимът на изплащане на паричните обезщетения от Държавното обществено осигуряване, който беше въведен като антикризисна мярка и продължи действието си и през 2011 година.
Запази се и начинът на изчисляване на обезщетението за безработица, като 60 на сто от осигурителният доход на лицето, при минимален дневен размер от 7лева и 20 стотинки. Същевременно, се удължиха осигурителните периоди, референтните периоди, от които се изчисляват краткосрочните обезщетения за всички краткосрочни рискове.
Пряко влияние върху приходната част на Бюджета на ДОО оказва изпълнението на макропоказателите на Държавния бюджет. Конкретно за 2011 г., при планиран ръст на брутния вътрешен продукт, се отчита от 3.6 процента, се отчита ръст от 1.7 десети процента; средногодишната хармонизирана инфлация по план е 3.7, отчетът е 3.4; минималната работна заплата, до началото на месец септември остана в планирания размер от 240 лева, а от първи септември, както е известно, нарасна на 270 лева. По отношение на равнището на безработица, при план от 8.8 % отчете 9.5 %.
Ще видим, всъщност, как по-късно, тези, това изпълнение на плана за макроикономическите показатели се е отразило върху приходната, основно върху приходната част на Бюджета на ДОО. На този слайд, всъщност, е даден един обща поглед върху, съответно, консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване, а презентацията ще завършим и с преглед и по отделни фондове. По отношение на планираните приходи, /в синьо, най-долу - показва на таблицата/ е, всъщност, планираният размер на приходите, който е 4 милиарда 67 милиона лева, по отчет са 3 милиарда 838 милиона и 100 хиляди лева, т.е. налице е едно неизпълнение на плана за приходите, който е в относителен размер 5.6 %. Като същевременно, по отношение на разходите, имаме приблизително, една и съща сума, която е планирана, в размер на 8 милиарда 233 милиона и отчет, съответно, 8 милиарда 216 милиона, т.е. една икономия от около 17 милиона лева.
Трансферите и субсидиите от държавния бюджет, при планиран размер 4 милиарда 169 милиона, всъщност, е във фактически размер от 4 милиарда 411 милиона лева. Става дума за нетният размер на трансферите и субсидиите, които Бюджетът на ДОО е получавал от държавния бюджет и съответно е предоставил, разбира се, сумата е много по-малка, малко повече от 5 милиона, по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за фонд "Условия на труд", които по-късно ще коментирам.
Но, като цяло, това е породило нуждата от това, централния бюджет, държавният бюджет, да направи един допълнителен не планиран трансфер за 2011 г., чийто размер е от 241 милиона лева.
Този слайд илюстрира структурата на приходите на консолидирания бюджет на ДОО за 2011 г. Както се вижда, делът на трансферите от Републиканския бюджет и осигурителните вноски от работодател са с равностойно участие, от около 39 %; на следващо място приходите на бюджета за ДОО за 2011 г. се формират, основно, от лични вноски от работниците и служителите; по-малък е делът на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица; приходите от професионални пенсионни фондове са в по-висок размер от обичайният, поради действието на параграф 4 "а", както е добре известно, през месец март от професионалните пенсионни фондове беше извършено едно прехвърляне на средства на сума, малко над сто милиона лева и съответно, един незначителен дял от приходите, главници по ревизионните актове за начет, които са в приход на ДОО.
На този слайд е представена структурата на разходите на Бюджета за 2011 г. Най-голям относителен дял в разходите традиционно имат разходите за пенсии, около 87 %; на следващо място са социалните помощи и обезщетения и съответно, програмите, дейностите и службите по социално осигуряване и подпомагане и заетост са с 0.8 %.
На този слайд са дадени основните параметри на пенсиите за 2011 г., в сравнение с предходната 2010 г. Минималните размери на социалната, на пенсията за осигурителен стаж и възраст, са добре познати. Средната пенсия на един пенсионер, включително и добавките, е 266.63 стотинки. Което е номинален ръст, спрямо 2010 г., от 1.2 %, но коригирано с темпа на инфлацията имаме реално намаляване на размера на пенсията, на нейната покупателна способност. Както вече коментирахме, максималният размер на пенсиите остана, таванът се запази на 700 лв., а средният осигурителен доход през 2011 г., на база на който се изчисляват ново отпуснатите пенсии е 594.15 стотинки, бележи ръст с номинално 4.2 %.
На лице е, всъщност, увеличаване на общия брой на пенсионерите, спрямо 2010 година. В края на 2011 г. общият брой на пенсионери е 2 милиона 198 хиляди 857, като основната част от тях са пенсионери с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст, по член 68-ми. Броят на изплащаните пенсии е по-висок, по-голям, поради това, че лицата могат да получават повече от една пенсия.
По отношение на новоотпуснатите пенсии през 2011 година, техният брой е по-малък, в сравнение с 2010 г., когато, наистина, имаше бум на нови пенсионери. Конкретно, общият брой на отпуснатите пенсии е 108 255 през 2011 г., като отново имаме намаление в броя на отпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст по член 68-ми и по член 69-ти, но едно нарастване, спрямо 2010 година, на пенсиите за инвалидност, както поради общо заболяване, така и социалните пенсии за инвалидност, които нарастват с 6.5 %.
