П Р О Т О К О Л

---

На 23-ти януари 2013 г., сряда, от 15.00 часа, в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.

х х х

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, имаме вече необходимият кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социална политика.
Предлагам първо да гласуваме в две точки

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект за решение за приемане на Национална стратегия за младежта (2012 - 2020), № 202 - 03 - 19, внесен от Министерски съвет на 21.ХІІ.2012 година.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратификация на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, № 302 - 02 - 3, внесен от Министерския съвет на 17.01.2013 година.

Който е съгласен с така прочетения Дневен ред, моля да гласува:
"За" - 17 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет.

Участие в днешното заседание ще вземат:
- г-жа Петя Евтимова - заместник-министър в Министерство на образованието и науката, добре дошли и
- г-жа Яничка Труева - директор на Дирекция "Младеж" към Министерство на образованието и науката; добре дошли също,
- г-н Бисер Петков - управител на Националния осигурителен институт;
- г-жа Мария Касърова - директор на Дирекция "Европейски регламенти и международно право" в Националния осигурителен институт;
- г-жа Елка Димитрова - директор на Дирекция "Политика на пазара на труда" в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Ева Тошева - главен експерт в отдел "Европейско и международно право" в Министерството на труда и социалната политика;
- г-жа Даниела Алексиева - КНСБ.


ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Евтимова, Вие ли ще представите проекта за Националната стратегия за младежта (2012 – 2020) ... Давам Ви думата, заповядайте, имате думата, госпожо Евтимова.

ПЕТЯ ЕВТИМОВА-ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Имам удоволствието да ви представя проекта на Национална стратегия за младежта 2012 - 2020 година.
Тази Стратегия беше на практика приета от Министерския съвет още през 2010 година. Но впоследствие в 2012 г. през месец април беше приет Законът за младежта, в който има специална разпоредба, даваща това правомощие на Народното събрание, именно Народното събрание да утвърди Националната стратегия за младежта, това е основанието, на което внасяме в момента Стратегията за разглеждане от Народното събрание.
По същество, Стратегията определя приоритетите, целите и приоритетите за развитието на младежката политика до 2020 година. От гледна точка на стратегическото планиране, за нас е изключително важно да бъде приет този стратегически документ, с оглед многогодишната финансова рамка и изискванията в новите проекти на регламенти да бъдат финансирани само онези дейности, които изрично са залегнали в стратегическите документи, на националните стратегически документи.

Най-силният мотив е, точно в този момент, ние да предлагаме Стратегията да бъде утвърдена от Народното събрание, за да може онези дейности, които са застъпени в нея от различните приоритети, включително заетост, предприемачество, кариерно развитие да бъдат отсега гарантирани за финансиране през следващия програмен период, включително и по линия на оперативните програми.
Това е съвсем накратко по първа точка от дневния ред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Евтимова.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Не виждам желаещи.

Аз, госпожо Евтимова, бих искал да поставя два въпроса.
Първият, Вие сама признахте, че в момента внасяте старата Стратегия. Тази стратегия, все пак, по някакъв начин подобрена ли е, кое е подобреното, спрямо предишният период?
Второто е, Вие я внасяте сега, при положение, че в Законопроекта е записано, че до два месеца, откакто се приема Закона за младежта, трябва да бъде внесена Стратегията. Законопроектът бе приет през април месец. Вие я внасяте през декември месец. При положение, че Вие сама признахте току-що, че това е , едва ли не самата, същата Стратегия.

Вторият ми въпрос е, защо, имаме десетгодишен период, не трябва ли да бъде до 2022 година? Защо е до 2020 година? И не можеше ли, примерно, тази Стратегия да бъде от 2013 до 2023 година?

ПЕТЯ ЕВТИМОВА-ЗАМ.МИНИСТЪР НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО:
На първият Ви въпрос, относно това, Вашият въпрос относно това дали е подобрена Стратегията, да, тя е актуализирана. От нея са отпаднали онези мерки, които са изпълнени в двете години, в които тя е действала.

Внасяме я едва сега, защото първата част на Стратегията представлява анализ на текущото състояние. Едва в края на месец септември успяхме да получим и приключиха последните данни на Евростат, които касаят множество показатели, свързани със състоянието на младежта. Това е причината да бъдат обобщени тези данни, за да бъдат съобразени мерките с данните на Евростат.

