---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
----------------------------------------------------------------------------




П Р О Т О К О Л № 5

На 4 ноември 2009 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговорности, взаимодействие и координация на органите по закрила на детето.
2. Разни.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

- о -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Налице е необходимият кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на комисията.
Поканили сме гости – представители на различни държавни органи и институции по Закона за закрила на детето, които имат компетентности и отговорности в тази насока. Към момента присъстват представителите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието. Сред нас е заместник-министър Ломева. Очакваме Надя Шабани, която е отскоро начело на Агенцията по закрила на детето, която ще бъде един от основните акценти в нашия разговор.
Дневният ред, така, както е обявен, е:
1. Отговорности, взаимодействие и координация на органите по закрила на детето.
2. Разни.
Предлагам да гласуваме така обявения дневен ред. Моля за вашето гласуване.
Приема се единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ОТГОВОРНОСТИ, ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И КООРДИНАЦИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО.

В началото ми позволете съвсем накратко да кажа защо решихме да направим тази среща и какви са задачите на тази среща.
Задачите на срещата, която правим в нашата комисия, са наложени от нашето всекидневие. Всекидневието показва, че проблемите, свързани с децата на България към момента са все още на етап обещания. Към момента има какво да се желае по отношение на всички – подчертавам, всички държавни органи и институции. Ако мога така да кажа, в държавата всички сме виновни проблемите на децата в момента да са толкова нерешени.
Знаете, Законът за закрила на детето е от 2000 година. По този закон са рамкирани в чл. 6 всички държавни органи. Те са 10 на брой, разбира се, начело с председателя на Държавната агенция по закрила на детето. Тези органи са длъжни със специално разписани в закона правомощия и компетентности да обгрижват нашите деца, така, както е записано и в Конституцията, а именно, че задължение на държавата е да създава специални условия за децата и за социално слабите членове на обществото.
Затова темата на нашия разговор днес е именно отговорности, взаимодействие и координация на органите по закрила на детето. Защото смятаме с колегите, тъй като аз предварително бях разпространил и въпросите, и дневния ред, който е на вашето внимание, че точно към момента това липсва между всички държавни органи и институции – координация, синхрон и ясни отговорности.
Образно казано, когато имаме сигнал „SOS дете в беда”, българската държава не знае как да реагира, не знае кой на кого се обажда, кой предприема стъпка 1, кой предприема стъпка 2, какво се случва в крайна сметка. Защото бюрокрацията в лошия смисъл на думата означава бавност и тромавост. А децата, които имат нужда от закрила, са в една крехка възраст, в която много често бюрократичните процедури се равняват на техния съзнателен живот.
Представям на вашето внимание – всички сме запознати, надявам се – освен Закона за закрила на детето и Националната стратегия от 2008 година и Програмата за закрила на детето от 2009 година. В тази Национална програма, която аз съм раздал на всички уважаеми членове на комисията, ясно са описани в оперативен порядък отговорностите и темите, които са на дневен ред и които за съжаление не са решени и към момента.
Също така Държавната агенция по закрила на детето дължи на Народното събрание един отчет в края на годината за изпълнение на тази Национална програма за закрила на детето от 2009 година. Тоест аз ще очаквам след включване в разговора на уважаемата госпожа Шабани да ни информира кога този доклад ще бъде внесен в Народното събрание, разбира се, чрез представляваната от мене комисия.
Също така в началото искам да подчертая, че целта на нашето събиране днес е не само да маркираме този факт, че никой в държавата не е положил максимални грижи и не е постигнал определени резултати. Това вече цялото общество го знае много отдавна. Целта на нашата дискусия днес е не само да определим конкретните несвършени неща, но най-вече да определим срок, в който всички тези държавни органи по закон ще поемат ангажимента в писмена форма да докладват пред комисията какво е свършено, какво не е свършено и какъв допълнителен срок се предлага за довършване на тази проблематика.
За да не ви отегчавам като начални встъпителни думи, ще приключа на този етап. Давам ви думата за становища и мнения по въпроса, след което ще чуем заместник-министър Ломева по този проблем, тъй като Министерството на образованието и науката и Държавната агенция по закрила на детето имат най-много компетентности и отговорности в тази сфера.
Имате думата, колеги.
Явно всички очакваме Надя Шабани, за да поставим конкретни въпроси към нея. Заместник-министър Ломева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЛОМЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми народни представители, дами и господа. Аз не съм подготвила изказване за днес, тъй като действително и моето желание беше, а разбирам – и на господин Стоичков, да чуем по-скоро идеите и проблемите, идеи от неправителствени организации, които са работили досега по проблема, за да можем колкото се може по-бързо да решаваме проблемите и съответно да поставим – изцяло подкрепям – един срок, график на дейностите, за да може по всяко нещо, което се поема като отговорност, да е ясно кой е поел отговорността и кога ще бъде изпълнено.
За да подкрепя изцяло това, което каза господин Стоичков, искам да ви разкажа една история, която се случи вчера на една конференция, организирана от Хелзинкския комитет, в присъствието на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа. Ние с госпожа Шабани трябваше да представим данни за това как двете институции работят по отношение на децата със специални образователни потребности и по-специално децата от помощните училища с умствени проблеми.
Оказа се преди конференцията - и аз бях подготвила презентация, и госпожа Шабани, ние имахме данни, които искахме да представим на конференцията, - че нашите данни бяха коренно различни. Толкова различни, че все едно, че нямаме нищо общо помежду си.
Решихме в един бърз момент да скрием тези слайдове. Но след това преценихме, че е по-добре да ги покажем, защото това е проблем, който дълго време е съществувал като проблем. С това си действие ние решихме да покажем, че да – наистина има проблем между работата на съответните институции и най-вече синхрона между институциите. И че това е нещо изключително важно, откъдето ние трябва да тръгнем.
Дори по отношение на данни – колко деца, в колко домове, къде се намират, какво е положението в тези домове, се оказва, че Министерството на образованието и науката има едни цифри, Държавната агенция за закрила на детето има коренно различни цифри. Затова ние сме предприели конкретните стъпки за уточняване на методиката, по която се събират тези данни.
Но това е един дребен конкретен пример, с който си позволявам сега да занимавам вашето внимание, който показва, че съвместното решаване на проблемите означава институциите да работят заедно.
Затова наистина ви благодаря за тази среща. Отворени сме към разговор по тези въпроси и ви уверявам, че има пълната готовност в министерството, желанието и амбицията тези въпроси да бъдат решавани колкото се може по-бързо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Ломева.
Аз имам конкретен въпрос и използвам днес присъствието на нашето заседание на представителите на Министерството на вътрешните работи. Ще ги помоля за конкретен отговор от тяхна страна на въпроса има ли в системата на МВР специализирани звена, които се занимават само и единствено с детската престъпност, посегателства върху деца. Като рамкирам, че не става въпрос за детски педагогически стаи, тъй като те не са в системата на Министерството на вътрешните работи.
Ще бъда по-конкретен и по-ясен. Пак казвам, тук сме се събрали не за да си показваме кой колко е свършил или кой колко не е свършил. Събрали сме се, за да си помогнем, да обменим информация между институциите. Защото, както каза заместник-министър Ломева, голяма част от неправителствените организации, от медиите правят кръгли маси по този проблем, което е похвално, което е добре. Но някак си ми се струва, че институциите изостават от тази инициатива. Мисля, че една добра кръгла маса би следвало да се получи тук, в нашата комисия като обмен на информации и като поставяме – пак казвам – конкретни срокове за изпълнение.
Затова моля всички въпроси, които бъдат задавани, естествено ако подкрепите тази моя идея, да бъдат в дух действително на обмен на информация, на подобряване на тази координация между инстанциите.
В тази връзка е въпросът ми към представителите на Министерството на вътрешните работи. И аз ще ви цитирам, понеже знаете, че едно от актуалните престъпления е детската порнография в интернет. Знаете, че от 2000 година е прието решение на Съвета на Европейския съюз за борба с детската порнография. Ние сме членове на този съюз от 2007 година. Тоест вече трета година ние сме задължени по този подписан от нас и задължителен за нас акт на Европейския съюз да са налице в системата на вътрешните работи специализирани звена, които в това решение касаят детската порнография, но в други решения на Европейския съд касаят въобще насилието над деца, експлоатацията на детския труд.
За тези специализирани звена ние като държава сме длъжни да съобщим на ЕВРОПОЛ и на ИНТЕРПОЛ, че тези звена са налице в България, работят 24 часа, имат координационен център, имат телефон за връзка. Тоест този трафик, който се осъществява поне в рамките на Европа, да бъде координиран и на междудържавно ниво в рамките на Европейския съюз.
В тази връзка ми е въпросът: имаме ли към момента изградени. Ако нямаме, виждаме, че имаме проблем, поставяме го като проблем и се обединяваме около някакъв срок, в който да се изработи. Ако е въпрос на законодателна инициатива, 20 депутати са тук на ваше разположение. Ако е въпрос на друга организационна структура, споделете я – ще помогнем.
Заповядайте.
ВАСИЛ СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, гости. Наистина много благодаря, че се събрахме да говорим по един проблем, който е много важен. Вие казахте в самото начало, че държавата малко абдикира по отношение закрилата на децата, по отношение на това, че в Закона за закрила на детето има записани правомощия на много структури и липсата на координация и взаимодействие води до недобра обгриженост на децата по отношение изпълнението на закона.
Конкретно на Вашия въпрос – дали има специализирани структури в системата на Министерството на вътрешните работи, които да работят с малолетни и непълнолетни, тоест деца по смисъла на Закона за закрила на детето. Да, има такива структури и те са в Главна дирекция „Криминална полиция” и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Това са инспекторите за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, които има във всяка една областна дирекция, както и инспекторите в Детската педагогическа стая.
Характерното при заемането на тези длъжности в областните дирекции при нас е, че в самата длъжностна характеристика е записано, че не може да бъде служител този, който няма педагогическо образование. Тоест ние имаме специализирани служители, които да се занимават конкретно с това. Както и в Наказателно-процесуалния кодекс е записано, че когато малолетно или непълнолетно дете е извършител или пострадал от престъпление, досъдебното производство се води от специализирани разследващи полицаи. И това го има в системата на Министерството на вътрешните работи. От тази гледна точка – да, имаме.
Друг е въпросът доколко са щатно обезпечени, доколко те могат да изпълняват тази си длъжност и доколко те могат да извършват превантивната дейност. Тоест това е един проблем на министерството като цяло, тъй като ние нямаме специализирани структури, които да извършват само превантивна дейност. Те участват в предотвратяване, пресичане и разкриване и разследване на едно престъпление. Конкретно структури, които са де занимават с превантивна дейност нямаме.
По отношение на втория въпрос, който поставихте – във връзка с разпространяването в интернет-мрежата на детска порнографи и трафик на деца с оглед социална експлоатация и трудова експлоатация, както и всякакъв вид трафик функционална компетентност имат колегите от Главна дирекция „Криминална полиция”, дирекция „Противодействие на организираната и тежка престъпност”. Там има структури, които се занимават само с това.
Разбира се, когато в хода на разкриване или на разследване е необходима помощта на Противодействие на общата престъпност, ние взаимно се допълваме и си взаимодействаме и то на много добро ниво.
Тъй че ние имаме структури. Друг е въпросът те дали са достатъчно и можем ли да помислим евентуално – но това е вече въпрос не само за противодействие на този вид дейности, а изцяло за Министерството на вътрешните работи – дали е необходимо изграждането на звена, които да извършват превантивната дейност, тоест да работят чисто и изцяло само върху превенцията, а не за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления.
Това е, което мога да ви кажа. Ако има въпроси, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, че бяхте ясен и кратък. Съвсем като процедура ще предложа в този стегнат вид да протекат изказванията, като ви предлагам да чуем повече представителите на неправителствените организации, на тези, които са адресатите на правната норма, на тези, които са всъщност потърпевшите от действието или бездействието на държавните институции.
Като казвам това, приветствам госпожа Надя Шабани с „добре дошла” в нашата комисия и с нейното назначаване като директор на Държавната агенция по закрила на детето.
Радвам се, че с госпожа Ломева сте сред нас. Вие сте представители на двете ведомства, които имате най-много отговорности в тази насока. Вие, уважаема госпожо Шабани, естествено сте органът, който е с най-голяма относителна тежест в тази насока.
Аз искам само да споделя с всички присъстващи. Наскоро също така имах възможност да бъда на една от конференциите. И представител на местната общинска власт каза, че е необходимо да се създаде един междуведомствен съвет за координация на всички държавни органи по закрила на детето. С цялото ми уважение към него – ние се познаваме лично, аз казах, че ние си имаме такъв междуведомствен координационен съвет и той се казва Държавна агенция по закрила на детето. Това е държавната воля. България все пак е признала своя проблем в областта на детето и затова е създала тази държавна агенция и я е натоварила с определените компетентности и отговорности, една от които е създаване на координационен механизъм по смисъла на Закона за закрила на детето, чл. 6а, ал. 3, където Държавната агенция е длъжна да създаде този координационен механизъм по изпълнение на закона, на Националната стратегия и на националните програми за съответните години.
