Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
30/01/2013
П Р О Т О К О Л
На 30-ти януари 2013 г., сряда, от 15.00 часа, в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
х - х – х
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа народни представители, имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Ще подложа на гласуване проект на дневния ред от две точки:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет.
В днешното заседание участие ще вземат и:
- г-жа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, добре дошла!
От Министерство на труда и социалната политика ще вземат участие:
- г-жа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда“;
- г-н Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“;
- г-н Веселин Илков – началник отдел в дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“;
- г-н Христо Симеонов –държавен експерт в отдел “Свободно движение на работници, миграция и интеграция“.
Добре дошли!
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По точка първа, доктор Костов, предполагам, че Вие ще представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Заповядайте, имате думата!
ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря.
Проблемът с неизплатените трудови възнаграждения на работниците и служителите от страна на работодателите в България стои нерешен повече от двадесет години. Опитите досега да бъде решен посредством усилване на мерките за контрол и разширяване функциите на Инспекцията по труда се оказват слабо ефективни.
Известните до момента предложения за законови промени, които целят да засилят отговорността на работодателя, са свързани не само с отрицателното отношение на предприемачите, но и с различни обективни трудности, водещи до безсмислие на самите идеи и приложението им в практиката.
Така например, криминализирането на неплащането на работни заплати не само ще блокира съдебната система, защото исковете са индивидуални за всеки работник, но ще доведе и до множество трудности при доказване на реалността на самите работнически вземания. Не по-добър реален пробив може да се постигне и с другата идея, работници и служители заради неиздължени в срок от работодателя вземания да могат да предизвикат процедура по Търговския закон за обявяване на работодателя в несъстоятелност. Исковете и претенциите и тук могат да се окажат многобройни и да доведат до сложни казуси.
Приемането на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя целеше най-малко две цели: справедливо отношение и решаване на въпроса за начислените, но неизплатени вземания на работниците и служителите и създаване на един работодателски солидарен фонд гарантирани вземания на работници и служители, който набра средства и дори в последните години изпадна в покой заради ограничената област на приложение. От три години, както знаете, гласуваната вноска във фонда, определена с бюджета на ДОО, е нула процента. Това навярно е облекчение за работодателите, но ги стимулира и в друго направление – да отлагат несъстоятелността си посредством неплащане на трудови възнаграждения на работници и служители.
Направените предложения за изменение и допълнение на закона имат идеята да разширят приложното поле на закона, залагайки принципа на взаимната отговорност от страна на работници и работодатели и принципа на солидарност при изграждане на фонда от страна на работодателите.
Отговорността на работниците и служителите се състои в тяхното право за преценка дали да напуснат работодателя при условията, посочени в Кодекса на труда, чл. 327, ал. 1, т. 2, при неплащане от страна на работодателя, като изрично условие да ползват права по новосъздадената глава шеста на закона и получат неизплатените в последните три календарни месеца вземания.
Има гаранции, заложени в проекта, че фондът няма да бъде декапитализиран, каквито рискове изтъкват някои експерти, като например работник и служител, прекратил трудовото си отношение с работодателя и ползвал правата по новосъздадената глава шеста не може да ползва отново права по този закон, ако отново сключи договор със същия работодател и от датата на прекратяване на предишния трудов договор, по който са ползвали права, не са изминали 24 месеца. Ползвалите веднъж права по глава шеста от закона не могат да ползват същия отново, ако междувременно работодателят бъде обявен в несъстоятелност.
В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работници и служители със средства на фонда, в негова полза възниква право на иск срещу работодателя по Търговския закон за възстановяване на изплатените средства или обявяването му в несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители фондът се представлява от Националната агенция за приходите. Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви по съдебен ред. предлаганият модел, според нас, е една балансирана възможност използвайки солидарния подход в обществените отношения да се направят конкретни крачки при решаването на един стар и болезнен проблем.
Благодаря Ви.
Господин председател, моля да дадете възможност на господин Йордан Нихризов, който е един от авторите и водещ автор на проекта, да доразвие идеите, заложени в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, д-р Костов. Разбира се. Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря ви за това, че ми разрешихте да взема отношение по въпроса.
Неизплатените заплати са стар проблем, както каза и господин Костов, още от началото на прехода и той се развива през тези години. През 2004 г. беше направено спешно решение на един частичен вариант, в който работодателят е в несъстоятелност. Оттам нататък обаче проблемите останаха и както каза господин Костов, предложенията за решаването не достигнаха до някаква практическа реализация поради явните несъвършенства. Затова пред вас предлагаме една идея и благодаря на депутатите, които я внесоха на вашето внимание, в която да се разшири идеята, заложена в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и да се стигне до решаване на един остър социален проблем, в последно време довел дори до граждански протести и до смъртни случаи.
Във варианта, в който се предлага, решаването на проблема трябва да се обърне към тези работници, които не са получавали заплатите си от работодателя, и то доста продължителен период и за сметка на това пък не могат да намерят решение за себе си, тъй като дори не са прекратени трудовите правоотношения.
В този смисъл идеята беше да се използва фондът, като са заложени в един тримесечен период изплащането на техните дължими възнаграждения. Разбира се, този период може да бъде дискутиран от вас, той може да бъде удължаван, скъсяван, но това, което се търси, е възможността тези работници да не предизвикват граждански протести и да имат някакво решение на своите проблеми.
Вторият момент, който е свързан, е с разпределяне на отговорността и тук искам да отбележа, че една от основните възражения са възраженията от страна на работодателите, че евентуално фондът ще бъде източен.
Опитали сме се да направим максимално количество гаранции както за работниците, така и за работодателите, а така и за невъзможността фондът да бъде източен, като ако работникът напусне работодателя, това е негово право, а не негово задължение, да вземе решението, да има поне девет месеца, в които да е бил в осигуряване, вследствие на което да не бъде измамен, когато отиде на борсата и да има право да получава парични обезщетения за безработица.
Вторият момент е моментът за защита на самия фонд, когато ако работникът се договори с работодателя, казано на жаргонен език, да не се опита работодателят да плаща заплатите чрез фонда. Затова е заложено и задължението работникът да се раздели с този работодател, както и изискването ако той се върне при работодателя, да има съответния срок, в който да му бъде забранено да ползва тези права, а ако работодателят междувременно бъде обявен в несъстоятелност, то той да няма веднъж право да ползва право да ползва по новия параграф, а същевременно да търси права за ползване по Закона за гарантираните вземания в новата ситуация.
Целта преди всичко е да се създаде една нова идея предвид факта, че в момента в тази област не съществуват някакви свежи идеи, а ваше е правото вече да решите как ще се действа с него.
Искам категорично да подчертая, че приемам всички забележки и всички допълнения. Благодаря на всички онези, които са направили в становището си допълнения. Проектът като такъв не е съвършен, но представлява залагане на една идея, която трябва според мен да бъде дискутирана в обществото, а ваше е правото оттук нататък да решите нейното бъдеще. Искрено ви благодаря за думата, която ми дадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз, господин Нихризов.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Всички имате становищата, които са получени до момента. Може би госпожа Караиванова? Вие готова ли сте да представите становището на Националния осигурителен институт? След това ще дам думата на Министерство на труда и социалната политика. Също така виждам, че има и представители на работодателски и синдикални организации, които също са изпратили становища. Ако желаят те също да ги представят пред народните представители, ще им дам думата. Госпожо Караиванова, заповядайте!
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА:
Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Да, имам готовност да се включа в изказванията и в становищата по определения законопроект, но на този етап, ако позволите, може би да чуем мнението на народните представители, на останалите представители на синдикатите и другите организации, които са тук, защото в част от становищата виждаме и предложения за нови промени. Иначе като цяло след като чуя всички предложения, бих се включила и поддържам становището, което сме изпратили предварително, но нека да чуя мненията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
От Министерство на труда и социалната политика – господин Мирославов, заповядайте!
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председателят.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители,
Ние сме представили нашето становище, с което не подкрепяме законопроекта. Вярно е, че възможността за разширяване на понятието несъстоятелност или неплатежоспособност е предвидена както в съответната конвенция, така и в директивата на Международната организация на Европейската комисия, но и двата акта изискват да има допълнителни гаранции, с които да не се злоупотребява. Такива гаранции, макар че д-р Костов и г-н Нехризов представиха някои от тях, според нас не съществуват в този законопроект. Не съществуват и много други работи, а някои решения са и много странни, които не можете да видите в нашето становище, но аз мога да ви кажа някои от тях.
Например, в тримесечен период, последните три месеца, в които работникът не е получил заплатата си. Защо последните три месеца, а не първите три месеца, за които съществува по-голяма вероятност никога да не ги получи.
