П Р О Т О К О Л

---

На 27-ия ден на месец юни две хиляди и дванадесета година, сряда, от 15.00 часа, в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи", се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

х х х

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми колеги и гости, имаме вече необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, със следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на 05.ІV.2012 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, № 202-03-14, внесен от Министерския съвет на 19.ІV.2012 г.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ, № 202-01-31, внесен от Министерския съвет на 15.VІ.2012 г.

4. Разни.

Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Дневният ред се приема.
Участие в днешното заседание на Комисията по труда и социалната политика ще вземат:
- г-н Вежди Рашидов - добре дошъл, министър на културата; ... както и
- заместник-министърът на културата г-н Митко Тодоров; добре дошъл;
- г-н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика;
- управителят на НОИ г-н Бисер Петков /ще Ви помоля, господин Петков, да седнете на масата, ще има въпроси и към Вас, относно пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията/;
- също така има и представители на Министерство на труда и социалната политика, на Националната агенция по приходите, също така и на Комисията за защита от дискриминация и представители на неправителствените организации...
- г-н Емил Мирославов - директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика; на всички добре дошли;
- г-жа Елена Гюрова - експерт в Министерството на труда и социалната политика;
- Петя Малакова - експерт в Министерството на труда и социалната политика;
- г-н Веселин Илков - дирекция "Европейски въпроси и международно сътрудничество" в Министерството на труда и социалната политика;
- г-н Кемал Еюп -председател на Комисията за защита от дискриминация;
- г-жа Катя Кашъмова - Национална агенция за приходите;
- г-н Тодор Томов - КНСБ;
- г-н Атанас Иванов - запасен офицер.
На всички добре дошли!
Предлагам на всички дошли, ако искате, точки първа и втора, да разгледаме заедно. Разбира се ще ги гласуваме поотделно, но да ги разгледаме заедно, тъй като ще имаме изказвания в обща дискусия в една посока, може би по начина, по който се вкарват тези пенсии за особени заслуги към държавата и нацията...
Аз, господин министър (към министъра на културата), искам да Ви благодаря. Знаете, че ние от приблизително два месеца Ви каним да дойдете в Комисията по труда и социалната политика, именно да представите мотивите, които съпътстват гледането на всеки един проект за решение, относно пенсията за особени заслуги към държавата и нацията.
Моля за тишина, ако обичате (към залата)...
Казвам това, тъй като досега почти всички пенсии за особени заслуги към държавата и нацията са от сферата на културата. Може би е нормално да има и от други сфери. Защо да няма, примерно, някои инженери, химици, физици, научни работници... Вярно е, те не са толкова известни, но все пак, винаги идват от сферата на културата и все пак... да видим, какви са критериите, как така все от Вас идват тези предложения, които, разбира се, винаги се приемат единодушно... Но е хубаво да си поговорим по тази тема...
Така че, господин министър, давам Ви думата, да представите и двата законопроекта, двата проекта за решение. Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Уважаеми колеги!
Разбира се, аз искам да ви помоля да ми простите, но наистина последните месеци бяха много активни и това не значи нежелание, в никакъв случай, а имаше невъзможност, просто много пътувания се струпаха в едно късо време и за което моля да ме извините. Напротив, с най-голямо уважение бих дошъл и идвам...
Разбира се, аз се радвам, че днеска има такава точка, да ги обсъдим, защото колеги, знаете много добре, още в началото на мандата аз съм един човек, който е в сферата на културата... Вие сами казахте, че винаги в тази сфера са едни от много известните хора в България. Това са хората, които са малко по-различни хора...Вие знаете, че от общата образователна система ние сме министерство, в което имаме 24 училища, те са за по-талантливата част, по-различните, по-другите лица... и не случайно това е така. Дори някъде съм си позволявал ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
...Заповядайте, господин министър... (влиза министър Тотю Младенов)...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
...позволявал съм си, понякога дори да коментирам, това нещо, че дори и образователният министър малко понякога би ми се разсърдил, но наистина културата е една сфера, където ние даваме жалоните и онези хора, които създават основата, върху която се развива и познанието, и образованието на много деца... Ако ние не сме онази институция, която да узаконим хора като Йовков, Елин Пелин, давате си сметка, че няма каква христоматия да изучават... Разбира се, казвайки това, това е едно предисловие към онова, което искам да кажа - защо хората на културата ... Защото те са по-различните, хора, които са кумири на обществото. Хора, с които обществото обича да се снима, да взима автографи... Те са еталони. Те са пример за обществото. Няма две съмнения защо една комисия би избрала един Калоянчев, примерно, една Стоянка Мутафова или един Рангел Вълчанов, или една Валя Балканска... Вижте, аз имам списъка, няма нито един случаен човек в него, който да го коментираме защо той... Мисля, че всички единодушно бихме застанали зад всяко име, което сме предложили.
Казвате нещо правилно - защо само от Министерството на културата /са избраните и предложените/. Защото сме нещо по-различна сфера. За разлика от другите министерства, при нас не е точни науки. При нас пет по пет не е равно на двадесет и пет, то е винаги в творчеството нещо различно, е нещо друго, нещо различно... Разбира се, казвам го, не с ирония, а дори, така, като един пример, че, знаете добре, че когато дойдат дори избори, за хората, които се занимаваме с политика, ние всички искаме, търсим да се снимаме с тези хора.... те са, така, атестация пред обществото - кои са с нас, кои не са... Така че, аз смятам, лично, че това не са хора, които са само за едни снимки. Но и нашето задължение е да мислим за тези хора, по един читав начин. Връщам се в началото на годините...
Сега ще прочета за конкретните предложения... Но защото хубави въпроси се зададоха и хубаво да се изкажем, защо още в началото на мандата, аз не случайно предложих, каквато е практиката, разбира се, в много други страни, не съм измислил топлата вода, нито искам да го измисля, нито бих могъл да го направя, че когато в обществото има криза, когато всички хора са, в крайна сметка, равнопоставени, имат правото на реален живот, имат правото на реално заплащане, реален бит, разбира се, чувствително е това, когато почваме да боравим с пари и говорим основно за пари...
Аз категорично бях против да казваме персонални пенсии да даваме... и да казваме думата "пари". Да няма думата и продължавам, откровено казвам, че това, разбира се, основателно, донякъде, притеснява някои хора, всеки смята от тези осем милиона, осем милиона смятат, че всеки по своему е достоен, заслужил, това е правилно така да мислят хората, но винаги в живота има едни, които са по-различни. Разбира се, казвайки по-различни хора, които имат много, по-голям малко принос към обществото - формиране на морала, формиране на общественото мнение, кумирите на нацията... Това са тези, различните хора, както ще ви дам един пример, дори в спорта, например, една Стефка Костадинова до днес си седи в Лозана. Една летва, която още никой в света още не е надминал! Ами това е нашата гордост. Това е онова ненадминатото, това е голямото, което се е случило и то е различно, това е различно. Ние всички сме съгласни, че това е различно.
Разбира се, аз предложих да направим един знак. Защото тези хора, дори не би трябвало да звучи като подаяние на пари. И не бива в обществото да говорим за това, за пари само, защото, пак ви казвам, хората са много чувствителни... Аз предложих, както е във Франция, например, проучих малко някои западно-европейски практики и държави, както и в Италия го има това нещо, и в други страни - предполагам като Англия, разбира се, да намерим една форма, и като държавници, и като политици, това е хубаво да се направи... Вместо да говорим за пари, към тези хора да се обръщаме с необходимото уважение и респект и разбира се, предложих, тогава да направим вид знак, каквито има в някои държави, който знак, да е просто приносител на някаква сума, към пенсиите на тези хора, без да променяме самите пенсии. Защото така е по-честно. Да не казват - на тези дават големи пенсии, пък на нас ни дават малки, какви са те и т.н... Това е темата, която се върти в обществото. И да избегнем това.
Разбира се, това е форма и на едно висше уважение към таланта на тези хора за изключителен принос към нацията. В началото, разбира се, коментари се появиха. Дори някои хора, легендарни до Драгоман и до Ниш, оттам нататък и всички знаете до Капъ куле, вие знаете, писаха едни големи материали, кой казал, кой ще ги раздава, как ще ги раздава, ама как така, кой ще каже, кой ще ги раздава... Разбира се, за тия хора казваха и аз отговорих, пак те може би, но под формата на съвети, на комисии. Демокрацията не е измислила никакви по-други, по-либерални и по-демократични форми, освен експертни съвети, комисии, група хора, на които обществото има доверие... И тези хора, разбира се, трябва максимално да имат възможността да определят кой заслужава... И ето в крайна сметка казах ви няколко имена и няма спор че, тези хора заслужават да имат по-добри старини.
Ще ви дам един пример от къде идеята ми дойде. Ако някой ден, и слава Богу, че днеска съм министър и си позволявам да предложа такова нещо. Един ден, видях един от първите спортни световни шампиони да продава сладолед - Петко Сираков, зад мавзолея... Едно общество, което обича себе си, уважава себе си, има самочувствието на държавна институция, това, не трябва да допуща великите българи, достойните българи, които цял живот са се раздавали на общество, цял живот са радвали едно общество, цял живот са били едни кумири, не би било честно да карат унизителни старини. Като общество ние сме длъжни да намерим формата. Но формата ние ще я намерим как това да стане.
Ясно и точно, отсега казвам, преди да съм ви прочел мотивите за награждаването на двама прекрасни български творци. И за тях ще си позволя да кажа няколко думи. Вие ги познавате също толкова добре, колкото и аз. И цялото общество. Аз, по-скоро, бих казал, нека това събиране, наистина да бъде един повод, наистина много сериозно да седнем и наистина да вземем едно сериозно решение как да намерим форма и лостове да не позволяваме в нашето общество големите българи, достойните българи да не бъдат унизени, да не живеят унизително, по-скоро това е думата... Един Рангел Вълчанов, научих от телевизията, тя обяви, че човекът е със 180 лева пенсия, болен е, опериран е от рак, не може дори да се лекува с тези пари... И да ви кажа честно, просто направих инициативен комитет, който помолих наистина да предложим той да получи една пенсия... Една Валя Балканска беше същия случай...
