---

П Р О Т О К О Л № 9

На 10 декември 2009 година се проведе извънредно заседание Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.
2. Разни.

Заседанието беше открито в 16,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежка и спорта Огнян Стоичков.

- о -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден на всички. Уважаеми колеги и гости, започваме нашата работа. Благодаря на заместник-министър Дерелиев – представител на Министерството на културата.
Присъства още представител на Държавната агенция за закрила на детето, от Съвета на електронните медии и от АВРО. Поканили сме и други представители на медии и на неправителствени организации, които са по компетентност на нашата комисия по въпросите на образованието, науката и децата.
Днес провеждаме извънредно заседание със следния проект за дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по така представения дневен ред? – Няма.
Моля да го гласуваме.
Приема се единодушно.
От името на вносителя давам думата на заместник-министър Дерелиев за кратко представяне на законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! уважаеми колеги! Благодаря ви за това извънредно заседание, което е важно при тези кратки срокове за хармонизиране на българското законодателство с европейската директива за аудио-визуални медийни услуги. Знаете, че крайният срок, който ни е даден от Европейската комисия, е 19 декември. Нодявам се дотогава нашият законопроект да мине на първо гласуване в пленарната зала.
Това е и основната цел на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията – хармонизиране и въвеждане на принципите и нормите на Директива 2007/65 ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност или накратко известна като директива за аудио-визуалните медийни услуги.
Една доста широка междуведомствена работна група, назначена със заповед на министър-председателя, работихме в много кратки срокове и успяхме да изготвим по наше виждане едни доста добри юридически текстове, с които да се хармонизира законодателството.
Всички погледи и амбиции, които са натрупани в обществото и големи очаквания или голяма част от тях отиват към изработването на нов закон за радиото и телевизията, по който без съмнение ние ще започнем работа съвсем скоро и вие ще бъдете в течение на тази работа.
Тук сме с експертите и членове на работната група, които работиха по текстовете.
Директивата за аудио-визуални медийни услуги извърши съществени промени в областите на регулация на телевизионно разпръскване и телевизионна дейност и разширява обхвата на регулация и спрямо услугите по заявка. Много неща са свързани с новите технологии, са въпрос на по-подробно уреждане в така предложения за вас законопроект.
Има подробно изработени мотиви, които не бих искал да повтарям сега. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Аз ще дам думата на колегите. Разбира се, ще има и въпроси и дискусия.
Преди това обаче искам да попитам: съгласно чл. 18 от Закона за закрила на детето, ал. 2, вие изискали ли сте писмено становище от Националния съвет по закрила на детето по този законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Аз разговарях с Надя Шабани, която като председател на Държавната агенция по закрила на детето следва да е начело на този Национален съвет по закрила на детето. Ние, господин председател, сме съгласували законопроекта по надлежния ред с Министерския съвет, имаме становище от Агенцията за закрила на детето, но от Националния съвет нямаме. От Министерството на образованието, младежта и науката също имаме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли могли впоследствие да ни запознаете с писменото становище на Държавната агенция по закрила на детето? Впоследствие, ако сега нямате готовност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Писмено не сме получили такова. Участвали са техни представители, в общото становище, което министерството дава, сме получили подробно становище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В тази връзка обръщам внимание на чл. 18, ал. 2 от Закона за закрила на детето, който постановява всички законопроекти, които касаят материята на децата, да бъдат предварително писмено съгласувани със становища на Националния съвет по закрила на детето. Това е правният регламент, който трябва да се спазва, за да протича нормално технологията на работа на комисията.
Ако не бяха тези срокове за месец декември, които са поставени, аз се двоумях дали да не отложа разглеждането на настоящия законопроект на днешното заседание, защото действително аз с такова писмено становище не съм запознат. В момента аз не се формализирам да изпълнявам буквата на закона. Духът на закона за мене е много важен, а именно висшият орган, който е в Република България, освен Държавната агенция за закрила на детето, е този Национален съвет, който следва да си даде становището.
Вие сте редактирали много важни разпоредби в много добра насока, аз харесвам тези разпоредби, във връзка с медийната защита, по-точно защитата на децата в медийното пространство. Тези важни разпоредби би било редно и задължително предварително да ги съгласувате с агенцията и с Националния съвет за закрила на детето.
Колеги, откривам дебата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Само искам да кажа, господин председателю, че Правната агенция на Министерския съвет, която следи изключително подробно и внимателно всички съгласувателни процедури и текстове по законопроекта, е приела, че това, което ние сме направили, е напълно достатъчно и законно за приемането на законопроекта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това няма никакво значение. Правната дирекция можеше да присъства на това заседание и да защити позиция, която е различна от тази, която аз защитавам. Защото този закон е приет от Министерския съвет на Република България. Така че аз не говоря за някакво обичайно право, което се прилага според ситуацията.
Има думата господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Не е реплика към Вас, но все пак по повод на принципната Ви позиция, че подобни законопроекти трябва да се съгласуват със специализираните органи в областта на закрила на детето, това безусловно е вярно.
Искам само да припомня, че по закон Националният съвет към Държавната агенция за закрила на детето не е постоянно действащ орган. Той се събира на няколко заседания годишно. И предвид динамиката на законодателния процес се опасявам, че чисто технологически не е възможно всеки акт на Министерския съвет да се съгласува с този Национален съвет. Но безусловно трябва да се спазва принципът на съгласуване със самата Държавна агенция за закрила на детето. А вече председателят на агенцията като председател и на Националния съвет за някои по-важни актове е в правото си да свиква и заседания на самия Национален съвет.
Казвам това, за да бъда полезен на дискусията. Мисля ,че Националният съвет за закрила на детето по закон е задължен да се събира минимум два пъти в годината, едва ли повече.
Аз впоследствие в хода на самото разискване ще споделя някои съображения, свързани именно с по-специфичните права на детето, които струва ми се достатъчно адекватно се защитават или се прави една положителна стъпка в посока на адекватната защита на физическото и психическото здраве на детето във връзка с доставянето на аудио-визуални услуги. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дебата.
Заповядайте, господин Стоилов.
СТАНИСЛАВ СТОИЛОВ: Аз няма да се разпростирам върху конкретни неща от закона, това ще направи нашият експерт по медии.
