---

П Р О Т О К О Л № 8

На 9 декември 2009 година се проведе заседание Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 02.12.2009 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: Николай Младенов – министър на отбраната Милка Коджабашиева – заместник-министър на образованието, младежта и науката.
Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, добър ден. Предлагам да започваме.
Предварително обявеният дневен ред е от две точки:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-51, внесен от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 02.12.2009 г.
2. Разни.
Имате ли други предложения! – Не виждам.
Моля да гласувате така обявения дневен ред.
Приема се единодушно.
Благодаря на министър Николай Младенов и на заместник-министър Милка Коджабашиева за присъствието им днес от името на вносителя. Ще дам думата първо, ако позволите, на министър Младенов.
Само ще отбележа, че нашата дейност по разглеждане на настоящия законопроект би следвало да бъде по материя и компетентност, тоест това, което касае нашата комисия. Разбира се, ние ще обсъждаме, ще гласуваме и ще приемем целия законопроект.Ако има въпроси извън материята и компетентността на нашата комисия, естествено ще бъдат разгледани. Но все пак акцентите ще бъдат в областта на висшите училища, военната подготовка във висшите и в средните училища, която се въвежда в момента, статута и структурата на преподавателския състав на висшите училища.
Също така има разпоредби, касаещи социалната защита на децата на загинали военослужащи.
И не на последно място, ще бъде разгледана спортната политика на Министерството на отбраната в тази насока.
В тази връзка и по тези теми давам думата на министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Първо, искам да се извиня за закъснението, но малко ни забавиха в министерството. Благодаря и на госпожа Коджабашиева, че е тук на това заседание.
Бих искал съвсем накратко да представя тези промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които са в областта на компетенциите на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Ще го направя накратко. Надявам се после да имаме дискусия, разбира се, отчитайки, че това все пак е на първо четене.
Първо, искам да започна с две изречения за причината, поради която ние правим тези промени. Когато е бил приет Законът за отбраната и въоръжените сили в предходното Народно събрание, това е направено в последния момент – лятото тази година, без особено внимателна дискусия. И въпреки серия от бележки още тогава първоначално от Министерството на образованието, а впоследствие от Съвета по законодателството на Народното събрание относно текстове, които са и противоконституционни, те не са били взети предвид от предходното Народно събрание. Законът е приет с поправките, които народните представители са направили. И в крайна сметка в него остават доста текстове, които не са съобразени с останалата част от българското законодателство.
Промените, които правим сега - признавам, че много бихме искали да имаме достатъчно време и възможност да приемем един изцяло нов закон за отбраната и въоръжените сили, но това няма да е възможно, не би било разумно, - целят оптимизация на работата на системата на българската отбрана, за да може министерството да работи по-ефективно, интегрирането на щаба на отбраната с министерството чрез въвеждането на позицията на постоянен секретар на отбраната – висш държавен служител, също изчистване на част от противоречията, които са били отбелязани в предходните дискусии като противоконституционни или дори противозаконни в различни части на Закона за отбраната и въоръжените сили и въвеждането на строги, надявам се, справедливи антикорупционни мерки, за да може да се помогне за изчистването на доста тежкото наследство, което в момента получаваме в министерството.
По отношение на образователната система има няколко промени, които се правят, първата от които е свързана с премахването на текстовете, които фиксират висшите военни училища, текст, който е противозаконен, противоконституционен. Тъй като вие по-добре от мене знаете, че създаването и закриването на висшите учебни заведения в България става с решение на Народното събрание. И би било прекалено да се опитваме да изземем това правомощие от законодателя. Именно заради това се приема общото понятие военни висши училища, а вече колко са, какви са и т.н., това се регламентира с отделен акт, който не е обект на този закон. Такъв акт би трябвало да бъде акт на Народното събрание.
Отсега искам да въведа едно леко, надявам се, успокоение в обществената дискусия по въпроса, че приемането на този текст не означава, че ние искаме да отидем и да закрием съответни висши военни училища. Правим го, за да съобразим закона с Българската конституция.
Втората промяна е свързана с уточнението ,че военните висши училища прилагат разпоредбите не само на Закона за висшето образование, но и на Закона за научните степени и научните звания, доколкото в този закон и в актовете за създаването им не е предвидено друго. Това е направено с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от действащия Закон за отбраната и въоръжените сили отклонение от Закона за научните степени и научните звания по отношение на даването на научни звания на военнослужещите със степен „асистент” и „Научен сътрудник”.
Следващата промяна, която се въвежда, е създаването на нова разпоредба, с която се уточнява, че военните висши училища и професионалните колежи извършват и друга дейност – по обучение, квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и граждани по условия и по ред, определен с акт на министъра на отбраната. Финансовото осигуряване на тези дейности е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната, както и за сметка на бюджетите на съответните министерства и ведомства.