Освен това, докато при несъстоятелност има един лимит три заплати и т.н., тук няма такова нещо, което означава три по хиляда – и т.н. Тук няма такова нещо, което означава такова нещо, което означава, че работодателят и работникът могат – разбира се, не ги упреквам в недобросъвестност, - но могат да направят така, че да сключат договор за 2200 лева и след това работникът, напускайки, да си получи 6600 лева от фонда, в който работодателят му – вижте – в последните три или четири години не е внесъл нищо, тъй като фондът е в покой, както каза докторът.
Чудото е и в още нещо. Например, фондът се администрира от НОИ. Това го направихме преди години, за да бъде по-евтино, по-лесно и т.н., но НАП ще влиза в правата на … кредитор – нещо, което е още по-интересно: разместване на фигурите. Аз не съм упълномощен, но ще ви съобщя само, че онзи ден по Ваше искане, господин председател, Комисията по труда и социалната политика към НСТС разглежда законопроекта и той не беше подкрепен както от присъстващите четири работодателски, така и двете синдикални организации, както и от Министерство на труда и социалната политика и Министерството на финансите. За съжаление, протоколът е изпратен в НСТС и аз не мога да ви го донеса, но тъй като всичките излязоха със съгласието в НСТС да не се разглежда този въпрос, а да мине само с протокол на подпис, в скоро време ще го получите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Някой от социалните партньори желае ли да вземе отношение по така представения законопроект? Не виждам.
Колеги народни представители, имате думата. Госпожо Ангелова, заповядайте!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект.
На първо място сме получили становища от редица институции, от работодателски организации, от синдикати. Нито едно от тези представени становища не подкрепя законопроекта.
Както казах, и вносителите, с този законопроект се разширява кръгът на правоимащите лица по този закон, което дава предимство на недобросъвестни работодатели умишлено да забавят работни заплати с цел техните задължения да бъдат покрити със средства от фонда. Това би довело до неравнопоставеност между работодателите - тези, които са добросъвестни и спазват закона, плащат редовно работни заплати и тези работодатели, които са недобросъвестни и искат неплащайки редовно заплати на тези работници и служители, да могат да се възползват по този закон.
Второ, откъде накъде държавата ще оказва финансова помощ на нередовните работодатели? С приемането на тези промени, които се предлагат, ние облагодетелстваме недобросъвестните работодатели. Държавата покрива техните задължения. Това е недопустимо и това е прецедент в европейската практика.
Трето, приемайки този закон, ние неволно стимулираме работодателите да прекратяват трудовите правоотношения с работниците и служителите и по този начин се увеличава безработицата. Ние от няколко години непрекъснато говорим – и опозиция, и управляващи – какви мерки трябва да се предприемат за увеличаване на заетостта.
На четвърто място, изменяме философията на закона и философията на създаването на този фонд. Тук казахте, че с този законопроект ще се реши проблемът с неизплатените работни заплати. Да, действително, в период на тежка икономическа криза има доста такива случаи на работодатели, които нередовно плащат работни заплати, но не с този законопроект ще се реши този проблем. Има други мерки, други механизми. Част от тези мерки са предприети, други предстои да бъдат предприети до края на мандата на 41-ото народно събрание, но с това, което вие предлагате, ние по никакъв начин няма да решим този наболял проблем.
Аз мога да говоря още много за дефектите на този законопроект, но ще спра дотук.
На последно място, всички знаем, че от 2011 година няма постъпления от вноски и приемайки това предложение, много бързо тези 200 милиона лева, които са се натрупали, ще свършат. Няма никаква финансова обосновка по отношение на така предложените текстове.
За всичко казано дотук, още веднъж повтарям, ние от парламентарната група на ГЕРБ не сме съгласни и ще се въздържим по така предложения законопроект, защото мотивите, които изложих, по безспорен начин доказват, че няма как да бъдат приети.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Други народни представители?
Д-р Адемов, заповядайте!
ХАСАН АДЕМОВ:
Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Аз искам да започна с това, че приветствам идеята да се търсят възможности да се реши този въпрос. Не казвам, че с проекта, който преди няколко месеца бяха внесли колегите от Коалиция за България и с този проект се решават целите, които се поставят с тези законопроекти, но търсенето на възможности да се реши този въпрос заслужава поздравления. Това – първо.
Второ, ако тези законопроекти не решават въпроса, какво става с онази работна група към Министерство на труда и социалната политика, която трябваше да подготви след изказването на премиера и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в Кърджали или не знам къде беше, че ще настъпят - подготвят се промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност, които да решат тези проблеми? Вместо това, колегите се опитват сега да внесат някакъв законопроект, разбира се, с много пропуски. И аз не съм съгласен с голяма част от предложенията, които се правят, но това все пак е опит да се потърси решение на проблема.
На първо място, господин председател, има ли становище от Министерството на финансите? Не съм го видял. Ако изобщо говорим за участие на държавата, държавата има отношение към този фонд единствено и само с онези 65%от свободните средства, които са под формата на държавни ценни книжа и онези 25%, които са влогове в банки и нищо друго. Държавата не участва по никакъв начин в този фонд. Това – първо.
На следващо място, уважаеми колеги, вносители, в законът се казва Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Само че вие с новата глава шеста какво правите? Внасяте нова хипотеза. Поне в проекта, който имам аз, няма ново заглавие. Проектът, който аз имам, съм го извадил от сайта. Там е записано: „Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя“. Добре, не знам дали това е правилната техника, но разбирам, че го има в параграф 1.
Уважаеми колеги, тази процедура, която вие предлагате, тази хипотеза е извън хипотезата на неплатежоспособност и откриване на процедура по несъстоятелност. Тоест, това е нещо извън това, което е записано в досегашния закон.
Добре, но вие разчитате единствено и само от онова основание от Кодекса на труда, мисля, че беше чл. 327, чл. 1, т. 2, при което работникът или служителят има право при неизплащане на трудовите задължения да прекрати трудовия договор.
В една голяма част от становищата има притеснения за това, че щяла да се увеличи безработицата по този начин. С всичко, което е написано в становищата, съм съгласен, но само с това не съм съгласен, защото какво значение има дали си регистриран и си безработен, или си работещ, но неполучаващ възнаграждение? Значението е може би само това, че не можеше да отидеш в Бюрото по труда да се регистрираш и т.н.
Колеги, аз имам един такъв въпрос към вносителите. Ако примерно работникът или служителят се възползва от хипотезата, която вие предлагате, в същия времеви порядък обаче в Търговския регистър бъде вписана процедурата по несъстоятелност, тогава по коя хипотеза работникът и служителят ще има право на обезщетение – по новата, по двете, или по нито една от двете? Ще ви моля – или аз не съм разбрал текстовете, в което много се съмнявам, или не сте ги разписали достатъчно ясно, че да бъдат разбрани, защото те ще бъдат прилагани така или иначе.
Колеги, аз завършвам с това, че начинът, по който е направено предложението, страда от доста сериозни недостатъци и няма как да бъде подкрепен този проект, но очевидно е, че при търсенето на възможности ще възникнат и други проекти. Дано министерството до края на мандата направи нещо, защото очевидно е, че времето е малко и в оставащите месеци едва ли ще има някакъв вариант. Пак повтарям, това е един проблем, който е очевидно, че отделни парламентарни групи трудно могат да го решат. Трябва да има водеща роля на министерството, на социалните партньори, за да може в крайна сметка да бъде решен този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, д-р Адемов.
Други народни представители? Не виждам.
Бих си позволил аз да взема за кратко отношение по законопроекта. Уважаеми господин Костов, наистина аз разбирам желанието Ви да помогнете на хората. За съжаление, икономическата среда, в която живеем днес, е, че голяма част от работниците не получават заплатите си. Даже може да се каже, дори въведохме робовладелчески строй, защото немалко са предприятията, които не плащат заплати.
За съжаление обаче, тук има вина и държавата, защото голяма част от фирмите също така чакат конкретни суми за свършена работа, а държавата и в началото, и в края по-скоро на 2009 година, след това през цялата 20120 година държавата не изплащаше своите задължения към фирмата, като, разбира се, тогава имаше едно объркване в министъра на финансите, който искаше да представи една много добра бюджетна политика, да има по-малък дефицит, но тогава вече имаше разлика между дефицит на касова и дефицит на член от стола.
Проблемът обаче тук за мен лично е друг Наистина този закон, този фонд е създаден на базата на хипотезата по несъстоятелност. Друг е въпросът, че самата процедура по несъстоятелност прекалено много се бави и тук може би трябва да се търси някаква форма на промяна в закона и да се търси упрек по-скоро към сферата на правосъдието.
Да, вярно, има едни 200 милиона лева в този фонд. Събрани са. Ще се опитаме по някакъв начин да подпомогнем тези хора, които не си получават заплатите, но, наистина, аз се притеснявам, че тогава може да стане една конкуренция между недобросъвестни работодатели, които изкуствено да не плащат заплати. Те бавно няма да бъдат обявени в несъстоятелност, защото процедурата е прекалено бавна и тромава. И тогава ще стане наистина, меко казано, едно източване на този фонд. Притеснен съм, че може би проблемът не се корени в този законопроект. Проблемът е другаде.