Искам само от името на парламентарната група на „АТАКА” да заявя, че ние не сме съгласни с формулирането на чл. 12 от закона и при второто четене ще внесем корекция в този член. И ако Народното събрание не се съгласи с тази корекция, ние ще гласуваме против. Сега при тази формулировка ще се въздържа при гласуването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Тошев, заповядайте.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз имам един въпрос към вносителите. Той е свързан с чл. 9. В ал. 5, която предлагате, използвате отново термина „радио- и телевизионен оператор”, а точно в чл. 10 и в следващите казвате, че този термин се заменя с „доставчик на медийна услуга”. Може би е допусната техническа грешка.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Ще помоля господин Камбуров, изпълнителен директор на АВРО, който беше един от активните членове на работната група по закона, да вземе отношение по този въпрос, да обясни.
ГРИША КАМБУРОВ: Съгласно директивата за аудио-визуални медийни услуги, медийните услуги биват два вида – линейни и нелинейни. Линейни медийни услуги са тези, при които вие гледате телевизия въз основа на предварително одобрена програма. Нелинейните услуги са тези, които във всеки един момент вие с дистанционното можете да си изберете кой филм да гледате от даден каталог във всеки момент, според това, което вие прецените.
Радиотелевизионен оператор е този оператор, който предоставя само линейни медийни услуги. А доставчик на аудио-визуални медийни услуги е по-общ, той доставя линейни и нелинейни медийни услуги. Затова законодателят в този законопроект дава и двете понятия – и линейни, и нелинейни, от друга страна, и радиотелевизионни оператори, и доставчици.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Следващият ми въпрос е свързан с чл. 4, ал. 1, където е формулировката за доставчик на медийна услуга. Отразено е така: физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице. Тоест само физическо лице не може да бъде, така ли?
ГРИША КАМБУРОВ: Съгласно действащия Закон за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения физическо лице – едноличен търговец, може да бъде носител на лицензия или разрешение, но само физическо лице не може да бъде такъв.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, има ли други въпроси?
Докато се подготвят останалите колеги, ако позволите, ще взема отношение по чл. 32, ал. 4, това е § 25 на стр. 13.
Зачитам ал. 4: „Съветът за електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие.”
Не считате ли, че това споразумение следва да се утвърди, препотвърди или някой друг термин, подходящ за целта, от Държавната агенция по закрила на детето като специализиран орган, което може да бъде в полза на СЕМ? Това е застъпено на стр. 13. Това е ежегодно споразумение, което се сключва с доставчици на медийни услуги в областта на децата. Не считате ли, че трябва да се преподпише от Държавната агенция като специализиран орган? Защото това споразумение изрично сте го извадили като разпоредба. То е много добро, аз го приветствам. По този начин, освен регулацията със закона и саморегулацията на медийния пазар вие извеждате в по-висок план, особено с едно споразумение, в което страните изрично могат да уговорят и санкции за неизпълнение.
Не считате ли, че това споразумение е уместно – тук е представител на Държавната агенция по закрила на детето – те да го препотвърдят?
ГРИША КАМБУРОВ: По-друга беше логиката. Този въпрос се дискутираше.
С тази форма транспонираме разпоредба от директивата, която провъзгласява саморегулацията и корегулацията като форма на съвместна регулация между операторите и държавата. Това беше най-елегантният начин, по който да се покаже, че има воля от двете страни – процесът на корегулация, взаимно регулиране на страните да бъде в полза на децата, в полза на тяхното умствено, морално и физическо съхранение.
Що се отнася чисто технологично и препотвърждаването от Държавната агенция по закрила на детето, аз не мисля, че има правен начин това да стане. От една страна, Съветът за електронни медии е независим регулаторен орган и няма как негови споразумения или актове да бъдат съгласувани с някой друг.
От друга страна, ще нарушим принципа на саморегулация и корегулация, когато двете страни са се споразумели, трета страна да каже: Да или Не.
Няма практическа пречка Държавната агенция за закрила на детето да участва в неговото използване, но страни са тези, които ще го прилагат. Защото пряко Държавната агенция няма как да прилага рамката на това споразумение. Той може да бъде един добросъвестен партньор в него, но чисто юридически това няма как да се случи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, реплика. Аз не казах Държавната агенция да става страна в споразумението, а да го потвърди допълнително, като може със съвещателен глас да помогне на СЕМ да включи специфични клаузи за защита на интереса – най-висшия интерес, на детето. СЕМ е независим орган, но той не е специализиран орган по закрила на децата. И когато един орган сключва специфично споразумение, е нормално да се консултира със специализирания държавен орган. Това няма да наруши принципа на равнопоставеност и аз съм съгласен с Вас, че двете страни в споразумението трябва да са равнопоставени. Няма да го наруши, защото Държавната агенция не става трета страна. Тя просто съгласува с тази специфична материя, която консултира СЕМ. А за да го направи, трябва някой да алармира, както днес за този законопроект. Ако никой не я алармира, че съществува такъв законопроект или такова споразумение, ДАЗД няма как да си предостави експертното становище.
Колеги, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Само една реплика, ако позволите. Това е нещо, което аз взимам предвид, е важно с оглед практическото приложение на ал. 4 – да присъстват, да участват със своето експертно становище представители на Държавната агенция за закрила на детето..
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, ние в режим на въпроси ли сме или сме вече в режим на разискване на законопроекта?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В режим на дискусия.
ЛЮТВИ МЕСТАН: От тази гледна точка ми позволете един въпрос, преди да направя изказването си по същество. Защото разпоредбата на § 25, във връзка с която поставихте и Вашия въпрос, започва от страница 12. Вие говорите за страница 13.
Колеги, ще бъде полезно да чуем вносителите с малко по-конкретни примери. Защото моля да ме извините, но не е задължително тази комисия, за разлика от Комисията по медиите, културата и гражданското общество, да бъде наясно със специфичния понятиен апарат, с който борави този закон. Ние неслучайно не сме водеща комисия по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
В този смисъл, понеже смисълът на § 25 е да се разшири приложното поле на защитния механизъм на физическото и психическото здраве на децата, защото досега ограниченията, наложени в този закон, се отнасят само до радио- и телевизионните оператори, а сега този израз „радио- и телевизионен оператор” се заменя с израза „доставчик на медийни услуги”, хубаво е да дадете конкретни примери кои, освен радио- и телевизионните оператори, са доставчици на медийни услуги, които също така, наред с радио- и телевизионните оператори, трябва да спазят определени ограничения, за да се защити интересът на детето.
