---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА




П Р ОТ О К О Л № 7


На 18 ноември 2009 година от 15.00 часа се проведе редовно заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на комисията.
ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, добър ден.Налице е необходимият кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на комисията.
Поканили сме да вземат участие в заседанието на комисията: Благородна Макева – МВР, Началник сектор „ПНД”, Васил Стойчев – МВР, ГДКП- ДПОП, Даниела Машева – зам.министър на правосъдието, Даниела Горбунова – Български център за джендър изследвания, Мария Генчева – Държавна агенция за закрила на детето, Мария Теодосиева – Парламентарен секретар на МП, Росанка Кръстева – изпълнителен директор на Фондация „Център Надя”, Христо Монов – Държавна агенция за закрила на детето, Янита Манолова – зам.изпълнителен директор „Агенция за социално подпомагане”.

ДНЕВНИЯТ РЕД, така както е обявен, е:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, № 902-01-35, внесен от Министерски съвет на 23.10.2009 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по така предложения проект за дневен ред? – Няма.
Моля членовете на комисията да гласуват.
Гласували : „За” – 10, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към разглеждане на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашно насилие. Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта е съпътстваща, водеща е Комисията по правни въпроси.
Заместник министър Машева, имате думата за кратко изложение от името на вносителя.
Г-ЖА ДАНИЕЛА МАШЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, с настоящият законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие се цели да се гарантира в една по-голяма степен защитата на децата от домашно насилие, да се подобри превенцията, да се обезпечи финансовото прилагане на закона, като основните изменения, които се предвиждат касаят следните въпроси:
На първо място се допълва дефиницията на понятието домашно насилие, като изрично се предвижда, че за психическо и емоционално насилие върху дете ще се счита и домашно насилие, извършено в негово присъствие. В кръгът на лицата, срещу които може да се търси защита са включени лицата, с които пострадалото лице се намира в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен включително, лицата с които се намира или е било в родствена връзка по сватовство до трета степен включително, лицата които са възходящи или низходящи на лицето, с което пострадалото лице се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и лицето се намира или е бил в такова съжителство, както и лицето с което единият родител на пострадалото лице се намира или е бил в такова съжителство. Разширява се и кръгът на лицата, които имат право да подават молба за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие. Предвижда се да не се внася държавна такса при подаване на молба или на жалба срещу такава заповед. Прецизира се, че заповед за незабавна защита се издава, когато опасността е пряка, непосредствена и последваща. Предвижда се ред за отстраняване на извършителят от съвместното обитавано жилище със съдействие на полицейските органи от Районно полицейско управление по местонахождението на жилището, с цел да се гарантира изпълнението на тази мярка, в случай когато извършителят откаже да я изпълни доброволно. Също така се определят правните субекти, които работят за защита на лицата, пострадали от домашно насилие. Те трябва да са лицензирани или регистрирани по Закона за социално подпомагане за предоставяне на социални услуги и да са вписани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Също така предлага се всяка година до 31 март Министерски съвет да приема Национална програма за защита от домашното насилие и се посочва, че средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по тази програма се определят ежегодно в Закона за държавния бюджет за съответната година. Съответно предлага се финансови средства да се предвидят за 2010 година и следващите години, тъй като Законът за държавния бюджет за 2009 г. е влязъл в сила по него не са предвидени такива средства. Тези средства са предвидени за следващите три години и са в размер на по 500 000 лв годишно.
Съответно така предложените изменения са в пълно съответствие с Резолюция № 1582 от 2007 година на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Благодаря ви.

ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дебатите. Имате думата за въпроси и становища.
Ако позволите аз да поставя няколко въпроса. В нашата комисия само на първо четене ще разгледаме този законопроект, както казах не сме водеща комисия, но въпреки че няма да гласуваме отделни текстове за мен представлява интерес защо от редакцията на чл.2 е отпаднала първоначалната редакция „или които обитават едно жилище”. Това е записано в края на старият чл.2. Става дума за домашно насилие включително и между обитатели на едно жилище, които нямат родствена връзка. В сегашната редакция текстът „или които обитават едно жилище” е отпаднал.
На следващо място в § 8 от законопроектът, с който се изменя чл.8 е записано в новата редакция: „Чл.8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на: 1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение2. законният представител на пострадалото лице 3. директора на дирекция „Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания”. Тези текстове прецизирани ли са с оглед Закона за лицата и семействата, който определя малолетните лица до 14 години и непълнолетните от 14 до 18 години? В този смисъл ако имаме казус пострадалото дете да е на 13 години и да е пострадало от своя законен представител по смисъла на чл.8, кой ще подаде молба до компетентния орган?
Поставям тези въпроси, за да се имат предвид . Ние текст по текст няма да гласуваме отделните параграфи. Правната комисия също ще прецизира тези текстове, но все пак ние също ще трябва да си кажем становището.
На следващо място искам да обърна внимание на една европейска директива, цитирана във вашите мотиви е цитирана една сума от 1 евро на човек от населението като бюджет за следващата година по този закон и вие предвиждате тези разпоредби, които касаят бюджетирането на средствата да влязат в сила от 1 януари 2010 г. Това отразено ли е, има ли място в момента в Законопроектът за държавен бюджет, който е в Пленарна зала?Това са моите въпроси, колегите сигурно също ще имат въпроси. Благодаря.
Г-Н ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз смятам, че е по-удачно вносителите да чуят изказвания и евентуално ако има още въпроси, за да могат да обобщят отговорите.
Първо заявявам, че аз и моите колеги ще подкрепим закона, но имаме няколко проблема, които бихме искали да поставим.
Първо колеги моля да бъда извинен, обаче бих искал вносителите за защитят наименованието на законопроектът. Аз съзирам известен проблем. Какво означава „Закон за защита срещу домашното насилие”? Ние имахме аналогичен проблем, когато приемахме Законът за защита от дискриминация. Какво означава защита срещу дискриминация? Предлагам да замените думата „защита” със съответния глагол и ще се убедите, че „защитавам срещу дискриминация” не е възможно. Правилно е да се каже: „защитавам от дискриминация”. Ще помоля да прецизирате заглавието на закона, ако смятате, че има основание. Ако мислите, че заглавието е коректно е ваш проблем, но аз ще направя предложение между първо и второ четене. Защитата е от домашно насилие. Правилно е да се каже Закон за защита от домашно насилие, а всички сме срещу домашното насилие, но това е вече съвсем друга хипотеза.
Второ. Бих искал г-н Христо Монов като зам.председател на Държавната агенция за закрила на детето, ако има готовност сега, ако не за второ четене да представи данни за това къде най-често детето е обект на насилие, защото когато чуем за насилие спрямо деца ние обикновено се сещаме за насилието на публични места – на улицата. Аз не съм в състояние сега да дам конкретна статистика, но вероятно ще се окаже, че насилието на улицата е може би на последно място. Най-честите случаи на насилие са в домашна среда, после в училище и едва тогава на други публични места и това никак не е за подценяване, т.е. това което казвам показва колко е необходим един такъв закон, който да урежда нарочно тези отношения.
Трето. Това, което казвам обаче илюстрира или защитава още една теза, че политиката за закрила на детето не може да се сведе до социалната закрила. Това е много по-общ, по-широк проблем, който излиза от тясното поле на социалната закрила на детето. Тук се включват и правата му на публично място, включително и закрилата от насилие в домашна среда, от самите родители. Между впрочем законът поставя един изключително важен проблем, свързан и с манталитета на българина, въобще с манталитета на нашето семейство. Все още се смята, че детето е едва ли не някаква собственост на родителите. Детето е преди всичко ценност на обществото и родителите нямат никакви изключителни права, те имат по-специални, но нямат изключителни права спрямо децата. Ние периодически сме покъртени от данни за страхотно домашни насилие върху децата. Има нужда от такъв закон. Вероятно има нужда от прецизиране на някои текстове.
Аз наистина бих искал колегите от комисията да бъдат запознати къде децата най-често са обект на насилие – дали на улицата, дали в училище или в семейството. Чудесно е, че законът поставя въпросът за формите на насилие, защото насилието не е само физическото въздействие върху детето. Децата са много често обект и на психически тормоз. Добре е, че се обсъжда един подобен законопроект и пак повтарям, той без да е цел на вносителите поставя въпросът за това какво разбираме под закрила на детето. Можем ли да го сведем до някаква социална закрила само. Това е във връзка с идеи за преструктуриране на форматът на държавната политика, но не искам да влизам в конкретика.
За първи път си позволих да на правя изказване, защото мисля, че вече не съм в конфликт на интереси. Благодаря.

ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Монов, заповядайте.
Г-Н ХРИСТО МОНОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, най-напред бих искал да кажа, че подкрепяме инициативата на вносителите и от дълго време агенцията има становище по отношение на един такъв закон. Действително неговото време е дошло. На въпросът зададен от Вас, уважаеми господин Местан искам да отговоря, че данните за настоящата година показват, че най-често – 84 % от децата са жертва на насилие в семейна среда, но тук веднага искам да отворя една скоба и да кажа, че това не означава, че в другите среди, които нашите деца обитават, те не са жертва на насилие. Просто големият проблем на нашата общество, и изобщо на модерното общество е, че границата, дефиницията на насилието много се разшири и ние станахме нечувствителни /това не го казвам просто като зам.председател на държавната агенция, а като човек, който от 25 години работи като семеен консултант и се занимава и с кризисна психологическа интервенция/. Много често онова, което се случва на децата на улицата и в училище ние не го разпознаваме като насилие и от там идват проблемите.Да, насилието се ражда в семейната среда и ние трябва да направим нещо, за да има превенция там, но нима не е насилие по-големият да те избута на опашката на лавката в училище или просто да те удари, да влезе в личното ти пространство. Тук говоря за всички форми на насилие – вербалната агресия между нашите деца. Техният език е език на бъдещи може би сатрапи. Това да ругаеш човекът до теб, съученикът си. Вижте какво става в превозните средства, как се държат нашите деца в обществения транспорт едно към други и към нас, възрастните, така че тази статистика за 84 % в семейна среда е за най-ярките случаи. Големият проблем е търпимостта ни, нарасналата граница на търпимост към подобни неща, които се случват с децата ни.
Понеже съм взел думата, ако позволите, господин председателю, да направя и конкретни предложения. Предлагам в чл.2, ал.2 да отпадне думата „емоционално” по една много проста причинна. Психиката е едно единство, така че емоциите са част от нея.
На нас също ни направи впечатление това, което Вие казахте за различните възрасти. В чл.8, т.1 на § 8 се говори за 14-годишна възраст, в чл.9 става дума за 16-годишна възраст. Може би трябва да уточним някои неща и най-вече това, което ние като институция бихме искали да предложим въз основа на чл.7 от Закона за закрила на детето е да се разшири кръгът на лицата, особено на длъжностните лица, които са задължени да сигнализират в случай на семейно насилие. Ще дам два примера. Детето отива на преглед при личният си лекар. Ето сега сме в ситуация на грипна епидемия. Той го съблича, за да преслуша гърдите му. Един специалист не може да не познае, че върху това дете системно е упражнявано насилие от раните,синини и други следи, които има по тялото му. Няма никъде в нашето законодателство записано задължение на лекарите да сигнализират на органите по закрила за подобни случаи. В държавата Израел има специален протокол, който лекарите са длъжни да попълват, когато станат свидетели на подобно нещо по повод на изпълнение на служебните си задължения, така както е записано в чл.7-а на нашият Закон за закрила на детето. Ако те не го направят, в държавата Израел не просто им отнемат лекарските права, а лежат в затвора до 3 години
Същото се отнася за учителите. Не можеш ти на не разпознаеш насилие, когато примерно твоят ученик дойде с посинено око или раздрано ухо и ти дава обяснения мънкайки: „Паднах … сдърпах се с Иван …”. Това явно е насилие и той е длъжен да сигнализира.
Искам да направя само още едно уточнение в чл.6, ал.7, т.2, б”а” на § 7, където се казва: „а/ социално, психологическо и правно консултиране и помощ от специалисти”. Аз лично като специалист не мога да си представя какво означава изразът „социално консултиране”.
Това са нашите конкретни бележки, аз разбира се ще отговоря и на всички останали въпроси, но пак искам да кажа, че с този закон ние доизграждаме нещо, което е много важно – системата за закрила на детето в България. Тя не е нито само социална, нито само защита на правата. Тя е цел на една държава, защото това е бъдещето на държавата – каквито са децата ни днес, такава ще бъде държавата ни след 20 години и ако това са личности, които се развиват в една среда, която е щадяща, подкрепяща, която им дава сигурността, че те са най-висшата ценност, съответно те така ще се отнасят и към държавата си. Много се радвам, че точно в тази комисия се обсъжда и този законопроект и съм убеден, че от доста време децата и тяхното развитие са приоритет и висша цел на Република България. Благодаря за вниманието!

ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предоставям думата на н.п.Валентина Богданова.
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще подкрепя проектът за закон и няма спор, че го разглеждаме наистина като продължение на Закона за закрила на детето и като регламентиране на важен проблем, какъвто е домашното насилие. Мисля си обаче, че без да повтарям всички аргументи, изговорени до момента в тази комисия действително се е говорело сериозно по този проблем и аз съм убедена, че част от разговора за това какви са измеренията за домашно насилие, какви са тенденциите за насилията върху деца и насилията, извършвани от деца ще бъде тема на разговори в тази комисия. Опитах се обаче да е спомня къде точно сме регламентирали статутът на фактическото съпружеско съжителство, защото мисля че не го направихме в семейният кодекс и тъй като то е заложено, начинът по който законът би се прилагал би бил спорен за явление, което няма уреден правен статут. Големият спор при обсъждането на Семейния кодекс не доведе до приемането на тази част от него, което беше свързано с практическото съпружеско съжителство.
Г-ЖА ДАНИЕЛА МАШЕВА: Ще започна с отговор на въпросът дали тези разходи са предвидени в държавния бюджет. Предвидени са. Прието е, че има пряко въздействие законът върху държавния бюджет, осигуряват се средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на определени изисквания при условия за осъществяване функции за защита на лица, пострадали от домашно насилие, като необходимите средства за издръжка за 2010 г. са в размер на 500 000 лева. Това е предвидено в новият Закон за държавния бюджет и същата сума се предвижда съответно за 2011 г. и 2012 г.
Относно въпросът за това дали чл.8 покрива хипотезата, в която малолетно лице е пострадало от домашно насилие и това насилие е осъществено от негов законов представител считам, че покрива хипотезата, защото по принцип т.2 визира, че това оплакване би могло да бъде направено от законния представител, което означава че и двамата родители също могат да го направят. Поставя се въпросът, че когато законен представител е един,всъщност детето има само един известен родител, но всъщност в този случай наистина е малко спорен въпроса. Приемам изцяло и предложението на г-н Монов, че наистина тук могат да бъдат включени и лекарите и други лица, които поради упражняване на съответна професия биха имали знание за подобни белези от насилие върху деца. Вероятно би могло да се помисли между двете четения за подобна добавка.
Абсолютно съм съгласна и със забележката относно заглавието.Наистина граматически и редакционно би било правилно и вероятно така е оставено, защото следва предишното наименование.

ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, зам.министър Машева. Колеги, имате ли други въпроси и становища? Някои от нашите гости ако желае да вземе становище по въпроса. В сайтът на Министерство на вътрешните работи има известна статистика. Беше повдигнат въпросът за общественото мнение за домашно насилие от изследване на НЦИОМ. Аз се запознах с него, другите членове на комисията също ще се запознаят. Общо взето към моментът българина е свикнал да търси съдействие от полицията. Първо се обажда на полицията. Сега правният ред, който се предвижда е директно и до съда да си предяви своята молба, докато досега нормативния ред беше чрез съответното районно полицейско управление до съда, т.е. ние облекчаваме режима, за да се търси по-ефективна и по-бърза защита на пострадалото лице.
Колеги, ако няма други въпроси, подлагам на гласуване законопроектът, така както е внесен с препоръките, които се направиха от нашата комисия.
Моля, който е съгласен да гласува.
„за” – 14, „против” и „въздържали се” – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на всички наши гости, на г-н Монов, зам.министър Машева, на представителите на МВР за участието в заседанието на комисията.
Г-Н ХРИСТО МОНОВ: Ако позволите само, господин председателю, да направя едно емоционално отклонение. Аз благодаря на комисията, че видях по един толкова важен въпрос толкова много единомислие и вдигнати ръце. Благодаря ви искрено!

ПРЕДС.ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, по ТОЧКА ВТОРА от дневния ред – Разни имате ли предложения за обсъждане? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


( Край на заседанието 15.40 ч.)



СТЕНОГРАФ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО,НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
/ Траянка Стоянова /
/Огнян Стоичков /

Брой знаци: 19 551