По отношение структурата на разходите за пенсии, съответно, бих искал да уточня, че тази структура, е по различни източници на финансиране, на тези разходи, дори за сметка на, съответно, осигурителни вноски и трансферите, или пък се финансира от Републиканския бюджет, чрез трансферите към фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", всъщност, общият разход за пенсии през 2011 г., без пощенските такси и данък "Добавена стойност" върху тях е 7 милиарда и 91 милиона лева, който е с 0.8 на сто повече от планираният разход, който в абсолютно изражение е превишение около 60 милиона лева, повече разходи за пенсии от планираните. Основният фактор, който, всъщност, обяснява, или основната причина, която обяснява този преразход, са по-високият размер на т.нар "вдовишки добавки" от първи септември от 20 на 26.5 на сто. Налице е и едно нарастване на разходите за пенсии спрямо предходната година, което е в относителен размер на 1.6 на сто.
Пенсиите за сметка на ДОО, всъщност, вземат дял от 95 % от общите разходи; пенсиите, за сметка на Републиканския бюджет са около 4 % и пенсиите, по международните спогодби, които изплаща нашата страна, са 0.7 %, в абсолютен размер това е около 54 милиона лева.
Този слайд илюстрира динамиката в средния размер на пенсиите и средния осигурителен доход през последните години от 2005 до 2012 година. Всъщност, тази съпоставка дава възможност да се представи динамиката в коефициента на заместване на дохода, както брутният коефициент на заместване, т.е. пенсията спрямо брутния доход и нетният коефициент, пенсията спрямо нетният доход на лицето, преди пенсиониране, по начинът, по който ние в Националния осигурителен институт го изчисляваме и следим адекватността на пенсиите, всъщност през 2011 г., съответно, брутният коефициент на заместване е 44.9%, а нетният коефициент - т.е. спрямо нетния доход на лицето, получаван преди пенсиониране - 57.2 %...
Всъщност, след като се наблюдаваше една тенденция на нарастване на ..., като цяло,... на дела на разходите за пенсии и брутния вътрешен продукт, т.е. изпреварващ ръст спрямо ръста на брутния вътрешен продукт, през 2011 г. имаме вече едно намаление относително, и абсолютно нарастване на разходите за пенсии, всъщност, имаме относително намаление спрямо брутния вътрешен продукт и делът на разходите за пенсии в брутния вътрешен продукт за 2011 г. е 9.4 %.
Другите основни разходи, всъщност, от бюджета на Държавното обществено осигуряване, както е известно, това са разходите за краткосрочни обезщетения и парични помощи. Общият планиран разход за краткосрочните обезщетения е милиард и седемдесет милиона приблизително, отчетът е за милиард и 18 милиона лева, което показва около 52 милиона икономия на разходи за краткосрочни обезщетения спрямо планираните, като по отделните рискове, всъщност, при обезщетенията за общо заболяване, са изплатени 256 милиона, закръглявам в милиони, като е реализирана икономия спрямо плана от около 30 милиона, или 10.5 на сто, при, съответно, обезщетените за трудова злополука и професионални заболявания - също имаме една икономия от милион триста и осемдесет и четири хиляди, или 18.5 % в относително изражение.
По отношение на обезщетенията за майчинство, в двете им разновидности, имаме разнопосочни отклонения. По отношение на паричното обезщетение за бременност и раждане, всъщност, се отчитат около 300 милиона лева разходи, който е превишение на плана с 2 милиона 364 хиляди, докато по отношение на обезщетението за отглеждане на малко дете, до две години, всъщност, е налице една икономия, спрямо планираните 14 милиона 262 хиляди лева, реално са изплатени 11 милиона 200 хиляди лева.
По отношение паричните обезщетения за безработица, при планирани, всъщност, сумата в момента я нямам, но фактическият разход е от 320 милиона, 328 милиона ми подсказват, е планираният разход, т.е. налице е и тука една икономия, спрямо планираните, от 8 милиона 277 хиляди лева. Аз в началото, посочих, всъщност, сумарно всички тези разходи за краткосрочни обезщетения, каква е съпоставката между плана и съответно Отчета.
По отношение конкретно на паричните помощи, които се предоставят на осигурените лица за профилактика и рехабилитация през 2011 г., изразходваните средства са 15 милиона 163 хиляди лева, което е 98.7 на сто, спрямо планираният им размер, като дейността се е осъществявала от 12 юридически лица, в които, съответно, има 42 заведения за профилактика и рехабилитация. Общо тази услуга са ползвали 39 081 лица през 2011 г., налице е един ръст спрямо предходната година, като, основно, на лицата, всъщност, проведена е профилактика за заболяване на опорно-двигателния апарат, на периферната и на централната нервна система.
По отношение на структурата на разходите за краткосрочните обезщетения през 2011 г., с най-висок дял, са паричните обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете; на второ място по тежест са паричните обезщетения за безработица; следват паричните обезщетения за общо заболяване и не трудови злополуки и съответно, един много по-малък дял имат останалите плащания от краткосрочните плащания по бюджета.