Но това събиране да е един много добър повод да седнем, да измислим механизма, по който това да става. Сега ще ви кажа. То не е нищо страшно и за централния бюджет. Ние сме говорили с министър Младенов много пъти. Скоро дадохме на Джоко Росич /пенсия/ - болен е, очите му не виждат, не му стигат... Истината е това, че не му стигат средствата... Милият, ходи, търси, някакви реклами да прави и тези пари, разбира се, му дават правото да се лекува, да живее малко по-нормално... Нищо особено не се случва. Но в бюджета той е един оборот... Когато тези хора станат на една преклонна възраст наистина вече трудно се грижат за себе си, парите не им достигат. Те са в един бранш стотина човека. Те не са повече. Ние сме ги изчислявали горе-долу. И три-четири години някой получава /пенсията/, ето, виждате Велко Кънев - пострада милият, разбира се помолих да бъде персонална пенсия... И той е с двеста и няколко лева му беше пенсията, откровено казано пенсията му беше такава, говоря ви така, защото това е истината. Просто искам да ви разкажа за какво става въпрос, че едва ли по някакви капризи раздаваме някакви пари на някои хора... Поживя една година, светла му памет, отиде си... Те са един барабан. Един малък барабан, но сме длъжни като общество да го помислим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
... Само се извинявам, че Ви прекъсвам, но да Ви попитам: понеже виждам, че ще почнете към мотивите..., Вие много добре казахте, че още когато тръгна въпросът, най-вече с музикантите, когато идваха при Вас и Вие казахте, че създавате инициативна работна група, която е именно с ордените... и т.н., нали да върви ...допълнително заплащане ... Резултати от работата на тази група, на тази Ваша инициатива, има ли някакви до момента? Как е...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Да, да, да... Вижте, резултат има. Изготвен е Законопроект. И този Законопроект не е минал още, не е минал, но има изготвен Законопроект, има резултати. Аз съм готов пред Вашата Комисия, когато Вие кажете, това е, аз съм готов да предоставя, дори аз съм за това да се селектират много добре заслугите на хората, защото знаете, че с годините, като че ли, така, в обществото малко почна да се говори за разводняване, за обезстойностяване на тези награди. Да, аз съм за това - държавните символи, хералдики, да се дават за значителни, за изключителни заслуги. Защото те са също пример за обществото как хората трябва да се стремят да се развиват.
Мога да ви предоставя списъка - няма случайни хора, не съм си позволил. Отказвал съм, в името на това, на много хора, които са сърдити до днеска... Но наистина селекцията е един подход, един етап, от който берем негативи. И то сръдните на хора, които може би не заслужават... Но винаги казваме, се питаме дали те заслужават най-високото, има един баланс, едно сравнение. Дори те са безкрайно много, то има и някакъв лимит и в рамките на този лимит, трябва все пак да се вместим, да не е безразборно даване. Много сериозно и внимателно сме се отнасяли към това нещо... Мога да ви предоставя всякакви материали.
Но, позволете ми, последни, да кажа няколко думи, за да не ви отегчавам, отново да се върна към тези, представените пенсии. За мен това е много важно като творец, като художник. Дали един човек е малко по-богат или малко по-беден, това няма значение. По-богатият, ако ги вземе, но нека да му се дават за заслуги, да му се полагат за достойнства. Да не говорим само за тъжната част, за която аз се опитах да говоря, защото тя съществува. Българските интелектуалци и творци голяма част, наистина не са богати хора, не са заможни хора и истината е, че трудно живеят понякога... Но една малка част, например, имам предвид Боян Радев, който е по-заможен. Ако го вземе и ако го заслужава, нека по заслуги да е, защото, в крайна сметка ние в България малко превърнахме годините да раздаваме и титли, и звания, за прослужени години. И аз смятам, че държавните награди или тези неща трябва да се дават за заслуги към нацията. За заслуги към нацията. Защо един голям изобретател, като е на трийсет години, и е направил нещо велико за нацията, защо на тридесет години да не стане един академик, примерно, или да получи едно звание...
Така че се връщам на другото, което вие казахте: защо не и други значими личности. Да, разбира се, аз отговарям за моето Министерство и там бих искал, наистина там да бъда полезен на хората си. Разбира се, това е по-широка дискусия. Разбира се, че в България има изключително талантливи лекари. Хора, които са с невероятни постижения в областта на медицината. Имаме учени. Имаме физици. Имаме химици. Ядрени физици, енергетици, изобщо България е богата на талантливи хора. Да, разбира се, дайте нека по принцип да помислим за онези достойни мъже на нацията, които са довели нещата, които носят дивиденти на нацията ни и просперитета на нацията ни, дайте да го измислим и да стане, наистина, една формула, чрез която държавата да отреагира. Нищо против.
Отговорът ми е, че аз предлагам, защото аз живея с тези хора и знам как живеят. И затова аз го предлагам, не за друго, не защото искаме културата да е по-напред... С нищо един голям изобретател, един голям български учен не е по-малко от един голям български артист. Напротив, те мисля че са от една и съща важност за нацията. Така че и това е една тема, която е хубаво да разискваме. Не да персонализираме директно към културата, не случайно ви споменавам и спортисти, да, защо постиженията, големите в спорта също да не са част от това?!
До колкото знам има такъв закон за поощряване на спортистите. И затова, да, не споря, доколкото знам, докладваха ми, подсказаха ми, че в спорта вече в тази посока са по-уредени. По-важното е, което председателят казва: да не го унифицираме към отделни министерства... едно или две... Това е хубавото, което той казва, и аз съм съгласен, съгласен съм и се присъединявам към това. Да, всеки достоен българин, с изключителни заслуги към нацията да бъде поощрен по някакъв начин. Независимо в коя област, нали... Така че, това ми е прелюдията и това са ми основанията, поради които аз го правя това, и разбира се, в рамките на закона, в рамките на лимита... Имахте питане и за тези двама творци, сега ще си позволя, господин председател, ако ми разрешите, да прочета мотивите за тях...
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Четохме ги..., ние сме ги чели...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Добре... както кажете. Аз съм съгласен, както пожелаете...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Прочетете ги, моля Ви се, оставете..., имате думата ... Господин Рашидов, аз давам думата тук. Имате думата...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Добре... В крайна сметка, какъвто е редът, така да бъде, за мен е по-лесно да не ги чета, но щом трябва...
Уважаеми колеги!
Мотиви за проекта на решение на Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Виктор Константинов Топузлийски. Виктор Топузлийски е виден български цирков и вариететен артист. Всички го познавате. И децата го познават... Той е роден на 14 април 1934 г. в град Кочериново, един от най-добрите, известни български артисти в областта на цирковото изкуство и вариететния жанр.
Виктор Топузилйски е клоун и е с 42 години стаж на арената. Първият си цирков сезон Виктор Топузлийски започва през далечната 1954 година в цирк "Глобус" с премиера в град Петрич като стажант-клоун, а от следващата година като редовен клоун в различните циркове и циркови програми - артистите задължително сменят всеки сезон цирка, в който работят.
Виктор Константинов Топузлийски е участвал във всичките пет цирка в различните им сезонни програми, които са съществували тогава: Цирк "Добрич", цирк "Глобус", цирк "Родина", цирк "Холидей" и цирк "София - Шапито". През зимния сезон е участвал във вариететни програми като артист - хуморист.
Наред с участията си в цирка и вариетето, Виктор Топузлийски взема участие и в много благотворителни представления.
През 2011 г., като член на Дружеството на вариететните артисти в София към Съюза на артистите в България, Виктор Топузлийски получава голямата награда на дружеството - "Златната статуетка за цялостно творчество и принос в цирковото и вариететно изкуство".
Въпреки осемдесетте си години, Топузлийски продължава да отдава от себе си уменията и творчеството си, като обучава млади циркови артисти.
Това е за Топузлийски. Ако ми разрешите, набързо ще прочета и проекто-решението на Народното събрание за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Иван Георгиев Иванов. Той е известен български актьор. Роден е на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" през 1979 година в класа на професор Димитрина Гюрова.
Иван Иванов е изиграл 40 роли, над 40 роли в киното: "Всичко е любов" е филмът, след който актьорът Иван Иванов се превръща в секссимвол на българското кино. Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев, във филма "Борис Първи" през 1985 г.; на Зако Хеския - във филма "Нощем с белите коне" през 1985 г.; на Иван Андонов - във филма "Мечтатели" през 1986 година и много други.
Участва във "Всичко е любов" (режисьор Борислав Шаралиев) - 1979 г.; "Лавина" (режисьори Христо Писков и Ирина Акташева) - 1982 г.; "Комбина" (режисьор Никола Рударов) - 1982 г.; "Мярка за неотклонение" (режисьор Мая Вапцарова) - 1983 г.; "Романтична история" (режисьор Милен Николов) - 1985 г.; "Горски хора" (режисьор Павел Павлов) - 1985 г.; "Мечтатели" (режисьор Иван Андонов) - 1987 г. и много други.
През 90-те години Иван Иванов се увлича по писането. След телевизионния сериал "Гори, гори огънче" (режисьор Румяна Петкова), през 1994 г. актьорът издава първата си книга с разкази и стихове - "Този живот, онзи живот", а след това и книгите "Отговори" и "7 часа разлика". Последната книга на Иван Иванов е публикувана през 2009 г., със заглавие "Живот" и включва разкази, есета, стихове и притчи.
През 2001 г. "Бояна филм" връчва на Иван Иванов награда за цялостно творчество.