Дайте няколко конкретни примери, за да стане ясно на всички членове на комисията, за да е ползотворна дискусията. Защото това е една от разпоредбите, заради които си струва този закон да се подкрепи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам думата на госпожа Димитрова – експерт към комисията.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: На нашето внимание в комисията преди малко постъпи становище на Съвета за електронни медии. Във връзка с ал. 4, която току-що обсъждаме, са дали едно доста според мене конструктивно предложение относно споразумение, което следва да се сключва между Съвета за електронни медии и доставчиците, а именно ежегодно да се сключва споразумение относно мерките за защита на децата от съдържание и т.н. Тоест да се конкретизира, че именно мерките по защита следва да бъдат обект на това споразумение.
Благодаря. Това нещо може да се има предвид между първо и второ четене.
ГРИША КАМБУРОВ: Практически предполагам, че повечето от вас са абонати на Булсатком и ITV –партнер, имате тази възможност чрез дистанционното на приемника да изберете по един специален канал в колко часа да гледате филм. Когато има, да речем, пет филма, вие си избирате в момента срещу заплащане кой филм да гледате.
В случай при сега действащото законодателство Булсатком или ITV-партнер не са доставчици на медийна услуга, те са просто разпространителска мрежа, ако мога така да я нарека. Това е материя, която е обект на друг закон и не подлежи на регулация какво те излъчват.
От този момент нататък доставчикът Булсатком като доставчик на медийни услуги по заявка, тоест на нелинейни медийни услуги ще попадне под санкциите и контрола на Съвета за електронни медии именно за защита на непълнолетните и малолетните, които ние в този закон наричаме деца, съобразявайки се със Закона за закрила на детето.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И търговските съобщения – също.
ГРИША КАМБУРОВ: Търговските съобщения – да, те са като част от цялостна програма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Давам думата на госпожа Никова, представител на Държавната агенция за закрила на детето.
РАДИОНА НИКОВА: Благодаря Ви, господин председател, най-вече за това, че ни поканихте на заседанието на вашата комисия, за да изложим позицията на Държавната агенция за закрила на детето.
Не знам дали отново трябва да се спирам на всички детайли, които така или иначе бяха огледани в проекта, за да подготвим това становище. Но при всички случаи ми се струва, че е важна тази ал. 4, която току-що обсъждахте.
Имам и няколко уточняващи въпроса, ако позволите, защото за самите нас не е ясно какъв е смисълът.
Ако този член следва принципа на корегулация, което ще рече съвместна регулация между СЕМ и примерно професионалните сдружения на медиите и журналистите, това би трябвало да означава, че трябва да се постигне някакъв консенсус по отношение на ограниченията по защита на правата на децата. Обаче не става ясно защо това трябва да се случва всяка година, при положение, че има етичен кодекс за саморегулация в рекламата, има и друг етичен кодекс. В смисъл, тези принципи ние ще ги променяме всяка година ли и ще им се дават някакви допълнителни уточнения и детайли? Това е един от въпросите.
Това е единият от въпросите.
Разбира се, тук възникват още няколко въпроса.
Кой ще следи обаче за изпълнението на тези постигнати споразумения? Това СЕМ ли ще бъде или етичните комисии? И ако СЕМ изземе ролята на етичните комисии, защо тогава от една страна прокламираме принципа на саморегулация, а от друга страна, СЕМ изземва точно тяхната функция.
Също така е важно кога ще се прилага принципът на регулация. Защото не е възможно нито само едното, нито само другото и позицията, към която се придържаме, е в търсене на баланс между двете. Тоест съвместна регулация. И да е ясно кога следваме закона и в кои случаи разчитаме на саморегулация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Работната група прецени това да става ежегодно, за да бъде по-гъвкаво. Обществените отношения се развиват доста динамично, доста бързо се менят и считаме, че това е само от полза за закрила на децата това да става ежегодно. А съобразно българското законодателство Съветът за електронни медии е този, който може да следи и за изпълнението на това споразумение. Това е съвсем логично да е така, съобразно нашето законодателство.
ГРИША КАМБУРОВ: Извинявам се, че отново взимам думата, но ще ви кажа практически как изглежда това.
През 2006 година националните телевизионни оператори БТV, Нова телевизия и ТV2 подписаха доброволно споразумение именно относно сигнализацията на филмите за защита на децата. Тоест кой филм с каква сигнализация да бъде – само звуков, само с видеосигнал и т.н. Тази регулация я няма в закона. Тоест те доброволно се съгласяват да я прилагат, след което се подписа това споразумение.
В момента, в който се подписа това споразумение, ние го депозирахме в Съвета за електронни медии. Той се яви като страна към него. И Съветът за електронни медии всеки път, когато види или установи, че това споразумение не се спазва, той влиза в своите регулаторни правомощия и налага съответните санкции.
Именно тази разпоредба дава възможност за подписване на такива споразумения и занапред, защото до настоящия момент нямаше такава законова норма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест да разбираме, че Съветът за електронни медии налага административни глоби при неспазване на споразумението. Споразумението е договор между две страни, в който трябва да се разписват санкциите и неустойките. Административнонаказателната отговорност е отделен договор между две страни. По чл. 26а ги глобяват с 5000 лв.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Естествено е, че санкциите, които СЕМ налага, са за неспазването на закона. Механизмът на корегулацията не влиза в противоречие с тези законови правомощия на СЕМ. Всеки път, когато се нарушат принципите за радио-телевизионна дейност, особено принципите, уредени в чл. 10 от този закон, ще си влиза в ролята и ще налага санкции.
Принципът на саморегулацията обаче има предназначение, което въобще не се бие с тази функция на Съвета за електронни медии. Предвид деликатността на материята, която е предмет на регулация от Съвета за електронни медии, се смята, че най-добрият механизъм за регулиране на тази деликатна материя е саморегулацията. Затова медиите – и електронните, и печатните, през последните години вървят именно в тази посока чрез подписване на етични кодекси на електронната медия и на печатната медия. За съжаление не всички медии се присъединяват към този кодекс.
Съвършено друг е въпросът, че дори етичната комисия на съответните електронни или печатни медии да е на мнение, че не е нарушен законът, а СЕМ е на мнение, че този закон е нарушен, СЕМ ще приложи цялата строгост на закона и спорът ще се пренесе в съда. Така че тук нямаме никакъв спор. Даже смятам, че спорът е излишен.
Аз ще подкрепя предложения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, включително и заради разпоредбите на този § 25, като за ал. 4 бих искал да успокоя госпожа Радиона Микова ,че механизмът на ежегодните споразумения е в полза на децата. Защото това позволява анализ евентуално на пропуски, на дефекти с цел да се актуализират всички положения, свързани с най-добрия интерес на детето.
Ако вие имате някакви притеснения, че актуализирането може да е в посока на влошаване, тогава бих ви разбрал. Това, уверявам ви, не би следвало да е възможно, още повече, че този закон изчерпателно урежда ограниченията, които са свързани със защита на психическото и физическото здраве на децата.
Освен това вие по-добре от мене знаете, че сигналите за нарушаване на правата на детето, които са изпращани до Съвета за електронни медии, с които СЕМ се е ангажирал, включително и с наказателни постановления, един значителен процент от тях са именно по тази алинея. Защото за съжаление най-честият случай на нарушаване на принципите на радио- и телевизионна дейност са свързани с нарушаване правата на детето в медийното пространство. И затова е много важно ,че тези ограничения не се отнасят само за радио- и телевизионните оператори, а се отнасят и за всички доставчици на медийни услуги.
Толкова по § 25.
Смятам обаче, че комисията по образование и наука трябва да има отношение, без да е специализирана по този законопроект, и към други разпоредби на изменителния закон, които имат отношение към българската национална идентичност, най-общо казано, който е проблем и образователен, и културен в най-широкия смисъл на тази дума.
От тази гледна точка ние казахме това и на вчерашното заседание на Комисията по културата, медиите и гражданското общество, че подкрепяме въвеждането на ограничения в § 20. И тук не сме на едно мнение с господин Гриша Камбуров. Но смятам, че между първо и второ четене може да се постигне баланс между страните в този спор, имам предвид българските продуценти и радио- и телевизионните оператори или доставчиците на аудио-визуални услуги.
Става въпрос за ограничението най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми. И тук вече спорният въпрос е дали трябва да се изключат повторенията, да е предназначено за европейски произведения.
Алинея 1 също не е без значение – 50 на сто европейски произведения.
И ал. 2 – най-малко 25 на сто от общогодишното програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, телетекста и телевизионния пазар, трябва да са предназначени за български произведения, създадени от независими продуценти.
Аз смятам, че този текст е изключително важен и, разбира се, между първо и второ четене бихме могли да помислим на кое да се постави акцентът – дали на съдържанието на тези програми, те да са български по своя характер, по своето съдържание или непременно ще поставим ограничението и от гледна точка на фигурата на продуцента, субекта на продуцента. Защото възможно е примерно небългарски продуцент да създава българска продукция.
Тук въпросът е къде поставяме акцента, ще намерим ли баланса между желанието на самите телевизионни оператори едновременно с това да бъдат и продуценти на предаванията. Но за нас, уверявам ви, и това е в основата на нашата мотивация да подкрепим законопроекта, е от съществено значение действително 25 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми да бъдат български произведения.
Готови сме на разговори за фигурата на продуцента. Благодаря ви.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Мисля, че беше много полезна дискусията дотук.
Аз искам да акцентирам върху основния въпрос, който е свързан с комисията – за защита на правата на децата.
Вторият въпрос също е свързан с това, но той има друг произход.
Мисля, и това е в някаква степен може би обърнато към бъдещиня закон, за който казахте, че ще работите, че едва ли в момента ще постигнем някакъв текст между първо и второ четене. Тук като че ли се обединяваме около това да има много по-тежък инструмент на държавата в лицето на институциите, призвани да закрилят детето, спрямо тези хора, които дават разни неща по телевизията. Аз така ще ги нарека. Тъй като досегашната практика подсказва, че там проблемите са най-големи, от една страна. От друга страна ми се струва, че те почти не са решени. Защото дори една голяма глоба, господин председателю, от 5000 лева, както се каза преди малко, може изобщо да не уплаши въпросния предавач на телевизия – пак така иронично ще го кажа, а той да направи беля, която Министерството на образованието, младежта и науката и българското училище няма да могат да поправят дълъг период от време.
Моля ви, само заради това поисках думата, иначе и аз съм, разбира се, между тези, които ще подкрепят този текст. Имам проблем обаче с другия – този за 25-те процента. За него ще задам и въпрос.
Нека да се насочи усилието на бъдещата работна група към това и Агенцията, и Министерството на образованието да си потърсят по-силни държавни инструменти в иначе този либерален пазар, в който всички ние сме заедно, който всички подкрепяме и пр. Но в този либерализъм трябва да има един здрав консерватизъм по отношение на децата. Иначе нещата ще станат съвсем-съвсем неконтролируеми и опасни за бъдещето на нацията.
По втората тема, която може би е най-интересна, защото другите неща, които се прилагат по европейската директива, ние сме европейци, ще ги подкрепяме. Но тези 25 процента с повторение на програмата от 24 часа, аз, ако мога да смятам сравнително бързо и добре, една четвърт ще рече 12 часа от 24-часовата програма. Ако това е по силите на една или две телевизии, ми се струва, че не е по силите на други седем или дванадесет. Дали това изобщо е постижима цел – това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е тези български производители, както са наречени тук, на български произведения, създадени от независими продуценти, бихте ли ни казали на нас като несведуща комисия в момента на пазара колко такива структури участват, познавате ли ги като брой, примерно 3, 5, 24, които са се подписали, като тази дефиниция, ако приемем това, което господин Местан каза, ако те имат български произход на българска фирма в своето действие, ръководство, собственост и пр.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Дерелиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Уважаеми народни представители, определението кои са български произведения и европейски произведения и сега съществува в Допълнителната разпоредба на закона. Там може да се види. Нещата са пак по европейски стандарти. Могат да се пипнат и там, но те са сходни и в Закона за авторското право, и в Закона за филмовата индустрия.
