Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
06/07/2011 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование:
- № 102-01-45, внесен от Министерски съвет на 17.06.2011 година;
- № 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.07.2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 06.07.2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 102-01-45, внесен от Министерски съвет на 17.06.2011 година и законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.07.2011 година.
На заседанията присъстваха Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, Любомир Йосифов - директор на дирекция „Правна" в МОМН и проф. Иван Илчев - ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Бяха представени писмени становища от Националната агенция по оценяване и акредитация, от университети и други научни, синдикални и неправителствени организации. Съветът на ректорите не представи становище.
Единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта като уреждащи едни и същи обществени отношения.
Законопроект № 102-01-45 бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов. Основната цел на законопроекта е да даде възможност на българските висши училища да изграждат свои структури извън България. Разширява се обхватът на правото на сдружаване на висшите училища, като то вече се отнася не само за извършване на научни и приложни изследвания и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, но и за дейностите, свързани с обучение за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър" и „магистър" и на образователна и научна степен „доктор". Предлага се облекчаване на режима на признаване на дипломи, получени във висши училища извън страната при условие на продължаване на обучението в съответния университет в България, като се дава право на университетите да признават тези дипломи.
Предлага се в чл. 95, ал. 4 от ЗВО да отпадне ограничението за определяне на такси за обучение срещу заплащане за образователно-квалификационна степен „магистър" след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър" и „магистър". 'По този начин се дава възможност държавните висши училища сами да определят таксите за обучение срещу заплащане при предоставянето на услугата. Създават се предпоставки за конкуренция на обучението в магистърски специалности в държавните висши училища и повишаване качеството на обучение в реални пазарни условия. Допълва се легалното определение за „основен трудов договор" в § 4д, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗВО с цел привеждането им в съответствие с изискването на Закона за развитието на академичния състав в Република България академичната длъжност „асистент" да се заема само по срочен трудов договор.
Законопроект № 154-01-71, и мотивите към него бе представен от своя вносител Огнян Стоичков. В него са залегнали предложенията на Националната агенция по оценяване и .акредитация, одобрени от Съвета на ректорите в началото на 2010 година. Новите акредитационни правила са детайлно разработени от ръководството на НАОА и през месец ноември 2010 година са представени на МОМН. Философията на законопроекта променя действащия акредитационен модел с четирибална система на оценяване, която е основателно критикувана от всички субекти на акредитационната процедура, защото създава уравниловка между, правещи и неправещи наука, университети. Предлага се нова десетобална система, заедно с рестрикциите, които носи като ограничаване на компетентността - до оценка 5 да се дава само образователна и квалификационна степен „бакалавър", а над оценка 5 и степените „магистър" и „доктор". Дава се възможност да се реализира идеята на министъра на образованието, младежта и науката, в процедурата по институционална акредитация да могат да участват и чуждестранни агенции от страни членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. В изпълнение на програмата „Европа 2020" се предлага критерият научна дейност да има най-голяма относителна тежест при акредитационната оценка. Прекратява се практиката едно хабилитирано лице да участват в акредитацията на повече от един университет, което затруднява изпълнението на програма „Европа 2020". Законовата промяна е наложена от обстоятелството, че голяма част от действащите акредитации на висши училища са изтекли или изтичат до края на 2012 година.
Писмените становища по законопроект № 102-01-45 могат да се обобщят по следния начин. НАОА и Съюзът на учените намират, че критериите и режимът на контрол и акредитация на сдруженията за съвместно обучение на студенти не са изяснени задоволително. Националното представителство на студентските съвети в Република България възразява срещу отпадането на чл.95, ал.4 от ЗВО, защото то би дало възможност за „договаряне между ректорите" за определяне на високи такси в образователната и квалификационна степен „магистър". Възражение по същия текст имат и ТУ-София и Националната художествена академия. Синдикат „Висше образование - КНСБ" и Федерацията на университетските синдикати считат за неправомерно предложеното в §7 уреждане на статута на асистента. По голяма част от университетите подкрепят предложението с редакционни бележки. ТУ - София и Медицински университет - София и ФУНИС се обявяват за по-строг режим при признаване на дипломи, издадени от страни извън ЕС, особено при регулираните професии. Софийския университет „Св. Климент Охридски" настоява за спешно въвеждане на десетобалната система за акредитация. БАН предлага да се потърси подходяща българска терминология, например „предоставяне на права" вместо франчайз.
Писмените становища по законопроект № 154-01-71 могат да се обобщят по следния начин. Той е подкрепен от Софийския университет „Св. Климент Охридски", от Българската стопанска камара и Българската Търговско-промишлена палата. НАОА подкрепя закона с бележката, че новия интегриран модел за акредитационно оценяване трябва да бъде въведен докрай. Великотърновския университет подкрепя закона, като възразява само срещу §7, а Синдикат „Висше образование - КНСБ" смята, че законът трябва да изчака изготвянето ма окончателните критерии на НАОА.
В дискусията по законопроектите се включиха народните представители Румен Стоилов, Ивелин Николов, Стефани Михайлова, Веселин Методиев и Лютви Местан.
Идеята за сдружаване на университетите в България, предложена в законопроекта на Министерски съвет бе подкрепена като възможен път за оптимизация на университетската мрежа. Бяха направени и някои бележки: Първата е свързана с целесъобразността от приемането на промени в Закона за висшето образование през месец юли, след като през месец септември ще бъде разглеждан проект на нов цялостен закон. Някои народни представители изразиха съмнение относно своевременното реализиране на ангажимента на министър Сергей Игнатов за изработване на нов закон. Акцентирано бе и върху притесненията на студентските съвети, относно проблем с таксите, във връзка с § 7, който отменя на чл. 95 ал. 4. Мотивът на вносителите е, че предложеният за отмяна текст пречи на конкуренцията, но не е ясно конкуренция между какво - конкуренция между качество на образователна услуга или между цени?
Обоснована бе и нуждата от по-прецизно уреждане на правния статут на новите звена и тяхната акредитация при образователен франчайз. Необходимо е да се изясни механизма по прилагане на образователен франчайз, с оглед избягване на възможни злоупотреби. Прецизиране на формулировки като „други форми на партньорство" е нужно и с оглед еднозначно тълкуване на понятията. Посочено бе, че признаването на период от обучение е сложна задача, която няма да се реши само с една законодателна промяна. Посочен бе примерът, че системата на кредитите в българските университети и висши училища все още е не е напълно изградена, въпреки наличните законови предпоставки.
Народните представители подкрепиха философията на законопроекта, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Те изразиха изрази категоричната си убеденост, че има неотложна необходимост от прецизирането на акредитационния и на оценъчния инструментариум на специализирания държавен орган - Националната агенция за оценяване и акредитация, защото огромна част от проблемите на висшето образование са проблеми на акредитацията. Съществува крайна необходимост от нов тип оценяване, което дава възможност на по-добрите университети да работят по-добре. Подкрепена бе и идеята един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище. Единствената направена бележка е, че тези предложения не трябва да бъдат приемани като закон за изменение и допълнение, а да се изчака новия Закон за висшето образование, по който се работи в МОМН.
От името на вносителя Министерски съвет, министър Игнатов внесе уточнения, че акредитация на новите образователни правни фигури в чужбина ще се извършва според законодателството на съответната страна и, че в края на месец септември ще бъде подготвен проект на Закон за науката и висшето образование, който ще бъде публикуван в срок. Според него е нормално компетентността по признаване на периоди на предшестващо обучение при прием на студенти да се прехвърли към университетите, защото те разполагат с необходимите екипи, които могат бързо да комуникират с университета, който е издал съответната диплома. От своя страна, Националният център за информация и документация ще продължава да служи като информационна база и ще подпомага висшите училища в процедурите по признаването.
Вносителят на законопроект № 154-01-71 Огнян Стоичков отбеляза, че акредитациите на 32 висши училища е в период на изтичане, който започва от м.февруари 2012г. и отхвърлянето на законопроекта ще наложи новите акредитации да бъдат извършени по стария ред, с период на действие за следващите шест години. Това ще отложи реформата във висшето образование, в тази област за 2018г, за което трябва да бъде поета политическа отговорност.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски" предложи да бъде потърсена форма на обединяване на най-доброто от двата законопроекта, защото образованието не би трябвало да има политически измерения. Той изрази сериозни съмнения относно образователния франчайзинг и настоя тази дейност да бъде акредитирана от НАОА, както е предложено в законопроекта, внесен от Стоичков и Станилов. Без това ще се стигне до самоцелно въвежда на дейност с оглед реализиране на приходи за сметка на качеството, което не е в интерес на обществото, основано на знанието. Прецизирането на новите правни фигури е важно, защото има отношение и към авторитета на българското висше образование и авторитета на държавата като цяло. Посочена бе и европейската практика, която показва, че сдружаване между университети среща огромни практически печки дори в страни с установена кредитна система и не води автоматично до по-високо качество на висшето образование. СУ не приема становището на МОМН, за ненавременността на законопроект № 154-01-71, а обратно смята, че именно предстоящите нови акредитационни процедури са аргумент за приемането му.
Процедурното предложение за отлагане на обсъждането на законопроекта, внесен от Стоичков и Станилов не бе прието.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за" - 11 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 102-01-45, внесен от Министерски съвет на 17.06.2011 година;
След проведено гласуване с резултати „за" - 8 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 8, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.07.2011 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ
- № 102-01-45, внесен от Министерски съвет на 17.06.2011 година;
- № 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.07.2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 06.07.2011 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 102-01-45, внесен от Министерски съвет на 17.06.2011 година и законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.07.2011 година.
