Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
16/12/2009
Законопроект за развитие на академичния състав в Република България № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16.12.2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди законопроект за развитие на академичния състав в Република България № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – заместник министър-председател, Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Тодор Чобанов – заместник министър на културата. С оглед значимостта на закона бе осигурено широко обществено присъствие, включващо ректори на университети, ръководството на БАН и Селскостопанската академия, както и неправителствени организации, работещи по проблемите на науката и висшето образование.
Законопроектът със мотивите към него бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов. Основната цел на предложения законопроект е да установи рамката за развитие на академичния състав в Република България, като от централизирано управление се премине към управление на конкурентоспособност. Намалява се бюрокрацията, променя се системата за защита на дисертационния труд и реда за заемане на академичните длъжности. Съчетава се задълбочаването на академичната автономия с повишаване на контрола по спазване на процедурата. Законът е модерен, защото е рамков. При обсъждането му в министерството са постъпили повече от 1200 предложения,част от които са отразени в окончателния вариант, одобрен от Министерския съвет.
Законопроектът предвижда научната степен в Република България да e „доктор”. Отменя се научната степен „доктор на науките”. Законът въвежда академичните длъжности :“асистент”, “доцент” и “професор” – във висшите училища и “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател” - в БАН и другите научни организации. Научните звания на членовете на академичния състав, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности. Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се оставят в прерогативите на висшите училища и научните организации. Закрива се Висшата атестационна комисия считано от 1 май 2010 г. Контролът по спазване на процедурите се осъществява от комисия, определена със заповед на министъра на образованието, младежта и науката. Дейността на контролната комисия се подпомага от служители в министерството. Рамковият характер на закона дава възможност защитата на дисертационния труд да се извършва пред жури, което се определя “ad hoc” за целите на съответната процедура.
Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”, като са предвидени и някои изключения в медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища. За целта се провежда конкурс, който отново е пред комисия, назначена по конкретния повод от ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия. Сходна е процедурата при заемане на академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” , „професор” и “главен изследовател”. Длъжността “професор” се обвързва с наличие на осигурена преподавателска натовареност.
Въвеждат се неакадемичните длъжности “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини” във висшите училища, а в научните организации – “стажант-изследовател”.
Процедурите по защита на дисертация или хабилитация могат да бъдат спрени от министъра на образованието, младежта и науката в случай, че контролната комисия констатира нарушение.
Законът за научните степени и научните звания се отменя. Откритите по него и не приключили процедури се довършват при досегашните условия и ред до 01 май 2010 г. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Ивелин Николов, Веселин Методиев, Атанас Семов и Станислав Станилов. От гостите, свои становища изложиха проф. Иван Илчев – ректор на СУ, проф. Матей Матеев – председател на Съюза на физиците, акад. Александър Попов –зам. председател на БАН, проф. Емил Хорозов от СУ, доц. Бойчо Кокинов от НБУ,проф. Видин Георгиев от Движение за развитие и защита на науката и висшето образование, проф. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, проф. Камен Веселинов – ректор на ТУ, доц. Лиляна Вълчева – Синдикат Висше образование и наука към КНСБ, доц. Георги Петров от Федерацията на университетските синдикати и представителите на „Когито” – младите учени Стилиян Георгиев и Димитър Атанасов. На вниманието на присъстващите бяха представени и писмените становища, постъпили в Комисията.
Народните представители от БСП и ДПС обявиха, че представят единствено лично мнение, защото краткия срок за запознаване с проекта не им е позволил да формират позиция в парламентарните си групи.
Всички изказали се подкрепиха нуждата от създаване на нов модел за придобиване на научните степени и академичните длъжности. Нямаше нито едно становище, което да пледира запазване на ВАК. Дискусията констатира, че има световна тенденция в налагане на англо-санксонският модел в развитието на академичния състав, която успешно се съчетава със запазването на специфичните национални традиции. Това съчетаване трябва да бъде цел и на новия закон. Постигнато бе и съгласие, че разглеждания законопроект е част от една по-голяма реформа, която включва промяна в Закона за висшето образование и системата за акредитация на университети и научни организации. Предложено бе, законите да се разглеждат в пакет, но надделя идеята, че приемането на Закона за развитие на академичния състав ще динамизира и работата по останалите законопроекти.