Нашата голяма работна група по изготвянето на този законопроект прие предложението на Асоциацията на телевизионните продуценти за един по-протекционистки подход, който доведе до раждането на ал. 2. Там мнозинството, от което една малка част са членове на Министерството на културата, гласуваха за един такъв по-патриотичен подход, така да го нарека, и още там представителите на АБРО бяха категорично против тази мярка.
Аз смятам, че между първо и второ четене има какво да се поговори по този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Камбуров.
ГРИША КАМБУРОВ: Нашето становище по този текст, уважаеми народни представители, е депозирало във вашата комисия, предполагам, че ви е раздадено.
Аз изцяло подкрепям логиката на господин Местан, че една такава протекционистична политика е много добра. Проблемът обаче се развива в следните две плоскости.
Сега действащият закон и задълженията ни, произтичащи от членството в Европейския съюз, казва, че ние трябва да отделим минимум 10 процента от програмното време за външни продуценти, обаче от Европейската общност, тоест европейски външни продуценти.
С така предложената корекция на ал. 2 ние ограничаваме и дискриминираме европейските продуценти за сметка на българските. В момента, в който този закон отиде за нотификация в Европейската комисия, ще има проблем, ще ни питат защо правим това разграничение. Никоя държава – членка не си е позволила да направи едно такова разграничение, защото това е много страшно.
След междукултурния диалог, който проведе Европейската комисия и особено след влизането на Лисабонския договор, където общата политика е над държавата и над националната политика, е особено страшно ние да заменим общностното право с националното, да заменим европейски с български продуценти. По този начин ние затваряме вратата пред всички други, освен няколкото български продуценти, които се броят на пръсти.
С господин Дерелиев на предната комисия коментирахме – дори те да са 200 реализирани, активните от тях се броят на пръсти.
Тъй като сме в Комисията по наука и образование, ще кажа, че снощи си направих труда да направя едно изчисление на база квотите, които всеки един оператор има в своите лицензии за образователни и детски предавания. След като сторнирах самите квоти за новини, образователни, детски предавания, културни предавания, те са 25 процента. Но ако забелязахте, в изречение второ се казва, че те са без повторение, тоест те стават 50 процента, а програмното време става 130 процента. Ясно е, че някои от квотите ще отпаднат. За да се спази това, то вероятно ще бъдат квотите, посветени на новини, култура, образование. Това важи за нас като медия. Защото за да изпълним този процент, ние ще трябва да наемаме и да купуваме нискокачествена българска продукция, защото не всичко е с толкова високо качество. Само и само да се изпълни буквата и нормата на закона, ще се купува продукция, която не се е доказала на своя пазар.
Още повече, тъй като програмата е 24 часа в денонощие, не може да бъде повече, ще трябва да бъдат спрени всички собствени продукции на телевизиите, дори с благотворителна цел, каквато беше например „Великолепната шесторка”. „Великолепната шесторка” помогна на един дом за деца и вече той не е в абсолютно същото положение, в което беше намерен. Това беше съвместна инициатива с УНИЦЕФ и резултатите са налице. А сега именно заради този текст такива предавания ще бъдат ограничени, за сметка на предавания, като риалити и друг вид касови предавания, които се продават доста скъпо.
Според мене, дори да нямам правото, си позволявам да предложа на уважаемата комисия да отбележи това нещо в своя доклад за първо гласуване. Сериозно трябва да се преосмисли тази концепция дали ние сме готови като страна – членка на Европейския съюз и особено загрижени за подрастващите и децата, да им причиним това те да гледат предавания с недобро качество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Много благодаря за това обяснение, защото то наистина просветли нещата.
Означава ли, когато сте правили тази аритметика, че ако е 10 процента, а не 25, първо ще се поберете в стоте, няма да ги надскочите и второ, няма да предизвикате този конфликт, който е със съществуващата вече норма от гледна точка на БРЮКСЕЛ?
ГРИША КАМБУРОВ: В директивата и в сега действащия закон се казва: минимум 10 процента. Аз имам справка пред мене и мога да ви уверя, че нито една медия не е на минимума. Всички са около 20-25-30, дори до 40 процента. Това е долната граница. Никой не стои на долната граница. Всички са някъде по-високо. С европейски произведения, тоест произведения, произведени от независими, европейски – подчертавам още веднъж – значи външни продуценти.
Тук трябва да направим – пак повтарям – сериозното разграничение между национална продукция и национална продукция, произведена от външни продуценти. Външните продуценти, както каза господин Местан, именно тук е ключето, което обръща каруцата. И не е толкова спорът между продуценти и телевизии, а е спорът каква програма ще се излъчва. Защото съгласете се, че медиите са едни от най-влиятелния механизъм между децата и подрастващите.
Имам честта да бъда член на експертния съвет към Съвета за електронни медии, където са включени експерти от всяка област. Ние на последното заседание доста нашироко обсъждахме, направихме една дискусия, където не можахме за съжаление да синхронизираме Държавната агенция за закрила на детето, именно за влиянието на медиите и децата.
След трагичния случай след предаването „Страх” ние направихме доста широко вътрешно обсъждане. Именно затова се притеснявам, защото се оказа, че самата медия няма механизъм да наложи на този продуцент той по някакъв начин да цензурира предаването.
Същото се получи сега и с „Цената на истината”. Медията има два варианта: единият вариант е да го спре, но тогава тя ще плати много сериозна неустойка по договора, който има с тях. Тя не може да се бърка в редакционното съдържание на независимия продуцент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Провокиран съм да кажа още няколко неща по темата за това допустими ли са ограничения над 10 процента за българска продукция от независими продуценти.
Много е важен въпросът и аз ще моля, ако сме в правото си да изискаме такава информация, може би от СЕМ, какъв е процентът родна продукция на телевизионните и радио- оператори от другите страни – членки на Европейския съюз. Защото тези 50 процента европейска продукция, която би следвало да стъпи на разбирането, че българската продукция е европейска и европейската продукция е българска... Да, ама вие по-добре от мене знаете, че това не е точно така. Защото идеята за Европейския съюз е не да превърнем Европейския съюз в гробница на самобитни култури. Нали така? Там сме, но със съхранена идентичност. И това не става само с добри пожелания. Това е въпрос на конкретна политика.
