---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта



П Р О Т О К О Л № 1

На 20 януари 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г.

На заседанието присъстваха: Валентина Танева и Eли Анави – представители от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Румяна Костадинова – от Министерството на образованието, науката и младежта, Антоанета Кацарова – от Националната агенция по професионално образование и обучение, Даниела Спасова – Национално сдружение на козметиците „Здраве и красота”.
Заседанието беше открито в 15,15 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.
- О -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Докладвам проекта за дневен ред за редовното заседание на 20 януари:
1. Обсъждане на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г.
Във връзка с дневния ред е постъпило писмо от Министерството на здравеопазването, с което молят да бъде отложено обсъждането за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
В тази връзка аз предлагам следната редакция на дневния ред, а именно:
Точка 1 и единствена: Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите, № 002-01-4, внесен от Министерския съвет на 07.01.2010 г.
Имате ли други предложения, колеги? – Не виждам. Моля да гласуваме.
Дневният ред се приема единодушно.
Към Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите в комисията е депозирано и становище от Националната занаятчийска камара, което вие сте получило по вашите електронни пощи. Имате го на разположение в разпечатан вид.
Накратко, от Националната занаятчийска камара не споделят направените изменения и допълнения на Закона за занаятите.
Към момента тече и приключва обсъждане на законопроекта в Комисията по икономическата политика и всеки момент представителите на занаятчийската камара и други поканени лица ще се присъединят към заседанието на нашата комисия.
От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма сме поканили Валентина Танева от името на вносителя. Ако не възразявате, давам думата на госпожа Танева за мотиви към тези предложения за изменение и допълнение от името на вносителя.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители – членове на комисията! Законът за занаятите е приет в 2001 година, след като вече са действали Търговският закон и Законът за малките и средни предприятия.
Законът за малките и средни предприятия, който обхваща и занаятчиите в своя обхват на действие, е поправен и допълнен през 2006 година, съгласно препоръка 2003/361 на Европейския съюз, след издаване на която препоръка е преработен и либерализиран и немският закон, послужил за основа при създаване на нашия Закон за занаятите през 2001 година.
Искам да отбележа, че в немския закон в момента има само 41 дейности, които се водят като занаяти и са регламентирани с изискване за наличие на майсторска степен за упражняването им. Всички останали дейности, които са били занаяти във Федерална република Германия, са преминали към свободно упражняване на професия при задължително членство в Занаятчийската камара
Когато обемът на твоята продукция и броят на твоите работници в твоето предприятие са в рамките на микро-, малко и средно предприятия и когато надхвърлиш определените за страната граници – всяка страна ги е определила за себе си, - преминаваш към Индустриалната камара, продължавайки да извършваш същата дейност. Тоест дейността не е определяща за това дали си занаятчия. Говорим за съществуващото към момента положение във Федерална република Германия, на чийто закон сме се позовали, използвайки го, и с които контактуваме. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има две срещи със Занаятчийската камара – Кобленц, в лицето на господин Рубе, неин изпълнителен директор и в лицето на господин Баден, който е изпълнителен директор на Балканското бюро за развитие на средното съсловие, което е позиционирано в София в сградата на БСК.
През годините на прилагане на Закона за занаятите се е получило неразбиране, недобро тълкуване не само от занаятчийските камари по места, а и от прокурори от Административна прокуратура, за което бяхме сезирани от Върховната касационна прокуратура с писма до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за това, че има двояко прилагане по места.
Последната година – говорим за 2009 година – се е натрупало напрежение в цялата страна и пречки пред малките стопански субекти да осъществяват дейността си от изискване на регионалните занаятчийски камари те да се регистрират задължително по Закона за занаятите, да положат майсторски изпит, независимо че имат положени държавни изпити и имат съответно защитена степен – говорим за професионално образование и квалификация, и съответен производствен опит в сферата на действие на този занаят.
Така че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма създаде със заповед на министър Трайков една междуведомствена комисия, която направи анализ, анкета, оценка на въздействие, последваща на дейността на закона на прилагането му, която послужи за база на изготвяне на законопроекта. Съществуващото положение е такова:
- 127 дейности, разглеждани като занаяти. Между тях има чисто индустриални дейности, като корабостроене, изработване на изкуствени крайници;
- дейности, изискващи лицензиране, например изготвяне на спиртни напитки;
- държавно регулирани професии заварчик и масажист;
- дейности, които не се случват в България – изработване на органи и хармоники;
- дейности, регулирани по други закони.
Всички дейности в областта на строителството се регулират от Закона за камарата на строителите - те са вписани в Закона за занаятите и от Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране;
Дейности, които с много голямо въображение могат да бъдат наречени занаяти, като например медийна техника и медиен дизайн, кетъринг, бубарство. Бубите между другото са в Закона за животновъдството, те са животни.
Имаме поставено пред множество търговски обекти и търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, изискване и наложени глоби, включително и административни наказания, пуснати от областните управители по искане на регионалните занаятчийски камари, да се регистрират по Закона за занаятите.
Същевременно с това в текстовете на сега действащия Закон за занаятите не се признават държавните квалификационни степени. И на сайта на Националната занаятчийска камара изрично е записано, че трябва, независимо от това, че имаш диплома за средно специално образование, присъдена степен, стаж или висше образование, да се явиш на изпит. Изпитите се провеждат два пъти в годината. Това е пречка за започване на стопанска дейност от лицата, които желаят да извършват такава.
Говорим за микросубекти, което пък е пречка в настоящата ситуация да се развива дейност по места, обезлюдяват се райони и всъщност имаме повече безработни, отколкото бихме могли да имаме при свободно осъществяване на дейност.
И така, един режим, който е регистрационен – като такъв е определен в Закона за занаятите, като такъв се явява в Закона за ограничаване на контрола върху стопанската дейност, бива прилаган на места като лицензионен режим и пречка пред стопанските субекти.
С изготвения проект целим:
- отпадане на двойната регистрация, отпадане и на задължителното членство в занаятчийските камари;
- съществено намаляване на броя на дейностите, които се считат занаятчийски. Предлагаме техният брой да е 56. В това число се включват народните художествени занаяти и някои традиционни дейности, които се упражняват в страната ни – каменоделство, обущарство, шапкарство и др.;
- признаване на държавните квалификационни степенни. Хора с втора и трета степен да могат директно да започнат самостоятелна работа като калфи, а хората с висше образование и две години стаж в приложното поле на занаята директно да получават майсторско свидетелство.
Имаме и предвидена борба срещу сивия сектор. При липса на каквато и да било регистрация, кметовете на населени места, райони и общини ще налагат глоба и ще сезират съответния съдия по местонахождението на камарата.