Отпада също така изискването началниците на военните висши училища и на Медицинска академия да са хабилитирани лица. Фактически с това се възстановява статутът, който е бил преди приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили през лятото на тази година. Мотивът да направим това, е, че началниците на съответните висши военни училища имат главно мениджърски задължения, за които се изисква управленски опит, придобит по време на службата им във военни формирования. По този начин се разширява също и кръгът на хората, които могат да заемат този тип длъжности.
Тук искам да отбележа, че при дискусията в Комисията по външна политика и отбрана това решение беше внимателно обсъдено от вашите колеги, имаше изказани различни мнения. Но мисля, че консенсусното становище беше за това, че има нужда от такъв тип промяна. Защото за едно висше военно училище е изключително важно все пак неговият началник да разбира и от същността на дейността, в която училището работи. Съответно този негов заместник, който се занимава с академичната дейност, разбира се, трябва да бъде хабилитирано лице.
На второ място, тази промяна е и в духа на промените, които се готвят от Министерството на образованието, младежта и науката във връзка със Закона за академичното развитие.
Следващата промяна, която се прави с този акт, е насочена към това да се даде по-голяма яснота относно правосубектността на професионалните колежи чрез уточнението ,че те са професионални колежи за обучение на сержанти или старшини за придобиване на четвърта степен за професионална квалификация по Закона за професионалното образование и обучение. Предвидена е възможност те да бъдат подчинени на началника на военно висше училище, както и да могат да ползват недвижими имоти, учебна база, административно-информационно осигуряване от съответното военно висше училище по ред и условия, определени със заповедта за създаването на съответния професионален колеж.
Това предложение е направено с оглед консолидирането на военните висши училища и необходимостта да се използва пълноценно тяхната материална и техническа надявам се, че то ще намали значително разходите за издръжка на съответните професионални колежи.
Тук с госпожа Коджабашиева и Министерството на образованието, младежта и науката имахме разговори около приемането в Министерския съвет, за да се въведат някои уточнения, които да съответстват на политиката на Министерството на образованието, младежта и науката. Мисля, че изчистихме нещата в един коректен тон.
Шестият въпрос, който засяга образованието в този закон, е въвеждането на нормата, че по предложение на Министерството на образованието, младежта и науката е уточнено кой е компетентният орган, който издава документите за придобитата професионална квалификация в професионалните колежи. И в разпоредбите на чл. 95 се създава нова ал. 7, в която е предвидено изрично, че това са директорите на професионалните колежи.
По отношение на преподавателския състав в професионалните колежи, който се състои от инструктори, е допълнено, че това са военнослужещи и цивилни служители с образование и квалификация по съответната специалност. Това също уточнихме с Министерството на образованието, младежта и науката преди влизането на закона в Народното събрание.
По отношение на Военномедицинска академия е предвидено, че тя се създава и преобразува с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съгласувано с министъра на здравеопазването, а не както е сега действащата уредба – по предложение на министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на отбраната.
Това предложение е решение по целесъобразност и всъщност не води до някакво изземване на функциите на министъра на здравеопазването, тъй като той така или иначе съгласува предложението с министъра на отбраната.
В законопроекта се предвижда курсантите във военните висши училища да бъдат военнослужещи с особен статут. Те ще сключват договори за военна служба, в чийто срок се включва срокът им за обучение във военните висши училища.
Създадена е уредба, в която се посочва изрично какво им се осигурява за срока на обучение, тоест пълната държавна издръжка, безплатното медицинско обслужване, възможност за избор в колективните органи за управление на военното висше училище, ваканция в размер на 30 календарни дни за учебната година, която става по ред и условия, определени в правилниците за устройството и дейността на военните висши училища, стипендии по ред и при условия, определени с акт на министъра на отбраната, задължително застраховане срещу смърт и неработоспособност в резултат на злополука и т.н. Тази промяна е доста сериозна, очаквана от военните висши училища, както и от курсантите в тях, тъй като в момента със сегашния статут, който се създава от Закона за въоръжените сили има едно нелогично прекъсване, което се случва при тях, тоест те нито могат да положат военна клетва, нито носят оръжие. Има едно доста сериозно объркване на статута им. Те започват с един статут, влизат и трябва да им се смени статутът, след което отново да им се смени статутът. Това трябва да се изчисти. Може би това е някакво недоразумение, прието от предходното Народно събрание.
Целта в крайна сметка е при тяхната подготовка да могат да изпълняват военната си служба като професия, те да бъдат поставени при условия на войскова среда, която да изгражда у тях както навици, така и да могат да им се възлагат задачи, свързани с носенето на оръжие, което сега не може да се случи, даването на дежурства и т.н.
На последно място, искам да представя тези промени, които засягат така наречената спортна дейност. Действащата уредба относно създаване на условия за спортна дейност на военнослужещите, цивилните служители и членовете на техните семейства е предвидено да отпадне от закона поради следните съображения. На първо място, извършването и развиването на спортна дейност не е основна задача на въоръжените сили и няма отношение към поддържането на физическата годност на военнослужещите. Затова се предлага и отмяната на чл. 165, т. 6 от сега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили, а именно прекратяване на договора за военна служба без предизвестие да се извършва, когато военнослужещият в продължение на повече от три месеца не покрие нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната.