И тъй като в Министерският съвет Стратегията мина през 2012 г., това е чисто формално, датата 2012 - 2020, обвързана е с 2020 година защото Стратегията отговаря напълно и на други стратегически документи, които не са национални, а са европейски или международни такива, в областта на младежката политика. На първо място това е Стратегията Европа 2020, на следващо място са редица други резолюции или препоръки, както изготвени в рамките на Европейския съюз, така и в Съвета на Европа, където има изключително, където се върши изключително много по отношение на младежката политика.

Това е причината да внесем сега Стратегията. И това е причината, за да бъде периодът до 2020 година - за да можем да измерваме индикаторите. Индикаторите, които ние планираме да заложим в оперативните програми, индикаторите за резултат, за процент обхванати млади хора по всяка една дейност, ще отговарят и на индикаторите, които са заложени в оперативните програми, които също ще имат срок 2020-та година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Евтимова.
Други народни представители?
Госпожо Ангелова.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател.
Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим Стратегията, защото това е първият стратегически документ, който предстои да бъде приет от Народното събрание в изпълнение на новоприетият Закон за младежта от месец април 2012 година.

Стратегията предлага ефективен и гъвкав механизъм за синхронизиране и координация на политиките за младежта между институциите на национално ниво. Тя е израз на политическата воля на правителството за работата с младежите, за създаване на по-добри и по-качествени възможности за младите хора, особено в сферата на пазара на труда. Този документ идентифицира основни предизвикателства пред политиката за младежта, както и основни стратегически и оперативни цели.

Стратегията предвижда активно включване на местните органи на властта, както и на неправителствения сектор за формиране, разработване и оценка на политиките за младежта. И един от основните акценти, който заслужава внимание, за да бъде подкрепена тази Стратегия, е подобряване на достъпа на младите хора до пазара на труда, до качествена и добре платена работа.

Предложени са цели, също така, в Стратегията за дейности за осигуряване на ефективно функционираща връзка между образователната система и пазара на труда, за което се говори през последно време толкова много. Също така, са предложени стимули за развитие на професионалното обучение. И също така е стимулирано и учението през целия живот. Така Стратегията стимулира и мерки за кариерно развитие на младите хора. Така че, ние ще подкрепим - от парламентарната група на ГЕРБ - тази Стратегия.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Госпожо Богданова, заповядайте.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Благодаря Ви, господин председателю.
Аз поисках думата в началото на дискусията, за да мога да участвам и в заседанието на Комисията по образование, наука и младеж. Тъй като там тази дискусия със заместник-министър Евтимова, вероятно, ще продължи.
Но, аз искам да кажа две неща и тук.

Първо, познавам Стратегията от 2010 г. и понеже помня и дискусиите около нея, не мога да отрека, че тази Стратегия жанрово, наистина, изглежда, твърде по-добре, т.е. наистина носи характеристиките на Стратегия, нещо, което беше нашите претенции към документа, когато го гледахме през 2010 г. Но, аз си давам сметка, че когато се прави един такъв сериозен документ, той не просто, ако използвам лексиката на колегата Ангелова, следва да стимулира, той трябва да бъде осигурен.

Опасявам се, че тази Стратегия не ни носи отговор на много въпроси, които в последно време битуваха и в Пленарна зала, които бяха свързани и с определени законодателни намерения, и понякога, зад някои изводи, макар че аз мога да спора по отношение на актуалността на цифрите, предполагам, че съгласувателният механизъм не Ви е позволил да използвате като аргументи от последните цифри. Не е достатъчно по отношение състоянието на младежката безработица. А има много въпроси, които няма как да получат отговор.
А една Стратегия, и то за седем години, следва да ги дава. Така че, аз ще се въздържа от подкрепата си по Стратегията, с разбирането, обаче, че такава стратегия следва да има, но тогава, когато я гарантираме и я приемаме трябва да сме наясно и с какво я осигуряваме. Подобно говорене, то не е само на колегата, на заместник-министър Евтимова, не е достатъчно.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, разбира се, може да се оттеглите...
Други народни представители?
Също така, колеги, сред нас е и госпожа Елка Димитрова - директор на Дирекция "Политика на труда" към Министерството на труда и социалната политика. Госпожо Димитрова, ако желаете, да вземе отношение по Стратегията? Заповядайте.

