---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта






П Р О Т О К О Л

На 3 февруари 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.
2. Разни.

На заседанието присъства Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
Заседанието беше открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.

- о -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден на всички. От името на вносителя присъства министър Игнатов, също така и направилите за второ гласуване предложения народният представител Янаки Стоилов и народния представител Лъчезар Тошев.
Продължаваме по дневния ред така, както бе обявен на 27 януари, а именно
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Разпоредбата, до която стигнахме, беше чл. 6 включително от законопроекта на Министерския съвет. Сега подлежи да обсъдим разпоредбата на чл. 7 от предложението на Министерския съвет.
„Чл. 7. (1) Научната степен “доктор” се присъжда на лица, които притежават образователно-квалификационната степен “магистър” и са защитили дисертационен труд при условията и по реда на този закон.
(2) Придобиването на научната степен “доктор” се осъществява и чрез учебни и практико-приложни публикации (например университетски учебници, речници и др.) или творчески произведения. Научните разработки се съпровождат от резюме със съответна научна обосновка.
(3) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация.”
Постъпили са предложения от Стоичков, Станилов и група народни представители, предложение на Стефани Михайлова и Н. Калнева – Митева, предложение на Янаки Стоилов и предложение на Валентина Богданова.
Има ли други предложения, които считате, че са съотносими към визираната разпоредба? – Не виждам.
Откривам дискусията по разпоредбата на чл. 7, а именно придобиване на научната степен „доктор” – условия, които са визирани в трите алинеи от вносителя – Министерския съвет.
Имате думата, колеги.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само с една уговорка. Текстът на предложението е ясен. Очевидно е, че предложеното в т. 1 няма повод да се гласува, тъй като вие не приехте предложената комисия, която аз мотивирах в чл. 4.
Предложението в ал. 3 всъщност кореспондира с разговора, който ние водихме при обсъждането на проекта предишния ден, който изискваше налагането на действащ член от Закона за висшето образование върху действието на Закона за развитието на академичния състав и изискването акредитацията да бъде с оценка „много добра” по научни специалности от Националната агенция за оценяване и акредитация при обучението на докторанти. Това визира и текстът. Изисква се да се допише в ал. 3 след думата „получили” изразът „при акредитация по научни специалности оценка „много добра” – и текстът да продължи по-нататък.
Това е предложението ми.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, госпожи и господа народни представители! Може би това е най-незначителното предложение, което съм направил в законопроекта. То е почти изцяло редакционно.
Неуместно е да се използва терминът „присъжда”, тъй като това не е някакво състезателно производство или някакво спорно производство. Това са определени изисквания по същество и процедури, които трябва да бъдат изпълнени, за да се придобие научната степен.
Освен това, доколкото разбрах, миналия път вие сте отхвърлили предложението да има и национални критерии. Тоест още по-неуместна става употребата на „присъжда”. Защото, за да може някой да атакува резултата по същество и друг орган да го разглежда, това би наподобявало спорно производство между органа, институцията, която дава съответната степен, и друга, която я преценява.
Така че на всички тези основания, ако искате да бъдете коректни, трябва да се извади терминът „присъжда”, който е характерен за съдебните производства, а не за производството по придобиване на научни степени. Което, ако има някаква аналогия, граничи с административните, без, разбира се, да е изцяло или до голяма степен такова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже сме на това предложение, аз лично ще подкрепя колегата Янаки Стоилов. Тази редакционна бележка е уместна., терминът, който той предлага - ”придобива”, е по-точен. Мисля, че той трябва да намери място в закона.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да оттегля нашите предложения, защото те са идентични с предложението, направено от Стоичков, Станилов и групата народни представители. Тоест ние приемаме вашето предложение с една редакция, в която по-скоро словоредът според мене е по-добър. Може би е излишно уточнение, но все пак бих искала да предложа тази редакция.
Според вашето предложение ал. 3 става ал. 2 и се изменя така:
„Ал. 2. Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище или научна организация, получили акредитация от НАОА. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение.”
Аз предлагам преди думите „докторска програма” да сложим текста „получила акредитация от НАОА”. Като идеята е да не се разбира, че става въпрос за акредитация на висшето училище и научната организация като институция, а да се има предвид, че се акредитира конкретната програма.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги! Предлагам да бъдем малко по-внимателни, когато става въпрос за редакционни поправки.
В предложението на господин Янаки Стоилов думата „придобива” не може да се откъсне от възвратната частица „се”. Защото онова, което се предлага да се замени, е не глаголът „присъжда” с глагола „придобива”, а глаголът „се присъжда” с глагола „придобива”.
Бързам да кажа, че „”придобивам” е по-коректният термин, но това налага още промени в текста. Защо? Защото бих искал да прочетете, какво се случва, след като заменим „присъжда” просто с глагола „придобива”. Получава се следното – чета текста на вносителя: „Научната степен „доктор” се придобива на лица...”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И предлога.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това е съвсем друго, господин Янаки Стоилов. Когато променим и предлога, каквото предложение не виждам във Вашето писмено предложение, нещата вече стават доста по-различни. Ако имаме предвид, че „Научната степен „доктор” се придобива от лица..”, това вече е нещо съвсем друго.
Между впрочем, това автоматично отваря друг проблем – кой е субектът и кой е обектът на придобиването на научната степен. Това е много важен въпрос. И аз моля господин Янаки Стоилов да вземе повторно отношение дали развива предложението си по посока на „Научната степен „доктор” се придобива от лица...”. Ако това е коректното му предложение, то наистина е коректно и може да се обсъди. Но в този случай къде поставяме акцента – на лицето, което придобива научната степен, или на органа, който прави възможно придобиването на тази научна степен след съответна процедура на оценка.
Какво имате предвид, господин Стоилов, за да преценя дали да подкрепя това предложение или не?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че въпросът е с подразбиращ се отговор. Разбира се, че става дума за придобиване от лицата. И това дори много добре кореспондира с ал. 2, която вече говори за институцията, която се занимава. Така че дори в този случай се подсилва субектното ударение кой може да претендира за придобиването.
Мисля, че това е най-малкият проблем от това, което досега е правено по закона и може би което ще се прави след това. Смятам, че е и най-точното в тази част, ако се приеме.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И дупликата ми, понеже това беше отговор. Така вече е коректно. Защото никой никому нищо не може да присъди, никой никому нищо не може да даде. Защото за да притежаваш тази степен, която разбирам, че от образователно-научна вече ще е научна по разбираеми причини, това е нещо, което човек придобива. Защото това е измерване на научното израстване на съответния учен.
Да, така е коректно, господин Стоилов. Надявам се, че не ви досадих с тази намеса. Защото замяната на „на” с „от” прави възможна подкрепата на предложението на господин Стоилов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сега виждам, че може да се направи една чисто редакционна граматическа поправка и да се опрости изречението. Обърнете внимание на пасажа „което притежава”. Тъй като „придобива” и „притежава” имат някакво семантично сходство, да го заменим и „ което притежава” да стане „придобива от лице с образователно-квалификационна степен „магистър”. Така става по-точно. Ако се приеме, разбира се. По-леко е за четене.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други коментари по ал. 1 на чл. 7.
Ще подложа на гласуване отделните алинеи на чл. 7, ако не възразявате. Така смятам, че е коректно, за да имаме предвид всички постъпили предложения към ал. 1 на чл. 7.
Първо, длъжен съм да подложа на гласуване чл. 7, ал. 1 от законопроекта на Министерския съвет, така, както е депозиран в комисията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако позволите, би трябвало да се гласуват предложенията и само ако те не се приемат, да се гласува предложението на вносителя.
Освен това обръщам внимание, че моето предложение е редакционно, тоест то би трябвало да се гласува, след като се гласуват другите предложения, тъй като е относимо към почти всички от тях.
Мисля, че това е редът и по правилника. Защото гласуването на предложението на вносителя в началото прави до голяма степен безпредметни другите гласувания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, господин Стоилов. Приемам Вашата бележка.
Гласуваме предложението на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска:
Чл. 7 става чл. 6 и в него
Ал. 1 се изменя така:
„Ал. 1. Научната степен „доктор” се присъжда на лице, което притежава образователно-квалификационната степен „магистър” и е защитило дисертационен труд при условията и по реда на този закон.”
Разликата с първоначалния текст на Министерския съвет е, че е даден субектът в единствено число – „лице”, а не „лица”, с бележките, които ще подложа на допълнително гласуване от господин Янаки Стоилов и от проф. Станилов към тази алинея.
Моля да гласувате този текст.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се по принцип текстът.
В нашето предложение предлагаме ал. 2 да се отмени, а именно:
„Ал. 2. Придобиването на научната степен “доктор” се осъществява и чрез учебни и практико-приложни публикации (например университетски учебници, речници и др.) или творчески произведения. Научните разработки се съпровождат от резюме със съответна научна обосновка.”
Логиката на нашето предложение е да въведем като единствено възможно условие защитата на дисертационен труд. Тъй като това е важна научна степен на входа на кариерното израстване в науката, затова предлагаме да отпадне тази възможност с публикации – учебни и практико-приложни, да се защитава научната степен „доктор”. Това по нашето предложение следва да бъде само и единствено чрез дисертационен труд.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, разбира се, че има много логика във вашето предложение. Защото ако сме искрени в идеята си „доктор” да бъде не образователно-научна, а само научна степен, би следвало тази степен да се придобива въз основа на безспорно доказан научен принос. Защото учебникарството, тоест компилирането на чужди научни приноси не би следвало да се смята за същинска наука.
Ние или сме искрени, като казваме, че степента от образователна и научна става само научна, тоест ще се придобива въз основа на научни приноси, безспорно доказани, тоест докторантът в един момент следва да отговаря пред това научно жури на въпроса „А какво ново собствено казвате Вие, господин докторант, къде Ви е научният принос?”
И ако той няма отговор на този въпрос, той просто е много добре образоване човек, който може да цитира хиляди други източници, други научни приноси, но сам той не е учен. Нали така? Учил е, но не е учен.
Така че има логика в това, което предлагате.
С други думи, нека пак да го повторя – замяната на статута на степента от образователно научна в само научна не е въпрос на механика. Това е грамадна промяна. И тази промяна следва да пронизва тялото на закона достатъчно последователно. Благодаря.
Придобиването на научната степен “доктор” се осъществява и чрез учебни и практико-приложни публикации (например университетски учебници, речници и др.) или творчески произведения. Научните разработки се съпровождат от резюме със съответна научна обосновка.
Други становища? – Не виждам. Моля да гласуваме.
Който е за отпадането на ал. 2 от чл. 7, моля да гласува.
Гласували: за 13, против няма, въздържал се 1.
Приема се отпадането на ал. 2.
