Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
16/05/2012
Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 година №205-00-4, внесен от председателя на БАН на 26.04.2012 година.
На свое редовно заседание, проведено на 16.05.2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди годишен доклад за дейността на БАН за 2011 година № 205-00-4, внесен от председателя на БАН на 26.04.2012 година.
На заседанията присъстваха акад. Никола Съботинов, проф. Стефан Хаджитодоров, които представиха доклада. Писмени становища постъпиха от Съвета на настоятелите на БАН, от Министъра на образованието, младежта и науката, от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от Съюза на учените в България и от Клуба за академични реформи в България.
През 2011 г. няма съществени промени в общата структура на персонала в БАН. В края на 2011 г. заетият персонал на бюджетна издръжка в Академията е 6314 души, с 322 по-малко от 2010 г. Няма съществена промяна в съотношението на хабилитираните учени към нехабилитираните (съответно 48.5% и 51.5%). Професорите са 21,6 % от общия брой на хабилитираните учени. Събранието на академиците и член-кореспондентите наброява 139 човека, от които 58 са академици и 81 – член-кореспонденти, от които една част работят в БАН, а другите са извън академията.
Анализът на публикационната активност показва, че 39 процента от публикациите са в международни списания, които са реферирани и имат импакт фактор и високо влияние в рамките на научната общност в света и в Европа. Най-висок дял имат публикациите в научните направления нанонауки, материалознание, информационни технологии, а също и в хуманитарните науки, културно-историческото наследство и национална идентичност.
През 2011 година учените от БАН са работили по 2938 проекта, от които 2099 са получавали допълнително финансиране от външни източници. Допълнителното финансиране на научната дейност е привлякло общо 30 млн. лв. от България и чужбина. От тях 18 милиона са от България, като почти 25 процента са от договори с търговски фирми. Финансирането от чужбина е 12 млн. лв, като отново почти 25 процента са получени от чуждия бизнес, което е устойчива тенденция от последните години. Друга част от външното финансиране е свързана с участие в европейските програми. Само в Седма рамкова програма на ЕС е договорено финансиране за 2011 година в рамките на 2,4 млн. евро.
Международната дейност на БАН се основа на 49 действащи спогодби, от които 18 със страни от Европейския съюз. В рамките на тези спогодби се изпълняват 358 проекта на междуакадемично равнище. Участието в международни проекти е затруднено от липсата на свободни оборотни средства, необходими за съфинансиране и авансови плащания по проектите. Като цяло международната дейност е изключително свита, защото поради липса на средства БАН не може да плаща членски внос във всички 23 международни организации, в които членува и участва в работата само на девет организации, три от които са свързани с хидрометереологичните прогнози.
В началото на 2011 година БАН има 572 докторанти; в края – 572. Успешно защитават около 16 процента, което е нарастване спрямо предходната година. През 2011 г. в българските университети е имало 457 лектори от БАН, други 236 учени са водили лекции и упражнения, а още 59 са водили различни курсове за следдипломна квалификация и специализация. Данните се разглеждат като индикатор за ефективно коопериране с университети в страната.
През 2011 година по заявка на различни министерства, ведомства и институции в страната са изготвени близо 4800 експертизи и експертни мнения, подписани както от, отделни учени, така и от научни съвети на институти.
Бюджетната субсидия през 2011 година е 60 млн. лева или 0.079 процента от брутния вътрешен продукт. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителните вноски, за обезщетения, за стипендии и пожизнени възнаграждения на академиците, съгласно постановления на Министерския съвет. Средната заплата през 2011 г. е 559 лв. Най-голяма част от субсидията се разпределя за нанонауки, климатичните промени, рискове и природни ресурси и културно-историческо наследство. Общо 82 процента от бюджетната субсидия, се разпределят в пълно съответствие с приоритетите на националната стратегия за развитие на научните изследвания и за общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата
Собствени приходи и трансфери са 40 млн. лв. От тях 30 млн. лв. са от научни разработки и от научни договори. Останалата част е формирана от дарения, от договори за услуги от страната и от чужбина и от наеми на имущество. Отдава се около 5 процента от собствеността на академията под наем срещу 4 млн. лв. През 2011 година всички капиталови разходи са само от собствените приходи, основно за аварийни ремонти, финансирани със средствата от наемите.
Постъпилите писмени становища подкрепят доклада. Към работата на БАН са отправени препоръки за насочване на допълнителни усилия към иновационните разработки и публикуването в международни реферирани списания, а към доклада – за развитие на аналитичната му част, която да обоснове необходимостта от корекция на финансовата рамка.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Георги Терзийски, Станислав Станилов, Алиосман Имамов и Огнян Стоичков.
Според тях, в доклада се посочени причините за намаляването на броя на иновативните разработки, което се дължи на драстичното свиване на държавната субсидия за БАН. Българската държава е посочила пет приоритетни области в националната стратегия за научни изследвания, но все още не е определила конкретните поръчки към научните организации. Учените не са привлечени в реализацията на приоритетни национални проекти като изграждането на електронното правителство. Народните представители подчертаха факта, че предимно частни, а не държавни търговски дружества възлагат поръчки на БАН. Изразено бе съжаление, че министрите не участват достатъчно активно в работата на Съвета на настоятелите. Направено бе предложението следващите годишни доклади на БАН да бъдат представяни и в други парламентарни комисии, като Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 12 гласа, „против” - 0, „въздържали се” – 0, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките, Народното събрание
Р Е Ш И:
Приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 година.
Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков
На свое редовно заседание, проведено на 16.05.2012 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, обсъди годишен доклад за дейността на БАН за 2011 година № 205-00-4, внесен от председателя на БАН на 26.04.2012 година.
На заседанията присъстваха акад. Никола Съботинов, проф. Стефан Хаджитодоров, които представиха доклада. Писмени становища постъпиха от Съвета на настоятелите на БАН, от Министъра на образованието, младежта и науката, от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, от Съюза на учените в България и от Клуба за академични реформи в България.
През 2011 г. няма съществени промени в общата структура на персонала в БАН. В края на 2011 г. заетият персонал на бюджетна издръжка в Академията е 6314 души, с 322 по-малко от 2010 г. Няма съществена промяна в съотношението на хабилитираните учени към нехабилитираните (съответно 48.5% и 51.5%). Професорите са 21,6 % от общия брой на хабилитираните учени. Събранието на академиците и член-кореспондентите наброява 139 човека, от които 58 са академици и 81 – член-кореспонденти, от които една част работят в БАН, а другите са извън академията.
Анализът на публикационната активност показва, че 39 процента от публикациите са в международни списания, които са реферирани и имат импакт фактор и високо влияние в рамките на научната общност в света и в Европа. Най-висок дял имат публикациите в научните направления нанонауки, материалознание, информационни технологии, а също и в хуманитарните науки, културно-историческото наследство и национална идентичност.
През 2011 година учените от БАН са работили по 2938 проекта, от които 2099 са получавали допълнително финансиране от външни източници. Допълнителното финансиране на научната дейност е привлякло общо 30 млн. лв. от България и чужбина. От тях 18 милиона са от България, като почти 25 процента са от договори с търговски фирми. Финансирането от чужбина е 12 млн. лв, като отново почти 25 процента са получени от чуждия бизнес, което е устойчива тенденция от последните години. Друга част от външното финансиране е свързана с участие в европейските програми. Само в Седма рамкова програма на ЕС е договорено финансиране за 2011 година в рамките на 2,4 млн. евро.
Международната дейност на БАН се основа на 49 действащи спогодби, от които 18 със страни от Европейския съюз. В рамките на тези спогодби се изпълняват 358 проекта на междуакадемично равнище. Участието в международни проекти е затруднено от липсата на свободни оборотни средства, необходими за съфинансиране и авансови плащания по проектите. Като цяло международната дейност е изключително свита, защото поради липса на средства БАН не може да плаща членски внос във всички 23 международни организации, в които членува и участва в работата само на девет организации, три от които са свързани с хидрометереологичните прогнози.
В началото на 2011 година БАН има 572 докторанти; в края – 572. Успешно защитават около 16 процента, което е нарастване спрямо предходната година. През 2011 г. в българските университети е имало 457 лектори от БАН, други 236 учени са водили лекции и упражнения, а още 59 са водили различни курсове за следдипломна квалификация и специализация. Данните се разглеждат като индикатор за ефективно коопериране с университети в страната.
През 2011 година по заявка на различни министерства, ведомства и институции в страната са изготвени близо 4800 експертизи и експертни мнения, подписани както от, отделни учени, така и от научни съвети на институти.
Бюджетната субсидия през 2011 година е 60 млн. лева или 0.079 процента от брутния вътрешен продукт. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителните вноски, за обезщетения, за стипендии и пожизнени възнаграждения на академиците, съгласно постановления на Министерския съвет. Средната заплата през 2011 г. е 559 лв. Най-голяма част от субсидията се разпределя за нанонауки, климатичните промени, рискове и природни ресурси и културно-историческо наследство. Общо 82 процента от бюджетната субсидия, се разпределят в пълно съответствие с приоритетите на националната стратегия за развитие на научните изследвания и за общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата
Собствени приходи и трансфери са 40 млн. лв. От тях 30 млн. лв. са от научни разработки и от научни договори. Останалата част е формирана от дарения, от договори за услуги от страната и от чужбина и от наеми на имущество. Отдава се около 5 процента от собствеността на академията под наем срещу 4 млн. лв. През 2011 година всички капиталови разходи са само от собствените приходи, основно за аварийни ремонти, финансирани със средствата от наемите.
Постъпилите писмени становища подкрепят доклада. Към работата на БАН са отправени препоръки за насочване на допълнителни усилия към иновационните разработки и публикуването в международни реферирани списания, а към доклада – за развитие на аналитичната му част, която да обоснове необходимостта от корекция на финансовата рамка.
В дискусията по доклада се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Георги Терзийски, Станислав Станилов, Алиосман Имамов и Огнян Стоичков.
Според тях, в доклада се посочени причините за намаляването на броя на иновативните разработки, което се дължи на драстичното свиване на държавната субсидия за БАН. Българската държава е посочила пет приоритетни области в националната стратегия за научни изследвания, но все още не е определила конкретните поръчки към научните организации. Учените не са привлечени в реализацията на приоритетни национални проекти като изграждането на електронното правителство. Народните представители подчертаха факта, че предимно частни, а не държавни търговски дружества възлагат поръчки на БАН. Изразено бе съжаление, че министрите не участват достатъчно активно в работата на Съвета на настоятелите. Направено бе предложението следващите годишни доклади на БАН да бъдат представяни и в други парламентарни комисии, като Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” – 12 гласа, „против” - 0, „въздържали се” – 0, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта единодушно предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките, Народното събрание
Р Е Ш И:
Приема годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2011 година.
Председател на
Комисията по образованието, науката и
въпросите на децата, младежта и спорта:
Огнян Стоичков