Това са с две думи хората, които представяме. Само ще допълня с две думи, господин председател, моля да ми простите, толкова дълго сигурно, но и емоционално говоря, тъй като познавам тези хора, Иван беше най-обичаният млад артист, Вие също сте го гледали - един безкрайно талантлив и чаровен човек, един човек нелишен от характер и морал, честен, почтен човек, и мога да Ви уверя, че живее в много тежко финансово състояние, незаслужаващо за таланта си финансово състояние. Сега ще Ви кажа. Той е един от малкото хора, който беше канен от ..., чужди продукции да прави, но той се скара с тях и се снима само при нас. "Не искам български актьори да наемате без пари. Ние сме талантливи, заслужаваме достойно заплащане, такова, каквото плащате на вашите артисти" /това са думите му/. Затова Иван не играе във филми. Той е чешит малко. Той е опърничав. И е прям. Един човек, който цял живот е искал да има българския творец самочувствие, да не е унизен, да не е купуван евтино и талантът му да струва някакви средства и да представлява нещо за света. Да, такъв е Иван Иванов.
Топузлиев е един човек, който до днеска децата ми го помнят, ние го помним. Един човек, който цял живот е веселил, радвал българския живот... Хора, които все са известни... И отново повтарям: тежко живеят, повярвайте, не ви лъжа, не го казвам от куртоазия, просто не е честно тези талантливи хора да изкарват така старините си. Не е дълъг животът... Единият е на 80 години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Имате думата.
Но, може би, преди това, господин Петков, да ни кажете, все пак, тъй като господин Иван Иванов - той няма и годините за пенсия, все още...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Само да допълня, може ли, проверих го. Извинявайте господин председател. Проверихме Закона ... с нищо няма нарушение, това не се дава за прослужени години, а се дава за заслуги, тъй че не противоречи на Законът той да получава персонална пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, разбирам Ви. Знаем, че не противоречи на Закона. Но въпросът ми е към господин Петков, относно Виктор Топузлийски. Каква пенсия получава в момента и колко са на брой пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията, общо, като бройка, които са предвидени в Бюджета на Държавното обществено осигуряване и колко реално в момента се изплащат?
Заповядайте, господин Петков.
БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господа министри!
Господин заместник-министър!
Драги гости!
Ще предоставя кратка справка за получаваните пенсии от предложените господа за получаване за отпускане на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията.
По отношение на господин Виктор Топузлийски справката показва, че той получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, които са отпуснати за срока на инвалидност, инвалидността е пожизнена, като всъщност действителният размер на двете пенсии, които той получава в момента, след 1-ви юни 2012 г., е 197.01 лева.
По отношение на господин Иван Иванов, той също получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, отпуснати със срок на инвалидността до първи май 2014 г., като те са отпуснати по-скоро - от 5-ти януари 2011 г., като общият размер на двете му пенсии е 212 лева. Както е известно на всички в залата, личната социална пенсия за инвалидност се изплаща в размер на 25%, когато е втора пенсия. Както е в двата случая.
По отношение на другата част от въпроса Ви, господин председател, докладвам, че за месец юни са изплатени 21 броя пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. В предвидените средно-месечно брой пенсии във фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" в Бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., броят е 23 като средно месечен брой на изплащаните пенсии.
За петте месеца от началото на настоящата година, фактически за шестте месеца, средно-месечният брой изплащани пенсии е двадесет. Те варират. Всеки един месец, деветнадесет, двадесет, двадесет и един, поради това, че това е една съвкупност, която се променя. Но към момента сме в рамките на плана.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Доктор Адемов, заповядайте.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря господин председател.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господа министри!
Уважаеми господин заместник-министър!
Господин Петков!
Колеги!
Господин Рашидов, нито един от тази Комисия, надявам се и от Народното събрание, и от обществото, не оспорва качествата на хората, които предлагате. Никога не е имало такъв коментар в тази Комисия. Но е имало съвсем различен коментар. За първи път с представители на Вашето министерство, и с Вас, и многократно с министрите, които са били преди Вас. Включително и с министър Данаилов, с министър Масларова, да не изброявам всички, които са били министри преди Вас, които са се занимавали с този въпрос.
Принципният въпрос е, че ние на тези хора им даваме пенсии /набляга на думата/ за особени заслуги към държавата и нацията. В първата част говорим за пенсии /набляга на пенсии/. В тази Комисия, понеже е специализирана Комисия в областта на труда и социалната политика, когато ние кажем "пенсии", разбираме нещо съвсем различно от това, което Вие влагате във Вашето експозе, като възнаграждение за това, че тези хора са допринесли, и това пак повтарям, никой не го оспорва, за разпространение на културата, за популяризиране и т.н.
Сега, пенсия се получава в България, всъщност за осигурителен принос. Аз не казвам, че това е незаконно, защото има такъв раздел в Кодекса за социално осигуряване, който казва, че има такива пенсии за особени заслуги. Въпросът тук е, че когато говорим за пенсии, от една страна казваме, всички български граждани трябва да имат осигурителен принос, т.е. трябва да внасят осигурителни вноски през определен период, за да има адекватност между осигурителния принос и размерът на пенсията, която се получава и в един момент излиза, че има една друга категория, пак повтарям, те са заслужили хора, и това никой не го оспорва, които са с различен режим...
Понеже преди малко споменахте за това, че всички са представители на Министерството на културата, аз ще се опитам да Ви опровергая и да кажа, че първият, който е получил пенсия за особени заслуги, е професор Иван Киров, на негово име е /именувана/ инфекциозната болница в София. Сега, че Вашето министерство, че Вашите творчески съюзи са по-активни, това Ви прави чест, защото в другите сфери, другите министерства също могат да правят такива предложения.
Това, което говори управителят на Националният осигурителен институт, че има план, е по-малкият проблем, защото ако Министерският съвет предложи, и ако Народното събрание приеме, независимо от плана, те са длъжни да изпълняват решенията на Народното събрание и предложенията на Министерския съвет. Затова тук големият въпрос е - на тези хора им даваме пенсии или им даваме пари, които ги взимаме от всички осигурени и ги даваме само на тези хора, без да има ясен ... ясни критерии, за това, как са определени тези хора.
Господин министър, аз питам защо Вие нямате такава пенсия, нима не сте заслужил? И много други хора има. Или не са Ви предложили? И много други хора има. Този въпрос го зададох и на Стефан Данаилов. Не сте ли популярен? Не сте ли известен? Защо Вие нямате такава пенсия? Вижте какво е направил Лучано, министър Васил Иванов - Законът за спорта, физическото възпитание и спорта. С пари от спортния тотализатор на всички европейски, световни и олимпийски шампиони се дава определена сума. И това не е пенсия. Това са пари, които държавата, оценявайки това, което те са направили като принос към държавата, им заделя и казва: "Вие сте заслужилите хора, вие сте Стефка Костадинова, олимпийски шампион, рекордьор, на вас държавата ви е заделила тези пари"... И те не се казват пенсии. И това не е проблемът, разберете ни, че сме съвсем добронамерени. Ние не искаме в никакъв случай да подлагаме на съмнение добрите Ви намерения.
Тук големият въпрос е в това, как да направим, че тези хора, по определени критерии, определени институционализирани структури, критерии, дали са експертни, политически или не знам какви, да кажат: това на хората, на които държавният бюджет, министърът на финансите да задели пари, ако няма друг начин, да има един такъв фонд, да кажем, да го наречем "Култура" или не знам как, за да може, в крайна сметка да не смесваме понятието "пенсия" с понятието "заслуга". Защото, пак повтарям, има много хора, които са заслужили и остава впечатлението, че тези, които са по-активни и са по-близки до управляващите, които и да са те, когато и да са те, се вреждат в рамките на тези двайсет човека, а всички останали, по някакъв начин коментират, че се създават условия за противопоставяне.
Пак повтарям, разберете добрите намерения, но мисля, надявам се, че колегите споделят това, което казвам, защото това не е дискусия на днешния ден. От десет години се занимаваме с този въпрос и все още не можем да го решим. Ако намерим начин заедно как да го решим, за да не създаваме усещането, впечатлението, че тези, които са близки до управляващите се вреждат, а всички останали по някакъв начин коментират...
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви доктор Адемов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
В това, което говорих преди това, ние се покриваме с господин Адемов, аз му благодаря, че той просто припокри, аз не случайно казах: Да, нека не са като подаяние, нека да е нещо, което да е носител на средства към пенсиите им. Разбирам много добре и той е прав тук господин Адемов. Защото думата "пенсия" наистина обезпокоява цялото общество. И не случайно в началото ви казах: това дразни другите хора, които също смятат, осем милиона, че са достойни българи. Те са сигурно достойни граждани на България. Това се припокрива. И нямаме различия. Напротив, благодаря Ви, че подкрепяте такава идея.
Онова, което господин Адемов, ще Ви кажа, разбира се, аз съм министър от три години, от три години бих искал точно това да направим, да направим форма на знак ли, да намерим начина, по който да не притесняваме хората, да не дразним останалите и наистина, това да не е пенсия за едни, а за други да няма, разбира се и този привкус, затова ви казах, че ще ви дам цял списък, за да видите хората, които не са неоспорими. И едновременно с това си позволих, простете ми, за дългото говорене, позволих си да ви кажа съдбата на всеки по отделно. И е тъжно. Не е правено защото е близък на министъра или на някого, но остава такъв привкус. Може да се тълкува. И сте прав. Затова Ви помолих в това, нека да седнем. И това е много разумно, което казвате. Дайте да намерим правилните лостове, защото ако от дълги години, от десет години, господин Адемов каза, че това е проблем в Парламента, да, това трябва да го реши Парламента, колеги. Имаме идеи, даваме ги, но управляващият орган в България е българският Парламент и ние пълно доверие имаме на Парламента, когато взимаме тези важни решения. Да, години наред се е отлагало, ставало е нещо, никого не искам да обвиня. Нито Ламбо да го обвиня. Нито... , явно не се е получавало, нищо не се е получавало.