По отношение на разходите за службите по социално осигуряване през 2011 г. Всъщност, това са част от разходите, по това перо за служби и социално осигуряване, като, на практика, това е бюджетът на Националния осигурителен институт, по отчет разходите са в размер 66 милиона лева, който представлява 0.8 на сто от общите разходи на ДОО, като спрямо планираният размер, реализирана е икономия от 16 милиона 514 хиляди лева, т.е. около 20 на сто, като основните причини и източници на тези икономии са, всъщност, икономия в разходите за издръжка, нереализирани капиталови разходи, от 6 милиона 440 хиляди, което, определено, затруднява дейността, защото тези средства не са оползотворени за предвидените цели, както и икономия от заплати и други възнаграждения, в размер на 2 милиона и 288 хиляди лева.
По отношение на получените трансфери от централния бюджет, за социалните плащания, това, което, всъщност, е през фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", на практика Републиканският или централният бюджет е трансферирал сумата от 279 милиона и 400 хиляди за пенсии, несвързани с трудова дейност, което е малко повече, спрямо Отчета за 2010 година.
По отношение на различните добавки, които се плащат с трансфери от централния бюджет, общо взето, нивата са приблизително на същото положение, както през 2010 година. Единствено при добавките към пенсиите на участниците и пострадалите от войните, е налице един по-малък разход, спрямо отчетеният през 2010 година.
По отношение на предоставените трансфери от бюджета на Държавното обществено осигуряване, те са в две направления: към Агенцията за хората с увреждания, 2 милиона 172 хиляди лева, като те са предназначени за закупуване на ортопедични средства на осигурените лица и към фонд "Условия на труд" - 3 милиона и 700 хиляди, за мероприятия, свързани с превенция на трудовите злополуки и професионалните болести. По препоръка на нашия Надзорен съвет беше изискана информация за използването на тези трансфери, която е отразена в доклада към Отчета за бюджета.
И това, е всъщност, последният слайд, който показва какво е изпълнението на Бюджета по отделните фондове на Държавното обществено осигуряване. Всъщност, най-големият планиран дефицит е във фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване - милиард 165 милиона лева, всъщност, по отчет недостигът е един милиард 421 милиона.
По отношение на фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност", всъщност, по план имаме един малък недостиг, по отчет е малко превишение, малък излишък; по отношение на фонд "Трудова злополука" е планирано и се отчита излишък, а по отношение на другите два фонда - "Общо заболяване и Майчинство" и фонд "Безработица", всъщност, имаме, както планиран, така и по Отчет дефицит, или недостиг, като всъщност, този общ недостиг по отделните фондове на ДОО се балансира чрез излишъка в Бюджета на Националния осигурителен институт, като съответно, за това балансиране, са били предвидени по план милиард 327 милиона и 800 хиляди лева, а реално, фактически сумата е милиард 562 милиона и 100 хиляди лева.
Благодаря ви за вниманието. Отново ще изразя готовността ни да отговорим на всички въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря господин Петков...
...Виждам господин Емил Димитров... Вие за бюджета на Държавното обществено осигуряване ли сте? /шеговито/
ЕМИЛ ДИМИТРОВ:
Извинявайте, че ви прекъсвам работата, /носи букет/ поздравления за рождения ден на празнуващата колежка... още веднъж извинения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, още веднъж, господин Петков, за изчерпателния Отчет за изпълнението на консолидирания Бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2011 година.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Имате думата за въпроси и коментари...
Не виждам желаещи.
Тогава, аз ще започна с въпросите, господин Петков.
Първият ми въпрос е, как така, при средно осигурителен доход, който се увеличава от 609 лева на 619 лева, закръглявам и при увеличаване на осигурените лица от 2 милиона 815 хиляди на 2 милиона 883 хиляди, приходите от осигурителни вноски са с 240 милиона лева по-малко!?
Вторият ми въпрос е, което е може би едно от най-смущаващите неща, е голямото несъответствие между преизпълнението на приходите от вноски от работодател трета категория, и изпълнението ни е с плюс 158 милиона лева, и в същото време, приходите от лични вноски, има неизпълнение от приблизително 418 милиона лева! Според мен, това въобще не е логично! Още повече, че основата е една и съща. И някой би трябвало, някой да отговори, може би работодателите са виновни, кой е виновен, че не внася вноските, но, има огромно несъответствие. Обикновено, ако, при единия се увеличават приходите, нормално е и личните вноски да се увеличават.
Третият ми въпрос е, относно осигурителните вноски за кадровите военнослужещи първа категория труд. Има минус 21 милиона лева! При положение, че за 2011 г. няма никакви съкращения, нито пък има намаление на заплатите. Т.е., имаме 10 % неизпълнение на приходите.
Това са ми засега трите въпроса, благодаря Ви.
БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви.
Аз ще започна отговорите, по въпросите, които поставихте, господин председател, като, разбира се, госпожа Ганчева, която е Главен актюер на Института, ще ме допълни в конкретиката...
Въпросите, които поставяте, са резонни и те бяха поставени и при обсъждането на Отчета за изпълнението на Бюджета на ДОО и в Надзорния съвет. Тук, даже, ще подчертая, че решението на Надзорния съвет, при приемането на Отчета за бюджета беше да се изясни този въпрос, с институцията, която събира осигурителните вноски - Националната агенция по приходите. И всъщност, ние отправихме и запитване след това към колегите от НАП, така или иначе сме отразили отговора, но той не даваше конкретният отговор на това разминаване.