Давам Ви думата и ще се радвам да отговорите на така поставения въпрос. Благодаря.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря Ви и аз. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги от изпълнителната власт, от неправителствените организации! Благодаря за днешната покана.
Аз също оценявам това събитие много високо, затова че можем законодателна, изпълнителна власт, както и представители на гражданското общество заедно да седнем и да дискутираме основните проблеми. Това е формата на един реален диалог. Защото само така ние можем да намерим най-адекватните решения на проблемите, които наистина отчитаме ,че съществуват.
Държавната агенция като част от правителството е именно органът, който е натоварен с мандат да прилага конвенцията за правата на детето, Закона за закрила на детето и да мониторира политиките във връзка именно със защита правата на детето в България.
Основна цел и нейна функция е именно създаването на условия за координация между всички ангажирани институции, така че в най-голяма степен да бъдат защитени правата на децата в България. Тази координация се осъществява на няколко нива. Най-съществената част е именно в рамките на Националния съвет, който е към Държавната агенция за закрила на детето, в който съвет участват почти всички ангажирани институции, както и неправителствени организации.
Няма да крия от вас, че има нужда малко да се подобри самият механизъм на работа на този Национален съвет, той да бъде по-активен, не да се събира веднъж или два пъти в годината, а наистина да бъде един сериозен орган, който да генерира политики и да се ангажира с тяхното прилагане.
Освен това с последните изменения на Закона за закрила на детето и Правилника за неговото прилагане е предвидено във всички нормативни актове, които засягат правата на детето, да има становище на този съвет.
Така че нашата амбиция е много сериозно да работим за подобряване работата на Съвета, наистина той да бъде активен, с много работни групи, така че да може на едно оперативно ниво бързо да се създават такива общи, координирани политики и след това вече в самия съвет да има по-широко представителство от гледна точка на представителите на изпълнителната власт, за да могат да бъдат взимани конкретните решения.
По отношение на координационния механизъм по чл. 6а, в момента също работим с колегите, така че да се създадат съответните механизми за работа между институциите по повод на конкретните проблеми. Но със сигурност това означава не само институциите на национално ниво, а конкретните алгоритми за взаимодействие на институциите на местно ниво по повод на конкретен проблем, примерно дете жертва на трафик – коя институция какво прави, докъде стигат нейните отговорности. Не може една институция да се занимава само с превенция или превенция, обгрижване, след това защита, настаняване и т.н. Тоест да се създадат алгоритмите, така че да се гарантира, че когато имаме конкретен казус, конкретно нарушено право, всеки да знае какво прави и каква е неговата отговорност, за да може накрая в резултат на тези механизми да имаме защита на децата.
Това е накратко. Ако искате конкретно по механизмите докъде е стигнала работата на работната група, може колегата да ви представи какви са били членовете на работната група, докъде са стигнали и какво тепърва предстои.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Шабани. Преди Вие да дойдете, аз съобщих едно мое предложение, което, разбира се, ще поставя на гласуване – да набележим проблемите и всички ние да си дадем едни оптимални работни срокове, в които тези проблеми или голяма част от тях да бъдат решени, този координационен механизъм, за който Вие казвате ,че към момента се работи, да е ясно на комисията, на народните представители и на цялото общество кои са верните стъпки и кога ще бъдат направени във времето.
Накрая, разбира се, на нашата среща точно това ще го подложа на гласуване, като заедно се обединим различните институции. Защото при вас срокът би следвало да е най-дълъг, защото имате най-много работа в тази насока. Но след някакъв оптимален срок ще помоля всички тези държавни органи и институции да ни представят една писмена справка в комисията какво е свършено, какво не е свършено и какъв допълнителен срок има за изработване на тези неща.
Разбира се, в тази насока, в която говоря, много важен ще бъде Вашият отчет за изпълнение на Националната програма за 2009 година, който отчет вие ще кажете може би кога ще бъде внесен в Народното събрание, дали в края на тази година. Защото знам, че за 2008 година през месец януари 2009 година е бил внесен в пленарната зала. Тоест ние ще имаме от Вас една междинна информация. Но е нереалистично да поставяме срок до края на годината да се изпълнят всичките тези задачи, защото са много. Но все пак и най-дългият път започна с първата вярна стъпка. Да я направим заедно.
Като работен вариант предлагам 1 март. Разбира се, пак ще го поставя на обсъждане. С настъпването на пролетта следващата година да кажем на нашите български деца какво сме направили и какво не сме направили за тях, за да знаят и родителите, и децата, и цялото общество.
Както казах, освен колегите от комисията, очаквам да има становище и конкретни въпроси от нашите гости – представители на неправителствените организации.
Благодаря на госпожа Ирина Димитрова от Столичната община, че е сред нас. Имаме и представител на община Кюстендил. Тоест ние ще опитаме и общинските власти, които имат добри практики, добри насоки в нашата тема, да споделят конкретен опит, как в общините се решават тези проблеми.
Колеги, давам ви думата за становище от ваша страна.
КРИСТИНА ЙОТОВА – Дирекция „Права на човека в Министерството на външните работи: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! благодаря за отправената покана към нашето ведомство.
Министерството на външните работи играе важна роля по отношение на политиката на страната за закрила на детето, тъй като представлява и координира участието на страната ни в международните правителствени форуми в областта на правата на човека, включително и закрила на децата.
Въпросите и проблеми, свързани с правата на детето, както знаете, са от приоритетно значение за всички страни – членки на Европейския съюз, включително и в България. В този контекст страната ни активно – смея да твърдя – участва и дава своя принос в изграждането на една обща позиция на Европейския съюз по тези проблеми.
Република България, както знаете, е страна по всички основни международно-правни договори в областта на защита правата на човека, Конвенцията на ООН за правата на детето включително, както и двата факултативни протоколи към нея.
В тази връзка бих искала да подчертая, че през месец октомври в Женева бе тържествено отбелязана 20-годишнината от приемането на Конвенцията през 1989 година, на която бяха разгледани трите основни предизвикателства, с които се сблъскват държавите при прилагането на Конвенцията. Това са именно достойнството на децата, осигуряване на възможности за тяхното развитие и улесняване на диалога между възрастни и децата, откъдето е надслогът на събитието – „Достойнство, развитие и диалог”.
България предприе целенасочена политика за синхронизиране на вътрешното си законодателство с основните международни документи по правата на детето. В този контекст следва да изразя удовлетворение по отношение на сътрудничеството между Министерството на външните работи и ведомствата, компетентни по въпросите за закрила на детето, в това число Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето.
Бих искала да напомня, че благодарение на добрата координация между горепосочените институции и нашето ведомство, през 2008 година българската страна успешно защити доклада си, втория по ред периодичен доклад на страната по конвенцията, а през 2007 година направи същото и с първоначалните.
Надяваме се в този контекст, че това сътрудничество ще бъде развивано и занапред в интерес на страната, с оглед провеждане на една последователна външна политика по отношение на децата.
Бих искала също така да изкажа силно удовлетворение за сътрудничеството между българската страна и бюрото на УНИЦЕФ в София и приветствам новия му ръководител госпожа Таня Радучей. УНИЦЕФ оказва подкрепа на българското правителство в усилията му да се справи със съществуващите проблеми и да използва импулса на европейска интеграция в полза на българските деца и защитата на техните права.
Програмата за сътрудничество между България и УНИЦЕФ за 2010 – 2012 година е изготвена, съгласувана и вече одобрена от Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ, като предстои съгласуване единствено на плана за действие по нея.
В заключение бих искала да привлека внимание върху посещението в България на господин Томас Хамемберг – комисар по правата на човека на Съвета на Европа, което тече в момента в рамките на 3 – 5 ноември. Като един от акцентите на посещението е именно закрила на правата на децата и по-специално на децата с увреждания и правото на тяхно образование.
Бих искала да благодаря на Министерството на образованието и науката, на Държавната агенция за закрила на детето, на Министерството на труда и социалната политика, на Столичната община за много добрата координация и взаимодействие с нашето министерство в процеса на подготовката на посещението. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: България е осъдена от Европейския комитет по социални права за това, че не осигурява адекватни условия за образование на децата с увреждания. Вчера бяхме с госпожа Шабани и заместник-министър Ломева на тази среща.
Жалко е, че това е един от поводите комисарят да е при нас.
Благодаря Ви за това изложение, което направихте като работа на Министерството на външните работи.
Как смятате Вие – по случая примерно Спаска Митрова и нейното дете, което е български гражданин по произход на майка, имаше ли какво по-бързо и по-адекватно да бъде направено от вашето министерство?
КРИСТИНА ЙОТОВА: Аз смятам, че Министерството на външните работи в рамките на своите компетенции направи всичко възможно за разрешаване на случая. За съжаление не срещнахме разбирането, което очаквахме от страна на македонските ни колеги. Но Ви уверявам, че Министерството на външните работи предприе всички възможни стъпки своевременно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаме представител и от Министерството на труда и социалната политика. Заповядайте Вие по тази национална програма, която касае министерството на труда и социалната политика. Един от проблемите, за който се сещам, е детската бедност. Понеже говорим за европейски комисари, знаете, че следващата година е европейската година за борба с бедността. Този проблем засяга и децата – бедността сред децата.
Какво вие смятате като министерство, че не е направено? Аз пак моля да се концентрираме върху проблема какво не е направено и как виждате вие проблемите в координация с другите институции? Заповядайте.
НИНА ШЕРЕМЕТОВА: Благодаря за дадената ми възможност да кажа, че Министерството на труда и социалната политика е основният организатор на провеждането през следващата година на Европейската година на бедността.
Създадени са всички необходими предпоставки тази година да протече така, както се очаква.
Също така искам да кажа, че усилията на министерството са насочени към координация между дейностите по въпросите за грижата за децата, за тяхното социално включване. Мисля, че съвместната ни работа с Министерството на образованието и науката, естествено с Държавната агенция за закрила на детето, с Агенцията за социално подпомагане, с Министерството на външните работи ще доведе до резултат и до увеличаване на грижите за децата. Благодаря.
ВЛАДИСЛАВА ЦОЛОВА – член на Национално сдружение на приятели и родители на деца с увреждания „Усмихни се с мен”: Господин председател, господа народни представители, дами и господа! Взимам думата първо във връзка с вчерашната кръгла маса за реализиране правото на образование на деца с увреждания, където именно стана въпрос, че България е осъдена за сегрегация на деца с увреждания.
Едно от много важните неща, които господин Томас Хамамберг – комисар по правата на човека от Съвета на Европа каза, е, че в неговата страна обществото се нагажда към децата с психични потребности. И не е необходимо децата със специални нужди и специални потребности да се нагаждат към обществото. Те така или иначе имат специални нужди. Което само по себе си преведено означава, че те се нуждаят от специално отношение, специално внимание и специални грижи.
В България има много такива деца. Те са част от децата на България. За съжаление всеки изминат ден бройката се увеличава много повече, отколкото на всички нас тук присъстващи ни се иска да е. Причините са много и няма да ги коментираме.
Основната сегрегация на децата с увреждания в България е тяхното образование. Необходимо е да направим интеграция, нали така? А без образование няма интеграция.
Сега действащата нормативна уредба не е лоша, но в случай, че тя се спазва. Сега действащата нормативна уредба в областта на образованието абсолютно категорично не се спазва за масата български деца със специфични потребности. Може би на 99,9 процента от децата със специални потребности са нарушени техните права.
Нарушава се чл. 53 от Конституцията на България, според който всеки български гражданин има право на обучение.
Директорите в българските училища масово отказват да приемат деца със специфични потребности. Те знаят, че не могат да се позоват на нормативната уредба, тъй като съгласно Наредба № 1 от 23 януари тази година децата със специални потребности се обучават в специални училища само след като са изчерпани всички други мерки и средства. Така че те не могат да откажат примерно на тези деца. Затова си служат с недобри, меко казано, средства. Първо, казват на родителите: в нашето училище нямаме ресурсен учител. А всички тук присъстващи знаем, че ресурсните учители са педагогически състав на ресурсните центрове, които са на подчинение на Министерството на образованието и науката. Така че не децата ходят след ресурсните учители, а ресурсните учители са тези, които на база на екипа за комплексно педагогическо оценяване на анкетна първична карта за първична оценка, се представя от родителя на директора на избрано от родителя училище и занесена в ресурсния център, откъдето се назначава ресурсният учител на детето.
Така че на първо място се сегрегират правата на децата, като се отказва образование в училищата.
Нарушава се чл. 4 от Закона за народната просвета, който е сега действащ, според който не се прилагат дискриминационни принципи по отношение на образованието на българските граждани. Точно такива принципи се прилагат по отношение на 99,9 процента от децата със специални потребности в България.
Съгласно Наредба 1 от тази година първичната оценка на децата със специални потребности се прави от екипа за комплексно педагогическо оценяване. На две-три страници в наредбата са описани параграфи, по които се прави оценка на децата, включваща езиково-говорно развитие, дефицити, възможности, обучителни трудности и знания към момента. Тази оценка се прави от екипите за комплексно педагогическо оценяване в рамките на две-три минути. Разбирате за три минути колко качествена оценка може да се направи на децата. Тя се извършва единствено на база на медицински документ, представен от родителите. А с една и съща диагноза знаете, че децата може да са толкова различни, което е самата истина, че в никакъв случай не може да се направи индивидуална качествена оценка на детето със специални потребности.
