---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по образованието, науката и въпросите на децата,
младежта и спорта



ПРОТОКОЛ
№ 3

На 30 септември 2009 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
2. Разни

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Огнян Стоичков – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден!
Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Присъстват 13 члена на комисията. Налице е кворум.
Предложеният дневен ред за днешното заседание е със следното съдържание:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Ваньо Шарков, Веселин Методиев, Цветан Костов, Димо Гяуров и Йордан Бакалов на 26 август 2009 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за допълнителни точки в дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
По т. 1 от дневния ред са ви предоставени материали, включващи предложението за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
В чл. 66 да се създаде нова ал. 3, в която данъчната ставка да е в размер на 7 на сто за следните доставки. Изброената т. 1 считам, че не би следвало да е предмет на обсъждане на нашата комисия.
Точка втора е доставка на учебници и учебни помагала. В § 2 се предлага законът да влезе в сила от 1 януари 2010 г. Приложени са мотиви. За съжаление обаче мотивите съдържат само обосновка за т. 1 – лекарствата. За т. 2 – учебниците и учебните помагала нямаме мотиви, нямаме финансова обосновка, както и очаквания обществен ефект от приложението на тази така предложена ставка от 7% ДДС. Какъв ще е ефектът при учебниците и учебните помагала?
На вашето внимание са и становищата на министъра на финансите Симеон Дянков и министъра на образованието Йорданка Фандъкова. Няма да изчитам изцяло, но и двамата ресорни министри не подкрепят предложението на вносителя като има подробно развити съображения в тази насока.
Поканили сме вносителите да присъстват на нашето заседание. От името на вносителите думата ще вземе господин Веселин Методиев. Благодаря ви.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е предложение, което датира от доста време както в Тридесет и деветото, така и в Четиридесетото Народно събрание от страна на десните партии. Както каза председателят, една от нашите грешки е, че сме дали подробни мотиви за лекарствата и липсват мотиви за точката, която вълнува комисията – учебници и учебни помагала. Ще се опитам да попълня този пропуск.
Разбира се, господин председател, ще си позволя да взема отношение и към двете писма на уважаемите министри и с това ще завърша изложението си. Ще бъда кратък.
Годишната сума, която отпуска държавният бюджет на Министерството за образованието за учебници плюс това, което пазарът дава като информация показва, че намаляването на ДДС за учебници и учебни помагала като приход за държавния бюджет не е голямо число. Дали ще кажем, че на министерството се отпускат 70 млн. лв. за учебници, дали ще кажем, че средното число за закупуване на учебници, което родителите съобщават в различни видове социологически анкети е между 300 лв. в основното и 500 лв. в гимназиалното образование, ни дава възможност да направим приблизителна сметка.
Господин министърът на финансите и вицепремиер Дянков е прав, като казва, че никой не е правил такъв точен разчет. Няма анализ на числата. Общото число, което ще се получи, че надали ще надмине и няколко стотин милиона лева, които се облагат с ДДС и от които има приход хазната. Затова нашият аргумент е, че не се намалява така рязко приходната част на бюджета.
Второ, в условия на криза за всяко българско домакинство разходите могат да бъдат спестени дори в рамките на малко средства, защото си даваме сметка, че намаляването от 22% на 7%, тоест повече от 50% общо на ставката, няма да се отрази в същия размер на крайната цена и че пътят, по който се стига до тази крайна цена, може би ще намали много от този голям буфер, който отваряме тук. Убедени сме, че това във висока степен ще помогне на българските домакинства.
На трето място, пак като аргумент, смятаме, че в такава хуманитарна област, каквато е здравеопазването и образованието държавата може да направи подкрепа за българските граждани и че това е стъпка в диференцирана ставка на ДДС, която е обект на друг разговор, за друга комисия. Като общ принцип мислим, че това е правилният път на диференцираните ставки.
Съвсем не сме съгласни, че отрасълът, който се нуждае от най-много подкрепа е туризмът и точно той да остане единствената диференцирана ставка както в момента в българското законодателство.
Сега съвсем накратко няколко думи по писмата.