Част от дискусията беше насочена върху въвеждането на „доктор” като единствена научна степен. Мненията се поляризираха до двете крайности. Според едната трябва да има само една докторска степен, която да бъде задължително условие за академично израстване. Другата – предлага запазване на две степени, „доктор” и „доктор на науките”, за сметка на сливане на длъжностите „доцент” и „професор”. Отнемането на степента „доктор на науките”, бе коментирано с оглед евентуална незаконосъобразност. Очерта се компромисното предложение, основната научна степен да бъде „доктор”, а степента „доктор на науките” под това или под друго име, да бъде запазена за малцината, които желаят да правят високи теоретични разработки, без това да им носи предимство при професионалната реализация. Бе поставен на съмнение предложения начин на оценяване на дисертациите чрез оценки по шестобалната система, което влиза в противоречие с академичният подход, който изисква преценка единствено дали има или няма научен принос. Имаше предложение за запазване на национални критерии при присъждане на докторска степен. Становището на вносителя е, че липсата на такива наистина ще породи различия в качеството на доктори, университети и институти, но това различие е здравословно и ще стимулира конкурентността в академичните среди. Предложеното отпадане на класификацията на специалностите на научните работници с нейните тежки шифри бе коментирана като даваща възможност за развитие на системата в посока „интердисциплинарност”. Според противоположното мнение, това противоречи на съвременната степен на специализация на научното познание.
Академичната длъжност „доцент” се запазва като национална традиция. По-значителни спорове имаше относно длъжностите в научните организации, за които вносителят предлага да бъдат “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател”. Разграничението „професор” – „главен изследовател” бе определено като неуместно, защото университетските преподаватели извършват и научна дейност, а от друга страна, изследователите в научните организации извършват и обучение на докторанти. Друг спор бе свързан със състава на журито, което избира професори, защото липсва изискването повече от половината членове на журито да са също професори, за да се спази принципа „равни избират равен”.
Приветствана беше идеята академичните длъжности “асистент” и “изследовател” да се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”. Същевременно бе изказано и съмнението доколко това може да се осъществи на практика след като само СУ има 460 асистента, които не са доктори. Задължителното изискване за докторат блокира привличането на млади хора от студентските скамейки за асистенти. Трябва да се има предвид, че хората са различни и добрия преподавател не винаги е добър учен. Беше предположено, че млади хора ще придобият бързо академични звания само в малките колежи и университети и системата отново ще се запуши. Предвиденото сливане на академични длъжности “асистент”, “старши асистент” и “главен асистент” в една - “асистент” и аналогичните длъжности от БАН в „изследовател” поставя въпроса за необходимостта заплатите на двете по-ниски (досега) степени да се изравнят с по-голямата, защото в противен случай възникват проблеми с трудовото законодателство. Проблемът не е изяснен във финансовата обосновка.
Значителна част от дискусията бе посветена на новата контролна комисия. Едното съмнение бе свързано с наличието на достатъчен капацитет при състав само от трима души, а другото - че комисията ще действа независимо след като е подчинена на министъра. Като алтернатива бе предложено комисията да бъде включена в състава на Националната агенция за оценяване и акредитация. Правилниците, по които ще се осъществяват съответните процедури, също да бъдат одобрявани от националната агенция. Необходимо е да се разшири законът с норми за отнемане на вече присъдени степени и длъжности. Оказва се, че предложения законопроект не разглежда хипотезите за плагиатство и повторяемост на темите, които са определящи при атестацията на един учен.
Ако законът се приеме в този му вид, който го определя като рамков, подробните процедури за присъждане и акредитация, трябва да залегнат в нов закон за висшето образование. В тази връзка се очерта и необходимостта председателят на комисията да поиска максималния срок между първо и второ четене, за да има достатъчно време да бъдат анализирани и правно прецизирани всички бележки. Предвид значителния обем предложения е наложително те да бъдат разгледани от специална работна група – членове на комисията.
Дебатите продължиха повече от четири часа. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 13 гласа, „против” - 3, „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за развитие на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков
На свое редовно заседание, проведено на 16.12.2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди законопроект за развитие на академичния състав в Република България № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – заместник министър-председател, Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Тодор Чобанов – заместник министър на културата. С оглед значимостта на закона бе осигурено широко обществено присъствие, включващо ректори на университети, ръководството на БАН и Селскостопанската академия, както и неправителствени организации, работещи по проблемите на науката и висшето образование.
Законопроектът със мотивите към него бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов. Основната цел на предложения законопроект е да установи рамката за развитие на академичния състав в Република България, като от централизирано управление се премине към управление на конкурентоспособност. Намалява се бюрокрацията, променя се системата за защита на дисертационния труд и реда за заемане на академичните длъжности. Съчетава се задълбочаването на академичната автономия с повишаване на контрола по спазване на процедурата. Законът е модерен, защото е рамков. При обсъждането му в министерството са постъпили повече от 1200 предложения,част от които са отразени в окончателния вариант, одобрен от Министерския съвет.
Законопроектът предвижда научната степен в Република България да e „доктор”. Отменя се научната степен „доктор на науките”. Законът въвежда академичните длъжности :“асистент”, “доцент” и “професор” – във висшите училища и “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател” - в БАН и другите научни организации. Научните звания на членовете на академичния състав, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности. Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се оставят в прерогативите на висшите училища и научните организации. Закрива се Висшата атестационна комисия считано от 1 май 2010 г. Контролът по спазване на процедурите се осъществява от комисия, определена със заповед на министъра на образованието, младежта и науката. Дейността на контролната комисия се подпомага от служители в министерството. Рамковият характер на закона дава възможност защитата на дисертационния труд да се извършва пред жури, което се определя “ad hoc” за целите на съответната процедура.
Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”, като са предвидени и някои изключения в медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища. За целта се провежда конкурс, който отново е пред комисия, назначена по конкретния повод от ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия. Сходна е процедурата при заемане на академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” , „професор” и “главен изследовател”. Длъжността “професор” се обвързва с наличие на осигурена преподавателска натовареност.
Въвеждат се неакадемичните длъжности “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини” във висшите училища, а в научните организации – “стажант-изследовател”.
Процедурите по защита на дисертация или хабилитация могат да бъдат спрени от министъра на образованието, младежта и науката в случай, че контролната комисия констатира нарушение.
Законът за научните степени и научните звания се отменя. Откритите по него и не приключили процедури се довършват при досегашните условия и ред до 01 май 2010 г. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Ивелин Николов, Веселин Методиев, Атанас Семов и Станислав Станилов. От гостите, свои становища изложиха проф. Иван Илчев – ректор на СУ, проф. Матей Матеев – председател на Съюза на физиците, акад. Александър Попов –зам. председател на БАН, проф. Емил Хорозов от СУ, доц. Бойчо Кокинов от НБУ,проф. Видин Георгиев от Движение за развитие и защита на науката и висшето образование, проф. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, проф. Камен Веселинов – ректор на ТУ, доц. Лиляна Вълчева – Синдикат Висше образование и наука към КНСБ, доц. Георги Петров от Федерацията на университетските синдикати и представителите на „Когито” – младите учени Стилиян Георгиев и Димитър Атанасов. На вниманието на присъстващите бяха представени и писмените становища, постъпили в Комисията.
Народните представители от БСП и ДПС обявиха, че представят единствено лично мнение, защото краткия срок за запознаване с проекта не им е позволил да формират позиция в парламентарните си групи.
Всички изказали се подкрепиха нуждата от създаване на нов модел за придобиване на научните степени и академичните длъжности. Нямаше нито едно становище, което да пледира запазване на ВАК. Дискусията констатира, че има световна тенденция в налагане на англо-санксонският модел в развитието на академичния състав, която успешно се съчетава със запазването на специфичните национални традиции. Това съчетаване трябва да бъде цел и на новия закон. Постигнато бе и съгласие, че разглеждания законопроект е част от една по-голяма реформа, която включва промяна в Закона за висшето образование и системата за акредитация на университети и научни организации. Предложено бе, законите да се разглеждат в пакет, но надделя идеята, че приемането на Закона за развитие на академичния състав ще динамизира и работата по останалите законопроекти.
