П Р О Т О К О Л

---

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на информация по реда на чл. 26, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно проблемите в Дом за деца, лишени от родителски грижи „Асен Златаров”, гр. София, предприетите мерки за тяхното отстраняване и решения за недопускане на бъдещи подобни проблеми в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към държавата и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 10.07.2012 г.

Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Драгомир Стойнев и от заместник-председателя госпожа Светлана Ангелова.

Списък с присъствалите народни представители-членове на Комисията по труда и социалната политика, и гости се прилага към протокола.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Добре дошли на всички.
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.

Колеги, на основание чл. 26, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е отправено искане до мен като председател на Комисията по труда и социалната политика от седем народни представители с искане до Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и кмета на Столична община да присъстват на заседанието на Комисията по труда и социалната политика, на което да предоставят информация за идентифицираните проблеми в Дома „Асен Златаров”.

Аз съм изпратил писмо, което ще бъде раздадено на абсолютно всички журналисти, за да няма спекулации и да не се правят скандали, което е адресирано до господин Цветан Цветанов – заместник-министър председател, министър на вътрешните работи, до господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, до господин Калин Каменов – председател на Държавната агенция за закрила на детето, господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане и госпожа Йорданка Фандъкова – кмет на Столична община.

Чл. 26, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи следното:
„Чл. 26. (5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинска администрация да присъстват на заседание на комисията. (Това искане е отправено.) Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговорят на поставените им въпроси в срок до седем дни.”
Днес е именно седмият ден, в който изтича срокът. Всички, на които е изпратена поканата, са длъжни да се отзоват. Това гласи Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.

За съжаление тук не виждам господин Цветан Цветанов, който трябваше да дойде, да представи проблемите, ако е запознат въобще, ако го интересуват децата на България, тъй като знаем, че там, в този дом има проституция, има педофилия, има изнасилвания, блудство. Липсва и господин Тотю Младенов, за когото съм информиран, че има проблеми в момента с ОЦК – Кърджали, господин Каменов е тук. Благодаря Ви, че уважихте комисията, господин Каменов. Господин Ивайло Иванов също е тук. Благодаря и на Вас, господин Иванов, че уважихте комисията. Не виждам госпожа Йорданка Фандъкова, която трябваше да присъства на това заседание, тъй като тя много добре е знаела проблемите в дома, защото тези проблеми не са от вчера.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Тя е поканена като кмет, а аз съм заместник-кмет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз съм поканил госпожа Йорданка Фандъкова. Госпожа Фандъкова я няма.
Уважаеми дами и господа народни представители! Поканил съм и Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по здравеопазване, тъй като проблемите не касаят само специфичната материя на Комисията по труда и социалната политика. Вярно е, в този дом има много текучество, има смяна на директорите – доколкото знам – назначавани без конкурс.

Необходимо е да има тук и представител на Министерството на здравеопазването, тъй като, доколкото знам, в този дом не се правят редовно профилактични медицински прегледи и, разбира се, и представители на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Огнян Стоичков е до мен като председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Стоичков.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми общински съветници от Столичния общински съвет, гости, журналисти!
За мен това изслушване без поканените лица не може да се проведе, тъй като освен Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който цитира господин Стойнев, по Конституцията на Република България – чл. 80 е категоричен, че всички граждани и институции, а ние сме поканили и национални институции, защото те формират националната политика в областта на закрилата и социалната грижа за децата, са длъжни да се отзоват на поканата на народните представители.

Така че, след като централната власт, представителите на централната и общинската власт не присъстват на това изслушване, ще направя процедурното предложение със съгласието, разбира се, и на вносителите на тази процедура, ако подкрепят това, това изслушване да се отложи с изрична нова покана до вицепремиера Цветанов и до министъра на труда и социалните грижи Тотю Младенов в утрешния ден или в петък, или в друг удобен ден до 31 юли, защото за мен този случай не търпи отлагане за след ваканцията. Би било доста цинично да кажем: имаме ваканция, сега не можем да разглеждаме този въпрос.

Затова аз правя процедурно предложение за отлагане на това изслушване до явяване на двамата министри, защото, пак казвам, в България има 68 домове за деца, лишени от родителски грижи, там са настанени над 2500 деца. Дом „Асен Златаров” за мен е само върхът на айсберга. Ние трябва да видим какво има в основата на пирамидата, за да можем да решим проблема.
Благодаря за вниманието.

СНЕЖАНА ДУКОВА:
Имам обратна процедура.
Аз мисля, че тази среща започна с един политически привкус с това, че заместник-министър председателят на България и министър на вътрешните работи господин Цветанов и кметът Йорданка Фандъкова не са тук. По стечение на обстоятелствата ще задавам въпроси в хода на дискусията. Но искам да ви кажа, че тази практика не е строго фиксирана и, когато има международни договорености и хората са в чужбина, не са в България, това може да се случи. Това, първо.

Второ, като член на Комисията по ОКГР искам да кажа, че самият ваш бивш президент от БСП дойде едва на третия път, тъй като беше ангажиран. Ние бяхме изключително толерантни да окажем някакво присъствие в комисията на третия път, което не ни попречи на нашата работа.

Смятам, че достатъчно съображения, които имахме тук, и толкова много хора са събрани, и три комисии и това, че Вие, господин Стойнев, преместихте заседанието в тази сграда съвсем необичайно в днешния ден, знаейки от вчера кой ще присъства на заседанието, не дава никакви основания за това тя да бъде отменена и проблемът да бъде разглеждан днес.

Още повече аз искрено се надявах като политическа фигура и като депутат се чувствам страшно огорчена. Мислех, че Вие ще започнете с едно искрено извинение към присъстващите в залата и най-вече към госпожа Атанасова, която според мен съвсем дискриминационно накарахте търпеливо да чака тук, в коридорите преди за пореден път да смените залата.

Процедурното ми предложение – и без това всички журналисти са тук, уважавам и тяхното присъствие, уважавам присъствието на колегите, уважавам темата, за която Вие сте подходили, която има изключителна социална значимост и форматът е твърде широк и голям – с оглед на това, макар и при тези тежки условия – аз не се изненадвам, че колеги-журналисти след малко ще могат да отсъстват от зала поради тези климатични условия, които са тук - да бъде продължена и да бъде направен поглед дори и на Вашия аргумент, че темата е изключително важна и социално значима.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Дукова. Наистина, ако може от името на председателя на Народното събрание да се извиня на госпожа Атанасова, че няма условия за хора с увреждания да имат достъп до всяка една зала...

СНЕЖАНА ДУКОВА:
Моля, не спекулирайте, има условия в сградата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ако съм заместник-председател и, ако приемете това, наистина Ви се извинявам. Но надали председателят на социалната комисия, тъй като аз не съм председател на Народното събрание, може да поеме тази отговорност.
Но, тъй като голяма част от представителите на институции, които са поканени, ги няма, аз предлагам да отложим изслушването за следващото заседание, когато са тук всички, за да обсъдим тези проблеми наистина и с господин Цветанов, с господин Тотю Младенов, с госпожа Фандъкова. Наистина държа тя да присъства, тъй като тези проблеми отдавна са на дневен ред. Тя е знаела много добре за какво става въпрос. Искам тя да ни уведоми какви мерки е предприела.
Поради тази причина смятам, че не е нужно да продължим в този формат и в следващия етап всеки един ще получи покана за следващо заседание.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Господин председател, има направено процедурно предложение. Вие сте председател на социалната комисия, трябва да спазвате правилника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте, госпожо Богданова.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Ако ми позволите, няма пречка, колеги, вие да продължите. Аз ще седя права до края на цялото нещо, с което нищо не правим днес. Съжалявам, че няма достъп до зала „Изток” и, ако въобще има някакво значение, че аз ще го кажа, съжалявам, че госпожа Атанасова не можа да бъде част от дискусията в зала „Изток”, където можеше да проведем сериозен разговор.

Но аз предлагам на всички вас, които седим тук прави и които представляваме парламента, да си спестим повече каквато и да е емоция. Аз съм от хората, поискали това изслушване. Така че, бидейки от тях, мога да кажа днес искам ли го или не го искам.

Но си мисля, че ако има тема, която ни е събрала, това е проблемът на една група деца, към които ние сме изключително грешни и няма смисъл повече да продължим да говорим какво се е случило и защо сме избрали тази зала и защо днес два пъти се удължава работното време на парламента с гласуване.

Поради това сме се събрали в най-удобния час за всички – 16,15 ч., в тази зала, а не в другата.

Уважаеми колеги, аз съм готова да подкрепя предложението за отлагане на днешното заседание и то не е лично към никого. То е към проблема, който трябва да се обсъди. Но не можем да го обсъдим, прескачайки кабелите и стоейки прави около масата. Аз не смятам, че тази дискусия ще роди позитивен резултат. На нас ни е необходимо не партизиране, а човешко, експертно и политически отговорно обсъждане на проблема. Даже вече няма никакво значение къде сме седнали, защо сме прави и къде ще се съберем следващия път, защото каквото и да правим днес, дискусията няма да свърши.
Молбата ми е да сменим тона на разговорите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз бих се обърнал към някой от вносителите, тъй като вносителите насрочват това заседание, а не го насочва Комисията по труда и социалната политика.
Иска ли думата някой от вносителите? Не.
Заповядайте, госпожо Ангелова. Имате думата.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Нека да не политизираме този проблем. Имаше насрочено редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика в зала № 456 в другата сграда. В тази зала имаше достъп за хора с увреждания. Тъй като има удължаване на заседанието на Народното събрание до 16,00 ч., въпреки това вместо да се отложи заседанието, председателят на Комисията по труда и социалната политика господин Стойнев е преценил, че трябва да има изслушване.

Уведомени са всички заинтересовани институции, които са поканени, те са тук, има представители от всички институции: от Министерството на труда и социалната политика – съжалявам, че просто в този хаос не могат да се видят.

Има ли представители от Министерството на труда и социалната политика? Да, има. Тук е и господин Калин Каменов и той не е сам. Той е председател на Държавната агенция за закрила на детето. Тук е господин Ивайло Иванов, който е изпълнителен директор на Агенцията по социално подпомагане, и той не е сам.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Къде е господин Цветанов, господин Младенов, госпожа Фандъкова? Къде са?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Моля Ви се, не ме прекъсвайте. Аз бях толерантна и не Ви прекъсвах, когато Вие говорихте. В момента тук е госпожа Албена Атанасова. Нека да имаме уважение към нейната длъжност и към нейната личност, защото тя е заместник-кмет по социалните въпроси. Именно тя най-добре може да ни разкаже за този проблем.

Така че има представители от всички институции и нека първо да пристъпим към гласуване на двете процедури, които са постъпили на самото заседание.

СНЕЖАНА ДУКОВА:
Ще добавя, господин Стойнев, че са поканени институции, а не персонално отделни лица.

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не, тук поканата е персонална.
От вносителите – доктор Адемов, желаете ли да вземете отношение? Не! Благодаря.
Тогава, колеги, да подложим на гласуване предложенията.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Аз искам да попитам, защото тук се получава едно объркване. Имаме редовно заседание само на Комисията по труда и социалната политика или има редовно заседание на трите комисии?

СНЕЖАНА ДУКОВА:
Ние просто сме поканени.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Ние трябва да знаем кой има право на глас – дали само Комисията по труда и социалната политика или и другите комисии.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Това е извънредно заседание, което се свиква на база и на основание чл. 26, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Тогава само членовете на Комисията по труда и социалната политика имаме право да правим предложения и да гласуваме.
Така че има само едно предложение и това е на госпожа Дукова да продължи заседанието на Комисията по труда и социалната политика и да се проведе изслушването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа, тъй като нямаме нормална обстановка да проведем заседанието, аз прекратявам заседанието.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Как да няма? (Шум и неразбираеми реплики от всички страни на залата. Господин Стойнев напуска мястото си на масата.)

ВЯРА ПЕТРОВА:
Нали има заместник-председател?!? (Шум и неразбираеми реплики.)

ВЯРА ПЕТРОВА:
Аз мисля, че има заместник-председатели, които могат спокойно да продължат и предлагам да започнем с гласуване по дневния ред на заседанието.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
За разлика от господин Стойнев ние от парламентарната група на ГЕРБ не бягаме от проблема. Има свикано заседание на Комисията по труда и социалната политика. Как преди 20 минути, когато господин Стойнев направи своето изявление, имаше нормална обстановка и изведнъж, когато не му отърва, той си хвана папките и напусна заседанието. Давам думата на госпожа Петрова. Заповядайте, госпожо Петрова.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Тъй като все пак сме в заседание и то не е извънредно, искам да кажа, че това си е редовно насрочено заседание, колеги, на Комисията по труда и социалната политика.
Искам да направя процедурното предложение, което беше направено от колежката Снежана Дукова от Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

Предлагам това заседание да продължи с т. 1 от дневния ред. Да изслушаме все пак хората, защото всички отговорни институции са тук. Има представители на всички институции.
Така че, колеги, много ви моля, нека да гласуваме и да си продължим по дневния ред.

(Госпожа Светлана Ангелова поема председателството на заседанието.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от госпожа Петрова, за продължаване на заседанието с т. първа от дневния ред:
1. Изслушване на информация по реда на чл. 26, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно проблемите в Дом за деца, лишени от родителски грижи „Асен Златаров” – гр. София, предприетите мерки за тяхното отстраняване и решение за недопускане на бъдещи подобни проблеми в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца.

Който е съгласен, моля да гласува.
„За” – 9, „против” – няма, „въздържал се” - 1.
Предложението се приема.

Давам думата на гостите. Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Благодаря ви, госпожо председател! Искам да чуете това, което ще кажа, защото това са истинските неща в дома.
Искам само да кажа преди да изчета това, което съм написала, искам да помоля всички да ме чуете. В дома няма проституция, в дома няма наркомания, в дома няма СПИН, в дома няма такива неща, които се изкарват, че са така. Това наистина е изгодно за някого. Аз не знам точно на кого е изгодно, но сега ще ви прочета една справка от това, което съм направила и което наистина е така. Оттам насетне вие задавайте въпроси към когото пожелаете.

В Дом за деца, лишени от родителска грижа „Асен Златаров” се настаняват деца от 7 до 18 годишна възраст, а в случаи, когато не са завършили образованието си, до навършване на 20-годишна възраст. Домът е с капацитет 55 места и в момента там са настанени 52 деца, от които 9 са подадени с молби до органите на МВР за издирване.

През 2009 и 2010 г. на територията на дома са разкрити Център за обществена подкрепа и Дневен център за работа с деца с увреждания. Мястото за разкриване на двете нови услуги в общността не е случаен. Целта се основава на това да се подкрепят децата в самия дом, да се оказват услуги и на други нуждаещи се и да се концентрира по-голям набор от специалисти, логопеди, психолози, трудотерапевти, които да работят със самите деца в дома.

От общо настанените в дома деца 21 са с родители, с един родител са 29 деца, а без родители са само 2. Тоест, това са родителски деца, а не са деца сираци.

Подобна мярка за закрила на децата, които имат родители, се прилага тогава, когато отговорните органи са констатирали липса на родителски капацитет или трайно неглижиране на грижата към децата. В повечето от тези случаи биологичната връзка между дете и родител е силно изразена, което за съжаление провокира честите бягства на децата от дома.
През учебната 2011 – 2012 г. 36 от възпитаниците на дома посещават масови училища, 14 се обучават в специализирани училища, а двама не посещават учебни занимания поради честите бягства.

Столична община ежегодно дофинансира със средства от общинския бюджет домовете за деца, лишени от родителски грижи. Извършваните ремонти изцяло се финансират от Столична община, както финансира и допълнителни щатни бройки за специалисти.

Всички регулярни проверки, извършени в Дом „Асен Златаров” за периода 2010 – 2012 г. от Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане като органи на закрила на детето, са фокусирани към спазване на правата на децата, регламентирани от чл. 19, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето и във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

През 2010 г. със заповед на председателя на Държавната агенция за закрила на детето е извършена проверка по сигнал, касаещ дете, настанено в Дом „Асен Златаров”. Комисията констатира, че действията на персонала са адекватни за ситуацията и не са довели до нарушаване правата на детето.

През 2011 г. от Държавната агенция за закрила на детето също е извършена проверка в дома и комисията констатира, че не са нарушени правата на децата съгласно регламента на горецитираните нормативни документи.

С оглед подобряване организацията на работа в дома комисията дава задължителни предписания, които са изпълнени в посочените срокове. Четири от седемте предписания са изцяло в правомощията на Дирекция „Социално подпомагане” и същите са уведомени писмено от директора на дома за необходимостта от своевременното им изпълнение.

В изпълнение на заповеди №.... – няма да ги чета – на изпълнителния директор на Държавната агенция за закрила на детето са извършени две проверки в Дома за деца, лишени от родителски грижи „Асен Златаров”. Става въпрос само за тази година.

В плановата проверка през месец май, тоест, преди да излязат тези слухове за това, че има такива деца, комисията дава 13 задължителни предписания за изпълнение, като крайният срок за това е 30.07.2012 г. Девет от предписанията са изпълнени, а четири са в процес на изпълнение.

На четирите предписания, касаещи дейността и правомощията на Дирекция „Социално подпомагане”, са изпратени писма с посочени конкретни срокове за изпълнение на съответните изисквания. Предписанията, касаещи дейността на дома, са изпълнени, по същество са насочени към допълване съдържанието и съществуващите разработени процедури в дома, препоръки за подобряване работата в дома и медицинските специалисти и към изискванията да се води досие на всяка жалба, както и към съдържанието на досиетата за самия персонал.

Направените констатации и изводи от извършените в края на месец юни 2012 г. проверки, това е вече след самия сигнал, който излиза, се посочват пропуски във воденето на задължителната документация, като е подчертано, че те не касаят качеството на предлаганата услуга. За подобряване на организацията на работа са дадени три препоръки на директора на дома в посока създаване на постоянни екипи за всяка една от трите групи деца в дома – провеждане на групова работа за подобряване уменията им за общуване и провеждане на целенасочено обучение на персонала.

Анализите на възникналите проблеми в Дом „Асен Златаров” показват, че голяма част от тях са в резултат от недоброто взаимодействие между различни институции, отговорни за закрила на децата.

Разработването на по-ефективен модел за взаимодействие и координация между всички институции е с ясно регламентирани отговорности и компетенции и то би довело до добро качество на услугата и да се гарантират по-добри интереси и правата на детето. И това вече го правим. Ето го и господин Каменов, който може да потвърди, че го правим.

В изпълнение на планираното закриване на дома – тук вече засягам темата за трудовата дисциплина на персонала – се промениха изискванията за квалификация на възпитателите и се провеждат системни обучения за повишаване на компетенциите на работещите в институцията специалисти.
С цел справяне с нови предизвикателства и работата с рискови групи след проведената супервизия със специалисти в дома и като съществен проблем се идентифицира притеснението им от новите изисквания към квалификацията на самите възпитатели. За да се окаже методическа подкрепа на персонала освен обучение и система супервизия Институтът за социални дейности и практики и Международна социална служба съвместно със Столична община разработиха и ще кандидатстваме по проект за финансиране към Министерството на труда и социалната политика.

Водени сме от желанието да се насочат максимални усилия към работата с деца, привличане на неправителствени организации и доброволци от дома. Към настоящия момент с децата от дома работят „Едно сърце”, Ателие „Прегърни ме”, Фондация „Актив”, Фондация „Обичай това дете”, както и Фондация „Подарете книга”.

Предстои да се подпише споразумение за сътрудничество между сухопътни войски на Министерството на отбраната и Дом „Асен Златаров, като очакванията са под формата на съвместни спортни занимания да се демонстрира дисциплина, добри поведенчески модели, отговорно поведение и да се предизвика интерес към професията.

Младежите над 16 години ще бъдат включени в курсове за получаване на професионални умения в различни области, като обучението ще се финансира от Агенцията по заетостта.
От м. октомври 2012 г. ще стартира доброволческа кампания със студенти в Софийския университет „Климент Охридски” за повишаване интереса на децата към учебния процес и помощ при самоподготовката им за училище.

Изписали сме и едни очаквания и намерения в подкрепа на това да бъде добра обстановката в дома, които са извън правомощията на Столична община. Във връзка с провеждане на политиката на деинституционализация и реинтеграция на децата в домовете е необходимо да бъдат вменени с цялата строгост на закона повече отговорности на биологичните родители, както и да бъдат подкрепени онези от тях, при които е възможно изграждане на родителския им капацитет.
Наложително е също така всички останали обществени системи, особено здравеопазване и образование, да постигнат максимална готовност за успешното провеждане на деинституционализацията. Това може да се случи само, ако се предприемат промени във всички нормативни документи, касаещи закрилата на децата и повишаването на благосъстоянието им.

Само бих искала, преди, ако искате да задавете въпроси към мен, да ги зададете, просто да кажа, че ние сме в тази зала много хора. Господин Стойнев излезе от залата, каза – всичко е добре. Вие казахте, че ви интересува този проблем, но нито един от вас не е дошъл при нас. Нито един не е проявил това желание да дойде и да каже: искам да видя децата. Разбирате ли, че аз не мога да не си мисля, че в момента тук се играе нещо като...

СНЕЖАНА ДУКОВА:
Нека да дойдат да видят и условията, госпожо Атанасова.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Освен това, много се извинявам на журналистите, нося едни снимки, които исках да покажа на уважаемите комисии какви са били условията преди и какви са сега, защото никой не е дошъл да ги види преди, когато бяха в този вид.

ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Тогава домовете бяха към Министерството на образованието, младежта и науката.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Не само към Министерството на образованието, младежта и науката. Цялата политика беше такава. Само че това е по време на друго управление. А това се случи вече, когато дойдохме. (показва снимки)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Това е преди 2007 г., защото от 2007 г. управлението е откъм страна на общината. Има ли още какво да кажете, госпожо Атанасова?

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Аз това исках да кажа със снимките – да не се използват децата и проблемите на тези домове за нещо, което е било преди.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Атанасова, за изчерпателната информация и за това, че ни представихте какви мерки са предприети за подобряване живота на децата в този дом.
Нека да дадем думата на господин Калин Каменов председател на Държавната агенция за закрила на детето.

Аз предлагам, колеги, първо да изслушаме всички поканени гости от заинтересованите институции, плюс това министър Тотю Младенов се очаква да дойде. Имам информация, че е свършил неговият ангажимент и той пътува за Народното събрание.

Така че, докато дойде министър Тотю Младенов, давам думата на председателя на Държавната агенция за закрила на детето за това какви проверки са извършени, какви са констатациите от тези проверки. Заповядайте, господин Каменов. Имате думата.

В залата влиза министър Тотю Младенов.)

КАЛИН КАМЕНОВ:
Благодаря Ви. В началото искам да кажа, че няма да повтарям думите на госпожа Атанасова, тъй като тя каза голяма част от констатираните пропуски, които ние сме установили през последните две проверки, особено през тази година, свързани отчасти с бягствата на децата, с недобрата комуникация с родителите на тези деца, с търсенето на отговорност за тези деца.

Проблемите в дом „Асен Златаров” не са малко. Но проблемите в дом „Асен Златаров” не са само в София, те са и в „Асен Златаров” – Хасково, в „Асен Златаров” – Враца и в още 51 дома за деца, лишени от родителски грижи в цялата страна.
Затова според мен проблемът трябва да бъде акцентиран не върху един конкретен дом, където е изолиран даден медицински проблем, а трябва да акцентираме върху всички домове в страната, където живеят деца, които са изоставени от своите родители или поради причината, че техните родители не се грижат за тях, са настанени в такива специализирани, в които ние от Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика и цялото правителство сме убедени, че деца не трябва да живеят.

Точно поради тази причина един от първите ангажименти, които пое правителството на ГЕРБ в своя мандат още в края на 2009 г., беше изработването на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”. Това е визията, която се цели и планира закриването на всички домове за деца от цялата страна. Като най-проблемни и деца в най-голям риск, разбира се, бяха изолирани децата с увреждания.

Точно поради тази причина беше подготвен проектът „Детство за всички”, който си постави за цел да изведе от този тип институции всички деца, които живеят в домове и са изоставени от своите родители. Този проект в момента се изпълнява много успешно и още през тази година започва строителството на новите услуги за деца.

Така че аз не мога да се съглася с изказването, което чух днес в едно радио, че за децата в България не се прави нищо. Ако това правителство не си беше поставило за цел още в началото на своя мандат като приоритет децата, аз смятам, че такива проекти нямаше да има. Нямаше да има такова планиране и закриване на тези домове, които съществуват повече от 50 години в страната и са изключително остарели и неправилен модел за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. Ако това не беше направено, аз си мисля, че този проект в момента нямаше да се изпълнява.
Още повече в следващия програмен период е заложено закриването и на домовете за деца, лишени от родителски грижи, дом, какъвто е и „Асен Златаров” в София. Така че този дом предстои да бъде закрит още в следващия програмен период след 2014 г.

Така че не смятам, че това е нищо. Това според мен е правилната стъпка, защото с козметични промени, само с ремонти и смяна на персонал реформа не се прави. Реформата трябва да бъде качествена, трябва да бъде планирана в годините напред, за да се подготви и анализира ситуацията на всяко едно дете, което живее в такава институция, за да получи то такава среда, близка до семейната, в случаите, когато неговите родители не се грижат за него или неговите близки или роднини не са успели да осигурят среда, в която това дете да живее, да расте и да се учи.

Така че това, което в момента ние правим, смятам, че е най-правилната стъпка и качествената стъпка, за да може след няколко години да не говорим за домове като „Асен Златаров”, а да говорим за Центрове за настаняване от семеен тип, в който децата ще живеят, ще усещат в максимална степен среда, близка до семейната, ще имат своята стая, ще имат своя дом, своя кът такъв, какъвто има всяко едно дете, което има семейство и което живее в нормално семейство, в нормален дом.

Така че аз мисля, че когато говорим за проблемите на тези деца, трябва да бъдем отговорни и да казваме нещата с истинските им думи. В началото чух изказвания за изнасилвания, за блудство и проституция. Аз категорично ще заявя, че от нашите проверки такива данни не са изолирани. Тези проверки са правени и през нощта. Обръщам внимание, тези проверки не са правени само през деня. Тези проверки сме ги правили съвместно със Столична община и през нощта. Проституиращи деца, изнасилвания и блудство не са констатирани.

Така че, ако някой има такива данни, аз го умолявам да ги предостави. В противен случай онзи, който знае такава информация и не ни я предостави, той ще бъде санкциониран в рамките на закона спрямо Закона за закрила на детето.
Така че, ако има такива данни за изнасилване, блудство и проституция, аз умолявам колегите да ги дадат, за да ги проверим. Защото в противен случай звучи изключително несериозно и цинично.

По отношение на Дома „Асен Златаров” и ще приключа. Само след две седмици ние от Държавна агенция за закрила на детето влизаме на нова проверка в Дома „Асен Златаров” в София, за да проследим изпълнението на предписанията, за които госпожа Атанасова преди малко спомена. По неофициална информация от тези 13 предписания, които са дадени на директора на Дома, девет вече са в процес на изпълнение, още повече към Фонд „Социална закрила” към Министерството на труда и социалната политика има подаден проект в рамките на 28 000 лв., който цели укрепване на капацитета на служителите и подобряване на грижата за децата, която се предоставя в Дом „Асен Златаров”.

Успоредно с това се работи за подобряването на индивидуалната подкрепа на децата, които са прибрани от улицата. Това са бягащи деца, деца, които са просили. Техните проблеми не се решават с вълшебна пръчка за един ден. С тях трябва много систематична, продължителна и качествена психологическа работа.

А за това в дома ще влязат и външни специалисти, които ще подкрепят работата на възпитателите и на директора, за да може да има индивидуална подкрепа за всяко едно такова дете с проблемно поведение, за да се намали до минимум бягството от дома, бягството от училище, каквото също е констатирано в Дома, непосещаването на училище и ниската здравна култура, която е констатирана при някои от децата.
Това не са престъпления. Това са проблеми. Тези проблеми могат да бъдат решени с подобряване качеството на работата в този дом и аз съм убеден, че това може да стане много скоро. Може би след две седмици, когато влезем на последната ни проверка, ние ще ви отговорим какво е изпълнено и какво не. Аз ви гарантирам, че ако има предписания, които в по-голямата си част не са изпълнени, то тогава ще има налагане и на санкции.

Надявам се до това да не се стигне. Надявам се директорът на Дома да е изпълнил всички предписания, да е подобрил качествено работата и атмосферата в дома, за да може децата, които са настанени в този дом, в максимална степен да бъдат обгрижвани и от персонала, който работи за тях.
Надявам се, че бях ясен. Ако имате въпроси, аз съм на разположение.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, господин Каменов.
Давам думата на министър Тотю Младенов.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Първо, искам да се извиня на колегите, които са тук, на депутатите, на журналистите. Ние бяхме готови за 15,00 ч. Бяхме се подготвили с Агенцията за социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето. Часът се промени на 16,30 ч., после на 16,15, а в същото време ми се обадиха и трябваше да се видя със синдикатите от ОЦК, тъй като и там има проблеми. Затова се извинявам за това закъснение. Аз се обадих на господин Стойнев, за да го предупредя, че ще закъснея. Така че, просто се извинявам. Но вършим доста работи едновременно.

Аз чух съвсем накратко това, което каза господин Каменов – изпълнителният директор на Държавна агенция за закрила на детето. За съжаление, не успях да чуя колегите от Столична община.

Искам да кажа само следното нещо. Кардинално въпросът с ДМСМГ – Домовете за медикосоциални грижи за деца - ще бъде решен, както знаете по плана във връзка с деинситуционализацията, който беше приет от правителството и мерките, които бяха предприети. Първо започваме с, за извеждането на дечицата, които са в най-ранна детска възраст, които са настанени и изоставени в ДМСМГ, приемната грижа върви и на следващия етап – това, което е предвидено и в плана, приет от правителството преди две години – започна и деинституционализацията на домовете, в които са настанени деца, лишени от родителска грижа. Ще се изградят Центрове от семеен тип, приемни семейства и това е заложено в програмата и ще бъде изпълнено в план.

Що се отнася конкретно до Дома „Асен Златаров” и до останалите домове, господин Каменов има пълна и подробна информация, тъй като те проверяват ежегодно всички домове. Агенцията по социално подпомагане – също. Има внесен при мен съвместен доклад за мерките, които са предприети в момента. След малко ще ги прочета.

Въпреки че домовете са на подчинение на общините, ние не стоим отстрани. Ние още от самото начало, преди три години, работим съвместно с държавните институции – Министерството на труда и социалната политика, Държавна агенция за закрила на детето, Агенцията по социално подпомагане, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на вътрешните работи. Работим заедно и с общините по тези проблеми и ще продължаваме. Смятам, че това е правилният начин, а не да си прехвърляме топката от една институция на друга.

Има редица подобрения в редица домове. И това е благодарение на съвместните усилия на институциите. Но за съжаление има места, където не е съвсем добра координацията. Ето това правим оттук нататък – да подобрим координацията. Местните власти, които отговарят за тези домове, които са техни работодатели, и държавните институции трябва да подобрят координацията си.
По-конкретно за дома „Асен Златаров” – предприети спешни мерки и действия.

Първо, Държавна агенция за закрила на детето – Централно управление на Агенцията по социално подпомагане оказва методическа помощ на Дирекция „Социално подпомагане” на територията на София, Дирекция „Социални дейности” в Столична община и персонала на специализираната институция. Експерти от дирекцията съвместно със социалните работници от отдел „Закрила на детето” и представители от регионалните дирекции на „Социално подпомагане” – София – град, и експерти от Столична община работят на терен в Орландовци и Градина. Към министъра на здравеопазването е създадена работна група с представители на институциите, на общината в София. Искам да ви уведомя, че се работи се координирано между институциите и местната власт в София.

Второ. Регионална дирекция „Социално подпомагане” – София – град, оказва съдействие и методическа подкрепа на място в съответните дирекции „Социално подпомагане” – ДСП, относно предоставяне на съдебни решения на всички деца, настанени в специализираната институция, както и снабдяване с декларации от родител – настойник, за дадено съгласие за оказване на първа помощ и подходящо лечение. В случаите, в които родителите не могат да бъдат открити, се използват становища от съответните ДСП-та.

Трето, установено е, че бременното 16-годишно момиче е родило. Очаква се разрешение от Районния съд за сключване на граждански брак с биологичния баща за новороденото дете и прекратяване на настаняването в специализирана институция.
Четвърто. Регионална дирекция „Социално подпомагане” – София – град, е ангажирана с упражняването на последващ контрол и проследяване изпълнението на мерки за отстраняване на пропуските.

Пето, предвид създадената ситуация със заповед от 06.07.2102 г. на изпълнителния директор на Агенцията по социално подпомагане господин Иванов е прекратено настаняването на деца в специализираната институция.
Шесто, изведена е необходимост от създаването на иновативна здравносоциална услуга от резидентен тип. Разработена е концепция за нова интегрирана медикосоциална услуга за деца, осигуряващи здравни и социални потребности на децата от съответната група.

Какво направи Фонд „Социална закрила” при Министерството на труда и социалната политика?

В контекста на гореизложеното и дадените предписания и препоръки в резултат на извършените проверки от страна на Държавна агенция за закрила на детето и Агенцията по социално подпомагане с решение на Управителния съвет на Фонд „Социална закрила” към Министерството на труда и социалната политика на 23 юли 2012 г. на Сдружение Институт за социални дейности и практики – София, са отпуснати финансови средства в размер на 27 900 лв. за реализирането на проект „Подобряване качеството на грижа” за деца от Дома „Асен Златаров” – София.

Средствата са предназначени за възнаграждения на обучители, експерти, които провеждат дейности по анализ и оценка и директна работа с децата, персонала, както и обезпечаване работата по отделните направления.

Основните цели на проекта са да се подобри качеството на живот на децата, настанени в Дома „Асен Златаров” чрез по-активно споделяне на грижата за тях от родното семейство, системата на закрила, дома, медицинските служби, училищата и други. Да се въведат подобрения в организацията на живот и грижа към децата. Да се развие компетентността на персонала за директна работа с децата в ситуация на изоставяне. Да се повишат уменията на децата за самостоятелен живот, социално включване, общуване, умения за участие, взимане на решение и цялостно участие във всички сфери и дейности, касаещи техния живот и т.н.

Искам да ви уверя, че тези мерки ще доведат до съответното подобряване на дейността на Дома със съвместните усилия на институциите, включително и на Софийска община.

И пак казвам, на повечето места в домовете има коренно подобряване в резултат на съвместните усилия на институциите и на местните власти. На други места, където това не е постигнато, акцентираме в момента в тази посока.
Така че, ако има някакви въпроси, тук е директорът на Агенцията по социално подпомагане господин Иванов, господин Каменов го чухте. Така че сме на ваше разположение.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Аз искам да дам думата на господин Ивайло Иванов, който е изпълнителен директор на Агенцията по социално подпомагане, тъй като и той е от поканените относно изслушването, тъй като Агенцията по социално подпомагане е също ангажирана с контролна дейност по отношение на организацията и дейността на тези социални домове. Заповядайте, господин Иванов, да допълните информацията, ако имате да кажете нещо.

ИВАЙЛО ИВАНОВ:
Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Аз ще бъда съвсем кратък. Искам само да допълня, че всички институции и домове за деца, лишени от родителска грижа, се контролират освен от Държавна агенция за закрила на детето, от Инспектората към Изпълнителна агенция „Социална подпомагане”.

За миналата година са извършени над 600 проверки на институциите, които са в домовете. Навсякъде, където е необходимо, се дават предписания.

Също така искам да изразя задоволството си от съвместната работа със Столична община. Ние работим много добре и там всички неща се изпълняват. Така че имаме една много добра комуникация в работата, включително и в Дома „Асен Златаров”.

Също така констатацията от последната проверка, която беше направена наскоро, също показва, че грижата за децата там и условията са изключително адекватни за грижа за тези деца.
Това е, което исках да кажа.
Благодаря ви.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря на господин Иванов.
А сега, колеги, предлагам да пристъпим към въпроси от нашите гости. Откривам дискусията.
Заповядайте, господин Стоичков. Имате думата.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Благодаря Ви, госпожо председателстваща! Добър ден, радвам се, че министър Тотю Младенов успя да се включи в дискусията. Съжалявам, ако е имало някакви проблеми с организацията, но ръководството на Народното събрание взе решение за удължаване на пленарното заседание.

Какъв е смисълът, колеги, на тези изслушвания, които правим в парламента. Това ще го кажа повече за гостите и за нашите журналисти. Какъв е смисълът на това изслушване и на всяко едно изслушване в парламента? Смисълът е да усъвършенстваме закона, ако законът и виновен, или, ако законът е добър, да видим кои са пробойните в неговото изпълнение.

Сещам се, и министър Младенов ще се сети, че през месец февруари 2010 г. направихме едно подобно изслушване по проблем с дете от гр. Сандански. Тогава беше констатиран същия проблем – липса на координация между съответните институции: Агенцията по социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето, общини. Затова се учудвам от позицията на директора на Агенцията по социално подпомагане, който казва, че има много добра координация с местната власт и че проблемите в дома „Асен Златаров” се решават добре заедно със Столична община.
Тоест, ние трябва да приемем или тезата на министъра, че координацията куца, или тезата на Агенцията по социално подпомагане, че координацията е на ниво.

Какво имам предвид?
След това изслушване, което беше проведено през месец февруари 2010 г. в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, се взе решение и министър Младенов каза: до края на 2010 г. ще имаме нов закон за закрила на детето, защото констатирахме, че има проблем на законодателно ниво. Предполагам, че министър Младенов ще подкрепи моите думи.

От тогава изминаха повече от две години. Беше иницииран законопроект за закрила на детето, бяха направени определени стъпки. Тези стъпки завършиха с уволнение на председателя на Държавна агенция за закрила на детето и с персоналната смята като че ли завършиха законодателните усилия.

С господин Калин Каменов държа да отбележа, че работим много добре и аз го приветствам. На тази длъжност, която заема, той се опитва да направи, каквото може. Но проблемът не е в това Държавната агенция за закрила на детето колко може или колко може Агенцията по социално подпомагане. Проблемът е, че липсва координация между съответните институции. И аз съм си отбелязал около 12 въпроса, половината от тях са свързани точно с координацията. Защо? Защото.....

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Извинявайте, господин Стоичков, но това е редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика. Ние си имаме тук правилник и повече от три минути няма как да говорите.
Задайте си конкретно въпроса, защото всички имаме въпроси към институциите.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Ако ми позволите, ще ги задам. Аз стигнах точно до тези 12 въпроса.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Понеже е редно първо да изслушаме членовете на Комисията по труда и социалната политика, които имат въпроси към гостите, така че ще Ви помоля да бъдете кратък и да се спазва все пак правилникът на комисията.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Аз разбрах, че ние не сме гости в парламента, защото ние сме народни представители точно толкова, колкото сте и вие в Комисията по труда и социалната политика. Това, първо.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Не, ще Ви помоля по-систематизирано да се изказвате.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Второ, Вие ми дадохте думата. Ако ми отнемате думата, аз спирам.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Не, аз не Ви отнемам думата, но просто Ви моля по-систематизирано да говорите.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Имате забележка към моята системност на изказване? Искате да ме редактирате? Кое от това, което казах, е излишно? За детето от Сандански излишно ли е? За новия законопроект за закрила на детето излишно ли е?
Моля Ви, или ми дайте думата, или приключвам.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Задайте си въпросите. Давам Ви думата. Не съм Ви отнемала думата.
Заповядайте.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Добре, благодаря Ви.
Първият ми въпрос е следният: при проверката и отчетена липса на координация и голяма част от документацията „Вътрешни правила и индивидуални планове” са съставени в дома, без съгласуване с Дирекция „Социално подпомагане” и отдел „Закрила на детето”.

Какви мерки са предприети именно за тази координация между ръководството на Дома и Дирекция „Социално подпомагане”?
Втори въпрос. Във връзка с мерките, за които каза и министър Младенов, направен ли е анализ и съответно какви са предприетите и планирани мерки за намаляване на текучеството на персонала от дома? Какви са причините за честата смяна на този персонал, защото всяка нова смяна на персонал или на директор води до нова настройка между персонал и деца, които са в дома.

Налагани ли са до момента дисциплинарни наказания на длъжностни лица от дома и за какви нарушения?
Наложени ли са административно-наказателни санкции на длъжностни лица от дома съгласно чл. 45 от Закон за закрила на детето?

Какви мерки са предприети относно разгласяване на личните данни на децата, настанени в дома и установени вече като серопозитивни по време на заседание на СОС?
В медиите се разпространи информация за практика за проверяване на деца от домовете за деца, лишени от родителски грижи, за ХИВ, СПИН през три месеца. Тази инициатива касае само дома „Асен Златаров” ли и направени ли са такива тестове на всички деца – над 2 500 – в 68 дома за деца, лишени от родителски грижи.

Ще се въведе ли задължение за проверка на всяко дете от тези домове, което е настанено в тези институции?
При вече констатирани случаи на серопозитивни деца, настанени в дома, независимо кой е той, има ли специални правила за действия от така наречените екипи за личностно подпомагане на децата, защото децата – поне от информация, която аз имам – са казали: проведоха някакви беседи с нас, от които ние нищо не разбрахме. Говорим за екипи за личностно подпомагане.

На следващо място. Оповести се случай за бременно момиче. Информирана ли е прокуратурата, какви са резултатите от разследването, какви мерки са предприети. Моля да бъда извинен, ако в доклада на заместник-кметът на Столична община това е казано. Но това е въпрос към министъра на вътрешните работи, а не е въпрос към министъра на труда и социалната политика. Затова съжалявам, че го няма ресорния вицепремиер.

На последно място, но не по значение, какво е наблюдението на държавната власт върху децата, които след навършване на 18 години, съответно 20 години, ако са ученици, как те се реализират в живота, какъв е техният път в живота? Накъде поемат? Поемат към защитените жилища за три, шест или дванадесет месеца? След това имаме ли наблюдения, имаме ли грижа на държавата тази днешни 2 500 деца, навършвайки 18 години, как се реализират в живота – криминален контингент, социално слаби или устроени по достойнство млади хора в България. Благодаря. Дано да не съм просрочил времето.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, господин Стоичков.
Давам думата на министър Младенов за отговори, а след това ще дам думата и на господин Каменов.
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател! Тъй като въпросите са за колегите както от общината, които назначават персонала и директорите, защото ние не правим това, както и колегите от Агенцията по социално подпомагане и Държавна агенция за закрила на детето.

Но имаше два въпроса, които смятам, че са важни. Искам да отговоря на тях специално.

Първо, по отношение на това какво става с децата, когато навършат 18 години или когато завършат училище? Знаете, че всяка година правим трудови борси, включително и по линия на президентството, включително и тази година бяха направени две такива борси с всички деца от домовете за деца, лишени от родителски грижи, които завършват училище.
Тази година под егидата на Президента, с участието на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта беше направена една голяма такава трудова борса. Тя беше разделена на две. В едната част присъстваха работодатели, които в директен контакт с децата, според това, което имат като желание и като възможности да работят, им се търсеше работа. Другата част беше по линия на Министерството на образованието, младежта и науката за тези деца, които искат да кандидатстват във висши учебни заведения.

Това нещо ще продължим да го правим, защото това е изключително важно. Трябва да се намери продължаващо обучение на тези деца, да се намери и работа за тези деца, които излизат от домовете, още повече, че вече имаме споразумение с българо-германските центрове в Пазарджик, в Стара Загора, в Смолян, в Царево и в Плевен тези деца, които завършват училище, да минават курсове за обучение и за квалификация, за да могат след това по-бързо и по-лесно да си намират работа, което е изключително важно.

По втория въпрос, който искам да взема отношение, ще помоля господин Каменов да цитира, тъй като действително след случая Сандански – всички знаете за него – преди две години беше създаден координационният механизъм между институциите и има вече постигнати реални резултати на база на този координационен механизъм. Ще продължаваме в тази посока, защото това е правилният път за решаването на тези проблеми.
Ние не искаме да оставяме сами общините да решават тези въпроси. Искаме заедно с държавните институции да намерим този механизъм, който ще подобри състоянието на децата в тези институции. А за кардиналното решение на въпроса аз ви казах още в самото начало във връзка с деинституционализацията, закриването на тези домове и създаването на домове от семеен тип по оперативните програми и приемната грижа и връщането на децата в семействата или в приемни такива.

Това е пътят, по който трябва да се върви. Така че предлагам господин Каменов и господин Иванов да отговорят конкретно на поставените въпроси, както и от общината да вземат отношение и да допълнят това, което аз споделих.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА ИВАНОВА:
Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Каменов. Имате думата.

КАЛИН КАМЕНОВ:
Въпросите бяха много. Аз се постарах да си запиша с няколко думи отговорите на част от тях.

Първо, за да бъдем коректни, искам да кажа, че госпожа Шабани не е била уволнявана. Казвам го най-малкото от уважение към нея и към това, което направи през последните две години и половина за агенцията. Тя сама напусна. Трябва да бъдем коректни, когато говорим.

По отношение на текучеството и честата смяна на директорите на домовете. За съжаление работата в специализирани институции с деца е една от най-благоприятните, трудните и тежките, която е свързана с почти липсата на лично време за собственото семейство. Така че, хората, които са ръководители на такива институции, обикновено носят отговорност за между 40 и 80 деца. Така че бремето, което тежи върху тези хора, е изключително голямо. Това е и основната причина да има и голямо текучество в тези домове.
Това е проблем, който, може би, докато не бъдат закрити тези домове, винаги ще стои на дневен ред.

По отношение на липсата на координация между институциите. Наистина преди две години и половина направихме една среща, на която присъства и господин Огнян Стоичков. Тогава установихме, че такава координация в по-голяма част от случаите наистина липсва и точно поради тази причина седнахме на една маса и в продължение на три месеца умувахме и планирахме как да направим механизъм, който да подобри работата по между ни. Когато се касае за дете, което е попаднало в риск, в насилие или е преживяло насилие, да знаем как да работим заедно.

Ще говоря с цифри. За миналата година има регистрирани 2 200 случая на насилие над деца. От тези 2 200 случая в 1 500 от тях колегите са работили заедно. Да, вие ще кажете: но има други 700, за които не са. Но нали разбирате, че това не е никак малка цифра, никак малка бройка. В 1500 от случаите колегите са работили заедно. За нас това е голямо подобрение, голяма стъпка напред.

Разбира се, има общини, където все още липсва стиковка. Има общини, където все още липсва добра координация. Ние точно затова създадохме този механизъм и когато установим, че има проблем, ние отиваме на място, обясняваме, пишем предписания и оказваме на колегите как да работят заедно. Затова отиваме на място и им оказваме супервизии. Преведено, това означава обучение как да работят по-добре заедно, в екип.

Липсва работата с родителите – сериозен проблем в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Тук сте абсолютно прав, господин Стоичков. Това е една от причините децата да бъдат и агресивни. За съжаление родителите не посещават децата си в домовете. Тези институции са спасителният пояс за родителите, които не искат да се грижат за децата си, които са безотговорни. Точно поради тази причина беше подготвен и законопроекта за детето.

Знаете, че ние бяхме големи привърженици на това да има такъв нов нормативен акт, който да регламентира по-добре правата на децата, да създаде предпоставки за опазване правата на децата и на българските семейства. Но за съжаление имаше голям отпор от няколко родителски или псевдородителски организации, които излязоха и казаха, че този закон е вреден за българското семейство.

Ето, виждате резултатите, че ако в момента имаше такъв нормативен акт, който да беше подкрепен публично, не само от правителството, не само от родните представители, но и от гражданските организации, в момента такъв нормативен акт можеше да има. Ние не си поставяме като самоцел да приемем нормативни актове, без те да са съгласувани с гражданските организации. Затова и този законопроект в момента не е на дневен ред.

Надявам се чрез казусите и проблемите, които обсъждаме непрестанно, някои граждански организации да разберат, че има нужда от такъв законопроект и може би в следващия мандат той да бъде приет от Народното събрание.

По отношение на бременното момиче. Бременното момиче е на 16 години. Имам информация, че има разрешение от нейните родители за сключване на граждански брак. Така че не е необходимо да се сигнализира прокуратурата. Има разрешение от родителите за сключване на такъв граждански брак и детето да се отглежда от биологичния баща на това бебе.

По отношение на заразените с ХИВ и СПИН деца. Веднага, след като получихме информацията за двете деца, които са настанени в Дома „Асен Златаров”, със съдействието на министър Атанасова веднага....Тук по отношение на координацията мога да ви кажа, че още на следващия ден, след като стана инцидента, беше разпоредено от нея изследване на всички деца от домовете за деца, лишени от родителски грижи в България, да бъдат изследвани за ХИВ, СПИН, Васерман и хепатит.

От всичките близо 2000 деца, които живеят в тези институции, няма установено нито едно, освен тези две деца, които бяха в Дома „Асен Златаров”, които да са заразени. Така че тук няма база за спекулиране, притеснения и опасения, че в домовете за деца е пълно с болни, със серопозитивни, с различни инфекциозни заболявания деца. Да, това е неприятен казус, с който едва ли някой би се съгласил и имал желание да работи. Това е прецедент. Досега такъв случай не е имало. Затова и няма подходящи услуги, които да поемат тези деца.

Аз ще бъда коректен към вас и ще ви кажа, че децата с ХИВ не са по-различни от всички останали деца. Аз си говорих с тези деца, общувал съм с тях, возил съм ги в моята кола. Те не са заразни. Ако ги пипнете, няма да се разболеете. Не трябва да стигматизираме тези деца, тъй като те са стигматизирани два пъти. Първо, защото са представители на етномалцинствена група, и второ, защото поради лошите родителски грижи, които са имали, те са стигнали до това положение.

В момента колегите от Отдела за закрила на детето работят активно със семействата на тези деца, за да се подобрят грижите и условията за тях. Предложени са им варианти и услуги, за да живеят по-добре. Тези семейства не са изоставени, на тях им се предлагат варианти. Така че мога да ви уверя, че за тези рискови семейства се прави всичко възможно те да бъдат подкрепени, те да бъдат изолирани и стигматизирани.

Проблемът е сериозен и точно поради тази причина ние ще предложим промяна в подзаконовите нормативни актове, а именно правилника за дейността на домовете за деца, лишени от родителски грижи, където ще искаме промяна и въвеждане на изискването при настаняване на деца в домове задължително да се правят медицински изследвания за ХИВ, СПИН, Васерман и хепатит.
Мисля, че бях ясен.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, господин Каменов.
Госпожо Атанасова, имате ли нещо да допълните към въпросите, които зададе господин Стоичков?

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Не, те бяха изчерпани и беше отговорено от господин Каменов.
Само да кажа и по този начин отговарям, че добре работим ние, институциите, тоест, ние вече можем да ви отговорим, че работим в една посока.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Заповядайте, госпожо Шайлекова. Имате думата.

СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми гости, уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Атанасова! Пред вас искам да повдигна един въпрос.

Първо, да ви благодаря за изчерпателната информация, която ни дадохте, защото трябваше да стане ясно и Вие бяхте доста категорична и това така трябваше да се направи – няма болни от СПИН деца, няма проституция, няма малтретирани и изнасилвани. Това е много важно да се знае.

Със сигурност проблеми има. Но те не са само в този дом, те са навсякъде, имало ги е и преди години. Но от добрата координация, която се създава между институциите, е ясно, че и те ще бъдат решени.

Но може би тук е моментът и може би в желанието да покажем колко са сериозни проблемите и как те няма да се решат, пропускаме да говорим за един друг въпрос – за деинституционализацията, която трябва да се извърши правилно.

Във връзка с това е и моят въпрос. Какво предвижда Столична община във връзка с деинституционализацията? Какви услуги предвижда да бъдат разкрити, услуги, които ще подкрепят семействата и децата?

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Шайлекова.
Заповядайте, госпожо Атанасова, да отговорите на въпросите на госпожа Шайлекова.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Столична община е част от политиката, която се прави нагоре, в Министерството на труда и социалната политика. Така че ние сме едно цяло. Наистина мога да уверя всички в тази зала, че ние работим заедно и я водим последователно.
Имаме проект, както всички общини имат такива проекти за центрове за настаняване от семеен тип, които ще бъдат направени, така и Столична община кандидатства. Ние ще построим 16 такива малки къщи, 13 центъра за настаняване от семеен тип и 3 защитени жилища, в които ще бъдат настанени първо децата с увреждания, а след това и останалите деца, за да можем да закрием тези институции, които за съжаление не дават този семеен уют, който биха могли да получат в по-малките. Но това е проект, който в момента – искам да кажа – се осъществява. Не се чака финансиране, той вече е финансиран. Така че това е процес на изграждане.

Имаме политика за закриване на нашите домове. Не знам дали знаете, но ние сме първата община, която по-миналата година закри Дом „Христо Ботев”. Така или иначе, с една бройка по-малко са домовете, които цитирахте Вие. Този дом в Горна баня вече не съществува. Имаме намерение да закрием още един дом – Дом „Надежда” в кв. „Младост”, но със случилото се в Дом „Асен Златаров” аз поне имам амбицията да закрия Дома „Асен Златаров” по-скоро от Дом „Надежда”, отколкото се предвижда. Така че тази задача е амбициозна, но наистина си заслужава. Започнали сме деинституционализацията.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Давам думата на госпожа Богданова да зададе своите въпроси. След нея ще дам думата на госпожа Соколова.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Ако ми позволите, госпожо председател, да кажа няколко думи.
Идеята за изслушването има смисъл тогава, когато тя вади общи проблеми и търси възможни решения. Тя няма нищо общо с това, как се наричат докладващите, вярвайте ми. Защото вижте в какви параметри водим разговора! Има ли хивпозитивни деца, господин Каменов? Вие твърдите, че има и това не е добре, но е факт. Да, те не са заразни, ние можем да разговаряме с тях, но това е друг разговор. Но такива дечица има. Има бременно момиче. Има бягства. Те могат да се случат във всеки един дом.

Тогава, когато не с вас задаваме въпросите си, търсим проблеми. Аз си мисля, че първата стъпка към решаването на този проблем е той да бъде признат. Втората е да го дефинираме. Тогава ще приемем всякакви мерки.
Твърдим, че, ако би имало проблем, той може да се реши по един общ, бланкетен начин с тази стъпка, наречена деинституционализация. Закриваме домовете и проблемът е решен.

Ние нямаме спор, че трябва да се върви към това. Въпросът е кой проблем решавате. Защото, господин министър, всъщност моя може би не въпрос, но малка реплика е към Вас. Ние ще закрием домовете. Ще създадем жилища от семеен тип, ще измислим някакви други форми. Има достатъчно европейска практика. Добре, но в тях ще изпратим същите тези деца, една част от които, колкото и ние с вас да си говорим, никога няма да получат приемна грижа. Няма как да я получат. Няма семейства, които биха работили с тях.
Има деца, които няма как да бъдат върнати при семейството, защото нищо по-добро няма да им се случи. Ние говорим за една група деца, която ще влезе в тези домове с този етап на социализация, който е проблемен и с тях ще работят екипи, както сочи Дом „Асен Златаров”, ще се сменят бързо през годините, защото нямат ресурс, подготовка, характер – каквото се сетите – за да работят този тип домове.

Това ни е разговорът днес. Той няма нищо общо от това, което се вижда на госпожа Атанасова – избори или с някакви нападки срещу някого. Аз нямам потребност да чуя всички добри и свършени неща, защото вярвам в това. Не твърдете, че не съм видяла домовете. Но това в случая даже няма значение. Материалната база вътре в домовете има значение дотолкова, доколкото тя може да дърпа деца напред. Но това, че проблеми има и биха се случили и в бъдеще, не ни прави безотговорни да приключим въпроса днес.

Но това е въпрос на друг тип политика. Това е възможно с друг тип мерки. Това е въпрос на система от стъпки, които всяко правителство в рамките на всичките си институции следва да предприеме и ние като парламент, ако щете.
Какво ще решим с приемането на този Закон за закрила на детето по отношение на тези семейства, които създават проблеми с тази спорна любов към децата си? Ще ги глобим? Ще ги накажем? Добре, но тези деца ги има. На този въпрос аз нямам отговор и докато нямам отговор, ще продължавам да искам да се вслушаме всички, които имаме някакви ангажименти по тези въпроси. Няма значение дали тези деца са 2 500 или 3 000. Дай, Боже, утре да бъдат по-малко. Но за тях ние с вас ще бъдем еднакво отговорни.

Съжалявам, за начина, по който правим днешното си изслушване, тоест, за начина, по който започнахме, защото, когато партизираш този проблем, твърдя, че си безотговорен към проблема. А това не бива да допускаме.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Има думата министър Младенов за отговор на поставените въпроси. Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз благодаря за този въпрос, защото той е много важен и касае всички институции и бих казал – всички граждани в нашата държава.

Неслучайно ние започнахме една доста амбициозна програма с деинституционализацията преди две години с решение на Министерския съвет като стратегия, след това като план за изпълнение. Мобилизирахме няколко министерства, които работят в синхрон в тази посока. Мобилизирахме няколко оперативни програми, които също работят в синхрон. Активно работим и с местните власти, с кметовете и неправителствения сектор.

В крайна сметка Вие, госпожо Богданова, сте права в едно нещо. Всички трябва да обединим усилията си, за да можем да бъдем успешни в това, което сме начертали. От такива изслушвания има полза, защото могат да се чуят различни гледни точки. Въпросът е да не се отклоним от посоката, която начертахме преди две години, и усилията, които се полагат и ще се полагат през следващите години. За да успеем, трябва да си обединим усилията, защото това чакат хората от нас и най-вече изоставените деца.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, министър Младенов.
Давам думата за допълнение към зададения от госпожа Богданова въпрос на господин Каменов.
Заповядайте, господин Каменов.

КАЛИН КАМЕНОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател! Вие, госпожо Богданова, сте много права за нещо, което казахте и то е, че не всички деца ще попаднат в такива къщички, в такива центрове за настаняване от семеен тип. И точно така трябва да бъде.
Точно поради тази причина колегите от Агенцията по социално подпомагане чрез отделите за закрила на детето имат указания да работят много активно за подобряване на работата със семействата. Поради тази причина всяка година с около хиляда нараства броят на реинтегрираните деца в биологични семейства. Само за миналата година те са над 6 000, което допреди две години беше бройката на децата в специализирани институции.

Това за нас е огромен успех, още повече осиновяванията всяка година нарастват с около 200 на година. Трето, приемната грижа – вече има над 1000 деца, които са в приемни семейства. Това е допълнителната, подкрепяща грижа, която подпомага реформата за деинституционализация.
Така че деинституционализацията не е просто разкриване на едни къщички, в които ще живеят децата. Това са много мерки и услуги, които се предвиждат за тези деца и семейства. Успоредно с тези къщички ще бъдат изградени центрове за социална рехабилитация и интеграция, където ще се работи за подобряване на родителския капацитет, а не просто всички деца, които са от бедни семейства, да отиват в центрове. Това е изключително неправилно и никога няма да бъде следвано като стъпка.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Да намалим бедните семейства – това е, което трябва да постигнем.

КАЛИН КАМЕНОВ:
Точно поради тази причина близо 6000 деца са реинтегрирани в своите биологични семейства. Това става с правилна социална работа, със социални помощи, които получават тези семейства, с обучение, с намиране на работа от Агенцията по заетостта.

Така че това е правилният начин – с максимален пакет от мерки, които да подкрепят това семейство, а не просто по едно дете, което живее в бедно семейство, да бъде извадено от там и да бъде сложено в една къщичка, където ние си мислим, че живее добре. Децата трябва да бъдат отглеждани от своите родители и това трябва да е истина и факт за всеки един от нас.

Така че ние трябва да подкрепяме семейството чрез такива услуги и това вече се случва. Да, стъпките са малки. Но те се случват и смятам, че това е правилният начин, по който ще продължаваме да работим и занапред.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, господин Каменов.
Има думата госпожа Ирена Соколова. Заповядайте, госпожо Соколова.

ИРЕНА СОКОЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Каменов, госпожо Атанасова, господин Иванов! Вземам думата по два въпроса и ще бъда съвсем кратка.

Първата тема, по която искам да взема отношение, е онази системна грешка, която наблюдавам вече в няколко комисии подред. Говорим за това, че превенцията на председателя на социалната комисия, създавайки днешното изслушване и канейки официалните гости, е да премахне стигмата и да намали дискриминационните практики, а на практика комисията започва точно с нещо такова.

Но да кажем, че това е вследствие на обстоятелствата и не е домислено, защото е въпрос на ситуация. По-големият проблем, който тревожи не само мен, а както знам, вече и Комисията по дискриминация и Прокуратурата, е фактът, че вносителите на сигнала боравят с лични данни, имена и снимки на децата. Това е недопустимо. Това не е просто незаконно. То е недопустимо, дискриминационно и уврежда права на децата, каквито и да са те.

Каква грижа има за тези деца при положение, че те са посочени с пръст! Техните имена се знаят, техните образи се знаят?!? Каква е тази грижа? Това и стигма за цял живот.
Аз бих искала отговор от хората, които подадоха сигнала – общинските съветници от БСП – откъде имат тези данни, кой изнася тези данни и кой си позволява да изнася имена и образи? Години, състояние – всичко това, разбира се, е допустимо и така трябва да бъде. В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта посетихме преди няколко месеца, както каза и господин Стоичков, поредицата от социални домове, които са в Софийска област, и сме се запознали със ситуацията, каквато е там. Ако някой от народните представители тук каже, че не познава петте стъпки, в които се извършва деинституционализацията, то тогава проблемът е негов. Но депутатите от ГЕРБ са запознати. Ние много добре знаем през какви етапи минава грижата. Затова това, което говори в момента госпожа Атанасова, това, което говори господин Каменов....

ХАСАН АДЕМОВ:
Моля, без квалификации.

ИРЕНА СОКОЛОВА:
Кое е квалификация?

ХАСАН АДЕМОВ:
Говорете без квалификация!

ИРЕНА СОКОЛОВА:
Кое е квалификация, господин Адемов? Кое е квалификация?

ХАСАН АДЕМОВ:
Ще Ви кажа – че само вие сте запознати.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Моля да спазваме дневния ред.

ИРЕНА СОКОЛОВА:
Би трябвало да е запознат. Това, което говори министърът, ние го знаем. Това е ясно, ние сме запознати с това.
Така че може би изслушването е за хората, които не са се запознали с петте стъпки на деинституционализация.

Моят въпрос към госпожа Атанасова е да ни каже конкретно за Софийска община какво се случва след 18-та година на децата, които напускат домовете и какви са мерките, които взима Софийска община за тяхната професионална, социална и друга изява.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Соколова.
Заповядайте, госпожо Атанасова, да отговорите на госпожа Соколова.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
В Столична община става следното. Когато децата напуснат институции, а още преди това с тях вече в домовете работи екип по това как и какво трябва да се направи. Ако не са свършили училище – че трябва да направят това нещо. Как могат да живеят навън сами, как да се справят въобще в живота. Това, което за нас е съвсем нормално, за тях не е. Затова има хора от нашия персонал, които да се грижат за тези деца.

Има изградено едно преходно жилище, през което също минават такива деца от нашите институции. Имаме и центрове за временно настаняване за младежи, в които центрове също минават тези лица. И там екипи от специалисти се занимават с нашите деца. Казвам „нашите”, защото те са към Столична община и затова винаги говорим за „нашите” деца. С тях също се работи.

Но понеже доста емоционално подходихте, искам да поканя наистина всички вас, да дойдете и да видите, където искате, която искате наша услуга. Елате в нашите домове, в нашите услуги, в центровете за обществена подкрепа. Всичко, което искате да видите, е отворено за вас.

Така че заповядайте и елате да видите дали наистина това е така. Защото моята майка и баща, Бог да го прости, са ме учили така: да говоря за нещо, когато разбирам от него.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Атанасова!
Има ли други колеги, които имат въпроси?
Заповядайте, госпожо Петрова. Имате думата.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател!
Искам да благодаря наистина на колегите, които останаха до този час и в тази обстановка тук, на работа. Личи си кои са отговорните хора към съответния проблем. Имаше хора, които искаха да си тръгват, върнаха се обратно, явно отговорността им е на ниво за разлика от някои други хора.
Така че искам отново да благодаря на хората, които сме тук, за да решаваме този проблем.

Аз искам да обърнем внимание специално на Вашата последна реплика, госпожо Атанасова – да се запознаем с ваши домове. Госпожо Атанасова, ние всички колеги сме от различни региони. Аз всъщност съм от Бургаския регион и смея да твърдя, че там голямата част от тези домове съм ги посещавала лично. Разбира се, не отказвам да дойда и във Вашата община – Софийска община – и във вашите домове.

Ще добавя, че координацията, която беше проблем и беше коментирана, явно зависи от отношението на самата община, на самите местни органи, от тяхната работа. Смея да твърдя, че регионът, който аз представлявам – Бургаският – особено община Бургас, работи много активно за тази координация. В социалната сфера относно тези домове и специализирани институции се работи доста отговорно.

Конкретно да се върна на въпроса. Вие бяхте доста емоционално настроена към този дом – какво е било преди, какво се е случвало. Вие показахте част от снимките, показахте и какво се случва вече след 2009 г.. Важни са тези материални условия, които вие създавате.

Искам отново да кажете какво точно се е случило след 2009 г., когато вече Вие сте се заели с този проблем. Може и от 2007 г. Кажете какво точно се случва и наистина в тези центрове се работи с децата, както и наистина с родителите, защото родителите също трябва да бъдат подготвяни и обучавани. Това е много важно.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
С повече от родителите, чиито деца са настанени в Дом „Асен Златаров”, почти не се работи в тези наши центрове, които са изградени на територията на дома, защото има и нежелание от родителите.

Аз затова обърнах внимание, че би трябвало да се помисли малко повече върху това, което и господин Каменов каза. Ако беше приет този закон преди, можеха да се предприемат мерки срещу тези родители, за да могат да бъдат накарани да имат отговорност. Защото имаме случаи, когато – пак от малцинствата – родители на деца са ни казвали: ние ви раждаме деца на държавата и ви ги даваме. Това е изказване, което е масово.

Така че те въобще нямат никаква отговорност за децата. Тези деца обикновено ние ги предпазваме да не се ползват за просия. Виждате, миналата и по-миналата година започнахме инициатива за това да събираме просещите деца от улицата. Това беше инициатива, която тръгна от Столична община, защото при нас стана бум на такава просия от деца. За съжаление не можем да се похвалим, че има нула просещи на улицата, но това го има в цял свят.

Така че се надявам да сме в правилната посока. Искам да обърна внимание, че преди време, ако не се работеше, за това и не се и говореше. А сега, когато започна да се работи, то се размириса и започна да се говори, защото стана достояние на много хора.

За съжаление обаче виждам, че от някои хора това се използва политически. И, ако госпожа Богданова искаше да каже, че това не е така, аз поне за себе си не съм съгласна. Защото, ако трябваше да се говори за това, всеки един можеше да изпрати писмо или да дойде и да каже: дайте да направим такава и такава комисия и да отидем да видим какво е състоянието. И ние можехме да дойдем и да направим това и преди тук. Но тук не се интересувахте от това.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Къде тук не се интересуваме? Тук, в парламента не се интересуваме? Извинявайте, но това не можем да го допуснем.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Извинявайте, много Ви моля, тук си има ред.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Тук, в парламента не се интересуваме?

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Моля ви да се изслушваме, да не приказваме един през друг.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Имам право на реплика.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Не съм Ви дала думата. Господин Стоичков, ако имате във вашия правилник на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, да се прекъсвате...

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Може ли да ми дадете думата за реплика?

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Заповядайте.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
Благодаря Ви.
Не приемам в институцията Народно събрание да се обръщате по този начин към нея. „Вие тук не се интересувате от тези проблеми.”

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Не, не чувате там. Казах, че преди институцията не се интересуваше от това.

ОГНЯН СТОИЧКОВ:
И преди, и сега институцията е една. Това е Народно събрание.

Второ, колегата Соколова също постави един въпрос, на който и аз не получих отговор. Не става въпрос за вашите наблюдения над деца, които напускат домовете и попадат в защитените жилища или под други грижи. Става въпрос за вашето наблюдение, ако има такова, и не го приемайте лично като упрек към Столична община, защото това е принципен въпрос: доколко институциите наблюдават децата в тяхната житейска реализация – било трудова, било социална, било каквато и да решим.

Ако имаме такова наблюдение, отговорът е да, имаме. Ако нямаме, както ми подсказва господин Каменов, това са възрастни деца, нямаме такова наблюдение, също е отговор и аз спирам до тук по този въпрос.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Аз вече отговорих. Съжалявам, че не сте ме чул. Центровете ни за временно настаняване и във всички наши заведения е така, има персонал, който е от специалисти, и те се занимават с деца, напускащи институциите.

ХАСАН АДЕМОВ:
Колко време остават там?

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Това е друг въпрос – колко време е решено да остават там. Елате, господин Адемов, да видите, че те остават с години там. Затова съм виновна аз, а не някой друг, който е решил да остават там за три месеца. А за това, че съм преценила, че трябва да остават повече от три месеца, за да можем да им дадем по-добра грижа, да можем да им търсим работа, защото те лично и персонално се водят от социален работник от Бюрото по труда. Намира им се работа, намира им се жилище и за това нещо се работи повече. А това, че някой друг е преценил – в частност и Вие имате участие в това да са три месеца – е друга задача. Но аз съм преценила, че трябва да е повече от три месеца. Затова на базата на заповеди, които разписвам, че могат да останат повече, ние работим с тях повече.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Госпожа Масларова поиска да зададе въпрос.
Заповядайте, госпожо Масларова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Дали ще задам въпрос или ще се изкажа – аз ще реша. Предполагам, че на мен няма да ми държите сметка какво ще говоря, колко ще говоря.

Уважаеми колеги, гости и всички, които сте тук, господин министър, моите уважения. Благодаря Ви, че дойдохте. Разбира се, благодаря и на всички колеги.

Аз искам действително да се извиня за условията, при които се провежда това изслушване. Предполагам, че няма да бъде хвърляна вината върху Комисията по труда и социалната политика, върху ръководството й, защото никой от нас не е преценил и не може да прецени, че всъщност ще има затруднения с придвижването на част от хората, които са поканени.

Така че аз също поднасям извиненията и аз мисля, че тук вече проблемът е в Народното събрание и физическото ръководство на Народното събрание, което трябва да прецени. В крайна сметка залите не са достатъчни и не винаги всички зали са достатъчно подходящи.

Искам, уважаеми колеги и гости, да кажа нещо от гледна точка на една българска поговорка: „Не питай старило, а питай патило!” Всяко сатанизиране на предишни и фаворизиране на днешни е грешно, както и обратното. Проблемите са тежки, проблемите са житейски. Ако ние с вас днес поставяме този въпрос, защото, да, действително там възникна проблемът и там се разплитат неща, които водят до решаване на проблеми, няма нищо страшно в това.

Няма нищо страшно в това да питаме какво се случва с децата, след като напуснат дома или дори какво става с децата, които са дезинтегрирани и са отишли при семействата, защото не съм убедена, че голяма част от децата, които са напуснали дома и са отишли в семействата си, живеят по-целесъобразно, здравословно и по всякакъв друг начин, отколкото, когато са били в дома.

Но тук става въпрос за един проблем, който е сериозен, какъвто проблем имаше и в други такива домове. Мисля, че можете да ми повярвате, че може би на фона на всички вас аз съм обиколила най-много домове. Просто, защото съм може би по-голяма от вас и имам малко повече опит.

Така че нека да не се опитваме да говорим кой колко знае, кой колко се е запознал и кой какво чете и какво не чете. Проблемът е сериозен. Проблемът е сериозен, защото ние всички виждаме, че той се мултиплицира и колкото и да са големи усилията ни, ако ние ги партизираме, политизираме и сатанизираме едни и онеправдаваме други, няма да постигнем нищо.

Аз съм си направила труда, между другото, за тази среща да направя една история специално на този дом. Трябва да ви кажа, че още в 2007 г. – не започвайте от 2009 г., живели сме и преди 2009 г., и преди 1999 г – тогавашният кмет на района господин Димов е сигнализирал тогавашния кмет господин Бойко Борисов и са започнали проверки. Започнали са и усилия, за да се преодолеят част от проблемите в този дом.

Но аз искам да задам няколко въпроса, които възникнаха у мен в резултат на отговорите и другите въпроси, които бяха зададени.

Аз чух, че има технически въпроси и съм проследила, че са сменени доста директори. Искам да попитам кое е наложило в последно време да бъдат уволнени 10 човека от този дом при положение, че толкова трудно се градят кадри в този дом? Тези хора, които са уволнени, са извършили нарушения, те са правили такива нарушения, че се налага да бъдат отстранени или просто са ходили и са подавали някакви сигнали.
Дайте да си го кажем това. Ако има проблем в щатното разписание, там най-лесно могат да се извършват промени и да се извършват „благоприятни промени”.

Другият въпрос. Има сигнали и недейте да мислите, че не сме се интересували, че децата дишат лепило, че децата пушат марихуана в двора на училището. Вярно ли е или не? Дайте тези неща, нека си ги кажем тук. Аз не искам това да излиза по медиите. Аз не познавам децата и поименно не мога да ги посоча. Но, ако това е проблем, дайте да видим какво се случва.

Имам информация, че вечерно време вратите на стаите се заключват от вътре. Тоест, дори възпитателите не могат да влязат. Знаем ли какво се случва вътре.

Нека да сме наясно. Ние сме родители, на нас с по едно – две деца ни е трудно и допускаме слабости, а какво остава в един такъв дом, в който е за деца, които действително са деца. Нека да не се опитваме да говорим едни красиви неща. Нека се случат тези красиви неща. Мислите, че някой друг оттук присъстващите не иска да се случат? Просто няма да сме справедливи един към друг.

Но проблеми има и тези проблеми са различни. Аз примерно бих попитала: колко профилактични прегледа са направени на тази деца. Не сега, след този сигнал, когато е разпоредила министър Атанасова, а преди това. А преди това правени ли са профилактични прегледи, както ние като родители правим всичко възможно, имаме задължение да се правят профилактични прегледи на нашите деца? Какво са констатирали тези прегледи, какви мерки са взети?
Ето, това са нещата, които не можем да ги подминем с лека ръка.

Не зная колко хора има тук, в залата, но всъщност ние в момента говорим само и единствено тези, които носят покани и народните представители. Това е нормално. Но предполагам, че ако има представители на неправителствения сектор, ако не са си отишли вече, може би и те щяха да зададат някои въпроси или ще ни посъветват. Може би ще ни посъветват хората. Но ви моля, колеги, опитайте се да излезем от рамките на „тези са маскари, онези са добри”.

Моля Ви, настоявам, защото тези проблеми няма да отлежават по този начин. Пак ви казвам, че мога да ви кажа цялата история. И други хора, които са работили и са се опитвали да направят нещо в тази насока, фигурират в този списък. Колко са успели и колко не са успели – ето, виждате, че резултатите са налице.

Тези резултати, за да не ги мултиплицираме, трябва да направим общи усилия, всички ние да ги решим, да погледнем отговорно, да погледнем със съпричастност и с ангажимент.
Тук някой каза, може би беше господин Огнян Стоичков, за закона. Ако трябва да променим закона, да променяме закона, но аз не съм убедена, че проблемите са в закона. Първо, в обществото ни има нагласа към тези деца и тя е негативна. Ние това трябва да си го признаем.

Аз не зная вие сблъсквате ли се, но аз знам случаите, когато сме искали тези интегрирани деца, да направим тези защитени жилища. Кварталите отказват, те не желаят тези деца да отидат в квартала Х или в квартал У. Това са неща, които съществуват. Дано да ги няма вече. Дано да сме успели да преобърнем мисленето.

Другият въпрос е много важен – какво правим за възпитанието, за сексуалното възпитание на родителите на тези, които раждат деца 13 – 14-годишни. Какви родители са те? Какво чакаме от тях?

Дайте да си кажем тези неща. Защо си завираме главата в пясъка. Защо премълчаваме, не криминализираме и не правим всичко възможно да не се раждат деца от момичета на 12 – 13 години. А това е факт, те се раждат. Какво следва след това? Не са ли увредени тези лица, не са ли достатъчно развити тези деца. В крайна сметка, когато едно 13-годишно момиче и 14-годишен баща създадат едно дете, това дете в каква среда тогава попада? Създава се една наследствена бедност, една наследствена обремененост, неграмотност. На 13 години нито си грамотен, нито се работоспособен, нито си в състояние да гледаш някого, камо ли да възпитаваш.

Така че, ето такива са проблемите и затова е това изслушване. Не го считайте като някакво губи време и някой да иска нещо да направи и да вади някакъв документ.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Аз имам впечатлението, че Вие сега идвате на земята.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Моля Ви, госпожо Атанасова. Нека да спазваме правилника.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз няма да коментирам Вашите думи, госпожо Атанасова, защото съм работила повече от 20 години по тези проблеми.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
И?

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Моля, недейте влиза в диалог.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
А Вие какво си мислите, че след Вас няма да ги има, че Вие ще ги решите!?

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Не, не съм казала това.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Тогава недейте да правите такива заключения. Аз не Ви опонирам, аз се обръщам към Вас с молба да разсъждаваме и да видим какво още трябва да се направи.

Аз ще прекъсна дотук. Явно, че нагласата е по друг начин да си играем с този проблем и да си подхвърлим топката „кой какво е направил”.

Аз казах, много е направено, още много, много предстои. И, ако ние не искаме да си го признаем и казваме, че всичко е цветя и рози, просто това не е истина.

Искам да попитам: защо са уволнени тези хора там? Какво са направили?

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Тя не Ви ли каза преди малко, когато стоеше до Вас?

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Коя?