Първо по писмото на госпожа Фандъкова. Отнасям се с изключително уважение към това, което е написано и това, което тя фактически казва, че това е част от обща финансова политика на страната и е редно де бъде преценено в тази рамка, тоест не само от гледна точка на образователния процес. Там вече е въпросът, който поставя министър Дянков. Радвам се, че ни съвпадат мненията в заключенията, които той прави, че няма към момента данни за ефекта на положение на диференцираните ставки, което означава, че сегашното несъгласие не е принципно несъгласие, а по-скоро е позиция, към която съм готов да се присъединя, че към времето трябва да се постигне яснота на анализа, за да се вземе това управленческо решение. Това на мен ми звучи логично. Приемам го, защото съм сигурен, че в процеса на този анализ ще се сближат позиции, ще се види, че диференцираната ставка има смисъл.
Дълголетното упорстване на Министерството на финансите, което аз познавам добре в тази посока на диференцираните ставки, се дължеше на това, че винаги се взимаха старите години, слагаше се някакъв коефициент и по този начин се правеше приходната и разходната част за следващата година. Това е в продължение на близо 10 години, а не на анализ, както в случая би трябвало да бъде направен. Надявам се, че тази практика ще бъде преустановена и може би тогава ще дойде моментът, в който ще разглеждаме тези неща с по-голямо съгласие помежду си, защото на този етап съм почти сигурен в крайния резултат на тази наша инициатива. Тя съдържа в себе си желанието този разговор да е жив, да не заглъхва и в един момент да се постигне развръзка.
Искам да завърша с едно твърдение на Министерството на финансите, което за мен е невярно, че всички предложения за ДДС са популизъм. Бих казал, че всички откази на Министерството на финансите – не визирам министъра, визирам администрацията, са плод на нежелание да се промени съществуващата им практика на работа. Така че ако това е популизъм е популизъм в тяхна посока. Това го казвам кръга на шегата. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Методиев.
Господин Местан, имате думата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, запознах се внимателно, с инициативата на колегите Шарков, Методиев и другите вносители. Чувствам се задължен да споделя следното. Струва ми се, че няма да можем да открием политик, ангажиран с проблемите на образованието и здравеопазването, който някога да не е бил изкушен да предложи диференцирана ставка за услугите, доставките, свързани с лекарствата и с учебниците, учебните помагала. Аз лично не познавам такъв колега, който да не е имал подобна идея. Това е четвъртият пореден парламент, в който участвам. Независимо дали сме били управляващи или опозиция обаче този стремеж винаги е бил стопиран от точно такива становища, които са на нашето внимание и днес – на министъра на финансите – очакване, и пак очакване, но не в такава степен на министъра на образованието и науката. Аз съм сигурен, че господин Методиев като вносител е знаел, че този законопроект няма да мине и че точно управляващото мнозинство няма да го подкрепи. Фактът обаче, че предварително не са потърсени разговори, за да се стигне до едно общо съгласие, наистина поражда съмнение за желание да се извлекат и теснопартийни дивиденти по една толкова чувствителна тема.
Дълбоко не споделям резервите и на министъра на финансите, и на министъра на образованието към тази инициатива. На мен ми е трудно да подкрепя и законопроекта, защото няма да бъда коректен пред себе си. Ние сме имали възможност, не сме предприели инициатива в тази посока и сега някак си ще звучим популистки, ако от позицията на опозиция подкрепим един пробив в може би най-устойчивия данък – това е данъка върху добавената стойност, особено ако се има предвид, че това не е само български проблем.
Европейският съюз като цяло поставя въпроса за универсализиране на данъчните политики – не по отношение на всички видове данъчни политики, а специално по отношение на данъка върху добавената стойност. Европа остро поставя въпроса този данък да бъде унифициран, държавите – членки на Европейския съюз да не допускат пробив точно в данък добавена стойност и ако има необходимост да се подкрепят определени сфери, определени политики, това да не се прави през данък добавена стойност, а чрез други инструменти. Държавата разполага и с други инструменти да приотизира политиката си в областта на здравеопазването и на образованието.
Разбирам необходимостта от нарочна политика в областта на лекарствената политика и в областта на издаването на учебници и учебни помагала, но също така не желая да отстъпя от принципа, който заявих и още на първото заседание, че трудно ще се противопоставям на политики, които самият аз не съм застъпвал, когато съм имал повече възможности за това. По тази причина с огромно неудоволствие най-вероятно ще се въздържим от подкрепа на подобен законопроект. Смятам, че подобни идеи наистина заслужават едно много сериозно предварително обсъждане, включително и с изпълнителната власт, и ако са консенсусен продукт, тогава вече наистина ще елиминираме и основанията за обвинения в популизъм. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Колеги, имате думата. Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Семов.