ЕЛКА ДИМИТРОВА:
Благодаря, господин председател.
Министерството на труда и социалната политика участва в разработването. И подкрепихме Стратегията. И дадохме Становище, също така.

Искам да кажа, че тя е в съответствие с актуализираната Стратегия по заетостта, чийто проект скоро ще бъде приет от Министерския съвет. Там, също, има мерки за младежи. В синхрон са двете Стратегии.

Освен това, както знаете, по заетостта мерките се осигуряват от Държавния бюджет и от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". А също така имаме и специална Национална инициатива за работа на младите хора в България, която обединява усилията и на социалните партньори, и другите институции.

По отношение на цифрите, действително, те са много динамични. Имаме за последното тримесечие, т.е. това е третото тримесечие на 2012 година, когато Евростат подава /данни/, че в България 24.6 % е равнището на безработицата. Като има едно намаление от 28.4, т.е. с 1.8 пункта, спрямо второто тримесечие. И тук имаме един положителен момент, като в момента, т.е. третото тримесечие, единадесет други европейски страни-членки са с по-голямо равнище на безработица от България, като, разбира се, това не ни успокоява.

И също така и през 2013 г. проблемите на заетостта и безработицата сред младежите са на първо място и в Националния план за действие по заетостта за тази година.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Димитрова.
Уважаеми колеги, току-що получих Становище на Сдружението с нестопанска цел - Младежки форум ХХІ век. Това Становище ще бъде, разбира се, раздадено на всички вас. Това е Сдружение към КНСБ, младежката организация на КНСБ. Тук е и председателят на Сдружението - Даниела Алексиева, ще Ви дам думата, да представите Вашето становище на народните представители, което, пак казвам, ще ви бъде раздадено, да ви направят копия, тъй като току-що го получих.
Заповядайте, госпожо Алексиева. Имате думата.

ДАНИЕЛА АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
На първо място, бих искала да се извиня, за това, че, наистина, нямате в момента това становище, което подготви нашата младежка организация и ще се опитам съвсем накратко да ви запозная с него.

На първо място, ние, принципно, подкрепяме актуализирания вариант на Стратегията за младежта, тъй като тя обхваща голяма част, подчертавам - голяма част от целите, които нашата страна си поставя, във връзка с провеждането на една единна, последователна и ефективна младежка политика през следващите няколко години до 2020 година.

Тук искам да споделя едно наше притеснение, което вече беше споделено от председателя на Комисията, а именно, фактът, че тази Стратегия, приемането на актуализирания вариант, се случва с повече от половин година закъснение, след приемането на Закона за младежта, както всички ние знаем. И, разбира се, това е един инструктивен срок, но след като сме си го поставили, би следвало да го спазваме.

Наистина ни притеснява и още един факт, и той е свързан с това, че, да, през 2009/2010 година тази Стратегия беше широко обсъждана с младите хора и младежките организации. Такова нещо, обаче, не се случи през 2012 година, не знам поради какви причини. Дали поради фактът, че Законът за младежта не го е изрично упоменал, че трябва да се случва или поради някаква друга причина, може би колегите от Министерството на образованието, младежта и науката ще ни кажат и за това нещо.

Наистина, се надявам, че тази Стратегия, тя, така или иначе, предполагам, че ще бъде приета в този си вид. А както беше и Законът за младежта приет набързо, без много да се вземат голяма част от мненията на младите хора, но желанието на всички млади хора, поне представителите на нашата организация е, поне да бъдем включени в последващото приемане на плановете, на програмите, свързани с младежта, въпреки че, подчертавам, това не е изрично упоменато в Закона за младежта, а е само едно така, пожелателно, от страна на колегите от Министерството на образованието, младежта и науката и може би дискутирано, ще бъде дискутирано в т. нар. Национален консултативен съвет за въпросите на младежта, който, все още, както знаете, не е създаден.

Има няколко конкретни предложения, по самата Стратегия и в тази връзка бих искала да приветствам многосекторният подход, който е възприет в Стратегията. Но това е свързано и с, наистина, съгласуване с всички секторни политики, а не, просто, да го напишем в една Стратегия, че прилагаме един многосекторен подход и както и една децентрализация, без да даваме отговор как, всъщност, след това ще бъдат финансирани тези младежки дейности на ниво община.