В нашето предложение ал. 3 става ал. 2 и се изменя така:
„Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище и научна организация, получили акредитация от НАОА. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение.”
Имате думата за въпроси и становища по този текст.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз приемам предложението, което беше направено, което е редакционно. То поставя правилния акцент за получаване на акредитация от НАОА върху докторската програма.
Така че Ви предлагам, господин председателю, като един от вносителите да гласуваме направо текста с редакционната промяна, която беше предложена от колегата „получили акредитация от НАОА” да отиде преди „докторската програма” и като се членува по правилния начин, за да не се обърка граматиката.
Ще го прочета цялото:
„Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка по, получили акредитация от НАОА, докторски програми на висше училище и научна организация. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение.”
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз си мисля все пак, че ако се гласува текстът на ал. 3, трябва да коментирате и моето предложение, тъй като то така или иначе касае нея.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се. В ал. 3 има предложение на народния представител Валентина Богданова:
„В ал. 3 след думата „получили” се добавя изразът „при акредитация по научни специалности оценка „много добра”.
Това беше и нашето предложение в предходната разпоредба, но не се прие, за съжаление, от комисията.
Аз подкрепям госпожа Богданова в това, което е вметнала. Това беше и волята на Съвета на ректорите – не всички ВУЗ-ове да имат право да присъждат докторска степен, а само тези, които са с оценка „много добра”.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря. Това, което обсъждаме, кореспондира с мое предложение, което миналия път е било обсъждано – по чл. 6, ал. 1. Не знам каква му е съдбата, предполагам, че по-скоро е отхвърлено, следвайки логика на законопроекта в първоначалния му вид.
Но идеята е този, който ще може да оценява, да решава не само придобиването на научната степен „доктор”, но още повече след това да хабилитира лица като доценти и професори, да бъде в състояние да обучава докторанти. Защото иначе се изправяме пред парадокса, че организации, които не обучават докторанти, могат да постигат и по-големи резултати.
Затова аз подкрепям тук категоричния запис, че тези, които се занимават с оценката на дисертационните трудове и дават положително или отрицателно решение по отношение на докторските степени ,да отговарят на изискването, което се съдържа в алинеята, с изяснената му редакция.
Затова смятам, че то задължително трябва да се приеме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще направя само една вметка. Всъщност всички говорим в случая за едно и също нещо. естествено е, че няма начин да обучаваш докторанти, ако нямаш оценката „много добра”. Въпросът обаче е, че в момента самата национална агенция за оценяване и акредитация променя скалата. Това, което зная последно, ще бъде десетстепенна скала и там от еди-колко си до еди-колко си ще се разрешава. Означава ли това, че всеки път, когато те променят своите изисквания трябва да се променя и законът.
Ясно е, че ако се получи акредитация за докторско обучение, то не може да бъде с никаква друга оценка, освен „много добра”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Те или дават акредитация, или не дават.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Дават оценка „много добра” и всичко останало е – НЕ. Така е в момента. Иначе след един месец пак трябва да се променя текстът. Мисля, че това е накарало колегите това да отпадне. Сега ще се променя, всичко ще бъде по десетобалната система. Това е някакво европейско изискване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма съмнение, че функционалният признак е дали съответното висше училище или научна организация въобще може да провежда обучение на докторанти. А каква трябва да бъде акредитационната оценка – това е количествен параметър, който може да се изменя. Може да бъде шестобална системата, може да бъде десетобална, може да бъде от 1 до 20. Това е съвършено друг параметър. Функционалният параметър, който трябва да се покрие, е дали съответният държавен орган е дал акредитация висшите училища или научната организация да провеждат обучение на докторанти, респективно и да оценяват докторанти. Това е функционалният критерий. И той трябва да бъде застъпен.
Но въпросът, който поставя господин Янаки Стоилов, е малко по-различен. Той маркира едно от белите петна на приетия на първо четене законопроект. И аз пак ще ви го повторя. И мога да прогнозирам, че имате воля да запълните това бяло петно, колкото и на първо четене да бяхме високопарни в претенцията си, че няма такова бяло петно, което има нужда да се запълни. А то е – ако приемем без редакции на второ четене приетия на първо четене законопроект. Това води до парадокса научна организация, която няма право да обучава докторанти, съответно да избира докторанти, да може да избира доценти и професори. Това ви казва Янаки Стоилов и е прав. Прочетете закона. Там има достатъчно защитни механизми висши училища или научна организация, която няма акредитация, да прави това, собствено да обучава докторанти. Наистина няма да може да обучава докторанти. Но няма никакъв защитен механизъм в приетото на първо четене недоносче да избира доценти и професори. Запълнете това бяло петно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Господин председателю, имам една молба към Вас. Текстовете, по които са се провели гласувания, независимо от техния резултат, не могат да бъдат обект на коментар от колеги, които са отсъствали предния път, някои по желание, като господин Местан, който се държи назидателно към комисията, което не виждам защо го прави. Той е опитен парламентарист и знае, че това поведение не води доникъде.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Вие ме оценявате.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви оценявам, господин Местан, защото Вие се държите прекалено арогантно в момента и това не е хубаво.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Казвам истини и то много тъжни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, че ме прекъсвате ,че не ме оставяте да се изкажа само доказва това, което говоря в момента.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Съжалявам.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: И продължавате. Това какво е? Но моят въпрос не беше личен, а процедурен.
Госпожа Богданова беше изключително коректна, когато каза: Няма смисъл да гласувате ал. 1, защото по нея вече е проведено гласуване и то има резултат.
Фактически по втората алинея, която тя предлага, има косвено гласуване – така да го нарека, защото отново е отхвърлен този инструмент, за който в момента се коментира, след дебат предния път. Защото предния път надделя мнението, че това съществува в Закона за висшето образование. Харесва или не харесва на някой от нас, това няма значение, защото вече е гласувано.
Затова ви моля да се съсредоточим. Тук има възможност да протакаме нещата безкрай, ако някои от колегите го желаят наистина, но имаме и възможност да работим малко по-стегнато.
Ние имаме две реални предложения – едното, което е дадено от господин Стоилов, и другото, което беше дадено от колегата Михайлова, след като тя оттегли тяхното предложение. И фактически трябва да решим тази задача в този чл. 7 и нищо повече. А този чл. 7 остана с две алинеи, тъй като с общо гласуване беше отхвърлена ал. 2.
Моля да гласуваме тези две неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други желания?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, извинете, но по чл. 7, ал. 1 е коректно, ако се приеме предложението на колегата Янаки Стоилов с промяната и на предлога, ако все пак волята е да се спрем на първо лице, единствено число, каквото е предложението на господин Станилов, Вашето и на господин Методиев, и е по-точно, защото струва ми се, че тази степен се придобива от определено лице, няма колективно придобиване, все пак да бъде с първо лице. С това съзнание все пак да гласуваме редакцията на ал. 1 на чл. 7. Не „от лица”, а „от лице” – нали така, господин Станилов?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения? – Не виждам.
Прочитам още веднъж ал. 3, която става ал. 2:
„Ал. 2. Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка по, получили акредитация от НАОА, докторски програми на висши училища и научни организации. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение”
Този текст приемлив ли е за комисията? Моля да гласуваме.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Необходимо ли е да подлагам на отделно гласуване текста, внесен от Министерския съвет на чл. 7, след като ние го редактирахме и го приехме в този вариант? Защото, колега Стоилов, Вие изказахте мнение, че накрая трябва да го подложа на гласуване. Според мене е излишно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Подлага се, ако не са приети измененията към него. Само в ал. 1, освен ако със съгласие сте приели промяната. Но да се отрази, ако се смята, че е прието това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За протокола - предложението на господин Янаки Стоилов се приема от комисията.
Преминаваме към разпоредбата на чл. 8. Текстът на чл. 8 е пред вас.
Към този текст има предложения от: Стоичков, Станилов и група народни представители, предложение от Стефани Михалова – Калнева-Митева, и предложение на Валентина Богданова.
Има ли други предложения, които смятате за съотносими към тази разпоредба?
От името на вносителя, ако позволите, ще кажа няколко думи по логиката и мотивите на нашата редакция.
Тази процедура, която започва с обявление в „Държавен вестник” – решение на висшето училище и пр., я изведохме в „Общи положения”, тъй като се повтаря, тя е типова процедура и за останалите по този закон. Редакцията е в смисъл това, което касае само редовните и задочни докторанти.
В този смисъл сме редактирали и ал. 1, като сме поставили срок 1 месец след изтичането на срока по чл. 3, ал. 2 – това беше срокът за подаване на документи след излизането на обявлението в „Държавен вестник” – не по-рано от два месеца.
В ал. 3, която става ал. 2 предлагаме думите „разширен идеен проект на дисертационен труд” да се заменят с „проект на дисертационен труд, разработен в основната му част”. Това беше предложението и на Съвета на ректорите, тъй като се смята, че само „идеен проект” не е достатъчен за зачисляване.
В ал. 3 описваме процедурата за зачисляване в професионални направления и специалности на успешно издържалите конкурса кандидати.
Това е нашето предложение.
От името на вносителите има думата госпожа Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да оттегля нашето предложение и да предложа приемането на Вашето предложение, условно наречено, като направя една редакционна бележка по точка „г”, в която се създава нова ал. 3.
Текстът на ал. 3 според вашето предложение е следният:
„Ал. 3. Зачисляването в професионални направления и специалности на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно след одобрение на проекта на кандидатите по ал. 2 се извършва с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научната организация.”
Аз предлагам да отпадне изразът „професионални направления и специалности”, тоест да стане: ”Зачисляването в професионални направления и специалности на успешно издържалите конкурса кандидати” и чисто редакционно като словоред следващото да бъде „съответно на кандидатите с одобрени проекти по ал. 2 се извършва с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научна организация”.
Тоест ако трябва да кажа какво е моето предложение,, то да бъде следното:
„Зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно на кандидатите с одобрени проекти по ал. 2 се извършва с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научна организация.”
Това е редакция на точка „г” от вашето предложение, господин председател.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само с две изречения. Всъщност предложението ми е върху гласувания вече на първо четене чл. 8, ал. 1. Всъщност продължавам да предлагам акредитацията по научни специалности да бъде с оценка „много добра”.
И да отпадне изразът „професионални направления”, тъй като стана ясно, че се акредитират научни специалности, а не и професионални направления. Мисля, че по този въпрос в дискусията, проведена на миналото заседание, ние се разбрахме.
Това е смисълът на предложението ми. Ясно е, че оценката „много добра” няма да бъде приета. Но преценете поне отпадането на „професионални направления”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения, становища, въпроси.
Господин министър, Вие ще вземете ли отношение относно отпадането на „професионалните направления и специалности” защото това е първоначален ваш текст?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси? – Няма.