АТАНАС СЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, давам си сметка, че темата е деликатна, но също така си мисля, че трябва да си даваме сметка за нейната стратегическа значимост. Едва ли ще изненадам някого, ако използвам израза, който няма да спирам да използвам докато участвам в работата на парламента за образованието като стратегически приоритет на българската нация.
Виждам аргументите на министъра на образованието и на министъра на финансите. Част от тези аргументи са разбираеми, особено във връзка с приходната част на бюджета. Аз си задам въпроса: колко пари струва изобщо какво представлява онази модерна държава, на която приходната част на бюджета в значителна степен зависи от приходите, свързани с облагането на образованието и на лекарствата от първа необходимост? Нещо повече, бих казал обратното – основна грижа на разходната част на бюджета трябва да бъдат образованието и здравеопазването, а приходите трябва да се осигуряват от по-различни сфери.
Абсурдно е да извеждаме данъка върху учебниците, данъка върху лекарствата от първа необходимост. Тук бих добавил и данъка върху храните от първа необходимост, с които съществува една не малка част от българското население днес, хранещо се с 3-4 артикула, сред които основно стар хляб и кисело мляко, във важен елемент на фиска, във важен елемент от приходната част на бюджета.
Разбирам, че е искрена и сериозна загрижеността за състоянието на бюджета в условията на криза и особено за един наследен и проблемен бюджет, какъвто е бюджета за 2009 г., но не приемам, че подобни аргументи могат да бъдат определящи, решаващи.
Съгласен съм напълно с разбирането, че може би не бива подобно предложение да се прави изолирано, и че е част от една цитирам: „Едно цялостно преразглеждане и преформулиране на данъчната политика на страната“. Смятам, че ако такова се прави, то трябва да стане в този месец, когато се подготвя новия държавен бюджет и през м. ноември, когато той ще бъде гледан в Народното събрание.
Напълно убеден съм, въпреки изложените от господин Местан аргументи, че тук има политически изкушения, че това е тема, която не може да бъде партийно оцветена. Всякакво партийно мислене по отношение на учебниците и лекарствата от първа необходимост е неефективно мислене. Не е вярно това, че Европейския съюз не позволява държавни специфики в това отношение. Точно обратното е – преди около шест месеца Европейския съюз, Съветът на министрите прие решение като антикризисна мярка да разреши на националните органи, на държавите членки да имат диверсифицирана, гъвкава политика по отношение на ДДС, като антикризисна мярка. От това разрешение веднага се възползваха държави като Франция, които намалиха данъка върху добавената стойност върху туристическите услуги, върху ресторантския бизнес, за да облекчат и да спасят един сектор, който е сред първите пострадали от кризата. В още по-голяма степен това следва да се отнася за учебниците и лекарствата.
Последният аргумент, който ще изтъкна е, че именно по отношение на учебниците специално – въпрос, който познавам много добре, в Европейския съюз съществува изключително богатство от подходи, включително и диверсифицирани ставки в отделни държави от 0% до значително намален символичен данък върху добавената стойност, какъвто е да речем случая в Дания.
Завършвам с категоричната си убеденост, че страхът ни от евентуални злоупотреби, ако въведем диверсифицирани ставки върху добавената стойност, който е водещ страх, че може да има пренасочване на финансови потоци, както беше преди години чрез фондациите, не може да бъде аргумент да нямаме сериозна държавна политика в това отношение. Ще искаме да имаме добра данъчна администрация, която да не позволява под прикритието на продаване на учебници да се перат пари от други дейности. Не смятам за нормално да твърдим, че има аргументи против това да намалим данъка върху добавената стойност за учебниците в държава, в която е намален данък добавена стойност за туризма и ако не греша за хазарта.