Ето сега един хубав повод. Замислихме се по този въпрос. Има проблеми, които се поставят. И е прав, не споделям нищо по-различно от това, което господин Адемов каза. Да, това дразни. Не бива да е пенсия. То трябва да бъде нещо към нещо, но не е в никакъв случай пенсия. Иначе ние оставаме в доста сложна ситуация. Да, години наред българският Парламент, не знам защо, не е обърнал внимание на този факт. Това го има по много страни в чужбина, но пък за този Парламент би било чест за този Парламент, ако наистина като достойни хора, в името на тези големи достойни български граждани разумно решим този проблем по един начин. Да, отворени сме. Имаме екипи работни. Ще ви помагаме. Ще измислим най-демократичните начини как да ги раздаваме. Е, винаги ще има едно такова състезание: едни ще викат "защо на тях, а не на мен". Но то, максимално да не е дразнещо, да не е драматично, да не е подвеждащо. Да, разбира се, държавата всичко няма как да го направи. Но нека правилно поне това, което го прави, да го прави. Това казва господин Адемов. Да поставим нещата по едни правила ясни. И аз апелирам към вас, като хора народни представители, вие сте хората, които, в крайна сметка, ще вземете решение това да го правите. Аз мога да дам хиляди предложения, но всичко е във вашите ръце.
Моля ви, наистина от сърце, в името на тези хора, не заради себе си, а разбира се, бих бил щастлив, ако оценят, че и аз съм достоен, и аз да получа, защото то е вид признание. Но не е само да получиш един пари, то е и едно признание, уважение за живота. Всеки се радва, като му дадат едно орденче. Всеки се радва, като му кажат "вземи", а не "дай". Разбира се, че това е така. Има смисъл от днешкашната среща, наистина, ако всички заедно седнем, в името на бъдещето, да измислим това, в името на бъдещето, да подредим нещата правилно. Не е станало до днеска, не е станало. Ясно. Много неща не са станали. Не е стигало време. Може би и воля. Може би причини хиляди. Но дайте, ето възникна един проблем, възникна един въпрос, нямаме разномислие. Единомислие имаме. Дайте да го решим този въпрос. Дайте да седнем експертно, дайте да поумуваме, да го изпилим, и да го поставим като хората на масата и мисля, че ще ни аплодират хората, да ви кажа честно. Дължим им го...
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ :
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми, господин Рашидов!
Уважаеми министър Младенов!
Ние, от Парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим и двете решения за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и на Иван Иванов, и на Виктор Топузлийски, защото, безспорно и двамата имат своят принос в културата, и в своята област, професионална, в която са работили.
Но, по важно е, и искам да отбележа, че ние приветстваме това, което каза министър Рашидов, че в Министерството на културата се подготвя проект на нов закон, с който закон ще се прекрати тази практика, нали, на отпускането на тези пенсии за особени заслуги по Кодекса за социално осигуряване и ще се търси новата форма, било то във вид на някаква друга награда или някакво друго отличие, да може всеки достоен българин, както казахте и Вие, господин Рашидов, да може да получи своето уважение, своето признание от българския народ. Така че, още веднъж казвам, ще подкрепим и двете решения.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин министър, заповядайте... Не?
Госпожо Масларова, заповядайте Вие...
ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря.
Уважаеми господа министри!
Господин председател!
Господин управител на Националния осигурителен институт!
Нищо лично в днешният разговор... Искам дебело да го подчертая. Но, тъй като аз съм минала през същия път, през който сега Вие в момента трябва да минете, да обяснявате и да убеждавате, тогава, когато няма ясният критерий и няма консенсус в обществото по тези въпроси, зная колко е трудно, от една страна, да аргументирате Вашата позиция, и от друга страна, Вие, дълбоко в себе си да знаете, че има и други хора, които заслужават.
И аз съм повече от сигурна, че когато Вие говорите, че никой не иска трудът му да бъде купуван евтино, както е казал и Иван Иванов, това важи за всеки един български гражданин. Едва ли някой иска трудът му да бъде купуван евтино. Но по същият начин, трябва да ви кажа, че аз, дълбоко в себе си не приемам и това, че за този вид пенсии, така наречени "пенсии", защото това не са чисти пенсии, по смисъла си, трябва да се работи... И че някой трябва да умре, нали, за да може друг да предложим да взима тази "пенсия". Всичко това е много болезнено. Болезнено е, защото, аз ще кажа още нещо, за което моля пак да не ми се сърдите, защо има повече представители на културата. Защото традиционно тези хора не се осигуряват. Голямата част от тях, те не се осигуряват. Защото..., аз веднага мога да кажа за един професор Генчо Начев. Нима никой не го познава в България кой е Генчо Начев, колко човешки живота е спасил и няма неговото име в света, както, примерно, да речем професор Черноземски. Спирам се на медицината, защото тя също е ... /реплика от залата към нея/... Не става въпрос за предлагане. А защото тези професии, които са се осигурявали. Докато примерно, давам примери. Иван Иванов, в едно свое интервю скоро казва: "Аз, когато работех в Киноцентъра, не съм се осигурявал. Построил съм си две къщи, не искам да работя за жълти стотинки..." Тогава, когато той е работил, получавал е хонорари, ... над 50 филма има той, аз също съм направила справка, не са четиридесет, над петдесет са, но тези хора не са се осигурявали. И от тази гледна точка, нещата, като пенсия за особени заслуги вече влизат в противоречие с логиката на пенсионната система като цяло.
Разбирам, че в определена възраст, особено когато човек има и проблеми здравословни, естествено, всеки един има нужда от едно по-специално внимание. Аз искам да кажа още нещо, което не знам дали това се знае в парламентарната група на ГЕРБ, но, ако си спомняте, колеги, може би преди три-четири месеца, имаше случай с една пенсия за особени заслуги, която предизвика бурни дебати в общественото пространство и която пенсия ние не я гледаме, тя спря. Тя мина през Комисията, и оттам нататък тази пенсия спря. Даже не си спомням как се казваше господина, беше някой лежал, па не лежал в затвора, па така, па така... Както и да е. Не, не сте вие.... Не, категорично /към реплика от залата/... Не, този е от бивша Югославия, и така нататък, аз просто не си спомням името. Тогава аз отидох при председателя на парламентарната комисия на ГЕРБ, при господин Красимир Велчев и му казах: от страна на Парламентарната група на Коалиция за България имате пълна /набляга на пълна/ подкрепа. Господин Адемов тук току-що каза пълна подкрепа. Но в този Парламент, нека не си крием, как стоят нещата, ако опозицията внесе проект на Закон, той няма да бъде приет.
Затова, към колегите от ГЕРБ, готови сме да седнем веднага да пишем промени, които да бъдат някакъв вид държавна награда, която, обаче, да не е от пенсионната, да не е от бюджета на Националния осигурителен институт, а да бъде нещо отделено от Републиканския бюджет, което да бъде както е за спортистите, така да бъде за химици, физици, както Вие ги изброихте, и за другите, господин Рашидов, защото действително, хора в нужда, направили много за държавата, има във всички области и дейности, хора, които имат проблеми със здравето, а са допринесли, направили са открития, рационализации и т.н. има, те не са популярни, разбира се, но тяхната дейност се мултиплицира върху цялата дейност на нацията... Естествено, публичните личности са тези, които са на сцената, на екрана, те са тези, които се познават. Но от тази гледна точка, искам да кажа, че сега е моментът, пак казвам, аз съм срещала същите затруднения, с Ламбо сме ги имали, тогава и министър Даниел Вълчев внасяше предложения за видни педагози, в което няма нищо лошо, хора, които са възпитавали поколения, народни учители, заслужили учители и т.н.
Така че аз много искам действително днес да се вземе едно решение, да седнем заедно да го направим. Ама като казваме да седнем, дето се казва, да седнем още утре, да решим какво правим, в наше лице вие ще имате пълната подкрепа. В случая, аз днеска ще се въздържа и няма да ми се сърдите, че ще се въздържа, защото съм минала по този път, знам какво е в Националния осигурителен институт. И още нещо: да, в Закона не е записано, че не е необходима възраст. Но тогава, когато ние всяка година ще увеличаваме пенсионната възраст с по четири месеца, което действително е един труден период в период на безработица, защото много от хората не могат да отидат на работа, сами разбирате, че в самата гилдия ще имате напрежение, аз съм убедена... Убедена съм, че имате напрежение, че имате натиск, от други съсловни гилдии. Кой е най-добрият и кой е най-достойният...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Всеки ден ми искат оставката,...
ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Не, тук не става въпрос за оставки. Тук става въпрос за принципно решение. И тъй като господин Велчев каза, че поема ангажимента да се подготви такъв материал, такъв може би самостоятелен Закон да го направим колеги. Закон за стимулиране на заслужили български граждани, казваме стимулиране, а не за пенсии, не за пари, а стимулиране, което да бъде с някакви почетни знаци, които да носят и съответния материален, финансов ресурс, защото, откакто свят светува, най-доброто стимулиране е, за съжаление, колкото и да говорим за моралните стойности, в крайна сметка, в един период от възрастта на човек, дори, и здравословното му състояние, се стига и до финансовият ресурс.
Така че, още веднъж се обръщам, тук вече не сте вие, мисля че тук и Вие казахте, че Парламентът решаваха, би трябвало колегите от ГЕРБ, пак казвам господин Велчев каза, че изцяло подкрепя, че е готов, хайде, дайте да седнем да го направим... Не виждам никакъв проблем, някой от нас да се противопоставя... Да го напишем, да го внесем и действително да нямаме тези терзания от страна, както от една страна на НОИ, от друга страна на министъра, който и да било той - дали е на културата, дали е на икономиката, на образованието, без значение кой, да решим един такъв проблем, който безспорно е важен за хората, а аз уважавам достойнствата, качествата на всички онези велики българи, които са направили немалко за страната.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Рашидов първо...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Господин председател!
Тъй като прочетох, аз преди да дойда, общо взето, общо взето прочетох становището на всички парламентарни групи, и съм много щастлив и идвам толкова превъзбуден, защото това е една неправда към български граждани. Само тук ще кажа на госпожа Масларова. Вижте, госпожо Масларова, опитах се да обясня, че в обществото ни не сме по никакъв начин равни. Да, всички сме достойни, дума да няма, две мнения няма. Но осем милиона не пеят като Лили Иванова. Нали, един глас е дал Господ, той е различен. Да, разбира се, Джон Атанасов, той е измислил компютъра, но не всички, които натискаме клавишите... Една малка разлика има на единицата мярка - неповторима, уникална. Така е по света. Ние имаме, за щастие, на осем милиона безкрайно талантливи и велики българи, на глава от население имаме много талантливи хора. Аз самият казах, че във всички браншове, /има/ много добри. Вие споменавате лекари. Прекрасни лекари. Съдбите на куп хора стоят в ръцете им. И още има и ще има.
Онова, което с парламентарната група на ГЕРБ, понеже работя на тях, съм министър на ГЕРБ, вижте, това съм го обсъждал още от преди години. Бавно узря. И там имаше хора, които малко различно мислят. Дали е така и това е съвсем основателно. И съвсем правилно е в началото човек да има притеснения, съмнения... Но бавно се консолидирахме, че рано или късно ние това нещо сме го оставили във времето, минали са двадесет години. И време е наистина много отговорно да се организираме, да се обединим, в името на хората, в името на реалните хора, в името на поколенията, които трябва да искат да достигнат своите кумири, ние трябва наистина да го направим правилно. Защото да гледаш един кумир в тежко състояние, никак не е красиво за гледане, повярвайте ми.
Аз не ви разчувствам със сантименти. За съжаление мога да ви ги доведа, да видите, тъжна е гледката! Аз мисля, в ГЕРБ мисля, че узряха хората, коментираме често, говорим често, тъй като пак сме заедно, но аз се радвам, че вие, общо взето от опозицията, позицията ви не е различна и това говори за мен, че вие сте всички узряли и че това е много отговорно и аз ви благодаря за тази позиция.
Тук не идвам да спорим за нещо. Идвам, наистина, и аз, като министър, да ви помоля, дайте да го оправим тази неправда. Дайте да видим как да стане. Дайте всички заедно да решим колко да стане. Лостовете какви да са. Да огледаме всички възможности. Имаме експерти. Да седнат да представим малко едно експертно решение. Аз ви предлагам, да седнем, от днес да заработим, както госпожа Масларова каза, дайте от днес да го заработим. Това, че днеска ще се въздържаме или утре, това няма никакво значение днес. Това няма да предопредели. Двадесет и няколко бяха пенсиите. Те са дадени, нито един, всичките са в тежко положение. То е донякъде свършен факт. Аз благодаря, че тези двамата заслужават, ако ги гласуваме, и ще ги зарадваме, и нищо повече няма да стане, и ще имат парички, наистина, да се грижат за живота си и за здравето си. Чухте, тук колегата обясни - единият е в тежко състояние, на 80 години, със 180 лева е, има тежки болести; другият също има болести, колеги, нали това ви казвам, човешки неща са, нищо особено, нищо...особено не защитавам. Аз наистина ви моля, дайте да поработим. Готови сме. Екипът ми е готов. Вие да сте готови. Няма различия. Не виждам драми тук в това, което говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, господин министър.
Други народни представители?
Няма.
Господин министър, понеже никой друг не иска да вземе думата, аз ще завърша. Наистина, не е много хубаво, много е тежко и не е приятно, когато гледат един кумир в тежко положение, както ние го гледаме. Но все пак тук има и полковник, и представители на военно-инвалидите, които, все пак, са окуцяли, защото са се борили за свободата на тази държава... Вие сте министър на културата, но сте част от това правителство. Проблемът с пенсиите наистина е много сериозен. На тези хора ние трудно можем да им обясним, че техните пенсии няма да се вдигнат и не могат да вземат максимална пенсия, а ние сега вече отиваме към една крайност - ние дори ще дадем една пенсия, съжалявам, то така се казва, но когато се каже "пенсия", обикновено е за заслуги за определен осигурителен принос.
В случая, Иван Иванов, аз пак казвам, нямам нищо против него, напротив, много се радвам за него, напротив, всяка една пенсия е гласувана тук единодушно и ние сме се радвали, но не можем ние с тази пенсия да помагаме на хората. Иван Иванов няма дори и години! Вие сте прав /към министър Рашидов/, не нарушавате Закона. Той дори няма и годините за пенсия! В момента на хората им вдигаме годините, вдигаме и стажът! Много добре разбирате, че като станеш на 61 години без работа няма как да се пенсионираш! И се влиза в един изключително порочен кръг и накрая ще получиш една мизерна пенсия!
Иван Иванов казва, цитирам: Признава си, че когато е работил в Киноцентъра, никога не се е осигурявал: "Иначе построих две къщи. Отгледах двама сина. Написах пет книги. Имам петдесет филма зад гърба си! Няма да се свивам за роля, в която ми плащат едва триста евро и да работя за жълти стотинки!" Това, един човек като го прочете, това е обидно!
Другото, което е...:"Аз мога да се занимавам със всичко, но не искам...". Много е добър, добър актьор е. Но изведнъж на този човек ние да даваме максималната пенсия, той няма и годините, той може да е и бохем, може да е всякакъв, може да се е отдал на живота, но има и много други хора, които се унижават и са готови на всякакъв труд, само и само за да скалъпят стажът и годинките за пенсия! А ние даваме на хора пенсии, които са болни. Нямам нищо против това, но дайте да ги лекуваме безплатно тези хора. Дадохме на Гого пенсия, ами защо не дадохме на цялата "Тоника" пенсия?! За особени заслуги. Примерно. Защото водещият мотив беше "Гого е болен". Разбира се, че трябва да му помогнем. Дори тези 700 лв., всички сме съгласни, че са крайно недостатъчни да помогнат на този човек, крайно недостатъчни, този човек заслужава много повече от тези 700 лева! Но вече се изкривяват, как да кажа, тези заслуги към държавата и нацията...
Преди това, вярно, имаше една учителка, която, може би най-добрата учителка по детски мозайки... Ами, как сега, като дойде този човек при мен, или посочвам го него, защото той идва често тук, борил се за свободата на тази държава, и получава..., някъде... дори не може да стигне дори и тези 700 лева примерно!
А за хората, които са в културата, проблемът не е в това, не е наш /проблема/, че те не са се осигурявали, господин министър! Дори Вие във Ваше интервю казахте, че не сте се осигурявал, но Вие сте известен човек,.../реплика без микрофон на г-н Рашидов/...
МИНИСТЪРВЕЖДИ РАШИДОВ:
Осигурявал съм се... /без микрофон още прибавя/
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Браво, радва ме това. Тогава, погрешно може да са Ви цитирали... Но на тези хора, за да помогнем, както Вие казахте, трябва да се обединим. Моето лично мнение е, че това, първо, или трябва да мине към всяко едно министерство, което да бъде включено в бюджета на министерството, да се подпомагат тези хора, независимо кой в коя сфера е работил, или да се създаде отделен фонд, който да бъде извън сферата на Държавното обществено осигуряване, за да не се дразнят хората и обществото. Защото, разберете, в момента хората наистина имат ниски пенсии, покупателната им способност намалява, инфлацията им изяжда парите, виждате: ток, парно, газ, вода... - всичко се увеличава! Хората да работят 40 години учители и накрая получават една наистина мизерна пенсия! И за тях това не е достойно!
Но ние сега трябва да го направим, за да влезе в бюджета за следващата година! И господин министър, Вие трябва да поемете отговорност, заедно с министъра на труда и социалната политика! Двамата да ни предоставите, може би, в най-кратък срок и да поемете ангажимент за срок, в който да ни представите Законопроект, дали ще бъде отделен фонд, дали ще бъде всяка една пенсия ще бъде във Вашия бюджет и Вие да си преценявате на кого ще я давате и как ще я давате, нали, разбира се, да не се казва пенсия, защото те не получават пенсия, тъй като нямат осигурителен принос, това е нали, някаква форма на това, че какво са допринесли. За техния принос. И ние им благодарим. И не трябва да има, наистина, такива видни светила в културата, които да не живеят модерно... Но трудно го обясняваме на другите хора... Досега винаги съм подкрепял пенсиите, но в този случай, разберете ме, аз няма да участвам в гласуването...
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Рашидов!
Господин Петков!
Колеги!
Аз в две посоки искам да се изкажа: Първо, така или иначе, господин Рашидов, като министър, е направил това предложение пред Министерския съвет, то е прието, внесли сме го и аз смятам, че трябва да бъде подкрепено, както едното, така и другото.
Но нека това да бъде, може би, за последен път. Защото, има голяма логика в голяма част от изказванията, които бяха направени преди малко. Значи, когато говорим за особени заслуги на хора от различни професии, от различни гилдии към държавата и нацията, трябва да се съобразяваме с няколко неща:
Първо, това не трябва да са социални помощи, защото ние по този начин ги обиждаме тези хора.
Второ, това не трябва да са и пенсии, защото действително, ги противопоставяме на всички останали български граждани. И тъй като законите важат за всички български граждани, и трябва да се съобразяваме всички с това.
Затова,мисля, че прави чест на господин Рашидов, на неговия екип, заедно с колегите от Националния осигурителен институт, от Министерството на труда и социалната политика са започнали да работят по Закон за награждаването на български граждани за особени заслуги към държавата и нацията. Така че, нека да поработят още малко и до края на годината, ако си поставим за цел, да бъде прието това, което ще бъде предложено чрез Министерския съвет в Парламента, да приет такъв един специален Закон, и оттук нататък да се знае, че има критерии, принципи, по които се дават тези държавни награди. Те могат да бъдат, както тук са описани, такава награда може да бъде еднократна, може да бъде периодична, може да бъде пожизнена... Нали. Но не трябва да бъркаме нещата с пенсиите. Пенсията си е едно, социалните помощи са си друго. Достойните български граждани трябва достойно да намерят място да получат това, което им се полага за техния принос към държавата и нацията. Със специален закон, със специални критерии, по които да става това и не от Държавното обществено осигуряване, а от държавния бюджет. Ето това е, затова предлагам за последен път да подкрепим тези две днешни, тези предложения за пенсии и оттук нататък да работим по един такъв специален закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин министър, Вие ли или госпожа Масларова?