Предлагам да гласуваме алинея по алинея. Прочитам текста на ал. 1, предложен от Стоичков, Станилов и група народни представители.
Член 8 стана чл. 7 и в него:
а) Алинея 1 се изменя така: „Приемането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс, който се провежда не по-рано от един месец след изтичане на срока за подаване на документи по чл. 3, ал. 2”.
Това е текстът, който сме предложили, по който не чух редакции.
Моля да гласуваме този текст.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Следващото наше предложение е ал. 2 да се отмени. Текстът на ал. 2 е:
„Ал. 2. Кандидатите за редовни и задочни докторанти подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация.”
Който е съгласен с отмяната на този текст, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Ще гласуваме ал. 3. Изчитам целия текст с редакцията, която се предложи:
„Ал. 3. Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт проект на дисертационен труд, разработен в основната му част.”
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Как в основната му част? За да бъде зачислен, трябва да представи основната си част!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, аз докладвах становище на Съвета на ректорите. В тази връзка открих дебати по всяка разпоредба.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Нещо не разбирам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добре, заповядайте, проф. Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Може би аз не съм разбрал. Зачисляваш се и представяш идеята, същността на дисертацията в основната й част. Значи ти си 60 на сто готов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ти можеш да донесеш цялата. И сега беше две трети.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не е така.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Сега беше две трети.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Ти си променяш темата по време на работата. Каква е тази основна част? Основа – да, но идея, концепция, цел. Ваша си работа. да не кажете, че се държа назидателно.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние и досега приемахме разработена две трети дисертационна работа.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Две трети, но като тематика. А основната част се разбира...
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Досега приемахме и цяла. И върви. Идваха с цяла дисертация. Какво да му определям? Или се приема цялата, или не се приема.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И какво, канализираме творческия процес ли? Аз мога изцяло да си преработя работата, концепцията си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е правилно това нещо. хората, които защитават свободна аспирантура, имат много голяма свобода. Един идва само с разработена основна част, друг идва с цяла, трети идва с разработени две трети. Това е въпрос на оценка в самата катедра и в секцията. Ако те решат, приемат го, зачисляват го, ако решат друго, не го зачисляват. И досега беше така. И практиката го доказва, че е така. Просто какво значи сега? Ректорите затова са сложили основната част, за да разширят рамката. Иначе ние щяхме да кажем: две трети или цялата, или нещо от този род.
Не виждам нищо порочно в това нещо.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Не е порочно, съмнително е.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И в стария закон беше така. Какво му пречи?
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Ако имаш експериментална работа – остави нас, хуманитаристите, - ако си заложил в лаборатория опит, значи основната му част вече е представена!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато отиваш на свободна подготовка, ти носиш отговорността и искаш консултант, а не ти назначават и не ти задават темата. Темата я предлагаш ти. Затова се иска основната част. Иначе ти ще отидеш като редовен докторант и там ще ти зададат тема. Ти или ще се съгласиш, или няма да се съгласиш.
Сега ти го предлагаш, твоя е инициативата. Затова се предлага така.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Да се разграничи редовния от задочния.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разграничаваме свободните, не задочните. Не говорим за задочни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Съвършено прав е проф. Пантев. Проблемът е малко по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед. И понеже и следващият член има отношение към казуса, който обсъждаме, аз моля да обсъдим и чл. 9 във взаимовръзка с чл. 8. Защото този чл.
Между впрочем, нали чета текста на вносителя, господин председател:
„Чл. 9, ал. 1. Приемането на докторанти се извършва чрез конкурс при спазването на:
1. държавните изисквания.”
Нали това е текстът на вносителя?
Припомням, че този въпрос поставя изискванията за приемане на докторанти – забележете. Не изисквания за оценяване на докторанти, не държавни изисквания за изхода – кой може да бъде доктор.
И понеже държавните изисквания – отворете стенографските протоколи на това заседание – бяха нещо много смешно, то е смешно да има държавни изисквания, какво казваме в този чл. 9 във взаимовръзка с чл. 8? Ние казваме, че трябва да има държавни изисквания за приема на докторанти, но не държавни изисквания за оценяването на докторанти. Какви критерии има за покриване.
Това е един абсурд. Ние трябва да имаме държавни изисквания кого да приемем, но не трябва да има държавни изисквания за изход – кой може да бъде доктор.
Прощавайте. Завърших изказването си. Това е абсурд. Ако е смешно да има държавни изисквания за оценяване на докторанти, екзистенцминимумът, който трябва да покрие един докторант, за да придобие степента доктор, то още по-смешно е да има изисквания за приемането на един докторант. И понеже сме изправени пред нонсенс, затова звучат толкова солидно аргументите на проф. Пантев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, казвам го в момента като действителен член на специализиран научен съвет. Аз мисля, че този спор, който в момента го водим за свободните докторанти, просто е излишен.
Имайте предвид, че в специализираните научни съвети и в научните звена свободният докторант няма нищо общо със статута на редовния и на задочния докторант. Свободният докторант се зачислява с по-голямата част от своя научен труд, така наречения идеен проект. И катедрата вече решава дали идейният проект има съответния научен принос, за да продължи разработката.
Освен това този проект може да бъде защитен и след три, и след четири, и след пет месеца. Той може да дойде и със сто процента разработена дисертация. Но винаги за свободна докторантура се изисква по-голямата част да бъде представена, уважаеми колеги.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Тя играе ролята на конкурс.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Така че просто ви казвам, че в момента спорът за свободната докторантура е излишен. Много ви моля, казвам го чисто компетентно.
Както сме тръгнали, ние до края на годината няма да приемем този закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други въпроси, становища? – Няма.
Аз ще помоля само за процедурата. Когато сме в режим на обсъждане, да обсъждаме; когато сме в режим на гласуване, да гласуваме. Ние поставяме за обсъждане нещо, което вече е минало. Не възразявам, разбира се, ще върнем процедурата, важното е да приемем добрия текст. Това е важното. Не е важно да бъдем догматици за процедурни техники.
Така или иначе има две предложения, проф. Пантев. Едното предложение е на Министерския съвет – с разширен идеен проект. Другото предложение е на основата на проект на дисертационен труд, разработен в основната му част, тъй като поддръжниците, включително и аз съм на това становище, казват, че в съвременното информационно пространство влизаш в интернет, задаваш определена ключова дума и събираш доста идеи по дадена материя. Представяш и казваш: моля да ме назначите на самостоятелна подготовка.
Това се счита, че вече е недостатъчно, а действително да има една по-сериозна разработка на труда в основната му част, без да определяме проценти или квоти колко се приема за основна част, тъй като научната материя е нещо което не може да се определи по този начин според нас. Това са нашите предложения и това е била нашата идея.
Сега, ако позволите, ще върна отново процедурата за гласуване.
Стигнахме до ал. 3, в която приехме, че „професионални направления и специалности” като текст ще отпадне.
Колегата Михайлова предложи новата редакция на ал. 3, а именно – ще помоля да я прочете.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Чета текста:
„Ал. 3. Зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно кандидатите с одобрени проекти по ал. 2, се извършват с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научната организация.”
Алинея 2 се отнася за докторантите на самостоятелна подготовка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не сме гласували текста на ал. 3, която става ал. 2.
Поставям на гласуване ал. 3, която става ал. 2, така, както я изчетох, като думите „разширен идеен проект на дисертационен труд” се заменят с „проект на дисертационен труд, разработен в основната му част”.
Или текстът става така:
„Ал. 2. Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт, проект на дисертационния труд, разработен в основната му част.”
Моля да гласуваме тази редакция.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Поставям на гласуване новата ал. 3 в редакцията, предложена от народния представител Стефани Михайлова:
„Ал. 3. Зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно кандидатите с одобрени проекти по ал. 2, се извършва с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научната организация.”
Гласували: за 13, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
С това приехме разпоредбата на чл. 8 така, както беше прочетена.
Преминаваме към разработката на чл. 9.
По този член има предложение на Стоичков, Станилов и групата народни представители; предложение на Михайлова – Калнева-Митева и предложение на Валентина Богданова.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, моят коментар е кратък и е по-общ, отколкото съдържанието на последващите предложения във връзка с въпроса, който постави господин Местан. Защото тук законът прави признание, че има държавни изисквания за прием на докторанти, но отказва да направи изисквания за това на какви изисквания трябва да отговаря вече този, който получава тази степен „доктор”. Значи с аргумент за по-силното основание ние имаме изисквания за по-малкото, но за по-голямото нямаме изисквания.
ЛЮТВИ МЕСТАН: То е смешно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това се нарича в областта на логиката абсурд. Тоест аз ви давам логически аргумент, независимо кой по същество приема или не приема.
Тази празнота би означавала един логически нонсенс в съдържанието на закона.
В логиката на различните предложения отговор на този въпрос има. И за мене проблемът не е чл. 9 сам по себе си, а в структурата на закона – че не може да липсва отговор на този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще дам яснота. Тези държавни изисквания са заложени в акредитираната докторска програма. Казвам го абсолютно убедени. Защото докторската програма се акредитира - тя представлява една огромна папка в съответната научна специалност – с всичките изисквания.
Първо, за да се приеме докторантът, там е описано цялото негово присъствие – не на докторанта „хикс”, а въобще, броят кредити, които той трябва да получи за цялото обучение.
Това, което господин Местан преди малко каза, всъщност е по закона, който беше в сила до 2002 година. Навремето можеше да се приеме, че някое висше училище е получило акредитация, която му дава правото да обучава докторанти.
Имаше един период до 2005 година, докато изтече старата процедура. Сега положението в университетите е драматично. Независимо от това, че са получили институционална акредитация и много добра, да речем, оценка в направленията, те са задължени да акредитират докторска програма. Да речем, в правото „конституционно право” или нещо друго.
Там първо се дава самооценка на това, с което се кандидатства. Идва експертна група, описва се всичко. Докторантът е длъжен да премине обучение – то може да бъде по различни начини; длъжен е да чете лекции; длъжен е да участва в международни, национални и университетски научни форуми; длъжен е да публикува резултатите от своя труд в съответните специализирани научни издания и за дадена специалност те дори понякога се указват.
Освен това Националната агенция оценява колко преподаватели от съответния шифър – те искат минимум четири или пет – има в даденото направление. Той събере кредити – но за да ги събере, той трябва да е публикувал всичко, да е изпълнил тези изисквания. Затова те са заложени.
А това, за което господин Местан се смее и каза, че е смешно, аз наистина съм го заявил. Става дума за доцентите и професорите да има изисквания във всяка област. Примерно в областта биохимия се казва, че може да си професор, ако имаш 25 импакт-фактора.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Смешно е.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Смешно е, разбира се.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, мисля, че се намираме на изключително важен текст, който има отношение към философията на това, което обсъждаме. Аз за трети и последен път ще кажа, че има разлика между акредитирането на научната организация или висшето училище, с оглед капацитета му, компетентността му да провежда обучение на докторанти. Това – едно.