Не искам да живея в държава, в която образованието има по-ниска обществена значимост, тоест завършвам с категоричната убеденост, че новият парламент трябва да подкрепи намаляването на категоричното, драстичното намаляване, до свеждане на степен символично облагане, ако не нулева ставка, с данък добавена стойност на учебниците, на лекарствата от първа необходимост и на храните от първа необходимост, разбира се, със съзнанието колко лобистки интереси ще се намесят, особено когато става дума да определим лекарствата от първа необходимост. Но да попълваме фиска с индивидуалното здраве или със състоянието на тежка катастрофа на образованието, когато и сега при опита на някои от издателите да държат условно ниски цени купуването на учебници е в пълен разпад.
Аз съм автор на не един учебник по етика и право за десети клас и дори да приема, че издателите ме лъжат, знам за какви бройки в национален план става дума като купени учебници. Тоест ние трябва да стимулираме купуването на учебници, а не да го препятстваме с един висок данък, само защото видите ли фиска е затруднен. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Семов.
Колеги има ли други мнения, становища по внесения законопроект?
Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние считаме, че това действително е една добра идея да бъде намалена ставката на данък добавена стойност за учебниците и учебните помагала. Аз съм съгласна с това, което каза господин Методиев и също така с някои от тезите на господин Местан и особено с това, което каза господин Семов. Действително не може този въпрос според нас да се разглежда изолирано и това би трябвало да се направи тогава, когато се преразгледа цялостно и се преформулира данъчната политика на страната ни. Затова ние днес ще се въздържим от подкрепа на това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Банковска.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колеги, има един простичък проблем и той е свързан с това, че аз подобно на господин Местан и мисля, че на всички тук, съм убедена, че няма човек в тази зала, който да не би искал законът да бъде приет. Между другото аз дълбоко не съм съгласна с един текст от позицията на министъра на финансите, който твърди, че въвеждането на намалена ставка само за определени отрасли в икономиката или за един вид стоки е трудно защитима теза, тъй като и други браншове биха проявили подобни щения. Да, въпрос на приоритети, на ясно заявени пристрастия и то като държавна политика, като философия на управление със свързани с това дали всеки отрасъл е в състояние да претендира и властта да бъде принудена да му опонира. Смятам, че образованието наистина трябва да бъде държавен приоритет, трябва да бъде стратегически приоритет и ние тук няма да се разминем с господин Семов, поради което то трябва да бъде проект на особена грижа, включително и на съответните възможности на данъчната политика.
Между другото в нашата парламентарна група този разговор сме го водили в последните четири години. Господин Методиев е прав, че всяка година, когато се обсъжда данъчното законодателство, преди приемането на бюджет, има подобен проект за закон.
Ние с професор Пантев можем да си признаем, че сме били вътрешни застъпници на тази идея, но така или иначе нашата парламентарна група и бидейки управляваща не е подкрепяла една подобна идея.
Давам си сметка, че все пак има някакво ниво на приличие, поради което промяната на статута от управляващи в опозиция не ме прави различна по отношение на разбирането, че в различни позиции човек гласува различно, още повече. Мисля, че моята парламентарна група тогава, когато е заявила своите виждания за бъдещата данъчна политика на държавата за следващата година, тя се е обединила около идеята за единна данъчна ставка.
На мен много би ми се искало да не участвам в това гласуване, защото промяната на позициите ми само в рамките на една година е несериозно поведение, не е сериозна позиция. Мисля си обаче, че господин Методиев е прав за едно – независимо от това как си представя държавния бюджет догодина, през следващата година в условията на криза, на излизане от криза, на едно такова некризисно положение, дай Боже, то да е скоро, държавата ни в лицето на властите, които я представляват, трябва да бъде любезна да определи своето поведение към стратегически отрасли и приоритети. Мисля, че образованието е безспорния такъв. За всички останали можем да спорим. Включително и трябва ли да се облага хазарта с ДДС, тъй като в момента не е така е просто трябва да бъде облаган с корпоративен данък, както се прави в момента. Това е друг разговор доколко той трябва да бъде голям. Аз твърдя, че там трябва да бъде по-голям и да компенсира нуждите, които образованието има.
Вярно е, че част от тези проблеми могат да бъдат решавани с други лостове, включително с безплатни учебници, с друг тип механизми. Вярно е, че не купуването на учебници не е проблем само на тяхната цена. За съжаление на нас ще ни се наложи да водим този разговор в комисията, но е вярно, че решаването на проблема всяка година по този начин със силата на фиска, а не с философията на управлението, ние няма да можем да решим проблема сериозно и ще се разменяме като претенции и емоции, ще се обединяваме с общите си разбирания и пак няма да подкрепяме едно подобно решение.