И на второ място, развитието на спортната дейност, в това число създаването на военни спортни клубове, фитнес и други условия за спорт, предполага наличието на изключително много свободни финансови средства в Министерството на отбраната, с които в момента ние не разполагаме и няма изгледи в скоро време да разполагаме с тях. Това е една област, която е доста спорна и в публичното пространство.
Това са, господин председател, накратко представени промените, които са в обекта на компетентност на настоящата комисия. Ще се радвам да чуя вашето мнение, да ги дискутираме и днес, и преди второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на министър Младенов.
Заместник-министър Коджабашиева, желаете ли да се включите на този етап в дебата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Впоследствие ще взема думата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дебата. Имате думата за въпроси и становища по така представения ви законопроект.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо ще започна с това, че наистина този законопроект решава някои от проблемите, съществуващи в законодателството в сферата на отбраната и въоръжените сили, които наистина отдавна е неотложно да се решат. Няма да давам примери, тъй като ще се опитам да се съсредоточа само в нашата сфера. В нашата сфера е най-вече проблемът със статута на курсантите във военните училища, който е слабост за сегашното законодателство.
Очевидно са ползвани добри специалисти, хора, които са наясно с материята, когато са работили по изготвянето на този законопроект за изменение и допълнение на закона. Още повече, в България наистина има добри специалисти в регламентирането на военното образование, имам предвид най-малкото екипа на Военната академия.
Иска ми се, ограничавайки се предимно в нашата материя, да дам обаче няколко примера, които ми се струват диалогични. За положителните неща няма да говоря. И даже някои предложения, които биха могли да бъдат направени, ако законът бъде подкрепен на първо четене. Защото има според мене неща, на които не им е мястото тук, най-малкото.
Ще започна с това по отношение на плюса, отчетен от министър Младенов, за нерегламентирането в закона на това кои са висшите военни училища. Това колкото е плюс, разгледано от друга гледна точка – от правомощията и резултатите от военното образование, може да бъде и проблем. Защото извън това правило Военномедицинска академия, която е различен орган, е регламентирана в този закон, а Военната академия не е регламентирана в този закон.
На следващо място, придобиването на образователно-научната степен „доктор” е регламентирана само във Военномедицинска академия, а не е регламентирана в другите военни учебни заведения.
Записана е възможността във висшите военни училища за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” или „магистър” и след това – образователна научна степен „доктор” по акредитирани специалности – и дотам.
И тук възниква въпросът какво се случва с досегашната научна дейност точно във Военната академия, където имаме специалисти, които са доктори на науките, където имаме ваковски професори, доценти и вадим лица от тази система, от системата на военното образование, тъй като във висшите военни училища това отпада в момента. По този начин представям законопроекта.
Следващият проблем, освен идеята, че Военната академия, която имаше по-друг статут от другите висши военни училища, изчезва, е проблемът с така наречените професионални колежи. Аз искам да бъда разбран правилно. Оценявам усилието на точно тези дълго време наричани средни сержантски училища да им се даде друг статут, друг авторитет, особено при професионална армия, когато войнишкият състав е със средно образование и когато те наистина би трябвало да имат друг авторитет пред състава, който командват. Но техните правилници не се съгласуват с Министерството на образованието, младежта и науката. Като четвърта степен за професионално образование не е ясно с какво различно образование излизат от обикновените, да кажем, професионални гимназии в страната и с какво се различават от редовия състав на армията.
Още няколко примери, които наистина трябва да се доработват според мене в закона, защото е правен – подозирам – сравнително бързо, най-вече заради така нареченото изваждане на Българската армия от състава на министерството, което за мене е абсурдно като понятие. Но това не е тема на нашата материя.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Кое е абсурдно – присъствието или изваждането?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: В мотивите е записано изваждането на Българската армия от Министерството на отбраната. Още повече субектът е министърът. Те на Вас вадят армията, господин министър, не на министерството.
Например в чл. 96, ал. 2 в акредитационните комисии за висшите училища има представители само на Министерството на отбраната. Хубаво е да има и на просветния министър.
Казахте, че въвеждането на чл. 97, изискването за мениджърски подход и хора, които са навътре с проблематиката към началниците на висшите военни училища е част от идеята и на бъдещия Закон за висшето образование. Ако идеята на бъдещия Закон за висшето образование е лекторите да не са хабилитирани лица, аз имам съмнение към него. Но нека да го видим.
Има достатъчно хабилитирани командири, академични работници, които са командири в армията и които познават какво има в армията. Не виждам логиката на чл. 97, ал. 1, че да няма изискване за началниците да са хабилитирани лица. Те ще имат заместник-началници по учебната част. О.К., винаги е имало такива. Защо да нямат заместник-началници по стопанската част, за които да няма изискване? Имаме изискване към всички декани на факултети да са хабилитирани, а към началника на училището нямаме такова изискване.