Паралелно с това сме предвидили, поради отчетения недостиг на занаятчии от всички видове занаяти във всички регионални занаятчийски камари, намаляване на броя на камарите, така че ако едно лице желае да се обучава по занаят, то да има възможност в областта, в която живее. Освен това изпитните комисии да бъдат сформирани от квалифицирани лица – занаятчии майстори, преподаватели в учебни заведения, както и членове на браншовите съюзи в съответната област.
Предвидили сме уеднаквяване на изискванията при обучение и за полагане на изпит на необходимото ниво знания, които трябва да има кандидатът, за да получи съответната степен, които да бъдат утвърдени от Националната занаятчийска камара и прилагани от регионалните занаятчийски камари еднакво за всички.
Предвидили сме и за всички лица, които са от страни – членки или от Зоната за икономическо въздействие, имащи съответните документи или обучавани по занаятчийски и желаещи тук да положат изпити, да могат да го направят съвсем свободно. Всички условия са предвидени.
Това е в общи линии, което исках да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поканили сме представители от Министерството на образованието, науката и младежта. Присъства Румяна Костадинова. Желаете ли да вземете отношение по въпросите?
РУМЯНА КОСТАДИНОВА: Всъщност аз имам твърде малко да добавя след колежката Валентина Танева и то е по посока на занаятчийското обучение, тъй като за Министерството на образованието, младежта и науката това е в центъра на полезрението.
Според мене най-ценното, което е в предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за занаятите, е всъщност прецизираният списък на занаятите. Защото от 1999 година в България имаме Закон за професионалното образование и обучение. Това е може би една от най-ценните придобивки на системата на професионалното образование и обучение в България – Законът за професионалното образование и обучение.
Винаги това е било изтъквано от всички страни – членки на Европейския съюз, включително и в Германия. Тъй като във връзка със занаятчийското обучение твърде често се сочи за пример Германия. И Австрия, но почти изцяло само Германия. В Германия има Закон за професионално образование и обучение едва от 2005 година.
Така че това е една изключително ценна нормативна уредба за системата не само на професионалното образование – това, което в нашите представи общо взето са техникумите. Става дума и за системата на професионалното обучение, за възможността за получаване на квалификация през целия живот, за възможността за надграждане на квалификационни степени, за възможността за усъвършенстване, за учене през целия живот. Така че този закон изцяло е в съответствие с всичките тези изисквания.
Сега във връзка с актуалните въпроси – Европейска квалификационна рамка и кредитна система в професионалното обучение. Оказва се, че всъщност ние без особени проблеми създадохме Националната квалификационна рамка и тя е изцяло в съответствие с Европейската квалификационна рамка.
Също така работим по изграждането на кредитната система в системата на професионалното образование и обучение.
Правя това леко отклонение ,за да поясня ситуацията във връзка с професионалното образование и обучение от тази гледна точка, че по чл. 6 на този закон професионалното образование и обучение в България се осъществява по списък на професиите и специалностите. Този списък на професиите и специалностите е утвърден от министъра на образованието и по него се осъществява обучението.
През 2001 година се приема Законът за занаятите. Като приложение на този Закон за занаятите е списъкът на занаятите. Направен е стихийно, не е прецизиран. И може би до голяма степен някои от проблемите, за които госпожа Танева говори, всъщност се дължат именно на това, че няма прецизиране на списъка на занаятите спрямо съществуващия списък на професиите.
Госпожа Танева каза, че в Германия занаятите са 41. Като сведение ще кажа, че броят на професиите в Германия е 340.
В България броят на професиите е по-малък, но както сме се засилили да променяме някои неща, може да се увеличи значително. Към момента броят на професиите е от порядъка на 224. Колегата от националната агенция за професионално образование и обучение може да ме коригира. По 39 професионални направления.
В системата на държавните и общинските професионални гимназии и училища се извършва обучение по 37 професионални направления.
И така, всъщност основната проблематика идва от този списък на занаятите. Всъщност това, което и госпожа Танева каза, не можем да приемем, че в условията на занаятчийското обучение може да се извърши обучение по високотехнологични професии. Говорим за аудио-визуална техника, говорим за климатична и вентилационна техника. Това е една сложна техника, базираща се на едни стабилни теоретични знания и практически умения, за да може да се упражнява тази професия.
От тази гледна точка в занаятчийското обучение нещата стоят по-настрани.
Искам да кажа и нещо друго. Ние винаги сме си сътрудничили, работили сме успешно професионалното образование със занаятчийските камари по отношение на подпомагане на занаятчийското обучение. За съжаление обаче нямаме конкретни данни. Може би колегите и представителите на Националната занаятчийска камара биха могли да изнесат конкретни данни какво е състоянието по отношение на занаятчийското обучение. Но основната членска маса на Занаятчийската камара са кадрите, които са подготвени в системата на професионалното образование – средно и висше. И впоследствие вече се влизат в тях през последните години и кадри, подготвени в системата на професионалното обучение, а не само на професионалното образование.
Така че ще се върна обратно, за да затворя кръга оттам, откъдето тръгнах. Всъщност прецизирането на списъка на занаятите в предлагания проект за изменение и допълнение на Закона за занаятите е нещо, което ще работи, нещо, което ще подпомогне занаятчийската гилдия, а не обратно – ще я възпрепятства.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
Има думата Антоанета Кацарова от Националната агенция по професионално образование и обучение.
АНТОАНЕТА КАЦАРОВА: Господин председател, уважаеми госпожи и господа! Аз съвсем накратко ще допълня двете колежки, тъй като те доста изчерпателно обясниха същността на закона и това какви проблеми решава той.
Искам да кажа, че при нас проблемите бяха започнали да стават много тежки, преди да започнем работата по изменението и допълнението на закона, тъй като ежедневно валяха жалби от наши центрове за обучение, както и от граждани, които са се обучавали в професионални гимназии.
Проблемът за нашата система на професионалното образование и обучение идваше от тълкуването на закона, че той е единствен, и се състоеше в отхвърляне на Националната система за професионално образование и обучение. Тоест по места, особено в общини, където отиваха да се регистрират завършили професионални гимназии или най-вече курсовете за безработни, които, както знаете, се финансират от Агенцията по заетостта, и за тези обучения се харчат доста пари от бюджета на държавата, тези документи бяха квалифицирани като незаконни и недействителни и жалбите се насочваха към нас. Включително и лица, завършили курсове в официалната държавна система, бяха подлагани на тежки санкции, глоби и даване на прокурор.