Аз лично ще се въздържа, защото съм убедена, че управляващото мнозинство ще вземе това решение, което то намира за правилно и без нашето участие, още повече, че става дума за данъчна политика, която вие, колеги, ще провеждате през следващата година. Ваша воля е какво решение ще вземете и по какъв начин ще го аргументирате. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Митева.
НЕЛИ МИТЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като вече чух няколко изказвания, свързани с това, че едва ли не образованието не е приоритет на това правителство – напротив, виждате, че за тази финансова година, която е изключително тежка за образованието, средствата специално за средното образование не бяха намалени – те бяха запазени. Освен това работата по националните програми продължава. Диференцираните плащания и т.н.
Аз искам да изкажа своето мнение по въпроса, който обсъждаме. Аз ще се въздържа, но не защото не подкрепям това предложение, а защото смятам, че действително е необходим един задълбочен финансов анализ, който след това да бъде обсъден и да бъдат обсъдени тези въпроси. Вярвам, че в бъдеще икономиката на страната ще позволи това да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други становища?
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Очевидно е, че мнозинството от членовете на комисията ще се въздържим при гласуването на този законопроект – вече стана ясно. Аз мисля, че вносителите също са го знаели при внасянето. Мисля, че по тази гледна точка наистина е много важно да подкрепя вносителите, ако те са го внесли с идеята да предизвикат тази дискусия – по принцип за данъчната ставка и данъчната политика на управляващото мнозинство и правителството. И то дискусия, не тук в нашата комисия, а по принцип за данъчната политика, философията на данъчната политика на новото управляващо мнозинство, защото аз не подозирам, че са го внесли заради някакви партийни дивиденти.
Логично е, че без да се чуе каква е тази политика и тази философия не може на парче да го подкрепим. Вземам думата, за да кажа три неща. Първо, много закъсняваме и ако такава политика трябва да бъде обявявана, то тези дни е времето, както каза господин Семов. Кога, ако не м. октомври? Или тогава ще трябва да виждаме тази философия за Бюджет 2011 г. Няма смисъл.
Аз години наред съм бил привърженик на диференцираната данъчна ставка и ще се върна след малко пак на това. Тази дискусия трябва да тръгне като обществена дискусия, защото в България тя не се дели на леви и десни партии, а се дели на различни видове, различни разбирания, философии по принцип на правенето на бюджета и на правенето на политика, защото бюджетът е политика.
Аз ще се въздържа заради първия абзац от писмото на министър Фандъкова, който за мен е най-вярното обяснение защо в момента не можем да го разберем. В същото време съм готов да дискутирам и да споря с един текст от писмото на министър Дянков, който за мен е пълно отражение на закостенялост, консерватизъм и чиновническо отношение точно в Министерството на финансите, към правенето на политика. Това е неговото изречение, че политиката на Министерството на финансите е насочена към единна ставка на данъка – отраслова неутралност. Тук идва въпросът: това политика на Министерството на финансите ли е или на правителството, или на управляващото мнозинство? Тази дискусия наистина трябва да я проведем. Ако това е политика само на чиновниците от Министерството на финансите, защото им е по-лесно, за което господин Методиев говори – да. Ако така им е по-лесно 10% - 7%, но ако това е политиката на обществото, това вече е политически разговор и аз съм готов да споря на тази тема с министър Дянков.
Приветствам идеята тази дискусия в обществото да започне и сега за момента тя да започне. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Има ли други мнения? Заповядайте, госпожо Соколова и „Добре дошла!” в нашата комисия.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря.
Чувствам се добре, че съм в тази комисия.
Ще ви се представя – казвам се Ирена Соколова. Психотерапевт съм и представлявам част от групата на ГЕРБ. Доскоро бях в Комисията по здравеопазване, продължавам емоционално да съм свързана с нея. Заедно с това за мен е удоволствие да съм в Комисията по образованието.
