КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
17/02/2010
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения,
№ 002-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010г.
На свое редовно заседание, проведено на 17.02.2010г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерски съвет на 11.01.2010г.
На заседанието присъстваха д-р Валери Митрев, заместник - министър на здравеопазването, г-н Милчо Петров – експерт в дирекция „Политика на висшето образование” на Министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/ и председателят на Съвета на ректорите на медицинските университети – проф.Георги Горчев.
На вниманието на Комисията бяха представени становища по законопроекта от отдел „Европейско право” при Народното събрание, Агенцията за социално подпомагане и Съвета на ректорите на висшите медицински училища в страната.
От страна на вносителите, законопроектът и мотивите към него бе представен от д-р Валери Митрев. Той изложи основната цел на проекта: преодоляване на практически проблеми при прилагането на Закона за лечебните заведения, усъвършенстване на редица правни норми и гарантиране качеството и достъпността на медицинската помощ. Във връзка с реализирането на тази цел, бяха очертани три основни направления на законодателна интервенция: 1. Промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения; 2. Промени, свързани с облекчаване на регистрационните режими; 3. Промени, свързани с гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ.
Изхождайки от своя кръг на компетентност, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, разгледа и обсъди следните предложения:
С §5 се регламентират критериите за определяне на една болница за университетска. Към настоящия момент единственият критерий е наличието на положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти. Този критерий не е достатъчен, защото такава акредитационна оценка получават и други болници, които извършват обучение, но не са университетски. Основните критерии, на които следва да
отговаря една университетска болница, са свързани с наличието на много добра или отлична акредитационна оценка, преподавателски състав и материално-техническа обезпеченост. Същевременно се регламентират критериите за определяне на една клиника или отделение за университетски в болница, която не е университетска. Дава се възможност на лечебно заведение за болнична помощ, в което има такава клиника или отделение, да сключи договор за клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация с висше медицинско училище. По този начин ще се даде възможност за по-голям избор на висшето училище за осигуряване обучението на студентите и докторантите.
С § 12, т.2 се регламентира възможността, домовете за медико-социални грижи да предоставят социални услуги по реда на Закона за социално подпомагане, с оглед осигуряване участието на този вид заведение в реализирането на редица проекти, което е условие за допълнително финансиране на дейността му.
С §§ 21, 26 се облекчават режимите по регистрация на домовете за медико-социални грижи от регионалните центрове по здравеопазване /РЦЗ/ и по издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност от същите. Урежда се изпращане по служебен път на искане от РЦЗ до съответната регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) за извършване на проверка относно спазването на здравните изисквания от съответното лечебно заведение. Регламентират се изрично основанията за издаване на отказ за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ и се създават допълнителни основания за заличаване на регистрацията в РЦЗ - неосъществяване на дейност повече от 6 месеца и осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания. Актуализират се и основанията за отнемане на разрешение за осъществяване на лечебна дейност от министъра на здравеопазването – отнемане по определена медицинска специалност при повторно нарушаване на медицинския стандарт по специалността и отнемане за цялостна дейност при незапочването или спирането на извършването на дейност от лечебното заведение за период от 6 месеца.
С тези промени се цели засилване на контрола върху осъществяваната от лечебните заведения дейност.
С §35 се отменя разпоредбата, според която Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предоставя на съответното висше медицинско училище правата на едноличния собственик на капитала по управлението на държавните лечебни заведения, които са университетски болници, за срока на акредитационната им оценка. До настоящия момент тази разпоредба никога не е прилагана, защото присъдената акредитационна оценка е за определен срок, съществува неяснота относно извършването на капиталовите разходи от висшето училище и от министъра на здравеопазването, както и неяснота по редица въпроси, свързани с управлението на собствеността.
§36, предвижда атестиране на всеки три години, от назначена от министъра на здравеопазването комисия, на директора на дома за медико-социални грижи, в който се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца. Промяната има за цел засилване на контрола и повишаване качеството на работа.
В §§41, 42 се регламентира отпадането на задължителната акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите
лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки. Тези лечебни заведения ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват
обучение на студенти, докторанти и специализанти. В този случай ще се извършва акредитация на цялостната медицинска дейност, на отделните медицински дейности и на възможностите за обучение. Съответно в Закона за здравното осигуряване се предвижда в Националния рамков договор да се съдържат финансови стимули за изпълнителите на медицинска помощ, които са се акредитирали доброволно по реда на Закона за лечебните заведения. Целта е да се преодолее неефективността на задължителната акредитация и да се стимулира максимално обективното извършване на оценката на качеството на дейността на лечебното заведение.
С §44 се регламентират средствата за финансиране обучението на студенти и докторанти. Същите се осигуряват от държавния бюджет в частта му за образованието и науката, а средствата за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на места, финансирани от държавата – от държавния бюджет в частта му за здравеопазването.
С §49 се предвиждат промени в Закона за здравето и в Кодекса за социално осигуряване (КСО) с цел защита на интересите на специализантите в областта на здравеопазването чрез регламентиране зачитането на времето за обучение за придобиване на специалност за трудов стаж. Промяната се налага поради това, че специализантите на практика се обучават, работейки по съответната специалност под ръководството на съответен специалист, и получават възнаграждение за извършена дейност. Продължителността на обучението е между 3 и 5 години, поради което е целесъобразно този период да се зачита за трудов стаж.
Г-н Милчо Петров, изрази подкрепа на законопроекта от страна на МОМН и подчерта, че предложените промени не противоречат на Закона за висшето образование.
Проф.Горчев, призова от името на Съвета на ректорите на висшите медицински училища за по-скорошно приемане на Закон за университетските болници.
В дискусията по законопроекта, взеха участие, народните представители Огнян Стоичков, Валентина Богданова, Лютви Местан и Веселин Методиев.
Г-н Лютви Местан изрази опасения, че предложените промени биха влезли в колизия със Закона за висшето образование и предложи параграфите, имащи отношение към университетските болници, да бъдат оттеглени от вносителя. Той отправи питане към представителя на МОМН, за това, предвижда ли се уреждане на статута на университетските болници, с цел установяване на по-тясна връзка между ректора на висшето медицинско училище и самата университетска болница.
Г-н Огнян Стоичков, направи някои правно-технически бележки по законопроекта:
1. Липсва срок за изработването и приемането на наредбата по чл.46, ал.3, определяща основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения.
2. Да се прецени дали, въвеждането на публичен регистър по чл.41, ал.1 не нарушава Закона за защита на личните данни.
3. Да се изясни текста, относно предвидените изисквания за лицата, които представляват лечебното заведение, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани, и че с влязла в сила присъда не са лишени от правото да упражняват определена професия или дейност.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „За” – 12 гласа, „Против” - няма, „Въздържали се” - 1, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010г.
Председател на Комисията по
образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта
Огнян Стоичков