Всъщност, данните, които Вие цитирате, са обобщени в таблица две от Доклада, като тя, основно, е на база на данни, които са постъпили от Националната агенция за приходите. Наистина, тези данни са на база на касовото изпълнение на бюджета на ДОО. И както се изразяват колегите, актюери, са анализирани данни, т.е., ние получаваме от Националната агенция за приходите една обща сума. Тъй като, предполагам, е известно на уважаемите народни представители, че отдавна, от няколко години, нямаме код за вид плащане по отделните източници и отделните..., т.е. лицата, които са за личните вноски и личната част от осигурителната вноска и работодателската част, както я наричаме. Така че, тази информация ние не я получаваме, получаваме една сборна, агрегирана сума от..., над която, всъщност, на практика, колегите анализират и дават тези резултати.
Да, наистина, смущаващо е, но ние не можем да променим това, което се получава като фактология, като отчет от Агенцията, която събира приходите. По-нататък, в Отчета, всъщност, е дадена информацията за средния осигурителния доход, на база подадените декларации в регистър "осигурени лица", регистърът за осигурените лица, който, всъщност е осигурителният..., средният осигурителен доход, който е планиран при разработката на Отчета на Бюджета и при който имаме, всъщност, не достигнат, т.е. неизпълнен размер. Това е на база на данни от регистъра за осигурените лица, по дадени декларации от осигурените лица в НАП, като този размер е, всъщност, 594 или 597, ако не греша конкретната сума.
Така че, тъй като въпросите, които формулирахте, са свързани в тази посока, те, отново казвам, стоят и пред нас, но ние не можем да дадем нещо различно от това, което получаваме. Планирането е на база нормативи, но отчетът е този, който ние получаваме от Националната агенция за приходите. Така че, аз бих предложил, в детайли, ако желае това и госпожа Ганчева, да допълни моя отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Госпожо Ганчева, имате думата.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Добър ден на всички.
Аз няма какво толкова много да добавя. Господин Петков даде изчерпателен отговор, какво точно се случва с разпределението на приходите. Ние, действително, планираме приходите от осигурителни вноски, на база на норматив. Ето, например, вноската за фонд "Пенсии", всички знаем, че е 17.8 за тези, които са родени преди 1960 година, и е 12.8 за другите, както ние в кавички казваме младите осигурени лица. И на тази база, на норматива на осигурителна вноска, ние планираме и приходите от осигурителни вноски, а съответно и разпределението на приходите от осигурителни вноски. Това, което ние ви показваме в Отчета, са данните, които ние сме получили от Националната агенция за приходите. Просто, ние, фактически, даваме една регистрация на тази информация.
Така че, нямам... Ние написахме писмо до тях, искахме обяснение, те ни дадоха методиката, по която се прави това разпределение, всичко беше "о кей" с методиката... Вероятно, нали, или има неправилно разпределение, или действително по този начин са постъпили приходите от осигурителни вноски, разпределени между работодател и осигурено лице. Това мога да кажа за приходите, да речем, от реалния сектор на икономиката.
А за приходите, които сме получили за военнослужещи, по принцип, когато правим плана, това се съгласува с Министерството на финансите. Вероятно, просто, те са предвидили по-висока сума за осигурителни вноски или по-високи заплати, не мога точно да кажа, а това са средствата, които сме получили. Те са централно разпределени и директно ги получаваме от Министерството на финансите. Така че, по отношение на приходите ние сме в една позиция..., такава..., че, нямаме водещо, нямаме водеща позиция.
Това мога да кажа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Ганчева.
Заповядайте.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Уважаеми господин председател!
Господин Петков!
Госпожо Караиванова!
Госпожо Ганчева!
Госпожо Гонева!
Вие сте гостите, нали, други няма, а би трябвало да има и представители на Националната агенция по приходите, на работодателите също ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Поканихме ги, но не са тук...
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
...да, хубаво е, поканили сте ги, защото точно тези хора дължат тези отговори на въпросите, които задавате Вие, но аз искам да допълня част от въпросите, които зададохте, защото вие казвате, че осигурените са увеличени на 2 милиона 883 хиляди. Моят въпрос е, каква част от тези осигурени, от тези заети, всъщност, са на четири часа, на четиричасова работна заетост, във връзка с антикризисните мерки?
През годината, 2011 г., са увеличени осигурителните вноски с 1.8 %. Увеличени са минималните осигурителни прагове с 5.6 процента, което означава, че приходите, при увеличения брой заети, трябва да са по-високи. А те, на практика, намаляват - от осигурителни вноски, ако добре съм направил сметките - между 235 и 240 милиона по-малко, от осигурителни вноски събрани пари.
Понеже бюджетът на Държавното обществено осигуряване е основният финансов план на Държавното обществено осигуряване, той реализира определен тип политика, наложена предварително. Сега, твърдите в доклада, че има нова правилна рамка за усъвършенстване на пенсионния модел, нали, отпада точковата система, отлага се изплащането на пенсиите от професионалните пенсионни фондове до 2014 г., има и други нови политики, които целят на практика финансова стабилност на системата и адекватност на получаваните пенсии. Аз твърдя, от този Отчет, че няма нито финансова стабилност, нито адекватност на пенсиите. И ще се опитам да се аргументирам.
Освен намалените осигурителни вноски, което е необяснимо, при увеличение на максимални осигурителни прагове, при увеличение броят на заетите, за мен има някакъв проблем. Къде е този проблем? Аз нямам отговор...
Второ, предвиденият дефицит, субсидията от централния бюджет, по плана за бюджета за 2011 г. на ДОО, е един милиард 390 милиона. А това, което отчитате сега е един милиард 631 милиона, което означава, че допълнителният дефицит, извън планираният, е с 241 милиона повече! И затова твърдя, че няма финансова стабилност, а точно обратното.
На следващо място. Твърдя, че няма адекватност на получаваните пенсии, защото при коефициент на заместване на дохода 49 % спрямо брутния осигурителен доход и 57.2 % спрямо нетния осигурителен доход, няма как да говорим за адекватност на получаваните пенсии.
И последно. Три процента от Брутния вътрешен продукт - при 9.9 % през миналата година, през 2010 г., всъщност, сега е 9.4 % за 2011 година. Сега, с голямо внимание през годините следя поведението на самоосигуряващите се и новата политика, която, изпуснах да я кажа, беше във връзка с диференцирания доход на самоосигуряващите се лица между 420 и 550 лева. В тази връзка ми се ще да отбележим тук, в рамките на Комисията, защото Бюджетната комисия, ще ги погледне цифрите, ще каже - това са числата, това е положението и приключваме въпроса; докато ние сме хората, които трябва да анализираме, да анализираме защо се случват тези неща. Самоосигуряващите се лица за всички социално осигурени рискове, по информация на Националната агенция по приходите, казвате, план за 2011 г. - 115 хиляди, а 108 хиляди отчет. Само за пенсии осигурени с 20 хиляди по-малко. Самоосигуряващите се земеделски производители, тези, които трябваше да се осигуряват на 240 лева. При план 21 хиляди, вижте колко са осигурени - 12 хиляди! А само за пенсия - от 28 на 19 хиляди. При план 28, 19... Знаете колко са земеделските производители, регистрирани - някъде между 90 и 100 хиляди, няма да мога да кажа точната цифра, но това са регистрираните земеделски производители. Къде се осигуряват останалите, нищо че господин Димитров е член на Земеделската комисия, трябваше да го попитаме и него, защо не се осигуряват и те? Не знам дали той е човекът, който трябва да даде отговорът, но този проблем не е от сега, не е от последните три години. Независимо от положените усилия, за съжаление, не можем да ги накараме тези хора да се осигуряват. Това е един огромен проблем, защото, след това, всички получават минимална пенсия - и нали знаете кой плаща, разликата между реалната пенсия, която заслужават, и това, което получават.
И последно. Има много въпроси, но ще се огранича с това. Уважаеми колеги, за първи път от 2000-та година, сега през 2011 г. реалното нарастване на пенсията на един пенсионер не е нарастване, а намаление с 2.1 %! За първи път от началото на реформата през две хилядната година! Това са въпроси, които ни карат, трябва да ни накарат да се замислим, защото, в крайна сметка, в тази Комисия, ние сме хората, които сме отговорни за това, което се случва и не се случва в осигурителната система.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, доктор Адемов.
Господин Петков, заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви.
Господин председател!
По отношение на зададените въпроси от доктор Адемов, аз подчертах, в презентацията казах, че, наистина, се отчита един непланиран допълнителен дефицит, в консолидирания бюджет на ДОО, който е от порядъка на около 240 милиона лева. Аз мисля, че на всички в тази зала, беше известно още от първата половина на миналата година, че се очакваше един дефицит, той, всъщност, първоначално се оценяваше на около 300 милиона лева, но в крайна сметка, фактически данни показват, че тоя допълнителен дефицит е около 240 милиона лева. Не искам да припомням, всъщност, коментарите, които вървяха по отношение на това, на какво се дължи този дефицит. Става дума за неизпълнение на плана за приходите, основно, от осигурителни вноски, като обясненията, всъщност, са различни - от неправилно планиране на приходите, съответно, до различни други, като, всъщност, в край сметка, мисля, че освен съпоставката план-отчет, която правим при всяко едно, при всеки един отчет за изпълнението на бюджета, би трябвало да правим съпоставка и с отчета за предходната година, за 2010 година. Тук, тъй като нямам пред себе си конкретни данни, може би госпожа Ганчева ще каже какво нарастване на приходите има спрямо 2010 година, което се дължи на ... и е ... пряк ефект от нарастването на размера на осигурителната вноска, за която споменах, че е една от политиките в приходната част през 2011 година.
Така че, предлагам, наистина, може би с конкретни данни госпожа Ганчева да ви запознае...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Ганчева, заповядайте.
АНТОАНЕТА ГАНЧЕВА:
Да, благодаря...
През 2010 година приходите от осигурителни вноски бяха 3 милиарда 333 милиона лева, а ние сега имаме 3 милиарда и 800 милиона, което, разликата - около 270 милиона, точно толкова,... 370 милиона, точно толкова ние бяхме разчели, че ще бъдат парите, които допълнително ще получим от увеличението с 1.8 на осигурителната вноска за фонд "Пенсии". Да, горе-долу толкова са парите, но вероятно, ефектът е малко по-нисък, защото и минималните осигурителни доходи са оказали влияние, нали, към по-високите, нали, приходи, в сравнение с 2010-та година.