Давам Ви думата.
ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Нали това, което коментирате, министър Младенов, става въпрос не само за хората, които са в областта на културата, както казвате, че работите с Министерство на културата, а става въпрос за всички, за целия т.е. ... за всички професии, отрасли, области на икономиката...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Младенов, господин Рашидов! Трябва да поемете ангажимент пред Комисията и пред народните представители, в най-кратки срокове - говоря за септември месец, края на септември месец, така че да залегне в бюджета за 2013... говоря за Държавния бюджет на Република България за следващата година, под каква форма ще бъде, ясно, че трябва да бъде изваден от бюджета на Държавното обществено осигуряване ... Но Вие трябва да го внесете, уверявам Ви, то ще бъде подкрепено от всички народни представители...
Госпожо Георгиева, малко да изчакате, заповядайте Вие, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Господин председател!
Чух тук, и госпожа Масларова, и Вие, това е много ефектно за говорене, да говорим за това, че не са се осигурявали. Никой не крие, че не са се осигурявали артистите. Много от тях, да бъда по-прав. Помните добре, когато певците вдигнаха един шум, че пенсиите им са малки. Бяха казали, че са изгоряли архивите, че какво ли не. Мога да Ви уверя, господин председател, че лично аз съм правил един месец проверки, за всички архиви, дали не са изгоряли. Разбира се, аз бях човекът, който съобщи, че няма изгорели архиви. И ние от две години, три години ли, знаем, че те не са се осигурявали, че това е проблемът? Проблемът е от 20 години назад. Знаем го отдавна. Но ще Ви уверя, че ние сме първите хора, които предприехме мерки, наистина установихме, че като не са се осигурявали ще дойдат да си платят дължимото към държавата, както Васил Найденов направи, както Азис направи, както всички фолк певици, това е наистина първото правителство, което наистина натисна малко педалът това да се случи и да стане правило оттук нататък. Прощавайте, но това е ... Ами ето ви пример. Лили Иванова, голямата певица, има пенсия сто и пет лева и тя се обади много ядосана тогава, че и тя също заслужава. При една проверка като седнахме с министър Дянков, се оказа, министър Дянков каза, че тя дължи петстотин хиляди лева данъци на държавата! И не получи персонална пенсия, и предложение. Това е. Прощавайте за тази откровеност. Ние сме все пак хората ... които първи бръкнахме в раната... и аз го казвам, защото участвах в това бъркане, и това никак не ни бе приятно. Гилдиите с отрицание гледат към нас. Така че аз пак казвам, аз много ви благодаря за разбирането, ние в много бързо време ще се подготвим да ви докладваме и наистина да вземем да го обсъдим този Закон заедно. И наистина аз ще бъда безкрайно благодарен на българския Парламент, наистина в името на бъдещето, отново казвам, хубаво е като демагогия, че хората гладуват, да, и на мене роднините ми в Кърджали не се чувстват добре. И аз се опитвам да им помогна. Да, виждам около себе си техни дечица, бедни дечица, слепи дечица и си раздавам заплатата, откакто съм министър не я получавам... И ще Ви кажа защо. Платил съм си данъците, живея от лихвите си, и смятам, и винаги съм го правил, че това е добре и смятам, че пред Бога се отчитам... Оставете ми това да бъде мой личен избор. Това е много лично. Не живеят, разбира се, хората... Но ние не сме еднакви, господин председател. Защото, едно е да произведеш машината, от която държавата ни има полза, една машина, от изобретателя, от този човек, който облекчава, спестява труда на хората и носи приходи и друго е да си на машината всеки ден. Има едни малки разлики... Щото какво казваме в изкуството. Един стругар, той е най-добрият човек. Той е най-добрият стругар. Може да прави златни болтове. Когато почине идва друг, започва да продължава, машината работи. Когато умре един творец, умира фабриката. Просто, той е неповторим. Опитах се това да ви кажа, без да противопоставяме хората. Аз имам бедни роднини, близки приятели, знам че трудно живеят, но си ги обичам и в никакъв случай не ги деля, затова точно искам този разговор да не го правим по този начин. Всички знаем за каква категория хора говорим, че творците са хора и то обичани от българския народ...
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Имате думата.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Само един кратък въпрос. Нали това, което казвате, че ще има законопроект, който ще уреди тези взаимоотношения, означава, че от Кодекса за социалното осигуряване ще изчезне текстът за тези пенсии за особени заслуги? ... Да не се окажем един ден с двете позиции на едно място... /към реплика от залата/... Заварените случаи никой не ги коментира... Но да не се окажем с два режима!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Разбира се, че сме единни. Че това дразни обществото. Не бива. Това е проблемът. Господин Адемов го каза много ясно и много точно. И аз се опитах да го кажа, това е причината, това е големият проблем - дали те са пенсии или са принос. Вижте, ако една малка сума, която е носител на тази награда за достойнства, дайте да я дадем. Аз бях човекът, който ви предлага: дайте я на всички достойни българи, не е честно да ги разделим... Нали, това е така. Ние нямаме разногласия, разминаване. Разбирате ли ? Само трябва воля, малко, за да го направим...
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър!
Колеги...
Да, заповядайте, госпожо Масларова, заповядайте...
ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз искам нещо друго да кажа, тъй като и двамата министри поеха ангажимент. Хайде сега, ние, от наша страна, аз ще се присъединя и ще подкрепя днес гласуваните пенсии, ако това са последните два случая... както декларирахте преди малко. Но ако Комисията внесем предложение до края на седмицата или до края на другата седмица, че текстът на член 91-ви от КСО отпада. Внасяме го и го гласуваме, за да можем да интензифицираме работата, за да стане готов другият проект... /към реплика от залата: Е, защо няма да стане?.../
Е, на досегашните ще си върви. Без заварените случаи... Нали ние това говорихме. Тези, които са ... Защото така ще го направим до септември - до октомври, може да тече във времето. Аз съм съгласна. Ето, всички имаме консенсус. Дайте да отпадне този текст. Гласуваме тези два случая. Не се отнася за досегашните случаи ... Продължава да им се изплаща пенсията за особени заслуги... /шум в залата/ ... Не, аз ще го внеса, но се подпишете и вие от ГЕРБ, за да може да мине, да се движи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря , госпожо Масларова.
Две минути само, да, на Вас, моля, две минути само...
Чакайте, тук винаги сме се изслушвали - неправителствените организации и представителите на гражданското общество, в тази Комисия, представете се пред министрите, две минути само...
о.р. АТАНАС ИВАНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз не искам да се конфронтирам с вас, не искам да се конфронтирам, а това, което беше поставено за обсъждане пред народните представители, го възприемам. Хареса ми особено много изказването на народния представител Хасан Адемов, и считам, че всички народни представители се изказаха, така, както той разбира проблема.
Аз поставям един въпрос така:
Уважаеми господа министри! Вие сте двама членове на Министерския съвет! До 213 лева пенсия, доколкото са..., следя статистиката на Националния осигурителен институт, са около милион и триста хиляди души. Така ли е господин управител? Мисля, че са толкова. Значи, трябва да се помисли, че хората, до 212 лева са много бедни в нашата страна. И тези двамата, които днес обсъждаме за отличие, които получават тези малки размери, аз също им съчувствам, и действително, трудно се живее.
Аз се обръщам към Вас, Вие като, действително, членове на Министерския съвет, да се предприемат мерки, и то, дето се казва, незабавно, защото в тези три кризисни години, които изживяват пенсионерите... Та, от първи октомври тази година да излезете с конкретно предложение в Министерския съвет за увеличение на пенсиите! /набляга на последните думи/. За увеличение! И от първи януари следващата година, също да има чувствително увеличение на пенсиите! Ако това стане, ще ви бъдем много благодарни! Без популизъм, без партийност, без всякаква друга представителност....
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Колеги, закривам дискусията. И подлагам на гласуване, (моля за тишина, ако обичате)... подлагам на гласуване Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-13, внесен от Министерския съвет на пети април 2012 година. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Единодушно е приета пенсията...
Моля ви, моля ви за тишина, ако обичате...
По точка втора: Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 202-03-14, внесена от Министерския съвет на 19-ти април 2012 година. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 13 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Отново единодушно сме приели пенсията...
Господин Рашидов!
Господин Тодоров! Благодаря Ви. Както виждате, отново единодушно приехме и тези пенсии, но, наистина дадохте дума тук, пред народните представители, да се намери решение...
Благодарим и ние... И успешен ден пожелаваме...
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ:
Отново казвам, това е много важно, за всички нас колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодарим и ние... И успешен ден желая.

ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля, за внимание. Уважаеми дами и господа народни представители! Преминаваме към точка трета, а именно: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, внесен от Министерския съвет на 15-ти юни 2012 година...
Господин Младенов, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Искам съвсем накратко да ви представя мотивите към законопроекта, който е внесен от Министерския съвет. Законопроектът е изготвен във връзка с необходимостта от привеждане на българското законодателство в съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз - Директива 2010/41 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 година за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейност в качеството си на самостоятелно заети лица и за отмяна на Директива 86/613 от Европейската икономическа общност, директива от 2010 г. № 41 на Европейския съюз е обнародвана в официалния вестник на Европейския съюз от 15-ти юли 2010 година.
Законопроектът цели да засили нормативните гаранции за осигуряване на равнопоставеност между мъжете и жените и за защита от дискриминация, основана на пола на лицата, попадащи в обхвата на Директивата, във връзка с извършването на стопанска дейност в качеството си на самостоятелни заети лица, срещу възнаграждение за своя сметка в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство; да уреди нормативно правото да се възползват от социална закрила; да се възползват от социална закрила и обезщетение за майчинство, чрез включването в кръга на осигурените лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване съпрузите на самостоятелно заетите лица, когато те участват и допринасят за изпълнението на дейността на самостоятелно заетите лица.