Да, свидетели сме, наистина, все повече и повече фирми, които имат затруднения, но ако, представете си, приемем всички тези ваши предложения, де факто тези добросъвестни работодатели ще финансират тези недобросъвестни работодатели и едва ли не може да се случи в краен вариант, но това си е по типично може би българска хипотеза, едва ли не нарочно да не се плащат заплати, както се казва, ето, отивайте в този фонд, там ще ви изплатят заплатите. Не казвам, че всеки ще бъде така, не казвам, че всеки един работодател, но има 200 милиона лева и по някакъв начин трябва да се помогне на хората… Възможно е да се стигне до този вариант.
На този етап ние от Коалиция за България ще се въздържим. Наистина, трябва да се търсят конкретни действия, но това е главно в една работеща икономика.
Сега, доколкото чух моята колежка, управляващите разработват нови конкретни мерки. До края на мандата ще има още нови мерки в икономическата сфера, които икономиката ще тръгне напред. Аз лично се съмнявам, разбира се. Не че съм от опозицията, но от това, което е представено до момента в сферата на икономиката…, но това е огромен проблем за работниците. Може би е крайно време да помислим за създаването на един специализиран съд, както е в останалите европейски държави – примерно, във Франция има такъв – в който се третират взаимоотношенията работодател – работник. Това е изключително важно и е хубаво може би да седнем да помислим, ако трябва, всички заедно, за създаването на един такъв специализиран съд, който по много по-бързи процедури да решава трудовите проблеми. На този етап ние от Коалиция за България ще се въздържим.
Благодаря Ви.
Доктор Адемов, заповядайте!
ХАСАН АДЕМОВ:
Искам да започна с това, с което завършихте, господин председател. Такава идея е възникнала през годините многократно, но за последен път, когато беше разгледана в Комисията по труда и социалната политика, в Правната комисия, от председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов. Трябва да си ги припомним, за да сме малко по-коректни и към времето назад. Това – първо.
Второ, по какви критерии делите работодателите на добросъвестни и недобросъвестни? Понеже тук всички колеги споменахте за това, кажете къде е записано това. Това е емоционална категория – добросъвестен и недобросъвестен. В кой закон е записано и по какви критерии работодателите ги делим на добросъвестни и недобросъвестни? Кога и при какви условия има финансови затруднения – обективни, субективни? Да се въздържим от разделението на работодателите на добросъвестни и недобросъвестни, защото само този, който не е плащал на един човек заплата един месец, само той не знае за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов. Все пак има еволюция във възгледите, в политиката и е нормално младото поколение, които са за първи път в Народното събрание, да се борят за неща, които не е свършило предишното Народно събрание. Аз не знам какви проблеми сте обсъждали, но обикновено младите хора гледат напред, базирайки се на добрите практики, така че да го обсъждаме този въпрос е много хубаво и аз лично смятам, че един такъв специализиран съд има място, защото съм виждал как работи в държавата, в която бях студент.
По отношение на добросъвестни и недобросъвестни, факт е, че има работодатели, които изцяло могат да бъдат разделени на коректни и на некоректни – едни, които са създали фирми едва ли не „за да източват хазната“ и такива, които наистина са коректни към държавата и спазват всички закони. Такива работодатели, за съжаление, има и аз се притеснявам тук че ще открехнем вратичката за тези некоректни работодатели да се възползват от една такава възможност, ако подкрепим законопроекта на този етап.
Други народни представители? Ако не, ще дам думата на доктор Костов, тъй като имаше доста упреци към този законопроект. Заповядайте, доктор Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ:
Сигурно в проекта има пропуски, сигурно има дефекти. Ние също виждаме някои от тях, но аз мисля, че идеята, която е заложена в него, е положителна и би спомогнала за едно по-навременно уреждане на отношенията работодател – работник и служител. В никакъв случай тук държавата не е замесена. Собствеността е равнопоставена. Така че да не губим време в пререкания. Благодаря на всички, които изразиха становище по проектозакона. Очаквам в бъдеще отново да се обсъжда подобна тематика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Костов.
Господин Нихризов, заповядайте!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ:
Аз благодаря на всички, които изразиха становище по въпроса. Казах, че проектът не е съвършен, но представлява идея за решаване на социално важен въпрос, който ние поставяме на масата. Още веднъж благодаря на колегите. На времето от унгарската конституция беше останало само това, че столицата е Будапеща и въпреки това беше направено едно положително изменение. същото нещо ще кажа и за Закона за гарантираните вземания. Преди години имаше прекалено много възражения. От него остана само заглавието му, като опасенията бяха, че този фонд ще бъде източен от работодателите. В края на краищата, в момента имаме такъв закон, никой не го е източил, а точно обратното, в продължение на четири години не се правят вноски, защото се натрупаха достатъчно средства.
Възраженията по това, че работодатели, които четири години не са внасяли средства, просто така стоят нещата в закона и те не са виновни за това, че не са участвали поради факта, че Народното събрание е определило да има нулева вноска. Иначе още веднъж благодаря на всички онези, които направиха предложения и смятам, че все пак идеята има бъдеще ако не за друго, поне за да генерира нови идеи в тази област.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Нихризов.
Госпожо Караиванова, сега като чухте всички становища на депутатите, на вносителите, желаете ли да вземете отношение?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА:
Благодаря Ви. Да, ориентирахте се доста добре, аз не съм се и учудвала. Бих искала само да поясня някои неща по отношение на солидарността на фонда – това, което каза господин Нихризов. По отношение на това, че със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване не е предвидена вноска, да. Но се има предвид, че фондът гарантира права на работници и служители при несъстоятелност и когато работодателят, имайки задължение да внася вноска, не е сторил това свое задължение. Така че това още веднъж поставя държавата ни под евентуална санкция от Европейската комисия, от Европа, както каза госпожа Ангелова и дали това няма да се тълкува като държавна финансова помощ. Не бих искала да повтарям, Международната организация на труда по силата на своята директиви въведе специално изискване да се създаде фонд, който да гарантира правата на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, каквито идеи виждаме, че чрез този законопроект се изменят.
За да няма, грубо казано, спекулации със средствата, да, наистина активите на фонда са 200 милиона лева, но доктор Адемов правилно каза – тези активи, тези средства са вложени в държавни ценни книжа. Единствено по силата на вътрешни правила за инвестиране на средствата ние сме се въздържали и към момента активите на фонда не са влагани в депозити в търговски банки, каквато възможност дава Кодексът за социално осигуряване. Активите на фонда са в държавни ценни книжа и депозити в БНБ до момента, когато те носеха лихва. Тъй като тенденцията е намаляване на лихвите до нулево ниво, средствата, които са в БНБ, са изтеглени и те са вложени в държавни ценни книжа, за да носят доходност на фонда. Така че ние трябва да гарантираме една касова наличност, която да ни даде възможност да изплатим в случаи на несъстоятелност на работодателите. В момента се наблюдава увеличаване на дела на работодателите, които изпадат в несъстоятелност. Сега очакваме около 100 човека от дружествата на господин Николай Банев, който по силата на неизпълнение на приватизационни договори е обявил несъстоятелност и ще трябва да изплатим гарантираните вземания на работниците и служителите. Наблюдава се увеличение на ръста на работните заплати, които не са изплатени от работодателя и за лица, които имат право. Така че на този етап и при тази криза наистина трябва много внимателно, целесъобразно да подхождаме към всяка една промяна и разширяване кръга на лицата, разширяване на правата.
Иначе адмирираме и аз като администратор, защитавайки правата като всички вас на осигурените лица да си потърсят други възможности. Между другото, законодателството е дало доста възможности за гарантиране правата на работниците и служителите когато те не получат своето възнаграждение от работодателя.
Погледнете последните данни на Инспекцията на труда. Активните действия на контролните органи само за миналата седмица са изплатени около 500 000 забавени заплати във Врачанско. Видяхте, че се полагат усилия, така че, надявам се всички, спазвайки закона и контролните органи, влизайки в ролята си, да намаляват броя на работниците и служителите,в които да са без гаранция по отношение на заработеното от тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Радвам се, че във Врачанско така бързо се действа. Надявам се, че и в другите области по същия начин със същата скорост ще изплащате.
Други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, внесен от Мартин Димитров и група народни представители. Който е за, моля да гласува.
„За“ – 1 глас.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – 14 гласа.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Нихризов. Винаги сте добре дошъл в комисията по всяко време.
Колеги, преминаваме към точка втора.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2013 г.