Екипът за комплексно педагогическо оценяване е длъжно да даде предписание и насоки за работа с детето, изготвяне на индивидуален план за детето, което вече се обезсмисля, след като оценката е направена, меко казано, некачествено.
След това децата със специални потребности, които имат шанса да попаднат в масовите училища, на 99 процента от децата се предлага индивидуална форма на обучение. Индивидуалната форма на обучение е заложена в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета от средата на 80-те години. Съгласно чл. 82, се използва индивидуална форма на обучение в следните два случая:
Първо, при надарени деца, каквито децата със специфични потребности не са;
Второ, при деца, които отсъстват от училище повече от 30 дни.
Тогава нямаше некачествени деца. Тогава се разбираше, че тези, които отсъстват от училище повече от 30 дни, вероятно са си счупили крак или имат претърпяна операция. И за да не изпускат децата по най-тежките предмети материала, имаха възможност да се обучават от 8 до 12 часа седмично при тези над 30 дни – 30, 40, 50 дни, през които детето е в следоперационен период, да речем, през което време учител посещава детето вкъщи, за да го обучава.
След тези 40-50 дни детето се връща на училище и му се оформя годишният успех.
Сега на всички наши деца със специални потребности, които – подчертавам – имат възможността да попаднат в масово училище и им се предложи тази форма, се обучават по финансови причини, им се отпускат от директорите 8 часа седмично обучение, които стигат за два предмета – обикновено български език и математика, защото те са все пак най-важните. По всички останали предмети ние, щастливите родители на деца със специални потребности, на които децата са имали възможността да попаднат в масови училища, за да се интегрират, водим децата на частни уроци. Това е наша грижа, не е грижа на държавата как се справяме. Обаче грижа на държавата е, че децата не могат да получат образователна степен. Вие в университета, ако посещавате два предмета и имате две петици или шестици, не можете да получите диплома.
Така че „интегрираните” деца със специални потребности в България не получават образователна степен.
Другият проблем е, че родителите не знаят какво следва от това, че детето им е интегрирано и минава в горен клас. Болшинството от децата, които все пак са в масови училища и преминават в горен клас, получават оценки с думи – словесни. Родителите им смятат, че децата им са интегрирани. През лятото срещнах петима такива родители във Варна, които смятат, че децата им са успешно интегрирани. Те разбраха, че децата им, въпреки че са успешно интегрирани, няма да получат образователна степен. Те дори и шофьорска книжка не могат да получат. За каква интеграция говорим тогава?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нека да дадем думата и на другите участници, след което ще Ви дам отново възможност да допълните. Поставихте много въпроси, важни въпроси.
Ако не възразявате, директно ще помоля заместник-министър Ломева да вземе думата. Естествено тя не може да отговори на всичките тези въпроси, които са свързани с децата с увреждания и със специфични образователни изисквания. Но както казах, и по Конституция държавата е длъжна точно за тези деца с увреждания и за социално слабите пенсионери, които нямат доход, да полага специални грижи. Защото това са най-безпомощните членове на обществото. Нали затова мерилото на нашата държава – колко е демократична и хуманна, е именно отношението към тези най-безпомощни членове на обществото.
Заповядайте, госпожо Ломева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЛОМЕВА: Благодаря ви. Наистина вие поставихте сериозни проблеми. Ние вчера говорихме по тях. Доста време ще отнеме да отговоря на всички. Ще се опитам да бъда максимално кратка.
По отношение на това, че директорите отказват да приемат деца със специални образователни потребности моят съвет е максимално бързо да ни дадете конкретни случаи. Защото те нямат право да правят това и при конкретни случаи ние съответно ще вземем и наказания за тези директори. Необходимо е такава информация да ни изпратите максимално бързо.
ВЛАДИСЛАВА ЦОЛОВА: Процентът на директорите е огромен. Много бързо можем да ви дадем конкретни случаи. Те имат съображения като смятат, че имиджът на училището им ще се наруши.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЛОМЕВА: Официално не могат да имат такива. Дайте ни конкретните случаи с доказателства. Те ще бъдат наказани, уверявам Ви в това.
По отношение на Наредба № 1. Говорили сме и в тази зала много пъти за тази наредба. Аз специално мисля, че не са достатъчно изпипани там нещата. Вчера на тази конференция получих от колегите допълнителна информация, че тя трябва да бъде променена.
Аз споделих и вчера на конференцията, и тук в тази зала, че наш екип работи за това да може да изчисти Наредба № 1 и изобщо да изчисти начина, по който децата със специални образователни потребности се насочват към специалните училища.
Съгласна съм с това, което казвате. Има проблем с тази наредба, има проблем с начина, по който са приемани децата. Голяма част от децата в специалните училища досега са били насочвани, без да имат необходимост от това. Това са от социално слаби родители. Наредба № 1 е била създадена точно заради това – да изчисти, да премахне този въпрос, но пък тя създава и бюрократизира изобщо процеса на приемане на децата. И аз съм сигурна, че съвсем в скоро време това ще бъде променено.
По отношение на индивидуални форми за обучение, които са според Закона за народната просвета. Както сме говорили тук, екип на министерството работи по промяна и нов закон за предучилищното и училищното образование. Така че и тази форма ще бъде осмислена и приемана. Голяма част обаче от организации, които работят в тази сфера, смятат, че индивидуалната форма на обучение е необходима.
Така че аз ви предлагам да помислим един вариант. Истината винаги е по средата. Може би за някои деца тази форма би била по-подходяща, а за други, които не биха желали.... Тоест сега е моментът и затова водим този дебат сега, за да намерим най-добрите форми, които да влязат в новия закон.
Децата със специални образователни потребности могат да получават степен на образование. Това е създадено. Дори се дава възможност на тези деца да се явят допълнително на изпити и след като те са завършили необходимите и години, и класове, тази възможност законът дава, тъй като голяма част, както ви казах, от децата в специалните и помощните училища са били от социално слаби семейства. Тяхното място не е било там. Така че законът дава възможност дори и след като навършат определената възраст, те да получат степен на образование, ако покрият съответно и се явят на изпити.
Така че има възможност те да получат степен на образование, може би не във времето, в което получават другите деца.
ВЛАДИСЛАВА ЦОЛОВА: Член 8 от Наредба № 1 казва, че в случай, че детето не покрие държавните образователни изисквания, завършва годината със словесна оценка. Просто учителят поставя словесна оценка на детето, без да информира родителя. От това следва, че детето не получава образователна степен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЛОМЕВА: Ако детето не покрие държавните образователни изисквания, то може да стане по-късно, след година, след две. Тогава вече законът му дава право да получи степен на образование. Тоест не го получава ако не може да се справи, във времето, в което останалите деца получават степен на образование. Но законът дава възможност на тези деца и след година – две – три, мисля и след повече години той да покрие тези държавни образователни изисквания и да получи степен на образование.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Ломева. Ако ми позволите, отново искам да се върна на темата с Държавната агенция по закрила на детето. Запознайте се с Националната стратегия за детето 2008 – 2018 година. Виждам, че голяма част от данните, които се използват като статистика, са от 2006 година. Включително тази статистика, която към момента може би не е актуална, води според мене не до толкова верни изводи. Като единият от тях е, че проучванията и анализите на Държавната агенция показват, че насилието срещу децата е актуален за България проблем, най-вече в семейната среда. Седемдесет и осем процента от регистрираните случаи на насилие са в семейството. А ние като че ли виждаме, че все повече се бият в училищата, на улицата.
В тази насока Ви питам: тази Национална стратегия, която е изработена през 2008 година, не от вашия екип, не от сегашното правителство, Вие споделяте ли я или има нужда от актуализация и кога виждате такава?
НАДЯ ШАБАНИ: На стратегията като цяло, независимо от някои нейни недостатъци, като стратегически документ основните й цели са верни. И това е пътят напред.
По-важното в случая е следното. Знаете, че ежегодно се изработва една програма за изпълнение на стратегията, която е по-важният и по-ключовият документ, с оглед на това кое конкретно нещо се прави като действие, за да се изпълнят целите на стратегията.
Така че нашето становище в агенцията е не да променяме стратегията като документ, която вече е минала на одобрение и приета от народното събрание, а по-скоро да актуализираме механизма на изработване на програмите всяка година от Държавната агенция, така че те да не са просто програмата на Държавната агенция, а в тази програма да са съвместните програми между институциите, координираните програми по повод изпълнението и постигането на стратегическите цели. Това е едно от нещата.
За нас координацията означава заедно с другитеи институции да си поставим общи цели, да знаем какво целим накрая на процеса, който започваме, и конкретни мерки, които ще достигнат до резултатите.
Освен това сме амбицирани за следващата година не както при предходни програми на ДАЗД да се слагат конкретни дейности, а да поставим накрая резултатите, така че догодина не да мерим отчетени пет дейности, които не е ясно до какъв резултат водят, а конкретните резултати докъде сме ги достигнали и как, съответно дали това е удовлетворително или не.
По отношение на информационната система сте абсолютно прав, че за да правиш адекватна политика, ти е необходимо да имаш една добра статистика, която да създава тенденции и съответно резултати, към които се стремиш. В момента това на нас ни е като основен приоритет. И не само Държавната агенция – ние имаме един разработен модул за закрила на детето, събираме информация от различни структури на местно ниво, училища, доставчици на услуги, общини, за да можем да получим сравнителна статистика с тенденции, но по-голямото предизвикателство е това да бъде единна информационна система с другите институции. Защото се оказва напоследък, че има няколко Българии. Държавната агенция работи с една информационна система и една статистика, аз работя с друга и т.н. Няма как да правим координирани политики, ако няма една обща изходна точка. Това ни е един от основните приоритети в момента заедно с Министерството на образованието и науката и с Министерството на труда и социалната политика.
Първия срок, който си поставихме с госпожа Ломева, е до края на годината със сигурност да изработим единна методика по събиране на информацията, така че да се генерира в институции еднакъв вид информация. А в бъдеще дългосрочната ни цел е наистина да има един информационен общ масив, огромен, с който различните институции да работят. Но разбирате, че това е малко по-сложно чисто технически да го направим, заедно с колегите от Агенцията за социално подпомагане. И ясна методика, по която събираме данните и ги обработваме. А вече информационният масив е с малко по-дългосрочен период – една или две години.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Всъщност само да вметна – това е смисълът на дългосрочните национални стратегии, да бъдат подкрепени от следващите правителства. Защото това е стратегията в този и в много други важни за страната ни въпроси, те да не зависят от 4-годишен мандат, а да са планирани, както в случая, за 10 години напред. И се радвам, защото по мое скромно мнение действително добре са разписани като задачи, като ангажименти конкретните стъпки. Това е вече въпрос действително на оперативен план, който е в годишен аспект.
Радвам се, че споделяте и Вие критичния тон, че живеем в различни Българии и една от скромните задачи на нашето събиране, защото имаше въпроси защо точно в такъв формат ще поставим всички теми, не рискуваме ли да не решим нито една от тях.... Хубаво е най-малкото да си обменим мобилните телефони и да знаем кога и за какво да се търсим, образно казано. И да решаваме нещата.
НАДЯ ШАБАНИ: Само ако мога нещо да добавя по темата за насилието, защото е изключително важна. През 2008 година е правено едно изследване от Държавната агенция за закрила на детето. Наистина темата за домашното насилие е много важна и то като процент излиза по-голямо, отколкото е насилието на улицата. Просто на медиците в последно време темата за домашното насилие не попадна във фокуса на медиите.
Това, което днес искам да поставя като тема за дискусия е как медиите отразяват проблемите на децата и доколко децата по някой път не стават жертва на медийно отразяване, нарушаване на техните права. Знаете за определени предавания, за това как самите деца биват замесени в съдбите им и съответно биват публично дискутирани.
Това е една много важна тема за нас, защото на децата волно или неволно със съгласие на техните родители им се нарушават правата, участвайки и разнищвайки съдбите им по безцеремонен начин в медиите. Не знам дали за останалите това е интересна тема.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Всички теми за интересни. Ние сме комисия и по децата.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Не скривам задоволството си от днешната среща. Защото този формат и този диалог е мечтата на много хора, да не кажа на всички хора, които имаме деца, които се грижим за деца и за които децата наистина са смисълът. В този порядък предполагам, че това се отнася за всички тук присъстващи.
Заедно с това веднага ще изразя разочарованието си, че на вчерашната кръгла маса, без да знам кой я е инициирал, никой от Комисията по образованието и науката не е бил поканен или поне членовете на Комисията. Което по някакъв начин веднага поставя отношението към това как искаме да се случват нещата.
В този смисъл в продължение на десет години проблемът към нашата грижа за децата с увреждания, за децата с проблеми, изобщо за хората с проблеми и за децата, поставени в неравностойно положение е личен мой ангажимент и на екипите, с които работя.