Законопроектът съдържа следните изменения и допълнения:
Въвежда се изискването за интегриране на принципа на равенство между половете и активно съобразяване с целта за недопускането на дискриминация при изготвянето и прилагането на нормативни актове.
Изрично се урежда прилагането на принципа за равно третиране чрез недопускане на дискриминация, основана на пола и на други признаци, по чл. 4 ал. 1-ва по отношение на извършването на стопанска дейност, включително, започване, оборудване, разширяване на такава дейност, както и в тези области тормозът или сексуалният тормоз също се смятат за дискриминация. Подхвърлянето или понасянето от дадено лице на такова поведение не могат да се използват за основание за заемането на решение, което засяга това лице.
Искам да почертая промените, които произтичат в Кодекса за социално осигуряване. Ние ги обсъждахме в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и те бяха приети. А именно: създаването на нова алинея девета, в член 4-ти от Кодекса за социално осигуряване, с която се предлага съпрузите на лицата, по алинея трета, точка първа и четири, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, и/или занаятчийска дейност, или регистрирани земеделски производители, или тютюнопроизводители, когато участват в упражняваната от тях трудова дейност, да могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени на друго основание по член 4-ти, алинея първа. По член 4-ти, алинея трета, точка едно, две и точка четири или по член 4-"а".
Осигурителните вноски на съпрузите на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на регистрираните земеделски производители или тютюнопроизводителите - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители с определени със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Съгласно разпоредбите на член 48-ми „а” от Кодекса за социално осигуряване осигурените лица на общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно член 52-ри "а" от Кодекса за социално осигуряване, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат дванадесет месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Искам също така да кажа, че предлагаме тези промени да влязат в сила от 1-ви август 2012 г., тъй като ще бъде в съответствие с изискванията на член 16-ти от самата Директива, за привеждане на националното законодателство в съответствие с разпоредбите най-късно до пети август тази година.
Аз смятам, че предложените изменения и допълнения допринасят за привеждането на националното законодателство и практика в съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз за насърчаване равнопоставеността между половете и предлагам на вашето внимание, и предлагам да бъде прието.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Имате думата.
Доктор Адемов.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър!
Аз ще се опитам да формулирам един въпрос. Иначе ние ще подкрепим предложените промени, но в случая става въпрос за съпрузите на самоосигуряващите се лица, занаятчии, земеделски производители, тютюнопроизводители... Те ще могат да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, тъй като се предполага, че те по някакъв начин участват в дейността, която извършва.../другият/... Само че, има други случаи, в които, примерно, господин Мирославов работи в трудови правоотношения, понеже той е срещу мене и казва "да", той е в трудово правни отношения, а неговата съпруга не работи. Не работи, обаче тя му готви. Не в правоотношения с него. Той не може да я осигурява нея. Разбирате ли, смисълът на въпросът, който задавам. Иначе казано, че осигуряването е лично....
/от залата: ама защо само да готви ...Не е само това... шеговито/
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Кой ще отговори? Господин Мирославов, Вие ли ще отговорите?
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Вижте, аз... знаете ли защо задавам този въпрос? Защото в началото на 2000-та година, когато ставаше въпрос за здравно осигуряване, работещите членове на семейството, във връзка с проблема неосигурени български граждани. Работещите членове на семейството осигуряваха неработещия член. Ако той не получава обезщетение за безработица, ако той не е ... нали, не отговаря на другите условия. Тогава ги осигуряваше работещият член на семейството. След това, това го променихме, включително осигуряваше и децата. За неработещия член беше 50 процента, а пък за децата друг процент... сега. Задавам този въпрос точно от тази гледна точка: защото сега излиза, че Директивата разрешава на самоосигуряващите се, на самонаети, занаятчии, земеделски производители и тютюнопроизводители, а на другата група не разрешава... Нали, това е въпросът, който се опитвам да формулирам. Иначе предложенията са коректни, ще ги подкрепим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, доктор Адемов.
Кой ще отговори?
Господин Мирославов? Вие ли? Заповядайте...
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Да.
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Това е дефект на Директивата, ако търсим някакъв дефект, а не дефект на нашия законопроект. Но ми се струва, че при самоосигуряващите се лица, т.е. тези, които самостоятелно упражняват занятия и професия, действително, съпругата, във вашия пример, не към моята, разбира се, участва повече в дейността на това... Да речем, земеделският стопанин копае, но едва ли съпругата му стои само зад него, копае заедно с него. А тези... Има, обаче, ние сме изключили от приложното поле на Закона, да речем нотариусите, адвокатите, зъболекарите, лекарите, които упражняват самостоятелна професия, защото може да се реши, че техните съпруги не им помагат в дейността. Те не могат да бъдат нотариуси .
Между другото, този въпрос, който Вие зададохте, го зададоха и много други. Те се смущават. Някои казват: Добре де, а защо пък не и децата? И така нататък... Но, ние сме ограничени от приложното поле от самата Директива в тази й част.
Ако искате личното ми мнение за това, решението, което съществуваше действително в Закона за здравно осигуряване, аз мисля, че беше правилно. Тогава ние, юристите, които объркваме много други работи, извадихме казус от рода на фактическа раздяла и не знам какво си и т.н., и тази норма, която носеше много хубави резултати падна... Дано някой да я възстанови.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Заповядайте.
ХРИСТО ЧАУШЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги!
Ние, от Парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим направеното предложение за изменение на Закона за защита от дискриминация. Както господин Младенов подчерта, законопроектът цели привеждането на вътрешното ни законодателство в съответствие с Директивата на Европейския съюз. Също така знаем, че по-голямата част от страните-членки на Европейския съюз също са възприели тези вътрешни промени на тяхното законодателство. Така че, от нашата група ще подкрепим така направения, така предложения Законопроект и ще гласуваме за неговото одобрение и влизане в зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Не виждам.
Аз също ще изразя мнение.
Господин министър!
Господин Еюп!
Уважаеми господа!
Аз няма да го подкрепя този Законопроект. Няма да го подкрепя, първо, защото с Преходните и Заключителни разпоредби вече ми омръзна да променяме Кодекса за социално осигуряване. Защо няма отделен законопроект, който да касае Кодекса за социално осигуряване, така че, наистина, да бъде свързан с Директивата?! Минал ли е в Надзора на Националния осигурителен институт, минал ли е през Националния съвет за тристранно сътрудничество, когато се касае за осигурителните права? Предполагам, че не е минал...
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Мина. Минал е. Минал е и през Националния съвет за тристранно сътрудничество, и през Надзорния съвет...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре, вече се радвам, че е минал и там... Сега... Много добре знаем, че тези хора, които са земеделските производители, тютюнопроизводителите, които работят на минималния осигурителен доход, те де факто дори не покриват изискванията за минимална пенсия. Ние, де факто, още повече разширяваме ветрилото и още повече ние, които сме, нали си плащаме осигуровките, подпомагаме тези хора, за минимална пенсия.
Другото, което ми прави впечатление, как ще се доказва участието на дейността на съпругите, на съпрузите на тези самоосигураващи се лица. Как ще става това? Отива и казва: Да, осигурявам я. Но откъде знаем тя работи ли, помага ли, как ще става, трябва нали, как ще го доказваме? Ние ще осигуряваме хора, но де факто те нямат никакъв трудов договор, те не плащат данък върху доход за физическите лица ... Изведнъж някой отива и започва да се ползва с всички права на останалите хора... И искам да попитам господин Петков, какви са финансовите измерения на предлаганите разпоредби... Моля да ни кажете, нали... Не е вярно, че можем толкова много да бързаме, че да го решим неправилно... Защото ние имаме за период от две години за изравняване правата на съпругите, т.е. това е един допълнителен период, в който ние имаме възможност тази тема да я подложим на една дискусия. Означава ли това, примерно, че човек може да се осигурява, ако предприеме, говорим за Кодекса за социално осигуряване, примерно, аз получавам единствено дивиденти. Получавам добри дивиденти. Нищо не работя и изведнъж да реша да се осигурявам, без да имам някакъв доход и да плащам данък върху доходите за физическите лица. Или пък, ако не съм земеделски производител, не съм тютюнопроизводител, получавам много високи доходи, жена ми не работи, изведнъж и нея да осигурявам, без тя да имам трудов договор, без тя да плаща данък върху доходите за физическите лица?
Но, аз лично, няма да го подкрепя този Законопроект...
Господин министър, заповядайте... И може би след това, господин Петков?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Колегите, колегите ще вземат отношение. Но искам само да кажа: Господин Стойнев, това не е осигурителен доход, за което Вие говорите. Тук се дава една възможност, ако съпрузите на тези лица, които упражняват свободни професии, желаят, да могат да се осигуряват. Разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Те данък върху доход за физическите лица ще плащат ли?
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не?
Имаме представител от Националната агенция за приходите, да кажете Вие? Те ще плащат ли данък върху доходите на физическите лица, госпожо Кашъмова? Заповядайте.
КАТЯ КАШЪМОВА:
Уважаеми народни представители!
Катя Кашъмова, от Националната агенция за приходите. Естествено, че няма да подават годишна данъчна декларация, защото те не получават доходи. И така, както законодателят реши, и други осигурени лица от Кодекса за социално осигуряване, примерно посредниците, които намират работа на български граждани в трети държави, и законодателят е дал тази възможност, те да се осигуряват тук, за времето, за което работят в чужбина; съпругите на дипломатите, които ги придружават... По същият начин е решен въпросът и с тези лица. Значи, те по свое желание могат да се осигуряват. На практика те не се явяват и задължени лица. Това са лица, които имат волята и желанието да се осигуряват... И няма друг ред, по който да стане. Нали. А вече, ако говорим за данъци, ако сключат договор помежду си, сключат договор помежду си, това е друга категория лице, вече... ще стане по Кодекса за социално осигуряване...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не подават. Нали за това говорим...