И понеже познаваме ситуацията в армията, предполагам и Вие – по-добре от мене, знаете, че когато се даде на друг тип човек да командва, то тогава тези по научната и по учебната част ще бъдат командвани от един старшински подход. Защото армията си е армия. Един е погледът на командира, друг е погледът на този, който се интересува от учебния процес. И най-добре да е човекът, който се интересува от учебния процес, да е който е преминал през длъжностите в армията. Още повече при връщането на някогашния статут на курсанта, което на практика се случва сега, вие знаете ,че освен преподаватели във военните училища вече курсантите ще имат и командири. Така че няма смисъл да отпада това изискване за началника.
Още един текст по отношение на професионалните колежи – наименованието на всички преподаватели като инструктори най-малкото не е свързано с традициите в българското образование. Поне учители ги наречете. Всички преподаватели да са инструктори – това прилича на особен вид школа.
Няколко по-кратки бележки, с което завършвам.
По това за глава Десета – „Социална политика” колегите ще се изкажат. Аз сега няма да губя времето.
Ще кажа само две неща, които е спорно дали са наша материя, но аз бих казал, че са наша, защото са свързани и с взаимоотношенията между млади хора.
Лично аз като психолог не виждам логиката на въвеждането на класове при първо воинско звание. Какво означава израстване в професията от редник първи клас до редник трети клас? Ами той да си расте до ефрейтор или да си расте до сержант. Особено при една професионална армия. Това е законодателно уреждане на темата млади и стари войници и на особения тип взаимоотношения в армията – разделянето на едно воинско звание на отделни класове. В общи линии не съм го срещал никъде, може и да го има.
И последно, чисто професионално предложение. В § 101 се опитва да се формулират понятия, което е нормално в един закон. Но когато понятията са от правен, от юридически характер, е добре. Но да се формулират психологически понятия в закон, не го препоръчвам. В нашата Военна академия има много добри специалисти по управление на кризи, използват се най-добрите лекции от академиите на НАТО по управление на кризи. Но никой никъде в закон не е регламентирал що е криза. Дори бих казал, че самата формулировка тук не е лоша. Но в научната литература в закон да напишем какво е криза – препоръчвам ви да не го правим. Както и да не пишем в закон какво е психологично пригоден за военна служба.
Да кажем, че специалисти установяват дали е психологично пригоден или не, те си имат своята методика, по която да го съдят. Но в закона да пишем точно какво той трябва да има, за да е пригоден, мисля, че не е добре да се регламентира.
Най-вече заради съмненията около бъдещето на Военната академия идеята за колкото се може по-малко академизъм в управлението на висшите военни училища и неяснотата по бъдещето на професионалните колежи в този вид на законопроекта ние ще се въздържим от неговата подкрепа. Но сме готови да работим активно за неговото подобряване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси, становища?
Ако позволите, аз имам няколко въпроса.
В чл. 26, т. 15а е регламентиран добрият подход по възстановяване на военната подготовка в средните училища – това, което го имаше и преди много години, като е казано ,че това ще бъде осъществено при условия и по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Аз не видях в края на Преходните разпоредби срок. Обикновено в края на законопроекта се описва срок, в който компетентните органи издават поднормативните актове. Тоест не видях срок за издаването на тази наредба, която ще регламентира този безспорно важен и за мене полезен подход.
И на второ място, бюджет. Тоест дали това, което сме регламентирали като едно добро послание в закона, е подплатено финансово като пари.
Вече беше казано за хабилитираните лица в чл. 97, ал. 2 и няма да го повтарям.
Но в същия чл. 97, ал. 6 е записано, че във военните висши училища и във Военномедицинската академия научните звания „асистент” и „научен сътрудник” се обвързват с възрастова граница – не по-възрастни от 45 години, а на военнослужещи с научна степен – не по-възрастни от 47 години. И без това имаме достатъчно критика от европейските ни партньори за възрастова дискриминация. Освен това тези посочени възрасти не кореспондират със сега действащия закон за научните степени и звания, които са съответно 35 и 40 години. Тоест според мене това трябва да се прецизира с оглед европейските директиви, които сме подписали.
За чл. 142, § 30 на страница 22. Казано е, че условията и редът за приемане във военните висши училища и професионалните колежи се определя с наредба на министъра на отбраната. Сега действащият текст е, че това определяне с наредба е ежегодно, на първо място, и на второ място, в съответствие с потребностите на въоръжените сили за 10-годишни периоди. Тоест двата текста са отпаднали – че това се извършва ежегодно и че е съобразено с потребностите на самите въоръжени сили, което според мене беше един коректен запис в сега действащия чл. 142.