Има данни, че българският социокултурен феномен се оформя главно от телевизионния екран. Три часа гледаме телевизия и четем само 8 минути. На ден. Ужасно! Но факт. И е много важно какво гледаме. От една страна, се оплакваме ,че всяка вечер гледаме „Перла” или някои други неща, които се появиха сега. Но не трябва да останем само с оплакване.
Аз ще бъда много по-толерантен към позицията на АВРО, ако от тях чуя не толкова съхраняване на десетте процента, а по-скоро в рамките на това ново ограничение да предложите своите текстове за това как акцентът да пада върху характера на продукцията, а не от гледна точка на производителя.
Но същевременно ако имате информация, да ни кажете колко е висок процентът в рамките на общоевропейската продукция, да речем, във Франция какъв е делът на собствените френски предавания, а не просто европейските. Ще се окаже, че този процент е жестоко висок. Вие го знаете.
Аз нарочно дадох краен пример, защото Франция винаги е била краен пример. В това отношение няма спор. Но вероятно това се отнася и за Румъния, и за Унгария, и за Словакия, и за Словения. Хубаво е да имаме тази информация. И както имаше една рубрика „Къде сме ние”, тогава да видим къде сме ние с нашите, да речем, 13,14,15 процента.
Съжалявам, ние няма да бъдем комисия, която ще гледа тези текстове на второ четене. Този спор е принципен и явно дискусията ще се пренесе по-скоро в Комисията по медии. Но не е без значение този въпрос и ние не можем да не бъдем ангажирани с него като членове на Комисията по образованието, младежта и науката.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Извинявам се, господин председател, че отново взимам думата и може би ще досадя на колегите. Но господин Местан ме провокира за това.
Ако цялото това нещо е подчинено на идеята за национална идентичност, тоест кои сме ние, то тогава тези предавания, които са произведени от българските производители, от които, както разбрахме, са малко на брой тези, които са ефективни, то тогава ще попаднем в доста тежка дискусия, която предлагам да не я водим сега, да си поговорим тук като загрижени хора в Комисията по образованието, младежта и науката дали това, което ние, възрастните, сме успели да видим като българска продукция, е много полезно за националната ни идентичност, от наша гледна точка, за българската младеж. Така да го кажем.
Защото мисля, че по време на този разговор всеки може да даде група примери и ще се разпадне малко това, което Вие самият защитавате.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Само една дума, господин председател. Би било жалко, ако българска и небългарска продукция, която се излъчва от радио- и телевизионните оператори в България, се съотнася като некачествено към качествено, като неконкурентно към конкурентно. Това би било ужасно за нас.
Но друг е въпросът, че може би трябва да бъде наша обща загриженост това как, ако пазарът не е самодостатъчен регулатор на тези отношения и тези мерки са насочени срещу комерсиалния интерес на радио- и телевизионните оператори, като в комерсиален интерес няма нищо укоримо, да видим в този преходен период, преди да се задейства реалната конкуренция, и да помислим и за други механизми.
Вчера се чуха идеи, включително и за това, което на първо време, подобно на Европа, че има специална квота, където се кандидатират радио- и телевизионните оператори за европейска продукция. Макар че условията на криза не са най-подходящият момент за подобни идеи и разсъждения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Дерелиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Ще отговоря на това, което господин Местан каза, че има идея в бъдещия Закон за радио и телевизия да бъде създаден такъв национален фонд, в който ще могат да участват различни независими и зависими телевизионни продуценти.
Искам да обърна внимание, че нашата много ценна дискусия днес тук накрая зави малко около ал. 2, където акцентът не е върху български и небългарски произведения, а ключът е – създадени от други продуценти или създадени от независими продуценти. Независимите продуценти са продуцентите, които са извън самата телевизия. В момента телевизиите произвеждат една значима част от продукцията. Именно това е ключът на спора.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бих попитал представителя на СЕМ госпожа Георгиева желае ли да вземе отношение, най-вече по въпроса, който постави господин Местан за един сравнителен анализ как стоят тези квоти в други европейски държави. Ако имате готовност. Ако не, не се чувствайте ангажирана.
ЗЛАТКА ГЕОРГИЕВА: Това, което мога да кажа, че можем да направим едно такова проучване.
Това, което искам да кажа, е, че се надявам да бъдат разгледани подробно нашите предложения, които бяха изпратени още вчера на госпожа Димитрова. Днес ги предоставихме на вашата комисия.
Като цяло, аз не съм член на СЕМ, но съм упълномощена да кажа, че Съветът за електронни медии стои зад законопроекта и го одобрява. Тези незначителни промени, които ние искаме да се направят, са с оглед прилагане на закона и това, че СЕМ е забелязал някои моменти, които да бъдат изпълнени, за да бъде законът действащ и ползотворен.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, колеги, искам пак да се върнем на специфичната материя за децата.
На страница 19, чл. 75, ал. 9: Търговските съобщения какво не трябва да съдържат. Изброени са пет точки, които касаят децата.
Както беше казано тук от членове на комисията, ние не сме специалисти в тази медийна област. Просто искаме да гарантираме максимално най-висшия интерес на детето.
Как ви се вижда една по-проста редакция, в която да кажем, че в търговските съобщения, в това число и рекламата се забранява използването на детето като аудио-визуална област, с изключение на продукти за специфична потребност на децата, стоки и услуги само и единствено предназначени за задоволяване на потребностите на децата?
Защо казвам това. Защото и по тези разпоредби, които прочетох в петте точки, аз като доставчик на медийна услуга пак ще рекламирам кренвирши чрез деца. И други услуги, да не изпадаме в битовизми.
Аз предлагам, това мое предложение е, разбира се, за ваша информация, един по-стриктен текст: децата да не се използват за реклама, освен за стоки и услуги, презназначени само за децата. Храни, медикаменти, принадлежности, които са за деца, да бъдат рекламирани с деца. За всичко останало да не се използват деца в тези търговски съобщения. Това просто ви го представям на вниманието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: В ал. 9 е възпроизведена точно директивата, текстовете и съдържанията, които се изискват. Но това Ваше предложение струва ми се съвсем уместно може да намери място в Закона за закрила на детето.
РАДИОНА НИКОВА: Това е много интересно прехвърляне. Възможно е при приемането на Закона за закрила на детето да обсъждаме такива варианти. Но в момента мисля, че е уместно това, което можем да направим в рамките на Закона за радиото и телевизията.