На заседанията присъстваха Сергей Игнатов - министър на образованието, младежта и науката, Любомир Йосифов - директор на дирекция „Правна" в МОМН и проф. Иван Илчев - ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Бяха представени писмени становища от Националната агенция по оценяване и акредитация, от университети и други научни, синдикални и неправителствени организации. Съветът на ректорите не представи становище.
Единодушно бе прието процедурното предложение да се обедини дискусията по двата законопроекта като уреждащи едни и същи обществени отношения.
Законопроект № 102-01-45 бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов. Основната цел на законопроекта е да даде възможност на българските висши училища да изграждат свои структури извън България. Разширява се обхватът на правото на сдружаване на висшите училища, като то вече се отнася не само за извършване на научни и приложни изследвания и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, но и за дейностите, свързани с обучение за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър" и „магистър" и на образователна и научна степен „доктор". Предлага се облекчаване на режима на признаване на дипломи, получени във висши училища извън страната при условие на продължаване на обучението в съответния университет в България, като се дава право на университетите да признават тези дипломи.
Предлага се в чл. 95, ал. 4 от ЗВО да отпадне ограничението за определяне на такси за обучение срещу заплащане за образователно-квалификационна степен „магистър" след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър" и „магистър". 'По този начин се дава възможност държавните висши училища сами да определят таксите за обучение срещу заплащане при предоставянето на услугата. Създават се предпоставки за конкуренция на обучението в магистърски специалности в държавните висши училища и повишаване качеството на обучение в реални пазарни условия. Допълва се легалното определение за „основен трудов договор" в § 4д, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗВО с цел привеждането им в съответствие с изискването на Закона за развитието на академичния състав в Република България академичната длъжност „асистент" да се заема само по срочен трудов договор.
Законопроект № 154-01-71, и мотивите към него бе представен от своя вносител Огнян Стоичков. В него са залегнали предложенията на Националната агенция по оценяване и .акредитация, одобрени от Съвета на ректорите в началото на 2010 година. Новите акредитационни правила са детайлно разработени от ръководството на НАОА и през месец ноември 2010 година са представени на МОМН. Философията на законопроекта променя действащия акредитационен модел с четирибална система на оценяване, която е основателно критикувана от всички субекти на акредитационната процедура, защото създава уравниловка между, правещи и неправещи наука, университети. Предлага се нова десетобална система, заедно с рестрикциите, които носи като ограничаване на компетентността - до оценка 5 да се дава само образователна и квалификационна степен „бакалавър", а над оценка 5 и степените „магистър" и „доктор". Дава се възможност да се реализира идеята на министъра на образованието, младежта и науката, в процедурата по институционална акредитация да могат да участват и чуждестранни агенции от страни членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. В изпълнение на програмата „Европа 2020" се предлага критерият научна дейност да има най-голяма относителна тежест при акредитационната оценка. Прекратява се практиката едно хабилитирано лице да участват в акредитацията на повече от един университет, което затруднява изпълнението на програма „Европа 2020". Законовата промяна е наложена от обстоятелството, че голяма част от действащите акредитации на висши училища са изтекли или изтичат до края на 2012 година.
Писмените становища по законопроект № 102-01-45 могат да се обобщят по следния начин. НАОА и Съюзът на учените намират, че критериите и режимът на контрол и акредитация на сдруженията за съвместно обучение на студенти не са изяснени задоволително. Националното представителство на студентските съвети в Република България възразява срещу отпадането на чл.95, ал.4 от ЗВО, защото то би дало възможност за „договаряне между ректорите" за определяне на високи такси в образователната и квалификационна степен „магистър". Възражение по същия текст имат и ТУ-София и Националната художествена академия. Синдикат „Висше образование - КНСБ" и Федерацията на университетските синдикати считат за неправомерно предложеното в §7 уреждане на статута на асистента. По голяма част от университетите подкрепят предложението с редакционни бележки. ТУ - София и Медицински университет - София и ФУНИС се обявяват за по-строг режим при признаване на дипломи, издадени от страни извън ЕС, особено при регулираните професии. Софийския университет „Св. Климент Охридски" настоява за спешно въвеждане на десетобалната система за акредитация. БАН предлага да се потърси подходяща българска терминология, например „предоставяне на права" вместо франчайз.
Писмените становища по законопроект № 154-01-71 могат да се обобщят по следния начин. Той е подкрепен от Софийския университет „Св. Климент Охридски", от Българската стопанска камара и Българската Търговско-промишлена палата. НАОА подкрепя закона с бележката, че новия интегриран модел за акредитационно оценяване трябва да бъде въведен докрай. Великотърновския университет подкрепя закона, като възразява само срещу §7, а Синдикат „Висше образование - КНСБ" смята, че законът трябва да изчака изготвянето ма окончателните критерии на НАОА.
