---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта






П Р О Т О К О Л № 2

На 27 януари 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.
2. Разни.

На заседанието присъства Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Мария Казанджиева – юрист на Министерския съвет.
Заседанието беше открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Дневният ред днес съдържа две точки:
Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, внесен от Министерския съвет.
Поканили сме министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Също така присъстват и представители на омбудсмана г-н Гиньо Ганев – проф. Красимира Цветкова и Борислав Цеков, както и други лица от екипа на омбудсмана.
Заседанията на комисията са открити за слушатели, защото днес се появиха информации, че сме направили едва ли не прекалено тайна организация и при закрити врати разискваме.
Уточнението е, че днес разискваме само постъпили предложения на второ четене в срок до 22 януари. Това е работната среда за всяко второ четене на законопроекта.
Разбира се, всички журналисти, представители на организации и на други заинтересовани лица са добре дошли като слушатели на нашата комисия.
Постъпили са много предложения от членове на комисията, за което искрено благодаря. От почти всички парламентарни групи имаме предложени текстове на второ четене, които ще бъдат обсъдени.
По така предложения дневен ред имате ли становища, мнения, въпроси? – Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред. – приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11.12.2009 Г.
Предложил съм на вашето внимание работен доклад, който да ни улесни по отделните текстове и който предлагам да ползваме. Освен това са постъпили между първо и второ четене допълнителни становища от висшите училища и научни организации.
Също така е постъпил по мое писмо отговор от Висшата атестационна комисия за оптимален срок за приключване на висящите процедури и проф. Александър Федотов ни уведомява, че моли за срок единадесет месеца от влизане на закона в сила за приключване на висящите процедури, като за открити и неприключили процедури да се считат такива, по които вече има избор на рецензенти.
Постъпило е в комисията възражение от Съвета на ректорите на висшите училища в република България относно научните длъжности, които в работните предложения се предлага да бъдат еднакви за висшите училища и за научните организации – асистент, доцент и професор. В тази връзка имаме депозирано остро възражение от членовете на Съвета на ректорите в Република България.
Депозирано е писмо от Националната агенция по оценяване и акредитация. Тъй като в предложението, с което аз си позволих да запозная работната група, голяма част от ангажиментите по прилагане на този закон се поемат от тази национална агенция, беше логично да поискам и получих, за което благодаря, тяхното становище по тези предложения. Те го подкрепят с определени детайли по формулировките на отделни текстове.
Също така е постъпило и становище – позиция относно обсъждания законопроект от омбудсмана на Република България, в което се отбелязват отделни акценти като принципът на ненакърняване на вече придобити права на представители на научната общност. За асистентите не са взети предвид аргументи, изтъкнати в становището на висшите училища по отношение на изискването за научна степен „доктор” при асистентите.
Това, което се предлага, е да се помисли върху възможността за съдебен контрол върху решенията на Арбитражния съвет към НАОА и решенията на висшите училища, също така, че не са отчетени аргументираните възражения срещу присъждането на научните длъжности „асистент”, „доцент” и „професор” на изследоватеили, работещи извън сферата на висшите училища.
По процедурата има ли въпроси? Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, аз бих искала да се уточним как работим днес. Тъй като, виждайки доклада, който ни е предложен за второ гласуване, имам няколко много сериозни притеснения.
Когато ние с Вас коментирахме между двете четения как вариантът, работен, разбира се, може да бъде гледан в комисията и съответно в Народното събрание, се договорихме, че възможността е текстовете му да бъдат разположени върху законопроекта, приет на първо четене, защото това е законодателната процедура, това е технологията.
Опасявам се, че много трудно можем да правим смислен коментар на промените в текстовете по следните причини.
Гледам чл. 2, който урежда как се формира академичният състав – това е текстът на вносителя. Според Вас той се променя, като урежда кои са научните степени, нещо, което вносителят е уредил в чл. 3.
Колегата Лъчезар Тошев е направил коректно предложение по текста на чл. 2, който дава неговото разбиране за това как изглежда академичният състав.
Когато гледаме чл. 2, ние с Вас какво ще коментираме и подкрепяме – текста на колегата Лъчезар Тошев или съответно текста на вносителя като разбиране или кои са научните степени. Това означава две гласувания. Те се уреждат в чл. 3 на вносителя. Защо трябва да е така?
Ако аз съм съгласна с предложението за такива научни степени, но не съм съгласна с текста на вносителя, какво гласувам в момента – какво представлява академичният състав или кои са научните степени?
Тази законодателна логика, която тук сме избрали, според мене до голяма степен създава истински проблем в дискусията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво предлагате Вие?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не знам. Вие го докладвате, Ваши са предложенията. Предложенията, които ние сме правили, са следвали логиката на законопроекта, приет на първо четене, както е редно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложенията на колегата Лъчезар Тошев са негови предложения.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Те са абсолютно коректни и са на мястото си.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предложения по чл. 2. И затова е поместено от работната група към чл. 2.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не коментирам неговото, коментирам Вашето. Защото Вашето всъщност визира съдържанието на чл. 3. И ние там се произнасяме по този въпрос. При Вас вече то звучи различно.
Твърдя, че логиката на законопроекта, внесен на първо четене, се губи тотално с предложенията, правени на второ четене и ние формално гледаме друг законопроект. За съжаление. Не виждам как ще правим дискусията. Вие вероятно имате мисъл как ще я организирате. Но ние гледаме внесен от Вас вариант на нов законопроект, който просто променя членовете на законопроекта, приет на първо четене. Такава законодателна технология аз не се сещам да е имало и тя да даде възможност за обсъждане и нормално гласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вашето конкретно предложение какво е?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моето конкретно предложение аз го казах неофициално. Вариантът беше да бъде изтеглен законопроектът, който е гласуван на първо гласуване, да се внесе Вашият. Той бързо щеше да мине през комисията. Няма значение дали аз го подкрепям или не. И тогава щяхме да работим в една чиста процедура, в която се обсъждат текстове, които има шанс да бъдат приети от едно мнозинство, макар и аз да не съм част от него. Това не е проблемът. Но в момента ние гласуваме съвсем различни текстове записани по съвсем различен начин в доклада за второ четене. Не знам как ще излезем от този казус. Надявам се да имате предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други предложения?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е по-скоро като опит за отговор на колегата Богданова как да се процедира. Тоест взимам думата по процедурата.
Колегата Янаки Стоилов е направил предложение да отпаднат чл. 4 и чл. 5 – една от Преходните разпоредби възможност да се направи текст. Тоест всеки път може да се получава преномерация и разминаване от основния текст на първо четене на съдържанието на съответния член.
Там където обаче – и мисля, че тук колегата Богданова е права – има членове, следващи един след друг, в които съдържанието се прелива едно в друго, обсъжданията – поне моята практика е била такава – се сливат и се гласуват след това съответните текстове, както вървят те по своя ред на приетия вече законопроект на първо четене.
Така че в случая, след като преминем през дебата по заглавието на закона, защото там имаме три предложения, както виждам – на вносителя и още две, и минем след чл. 1, въпросните текстове могат да бъдат обсъждани заедно и след това да се пристъпи към гласуване, за да видим какъв ще е резултатът от това гласуване и как съответните текстове на чл. 2 ще бъдат попълнени и с какво съдържание.
Мисля, че няма никакъв проблем това нещо да върви по този начин, защото те обикновено са допиращи се текстове, а не са прескачащи се текстове. Така че чак такава трудност от техническа гледна точка според мене няма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, понеже разбирам, че сме в обсъждане на процедурата, по която ще вървят разискванията по предложените за второ четене текстове, аз за протокола искам да кажа следното ,без да имам каквото и да е желание да влизам в спор. Смятам, че ние сме изправени пред една порочна процедура. И независимо дали ще ни се възрази или не, смятам, че в този доклад за второ четене има много предложения, които са в нарушение и на конституцията, и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е за протокола.
Утехата е, че те са в правилна посока. Но независимо от това аз се въздържах от предложения, защото трябва да се уважава и законодателният процес.
Да се обяснява тук, че във философията на закона, приет на първо четене, фигурата на „доктор на науката” като образователна степен нищо не променя във философията на приетия на първо четене законопроект е абсолютно некоректно. Още повече, че на разискване в Министерския съвет една от няколкото реплики и коментари по предложения законопроект се свеждаха до следното: доктор – да, хабилитиран – не.
Така че явна е била волята на вносителя научната степен да бъде една – „доктор”.
Явно беше намерението ,заложено на първо четене, да се ликвидира степента „доктор на науките” и явно е, че сега това няма да се случи. Просто защото е противоконституционно – каза го и омбудсманът неслучайно.
Втората грамадна промяна – необходимостта от държавни изисквания, които да уреждат на какви минимални, задължителни за всички висши училища и научни организации изисквания трябва да отговаря един доктор или доцент, или професор, тук бяха обявени за смешни. Смешна бе идеята. Виждам обаче, че не може без държавни изисквания. И неслучайно на второ четене този принцип е заложен в редица предложения.
Ще дам само още един пример. Оспорваше се изцяло като излишно, ненужно необходимостта да се акредитира висшето училище или научната организация, с оглед правото му да избира доцент или професор. Че било достатъчна акредитация за едно или друго. Явно е, че застъпваме и този принцип на акредитацията.
Това са грамадни промени, които стоят извън логиката, извън философията на приетия на първо четене законопроект. Всички те са – повтарям пак – в правилната посока.
Но имаше далеч по-коректна законодателна процедура – този законопроект да бъде поправен. Той просто се изтегля като един недобре премислен, създаващ огромни проблеми като приложение законопроект и се внася наново, с всички необходими изменения за да бъдем коректни и към Конституцията, и към правилника, за да не се поставяме над тях.
По тази причина вие нямате проблем повече с мене. Желая успех в работата ви. Аз не искам да бъда част от приемането на един акт, който въпреки огромните Ви усилия – прави Ви чест – в правилна посока в крайна сметка все още не съумява да реши всички въпроси, ще създава огромни проблеми като приложение и не ги решава, защото просто не може да се поправи нещо, което е с друга философия, с друга концепция, с други цели.
Благодаря за вниманието. Аз имам работа и в другата комисия. Ще моля да проявите разбиране.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, други изказвания? Становища? – Не виждам.
Ако не възразявате, да започнем да работим така, както предложи господин Методиев. Ако се наложи – обсъждаме обхвата на отделни разпоредби, като включим и предложения, касаещи други членове от закона.
Започваме със заглавието. Заглавието на закона, предложено от вносителя, е Закон за развитие на академичния състав в Република България”.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Приключихме ли обсъждането на законопроекта като дух?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това го приключихме, господин професоре, на 18 декември 2009 г.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Има огромна разлика.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз с цялото ми искрено уважение към Вас ще Ви дам думата. Аз попитах кой иска да се изкаже.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не се безпокойте. Гласувам против.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това също е принципна позиция, която уважавам.
Ако не възразявате, да започнем по текстовете.
Заглавието на закона е „Закон за развитие на академичния състав в Република България”.
Има предложение на н.п. О. Стоичков, Ст. Станилов, В. Методиев, Г. Колев и Г. Банковска:
Наименованието на закона се изменя така: „Закон за научните степени и научните длъжности”.
Има предложение на н.п. Янаки Стоилов:
Заглавието на закона да стане „Закон за научните степени и длъжности”.
Ако ми позволите, понеже аз съм един от вносителите на първото предложение, аз считам, че предложението на колегата Янаки Стоилов е по-добро, по-всеобхватно, тъй като в неговото предложение за заглавие се включват не само научните длъжности, а и другите длъжности, които в края на закона сме ги определили като преподаватели по съответни дисциплини и тези асистенти, които не притежават докторска степен.
В тази връзка аз съжалявам, че господин Стоилов – поканихме го като вносител, заедно с всички вносители – не е сред нас. В тази връзка разбрах, че Вие, колега Богданова, ще защитавате предложенията на господин Стоилов.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За да бъда коректна, ще кажа, че колегата Янаки Стоилов е заедно с делегацията ни в ПАСЕ. Той не е в България, затова не е тук. Така че аз коректно ще обясня логиката на неговите предложения. Някои от тях няма да защитя, тъй като след малко ще обясня, че ние с него сме внесли различни модели на поведение и ще кажа защо те са такива. Аз знам какво е внесъл колегата Стоилов, знам какво съм внесла аз, знам какво предлага и колегата Ивелин Николов. В тях също има съобразяване с реалностите. За съжаление това е конюнктурно съобразяване с реалностите.
Но между другото, логиката на колегата Стоилов мисля ,че е ясна. Тя е коректна в случая. Признавам си, че аз няма да подкрепя това предложение, защото за мене най-доброто предложение за заглавие е „Закон за развитието на академичния състав в Република България”. Истината обаче е, че този проект за закон не го гарантира във вида, в който аз лично си го представям. Но това е моето мнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Аз искам да попитам каква е разликата между „научна длъжност” и „академично звание”. Секция или катедра може да бъда оглавявана от доцент, а професор може да е негов подчинен- защо са променили „длъжност”? „Академично звание” не е равно на „академична длъжност”. Просто не разбирам. Тук има умопомрачителни смески на понятия, категоризация.
Какво е това чудо? Какво значи „Академична длъжност”? „Длъжност” е задължение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Академична длъжност” беше разписана в първоначално внесения законопроект от Министерския съвет. Предложенията, които са постъпили, касаят „научна длъжност” или само „длъжност”. Аз затова смятам, че предложението на колегата Стоилов е по-точно от нашето предложение – на групата вносители.
Вие сте прав че този дебат е широк – дали да са „длъжности” или „звания”. Но, както се прие вече на първо четене, се мина в този вариант – да бъдат длъжности. Сега просто прецизираме понятията – дали да е „академичен състав”, както е първоначалното заглавие от вносителя, или да се подкрепят чрез гласуване тези две предложения. Аз само от мое име – другите вносители, които са разписали това наше предложение, също ще си кажат думата – смятам, че по-доброто предложение като заглавие е на господин Янаки Стоилов. Защото то обхваща не само научните длъжности, а и другите длъжности, които са рамкирани в закона.
Становища, въпроси по тези предложения?
От името на вносителите ще каже своето мнение господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че ако коментираме нашето предложение и предложението на господин Стоилов, това на господин Стоилов е по-коректно, защото премахва и повторението. Но бих желал да чуя вносителя на законопроекта, тоест господин министъра да каже неговото предложение и мнение по тези предложения извън Закона за академичния състав.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз няма да влизам отново в дискусия за неща, които са изговорени не просто от декември насам, а твърде активно през последните четири години малко по-активно през предишния период. Общо взето двадесетина години има едно празно дърдорене на тази тема. Затова естествено като вносител и след като е одобрено от Министерския съвет и е минало на първо четене, аз държа на заглавието, което ние сме внесли – „За развитие на академичния състав”, защото този академичен състав естествено включва тези, които са изброени в текста. Освен това става дума за тяхното развитие от асистент, от защита на докторска степен до професурата. Включително имаше текстове вече не знам дали са оставени, какво се прави при пенсионирането на съответното лице.
Освен това естествено, че не мога да приема предложението на колегата Янаки Стоилов, защото продължавам да твърдя, че в съвременния цивилизован свят в употреба е една научна степен – „доктор”. И бях унизен преди седмица в Цюрих, където се обсъждаше перспективата за развитието на науката и висшето образование в Европейския съюз. Аз докладвах какво правим и какви предложения идват. Те ми казаха: „доктор на науките” за нас е известна като пенсионерската научна степен. Този законопроект е насочен към младите.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Това е аргумент.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това не е аргумент.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Изтъквате го като аргумент.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Основният аргумент е какво е в ход в момента в съюза, към който принадлежим. И вие много добре знаете и в северноамериканската практика какво е в ход.
Ако влезем сега в интернет и погледнем нобеловите лауреати, ще видим, че всички те са PhD или Defile, зависи откъде е. Има двама-трима, които можем да ги приравним към нашето „доктор на науките”. Но това е почетна титла, която се дава, тя не се защитава с научен труд.
Вие минахте по същия път. Всички, които защитават титлата „доктор на науките” в България, го правят за придобиване на по-високото звание и длъжност, за да стъпят в професорската си функция. Това е основният мотив през годините не само тук, а навсякъде, където в Източна Европа я има тази втора научна степен. Тя не е степен, която те вкарва в света на науката, а която просто ти дава право да станеш от доцент професор.
Защо аз смятам, че тя дори в известна степен спира развитието на колегията? Защото – повтарям съм го вече и няма да ям времето, тъй като предстои дълго гласуване – по-същественото е да се кандидатства с вече публикувани резултати в реномирани издания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нали ние точно това направихме в този закон – големия докторат го оставихме само за хора, които искат да го защитават за някаква елитарност в науката. Ако не искат и ако това е демоде, то ще отпадне само. Имаше аргумент, че в България докторите на науките са към 1000 души. Имаше аргумент, че то трябва да си отпадне по естествен ред, без да се създава напрежение сред една общност.
Имаше и най-важният аргумент. Ние при допълненията – и господин министърът беше и тогава дори се съгласи с нас – откъснахме големия доктор от всякакви зависимост с придобивания на „доцент” или „професор” и го оставихме само заради теоретичната част. Защото тези големи докторати обикновено са теоретично развитие и пр., и пр. И като не го защитават, и като никой няма вкус към него, той сам по себе си ще отпадне. С нищо не спира в този си вариант развитието на научната общност. Който не иска, няма да го защитава, който иска, ще го защитава. И това не пречи абсолютно с нищо на развитието.
И тогава говорихме – оставаме традицията. Ако тя е жива, няма да отмре, ако времето е отсъдило да отмре, ще отмре. Затова дори по едно време и господин министърът, и много от колегите – депутати се съгласиха с този вариант. Това вече, професор Пантев, както виждате, са аргументи. Това не е тук го има – там го няма.
Когато разсъждаваме върху тези неща, ние забравяме една елитарност в науката. В повечето случаи в Съединените щати горната хабилитационна скала е четиристепенна, в Германия е тристепенна хабилитационната скала. Почти никъде не е двустепенна, както нашата – доцент и професор или примерно асоцииран професор и професор и младши професор и професор.
И най-важното, че продължават да се размножават. В Германия например доцентът е както при нас доктор на науките. Там вече не произвеждат доценти. Но доцентите са си доценти, а станаха веднага младши професори. Станаха младши професор, професор, пълен професор. Във Франция е същата тристепенна скала. Ако отмре това „доктор на науките”, ние се отказваме от горната, елитарната част на степените.
Аз съм твърдо убеден, че ще се появи такова нещо. даже ще бъдем принудени на следващия етап, в следващите години горната хабилитационна степен специално да я развием в три степени. Защото като го направиш професор на 30 - 35 години – това вече за втори път го цитирам, - дори на 40, той спира да дърпа, спира да тегли, защото няма към какво да се стреми. Какво ще стане нагоре – член-кореспондент. И я стане, я не стане. А това звание е съвсем различно от всичко останало.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз си позволявам да напомня, че обсъждаме заглавието на законопроекта.
Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Аз уважавам усилието на министъра този закон да бъде приет. И разбирам емоционалното му състояние след всичко, което се случи, че е внесъл един слаб законопроект, подвел е и правителството, и мнозинството и се налага сега да приемаме друго. Но ще го помоля да уважава народните представители и дискусията в комисията и изрази като „празно дърдорене” да не ги използва за нашата работа. мисля си, че проблемът е достатъчно сериозен, за да демонстрираме самочувствие.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз продължавам да твърдя, че това, което се случи, беше едно празно дърдорене. Не става дума за парламента, а става дума за тези сборища от по 200-300 човека, ръководители на науката и висшето образование, където се събирахме във Варна, в Пловдив и къде ли не, обсъждаше се по два дни, пилееха се много пари и накрая нямаше никакво решение и никакъв резултат. Това какво е според Вас?
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Това хората ще го оценят.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, становища, въпроси по заглавието, така, както е предложено – от Министерския съвет, от Янаки Стоилов и от моята скромна личност.
Каква е била идеята да направя това предложение? Когато включим терминологията „академичен състав”, би следвало да видим корелацията в сега действащия Закон за висшето образование. В чл. 6, ал. 3 законодателят включва съвсем други понятийни категории в академичния състав – учебна, научна, художествено-творческа и друга дейност. Всичко това е включено в академичния състав.
Преподавателят по физкултура в университета е част от академичния състав по този закон. Но по този закон, който обсъждаме, не е. Това първо.
Второ, ако говорим за развитие на академичния състав, би следвало да дадем и динамиката на академичния състав във висшите училища и научните организации, вътрешната мобилност, атестиране, йерархия. Динамиката – това е развитието. Това е била моята скромна логика.
И не на последно място, заглавието да информира за съдържанието – за какво става реч в този закон. Става реч за научни степени и за научни длъжности. Янаки Стоилов, с цялото ми уважение към него, го е казал по точно – „Закон за научните степени и длъжности”.
Това е била моята логика, за да депозираме това наше предложение.
Имате думата за въпросите. Ако няма и ако не възразявате, бих подложил на гласуване първо предложението на колегата Янаки Стоилов.
Има ли възражения в тази насока – относно поредността на гласуването? – Не виждам възражения.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Янаки Стоилов – „Закон за научните степени и длъжности”.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Стоичков, Методиев, Станилов, Колев, Банковска – „Закон за научните степени и научните длъжности”.
Няма „за”.
Поставям на гласуване предложението на Министерския съвет – „Закон за развитието на академичния състав в Република България”.
Гласували: за 11, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
Преминаваме към Глава първа – „Общи положения”.
Поставям на гласуване наименованието на главата – „Общи положения”.
Има ли други виждания по наименованието на Глава първа? – Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава първа – „Общи положения”.
Приема се единодушно.
По чл. 1 има няколко предложения – от Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска и от колегата Янаки Стоилов.
Ако вие считате, че и други предложения са съотносими към чл. 1, моля да вземете становище. Не виждам.
В този смисъл обсъждаме двете предложения. Имате думата.
От името на вносителя аз ще кажа две думи, ако разрешите.
Законът, така както са ме учили моите преподаватели в Софийския университет, урежда обществени отношения. В този аспект аз съм предложил редакция – обществени отношения, свързани с научните степени и научните длъжности в Република България. След това сме предложили с останалите вносители изменение на ал. 2, а именно изброяване на принципи за придобиване на научните степени и заемане на научни длъжности. Смея да твърдя, че тези принципи са именно в духа и философията на първоначално приетия законопроект. Няма разминаване между философията и принципите, така, както предлагаме да се разпишат.
Алинея 3 не се различава коренно от първоначалната разпоредба, с изключение на добавката, че тези конкретни условия и ред за придобиване на научни степени и заемане на научни длъжности следва да се извърши при спазване на единните държавни изисквания. Това е нашето предложение.
По предложението на господин Янаки Стоилов имате думата, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: За да бъда коректна към предложенията, които ние сме направили, те имат следната логика.
След малко в чл. 4, въпреки че не ми е много ясно как в чл. 4 ще обсъждаме алтернативни предложения по съдържанието, тъй като сме дали много различен поглед върху неговото съдържание, аз съм направила едно предложение, което урежда начина, по който се формира органът, който организира и контролира процеса, който е предвиден в този закон и който заменя предложената от вносителя идея за една тричленна комисия от хабилитирани лица, която има ред правомощия, която беше обсъждана според мене критично на първо четене.
Колегата Янаки Стоилов е написал една група предложения, за да е ясно все пак това, което ще кажа по тях, които са съобразени с явно налагащата се нова идея, възникнала между двете четения, свързана с това, което и Вие, господин председателю, и група колеги са внесли като алтернативни предложения, с разбирането, че е добре тези текстове ,които очевидно биха получили по-широка подкрепа в комисията, да имат по-работещо звучене.
Така че това, което той предлага, е свързано безспорно със записа в чл. 1 и с вменяване на очевидни ангажименти на Националната агенция за оценяване и акредитация, която трябва да разработи цялата технология и съдържание на единните държавни изисквания, които – това вече е мое мнение – ние с вас не сме разчели все пак като съдържание, тъй като никъде в закона не сме предвидили текст, който да казва какво всъщност включват тези единни държавни изисквания, за да е ясно към тях имаме ли претенции по отношение на забележките към закона на първо четене или те изчерпват всичките ни желания да има единни стандарти, да има единни процедури. Но това е друг разговор. Вероятно той в процеса на дискусията ще стане факт.
Така че това е логиката на колегата Стоилов тук и той разработва по-нататък в своите следващи предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата по така направените предложения за чл. 1.
Ако няма други становища, ще ми разрешите да го подложа на гласуване така, както е разписан в работния доклад.
Има ли други предложения за ред на гласуването. – Не виждам.
Приема се.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Имам препоръки към така внесеното предложение: В чл. 1, ал. 1 думите „основните принципи за развитието на академичния състав в Република България, както и условията и редът за придобиване на научната степен „доктор” и заемане на академичните длъжности” се заменят с „обществените отношения, свързани с научните степени и научните длъжности в Република България”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е нашето предложение.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Алинея 2 се изменя така: Принципи за придобиване на научните степени и заемане на научните длъжности са:
1. автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон;
2. свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;
3. гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания, чрез въвеждане на единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване;
4. международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научно-изследователско пространство.”
Приема се редакцията в ал. 3, като се променя така:
„Ал. 3. Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се уреждат със съответната наредба на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, вашата корекция е в ал. 3 вместо „научните длъжности” да бъде „академичните длъжности”. То произтича от заглавието, което току-що приехме. Така че и в ал. 1 вместо „научните” да се запише „академичните длъжности”.
Аз от името на вносителите приемам тази корекция, тъй като тя кореспондира с току-що приетото заглавие.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Другата корекция е свързана с това, че вместо „правилник” да се използва думата „наредба”, тъй като предлагаме наредба да бъде това, което урежда процедурите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Каква е принципната разлика?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предполага се, че правилникът на висшето учебно заведение е по-общо и урежда цялата материя, а наредбата е конкретно свързана с тази тематика.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По закон висшите училища имат правилници. Те са част от документите, с които те получават акредитация. Сега нов ли документ да приемат само въз основа на този закон? Ще скараме тотално Закона за висшето образование с текстовете, които вие днес приемате.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: От името на вносителя искам да кажа следното. Така, както е разписано в ал. 3, конкретните условия и ред за придобиване на научните степени и длъжности се уреждат със съответния правилник. Съответния правилник в тази материя. Не общия правилник за реда, работата и дейността на висшето учебно заведение, а съответния правилник за този ред и условия.
И по-нататък сме предложили само този правилник. Това е била логиката на вносителите в този текст – съответния правилник, специален за конкретните ред и условия. Оттук нататък нека ВУЗ-овете да си определят наименованието – дали ще е съответната наредба, съответния правилник. Мисля, че няма проблем. Но е нарочен правилник специално за тази процедура. Каквито правилници, между впрочем, ще видите, като влезете в сайтовете на много висши училища. Конкретни правила и само за тази материя. Това е текстът и духът на това предложение.
Има ли други становища? – Не виждам.
В такъв случай моля да гласуваме предложението на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска относно редакцията на чл. 1.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
Поставям на гласуване редакцията на народния представител Янаки Стоилов.
Гласували: за 0, против 5, въздържали се 11.
Не се приема.
Преминаваме към чл. 2:” Академичният състав включва носителите на научна степен „доктор”, заемащи академични длъжности във висшите учебни училища, в Българската академия на науките (БАН), в Селскостопанската академия и в другите научни организации”.
Има предложение на н.п. Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска. Има второ предложение на н.п. Михайлова – Калнева – Митева и трето предложение – на н.п. Лъчезар Тошев.
Има ли други предложения, които според вас са съотносими към тази разпоредба?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колегата Тошев мисля, че заедно с колегата Янаки Стоилов са в една делегация и затова не присъстват днес така че съм поел задължение да кажа няколко думи там, където има негови предложения, повечето от които, между другото, са приети, както и за тези, които не са приети.
В случая колегата Тошев се е опитал да направи дефиниция на понятието „академичен състав” за нуждите на този закон, поставяйки в тази дефиниция всички тези длъжности, които са изброени в следващата алинея, кубирайки ги в понятието „академичен състав”. От тази гледна точка мисля че има голяма яснота какво е искал той, въпреки неговото отсъствие.
Позволявам си, господин председател, да взема думата и като човек който е участвал в обсъжданията, по повод може би на най-спорния текст на този законопроект и да предложа следната процедура. Тук, извън предложението на господин Тошев, има две предложения, които са решаващи за по-нататъшния дебат. И както е била практиката, ако направим обсъждане на тези две предложения за текст на чл. 2, в зависимост от резултата на гласуването ние ще предрешим по-нататък каква ще бъде самата структура на текста. Защото след едно гласуване, което решава принципно въпроса за „доктор на науките”, не можем да провеждаме след това още пет гласувания. Аз поне не знам такава процедура да се е използвала в Народното събрание. При такива случаи при първото гласуване се взима практическото решение.
Така че ви моля по същия начин да организираме дебата и сега.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз искам все пак да напомня, че след чл. 3, който всъщност коментира академичните длъжности, колегите Янаки Стоилов и Лъчезар Тошев правят коректно своите предложения точно към чл. 3, тъй като не са очаквали, че той ще звучи в чл. 2.
Така че аз бих искала, когато се обсъжда съдържанието на чл. 2, тоест да казва кои са научните степени и кои са научните длъжности, да се има предвид предложението на колегата Янаки Стоилов, който предлага след думата „асистент” да се добави „старши асистент”, намирайки за разумно все пак да има някаква възможност за кариерна стъпка и при асистентите, както и предложението на колегата Лъчезар Тошев, което предполагам, че господин Методиев ще докладва при гласуването.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Този текст на стр. 4 ще го включим при обсъждането и на чл. 2.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз бих искала да направя едно предложение. Според моето предложение чл. 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Научната степен е „доктор”.
Мисля, че е по-разумно това да отпадне и да заменим текста с текста, който се предлага от господин Тошев, като предлагам в него само една корекция. Струва ми се, че медицинските университети са висши училища и няма защо да се отделят специално в текста. Тоест аз предлагам текстът да звучи така:
„Чл. 2. (1) Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища, Българската академия на науките (БАН), Селскостопанската академия и другите научни организации.
(2) Академичните длъжности са:
1. „главен асистент”;
2. „доцент”;”
3. „професор”.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А кои са научните степени?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Научната степен е „доктор” и тя се дефинира още в чл. 1, където се казва:
„Чл. 1. Този закон урежда основните принципи за развитието на академичния състав в Република България, както и условията и реда за придобиване на научната степен „доктор”.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Михайлова , току-що приехме друга редакция на чл. 1.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз мисля, че приехме точно тази редакция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приехме друга редакция на чл. 1.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Извинявайте. Но пак остава там „доктор”. Текстът е: „...както условията и реда за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академични длъжности”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Този текст отпадна.
Какво желаете да коригирате във вашето предложение?
СТЕФАНИ МАХАЙЛОВА: Аз просто искам да запазим дефиницията на понятието „академичен състав” и тогава, тъй като отпадна научната степен „доктор” като дефиниция в чл. 1, би трябвало и тук да остане.
Аз предлагам така: в ал. 1 на чл. 2 да се даде дефиницията на понятието „академичен състав” според предложението на господин Тошев, от което да отпаднат медицинските университети, защото те са висши училища.
В ал. 2 да остане научната степен „доктор”.
В ал. 3 да изброим академичните длъжности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В момента Вашата редакция на чл. 2 е „Научната степен е „доктор”.”
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Преди това предлагам ал. 1, която да звучи така: „Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища, в Българската академия на науките, в Селскостопанската академия и другите научни организации”. Това е предложението на господин Тошев, само че „медицинските университети” да отпаднат.
Ал. 2 е ал. 1 от моето предложение и ал. 3 е ал. 2 от моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие подкрепяте предложението на господин Тошев и предлагате това да бъде ал. 1 на чл. 2, а да преномерираме Вашите алинеи.
Ако позволите, от името на вносителя ще кажа следното. Логиката, която сме следвали ние, хората, които сме подписали нашето предложение, е, че към момента, както приехме в чл. 1, този закон урежда тези обществени отношения, които са в конкретния момент в България. По данни от Министерството на образованието към момента има около 800-1000 носители на степента „доктор на науките”. Ако редактираме чл. 2 в смисъл, че единствената научна степен е „доктор”, трябва да регламентираме съдбата на тези 800-1000 носители на тази научна степен, които са спазили действащия към момента закон, изпълнили са всички нелеки процедури и са защитили един оценен в науката принос.
В този смисъл Вашето предложение, госпожо Михайлова, да отпадне тази степен „доктор на науките”, трябва да кореспондира веднага с въпроса как уреждаме статута на сегашните носители на тази научна степен. Ако сте го изложили по-нататък, ще ми помогнете в момента да кажете какво ще следва за тези 800-1000 човека, които са положили и защитили тази научна степен.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По-нататък във формулировките това е написано. По същество те запазват тази титла и правата и привилегиите, които следват от нея, най-общо казано.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В какъв смисъл я запазват, след като тя не е законово регламентирана?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тя се регламентира законово с това, че остава тези, които в момента имат тази титла, да я запазят. В такъв смисъл в закона вече имаме някаква регламентация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е общо взето един от спорните въпроси, не го крия. Дискутирал съм го многократно и с министър Игнатов, и с противници и поддръжници на идеята да запазим „доктор на науките”. Аз пак казвам: към момента този закон урежда тези отношения. При тези отношения в момента правната фигура на „доктор на науките” е налице. Ние не можем да запазим техните носители да се титулуват със степен, която не е уредена от закона.
В този аспект, какво означава да се титулуват с титли и звания, след като вече има само длъжности. Няма титли, няма звания. Това действително е основен въпрос.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз съм един от вносителите - прочели сте всички – на предложението, заедно с господин Стоичков и останалите колеги. Тук искам да се съглася с госпожа Валентина Богданова, която по процедура в началото всички чухте какво каза. Тя сподели, че ние нямаме право да променяме философията и духа на този законопроект, който гласувахме на първо четене и който беше гласуван и в пленарната зала.
В този смисъл аз искам да ви прочета какво пише в нашия правилник: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект не се обсъждат и не се гласуват”.
В този смисъл аз си оттеглям подкрепата за „доктор на науките”. Смятам, че трябва да спазим нашия правилник и въобще да не коментираме тази длъжност, а да приемем предложението на вносителя – Министерския съвет, това, което сме направили на първо четене.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз просто искам да прочета това, което се предлага в Преходните и заключителни разпоредби:
„§ 3. Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условия и по реда на Закона за научните степени и научните звания, се запазват.
§ 4. Придобилите научна степен „доктор на науките преди влизането в сила на този закон запазват правото да се титулуват с тази научна степен, както и всички права и предимства, свързани с нея.”
В такъв смисъл се уреждат нещата с „доктор на науките”. Ако следваме логиката, че при отпадането на „доктор на науките” от научните степени, които приемаме в момента, следва, че ще нарушим правата на докторите на науките, излиза, че ние никога не бихме могли да променим по никакъв начин системата на научните степени, независимо от това дали това би било аналогично, подкрепено от всички и изобщо разумно предложение. Би трябвало да има начин да можем да се откажем от нещо, което считаме, че вече не изпълнява функциите си или че по някакъв начин пречи на развитието на младите хора в науката.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Защо пречи? Не съм пречил на никого.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Никой не може да каже с какво пречи. Никой не ги кара насила.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли казали какво пречи?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Опасението, което се изразява, е, че биха могли да се въведат правилници, в които да има допълнителни изисквания за заемане на длъжностите „професор” и „доцент”, в които да се формулира изискването кандидатът да има научната степен „доктор на науките”. Това би могло да попречи за бързото израстване на младите хора. Това е, което имам предвид.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако висшите учебни заведения въведат в правилниците нещо, което противоречи на закона, то ще бъде отменено. В закона е записано изискването кандидатите да имат само докторска степен, а не „доктор на науките”. висшите учебни заведения могат да въведат изискване за ръст, цвят на очите и пр., но няма да има кореспонденция със закона, затова ще бъде отменено.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, първо, искам да ви кажа, че логиката за запазване на научната степен „доктор на науките” абсолютно с нищо не противоречи на новата постановка. Какво имам предвид. Достатъчно ясно е казано, че доцент се става само с научната степен „доктор”. И според сега действащия закон – казвам го като член на специализирания научен съвет – няма никакви проблеми в момента да се стане професор само с малка докторска. Господин министърът го знае.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не беше законно, но не е морално.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Но в закона го има.
Колеги, искам да ви кажа следното. Научната степен „доктор на науките” – ние, присъстващите, които сме професори и доктори на науките знаем, че това беше престиж в науката. Така или иначе тя с нищо не обвързва и не задължава новите професори. Аз като гледам с този закон, честно ще ви кажа – половината бизнесмени доценти, половината депутати професори до края на мандата. Това съвсем отговорно го казвам, защото така ще стане.
Запазвайки научната степен „доктор на науките” с нищо не противоречи на развитието на академичния състав на младите хора. Напротив, колеги, по-опасна е позицията, която е предложена, че асистентите задължително трябва да бъдат доктори.
Трябва да ви кажа, че ние, работещите в системата на висшето образование, асистенти няма да имаме. Това е истината. Извинява се към колегите, не знам дали в момента имате касателство с висше учебно заведение. Тук има алогични предложения.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Опасенията – казвам го като човек практик – са правилни. Ако го има в текста „доктор на науките”, няколко университета моментално ще си го вкарат в правилника като изискване за заемане на тази длъжност.
Как е действащият закон в момента. Действащият закон в момента казва така: за да станеш доцент, трябва да имаш докторска степен и даваш няколко трудове за рецензиране. А който няма докторска степен, дава хабилитационен труд. В резултат на което специализираните научни съвети си взимат вътрешно решение и казват: да ама не. Ти можеш да си доктор и да си дал нещо за рецензиране, но ние искаме и хабилитационен труд.
Същото се отнася за професурата и то в нашия общ научен съвет, проф. Станилов. В нашия общ научен съвет, независимо че законът казва, че професор се става с хабилитационен труд или с „доктор на науките”, казват: доцентът да стане първо доктор на науките, а хабилитационен труд да представи за „професор”.
Законът казва и друго: възможно е да се придобие научната степен „доктор на науките”, без човек да е „доктор” или както беше навремето „кандидат”. В момента, в който се появиха двама-трима желаещи да направят това, съветите моментално започнаха да гласуват забранителни решения, че се забранява прескачането на научната степен. И това е абсолютна практика в България. Казвам го като член на съвета и като човек, който всъщност винаги си е вадил хляба от това. Аз винаги съм се занимавал с тези неща, с друго не съм се занимавал.
Така че след като сега казваме, че е тежък законът и той постоянно се нарушава, не виждам какво ще се случи тези, които са доктори на науките и които желаят да се титулуват така, да останат. По вашата логика в България никога пожизнено това няма да отпадне. Германия върви към премахване на хабилитацията. Във Франция 7 септември 1992 година беше последният ден ,когато беше възможно някой да получи втори държавен докторат. Само при нас не може. При нас вече няма „заслужил майстор на спорта” и „кандидат” народни и еди-какви си артисти вече ги няма, само това фетишизирано нещо, което и аз притежавам, някак си не може да бъде докоснато. Как така? Вие сте законотворците, обмислете и го решете.
Естествено като съм го внесъл така, аз стоя зад този текст. Но изниква едно питане в моята глава: значи нищо не можем да променим в живота си, така ли?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Няколко думи във връзка с опасенията, че някои ВУЗ-ове ще спекулират с тази възможност.
В нашето предложение затова сме регламентирали ред - нарочният правилник на ВУЗ-а за получаване на научна степен и за заемане на научна длъжност да бъде утвърден допълнително от Националната агенция по оценка и акредитация. Това изречение и да не го запишем, то е част от акредитационната процедура на всеки ВУЗ, в която се утвърждават документация, материално техническа база и пр. кадрова обезпеченост. Тоест няма вариант да се злоупотреби с нещо, което противоречи на закона – това първо, и нещо, при което е въведена процедура за неговото контролиране.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Извинявам се, че от конкретния случай вземам отношение към целия закон.
Първо, ще ви кажа нещо, което предполагам, че знаете. В една страна консерватизмът невинаги е негативно състояниие и действие. Консерватизмът в образованието, в армията не е нещо, което се приема като допотопна старомодност, която трябва да бъде изхвърлена, за да вървим напред.
Няма нищо укорително, че се запазват, господин министър, някои старомодни процедури. Предполагам, че знаете, че ректорът на Оксфордския университет се назначава със заповед на краля или кралицата или че в Единбург студентите избират ректора. Което е безумие, но това е традиция.
Давам ви само два примера, за да не мислите, че съм някакъв мърморещ старец, който, понеже всичко е придобил навремето, сега не дава на младите, да се развиват. Напротив. Единственото негативно в тази предкампания, редакция към закона, което леко ме разгневи, е, че ние, които смятаме, че този закон няма да преобърне академичния потенциал на страната, сме ретроградни, ние сме завистливци, ние пречим, ние не искаме тези младежи – айнщайнци да станат на 30 години професори. Напротив., ние се радваме на това. Ако трябва да се заяждаме битово, ние ще кажем не на Вас, господин министър, който сте минал вече тези сита: това е закон на комплексарите, които се страхуват да минат през тези сита и сега искат непременно да се казват това или онова.
Много ясно е, дами и господа, че понятията „професор”, „доцент”, „доктор” са обезценени, девалвирали. Това не е българско явление, това е световно явление. Като всичко останало във века на масовата информация, масовата комуникация, масовата консумация естествено, че това не е вече това, което е било. Какво е било навремето прокурор?
Така че става дума за нещо друго. Вие какъв хабер си имате от тези процедури. Малцина от вас имат. Вие явно, че сте упълномощени – отнасям се с най-голямо уважение към вас, не ви приемам за пощенски гълъби, - от хора, които искат да се промени това.
Друг е изкусителният въпрос на кой от вас му е попречила предишната система, за да се реализира и кой от тези, които ви окуражават да направите тези промени, е страдал от предишните джелатски сита, президиуми, съвети и пр.? Естествено че преди това беше смешно един археолог да гласува за дисертация за Горбачов. Но много по-комично ще бъде, ако някой стане професор със статия във в. „Галерия”. Има един учен, който се изказва мъдро за закона, положително при това но беше редактор на „Плейбой”. Извинявайте, кое е по-комично, кое е по-угнетяващо ако щете?
Така че не ни разбирайте, че ние не искаме да променим нещо. господин министърът каза: духът на 10 ноември. Има неща след 10 ноември, които се влошиха, не само се подобриха.
Така че тук става дума за нещо друго – коя реформа е значима тук и във всички други законодателни акции и актове, които носят по-добро, по-голяма филтрация?
Господин министър, аз съм Ви виждал в количка, така че най-добри намерения имам към Вас. Нищо лично, макар че този израз е на мафията, не знам дали знаете.
Не за това става дума. Става дума да направим нещо по-добро. В чужбина хората, които се рецензират, господин проф. Станилов, не се познават. Тук се знаем. Вярно, че презумпцията за корупция не е причина един закон да не бъде приет – тук сте прави. Но нали знаете какво ще стане – със заповед вкарват трима врагове или трима приятели.
Ние с колегата Станилов сме в комисията на ВАК по история. Аз не виждам там някой да не си е на мястото. Имало е случаи – драстични, комични, но те са изключения, а не правило.
Сиреч, имаше ли със стария закон некадърници с академични титли?! – Имаше. С новия закон ще има ли некадърници с академични титли? – Много повече.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да разведря и аз атмосферата. Обаче кой преди много години, когато му предстоеше да защити титлата „доктор на науките”, казваше: карат ме отново да им доказвам, че мога да цитирам под черта! Вие.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Аз, ако не беше толкова тежка, щях да си донеса докторската дисертация. Но да не се фукам. Тя е тежка. Няма Априлския пленум, няма Маркс и Енгелс. Археолозите навремето цитираха Енгелс!
Така че да не влизаме в тези персонални детайли. Аз се отнасям с уважение към господин председателя, с уважение към всички вас. Изразът „какъв хабер си имате” не е подигравателен. Аз просто искам да разбера чии идеи вие прилагате , представяте и защитавате, вграждате в законодателството. Защото не съм видял един авторитетен учен – може би греша, който да е казал, че този закон е хубав. Е, Евгени Дайнов го харесва.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Една кратка реплика към аргументите на господин министъра. Аз искрено мисля, че е спорно, че премахването на званията „заслужил майстор на спорта” и „народен артист” е голямо достижение на българската демокрация. И половината членове на комисията, които са от спортните среди, ще ви го кажат.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се чувствам задължен да направя в началото една уговорка, за която моля колегите народни представители да ме извинят. Но аз изключително много уважавам проф. Пантев, той ми е бил рецензент на защитата и също така уважавам изключително много неговите умения да представя тезите си.
В моя занаят има хора, които ще останат безименни и след като си отидат от белия свят, има хора, които ще останат с имената си и след като си отидат от белия свят.
Мисля, че тук присъстващите двама колеги, на които познавам науката – става дума за господин Игнатов и господин Пантев, ще бъдат от тези, които ще останат. Извинявам се за това отклонение.
Сега се връщам на процедурата, господин председателю. Аз мисля, че ние, народните представители, надали се нуждаем от допълнителни аргументи по тази тема. Нека напомня, че тук в тази зала имахме дълги дискусии на два пъти в състава на тази комисия. Всеки един от нас, който е бил близко до тези проблеми, в годините е участвал в подобни дискусии и аргументите „за” и „против” са известни. Надали тук някой от нас ще успее наистина да съчини и сътвори някакъв нов аргумент по тази тема.
Затова си позволявам да ви обърна внимание на това, което стана ясно от изказванията на народните представители дотук. Има предложение оригиналният текст на чл. 2 да бъде приет във вида, в който го предлага господин Тошев, като се предлага той да стане ал. 1 на този чл. 2.
Аз мисля, че по тази тема надали ще има нужда повече да разговаряме. Мисля, че е ясно. Който е „за”, ще го подкрепи, който не е „за”, няма да го подкрепи.
След това има ал. 2 към този чл. 2, която фактически ще предреши много неща нататък по текста, защото тя е в два варианта. В първия вариант, който ние - една група народни представители, подкрепяме, пише, че тази алинея има две точки: точка 21 – доктор и т. 2 – доктор на науките.
Същевременно има други колеги, които казват: тази алинея трябва да има само една точка.
По това трябва да проведем гласуване.
След това се явява вече ал. 3, където са дефинирани тези академични длъжности. И аз ви моля да пристъпим към гласуване, за да можем да изясним структурата и състава на този чл. 2. По този начин мисля, че много неща ще станат ясни занапред по работата по закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други желаещи за изказване? – Не виждам.
Колегата Методиев предлага да подложа на гласуване предложението на народния представител Лъчезар Тошев чл. 2 да бъде като ал. 2 на чл. 2.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колегата Тошев включва един текст, който беше коментиран от колегите и според мене коректно. Медицинските университети не са извън състава на висшите училища. Аз логиката те да стоят отделно не я разбирам.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В тази редакция да го гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Така, както беше направено предложението и подкрепено от колегата Методиев. Аз също взех становище по въпроса и казах, че в чл. 6 от Закона за висшето образование „академичен състав” означава нещо по-различно, отколкото се предлага сега като заглавие и като терминология.
Комисията подкрепя по принцип текста на народния представител Лъчезар Тошев и предлага следната редакция: „Чл. 2, ал. 1 Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища, в Българската Академия на науките (БАН), в Селскостопанската Академия и другите научни организации”.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението за ал. 2 на чл. 2. Имаме две предложения – предложението на група народни представители и предложението на госпожа Михайлова и госпожа Митева.
Моля да гласуваме първо формулировката „чл. 2, ал. 2 Научните степени са: „доктор” и „доктор на науките”.”
Гласували: за 7, против 7, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е: „чл.2, ал. 2 Научната степен е „доктор”.” Това е предложението на колегите Михайлова и Калнева-Митева.
Гласували: за 10, против 6, въздържали се няма.
Приема се.
По ал. 3 има няколко предложения.
Първото предложение е на Стоичков, Станилов и група народни представители. Второто е предложението на Михайлова – Калнева-Митева. Третото предложение е предложението на н.п. Янаки Стоилов. Следващото е предложението на н.п. Лъчезар Тошев.
Други предложения?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да направя едно пояснение, че тук се въвежда терминът „главен асистент”, като идеята е, че длъжността „главен асистент” ще се заема от лица, които имат научната степен „доктор”. Същевременно се запазва и „асистент” по-нататък в текста за хора, които нямат научната степен „доктор”. Такава е логиката на направените предложения.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Господин председател, при тази ситуация трябва да отпадне нататък изискването за асистентско звание непременно да има докторска степен. По пътя на логиката да приемем ли в момента този член?
Аз призовавам господин министъра да се концентрира върху това, което обсъждаме. Господин министър, Вашата идея, изказана много пъти на заседания и на срещи, беше да сложим докторската степен като старт, под докторската степен да няма нищо и да се тръгва от нея. С това предложение за главен асистент и асистент без докторска степен се нарушава този принцип. Моля Ви да вземете отношение.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Този принцип се нарушава, защото консултацията с колегите синдикалисти ме принуди да си променя мнението. Иначе аз държа, след като искаме да дадем голям старт и високи изисквания, асистентът да бъде доктор. Обаче ситуацията в страната се оказва различна. След дълги разговори с колегите и с доц. Вълчева стигаме до този текст.
Другият вариант е, както се поиска, да се дадат 7 години гратисен период. Аз знам, че и проф. Пантев подкрепя това. Аз смятам, че така трябва да бъде. Навсякъде по света ти казват: там, където има асистенти, за да станеш асистент, трябва да имаш докторска степен. Вие решете.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Какво излиза от цялата работа – че в един случай за големия докторат гледаме какво е навсякъде по света, а когато стане дума за асистента, не го подкрепяме, защото при нас, видите ли, ситуацията била такава. Тоест ние пак се нагаждаме, побългаряваме системата, за което аз настоявам и настоявам да остане големият докторат точно заради това, че е създадена традиция. Сега изведнъж правим компромис.
Направете го, както искате. Аз ще го гласувам, няма проблем. Въпросът е, че няма принцип.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да се обърна към колегите Михайлова и Митева със следния въпрос. Ако имаме този казус – а ние го имаме с асистентите, защото чухме мнението и на ректорите на висшите училища, ако това ваше предложение не бъде допълнено с това, че академичните длъжности са „асистент”, „главен асистент”, „доцент” и „професор”, ние пак не решаваме проблема със завареното положение на асистентите. Иначе, ако се премести летвата за изискването за „доктор” между асистента и главния асистент, тогава аз разбирам, че вие искате да уредим, от една страна, завареното положение, от друга страна, да направим все пак един преход към главния асистент задължително през докторската дисертация.
Но ви моля да съобразите аргументите във връзка със завареното положение и да направите една корекция, като променим тази номерация и започнем така:
1. „асистент”,
2. „главен асистент” ,
3. „доцент”,
4. „професор”.
Тогава ще имаме академични длъжности и ще решим въпроса със завареното положение. В противен случай вие ще трябва да направите текст, защото надали сега в момента е възможно, да преместите асистентите в неакадемичния състав, както пише по-нататък в една от главите, където са преподавателите. Господин председателят спомена преди малко преподавателя по физкултура.
Така че това е моето мнение по гласуването на този текст, който става ал. 3. Във вида с четири точки аз ще го подкрепя, но във вида с три точки ме лишавате от тази възможност да го подкрепя.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Господин председателю, две думи. Професорите правят един университет, но до голяма степен това го правят и асистентите. Не е тайна, че за да станеш асистент е добра пътека да бичиш проекти и да не си видиш името на корица.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И без пари.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: За този, който прави наука, парите не са първата му мотивация за стремление в живота и професионална реализация. Да се разберем. Който се занимава наука, като стане знаменит, тогава ще печели. В началото няма да печели. И това е великата разлика между бизнеса, науката, културата и изкуството. Това е теоретична тема.
Според мене хубавото в закона е, че представя и предоставя тази елегантна бариера – най-напред покажи какво можеш ти, преди да учиш другите. Така до голяма степен и тези учебни заведения, условно казано, със съмнителна репутация и с неутвърден престиж, като започнат там такива хора да идват като асистенти, още по-добре и за професорите, три пъти по-добре за самото учебно заведение. Така че аз подкрепям тази част.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз бих желал да кажа няколко думи по този въпрос във връзка и с разговора, който проведох с проф. Желязко Христов от КНСБ - тези предложения, които касаят трудовоправния статут на заварените асистенти, старши асистенти и главни асистенти, би следвало да се синхронизират и консултират и с Тристранния съвет по сътрудничество в тази област, тоест заедно със синдикатите. Как се разрешава трудовоправния статут на заварените асистенти, в случай че въведем главен асистент като първа академична длъжност или втора академична длъжност. Но ние вече приехме, че академична длъжност и академичен състав са обвързани с докторска степен. Тоест ще включим в академичните длъжности лица, които нямат тази докторска степен. Това първо.
И второ, пак повтарям, как уреждаме трудовоправните отношения на заварените старши асистенти? Те главни асистенти ли стават, асистенти ли си остават?
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Тези, които са на 50 години, да не се разхождат из коридорите.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Едно уточнение, господин председателю, за да ми е ясно. Ние приехме за ал. 1 текста, предложен от господин Тошев, а не текста на вносителя. Текстът на господин Тошев не включва „доктор|”.
Така че това, което Вие направихте като коментар, според мене не беше съвсем точно, предвид току-що проведеното преди малко гласуване. Но сте абсолютно прав по отношение на старши асистентите, че въпросът за това остава открит.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам тази забележка. Напълно сте прав. Колегата Тошев не визира, за разлика от първоначалния законопроект, докторската степен. Остава въпросът с трудовоправния статут на заварените отношения. Защото тези разпоредби са взаимно свързани. Не можем да гласуваме чл. 2 в един вариант, а в Преходните разпоредби в § 3 и § 4 да положим някаква друга концепция за решаване.
Ако нямаме решение и ако комисията няма единодушно становище по този важен въпрос, бих поставил на гласуване предложението да отложим разглеждането и гласуването на чл. 2, ал. 3.
Има ли други въпроси и становища?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, ако ми позволите да кажа две думи като човек от системата.
За старши асистента ситуацията е следната. Старши асистенти в момента има с докторска дисертация, има без докторска. Който е без докторската, автоматично може да мине към академичната длъжност „асистент”. Този, който е с докторска, минава към академичната длъжност „главен асистент”. Казусът дотук е решен.
Но при сегашната ситуация разберете, че по-голямата част от преподавателите са без докторска степен. И при всички положения тук доц. Вълчева е права, тъй като тя знае ситуацията в цялата държава. Ние трябва да въведем контролен срок. Седем години е много, но до пет години.
Господин председател, колеги, много ви моля това да гласуваме – до пет години за заварено положение. След пет години няма вече кой да се сърди – отменяме го.
Проф. Пантев е прав – ние имаме по на 50 години асистенти, главни асистенти, старши асистенти, които нямат докторска дисертация, които наистина заемат местата на млади хора. Казах – до пет години е напълно приемливо.
Така че този казус се решава: с докторска – главен, без докторска – асистент.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Такъв текст има в закона, но по-нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не му е мястото тук.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Само това уточнение ще направя – че решим ли да отлагаме гласуването на чл. 2, ал. 3, това означава, че всичко свързано с асистентите и техните разновидности до края, трябва да не го разглеждаме днес. Защото в зависимост от това решение отпадат други предложения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други становища и ако желанието на комисията е да проведем гласуване по чл. 2, да преминем към процедурата. Бих подложил на гласуване, тъй като наистина намирам за приемливо, предложението на госпожа Михайлова и госпожа Калнева-Митева за ал. 3:
„Ал. 3. Академичните длъжности са:
„главен асистент”;
„доцент”;
„професор”.”
Тази ал. 3 да стане ал. 3 към чл. 2.
ОБАЖДАТ СЕ: С добавката на господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добавката на господин Методиев е:
1. „асистент”;
2. „главен асистент”;
3. „доцент”;
4. „професор”.
Другото предложение е на колегата Янаки Стоилов:
1. „асистент”;
2. „старши асистент”.
Тоест, разликата е в терминологията – дали да е „старши” или да е „главен”.
Аз бих подкрепил предложението, направено от Михайлова – Калнева-Митева с уточнението на господин Методиев, както го прочетох.
Поставям на гласуване това предложение.
Гласували: 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
В такъв случай аз оттеглям предложението за научните длъжности от името на вносителите, ако ме подкрепят и те – Методиев, Колев, Станилов и Банковска. Те ме подкрепят.
По чл. 3.
„Чл. 3. Академичните длъжности са:
1. „асистент”, „доцент” и „професор” – във висшите училища;
2. „изследовател”, „старши изследовател” и „главен изследовател” – в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.”
Към тази разпоредба има четири предложения, като предложението на Янаки Стоилов го обсъдихме. Остават три предложения: предложението на Стоичков, Станилов, Методиев и др., предложението на Михайлова, Калнева-Митева и предложение на Лъчезар Тошев.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тъй като текстът на чл. 3, който Вие предлагате да се промени по този начин, всъщност е текстът на чл. 8 от закона, приет на първо четене. Тук също има една група предложения, включително и мои. Как точно работим по тези предложения, за да знам кога да си защитавам моите предложения?
Колеги, проблемът е сериозен. Аз вече в дискусията имам същностен проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Богданова, предложението на Стоичков, Станилов и др., касаещо академичните длъжности, е дадено в чл. 2, ал. 2. Ние приехме предложението на Михайлова-Калнева.
Току-що чух, че вносителите си оттеглят предложението към чл. 3.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да, оттеглям го. То е идентично с вашето предложение.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин председателю, чл. 8 от проекта, който ние сме приели на първо четене, пие:
„Ал. 1. Процедурата за прием на редовни и задочни докторанти в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности започва с решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация за провеждане на конкурс за докторанти, който се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник... и т.н.
Ал. 2. Кандидатите за редовни и започни докторанти подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация.
Ал. 3. Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт разширен идеен проект на дисертационния труд и библиография.”
Това е чл. 8, по който има направени една група предложения, включително и ваши. Само че в момента гледаме чл. 3, по който съгласно отново ваше предложение – на господин председателя, на господин Станилов, на господин Методиев и др. Текстът звучи така:
„Чл. 3, ал. 1. Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и заемане на научни длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация....”
Тоест това е текстът, който ние сме приели в чл. 8. И аз питам в момента кои предложения обсъждаме – вашите ли, които променят чл. 3, който урежда в приетия законопроект академичните длъжности, или чл. 8 от същия този законопроект, който визира съдържанието, което вие предлагате да бъде в чл. 3? Защото ако е в чл. 3, държа все пак тук да се обсъждат и една група други предложения. Но си признавам, че не мога непрекъснато да правя съпоставка между това, което вие сте подредили някъде, и това, което някъде по-назад в закона го има.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Богданова, уточнявам. Тези процедури, които Вие визирате в чл. 8 и в следващите членове, са, бих казал, типови процедури по останалите процедури, свързани с научните степени и научните длъжности. Затова нашето предложение е не към всяка процедура да казваме, че има обявление в „Държавен вестник” и решение на ректора, съгласно правилниците и т.н., а тези типови процедурни предложения да се изведат отпред в Общите положения на закона, защото те са общовалидни за всички процедури, уредени в този закон.
Аз попитах: има ли други предложения на народни представители, които считате съотносими към разглеждания текст? Вие ме допълвате и ми указвате на коя страница да погледнем Вашето предложение и да го обсъдим.
А що се касае до чл. 3 – кои да бъдат академичните длъжности, позволявам си да Ви обърна внимание, че вече го гласувахме в чл. 2. Кажете с какво мога да помогна?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не знам аз как мога да Ви помогна.
Господин председателю, в чл. 3, ал. 1, която Вие твърдите, че е общо положение, вие предлагате текст: „Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и заемане на научни длъжности в акредитираните в Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности, се откриват с решение на висшето училище....”. Твърдите, че процедурата е обща.
Това означава ли, че в чл. 8 ние конкретно ще се произнасяме по процедурата за прием на редовни и задочни докторанти? Защото ако процедурата е обща, искам да ви обърна внимание на две предложения, които имат смисъл. Едното е мое. Твърдя, че в тази посока сте мислили и вие. То визира пренасянето на запис от Закона за висшето образование в закона, който днес гледаме. Погледнете чл. 8, ал. 1 на стр. 11. В текста пише, че всъщност докторанти могат да се обучават във висши училища и научни организации, които са получили при акредитиране на научната специалност оценка „много добър”.
Това е запис от Закона за висшето образование и аз добросъвестно предлагам този запис да присъства в текста, който тук уреждаме.
Предлагам също така много внимателно изразът „професионални направления и специалности” да падне, да останат „научни специалности”. Защото ако вкараме тази оценка, която законът изрично предвижда, ще създадем проблем на колеги, които имат различни оценки по отношение на научните си направления, които са акредитирани, и на научните специалности. Те не са виновни, че такъв е законът, който ние не сме променили и трябва да приложим.
Между другото, колегата Стоилов в рамките на тази обща процедура й е намерил мястото в текста. Той предлага и един друг текст, който очевидно няма значение, тъй като ние решихме, че доктори на науките няма да има. А той предлага все пак тези акредитирани с много добра оценка висши училища и научни организации да могат и те да създават условия за придобиване на тази научна степен, която решихте, че е безкраен архаизъм и се лишихме от нея.
Така че когато стигнем дотам, добре е да търсим възможност за този прочит на текста. Не знам как точно ще го направим.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че ако намерим решение на текста на чл. 3, ал. 1 в посоката дори на това, което говори госпожа Богданова, която по принцип не подкрепя текста, както каза няколко пъти, ще решим няколко задачи насетне. Затова ви моля за внимание.
Този текст е в „Общите положения”, както каза господин председателят, и „урежда процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемане на..” – аз мисля, господин председателю, че оттук нататък „научни” трябва да падне и трябва да се каже „академични длъжности”, защото вече е гласувано.
Това е чисто редакционна поправка. Обръщам се към експертите на комисията да не се спираме ние на този въпрос, той е гласуван. Моля да бъде поправено редакционно. Навсякъде, където е написано „научни длъжности”, да стане „академични длъжности”.
Тази редакция, както и въпросът за акредитирането от Националната агенция за оценяване и акредитация, свързано с термини като „професионално направление” и „специалности” – по-нататък има друг текст, който е свързан пак с оценката и акредитацията. Моля ви да възприемем принципа, че процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и заемането на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация – тук да сложим един общ термин, който да е „специалности” или „направления”, който изберем...
Защото ако ние имаме друга система, с друга степенна скала за акредитиране, което го решава друг закон, а не този, трябва да дадем възможност именно на Закона за висшето образование да определя къде да спират тези летви, по простата причина, че той урежда работата на цялата институция, наречена Национална агенция за оценяване и акредитация. След като ние препращаме към нея, то трябва тези неща да не намират място тук, а да намерят място там. И веднага ще ви дам пример.
Един от споровете, който се е водил във връзка с университетската мрежа, който не е тема на този закон, а е тема на Закона за висшето образование, е спорът за рейтинга на университетите в България. Много пъти се е повдигал този въпрос, много пъти са се търсили критерии и пр. Един от способите, един от инструментите, за да може да се появява такава класация, който аз познавам от западноевропейските системи, е програмната акредитация на различните както нива – тоест бакалавър, магистър, доктор, така и на различните специалности, да речем хуманитарни науки и пр.
Ако искаме да постигнем този инструмент, който досега ние в България го нямаме като закон, то тук трябва само да напишем, че задължително тези процедури за прием и пр. са само за акредитирани от Националната агенция за оценяване и акредитация – и ще ми помогнете за термина, който да сложим след това, който да е обобщаващ. А в следващия закон, който всички знаем, че се работи в момента, има различни варианти, Съветът на ректорите и пр. работят, тогава вече да се спрем на този въпрос къде слиза или се качва тази летва, за да можем да дадем инструмент за това подреждане на българските университети.
Иначе рискуваме, като дадем една оценка, да се случи така, както се случи с институционалната акредитация, тоест да има една уравниловка и фактически да не може да се подреди някакъв рейтинг на университетите. Аз зная, че през програмната акредитация това е най-добре да се случи.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въпросът е принципен и аз съм готова да се съглася с господин Методиев, че част от проблемите, които днес обсъждаме, вероятно не бихме ги обсъждали по този начин, ако срещу нас стоеше един закон за висшето образование, който носи своята философия, който е базовият закон. Този е специалният закон. Това, че ние сме започнали със специалния закон, който очевидно вече не кореспондира с текстове в Закона за висшето образование, извинявайте, това е наш законодателен проблем.
Затова разговорът, който ние днес с вас водим, би звучал по-различно, ако гледаме Закона за висшето образование. Тогава Националната агенция за оценяване и акредитация би имала свои правомощия, включително и тези, които тук й се задават, и можем да спорим дали си струва или не. Но в момента ние пишем и правим специален закон, който се кара с текстове и тези на един действащ базов закон. Този законодателен алогизъм очевидно ще продължава да бъде наш проблем.
Но аз не мога днес да подкрепя текст, който променя действащ закон, без да има такава препратка. Друг е въпросът дали си струва или не.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, аз съм паралелно и член на Националната агенция за оценяване и акредитация. В случая господин Методиев е прав. И ще ви кажа защо.
Когато правим програмна институционална акредитация, има национални критерии. Именно там е записано, че когато правиш институционална акредитация, оценките са едни, а когато правиш програмна акредитация, ти акредитираш бакалавър и магистър. И за да акредитираш магистър, трябва задължително да имаш много добра оценка.
Така че в никакъв случай тук в този закон ние не трябва да указваме „с оценка „много добра, тъй като критериите са заложени в Националната агенция за оценяване и акредитация. Много ви моля, ние сложим ли „много добра” оценка, имам предвид за докторска програма, какво става по-нататък? Тъй като за докторската програма - искам да ви кажа – изискването е заложено. Трябва да имаш много добра програмна и трябва да имаш много добра институционална акредитация. Така че „много добра” трябва да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако ми позволите, понеже цитираме Националната агенция за оценяване и акредитация...
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Господин председателю, може ли една шега за релаксация. Когато акредитираните не седят на една маса с акредитиращите, тогава ще приемем, че имаме акредитация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Шегата Ви е много уместна и аз я подкрепям.
В тази връзка цитирам становище от Националната агенция за оценяване и акредитация. Тя е свързана обаче само и единствено с научната степен „доктор”. И затова аз в общите разпоредби, които съм извадил отпред пред скоба, не говоря за оценка „много добра” или „добра”, защото ще обвържем и доцентите, и професорите. Тази оценка „добра” и „много добра” да я разпишем само при научната степен „доктор” в чл. 5 или чл. 6.
Какво казва националната агенция по оценяване и акредитация. Те считат, че научната степен „доктор” се придобива само във висшите училища, получили акредитация по съответните научни специалности – това, което е ваше предложение по-надолу. Те предлагат също: „Висшите училища по предходната алинея следва да са получили акредитация по съответните професионални направления и специалности от регулираните професии с оценка „много добра”. Това е терминологията, която използват те, и я приемат за резонно.
Аз затова предлагам това предложение на госпожа Богданова, което го подкрепям и което е законно, да го разгледаме там, където му е мястото, и да го обвържем с научната степен „доктор”, ако не възразявате, разбира се. Аз ще го подложа на гласуване и тук.
Тоест, Вие искате тази оценка да е по научни специалности и за заемане на научните длъжности „доцент” и „професор”.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не ми е това предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Обявявам 10 минути почивка.

(След почивката)

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам само да призова колегите да гласуваме чл. 3 във вида, който е предложен от нас и беше подкрепен с изтеглянето на другото предложение, тъй като този въпрос, който разискваме, остава за следващ текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля да гласуваме предложенията към чл. 3, а именно: „Чл. 3. (1) Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и заемане на научни длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности се откриват с решение на висшето училище и научната организация за провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява в „Държавен вестник” и на Интернет страницата на съответното висше училище или научна организация, на МОМН и НАОА.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация, в срок не по-кратък от 2 месеца след обявата в „Държавен вестник”.”
А Вие поддържате ли предложението на Лъчезар Тошев?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че този въпрос е уреден.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля да гласуваме предложението на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска за изменението на чл. 3.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 2.
Приема се.
Преминаваме към разпоредбата на чл. 4. Към нея, освен първоначалния текст на Министерския съвет, са постъпили в срок предложения на Стоичков, Станилов и група народни представители, на н.п. Янаки Стоилов, на н.п. Валентина Богданова – две предложения, за чл. 4 и чл. 4а.
Други предложения, които вие считате за относими към тази разпоредба и които следва да включим в обсъждането? Не виждам.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Предложението, което внасяте, звучи добре. Но като че ли бих искала да разбера какво имате предвид с думата „жребий”. Как журито се избира чрез жребий и какво влагате в това понятие?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: „Жребий” е случаен избор на случаен принцип. Тези членове на научното жури да бъдат избрани от националната листа, която е съставена с участието на всички висши училища и научни организации и техният избор, за да се гарантира една обективност и безпристрастност, да се извърши по случаен принцип, а именно чрез жребий. Естествено чрез жребий ще се стигне по случаен принцип, когато имаме многообразие от специалисти, от арбитри в съответната научна област. Ако от научната област са само трима, а ни трябват точно трима, по формална, житейска и пр. логика няма да правим жребий между трима човека. Ще изберем точно тях. Няма кои други специалисти да се избират в определената област, ако е лимитиран броят на български и чуждестранни учени.
Жребий по случаен принцип се прави – това е нашето предложение, - когато броят на журитата в националните листи надхвърля изискуемия брой за съответната комисия. Това е по случаен принцип.
В противен случай доста критики постъпиха и в комисията в контекста, че ние създаваме за определен кандидат определено жури, подбираме му състава. И при това подбиране субективният елемент трябва по някакъв начин да се избегне. Това е нашето предложение.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нещо да допълня. Засега едни от най-големите нарушения от морална, от нравствена гледна точка и от институционална гледна точка бяха в така наречените специализирани съвети. По сегашния ред първичните звена – секции и катедри, предлагаха рецензентите. Като дойдат рецензентите в научният съвет, ловките организатори успяват да се сговорят, сменят изцяло рецензентите, слагат лица, които са им удобни, с презумпцията дали да изберат или да не изберат съответния кандидат. Това може да се коригира.
Иначе ВАК със страхотни процедури, с разправии, с ходене по мъките и пр. решаваше човешки съдби предварително по един безумен начин. Това беше един от големите пороци.
Този жребий не знам как ще работи, дали пак няма да се сговарят. Но ние се опитваме да въведем тъй наречения случаен принцип. Много обсъждахме, много разсъждавахме, но не можем да намерим друго решение. Ако вие имате някакво решение, го изложете. Но аз не виждам друг начин да се получи определена обективност и да спрем тези договаряния и тези мушетрънчения из тези организации. Това е, така да се каже, нашата мотивация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Едно уточнение и от мене.
Това беше един от вариантите, които обсъждахме с работната група – дали да се обвърже тригодишният стаж, ако се приеме тригодишен стаж, със заемане на научна длъжност, както е във варианта, в който ние го предлагаме, или да се обвърже – както е предложил колегата Янаки Стоилов, това беше нашият втори вариант, след избиране за доцент или професор, тъй като чуждите граждани няма как да са на научна длъжност в България, а може и да не са на научна длъжност в чужбина.
В този контекст аз считам, че формулировката на колегата Стоилов относно изискуемия трудов стаж заслужава внимание и аз считам, естествено ако и другите вносители на първоначалното предложение ме подкрепят, че в ал. 2 тези три години трябва да ги обвържем след избирането им за доцент и професор.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще се опитам да мотивирам своето предложение, което видно е, че няма да бъде подкрепено, и да кажа нещо по това, което предлага колегата Янаки Стоилов.
Предложението, което съм направила по чл. 4 с предложение за създаване на чл. 4а, всъщност кореспондира с предложението на вносителя, което урежда как се контролира и организира процесът на получаване на научни звания и на заемането на академични длъжности. Това, което предлагам, е: „Към Министерския съвет да се създаде комисия за атестиране и контрол, която подпомага осъществяването на националната политика за развитието на академичния състав и извършва проверки за спазване на процедурите за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности”.
Предложила съм комисията да се състои от председател и 8 членове, които са хабилитирани лица от областите на висшето образование. Съставът им да включва петима представители на висшите училища, излъчени от Съвета на ректорите, един представител на Българската академия на науките, един на Селскостопанската академия, един представител на Министерството на образованието, младежта и науката и един представител на Съюза на учените в България.
Предложила съм и механизъм, по който трябва да бъдат излъчвани – от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища, на БАН, на Селскостопанската академия – с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети, от Управителния съвет на Съюза на учените да бъде номиниран представител на Съюза на учените и, разбира се, от министъра на образованието, младежта и науката да бъде номиниран кандидатът на министерството.
Министър-председателят със заповед да определи членовете на Комисията за атестиране и контрол въз основа на постъпилите при него предложения, а председателят на комисията отново да бъде определен от министър-председателя по предложение на министъра на образованието, младежта и науката.
Има текст, разбира се, че комисията е на бюджетна издръжка със седалище в София, осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.
Председателят и членовете на комисията получават възнаграждение по предложение на министъра на образованието, младежта и науката и се обслужва от администрация, чиято численост може да бъде определена в правилник на комисията. В края на краищата това е въпрос на реалности. Може да прецените, че те на този етап ще разполагат само с една секретарка. Няма проблем. Това е въпрос на решение, което ще бъде взето по целесъобразност.
Предложението в чл. 4а е тази комисия да има мандат от четири години и само един. Положението на членовете и на председателя на комисията да бъде несъвместимо със заемането на административни длъжности във висшите училища и научните организации; вариант за предсрочно прекратяване мандата на председателя и на членовете на комисията.
И ако ми позволите все пак да кажа логиката на предложението по чл. 5. Тази комисия да разработи и публикува в правилника си критерии за заемането на академичните длъжности, съответно „асистент” и „изследовател” ние ще ги приведем по начин, който току-що комисията реши;
Да разработи ида публикува в правилника си критерии за присъждане на научната степен „доктор”;
Да разработи и публикува в правилника си процедури за контрол по придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности, като е уредена възможността досегашните алинеи, предвидени в чл. 5, да бъдат също правомощия на тази комисия.
Това е предложението, което правя. Мисля, че то дава гаранции за няколко неща, които вие вече приехте в принципите, по които се урежда действието на този закон. Става дума за това, че то наистина гарантира и автономията на висшите училища, и демократичността и обективността при оценяването и недопускането на административна намеса в процеса на контролиране на тези функции. Защото ние вероятно ще стигнем до текста, който дава изрични правомощия на министъра на образованието, младежта и науката да се произнася по откритите и неприключили процедури, не само по сигнал, а и по собствена инициатива.
Мисля, че този текст не е твърде приличен и нищо лично няма в това, защото то не касае просто министъра – името му няма значение в случая, говорим за принцип.
Това е логиката на това предложение. Според мене е работещо. Вярно е, че то не се вписва в концепцията, която очевидно вие приемате за по-работеща.
За да бъда коректна към ангажимента, който съм поела, ще кажа, че това, което предлага колегата Стоилов и е различно, свързано с новото звучене на чл. 4, което председателят на комисията се опита да аргументира, касае нещо друго и по-различно като подход. Става дума за това, че според него Националната агенция за оценяване и акредитация – то стана ясно още от първото ми предложение - работи основно по контрола по придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности. Затова всяка процедура, която изисква назначаването на определено жури, е свързана със заповед на Националната агенция за оценяване и акредитация, а не на ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация.
Нещо повече, той твърди, че в тези национални листи, които Вие, господин председателю, и колегите предвиждат във вашето предложение, които би трябвало да се формират по неясен тук ред по предложение на висшите училища, на научните организации, на Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА. Той предлага в тази национална листа да бъдат участници всички хабилитирани лица с уговорката – които имат най-малко три години стаж след избирането им за доцент или професор.
В противен случай логиката на изграждането на първата национална листа, която вие предлагате, в момента остава неясна. Какви рамки предлагат висшите училища, какво предлага НАОА, какво предлага министерството, има ли някакъв общ брой на хората, които ще формират тази национална листа. И начинът им на подбор и критериите на подбор остават спорни.
Затова логиката му според мене е коректна: В националната листа по право се включват всички, които са хабилитирани и които имат най-малко три години стаж след избирането им за доцент или професор и заемат – той е записал „научни”, защото такава беше терминологията – длъжности във висши училища и научни организации – с възможността в тази листа да бъдат включени и хабилитирани лица, български и чужди граждани, които не заемат такива длъжности.
Между другото, аз ще си позволя, за да не вземам няколко пъти думата, да кажа наистина да уточним звученето на вашето предложение, тъй като колежката Соколова беше права за едно – ако членовете на научното жури се избират чрез жребий и това гарантира обективност – аз тук съм съгласна, - какво означава „назначаването му със заповед по предложение на факултетния, съответно научния съвет”. Какво прави факултетният, съответно научният съвет, освен да каже на база на жребия какво се е случило? Това ли прави?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това прави.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: А какво прави НАОА, ще питам по-нататък.
Всъщност това е логиката на предложенията, които са пред вас.
Аз имам малко резерви към тази формулировка, която и вие сте предвидили, и колегата Стоилов предвижда, че членовете на научното жури се избират чрез жребий от националната листа по научни области. Някъде не при възможности, а по необходимост ще се наложи те да бъдат по направления и специалности. Защото в научната област „медицина” извинявайте, но има твърде много направления и специалности, които не всеки, който практикува или е хабилитиран в тази научна област, може да участва в научно жури. Просто не трябва да е такъв. При необходимост той трябва да е представител на професионално направление или специалност.
И какво означава „обособени групи”? Ако едната е националната листа на НАОА, вътрешната листа също ли е национална? Тя е вътрешна листа на съответното висше училище. Просто терминологията трябва да се уточни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не възразяват другите вносители на това наше предложение, аз правя уточнение за ал. 2 този стаж най-малко 3 години да се коригира, вместо „заемане на научната длъжност” да се запише „най-малко три години след избирането им за доцент или професор”. Да не се обвързва с научната длъжност, а да се обвърже с избирането им за доценти и професори. По тази формулировка по-лесно ще бъдат включени и чуждите граждани, по тази формулировка ще бъдат включени и тези научни работници – извинявам се за съществителното, които са престанали да заемат тази длъжност, но не са престанали да бъдат доценти и професори. Те остават доцент и професор и след освобождаването им от научна длъжност.
Това сме го казали малко по-нататък в общите разпоредби за заемане на академични длъжности.
Ако останалите вносители на това първоначално предложение ме подкрепят, аз моля след редактирането му в този аспект да се подложи на гласуване.
Затова не съм съгласен с формулировката на уважаемия колега Стоилов, „които заемат научни длъжности и научни организации”, тоест и към момента да са заети на щат в съответното висше учебно заведение, което дискриминира част от академичния състав. Тези, които са на длъжност, имат право да бъдат жури и арбитри. Тези, които не са, но са доценти и професори, нямат право. Този доцент, който не е на трудов договор, не е по-малко доцент от този, който е на трудов договор.
Затова считам, че критерият трябва да бъде „най-малко 3 години след избирането им за доцент или професор”.
Колега Методиев, Вие сте част от вносителите. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че ние се намираме накрая на „Общите положения”. Тоест някак си с гласуването ,което ще проведем сега, някак си завършва най-тежката част от законопроект. Защото нататък си следват общите положения при конкретната детайлизация на законопроекта.
Така че тук остава да решим фактически само един-единствен въпрос.
Господин председателю, от това, което разбрах досега, по принцип предлагате да се приеме предложението на Янаки Стоилов, тъй като ще се вземе част от него. Когато се вземе част от едно предложение, то се приема по принцип. И Вие ще го подложите по този начин на гласуване.
Предложението на госпожа Богданова, както тя сама каза, е от коренно различен ред. създаването на тази институция е другата тема.
Остава да изчистим въпроса с жребия, тъй като в някаква степен това е от законопроект, който е бил в минали парламенти, който е бил също така на обсъждания.
Искам да дам две пояснения.
Първото пояснение е, че формирайки национална листа, това означава, че всяко висше училище или в случая, както се казва в текста „научна организация”, при съотношението, което законът ще определи съответно за „доктор” или за другите академични длъжности, между преподаватели или изследователи в дадената организация, да я наречем най-общо институция, към външните, ще бъдат тези две групи, за които тук става дума.
Ще дам пример с университет, за да е по-лесно. Всеки университет ще избере от своята група, която е въведена в тази национална листа, своите представители – двама, трима или колкото им се полагат като квота на даден университет, и съответно ще посегне към другата база, където ще избере трима, четирима или колкото се полагат, за да се допълни съставът на научното жури.
Заповедта на ректора, на ръководителя и т.н., както е изброено в текста, е по този начин формалната процедура, с която се тръгва, а не е лична воля на ректора или на когото и да било. Тъй като той се подчинява на текста на закона, с други думи, се подчинява на това формиране на научното жури.
Къде са скритите проблеми? Мисля, че господин Станилов ги каза.
Въпросът е в това първоначално навлизане на хората, които ще бъдат определени, събирането на този състав и в някаква степен една административна дейност, която може да бъде и затруднена. Защото не става дума за 5, 15, 50, а става дума за стотин, а може би и хиляди хора, които ще бъдат ангажирани в този процес.
Ето защо искам да обърна внимание, че единственият начин – това е обсъждано много пъти – това нещо да тръгне по друг път, е, когато създаващите се научни журита за период от две или три години формират тази национална листа. Тоест да има някакво движение ад хок на формирането на тази национална листа. Защото това, което е било мнение на ректори, на различни представители на академичната общност, е, че може да има хора, които няма да проявят лична воля за участие. Тогава един ректор или ръководител ще трябва да бъде принуден неколкократно, примерно два или три пъти да подновява процедурата, за да се попълни съставът. Защото все пак без волята на хората нищо не може да се случи. Заради това става въпрос само за тези, които имат тази воля, а не всички, както е предложението на господин Стоилов – аз затова го казвам, като в известна степен подкрепям и председателя. Не можеш да задължиш хората ад хок, ей така, всички. Как да го направиш? Някой от тях може да каже: аз не желая повече да бъда в никакви институции, искам да си гледам своята собствена научна дейност и тези неща са ми странични.
Така че това са, колеги, тези неща, които са били спорни. Въпрос на воля на депутатите е как да намерим решението.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Искам да вмъкна още нещо към изказването на господин Методиев. Да приемем, че това жури вече бъде определено. Каква е гаранцията, че членове от него биха могли да кажат: аз не искам да участвам в това жури в този момент, аз не искам да го председателствам?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, да внеса няколко уточнения.
Първото уточнение е по отношение на това, което каза господин Методиев. В нашето предложение НАОА изготвя в тримесечен срок от влизането на закона в сила националните листи на арбитри пи националната листа на журито. Тоест висшите учебни заведения и научните организации, които желаят да излъчат – естествено, че това е доброволен акт и то двустранно - доброволен на самите организации и на самото лице, което ще бъде излъчено, номинирано и то ще се съгласи да бъде включено в тези национални листи...
Това, което казвате вие, обаче вече е механизъм, който следва да се уреди в Правилника за прилагането на закона и в правилниците на висшите учебни заведения.
Според мене не му е тук мястото да обясняваме технологията. Аз излъчвам доц. Иванов, вие дайте в тридневен срок писмено съгласие. Това не е работа на този закон.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Въпрос на коректност. Моето предложение си е точно на мястото, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В друг порядък.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не съм виновна, че Вие от друг порядък текстове слагате на мястото на чл. 4.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз Ви приветствам, че оставате сама да се борите срещу всички нас.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Няма проблем. То е много страшно, ако сме толкова единодушни. Тук вече проблемът е въпрос на принцип, не е въпрос на текстове. Член 4 урежда начинът, по който се създава контролна комисия в текста на вносителя. Аз предлагам алтернативен текст и в този смисъл твърдя ,че мястото му е тук. Така че ще се произнасяте по него тук.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма проблем.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз също знам, че няма проблем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Богданова, аз отделно ще подложа на обсъждане и гласуване и Вашето предложение. Аз Ви благодаря за сериозния тон и благодаря, че все пак БСП остана с един представител, който да изрази становище по този въпрос.
Останалите вносители, включително и господин Методиев, подкрепяте ли тази корекция, която се прави за избиране на доцент и професор? Тоест по принцип подкрепяме предложението на групата народни представители и този текст, който е предложен от народния представител Янаки Стоилов, за трите години след избирането им за доцент или професор.
Тоест ние по принцип подкрепяме първоначалното предложение на Стоичков, Станилов, Методиев и група народни представители с предложението на Янаки Стоилов относно тригодишния стаж след избирането им за доцент и професор.
Има ли ново предложение?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Има нещо, което ме смущава в текста, и това е, че оценяването на дисертационния труд и на кандидатите за академични длъжности се извършва от научно жури. А ние преди малко в академичните длъжности включихме и асистентите. Искаме ли и тях по същия механизъм да ги включим?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Не.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тук може би трябва да ги изброим, за да не включваме и асистентите в тази схема.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е обща процедура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Методиев Ви отговори. В конкретната процедура за асистенти сме казали как се провежда конкурсът за асистенти.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Идеята беше друга – може би, че асистентът просто се назначава. А тук имаме един съвсем друг механизъм.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Главният асистент, който е и доктор, не може да се назначава.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Говорим за асистента, който не е доктор.
От тази гледна точка имам предвид това, което по едно време го наричахме „стажант-асистент”, тоест асистента, който няма докторска титла.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Може би в този ред на мисли смятам да предложа следното. Ако приемем да отпадне жребият и да направим така, че това научно жури да се избира от ректора на университета, така, както е и в света, тогава?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз уважавам импровизациите, но все пак нека да четем текстовете. Член 4, ал. 1 говори за оценяване на дисертационен труд и на кандидатите за научни длъжности. За какви асистенти говорим, които не са защитили дисертационен труд?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Терминът „научни длъжности” го заменихме с „академични длъжности”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това казахме, че става автоматично.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Академичните длъжности ги изброихме и там сложихме и асистент. А асистентът е без степен „доктор”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Как се назначава, по какви критерии?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Друга беше концепцията, че се назначава...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се, че с конкурс.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз затова питам: искаме ли или не искаме?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Първо, очевидно темите са много. Аз мисля, че асистентът, който е без дисертация, трябва да се назначава по реда, както и сега – с конкурс. Тук е описано в закона как става този конкурс. И там има някаква комисия, която ме назначава.
Но това, което мене ме смущава – и ние с господин Стоичков много пъти сме го дискутирали, - чисто практически е жребият. Смисълът на научното жури е да се подберат най-близките до темата, ако това е дисертация. Да речем, при археологията – Българските столици от ІХ век. Там има един-двама големи специалисти.
Ако развъртим жребия, ще се окажа аз оценител. От старата или от средновековната история всичките – ние горе-долу вървим в кюпа.
Смисълът на научното жури е, както е световната практика, най-близкият по темата, за да може той не просто да оцени ,а да подпомогне тази бъдеща монография. Или ако това е доцентура или професура, най-близките, които да го оценят по темата. Не близки приятели или роднини.
Ако в една област има двама-трима специалисти, ако са българи, те ще влязат в журито. Иначе там, където са повече, може при един разхвърлян, случаен принцип може да се получи в журито да няма нито един специалист по темата на проф. Станилов например.
Това ме смущава мене за журито. Знам, че това е демократичен принцип, че ние се плашим от роднински връзки и т.н. Всички сме братовчеди. Но имаше залегнал принцип, че в журито е хубаво да има поне един външен за страната представител. И съм ви давам много пъти примера, че в Испания испанци се допускат за членове на жури, само ако най-малко 10-15 години работят в чужди университети извън страната. Иначе те не участват.
Другото, което ме смущава, е този тригодишен стаж за доцент или за професор. Да речем, аз след един месец ще стана професор. Започва да ми тече отново тригодишният стаж. По какво съм се променил и съм станал по-учен? Аз съм си същият. Може би да сложим тригодишен стаж като хабилитирано лице.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нали термина „хабилитирано” искаме да го махнем.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тогава ще остане само за доцент.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: И да махнем „хабилитирано”, то по традиция си върви в практиката.
Тези въпроси ме развълнуваха в момента и затова ги задавам. Вие решавате.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате предвид три години не след хабилитиране, а след получаване на докторската степен.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: След хабилитиране. Нали те стават доценти и професори. Аз примерно след един месец ще стана професор. Отново ли започва да ми тече тригодишният стаж?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние в закона сме разписали и сме го приели общо всички, че професор можеш да станеш без да бъдеш доцент. Вие сте прав в това, че след хабилитацията. Ако си станал професор без да си бил доцент, ти не си влязъл в тази система. Чакаш три години и тогава влизаш. А доцент като станеш, чакаш три години и тогава влизаш. И вече си влязъл. А за професурата това не важи. Така да го разпишем. За хабилитирани лица.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това, което казва министър Игнатов, заслужава внимание относно тясната специализация на журито. Затова е предложена формулировката „национална листа на журита по различни области”, което е най-общо. И влизаме вече в дълбочина. При възможност – по направления, още по-дълбоко, по специалности. Избираме от най-добрите най-добрите. И ако са повече от изискуемия брой, между тези тесни специалисти правим жребий. Това е логиката, която аз подкрепям. Не правим жребий между широко скроени в една научна област от деветте области „право” например. Влизаме в съответното право по направления и специалности.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В моята специалност сме 21 или 22-ма души в цялата страна.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Вие пак сте много.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е средновековна теория. Там вече няма жребий. Просто се назначават. А тук от тези 21, които са специалисти по Ранна средновековна археология ІХ-ХІ век, се тегли жребият.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само още една дума. Обръщам се към господин министъра. Вижте, господин министър, за да решим тази задача, има едно единствено решение. и това е след този разговор и след всички разговори, които Вие познавате... Прав е господин Стоичков, няма смисъл повече да се въртим и да зацикляме.
Когато започнете да правите правилника, което ще е ваша задача броени дни след като излезе законът, целият този технологичен път на формиране на листите трябва да го разпишете по начин, който, първо, да не е конфликтен за самите университети – аз съм сигурен, че така ще го направите, второ, да е съвсем ясен, за да не позволява тълкувание. Защото ако този текст започне да се люлее, наистина ще създадем реален проблем.
Но това нещо – господин председателят е юрист и го каза – се извършва чрез правилника. А сега да започнем да спорим по всяка технология и група във всяко висше училище как ще се формира, е абсурд.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не възразявате, да подложа на гласуване по принцип предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители...
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Извинявам се, но процедурата е първо да подкрепим предложението на господин Стоилов по принцип, тъй като взимаме част от него. След това да гласуваме онова, което дотук е подкрепено само от госпожа Богданова и накрая да се ориентираме към крайния текст, който ще бъде предложението на комисията за пленарната зала.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения? – Не виждам.
Моля да гласуваме текста от предложението на народния представител Янаки Стоилов относно ал. 2, формулировката „най-малко 3 години стаж след избирането им за доцент или професор”.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова относно измененията на чл. 4 и създаването на нов чл. 4а.
Гласували: за 1, против 7, въздържали се 6.
Не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя Стоичков, Станилов и други с направените корекции.
Корекциите се отнасят до изключване на асистента, в тези процедури и „най-малко 3 години след избирането им за доценти или професори” вместо думите „заемането на научна длъжност”.
Това е предложението – чл. 4: „Чл. 4. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академична длъжност „главен асистент”, „доцент” и „професор” се извършва от научно жури, което се определя за всяка конкретна процедура със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на факултетния, съответно научния съвет.
(2) Членовете на научното жури се избират чрез жребий от Национална листа на журита по научни области, а при възможност и по направления и специалности. Жребий се тегли от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище и научна организация. Националната листа включва хабилитирани лица – български или чуждестранни граждани, със стаж най-малко 3 години след избирането им за „доцент” или „професор”, по предложение на висшите училища или научните организации, МОМН и НАОА. При избор на научно жури се предвижда и един резервен член.
(3) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. На първото заседание журито проверява и изпълнението на процедурните изисквания. Решенията на журито и на съответния съвет се вземат с явно гласуване.”.
Който е „за” моля да гласува.
Гласували: за 14, против няма, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 5.
„Чл. 5. Контролната комисия:
1. извършва проверки за спазване на откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности;
2. създава и поддържа информационна банка за кадри – хабилитирани и номинирани за хабилитация специалисти;
3. съблюдава навременното публикуване на дисертационните и хабилитационните трудове и придружаващите ги материали, съобразно изискванията на този закон на интернет страницата на висшите училища и научните организации;
4. поддържа интернет страница на български и на английски език.”
Постъпили са предложения от Стоичков, Станилов и група народни представители и от Валентина Богданова.
Считате ли, че има други предложения, относими към този текст? – Не виждам.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Валентина Богданова относно изменението на текста.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Оттеглям предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и групата народни представители за отмяна на чл. 5.
Гласували: за 13, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към Глава втора „Придобиване на научна степен „доктор”.
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители:
Наименованието на глава втора се изменя в „Придобиване на научни степени”.
От името на вносителите би следвало да го оттеглим, тъй като остана една степен „доктор”.
Други становища по наименованието на Глава втора? – Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на Глава втора „Придобиване на научна степен „доктор”.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 6.
Има предложение на вносителя плюс предложение на Стоичков, Станилов, Методиев и група народни представители, предложение на народните представители Михайлова – Калнева-Митева, предложение на колегата Янаки Стоилов, предложение на колегата Богданова и предложение на н.п. Лъчезар Тошев.
Според нашето предложение текстът следва да се редактира в духа на приетите досега разпоредби за научна степен „доктор”. „Доктор на науките” отпада.
Текстът е, че научната степен „доктор” се придобива само във висши училища и научни организации, получили акредитация по съответните специалности от НАОА с оценка „много добра” и се признават между тях.
Имаме предложение от колегата Богданова. Госпожа Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз съм на път да подкрепя вас и колегата Лъчезар Тошев. Защото общо взето моето предложение кореспондира с вашето предложение, с една уговорка.
След като научната степен „доктор” се придобива във висши училища и научни организации, които са получили акредитация по съответните специалности оценка „много добра”, мисля, че това е коректният текст. Защото изразът „и се признават между тях” беше валиден, когато се гледаше предложението на вносителя, който не изисква оценка „много добра”. Тогава всичките висши училища можеха да правят докторантури и да признават научните степени помежду си. Сега при условие, че залагаме текст, който кореспондира с действащия закон, че само там, където има оценка „много добра”, това означава, че придобитите научни степени „доктор” би трябвало да се признават и в останалите висши училища, които нямат докторанти.
Така че стоя зад моето предложение. То кореспондира с вашето и подкрепя колегата Лъчезар Тошев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: АЗ ще ви върна на това, което прочете господин председателят като становище на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той каза там – и това, което каза колегата Колев като действащ член на Националната агенция за оценяване и акредитация, - че оценката „много добра” е свързана с регулираните специалности. Да кажем кои са те. Регулираните специалности са три и са: архитектура, медицина и право. Те са регулирани не защото някой в България е поискал да ги регулира, а защото те се водят с такъв статут в страните – членки на Европейския съюз. Това беше заемка от една практика, която функционира в страните – членки.
Ние в България решихме, че след като въвеждаме бакалавър и магистър, то не може да има бакалавър по право, не може да има бакалавър по архитектура и бакалавър по медицина.
Същевременно обаче да разпрострем това изискване към нерегулираните, означава да вдигнем летвата, както каза господин Колев, до степен, до която нямам представа кой в Националната агенция за оценяване и акредитация – мисля, че проф. Пантев си тръгна, при неговата уговорка – ще напише друга оценка, освен „много добра”.
Ще започне една уравниловка, срещу която аз съм изключително против. И съм го споделил с господин председателя.
Има две възможности, за да се избяга от това нещо, което сме видели в практиката на тези години. Едната възможност е това, което казах – между другото това тук кореспондира с предложението на колегите Михайлова и Митева – да препратим въпроса с бариерата в закона за висшето образование, където оценяването и възприемането на тези стълби за оценяване може да бъде гъвкава, сменяна и пр. Това в крайна сметка е работа на този закон. Това едно.
Второ, това ще ни изправи много скоро, ако влезе нов закон за висшето образование, както министерството има амбиция, пред поправка на този текст, ако тази системата за оценяване стане деветобална примерно, защото ние ще трябва да намерим друго решение на задачата.
И третата, която може би е компромисната, е да напишем „добра” и „много добра”, за да можем да не се движим само по регулираните, така, както е написано в предложението на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Мисля, че трябва, господин председателю, да решим този въпрос, защото той някак си не беше на нашето внимание тогава, когато подготвяхме текста и ние като вносители. Благодаря ви.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам още едно предложение само за една поправка. Тук предлагам да стане така: „при условията и реда на Закона за висшето образование и законите за другите научни организации”. Защото има закон за БАН, има други научни организации, Селскостопанска академия с отделен статут.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, едно допълнение към текста: „и се признава между тях”. Тъй като предложението на колежките е тези думи да отпаднат. Много е опасен моментът. Ще ви кажа следното.
Знаете, че Софийският университет в България се счита за великия университет – казвам го директно. Ще стане така при тях, че те няма да признават докторската степен от никой друг университет. А след като има национално жури, знаете много добре, критериите за получаване на докторска степен ще бъдат единни, да кажем, че придобитата научна степен „доктор” се признава между ВУЗ-овете.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Но не е това логиката. Логиката е, че тези, които обучават доктори, признават квалификацията им помежду си. Ако имаме ограничители, това означава, че всичките, които са получили научната степен „доктор”, тя би трябвало да се признава от всички висши училища, независимо дали те обучават докторанти или не. За това става дума. Защото иначе сме ги затворили по една логика, която тук не сработва.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да, но знаете, че в правилниците може да залегне клауза...
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Те не могат сами да обучават доктори. Тогава откъде ще си вземат?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да кажа на колегите народни представители и да се обърна към господин Колев със следното. Ако един университет като Софийския в продължение на няколко години не е предоставил в Националната агенция за оценяване и акредитация нито една своя докторска програма, за да бъде акредитирана по смисъла на текста при съответните специалности от НАОА, възможно ли е изобщо да мислим, че слагаме някаква бариера? Защото ако попитаме Националната агенция за оценяване и акредитация най-мощният български университет безспорно е Софийският, колко докторски програми е акредитирал за последните години, ми се струва, че ще получим отговор...
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Методиев, Вие сте прав. Те имат акредитирани много малко докторски програми. Но три четвърти от НАОА са хабилитирани лица от Софийския университет. Неслучайно го казвам. Вие ме разбрахте, нали?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбрах Ви.
Господин председателю, за да не се обаждам повече, аз директно правя предложение за редакционна поправка – оценките да бъдат две: „добра” и „много добра”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това, което беше добавено от народния представител Валентина Богданова, е съвсем нормално и логично – да отпадне текстът „и се признават между тях”. След като въвеждаме оценката, махаме тези думи.
Но ако включим и оценката „добра”, ще обезсмислим целия текст. Няма смисъл от такъв текст. Всички ще станат отличници. А нали това беше идеята – на входа на научното израстване държавата да постави изисквания и не всички да присъждат– това беше единно становище от Съвета на ректорите. Съветът на ректорите ни изпрати становище, в което единодушно заявиха: ние не желаем всички висши училища в България да присъждат докторска степен. Това го няма никъде по света – ние обичаме винаги да черпим опит от света, от Европа и от космоса. Защото ние сме обременени исторически като малоценна нация и това винаги е допълнителен аргумент.
Тоест ако ние тук не въведем изискване да имат оценка „много добра” по научните специалности, държавата няма да има абсолютно никакви изисквания на входа на научното развитие. Оттам нататък всички ВУЗ-ове ще могат да присъждат тази научна степен.
Ако това е волята на членовете на комисията, аз ще го подложа на гласуване. Само споделям с вас какво беше единодушното мнение на нашия партньор – Съвета на ректорите.
В тази връзка ще дам думата и на министър Игнатов, защото този въпрос е важен.
Понеже виждам, че губим темпо, ще предложа да работим максимум до 18,30 часа. Сега е 18,10 часът.
Има ли други становища? – Няма.
Приемаме, че ще работим до 18,30 часа.
Има ли други въпроси и становища по тази разпоредба?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Бих искала да предложа една формулировка на вашето внимание, която е в предложението на госпожите Михайлова и Митева, с известна поправка.
Алинея 1 да звучи така: „Научната степен „доктор” се присъжда от висшите училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, за обучение в научната степен „доктор” при условията и по реда на Закона за висшето образование”.
По този начин не влагаме оценки в този текст, а те се подразбират от съответния закон.
Като следваща алинея включваме текста:
„Ал. 2. Научната степен „доктор” е безсрочна и важи на територията на цялата страна.”
Досегашната ал. 2 става ал. 3.
Предлагаме и да се запази това, което е във вашето предложение като ал. 2: Прием на докторанти от регулирани професии се извършва с оглед изискванията на Закона за висшето образование.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Значи ние създаваме специален закон за придобиване на научна степен „доктор” и казваме, че ще се придобие по реда и условията на Закона за висшето образование. Правилно ли Ви разбирам?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Само за регулираните професии.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А за другите? За другите какъв е редът и условията?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Става въпрос за акредитирането на докторските програми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бих Ви помолил за цяло изречение на чл. 6, ал. 1.
ИРЕНА СОКОЛОВА: „Научната степен „доктор” се присъжда от висшите училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация за обучение в научна степен „доктор”, при условията и по реда на Закона за висшето образование”. Думите „се признават между тях” де заличават.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Бихте ли посочили къде е уреден този ред и условия в Закона за висшето образование, към който препращате?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Нека юристът да обясни.
МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА (юрист на Министерския съвет): Акредитацията на висшите училища е предмет на уредба на Закона за висшето образование - в цялата Глава десета, включително и акредитацията за обучение на степен „доктор”. Има текстове, включително и тази оценка „много добър” като изискване. В момента фигурира разпоредба на тази Глава десета от закона.
Така че ние, решавайки този въпрос и в Закона за академичния състав, дублираме уредба или се отклоняваме от тази уредба. Цялостно въпросът за акредитацията на висшите училища, която включва и акредитиране на докторските програми, е предмет на друг закон. Затова препращаме към него.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз Ви благодаря за това уточнение. Но знаете като юрист, че специалният закон дерогира общия. А общият в момента е в работен режим и не знаем какъв ще му бъде завършеният вариант след 31 март тази година.
Първо, акредитацията на висшите училища е уредена. Но нищо не пречи тази акредитация с оценка „много добър”, за която говорите, да я запишем и в този специален закон.
А що се касае за промяна на системата за оценяване, не по шестобалната, а по десетобална система, естествено, че по логика и аналогия ще се приложи най-високата оценка към един бъдещ следващ момент, с която ще изискваме от тези висши училища и научни организации да присъждат докторска степен.
Това е била логиката. Аз пак казвам, Законът за висшето образование към момента е в работен режим и ние не знаем тези текстове в какъв аспект ще бъдат трансформирани в новия закон. И сега създаваме специален закон и е логично според мене в специалния закон да уредим тази оценка „много добра” за научните специалности.
МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: Специалният закон за акредитацията, която включва и акредитация на докторските програми, е Законът за висшето образование. И там му е мястото. Цялостна уредба изисква Законът за нормативните актове в съответния закон. Ние не можем част от тази уредба да преместим в момента в Закона за академичния състав. За мене това е специалният закон – Законът за висшето образование, и това е елемент от акредитацията на докторските програми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тук не визираме проблема за акредитацията. Тук визираме проблема за придобиване на научната степен „доктор”.
МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: Точно така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво пречи този текст да го възпроизведем и тук? Има ли някакъв правен проблем?
МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: При промяна в Закона за висшето образование, за което стана въпрос, ние ще трябва отново да синхронизираме. Ние поначало избягваме дублиране на уредба в два закона, защото винаги правейки промяна в единия, ще трябва да правим промяна в другия. Въпрос на правна прецизност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз приемам напълно това ,което казвате. И ако не се възразява, вместо оценка „много добра”, да предвидим най-високата оценка по съответната скала, актуална към момента. Това би било логичното. Това е, което казах, че по аналогия би следвало да се подразбира. Но Вие сте права, може и да не се подразбира. Ако минем на десетобалната система, оценката „много добра” е много ниска оценка. Тоест да запишем, че прилагаме „най-високата оценка”.
Аз пак казвам: това беше становището на тези,, които ще прилагат този закон. „Тези” са наши партньори и се наричат Съвет на ректорите. Те искаха не всички вузове да могат да присъждат докторска степен и от този закон да е ясно кои присъждат. Черно на бяло да е написано – тези, които имат най-високата оценка към момента. Сега е петобална системата и оценката е „много добър”. Утре ще е десетобална и най-високата оценка ще бъде 10. Това е логиката.
МАРИЯ КАЗАНДЖИЕВА: Това и сега им е гарантирано в Закона за висшето образование. Ние не правим промяна там.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще подлога на гласуване двата текста.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз оттеглям моето предложение, за да не създавам повече гласувания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Има предложение на народния представител Лъчезар Тошев. Господин Методиев ще вземе отношение по него.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Предложението е свързано с една устойчива позиция, че е хубаво всеки, който ще става със своята научна степен или длъжност принадлежен към даден университет – такава е в случая идеята, - да бъде „доктор на Софийския университет”, доктор на еди-кой си университет. В това има някакво уважение към институцията, към която принадлежиш.
Това е идеята на господин Тошев. Аз също я подкрепям. Така че въпрос на желание от страна на колегите е как да бъде направено. Но мисля, че дебатът, който проведохме, продължи и ако и това сложим вътре, не знам дали ще завършим по тази точка до 18,30 часа.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това няма значение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате предвид, че това, което предлага колегата Тошев е думите „и се признават между тях” да отпаднат. Това, което каза и колегата Богданова, това, което и аз смятам за нормално.
Колега Богданова, Вие също имате предложение.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моето предложение до голяма степен възпроизвежда вашето – само придобитите докторски степени да бъдат признавани в тези висши училища, които не обучават докторанти.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Има ли проблем тогава да оставим тази формулировка, че научната степен „доктор” е безсрочна и важи на територията на цялата страна?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Важи за цялата страна. Редакцията е по-добра.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Това изразява същото.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А навън не важи ли? Извън територията на държавата не важи ли?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Както те решат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тогава защо създаваме безспорни текстове? Кой е казал, че са срочни и важат само на територията на кампуса?
Ние казваме, че научните длъжности са на съответните висши учебни заведения, а другите научни степени са национални. Аз затова питам: докторската степен извън територията на страната важи ли? Защото Вие казвате, че важи на територията на цялата страна. А извън нея?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: В чужбина те си решават. Ние решаваме за нашата страна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За мене това е безспорно. Това е факт. Аз не възразявам да го впишем.
Щом е безспорно, е безсмислено, казват експертите.
Други изказвания? – Няма.
Първото предложение е принципно – на групата Стоичков, Станилов, Методиев, с уточнението, което беше направено – в ал. 1 накрая текстът „и се признават между тях” да отпадне.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Валентина Богданова – изразът „при акредитация на научни специалности оценка „много добра”, а изразът „и се признава между тях” да отпадне.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на колегата Лъчезар Тошев – текстът „и се признават между тях” да отпадне.
Приема се по принцип.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Текстът, предложен от колегите Михайлова-Калнева е най-коректен, защото е най-изчистен. Да минем към него.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз може би неправилно разбрах. Аз гласувам само отпадането в случая на текста „и се признават между тях”. Тъй като това се съдържа в моето предложение, аз го гласувам. Но това не означава, че приемаме да остане изцяло текстът така, защото мисля, че след това ще бъде подложено на гласуване и нашето предложение. Затова гласувам само думите „и се признават между тях” да отпаднат. В такъв смисъл.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест предложението на Лъчезар Тошев се приема по принцип.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да гласуваме предложението на народните представители Михайлова – Калнева-Митева - чл. 6 става чл. 5 и се дава редакцията така, както е разписана – „чл. 5 (1) Научната степен “доктор” се присъжда от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация за обучение в научна степен „доктор” от Националната агенция за оценяване и акредитация, при условията и по реда на Закона за висшето образование .
(2) Научната степен „доктор” е безсрочна и важи на територията на цялата страна.
(3) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против 1, въздържал се 1.
Приема се.
С това нашата работа за днес приключва. Закривам заседанието.


(Закрито в 18,25 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
159320 (Огнян Стоичков)