На стр. 23, чл. 142, ал. 3 е записано, че времето за обучение на курсантите не се зачита за трудов стаж. По моя информация до момента от тези пет години две години се зачитаха за трудов стаж. Такава ми е информацията, може и да не е точна. Но ако тази информация, която изнасям, отговаря на истината, мисля, че ще лишим тези курсанти от правото да имат поне двегодишен трудов стаж през петгодишния период на обучение.
На същата страница 23, чл. 147, ал. 4 е записано, че при приемане за обучение във военните висши училища кандидатът прилага свидетелство за съдимост и подписва декларация по ал. 3. Старият текст беше: при приемане на военна служба. Това въпрос на юридическа техника ли е или курсантите ще ги караме да подписват декларация за несъвместимост с определени обстоятелства?
На страница 35, чл. 226, ал. 1 и 2. Безспорно тези социални защити на децата, загинали при и по повод на службата – военнослужещи, няма човек в България, който да не подкрепи такъв текст. Въпросът ми е: ако този законопроект бъде одобрен, ще влезе като закон от 1 януари 2010 година. Има ли заложени в бюджета на Министерството на отбраната стипендии за издръжка на тези деца и преживял техен родител?
На последно място, уважаеми министър Младенов, в § 96 глава Десета се отменя – тази глава от действащия закон, в който Вие отбелязахте темата за спортните обекти и въобще развитието на спорта в системата на Министерството на отбраната.
При изслушване на министър Нейков в нашата комисия бяхме запознати с Националната стратегия за развитие на спорта 2010 – 2020 година и в тази Национална стратегия Министерството на отбраната има задължение да извършва тренировъчна състезателна дейност за високо спортно майсторство. И тези тренировки да се провеждат във войскови спортни клубове и центрове, като към Министерството на отбраната се създават и действат центрове за високо спортно майсторство.
В тази връзка, след като зададохме уточняващи въпроси на министър Нейков, той отбеляза, че към момента спортните имоти, които се стопанисват и управляват от Министерството на отбраната, ще си останат под тяхно разпореждане, а не както беше първоначалната му идея – всички спортни обекти, включително от Министерството на образованието, младежта и науката, от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на отбраната, да се поемат на разпореждане от Министерството на спорта.
Впоследствие тази идея бе изоставена от него и той отбеляза ,че Министерството на отбраната ще си запази спортните имоти и в тях ще извършва тези ангажименти, които са отбелязани в Националната стратегия за развитие на спорта в Република България.
В тази връзка отбелязвам, че дори и в медиите шеговито се коментира фактът дали на Министерството на отбраната му трябва зала за художествена гимнастика в Пловдив и дали художествената гимнастика е част от военната мобилизационна подготовка на армията.
Тоест има неща, които лично за мене следва да бъдат уточнени коректно между двете министерства и да е ясно, както Вие отбелязахте, дали Министерството на отбраната ще се грижи само за физическата пригодност на войската или ще изпълнява и други ангажименти съгласно тази Национална стратегия.
Аз завърших.
Колеги, има ли други въпроси? – Няма. Тогава да дадем възможност на министър Младенов и заместник-министър Коджабашиева да отговорят на поставените въпроси.
Има думата зам.-министър Коджабашиева да отбележи някои неща във връзка с поставените въпроси към Министерството на образованието, младежта и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКА КОДЖАБАШИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители. Ще взема отношение, само за да внеса малко уточнение, по неща, които касаят професионалните колежи, тъй като беше поставено запитване като проблем от господин Николов. Бих искала да внеса известно уточнение по този въпрос, като кажа, че професионалните колежи са различен вид образователна институция от професионалните гимназии. Професионалните колежи осъществяват само обучение по професионална подготовка и то за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация. В тях влизат лица с придобито средно образование. Така че не можем да търсим съответствие към обучението, което се организира и провежда в професионалните гимназии като цяло, тъй като те имат възможността да обучават ученици и за придобиване на образование, освен за степен на квалификация. Докато в колежите наистина се дава само професионална квалификация по четвърта степен.
По отношение на правилниците, които би следвало да имат тези образователни институции. Правилникът за прилагане на Закона за народната просвета предвижда, че всяко едно звено има такъв правилник, който се издава или утвърждава от директора на съответното звено – поне така е в системата на народната просвета. В случая това ще бъде на съответния колеж.
Що се отнася до учителите и инструкторите, принципно в системата на образованието, освен учители, съществуват и други длъжности, които са приравнени. И докато лицата, които ги заемат, изпълняват тези длъжности, те се ползват с правата на учител. Тук вече може да се прецизира и да се търси възможност и инструкторите да бъдат приравнени, стига те да не са военни, а да са цивилни, както беше посочено в коментара, който направи министър Младенов, с оглед защита на техните интереси и при пенсиониране, съгласно наредбата за пенсиите.
Другото, което бих искала да кажа. В момента в професионалните гимназии, които осъществяват обучение и издават свидетелство за правоспособност, имаме учители инструктори за различните видове свидетелства, които се издават за категория „В”, „С”, „Е” и т.н.