Второ, държавните изисквания за придобиване на научната вече, не образователната и научната, а научната степен доктор.
Този чл. 9 урежда въпроса с изискванията за приемане на докторанти – забележете. Този закон урежда ли държавните изисквания за придобиване на степента „доктор”. Питам.
Има огромна разлика между това да акредитираш висшето училище дали въобще може да провежда обучение на докторанти, второ и трето е въпросът с държавните изисквания, на които трябва да отговаря един докторант, за да придобие той докторската степен. Прекалено е елементарно, за да се налага да се повтаря за трети път. Просто е различен обектът. В единия случай обект на акредитация е висшето училище, а във втория случай е докторантът.
И ако ние имаме изисквания кого можем да приемем за докторант, още по-задължително е да имаме изисквания кой може да бъде избран за докторант.
И второ, понеже бях репликиран и интерпретиран съвършено некоректно, ще кажа следното. Покажете ми в кой текст от приетия на първо четене законопроект – това наистина го казвам с известно отегчение и без грам заяждане, с най-добрата воля да вкараме разговора в отговорно русло – е заложен защитният механизъм висши училища, които не са акредитирани да провеждат обучение на докторанти, да не могат да избират доценти и професори. Няма такъв защитен механизъм.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Няма висши училища, акредитирани да обучават докторанти. Една катедра може да има няколко специалности, получили право, съседната да няма.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбирам. Коректно. Да, точно така е.
Но казвам, ако въобще няма нито една научна специалност, по която едно висше училище, защото и колежът е училище, - по която да може да провежда обучение на докторанти, питам ви: в кой текст от приетия на първо четене законопроект е заложен защитният механизъм същият този колеж, който няма право да избира доктори, да не може да избира доценти и професори.
Няма такъв защитен механизъм. Това беше другото бяло петно.
И най-накрая ще кажа следното. Уважаеми колеги, съвършено не е случаен фактът, че до днес ние въобще не сме поставили въпроса за отговорността на висшето училище или на научната организация с кои държавни критерии и изисквания да се съобрази при избирането на докторанти поради една много проста причина. Нито едно висше училище или научна организация не избираха своите доктори. Това го правеше ВАК. И след като променяме тази система, децентрализираме една система – Висшата атестационна комисия с всичките нейни структури в йерархията, и прехвърляме това право от ВАК на висшето училище и на научната организация, респективно, симетрично абсолютно задължително прехвърляме на това висше училище и на тази научна организация отговорността да спазва държавните критерии за оценяването на докторантите.
Извинявам се, повече няма да говоря за това. Ако и сега не съм разбран, следователно има проблем с рецепцията, а не с автора на тезата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Само ще ви прочета текста, за който говорите, или част от него. Това е текстът на чл. 1, ал. 3, който казва:
„Ал. 3. Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се уреждат със съответния правилник на висшите училища и научни организации, съгласно закона и подзаконовите нормативни актове, при спазване на единните държавни изисквания.”
ЛЮТВИ МЕСТАН: Кой го предлага?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Позволявам си да отбележа, че към момента има наредба за реда за прием и обучение на докторанти от 2000 година.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И този текст ще го приемем на едно четене в нарушение на Конституцията, ако въобще го приемем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това ми беше мотивът да отпадне, защото ние това предлагаме в нашето предложение – предлагаме чл. 9 да отпадне. Предлагаме чл. 9 да отпадне, тъй като тази редакция ние сме я дали в чл. 1, ал. 3. И сме казали почти същото, но с това условие да се приемат единните държавни изисквания, които ще бъдат регламентирани в Правилника за приложение на настоящия закон по научни области, направления и специалности.
Това е регламентът, който ние сме предвидили, и това е мотивът, по който ние предлагаме чл. 9 да отпадне.
Освен нашето предложение има предложение на Михайлова – Калнева-Митева и предложение на народния представител Валентина Богданова, което е точно и коректно, ако чл. 9 отпадне.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние също оттегляме нашето предложение, защото то беше направено с оглед на предишния текст на чл. 1 и останалите членове. А сега вече, тъй като чл. 9 е изчерпан от предишните членове, предлагаме нашето предложение да бъде оттеглено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако няма други въпроси и становища, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители чл. 9 да се отмени.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Преминаваме към разпоредбата на чл. 10:
„Чл. 10. Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация.”
Има направени две предложения.
Едното предложение е на Стоичков, Станилов, Методиев, Колев и Банковска, другото е на Михайлова – Калнева-Митева.
Имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нашето предложение е само за преномерация на членовете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпроси, становища?
Ние сме предложили този текст, който прочетох преди малко, да стане ал. 1.
Предлагам на вашето внимание корекция в него – текстът „при условията и по реда на Закона за висшето образование” да се замени с „при спазване на единните държавни изисквания” – това, за което говорихме до момента, които ще бъдат регламентирани в по-широк формат, който ще надхвърли Закона за висшето образование. Тоест ал. 1 да придобие следната редакция:
„Ал. 1. Обучението на докторантите се осъществява по план при спазване на единните държавни изисквания и правилника на съответното висше училище или научна организация.”
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз не намирам за редно отпадането на текста, който тук предвижда, че обучението се осъществява при условията и по реда на Закона за висшето образование. Ние записахме подобна теза, за да не коментираме моето искане да пренесем в закона, който сега разглеждаме, текста от Закона за висшето образование, който изисква много добра оценка при акредитацията по научни специалности, поради което аз видях, че този текст, колкото и да имам резерви, не се коментира. Мисля, че това беше текстът, около който се споразумяхме, господин министър.
Така че аз настоятелно моля условията и редът на Закона за висшето образование да останат. Единните държавни изисквания не са достатъчно условие да отпадне базовият закон.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да подкрепя колегата Богданова и по-скоро да обърна внимание на една по-друга редакция. Тоест чл. 10 да бъде ал. 1 във вида, в който е приетият текст на първо четене. А там, където ние сме направили предложение – извинявам се пред колегите, ми се струва, че има допусната една грешка. И тя е следната: „Редовната и самостоятелна форма на обучение са с продължителност до 3 години” – това е така и практиката е такава. Но тук е записано: „а задочната – до 4 години”. А задочната има и дистанционна форма. Тоест освен задочна, има и дистанционна форма на обучение.
Става дума, ако искаме да работим с всички теми, с които се работи вътре в системата. Защото „до четири години” се отнася за тези, които не са редовните и не са и самостоятелни. Въпреки че и за самите самостоятелни – но това е друга тема, на която няма да се спирам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест предлага се редакция на ал. 2 от нашето предложение:
„Ал. 2. Редовната и самостоятелна форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционна форма – до 4 години”. И подкрепа за ал. 1.
Ние предлагаме ал. 3:
„Ал. 3. По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но не повече от една година.”
Това е предложението с редакциите, които бяха направени току-що.
Ако няма други становища, моля да гласуваме чл. 10, който става чл. 8, като досегашният текст на вносителя е ал. 1, като се създават нови алинеи 2 и 3, които току-що прочетох.
Чета текста на чл. 10:
„Чл. 10. Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация.
Ал. 2. Редовната и самостоятелна форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционна форма – до 4 години.
Ал. 3. По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но не повече от една година.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Преминаваме към разпоредбата на чл. 11.
Към тази разпоредба има предложения на: Стоичков, Станилов и група депутати, предложение на Михайлова – Калнева-Митева, предложение на Янаки Стоилов и предложение на Валентина Богданова.
Колега Михайлова, вие оттегляте ли вашето предложение за преномериране?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттегляме го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да обясня накратко къде е съвпадението и разликата на моето предложение с това на вносителя.
Аз приемам, че защитата трябва да бъде публична. Тоест не говоря вече за самото съчетаване на текстовете, тъй като това е вече и конструктивен въпрос. Говоря за самото композиране на текстовете в тяхната последователност.
За мене съставът от 5 лица на журито трябва да бъде определен като минимален. В редица случаи може да се сметне, че е добре да бъде по-представително това жури, и с оглед на изискванията, които има даденото висше училище, и с оглед на темата.
Така че законът според мене, след като цялостната му логика е да създаде един по-гъвкав режим, приложим към различните ситуации, трябва да гарантира, и то в по-голяма степен от първоначално предложения вариант, минималните стандарти, на които трябва да отговарят докторантите, както по съществото на изискванията, така и за процедурата, по която се развиват.
Другото ми предложение, за което знам, че няма много добър избор, тоест всеки вариант може да има недостатъци, аз използвам израза „научно направление и специалност”, а не „по научни области”. И ще ви го илюстрирам.
В някои случаи като че ли е добре да се отиде към по-широкото – към цялата научна област.
Господин министърът в този случай би разбрал до какво се стига, както е в момента ситуацията. Примерно една историческа работа да бъде с еднаква тежест оценявана от специалист по най-нова история, ако дисертационният труд е в тази област, и от един археолог. Може би това в някои случаи да е добре. Но ви давам тези полярни гледища.
Докато там, където могат да се обособят научните направления и специалности, това означава хората, които се занимават със същата материя или с тази, която е непосредствено свързана с нея, се очаква да дадат една по-квалифицирана оценка на научните резултати в съответната област.
Пак казвам, това може да има недостатъци. Защото понякога е по-добре научната дейност да бъде погледната по-широко и от малко по-голяма дистанция.
Аз мога да го илюстрирам и с моята област – правото. В някои случаи една работа, която, да речем, по конституционно или по гражданско право е добре да бъде видяна в общо теоретичен план.
Затова казвам, че всеки от двата подхода може да има предимства и недостатъци. Но аз съм поставил въпроса на това обсъждане.
И третото е да има приблизителен баланс между външните и вътрешните представители. като аз ще предложа една уточнена редакция, че съотношението между вътрешните и външните представители не може да бъде повече от един член на журито. Казвам го, защото по някои научни направления повечето специалисти се концентрират дори в едно висше училище. За това също мога да дам примери. И е трудно да се намерят по-голям брой външни за оценката, особено ако става дума за най-тесните специалности.
Така че аз ви предлагам следната уточнена редакция на моето предложение по ал.1:
„Ал. 1. Научното жури за защита на дисертационен труд за степента „доктор” е в нечетен състав – тоест, за да е ясно, че винаги ще се формира мнозинство – не по-малък от пет лица, хабилитирани по научното направление/специалност на дисертационния труд, определени от националната листа, като разликата между вътрешните и външните за висшето училище или научната организация, в която е конкурсът, е не повече от един.” По-нататък текстът остава същият.
Аз уточнявам редакцията на моето предложение, което мисля, че дава още по-точен отговор на това, което се съдържа в него.
Другото ми предложение е двама от членовете на журито да изготвят рецензии. Според мене е прекалено разточително всички членове на журито да пишат обемни рецензии. Това е една твърде тромава процедура. Но всеки, който е член на журито, трябва да се произнесе.
Тук не обосновавам предложението за „доктор на науките”. тази дискусия трябва да я продължим в залата. Разбрах, че то е било отклонено на миналото заседание. Но пак казвам, логиката и при него е тази на конструиране на научното жури.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един въпрос към господин Стоилов. Защото, извинявам се, но не разбрах, тъй като слушах логиката и след това вече текста. Тоест предложението е да завърши изречението „като един е в повече”, независимо дали е във висшето училище или в научната организация.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тоест и двата варианта да съществуват като възможност.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Точно така.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, мисля, че обсъждаме следващия определено не само важен, а основополагащ текст от закона.
Бързам да кажа, че едно от предимствата на научното жури пред досегашните специализирани научни съвети е, че избирането на жури ад хок – моля, обърнете внимание, защото това наистина го казвам с цялата искреност, на която съм способен – е именно в това, че досегашното структуриране на специализираните научни съвети правеше твърде трудно компетентното оценяване на интердисциплинарните изследвания. Това е един от огромните недостатъци на досегашната система.
Ако избягаме от идеологемите и влезем в същината на проблема, един от проблемите на досегашната система е именно невъзможността компетентно да се оценяват от строго специализираните – и те затова са специализирани научни съвети – интердисциплинарни изследвания на съответните докторанти или лица, които се кандидатират за длъжността „доцент” или „професор”.
Безспорно журитата ад хок дават по-големи възможности в това отношение.
Но именно защото дават по-големи, по-широки възможности в това отношение, тази разпоредбата на чл. 11, почитаеми колеги, поставя въпроса кой преценява компетентността на члена на журито. Предложението ви е това да бъде изключително право на ректора на висшите училища. Това се случва със заповед на ректора на висшите училища.
Уважаеми колеги, с цялото ми уважение към ректорите, с цялото ми уважение към ограниченията, че той избира от една национална листа, не смятате ли, че това правомощие, което се дава на ректора, надскача неговите компетенции априори.
Тук на последно място ще засегна въпроса за субективния фактор – кои петима членове той избира, с оглед личното си отношение към един или друг кандидат. Това е най-малкият проблем. Много е важен проблемът с преценката на компетентността на члена на журито.
Не са случайни предложенията на колегата Стоилов, именно защото в България мрежата от висши училища е изградена на малко или много парадоксални принципи. Онова, което в нормалния свят е просто един от факултетите в наистина университета от гледна точка на класическото определение за университет, тук е просто отделен университет. Има уникални, единствени за страната университети. Как тогава гарантираме 50 на сто присъствие на външни лица, хабилитирани, след като всичките в това научно направление са от тези университет? Може да са много редки тези изключения, но ги има.
Затова е удачно да се вслушаме в предложението на колегата Стоилов.
Ако искате, ме репликирайте. Но в случая онова, което искам да кажа, е следното. Много е важно кой преценява компетентността на члена на журито. Аз дълбоко се съмнявам, че това е по силите на ректора на висшето училище.
Завършвам с това, че трябва да се преодолее субективният фактор в подбора на лицата-оценители, тоест членовете на журито ад хок.
Неслучайно през 1999 или 2000 година това беше един от въпросите, които мисля, че обсъдихме на цяло едно заседание или на две заседания. Тогава тук седеше министър Веселин Методиев – вицепремиер и министър на образованието. Неслучайно тогава се спряхме на принципа на случайния подбор, включително и на жребия, макар от националната листа.
Знам, че го има. Но понеже тук говорим, че журито се определя със заповед, струва ми се, че или трябва да имаме препратка към онези текстове, които уреждат как точно става това нещо, за да не се бият текстовете.
А що се отнася до предложението на господин Стоилов, аз ще го помоля, понеже той го прочете, да ни го предостави наистина в писмена форма, тъй като дори към собствените си предложения той предложи редица редакционни поправки, които трябва да бъдат внимателно прецизирани.
И накрая, господин председател, понеже следващите му предложения се отнасят към степента „доктор на науките”, аз поставям процедурния въпрос и Ви моля да вземете отношение. Ако ние по процедурните правила за работата на комисията нямаме право да разглеждаме текстове, които се отхвърлят, автоматично отпада разглеждането на ал. 2 и на предложението на колегата Стоилов. Питам Ви обаче: ако в пленарната зала в случая надделее здравият разум – наистина Ви задавам този въпрос – и се откажем от това ретроактивно действие на закона, което минимум създава основателни съмнения за противоконституционност, и пленарната зала уважи предложението за запазването на степента „доктор на науките”, всички текстове, свързани със статута на тази степен „доктор на науките”, последващи, ще бъдат предложени от Вас във Вашия доклад без становище на комисията или как? Или ще провеждаме повторни заседания на тази комисия?
Моля Ви да вземете отношение. Завърших.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще започна от предложението на господин Стоилов, ако ми позволите.
Ние, вносителите на нашето предложение и той със своята редакция не се различаваме, освен редакционно. Това, което колегата Стоилов предлага за „научно направление и специалност”, ние сме го дали в общия чл. 4, ал. 2, в който казваме, че „Членовете на научното жури се избират чрез жребий от Националната листа на журита по научни области, а по възможност – по направления и специалности”. Тоест ние влизаме в дълбочината на познанието и между най-добрите и тесни специалисти по случаен признак избираме тези, които да се включат в състава на журито. Това го коментирахме, обсъдихме и приехме като разпоредба. Затова тази разпоредба беше изведена отпред като общи положения и общи процедури и няма да повтаряме навсякъде в тези процедури за „доктор”, „доцент” и „професор”.
Що се касае до това дали да е не по-малко от пет, тази редакция, разбира се, че аз я приемам, звучи логично. Но нашата логика е била, че законът въвежда екзистенцминимума, той казва кое е задължително. Останалото се въвежда с правилниците на висшите училища. Ние казваме – поне пет човека. Няма проблем правилникът на висшето училище да уреди друг, по-голям, нечетен брой на журито и това няма да бъде противозаконно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако се запази редакцията на вносителя, ще бъде.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не говоря за редакция на вносителя, той ще си я защитава. Аз защитавам моята редакция, в която е записано това.
По-нататък по същество Вие предлагате същото, което и ние предлагаме – двама от членовете на журито по ал. 1 да изготвят рецензии, една от които на външно лице, а останалите – становища. Това го има дословно и в нашето предложение, с изключение на това, че „Доктор на науките” сме го дали в нашето предложение като отделна разпоредба, отделна процедура, специална за „доктор на науките”.
По процедурния въпрос на господин Местан. Аз също мислих върху този въпрос, той е важен. И предлагам да вземем според мене правилното решение – да гледаме и да вземем отношение по всички текстове, включително и по „доктор на науките”. Защото аз съм оптимист, че в залата „доктор на науките” ще се върне като научна степен. Поне това ще бъде позицията на „Атака”, това ще бъде позицията предполагам и на Синята коалиция, която е подписала това предложение, предполагам, че това ще бъде позицията и на Коалиция за България, и на ДПС, надявам се, и позиция на парламентарната група на ГЕРБ.
Това са хипотези. Въпросът, който поставихте, е важен. Аз ще подложа на обсъждане и гласуване текст по текст всяко предложение, за да не изпаднем пред хипотезата в пленарната зала за първи път да гласуваме нещо, което не е минало през комисията като обсъждане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не държа целият текст тук да бъде записан, защото пак казвам, важното е какъв е изцяло алгоритъмът, който се развива. Така че ако то се подкрепя по принцип, може да бъде допълнено само с липсващите елементи. Това, което единствено не коментирахте, е разликата между вътрешните и външните да бъде не повече от един и да остане „поне или най-малко пет лица”, което прави нормата диспозитивна и дава възможност да се изберат седем или девет.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще предложа една друга гледна точка, която очевидно няма да бъде коментирана в комисията, видно от начина, по който върви дискусията. И то сигурно, защото аз съм била най-коректна към вносителя – само с едно предложение.
Тъй като текстът там беше ясен – че журито се състои от пет човека, моето предложение е то да бъде седем, без обаче да променяме квотата на външното представителство.
Аз продължавам да си мисля, че ако едно висше училище обучава докторанти, организира защитата на дисертационните им трудове, то би трябвало да бъде висше училище, което има вече традиции, има школа, има достатъчно вътрешни възможности да формира това жури.
Логиката на това предложение е да бъдат седем членовете на журито, от които трима да бъдат външни. Няма значение начинът, по който те ще бъдат избирани.
Мисля си, че това би създало разбирането за повече, ако щете, убедителност на направеното предложение и на обсъждането, което би се водило там. Още повече, че става дума все пак за акредитирани вече научни специалности, които са получили оценка „много добра”, поне в рамките на сега действащия закон, и които предполагат качества и на преподавателите, които организират обучението на докторантите.
Това е логиката на това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да се изкажа във връзка главно с предложението на господин Стоилов защото според мене той защитава принцип, който е много тясно свързан с една дълга практика. Става дума за броя на външните.
Приемам като съвносител да направим редакция, при която да се запише ”не по-малко от пет”, тоест да се отвори възможността да се върви към по-голям брой от пет, стига съответното висше училище да прецени, че това му трябва за конкретното научно жури и т.н. Там според мене няма проблем в случая.
Приемам тези въпроси, които са свързани с интердисциплинарния характер. Всичко това, което е уредено тук, е о,кей.
Остава може би само този текст. Защото ние, гласувайки по принцип, както са внесени нещата, ще стигнем до един обобщаващ текст от различните текстове на практика.
Остава от нашето предложение да преценим дали не трябва да се допълни първото ни изречение с това предложение, което прави колегата Стоилов. Той каза да се запише: Като не по-малко от половината са външни за висшето училище или научната организация. И тук той направи една корекция, при която каза, че може да са и тези, които са на самото училище или научна организация повече. Разбира се, трябва да го напишем по-ясно, за да се разбере.
Аз искам обаче да защитя неговото предложение с два-три примера.
Първо, съгласен съм, че самото възникване на университети и висши училища в България след девети септември 1944 година ги е направило фактически строго профилирани. Защото ако отидем в Университета по архитектура, строителство и геодезия и видим как те ще трябва да правят докторанти, да ги попитаме откъде ще си вземат тримата външни по архитектура или по строителство, ще изпаднем в неловко положение.
Аз говоря за такива утвърдени със своето име университетски центрове, какъвто е посоченият УАСГ, ако не бъркам последното му съкращение.
Дори ако отидем при един много-много по-голям и в някаква степен по-многопрофилен университет, какъвто е Техническият, пак ще попаднем на същия въпрос.