Това, което най-напред ми хрумва, е да споделя факта, че Държавната агенция за закрила на детето по начина, по който работеше преди Вие да я оглавите, стоеше – ще си позволя една метафора - като един цепелин в небето, откъснато от всичко останало, като един балон, който си стои горе, назовал се е по някакъв начин и няма никаква кореспонденция с никого надолу. За цялата ми 10-годишна работа като психотерапевт на деца с увреждания Агенцията за закрила на детето един единствен път организира един работен семинар, отчете някакви резултати – това беше преди четири-пет години, и до там останаха нещата. Нищо повече не се случи.
Разговаряйки с колегите в Агенцията за социално подпомагане, те са като самотни воини на този фронт. Аз наистина не знам какви са координационните механизми между Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане в нейния раздел „Закрила на детето”. Но по думите на хората, които работят вътре, няма никаква координация. Абсолютно никаква, освен да се отчита някакъв контрол.
Радвам се, че тук е представител на Министерството на труда и социалната политика. Защото ако наистина искаме да се погрижим за децата, през целия спектър да защитим децата – случая с госпожа Спаска Митрова и случая на децата с увреждания, - тогава си мисля, че органът , наречен Държавна агенция за закрила на детето, трябва да бъде донорът и майката на всички събития. Той трябва да бъде цялостният координатор на политиките. Защото Министерството на образованието и науката е само едната страна, Министерството на труда и социалната политика е другата страна. Министерството на здравеопазването е третата страна. Когато говорим за грижа за децата, някой трябва да поеме отговорността за това да състави стратегия за децата ни изобщо . Дали това са деца с увреждания, дали това са деца, поставени в неравностойно положение, дали са деца, които са преживели насилие и има някакъв инцидентен случай, няма никакво значение. Ние трябва да имаме ясна стратегия, да започне от джипито от раждането на детето, да мине през Агенцията за социално подпомагане, да отиде след това в училищата, да отиде след това в ресурсните центрове, в неправителствените организации.
Всъщност до този момент аз не разбрах от колегите от Министерството на вътрешните работи дали има такива структури, за които попита господин Стоичков. Извинявайте, може би не съм чула, но не разбрах има ли изградени такива отдели за борба с трафика на деца – това, което е разписано в европейската директива, не просто колеги, които работят, а отдел за детска порнография и отдел за защита правата на детето от насилие и трафик.
Така че ми се струва, че ако сме се събрали днес да свършим нещо, то е най-напред да признаем – ще прозвучи като анахронизъм, но това признание аз го слушам от 10 години, че няма координация между институциите. Това е всеки път на всяка кръгла маса, независимо от кого е инициирана, дали е правителствена или неправителствена организацията, винаги се чува едно и също и винаги казваме, че това е първата стъпка към по-добрата комуникация и към по-доброто случване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че въпросът беше насочен конкретно към представителите и на Министерството на вътрешните работи.
ВАСИЛ СТОЙЧЕВ: На вторият въпрос, който господин председателят постави, аз ви отговорих, че да, има такива структури, които са в Главна дирекция „Криминална полиция”, Дирекция „Противодействие на организирана и тежка престъпност”. Само че там няма профилиране. Те се занимават общо с трафик на хора, където попада и трафикът на деца. Контролират интернет пространството, дотолкова, доколкото имат функционална компетентност, включително и детска порнография, има цял отдел, който се занимава с това. Те следят за детска порнография целия интернет трафик . така че в момента, в който имаме данни, започваме да работим – дали е детска порнография, дали е някакво друго престъпление в измама и т.н. но има както отдел за трафик на хора, който е в обсега на борбата с организираната престъпност, така и компютърните престъпления.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Доколкото аз съм информиран, има компютърни престъпления, звено, което работеше навремето в СДВР, сега ако не се лъжа, е към ГДБОП, което се оглавява от Явор Колев, доколкото знам. Но въпросът е действително не по принцип за всички компютърни престъпления, а за тези, свързани с детската порнография и всички останали форми на насилие срещу деца, които са в мрежата.
Това е изключително важен въпрос. Аз се радвам, че колегата го постави.
В тази връзка, ако позволите, аз имам конкретен въпрос към представителите на Министерството на правосъдието. Всички знаем, че към момента се работи Наказателния кодекс. В началото на тази година са приети доста разпоредби, които касаят точно детската порнография в интернет, като са предвидени доста високи санкции.
За мене като юрист беше интересно, че санкциите нямаха долна граница, тоест бяха до 6 години, до 8 години. Но след като не са лимитирани „над 3 години”, всички юристи, а и граждани знаят, че е възможно освобождаването от наказателна отговорност и прилагането на административна отговорност по чл. 78а. Тоест едни разписани текстове до 10, до 20, до 100 години лишаване от свобода, когато нямат долна граница „не по-малко от 3 години”, нашият извършител, независимо дали е от Самоков, германец или някакъв друг човек – трудно ми беше да кажа, че е човек, ще се отърве с 500 лв. глоба.
Затова конкретно въпросът ми е към представителя на Министерството на правосъдието. В момента се готви този Наказателен кодекс и се правят добри стъпки за увеличаване на наказанието при посегателства срещу деца. Тези механизми дали са координирани с действително хората, които и на практика прилагат закона, и дознатели, прокурори, съдии, адвокати, юристи, а и обществеността да знае тези високи наказания, които са регламентирани в Наказателния кодекс, след като няма долна граница, дали ще бъдат едни живи текстове, или просто текстове, които сме принудени да напишем, с оглед резолюциите на Европейския съюз.
Заповядайте.
ЕЛИНА ГЕОРГИЕВА – началник на отдел „Международна правна закрила на детето”: Конкретният въпрос, който поставяте, не влиза в рамките на работата на моя отдел. Той засяга работата на Дирекция „Съвет по законодателство” и по-специално специфичната работна група, която е създадена и работи в момента в Министерството на правосъдието по текстове от Наказателния кодекс.
Една много болна тема в последните години в нашето министерство, тъй като заявките за работа върху Наказателния кодекс се люлеят между две крайности – от това Наказателният кодекс непрекъснато да бъде променян според някакви специфични, възникнали за определен период нужди, преценени, че трябва да бъдат отразени и в този изключително тежък закон, и от друга страна, съмнения, които все повече се засилват, че може би трябва да се мисли за работа върху изцяло нов Наказателен кодекс.
Аз не съм пеналист, работя в материята на гражданското право и от няколко години по-специално в областта на международно право, свързано с проблеми, засягащи деца, но по-специално родителски права. Заради това няма да бъде професионално, няма да бъде коректно към комисията да давам оценки или да предоставям информация, до която всъщност аз нямам работен достъп.
Ако представлява интерес, ще предам на ресорния си заместник-министър, който работи активно в тази група и има ангажименти към Наказателния кодекс, за проявения интерес и при необходимост за предоставяне на информация за етапа, до който е стигнала работата по Наказателния кодекс, както и за възприетите критерии за промяна в текстовете.
Като юрист само мога да кажа, че завишаване на наказанието и криминализиране на определени деяния, тогава, когато това не води до практическото им прилагане, до активна работа, обикновено не носи този положителен аспект, от който се тръгва, за да се променя Наказателният кодекс.
Може би за да се впиша донякъде в поставените до момента въпроси, мога само да ви предоставя следната информация. Министерството на правосъдието е централен орган по три хагски конвенции, които са приети от най-голямата международна организация по международно частно право, които са в областта на закрила на родителски права и свързаните с тях права на децата. Има една европейска конвенция, така наречена Люксембургска конвенция, която третира признаването на съдебни решения, засягащи родителските права. Като централен орган, това означава, че министерството осъществява абсолютно ежедневно и практически функции. При нас попадат живи случаи, живи хора с живите си проблеми.
Цялата информация, която имаме от работата си с останалите централни органи – това са 85 държави, които са свързани с обща мрежа, показва следната практика, наложена в почти всички държави, преди всичко в държавите – членки на Европейския съюз. Когато става въпрос за работа с деца, задължително има много висока степен на специализация в полицейските органи и в социалните служби. При това акцентът не пада само върху работата за извършване на престъпления от деца или за деца, които са жертва на престъпления. Материята, в която работи Министерството на правосъдието, е изцяло гражданско-правна материя. Но това не означава, че децата ни са с нарушени права и това не означава, че на нас не ни се налага да издирваме деца.
В момента издирваме 3-годишно дете на територията на България, влязло преди една година, и го издирва Министерството на правосъдието. Тъй като се оказва, че щом като е гражданско-правна материя, колегите от МВР, с които работим изключително добре и на база на тяхната информация не успяваме да си придвижваме молбите, включително до етапа на съдебно разглеждане на тези молби, те самите не разполагат с правомощия тогава, когато случаите не засягат извършени престъпления. Когато един родител отвежда детето си от една държава в друга без съгласието на другия родител, по българското законодателство нямате извършено престъпление. Но имате еднозначно определено в международните актове нарушаване на права и на родител, и на дете. Следователно в тази посока сме дали някакви сигнали, изпратили сме писма до колегите от МВР. Очакваме, че в хода на практическата работа ще търсим някакво общо разрешение.
Мога само да предоставя тази информация. Навсякъде има специализирани полицейски звена, с пълното съзнание, че това означава финансови ресурси, означава специализация на полицаите. Това не са полицаи. Освен че притежават своята специфична подготовка, чисто полицейска и силова, те трябва да имат по-специално образование, насочено за работа в семействата конкретно за нашите случаи. Не бих искала да коментирам случаите, в които става дума за престъпления.
Ако има някакви въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Николов, заповядайте.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа! Първо, искам да изразя своята радост, че виждам хора, с които преди 14-15 години сме се занимавали с тази тема. Оттогава продължават да работят. Виждам и много нови хора, които очевидно отскоро са влезли в тематиката.
По този повод искам да кажа, че темата е много емоционална и има опасност много да говорим по нея и да не стигнем до конкретни резултати. Защото всеки има свои приоритети, своя проблем, който поставя на първо място, своето ежедневие, дори своите неща, с които се сблъсква всеки ден в ежедневната си работа, не само заради различните институции, които представлява.
Аз затова предлагам, господин председател, да помислим какви са възможните конкретни резултати като финал на тази дискусия. Освен това, че започваме да се виждаме и да работим заедно, което само по себе си е едно добро намерение.
Най-малкото според мене трябва да стигнем до съгласие по няколко проблема. Тъй като темата „Закрила на детето” като част от политиката за детето е прекалено обширна. Тя може да е и за децата със специализирани потребности, и само за талантливите деца с увреждания, може да е за различни видове закрила от семейно насилие или закрила по международни проблеми, да не изреждам. Може да е темата за превенцията, защото в общи линии се борим с последствията от насилието.
Аз ви предлагам – наистина ще бъда много кратък, понеже е много дълга темата и много сме навътре всички, въпреки че, признавам си, не съм се занимавал повече от 10 години с нея – да се опитаме да формулираме част от ангажиментите в този процес на координация, както вие сте го поставили в темата.
Първо, говорим, че имаме стратегия. Добра, лоша, на половин добра, на половин лоша – имаме някаква стратегия. Това за мене означава, че ние визията по някакъв начин я имаме какво целим. Не можем да се заемем с всичко. Според мене тук ролята на министерството в момента, една от функциите на министерството – отварям скоба, плюс за този екип е, че има заместник-министър с такъв ресор, какъвто е ресорът на госпожа Ломева, не във всички екипи има заместник-министър с такъв ресор – е да формулира кои са приоритетните проблеми, с които ще се занимава. Няма друг субект на правене на публични политики, ако не министерството. В случая министърът, но да приемем в случая министерството.
Това е една от функциите, с които не може да се нагърби агенцията, а би трябвало да се нагърби министерството. И по това трябва да стигнем до някакво съгласие. Кои са приоритетите, да кажем, 2010 година в политиката за закрила на детето. Защото всеки от нас има различни приоритети.
Второ, според мене по-тежката функция, която министерството трябва да осъществява, това е интеграцията на този проблем в цялостната политика на министерството. Какво имам предвид? Имам предвид, че предстои нов закон „за просветата”, както и да се нарича той, предстои нов закон и за професионалното обучение, предстоят още няколко законодателни инициативи на това министерство.
Проблемът със закрилата на детето не е само проблем на последствието, както казах, то е проблем на целия процес на образование, на училище, на семейство, на среда, което би трябвало да означава, че имайки законодателни възгледи Министерството на образованието, младежта и науката, би трябвало да интегрира този проблем в целия процес, с какво се занимават тези хора, темата за свободното време, темата за учебното натоварване в учебните програми, съдържанието, темата с ангажирането на родителите към училищата и т.н.
Тези дейности според мене са нормални за едно министерство в този случай и те би трябвало да го поемат като ангажимент.
Оттам нататък ролята на агенцията. Предполагам, че колегите са добри специалисти. Не познавам екипа на агенцията. Според мене минимум три неща би трябвало да имат те като ангажимент.
Първо, какви са стъпките, за да се реализират тези приоритети. Те би трябвало да ви ги предложат. Защото това е конкретно внедряване вече на секторна политика.
Второ, да координират тези институции. Защото вие чувате, тук са представени четири или пет министерства, поне два или три типа неправителствени организации. Координацията никак не е лесна. И е добре, че има такава агенция. Защото политиката за закрила на детето безспорно е междусекторна политика. Тя не е само политика на образованието или само политика на МВР.