Аз искам, нещо като забележка да вмъкна, че ние сме правили бюджета като план, има го и в Доклада, виждате, при един брутен вътрешен продукт. А разликата е почти два милиарда. Сега, аз си направих труда да сметна, разглеждайки по елементи брутния вътрешен продукт, по елементи на крайното използване, доходите, съответно индивидуалните доходи, и оттам излиза, че, ако върху тези доходи, които фактически, не са получени, или били са предвидени, пък ние не сме ги..., нали имаме по-ниско развитие на икономиката, се получават 234 милиона приходи, които ние не сме успели да получим. Нали, това е приблизителна сметка. Която, в общи линии, не мога да кажа, че се равнява на това като приходи от осигурителни вноски, но това е едно основно обяснение защо ние не сме действително получили тези приходи от осигурителни вноски. Може да е имало и малко по-оптимистичен план за приходите, но, в общи линии, през всичките тези години, когато ги има фондовете, никога приходите и отчетът, планът и отчетът не са били равнозначни. Винаги има около 2-3 до пет процента... Например, мога да ви кажа, че през 2008 г. ние имахме около 350 милиона по-високи приходи, знаете, че тогава имаше ръст на икономиката. 2009 г. - с 500 милиона по-ниски бяха, през 2010 г. - с още 200 милиона по-ниски, а сега - с 200 милиона също бяха по-ниски... Това мога, нали, да отговоря... На въпроса за диференцирания осигурителен доход за самоосигурените лица ние имаме почти с 50 000 самоосигурени лица по-ниско по всичките категории - по-нисък брой. Като ги съберем, самоосигурени, които са само за пенсия, за всички рискове и земеделските производители, оттам идват и по-ниските приходи от осигурителни вноски. Диференцираният доход си оказва влияние, защото разглеждайки подоходно разпределение има около 10 000 самоосигурени лица, които се осигуряват на 550 лева. Така че, просто, хората, които се осигуряват, точно са си спазили изискванията за диференцирания, на диференцирания осигурителен доход. Просто, има хора, които са излезли от пазара на труда, самоосигурени лица. Поне това е моето обяснение.
Благодаря за вниманието...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Наистина, имаме сериозно безпокойство, защото, ако разходната част винаги се доближава до планираната, която НОИ изготвя, а приходната и за 2010 г. беше също така, доста се отдалечава от планираната! Явно е, че НАП и Министерство на финансите са повече отговорни за приходната част. Но в крайна сметка вие сте изпълнителната власт, ние сме законодателната власт. Не може да се прехвърля топката между НАП и НОИ кой за какво отговаря и защо някой не си е свършил работата! Не може, наистина, такива фрапиращи разлики да имаме главно в разходната..., точно така, в приходната част! По някакъв начин, може би, трябва да се подобри комуникацията, или трябва да има тотална реформа, и да се знае, кой отговаря и за приходите, и за разходите, ако трябва една институция да бъде!
Доктор Адемов, заповядайте.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Извинявам се, че повторно вземам думата, но ще си позволя да формулирам още един въпрос и имам едно предложение, господин председател, ако позволите...Тези, които ги давате като осигурени, са от регистъра на осигурените, нали така. Това са осигурени, за целия период за цяла година, или всеки един, който се е появил в регистъра, влиза в тази цифра? Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е, колко от тези осигурени, аз преди малко го зададох, са на четири часа? Ако имате да кажем, такава информация, защото може и да я нямате в момента...
И господин председател, предложението ми е, аз не съм убеден че, Националният осигурителен институт носи някаква вина за това разминаване. Защото, те прогнозират и планират бюджетите на база на макроикономически показатели и на база на информация, която идва от Министерството на финансите, в хода на бюджетната процедура, и от Националната агенция за приходите. Вие знаете, че шефът на Националната агенция за приходите е член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, така че, ако има някакви бележки, по предложените...
Това е друг въпрос, госпожо Гонева, и аз затова сега ще предложа на председателя, нека да го поканим него, и министъра на финансите, или който и да е от Министерството на финансите, да отговори на тези въпроси, защото те са съвършено коректни и няма нито политика в тях, нито каквото и да е. Има само добронамерена идея, да видим защо не вървят приходите и ако можем, да вземем някакви за следващата година. Например, тези пари, които са за фонд "Условия на труд" вече да ги няма в този бюджет, защото има оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", която дава възможности на работодателите да финансират условията на труд от тази програма. Това е един много дребен щрих, в бюджета на Националния осигурителен институт, но така или иначе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Но това, не означава, че трябва да отложим днешното приемане на Отчета, нали... Но, наистина, за мен това е едно добро предложение, което изцяло го приемам, ... наистина да ги поканим...
Но освен приходната част, аз също така не мога да приема, и в разходната част, вече известните икономии, които прави Националния осигурителен институт. Те са за сметка намаляване на социалната защита на хората. И още в зала, ние категорично, всъщност, се противопоставихме. И не приемаме за това да се увеличават сроковете, върху които се изчисляват краткосрочните обезщетения.
Виждам, че така, вие тук не се похвалихте толкова много с тях, но така или иначе, не е нормално, не е нормално, особено по време на криза, нали, това да бъде извеждано, като едва ли не голямо постижение, защото в крайна сметка страдат майките, безработните, болните хора с увреждания, и те получават, наистина, по-ниски обезщетения.