Вземам думата, за да изразя следното мнение. Удовлетворена съм от това предложение, което се прави, защото по-социална идея от тази не може да бъде представена. Толкова социална идея, че я подкрепят от най-дясно до най-ляво. За никого тук не е тайна, така както изразиха всички колеги преди мен, че това е желание на всички ни тук. Истината обаче е, че към момента това е недопустима мярка. Заедно с това министър Дянков нееднократно изрази становището си за това, че следващата бюджетна година ще носи посланието на приоритет, наречен образование.
Искам да споделя това, което на мен ми направи силно впечатление във всички изказвания до момента, и то е, че години наред в няколко подред народни събрания това да бъдат намалени ставките ДДС на лекарствата и на учебниците не е направено. Може би всъщност големият въпрос е: какво се случва години наред, така че уж образованието и здравеопазването или по-скоро грижата за децата и за болните хора уж е приоритет и заедно с това никога не се случва? Мисля, че това всъщност е големият въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви.
Професор Пантев, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Професор Пантев, моля да ме извините, но имам реплика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
Искам да ви уверя, че няма нищо по-лесно за представителите на опозицията да подкрепят този законопроект. Репликата ми обаче е: защо предишни народни събрания, мнозинства не са реализирали политика на диференциран данък добавена стойност? Аз искам да направя една прогноза – това няма да го направите и вие, защото не данъкът добавена стойност е инструментът за приоритезиране на политиката в определени сфери. Това може да стане и по друг начин – с приоритетно финансиране, с по-висок процент от брутния вътрешен продукт и т.н., и т.н. Отново ви казвам, че това не е само български проблем. Европа търси общи подходи. Общо взето тенденцията е към унифициране точно на този данък.
Съжалявам, че тук нямаме представител на Министерството на финансите. Предполагам обаче, че противниците на тази теза ще изредят редица примери за редица държави, в които има диференциран данък добавена стойност върху определени доставки, но важно е да се проследи тенденцията накъде вървят страните – членки на Европейския съюз. Уверявам ви, че един експертен анализ, представен от Министерството на финансите ще посочи именно това, че върви към унифициране точно на тази данъчна ставка.
Що се отнася до това дали е било приоритет образованието, това вече е съвсем друга тема и показателите, по които можем да съдим за това, не минават непременно през данъчната политика. Извинете ме още веднъж. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Професор Пантев, заповядайте.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Благодаря.
Аз ще се опитам да предам впечатленията си от тази кратка дискусия. Тя може да бъде лаконизирана в една фраза – усуквания. Аз не отправям никакъв упрек към тези, които даже болезнено преживяват тази тема като колегата Лютви Местан. Не се съмнявам, че някой иска да печели от това, че се отхвърля този закон. Имам, разбира се, подозрения, че и вносителите преследват една такава експозиция на приятелите на родното образование, но в случая това не е толкова важно. Не са важни мотивите, важен е продуктът, който се цели. Каквото и да говорим, както и сложно комплицирано да представяме финансовото ни състояние, световната криза и пр. поставя налице един реален, неумолим гол и смущаващ факт, че ние не можем да освободим от данък лекарствата и учебниците, което е, как да ви кажа, няма извинение за това. Това, че някой преди това е поддържал друга позиция, и това, че досега това не е направено още не означава, че не трябва да е направено сега. С всичко можем да се извиним – може да не купим правителствени самолети и бойни хеликоптери и пр. поради кризата, но не можем да се извиняваме с този аргумент по отношение на това, че тази тема е толкова чувствителна. Ако тук не проявим собствен почерк и похабената вече дума „независимост”, тогава в какво?
Аз ще гласувам „за” този законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, проф. Пантев.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В предишния парламент „Атака” е била винаги за диференцирана данъчна стойност. Колегите, които са били в предишния парламент, помнят, че при всяко обсъждане на бюджета какво сме говорили от трибуната, как съм сравнявал управляващите с д-р Гьобелс, който, като е чуел думата „култура” се е улавял за пистолета, как министър-председателят ми се разсърди и два месеца не ми говори за тази фраза.
Има една страна, в която един от химните започва с „Напред науката е слънце, което в душите грей...”, ние седим тук и искаме да гласуваме единна данъчна ставка върху всичко. Това е изцяло погрешна политика, макар че трябва да кажа, че аз съм дълбоко обиден, и много хора тук знаят, основно цената на учебниците не се определя от данъчната ставка, а се определя от конкуренцията. При нас цените на учебниците са високи, защото няма конкуренция, а цари поголовен монополизъм по издаването и продажбата на учебниците.