И трето, чисто оперативната работа по закрилата, с което според мене всички си мислят, че се занимава само агенцията. Да не обидя някого, да я нарека пожарникарска работа, но тази работа, която би трябвало агенцията да върши.
Тук, правейки тези предложения, е ролята на неправителствения сектор на гражданските организации. Първо, наблюдавайки този процес наистина от доста години, поне от 1992 година насам, няма държавна институция или орган, който сам може да се справи с тези проблеми.
Ровя се цял ден в бюджета. Няма да имаме успешно партньорство с неправителствените организации, освен да ги каним и да чуваме тяхното мнение, ако ние не заделим ниши, в които неправителствените организации да поемат част от функциите. И държавата да помогне за тяхното финансиране.
Знам, че е лесно да се каже, а е трудно да се направи, особено във финансова криза. Но това наистина е въпрос на колегите, които работят и в министерството, и в агенцията, да помислят за кое те нямат ресурс – не че не знаят как, нямат време и хора да се справят и да потърсят партньорството на грантов принцип или на проектен принцип. Защото в неправителствения сектор по тези въпроси желанието за работа, емоцията е много по-добра, доброволният труд е много по-добър и понякога резултатите са много по-добри.
Разбира се, партньорството, изслушването, като приемаме законопроекти, на тези организации аз си мисля, че там работят грамотни хора и знаят, че в момента какъвто и закон да приемеш, даже и за такъв, какъвто снощи гледахме, ако не си питал неправителствените организации, след една година ще имаш проблеми. Така че това партньорство е задължително и мисля, че колегата го знае.
И на последно място, с което завършвам. Нашата безсмислена или велика роля като парламентарна комисия. Освен да обещаем на всички тези хора, които ежедневно се занимават с проблема, че много ги уважаваме и ще ги изслушваме, наистина да помислим с какво можем да бъдем полезни. Първото, което бих предложил, е да заплашим министерството, че ако те нямат този интегриран подход и предлагат промени в законодателството на парче, няма да им обърнем внимание. Защото сериозното законодателство изисква една по-голяма визия и интегриране на всички проблеми в законопроектите. Разбира се, и готовност за сътрудничество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз знам, че в началото на дискусията участниците почти винаги се сковават и към края на дискусията се увеличава активността. Аз ви моля това, което имаме да си кажем, да бъде кратко, ясно и точно.
И това, което бих допълнил за „скромната роля” на нашата комисия, както каза господин Николов. Всички депутати, а и членовете на кабинета знаем, че парламентарната комисия има функции на парламентарен контрол. И аз като председател, ако ме оправомощите, ще поискам писмено становище от всеки министър, агенция и пр. за сроковете и доклад за свършения ангажимент именно по Закона за закрила на детето. И това ще го направя в края на дискусията, като се предложи този срок, за който говорим.
Заповядайте, госпожо Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ: Аз искам нещо да ви споделя от срещата с комисаря днес. С него надълго и нашироко си говорихме за това каква е ролята и мястото на Агенцията за закрила на детето. Защото наистина агенцията като държавна агенция е под нивото на министерствата, а трябва да прави координация между тях. И това, което и той сподели като визия, е, че във всяка една страна, в която отиде, няма как да не му се каже, че да, темата за закрила на детето винаги е приоритетна за всяко правителство, но на практика какво се прави, за да има тази координация.
Това, което направим аз веднага, встъпвайки на поста, който сега заемам, беше да поставя на дневен ред наистина какви са функциите на агенцията, дублират ли се те с други институции, къде следва да бъде поставен приоритетът. Защото тя, от една страна, е натоварена с координации на политики, от друга страна, контрол по правата и някакъв санкционен механизъм. И тези две неща дали могат да се допълват успешно или по-скоро, ако се развият, ще почнат в един момент да си пречат взаимно?
Изработихме с колегите от агенцията една концепция за това в краткосрочен план или в дългосрочен план какво трябва да се промени. И тази концепция я обсъдихме с 24 неправителствени организации, които ги събрахме, за да видим наистина какво следва да направим, така че да имаме една агенция, която наистина да прави това, което се очаква от нея. Да прави, а не да бъде заложник на едни безкрайни очаквания – от една страна, да санкционира, от друга страна, да прави координиращи политики.
Това, което в крайна сметка достигнахме като основен акцент да бъде в работата на агенцията като част от изпълнителната власт, е именно координацията, разбирана обаче точно по този начин, който Вие казахте – министерствата да си поставят ясно приоритетите и в рамките на тази съвместна програма ние да имаме ясни общи цели, които гоним, и конкретни действия, които разписваме да правим. И агенцията се намесва на този етап в координацията. Иначе приоритетите няма как да не се поставят от министерствата. Аз мога да ви изпратя тази концепция, която е изработена.
Естествено по отношение на контрола на правата като че ли дискусията отиде повече в посока, че ако следва да се развие като един санкциониращ механизъм, е по-добре да излезе от рамките на агенцията към една независима институция. Независима, имам предвид от изпълнителната власт, за да може да оказва ефективна санкция, а не просто мониторинг на изпълнение на политиките, защото това са две различни неща. Едно е да мониторираш как се изпълнява една политика, дали адекватно се прилагат мерките, друго е да налагаш санкции това да се разширява като механизъм.
Затова в бъдеще да се развие или към самостоятелен детски омбудсман, или към заместник-омбудсман със специални правомощия, или към някакъв независим орган, който да прави това нещо. иначе наистина агенцията остава заложник на едни безкрайни очаквания, които няма как да бъдат изпълнени в сегашния формат. И там ние с неправителствените организации, именно споделяйки виждането, разбрахме, че за някои промени ти трябва по-голямо време, не можем сега да започнем със Закона за закрила на детето. За това нещо трябва да има една по-голяма, по-дълга дискусия. И ги разделихме на краткосрочни и дългосрочни мерки, които аз мога да ви представя като законодателен орган, за да видите нашата визия за нещата на един предварителен етап.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, доцент Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще бъда съвсем кратък.
Преди известно време, мисля че министърът на финансите направи едно изявление, че ще закрие всички държавни агенции. Вярно е, че оттогава досега по този въпрос не се говори. Но според мене вероятно господин министърът е размислил. Защото има държавни агенции, които имат чисто междуведомствени функции. Те са с ранг на министерства. И е много трудно дейността на дадената агенция да бъде приобщена към едно конкретно министерство.
Така че Агенцията за закрила на децата е типичен пример в това отношение. Едва ли има министерство, което да няма отношение към проблемите на децата. Следователно тази агенция трябва да получи такива функции, че да може успешно да координира задълженията на всички ведомства, които имат отношение към проблемите на децата.
В тази насока според мене трябва да бъдат насочени нашите усилия. И ние, ако помогнем в това отношение, това ще бъде изключителна помощ по отношение на функциите на агенцията.
Даже в момента тази агенция – ние споделихме с господин председателя – е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на труда и социалната политика. Значи ние правим така, че бюджетът на агенцията зависи от бюджета на пенсионерите, социално слабите, на безработните и т.н.
Би било добре комисията да подкрепи едно предложение, една идея агенцията да има самостоятелен бюджет, да бъде първостепенен разпоредител и да разполага с един независим бюджет, за да покрива финансовите потребности на своята дейност.
Аз мисля, че това ще бъде едно правилно решение и комисията ще има принос в подобряване на условията за функциониране на тази агенция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само ако мога да допълня. Ще дам един конкретен пример. Държавната агенция за национална сигурност е първостепенен разпоредител. Националната сигурност е много важен приоритет на държавата. Децата са също много важен приоритет на държавата. Защо ДАНС е първостепенен разпоредител, а вашата агенция да не е такъв? Нима децата са по-маловажни от националната сигурност? Аз мисля, че и двете неща са важни и не трябва да се разграничават.
НАДЯ ШАБАНИ: Само ако мога нещо да коментирам.
За нас големият проблем не е това, че не сме първостепенен разпоредител. За нас по-важна е не издръжката на агенцията, колкото размерът на програмите, които са свързани със закрила на детето. Знаете, че в ситуацията на криза естествено някои от тях са намалени.
Това, което обаче е чисто законодателно и което за вас е важно, е наистина да помислим за ролята и функциите на този национален съвет към агенцията. Още повече, както ви споменах, той задължително трябва да дава становища по всички нормативни актове, които касаят правата на детето.
Посоката, в която сме мислили, е за повишаване на неговата активност, освен чисто технически да увеличим броя на заседанията, и да вдигнем нивото на неговото председателстване, да не е от председателя на агенцията, а да има примерно вицепремиер, който да е председател на този национален съвет, за да може в него нивото на представителство да са министри и съответно да се получава този политически ангажимент за изпълнение на общите координирани политики.
Другата посока е наистина отделяне на част от функциите по контрол на правата, казуистичната част да отиде евентуално към една независима структура, дали ще бъде детски омбудсман или заместник-омбудсмат, както е в повечето страни, или съответно някакъв секретариат или комисия, която да се занимава с това.
ЕВА БОРИСОВА: Аз съм от асоциация „Родители”. В случая ще говоря и като член на национална мрежа за децата, която включва вече 45 неправителствени организации, които работят във всички сфери на детското благосъстояние.
Искам да кажа, че от една страна бях много обнадеждена от първите думи на председателя на комисията за това, че целта на днешната среща е да водим откровен разговор и също така да намерим начин, по който да се чуем различните актьори в процеса по закрила на детето.
От друга страна, посоката, по която върви дискусията, не ме изпълва с особен оптимизъм по няколко причини.
Първо, бих искала да кажа, че много се надявам действително тогава, когато казваме, че искаме да чуем неправителствения сектор, да можем да го чуваме.
Второ, бих искала да кажа, че наистина така е, имаме стратегия за детето, тя е добра в по-голямата си част, защото беше изработена по един доста успешен начин. И госпожа Шабани тогава участваше като представител на неправителствения сектор. Но също така знаем какво се случи при нейното приемане. При нейното приемане в последния момент някои от много важните предложени отпаднаха.
Конкретният пример е системата за борба с противообществените прояви, както ние по социалистически продължаваме да наричаме проблема с асоциалното поведение на децата или с проблемното поведение на децата. И понеже си говорим за конкретни цели, това е една област, в която трябва да си дадем сметка, че имаме система, която противоречи на духа на Закона за закрила на детето.
Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни първо, смесва двата потока – на извършители на престъпление и на жертви, като превръща едните в другите. Това е първият проблем.
Вторият проблем е, че няма начин, по който инспектор от детска педагогическа стая, който може да бъде един прекрасен човек и специалист, но вие не сте му казали какъв е той, дали той е правозащитник или е санкционираща институция. И тези две противоречиви действия някак си няма как да бъдат ефективни.
В същото време не е ясно каква е координацията между отговорностите на отдела за закрила на детето като основна институция, която би трябвало да разглежда детското благосъстояние, и инспекторите от детската педагогическа стая. Пълна какафония!
Местните комисии за борба с противообществените прояви – разбирам хората – с голям ентусиазъм работят, но не знаят какво правят. Това е конкретен пример, който искам да ви дам за това как стратегическите документи загубват смисъла си по пътя, защото има някакви конкретни интереси. И когато правим цялостна система за закрила на детето, е хубаво наистина да виждаме дали няма противоречиви действия вътре в самата система.
Втори пример. Ако разгледате средата, конкретно има няколко закона, които взаимно си противоречат или дават различна дефиниция за интереса на детето. Законът за радиото и телевизията очаква по един начин да предпазваме детето, при Закона за защита на потребителите изобщо детето изчезва. Куп други закони... Примерно в Закона за лекарствените средства има съвсем друга философия за това как предпазваме детето.
Само че ако детето мога да го предпазя да стои пред компютъра или да гледа телевизия, не мога да го спра да ходи по улиците. И като ходи по улиците, трябва да бъде едно и също. Не казвам дали това е добро или лошо. Казвам, че трябва да има разговор по този въпрос и той е законодателен разговор. Защото философията все пак се прави от законодателите.
Ще спра дотук с примерите. Имаше конкретен въпрос, по който очевидно няма много сериозно разбиране поне от хората около тази маса. И това беше по отношение на борбата с детска порнография в интернет и как тя е организирана в България.
Вашият предшественик на този пост беше председател на Съвета за безопасен интернет. Към него има финансирана от Европейската комисия и нефинансирана от българската държава гореща линия за борба с вредно незаконно съдържание в интернет, чиято основна цел е детската порнография.
Има разработен механизъм, по който хората, които са оператори на тази линия, се свързват с МВР, конкретно с въпросния отдел или залавят престъпници, които ние вече ги виждаме по телевизията как са ги заловили. Обаче какво се случва? Правихме този съвет, в който участват всички – парламентът, общини, неправителствени организации. Взехме пари от Европейския съюз по програмата „Безопасен интернет” . и какво започнахме? Започнахме да дублираме ида правим неща, които...
Извинявайте, включително в МВР бяха накарани деца да седят и да търсят детска порнография в интернет. За какво става дума?