Ще се върна за пенсиите. Прав е доктор Адемов. От 2000-та година, имаме реално намаляване на покупателната способност на пенсионерите. За следващата година нямам някакви големи очаквания, че ще се вдигнат пенсиите. Но Вие, господин Петков, относно коефициента на заместване, така, лекичко, казахте- да, той тази година намалява, но само за една година брутният коефициент на заместване е спаднал, както Вие казахте колко е в момента, но той е спаднал от 46.2 % на 44.9 %, а нетният коефициент - от 58.4 % на 57.2 %. Това за мен е голям спад. И, наистина, трябва да се предприемат някакви мерки, за подобряване живота на хората. Не казвам сега, че Вие, нали...Няма какво да кажете. Вие не може да вземете конкретни мерки. Може да имате и добро желание, но си зависи от министъра на финансите, и от правителството. Но това е доста смущаващо, и е една доста негативна тенденция...
Други народни представители?
Не виждам.
Първо, госпожо Гонева, заповядайте... После и на Вас ще Ви дам думата...
АСЯ ГОНЕВА:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Петков!
Колеги!
Взимам думата като член на Надзорния съвет на НОИ, но и като представител на работниците и служителите. Бих искала да напомня на уважаемата Комисия, надявам се, че част от членовете поне, тук си спомнят едно мое изказване по повод Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 година, когато аз се опитах да привлека Вашето внимание върху едно изключително сериозно безпокойство на Конфедерацията, за това, че всяка година, параметрите в приходната част на Бюджета, параграфите, намаляват, редичките... И тук имаше едно много бодро обяснение от един представител на Националната агенция по приходите, който каза буквално следното на вас-народните представители и на тия, дето имаме претенции: Ами, такива са изискванията на Закона за бюджета, ние всякакви справки, и всякакви анализи, каквито са необходими, ще ви ги направим!..
Много държа тази Комисия да знае, че за жалост, тогава, когато се гледат приходи, приемането на Бюджета и Отчетът, отсъства членът на Надзорния съвет на НОИ, който по закон! участва като ръководител на Националната агенция по приходите! Аз не искам да кажа, че той няма друга работа. Но за мен това е тенденция, това е практика! И за мен това е неглижиране на тази отговорност, която е там! И аз апелирам, към народните представители от тази Комисия, да адресират отговорностите, съобразно закона!
Че ще сме в тази ситуация, според мен, и за моята организация беше ясно, още когато тази Агенция се създаваше. Защото, КНСБ беше единствената организация, която до последния момент се опитваше да обясни, че никъде по света няма контрибутивна система с разгърнато ветрило от всички рискове на 102-ра конвенция на МОТ, на която да се събират осигурителните вноски вън от тази институция! Ето ви го резултатът!!!
Другата причина, се нарича поредните реверанси към бизнеса. И вие ще си спомните, и вие сте подкрепяли такива инициативи и продължавате да подкрепяте, как непрекъснато бизнесът реве: а-у, колко е сложно и колко е скъпо да се попълват повече от едно платежни нареждания, да личи кой за кого, какво внася, ето ви го резултатът!!! И когато и Националната агенция по приходите не желае да се затруднява, за да анализира по информацията, която се подава, според мен достатъчно детайлно и да направи това разпределение, аз не знам как те контролират!
Ами, извинявайте, близо половин милиард лева - ти да не можеш да обясниш тази разлика! При ръст на осигурените лица, при ръст на средния осигурителен доход - и за трета категория, и за... където и да погледнем, няма да се връщам на словата, които вече бяха казани от господин Стойнев, и от доктор Адемов, извинявайте, аз на Ваше място, никак не бих била удовлетворена!!!
И аз наистина апелирам, някак си да погледнем малко по-сериозно на Закона за Бюджета на Държавното обществено осигуряване, на начините, по които колегите там /набляга на там/ се опитват да планират, затова защото тези детайли, които там се правят, тези натурални показатели, които те разработват, вие ги имате, това е един огромен труд, което сте получили във връзка с Отчета на бюджета, те имат своят смисъл. Няма как /набляга/ да правим анализи за развитието на пенсионната система! Няма как да ги даваме на тия, които управляват Сребърния фонд! Няма как да знаем кога е най-точния /набляга на точния/ момент, в който ще ни потрябват пари и колко ще ни потрябват, ако ние не можем да си управляваме текущо приходите и знаейки разходите!
И последно, което искам да кажа, господин Стойнев, е, че Вие сте и прав, и далеч не прав, като говорите за икономиите. Икономиите на разходи в Националния осигурителен институт са главно от неговата издръжка и от неговите капиталови разходи. Две години подред тук имаше шаржове по телевизията, се обясняваше какви разбойници сме там, и не знам какви интереси имаме, щото сме искали, хората, примерно в Пазарджик, да работят в една прилична сграда, и защото искаме ангажиментът на Националния осигурителен институт по отношение на архивното стопанство, където са правата на хората, на закритите фирми, да бъде такъв, какъвто трябва и да може да поеме целия обем от документи. И това нещо, си беше, смея да твърдя, политика на правителството, политика на министъра на труда, натиск /набляга/ съвместен с работодателите, върху Надзорния съвет и на управлението на Националния осигурителен институт, да не бъдат извършвани такива разходи и сега ние се прескундиме да се чудим какво да правим там, където имаме сериозни проблеми!
А хората в социалните институции трябва да работят в прилична обстановка не само заради себе си! Те приемат там хора, които имат нужда да бъдат обгрижвани и да имат условия да се появяват и да влизат и да стоят там...