Много въпроси си поставяме. Аз, наистина, накратичко ще кажа, че според нас, трябва още в първата част, още във въвеждането, да се направи едни кратък анализ, въпреки че имаме доклади, които всички знаем, за изпълнението на тази Стратегия за периода 2010-2012 година, за да знаем какво се е случило и какво, всъщност, променяме сега.

На второ място, в частта анализ на предизвикателствата пред младежката политика. Според нас, даването на статистически данни, всъщност, оставянето на статистическите данни от 2007 - 2009 г. не е редно, и те би трябвало да бъдат променени, там където все още съществуват. Още повече, все пак, казваме актуализирана Стратегия за младежта.
Тук бе споменато, че Стратегията е съгласувана и с Министерството на труда и социалната политика и по-конкретно е в синхрон с актуализираната стратегия по заетостта и с инициативата "Работа за младите хора в България". Ние лично не виждаме много голяма част от нещата да бъдат синхронизирани в тази посока и фактът, че са оставени данните, о кей, вече говорихме, че не са точно актуализирани... Но в точка три едно, мисля че беше, където е записано, просто, намаляване на коефициента на безработица сред младите хора на възраст 15-24 години, включително и сред младите хора с увреждания, ние тук считаме, че този текст трябва да бъде променен и да се запише коректно, че една, и всъщност, и целите на Стратегията, е намаляване на младежката безработица за възрастовата група 15-29 години до 7 % през 2020 година, още повече, че за този период говорим и в самата Стратегия.
Това е, просто, един пример, който ви давам за синхронизация.

И това е накратко от мен, наистина, не искам да ви отнемам голяма част от времето, ако излезе някакъв отговор на въпроса за актуализацията на програмите, и по-конкретно за съгласуването и въобще обсъждането на тази Стратегия с младите хора, с младежките организации, ще ви бъдем благодарни.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Колеги, повтарям, това Становище току-що го получих и ще ви бъде предоставено на всеки един от вас.

ПЕТЯ ЕВТИМОВА-ЗАМ.МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА:
Господин председател, ще се опитам да отговоря.
Този текст беше публикуван на сайта - както на Министерството, така и на сайта за обществени консултации, три седмици, т.е. по-дълго отколкото е законовото изискване. От някои организации сме получили становища, така че сме предоставили възможност, който иска, да даде предложение.

Относно предложението ви за последващо приемане, последващо участие в приемането на планове и стратегии, такава законова възможност е създадена с Националния консултативен съвет за младежта.

За наше съжаление, много ниска е активността на младежките организации да подават заявление, за да се включат в този Национален младежки консултативен съвет към министъра на образованието, изключителна ниска активност, както и от страна на младежките организации, въобще да подадат заявление и да бъдат вписани в националната информационна система за младежта, като организации, които осъществяват младежка дейност. Така че, ние в последните два месеца непрекъснато агитираме и публикуваме покани към младежките организации за по-голяма активност в тази посока.

Относно това, че липсва конкретният механизъм за финансиране, такъв механизъм има в Наредбата за финансиране на младежки дейности, от една страна на Националния бюджет, от друга страна по всяка оперативна програма си има такъв разписан механизъм.

И накрая, защо са останали данните от 2007 година. Защото няма друг начин, по който да се следят развитието на показателите и колкото по-голям период разглеждаме, толкова по-лесно следим как се развиват определени показатели. Стесним ли, и оставим ли данните само от последните една или две години, това на нас не ни дава никаква информация, относно развитието на показателите на различните индикатори.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Евтимова. Благодаря Ви.
Други народни представители?
Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване проект за Решение за приемане на Национална стратегия за младежта през 2012-2020 година, № 202 - 03 - 19, който е "За", моля да гласува:
"За" - 12 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - 5 гласа.
Стратегията се приема.
Благодаря ви.
Благодаря, госпожо Евтимова, на госпожа Димитрова, също така, благодаря...
Преминаваме към следващата точка.