Давам ви конкретни примери. Съжалявам, че съм малко остра. Но моето конкретно предложение и предложението на национална мрежа за децата е следното: да бъдем така добри да си прочетем, може би успешно сме защитили доклада, госпожо Йотова, но има основен проблем с това как четем препоръките на комитета. Защото те са толкова остри, че всеки, който ги е прочел, в отделните области, в които той дава препоръки, си дава сметка, че им е било изключително трудно на тези хора да спазват добрия дипломатически тон и да ни кажат в прав текст какви са ни проблемите.
На 20 ноември се навършват 20 години от Конвенцията на ООН за правата на детето. По този повод Национална мрежа за децата подготвя цялостен доклад, който е по препоръките. Ние ще го напишем, ще ви го предоставим. И ви предлагам да почнем оттам – да видим в крайна сметка там, където хората ни питат каква е нашата гледна точка – ние затова представяме нашия доклад като страна, дават ни тяхната гледна точка. И сме се разбрали, че има някои критични области, в които трябва да се действа, да седнем и да видим. Това ни е аджентата – тя е ясна, тя е написана.
Оттам нататък вече можем да говорим за отделните политики. Защото аз разбирам и правителството, разбирам и колегите от Държавната агенция за закрила на детето. Ами не им е лесно. Не им е лесно точно заради това, защото дълго време всеки си пазеше неговата паничка.
В този смисъл има огромни очаквания, натоварили сме ви с огромни очаквания, за друг подход, за много по-откровен разговор, за много по-честен разговор и за много по-ефективен разговор, в който да си кажем какво искаме като краен резултат ида имаме волята да го постигнем. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви благодаря за тона. Въобще не се притеснявайте, че е остър. Ние затова сме се събрали, за да поставим остро проблемите.
Ако позволите аз да отговоря на част от въпросите. Познаваме се лично с представителя на организацията за безопасен интернет. Миналата седмица бяхме заедно с него. Госпожа Банковска, заместник-председател на комисията, е почетен председател на обществения съвет, в процедура на избиране.
Проблемите, които поставихте, са изключително важни. В момента. Тези неща, които поставихте, колегите ги споделят. Има проблеми, има организационни проблеми, те следва да бъдат решени. Това би следвало да се свърши в определения от комисията срок, доколкото ние можем да помагаме. Ние не искаме да бъдем ментори на МВР или надзорници на друга някоя институция. Просто искаме да съдействаме и да помогнем. Защото това, което вие казвате, го виждаме навсякъде, като излезем от този кабинет.
Що се касае за законодателни проблеми и промени, които са наложителни, ние първо би следвало да ги обсъдим. На мене също ми беше странно като юрист защо мрежовата структура, ако мога така да се изразя, на Държавната агенция по закрила на детето са отделите по закрила на детето, но те са към Агенцията по социално подпомагане. Както каза доц. Имамов, там са безработните, социално слабите, помощи, надбавки и т.н. И освен всичко останало и закрила на детето. Защо тези отдели по закрила на детето не са към Държавната агенция по закрила на детето?
Тоест тези проблеми са много важни. Ако аз греша в начина си на мислене, моля да бъда поправен. Но първата стъпка, за да има законодателни промени, трябва да я обсъдим.
В тази връзка ще дам думата на госпожа Шабани, защото действително за мене това е важно – защо отделът за закрила на детето не е към Държавната агенция по закрила на детето.
НАДЯ ШАБАНИ: Моля да дадете думата на колегата от Агенцията за социално подпомагане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте. Радваме се,че сте сред нас. Това са важни проблеми.
ЯНА МАЛИНОВА: Аз работя с всички рискови групи деца – и деца, и възрастни в България. Това не е някаква дейност, която при нас е в ъгъла. В дирекция „Социално подпомагане” специално дирекциите, отделите, които се занимават със закрила на детето, са по на почит, отколкото другите отдели, които работят в тези дирекции. И се дава голям приоритет на тази работа.
Що се отнася до това защо те са при нас, а не са в Държавната агенция за закрила на детето, Държавната агенция е един орган, който прави мониторинг и на органите, които изпълняват закрилата на детето. Ние изпълняваме мерките по закрила на детето – настаняване при близки и роднини, подпомагане, намиране на приемни родители, настаняване в социалните заведения, изобщо всичко, което е свързано с цялостната политика за децата. Но тези, които изпълняват, тях някой трябва да ги контролира и да прави мониторинг. Защото в този случай, ако в Държавната агенция за закрила на детето отидат и изпълнителните органи по закрилата на детето, те ще станат изпълнителна агенция.
За краткото време, в което имахме възможност с Надя Шабани да работим, в продължение на 20 дни ние много бързо изчистихме начина, по който трябва да работим заедно, как трябва да се стиковат нещата и как трябва да се случват, така че да стават по-бързо.
За последните 10 дни, понеже ние знаем, че един от най-големите проблеми в момента в България е, че все още много деца имаме в институции, много деца имаме в институции за деца без родители и много деца с увреждания, които са в специализирани институции. И защото казахте, че трябва да има конкретни мерки. За 2010 година ние направихме пълен план по какъв начин ще закрием три институции за деца с увреждания и три институции за деца, които са лишени от родителска грижа, като няма да бъде самоцелно закриване на институциите и ние да ги вкараме в други институции, а просто ще бъдат изградени подкрепящи социални услуги в тези общини, където ще бъдат изведени децата. И то ние искаме тези деца да отидат там, където са родните им места, а не в близост до институцията, която закриваме. Това ще бъдат първите ни стъпки, нещо конкретно, което искаме да свършим.
Имаме още много работи да правим. Както казахме, ние сме отдиференцирали, че все още в България липсва равната интервенция от нула до три години за децата с увреждания. Това също ще бъде наш приоритет. И съвместно с Министерството на здравеопазването смятам, че ще стигнем до някакво решение по този въпрос.
Що се отнася до ДМСГД-та, това са институциите за деца от нула до три години, за тях също имаме амбицията да бъдат преструктурирани и те да не са това, което са в момента, да може те да станат звена за ранна интервенция, а не да са домове за деца от нула до три години.
Много се надяваме на колегите от неправителствения сектор, че те ще ни помагат, ще ни подкрепят и се надяваме, че и вие ще ни подкрепяте.
НАДЯ ШАБАНИ: Аз само да допълня. Съжалявам, че аз най-много говоря от всички, може би вече съм досадила. Но по повод на Държавната агенция, наистина когато излезе в медиите, че се мисли за преструктурирането на някои от държавните агенции, а на някои – закриването, неслучайно някои от тях бяха превърнати в изпълнителни агенции. Но Държавната агенция за закрила на детето остана в този формат. Беше наистина в посока на това да стане изпълнителна агенция, да вземе отделите за закрила. Но тогава се оцени следното нещо: ако Държавната агенция за закрила на детето стане изпълнителна агенция и си вземе отделите за закрила на детето, ще спестим едно ниво на контрол – точно това, което ние правим. Защото Държавната агенция има в момента шест местни структури на регионален принцип, които работят с ОЗД-та, правят супервизия и заедно с тях работят по конкретните казуси. Освен това това е още едно ниво за сигнализация.
Ако някое ОЗД не си е свършило работа – буквално ви казвам, ние сме тези, които се намесваме и можем да контролираме не само ОЗД, а и всички органи по закрила, които работят на местно ниво.
Така че се прецени, че превръщането в изпълнителна агенция по-скоро ще ограничи правомощията по отношение ефективен контрол и гарантиране правата на децата, както се спазват и от институциите – другите ангажирани институции.
Аз мисля, че наистина координацията в момента е въпрос на малки законодателни промени и на де факто координиране с другите институции.
Дублирането в имената ние също го установихме – отделите за закрила на детето и Държавната агенция за закрила на детето, че е доста объркващо. Даже едно от предложенията ни е промяна или на имената на отделите като например социални служби за деца или нещо подобно, или промяна на името на Държавната агенция за закрила на детето.
Имахме няколко предложения, които обсъдихме с неправителствените организации, дори да разширим фокуса и да бъде Държавна агенция за детето и семействата, за да се постави един нов акцент в политиките, които са към децата. Тоест не можем да правим политики за деца, без да мислим за семейството като такова, тъй като семейството е естествената среда на детето и семейството трябва да бъде подкрепяно в този смисъл.
Сигурно тук колегите от неправителствения сектор ще добавят нещо в тази посока.
Освен това закрилата като че ли вече навежда на това, че нещо е трябвало да се е случило и след това да го закриляме, а не толкова превенцията и цялостното обгрижване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Накратко ако позволите, Вашето мнение е, че в момента тези отдели по закрила на детето не трябва да са към вашата дирекция.
НАДЯ ШАБАНИ: Такова е нашето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря. Заповядайте.
ТЕОДОРА ПИРАЛКОВА – Национален алианс „Усмихни се с мен”, родители и приятели на деца с увреждания: Искам съвсем накратко само да кажа, че според нас абсолютно всички проблеми, които се засягат по отношение на децата, се дължат на абсолютната липса на приоритетна семейна политика в България и липсата на единен орган, който да провежда такава политика на подкрепа и закрила към българското семейство. Политика на закрила не на детето, а закрила и защита на семейството. Като по този начин семейството е средството, чрез което ние можем да осъществим една истинска смислена и реална закрила на детето.
Искам да кажа, че това в най-голяма степен се отнася за семействата за деца с увреждания и въобще деца със специални образователни потребности и въобще с потребности. Това включва абсолютно всички деца. Тези деца се изоставят масово, всеки божи ден в институции, навсякъде, именно поради тази причина, че ни липсва подкрепяща семейна политика.
Точно в тази връзка ние сме настоявали да Държавната агенция за закрила на детето да се превърне, не просто само да й сменим името, а да тръгнем в посока да имаме една реална институция, държавен орган, който да поеме своята роля и да тръгне в тази посока да имаме такава приоритетна семейна политика, подкрепа и закрила на доброто и отговорно родителство.
В тази връзка пак искам да подчертая, че причината за изоставянето на деца с увреждания в най-голяма степен се корени в този проблем, липсата на такава подкрепяща политика към тези семейства от първия миг, не само в родилния дом и раждането на детето с увреждане, но и във всеки един момент, в който се случи. Защото увреждането на детето много пъти се случва в по-късен етап – две, три години и т.н.
Само искам да повдигна два проблема – за елементарната достъпна архитектурна среда в училищата и в детските градини. И да попитам в тази посока какви реални мерки – и законодателни, и конкретни смятате да се предприемат занапред, какви средства да се отделят, какво да се случва. Защото в момента реалността е следната – почти навсякъде масово майките си носят на гръб децата по етажите, по училищата, до тоалетната и ги обслужват там сами. И те всъщност успяват благодарение на своите усилия и мъки да се преборят с директори на училища и да се доберат до някое училище, където да ги приемат. Децата после висят по цял ден в училище, за да го обслужват и да го носят.
Ние всъщност по този начин с огромни жертви, жертвайки изцяло себе си като личност и като човек, те успяват да му осигурят някакъв минимум за образование. А образованието наистина е в основата, за да може това дете в бъдеще да има шанс за каквото и да било приобщаване в обществото.
Също така искам да поставя само още един проблем – за обучението на училищните кадри, на директорите по отношение култура, разбиране, въобще за отношението, което трябва да имаме към тези деца. Защото училищните кадри, учителите, директорите са част от нашето общество. А ние знаем, че в нашето общество липсва разбиране към тези деца, най-вече, защото досега и децата, и семействата на деца с увреждания са изолирани от останалите семейства и деца в България. Тоест ние нямаме нормалната комуникация, за да се разбираме, да си знаем проблемите.
Оттам произтича проблемът, че обществото няма разбирането, в това число и самите учители, директори, училищата имат това отношение към децата със специални образователни потребности и с увреждания.
И с госпожа Фандъкова също сме говорили това нещо, че трябва в национален мащаб да се проведат кампании за обучение и повишаване културата, разбирането на тези училищни кадри.
В тази връзка ние сме подкрепени и сме довели представител на специалисти логопеди, психолози – Дорина Василева. Ако позволите и тя да каже няколко думи.
ДОРИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден на всички. Благодаря за поканата. Аз съм клиничен психолог и психотерапевт в психиатрична болница, но в случая съм като представител на един семинар, който тече в рамките на три години – от 2007 година и в момента продължава, по лечебна педагогика и социална терапия, в чиято основа е залегнала Валдровската педагогика – предполагам, че някои от присъстващите и колегите тук са запознати. Ако не, бих казала само с две думи – това е педагогика, която изцяло е гъвкава и обърната към индивидуалността на всяко едно дете, независимо дали става въпрос за деца с увреждане, независимо дали става въпрос за дете, което е в някаква норма.
Тук съм и в качеството си на човек, който може да предложи, евентуално при интерес от страна на Министерството на образованието и науката, да бъде може би проведен обучителен семинар след този тригодишен семинар, като на първо време вие сте поканени да присъствате на семинара, който ще бъде през януари в София. По принцип всеки един от вас може да бъде на този семинар. В него участват над 35 човека, специалисти от цяла България – това сме психолози, социални работници, логопеди. На семинара присъстват също и родители, които са идвали с децата си с увреждания. Евентуално може да се запознаете със специалистите, които се обучават на този семинар, те да споделят мнение, за какво става въпрос, по какъв начин тази методика действа вече там, където те работят.
Същевременно повечето от нас вече са били по стажове в чужбина. Значи Валдровската педагогика е един модел, който е приет в над 90 страни в света. Има валдровски детски градини, валдровски училища, има социално-терапевтични структури, които след това поемат децата, които са завършили такива училища. Тоест нещата в световен мащаб са развити. Но за съжаление тук в България все още няма такива възможности. Дори и в Африка ги има, но за съжаление тук ги няма.
Това е, което искам да ви кажа. Семинарът се организира от швейцарци, германци, има преподаватели буквално от цял свят.
Исках да ви разкажа за това и да ви поканя да дойдете. А ние с каквото можем, ще се опитаме да бъдем полезни, оттук нататък в тази връзка да бъдат по някакъв начин обучавани ресурсно учители, кадри в училища, родители, семейства. Просто на ваше разположение сме.
ИРЕНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател. Аз съм директор на дирекция от Столична община.
За мене е изключително професионално удоволствие от факта, че една такава тема обединява на такава висота държавните институции. И е нормално като че ли проблемността и начина, по който я дискутирате, уважаеми госпожи и господа, да е на ниво правно-нормативно обслужване, информационно-технологично обслужване кой кого като механизъм и като структура.
С удоволствие чувам и загрижеността на структурите на гражданското общество от страна на нашата чуваемост като институции, а, разбира се, и през неправителствения сектор добри практики.
Позволете ми не с цел отчетност на различни нива да се присъединя с усмивка към част от репликите, господин председател, които споделихте за един представител на местната власт, която и да е тя, като е споделила, че се нуждае от институция, която да координира усилията. Със сигурност това поставя един от големите проблеми на ролята на местната власт.
Присъствайки толкова много държавни институции тук, различни министерства, местната власт, която и да е тя, наричана дори Столична община, е призвана да създава условия. В това понятие се случват много неща. в условията на децентрализация очакванията към местната власт за прилагане на държавни политики стават все по-големи.
В един прекрасен момент като че ли местната власт понякога се чувства и като един тинейджър, представена пред държавните институции. Тя казва: аз искам, аз мога, аз познавам проблемите на населението, дайте ми правомощията да ги реша. И като че ли в един момент, когато трябва да отговори на тези правомощия, разбира, че нивото на компетентност и усилията не са равнопоставени.
Само в тази връзка нашата предистория относно общински програми и прилагането на такива политики за закрила на детето е изключително дълга и аз няма да я разказвам. Ще я обобщя в няколко направления.
С част от проблемите, които дискутирате тук, ние се сблъскахме като екип на местната власт преди няколко години. Аз също съм клиничен психолог. Доскоро имах удоволствието да бъда част от екипа на министър Фандъкова. Един от директорите на дирекция в нейното направление съм.
Действително липсва на правно-нормативно осигуряване, в която като че ли навсякъде местната власт беше упълномощена, бяха й делегирани права, но децентрализацията и делегирането на права не преминава просто през йерархично спускане на едно решение на по-ниско ниво. То преминава като наша визия и през ниво на компетентност. Тоест преди да спуснеш едно решение на по-ниско йерархично ниво като управление, като синхронизиране би трябвало да си сигурен в неговата компетентност.
В броени дни 2007 и 2008 година местната власт се събуди овластена да деинституционализира голяма част от институции, които доскоро бяха държавна грижа и отговорност. В рамките на един ден въведохме делегирани бюджети в сферата на образованието, които поставиха на изпитание голяма част от оцеляването на образователните институции.
Много са примерите, когато през 2007 и 2008 година буквално с един документ местната власт придоби правомощия, придоби сила и убедеността да ги прилага. В един прекрасен момент обаче дали тя имаше компетентностите да се справя с това?
Виждайки решимостта на този екип и от държавни институции, и от законодателен орган аз бих споделила само едно скромно мнение като представител на местната власт, когато процесът на децентрализация, особено в политиките по прилагане не само закрила на детето, но и образование, социални дейности, услуги за населението нека да бъдат съпроводени с един по-дългосрочен процес от подготовка на следващото ниво на компетентност, когато то трябва да бъде овластявано и да му бъдат делегирани тези права. Защото в такъв момент с голяма част от инструментите за мониторинг и създаване и правомощия, които една институция придобива, той ще се сблъска.
Какво направихме ние, имайки част от проблемите, които вие обсъждате в един прекрасен момент. Отворихме нещо като Националния съвет за закрила на детето, но отворихме общината, съзнавайки, че нямаме експертизата за решаване на голяма част от проблемите за закрила на детето. Те не са само в материално благополучие, образование, социални дейности, обществена среда и сигурност, семейната среда, разбира се, за нас също беше важна. Но и отворихме от гледна точка не само на ролята на институциите, но и на ролята на детето.
Направихме между другото и едно мащабно социологическо изследване с институт „Отворено общество” с неправителствения сектор, изключително представително. Над 130 общински училища бяха включени в това проучване, над 3000 родители, учители и различни институции бяха проучвани, изследвани по отношение на закрила и благосъстояние на детето.
Между другото нашата общинска програма от няколко години не се нарича общинска програма за закрила на детето, а „Повишаване благосъстоянието на детето”, защото включва – знам, че колегите от неправителствения сектор знаят какво означава, а и представителите на държавната институция – и мнението на детето, не само ролята на институциите, но и какво детето смята, че е добро за неговото личностно развитие.
Отворихме един консултативен обществен съвет, в който с правомощията на кмета, със заповед на кмета бяха създадени конкретни правомощия на неправителствените организации, на структурите на гражданското общество, на всички държавни институции. И за нас е чест, че голяма част от тези екипи, които са тук, са членове на нашия консултативен съвет на регионално ниво. С някои от колегите се познаваме.
Направихме различни експертни групи на различно ниво и част от услугите, които определено не са професионална експертиза на една местна власт и като отговорности бяха предоставени точно на тези институции.
Един от най-големите проблеми, който, освен правно-нормативно, информационно-технологично, е квалификацията на кадрите и финансирането. Само два механизма ще ви кажа за това как ние се справихме с проблема за финансирането.
Със сигурност финансиране специално за общинска политика за закрила на детето в началото нямаше. Всеки един от ресорите на заместник-кметовете на Столична голяма община беше отделил определен бюджет „Обществен ред и сигурност, образование и социални дейности, здравеопазване”, беше отделил самостоятелен бюджет специално за реализиране на общинска програма за закрила на детето.
Направихме и следващата стъпка, която ви предлагаме като възможност да бъде обмислена. Няколко пъти се чу и през господин Николов. Разтворихме две програми за спортни младежки дейности и за европейски проекти за интеграция на различни целеви групи, в които самите неправителствени организации, особено младежки такива, имат право за кандидатстване и за получаване на финансиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обещахме на неправителствените организации и на всички заинтересовани лица извън институциите да вземат по-активна роля. Тъй като времето напредна, аз предлагам именно тях да изслушаме. Има ли желание от други, които до момента не са се изказали?
ТЕОДОРА ПИРАЛКОВА: Аз искам да отбележа, че тук отзад седи една майка, която търпеливо изслуша целия ни разговор, засягащ децата с увреждания, чието дете преди време е било изгонено от училище. Тя всъщност с много мъка успява в крайна сметка да си върне детето и то да получи образование. Ако искате, нека да я уважим ида каже две думи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте. Искам само да помоля да поставяме въпроси, които не са решени и следва да бъдат решени от институциите, за да помогнем на засегнатите лица.
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА: Миналата година моето дете, което беше в първи клас, беше изгонено от директорка на училище, защото не седи на чина в час, детето е хиперактивно. Четиридесет и пет дни детето си стоя вкъщи. Чакахме експертите от РИО да дойдат да видят случая – госпожа Латинка Ковачева, която според мене изцяло работи в услуга на директорките. Тя ни изслуша и каза: Какво искате Вие, Вашето дете тук да пречи ли? Ще си стои вкъщи!
Благодарение на „Закрила на детето” подадох жалба. Седем жалби съм подала – и в Столична община, и към община „Сердика”, към която е нашето училище, в Комисията по дискриминация.
Искам да кажа, че благодарение на това, че събрахме подписка самите родители на децата от нашия клас, че не са против Вики да учи с техните деца, върнаха детето в училище. Никоя друга институция не помогна в нашия случай.
ДАРИНА ВАСИЛЕВА: Тук опираме не до големите структури и фрази, а да се започне отдолу промяна на съзнанието на учители, на специалисти, на педагози, изобщо отдолу да се започне с някаква промяна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз нямах намерение изобщо да се изказвам, защото тази материя ми е доста непозната, тъй като в комисията, на която аз бях член през миналия парламент, тези проблеми не се поставяха и това за първи път го чувам.
Вие говорихте за това момиче, което е хиперактивно. Аз имам внук, който е хиперактивен. Това, което казахте, ме навежда на една мисъл, че работата долу е затлачена до крайност и в училищата учители и директори правят каквото си искат.
В провинцията, където аз съм народен представител – миналия път в Пазарджишки окръг, този мандат в Хасковски окръг, най-много оплаквания са от директори на училища и от учители от такива местни структури в образованието за самоуправство, злоупотреби и т.н.
Моите критики към министъра в миналото правителство бяха постоянни и имахме непрекъснато разправии точно с такива неща – с изгонени деца, с уволнени учители. Но на тази възраст, на най-ранната възраст никога не съм оперирал.
Аз призовавам министерството, тъй като в миналото министерство призивите ни – моите и на колегите, не се чуваха, да дръпне юздите на тази саморазпасала се – извинявайте за израза – група и малко да се въведе някакъв ред и някаква дисциплина. Не можеш да носиш означението педагог, директор и учител в начално училище и да не можеш да се справиш с едно дете. Какво е това безобразие!
Искам да ви кажа, че през този мандат аз специално ще издирвам такива случаи и ще ги поставям на вниманието на министерството. Аз просто се учудвам как Вие досега не сте дошли в Народното събрание в тази Комисия по жалбите и петициите на гражданите, за да се оплачете.
РЕПЛИКА: Имаме депозирани жалби.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви. Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, аз ще бъда изключително кратка, тъй като си давам сметка, че днес на тази първа среща, на която говорим по проблемите на децата, ние се опитахме да нахвърляме много проблеми – от децата със специални образователни потребности през детската бедност, детската порнография. И един много важен проблем, а приемам, че с него трябваше да започнем – проблема за координацията между органите за закрила, които така или иначе законът е уредил, и с всичките следващи от това проблеми.
Дотолкова, доколкото съм работила по поправките на този закон в сегашния му вид, говоря за Закона за закрила на детето, си давам сметка, че част от този разговор е воден и той все още чака своето решение, включително по начина, по който координираме дейността си, включително по отношение на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, ако щете, включително по увеличените правомощия на Агенцията за закрила на детето с последната поправка, очевидно не особено достатъчна, но все пак някаква възможност да се направи анализ на това какви и доколко компетенции всеки от нас може да поеме.
Аз поисках думата не за да започнем разговора отначало, а за да помоля тогава, когато формулираме решенията си – аз приемам, ако правилно разбирам подхода, че ние ще поискаме от всички ангажирани със стратегията за детето институции, писмени становища, за да можем наистина да правим дискусията си върху тях, но да се опитаме да подредим дискусия по същностни проблеми, които ние припознаваме като такива, за да може тя да бъде концентрирана и смислена. Защото проблемът за децата със специални образователни потребности си струва да се води в цялата пълнота на тази дискусия, включително и с проблемите на педагогическите колективи, на директорите на училищата, на квалификацията на кадрите, на архитектурната среда, на начина, по който се получава образователна степен. Проблемът не е еднозначен и в него са прави всички.
Опасявам се, че дотогава, докато не направим такава дискусия, която и законно може да бъде пипана, тя може да регламентира подзаконово поведение чрез съответни наредби, ние в момента не сме коректни към нито една от страните. Но това, че сме заявили проблема, той очевидно стои, той трябва да бъде коментиран, той трябва да бъде движен. Включително с всичките възможности, които тези дами от неправителствените организации, към които заявявам най-добрите си чувства, успяха да подскажат. Има смисъл в този тип обща работа.
Проблемът с детската бедност, с детската порнография, с насилието върху деца и над деца – това е една изключително сериозна тема. Ние днес хвърляме тези теми, но между другото, дотолкова, доколкото парламентарната комисия е място, в което се говори, се заявява обществена позиция, освен че се упражнява парламентарен контрол и се търси законодателно поведение, аз мисля, че ние сме длъжници в този разговор. Защото той не е проблем на един закон, не е проблем на една страна.
На нас ни отива да бъдем домакини на този разговор и си мисля, че това също ни предстои.
Така че аз наистина ще помоля, господин председателю, да вървим към събиране на идеи за решение. З ащото всичките теми, които тук бяха заявени, са важни, но нито една от тях не коментирахме сериозно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз точно това казах в началото, когато си казахме „Добър ден”, че рискуваме да поставим всички теми и да не намерим конкретно решение.
Другата стъпка беше по Националната програма за 2009 година да поставяме проблем по проблем и всяка сряда да ги дискутираме. Но тогава пък рискувахме този процес на коментиране на проблемите да се удължи малко повече.
Аз разбирам и подкрепям това, което казвате, че това е първата среща в Комисията по проблемите на децата, но тя трябва да бъде периодична, с периодичен контрол и конкретните теми, които да поставяме и да бъдат решавани.
Моето предложение беше, както и вие ме подкрепяте, да получим писмените становища на отделните ведомства, за проблемите – свършено и свършено към момента.
ВЛАДИСЛАВА ЦОЛОВА: Съвсем накратко искам да поставя един изключително важен проблем, касаещ спешни мерки в посока интеграцията на децата със специални потребности.
Преди това искам да кажа, че случаят, който майката сподели, не е изолиран. Абсолютно същото се случи с моето детенце миналата година, което беше в първи клас в 122-ро училище в столичния квартал „Лозенец”. Директорката на училището издаде заповед детенцето да не посещава учебните часове по същата причина – хиперактивност и дефицит на внимание. Тъй като в училището има ресурсен кабинет, тя ми каза, че детето се обучава, понеже посещава ресурсния кабинет, където има ресурсен учител, където има логопед и психолог. Това са четири часа седмично. И то получава образование. Един месец – от 17 септември миналата година до 20 октомври миналата година по време на заверката на Образец № 1 съм ходила всеки божи ден при директорката на 122-ро училище да я убеждавам, че ресурсното подпомагане не дава образование, то е помощ и детето не може да седи без образование, да се нарушават правата му. Тогава аз предложих детето да мине на индивидуална форма на обучение, при което то се обучава след 20 октомври миналата година. Така че един месец то стоя без обучение в нарушение на всички негови права. Започна обучението му в края на октомври миналата година на индивидуална форма с 8-часа седмично, както вече казах, по български език и математика. За всички останали предмети ходихме на частни уроци. Добре че беше в първи клас. Така че то получи документ за завършване на първи клас, както и всички деца.
Тази година детето е успешно интегрирано, благодарение не на училището и на педагогическия състав, а благодарение на мене, на моите усилия, благодарение на работата с 10 терапевти. Мога да споделя, че четири мои заплати отиват месечно за терапията на детенцето. Всяко тримесечие теглех кредити.
Сега в посока интеграцията на децата със специални образователни потребности много иновативно са заложени понятията, включващи и подкрепящи среда в Наредба № 1, които са заложени в новия законопроект за образование и предучилищно възпитание. Те засега са само на хартия. Интеграцията на деца със специални потребности не означава само да се приеме детето в училище, а означава да има екип, който да поеме детето и да го интегрира, а не просто да го хвърли и на следващия учебен ден да го изгони, защото то пречи. То е със специални потребности.
В този смисъл на ресурсните учители в сега действащата нормативна уредба се полагат 30 часа седмично за подпомагане на 5-7 деца, което означава, че на дете се падат 4 часа седмично. Четири часа седмично детето може да разполага с ресурсния си учител. На практика тези 4 часа никое дете не ги получава – мога да го заявя категорично, знам го от контактите с всички родители, които имам в страната. Така че отново се орязват и малките права, които имат тези малки същества.
Децата получават до 2 часа седмично ресурсно подпомагане. Ресурсните учители вземат децата в ресурсните кабинети, защото така им е по-лесно. А самите ресурсни центрове, директорите и ресурсните учители не знаят какво означава ресурсното подпомагане. Ресурсното подпомагане означава да се интегрира детето вътре в класа, да влиза вътре в класа и да бъде интегрирано в естествената му среда, а не да се извежда извън класа и да му преподава частни уроци, нещо, което ние правим ежедневно, по много часове дневно водим децата си на частни уроци.
Така че трябва да се вземат спешни мерки в посока обучение на директорите на ресурсни центрове, ресурсните учители, увеличаване състава на ресурсните учители и качеството, което е крайно незадоволително – меко казано. Голяма част от ресурсните учители са бившият състав на несъществуващите вече помощни училища.
Освен това ресурсното подпомагане трябва да стане адекватно според нуждите на детето след адекватна оценка на екипа за комплексно педагогическо оценяване. Ако се оцени, че детето се нуждае от ресурсен учител 40 часа седмично, което означава всеки час ресурсен учител да влиза в класа на детето, това е крачка към интеграцията. Но 2 часа седмично да го взима в кабинета си и да го дезинтегрира – това е, меко казано, дезинтеграция.
ЕВА БОРИСОВА: Всички бяхте така добри да кажете, че ще правите парламентарен контрол. Искам да ви помоля да проверите какво е състоянието на Фонда за лечение на деца в чужбина, който миналата година върна 8 млн. лв. в бюджета. В същото време ние от сутрин до вечер гледаме кампании, включително оглавени от видни политици, за това как събираме пари да помагаме на децата да се лекуват.
Така че това е много конкретно предложение. Много ще сме ви благодарни, ако вземете необходимите мерки, да не връщаме тази година пари в бюджета или поне да знаем какво правим стози фонд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Много Ви благодаря. Част от членовете на тази комисия са членове на Постоянната комисия по здравеопазване. Тоест тези проблеми са много важни и е много хубава Българската Коледа, когато взимаме пари, но наистина не е добре, когато връщаме пари в бюджета, а не ги изразходваме целево и рационално.
Аз предлагам да отиваме към финала на нашето заседание. Предлагам да дадем думата на госпожа Шабани и на заместник-министър Ломева за няколко финални изречения, в които ще помоля вие да предложите кой е добрият срок за вас, като имам предвид, разбира се, и годишния отчет, който ще направи госпожа Шабани. Кой е добрият срок за вас? Естествено надлежно да ви запитаме в писмен вид и вие писмено да ни отговорите какво е свършено, какво не е свършено по конкретните задачи, разписани в Националната програма за 2009 година. Това се отнася не само за вас като представители на двете ведомства, но и на всички по смисъла на чл. 6 от Закона за закрила на детето. Заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ: Ние доклада започнахме вече да го пишем. Но наистина е нужен един реален срок, така че не само да отчетем какво е свършено и какво не е, а искаме да дадем какви са проблемните области, върху които трябва да се фокусираме следващата година до края на годината, тъй като ще има съгласувателна процедура за доклада.
Така че в края на годината най-рано, тоест средата или края на декември – не знам кога започва коледната ваканция на народните представители – е за нас един обозрим срок. Или началото на януари.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЛОМЕВА: Аз също подкрепям един такъв срок. Може би е добре наистина да си направим една такава среща. Не отсега чак през декември, но поне през декември да бъде една отчетна среща, за да кажем какво се е случило до края на годината и съответно какви са стъпките за по-нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, ако разбирам правилно, предлагате до 15 декември в писмен вид да ни информирате за проблемите и след тази дата да проведем отново едно заседание, на което всички да са запознати с тези ваши писмени справки и доклади, ако мога така да ги нарека. Те ще бъдат базирани и в интернет, така че всички заинтересовани лица в сайта на Народното събрание, където е отразена работата на нашата комисия, да видят тези справки, да видят тези доклади, да има обратна връзка от вас към комисията и към края на годината да направим повторна среща в тази насока.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Искам да призная, че ми беше изключително смислено да слушам. Имам едно предложение към това, което Вие предлагате.
Тук се каза, че трябва да се подпомага семейството. То ми прозвуча много – така да кажа – стабилно, защото това са хората, които се сблъскват с реалния проблем. Институциите са си институции, държавата си е държава. Но как се помага на тях? Ако вие сте така добри да подскажете към този кръг въпроси, които ще дадат институциите, ваши възгледи от този порядък – да се смени доказателството – едно, две три, примерно да се подпомогне семейството и пр., следващата дискусия ще започне да става ефективна, в смисъл ще започне да се преминава към някакви конкретни неща, които можем да обсъждаме в нашата компетентност.
Госпожата от общината беше права като каза, че то е въпрос на компетентност, да не си прехвърляме някои неща, по които някой знае нещо, друг не знае и т.н., а това, което реално може да се случи. Защото ако примерно в рамките на бюджет 2010 парламентарната комисия упражни натиск върху изпълнителната власт и се осигури число, по-голямо от това за лечение на болни деца, за помагане на семейства на деца, които се нуждаят от специални образователни грижи, мисля, че сме направили нещо реално за 2010 година. Защото иначе можем да останем само в сферата на дискусията.
Затова се обръщам с молба към тях.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЛОМЕВА: Още нещо много важно. Когато говорим за решаване на проблемите и за това какво планираме и какви са приоритетите за 2010 година, много е важно това нещо да бъде вързано с финансовите средства.
Давам един конкретен пример по отношение на проблема с ресурсните преподаватели. Ако това става приоритет, а то вече стана приоритет на Министерството на образованието, то това нещо е показано и в нашия планиран бюджет за 2010 година, в който ние увеличаваме средствата за ресурсните преподаватели, за да може действително този проблем да бъде решен. Това означава, че предлагам този модел да стане реалност. И когато говорим за приоритетите през следващата година, да говорим и за това по какъв начин националните програми, националният бюджет и европейските фондове помагат за решаването на тези конкретни проблеми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само да вметна. Стана въпрос за бюджета. В проектобюджета за деца с увреждания 50 процента и повече – явно ТЕЛК определя показателите – е предвидена помощ в размер на 100 лв. до навършване на детето на 2 години. Бюджетът ще бъде гледан в нашата комисия следващата сряда в 15 часа.
Използвам повода да Ви поканя, госпожо Ломева. Госпожо Шабани, заповядайте и Вие. Ще обсъждаме бюджета, въпреки че Държавната агенция няма самостоятелен бюджет, както се разбра, ще обсъждаме тези пера. Защото е прав колегата Методиев – всички помисли са много добри, стига да са финансово обезпечени.
Представителят на Министерството на външните работи искаше да каже няколко думи накрая.
КРИСТИНА ЙОТОВА: Аз бих искала съвсем накратко да реагирам спрямо това, което госпожа Борисова каза, и да обясня защо наричам защитата на доклада за България успешна. Защото между първоначалния и втория доклад, който беше защитен миналата година, има един период от около 12-13 години, мога да бъркам точно, не знам точно кога е даден първоначалният, в който самият комитет призна, че изключително много е направено. Защото не можем да сравняваме това, което е сега, с това, което е било преди 15 години.
Искам да кажа също, че ако отворите препоръките към държави, които имат значително по-малко проблеми от нас по отношение закрила правата на децата, към тях са също толкова критични, колкото и към България. Тъй като това е една тема, която е изключително чувствителна и комитетът си позволява да бъде критичен и към държави – говоря за Скандинавски държави и т.н., където тези проблеми не са от такова естество, от каквото са при нас.
Благодаря ви и приветствам вашата инициатива по повод рождения ден на Конвенцията. Не зная дали държавни институции ще бъдат поканени. Но изключително интересно звучи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам да финализираме дискусията. Подлагам на гласуване от членовете на комисията решение с работното заглавие В срок до 15 декември 2009 година да се изиска писмено становище от всички органи за закрила на детето по смисъла на чл. 6 от Закона за закрила на детето за изпълнение на Националната програма за закрила на детето до 2009 година, съобразно компетентностите, които са разписани в чл. 6а от закона за всяко едно министерство и ведомство, така, както законодателят го е регламентирал в нормативния акт.
Има ли други предложения за решение или допълнение на това решение?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз предлагам все пак да влезе в текста и молбата ни към неправителствения сектор за информацията, която те смятат за необходима. И местната власт.
НАДЯ ШАБАНИ: Докладът отчита цялата година. Ние сме започнали работа, събираме информация, но до 15 декември можете да получите един междинен вариант, не окончателния. Няма да можем до 15 декември да дадем окончателния вариант.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Говорим за междинен доклад. Защото ако комисията ме оправомощи след вашия доклад те да дават свои доклади и становища и вашият доклад е приет от Народното събрание, ще се обезсмисли до голяма степен процедурата, с която се опитваме да помогнем в тази насока за взаимодействие и синхрон между инстанциите.
Затова приемам това, което казвате ,че става дума за един междинен работен доклад, в който, ако мога да кажа честно, си поставяме проблемите, кои са решени, кои не са решени, без да ги официализираме и формализираме и да кажем, че всички сме си свършили работата за 2009 година. Е, децата и родителите не са доволни, но какво от това, нали работата е свършена!
В този аспект аз допълвам решението – не само органите по чл. 6а, а всички заинтересовани граждани и заинтересовани лица, представителите на общинската власт, неправителствените организации. Разчитаме на тяхното съдействие и предлагаме до 15 декември да има една междинна справка-доклад за това кой какво е свършил или не е свършил за тази година, заедно с предложения, разбира се, за конкретни стъпки за усъвършенстване и на законодателната дейност, и чисто в организационен аспект проблемите, които бяха засегнати.
Ако няма други предложения, моля членовете на комисията да гласуват така обявеното от мене решение.
Приема се единодушно.
Още веднъж благодаря на всички участници. Благодаря на неправителствените организации. До нови срещи!
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,25 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА
164528 ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
(Огнян Стоичков)