И последното, което не искам да пропусна , е това, пред вас да кажа, че за пореден път, аз, благодаря на колегите от Националния осигурителен институт, за професионалния начин, по който те подготвят документите си, за подробния доклад, който беше направен тази година, тъй като въртенето на членовете на Надзорния съвет там, последните години, се оказа неимоверно, голяма част от тях не знаят къде са попаднали и с основание хората... Така че, беше направено едно сериозно усилие да се представи един доста подробен доклад...
Е, и половината ще го хвърлим в кошчето, защото сега ще ги правим държавни служители ли, не знам точно какво ще ги правим, но аз искам да им благодаря във ваше присъствие, защото това е отношение към това, което те правят, и това е, наистина, един къртовски труд.
Благодаря ви за вниманието.
Надявам се, че, така, червената лампичка, която се опитвам да светна, по отношение на това, което се случва с приходите на Националния осигурителен институт, те, всъщност, не са на Института, те са на Държавното обществено осигуряване и на хората, ще свърши работа.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Гонева.
Аз разбирам Вашата загриженост за служителите към НОИ, че им трябват по-добри условия за труд, и това е съвсем нормално. Все пак, сме ХХІ-ви век, но също така е хубаво да бъдете загрижена и за хората, които работят в Агенцията за социално подпомагане. Eто, виждате, там има стачки, там условията, дори мога да кажа, там условията са дори още по-тежки, дори още по-тежки са там, но .... аз , Ви разбирам, съгласен съм с Вас, но за тези икономии, за които аз говоря, които, наистина, са доста смущаващи за мен, като човек от левицата, наистина, по никакъв начин, не мога да подкрепя този Отчет...
Вие искате думата... Заповядайте. Три минути, в рамките на три минути, моля Ви...
о.з. полк. ИВАНОВ:
Благодаря, господин председател!
Аз искам да кажа няколко думи: че действително, Националният осигурителен институт се е постарал да даде една обективна оценка за изпълнението на Бюджета през миналата година.
Но, все пак, в това, което се каза, има и въпроси, които, може би, не зависят от тях, но те зависят много за повишаване пенсионните доходи на пенсионерите. Така например, ние нямаме доклада предварително, прави впечатление, че заделът за пенсии, от брутния вътрешен продукт, от 2010 г. насам непрекъснато намалява! Това, което е, е тревожно явление! Аз смятам, че те нямат основна причина те да бъдат, нали, главният фактор за тази работа, но тук ми се струва, че Министерството на финансите, позволявам си да кажа и народните представители от Комисията, би следвало да държат на този въпрос и при подработването на Бюджета за 2012-та година този коефициент да бъде, може би, някъде към 9.9 или 9.8, за да може да има някакъв ефект за получаване на по-високи доходи!
Второ, прави впечатление, че фактически, от 2009 година, това е наше мнение, няма увеличение на пенсионните доходи. Това, което е факт. И тук, може би, те не го коментират, от гледна точка на това, че те не са ангажирани политически към управляващата система и т.н., но би следвало да се отчете. И аз не искам да набивам в съзнанието на някой, но замразяването на пенсиите след 2009 г. се отразява твърде лошо на пенсионните доходи на всички пенсионери и техният жизнен стандарт е много, много намалял!
Само искам да кажа един факт. Направих една справка, само от парното отопление, за тази година и за миналата, е увеличено, в сравнение с 2009 година, някъде между 65 % и 70 %. Това са точни данни, които съм проследил в няколко семейства... и смятам, че в това отношение трябва да се вземат съответни мерки, защото през 2012 година, като четвърти бюджет вече на управляващата партия, да има малко по-добри параметри, особено в задела към вътрешния брутен продукт.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, полковник Иванов.
Народните представители? Някой друг желае ли да вземе думата? Не виждам...
Господин Петков, да се възползвам, че сте тук, преди да го подложа на гласуване. До къде стигнахте с реформата, всички социални плащания да бъдат извадени от системата на Националния осигурителен институт, говоря за социалната пенсия за инвалидност, пенсията за старост, тъй като има работна група, предполагам... Просто, да информирате народните представители, до края на тази година да очакваме ли някаква промяна...
БИСЕР ПЕТКОВ:
Аз не бих могъл, господин председател, да дам последната информация. Но това, което мога да кажа, е доколкото представители на Националния осигурителен институт са участници в работната група, която е създадена с цел, да подготви този преход, е, че всъщност, там работата е в доста напреднала фаза. В смисъл, имаше обсъждане на конкретни текстове, с които в съответните закони за интеграция на хората с увреждания и в Закона за социална помощ и всъщност, ще трябва да се реализират разпоредбите на параграф 63-ти, но последно до къде са стигнали нещата, не бих могъл да отговоря... Тъй като ние не сме водещата институция, ние сме една от страните, която тази промяна ги касае. Така че, от страна на Националния осигурителен институт, в началото на работната група беше даден един подробен доклад какви са тези плащания, в какъв размер, кои са проблемите, които ние виждаме при този преход и работната група търсеше, и смятам, че е намерила, до голяма степен решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков, за дипломатичния отговор.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 година, № 210 - 00 - 72. Който е "за", моля да гласува:
"За" - 10 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 4 гласа.
И с това Отчетът е приет, благодаря.
Дневният ред е изчерпан. Закривам заседанието и благодаря на гостите. Благодаря ви...
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