КАТЯ КАШЪМОВА:
Не. Те не са самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Петков, само да кажете дали има, какви са разчетите Ви?
БИСЕР ПЕТКОВ:
Да.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Точни разчети не могат да бъдат направени за ефектите от тази промяна, доколкото, всъщност, се дава право, на тези лица да се осигуряват. Естествено, че ефекти ще има и в посока на приходи от осигурителни вноски и изплащани обезщетения и пенсии за тези лица, но трудно е да бъдат оценени точно, така че аз не бих могъл да се ангажирам с някакви конкретни суми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Госпожо Кашъмова, заповядайте.
КАТЯ КАШЪМОВА:
Само, да подкрепя с един пример. Значи, в обезлюдените райони, да кажем, в Родопите, аз си представям тютюнопроизводителите. Тези хора действително трябва да сключват едни кухи трудови договори със съпрузите си, или със съпругите си, с цел да влязат в осигурителната система. И в крайна сметка даже липсата на тази Директива да е, какво лошо има да им дадем възможността да могат да се осигуряват? Това са млади хора. Примерно, в Родопите, които живеят там. Факт е това, което казвате, че им липсва осигурителния доход, но това е вече друга политика...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Но, госпожо Кашъмова, но нали има разлика?! Когато има трудов договор, има и заплащане. Тук заплащане няма. Тук няма доход, няма заплащане...
КАТЯ КАШЪМОВА:
Именно това е кух договор... Няма заплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Мирославов, може би за... До кога тази практика с Преходни и заключителни разпоредби да правим промени в Кодекса за социално осигуряване?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Ами не знам докога. Но в случая това е необходимо. Касае се за една Директива, която трябва да се транспонира в нашето законодателство едновременно в два закона и едновременно влиза в сила от първи август. Нищо не гарантира в двата отделни закона, нима нямаше да Ви дразни пак, ако бяхме я внесли с последващото изменение на Кодекса за социално осигуряване? Тогава пък ще кажете защо петнадесето изменение за тази година и така нататък...
За мен това е най-икономичният начин - в един закон да се промени и в Заключителни разпоредби и в Кодекса за социално осигуряване за да могат двата закона, двете промени, да влязат в сила от първи август, тъй като, както министър Младенов обърна внимание, до пети август..., Директивата изтича..., нейният срок е на пети август 2012 година...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Мирославов, аз разбирам икономичните методи. Но с икономичните методи бе направена и пенсионната реформа, когато имаше, когато гласувахме Държавния бюджет. Икономичните методи доведоха до там да приемем пенсионната реформа, която се прие само на едно четене и в момента чакаме решението на Конституционния съд. Защото това касае Кодекс! Нищо не пречеше да гледаме тези промени в отделен закон.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Аз си спомням. Без риск да споря с Вас. И не бих могъл да споря с Вас. Но само преди две седмици, три, се прие Законът за държавния служител, по който се направиха промени в 35 закона още, включително и в Кодекса за социалното осигуряване... И Вашата Комисия го прие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИРСТОЙНЕВ:
Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда нека да ги гледаме по отделно, ако имате такава възможност. Вие преценявате.
Други народни представители?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Ами господин председател, аз не съм съгласна с Вашето изказване и това, което казахте, преди малко. Значи Директивата касае промени в тези два основни закона - в Закона за защита от дискриминация и в Кодекса за социално осигуряване. Значи Директивата е една. Тя е обща. Защо трябва да правим отделни промени с два отделни Закона, които имат нещо общо с тази Директива?
Също така, искам да направя тук една забележка. Не съм съгласна с Вашето изказване, че имало време за приемането на тази Директива. Значи, Директивата на Европейския парламент и на Съвета е от 7 юли 2010-та година и срокът действително изтича през месец август - две хиляди и дванадесета година. Т.е., двете години са минали. Т.е., наближава срокът да изтекат. Така че, за какъв нов срок говорите?!
Или какво искате? Санкции да има? Значи, тази, нали, Директива, както каза и колегата ми, тя е приета и в много други европейски държави. Просто, нали проблемът не е в нашето законодателство, както преди малко тук бе казано, а проблемът е в самата Директива. Такава Директива е приета от Европейския съюз. Ние сме държава-членка на Европейския съюз и ще се съобразим с тези директиви. Иначе, нали, търпим санкции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Позволете ми, да цитирам Директивата...
Уважаеми дами и господа народни представители!
Има едно голямо недоразумение. Цитирам Директивата: Когато специални затруднения обосновават това, държавите-членки могат при необходимост да разполагат с допълнителен период от две години до пети август 2014-та година... Тук наистина ние имаме проблеми, които трябваше да бъдат обществено обсъждани. И затова можеше да се изчака.
Но няма да спорим по този въпрос.
Други народни представители?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Вижте, тази Директива, все пак, е съгласувана със социалните партньори на европейско ниво... Така че, по този начин, те ни облекчават допълнително в приемането им. Не виждам проблеми в това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин министър, добре, не, няма да влизаме в спор...
Не, не е въпросът за облекчаването. Въпросът е да намерим правилното решение. Защото, когато приемеш законодателство, което..., после всички си задаваме въпроси и после го обвиняват Парламента... Когато има обществени дискусии, нещата... или, когато се запознаем по-добре, толкова да не се бърза... виждате, когато се бърза, последните дни какви мероприятия има по улиците и какво разминаване между отделните институции има.
Доктор Адемов, заповядайте.
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Само няколко изречения.
Господин председател!
И досега в Кодекса за социално осигуряване тези хора могат да се осигуряват, с изключение на майчинството. Това, което прибавя сега Директивата, е майчинството. Нищо по-различно. Само това, първо.
Второ. Тези хора, ще се осигуряват, когато става въпрос за свободна професия, занаятчии, върху 420 лева. Земеделските производители - по същия начин. За какъв осигурителен принос говорим? Ако те изобщо не се осигуряват, тогава ще се наредят на опашките на Социалното подпомагане. За какво става въпрос? Аз Вашите аргументи, изобщо, не мога да ги разбера. Ако имате нещо против земеделските производители, или тютюнопроизводители, кажете го ясно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ще го кажа ясно. На това, на което се осигуряват, дори не покрива и минималната пенсия. И това бе заявено тук преди няколко месеца... именно в тази зала...
д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Ами Армия и Полиция покриват ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Еюп, имате думата.
КЕМАЛ ЕЮП:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Комисията за защита от дискриминация подкрепя проектозакона за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Първо, ние трябва да сме в синхрон с Директивата. Второ, промените отразяват нашите предложения, на Комисията, още по работните групи.
Условно, бих разделил, защото тук възникна спор за Преходните и заключителни разпоредби, Кодекса за социалното осигуряване и конкретни текстове в Закона за защита от дискриминацията.
Не съм специалист, не искам да засегна социалното осигуряване. На мен директно само едно нещо ми прави впечатление - в крайна сметка, ще има постъпления в социалното осигуряване.
В частта, конкретните промени в Закона за защита от дискриминация, в членовете тук се засяга една сфера, тъй като в член 4-ти, алинея първа, са изредени всички признаци за дискриминация, там и признака пол, ние сме се произнасяли, многократно сезирвали, но за първи път, се внася в стопанската сфера, в предприемачеството, където има позитивна дискриминация с така предложените текстове за равнопоставеност на половете, нали, по-слабо представения пол, досега имаше текстове само при кандидатстване за работа и то повече в държавната администрация.
Също касае регламент при подготовка и прилагането на поднормативни актове. Имали сме доста произнасяния като се почне от Постановления на Министерския съвет и други наредби, за дискриминационни текстове. По този начин ще се сложи един филтър, предварителен, едно задължение да няма дискриминационни текстове при подготовката и при прилагането. А също се вменява нещо на Комисията, което ние правим, за това ще трябва и допълнителен бюджет, това е отделна тема, за информационно разпространение на нормативната уредба, касаеща антидискриминацията и равнопоставеност на половете.
Другият момент, който ние сме срещали в нашата практика. Тук също се регламентира, за растеж в кариерата и професионалното представяне по признак пол. Така че, това изясняване на нещата и прилагането на Директивата е необходимо. Аз апелирам към депутатите да приемат така предложения проект. А отделно вече сигурно ще има дискусии, защото гледам, доста за Кодекса за социалното осигуряване, там, какво реши Парламентът, в крайна сметка. Но да не се отрязва пътят на проекта за достъп до залата и няма да звучи добре, ако ние не синхронизираме нашето законодателство с тази Директива...
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Други народни представители?
Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 202-01-31, внесен от Министерският съвет на 15 юни 2012 година. Който е съгласен, моля да гласува:
"За" - 11 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 1 глас.
Законопроектът е приет.
Благодаря.

ПО ТОЧКА ЧЕТВЪРТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОНЕВ:
И уважаеми дами и господа!
Колеги!
Към точка четвърта бих искал да ви кажа, че е получено от Председателя на Народното събрание препис от решение № 7 / 19.VІ.2012 г. на Конституционния съд, знаете решението на Конституционния съд. Смятам, че там опозицията имаме голяма победа, господин министър, относно последното решение на Конституционния съд - и за работодателите, и за работниците... За работниците, наистина, това е една голяма победа.
Това е, можете да се запознаете с текстовете, ако не сте се запознали.
Искате да кажете ли нещо, господин министър?
Изкушавам се, давам Ви думата...
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
...Ние се съобразяваме с решенията на Конституционния съд, само че искам да кажа, не знам дали не се прави лоша услуга на работниците...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не се прави, господин министър...
Трябва да бъдем по-внимателни с работодателите. И те да не позволяват на работника да работи без трудов договор...
Благодаря ви колеги, благодаря за работата днес.
Закривам заседанието. Благодаря ви...

( Заседанието закрито в 17.35 часа. )


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