В дискусията по законопроектите се включиха народните представители Румен Стоилов, Ивелин Николов, Стефани Михайлова, Веселин Методиев и Лютви Местан.
Идеята за сдружаване на университетите в България, предложена в законопроекта на Министерски съвет бе подкрепена като възможен път за оптимизация на университетската мрежа. Бяха направени и някои бележки: Първата е свързана с целесъобразността от приемането на промени в Закона за висшето образование през месец юли, след като през месец септември ще бъде разглеждан проект на нов цялостен закон. Някои народни представители изразиха съмнение относно своевременното реализиране на ангажимента на министър Сергей Игнатов за изработване на нов закон. Акцентирано бе и върху притесненията на студентските съвети, относно проблем с таксите, във връзка с § 7, който отменя на чл. 95 ал. 4. Мотивът на вносителите е, че предложеният за отмяна текст пречи на конкуренцията, но не е ясно конкуренция между какво - конкуренция между качество на образователна услуга или между цени?
Обоснована бе и нуждата от по-прецизно уреждане на правния статут на новите звена и тяхната акредитация при образователен франчайз. Необходимо е да се изясни механизма по прилагане на образователен франчайз, с оглед избягване на възможни злоупотреби. Прецизиране на формулировки като „други форми на партньорство" е нужно и с оглед еднозначно тълкуване на понятията. Посочено бе, че признаването на период от обучение е сложна задача, която няма да се реши само с една законодателна промяна. Посочен бе примерът, че системата на кредитите в българските университети и висши училища все още е не е напълно изградена, въпреки наличните законови предпоставки.
Народните представители подкрепиха философията на законопроекта, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов. Те изразиха изрази категоричната си убеденост, че има неотложна необходимост от прецизирането на акредитационния и на оценъчния инструментариум на специализирания държавен орган - Националната агенция за оценяване и акредитация, защото огромна част от проблемите на висшето образование са проблеми на акредитацията. Съществува крайна необходимост от нов тип оценяване, което дава възможност на по-добрите университети да работят по-добре. Подкрепена бе и идеята един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище. Единствената направена бележка е, че тези предложения не трябва да бъдат приемани като закон за изменение и допълнение, а да се изчака новия Закон за висшето образование, по който се работи в МОМН.
От името на вносителя Министерски съвет, министър Игнатов внесе уточнения, че акредитация на новите образователни правни фигури в чужбина ще се извършва според законодателството на съответната страна и, че в края на месец септември ще бъде подготвен проект на Закон за науката и висшето образование, който ще бъде публикуван в срок. Според него е нормално компетентността по признаване на периоди на предшестващо обучение при прием на студенти да се прехвърли към университетите, защото те разполагат с необходимите екипи, които могат бързо да комуникират с университета, който е издал съответната диплома. От своя страна, Националният център за информация и документация ще продължава да служи като информационна база и ще подпомага висшите училища в процедурите по признаването.
Вносителят на законопроект № 154-01-71 Огнян Стоичков отбеляза, че акредитациите на 32 висши училища е в период на изтичане, който започва от м.февруари 2012г. и отхвърлянето на законопроекта ще наложи новите акредитации да бъдат извършени по стария ред, с период на действие за следващите шест години. Това ще отложи реформата във висшето образование, в тази област за 2018г, за което трябва да бъде поета политическа отговорност.
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски" предложи да бъде потърсена форма на обединяване на най-доброто от двата законопроекта, защото образованието не би трябвало да има политически измерения. Той изрази сериозни съмнения относно образователния франчайзинг и настоя тази дейност да бъде акредитирана от НАОА, както е предложено в законопроекта, внесен от Стоичков и Станилов. Без това ще се стигне до самоцелно въвежда на дейност с оглед реализиране на приходи за сметка на качеството, което не е в интерес на обществото, основано на знанието. Прецизирането на новите правни фигури е важно, защото има отношение и към авторитета на българското висше образование и авторитета на държавата като цяло. Посочена бе и европейската практика, която показва, че сдружаване между университети среща огромни практически печки дори в страни с установена кредитна система и не води автоматично до по-високо качество на висшето образование. СУ не приема становището на МОМН, за ненавременността на законопроект № 154-01-71, а обратно смята, че именно предстоящите нови акредитационни процедури са аргумент за приемането му.
Процедурното предложение за отлагане на обсъждането на законопроекта, внесен от Стоичков и Станилов не бе прието.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за" - 11 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 102-01-45, внесен от Министерски съвет на 17.06.2011 година;
След проведено гласуване с резултати „за" - 8 гласа, „против" - 0, „въздържали се" - 8, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование № 154-01-71, внесен от Огнян Стоичков и Станислав Станилов на 04.07.2011 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН СТОИЧКОВ