От Министерство на труда и социалната политика кой ще представи новите приоритети, които ще залегнат в Годишната програма на правителството? Господин Мирославов ли?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Тази годишна програма е за участие на Република България и е приета с решение на Министерски съвет, по което ние не сме дали бележки. Аз не мога да преценя за цялата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Казвам, които са в сферата на Министерство на труда и социалната политика, само те ни интересуват.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Да, те са само няколко въпроса – въпроси за пазара на труда, но ние така сме се разпределили: пазар на труда, трудово право, безопасност и здраве при работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре, тогава предполагам госпожа Елка Димитрова ще вземе отношение?
Госпожо Димитрова, заповядайте, имате думата.
ЕЛКА ДИМИТРОВА:
Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в тази програма има една точка заетост, която в синтезиран вид е представено отражението на европейските препоръки върху задачите, които България е поела да изпълнява. Разбира се, основната задача е повишаването на заетостта. Това е и слогът на Националния план за действие по заетостта през 2013 година.
Със средства от държавния бюджет, както знаете, и със средства от оперативната програма сме си поставили задачи именно увеличаването на заетостта, тъй като имаме висока европейска цел, която трябва да постигнем.
По отношение на статистическите данни има известно стабилизиране в това отношение и по следните данни са за 64,8% заетост на населението на възраст между 20 и 64 години, което за тази година е едно по-високо равнище в сравнение с миналата година.
Основните направления на плана са свързани с осигуряването на обучение, преквалификация, за което има доста средства по оперативната програма и заетост. Заетостта от страна на държавния бюджет е над 22 000 души и със средства от оперативната програма имаме над 300 милиона, което също ще се отрази.
Освен това, има няколко схеми по оперативната програма, които бяха през миналата година активирани с обучения и хората вече преминават в заетост или са преминали в заетост втория етап от схемите, което също се отразява добре.
Друг акцент, който бих искала да подчертая е това, че ние подкрепяме европейските насоки за развитие на заетостта в областта на зелените работни места, а също така и белите работни места, които включват и социланите услуги, където има една пазарна ниша за България, която има голям потенциал – от една страна, че имаме остаряване на населението, от друга страна, че имаме възможности за работа на хората в тази област и тези услуги също има какво да се желае от тях.
По отношение на гаранцията за младежка бих казала, че още с приемането на националната инициатива „Работа за младите хора в България“, там ние обявихме, че ще се присъединим към европейската гаранция за младежка, като ще работим по българския вариант на тази гаранция, тъй като е дадена препоръка държавите да разработят свои гаранции, тоест ние да определим параметрите на тази гаранция за България такива, каквито са най-подходящи. Но ние с всички неща, които правим за младежите, на практика сме поели по пътя на изпълнението на тази гаранция, макар че тя е доста високо изискване в рамките на четири месеца на младежите да се осигури стаж, обучение, нова работа и т.н.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Радвам се, че ще работим върху европейската инициатива „Гаранция за младежта“, тъй като не е тайна, че тя е един от приоритетите на европейските социалисти и се радвам, че стана и европейска инициатива, защото това наистина е един от основните проблеми в момента на младите хора. Така е, колеги, не си го измислям.
Може би господин Илков? Заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ:
По отношение на останалите приоритети в годишната програма са включени и актове в областта на трудовото право, безопасността и здравето при работа. По-конкретно, по отношение на трудовото право, това е Директивата за командироване на работниците. Това досие е от 2012 г. България активно участва в обсъждането на това досие като приоритетно и затова е заложено и в годишната програма. Знаете, че интересите на България са големи с оглед на това, че все повече българи биват командировани, работят при чужди работодатели и е изключително важно да бъдат гарантирани техните права, работейки в други държави-членки. Очаква се до средата на годината или най-късно до средата на годината това досие да бъде завършено, да има окончателно предложение, макар че има определени трудни моменти. Един от тях е за солидарната отговорност на работодателите, в които са изпратени работници. Има определени държави-членки, които са против. България подкрепя тази клауза специално, тъй като считаме, че тя дава изключително големи гаранции за командированите работници.
За другото досие, друга област по-скоро за безопасност и здраве при работа – тук акцентът е върху директивата за защита на работниците от експозиция в електромагнитно поле. Различни са областите, в които намира приложение – и в медицината, и в различните индустрии, примерно автомобилната и т.н., включително и военното дело, така че там също е много сложно досието и засяга, както казах, много сектори на икономиката. Поради това също е включено като приоритетно в годишната програма. Като цяло подкрепяме също досието, но имаме своите изисквания към защита на правата на работниците по отношение излагането на такава експозиция.
С няколко думи колегата да представи своите досиета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Илков.
Господин Симеонов, имате думата.
ХРИСТО СИМЕОНОВ:
Благодаря Ви, господин председател. Само ще допълня оставащите раздели, които са свързани основно с компетенциите в областта на свободното движение на хора, трудовата миграция и интеграция, в частта трудова мобилност, подчертава се значението за приключване на третата фаза от преходните мерки по отношение на свободното движение на работници. Осем държави към момента продължават да прилагат преходни мерки. Но така или иначе, съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния те ще приключат своето действие на 31 декември т.г. най-късно. Целта е, разбира се, колкото по-бързо се облекчат тези режими от оставащите осем държави-членки, толкова по-добре. Този проблем остава за нас като един от акцентите за предстоящата година.
В рамките на трудовата мобилност тече реформа на мрежата от европейски служби за заетост ЕURES. Тя ще продължи и през тази година ся цел да се подобри достъпът за възможност за заетост в чужбина, качеството на консултантски дейности, разширяване обхвата със схема за млади работници и т.н. Целта е тази реформа наистина да създаде една по-гъвкава възможност за финансиране на проекти в тази област. Неслучайно част от мерките всъщност националните мерки се прехвърлят към финансиране по Европейски социален фонд.
Последно в тази област, в последните месеци се възобнови работата по досие, свързано с допълнителни пенсионни права. Това е много старо досие, което беше замразено 2007 година, в момента Кипърското председателство го възобнови и текат дискусии по него. От тази гледна точка то също е един важен елемент, който е в областта на координацията на социалната сигурност.
Ще си позволя с две думи само да допълня, тъй като са основно наши отговорности, няколко досиета в областта правосъдие и вътрешни работи, по-точно в областта на миграцията. Като акцент сме поставили всъщност работата на България в областта на развитието общата европейска миграционна политика. В този смисъл подкрепяме продължаването и обсъждането на последните две специални директиви, които са за сезонна заетост и за вътрешнокорпоративен трансфер на чужденци в рамките на предприятия. Също така продължават инициативите в областта на интеграцията на имигранти в страните на тяхната дестинация.
Последно, в областта на миграцията и развитието считаме като важна положителна връзка между миграцията и развитието и следва приоритет за по-доброто управление на трудовата миграция и осъществяването на политиката, която всъщност се развива на европейско ниво. Следваме глобалния подход към миграцията, подобряване на връзките с държавите на произход и транзит и съответно участваме активно в партньорствата за мобилност с няколко държави от източното партньорство.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Симеонов. Колеги народни представители, имате думата.
Уважаеми колеги, само да ви информирам, че програмата е съобразена с работната програма на Европейската комисия 2013 г., както и с 18-месечното председателство на Съвета на Ирландия, Литва и Гърция.
За 2012 г. бяха включени като подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции: пакет за заетостта; включване на работници в областта на мореплаването и плавателните съдове в обхвата на няколко директиви – на ЕС в областта на трудовото право; трето, защита на допълнителни пенсионни права на лицата,в които сменят работата си, четвърто, свободно движение на работниците в Съюза.
Тези актове са отново в дневния ред на Европейската комисия. Те са подновени и в Годишната програма на българското правителство, като освен тези приоритети, в допълнение са включени и нови за 2013 година.
Затова предлагам Комисията по труда и социалната политика да предложи в Годишната работа на Програмата на Народното събрание за 2013 г. да се включат както подлежащи на наблюдение и контрол, следните актове на европейските институции:
1. Ефективност на институция за професионално пенсионно осигуряване.
2. Модернизиране на обществените служби по заетостта.
3. Европейска платформа за борба с недекларирания труд.
Това е като допълнение на тези, които вече са били за 2012 година, които също остават в обхвата и за тази година.
Който е за, моля да гласува.
„За“ – 15 гласа.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – няма.
По този начин одобряваме Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 година.
С това дневният ред е изчерпан.
Благодаря ви за вниманието.
До утре и до нови срещи!
Благодаря ви..., закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
На 30-ти януари 2013 г., сряда, от 15.00 часа, в зала № 456 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" се проведе редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика, ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.
х - х – х
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа народни представители, имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията по труда и социалната политика.
Ще подложа на гласуване проект на дневния ред от две точки:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 354-01-3, внесен от Мартин Димитров Димитров и група народни представители на 10.01.2013 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесен от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува.
"За" - 15 гласа.
"Против" - няма.
"Въздържали се" - няма.
Дневният ред е приет.
В днешното заседание участие ще вземат и:
- г-жа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, добре дошла!
От Министерство на труда и социалната политика ще вземат участие:
- г-жа Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда“;
- г-н Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“;
- г-н Веселин Илков – началник отдел в дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“;
- г-н Христо Симеонов –държавен експерт в отдел “Свободно движение на работници, миграция и интеграция“.
Добре дошли!
ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
По точка първа, доктор Костов, предполагам, че Вие ще представите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Заповядайте, имате думата!
ЦВЕТАН КОСТОВ:
Благодаря.
Проблемът с неизплатените трудови възнаграждения на работниците и служителите от страна на работодателите в България стои нерешен повече от двадесет години. Опитите досега да бъде решен посредством усилване на мерките за контрол и разширяване функциите на Инспекцията по труда се оказват слабо ефективни.
Известните до момента предложения за законови промени, които целят да засилят отговорността на работодателя, са свързани не само с отрицателното отношение на предприемачите, но и с различни обективни трудности, водещи до безсмислие на самите идеи и приложението им в практиката.
Така например, криминализирането на неплащането на работни заплати не само ще блокира съдебната система, защото исковете са индивидуални за всеки работник, но ще доведе и до множество трудности при доказване на реалността на самите работнически вземания. Не по-добър реален пробив може да се постигне и с другата идея, работници и служители заради неиздължени в срок от работодателя вземания да могат да предизвикат процедура по Търговския закон за обявяване на работодателя в несъстоятелност. Исковете и претенциите и тук могат да се окажат многобройни и да доведат до сложни казуси.
Приемането на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя целеше най-малко две цели: справедливо отношение и решаване на въпроса за начислените, но неизплатени вземания на работниците и служителите и създаване на един работодателски солидарен фонд гарантирани вземания на работници и служители, който набра средства и дори в последните години изпадна в покой заради ограничената област на приложение. От три години, както знаете, гласуваната вноска във фонда, определена с бюджета на ДОО, е нула процента. Това навярно е облекчение за работодателите, но ги стимулира и в друго направление – да отлагат несъстоятелността си посредством неплащане на трудови възнаграждения на работници и служители.
Направените предложения за изменение и допълнение на закона имат идеята да разширят приложното поле на закона, залагайки принципа на взаимната отговорност от страна на работници и работодатели и принципа на солидарност при изграждане на фонда от страна на работодателите.
Отговорността на работниците и служителите се състои в тяхното право за преценка дали да напуснат работодателя при условията, посочени в Кодекса на труда, чл. 327, ал. 1, т. 2, при неплащане от страна на работодателя, като изрично условие да ползват права по новосъздадената глава шеста на закона и получат неизплатените в последните три календарни месеца вземания.
Има гаранции, заложени в проекта, че фондът няма да бъде декапитализиран, каквито рискове изтъкват някои експерти, като например работник и служител, прекратил трудовото си отношение с работодателя и ползвал правата по новосъздадената глава шеста не може да ползва отново права по този закон, ако отново сключи договор със същия работодател и от датата на прекратяване на предишния трудов договор, по който са ползвали права, не са изминали 24 месеца. Ползвалите веднъж права по глава шеста от закона не могат да ползват същия отново, ако междувременно работодателят бъде обявен в несъстоятелност.
В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работници и служители със средства на фонда, в негова полза възниква право на иск срещу работодателя по Търговския закон за възстановяване на изплатените средства или обявяването му в несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители фондът се представлява от Националната агенция за приходите. Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви по съдебен ред. предлаганият модел, според нас, е една балансирана възможност използвайки солидарния подход в обществените отношения да се направят конкретни крачки при решаването на един стар и болезнен проблем.
Благодаря Ви.
Господин председател, моля да дадете възможност на господин Йордан Нихризов, който е един от авторите и водещ автор на проекта, да доразвие идеите, заложени в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, д-р Костов. Разбира се. Господин Нихризов, имате думата.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря ви за това, че ми разрешихте да взема отношение по въпроса.
Неизплатените заплати са стар проблем, както каза и господин Костов, още от началото на прехода и той се развива през тези години. През 2004 г. беше направено спешно решение на един частичен вариант, в който работодателят е в несъстоятелност. Оттам нататък обаче проблемите останаха и както каза господин Костов, предложенията за решаването не достигнаха до някаква практическа реализация поради явните несъвършенства. Затова пред вас предлагаме една идея и благодаря на депутатите, които я внесоха на вашето внимание, в която да се разшири идеята, заложена в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и да се стигне до решаване на един остър социален проблем, в последно време довел дори до граждански протести и до смъртни случаи.
Във варианта, в който се предлага, решаването на проблема трябва да се обърне към тези работници, които не са получавали заплатите си от работодателя, и то доста продължителен период и за сметка на това пък не могат да намерят решение за себе си, тъй като дори не са прекратени трудовите правоотношения.
В този смисъл идеята беше да се използва фондът, като са заложени в един тримесечен период изплащането на техните дължими възнаграждения. Разбира се, този период може да бъде дискутиран от вас, той може да бъде удължаван, скъсяван, но това, което се търси, е възможността тези работници да не предизвикват граждански протести и да имат някакво решение на своите проблеми.
Вторият момент, който е свързан, е с разпределяне на отговорността и тук искам да отбележа, че една от основните възражения са възраженията от страна на работодателите, че евентуално фондът ще бъде източен.
Опитали сме се да направим максимално количество гаранции както за работниците, така и за работодателите, а така и за невъзможността фондът да бъде източен, като ако работникът напусне работодателя, това е негово право, а не негово задължение, да вземе решението, да има поне девет месеца, в които да е бил в осигуряване, вследствие на което да не бъде измамен, когато отиде на борсата и да има право да получава парични обезщетения за безработица.
Вторият момент е моментът за защита на самия фонд, когато ако работникът се договори с работодателя, казано на жаргонен език, да не се опита работодателят да плаща заплатите чрез фонда. Затова е заложено и задължението работникът да се раздели с този работодател, както и изискването ако той се върне при работодателя, да има съответния срок, в който да му бъде забранено да ползва тези права, а ако работодателят междувременно бъде обявен в несъстоятелност, то той да няма веднъж право да ползва право да ползва по новия параграф, а същевременно да търси права за ползване по Закона за гарантираните вземания в новата ситуация.
Целта преди всичко е да се създаде една нова идея предвид факта, че в момента в тази област не съществуват някакви свежи идеи, а ваше е правото вече да решите как ще се действа с него.
Искам категорично да подчертая, че приемам всички забележки и всички допълнения. Благодаря на всички онези, които са направили в становището си допълнения. Проектът като такъв не е съвършен, но представлява залагане на една идея, която трябва според мен да бъде дискутирана в обществото, а ваше е правото оттук нататък да решите нейното бъдеще. Искрено ви благодаря за думата, която ми дадохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз, господин Нихризов.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Всички имате становищата, които са получени до момента. Може би госпожа Караиванова? Вие готова ли сте да представите становището на Националния осигурителен институт? След това ще дам думата на Министерство на труда и социалната политика. Също така виждам, че има и представители на работодателски и синдикални организации, които също са изпратили становища. Ако желаят те също да ги представят пред народните представители, ще им дам думата. Госпожо Караиванова, заповядайте!
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА:
Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Да, имам готовност да се включа в изказванията и в становищата по определения законопроект, но на този етап, ако позволите, може би да чуем мнението на народните представители, на останалите представители на синдикатите и другите организации, които са тук, защото в част от становищата виждаме и предложения за нови промени. Иначе като цяло след като чуя всички предложения, бих се включила и поддържам становището, което сме изпратили предварително, но нека да чуя мненията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Караиванова.
От Министерство на труда и социалната политика – господин Мирославов, заповядайте!
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председателят.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители,
Ние сме представили нашето становище, с което не подкрепяме законопроекта. Вярно е, че възможността за разширяване на понятието несъстоятелност или неплатежоспособност е предвидена както в съответната конвенция, така и в директивата на Международната организация на Европейската комисия, но и двата акта изискват да има допълнителни гаранции, с които да не се злоупотребява. Такива гаранции, макар че д-р Костов и г-н Нехризов представиха някои от тях, според нас не съществуват в този законопроект. Не съществуват и много други работи, а някои решения са и много странни, които не можете да видите в нашето становище, но аз мога да ви кажа някои от тях.
Например, в тримесечен период, последните три месеца, в които работникът не е получил заплатата си. Защо последните три месеца, а не първите три месеца, за които съществува по-голяма вероятност никога да не ги получи.
Освен това, докато при несъстоятелност има един лимит три заплати и т.н., тук няма такова нещо, което означава три по хиляда – и т.н. Тук няма такова нещо, което означава такова нещо, което означава, че работодателят и работникът могат – разбира се, не ги упреквам в недобросъвестност, - но могат да направят така, че да сключат договор за 2200 лева и след това работникът, напускайки, да си получи 6600 лева от фонда, в който работодателят му – вижте – в последните три или четири години не е внесъл нищо, тъй като фондът е в покой, както каза докторът.
Чудото е и в още нещо. Например, фондът се администрира от НОИ. Това го направихме преди години, за да бъде по-евтино, по-лесно и т.н., но НАП ще влиза в правата на … кредитор – нещо, което е още по-интересно: разместване на фигурите. Аз не съм упълномощен, но ще ви съобщя само, че онзи ден по Ваше искане, господин председател, Комисията по труда и социалната политика към НСТС разглежда законопроекта и той не беше подкрепен както от присъстващите четири работодателски, така и двете синдикални организации, както и от Министерство на труда и социалната политика и Министерството на финансите. За съжаление, протоколът е изпратен в НСТС и аз не мога да ви го донеса, но тъй като всичките излязоха със съгласието в НСТС да не се разглежда този въпрос, а да мине само с протокол на подпис, в скоро време ще го получите.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Някой от социалните партньори желае ли да вземе отношение по така представения законопроект? Не виждам.
Колеги народни представители, имате думата. Госпожо Ангелова, заповядайте!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря, господин председател.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепим този законопроект.
На първо място сме получили становища от редица институции, от работодателски организации, от синдикати. Нито едно от тези представени становища не подкрепя законопроекта.
Както казах, и вносителите, с този законопроект се разширява кръгът на правоимащите лица по този закон, което дава предимство на недобросъвестни работодатели умишлено да забавят работни заплати с цел техните задължения да бъдат покрити със средства от фонда. Това би довело до неравнопоставеност между работодателите - тези, които са добросъвестни и спазват закона, плащат редовно работни заплати и тези работодатели, които са недобросъвестни и искат неплащайки редовно заплати на тези работници и служители, да могат да се възползват по този закон.
Второ, откъде накъде държавата ще оказва финансова помощ на нередовните работодатели? С приемането на тези промени, които се предлагат, ние облагодетелстваме недобросъвестните работодатели. Държавата покрива техните задължения. Това е недопустимо и това е прецедент в европейската практика.
Трето, приемайки този закон, ние неволно стимулираме работодателите да прекратяват трудовите правоотношения с работниците и служителите и по този начин се увеличава безработицата. Ние от няколко години непрекъснато говорим – и опозиция, и управляващи – какви мерки трябва да се предприемат за увеличаване на заетостта.
На четвърто място, изменяме философията на закона и философията на създаването на този фонд. Тук казахте, че с този законопроект ще се реши проблемът с неизплатените работни заплати. Да, действително, в период на тежка икономическа криза има доста такива случаи на работодатели, които нередовно плащат работни заплати, но не с този законопроект ще се реши този проблем. Има други мерки, други механизми. Част от тези мерки са предприети, други предстои да бъдат предприети до края на мандата на 41-ото народно събрание, но с това, което вие предлагате, ние по никакъв начин няма да решим този наболял проблем.
Аз мога да говоря още много за дефектите на този законопроект, но ще спра дотук.
На последно място, всички знаем, че от 2011 година няма постъпления от вноски и приемайки това предложение, много бързо тези 200 милиона лева, които са се натрупали, ще свършат. Няма никаква финансова обосновка по отношение на така предложените текстове.
За всичко казано дотук, още веднъж повтарям, ние от парламентарната група на ГЕРБ не сме съгласни и ще се въздържим по така предложения законопроект, защото мотивите, които изложих, по безспорен начин доказват, че няма как да бъдат приети.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Други народни представители?
Д-р Адемов, заповядайте!
ХАСАН АДЕМОВ:
Уважаеми колеги, уважаеми гости,
Аз искам да започна с това, че приветствам идеята да се търсят възможности да се реши този въпрос. Не казвам, че с проекта, който преди няколко месеца бяха внесли колегите от Коалиция за България и с този проект се решават целите, които се поставят с тези законопроекти, но търсенето на възможности да се реши този въпрос заслужава поздравления. Това – първо.
Второ, ако тези законопроекти не решават въпроса, какво става с онази работна група към Министерство на труда и социалната политика, която трябваше да подготви след изказването на премиера и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в Кърджали или не знам къде беше, че ще настъпят - подготвят се промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност, които да решат тези проблеми? Вместо това, колегите се опитват сега да внесат някакъв законопроект, разбира се, с много пропуски. И аз не съм съгласен с голяма част от предложенията, които се правят, но това все пак е опит да се потърси решение на проблема.
На първо място, господин председател, има ли становище от Министерството на финансите? Не съм го видял. Ако изобщо говорим за участие на държавата, държавата има отношение към този фонд единствено и само с онези 65%от свободните средства, които са под формата на държавни ценни книжа и онези 25%, които са влогове в банки и нищо друго. Държавата не участва по никакъв начин в този фонд. Това – първо.
На следващо място, уважаеми колеги, вносители, в законът се казва Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Само че вие с новата глава шеста какво правите? Внасяте нова хипотеза. Поне в проекта, който имам аз, няма ново заглавие. Проектът, който аз имам, съм го извадил от сайта. Там е записано: „Закон за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя“. Добре, не знам дали това е правилната техника, но разбирам, че го има в параграф 1.
Уважаеми колеги, тази процедура, която вие предлагате, тази хипотеза е извън хипотезата на неплатежоспособност и откриване на процедура по несъстоятелност. Тоест, това е нещо извън това, което е записано в досегашния закон.
Добре, но вие разчитате единствено и само от онова основание от Кодекса на труда, мисля, че беше чл. 327, чл. 1, т. 2, при което работникът или служителят има право при неизплащане на трудовите задължения да прекрати трудовия договор.
В една голяма част от становищата има притеснения за това, че щяла да се увеличи безработицата по този начин. С всичко, което е написано в становищата, съм съгласен, но само с това не съм съгласен, защото какво значение има дали си регистриран и си безработен, или си работещ, но неполучаващ възнаграждение? Значението е може би само това, че не можеше да отидеш в Бюрото по труда да се регистрираш и т.н.
Колеги, аз имам един такъв въпрос към вносителите. Ако примерно работникът или служителят се възползва от хипотезата, която вие предлагате, в същия времеви порядък обаче в Търговския регистър бъде вписана процедурата по несъстоятелност, тогава по коя хипотеза работникът и служителят ще има право на обезщетение – по новата, по двете, или по нито една от двете? Ще ви моля – или аз не съм разбрал текстовете, в което много се съмнявам, или не сте ги разписали достатъчно ясно, че да бъдат разбрани, защото те ще бъдат прилагани така или иначе.
Колеги, аз завършвам с това, че начинът, по който е направено предложението, страда от доста сериозни недостатъци и няма как да бъде подкрепен този проект, но очевидно е, че при търсенето на възможности ще възникнат и други проекти. Дано министерството до края на мандата направи нещо, защото очевидно е, че времето е малко и в оставащите месеци едва ли ще има някакъв вариант. Пак повтарям, това е един проблем, който е очевидно, че отделни парламентарни групи трудно могат да го решат. Трябва да има водеща роля на министерството, на социалните партньори, за да може в крайна сметка да бъде решен този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, д-р Адемов.
Други народни представители? Не виждам.
Бих си позволил аз да взема за кратко отношение по законопроекта. Уважаеми господин Костов, наистина аз разбирам желанието Ви да помогнете на хората. За съжаление, икономическата среда, в която живеем днес, е, че голяма част от работниците не получават заплатите си. Даже може да се каже, дори въведохме робовладелчески строй, защото немалко са предприятията, които не плащат заплати.
За съжаление обаче, тук има вина и държавата, защото голяма част от фирмите също така чакат конкретни суми за свършена работа, а държавата и в началото, и в края по-скоро на 2009 година, след това през цялата 20120 година държавата не изплащаше своите задължения към фирмата, като, разбира се, тогава имаше едно объркване в министъра на финансите, който искаше да представи една много добра бюджетна политика, да има по-малък дефицит, но тогава вече имаше разлика между дефицит на касова и дефицит на член от стола.
Проблемът обаче тук за мен лично е друг Наистина този закон, този фонд е създаден на базата на хипотезата по несъстоятелност. Друг е въпросът, че самата процедура по несъстоятелност прекалено много се бави и тук може би трябва да се търси някаква форма на промяна в закона и да се търси упрек по-скоро към сферата на правосъдието.
Да, вярно, има едни 200 милиона лева в този фонд. Събрани са. Ще се опитаме по някакъв начин да подпомогнем тези хора, които не си получават заплатите, но, наистина, аз се притеснявам, че тогава може да стане една конкуренция между недобросъвестни работодатели, които изкуствено да не плащат заплати. Те бавно няма да бъдат обявени в несъстоятелност, защото процедурата е прекалено бавна и тромава. И тогава ще стане наистина, меко казано, едно източване на този фонд. Притеснен съм, че може би проблемът не се корени в този законопроект. Проблемът е другаде.
Да, свидетели сме, наистина, все повече и повече фирми, които имат затруднения, но ако, представете си, приемем всички тези ваши предложения, де факто тези добросъвестни работодатели ще финансират тези недобросъвестни работодатели и едва ли не може да се случи в краен вариант, но това си е по типично може би българска хипотеза, едва ли не нарочно да не се плащат заплати, както се казва, ето, отивайте в този фонд, там ще ви изплатят заплатите. Не казвам, че всеки ще бъде така, не казвам, че всеки един работодател, но има 200 милиона лева и по някакъв начин трябва да се помогне на хората… Възможно е да се стигне до този вариант.
На този етап ние от Коалиция за България ще се въздържим. Наистина, трябва да се търсят конкретни действия, но това е главно в една работеща икономика.
Сега, доколкото чух моята колежка, управляващите разработват нови конкретни мерки. До края на мандата ще има още нови мерки в икономическата сфера, които икономиката ще тръгне напред. Аз лично се съмнявам, разбира се. Не че съм от опозицията, но от това, което е представено до момента в сферата на икономиката…, но това е огромен проблем за работниците. Може би е крайно време да помислим за създаването на един специализиран съд, както е в останалите европейски държави – примерно, във Франция има такъв – в който се третират взаимоотношенията работодател – работник. Това е изключително важно и е хубаво може би да седнем да помислим, ако трябва, всички заедно, за създаването на един такъв специализиран съд, който по много по-бързи процедури да решава трудовите проблеми. На този етап ние от Коалиция за България ще се въздържим.
Благодаря Ви.
Доктор Адемов, заповядайте!
ХАСАН АДЕМОВ:
Искам да започна с това, с което завършихте, господин председател. Такава идея е възникнала през годините многократно, но за последен път, когато беше разгледана в Комисията по труда и социалната политика, в Правната комисия, от председателя на Правната комисия господин Янаки Стоилов. Трябва да си ги припомним, за да сме малко по-коректни и към времето назад. Това – първо.
Второ, по какви критерии делите работодателите на добросъвестни и недобросъвестни? Понеже тук всички колеги споменахте за това, кажете къде е записано това. Това е емоционална категория – добросъвестен и недобросъвестен. В кой закон е записано и по какви критерии работодателите ги делим на добросъвестни и недобросъвестни? Кога и при какви условия има финансови затруднения – обективни, субективни? Да се въздържим от разделението на работодателите на добросъвестни и недобросъвестни, защото само този, който не е плащал на един човек заплата един месец, само той не знае за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Адемов. Все пак има еволюция във възгледите, в политиката и е нормално младото поколение, които са за първи път в Народното събрание, да се борят за неща, които не е свършило предишното Народно събрание. Аз не знам какви проблеми сте обсъждали, но обикновено младите хора гледат напред, базирайки се на добрите практики, така че да го обсъждаме този въпрос е много хубаво и аз лично смятам, че един такъв специализиран съд има място, защото съм виждал как работи в държавата, в която бях студент.
По отношение на добросъвестни и недобросъвестни, факт е, че има работодатели, които изцяло могат да бъдат разделени на коректни и на некоректни – едни, които са създали фирми едва ли не „за да източват хазната“ и такива, които наистина са коректни към държавата и спазват всички закони. Такива работодатели, за съжаление, има и аз се притеснявам тук че ще открехнем вратичката за тези некоректни работодатели да се възползват от една такава възможност, ако подкрепим законопроекта на този етап.
Други народни представители? Ако не, ще дам думата на доктор Костов, тъй като имаше доста упреци към този законопроект. Заповядайте, доктор Костов.
ЦВЕТАН КОСТОВ:
Сигурно в проекта има пропуски, сигурно има дефекти. Ние също виждаме някои от тях, но аз мисля, че идеята, която е заложена в него, е положителна и би спомогнала за едно по-навременно уреждане на отношенията работодател – работник и служител. В никакъв случай тук държавата не е замесена. Собствеността е равнопоставена. Така че да не губим време в пререкания. Благодаря на всички, които изразиха становище по проектозакона. Очаквам в бъдеще отново да се обсъжда подобна тематика.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, доктор Костов.
Господин Нихризов, заповядайте!
ЙОРДАН НИХРИЗОВ:
Аз благодаря на всички, които изразиха становище по въпроса. Казах, че проектът не е съвършен, но представлява идея за решаване на социално важен въпрос, който ние поставяме на масата. Още веднъж благодаря на колегите. На времето от унгарската конституция беше останало само това, че столицата е Будапеща и въпреки това беше направено едно положително изменение. същото нещо ще кажа и за Закона за гарантираните вземания. Преди години имаше прекалено много възражения. От него остана само заглавието му, като опасенията бяха, че този фонд ще бъде източен от работодателите. В края на краищата, в момента имаме такъв закон, никой не го е източил, а точно обратното, в продължение на четири години не се правят вноски, защото се натрупаха достатъчно средства.
Възраженията по това, че работодатели, които четири години не са внасяли средства, просто така стоят нещата в закона и те не са виновни за това, че не са участвали поради факта, че Народното събрание е определило да има нулева вноска. Иначе още веднъж благодаря на всички онези, които направиха предложения и смятам, че все пак идеята има бъдеще ако не за друго, поне за да генерира нови идеи в тази област.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Нихризов.
Госпожо Караиванова, сега като чухте всички становища на депутатите, на вносителите, желаете ли да вземете отношение?
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА:
Благодаря Ви. Да, ориентирахте се доста добре, аз не съм се и учудвала. Бих искала само да поясня някои неща по отношение на солидарността на фонда – това, което каза господин Нихризов. По отношение на това, че със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване не е предвидена вноска, да. Но се има предвид, че фондът гарантира права на работници и служители при несъстоятелност и когато работодателят, имайки задължение да внася вноска, не е сторил това свое задължение. Така че това още веднъж поставя държавата ни под евентуална санкция от Европейската комисия, от Европа, както каза госпожа Ангелова и дали това няма да се тълкува като държавна финансова помощ. Не бих искала да повтарям, Международната организация на труда по силата на своята директиви въведе специално изискване да се създаде фонд, който да гарантира правата на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, каквито идеи виждаме, че чрез този законопроект се изменят.
За да няма, грубо казано, спекулации със средствата, да, наистина активите на фонда са 200 милиона лева, но доктор Адемов правилно каза – тези активи, тези средства са вложени в държавни ценни книжа. Единствено по силата на вътрешни правила за инвестиране на средствата ние сме се въздържали и към момента активите на фонда не са влагани в депозити в търговски банки, каквато възможност дава Кодексът за социално осигуряване. Активите на фонда са в държавни ценни книжа и депозити в БНБ до момента, когато те носеха лихва. Тъй като тенденцията е намаляване на лихвите до нулево ниво, средствата, които са в БНБ, са изтеглени и те са вложени в държавни ценни книжа, за да носят доходност на фонда. Така че ние трябва да гарантираме една касова наличност, която да ни даде възможност да изплатим в случаи на несъстоятелност на работодателите. В момента се наблюдава увеличаване на дела на работодателите, които изпадат в несъстоятелност. Сега очакваме около 100 човека от дружествата на господин Николай Банев, който по силата на неизпълнение на приватизационни договори е обявил несъстоятелност и ще трябва да изплатим гарантираните вземания на работниците и служителите. Наблюдава се увеличение на ръста на работните заплати, които не са изплатени от работодателя и за лица, които имат право. Така че на този етап и при тази криза наистина трябва много внимателно, целесъобразно да подхождаме към всяка една промяна и разширяване кръга на лицата, разширяване на правата.
Иначе адмирираме и аз като администратор, защитавайки правата като всички вас на осигурените лица да си потърсят други възможности. Между другото, законодателството е дало доста възможности за гарантиране правата на работниците и служителите когато те не получат своето възнаграждение от работодателя.
Погледнете последните данни на Инспекцията на труда. Активните действия на контролните органи само за миналата седмица са изплатени около 500 000 забавени заплати във Врачанско. Видяхте, че се полагат усилия, така че, надявам се всички, спазвайки закона и контролните органи, влизайки в ролята си, да намаляват броя на работниците и служителите,в които да са без гаранция по отношение на заработеното от тях.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Караиванова. Радвам се, че във Врачанско така бързо се действа. Надявам се, че и в другите области по същия начин със същата скорост ще изплащате.
Други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, внесен от Мартин Димитров и група народни представители. Който е за, моля да гласува.
„За“ – 1 глас.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – 14 гласа.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Нихризов. Винаги сте добре дошъл в комисията по всяко време.
Колеги, преминаваме към точка втора.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2013 г.
От Министерство на труда и социалната политика кой ще представи новите приоритети, които ще залегнат в Годишната програма на правителството? Господин Мирославов ли?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Тази годишна програма е за участие на Република България и е приета с решение на Министерски съвет, по което ние не сме дали бележки. Аз не мога да преценя за цялата програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Казвам, които са в сферата на Министерство на труда и социалната политика, само те ни интересуват.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Да, те са само няколко въпроса – въпроси за пазара на труда, но ние така сме се разпределили: пазар на труда, трудово право, безопасност и здраве при работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре, тогава предполагам госпожа Елка Димитрова ще вземе отношение?
Госпожо Димитрова, заповядайте, имате думата.
ЕЛКА ДИМИТРОВА:
Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в тази програма има една точка заетост, която в синтезиран вид е представено отражението на европейските препоръки върху задачите, които България е поела да изпълнява. Разбира се, основната задача е повишаването на заетостта. Това е и слогът на Националния план за действие по заетостта през 2013 година.
Със средства от държавния бюджет, както знаете, и със средства от оперативната програма сме си поставили задачи именно увеличаването на заетостта, тъй като имаме висока европейска цел, която трябва да постигнем.
По отношение на статистическите данни има известно стабилизиране в това отношение и по следните данни са за 64,8% заетост на населението на възраст между 20 и 64 години, което за тази година е едно по-високо равнище в сравнение с миналата година.
Основните направления на плана са свързани с осигуряването на обучение, преквалификация, за което има доста средства по оперативната програма и заетост. Заетостта от страна на държавния бюджет е над 22 000 души и със средства от оперативната програма имаме над 300 милиона, което също ще се отрази.
Освен това, има няколко схеми по оперативната програма, които бяха през миналата година активирани с обучения и хората вече преминават в заетост или са преминали в заетост втория етап от схемите, което също се отразява добре.
Друг акцент, който бих искала да подчертая е това, че ние подкрепяме европейските насоки за развитие на заетостта в областта на зелените работни места, а също така и белите работни места, които включват и социланите услуги, където има една пазарна ниша за България, която има голям потенциал – от една страна, че имаме остаряване на населението, от друга страна, че имаме възможности за работа на хората в тази област и тези услуги също има какво да се желае от тях.
По отношение на гаранцията за младежка бих казала, че още с приемането на националната инициатива „Работа за младите хора в България“, там ние обявихме, че ще се присъединим към европейската гаранция за младежка, като ще работим по българския вариант на тази гаранция, тъй като е дадена препоръка държавите да разработят свои гаранции, тоест ние да определим параметрите на тази гаранция за България такива, каквито са най-подходящи. Но ние с всички неща, които правим за младежите, на практика сме поели по пътя на изпълнението на тази гаранция, макар че тя е доста високо изискване в рамките на четири месеца на младежите да се осигури стаж, обучение, нова работа и т.н.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Радвам се, че ще работим върху европейската инициатива „Гаранция за младежта“, тъй като не е тайна, че тя е един от приоритетите на европейските социалисти и се радвам, че стана и европейска инициатива, защото това наистина е един от основните проблеми в момента на младите хора. Така е, колеги, не си го измислям.
Може би господин Илков? Заповядайте, имате думата.
ВЕСЕЛИН ИЛКОВ:
По отношение на останалите приоритети в годишната програма са включени и актове в областта на трудовото право, безопасността и здравето при работа. По-конкретно, по отношение на трудовото право, това е Директивата за командироване на работниците. Това досие е от 2012 г. България активно участва в обсъждането на това досие като приоритетно и затова е заложено и в годишната програма. Знаете, че интересите на България са големи с оглед на това, че все повече българи биват командировани, работят при чужди работодатели и е изключително важно да бъдат гарантирани техните права, работейки в други държави-членки. Очаква се до средата на годината или най-късно до средата на годината това досие да бъде завършено, да има окончателно предложение, макар че има определени трудни моменти. Един от тях е за солидарната отговорност на работодателите, в които са изпратени работници. Има определени държави-членки, които са против. България подкрепя тази клауза специално, тъй като считаме, че тя дава изключително големи гаранции за командированите работници.
За другото досие, друга област по-скоро за безопасност и здраве при работа – тук акцентът е върху директивата за защита на работниците от експозиция в електромагнитно поле. Различни са областите, в които намира приложение – и в медицината, и в различните индустрии, примерно автомобилната и т.н., включително и военното дело, така че там също е много сложно досието и засяга, както казах, много сектори на икономиката. Поради това също е включено като приоритетно в годишната програма. Като цяло подкрепяме също досието, но имаме своите изисквания към защита на правата на работниците по отношение излагането на такава експозиция.
С няколко думи колегата да представи своите досиета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Илков.
Господин Симеонов, имате думата.
ХРИСТО СИМЕОНОВ:
Благодаря Ви, господин председател. Само ще допълня оставащите раздели, които са свързани основно с компетенциите в областта на свободното движение на хора, трудовата миграция и интеграция, в частта трудова мобилност, подчертава се значението за приключване на третата фаза от преходните мерки по отношение на свободното движение на работници. Осем държави към момента продължават да прилагат преходни мерки. Но така или иначе, съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния те ще приключат своето действие на 31 декември т.г. най-късно. Целта е, разбира се, колкото по-бързо се облекчат тези режими от оставащите осем държави-членки, толкова по-добре. Този проблем остава за нас като един от акцентите за предстоящата година.
В рамките на трудовата мобилност тече реформа на мрежата от европейски служби за заетост ЕURES. Тя ще продължи и през тази година ся цел да се подобри достъпът за възможност за заетост в чужбина, качеството на консултантски дейности, разширяване обхвата със схема за млади работници и т.н. Целта е тази реформа наистина да създаде една по-гъвкава възможност за финансиране на проекти в тази област. Неслучайно част от мерките всъщност националните мерки се прехвърлят към финансиране по Европейски социален фонд.
Последно в тази област, в последните месеци се възобнови работата по досие, свързано с допълнителни пенсионни права. Това е много старо досие, което беше замразено 2007 година, в момента Кипърското председателство го възобнови и текат дискусии по него. От тази гледна точка то също е един важен елемент, който е в областта на координацията на социалната сигурност.
Ще си позволя с две думи само да допълня, тъй като са основно наши отговорности, няколко досиета в областта правосъдие и вътрешни работи, по-точно в областта на миграцията. Като акцент сме поставили всъщност работата на България в областта на развитието общата европейска миграционна политика. В този смисъл подкрепяме продължаването и обсъждането на последните две специални директиви, които са за сезонна заетост и за вътрешнокорпоративен трансфер на чужденци в рамките на предприятия. Също така продължават инициативите в областта на интеграцията на имигранти в страните на тяхната дестинация.
Последно, в областта на миграцията и развитието считаме като важна положителна връзка между миграцията и развитието и следва приоритет за по-доброто управление на трудовата миграция и осъществяването на политиката, която всъщност се развива на европейско ниво. Следваме глобалния подход към миграцията, подобряване на връзките с държавите на произход и транзит и съответно участваме активно в партньорствата за мобилност с няколко държави от източното партньорство.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Симеонов. Колеги народни представители, имате думата.
Уважаеми колеги, само да ви информирам, че програмата е съобразена с работната програма на Европейската комисия 2013 г., както и с 18-месечното председателство на Съвета на Ирландия, Литва и Гърция.
За 2012 г. бяха включени като подлежащи на наблюдение и контрол следните актове на европейските институции: пакет за заетостта; включване на работници в областта на мореплаването и плавателните съдове в обхвата на няколко директиви – на ЕС в областта на трудовото право; трето, защита на допълнителни пенсионни права на лицата,в които сменят работата си, четвърто, свободно движение на работниците в Съюза.
Тези актове са отново в дневния ред на Европейската комисия. Те са подновени и в Годишната програма на българското правителство, като освен тези приоритети, в допълнение са включени и нови за 2013 година.
Затова предлагам Комисията по труда и социалната политика да предложи в Годишната работа на Програмата на Народното събрание за 2013 г. да се включат както подлежащи на наблюдение и контрол, следните актове на европейските институции:
1. Ефективност на институция за професионално пенсионно осигуряване.
2. Модернизиране на обществените служби по заетостта.
3. Европейска платформа за борба с недекларирания труд.
Това е като допълнение на тези, които вече са били за 2012 година, които също остават в обхвата и за тази година.
Който е за, моля да гласува.
„За“ – 15 гласа.
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – няма.
По този начин одобряваме Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 година.
С това дневният ред е изчерпан.
Благодаря ви за вниманието.
До утре и до нови срещи!
Благодаря ви..., закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