Тоест надали онова, което е висше училище, доколкото успяхме да направим разлика кое е университет и кое е висше училище, това е отделен въпрос. Но да кажем, че висшето училище ще е там, където са по едно направление хората, по една научна област, как да намерят тези хора с външни да си допълват, това е абсурд. Наистина не е възможно. Или трябва да се върнем към текста на вносителя и да го редактираме, което е по-сложната задача според мене, или в този текст тук да сложим точката след „националната листа” – в предложението на господин Стоилов, и в нашия случай след „националната листа”. И трябва да отпаднат тримата, които са външни, като оставим изречението „като разликата между външните и вътрешните членове на научното жури не може да е повече от един”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В чия полза?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да го оставим отворено, защото тогава има възможност да се съберат.
Въпреки че с това „разликата да е повече от един” не отговаряме на въпросите, които аз зададох. Но трябва да сложим точката и да махнем ограничението. Тъй като аз се опитах набързо да ги преброя – от тези, които са държавни висши училища, май че всичките имат този проблем, тоест при всичките компетенцията е събрана в самото висше училище. Изключенията са Софийският университет и още два-три университета. Тоест малцинството е изключението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Логиката на вносителя е била, тъй като става въпрос за научна степен, а не за академична длъжност, която е съотносима към висшето училище. Това е научна степен, в която би следвало външното участие да е по-голямо. Защото ние казваме, че тази научна степен е общовалидна. Имаше текст на територията на цялата страна и по света. Тоест нормално е външните лица да са повече, за да постигнем по-близка до обективната оценка.
Това е била логиката на вносителя, която аз подкрепям. Защото по по-различен начин би стояла логиката, когато говорим за академични длъжности, съотнесени към университета. Тогава действително има според мене разум съответното висше училище да има в определени случаи даже превес, за да прецени кой от кандидатите е точният доцент и професор за този университет, колеж или пр.
Аз бих подкрепил логиката на вносителя Министерския съвет – превес да има външното участие. И това е категорично мое становище.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това изглежда по-добре. Но мисля, че ясни бяха нашите аргументи, че това в някои случаи просто не е възможно и за няколко години напред няма да бъде възможно. Да речем, ако този конкурс е по някои от профилираните източни езици, които се изучават мисля, че само в Софийския университет, откъде ще намерите другите двама, примерно по корейски език или литература, освен ако нямате в листата хора, които някъде са записани от другаде, от друга страна, ако те са изявили такова желание или готовност.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Трябва да са в националната листа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нашата редакция затова е по научни области, а при възможност – и по направления и специалности, това, за което Вие говорите. Тоест по възможност тесни специалисти.
А това, което казвате – ако ги няма в България, заложили сме механизъм да привличаме и от чужбина.
Това са двете тези. Ако няма други становища, ще ги подложа на гласуване и една от двете тези ще вземе превес при гласуването.
Има предложение на госпожа Михайлова – госпожа Митева.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние оттегляме това предложение, тъй като част от текстовете вече са гласувани в предишни членове.
Това, което е в точка „б” и което е конкретно, свързано с конфликта на интереси, се преценява, че е по-разумно да се сложи в Правилника за приложение на закона, тъй като там ще бъде детайлизирано по-добре. Затова оттегляме и него.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: А не може ли да добавим: „а там, където това не е възможно” и да влезе предложението на господин Янаки Стоилов? Защото наистина за голямо съжаление все още нашата система наука и висше образование е твърде затворена система. За корейския език мене не ме е страх, защото е хубаво да се канят и да преобладават външни специалисти от чужди университети. Може да бъдат други лингвисти или специалисти по литература. Но в областта на правото например това е невъзможно.
Затова предлагам да добавим израза „а там, където това не е възможно” и да се даде предложението за превеса на един или друг. Защото по Римско право се оказва, че има един или двама живи хабилитирани.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Влизаме в една казуистика, господин министър...
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Да, казуистика е.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: ... която не знам как ще регламентираме точно като правило в закона. Аз съм готов да обсъдя и всякакъв друг готов текст, ако имаме готов текст.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: И в Правилника за приложение на закона да кажем, че там има някакви изключения.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние сме предвидили да се създаде правилник.
Ако няма други становища! Госпожа Богданова искаше „петима” да се заместят със „седем”. Ще подложа на гласуване, разбира се, и нейното предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Една процедура. Наистина е прав председателят, че така не е много разумно. Ако господин Стоилов приеме, да направим заедно предложение, което да е в Преходните и заключителни разпоредби, което да е в смисъл, както каза и господин министърът, за изключението на правилото. Да си обединим усилията и да се опитаме да го направим, а сега да гласуваме само това, което не включва произволно направените текстове. Защото наистина в момента нямаме точен текст.
Затова нека да го оставим този въпрос за изключенията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз мисля, че може да се формулира идеята, а вече след това да се уточни редакцията. Дори това като изключение да бъде въведено. Защото това изключение ще действа в редица случаи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев. Аз това го казах и в началото на дискусията. Считам, че предложението на господин Янаки Стоилов следва да се приеме по принцип. То е в посока, която не се различава от нашата. По един и същи начин мислим. Въпрос е на редакция и в Преходните разпоредби да регламентираме допълнително тези специфични неща.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да предложа във вашата редакция да включим израза „поне от пет лица”. Така ще отразим автоматично първата част от предложението на господин Стоилов и ще остане да се формулира по-добре въпросът за отношението между външните и вътрешните членове на журито. Да се каже да бъдат нечетен брой и поне пет лица – членове на журито. Такава беше формулировката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: При такава редакция следва ли да редактираме след това и броя на рецензиите, броя на становищата, броя на външните участници, броя на вътрешните. Ние трябва да разхвърляме това условие по целия текст.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те ще се синхронизират по един начин, ако се приеме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И това е така. Има финални текстове от дирекция в Народното събрание.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преди да влязат в залата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз пак казвам, че тук въвеждаме законовите минимални изисквания – казваме „пет”. Но не пречи в правилника на висшето учебно заведение, след като спазва този принцип, който е заложен, да се предвиди друг, по-голям, но нечетен брой и да се спази принципът на брой рецензии, брой становища, брой външни, брой вътрешни членове на журито.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е така, защото ние с Вас сигурно ще водим спор. Може да стигнем до едно мнение. Но така записано, оставяйки го на правилника, ние трябва да изясним въпроса дали тази норма е диспозитивна или императивна. Тъй като тя не е в областта на регулиране на граждански отношения. Може да се твърди, че това е императив, който нито може да бъде намаляван, нито може да бъде увеличаван. И за да избегнем този спор по отношение на последващи тълкувания, би трябвало законът да бъде ясен за тези, които по-нататък ще си пишат правилници, ще го прилагат и т.н.
Така че ако тук има съгласие, да не оставяме този спор да се води извън залата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз приемам това, което казвате, господин Стоилов, съгласен съм. Тоест редакцията, която се предлага, е чл. 11 да стане чл. 9 и да се измени така:
„Чл. 9. Научното жури за защита на дисертационен труд е в нечетен състав, не по-малко от пет лица, хабилитирани в научната област на дисертационния труд, определени от националната листа, като не по-малко от половината са външни за висшето училище или научната организация, в която е конкурсът. Най-малко един от членовете на журито следва да бъде професор. При интердисциплинарната тема най-малко един член на журито следва да бъде от друга научна област, към която дисертационният труд има отношение.”
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да се допълни редакцията, която министърът каза.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Предложението на колегата Янаки Стоилов се прие по принцип.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: По този начин по принцип се приема и предложението на Валентина Богданова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Като в Преходните разпоредби ще се даде допълнителна редакция.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това, за което господин Стоилов настоява, е да имаме в чл. 11 две алинеи. Това, което вече гласувахме, да е първата алинея, а да има и една алинея втора, в която да бъде направено това изключение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За съотношението между външни и вътрешни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: В ал. 1 на този чл. 11.
Тоест нека да бъдем съгласни в комисията, че ще има допълнителен текст за ал. 2 на чл. 11 за следващото заседание, за което се ангажираме тук да го изработим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Току-що, колега, приехме трима от които са външни за висшето училище. Тоест ние приехме по принцип, че повечето са външни.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Прав сте, господин председателю.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В интерес на Вашата логика, да не премълча, ако журито е в по-голям състав, текстът не е достатъчно да бъде, че трима са външни. Защото ако съставът е например седем, те ще бъдат по-малко. Така че аз приемам логиката повече от половината да са външни, освен когато това не е възможно. Защото ако запишете, че не по-малко от трима са външни, тогава при по-голям състав на журито те винаги могат да са малцинство.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, нали обсъдихме с Вас този въпрос, че вече е въпрос на редакция на доклада, като влезе в залата. Аз казах, че след като кажем „не по-малко от пет”, трябва да редактираме външните, вътрешните, рецензии и становища. Тоест ние ще направим редакция, съответна на това условие, което току-що вмъкнахме в текста.
Други становища по така предложения текст? – Не виждам.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А по ал. 3?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Алинея 3 казва: „Двама от членовете на журито по ал. 1 изготвят рецензии, една от които на външно лице, а останалите – становища.” Това е Вашата ал. 3. Ние сме го дали, колега Стоилов, в следващата разпоредба – чл. 12 става чл. 10:
„Ал. 1. Членове на журито изготвят две рецензии, една от които на външно лице и три становища.”
Тоест текстът е абсолютно идентичен. Аз затова ще го поставя на гласуване, когато разглеждаме чл. 12.
Ако не възразявате, минаваме на следващата разпоредба – чл. 12.
„Чл. 12 (1) В едномесечен срок преди заключителното заседание на журито на интернет страницата на висшето училище или научната организация се публикува авторефератът на дисертацията и петте рецензии на български и на английски език.
(2) Висшето училище или научната организация изпраща материалите по ал. 1 на контролната комисия по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.”
Има предложение на Стоичков, Станилов и група депутати, предложение на Михайлова – Митева и предложение на Валентина Богданова.
Тук е съотносимо и предложението на Янаки Стоилов в ал. 3 на чл. 11, която е идентична с предложената от нас ал. 1 на чл. 10.
Колеги, имате думата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нашето предложение ние го оттегляме, тъй като приемаме вашето предложение за построяване на текста, тази конструкция, която вие сте предложили, като бих предложила да ориентираме нещата така:
В чл. 12 да се третира материята, свързана с това какво се случва преди така наречената публична защита, а в следващия – какво се дава на самата защита и след нея. И с оглед на това са корекциите, които аз предлагам.
От чл. 12 да отпадне ал. 3, защото тя касае неприемането на дисертацията. А това ние предлагаме да се уреди по-детайлно в следващия член. Така че може би трябва да ги разгледаме заедно. Това е едното предложение, тоест от вашия текст да отпадне ал. 3, защото материята се урежда в следващия член.
Също така бих предложила следното. В чл. 12, ал. 1 във вашия текст има следното изречение: „Рецензиите и становищата задължително завършват с положителна или отрицателна оценка”. Предлагам тук да се добави „мотивирана” и текстът да стане „мотивирана положителна или отрицателна оценка”, за да избегнем възможността становищата да съдържат само „да” или „не”, без да има някакви аргументи. Тоест пред думите „положителна или отрицателна оценка” да добавим „мотивирана”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Становището не е ли мотивация на „да” или „не”?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мислим по един и същи начин, господин Местан. Рецензията и становището са достатъчно аргументирани, за да има допълнителна мотивация.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Исках да получа отговор на въпроса дали самото становище не е своеобразна мотивация на заключението „да” или „не”. Това исках да разбера.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се, че е.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Идеята е да бъде в явен вид казано.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Какво означава да има и становище, и отделно мотиви за „да” или „не”?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Самото становище да ги съдържа.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Тоест, Вие допускате, че може да има становище, което да не мотивира крайната оценка.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Разбрах Ви.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Записано е, че рецензиите и становищата завършват с положителна или отрицателна оценка.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За мене не се подразбира от тази гледна точка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Предлага се ал. 3 ние да я оттеглим като редакция, тъй като отива в другата разпоредба.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз приемам това.
Госпожо Михайлова, Вие оттегляте ли вашето предложение?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По предложението на Валентина Богданова желае ли някой да вземе отношение?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: То е във връзка с идеята за контролен механизъм. Така че може би в залата тази дискусия трябва да я продължим. Но в другата част то по принцип е прието така, както е в предишната разпоредба.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Ако не възразявате, да гласуваме.
Предложението е чл. 12 да стане чл. 10 с първа и втора алинеи. За ал. 3 ние като вносители я оттегляме, тъй като касае следващите разпоредби.
Нашето предложение е следното: Член 12 става чл. 10 и се изменя така:
„Чл. 10, ал. 1. Членовете на журито изготвят две рецензии, една от които на външно лице и три становища. Рецензиите и становищата задължително завършват с положителна или отрицателна оценка.
Ал. 2. Рецензиите и становищата се изготвят в срок до три месеца от избора на журито и заедно с автореферата на дисертацията се публикуват на български и английски език на Интернет страницата на висшето училище или научната организация. Материалите се изпращат на МОМН и НАОА.”
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Поставям на гласуване предложението на Валентина Богданова за промяна в чл. 12.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
Преминаваме към разпоредбата на чл. 13.
Постъпили са предложения на Стоичков, Станилов и групата народни представители и предложение от Михайлова – Митева.
Имате ли други предложения, които са съотносими към настоящия текст?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз стандартно ще оттегля нашето предложение и ще направя предложение за редакционни изменения във вашия текст, като част от тях отразяват в някакъв смисъл и нашето предложение.
Предлагам да прочета целия текст на члена, както предлагам да стане:
„Ал. 1. В едномесечен срок след публикуването на рецензиите и становищата журито провежда открито заседание за защита на дисертацията.
Ал. 2. За успешно защитена се счита дисертация, получила на защитата най-малко три положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка.” Тук „най-малко три” ще трябва да се редактира допълнително, с оглед на това, което приехме по предложение на господин Янаки Стоилов.
„Ал. 3. Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. За връщането се уведомяват министерството и Националната агенция за оценка и акредитация. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след това се обявява нова процедура за защита, която е окончателна.
Ал. 4. Докторантът придобива научната степен „доктор” от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.”
Алинеи 1 и 4 всъщност са вашите предложения и между тях – два допълнителни текста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други въпроси, становища? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Стоичков и Станилов с редакцията на чл. 11, която току-що беше прочетена.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Ние имаме предложение за създаването на нови разпоредби – чл. 12 и чл. 13, това, което коментирахме преди известно време днес. Въпреки че „доктор на науките” не бе подкрепено от комисията, аз подлагам на обсъждане и гласуване нашето предложение за чл. 12 и чл. 13 и кореспонденцията към този член на господин Янаки Стоилов, която той е дал в ал. 2 на чл. 11.
Колеги, имате думата. Вашето предложение, което бе дискутирано многократно, е „доктор на науките” да бъде една втора и последна най-висша степен, която обаче да не дава допълнителни привилегии или по-точно изключителни привилегии при заемане на академичната длъжност „професор”, но да бъде оценен по достойнство един висш принос в науката, като едновременно с това се зачетат и правата на досегашните носители на тази най-висока степен. Тъй като логиката е, че не може с обратно действие да се отнемат вече придобити права при положен многогодишен труд и спазен закон към момента на неговото действие.
Това е била нашата логика, като сме предложили процедура, която следва логиката на първата степен с акцент на външното участие и акцент на рецензенти.
В този аспект е и предложението на господин Стоилов. Ако желаете, господин Стоилов, да вземете отношение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Само няколко думи ще кажа. По този закон излиза, че най-трудно е да се стане доцент. Защото след „доцент” общо взето автоматично може да се стане професор. А дори може да се стане професор, и без да си бил доцент.
Изискването за „доктор на науките” създава една по-голяма амбиция за хората, след като при този ускорен ред на закона те могат твърде рано да се хабилитират. Всъщност законът, вместо да стимулира научните търсения и развитието на хората не само по длъжностни критерии, а наистина по научни, някак си указва това безразлично като политика на държавата за саморазвитието на хората, което да се отразява после и върху тяхната научна и преподавателска дейност.
Даже аз съм предвидил нещо повече – тези, които са получили степента „доктор на науките” и има съответната учебна заетост, направо да стават по облекчена процедура професори, без тежката процедура на конкурсите. Защото каква е логиката от един доктор на науките ние да изискваме допълнителен конкурс, за да стане професор?
Ако, разбира се, има и други кандидати за длъжността, тогава конкурсът нека да се обяви. Но много честа практика е в съответното висше училище този, който е станал доктор на науките, той разполага със съответната учебна заетост по дисциплините, които води, и може по една много ускорена процедура да стане професор.
Това е била моята логика, като, разбира се, са доста по-високи изискванията и като представител на журито, и като рецензии, и като покриване на това, което може да отбележи тази степен.
Аз, разбира се, категорично поддържам да се запазят досега придобитите научни звания и степени. Но това е вече въпрос на преходния режим.
Не искам да говоря повече, защото тази тема преминава през няколко текста.
Използвам да кажа още нещо, за да не се връщам към него. Аз твърдя, че съм предложил най-обективния и демократичен подход при формирането на националната листа и при излъчване на журито. Защото в националната листа може да бъде всеки хабилитиран, без това да зависи от преценката и предложението на научната организация. Защо ние ще селектираме тези хора, които приемаме, че отговарят на изискванията, които в определен период вече са заемали тези длъжности? И оттам нататък, вече разделяйки ги в групите на вътрешни и външни, не висшите училища да определят при конкурсите за научни степени кого да си изберат, а по жребий всеки един може да стане член на журито.
Когато става дума за научните длъжности, особено за асистентите, там нека въпросите да се решават до голяма степен по досегашния ред от съответните академични органи. Мисля, че тогава системата би станала много по-динамична, отворена и обективна. Защото няма всеки според това, което очаква, да получи като краен резултат, да може да влияе върху формирането на състава на журито.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, аз имам няколко изказвания по тази тема. Сега ще добавя само следното.
Ако притежаването на степента „доктор на науките” продължаваше да стои в закона като непреодолимо условие за придобиването на длъжността „професор” – говорим вече за длъжност, уверявам ви, аз не бих подкрепил подобно предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: То и сега не е.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Знам че и сега не е. Но понеже негласно едва ли не малко са изключенията за защита на професура без наличието на степента „доктор на науките”.
Аз наистина не бих подкрепил подобно ограничение в закона, тоест притежаването на степента „доктор на науките” да бъде непреодолимо условие за придобиването на длъжността „професор”. Предлагам да говорим с термина ”длъжност”.
Но понеже това не е така и дори с консенсус днес да решим, че проф. Колев вече не е доктор на науките, той няма да престане да бъде доктор на науките. и няма как да го успокоим с факта, че той се приравнява към „доктор”, една степен, през която е минал, преди да стане „доктор на науките”. и да му дадем малката утеха, че „доктор” вече не е образователна и научна, а само научна степен.
Този подход е приложим към онези доктори, които са станали доктори преди влизането на този закон в сила и които, бидейки носители на една степен, която е и образователна, и научна, вече са носители на научната степен. Тоест законът им дава по-висока степен. Но той не може да отнеме.
И господин Лъчезар Тошев като един от най-видните народни представители, с дългогодишен опит в ПАСЕ, където е заложен фундаментът на човешките права, най-добре знае, че с ретроактивно действие вече не могат да се отнемат статути, придобити въз основа на самия закон. Друг е въпросът дали това е основно конституционно право и т.н., и т.н.
Затова аз наистина ви моля, така, както аз коректно казах кога не бих подкрепил съществуването на тази степен, така и вие да се опитате да освободите отношението си към този закон от каквито и да е пристрастия, било политически, било идеологически. И ако имате наистина идея този законопроект да стане работещ и от него да паднат съмненията за противоконституционно заради няколко текста или свързани с тях вече поредица от много текстове, да не дискредитирате крайния си продукт.
Затова призовавам към отговорно отношение и действително да преосмислим това си отношение към тази степен. Тя няма да вади ничии очи, няма да спре ничие бързо научно израстване. Така, както се предлага и от господин Стоилов, и от господин Стоичков, и от групата народни представители, които са си направили труда между първо и второ четене да предложат тези изменения в закона.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам само две добавки към всичко, което се каза.
Съгласен съм с колегата Местан, че „големият доктор”, ако остане, разбира се, това ще се реши в залата, не бива да бъде обвързан.
Идеята ми не е да се свържат с „големия доктор” нито доцентурата, нито професурата. Идеята ми е да се изравнят различните типове науки, ако мога така да се изразя.
Досега „големият доктор” спираше голяма част от колегите от технологичните дисциплини – там материята е такава, че не може да се защитава никакъв докторат. Това с господин министъра сме го обсъждали много пъти и сме в пълно съгласие с това. Да се става доцент и професор по съвкупност, да няма изискване за хабилитационен труд, който не навсякъде може да се представи. Принос в науката може да са 200-300 публикации, които имаш и се явяваш за професор, както и с две книги, в зависимост от материята, с която работиш.
Това е била идеята. Тя е правилна. И най-важното, че навсякъде по света е така.
Защо аз настоявах толкова много да остане „големият доктор”. „Големият доктор” да представлява един вид елитарност на науката. „голям доктор” да бъде най-високото постижение. Обикновено тези докторати разработват теория. Когато разработваш 10-15 години теория, както има много хора, и аз съм между тях, и искаш да посветиш тези 12 години на това, а не на друго, да получиш определено признание.
Наистина в много от западноевропейските страни „големият доктор” е оставен на доизживяване. Той никъде не е отменен. Обаче там тези, които се отказаха от това нещо, като се отказаха, елитализираха високите хабилитационни степени, както имаше някаква идея при нас да отпадне „доцент” и да остане само „професор”. Тогава, като го направиш на 35 години, той нагоре изобщо няма да мърда. Ще започне да се занимава с бизнес и няма да се занимава с изследвания.
По тази причина аз предложих този доктор да остане, за да подменим все пак това ,което ние не направихме.
В Германия – казвал съм го и друг път – например са четири хабилитационните степени: долната степен „асистент” си остава, някъде има старши, някъде няма. Обаче за цяла Германия има първо, младши професор, второ, професор, трето, пълен професор и – обърнете внимание – национален професор. Националният професор е най-високото ниво. Когато се назначава националният професор, той сключва договор с министър-председателя, той става държавен служител от най-висок ранг.
Ние тези неща не ги приехме, ние тези неща не ги разработихме и така този смисъл на елитарността отпадна.
Аз призовавам все пак да помислим върху тази работа и да го дебатираме в пленарната зала. Защото ние профанираме по този начин науката, снижавайки възможностите, оставяйки след 34-40 години човека без мотивация. Това не бива да става според мене. Това ми са добавките.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Вие много добре знаете моето мнение. Аз ще отговоря така. Наистина човек може 10-15-20 години да прави някакво изследване и вместо да го защитава като „голям доктор”, да публикува една монография навън и да стане световно известен, да го цитират оттук нататък през следващите 50 години, отколкото да го заключи в някое чекмедже. Но ако се стигне до това, на мене ми харесва това, което каза колегата Янаки Стоилов. Но аз съм в конфликт на интереси и затова не мога да кажа дали го подкрепям или не, защото аз самият съм „голям доктор” и съм доцент.
Мнението ми е, при цялата наша носталгия към „големия доктор”, естествено, юристите, които са го внасяли, са допуснали грешка. Естествено, че тези, които са придобили това звание, не може да им бъде отнето. Този текст ще бъде редактиран.
Просто моето мнение е, че когато се прави реформа, или се прави реформа, или не. Половинчатата реформа е по-лоша от липсата на реформа.
За „големия доктор” мога да споря страна по страна в Европа и в Северна Америка. Всъщност като изключим хабилитацията в Германия, те не са четири хабилитационни степени, а са четири професорски и четвъртата степен всъщност е административна степен - дали ставаш примерно, както в България, шеф на катедра, факултет или нещо друго. Мога да дам много прочути имена, които се пенсионираха на втора и трета степен. Те просто не са желаели да се занимават с това.
В момента при динамиката на световното развитие, в този свят, в който живеем, пренаситен от информация, се върви натам, че PhD е основната докторска степен. Doctor of sсiences, Както превеждаме „големия доктор”, ако аз или колегата Янаки Стоилов се явим и го преведем, всички ще мислят, че сме от медицината или от аграрните науки, или нещо подобно.
Има седем страни в света, където в някои университети в момента имаме и двете степени – и PhD, и Doctor of sciences. Само че те са само и единствено в зависимост кой в каква наука е. Иначе са равни по степени. Дават го също така като почетна степен в Съединените щати.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, с оглед на това, което каза и проф. Станилов, ще кажа следното.
Действително ако сега се приеме предложението просто „доктор на науките” да бъде следваща научна степен, ще заложим ново противоречие – доцент доктор на науките и същевременно доктор – професор. Ясно е, че има нужда от дообмисляне.
Аз предлагам тази тема да не я приключваме с едно механично гласуване днес. Има логика и в предложението, ако съхраняваме фигурата на доктора на науките, действително притежателите на тази степен доценти да придобият екс леге права и на професор. Има логика в това. Иначе ще влезем в други противоречие – доктор-професор, доктор на науките – доцент. Това е още по-голяма асиметрия.
Но онова, което проф. Станилов каза. Съхраняването на степента като стимул за допълнително научно израстване никак не е за подценяване. В противен случай, ако ние измерваме длъжностното израстване асистент – доцент – професор, това е скалата на длъжностите, а насреща като скала на научното израстване имаме една единствена степен – доктор, струва ми се, че ще имаме проблем при оценяването по заслуга степента на научно израстване на висшите кадри. И ние много добре знаем, че този проблем е заложен във философията на закона.
Ако имаме що-годе някаква йерархия на длъжностното израстване асистент – доцент – професор, то по отношение на научното израстване имаме една единствена скала. Тя няма да може да диференцира степента на научно израстване на учените в България.
Има логика да не предрешаваме отношението си по този въпрос с едно механично гласуване днес. То не е въпрос на наличието на едно или друго мнозинство.
Уважаеми колеги, последно усилие. Много е важно, когато правим реформите в тази сфера, да я наречем най-широко духовната сфера, онова, което приемаме като актове, да бъде от такова качество, че да гарантира приемствеността си. Защото каква е файдата – ще ме извините за експресията на думата, - ако сега механично наложим една промяна, която не се подкрепя от останалите четири-пет парламентарно представени сили и при промяна на мнозинството, на конюнктурата отново върнем нещата? Няма нужда от това.
Нека да се опитаме наистина да постигнем малко по-широко съгласие за тези положения.
Аз също съм съгласен, че половинчатите реформи са псевдореформи. Но бих искал да правим разлика между решимост да правим промени и самоцелност на промените.
Смятам, че запазването на „доктор на науките”, ако щете, и като национална специфика, без да е пречка за научното израстване, а като стимул за допълнително научно израстване не е тема, която можем да подминем и да предрешим с механично гласуване.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ако остане „големият доктор” по текста, който обсъждаме сега, изразявам мнение – вие решавате, да не наричаме докторант човекът, който подготвя тази дисертация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Напълно сте прав.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Защото тук го има.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Напълно сте прав. Аз ще предложа редакция на чл. 13, ал. 4, като стигнем до този текст.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Просто това е друго нещо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е научна степен. Аз ще предложа редакция. В момента сме на чл. 12.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз имам един процедурен въпрос – така да го нарека, тъй като опитът ми като народен представител е малък. Но все пак аз мисля, че ние гласувахме вече въпросът за „доктор на науките” и това беше, когато гласувахме чл. 2. Аргументите вече са чути, аз не искам нито да ги повтаряме, нито да изразявам отношение към тях. Но можем ли да продължим да работим по този начин? Не пречим ли на деловия стил на работа, ако се връщаме непрекъснато към неща, по които вече сме взели решение?
Това е моят въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има направено предложение. Аз съм длъжен всяко предложение да го подложа на гласуване и в зависимост от това дали вече е дебатирано или не, гласуването може да протече по-бързо, без дебати, които вече са проведени на 27 януари. Така или иначе има предложение на Янаки Стоилов в тази връзка – „доктор на науките” и нашето предложение, което трябва да го подложа на гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може ли една процедура, господин председател. Това, което каза колегата, има известно основание, тъй като този въпрос по същество се обсъжда втори път. Той по процедура наистина има и самостоятелно значение. Но ако смятате, че не трябва да се предреши механично въпросът, било то отхвърляйки това предложение или пък приемайки го и ревизирайки предишното, може би е по-добре да се отложи произнасянето тук по този въпрос. Ако искат колегите от ГЕРБ, да направят своя консултация и на следващото заседание да се гласува вече конкретно за или против.
Ако те смятат, че се нуждаят от такава дискусия. Пак казвам, аз не настоявам това да бъде прието. Но ако се подхожда механично, смятам, че няма да е добре. Сигурно те са затруднени да ревизират вече една своя позиция. Но ако смятат, че се нуждаят от допълнително обсъждане по този въпрос, този подход би бил добър.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Но ако колегите от ГЕРБ преосмислят своето становище, ние трябва да се върнем на заседанието на 27 януари и да започнем закона отначало, по-точно от чл. 2, който вече го минахме, в тази редакция. Аз считам, че компетентността на комисията се ограничава да разглеждаме вече приети или отхвърлени текстове. Така мисля, господин Стоилов.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Процедура. Бързам да Ви кажа, господин председател, че ако има помощен орган на Народното събрание, който може да се връща към вече гласувани текстове, преди те окончателно да са приети на пленарно заседание, то това са именно постоянните комисии. Тук свободата на постоянната комисия е безусловна. И всяко отклонение от правилника се счита за промяна на правилника ад хок, стига да има съгласие за това. Ако няма съгласие, това е съвършено друга тема.
Ако колегите решат да формализират и да кажат, че нямаме основание да се връщаме, нямаме основание да преразглеждаме позицията си, естествено всички тези усилия са безсмислени и вървим по тази логика. Но ако има политическа воля да се търси по-широко заглавие на законопроекта, повтарям – с оглед гарантирането на приемствеността на акта и от следващи Народни събрания, от следващи мнозинства, аз мисля, че има поле за още усилия, включително и по посока на предложението на проф. Станилов и на доц. Янаки Стоилов за това какво става със заварените доценти и доктори на науките. Ясно е, че и на този доцент трябва да се намери отговор. Те са професори екс леге. Такива са, без тук да говорим за какъвто и да е конфликт на интереси.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако не възразявате, обявявам 10 минути почивка.

(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме заседанието.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз правя процедурно предложение да се върнем на чл. 2 и да го прегласуваме въз основа на дебата, който проведохме и въз основа на моето изказване, както и на изказването на господин Стоилов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, има направено процедурно предложение за прегласуване на ал. 2 на чл. 2, в която алинея определяме научните степени.
Поставям на гласуване това процедурно предложение.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се това процедурно предложение.
Връщаме се на чл. 2, ал. 2.
Алинея 1 на чл. 2 се прие с редакцията на текста, предложен от Лъчезар Тошев. За академичния състав. Това е ал. 1.
Алинея 2 е по предложение на Михайлова – Калнева-Митева – „Научната степен е „доктор”.
А по предложение на Стоичков, Станилов и групата народни представители научните степени са „доктор” и „доктор на науките”.
Моля да гласуваме предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители:
„Ал. 2. Научните степени са:
1. „доктор” и
2. „доктор на науките”.
Който е „за”, моля да гласува.
Колеги, имахте достатъчно време да се съвещавате и да си уточните позицията. Оттегляте ли си предложението да не го подлагам на гласуване?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттегляме нашето предложение, по ал.2.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Отново поставям на прегласуване предложението за ал. 2 на чл. 2.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Колеги, възлагаме на експертите на комисията съответно да преработят текстовете.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Имам предложение да се прекрати заседанието, с оглед възможността да се преработят текстовете.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,50 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
120783
(Огнян Стоичков)