Ако има и други допълнителни въпроси, разбира се, че ще взема отново отношение. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви и на Вас.
Заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Искам да благодаря на госпожа Коджабашиева, защото ние сме различни ведомства, но в крайна сметка сме един екип. Благодаря и на господин Николов за подкрепата на духа на закона, който внасяме. Надявам се това да се види в пленарната зала и забележките, които бяха направени по него. Искам да отговоря, макар и накратко, на някои от тях.
Още веднъж искам да повторя, че изписването на военните висши училища в закона би било нарушение на Конституцията. Военномедицинската академия, поради факта, че е и действаща болница, което се създава по друг ред, който съществува в законодателството, свързан с тези нейни функции, е отделен казус. Тя фактически е и медицинската ръка на българските въоръжени сили и затова е фиксирана в закона. Тя няма как да бъде изнесена.
Що се отнася до Военната академия, Университета във Велико Търново и Военноморското училище във Варна, това са военни висши училища, които съществуват и към днешна дата. Ако ние ги изпишем, както бяха изписани досега в закона, ние фактически отнемаме от вас, народните представители, правото да създавате или да закривате висши училища, което е дадено от Конституцията на Народното събрание. Именно затова се прави тази промяна.
Искам само да отбележа, че благодарение на изписването на военните висши училища в предходния закон, малко преди изборите в правителството е внесено решение за създаването на още едно висше училище – това е училището в Долна Митрополия, решение, което е било оттеглено впоследствие, тъй като Министерството на образованието тогава се е възпротивило. И фактически би било изключително незаконно да се направи по този начин.
Мисля, че по отношение на колежите госпожа Коджабашиева даде общ отговор на някои от въпросите.
Искам да се спра и на въпроса за хабилитирано или нехабилитирано лице – началник на военно висше училище. Управлението на едно висше училище трябва да бъде разделено от неговата академична дейност. Сегашното състояние, което съществува в България от години, води до лошо управление на финансите на всички висши училища в страната и по никакъв начин не допринася за това те да бъдат добре управлявани. Фактът, че тяхното мениджърско управление не се изпълнява от специалисти по управление, а се изпълнява от академични лица. Това е единият от мотивите.
Все пак, когато става дума за едно военно висше училище, то трябва да е пряко свързано с дейността на видовете въоръжени сили, които се подготвят там, живота на българските въоръжени сили. Затова не е задължително лицето да бъде академично хабилитирано. Но има много случаи, разбира се, има много хора в българските въоръжени сили, които са академично подготвени и съответно хабилитирани лица, но не виждам защо трябва да ограничаваме кой може да бъде началник на едно такова училище за един такъв сравнително тесен кръг.
Възстановяването на това състояние, което е било и преди приемането на досегашния закон, мисля, че е по-логично. Това не пречи лицето също да бъде хабилитирано. Но в крайна сметка имаме един по-широк кръг от хора, които да се подбират за ръководители на такива институции. Все пак част от общата логика на закона, която в други текстове се прокарва, е въобще разширяването на кръга на хора, които могат да заемат постове в ръководството на въоръжените сили, да бъдат началници на отбраната или съответно началници на военните висши училища.
Относно логиката за създаването на класовете след приемането на първо воинско звание, това съществува в почти всички страни от НАТО, ако не във всички. Не мисля, че това узаконява някакво потискане на едни от други. По-скоро създава стимул за хората да се развиват.
В крайна сметка, както Вие използвахте израза, старчески подход ще управлява – зависи от това какво е в главите на хората и от тяхното възпитание по-скоро, отколкото от това какво е записано в закона. Достатъчно армии има по света, в които отношенията са структурирани по друг начин.
Повярвайте ми, това е нещо, което ние искаме да направим постепенно. Знам, че традицията е в обратна посока, има доста наслагвания, които трябва да бъдат преодолени. Но в крайна сметка хората, които изберат тази кариера, трябва да имат възможност да виждат как растат постепенно в своята кариера.
По отношение на § 101. Ние не се опитваме да изпълним съдържанието на „психологически пригоден” с нещо, което би трябвало психолозите да напълнят със съдържание. Но все пак въвеждаме това изискване и разчитаме на факта, че специалистите ще могат да определят точните параметри, които влизат в този критерий. Не виждам проблем в това.
По отношение използването на термина „криза”. Благодаря Ви за добрата оценка за дефиницията, която сме дали. Искам само да припомня ,че доскоро съществуваше цял закон за управление на кризата, който още по-подробно регламентира в българското законодателство що е то криза.
Имаме нужда от дефинирането на тези термини, за да може да има уеднаквяване на разбиранията, които се ползват в рамките на закона, и съответно подзаконовите нормативни актове, които произтичат от него.