Така че при нас нещата бяха назрели много тежко, когато започнахме работата по този законопроект и когато бяхме поканени да участваме. Вероятно ако не беше започнала тази инициатива за изменение и допълнение на Закона за занаятите, сигурно ние щяхме да търсим начин да инициираме едно такова изменение, тъй като ситуацията беше станала нетърпима и за нас като държавна институция, така и за хората, с които работихме, при които се оказва, че са учили и са получили накрая един незаконен документ.
Колизията между двата закона наистина беше станала много тежка и нещата не можеха да продължават по този начин.
Така че подкрепям напълно колегите. Ние сме участвали активно в изменението и допълнението на този закон.
Мнението на нашата агенция на експертно ниво е, че проблемът се решава до голяма степен с прецизирането на списъка на занаятите. Защото в списъка, който съществува в настоящия Закон за занаятите, са включени – повтарям колежката – високо технологични професии, професии, които нямат нищо общо със занаятите като такива.
Така че ние изцяло подкрепяме този закон и считаме, че това изменение и допълнение ще реши много тежки проблеми, както на институциите, работейки в системата на професионалното образование и обучение, така и на всеки един отделен гражданин, който е придобил квалификация, независимо дали в системата на народната просвета, независимо дали в системата за обучение на възрастни. Както знаете, и двете се финансират от държавата. А тълкуването на този закон ги обявява за незаконни и недействителни.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, госпожо Кацарова.
Има думата Даниела Спасова от Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота”.
ДАНИЕЛА СПАСОВА: Уважаеми дами и господа, обръщам се към вас с огромно извинение за това, че влязох късно и част от коментарите не съм чула. Но със сигурност знам за какво е ставало въпрос, тъй като тук в ляво от мене седят хората, с които ние работим по предложенията дотук.
Аз съм председател на Националното сдружение на козметиците „Здраве и красота”. Тук съм като представител на бизнеса, който вече 8 години е задължен да изпълнява определени задължения по Закона за занаятите. Тук съм и във функцията на човек, който участва в учредяването на Националната занаятчийска камара, в учредяването на Регионалната занаятчийска камара – София. Известно време бях в управителните органи на тези структури.
Тук съм от името на бизнеса, който инициира тази промяна. Тук съм, за да ви кажа какво ни накара да направим това.
Конкретно за професионалната квалификация и обучение. Ето какво се случи.
В първите години, когато Законът за занаятите започна да работи в България, имаше гратисен период, в който всички, които имаха някакво висше образование, можеха при заварено положение да вземат своите майсторски свидетелства. Тази процедура продължи три години, при която първите регистрирани майстори всъщност се оказаха специалисти в области, за които нямаха доказана квалификация. Беше достатъчно да са с някакво висше образование.
Впоследствие тези хора сформираха изпитни комисии, които в момента изпитват завършилите висше учебно заведение. И това са хората, които в момента обявяват за невалидна и недействителна професионалната квалификация, която получават завършилите чрез формалното обучение в България – професионални гимназии и висши учебни заведения.
Това е нещото, което ни накара много бързо да бием тревога, тъй като наши колеги, завършили своята квалификация в професионални гимназии и висши учебни заведения, ни сигнализираха, че биват санкционирани. Не само че биват принуждавани да се регистрират, но те биват санкционирани, глобявани, наказвани. През последната една година вече има заведени съдебни дела. Те биват принуждавани да излязат от сектора, от икономиката и буквално биват рекетирани.
Ние като хора, представители на браншова организация, която също провежда професионално обучение, работим ръка за ръка с Министерството на образованието, подпомагайки създаването на Европейската квалификационна рамка. Наясно сме с това, че има възможности с формален и неформален начин човек да получи своята професионална квалификация. И това е тенденцията, която Европа изисква - професионалистите да могат да завършат своето образование по всякакъв начин, да получат професионална квалификация, да се образоват, да се квалифицират, да се обучават. Затова застанахме зад идеята за промяна на закона.
Предложенията ни са свързани с конкретни неща.
Предлагаме чрез промените в закона да се направи връзка между занаятчийското обучение и сега функциониращите в България закони за народната просвета и Закона за висшето образование.
Смятаме, че е задължителна връзката между работата на Министерството на образованието и занаятчийските камари. В противен случай тенденцията е да минем към закриване на Министерството на образованието и науката. Защото всъщност се оказа, че професионалното образование в България не се признава като такова. То може да се признава в Европа, но в България не се признава.
Втората ни посока, в която са нашите предложения, са по отношение на задължителното членство. Забележете – ще дам пример с моята професия. Завършил някаква квалификация, примерно кинезитерапевт. Човек, който има спортно-медицинска квалификация. Той решава, че иска да направи своя собствен център или свое собствено бизнес представителство. Той бива задължен да се регистрира в Занаятчийската камара. Бива задължен да се яви на изпит и някой да му разреши да работи това, за което е учил. Не само да му разреши, ами той трябва и да плати за това, да се яви на изпит, за да получи документ, че е годен да работи.
Освен това процедурата изисква в момента, в който той получи своя документ – така нареченото майсторско свидетелство, автоматично той бива задължен да плати членски внос затова че има фирма, занаятчийско предприятие. Оттам насетне той дължи членски внос, докато съществува изобщо. Бих казала, до края на света той трябва да плаща членски внос за всеки свой назначен служител във фирмата. Според нас това не е начинът да бъде стимулиран бизнесът, да отваря работни места и да работи легално.
Ние сме против задължителното членство в Занаятчийската камара. Смятаме, че Занаятчийската камара, ако предлага услуги, които са защита и в полза на занаятчиите, ще може да се развива, както се развива Стопанската камара, както се развива Търговско-промишлената палата. За никоя от тях членството не е задължително. Фактът, че някой иска да организира дейността си по занаятчийски начин, това трябва да бъде доброволно.
Нашите предложения са свързани с това, когато някой има професионална квалификация, получена чрез формалната система на държавното образование, да може тази квалификация да му бъде признавана и веднага адаптирана към съответните нива в занаятчийския начин на йерархично израстване. Тоест ние да получим възможност за валидиране вътре на национално ниво, а след това естествено да имаме стремежа и тези видове документи да бъдат валидирани и на международно ниво, за да освободим свободно движение на хората извън България, на професионалистите.
Самата презумпция задължителност на майсторското свидетелство всъщност го лишава от неговия основен смисъл. Майстор според Занаятчийската камара е този, който е на най-високо йерархично ниво в своята професия. Когато говорим за задължителност, всъщност приравняваме към минималните нива. Няма как да искаме всички в една професия да бъдат еднакво добри. Знаем, че тези, които са най-добри, са единици или поне не са всички. Така че задължителният характер според нас трябва да отпадне.
Искам да ви кажа, че е важно да знаете, че тази идея за мене не е провокирана от моето лично мнение или от мнението на група хора, които в момента се чудим с какво да се забавляваме. В тази идея се включват доста браншови организации, всяка от които е дала своето становище и е участвала в работната група по предложенията.
Щастливи сме да отбележим, че за първи път от много време насам, аз мога да кажа, че откакто аз съществувам като бизнес, а аз съществувам вече 15 години, за първи път имаме шанса да седнем на една маса, да разговаряме с представители на министерства, с представители на комисии и да говорим на един език. Много сме обнадеждени и се надяваме, че този диалог ще излезе с едно справедливо, разумно решение, което да даде шанс на бизнеса в този труден икономически момент да бъде оптимистично настроен и да продължи да съществува. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията. Имате думата за мнения и становища по законопроекта.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги и гости! В качеството си на декан на един от факултетите в България оставам озадачен от понятието „специалност във висше учебно заведение” и „занаят”. Имам предвид за кинезитерапия. Кинезитерапията е специалност, която е разкрита и по която се обучава по определени критерии на Националната агенция за акредитация и се издава съответното професионално направление „кинезитерапевт”. Какво общо има кинезитерапията със занаятите?
Искам правилно да бъда разбран. Ами вие утре ще искате съгласувателен режим с Камарата на занаятчиите и за началния учител!
Просто може би трябваше да има списък, по който ние да се ориентираме в този закон кои занаяти влизат. Разбирате ли? Това е много важен момент. Така че аз в момента действително съм объркан. Ние разглеждаме един законопроект, а не знаем в него различните занаяти, специалности във висшите учебни заведения и т.н.
Просто въпросът ми е следният. Нека колегите да отговорят кое е общото между специалност „кинезитерапевт” и някой занаят. Имайте предвид, че в България това е специалност, която се получава и тя е призната в цялата Европейска общност. И защо е необходим съгласувателен режим и регистрация в Камарата на занаятите за кинезитерапията? Искам да ми се отговори директно на този въпрос.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Извинявайте, ние не искаме точно това и именно това сме се стремили да избегнем като работна група по изготвяне на законопроекта.
В АПИС в сега действащият закон има списък, то е приложение към него, и там са изброени 127 занаяти, те са били 129, оптиците са „се измъкнали” – извинете за израза. Успели са с едно изменение „да се измъкнат” от списъка, след като няколко години са зависели от регионалните камари в това дали могат да отворят оптика хора, които са оптици.
От април тази година излязоха и тези, които се занимават с реставрация на паметници на културата. Дотогава те бяха в списъка на занаятите. През 2001 година този списък някак си механично е бил написан.
Вижте, тук има много интересни професии. Корабостроенето е занаят. Господин Шиваров участва на една кръгла маса и каза: Може да си дялкаме лодки.
Нямам нищо против. И аз мога да издялкам лодка. Въпросът е, че ще подведа този, който ми го е поръчал. Защото няма кой да я застрахова за товари и няма кой да я пусне на вода. То не се прави по занаятчийски, при положение че тук отпред изрично пише какво е занаят. Нямаме дефиниция на „занаятчийство”. Затова прилагат по места кой както реши. В отделните камари е така.
Даже Камарата в Кърджали не можа да ми отговори какви са изискванията да си майстор по уебдизайн и „медийни продукти”. Извинявайте, но те изискват да се явиш на изпит. Това е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще бъда кратка.
Между другото, аз разбирам коментара на всички, които вече аргументираха направените поправки. С този коментар няма как да не съм съгласна.
Признавам си, че от снощи досега, откакто получих законопроекта, за себе си не си изясних няколко неща, поради което днес ще се въздържа от подкрепа на законопроекта. Може във времето до влизането в пленарната зала да ми стане ясно следното. Ако проблемът е този, който току-що беше коментиран, тоест в този списък от 127 професии, които тук вече са 50 и няколко, значи поправката в закона щеше да е лесна – поправяме списъка.
Аз съм абсолютно съгласна, че е безкрайно неприлично в един списък да стоят професии, които действително могат да бъдат регламентирани чрез занаятчийското обучение, и тези, които са придобити в професионалните гимназии или в друг тип училища. Тоест имат своята диплома съгласно държавните образователни изисквания.
Това е поправим проблем.
Опасявам се от това, че ние водим разговор в дефицит на обратно мнение, тъй като всички тук представляват хората, които стоят зад поправките в закона. Тези, заради които го правим, тоест представителите на занаятчийските камари, тук ги няма. Все пак правим Закон за занаятите, а не само единствено идеята на държавата, която иска да го промени, има основание за това.
Ще ми се обаче да попитам следното. Тъй като нямах време да направя съпоставката, но имам спомен, че в действащия Закон за занаятите имаше текст, който обвързваше присъждането на тези отделни степени с придобитите образователно квалификационни степени в училище – първа и втора и т.н.
Къде е проблемът в прилагането на тези действащи текстове – в капризите на браншовите структури или в неяснотата в текста. Защото ако проблемът е само този, за който говорим, той не предполага толкова сериозни поправки в един действащ закон и то в частта му „Образование и квалификация” и признаването им, съгласно работата на отделните структури на браншовите организации.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще взема отношение в някаква степен като продължение на това, което колегата Богданова каза.
Аз разбирам, че проблемът произтича от следното. Има сблъсък на документационно равнище между нещо, което наричаме с общ термин „разрешително”, „майсторско” с диплома за завършено образование. Оттам произтича фактически сблъсъкът. Оттам сблъсъкът поражда институционален проблем, защото Занаятчийската камара пази някакъв периметър на действие. И всичко това се отлива в един въпрос, свързан с кръга на занаятите, които са описани в текста на закона.
С това, което ни се предлага, се върви по този път – да се намали броят, за да не се получава сблъсък между тези два вида документи и да се изчисти въпросът между майсторското и въпросът за обучението чрез чл. 56, където е казано ,че Националната агенция за професионално образование и обучение получава възможността да акредитира на практика програмния продукт, с който работи Занаятчийската камара. Това е рамката за тази промяна.
Така че от нас това, което се иска, доколкото аз разбирам, защото ние не сме водеща комисия, е първо, да дадем съгласие, че като компетентна комисия по въпросите на образователната политика смятаме, че Националната агенция, която е за професионално образование и обучение, е институцията, тоест да кажем: да, този текст е добрият текст, доброто решение и в някаква степен да кажем: добре, нека да се намали броят на упоменатите по закон занаяти. Защото базовата мотивация се намира в началото с искане на прокуратурата от скоро време, от ноември месец миналата година. Тъй като явно се попада в някакви съдебни спорове и в съда има трудност при интерпретацията на тези текстове.
Така че моето предложение, господин председател, е да съсредоточим нашата дискусия върху тези два елемента.
И аз казвам личното си становище: аз съм за това Националната агенция за професионално образование и обучение да бъде институцията, която е компетентна по всички видове учебни програми, свързани с придобиването на занаят, защото зная, че това е правилният път. Както беше споменато, този път е извървян пак през немския опит. Камарата в Кобленц беше тази, която даваше съветите при изграждането на Закона за професионалното образование преди година, тоест пак се мина през този път. Нека тази наша агенция да бъде компетентната.
И давам съгласие за това да се намали броят на занаятите, за да не се получава този малко глупав спор – кой дава истински занаят в ръцете, висшето училище ли или един изпит вътре в рамките на Занаятчийската камара. Защото това ми се струва излишен спор. Занаятчийската камара естествено никога няма да стане висше училище. Това е абсурд.
Така че това е моето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Имамов, заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че като трета поредна комисия – ние сме трета поредна комисия – бихме могли да се концентрираме върху проблемите, които спомена господин Методиев, свързани с образованието и занаятчийството.
Аз съм сигурен, че Комисията по икономическата политика – не знам какъв е резултатът – като основна комисия не би трябвало да приема този закон. Защо? Защото има сериозни проблеми, свързани с основни понятия и дефиниции.
По принцип занаятът и занаятчийството се отнасят за уникални дейности. Уникални! Класификацията на занаятите не може да се извършва по отрасли. Вижте, тук са групирани художествени и други. Това е твърде-твърде повърхностни според мене. Някога за занаятите се е говорело като противовес на манифактура, тоест на серийно производство на нещо.
За това става дума. Когато определяме занаятите, трябва да ги определим като уникални, типично български повечето от тях.
Германският закон не може да ни служи като образец. Ние си имаме наши, чисто български занаяти, които се различават от манифактурата, от серийното производство на каквото и да било друго. Ето, това е в случая основният проблем.
Вижте чл. 3, ал. 1 – как е дефиниран занаятът:
„Чл. 3, (1) „Занаят” е дейност за производство на изделия и/или за предоставянето на услуги по занаятчийски начин.”
Това е тавтология, това е някаква алогична формулировка. Занаят по занаятчийски начин. Значи определяме занаята със самия себе си. Трябва да сме наясно какво е занаят, коя е занаятчийската дейност, с какво се различава тя от професията и т.н. И оттам нататък да градим всичките тези закони.
Аз разбирам, че има колизия между Закона за занаятите и други закони. Разбирам, че има административни проблеми. Разбирам, че има ангажименти, свързани със съдилищата, и то основателни ангажименти. Но проблемите според мене тръгват оттам, от ясното дефиниране на предмета на този закон – що е занаят, какво е това занаятчия? За да не ги бъркаме.
Ето сега да вземем за пример часовникарството. Има огромни заводи в света, които бълват електронни часовници. С какво ще ги разделим тези часовникари от уникалните, които се занимават точно с уникални производства – ремонти, услуги и т.н.?
Аз мисля, че този законопроект трябва да бъде сериозно преработен с активното участие на Националната занаятчийска камара. Да седнат заедно да направят един нов законопроект и да го предложат за обсъждане тук. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В тази връзка, ако ми позволите, аз съм поставял и на друго място този въпрос. Към законопроекта и по-точно към мотивите аз не видях – ще се радвам тук да бъде представена една финансова и социална обосновка защо от тези 129 занаята са останали точно тези 56, моля корабостроенето да не го цитираме постоянно? Защо са оставени занаяти, от които аз като потребител, като клиент мога да ползвам в ХХІ век не повече от три-четири. И смея да твърдя, че тези занаяти са хубави, те са част от националната ни идентичност, но са от епохата на Възраждането. А тези, които са с по-голяма практическа приложимост към момента, са заличени от списъка.
Тоест къде е финансовата обосновка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма или социалната обосновка? Защо зачеркваме едни от 129, а оставяме други от тези 56? Като изключим, разбира се, корабостроенето, тези в строителния бранш, които под въпрос, разбира се, се регулират от Камарата на строителните дружества.
Записано е в мотивите – и от ДНСК. ДНСК не се занимава с обучение на строители. ДНСК е контролна институция. Тя е за събарянето на това, което е некадърно построено.
В тази връзка ще моля за една допълнителна мотивация защо точно тези са предпочетени пред останалите 129.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Аз ще Ви отговарям така, както вървят членовете на стария закон, който е сега действащ. В него пише така:
„Този закон урежда упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение. Целта на закона е стимулиране. Занаят е производство на изделие или предоставяне на услуги, посочени в Списъка на занаятите, съгласно Приложение № 1.”
Даже няма и дефиниция какво е това „занаят”. Затова се прилага по такъв начин, че търговски дружества, които са ООД, са принудени да стават занаятчии. Просто приложното му поле е много широко. Тъй като занаятчиите като микропредприятия са част от малките и средни предприятия, за които имаме закон, агенция и ги следи дирекцията, в която аз работя; имаме годишен доклад за малките и средни предприятия за 2008 година, току-що излязъл.
След като министерството помоли чрез областните управители, които първоначално са прилагали закона в първите две-три години до създаване на регионалните камари, да получим броя и видовете занаяти, упражнявани по регионални камари, защото в Националния регистър БУЛСТАТ, в Националния статистически институт и в данъчните институции се водят само 303 занаятчийски предприятия към септември 2009 година.
От списъците, които получихме от 24-те камари, които нямат публичен регистър, независимо че им е вменено от закона и никой всъщност не знае кой е занаятчия, излезе, че те са около 20 000. В закона никъде не е написано, че те трябва да плащат данъци.
Ако държавата не знае колко занаятчии има и в кои области работят, след като Пловдивската камара отказа да предостави на държавата и на областния си управител въобще данни колко членове имат и в какви занаяти са заети, извинявайте, как държавата да ги подпомага, дори изпълнявайки Закона за занаятите, където пише, че държавата ги подпомага. Как точно да ги подпомага, като те са 303 и не им трябват 25 камари на 303-ма човека. Такава е логиката при непредставяне на данни.
Освен това прозрачността и публичността трябва да се постигнат. Защото самите занаятчии не знаят къде отиват средствата, не знаят какво става. В закона не е предвидено да има публичен отчет за дейността, камо ли финансов. И от 2001 година досега такъв никъде няма.
Това всъщност е много интересно, ние го регламентираме.
Никъде не е посочено точно какво трябва да знаеш, за да се явиш дори на изпит за Калфа.
Госпожа Богданова правилно посочи. Само че ние даваме в момента възможност на калфите да работят самостоятелно. Защото ако някой ще прави ключове в едно ателиенце в близкия трафопост, няма нужда да има майсторско свидетелство. И в голяма част от европейските страни просто няма калфи. Там завършват училище.
В Директива 2005/36 в Приложение № 2 пише: учил е 12 години в училище, след което на практика го учат две години, полага изпит пред комисия, която обаче всички знаят коя е, защото у нас даже не се знае кои са комисиите, никъде не са написани – кой е член, получават ли свидетелство, - и може да започне да работи.
В нашия закон е предвидено – даже им се спира развитието. Пише, че можеш да си занаятчия само ако ти не си регистриран по ДДС, тоест ти трябва да имаш оборот под 50 000 лв. Затова Задругата на майсторите на народни художествени занаяти не е член на Националната занаятчийска камара и функционира като паралелна структура. Те не са техни членове.
Съжалявам, може би по-късно ще дойде техният представител. Той е в Комисията по икономическата политика, защото двете комисии заседават почти едновременно, като се изтегли точката като първа.
А относно годишния отчет за състоянието и развитието на малките и средни предприятия в България микропредприятие е предприятие с под 10 души персонал. Нашите предприемачи, които работят в областта на занаятчийството, са с до 5. Частните микропредприятия в нашата държава са 225 299. От тях по наши изчисления, по непълните данни, които сме получили, 18 000 са занаятчийски, като в това число влизат принудително вкараните търговски предприятия, които са микро.
Така че нашата цел е била, разработвайки всичко това, да ги облекчим да стартират дейността си. Защото завършвайки едно четиригодишно образование в професионална гимназия, те имат достатъчно опит, за да работят като калфи. Просто няма нужда да подават молби. Вписват се обаче първоначално в регистър БУЛСТАТ. Той решава, че иска да работи като занаятчия. Сам си ги подава. Държавата знае колко, къде и какви занаятчии има. Подава си документите, за да му издадат съответното свидетелство за калфа, защото то даже не му е необходимо. Но ако иска да става майстор и да се доквалифицира, никой не го спира да надгражда. Но той през това време може да работи.
Махнахме това задължително изискване да не си по ДДС. Нека се развива колкото иска. Той, ако е добър, ако дейността му е такава, нека да отваря клонове. Просто ги оставихме да се развиват така, както те се чувстват способни.
Паралелно с отпадането на изискването за ДДС, им дадохме възможността да си възстановяват средствата, които са вложили в материалите. Защото всичките тези майстори на народни художествени занаяти, скулптури и други, материалите им са много скъпи. Например на златарите. По-добре да им се възстановяват. Това ни беше логиката.
И всички изисквания, които повишихме за квалификацията, която ще получават като занаятчии, това е, за да могат по-лесно да валидират своите дипломи дори в чужбина. Защото там има твърди изисквания . И този човек не може просто с един лист хартия, зад който не стои нито правилник за обучение, нито национална програма за занаятчийско обучение, нито пък изпитните комисии, да го приемат. Отказват им, каквито случаи има.
И за първи път разписахме обучението на хора в неравностойно положение и инвалиди. Защото към момента такова нещо не е предвидено никъде. Разписахме го, така че да ги облекчим и тях, да им дадем един шанс за достоен живот. Мисля, че това беше необходимо.
Мисля, че ви отговорих на въпросите.
Искам да кажа, че в сегашния закон за занаятите много твърдо стои следното: регистрира, лицензира, контролира и наказва все Занаятчийската камара. Във всички други страни от бившите източноевропейски, както и в западните страни – членки на Европейския съюз контролният и наказващ орган е държавата. При нас всичко е в ръцете на Занаятчийската камара.
В събота е имало извънредно общо събрание на Националната занаятчийска камара. Затова хората са си поставили въпроса за конфликт на интереси. Защото голяма част от майсторите си имат лицензирани центрове за професионално образование и обучение, включително настоящият председател. След тримесечно обучение – заплатено, вместо хората да се учат и да получават заплати, както е предвидено, като чираци – може да са минимални, те го заплащат.. Но това е в традициите на българското законодателство, от 1933 година Народното събрание има много хубав закон, който ние също разгледахме, който е за чирашкото и калфенското обучение, така че да се изградят калфите, които по-нататък са развили индустрията в тази страна в каквато степен са успели в различните направления. А те го заплащат, след това си плащат изпит, след това си плащат изпит, след това си плащат членски внос. И реално по оценката на въздействие, която беше неразделна част от документацията, която предадохме в Министерския съвет, 1 млн. и 400 хил. лв. отиват в камарата от членски внос на членовете на година. Които ако останат в този дребен бизнес, биха им били по-полезни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние ще подкрепим този законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Защото считаме, че е крайно време да се ликвидира тази колизия, която съществува в законодателството между Закона за професионалното образование и обучение, Закона за занаятите и Търговския закон.
За мене е много важно и за нас като членове на Комисията по образованието, това, което е записано в законопроекта. И аз ще ви прочета само три основни момента.
Създадено е нормативно задължение правилниците за провеждане на изпити от регионалните занаятчийски камари да са съгласувани с Министерството на образованието, младежта и науката. Досега не е имало такова задължение и такова изискване.
Вторият момент, който според мене е много важен, е, че е създадено нормативно задължение за практическо и теоретично обучение само от майстори в съответните занаяти. Досега в сега действащия закон това също го няма записано.
И трето, предоставяне на нормативна възможност за лицата с висше образование да получават майсторско свидетелство и без изпит, ако имат минимум две години стаж по специалността.
До мене като народен представител са пристигали много сигнали, жалби, много писма от граждани от избирателния район, в който аз съм избрана. Трябва да ви кажа, че има драстични случаи с хора на малкия бизнес, които нямат право да управляват своя бизнес, да работят, само защото не са членове на Занаятчийската камара.
Ще ви прочета съвсем накратко, за да илюстрирам това, което ви казах, писмо от един такъв собственик на дребен бизнес. Той пише: „Един висшист, завършил технология на облеклото, хлебарството, винарството и пр., и имащ регистрирана фирма, не може да работи самостоятелно, ако не е чиракувал три години и няма въпросното свидетелство – да разбираме от Занаятчийската камара.
Наред с всичко това този закон е в противовес на малкия и средния бизнес сред младите хора. Той дава основание за корупция и за право на работа само на малцина хора, от които зависи съдбата на хиляди професионалисти, които се третират като престъпници. Предприети са проверки, искащи да докажат, че дори човек да има диплома за професионална квалификация или правоспособност, регистрирана фирма и законно да си плаща данъците, ако не е освидетелстван от Камарата на занаятчиите, след 6 години чиракуване на някой майстор и 350 лв. такса за безсмислен изпит, няма право да работи и се смята за престъпник”.
Тук няма да ви чета всичко, което той е написал.
Още веднъж казвам, че ние ще подкрепим този законопроект. Съжалявам, че няма представители на Националната занаятчийска камара. Беше добре да чуем и тяхното становище. Ако между първо и второ четене има някои текстове, които не са прецизирани, предполагам, че колегите от Комисията по икономическата политика може би ще направят възможното.
Това, което каза господин Имамов, също мисля ,че може да се разгледа.
Благодаря ви за вниманието.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, мога ли да направя само едно допълнение?
Колеги, имам забележка относно 21-ва специалност – това е стенопис и иконопис.
Искам само да кажа – нека да отпадне от този списък, тъй като това се изучава в Художествената академия в София и в тази във Велико Търново. Така е в новия закон. Има го – стенопис и иконопис. Това са две специалности в двете художествени академии. Просто ви моля да отпаднат.
ЕЛИ АНАВИ: Аз съм началник отдел в Министерството на икономиката. Съжалявам, че не можах от самото начало да присъствам на дискусията и може би няма да бъда съвсем адекватен, тъй като някои неща може би вече са казани.
По обективни причини бях в Комисията по икономическата политика заедно с министър Трайков и мога да докладвам резултата от гласуването в Комисията по икономическата политика, която разбирам, че е водеща. Законопроектът беше приет с 14 гласа „за” и 9 „въздържали се”.
Разбира се, беше казано, че между първо и второ четене могат да бъдат направени промени. Но по принцип на първо четене Комисията по икономическата политика подкрепя предложението на Министерския съвет.
Позволявам си да взема думата, тъй като бях ръководител на работната група в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, която със заповед на министър Трайков трябваше да подготви тези промени, които бяха наложени от действително съществуващата колизия между Търговския закон и Закона за занаятите. Фирми, регистрирани по Търговския закон, бяха принуждавани да стават задължително членове на Занаятчийската камара, да плащат членски внос и да се явяват на изпити – нещо, което от наша гледна точка беше неприемливо.
Разбира се, аз също съжалявам, че няма представители на Националната занаятчийска камара. Но техните аргументи в Комисията по икономическата политика бяха следните:
Първо, защо е закон за изменение и допълнение, защо не е изцяло нов закон. Нашият аргумент е, че това въобще не е съществено. Законът за нормативните актове дава тази възможност.
Има и в потока на законодателството една друга промяна в Закона за занаятите, с която се транспонират изискванията на директивата за услугите. И ако ние сега просто отменим Закона за занаятите и предложим изцяло нов, то ще има проблем при транспонирането на директивата за услугите.
Другият аргумент е свързан отново със задължителното членство. Беше даден пример с други закони, специално Закона за Камарата на строителите и Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, където също има задължителност. Но това е негативен пример. Действително конституционното право на сдружаване съдържа в себе си и правото на несдружаване.
Разбира се, има изключения, но те могат да са наложени от изключително обществена нужда, какъвто е случаят с Българския лекарски съюз. Има две решения на конституционния съд по този въпрос, където ясно е залегнало изискването за доброволност.
Другият аргумент, свързан с това, че задължителното членство води до представителност на тази организация за мене също е несъстоятелен. Тъй като ако организацията действително представлява притегателен център за своите членове, действително Националната и регионалните занаятчийски камари дават нещо на хората, които работят в тези професии, то тези хора действително доброволно ще бъдат членове на тези камари.
Господин председател, може би повтарям в известен смисъл проведената дискусия. На разположение сме за по-нататъшни обсъждания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, аз ще се върна пак на първоначалния ми въпрос. Той е провокиран от колегата Методиев. Ние сме Комисия по образованието. Ние разглеждаме Закона за занаятите в този му аспект. и за нас е важно там, където има колизия между професионалното образование и обучение и занаятчийското такова, тази колизия да може да се реши по начин, който гарантира обществения интерес.
Затова моят въпрос беше: защо точно тези 59 занаята са запазени за сметка на останалите 129? И коя е финансовата обосновка или социална обосновка да запазим точно изработване на старинно оръжие, мутафчийство, копаничарство, бакърджийство и пр., а не сме запазили бъчварство и коларство?
РУМЯНА КОСТАДИНОВА: Запазили сме ги. Във втората част.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В групата „и други” са запазени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Съжалявам, поправям се запазени са.
Тоест, пак повтарям, ние сме Комисия по образованието. На нас ни е необходимо да ни обясните защо тези са запазени, тук няма ли колизия в професионалното образование и обучение, защо от тези 129 останалите са зачеркнати?
Понеже много явно цитираме немския опит, който в 2001 година сме преписали и няма лошо да ползваме добрите образци, там към момента как е решен въпросът? Вие казахте в началото. Примерно автомонтьорите запазени ли са?
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Не са запазени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест на нас ни е необходима тази обосновка – финансова и социална: за кого правим закона? Колко хора в България се занимават с тези 59 занаята към момента, какъв е социалният ефект, какъв е финансовият ефект?
Разбира се, не мога да не се съглася с тези аргументи и аз като юрист ги подкрепям ако някой е злоупотребил с правото да раздава свидетелства срещу пари, това действително е нарушение по Наказателния кодекс. Но ние все пак не сме прокуратура, ние сме Комисия по образованието, изработваме правила, справедливи за всички.
Имам въпрос към вносителя и моля да ми отговорите.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: В нашата страна имаме справка за обучаването в професионални гимназии за придобиването на втора и трета степен на професионална квалификация по професии и специалности, съответстващи на групите занаяти, които сме изработили. Цялата страна е покрита равномерно.
Групата на занаятите в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи в направление „Строителство и геодезия”, професия вътрешни облицовки, настилки, сухо строителство, кофраж и зидария, вътрешни ВиК мрежи броят на обучаваните е 10 385 човека. Това е справка към момента.
Група на занаятите в областта на електротехниката и металообработването, в които влиза включително точиларството, което не се учи там, но така са разпределени в сега действащия закон;
Направление „Електроника и автоматизация, електронна техника и енергетика”, специалност радио- и телевизионна техника, електродомакинска техника, телекомуникационни системи, климатична и вентилационна техника броят на обучаваните е 18 215.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Председателят Ви попита друго. Можете ли да отговорите на въпроса защо действат само 56. Тези числа са други.
ВАЛЕНТИНА ТАНЕВА: Обяснихме, че сме извадили това, което е регулирана професия. Извадихме по искане на отделните министерства според техните изисквания. Например изработването на изкуствени крайници не може да бъде занаят. Това е потвърдено от Министерството на здравеопазването и от БАН.
Критериите са били за приложимост на въпросните занаяти и доколко те са занаяти. Защото тук са преписани професиите от Националния квалификационен списък на професиите.
Оставили сме например коминочистачите – коминочистенето няма къде да се учи. Оставили сме кошничарство, плетене на рогозки по тяхната уникалност и принадлежност към българския бит и традиции.
Електро- и газозаваряването е професия, която е абсолютно държавно регулирана. Не може да се получи по занаятчийски начин.
Поддръжка на медицинска техника също не може да се получи по занаятчийски начин.
Обаче изработване на автокарусерии също не може да се научи по занаятчийски начин - в това предприятие, в което само ръчно ще се работи. Такова е изискването на нашия закон към момента. Само ръчно с няколко човека. Ако някой успее да изработи автокарусерия, която да мине после и да бъде годна без опасност за живота, би могло този човек да бъде показан на цялата страна, че е някакъв уникален майстор.
Останали са точно занаятите. Защото хладилна и климатична техника, извинете, не е занаят.
Хората, които поддържат въпросната техника като гаранционна, дори като услуга, трябва да минат на обучение и да бъдат сертифицирани от въпросния производител, за да могат да поддържат гаранцията.
И след като производителят на уникалното, например „Фуджицо” е обучил пет души инженери, ги изпитват трима бъчвари дали могат. Това не става, просто не става.
Ние направихме оценка на въздействие и в цялата страна сме правили анкета, за да го преценим.
Ключарството например е на двойна регулация, оставено по искане на Националния съюз на ключарите, като сме се съобразили и с практиката в Полша, Словения и Чехия, където ключарството е само към Министерството на вътрешните работи и разрешение се дава от областния комендант на полицията, защото е свързано със системи за сигурност, личното имущество на гражданите и е професия, в случая занаят, която все пак представлява един обществен риск.
Всичко от областта на туризма, ресторантьорство, кетъринг отпадна, първо, защото те се регулират в областта на Закона за туризма, второ се регулират в Закона за храните. Просто изискванията са написани там.
ДАНИЕЛА СПАСОВА: Аз бих искала от своя страна да обясня какъв беше принципът, когато работихме по отношение редуциране на списъка с професиите. Съобразихме се с това какви професии съществуват в европейския образователен мир.
Професия „Козметика” например съществува като професия в другите държави. Изготвя се европейска квалификационна рамка. Изготвят се единни международни изисквания за отделните квалификационни степени. По този принцип избрахме професиите, които така или иначе ще бъдат регламентирани в европейски план, ще има европейска квалификационна рамка. Те бяха извадени от списъка с професиите, изучавани по занаятчийски начин.
Презумпцията е, че интернационализацията на постиженията и актуализирането на обучителните програми е нещо, с което трябва да се съобразим за бъдещ период от време. Занаятчийският начин на обучение предполага едно доста затруднено актуализиране на начина, по който се обучават хората. Занаятчийският начин на обучение предполага една традиционност в обучението. И точно там е ключът към успеха. Колкото по-традиционен и колкото по-добре запознат с начина на работа е съответният майстор, толкова по-надежден е той като обучител. С това сме се съобразили.
И още нещо. професиите или занаятите, които са останали в списъка, са занаяти, които не съществуват като познати професии в другите европейски страни, от една страна. И, от друга страна, освен че са типични само за нас, за България, това е шансът да запазим някой от занаятите като професии. Защото ако не го направим в този закон, те ще бъдат приравнени и ще бъдат включени под названието на някаква друга приблизителна професия, известна в Европа. Ще загубим ценни и типично български занаяти.
И другото е, че някои от тези изброени в списъка занаяти могат да се изучават и да се получава квалификация по тях единствено и само в занаятчийско предприятие на майстор, каквото например е точно коминочистачеството. Има комини, има къщи, има нужда от такива хора. Но никой не знае как, освен по занаятчийски начин, може да получи тази квалификация.
С това сме се съобразявали.
РУМЯНА КОСТАДИНОВА: И още нещо съвсем малко.
Всъщност на Вашия въпрос, господин председател, отговори вашият заместник-председател господин Имамов. Става дума за производство на уникални продукти. И това е принципът, въз основа на който точно тези занаяти са оставени в списъка на занаятите.
Освен това, за да бъде наистина занаят, дори уникалността ги определя в този списък, това, което Вие казахте в самото начало.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам само един въпрос. Моят основен аргумент беше, че няма ясна дефиниция за това какво е занаят. Ако има такава дефиниция, списъкът няма никакъв проблем. Този списък идва от само себе си.
Защото аз ще ви попитам сега следното. Виждам на едно място записано: изработване на стъклени изделия чрез духане на стъкло. Та за тази дейност има огромни фабрики в света, които произвеждат такива стъклени изделия.
ОБАЖДАТ СЕ: Там е друго.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Къде е дефиницията за уникалност? За това става дума.
РУМЯНА: КОСТАДИНОВА: Точно уникалността да произвеждаш високо качество. И то може да се произвежда от лице, което е завършило Художествената академия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря ви за важните уточнения, които направихте.
Колеги, ако няма други принципни становища и въпроси, да приключим с дискусията. Преминаваме към гласуване.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът се приема на първо четене.
Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта ще предложи на Народното събрание да подкрепи този законопроект. Благодаря на нашите гости за участието.
Колеги, позволявам си да ви задържа само за минута във връзка със законопроекта за развитие на академичния състав. Срокът изтича в петък, както знаем.
Това, което аз обещах на предходното заседание на работната група, го направих. Разработих проект, който е адаптиран към първоначално приетия законопроект на първо четене. Ще го представя на всеки един от вас, на представителите на различните парламентарни групи.
Аз моля за вашия сериозен и критичен прочит в утрешния ден. Аз лично смятам да го подпиша и да го депозирам утре. Ще се радвам да не съм сред малцинството. Ще се радвам да бъде подкрепен от членовете на комисията от всички партии.
Така че подписвам го днес, давам ви го за забележки, ако имате такива. И просто ще моля с този от членовете на комисията, който ме подкрепя, утре в залата да се чуем и да се видим. Утре до 13 часа аз ще го входирам в Деловодството, за да може съвсем коректно, ако някой иска да направи критичен анализ на това, което аз съм депозирал, в петък той да депозира свой собствен поглед върху нещата.
Така предлагам да процедираме.
Въпросът, който се поставя, е следният. След входиране на това предложение имаме направени четири предложения на господин Лъчезар Тошев.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: И аз ще внеса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От тази гледна точка да обсъдим необходимостта утре да правим работна група, като обсъдим тези входирани предложения за второ четене, или това да го отложим за следващата сряда. Моля за вашите становища.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Нека да изтече срокът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз така мисля, защото поставяме в неравностойно положение тези, които към момента не са подали такива предложения.
С това нашата работа завърши.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,30 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
74158 НА КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)