Например има едно издателство, което държи 50% от производствения пазар. Всички се правим на гръмнати и никой не обръща внимание на това. Никой не взима мерки и новото правителство, както виждам, не проявява никакъв интерес към този факт. Това няма значение – може и да проявят.
Ние сме за единна система на прогресивно подоходни данъци и диференцирани ДДС ставки за прехвърляне на голямата част от кризата върху едрия финансов капитал, който според едно наше изказване в парламента, трябва да плати кризата, която сам предизвика, а не кризата да се плаща от средния и дребен бизнес и от обикновените хора, които са нейни работници.
Аз ще гласувам „за” този закон, независимо от това, че общата политика на „Атака” е да подкрепя ГЕРБ в неговото управление. Това е принципна позиция и ние не можем да се откажем от нея и това е вашата философия.
Поначало неолибералната икономика смята, че науката, образованието, здравеопазването, културата и т.н. са дейности, изравнени с всичко останало, за една страна с догонваща култура каквато е България – това е катастрофално. Затова нашето образование, здравеопазване, наука и култура двадесет години са на това положение. Двадесет години се провеждаше изключително такава политика. Тя беше въведена в българското политическо пространство от Андрей Луканов и неговите наследници, което историята няма да му прости.
Ние от „Атака” не можем да продължаваме да действаме по този начин, по който никога не сме действали. Не сме били управляващи, нямаме тези грехове и ще продължим да се държим по същия начин. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, проф. Станилов.
Има ли други изказвания и становища по законопроекта? Няма.
Ако позволите ще задам конкретни въпроси към вносителя.
Тъй като в мотивите нямате обосновка, защо избрахте числото седем – примерно, защо не е шест, осем. Защо задавам този въпрос? Както каза проф. Станилов – в програмата на Партия „Атака”, без да внасям политически или партиен елемент, но трябва да се каже – тази ставка е нула. Тя включва не само учебници, учебни пособия, лекарства, а както каза и господин Семов и храни от първа необходимост.
Когато разговарях с финансисти, с различни специалисти – макро, микро и пр. икономисти в тази насока, общо взето всички възразиха точно с аргументите на министър Дянков – видите ли, тези, които искат намалена ставка ДДС върху учебниците, ще скочат примерно производителите на кисело мляко и те щели да поискат. Аз им казах, ако говорим специално за киселото мляко като продукт от първа необходимост., бихме ви подкрепили.
Действително трябва да отговаряме на конкретните въпроси и аз моля господин Методиев да отговори например защо да не е нулева ставка, а да е 7%. Благодаря ви.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще отговоря – да. Съжалявам, че в началото не го казах и ще си позволя все пак като вносител да си кажа мнението и по това, което казаха колегите. Кратко, няма да ви отегчавам.
Първо, изчисленията за намаление на ставката не сега, а от периода, в който започна да се внася това предложение, с помощта на експерти, че максималното намаление от две трети върху общата ставка е приемливата диференциация. Това е правено благодарение на тези числа, за които говорихме в началото, че е смятано толкова, колкото дава държавата през „безплатните учебници”, слагам ги в кавички, защото те са платени и са платени от държавата, и през това, което дава социологията на пазара, като говорим за тези учебници, които се купуват от родителите и не се плащат от Министерството на образованието.
Това е направено все пак на базата на няколко години числа, които са анализирани, а не само за едногодишен период. Ще дам един такъв пример – намаляването на прихода за хазната, ако се сравни с това, което дава хазната за „безплатни учебници”, означава, че хазната харчи повече, което в един момент, е малко извън разума, тъй като държавата трябва да се погрижи за учебници не от първи до четвърти, не от първи до осми, а от първи до дванадесети клас за онези деца, които са наистина в социално слаба ситуация. За тях трябва да има наистина безплатни учебници - реално да има фонд в училище, от който се вземат учебници, за да учат децата. Не виждаме много голяма логика с този общ знаменател, с който се отрязва и се казва, че ще дадем от първи до четвърти клас 50 милиона на Министерството на образованието. Който и да е министър на образованието, който и да е неговият главен секретар и шеф на финансовата служба, тези хора трябва да се борят много тежко с корупционните практики на гърба на едни 50 млн. лв., които управлява едно министерство. Това е проблем. Това не е нещо, на което може да се махне с ръка и чисто популистки да се каже – не.
Краткият отговор на Вашия въпрос, господин председател, е на базата на няколко години това, което е имало като числа, мнението на финансовите експерти – говоря за Демократи за силна България, когато сме правили тези анализи, е, че максимумът, който може да се диференцира, е да се свали на две трети, а две трети прави 7%.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Прави 6% и малко отгоре.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, закръглено е по-нагоре, за това – 7%.
Що се отнася до другите въпроси, мисля, че не само Комисията по образование, не само Комисията по здравеопазване, а всички останали народни представители можем и в някаква степен мисля, че сме длъжни, да упражняваме този натиск върху администрацията на българската изпълнителна власт, тъй като тя е в състояние да удържа лични позиции против политическата воля на съответните управляващи. Казвам го с цялата отговорност, че мога да го докажа. В тази връзка мисля, че най-хубавият текст е този, който казах, за последния абзац на писмото, което господин Дянков е подписал, не пишейки го той самият, а имайки доверие на тези, които му донасят документи за подпис.
Можем ли в момента да кажем колко ще е минусът на приходите за 2009 г.? Можем, ще кажем, че това ще е милиарди лева. Не можем да кажем колко милиарда лева, защото ще спекулираме. Да речем, че аз имам информация от вчерашния ден от Министерството на финансите, но ще спекулирам, няма да казвам такива числа, за да не създавам ефекти, които са безсмислени. Става дума за милиарди лева.
Тук става дума за стотин милиона лева. Поне аз не виждам основание, след като явно ще трябва да се затягат колани, след като явно ще се прави политика, която ще е антикризисна, една от тези мерки да не е ДДС, защото господин Семов беше прав, само за честта на хронологията ще напомня, че първи реагираха в Англия, когато казаха, че ДДС е инструмент за битка с кризата и след това решението, за което той говореше, на страните членки, което пък във Франция намери този отзив, за който той говореше. Така че наистина това в някаква степен е национална политика.
Докъде и как ще стигнем в този дебат сега преди Бюджет 2010 наистина в някаква степен времето е ограничено. Мисля, че принципно е хубаво поне да излезем със съгласие ние в Комисията по образование, че трябва Министерството на финансите да даде тези числа, за да ги видим и ние, да видим как те ще ги анализират – толкова минус от ДДС за учебници, толкова минус от учени помагала, толкова плюс от разходи за безплатни учебници. Например дали да започнем да живеем в един реален свят на числа, където може да се сравняват стойностите и ние оттам да си правим изводите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Колеги, има ли други становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
Моля, гласувайте.
Гласували 19 члена на Комисията по образованието, науката и въпросите на младежта и спорта: за 5, против няма, въздържали се 14.
В този смисъл нашата Комисия по образованието, науката и въпросите на младежта и спорта не подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДДС.
АТАНАС СЕМОВ: Благодаря ви.
Не го предложих като част от решението, но ви моля да направите необходимото – да поканите министъра на финансите да изложи числата, за които говори преди малко доц. Методиев във връзка с този въпрос, тъй като това е важен въпрос, макар че според мен е въпрос на национална политика, а не на числа, дори и да са големи като приход.
Второ, да помолите министъра на образованието, да поканите министъра на образованието да ни уведоми кога вижда възможно и какво планира във връзка с преразглеждането на данъчната политика, която има предвид в своето становище. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин Семов.
Разбира се, ще формулираме въпроси към двамата министри.
Знаете към момента за този законопроект нашата комисия не е водеща комисия, така че в този аспект тяхното присъствие не е обвързващо при вземането на нашите решения. Разбира се, въпросите, които формулирахте с помощта на екипа експерти, който ще представя след малко, и с председателството на комисията, ще бъдат формулирани и поканени за анализ на ситуацията с цифри и факти, както каза господин Методиев.

Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ.
Колеги, има предложение да обсъдим промяна на часа на провеждане на заседанията на комисията, тъй като този час – 14,30 съвпада със заседанията на други комисии.
И второ, ще ви представя екипа от експерти към нашата комисия.

(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Стоичков


Стенограф:
Г. Мартинова