И пак искам да повторя – няма неяснота относно бъдещето на Военната академия в България. България ще продължи да има висше военно образование. Но със сигурност има една яснота и това е, че нови военни висши училища няма да бъдат разкривани на този етап. Оттук нататък е въпрос вече всички да докажат своето място в системата и да се намери най-добрият и правилен подход за управлението на цялата образователна система в Българската армия.
По отношение на чл. 26 – възстановяването на военната подготовка. Да, предвидено е това да стане с наредба на Министерския съвет. Не,, не е предвидено в какъв срок това да се случи. Защото реално ние на този етап нямаме финансовата възможност да го направим. Искаме обаче то да влезе в закона, за да можем постепенно да осигурим финансирането. Затова, ако не ме лъже паметта, тъй като нямам текста пред мене, това става от бюджета на Министерството на отбраната.
Така че въвеждаме тази възможност. Това е ангажимент, който беше поет преди изборите от политическа партия „ГЕРБ”. Надявам се да можем да го изпълним и в перспектива, като на този етап надали това ще бъде възможно.
По отношение на чл. 97, ал. 2 и ал. 6 – за възрастовата граница на научните звания, госпожа Коджабашиева ме запозна със становището на Европейската комисия, така че ще го прегледам от тази гледна точка. Въпреки че лично моето становище е, че аз не виждам нищо лошо в текста, както е написан в момента. Но нека все пак да погледнем и по линия на Булонския процес, и по линия на това, което е дадено от Брюксел, има ли някакви задължителни изисквания, по които съществува някакъв проблем. Нека не скачаме всеки път, като някой скочим в Брюксел, а да погледнем нещата и от гледна точка на реалностите в България. Ще го погледнем и ако има нужда, разбира се, между първо и второ четене такива поправки ще бъдат направени.
По § 30 – условията и редът за прием, в съответствие с нуждите на българските въоръжени сили за следващите 10 години и въвеждането сега на годишния период. Това е направено, с оглед да има по-голяма гъвкавост. Тъй като, ако трябва да бъдем честни, 10-годишните планове от преди горе-долу 10 години вече са отишли в кръглата папка, от гледна точка на реалностите, с които се сблъскваме. Ако сега заявим или оставим този текст, който съществува в момента, означава да сложим един изключително излишен и много бюрократизиран подход по отношение на определянето на нуждите. Тъй или иначе в следващата година ще се прави преглед на способностите на българските въоръжени сили, тъй или иначе се сменя целият процес на планиране – стратегическо и оперативно, на въоръжените сили. Така че имаме нужда от по-голяма гъвкавост в това отношение.
Ако не ме лъже паметта, въпросът относно курсантите – дали се зачита или не техният трудов стаж, това беше при наличието на задължителната военна служба. Оттогава вече го няма. Но тогава ситуацията – при наличието на задължителна военна служба, е била съвсем различна, отколкото е в момента.
По чл. 226, ал. 1 и 2. Става въпрос на децата на загинали. Тук въпросът вече е в ръцете на Народното събрание. Ако Народното събрание успее да приеме закона до 1 януари, което дълбоко се надяваме, че ще се случи, това е желанието и на министерството, и на правителството, съответните средства ще бъдат заделени в рамките на социалната програма на министерството за следващата година. Разбира се, ако не стане до 1 януари, тези средства ще бъдат заделени в по-ограничен размер по-нататък.
Но искам да ви уверя, че, слава богу, на този етап не става въпрос за толкова много хора, което да дестабилизира бюджета на министерството.
Отивайки малко отвъд обхвата на тази комисия, да, Глава десета се отменя. Само искам да отбележа, че в 95 процента от правата, които бяха в тази глава, си остават в закона. Просто отиват там, където им е мястото.
По отношение на спортната дейност и спортните имоти. Това е тема, която все още се дискутира между Министерството на отбраната и Министерството на спорта. Аз знам какво пише в тяхната стратегия. Тяхната стратегия доста отдавна мина в Министерския съвет, преди да разгледаме промените в този закон. Обсъждаме и двата варианта. Обсъждаме варианта, в който голяма част от тези обекти да се управляват от Министерството на спорта, обсъждаме варианта, в който една част, която има по-пряко отношение към насърчаването на високата спортна дейност, да остане в рамките на Министерството на отбраната.
Надявам се, че в следващите седмици ще имаме по-конкретно виждаме за това. То е свързано до голяма степен и с начина, по който министерството ще управлява или ще се освобождава от тази апетитна за всички общини папка, наречена „имоти с отпаднала необходимост”. Но нека първо да приемем стратегията за тези имоти, след което да обсъждаме вече и сътрудничеството с Министерството на спорта в това отношение.
Надявам се, че не съм пропуснал някой от въпросите, които бяха зададени. Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други въпроси? Има думата господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз благодаря на министър Младенов за отговорите, които даде. Разбира се, има неща, по които ние оставаме на различно мнение.
Искам да подчертая само по два текста две неща.