Част от дискусията беше насочена върху въвеждането на „доктор” като единствена научна степен. Мненията се поляризираха до двете крайности. Според едната трябва да има само една докторска степен, която да бъде задължително условие за академично израстване. Другата – предлага запазване на две степени, „доктор” и „доктор на науките”, за сметка на сливане на длъжностите „доцент” и „професор”. Отнемането на степента „доктор на науките”, бе коментирано с оглед евентуална незаконосъобразност. Очерта се компромисното предложение, основната научна степен да бъде „доктор”, а степента „доктор на науките” под това или под друго име, да бъде запазена за малцината, които желаят да правят високи теоретични разработки, без това да им носи предимство при професионалната реализация. Бе поставен на съмнение предложения начин на оценяване на дисертациите чрез оценки по шестобалната система, което влиза в противоречие с академичният подход, който изисква преценка единствено дали има или няма научен принос. Имаше предложение за запазване на национални критерии при присъждане на докторска степен. Становището на вносителя е, че липсата на такива наистина ще породи различия в качеството на доктори, университети и институти, но това различие е здравословно и ще стимулира конкурентността в академичните среди. Предложеното отпадане на класификацията на специалностите на научните работници с нейните тежки шифри бе коментирана като даваща възможност за развитие на системата в посока „интердисциплинарност”. Според противоположното мнение, това противоречи на съвременната степен на специализация на научното познание.
Академичната длъжност „доцент” се запазва като национална традиция. По-значителни спорове имаше относно длъжностите в научните организации, за които вносителят предлага да бъдат “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател”. Разграничението „професор” – „главен изследовател” бе определено като неуместно, защото университетските преподаватели извършват и научна дейност, а от друга страна, изследователите в научните организации извършват и обучение на докторанти. Друг спор бе свързан със състава на журито, което избира професори, защото липсва изискването повече от половината членове на журито да са също професори, за да се спази принципа „равни избират равен”.
Приветствана беше идеята академичните длъжности “асистент” и “изследовател” да се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”. Същевременно бе изказано и съмнението доколко това може да се осъществи на практика след като само СУ има 460 асистента, които не са доктори. Задължителното изискване за докторат блокира привличането на млади хора от студентските скамейки за асистенти. Трябва да се има предвид, че хората са различни и добрия преподавател не винаги е добър учен. Беше предположено, че млади хора ще придобият бързо академични звания само в малките колежи и университети и системата отново ще се запуши. Предвиденото сливане на академични длъжности “асистент”, “старши асистент” и “главен асистент” в една - “асистент” и аналогичните длъжности от БАН в „изследовател” поставя въпроса за необходимостта заплатите на двете по-ниски (досега) степени да се изравнят с по-голямата, защото в противен случай възникват проблеми с трудовото законодателство. Проблемът не е изяснен във финансовата обосновка.
Значителна част от дискусията бе посветена на новата контролна комисия. Едното съмнение бе свързано с наличието на достатъчен капацитет при състав само от трима души, а другото - че комисията ще действа независимо след като е подчинена на министъра. Като алтернатива бе предложено комисията да бъде включена в състава на Националната агенция за оценяване и акредитация. Правилниците, по които ще се осъществяват съответните процедури, също да бъдат одобрявани от националната агенция. Необходимо е да се разшири законът с норми за отнемане на вече присъдени степени и длъжности. Оказва се, че предложения законопроект не разглежда хипотезите за плагиатство и повторяемост на темите, които са определящи при атестацията на един учен.
Ако законът се приеме в този му вид, който го определя като рамков, подробните процедури за присъждане и акредитация, трябва да залегнат в нов закон за висшето образование. В тази връзка се очерта и необходимостта председателят на комисията да поиска максималния срок между първо и второ четене, за да има достатъчно време да бъдат анализирани и правно прецизирани всички бележки. Предвид значителния обем предложения е наложително те да бъдат разгледани от специална работна група – членове на комисията.
Дебатите продължиха повече от четири часа. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 13 гласа, „против” - 3, „въздържали се” – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закон за развитие на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков
