Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
11/11/2010
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България :
-№ 054-01-86, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители на 03 ноември 2010 г.
- № 054-01-88, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители на 05 ноември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11.11.2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-86, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители на 03 ноември 2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-88, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители на 05 ноември 2010 г.
В началото на заседанието единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта като уреждащи едни и същи обществени отношения.
На заседанието присъстваха Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, академик Александър Попов от БАН, проф. Никола Вичев от Селскостопанска академия, проф. Иван Панайотов от НАОА, проф. Дамян Дамянов от Съюза на учените в България, проф. Борислав Борисов от Съвета на ректорите, проф. Анастас Герджиков от СУ „Св. Климент Охридски ", проф. Камен Веселинов от ТУ-София, проф. Генка Петрова от МУ-София, проф. Свилен Стефанов от НХА, доц. Борис Стефанов от ХТИ и представители на синдикални и граждански организации. Бяха представени писмени становища от СУ „Св. Климент Охридски", Селскостопанска академия, ТУ-София, МГУ, Св. Иван Рилски", Военна академия „Г.С. Раковски", ВАК, НАОА, СУБ и движение „За европейско развитие на Република България" .
Законопроект № 054-01-86 и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от Ирена Соколова. Предложението цели да се уредят отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности в съответствие с Конституцията на Република България, като се отчетат мотивите на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на някои разпоредби, съдържащи се в Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г. Отменят се разпоредбите, според които конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания. Въвеждат се диференцирани изисквания към дисертационния труд за придобиване на образователно и научна степен „доктор" и на научна степен „доктор на науките", както и диференцирани изисквания за заемане на академичните длъжности „доцент" и „професор". Урежда се статутът на лицата, придобили научна степен „доктор на науките". Предвижда се министърът на образованието, младежта и науката да осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, който ще се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересована страна. Законопроектът предвижда отмяна на разпоредбите, свързани с контролът на Арбитражния съвет към НАОА, като се предвижда всички актове на органите на висшето училище или на научната организация във връзка с придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по този закон да могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвижда се и отмяна на разпоредбите, свързани с създаването и функционирането на Национална листа на журита.
Законопроект № 054-01-88 и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от Ивелин Николов. Предложението цели да се нормализира процеса на придобиване на образователната и научната степен „доктор" и на хабилитацията на учените, чиито процедури са стартирали по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания. Той предвижда удължаване срока на дейност на специализираните научни съвети и на Висшата атестационна комисия с оглед приключване на започналите вече процедури до 30 юни 2011 г.
МОМН подкрепи двата законопроекта. Становищата на академичната общност могат да се обобщят по следния начин. Университетите и научните организации са основни потребители на закона и очакват той да улесни тяхната работа, а не да ги затрудни. В този смисъл критиките към начина, по който се подържа Националната листа за участие в журита не трябва да бъде причина за отмяната й, а за нейното усъвършенстване. Подчертано бе, че трябва да се намери спешно решение на въпроса с т.нар. „заварени" процедури. Посочени бяха и някои непълноти, например в посока недопускане на „свързани лица" в журита по отделните процедури. В закона не са намерили място текстове, регламентиращи условията и реда за прием и обучение на докторанти, както и за дейността на научното жури за оценяване на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности. Изказани бяха и опасения, че са на лице разпоредби, които продължават да не са съобразени с мотивите на Конституционния съд. Направени бяха и конкретни бележки, по текстове които могат да се прецизират между първо и второ четене, особено при условията за заемане на академичната длъжност „доцент".
Законопроектът, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители бе подкрепен по принцип, като бе изказано мнение, че предложения срок може да бъде намален с оглед становището на ВАК за започнали и незавършени процедури, до месец февруари 2011 г., като се постави и допълнително въпроса за финансовото обезпечаване на работата на ВАК по бюджета за 2011 г.
Основните дискусии се съсредоточиха върху законопроекта, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители. Посочено бе, че се надхвърля обема на разпоредбите, обявени за противоконституционни и се отменят разпоредби, които принципно са подкрепени от Конституционния съд, като например Националната листа. Така се стига до недовършена регламентация на дейността на журитата и особено определянето на външните участници в тях. Конституционният съд посочва, че единните държавни изисквания и националния контрол за тяхното спазване трябва да намерят уредба в закона, а не да се заличават. Поставен бе и въпросът доколко е уместно да се отменят разпоредби, които Конституционният съд вече е обявил за противоконституционни, а отмяната само на части от такава разпоредба води до недобра правна техника.
Като причина за слабостта на действащия закон бе посочено, че въпросът за академичния състав трябва да бъде вписан в липсващата концептуално завършена уредба на висшето образование в България. Сериозни възражения бяха отправени срещу връщането на т.нар. „коридорно" израстване и йерархично академично развитие със задължителни предхождащи нива на заеманите длъжности. Това израстване не дава възможност на външни лица, например от бизнеса да заемат академична длъжност „доцент" и „професор" преди да са били „асистент" и „главен асистент". Правната фигура на „хоноруван преподавател" следва да се регламентира или да се посочи препратка към съответния акт, в който е уредена. Една част от добрите идеи на МОМН, като вносител на първоначалния проект намерили място в действащия ЗРАСРБ, в настоящия ЗИД се уреждат по противоположен начин.Представеният законопроект по същество отменя възможността за бързо академично израстване на младите учени. Философията на закона изразява връщане към „Хумболтовия" тип университет, вместо развитие на университети и научни звена от трето поколение.
Във връзка с процедурите на обжалване бе изразено становище, че съдът може да бъде компетентен само по процедурни, а не по научни въпроси. В противен случай ще се стигне до абсурдната ситуация съдебната зала да определя кой е учен и какъв учен е. Въпросът за оригинален принос в науката може да решава единствено научното жури, а не съда. На следващо място критериите за оценка на научния принос трябва да бъдат качествени, а не предимно количествени, както е в законопроекта. Не би следвало да се прави и изкуствено разделение между изследователска и преподавателска дейност.
Вносителите уточниха, че единните държавни критерии наистина липсват като термин, но в проекта са предложени критерии, параметри и показатели и това е изпълнение на указанията на Конституционния съд по същество. Припомнено бе, че освен листата в НАОА има още два регистъра на хабилитираните лица.
Преценено бе, че предварително съгласуване на текстовете за второ четене в работна група не е необходимо, както заради кратките срокове, в които трябва да се уредят възникналите правни последици от решението на Конституционния съд, така и с оглед получените писмени становища от всички заинтересовани институции, които ще бъдат взети предвид.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за" - 8 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 5, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-86, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители на 03 ноември 2010 г. и
След проведено гласуване с резултати „за" - 13 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 0, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-88, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители на 05 ноември 2010 г.
Председател на
Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков
-№ 054-01-86, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители на 03 ноември 2010 г.
- № 054-01-88, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители на 05 ноември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11.11.2010 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-86, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители на 03 ноември 2010 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-88, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители на 05 ноември 2010 г.
В началото на заседанието единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта като уреждащи едни и същи обществени отношения.
На заседанието присъстваха Председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, академик Александър Попов от БАН, проф. Никола Вичев от Селскостопанска академия, проф. Иван Панайотов от НАОА, проф. Дамян Дамянов от Съюза на учените в България, проф. Борислав Борисов от Съвета на ректорите, проф. Анастас Герджиков от СУ „Св. Климент Охридски ", проф. Камен Веселинов от ТУ-София, проф. Генка Петрова от МУ-София, проф. Свилен Стефанов от НХА, доц. Борис Стефанов от ХТИ и представители на синдикални и граждански организации. Бяха представени писмени становища от СУ „Св. Климент Охридски", Селскостопанска академия, ТУ-София, МГУ, Св. Иван Рилски", Военна академия „Г.С. Раковски", ВАК, НАОА, СУБ и движение „За европейско развитие на Република България" .
Законопроект № 054-01-86 и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от Ирена Соколова. Предложението цели да се уредят отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности в съответствие с Конституцията на Република България, като се отчетат мотивите на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на някои разпоредби, съдържащи се в Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г. Отменят се разпоредбите, според които конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания. Въвеждат се диференцирани изисквания към дисертационния труд за придобиване на образователно и научна степен „доктор" и на научна степен „доктор на науките", както и диференцирани изисквания за заемане на академичните длъжности „доцент" и „професор". Урежда се статутът на лицата, придобили научна степен „доктор на науките". Предвижда се министърът на образованието, младежта и науката да осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, който ще се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересована страна. Законопроектът предвижда отмяна на разпоредбите, свързани с контролът на Арбитражния съвет към НАОА, като се предвижда всички актове на органите на висшето училище или на научната организация във връзка с придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по този закон да могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвижда се и отмяна на разпоредбите, свързани с създаването и функционирането на Национална листа на журита.
Законопроект № 054-01-88 и мотивите към него бе представен от страна на вносителите от Ивелин Николов. Предложението цели да се нормализира процеса на придобиване на образователната и научната степен „доктор" и на хабилитацията на учените, чиито процедури са стартирали по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания. Той предвижда удължаване срока на дейност на специализираните научни съвети и на Висшата атестационна комисия с оглед приключване на започналите вече процедури до 30 юни 2011 г.
МОМН подкрепи двата законопроекта. Становищата на академичната общност могат да се обобщят по следния начин. Университетите и научните организации са основни потребители на закона и очакват той да улесни тяхната работа, а не да ги затрудни. В този смисъл критиките към начина, по който се подържа Националната листа за участие в журита не трябва да бъде причина за отмяната й, а за нейното усъвършенстване. Подчертано бе, че трябва да се намери спешно решение на въпроса с т.нар. „заварени" процедури. Посочени бяха и някои непълноти, например в посока недопускане на „свързани лица" в журита по отделните процедури. В закона не са намерили място текстове, регламентиращи условията и реда за прием и обучение на докторанти, както и за дейността на научното жури за оценяване на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности. Изказани бяха и опасения, че са на лице разпоредби, които продължават да не са съобразени с мотивите на Конституционния съд. Направени бяха и конкретни бележки, по текстове които могат да се прецизират между първо и второ четене, особено при условията за заемане на академичната длъжност „доцент".
Законопроектът, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители бе подкрепен по принцип, като бе изказано мнение, че предложения срок може да бъде намален с оглед становището на ВАК за започнали и незавършени процедури, до месец февруари 2011 г., като се постави и допълнително въпроса за финансовото обезпечаване на работата на ВАК по бюджета за 2011 г.
Основните дискусии се съсредоточиха върху законопроекта, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители. Посочено бе, че се надхвърля обема на разпоредбите, обявени за противоконституционни и се отменят разпоредби, които принципно са подкрепени от Конституционния съд, като например Националната листа. Така се стига до недовършена регламентация на дейността на журитата и особено определянето на външните участници в тях. Конституционният съд посочва, че единните държавни изисквания и националния контрол за тяхното спазване трябва да намерят уредба в закона, а не да се заличават. Поставен бе и въпросът доколко е уместно да се отменят разпоредби, които Конституционният съд вече е обявил за противоконституционни, а отмяната само на части от такава разпоредба води до недобра правна техника.
Като причина за слабостта на действащия закон бе посочено, че въпросът за академичния състав трябва да бъде вписан в липсващата концептуално завършена уредба на висшето образование в България. Сериозни възражения бяха отправени срещу връщането на т.нар. „коридорно" израстване и йерархично академично развитие със задължителни предхождащи нива на заеманите длъжности. Това израстване не дава възможност на външни лица, например от бизнеса да заемат академична длъжност „доцент" и „професор" преди да са били „асистент" и „главен асистент". Правната фигура на „хоноруван преподавател" следва да се регламентира или да се посочи препратка към съответния акт, в който е уредена. Една част от добрите идеи на МОМН, като вносител на първоначалния проект намерили място в действащия ЗРАСРБ, в настоящия ЗИД се уреждат по противоположен начин.Представеният законопроект по същество отменя възможността за бързо академично израстване на младите учени. Философията на закона изразява връщане към „Хумболтовия" тип университет, вместо развитие на университети и научни звена от трето поколение.
Във връзка с процедурите на обжалване бе изразено становище, че съдът може да бъде компетентен само по процедурни, а не по научни въпроси. В противен случай ще се стигне до абсурдната ситуация съдебната зала да определя кой е учен и какъв учен е. Въпросът за оригинален принос в науката може да решава единствено научното жури, а не съда. На следващо място критериите за оценка на научния принос трябва да бъдат качествени, а не предимно количествени, както е в законопроекта. Не би следвало да се прави и изкуствено разделение между изследователска и преподавателска дейност.
Вносителите уточниха, че единните държавни критерии наистина липсват като термин, но в проекта са предложени критерии, параметри и показатели и това е изпълнение на указанията на Конституционния съд по същество. Припомнено бе, че освен листата в НАОА има още два регистъра на хабилитираните лица.
Преценено бе, че предварително съгласуване на текстовете за второ четене в работна група не е необходимо, както заради кратките срокове, в които трябва да се уредят възникналите правни последици от решението на Конституционния съд, така и с оглед получените писмени становища от всички заинтересовани институции, които ще бъдат взети предвид.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за" - 8 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 5, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-86, внесен от Ирена Соколова и група нар. представители на 03 ноември 2010 г. и
След проведено гласуване с резултати „за" - 13 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 0, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България № 054-01-88, внесен от Валентина Богданова и група нар. представители на 05 ноември 2010 г.
Председател на
Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков