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Госпожо Атанасова, ще Ви дам думата след това за отговор, след като приключи госпожа Масларова с изказването си.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Аз познавам тук само народните представители, Други хора не познавам. Не знам за кого говорите. Аз не съм човек, който ще поеме така подхвърлени реплики. Искам да бъдем съвсем коректни.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Да, да. Аз направих забележка. Ще дам думата и на госпожа Атанасова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Имаме сигнал. Дошли са неща, написани и подписани от хора. Не познавам тези хора, но те са се подписали. Недейте да мислите, че истината е единствено и само тази, която Вие говорите. Дайте да ги видим тези неща. Уверявам Ви, че ние ще бъдем хората, които ще ви съдействаме в максимална степен, защото ние също имаме горчивия опит от това, което не е направено, това, което е било проблеми години наред.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Колеги, ще ви помоля, нека да спазваме добрия тон и да се изслушваме. Има си Правилник за организацията и дейността за провеждане на заседанията на Комисията по труда и социалната политика. Ще дам думата абсолютно на всеки, който я поиска. Но съгласно този правилник първо се изказват народните представители. След това ще дам думата на неправителствените организации. Така че имайте търпение.
Думата поиска доктор Адемов. Заповядайте, доктор Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаема госпожо Атанасова, уважаеми господин министър, господин Иванов, господин Каменов, колеги от неправителствените организации.
Аз нямах намерение да участвам в тази дискусия, тъй като много пъти съм участвал в такъв тип дискусии. Но начинът, по който тръгна тази дискусия, това изслушване, малко ме притеснява и продължава да ме притеснява, защото темата, която е предмет на днешното изслушване, заслужава много по-голямо спокойствие, много по-голямо уважение, а не такова напрежение, което се създаде. Не искам да коментирам причините, поради които се стигна до тази ситуация.

Първото, което искам да кажа, е, че това е един изключително сериозен въпрос, който няма да бъде решен нито от това правителство, не е решен от досегашните правителства, няма да бъде решен изцяло и от следващи правителства по много причини.

Защо казвам това? Защото, като че ли усещам някакво самодоволство и самодостатъчност от това, което е направено. Аз изключително много се радвам от това, което е направено от Софийска община и никога не съм имал някакви претенции към това, което правят хората, които се занимават с тази тема. И така трябва да бъде, защото, ако в Софийска община нещата в тази сфера не се развиват по най-добрия начин с възможностите, които има Софийска община, едва ли в други части на страната може да се разчита на успехи.

Така че с това искане за изслушване никой няма намерението на унизява, да принизява или да подценява усилията, които се полагат от хората, които работят в тази сфера.

Тъкмо обратното. Идеята на това изслушване – една от идеите – е не по начина, по който беше възприета и от членовете на комисията, и от всички останали – забелязвам – които се изказаха досега. Идеята не е да критикува или да принизява усилия, а тъкмо обратното – положителният опит, доколкото го има в Софийска община, да бъде мултиплициран по някакъв начин и в други краища на страната. Защото аз твърдя – съжалявам, че Вие казвате, че не съм посетил този дом. Действително не съм го посетил, но съм посетил много други домове и това вероятно го знаете. Така че знам за какво става въпрос от дългогодишната си дейност в тази сфера, макар и в законодателната област.

Така че пак се връщам към идеята на тази дискусия, на това изслушване. Въпросът е да чуем добрите практики. По никакъв начин да не се опитваме да скриваме негативните явления. Очевидно е, че има негативни явления. Аз знам кое ви притеснява.

Признавам си честно, сега разбрах, че тези, които са сезирали съответните компетентни органи, които са подали сигнала, са група съветници от Общинския съвет. Аз не искам по никакъв начин, ако има проблеми в Софийския общински съвет, да се пренасят в Народното събрание, защото по този начин няма да се решат нито проблемите на Софийска община, нито на Народното събрание.

Пак повтарям, прав е министър Младенов, като каза, че този въпрос изисква усилията на всички институции, на всички политически сили, ако щете, на неправителствения сектор, на местната власт и на европейските фондове, защото без финансовата подкрепа едва ли можем да стигнем до някакви успехи.

Но аз съм изключително озадачен от начина – пак повтарям – по който тръгна дискусията. Там няма никакви проблеми, там няма това, там няма онова. Да, но там има проблем. Вие казахте, че няма никакви проблеми.

Така че имам опита, имам и нагласата, ако щете, само че няма да тръгна по този начин. Там случайно или не, дали по силата на обстоятелствата или не, проблеми има. Това няма как да го скрием.

Въпросът е какво трябва да направим като превенция, като профилактика, ако щете, за да не стигаме до такива случаи, защото те са от ексесивен порядък. Това е нещо, което се е случило. Съжалявам, пак повтарям, че се е случило в Софийска община, не искам да се случва в нито една община. Дори и едно дете да има, заразено с трансмисивни инфекции, каквито са ХИВ, СПИН и т.н., дори и да има съмнение за такова нещо, пак е проблем в тази сфера. Разбирате ли? Дори и да има съмнение, пак е проблем, защото поставя много въпроси.

Затова, приключвайки, искам да кажа следното. Нека да не търсим виновни. Много лесно ще ги намерим, много лесно ще ги назовем.

Тук се обръщам към госпожа Соколова – не знам дали е тук, дали излезе – ако по някакъв неудачен или незаконосъобразен начин е подаден този сигнал, тези хора, които са подали този сигнал, ще си отговарят по съответния ред. Аз нито искам да оправдавам някого, нито да виня. Съгласен съм с това, че децата по никакъв начин не трябва да бъдат поставяни в такава екстремална ситуация – да не продължавам по-нататък по тази тема.

Затова, пак повтарям, нека да се опитаме добрите практики да ги мултиплицираме във всички домове, в цялата страна, да се опитаме да обединим усилията и такава беше идеята на това изслушване, а не по някакъв начин да принизяваме този или онзи.

Пак повтарям, съвършено добри са били намеренията. Аз съм един от тези, които са подписали предложението за това заседание, защото по друг начин не успяхме да направим редовното заседание, защото мнозинството не бяха съгласни.

Аз сега казвам – и тогава го казах – че няма никакъв проблем да има такова изслушване, нека да чуем добрите практики. Неслучайно наблягам на думите „добрите практики”, защото знам, че има и такива, да се опитаме да ги мултиплицираме и да решаваме проблемите заедно. Бъдете сигурни, няма да може да ги решите сами, както не можахме да ги решим и ние. И да се опитвате да скриете проблемите – знам, че не го правите, искате да има прозрачност, защото, ако вие ги скриете, ще дойдат други. При нас дойдоха от Би Би Си – знаете за Могилино и т.н., ще дойдат други, които ще експонират този проблем, ако го има.

Така че въпросът е да се обединим около идеята да видим как ще направим деинституционализацията. Тук имам много големи съмнения, знам защо няма да се случи в обема и във вида, в който искаме да се случи. Но, така или иначе, усилията си заслужават внимание и уважение.
Благодаря.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Давам думата на Минка Владимирова, която е директор на Дирекция „Социални дейности” към Столична община, за отговори на въпроса, който беше зададен от госпожа Масларова, както и на въпроса на доктор Адемов.
Заповядайте, госпожо Владимирова. Имате думата.

МИНКА ВЛАДИМИРОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, госпожо Масларова! Вие за мен сте авторитет в социалната сфера и ми е трудно да отговоря на такъв професионалист. Но ще се опитам наистина да стигне отговора до Вас. Ще Ви моля, ако не съм конкретна, можете да продължите да ми задавете въпроси, ако госпожа председателят разреши.

Относно текучеството. Ние закрихме дом „Христо Ботев”. От този дом си направихме изводите как трябва да се случи най-доброто за децата, как трябва да постъпим като професионалисти, за да можем да изведем децата по най-удачния начин. Това беше първия закрит дом. Не бяхме опитни. Помолихме неправителствена организация „Дете и пространство” да ни подкрепи, защото в един момент видяхме, че възпитателите в дома, твърдя, че са прекрасни възпитатели във всеки един дом, но те не са социални работници. Няма как да се работи професионално за реинтеграция, ако персоналът не е подготвен, няма социалната подготовка това да се случи. Знаете различни случаи и т.н.

Какво се случи там? Този дом беше успешно закрит. За тези дечица, които нямаха семейство, SOS пое ангажимента. Някои отидоха в приемни семейства. Две бяха осиновени. Някои завършиха училище. Те бяха само 28 деца. Някои навършиха 18 години, беше им намерена работа. Някои отидоха в защитено жилище.

Така че, когато ние го закрихме, казахме: ох, успяхме, мина успешно, в най-добрия интерес на детето. Но ние знаем, че това нямаше да се случи, ако не бяхме потърсили професионалната помощ на неправителствените организации, защото не бяхме готови за това.

Сега във времето, когато ни предстои да закрием втори такъв дом и то доста труден в сравнение с този, ние доста анализирахме нещата. Знаете, има план за закриване на домовете. Индивидуален план се прави за извеждане на всяко едно дете.

В тази посока сменихме длъжностното разписание. Директорите се сменяха много и често. Направихме анализ защо се случва това. Бяхме обявили на два пъти конкурс за директор на този дом, за титуляр. Не се яви никой или по-скоро на единия конкурс се явиха кандидати, които нямаха никакво образование, такова, каквото се иска по класификатора.
Така че бяхме поставени в ситуация, когато няма кой да ръководи този дом. Тогава поставяхме временно изпълняващи длъжността директор.

Като направихме анализ на ситуацията защо се сменят често директорите, защото това е проблем – толкова често децата трябва да свикват с директора, персоналът трябва да се нагажда към директора. Това не е добре. Затова ние направихме и в Дом „Славейков” – само искам да отбележа, че Дома за деца „Славейков” има шест студенти за две години, а тази година имаме още трима кандидат-студенти – единият в колеж, единият в НАТФИЗ и третият – в Софийския университет. Тоест, когато имаме добра работа с професионалисти, има добри резултати. Аз се гордея много с тези студенти. Нямаме отпаднали деца от училище в дома „Петко Славейков”. Тук разбрахте, че имаме две деца.
Когато тръгнахме да го закриваме, решихме да приложим модела на изработване на длъжностно разписание от Дома „Славейков”. Там поставихме длъжност помощник-директор. Защо? Защото действително – и господин Каменов каза – това е много трудна професия, 24 часа в денонощието, работа и в събота, и неделя. Ако нямаш, който да те подкрепи, ако нямаш човек до теб, с който да споделиш отговорностите, ако щете, е много трудно да се справите. Повярвайте ми.

Аз познавам всяко едно дете не само в този дом, но в този дом конкретно. Мога да ви кажа за съдбата и какво сме направили за всяко едно дете, защото всяко си има съдба. Мога да се похваля, че от три седмици ние имаме две деца, дадени в приемни семейства.

Мога да кажа, че всичко това се отрази негативно като кампания, защото те бяха етикетирани. В момента родителите от 16 училища правят подписка и аз ви говоря съвсем искрено. Вие ще дойдете, ще видите, всичко това е документирано, че родителите не искат нашите деца, защото те са носители на вируса на СПИН.

Ние сме отговорни и когато хвърлим дадена дума в пространството, трябва да знаем как тя се отразява върху децата. Аз съм изключително благодарна, че днес сме тук. В началото бях притеснена. Но сега съм абсолютно благодарна, че сме тук, защото вие трябва да чуете от нас какво се случва и какви са нашите проблеми. Ако не ги чуете, няма да можете да разберете нашата страна и нашата позиция.
За дишащите лепило деца. Работим с Превантивно-информационния център. Оказа се преди две-три години, че когато този проблем беше доста по-сериозен, в София нямаше институция, която да работи с деца, дишащи лепило. А това беше много сериозен проблем за нас. Ходихме в Александровска болница, във Варна пращахме детенце и какво ли не.

Затова по този въпрос аз мога да говоря до утре сутринта. Прекъснете ме, ако се увлека. Използваме капацитета на Превантивно-информационния център. В момента те работят с тези деца – както обучението по ХИВ и СПИН, така и за това.
По отношение на вратите. Вратите отвътре не се заключват. Лично аз и господин Каменов от Държавна агенция за закрила на детето, Агенцията по социално подпомагане ходим по всяко време на изненадващи проверки. Аз ходя след 22,00 ч. Няма нито една заключена отвътре врата. Има заповед за заключване вратата на персонала, на личните досиета, медицинския шкаф и т.н. Има заповед за заключване на външните врати, въпреки че имаме видеонаблюдение, имаме охрана и т.н.

Но гарантирам, когато и да отидете, може и след 22,00 ч., вие сте народни представители, имате достъп до този дом. Така че можете да проверите лично. Да, заключват се. Има едни врати, които са между етажите. Примерно, едната група – момчетата – след 22,00 ч. си заключва вратата. Но всеки дом се заключва. Аз не знам дом, който да не се заключва. Но стаите на децата категорично – с цялата си отговорност заявявам – не се заключват.

Искам да кажа и за нещо друго. От Столична община в момента работят медиатори в районите заедно с една неправителствена организация. Да се похвалим, че за осем месеца има поставени 230 спирали на роми в самите квартали. Говори се за семейно планиране, семейно консултиране. В момента работят в „Красна поляна”, защото там има 35 000 роми.
Спирам дотук, защото станах много обстоятелствена.

Още нещо. Когато имаме проблем, политиката на госпожа Фандъкова – аз в началото бях притеснена – е на сайта на общината да се пише: на тази дата това е станало, това се е случило. Така беше и с проблема с охранителя. Ние не си крием проблемите. Ние сме отворени, защото, ако ги крием, няма да ги решим.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Владимирова.
Госпожо Атанасова, нещо да имате да допълните, защото все пак имаше зададени въпроси към Вас?
Заповядайте, госпожо Атанасова. Имате думата.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Моите уважения към госпожа Масларова. Тя знае много добре, че ние и преди сме работили с нея добре. Така че ние започнахме заедно процеса. Само това исках да допълня. Но става въпрос, че това не са въпроси, които изникват сега. Това са въпроси от преди.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Госпожа Красимира Симеонова има думата. Заповядайте, госпожо Симеонова.