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Колеги, моля за тишина, ако обичате. Преминаваме към втора точка от дневния ред, където наши гости по втора точка са господин Бисер Петков, управител на Националният осигурителен институт, и госпожа Мария Касърова, директор на Дирекция "Международни спогодби" към НОИ, заповядайте, добре дошли.. и госпожа Ева Тошева, главен експерт в отдел "Европейско и международно право" в Министерството на труда и социалната политика, добре дошили...
Госпожо Тошева, предполагам, че Вие ще представите ратификацията на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада. Заповядайте, имате думата.

ЕВА ТОШЕВА:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми народни представители!
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада е разработена от двете страни при предварителни консултации, въз основа на общо приетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и в областта на правото на Европейския съюз, и по -точно, по отношение на регламент № 883/2004 г., за координация на системите за социална сигурност.
Тя беше подписана на 5 октомври 2012 година в Отава, при работно посещение на министър Младенов.

Спогодбата се основава на принципите на еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложим само на едно законодателството по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване. Материалният обхват е ограничен до пенсионното законодателство на двете страни, като по отношение на България са включени пенсиите за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност, поради общо заболяване, както и произтичащите от тях наследствени пенсии. Във връзка с приложимото право е въведен, основно правилно е предвидено, лицата, които упражняват трудова дейност, като заети на територията на една от договарящите се страни, да са подчинени на законодателството на тази държава.

Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на двете страни, като те се сумират за преценяване на правото. Ще се зачитат и периоди преди влизането в сила на Спогодбата, като е предвидена и възможност да се вземе предвид и осигурителен стаж, завършен в трета страна, с която и двете страни са обвързани с инструменти за социална сигурност.

България ще изплаща пенсии, изчислени само въз основа на българските периоди на осигуряване и в съответствие с дохода, върху който са плащани осигурителните вноски за тези периоди. Дава възможност компетентният орган на България и всяка една отделна провинция на Канада, да могат да сключват договорености по отношение на всеки въпрос от областта на социалната сигурност, който попада в юрисдикцията на канадските провинции. Като особено важно е, че Спогодбата няма да се разпростира върху законодателството на провинция Квебек, където, в крайна сметка, живеят най-много българи и предстои в бъдеще да се проведат преговори с тази провинция. Това е накратко.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Тошева.
Господин Бисер Петков, желаете ли да вземете отношение по въпроси по Спогодбата?

БИСЕР ПЕТКОВ:
Благодаря Ви.
Господин председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Госпожа Тошева изчерпателно представи основните аспекти на подписаната Спогодба за социална сигурност между Република България и Канада. Аз единствено бих добавил някои числа, за да добият уважаемите народни представители по-добра представа за приложимостта, обхватът, мащаба на тази Спогодба.

По данни на Министерството на външните работи, около 60 500, около 70 хиляди българи са трайно пребиваващи в Канада, като тенденцията е за нарастване на техният брой. Тази Спогодба дава възможност тези хора да бъдат защитени, да бъдат защитени пенсионните права на тези наши сънародници.

Доста по-малък е броят на трайно пребиваващите в България канадски граждани. Някъде 65 /човека/, така че, Спогодбата, основно, ще се прилага, наистина, по отношение на българите в Канада, които имат съответно права. По разчети, които са направени от Националния осигурителен институт, в бюджета на Държавното обществено осигуряване за тази година са предвидени 8 100 000 лева, в разходите за пенсии, за да се покрият плащания по тази Спогодба, след като тя влезе в сила. Всъщност, предвидено е, Спогодбата да влезе в сила, след като бъдат разменени ратификационните документи - от първия ден на четвъртия месец, следващ тази размяна. Така че, надяваме се, Спогодбата да влезе в сила през тази година. Това е, което бих искал да добавя към казаното от госпожа Тошева.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз, господин Петков.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, госпожо Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Не, аз няма да задавам въпрос. Аз, просто, само трябва да кажа, че, разбира се, ще подкрепя тази Спогодба, имайки предвид и преди малко приетата Национална стратегия за младежта. Предполагам, че все повече и повече българи ще имат нужда от такъв вид спогодби не само в Канада и в Квебек, а и на други места, така че знам колко е трудно да се стигне до една такава Спогодба, да се координират усилията, да се положат максимално...синхронизират разпоредбите съгласно законодателствата на страните, така че, считам, че трябва да я приемем тази Спогодба.
Ще ни се наложи все повече и повече такива Спогодби да сключваме.

Благодаря, че, все пак, толкова успяхте да направите на фона на българското присъствие там. Иначе канадците, няма да се нуждаят много от нашата Спогодба, въпреки гласуваното... /шеговит тон/

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Доктор Адемов, заповядайте..

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря.
Господин председател!
Уважаеми колеги и уважаеми гости!
Такъв тип спогодби, по принцип, са добре обмислени, добре отработени, така че няма основание да не подкрепим такова нещо. Но има такива спогодби между държави, между България и членки на Европейския съюз и трети страни, които включват и здравно осигуряване. Тук разбираме, че става въпрос единствено и само за социално осигуряване, което прави впечатление. Аз знам, че това не е толкова лесно да се договори и здравно осигуряване, но така или иначе трябва да отбележим и тази страна, защото социално осигуряване, освен пенсионно осигуряване, включва, примерно, и в по-обща дефиниция, и здравното осигуряване като такова.
Има един, обаче, много по-важен въпрос.

Колеги, само за минута внимание. Аз знам отговорът на въпроса, но искам да се чуе този отговор. И затова, всъщност, взех думата. Това са хора, които са..., да кажем, по дефиниция, в трудови правоотношения с местния работодател. Преди малко колегата, който беше тук - Муса Палев, беше за около десет дена миналата година в Канада, има роднини там и от него, всъщност чух, това, което ще ви кажа сега. Става въпрос, за това, че те внасят осигурителни вноски там. По принципите на социалното осигуряване знаете, че държавата, в която предстои да ползваш тези права, е правоопределяща, т.е. примерно, ако трябва да се пенсионираш тук, се пенсионираш по силата на българското законодателство, като включваш и този стаж, който е признат и придобит и в страната, за която става въпрос.

Въпросът е, обаче, че тяхното законодателство, в случая в Канада, доколкото поне аз знам, нямам така конкретна представа, но нещо бях чувал и някакъв спомен имам, там е по-либерално. Така че, те могат да се възползват от възможността да се пенсионират там. И, ако имат канадска пенсия, тази пенсия ще могат ли да се получават в България?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Госпожо Тошева, ще отговорите ли?

ЕВА ТОШЕВА:
Да, наистина, Спогодбата е ограничена само и единствено до пенсионното законодателство на двете държави. Не бяха включени здравните грижи, просто, защото години наред се установяваше контакт, се правеха опити да бъде установен контакт за канадските експерти. И на преговорите беше договорено да се ограничим само до пенсионното осигуряване, което за нас е голям плюс и голямо постижение.

По отношение на осигурителни периоди в Канада и в България. Аз отбелязах, че за придобиване право на пенсия, тези осигурителни периоди ще бъдат сумирани. И лицата, условно, в кавички, ще получават две пенсии - канадска и българска. Българската ще бъде за българските осигурителни периоди, а канадската - за канадските осигурителни периоди, като лицето ще подава своето заявление за пенсиониране там, където пребивава и когато изпълнява условията на съответното законодателство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Хубаво, по канадското законодателство, обаче, в един момент решава и се връща да живее в България. Уредено ли е това в Спогодбата, да може да получава тук пенсията...

ЕВА ТОШЕВА:
Да, това е единият от основните принципи, износ на пенсии...
БИСЕР ПЕТКОВ:
Може ли и аз?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, кажете...

БИСЕР ПЕТКОВ:
Ако правилно разбирам, въпросът, поставен от уважаемия доктор Адемов, предвидено е директно плащане на пенсиите, като без посредничеството на осигурителните институти, така че лицата, които са в България, или в Канада, директно ще получават пенсията си по банкова сметка, от съответния осигурителен институт. Тъй като някои спогодби предвиждат плащане чрез посредничеството на осигурителните институти. Но тази не предвижда това - директно се плаща на лицата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Петков.
Друг народен представител, който да зададе въпрос или да изрази становище по Спогодбата?
Не виждам.
Госпожо Георгиева...

ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА:
Благодаря.
Искам само да подкрепя, да изкажа адмирациите си към тази дейност...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря.
Колеги подлагам на гласуване Законопроект за ратификация на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 17 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Спогодбата е приета.
Дневният ред е изчерпан.
Закривам заседанието....
Благодаря ви..., закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