Първо, по този начин промяната, записана в чл. 26 за специалната военна подготовка към гражданските училища ще си остане едно добро намерение в обозримо бъдеще. Ако правителството наистина има такова намерение, то би трябвало да се прецени как може да се случи. Със сегашния бюджет на Министерството на отбраната нито учителите, нито кабинетите ще могат да го правят. Аз не виждам как ще го правят.
Накрая искам да се върна на чл. 97 – изискванията към ръководствата на висшите военни училища. Аз предполагам, че за досегашните 6-7 месеца, господин Младенов, сте успели да влезете в духа на взаимоотношенията по принцип в армията. За хубаво или за лошо от десетилетия в нашата армия сред офицерския състав има едно негласно разделение на тези, които смятат, че са команден профил, и тези, които смятат, че са научен профил. И тук става въпрос за духа, който ще управлява висшите учебни заведения – дали ще е духът на началника старшина или на академичния научен работник. Аз слагам старшина в кавички. Той със сигурност ще е най-малкото полковник или ще е бригаден генерал.
Аз не виждам проблема - достатъчно хабилитирани лица има, за да отпада това изискване и не виждам проблема в това, че хабилитираните лица не разбирали от управление на финанси. Да си сложат, както ев средното образование, заместници по стопанската част, за да управляват.
Проверете докъде стига проблемът на нивото на обучение във висшите училища. Тъй като текстът е: че спазват изискванията на Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания, но не ни казва ние какви докторантури правим и доколко се занимаваме с наука точно в тази военна сфера. А там има много сериозно поле за изява. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Ако можем да си говорим директно, на всички ни е ясно, че има много части от българското законодателство, които са силно пожелателни и не са изпълнявани. Въпросът е на наличието на воля за прилагане на законодателството. Иначе всичко остава един мъртъв лист хартия.
Аз преди малко казах, че надали ние през тази година ще имаме възможност да дадем възможността за такава специализирана военна подготовка. Разбира се, това ще стане с нужния бюджет, когато такъв бюджет е наличен и в зависимост от интересите, които съществуват сред образователната общност.
Моето предпочитание би било да направим една пилотна фаза в едно-две места първоначално, там да видим какви уроци ще научим, за да можем да развием системата по правилен начин. Но за да може това да се случи, трябва да има законовата възможност.
И абсолютно на шега, един от начините за решаване на проблема с бюджета е връщането към една стара българска традиция на наличието на Министерството на отбраната и образованието като една институция. По този начин мисля, че ще си решим ние проблема с бюджета, те проблема с дисциплината в училище. Но това е, разбира се, на шега.
По отношение на това кой дух ще управлява. Знаете ли, за пет или шест месеца в това министерство доста духове намерих в него и в армията. Не е само сержанският дух, който обикаля. Има един много сериозен дух, който обикаля – на хора, които са военни, но са избрали кариерата на бюрократи. Има един дух на хора, които са военни и са избрали кариерата на международни представители на България в различни военни институции и отдавна са загубили връзка с армията. Има различни духове. Има и духове, за които не ми се иска да говоря.
Но според нас, пак повтарям, отварянето на кръга към всички, не е задължително хабилитирани лица, да могат да бъдат началници на военни висши училища е по-добрият начин да се запази връзката между армията и съответното висше учебно заведение, от една страна.
От друга страна, се избягва един реален риск, който съществува и това е напомпването на изкуствената хабилитация, за да можеш да заемеш един пост. Нека да бъдем реалисти в това отношение. Да, може хабилитирани лица да бъдат идобри управители, разбира се. Но тук се изисква да имаш добър управител, който да познава добре българските въоръжени сили и Българската армия на първо място. и, разбира се, той или тя могат да работят със съответното академично подготвено лице по научната част в едно висше учебно заведение.
Все пак малка страна сме. И няма нужда, бидейки малка страна, още повече да си стесняваме мисленето. Нека да позволим да има по-голям обхват.
Това, за което аз мога да ви уверя, е, че този състав на Министерството на отбраната ще приеме, както и в тези първи месеци е приемало винаги, много внимателно обсъждайки своите решения и своята политика с всички засегнати, преди да се вземат решения. Този закон е продукт на работа на работна група в министерството, много широко е обсъждан с щаба по отбрана, продължително е обсъждан с щаба по отбрана, обсъждан е с обществеността, събирани са в момента коментари от интернет и т.н. Затова и самият текст, който влезе в Народното събрание, се различава от първоначалния текст. Защото ние приехме голяма част от тези съображения в процеса на подготовка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси? – Не виждам.
Предлагам да прекратим дебатите и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта така, както беше представен от министър Младенов.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът се приема на първо четене.

По точка „Разни” искам да ви съобщя, че утре комисията ще има извънредно заседание, на което ще разгледаме за първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 03.12.2009 г.
Следващата сряда ще имаме редовно заседание на комисията.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,20 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА
51152 И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА,
МЛАДЕЖТА И СПОРТА:

(Огнян Стоичков)