Аз се извинявам, надявам се, че няма да злоупотребя с вниманието на народните представители. Но ако ми позволите, господин председател, понеже поех ангажимент във вторник, когато се проведе нашата кръгла маса за правата на детето и медиите, където наистина имаше много широко присъствие на неправителствени организации и на професионални организации, включително като Комисията за журналистическа етика, Националния съвет за саморегулация и др., да ви запозная с някои техни препоръки по закона. И въпреки че не е минал през процедура Национален съвет за закрила на детето, все пак може би е интересно за народните представители да чуят какво препоръчват експертите.
Опитала съм се да формулирам техните предложения в няколко точки.
Първото, което препоръча форумът, е, че е желателно законът да се позове на етичните кодекси на Националния съвет по саморегулация и на етичния кодекс на българските медии, където се третират въпросите за защита на децата.
Второ, форумът констатира, че вече съществува практика на саморегулация и набира скорост дейността както на Националния съвет за журналистическа етика, така и на Съвета за саморегулация в рекламата. Може би е удачно да бъде подкрепена тяхната роля чрез фиксиране на конкретни ангажименти, които те ще имат, за прилагане на декларирания принцип на корегулацията.
Трето, приемане на етичния кодекс на различните професионални обединения, работещи в медиите и с медиите, практика, която трябва да бъде оценена положително, защото създава допълнителни предпоставки за дискусии и постигане на обществен консенсус по разбирането за най-добрия интерес на детето.
Четвърто, трябва да се стимулира придобиването на медийна грамотност – впрочем, това е казано и в директивата съвсем ясно, която ще позволи на потребителите и най-вече на децата да използват медиите ефективно и безопасно.
Пето, необходимо е да се прилагат филтриращи системи, обозначени с идентификационни номера, във връзка със защита правата на децата при предоставянето на услуги.
В най-общи линии това бяха препоръките на участниците във форума.
Бих искала, за да не остане някакво съмнение, бих искала да кажа, че Държавната агенция за закрила на детето счита, че всъщност този закон прави много важна стъпка напред, защото транспонира естествено европейските изисквания. Ако сте останали с впечатление, че им се противопоставяме, това изобщо не е така. По-скоро нашето желание е да се спазват процедурите и в момента, в който се разписват процедурите за изпълнение на определени законови текстове, нашето желание е Държавната агенция за закрила на детето да бъде включена в тези работни групи, защото мисля, че разполагаме с експертен потенциал да ви подкрепим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Само искам да кажа, че между първо и второ четене с удоволствие ще разгледаме тези текстове, защото има много полезни неща в тях.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други становища, мнения, въпроси?
Имате думата, госпожо Крумова. Госпожа Крумова не е член на комисията, но предлагам тя да каже няколко думи по закона.
КАЛИНА КРУМОВА: Благодаря ви за вниманието. Ще започна малко остро, за което се извинявам. Искам да спра вниманието ви върху това, което беше казано вчера в Комисията по европейските въпроси, на която аз съм член. Извинявайте, колеги, но за мене е, меко казано, неуважение от страна на СЕМ. Виждам, че тук има лице, което са изпратили да го представлява, но нямат техен официален представител, който разбрах, че е бил поканен тук, нито днес, нито вчера на Комисията по европейските въпроси, при положение, че има краен срок, в който този закон трябва да бъде приет, и при положение, че претендираме, че гледаме сериозно на работата си. Аз не мисля, че това е адекватно отношение на хора, които взимат достатъчно висока заплата. Все пак закони не се приемат всеки ден.
Оттам нататък проф. Станилов каза в началото на заседанието на комисията, както и господин Стоичков спомена, че ние ще имаме много предложения за промени между първо и второ четене на закона.
Има някои неща, които, меко казано, звучат странно, като например, че търговските съобщения не трябва да насърчават децата пряко да увещават родителите си или други лица да закупуват рекламираните стоки. Ами нали точно това е целта на рекламата – стоката да бъде купена?
Едно дете на три-четири или пет години естествено ,че няма собствени финансови средства да си закупи дадена стока, а родителите ще бъдат тези, които ще я закупят.
Няма да изпадам в дребнотемие, защото тези забележки са доста.
Другото, на което искам да ви обърна внимание, което произтече и от вчерашната Комисия по европейските въпроси, а и днес виждам, че ще бъде една от разискваните теми около този въпрос, е въпросът с външните продуценти. В предложенията за промени виждам, че много държите думата „външни” да се замени с „независими”. Само че в Закона за радиото и телевизията има дефиниция на това какво е „външен продуцент”, а в предложените промени няма дефиниция какво е това „независим продуцент”.
По-нататък аз смятам вече да се обърна към темите, които се разискват тук, в тази комисия. Разбрах, че председателят на АБРО има функция в СЕМ. Има и други представители. Но в крайна сметка тук вече излизам от функцията си на народен представител, а говоря като родител, като гражданин.
Извинявайте много, обаче за пореден път използвам думата „несериозно”. Несериозно е който и да било представител на държавата да каже: аз нямам функцията да наложа това или това да не се дава по телевизията. Визирам предаването „Страх” и визирам предаването „Цената на истината”.
Аз напълно разбирам икономически обоснования интерес на работодателите и на външните продуценти тези предавания да бъдат точно в тези часове и точно в тези часове да има такава реклама. Но на мене като родител и като данъкоплатец не ме интересува интереса на рекламодателите. Мене ме интересува детето да не взима пример от такива предавания в такива часове. И щом държавата или регулаторният орган СЕМ са издали разрешително на тази телевизия да излъчва и да бъде национална – не визирам Нова телевизия или която и да било друга, тя трябва да бъде тази, която да наложи санкция. Не може вие да ми казвате, че не можем да наложим санкция на Нова телевизия за предаването „Страх” или за „Цената на истината”, защото те трябва да плащат неустойки. Ами те ще платят една неустойка, но със сигурност печалбите им ще са доста по-големи от неустойките, които трябва да платят.
Аз смятам, че цената на детския живот и на детското възпитание въобще не трябва да се сравнява с това, което имаме като финанси, още повече финанси на частни интереси.
Извинявам се много, но днес си направих труда да видя от СЕМ какво са публикували на страницата. Те отчитат приходи за 209 година 680 хил. лв. Колеги, това е нещо смешно. Аз имам бегла представа върху тарифите в България. Извинявайте, правейки продукт за един месец, една телевизия , сваля най-много разходите. Искаме да кажем, че след като регулаторен орган на всички медии в страната е събрал 680 хил. лв., разходите са 1 млн. 906 хил. лв. , а трансферът е 1 млн. 226 хил. лв. Хайде, ако тези пари се харчат, поне да има за какво да се харчат. Проблемът е, че СЕМ не може да си свърши работата.
Няма смисъл ние тук по комисиите да пишем тези закони и да правим тези промени, когато те не могат да се приложат и когато няма кой да следи за изпълнението им и да налага глоби. От чисто икономически интерес аз смятам, че много повече ще бъдат приходите и не само, че няма да бъдем в загуба, а ще бъде в сериозна печалба държавата ни и конкретно СЕМ.
Второ, в крайна сметка става смешно, защото пишем едни препоръки, които не се изпълняват. Или СЕМ не си върши работата, или да не се правят такива промени.
ЗАМЕСТНИК.МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Понеже повечето неща засягат СЕМ, което, което, както знаем, е извън структурата на Министерството на културата, за добро или за лошо, само ще отговоря, че навсякъде в закона думата „външни продуценти” е заменена с „независими” , което е по-точно.
КАЛИНА КРУМОВА: На „външен” е дадена дефиниция, но не е дадено на „независим”, което понятие вие вкарвате. Или поне аз не видях такава дефиниция.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Не сте го видели.
А търговските съобщения са разписани точно така, както са по директивата. В това се състои хармонизирането.
Приемам за обсъждане няколко други допълнителни текстове, но не тук при търговските съобщения, при което сме си свършили работата добре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, искам да направя само една реплика, защото много се наслушахме за европейските директиви. Европейските директиви, задължително в случая, следва да се транспонират – извинявам се за чуждицата – във вътрешното законодателство с детайлна уредба и конкретни механизми за прилагане. Ако ние ще преписваме само изреченията от европейската директива, без да им даваме живот на приложение, просто в Народното събрание гласуваме едно решение, че тази европейска директива става част от вътрешното законодателство и няма нужда да променяме Закона за радиото и телевизията, ако само и единствено ще преписваме едни пожелателни изречения от директивата.
Директивата не може да няма пожелание, това е духът на европейската директива. Но вътрешното законодателство следва да изработи конкретни механизми за приложение на тези принципи, които са заложени. Само преписването на принципите създава неработещи закони.
Това го казвам с цел да подпомогнем законодателната дейност и да произведем добър закон, който няма в следващите пет месеца шест пъти да го изменяме.
ЗЛАТКА ГЕОРГИЕВА: Искам да кажа няколко думи във връзка с налаганите наказания от СЕМ по повод предаванията, които бяха споменати – „Страх”, „Цената на истината”. СЕМ налага и ще продължава да налага санкции, имуществени санкции.
Това, което искам да отбележа обаче, че има конституционно установени права за получаване и разпространяване на информация, които минимално се ограничават. Конституцията казва, че всеки гражданин може свободно да разпространява информация. Също така той има право да получава информация. И когато стигнем до съд, на нас много често ни се противопоставя идеята, че СЕМ налага цензура на радио- и телевизионните оператори.
Съдебната практика е много разнообразна в това отношение. Има дела, които се печелят от СЕМ, има такива, които се губят, точно поради факта, че съдът преценява, че това е налагане на цензура.
По повод на тази сума, която беше спомената, аз бих казала, че напълно подкрепям разбирането на госпожа Крумова, че санкциите са много ниски. Санкциите са 2000 лв. минимално и обикновено се налага минималната санкция. Просто действително операторите реализират десетки и стотици хиляди лева за една реклама, която излъчват примерно 30 или 50 пъти, а им се налага санкция от 2000 лв. За тях наистина е по-изгодно да продължат да излъчват рекламата и да си платят санкцията.
Последното, което искам да кажа, е че приветствам тази тенденция, която започна от миналата година, на саморегулация. Прекрасно е, че самите телевизионни оператори се ангажират с това. Ако те нямат добрата воля да правят добра телевизия, да правят една почтена телевизия, където да се спазват наистина разнообразни предавания, но ако те нямат добрата воля да правят предавания, в които да се спазват добрите нрави, да няма омраза и т.н., просто регулаторният орган невинаги е в състояние да наложи своите санкции.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Само една препоръка, господин председател, към регулаторния орган.
Мисля, че трябва леко да актуализираме собствената си критериална база и особено когато става въпрос за нарушаване на права на децата, по-на заден план трябва да върви принципът първо нарушение, което се санкционира като маловажно. Защото прилагате този принцип. Смятам, че когато става въпрос за нарушени права на децата в медийното пространство, и да е първо нарушението, то според мене не е маловажно и е въпрос на преценка от ваша страна. Законът за съжаление ви дава тази възможност да преценявате.
Това е една моя препоръка. Защото знам, че на въпрос защо при толкова тежко нарушение прилагате такава слаба санкция, отговорът е: защото нарушението е първо.
ЗЛАТКА ГЕОРГИЕВА: За съжаление не мога да взема отношение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз напълно подкрепям това, което каза господин Местан. Действително статистиката е прекалено тревожна, за да подходим аристократично, ако мога така да се изразя, към проблема. Проблемът ”Децата и медиите” е много сериозен. Нашите деца имат все повече опасности в медиите, отколкото на улицата. И регулаторните органи, вносителят на законопроекта и законотворците в Народното събрание имат точно тази цел като членове на комисията да заострим вниманието във всички законопроекти да се съблюдава този най-висш интерес на детето, който е важен за нас. Общо взето мисля, че една голяма част от тук присъстващите сме родители и знаем за какво говорим.
Искате ли, господин Дерелиев, да вземете финално отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Искам да ви благодаря за интересната и задълбочена дискусия. Аз си записвам разни хубави мисли и идеи и се надявам да ги употребим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обявявам приключване на дискусията.
Режим на гласуване. Моля, който е за така представения законопроект, да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема на първо гласуване.
По втора точка нямаме изказвания.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,25 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

66310 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И
ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)