КРАСИМИРА СИМЕОНОВА:
Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър, госпожо Атанасова, колеги!
Искам да продължа това, което господин Адемов каза, че усилията са общи на всички и ние не бягаме от проблемите. Ние искахме миналия път да направим среща на комисията тогава, когато излязат резултатите от самата проверка.
Аз смятам, че господин Стойнев днес разбуни кошера и отлетя. Но наистина усилията ни трябва да бъдат общи, защото се каза в изказванията, че преди две години и половина вече няма липса на координация между институциите.
Защо обаче са там тези деца? Проблемите наистина са ни огромни и те не са от сега. Аз смятам, че ние трябва да наблегнем върху семейното планиране, защото по-голяма част от тези деца да деца на роми или хора, които не са добре образовани, с ниска професионална квалификация.

Аз смятам, че нашето правителство започна и прави достатъчно добри неща. Поне в района, от който идвам, в моя кабинет влизат роми, които имат втора или трета бременност на майката и когато я питам какво ще правиш с детето, тя казва: ще го оставя на държавата.

Но има стартирала програма „Ромски майки – родители, отиват на училище”. Тоест, родителите на децата, които са от 0 до 18 години, са между 30 и 40 години. Като върнем назад, тоест, преди 20 години тези родители не са получили образование.

Затова, госпожо Масларова, Вие сте права, че проблемът не е само в това училище. Проблемът ни е голям и общ. Но той е наследен от годините. Така че с общи усилия мисля, че ние трябва да преодолеем това, което се е случило, и трябва да решим проблемите.

Вече има родители, които посещават училище, които се образоват и трябва да им намерим работа. Аз мисля, че и в тази насока имаме програми, с които тези родители отиват на работа, за да си приберат децата. Проблемът не е какъв ще бъде специалистът в това училище, колко ще се грижи, а как родителят ще си върне детето в къщи. Аз мисля, че семейното планиране ще ни бъде цел № 1, както и образованието на родителя, а не само на детето му.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Някой друг от народните представители иска ли да зададе въпрос, да изкаже мнение, становище?
Госпожо Петрова, заповядайте. Имате думата.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател! Аз пак ще се върна на темата – съжалявам, че колежката Соколова я няма – но наистина това, което тя каза, е много важно.

Дали Вие като представител на общината ще вземете мерки към хората, разпространили личността на тези деца, които са с ХИВ и СПИН. Това е първият въпрос. Държавна агенция за закрила на детето знае за случилото се. Аз може би трябваше да задам въпроса си към Държавна агенция за закрила на детето.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Заповядайте, госпожо Атанасова.

АЛБЕНА АТАНАСОВА:
Аз казах, че явно въпросът трябва да бъде зададен към Държавна агенция за закрила на детето.

КАЛИН КАМЕНОВ:
Да, предприели сме действия. Господинът, който е изнесъл данните, е предупреден, връчен му е акт за нарушението, което е извършил. Така че смятам, че така отговарям на въпроса Ви.

ВЯРА ПЕТРОВА:
Да, благодаря.
Второ, тъй като аз прочетох в дневния ни ред във връзка с изслушването, а и господин Адемов и госпожа Масларова бяха много прави за това, че проблемите са от преди много време. Разбира се, че ние с цялото ни желание, което имаме, комисията да ги реши, няма да успеем. Чухме за добрите практики на Софийска столична община. Но пък нека и от вносителите все пак някой да каже какво предлагат.

Моите уважения към госпожа Масларова за опита, който има. Но с опита, който тя има, може да има някакви конкретни предложения за решения, а тя е и вносител, разбира се, на предложението за това изслушване. Все пак да се чуят и някакви решения, които те предлагат, за да нямаме повече такива случаи. Поне да излезем с някакво решение днес от тази среща, а не само да приключим с изслушването, което явно беше по-основната цел.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Петрова.

ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Всъщност аз не съм вносител на нещо, а ние сме хората, които сме инициирали изслушването по тази тема. На базата на това изслушване и това, което е направено, да вземем решение.

Но аз пак казвам: ние чухме едната страна и една част от страната, в смисъл държавните институции и ние, народните представители. Така че мисля, че най-важното е това, че имаме консенсус по въпроса, че проблемите съществуват, че те не са от днес, че тях ще ги има и утре, за съжаление, те са от много отдавна, че много хора работят по тях и че всъщност трябва да направим необходимата координация и с представителите на парламента – не само законодателна, а и това, което можем да направим по регионите. Мисля, че всеки един от нас може да инициира аналогични срещи по регионите, защото добри практики има, но има и проблеми и проблемите са различни. И там, където има пари, има капацитет, има подготвени кадри и екипност, там се решават проблемите.

Но в много места в страната няма. Няма достатъчно подготвени кадри. Хайде да не се връщам назад с това кога се създаде и специалността „социални дейности”, която да се изучава и т.н., и т.н. Тоест, това е правено в годините, за да се решават тези проблеми.

Така че, госпожо Петрова, не искайте от мен да Ви давам конкретни решения сега или предложения. Животът ги налага някои от тях, а други пък ги отхвърля. Така че ще ги обсъждаме и ще продължаваме да ги обсъждаме. Аз смятам, че ние трябва да изслушаме по-нататък и проблемите по деинституционализацията. Къде са проблемите в тази област? Желанието на всички ни е такова и тази деинституционализация е започнала не сега. Тя започна. Започнахме да възпитаваме, да правим домове. Първите домове са направени още през 2003 – 2004 - 2005 г. Те не са започнали да се правят сега. Но да се анализира какви са резултатите, какви са приемните семейства. Ние тепърва ще почнем да мислим и по тях – доколко, къде ги има, имаме ли пропуски, нямаме ли. Това е ново нещо в България. Това не е традиционно за българина. Българинът е по-склонен да си вземе дете, да си осинови, отколкото да бъде приемно семейство.

Тоест, има проблеми, които са нови неща за нас, те не са типични за българската народопсихология и нека да не ги отхвърляме. Нека да не ги крием. За всичко, което е добро, ръкопляскания, аплодисменти. Но това, което е пропуск, дайте да го наваксаме и да го отстраним.

Така че аз съм отворена по всички въпроси да говорим и съм съгласна да приема и критики, защото знам, че само, който не работи, само той не греши. Смятам, че това е начинът да се постигне консенсус по един такъв въпрос. Защото този въпрос съществува, защото в гетата е страшно, защото там се мултиплицират много тежки проблеми и не всички деца, които са в домовете, са толкова фатални, колкото деца в гетата. И това съществува и нека да не се заблуждаваме. Това ще се стовари със страшна сила върху всички.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Има ли други народни представители, които искат да вземат думата за въпроси, становища? Няма.
От поканените гости някой иска ли думата?
Заповядайте, госпожо Банчева.

МАРИАНА БАНЧЕВА:
Благодаря Ви, госпожо председател! Казвам се Мариана Банчева и съм от Национална мрежа за децата. Искам да кажа две – три думи.

С цялото ми уважение към усилията на всички, които се стараят, за да променят ситуацията, свързана с децата, но ние бихме искали да поставим на вниманието ви три важни неща, които е крайно необходимо да се вземат предвид в бъдеще, за да могат да се случат и тези политики, които в момента се реализират.

Първо, наистина има много сериозен проблем с изключително маргинализирани семейства и общности. И в момента има дефицит и на образователни, и на здравни, и на социални услуги, които отговарят на нуждите на тези силно маргинализирани общности. С тях просто трябва да се работи по друг начин. За да могат те да бъдат изведени до ниво, от което да ползват съществуващите такива услуги, има нужда много да се работи.

Това включва и тези семейства, в които се ражда поредното на брой нежелано дете, за което не могат да се полагат грижи. Ако има фокусирана, целенасочена работа на терен, за да могат да бъдат овладявани ситуациите и проблемите, свързани с тези маргинализирани общности, ще намалява и броят на децата, които ще влизат в институциите.

Второто важно нещо, което е свързано с добрата работа и с качеството на работата на институциите, е свързано с финансовата издръжка. Докато всъщност стандартът на финансовата издръжка е недостатъчен, ще има изключително голямо текучество на персонала, защото хората, които работят там, наистина са изправени пред много големи предизвикателства и те работят при изключително ниско заплащане, без да са защитени по никакъв начин от различните проблеми и очаквания от различни страни, които има към тях.

Още сега се знае, че финансовата издръжка на Центровете за настаняване от семеен тип е недостатъчна, за да има качествена работа. Ние можем да превърнем малките семейни домове в едни малки институции и да заменим едни големи институции с едни малки институции.

Така че това е изключително важна работа особено по отношение на домовете, където ще бъдат настанявани деца с увреждания, които по презумпция не се осиновяват и не се настаняват обикновено в приемни семейства.

Организациите, членове на Национална мрежа за деца, които в момента управляват малки семейни домове за деца с увреждания, дофинансират социални услуги. Смятам, че това не може да бъде политика на държавата – да оставя през проекти и през благотворителност да се дофинансират основни социални услуги.

Третото нещо, което е много важно, и в изказванията на представителите на общината, и от други изказвания стана ясно, че решаването на проблемите става заедно именно с гражданските организации. Ако процесът по делегиране на социални дейности не се облекчи по отношение на повишаване на леснотата и на достъпа на делегиране на тези дейности към гражданските организации, няма да се случи много бързо предоставянето на услугите и няма да се случи адекватното реагиране на нуждите, които възникват ежедневно, тъй като децата се променят, и хората, които работят в тези институции, също се променят.

Така че това са много важни неща, които по някакъв начин могат да станат сериозен проблем в процеса и тези проблеми, които в момента обсъждаме, само нека да бъдат повод, за да търсим решение на тези ключови проблеми.

Последното, което обаче няма да развивам, е свързано със здравния скрининг на децата в домовете. Много важно беше тук да има специалисти от Министерството на здравеопазването, които са национални консултанти по ХИВ и СПИН, защото как се прави скрининг и кои са лицата, които са рискови по отношение на инфектиране с вируса на ХИВ, е добре регламентирано в Закона за здравето и в Наредба № 47 за условията за тестване, предоставяне, информация и т.н.
Един от митовете е, че ХИВ е болест и е нещо, което е свързано с рисковите групи днес в България. ХИВ не е проблем на рисковите групи и масовите скрининги в тези групи не довеждат до намаляване на броя на инфектираните, тъй като хетеросексуалният път е пътят, по който се заразяват най-много български граждани.

Когато правим скрининг, особено като държава, трябва да си даваме сметка дали след това ще имаме и какви интервенции ще имаме. Защото, ако беше излязла друга картина, е ясно, че не можем да отделим тези деца и да ги изолиране на някакви защитени места.

Така че много е важно да има много сериозен професионален акцент по дадена проблематика, да има и съответните квалифицирани експерти, които да могат да отговорят на нуждите.
Благодаря.

ПРЕДС. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря ви, госпожо Банчева.
За нас е изключително важно мнението на неправителствените организации. Те винаги са били партньори и коректив на държавата по отношение на грижата за децата.
Давам думата на министър Младенов да отговори на въпросите. Заповядайте, министър Младенов.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря Ви, госпожо председател! Ние работим много добре с Националната мрежа, почти ежедневно. Голяма част от нещата сме ги коментирали. Ние благодарим за доброто сътрудничество.

Вие поставихте обаче един въпрос, който е изключително важен и аз искам да Ви уведомя, че през последните три години, въпреки кризата, пред нас стои и ще продължава да стои един въпрос, а именно това е издръжката на социалните домове, заплащането на персонала в социалните домове и въобще финансовата част на обезпечението на социалните услуги.

Аз искам да Ви уверя, че тъй като това е един много сериозен проблем, аз ще поставя този въпрос в Националния съвет за тристранно сътрудничество сега, когато гледаме тези неща през есента. Защото това е изключително важен въпрос и от него зависи как ще се развиват социалните услуги, включително и в социалните домове.

Ние трябва да разберем веднъж за винаги, че това не е просто разход. Това е инвестиция и трябва да се замислим върху тези въпроси, ако искаме да постигаме резултати.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, министър Младенов.
Има ли други желаещи да вземат отношение по темата?
Заповядайте, госпожо Шайлекова. Имате думата.

СТАНКА ШАЙЛЕКОВА:
Благодаря Ви, госпожо председател! Преди да закриете заседанието аз искам да направя едно процедурно предложение. Тъй като това е заседание на Комисията по труда и социалната политика, в дневния ни ред фигурира още една точка:
„Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към държавата и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 10.07.2012 г.”

Предвид умората и напредналия час предлагам тази точка да отпадне от дневния ни ред и да бъде гледана на първото заседание на комисията след ваканцията ни.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря Ви, госпожо Шайлекова.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Шайлекова за отлагане за следващото заседание след ваканцията на втората точка от дневния ред, а именно:
„Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за награждаване на лица за особени заслуги към държавата и нацията, № 254-01-82, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 10.07.2012 г.”

Моля, гласувайте това процедурно предложение.
"За" - 10, "против" и "въздържали се" - няма.
Процедурното предложение се приема.

Благодаря на всички гости, благодаря на всички колеги за участието в дискусията и за търпението.
Закривам заседанието.



ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА