---

П Р О Т О К О Л № 4

На 10 февруари 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.
2. Разни.

На заседанието присъства Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката.
Заседанието беше открито в 15.10 часа и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.

- о -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добър ден на всички. Продължаваме по дневния ред така, както бе обявен на 27 януари, а именно
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
На предходното заседание приключихме с редакцията на чл. 13,който стана чл. 11.
Предстои обсъждането на чл. 12 и чл. 13.
Предложения по него са постъпили от Стоичков, Станилов и група народни представители и от народния представител Янаки Стоилов относно разпоредбата на „доктор на науките”. предложенията на колегата Стоилов се съдържат в чл. 11, ал. 2 и в чл. 14а.
Други предложения, съотносими към научната степен „доктор на науките” не виждам.
Прочитам предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители.
„Чл. 12. (1) Академичната степен „доктор на науките” се придобива от лице с магистърска или докторска степен, което е защитило дисертация по условията на този закон.
(2) Дисертационният труд по ал. 1 съдържа публикувана оригинална теория, теоретично или емпирично обобщение, решение на голям научен или приложен проблем на равнището на съвременната наука.
(3) Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и кандидатът се зачислява в професионални направления и специалности по реда на чл. 7, ал. 3.”
Предложението на колегата Стоилов за чл. 11, ал. 2 е следното:
„Чл. 11, ал. 2. Научното жури за защита на дисертационния труд за степента „доктор на науките” е в състав не по-малко от 7 лица, хабилитирани в научната област на дисертационния труд, определени от националната листа, като не по-малко от половината са външни за висшето училище или научна организация, в която е конкурсът. Повече от половината от членовете на журито са професори и/или доктори на науките. при интердисциплинарна тема поне двама от членовете на журито са от друга научна област, към която дисертационният труд има отношение.”
И новият чл. 14 по предложение на Янаки Стоилов е със следния текст:
„Чл. 14, ал. 1. Научната степен „доктор на науките” може да се придобие от лице с магистърска и докторска степен, негово е предложението да се създаде този чл. 14 със следното съдържание:
"Чл. 14а. (1) Научната степен "доктор на науките" може да се придобива от лице с магистърска и докторска степен, което за целта защитава дисертация.
(2) Дисертационният труд по ал. 1 съдържа публикувана оригинална теория, теоретично или емпирично изследване, решение на значителен научен или приложен проблем на нивото на съвременната наука.
(3) Защитата на дисертационния труд се извършва при условията на чл. 11, ал. 2 и 4.
(4) При три отрицателни рецензии дисертацията се отхвърля и не може да се върне за повторна процедура.
(5) Научната степен "доктор на науките" се придобива от деня на успешната защита.”
Това са2, колеги, предложенията, които са съотносими към „Доктор на науките”.
Постъпило е предложение на народните представители Стефани Михайлова и Калнева-Митева, което касае старата редакция на „доктор”, а не на „доктор на науките”.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттегляме го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преди да открия дискусията, ще помоля за концентриране на изказванията и за лаконични изказвания, като все пак съблюдаваме съответно и Правилника за работа на Народното събрание, без да ограничавам изказванията, но те да бъдат общо взето до три-четири минути по всяка разпоредба, без право на повторно изказване, и съответно възражения и дуплики в рамките на една-две минути. Това е нашият регламент за работа в пленарната зала, който моля съответно да го спазим и при работата на комисията, тъй като до момента коефициентът на полезно действие на работата на комисията при обсъждането на този закон от 13 януари не е на висота.
Така че моля, понеже сме в режим на второ гласуване, да се съсредоточим върху конкретните текстове, а философията на закона и други концептуални проблематики да ги спестим, тъй като нямаме режим на първо гласуване.
Откривам дебатите. Моля за вашите становища по така направените предложения.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, уважаеми колеги. Просто видях в момента нашето предложение, което сме направили. Молбата ми е да се концентрираме върху текста „Академичната степен „доктор на науките” се присъжда на лице с докторска степен”. Ще ви кажа защо.
Магистърска или докторска – това означава, че някой от магистър автоматично става „доктор на науките”. Колеги, това е анахронизъм, няма смисъл.
Също тази редакция, която ние сме предложили, ако не я променим, магистърската степен се изключва, тъй като задължително условие за докторската степен – малкия докторат, е магистър.
Така че предлагам текстът да стане така: „Академичната степен „доктор на науките” се присъжда на лице с докторска степен, което е защитило дисертацията при условията на този закон.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други мнения? Заповядайте, колега Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Мисля, че тук не е необходима допълнителна обосновка на моето предложение. Заедно с другата група народни представители двете предложения са принципно еднакви. Трябва вече да се види дали някъде не трябва да се допълнят текстовете.
Безспорно е за мене, че придобиването на научната степен „доктор на науките” предполага придобиване на докторат преди това, освен ако не приемем за някакво изключително, върхово постижение, което някой ще направи, преди да е станал доктор. Сигурно това не е изключено, но при всички случаи това не е типичното. Законът трябва да уреди това, което е обичайното, най-често срещнатото.
Затова съм предложил тези лица да притежават магистърска и докторска степен. То е подразбиращо се. Може да остане и само „докторска”.
Имам още едно предложение, но то е за друг текст и сега няма да го обосновавам.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз се колебая в смисъла на това, за което спорим.
Когато се въвеждаше философията, горе-долу всички се съгласихме с нея, че освобождаваме степените. Голямата докторска степен не я обвързваме с нищо друго.
В досегашния закон нямаше изискването – обърнете внимание – да защитиш голям докторат, без да си защитил малък. Можеше по стария закон да се стане доцент, без да си малък доктор, ако защитиш хабилитационен труд на необходимото ниво на „малък доктор”. И имаше възможност, има такъв случай, аз го знам много добре, беше съвсем редовен, просто човекът идва с „голям докторат” вместо с „малък докторат”. Знам случаи в други специалности, не в моята, където човек излиза да защитава „малкият доктор” и му присъждат „голям докторат”. Такива случаи има.
Ако ние сложим малката докторска степен като ограничение за голямата, ние на практика спираме всеки, който иска да защити „голям докторат”. Може да си написал „голям докторат”, може да е наистина високо постижение, но бъди така добър да го защитиш като „малък докторат”, а след това – като „голям”.
Това ми е било съображението, когато съм настоявал. И моля колегите, които се изказаха, да помислят в тази посока. Не настоявам на това, което казах. Знам, че практиката показва, че това не е много целесъобразно.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз имам един въпрос, свързан със спора, който се води.
Логиката на целия закон – това е видно и от предложенията по останалите глави, когато те са свързани с академичните длъжности и това беше смисълът на дискусията тук, че за да изберем академична длъжност, на тебе ти трябва да бъдеш доктор.
Придобиването на научната степен „доктор на науките” никъде не е обвързана с възможност ти да направиш своето кариерно развитие и да заемеш определена длъжност.
В момента, в който ние казваме, че ти от „магистър” можеш да станеш „доктор на науките”, питам: за какво трябва да го правиш? При условие, че „доктор на науките” от „магистър” на тебе не ти носи шанс за кариерно развитие, видно от начина, по който ние сме разположили своето виждане за заемането на академични длъжности.
Първо бих искала на този въпрос да получа отговор и тогава колегите да вървят към гласуване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато аз защитавах тази теза да остане „големия доктор”, теорията беше следната. Тя е един вид почетна степен за много високо научно постижение. Затова се очаква, че тя ще предизвиква разработването на теоретични проблеми и „доктор на науките” може да стане човек, който даже не е специалист, не се занимава конкретно в научната област, а работи примерно във високотехнологична фирма, в която той, примерно работейки 20 години, е направил такова теоретично изследване, излага го в теоретична форма и го защитава.
Ако ние не позволим на такъв човек да защитава докторат, ние някак си санкционираме тези хора, които в обществото ще се появяват все повече и повече. Така е според мене.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това, което каза колегата Богданова, поне аз така го разбрах, беше в смисъл, че ние изискваме от доцента и професора преди това да има научна степен „доктор”. Строго погледнато, четейки текстовете, един магистър, който е станал „доктор на науките”, не може да стане доцент и професор, въпреки че по аргумент от по-силното основание би следвало да се разбира, че ако си „доктор на науките”, но нямаш „малък доктор” имаш право. Но като текст, като изречение колегата Богданова е права и трябва да помислим върху варианта.
В този вариант, в който ние сме го предложили, действително идеята беше да се динамизира пътят на развитие на научния потенциал. Защото Булонската стратегия обвързва трите степени – бакалавър, магистър или доктор. Но не обвързва непременно „доктор” с „доктор на науките”, защото няма такава позиция.
Господин Методиев, имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че въпросът на колегата Богданова получава вече отговор, от една страна, от това, което каза господин Станилов, от друга страна, от това, което казвате Вие, господин председател. Тоест при възможност за някакво наистина много голямо теоретично откритие, което се облича в съответната форма, за да стане „голям докторат” ще се реализира. ако този човек тръгне обратно в някакво академично развитие, естествено, че никой няма да му затвори вратата, при условието, че той е постигнал такъв успех в науката.
Така че, както каза колегата Стоилов, ние уреждаме типичните случаи за практиката, а не уреждаме изключението. От тази гладна точка смятам, че можем да преминем към гласуване,. Като, разбира се, коректното предложение на колегата Колев трябва да бъде поставено първо на гласуване, защото той предлага да отпадне текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища?
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложението на проф. Колев в нашата редакция на чл. 12, ал. 1 да отпадне текстът „магистърска или”. Текстът става:
„Ал. 1. Академичната степен „доктор на науките” се присъжда на лице с докторска степен, което е защитило дисертация по условията на този закон.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 1, против 4, въздържали се 6.
Не се приема.
Обсъждаме ал. 2 на чл. 12.
Колега Стоилов, има ли някаква принципна разлика с Вашата редакция, която предлагате за съдържанието на дисертационния труд?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: С изключение на този въпрос, който отбелязахме за първата алинея, другите са идентични.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен да приемем текста на чл. 12, ал. 2, който е:
„(2) Дисертационният труд по ал. 1 съдържа публикувана оригинална теория, теоретично или емпирично обобщение, решение на голям научен или приложен проблем на равнището на съвременната наука.”, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По ал. 3: „Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и кандидатът се зачислява в професионални направления и специалности по реда на чл. 7, ал. 3”.
Напомням на уважаемите колеги, че в редакцията на първата степен „доктор” ние заличихме текста „професионални направления и специалности” по предложение на госпожа Богданова. С оглед правна симетрия, би следвало и тук, ако приемем тази логика, да заличим текста „професионални направления и специалности”.
Други предложения по ал. 3?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това означава ли, че дори там, където е възможно да се групират изследователите, учените, преподавателите по професионални направления и специалности, това няма да се прави?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Според мене, колега Стоилов, този текст трябваше да остане. Но понеже няма яснота с класификаторите по научни области и професионални направления – Единния класификатор и другия за специалностите на научните работници, се предложи и прие при „малкия доктор” този текст да отпадне. Според мене има логика да остане, след като ние в Преходните разпоредби по наше предложение не визираме съдбата на тези класификатори. Защото аз съм коментирал и с министър Игнатов, това не е въпрос на отменителна разпоредба на закон. Класификаторът се приема с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието. Тоест вие разполагате с тази гъвкавост от тези два класификатора, ако желаете да направите трети, най-добрия, адаптиран към момента. Това беше нашата логика.
Но понеже този закон спазва действащите към момента класификатори, моето предложение беше да се запази технологията „професионални направления и специалности”. Може би колегата Богданова ще каже нещо повече.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Защото за мене тази гъвкавост е по-добра.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз го предложих, когато гласувахме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз няма да оттегля това мое предложение. Само напомням на уважаемите членове на комисията.
Други становища? Няма.
Да гласуваме текста на ал. 3, чл. 12.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: С „професионалните направления” ли го гласуваме или без?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С „професионалните направления”.
Гласували: за 9, против 1, въздържал се 1.
(Един народен представител не гласува – Лютви Местан.)
Приема се.
По чл. 13
Чл. 13. (1) Защитата на дисертационния труд се осъществява публично пред жури от седем хабилитирани лица, избрани от Националната листа при условията и реда на чл. 9, най-малко трима от които професори. Четирима са външни лица за съответното висше училище или научна организация.
(2) За защитата се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Изготвят се три рецензии - две, от които на професори, външни за висшето училище и научната организация и четири становища.
(3) При три отрицателни оценки дисертацията се счита за неуспешно защитена и не може да се върне за повторна процедура.
Сегашният текст, който има нужда от редакция, е:
(4) Докторантът придобива научната степен „доктор” на науките” от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.
Редакцията, която аз ще подложа на гласуване за ал. 4, е следната:
„Ал. 4. Научната степен „доктор на науките” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.”
И съответно предложението на колегата Стоилов за чл. 14а и чл. 11, ал. 2.
Имате думата, колеги ,за становища.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз само искам да обърна внимание. Тук нямам възражения по същество. Но с оглед на това, което приехме по чл. 11, мисля, че трябва да синхронизираме тук уредбата. Журито да е в състав най-малко от 7 хабилитирани лица и съставът да се определя, както там приехме – да не го повтарям, със същия режим. Защото няма причина да има друг ред. няма да го припомням, тази редакция се направи на миналото заседание и мисля, че тя просто може да се заимства и тук.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Върху този въпрос мислихме с експертите, с които се опитахме да редактираме текста в този смисъл, в който Вие казвате. И се предлага работен вариант, ако се приеме, разбира се, в Допълнителните разпоредби на закона да се запише текстът в смисъл: „В съответния правилник на висшето училище или научна организация може да се предвиди и по-голям нечетен брой на членовете на журито при запазване на законово регламентираните съотношения”. Това, което на предходното заседание коментирахме с вас, ако се приеме от комисията. Защото се оказва, че много трудно след това се редактира. Ние казваме примерно най-малко три рецензии. Ако са по-голям нечетен брой, какво казваме за рецензиите? Ако са 11, колко са те?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те няма да се увеличат, те са неприемлива величина.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е въпрос, който трябва да се обсъди. Пропорциите „външни и вътрешни участници”, пропорциите „професори и непрофесори”.
Тоест като текст ми се вижда по-лесно и по-прецизно това да се изведе в Допълнителните разпоредби и да кажем: законът казва това в правилника, вие, уважаеми висши училища, предвидете и друг ред, който беше Вашето предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В смисъл като по-високи изисквания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да. Това ако се приеме от комисията, действително аз ще го подложа на обсъждане, когато съответно обсъждаме Допълнителните разпоредби към този закон. Това ми е била логиката.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам да отпадне текстът „избрани от националната листа при условията и реда на чл. 9”. Защото в чл. 4 ние подробно уреждаме как се избират членовете на журито за защита на дисертационен труд и за заемане на академични длъжности. И за да няма излишни повторения, да е по-кратък текстът, предлагат да отпадне изразът „избрани от националната листа при условията и реда на чл. 9”.
Това е едната ми бележка.
Втората е по ал. 2. Предложението да се изработят три рецензии, две от които са на професори, външни за висшето училище, и четири становища влиза в известно противоречие с изискването да имаме трима професори и четирима външни лица в журито. При това положение е възможно професорите да са трима вътрешни, външните да не бъдат професори. И няма как да осигурим рецензии от външни професори.
Така че аз тук предлагам следния текст – това беше в съответствие на предложението на господин Янаки Стоилов: „Трима от членовете на журито изготвят рецензии, останалите – становища. Най-малко две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия – от външно за висшето училище или научна организация лице”.
Ако не се лъжа, Вие казвате същото, само че с три изречения, а не с едно.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Не казвам същото. Във вашето предложение изискването е професорите да са външни, а това невинаги ще бъде вярно. Защото е възможно при изискванията, които имаме към състава на журито – трима да са професори и четирима да са външни, съвсем реална е ситуацията, при която имаме трима вътрешни професори и четирима – външни доценти. В такъв случай няма как да осигурим рецензии на двама външни професори.
Тоест тези изисквания не трябва да са за една и съща рецензия. „Външна” и „професор” трябва да ги разделим. Тоест трябва да изискваме да имаме външна рецензия ида имаме рецензия от професори, но не е задължително това да е една и съща рецензия. Или трябва да сменим текста, който формулира състава на журито от трима професори и четирима външни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нашата логика е била трите рецензии, две от които са на професори, външни за висшето училище. Тоест при трима професори ние изискваме поне двама от тях да са външни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Те ще избират от националната листа професори отвън, няма да изискват доценти.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е била нашата логика. Ние изискваме от тримата професори двама да са външни. Защото все пак става въпрос за научна степен, а не за академична длъжност, където преформатираме съотношението външни – вътрешни.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ако правилно разбирам, в ал. 1 се слага едно изискване за журито, а в ал. 2 се засилва. Защото тук казваме двама от професорите задължително да са външни.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Техният вариант дава малко по-големи възможности и в някои случаи сигурно би се оказало невъзможно осъществяването на другия, ако искаме не само съотношение между професори и останалите, но и съотношение между външни и вътрешни професори. Тогава в някои случаи ще се окаже много трудно удовлетворяването на това изискване.
Не връщам дискусията. В тази й част ще я водим в залата. Затова моето предложение беше основано на друга основа – журито да се формира по жребий, като се обособят съответните групи. Защото тогава е много по-обективен съставът. Тъй като ние знаем, дори при избор на членове на журито, че обикновено това става intuitus persona, не само с оглед на темата, но и на човека, който кандидатства. Така че външни или вътрешни, след като те ще ги избират, тази разлика не е много съществена, зависи по-скоро от критериите, които предлага съответният оценяващ, независимо дали е вътрешен или външен.
Така че повтарям и завършвам – в случай на избор на журито този критерий за външни и вътрешни няма голямо практическо значение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз няма да се спирам на това, което каза колегата Стоилов. То наистина се отнася по принцип. Ще се концентрирам само върху текста.
Мисля, че двете твърдения, изказани от колегата Михайлова и от колегата Стоилов, за реалистичност на текста са сериозни. Защото наистина може да се окаже непостижима цел да се формира такава компетентност.
Знаем, че сме предвидили текстове, с които да се провежда арбитраж дали точно това са компетентните хора, които оценяват в едно научно жури. И за да не създадем такъв тип трудност, аз съм склонен като един от съвносителите да приема текста на колегата Михайлова, с който задължаваме фактически да има със сигурност една рецензия на професор, който е от съответното висше училище или научна организация, и една рецензия на професор, който не е от съответното висше училище. По този начин имаме първо, стремеж към реална обективност, защото разполагаме в равнопоставеност съответните професори, от друга страна, е по-близко до обективния жив живот на българските висши училища и научни организации. Затова призовавам да подкрепим тази редакция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване на ал. 1 на чл. 13:
„Ал. 1. Защитата на дисертационния труд се осъществява публично пред жури от седем хабилитирани лица, избрани от Националната листа при условията и реда на чл. 9, най-малко трима от които професори. Четирима са външни лица за съответното висше училище или научна организация.”
Който е за предложения текст, моля да гласува.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да гласуваме първо отпадането на текста „от Националната листа”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разговаряхме по тази тема. Предложението с оглед тавтология на текстове е резонно, тъй като действително ние сме казали в общите процедури в чл. 3, че всички членове на журито се избират от Националната листа. Но поради особената важност на тази листа сме си позволили и тук да посочим начина, да напомним за начина на избиране и излъчване на журито. Затова отново сме го подчертали, тъй като смятаме, че това е важно.
Има предложение и го подлагам на гласуване текстът ”избрани от Националната листа при условията и реда на чл. 9” да отпадне.
Гласували: за 4, против 2, въздържали се 5.
Не се приема.
Подлагам на гласуване първата редакция на чл. 13, ал. 1.
Гласували: за 6, против няма, въздържали се 5.
Приема се.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Искам да обясня отрицателния си вот. Страхувам се, че ще се допусне грешка.
В чл. 4, в който описваме как избираме членовете на журито от националната листа, има текстове, които налагат той да се прегласува. От тази гледна точка е добре да оставим целия регламент, свързан с избора на журито, в един член. Така че ако след това направим изменения и ако приемем измененията, за които говорим, това да не се отразява на останалите текстове, които сме приели.
Мога да кажа какви са съображенията, въпреки че не бих искала сега да се връщаме на тази дискусия за чл. 4, за да може да вървим по-нататък.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Съображенията Ви са сериозни, ще ги имаме предвид. Действително има нужда от прецизиране в процедурата за жребий. И ако това прецизиране налага преразглеждане на тези членове, редакционно експертите ще вземат отношение по този текст.
Към момента ние гласуваме чл. 13 с редакцията на чл. 4 такава, каквато е към момента, а не към някакъв бъдещ период, който евентуално може или не може да се сбъдне.
Затова Ви благодаря и Ви давам думата за редакцията на ал. 2, която предложихте.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: „За защита се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Трима от членовете на журито изготвят рецензии, останалите – становища. Две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия – от външно за висшето училище или научната организация лице.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисля, че текстът е ясен и коректен. Подлагам го на гласуване.
Гласували: за 9, против няма, въздържал се 1.
В такъв случай, колеги вносители, ние да оттеглим нашето предложение по ал. 2 на чл. 13.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По ал. 3. Чета текста.
„Ал. 3. При три отрицателни оценки дисертацията се счита за неуспешно защитена и не може да се върне за повторна процедура.”
Същия текст има и колегата Стоилов.
Коментари по този текст?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: При три отрицателни рецензии - вие това ли имате предвид? Или едната може да е от становището. Трябва да се употреби терминът „рецензии”, защото може в становищата да има отрицателни оценки, но това не е основание да не се обсъжда.

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се. Прочетох нашето предложение, прочитам и предложението на колегата Стоилов:
„При три отрицателни рецензии дисертацията се отхвърля и не може да се върне за повторна процедура.”
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Да го направим „три отрицателни рецензии или становища”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нека да дадем думата на вносителя.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм се водил от това в предложението, че рецензиите имат много по-голяма тежест и обикновено рецензентите се занимават изцяло с представената научна продукция. Те дават заключение. Докато тези становища понякога може да са фрагментарни или нямат тази тежест. Защото ние казваме, че част от рецензиите са от професори. И за мене не би следвало да приравним положителните или отрицателните оценки от становищата и от рецензиите. Разбира се, тези становища са някакъв индикатор. Но за мене не би следвало да е така.
Или другия вариант – ако колегите предлагат някаква комбинация, става много сложно. Ако има отрицателни становища, това вече ще бъде резултат от формирането на общата позиция в самата процедура. А когато всички рецензии са отрицателни, тогава просто по-нататък не се пристъпва към обсъждането и към вземане на решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Становищата участват, но отрицателните рецензии са пречка за развитие на процедурата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако позволите ,да припомня – и при първата научна степен „доктор” това беше наше предложение, само че формулирано като две отрицателни становища или рецензии. Това комисията не го прие, отхвърли го като предложение с мотива, че се стига до предрешаване на процедурата и кандидатът не се допуска до защита. Тоест обръщам ви внимание да синхронизираме текстовете.
Аз в този аспект съм склонен, ако ме подкрепят и останалите вносители на това предложение, да оттегля нашето предложение по ал. 3. Пак повтарям, мотивите при „малкия доктор” бяха, че ние лишаваме кандидата въобще да се защитава. При две отрицателни оценки той не отива на защита. Тук ерго при три отрицателни оценки кандидатът за „доктор на науките” не отива на защита.
А беше казано с примери от практиката, че много често в самата процедура по защита се преосмислят предварително дадените отрицателни оценки, те стават положителни и кандидатът успешно защитава.
Просто обръщам внимание на процедура, която вече минахме и гласувахме в този аспект.
Заповядайте, колега Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз мисля, че това, което гласувахме за „доктор на науките”, беше в смисъл, че даваме възможност на кандидата да се защити и окончателните оценки се формират на защитата. Тогава вече при две отрицателни оценки... Оценките от самата защита решават съдбата на дисертацията.
Формулировката, която имаме тук, звучи по подобен начин – при три отрицателни оценки дисертацията се счита за неуспешно защитена. Тоест явно се предполага ,че се минава през защита.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не се предполага.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Освен това сме написали, че за защита се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и чл. 11, които касаят защитата и на докторската дисертация.
В такъв смисъл, отправяйки се към тях, ще влезем в същата процедура, която сме направили за доктор. Тоест, отива се на защита, там са окончателните оценки и те решават съдбата на дисертацията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че много скоро беше, когато говорехме за това, че „доктор на науките” се дава за един много голям теоретичен принос и той не е свързан с кариерното развитие вътре във висшето училище и научната организация. Тук става дума не за сходство, което трябва да търсим процедурно, а по-скоро трябва да отбележим, че това наистина е много голямо научно постижение.
Не мога да си представя какво е това „голямо научно постижение”, в което има три отрицателни рецензии, както каза колегата Стоилов. Тоест наистина има несполучлив опит. Затова аз съм по-склонен и предлагам, господин председател, да дадете възможност да се гласува и следният текст: „При три отрицателни рецензии дисертацията се счита за неуспешно защитена и не може да се върне за повторна процедура.” Тоест в този случай, в който тримата рецензенти са единодушни в липсата на научен принос, наистина човекът, който се е опитал да стане доктор на науките, трябва да опита повторно чрез друга тема. Явно тази не е била по неговите сили. И това наистина е различно от другия ред, за който говорихме.
В крайна сметка „малкият доктор” е един старт за развитие на кариерата му в едно висше училище или научна организация. То е друго. Затова тук ми се струва необходимо да се сложи такава преграда.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е точно предложението на колегата Янаки Стоилов.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Но с тази добавка, че това са факторите.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз съм на друго мнение и не го налагам. Но защитата е една дискусия. След като това е задълбочено теоретично изследване, този човек може да е много по-голям специалист от рецензентите само в процеса на самото изследване. И смисълът на защитата е такъв. Те са дали отрицателни рецензии, но той може да ги обори, да докаже своята теза и накрая при гласуването на журито да има положителен резултат. И това се случва много често в практиката. И сега по действащия закон може да има отрицателни рецензии, но той си отива на защита и се гласува.
Просто науката е процес на дирене, процес на доказване, на търсене на някаква истина. И напълно е възможно наистина – и съм убеден в това – докторантът дори за „малкия доктор” в момента на защитата е на върха. Това е най-добрият специалист в дадената област в света или един от десетте най-добри. Естествено ,че може да бъде по-добър от рецензентите си. Напълно е възможно това. Примери много.
Така че аз си мисля, че в журито трябва след защитата, след сблъсъка десет часа да се борят, за да видим кой е прав и кой – не. Но това е мое мнение. Аз не гласувам, така че вие решавате.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В случая мислим по един и същи начин. Аз също изложих преди малко подобна теза.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също мисля, че тезата на министъра е по-права от останалите. При всички случаи, може да има примерно четири становища и четири рецензии, всичките да са отрицателни, но трябва да му се даде възможност на бойното поле този човек да покаже какво може. Защото в практиката имаме такива случаи и сега, при сега действащия закон – с три отрицателни рецензии той става професор.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли такива случаи?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има такива случаи. Има случаи, когато на специализиран съвет получава отрицателна оценка...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз нямам такива преки впечатления – при три отрицателни рецензии да се получи обратното.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За да изразим възможността да се защити кандидатът за „доктор на науките”, аз предлагам такава редакция на ал. 3: „При три отрицателни оценки от публичната защита дисертацията се счита за неуспешно защитена и не може да се върне за повторна процедура”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е друго. Аз не разбирам изречението. Каква е идеята?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Идеята е, че оценките се формират окончателно на самата защита.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Извинявайте, няма логика. Ако журито е от седем или от девет души, това, че ако трима са се изказали против, ние да кажем, че кандидатът е неуспешен. Няма логика.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тогава би трябвало да се промени – да е четири.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Но винаги решението се взема с мнозинство. Ние тук говорим за един предварителен етап – дали той не се превръща в преграда за по-нататъшното развитие. За това беше дискусията.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване тези предложения, които се поддържат от колегата Методиев: при три отрицателни оценки...
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Рецензии.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Два са вариантите, колега Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: С рецензии.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, Вие се оттегляте, както аз от нашето предложение.
В такъв случай нашето предложение не го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Янаки Стоилов: „При три отрицателни рецензии дисертацията се отхвърля и не може да се върне за повторна процедура”.
Поставям на гласуване тази формулировка.
Гласували: за 1, против 1, въздържали се 10.
Не се приема.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Може би малко да се пошегувам – дадохте превес на демокрацията пред компетентността. Защото се предполага, че най-компетентните в дадената област са казали, че нещо не става, а другите, които имат по-периферно отношение, са казали, че според тях може.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ал. 3 на чл. 13 се оттегли изцяло от вносителите и не се гласува.
Гласувахме редакцията, която е съотносима на тази ал. 3, а именно чл. 14а, ал. 4. Тази редакция на колегата Янаки Стоилов не се прие.
Минаваме към преномерацията на нашето предложение – за ал. 4.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Моето предложение не е гласувано, като го коригирам на 4. В смисъл, взимам предвид това, което казва господин Янаки Стоилов: „При четири отрицателни оценки от публичната защита дисертацията се счита за неуспешно защитена и не може да се върне за повторна процедура.”. Защото в противен случай, уреждайки чрез чл. 10 и чл. 11, които касаят текста за „доктор на науките”, там имахме две отрицателни оценки и фактически няма да е ясно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз да ви предложа една малко подобрена редакция, тъй като допускаме, че могат да бъдат и по-голям брой членовете на журито. Достатъчно е да кажем: „Когато повечето от членовете на журито са изразили отрицателно становище по време на защитата, дисертацията е неуспешна”. Тоест тук няма „се счита”, защото това не е някаква презумпция, а това е резултат. От 7 души четирима са гласували против – дисертацията е неуспешна; от девет души пет са гласували против – тя е неуспешна.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма смисъл да го преписваме.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В смисъл, след като не въвеждаме изискване за квалифицирано мнозинство, прилагаме правилата на обикновеното.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Ние никъде не го пишем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам това да се напише като общ текст на вземане на решение – че то се взема с обикновено мнозинство. Но това трябва да бъде общ текст в Допълнителните разпоредби или в началото, където визираме членовете на журито.
Желаете ли да подложа на гласуване Вашето предложение, госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Михайлова: „При четири отрицателни оценки от публичната защита дисертацията се счита за неуспешно защитена и не може да се върне за повторна процедура.”
Нали това изречение, за което говорихме преди малко, ще го изведем в чл. 3 и ще кажем, че журито взима решение с обикновено мнозинство?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз разбирам, че текстът се гласува по съдържание, а не по местоположение.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз държах да бъде по местоположение. За да стане ясно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен да бъде тук, след като ще го има и оттатък, моля да гласува.
Гласували: за 2, против няма, въздържали се 11.
Не се приема.
В нашето предложение чл. 13, ал. 4 се преномерира и става ал. 3. Предлагам с редакцията, която направих, да гласуваме: „Научната степен „доктор на науките” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно”.
Колегата Стоилов има ли текст в този смисъл?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: После ще го оформим.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, с това изчерпахме чл. 13.
Ако позволите, като предложение на комисията, защото ние не сме го дали като редакция, а може би тук му е мястото, като нова ал. 4 да запишем текст в смисъл, че научната степен „доктор на науките” не може да бъде условие за заемане на академична длъжност – това, което беше като притеснение, че висшите училища в правилниците могат да злоупотребят с тази степен. Затова изрично да помислим и да я запишем като нова ал. 4. Пак ще прочета работен вариант: „Научната степен „доктор на науките” не може да бъде условие за заемане на академична длъжност”.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз съм против и предлагам по-нататък, тъй като има предложение по тези въпроси, да ги гледаме систематично. Тук използвам само да кажа: какво лошо има, ако един човек е придобил степента „доктор на науките”, дори той да може да стане по един много по-съкратен, чисто административен ред професор, а не да се явява на класическия конкурс за професор, ако няма други кандидати. Ако приемем, че той заема академична длъжност, станал е „доктор на науките”, много по-логично е почти веднага да стане професор, а не да се тръгне отново по всички тези процедури. Пак казвам, ако няма други кандидати за тази длъжност, след като тя се обяви като съществуваща.
Затова предлагам на съответното място да го видим. Може да се приеме, може да се отхвърли. Но не виждам нещо порочно в това научните степени да бъдат обвързани с научни длъжности, без това да води до злоупотреба при тази комбинация.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Че „малкият доктор” нали е обвързан плътно с всичко?
Нека да обясня. И досега „големият доктор” не беше обвързан. В какъв смисъл? Казваше се – за професор или „голям доктор”, или хабилитационен труд. Обаче това с хабилитационния труд се използваше много рядко и се злоупотреби със степента „голям доктор”.
Когато аз настоявах за „големия доктор”, не го предложих като условие, първо, за да го освободя от всички връзки, да стане по-лесно, и второ защото дълбоко смятам, че директорите на научните организации и ректорите на висшите учебни заведения ще злоупотребяват именно с тази клауза. Те в правилниците ще сложат това „голям доктор” като плътно условие за професор и ще започнат да натискат хората да правят докторати. А има учени, които работят теми, от които не стават големи докторати. Има технологически дисциплини, големи, обширни сектори от науката, които просто не стават за големи докторати. Затова сме го освободили.
Иначе е логично някъде да можеш допълнително... Но когато казваме, че правим професор по съвкупност и той има голям докторат, при всички случаи комисията ще оцени това негово постижение. Тъй като ние смятаме, че големият докторат е монографично изследване, което е много високо постижение.
Това бяха моите разсъждения.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само една реплика. Вие отговорихте на моя въпрос с гласуване. Само че в момента, в който трябва да уреждаме как се заемат академичните длъжности, и след като разрешихме да се става „доктор на науката”, бидейки магистър, ние трябва да кажем някъде какво правим с тези изключения, на които обаче гледаме с уважение, които, стават доктори на науките, без да са били доктори, за да могат да заемат определена научна длъжност? Или уреждаме статута им по някакъв начин, за който тук говори колегата Стоилов.
Така че императивната забрана вероятно има логика от гледна точка на водената дискусия, само че тя поражда друг тип коментари. Трябва да си намерим отговор, защото иначе не е сериозно.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Нека двата въпроса да не ги смесваме. Единият въпрос, който на второ място постави госпожа Богданова, много лесно ще го решим, като се допълни в текста, че било то доктор или доктор на науките, естествено, че след като той има по-голямото, отговаря на изискването за по-малкото. И даже без тълкуване с един кратък текст този въпрос е решим. И мисля, че тук няма противоречия.
Другият вече спор е малко концептуален и нека да го гледаме в поредността на текстовете. По него има аргументи за едното и за другото. Така че нека сега да не става между другото решаване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Приемам го, господин Стоилов. Оттеглям това предложение за нова ал. 4.
Преминаваме към чл. 14.
„Чл. 14, ал. 1. Научната степен „доктор”, издадена от съответното висше училище, БАН, Селскостопанската академия или съответната научна организация.
Ал. 2. Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявеното искане от лицето се издава и приложение на английски език.”
Има предложение от Стоичков, Станилов и група народни представители, от Михайлова – Калнева и предложение от Янаки Стоилов. Чета ги.
Предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители:
„Чл. 14, ал. 1. Научните степени „доктор” и „доктор на науките” се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация, съгласно установения ред, която се изпраща в тридневен срок на МОМН за регистриране.”
Предложение на Ст. Михайлова – Калнева – Митева е свързано само с преномерацията.
Предложение на Янаки Стоилов:
Чл. 14 се изменя така:
"Чл. 14. Ал. 1 Научните степени "доктор" и "доктор на науките" се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация и заверена от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Ал. 2. Дипломата се издава на български и на английски език.
Ал. 3. Националната агенция за оценяване и акредитация води публичен регистър за издадените дипломи за научни степени. Редът за водене на регистъра се определя от министъра на образованието, младежта и науката.”
Ясни са двете разлики в предложенията. Ние предлагаме компетентният орган за регистрация да бъде Министерството на образованието, младежта и науката на дипломите, а колегата Стоилов предлага това да бъде Националната агенция по оценяване и акредитация, която и да заверява тези дипломи и да ги води като публичен регистър.
Становища?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За мене най-важно е да има национална система, която да съдържа информацията за тези дипломи. Аз съм предложил Националната агенция за оценяване и акредитация с мотива, че на нея съм възложил и националната роля за контрол върху самия процес на придобиване на научните звания и степени и то контрол, освен процедурен, който може да върши и тази комисия, която назначава министърът. Но главното е да има една инстанция, пред която по същество да може да се направи възражение. Защото там трябва да има някакъв научен капацитет, който може да отговори на такъв тип въпроси.
Оттам идва и следващата стъпка – този регистър да се води. Защото ние имаме регистър на търговските дружества, регистър на други граждански сдружения. За мене е немислимо тази дейност да се феодализира до такава степен, че всеки ВУЗ да се пише, като навремето грамотите, които са се издавали в Средновековието, и според неговите изисквания за гербове и съдържание да ги разпространява.
Така че трябва да има нещо, което съдържа тези национални стандарти в тази област и да има такъв национален регистър. Тук вече ще се реши дали той да бъде към министерството или към друга национална институция.
За мене това е втори въпрос. Но такъв национален орган трябва да има и той по този начин да носи някакъв ангажимент, че всичко това, което е извършено, съответства на национални стандарти и ще се изрази в дипломите, които той заверява.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Тъй като въпросът ми е свързан с това2 което говори колегата Стоилов, аз мисля, че ние все пак трябва да се изясним. Казваме: „удостоверяват се с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация”.
Какво означава това? Това означава, че имаме документ, който като дизайн си избира всяко висше училище или научна организация. Но значи ли, че в него няма уредени задължителни реквизити, които да ги правят съпоставими? Защото иначе всяко висше училище ще си направи съответен документ, в този документ ще пише каквото то реши за нужно.
Смятаме ли, че те поне трябва да бъдат съпоставими, за да има нещо, което да е безспорно нужно, за да бъде записано в тях? Иначе критерия за това как те трябва да изглеждат никой не го работи. За мене лично не ми е ясен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И в двете предложения – и в предложението на Министерския съвет, е записано: съгласно установения ред за издаване на дипломи. Само че разликата между предложенията на колегата Стоилов и нашето е, че той предлага Националната агенция. А в моята първоначална редакция аз предложих това да е и МОМН, и НАОА и написах писмо до НАОА. Но от НАОА казаха, че Министерството на образованието е органът, който регистрира и заверява дипломи. НАОА не се занимава с дипломи.
Това беше тяхното становище. В този смисъл аз редактирах нашето предложение, че Министерството на образованието, младежта и науката регистрира тези дипломи.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпросът е като няма президиум и комисия, кой национален орган се занимава?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, давам думата на министъра.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Казано е в становището на Националната агенция – министерството води регистър на бакалавърските и магистърските степени. И тук в текста в Преходните и заключителни разпоредби има позоваване на тази нормативна уредба. Защото наистина не може всеки да си издава диплома. Ще се следва този ред.
Така че така е редно. Иначе на едно място ще бъдат дипломите за бакалавър и магистър, на друго място ще бъдат някакви други? Няма смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми колеги, проблемът не е в това кой ще води регистъра на издадените дипломи. Бързам да кажа, че това е естествена функция на министъра на образованието, младежта и науката. Тук няма съмнение.
Освен това има логика в това един орган да издава дипломата, а друг да води регистъра. Защото това е съответно една по-надеждна система за контрол, доколкото минимизира риска и от злоупотреба, да не кажа по-тежка дума.
Струва ми се, че това наистина не би трябвало да бъде кой знае колко спорен въпрос. За мене същинският въпрос е чия е контролната функция. Никак не отива на министъра на образованието, младежта и науката да осъществява контролната функция върху процедурите. Това трябва да бъде на НАОА, а министърът да си води регистъра, защото това е естествена функция на специализирания държавен орган.
Предлагам това да бъде не просто балансът, а правилното решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други становища, подлагам на гласуване двете предложения.
Гласуваме предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители за редакцията на чл. 14, ал. 1:
„Научните степени „доктор” и „доктор на науките” се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация, съгласно установения ред, която се изпраща в тридневен срок на МОМН за регистриране.”
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Един не гласува.
Приема се.
Колега Стоилов, смятам, че би било редно да подлагам на гласуване Вашето предложение:
„Чл. 14, ал. 1. Научните степени „доктор” и „доктор на науките” се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация и заверена от Националната агенция за оценяване и акредитация.”
Който е за предложението на Янаки Стоилов за чл. 14, ал. 1, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 5, въздържали се 9.
Не се приема.
Предложението на вносителите за ал. 2 е:
„Ал. 2. Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.”
Предложението на господин Янаки Стоилов е:
„Ал. 1. Дипломата се издава на български и на английски език.”
Който е съгласен да приемем редакцията на вносителя – Министерски съвет, за чл. 14, ал. 2, моля да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Има създадена нова ал. 3 по предложение на колегата Янаки Стоилов:
„Ал. 3. Националната агенция за оценяване и акредитация води публичен регистър за издадените дипломи за научни степени. Редът за водене на регистъра се определя от министъра на образованието, младежта и науката.”
Поставям на гласуване този текст.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: В случая няма нужда да го гласувате. Гласуването по ал. 1 предрешава и това по ал. 3.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Оттегляте ли го, колега Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма нужда да го оттеглям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване чл. 14, ал. 3.
Гласували: за няма, против 5, въздържали се 8.
Не се приема.
Колега Стоилов, относно Вашето предложение за чл. 14а? Ние вече съотнесохме тези текстове.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Няма нужда да гласувате. Въпросът е приключен. Някои са приети, други – не.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към Глава трета „Заемане на академични длъжности”.
Нашето предложение на група народни представители е „академични” да се замени с „научни”. Това, съотнесено към наименованието на закона,, е загубило своята актуалност, затова няма смисъл да го подлагам на гласуване.
Поставям на гласуване заглавието на Глава трета, предложено от вносителя Министерския съвет – „Заемане на академични длъжности”?
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към Раздел І – „Общи положения”.
„Чл. 15, ал. 1. Академичните длъжности се откриват във висши училища, в БАН, в Селскостопанската академия и в други научни организации и се заемат при условията и по реда, определени с този закон и с правилниците на съответните висши училища и научни организации.
(2) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.
(3) Във висшите училища по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения.”
Към тази разпоредба има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители; предложение на Михайлова, Калнева-Митева; предложение на народния представител Ивелин Николов и предложение на народния представител Валентина Богданова.
Други предложения към този текст смятате ли, че са съотносими? – Не виждам.
Моля за вашето становище по редакцията на чл. 15.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нашето предложение го оттегляме.
По предложението на господин Николов? Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще обясня предложението на колегата Николов. Преди това искам да кажа, че няма нужда да гласувате моето предложение, тъй като то е свързано с един текст, който комисията още в първия ден не гласува.
Предложението на колегата Николов бих искала да бъде сериозно гледано и обсъждано, тъй като общо взето тогава, когато коментирахме в какво се състои академичното развитие и как го виждаме, още по време на първото четене на законопроекта, стана ясно, че освен чисто организационния ред, който създава закона, има още един проблем, който спъва развитието на младите учени, който не се решава с възможността, бидейки магистри, да станат доктори на науките или ставайки доктори, да бъдат професори. Става дума за начина, по който се организира заплащането им в научните организации на висшите училища.
Така че предложението на колегата Ивелин Николов дава една възможност и този проблем да бъде разглеждан в рамките на закона.
Вие сте видели предложението. То предвижда да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
„Ал. 2. В рамките на държавната субсидия за държавните висши училища и научни организации се осигуряват базови заплати с долна граница от три минимални работни заплати за асистент и с коефициент 1,5 за доцент и следващ коефициент 1,5 за професор.”
Мисля си, че си струва да се обсъжда един подобен подход, тъй като това не е закон, който се прави за една година, нито се работи за едно кратко конюнктурно време. Това е закон, който залага възможности. Така че мисля, че този текст си струва да бъде подкрепен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Този текст е повече от естествен. Но във връзка с други текстове, които пронизват философията на новия закон, той обективно поражда въпроси.
Аз бих искал да си представим ситуация, при която за научната длъжност „доцент” в Софийския университет се кандидатират четирима млади учени, всеки един от тях със солидна научна продукция, множество публикации, издадени книги, много близки са по научно ниво. Ще сметнете за заяждане ако стъпя единствено на логиката на приетия на първо четене законопроект, защото това ми дава основание да дам пример с колеж, в който има един единствен кандидат за длъжността „доцент”. Този кандидат е с три пъти по-лоша научна продукция.
В Софийския университет един от четиримата ще бъде избран за доцент, другите ще загубят конкурса.
Във висшето училище или колеж „хикс” единственият кандидат с три пъти по-лоша продукция от класирания на четвърто място ще се кичи със званието „доцент”.
Дадох този пример, за да обоснова и през тази на пръв поглед нямаща нищо общо с идеята ми за необходимостта от екзистенц минимум държавни изисквания за заемане на длъжността „доцент” или „професор”.
Има нужда. Не може да се пада под екзистенц минимума, защото ви дадох пример за едно абсолютно възможно случване. Смятайте, че от втория ден на приемането на закона това вече се случва, изкривяванията стават факт. Може да избегнем този риск, ако спрем да оценяваме идеята за държавните изисквания като смешна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Искам да напомня, че обсъждаме предложението на Ивелин Николов за заплащането на асистенти, доценти и професори на държавните висши училища.
ЛЮТВИ МЕСТАН: И чл. 15 на вносителя.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Член 15 на вносителя ще го подложа отделно на обсъждане и гласуване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Имам право да се изкажа по него.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Разбира се, аз само напомням.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че това предложение на господин Ивелин Николов е правилно, вярно, необходимо и пр., но мисля, че не му е мястото в този закон. Защото заплащането на учените в България в момента е страшно разгромено и трябва да бъде подложено според мене – аз съм го казвал в парламентарната зала при предишния дебат, два пъти при предишното Народно събрание и два пъти при гласуване на бюджета. Трябва да има единен класификатор, който абсолютно да се спазва. В България има такъв класификатор и никога не е спазвано от правителството на господин Костов досега. По едно време там беше нареден този класификатор и след това започна да се разпада, защото никой не го спазва.
Що се отнася до единните държавни изисквания, досега тези държавни изисквания ги имаше разписани и формално се знаеше, че трябва да се спазват. Аз от коректност няма да казвам имена, но мога да посоча двама доценти, по една и съща специалност в България, като разликата в заплащането между двамата е от небето до земята. И причината не е друга, не е в неспазване на класификатора и пр., и пр., а защото този класификатор е една рамка, той е само един инструмент, който човекът е създал, за да го използва. Но зависи как ще го използваш. Нивото на науката не зависи само от една личност, а зависи от научната среда. И когато си в един провинциален университет и нямаш достатъчно висока научна среда, а ако си в един университет на добро ниво, примерно във Великотърновския университет, който е на добро ниво, ще бъдеш един доцент, ако си в Пловдивския университет по същите специалности, като във Великотърновския, но там те са по-слаби, ще бъдеш на друго ниво. Не искам никого да обиждам.
Затова има Кеймбридж, Оксфорд, Сорбоната и т.н. и затова има и други университети, които са по-слаби, примерно университета в Бордо, който е по-слаб от Сорбоната. В Магдебург например е най-слабият университет.
Искам само да кажа, че това са различни равнища на науката и да им сложиш класификатор, и да не им сложиш класификатор, те ще останат такива, каквито са. Защото това е изключително сложен живот, много сложна материя, която не може да подлежи на никаква уравниловка.
Даже ако извадя сега стария закон и ви прочета тези изисквания, ще видите че някои от вас няма да разберат за какво става дума. Защото те са съвсем общи. Като кажем „високо теоретично постижение”, каква рамка му слагаме?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Дуплика. Това беше реплика към мене. Аз съм съгласен с професора и въобще не оспорвам необходимостта. Разликата между доцент в Софийския университет и доцент в който и да е друг университет е непреодолима. Възможна е и обратната посока, разбира се.
Въобще не става въпрос за уравниловка. Може да има огромна разлика между доцент в Софийския университет и доцент в университета „Хикс”. Никой не пледира те да бъдат изравнени. Въпросът е най-отдалеченият да е покрил поне екзистенц минимума държавни критерии, а диференциацията да бъде по посока на надграждане на екзистенц минимума.
Вие много добре знаете, че това имам предвид. От тази гледна точка репликата Ви е абсолютно некоректна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Местан, аз просто не разбрах какво предложение имате Вие за текст на второ четене, какво предлагате Вие.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз имам две предложения.
Първото е, че трябва да се направи корекцията „научните длъжности” да станат „академични длъжности”. Това е естествено. И особено много държа на ал. 2, че „Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище”. Защото смятам, че това е един от най-важните текстове, с които сме се опитали да допълним закона за второ четене.
Искам да взема отношение по въпроса в предложението на господин Николов. Има такъв възглед, прокарван в българското законодателство, заплати да се пишат в законите. Смятам го за много порочен, дава много лоши резултати. Аз самият съм се натъквал нееднократно на тези лоши резултати.
Министерството на финансите не е в състояние да определя държавна субсидия, да не говорим, че се намираме в условия на тежка криза, която да съответства на изисквания, поставени в закона. Това първо.
Второ, цялата идея за това, което казаха тук господа ректорите, и мисля, че е общо становище, включително на Съвета на ректорите, да се направи подреждане и класация на университетите в България, се бие с този текст, защото този текст на практика изгражда една уравниловка, която Министерството на финансите лесно ще добие.
Така че съм против текста на господин Николов.
Моля Ви, господин председател, да подложите на гласуване нашите текстове и основния текст.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Само няколко изречения.
Аз не знам дали този текст се бие с това, което искат господа ректорите. Във всички случаи обаче философията на този закон се бие с това, което искат господа ректорите. Защото ако те искат правенето на нормален рейтинг и подреждане на значимостта на висшето училище в България, нали е ясно, че един доцент, който сега коментираме, по логиката на жребия ще дава възможност на докторант в Софийския университет да придобива научна степен.
Така че аз не бих искала да противопоставяме нещата. Това, което имаме да говорим по тази философия сме го изговорили. Но аз си мисля, че добре би било законът да се занимава и с този проблем. Тъй като не можем да бягаме от факта, че начинът, по който държавата стимулира хората, които работят във висшите училища и научните организации, безспорно има смисъл за това те да бъдат стимулирани да работят там.
В края на краищата, аз пак казвам, ние не правим закон само за тази година, когато сме във време на криза. Или залагаме теза, или твърдим, че такъв проблем няма и го решаваме някога по някакъв начин, без да формулираме поне претенциите си за минимални заплащания в тази област, която според мене се нуждае от това.
Така че аз ви съветвам все пак не емоционално или по навик да посрещнете това предложение. Подкрепете го, то има смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други предложения?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз накратко по двете предложения ще изразя становище.
Смятам че въпросът с определяне на основното ниво на възнагражденията на преподавателите е много важен тъй като мнозина изтъкваха, че главният проблем в академичното развитие се състои в остарелия Закон за научните степени и звания. Всъщност това далеч не е основният проблем. Основният проблем е социалното положение на хората, които ние очакваме или искаме да се занимават с наука.
Понякога разликите са драстични. Тук ще цитирам един мой покоен професор, даже с думи, казани още по времето на социализма, където тази разлика не беше така чувствителна, по разбираеми причини, че науката не е за бедни хора. Едва ли не в България излиза, че с наука трябва да се занимават хора, които имат влечение към нея и които могат да си позволят лукса, не разчитайки изцяло тя да им осигурява един приличен, не казвам висок, стандарт на живот.
В много области ние сега виждаме хора, които все още искат да се занимават с наука, но те работят и отделят повече от половината си време за друга дейност, от която предимно да се издържат, за да си осигурят възможност да се занимават с изследване.
След като ние сме уредили минималните нива на заплащане на военните, а такива норми има и за магистратите, мисля, че другата категория, не по-малко важна, е хората, които се занимават с наука. Толкова по тази тематика.
По другото предложение – на господин Стоичков и групата народни представители. аз предлагам тази дискусия по буква „б” на тяхното предложение да се проведе във връзка със Закона за висшите училища. Защото това предложение е извън предмета и обхвата на този закон – как да се акредитират висшите учебни заведения, дали един човек да участва само в една акредитация или в две при определени условия.
Мисля, че дискусията е много важна. Аз не отхвърлям априори това предложение, но смятам, че не му е мястото тук. И призовавам ако не да го оттеглите, то да не настоявате на него. Защото то, погледнато с оглед на предмета и обхвата, няма нищо общо с този закон. Така че да остане открита тази дискусия. Това предложение, съгласно правилника, се може да бъде обсъждано в този закон.
Това са ми бележките.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако мога и аз да кажа няколко думи по отношение на това, което господин Стоилов каза.
Аз категорично няма да се съглася и, както каза другият вносител, колегата Методиев, това е един от най-важните текстове в тази разпоредба.
Това е специалният закон, който урежда академичните длъжности. И според нас този специален закон трябва да въведе правилото за академичните длъжности, съотнесено към акредитацията, която – прав е безспорно колегата Стоилов, че не е предмет на този закон. Но предмет на този закон са академичните длъжности. Затова ние ги съотнасяме към акредитацията и казваме нещо по-различно от това, което казва сегашният текст на Закона за висшето образование, който ние в Преходните и заключителни разпоредби предлагаме да го редактираме.
Сегашният текст на чл. 77 даваше право на тези хабилитирани лица по два основни трудови договора. Ние искаме това все пак да бъде една спирачка, една разумна бариера, след като децентрализираме системата, да поставяме и съответни спирачки, ако мога така да се изразя, за да няма пътуващи и гастролиращи хабилитирани лица. Това беше подкрепено и от Съвета на ректорите единодушно.
Затова, разбира се, ще подложа на гласуване и двете предложения, които бяха направени.
Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз ще се изкажа във връзка с предложението на народния представител Ивелин Николов. Ако трябва да бъдем реалисти, най-вероятно това предложение няма да бъде прието, защото действително законодателят трябва да се въздържа от уреждането в специални закони на възнаграждението на определени категории, колкото и те да са значими.
Но аз предлагам да се обърнем с подобаваща сериозност към предложението на колегата Николов, защото той наистина поставя един много важен въпрос. В плана на самокритичността ще кажа, че предишните управления не успяха да решат този въпрос. Щях да кажа „не успяхме”, защото аз визирам всички управления до днес, не само предните два управленски мандата. В това число и през последните два мандата ние не успяхме да решим този въпрос. Но той ще стои все по-остро, именно защото, ако сме съгласни с принципа, че йерархията на образователното и научно израстване трябва да се следва от йерархия на възнаграждението, за да има стимул въобще за образователно и научно израстване, не сте ли съгласни, че вече тази парадигма е разрушена?
Има много лица, които стоят по-високо от йерархията на научното израстване, ако разгледаме системата на образованието и науката като естествена, единна и неделима система, но получават по-малко възнаграждение.
Крайно време е да има осмислена цялостна стратегия, идея за йерархията на заплатите в системата на образованието и науката, като се почне от предучилищната степен през училищната и се стигне до научната степен.
Защото моите уважения към труда на моите колеги – аз също съм учител. Но когато един учител в един определен момент получава 50 процента по-високо възнаграждение от някои учени, които по една или друга причина не са от гастролиращите – между впрочем, този текст няма да пречи толкова на академическата мобилност, защото никой никого не ограничава да чете лекции в други висши училища, нека бъдем коректни. Но този въпрос трябва да се реши. По този въпрос трябва да има ясна идея каква трябва да бъде минималната заплата на един учен и тя по никакъв начин не може да стои по-ниско от максималната заплата на други категории лица, ангажирани в системата на образованието и науката.
Точно тогава ние ще избегнем риска от противопоставянето на едни групи в системата на образованието и науката на други групи. Точно затова беше и протестът на младите учени. Кажете една добра дума за тях.
Прави чест на колегата, че поставя въпроса. Ако не в този закон, ние в тази комисия трябва да продължим разговора за това имаме ли идея за йерархия на трудовото възнаграждение на ангажираните в системата на образованието и науката от гледна точка и на социалната им функция, от гледна точка и на нивото на образователно и научно израстване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други становища?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз се опасявам, че не прочетохте вашите предложения, а само предложения на вносителя. А лично аз бих искала да подкрепя вашите предложения. Ако може да ги прочетете.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Прочитам нашите предложения.
„Чл. 15.
а) Алинея 1 се изменя така: Академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и реда, определени със закона и с техните правилници.
б) Създава се ал. 2:
„Ал. 2. Академичната длъжност се заема по условията на основен трудов договор. Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище.”
в) Алинея 2 става ал. 3 и преди думите „може да се извършва” се добавя „включително и от други европейски държави”.
г) Алинея 3 става ал. 4.
д) Създава се ал. 5:
„Ал. 5. При прекратяване на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице се запазват всички лични права, произтичащи от съответната академична длъжност.”
Може би в последното изречение е необходимо пояснение. За нас тази разпоредба е изключително важна, тъй като се постави въпросът след като вече званията по стария закон се обвързват с длъжностите по новия закон, каква ще е съдбата на доцента и професора, на който не по негова вина е прекратен трудовият договор, в частност и на пенсионирания професор или доцент. Тази разпоредба има скромната цел да защити техните лични права, един вид трансформация на права, тези лични права, които те са придобили с оглед длъжността и при прекратяване на договора не по тяхна вина, разбира се, тези лични права си остават в техния патримониум на доцентите и на професорите, на тези хабилитирани лица, за да бъдат защитими и да имат правата, които носят съответната хабилитация „доцент” или „професор”, да продължат да участват в международни проекти, да продължат да бъдат членове на научни журита и пр., без към момента непременно да заемат съответната длъжност във висши училища и научни организации.
Това е логиката, която ние предлагаме на вашето внимание.
Заповядайте, госпожо Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми колеги, аз мисля, че няма човек в тази зала, който да не е убеден, че действително хората, които заемат академични длъжности, трябва да получават достойно заплащане. Но искам да подкрепя господин Методиев и да изкажа моето становище, че действително това, което е предложил господин Николов, не бива да бъде заложено точно в този закон, който сега разглеждаме.
Това е, което смятам аз.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз ще започна да правя процедури на петнадесетата минута на всеки член за прекратяване на дебатите, защото имам такова право по правилник, и да преминаваме към гласуване. Вие, господин председател, сте прекалено либерален. Тук се въртим около едни и същи текстове, нещата са прекалено ясни. Няма нужда от аргументи. Моля Ви, малко по-стегнато.
Прощавайте, госпожо Богданова, не беше адресирано към Вас. Говоря по принцип. Ние преди малко се занимавахме с регистрация в Деловодството и как се прави един документ. това е за ниво не колеж, а професионално училище до осми клас.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Методиев, приемам Вашата критика.
Госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Може ли да задам един въпрос?
Предложението на колегата Николов аз все се надявам, че в някой закон ще го включим. Очевидно няма да е в този. Но искам да уточним наистина текста на тази ал. 2, за която тук се говореше повече, за това, че хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище. Това е текст, който бих подкрепила, най-малкото защото сегашният текст в Закона за висшето образование по мое предложение, се разбира, че е палиативен текст.
Искам да изясним следното. Ние твърдим, че всеки, който законът, вече приет, го е заварил като професор, доцент или някакъв във висше училище, се припознава като професор в Шуменския университет, доцент във Великотърновския и т.н. Вероятно видно е, законът допуска, че професор във Велико Търново по история може да бъде едновременно и професор по история в Шуменския университет. Това ли твърдим в момента? След като, бидейки в момента национални професори, тоест с такъв статут, те спокойно могат да бъдат на трудов договор в повече от едно висше училище.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: По Кодекса на труда – само в едно.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: По Кодекса на труда знам как е.
И още нещо, за да е ясно какво следва от това. Следва ли, защото аз не се сещам законът да е уредил, че в момента, в който сме приели текст, който, аз между другото съм съгласна, че е за Закона за висшето образование, въпрос на преценка къде ще го напишем, какво следва, ако този текст стане факт? Това означава ли, че се прави в някакво обозримо време нова акредитация на висшето училище? Залагаме ли я или как я предвиждаме? Защото това означава, че всеки трябва да бъде любезен да се определи в едно обозримо време, което законът трябва да уреди при наличието на този текст? Или твърдим, че той става факт тогава, когато постъпят за акредитация нови висши училища или пък изтече срокът, в който трябва да се прави нова такава?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Богданова, Вие си отговорихте на въпроса с последното изречение.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз дадох два казуса.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Казусите са важни, но това е отговорът. Този закон не може с обратна сила да преуреди действащи акредитации на висши училища. Аз съм направил справка – най-ранните акредитации изтичат в края на 2012 година. При новите акредитации спазваме новия текст. При нови висши училища, които подават молба за акредитация, спазваме пак новия текст. Това е логиката, която ние предлагаме.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, ако ми позволите, чисто прагматично. Този член е много важен, имам предвид допълнението.
По принцип прав е проф. Станилов – всеки един от нас може да работи в две висши учебни заведения на основен трудов договор и по чл. 67 от Кодекса на труда, тоест на една втора, пак трудов договор, но в друго висше учебно заведение. Но каква е играта в момента във ВУЗ-овете в цяла България?
По чл. 67 законът дава право да се акредитират специалности едновременно с преподаватели в две различни учебни заведения. По този начин примерно участвам в акредитацията на Шуменския университет и мога да участвам в акредитацията още на едно висше учебно заведение. При тази хватка имаме специалности с един преподавател в цяла специалност плюс още няколко от друга. Ние акредитираме по този начин специалността.
Всъщност като се въведе този допълнителен член, вече преподавателят ще участва в акредитацията само на една специалност в едно висше учебно заведение. Иначе той може да си работи пак по чл. 67, но няма да участва в другата акредитация.
Веднага отговарям на колежката Богданова. Има така наречения САНК – Следакредитационната национална комисия. САНК, след като изтече периодът на акредитация, съответно пет години – говоря дали ще бъде програма за съответна специалност или за висше учебно заведение, вече въвежда корекцията, броя на преподавателите, които участват в съответната акредитация.
Така че няма абсолютно никакви проблеми с въвеждането на този член ние на този етап да коригираме акредитацията, било то на висше учебно заведение, така наречената институционална акредитация, или програмна на съответната специалност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не виждам други становища.
Подлагам на гласуване чл. 15 по отделни алинеи.
Гласуваме ал. 1 от предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители:
„Ал. 1. Академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и реда, определени със закона и с техните правилници.”
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По ал. 2. Има направени три предложения: на Стоичков и групата народни представители, на Михайлова – Калнева-Митева...
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттеглям цялото наше предложение.
По ал. 2 подлагам на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители:
„Ал. 2. Академичната длъжност се заема по условията на основен трудов договор. Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моля да гласувате предложението на Ивелин Николов.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на колегата Ивелин Николов:
„В чл. 15 се правят следните промени:
1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„Ал. 2. В рамките на държавната субсидия за държавните висши училища и научни организации се осигуряват базови заплати с долна граница от три минимални работни заплати за асистент и с коефициент 1,5 за доцент и следващ коефициент 1,5 за професор.”
2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.”
Гласували: за 1, против 3, въздържали се 9.
Не се приема.
Предлагаме ал. 2 на вносителя да стане ал. 3 с добавката „включително и на други европейски държави”.
Преномерацията няма да я подлагам на гласуване.
Поставям на гласуване новата ал. 5, така, както я прочетох:
„Ал. 5. При прекратяване на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице се запазват всички лични права, произтичащи от съответната академична длъжност.”
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преминаваме към раздел ІІ – „Заемане на академичните длъжности „асистент” и „изследовател”.
Има предложение за заглавие на раздел ІІ на Стоичков Станилов и група народни представители; предложение на Михайлова ,Калнева-Митева; предложение на Лъчезар Тошев.
Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Понеже колегата Тошев е на друга комисия и то с тежък дебат, за неговото предложение само ще кажа, че то е фактически невъзможно за подлагане на гласуване, тъй като вече са приети академичните длъжности.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз предлагам първо да подложа на гласуване предложението на Михайлова, Калнева-Митева, тъй като то кореспондира и с така приетите текстове:
„Наименованието на раздел ІІ на Глава трета се изменя така: „Заемане на академичната длъжност „главен асистент”.
Гласували: за 10, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние оттегляме нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към чл. 16:
„Чл. 16, Ал. 1. Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”.
Ал. 2. В медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища длъжността “асистент” може да заема от лица без придобита научна степен “доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище.
Ал. 3 Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.”
Към тази разпоредба има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители, предложение на Огнян Стоичков отделно, предложение на Михайлова, Калнева-Митева предложение на Янаки Стоилов и предложение на Лъчезар Тошев.
Считате ли, че други предложения са съотносими към тази разпоредба? – Не виждам.
Моля за вашите становища. Заповядайте, колега Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моето предложение го определям като най-отдалечено спрямо това на вносителя. Неговата идея е да не се изисква докторат за заемане на длъжността „асистент”, каквато е масовата практика. Поне моите впечатления показват, че преподавателите, които придобиват опит в тази дейност, защитават докторат и обикновено при равни други условия имат и по-добри качества, тъй като на тях им се налага да усвояват една по-широка материя, докато докторантът обикновено се специализира и задълбочава в една отделна тема. И това съвсем не допринася, поне в първите години, той да бъде по-добър преподавател.
Освен това докторантът е в една привилегирована позиция, защото към него има изисквания, с които той работи за собственото си издигане, а един млад преподавател обикновено полага дейност, която после не му се отчита като основна при покриване на изискванията за научна степен.
Затова според мене трябва да се допуснат равностойно и двете възможности, но в същото време да не се практикува възможността твърде дълги години един човек да бъде преподавател, без да покаже научно развитие.
Затова аз предлагам лицата, които постъпват като асистенти, да постъпват на срочен договор за пет години, като се предполага, че през тези пет години те ще защитят докторат. И единствено да се допуска изключение, ако те са зачислени като докторанти, дори да е изтекъл този период, еднократно висшето училище да може да удължава срока на техния договор с три години. Това между впрочем много по-добре ще отговори на заварените случаи.
Аз мога да ви дам примери, които са изключение, но потвърждават изтъкнатата теза. Аз съвсем наскоро бях на защита на мой колега, който беше значително над 40 години и едва сега защити докторат. Но това прави неговия докторат много солиден, особено в такива специалности, които имат и практическа приложимост. Защото натрупването на този опит е много полезен в изследователската дейност, което беше признато и от хора от практиката, включително на ниво Върховен съд.
Така че да не абсолютизираме тези неща. но споделям стремежа да няма вечни асистенти, но като се посочи такъв рационален срок, в който хората, които са започнали преподаване, да могат да придобият и научната степен „доктор”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Стоилов, ако разрешите само, ще предложа това Ваше предложение да не бъде разгледано тук в главата за „главен асистент”, от който изискваме да има научна степен „доктор”, а да бъде разгледано в Глава четвърта, където уреждаме „асистента” по старата терминология „стажант асистент”.
Вашето предложение кореспондира и с предложен от нас текст в този смисъл към чл. 32, където уреждаме „стажант асистентите” или „асистентите” по вече приетата терминология, които могат и да не бъдат доктори, които се зачисляват като докторанти и в определен срок им се дава възможност да защитят научна степен „доктор”.
Затова Ви предлагам, ако не възразявате, това Ваше предложение по чл. 16 да го разгледаме съотносимо към чл. 32.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: А в Глава четвърта защо са неакадемични длъжности?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тази глава ще бъде прегласувана, тъй като приехме, че са академични длъжности в чл. 2. Аз само обръщам внимание на текста на чл. 32 и нашето предложение към този текст, което кореспондира с известни нюанси с това, което Вие казахте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Въпреки че логиката би трябвало да бъде да разгледаме положението на асистентите, доцентите и професорите, а не да започнем от едно място, пък после да отидем на другите. Тоест би трябвало да има някаква постъпателност, независимо от номерацията на текста. Но мисля, че трябва да започнем отдолу нагоре.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие сте абсолютно прав. Нормално е да започнем от „асистент” към „главен асистент”. Но в момента следваме структурата на вносителя. Структурата на вносителя е тази: уреден е първо асистентът с докторска степен, след което е уреден стажант-асистентът без докторска степен. Иначе сте абсолютно прав в йерархията.
В този смисъл желаете ли да подложа на гласуване тук това предложение или да го съотнеса към чл. 32?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това за мене не е решаващо. Нека в следващото или в по-следващото заседание да се изпишат текстовете, които досега са приети с окончателната редакция, за да може да се ориентираме добре какво се е случило. Защото може би ще се наложи най-накрая отново да се върнем някои текстове да се съгласуват. Защото мисля, че така се получава една много сложна компилация между текстове на вносителя и приети в комисията текстове, което невинаги кореспондира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Безспорно е така. Ще бъдат представени на членовете на комисията и на вносителите досега приетите текстове и техните редакции от комисията.
Колеги, други становища? Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да предложа една редакция на нашето предложение, която да обхване вашето предложение думите „други специализирани висши училища” се заменят с „ висшите училища на Министерството на вътрешните работи”.
Аз предлагам ал. 2 да се измени така:
„Ал. 2. В медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и във висшите училища на Министерството на вътрешните работи длъжността „главен асистент” може да се заема от лица без придобита научна степен „доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие не правите нещо различно от предложението на Министерския съвет по ал. 2.
СТЕФАНИ МАХАЙЛОВА: Ние добавяме „висшите училища на Министерството на вътрешните работи”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това го добавяте по мое предложение.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Да, по Ваше предложение. И някои редакционни корекции.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Училището на МВР какво особено има?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В тази насока за МВР получихме в комисията подписано писмо от заместник-министъра на вътрешните работи, където именно се визира този проблем във висшите училища да се предвиди това изключение, тъй като се налага от самия статут и работа във висшите училища в системата на МВР.
Това беше аргументацията. Ако членовете на комисията желаят, бих могъл да ангажирам допълнителни мотиви от Министерството на вътрешните работи.
НАКИ СТОИЛОВ: А от Министерството на отбраната не искат ли изключение?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Те са изключени по Закона за въоръжените сили.
Имаме ли други предложения, защото ме критикуват, че съм много либерален и допускам много разсъждения.
Заповядайте, колега Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз също имам предложение по този текст. Понеже закъснях поради участието ми в Комисията по околната среда, където имаше бурни дебати досега, бих искал да попитам в крайна сметка комисията обедини ли се около това „асистент”, „доцент” и „професор” да бъдат както в университетите, така и в научните институти?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Ако е така, аз няма да поддържам предложенията, които съм направил на много места в закона и които съответстват на едно писмо от БАН, което получихме всички ние преди известно време.
Обаче бих искал да поддържам тази част от моето предложение, която гласи, че след думите „в медицинските университети” да се добави „ университетските болници”. Защото в университетските болници също има научни сътрудници, старши научни сътрудници и др., които, ако не се запишат изрично в закона, няма да се прехвърлят автоматично при новата реформа. Те също са хора и имат право да бъдат споменати, за да могат да бъдат трансформирани.
Както знаете, университетските болници имат по-различен статут. Те не са към никоя катедра в Медицинския университет. Затова се налага изрично да ги запишем в закона, за да могат и те да подлежат на тази промяна.
Убеден съм, че министърът на образованието, младежта и науката няма желание някой да пострада от тази реформа. Обратно, където има проблеми – чух даже, че има и други, например в Центъра по хигиена и други, където също има научни сътрудници, които следва да бъдат сега трансформирани по новата система. Но за да бъде извършено това, трябва да бъдат споменати.
Затова съм направил тези предложения. В целия закон по-нататък на няколко места съм предложил да се добави „В медицинските университети и университетските болници”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, становища?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз мисля, че това е правомерно. Не бива да поставяме цели общности извън рамката. Аз също знам този казус, но не се бях сетил. Даже вчера обсъждахме за болниците. Нека да ги добавим.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги ,подкрепям предложението на колегата с едно допълнение, което е много важно за Закона за висшето образование. Може би университетските болници трябва да приемат статута на научни организации. Това е пропуск в закона. Иначе подкрепям колегата. Защото ние казваме „за висши учебни заведения и научни организации”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз в този ред на мисли бих допълнил, за да е още по-ясно, въпреки че подразбира, в ал. 2, където се говори за медицински университети – „или факултети”. Защото имаме медицински факултет на Софийския университет, който не е медицински университет. Подразбира се, но...
Тоест, за да прецизираме текста, може да допълним „медицинските университети или факултети”.
Аз бих подкрепил тази Ваша редакция. Дори и да повтаряме някой текст от закон, може би за лечебните средства, където е регламентирано или би трябвало да е регламентирано. Дори и да го повтаряме, не е проблем и за повече яснота и тук да го кажем.
Така че аз бих подкрепил Вашето предложение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин председателю, тук става въпрос за промяната на едни научни степени и титли с други. Не става въпрос за Закона за лечебните заведения. Става въпрос за трансформацията. В момента има научни сътрудници и старши научни сътрудници. Те какви ще станат, след като влезе законът в сила? Трябва те също да получат същия статут. И за болниците да важи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Тошев, редакцията обаче на ал. 2, която в момента гледаме, не касае трансформацията на длъжностите. Вие в Преходните разпоредби имате такова предложение и аз бих го подкрепил. Но тук редакцията на ал. 2 е, че в определени висши училища тази длъжност „главен асистент” може да се заема от лице без придобита научна степен „доктор”. За това става дума. Тук не става дума за трансформация на звания и длъжности, което Вие сте го казали в Преходните разпоредби и аз пак повтарям, че бих го подкрепил.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това ще се отнася и за болниците.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, Вие искате да предвидим и в университетските болници длъжността „главен асистент” да се заема от лица без придобита научна степен „доктор”.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Това е временно. Нали има тригодишен срок, в който те могат да защитят. (Шум в залата.).
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Само да припомня. Гласувано е, че има два вида асистенти – асистенти без докторска степен и тези с докторска, които са главни асистенти. Така че тук главният асистент е с докторска дисертация. Ние не можем да направим това отстъпление. Защото мисля, че особено в медицинските университети, където е най-тежката и най-висша наука, те би трябвало да се стремят да се развиват в научно отношение.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: А заварените случаи?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Те са си заварени и никой никого няма да гони. Разбира се, ако вие не решите.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: В такъв случай ще останат.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Те са си асистенти и сега. Тук е написано.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е в Преходните разпоредби, това не е в чл. 16, ал. 2.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този казус за университетските болници, които използват асистенти и практикуващи лекари го обсъждахме с господин министъра. Университетските болници, в които имат асистенти – практикуващи лекари, тези практикуващи лекари си остават асистенти до края, тъй като те не са на базова длъжност и изобщо не искат да стават нито доценти, нито професори. А ако искат, пишат докторати. Но те имат висока квалификация и там ги взимат само за асистенти. Това го има в отделна клауза и няма проблем. Затова сме го променили така по настояване на господин министъра. Така че и този въпрос е изчерпан.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други становища, колеги, подлагам на гласуване съответните алинеи.
Първо, ал. 1 на чл. 16:
„Ал. 1. Академичната длъжност „главен асистент” се заема само от лице с придобита научна степен „доктор” в съответната научна област.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Един не гласува.
Приема се.
Гласуваме ал. 2. По ал. 2 следва да подложа на гласуване първо предложението на народния представител Лъчезар Тошев, а именно след думите „В медицинските университети” да се добавят думите „и университетските болници”.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували: за 2, против 1, въздържали се 9. Един не гласува.
Не се приема.
Колеги, по това, което предложих сега в ал. 2 – след „медицинските университети” да се добави „или факултети”, както и след „във висшите училища по изкуства и спорт” да се добави „или факултети”, както и да отпадне текстът „други специализирани висши училища” и вместо него да се запише текст „висши училища на Министерството на вътрешните работи”.
Който е съгласен с тази редакция, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма. Един не гласува.
Приема се.
Вашето предложение, госпожо Михайлова?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да гласуваме текста на вносителя за ал. 3, без текста „изследовател” и вместо „асистент” – „главен асистент”. Тоест текстът става така:
„Ал. 3. Академичната длъжност „главен асистент” се заема въз основа на конкурс и избор.”
Това е предложението на Михайлова и Калнева, което подлагам на гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тъй като тук се урежда положението на главния асистент, значи веднъж той ще се яви на изпит, за да стане асистент, ще се обяви конкурс и втори път ще се обяви конкурс, за да стане главен асистент, след като е получил докторат. Така ли е? Нали разбирате колко тромава става цялата тази работа – от асистент да стане главен асистент, с два конкурса, предшествани от защита на докторат? Това ли излиза от приетия текст? Вие представяте ли си колко по-тромава става системата спрямо сегашната? Вместо този, който е станал доктор, да може направо да стане главен асистент, вие казвате: той за тези години е постъпил като асистент, защитил е докторат и ще му обявим конкурс да стане главен асистент.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колегата Стоилов обикновено е много прецизен. Този път той излъга. Тромава е системата в момента.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вие ми приписвате някакъв субективен елемент.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Субективно е. Има стенограма. В момента се извършва конкурс за заемането на всяка от тези длъжности. И е достатъчно тромаво. Тук става дума за следното. Това е стара дискусия, която сме я водили. Моля да не водим едни и същи дискусии по десет пъти. Въпросът беше за заварените асистенти как да се регулира – законът да се обърне към тях, да се намери социално решение и пр.
Решението е следното – тези хора, за да могат да заемат местата си, ще ги заемат след изпит естествено, защитават дисертация, заемат конкурсно място, заемат длъжност „главен асистент”, след това заемат длъжността „доцент” и заемат длъжност „професор”. Всичко това е подчинено на конкурс. Няма никаква тромавост. Яснотата е пълна.
Моля Ви, колега Стоилов, изключително опитен политик сте, поне за тези неща, които са напълно ясни, да не правим тук никакви дискусии. Там, където имаме различия, ще си кажем аргументите. Но тук е ясно. Нищо тромаво няма.
Призовава ви за това, защото сте човек, който първо, може да помага при правенето на текстовете, второ, имате принципи, които мога да не ги споделям, но ги уважавам. Но за неща, които са абсолютно ясни, моля да не водим дебат.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз не водя дебат. Аз исках да си изясня, че това наистина е така, което го потвърждавате. Но за мене това е неприемливо. И тъй като исках да бъда сигурен, че вие приемате текст, който противоречи на моето разбиране, го зададох като въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако мога да кажа съвсем накратко следното. Ще повторя в общи линии това, което каза и господин Методиев.
Колега Стоилов, за заемане на длъжността „стажант асистент” по терминологията на вносителя не е необходим конкурс. Това става със заповед на съответния представител на висшето учебно заведение. Така е и по нашето предложение – назначаването се извършва от ректора. Тук нямаме избор, нямаме конкурс. Избор и конкурс имаме само при назначаването на главния асистент. Тоест нямаме два избора и два конкурс за израстване от асистент в главен асистент. Първите са назначаеми, вторите естествено ,че трябва да са избираеми на конкурсна основа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моето предложение има и друга логика – и длъжността „асистент” да се заема чрез конкурс.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да преминем към чл. 17.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към чл. 17:
„Чл. 17. Конкурсът се провежда при условията и по реда, определен с правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон.”
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители:
„Член 17 се изменя така:
Чл. 17. Кандидатите за участие в конкурса подават молба за допускане и следните документи:
1. автобиография;
2. диплом за образователната и научна степен „доктор”;
2. медицинско свидетелство;
3. свидетелство за съдимост;
4. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв;
5. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни разработки, ако има такива.”
Има предложение и на Михайлова – Калнева-Митева.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Нашето предложение го оттеглям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поставям на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители за текста на чл. 17.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 18.
„Чл. 18. Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет на висшето училище или от научния съвет на научната организация.”
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители, както и предложение на Михайлова – Калнева-Митева.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Има само една разлика между двете направени предложения. В нашето предложение няма националната листа и няма „НАОА”. Защото аз вече казах, че националната листа я уреждаме в чл. 4. Тоест нашето предложение е „Националната листа на НАОА” да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще подложа на гласуване и двете разпоредби.
Други становища не виждам.
Който е съгласен с редакцията на чл. 18 с вносители „Стоичков, Станилов и група народни представители, моля да гласува. Редакцията е следната:
„Чл. 18, ал. 1. Конкурсът се провежда от жури, което включва хабилитирани лица и се състои от председател и четирима членове. Двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и са включени в Националната листа на НАОА.
Ал. 2. Журито се определя не по-късно от два месеца след обявата в „Държавен вестник”.”
Гласували: За 10, против 2, въздържал се 1.
Приема се.
По чл. 19.
„Чл. 19, ал. 1. Конкурсът се открива по решение на висшето училище или научна организация, което се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация- висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.”
По този текст няма направени предложения.
Ще прочета и чл. 20:
„Чл. 20, ал. 1. Конкурсът се провежда от комисия, която се състои от председател и двама членове – хабилитирани лица. Единият от членовете на комисията може да бъде външен за съответното висше училище или научна организация.
Ал. 2. Комисията за провеждане на конкурса се определя със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия.”
Има направено предложение от Стоичков, Станилов и група народни представители, както и на Михайлова – Калнева – Митева, членове 19 и 20 да отпаднат.
Народният представител Валентина Богданова е направила предложение в ал. 1 думите „контролна комисия” да се заменят с „Комисия за атестиране и контрол”. Но колегата го отклони от гласуване, тъй като предходните разпоредби в този смисъл не бяха приети.
Моля да гласуваме предложението за отпадане на членове 19 и 20.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 21. Текстът на вносителя е:
„Чл. 21. Ал. 1 До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация.
Ал. 2. Всички кандидати се уведомяват писмено за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса в срок 14 дни след избирането на комисията.
Ал. 3. Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.”
Има предложение на О. Стоичков, Ст. Станилов, и група народни представители:
Чл.21 става чл.19 и в него:
а) В ал.1 накрая се добавя: „за което се уведомяват писмено за срок от 14 дни след избирането на журито.”
б)Алинея 2 се отменя.
в) Алинея 3 става ал. 2, и в нея думите: „по ал. 2” се заменят с „по ал. 1”.
Предложение на н.п. Ст. Михайлова и Н. Калнева-Митева:
Член 21 става член 18 и в него:
а) в ал. 2 думите „избирането на комисията” се заменят с „определянето на научното жури”;
б) в ал. 3 думите „конкурсният изпит” се заменят с „конкурсът”.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз бих искала да оттегля нашето предложение с идеята да подкрепим вашето предложение, но с една редакция. Аз предлагам да не добавяме в края на ал. 1 думите „за което се уведомяват писмено за срок от 14 дни след избирането на журито”, а в ал. 2 леко да изменим текста, който да звучи така:
„Ал. 2. Всички кандидати се уведомяват писмено за това дали са допуснати в срок от 14 дни след избирането на комисията.”
Разликата е, че по вашето предложение само допуснатите кандидати се уведомяват. Аз мисля, че е добре да се уведомят всички кандидати, защото тези, които не получат писмено уведомление, няма да знаят дали не са го получили поради някаква грешка или защото не са допуснати.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само думата „дали” трябва да се махне.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Може би формулировката подлежи на прецизиране. Това кореспондира и с идеята на вносителя, само че в неговото уведомление се дава допълнителна информация за конкурса, която за недопуснатите не е интересна.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз бих предложил редакция в ал. 1 относно „които отговарят на законовите изисквания”. Ние въведохме термина „единни държавни изисквания”. Ако считате, че той е по-удачен, тоест вместо „законови” да пишем „единните държавни изисквания”. Но това вече е въпрос на редакция, която не е толкова съществена.
И по нашето предложение за ал. 2 смисълът е бил безспорно да се уведомят всички – и допуснати, и недопуснати.
„Ал. 1. До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научна организация, за което се уведомяват писмено в срок от 14 дни.”
Тоест ние сме събрали текста, за да не повтаряме същото в ал. 2.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: По друг начин се разбира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вашата логика е, че не се разбира в нашето предложение, че се уведомяват всички, а само допуснатите.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: За което става въпрос за допуснатите. Така го чета.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Една група се уведомяват, че са допуснати, друга група се уведомяват, че не са допуснати. Безспорно, че не могат всички да бъдат уведомени за едно и също съдържание. Това е бил смисълът на предложението.
Заповядайте, колега Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че колегата Михайлова е по-точна. Защото тук се казва: „които, което”. Затова Ви моля да подложите на гласуване нейното предложение и ви призовавам да го подкрепим, защото наистина е редно всички кандидати да получат уведомление.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз ще повторя съдържанието на текста. Аз предлагам да не добавяме в края на ал. 1 текста „за което се уведомяват писмено в срок”, а ал. 2 да я формулираме така:
„Ал. 2. Всички кандидати се уведомяват писмено за това дали са допуснати в срок 14 дни след избиране на журито.”
Проф. Станилов каза, че „дали са допуснати” не звучи добре в юридически текст. Ако предложите нещо друго, текстът да не е „дали са допуснати”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да стане: „Всички кандидати се уведомяват за резултата от процедурата по допускане”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: „Всички се уведомяват за участието”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какво Ви е мнението за текста „всички участници се уведомяват за резултатите от процедурата по допускане”?
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Съгласен съм.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тогава да гласуваме този текст.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ние да оттеглим нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с тази редакция на ал. 1, като ние оттегляме нашето предложение по ал. 1 и гласуваме редакцията на вносителя по ал. 1, моля да гласува.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме ал. 2 в редакцията, която прочетохме аз и госпожа Михайлова преди малко.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Предложението, че ал. 3 става ал. 2 и в нея думите „по ал. 2” се заменят с „по ал. 1” се оттегля.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: И ние оттегляме нашето предложение по буква „б”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме текста на ал. 3 по вносител:
„Ал. 3. Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.”
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По чл. 22.
„Чл. 22. (1) Всеки член на комисията оценява кандидатите поотделно.
(2) Председателят на комисията представя обобщен доклад-заключение за резултатите от проведените изпити до академичния съвет, съответно – до факултетния съвет или до съответния научен съвет на институт, с предложение за провеждане на избор.
(3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, комисията прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.”
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители в ал. 1 и 3 думата ”комисията” да се замени с „журито”.
Алинея 2 предлагаме да се измени така:
„Председателят на журито представя обобщен доклад-заключение за резултатите от конкурса, не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния, съответно научния съвет на висшето училище или научна организация, с предложение за провеждане на избор.”
Тоест ние тук въвеждаме срок, с оглед дисциплиниращи клаузи, и изключваме академичния съвет като според нас ненадлежния орган, към който следва да се направи това предложение.
Въпроси, становища?- Не виждам.
Преминаваме към гласуване. Който е съгласен с предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители в ал. 1 и 3 думата „комисията” да се замени с „журито” и ал. 2 да се редактира така, както я прочетох, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
„Чл. 23. Академичният съвет, съответно факултетният съвет или научният съвет, провежда избора при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или на научната организация.”
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители и на Михайлова, Калнева – Митева.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз оттеглям нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В нашето предложение редакцията е следната:
„Чл. 21, ал. 1. Факултетният, съответно научният съвет, провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито.
Ал. 2. Всеки кандидат за участие в конкурса се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора.”
Тази редакция на ал. 2 сме направили, с оглед последващи процедури по обжалване евентуално пред арбитражния съвет.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам една дребна редакционна поправка – не „Всеки кандидат за участие в конкурса”, а „Всеки кандидат, допуснат до участие в конкурса, се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора”. Защото недопуснатите нямат резултат от избора например.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Процедурата общо взето е на два етапа - по допускане и по същество. Тук се говори за процедурата по същество, която вече е минала.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз искам да го изразим по-точно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тези, които не са допуснати до конкурса, просто нямат активна легитимация по този чл. 21. Те не са допуснати, те не са участвали в конкурса. Те бяха важни за предния текст.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Тук текстът звучи така: „Всеки кандидат за участие в конкурса се уведомява писмено”. Тук еднозначно се казва, че всички кандидати се уведомяват писмено – и тези, които са допуснати, и тези, които не са допуснати. Защото всички са кандидати за участие в конкурса.
От тази гледна точка аз не искам да бъда досадна и може би се подразбира, така че няма да се пазаря по въпроса или да настоявам. Но смятам, че по-ясен е текстът в този смисъл. Оттеглям си предложението, след като всички го разбират по друг начин.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не е добра редакцията. Но на такива дребни места не обръщаме внимание. Има и на други места подобни неща. Всъщност текстът може да е по-лаконичен и по-ясен – че кандидатите, които са се явили на конкурса, се уведомяват за резултата.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз бих подкрепила това предложение, което е ясно и по-точно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз не възразявам срещу тази редакция, която беше дадена от колегата Стоилов.
Предлагам да гласуваме този текст и вече във финалната редакция ще бъдат изчистени нещата, с оглед по-голяма краткост на текста.
Който е за този текст, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
„Чл. 24. Всеки от кандидатите за участие в конкурса се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора.”
Това е текстът, който ние сме приели в ал. 2 на предходния член, поради което предлагаме чл. 24 да отпадне.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Има предложение на народния представител Янаки Стоилов:
Създава се чл. 24а, както следва:
"Чл. 24а. Академичната длъжност "старши асистент" се заема от лице с придобита научна степен "доктор" или от лице, което има не по-малко от три години преподавателски стаж на длъжност "асистент"."
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Виждам, че в първата част по същество моето предложение е възприето, само че с наименованието „старши асистент”. На английски преводът като „главен асистент” е доста неуместен, защото той не е главен на никого, а единствено има старшинство и като не съответства с чуждата лексика, е по-добре. Важното е, че се изисква тази втора степен, тоест, да има две степени, и че за втората степен той трябва да притежава докторат, да бъде „доктор”.
Втората част е производна, че самата асистентска длъжност трябва да се заеме след конкурс и вече да се прецени дали лицата, които все още не са станали доктори, могат да я заемат. Затова аз съм го допуснал, тъй като, пак казвам, той беше издържал конкурса за преподавател, а не е просто назначен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А тези, които притежават научната степен „доктор” и искат да станат „главен асистент”, но не притежават второто условие? Защо ги обвързваме?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този, който не е доктор, може да стане асистент, а този, който е доктор, може да стане главен асистент.
Ние слагаме лимит, че това не може да продължава до безкрайност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Гласуваме предложението за нов чл. 24а.
Гласували: за – няма, против – 2, въздържали се – 10.
Не се приема.
Преминаваме към раздел ІІІ със заглавие „Заемане на академичните длъжности „Доцент” и „Старши изследовател”.
Има направени три предложения – на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова и Калнева – Митева и на Лъчезар Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Аз оттеглям моето предложение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че и ние трябва да оттеглим нашето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване предложението на Михайлова и Калнева – Митева заглавието да се измени така: „Заемане на академичната длъжност „доцент”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към чл. 25.
„Чл. 25. (1) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.”
Има предложение от Стоичков, Станилов и група народни представители, от Янаки Стоилов, от Михайлова – Калнева-Митева и от Лъчезар Тошев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Общото ни виждане е, че научната длъжност „доцент” трябва да се заема въз основа на конкурс и последващ избор. Оттук нататък искам да поясня какво включва моето предложение.
Три изисквания трябва да покрие кандидатът за заемане на тази длъжност. Едното от тях е да има определен период преподавателски стаж като асистент. Аз съм предложил пет години. Тук срокът може да бъде обсъждан. Най-малко тригодишен стаж след придобиване на научната степен „доктор” и допълнителни научни или научно-приложни разработки, тоест допълнителни научни приноси, без те да бъдат квалифицирани по някакъв специален начин, след като той вече е придобил научната степен „доктор”. Така за мене се получава една яснота в това какви критерий трябва да покрие кандидатът.
В ал. 2 съм поставил за обсъждане един въпрос дали не може да бъдат по-гъвкави висшите училища, университетите да не изискват обикновено кандидатът да покрива пълната заетост. Защото той може да отговаря на всички други условия по същество. Висшето училище може да реши да назначи двама души, като те са, да речем, на половин щат. Тоест те трябва да преценят. Ако искат, могат да привлекат повече специалисти, да покрият по-широк кръг от проблеми, да разполагат с повече хора. Така че нека те да преценят. Това не е въпрос на някаква злоупотреба. Те няма да се отклонят от стандартите, които съществуват. Но да не се превръща понякога липсата на пълния хорариум в пречка висшето училище да прецени да обяви такъв конкурс.
Това е съдържанието на моите предложения.
И един аргумент, за да завърша. Направил съм това предложение поради причината, че в не толкова далечните години имаше случаи, когато някои хора станаха професори, без да са имали и един месец преподавателски стаж. Така че необходимо е според мене да има някакви кратки периоди, за да може тези хора, освен че нещо са написали, все пак да са упражнявали тази професия, за да могат да придобият хабилитация.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм съгласен ,че трябва да има стаж и опит. Но имам две бележки.
Първата е, че от хората, които се занимават само с изследователска работа, не можеш да изискваш да имат стаж като асистенти, за да станат доценти.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: За институтите може би да кажете как да става.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Второто е, че от практиката има случаи. В историческата комисия преди година и половина попадна една кандидатура за доцент по археология в Шуменския университет, където се яви един кандидат, който е много добър изследовател. Нямаше друг кандидат. В Шуменския университет много държаха този човек да го вземат за доцент. В комисията проф. Петър Ангелов се възпротиви и успя да увлече всички други членове, че не може да бъде доцент в никакъв случай и провали целия избор, от което пострада и университетът, и човекът, и изобщо науката.
Според мене, ако искат да поставят такова условие, да си го поставят в правилника. Но да не слагаме тези рамки в закона, защото поставяме хората в неравностойно положение. Не може един, който е написал две-три книги, и друг, който е написал само една или не е написал нито една, да се състезават и този, който има стаж, да има предимство пред този, който няма. Даже и другият не може да кандидатства по смисъла на това предложение. Това също смятам, че не е коректно.
А ако става дума за опит за четене на лекции, асистентите не четат лекции, а водят упражнения, което далеч не е едно и също.
И второ, този, който не се е родил да чете лекции, няма никога да се научи. Това е също убеждение от опит.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да се учи, преподавайки.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Честно казано, този тригодишен период ме смущава. Пак говоря от практиката.
Колеги, аз съм в специализиран научен съвет. При нас минава една кандидатка, която има 11 книги. Тя сега прави доктората и автоматично след това веднага обявяваме процедурата за доцент.
Представяте ли си човек с 11 книги, който има 15 години асистентски стаж, има и степен „доктор”, да чака следващите три години!
ЯНАГИ СТОИЛОВ: Единадесет книги за 10 години!
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, в хуманитаристиката е възможно, така че няма нищо, което да ви притеснява.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, нека да гласуваме. Само моля към нашето предложение, господин председателю, в ал. 3 думите „утвърден от” да се заменят със „съгласувано с”. Защото утвърждаването създава друга процедура.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Искам да взема отношение по другите предложения и след това – по моето.
За тези, които са работили в научните институти, изисква ли се преподавателска стаж, за да заемат съответната...
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Веднага Ви отговарям, колега Тошев. В нашето предложение стажа го обвързваме след придобиване на научната степен „доктор”. Не обвързваме стажа с преподавателски функции. Защото Вие сте прав – в научните организации следва реципрочно да уредим и този въпрос. Затова ние сме дали една редакция, обвързана с три години стаж след придобиване на научната степен „доктор”.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Той не е преподавателски стаж.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не сме казали „преподавателски”. Нашето предложение е пред вас.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Сега ако мога да представя моето предложение. Както вече се разбрахме, аз ще оттегля тази част от предложението, която касае промяната на титлите. В такъв случай моето предложение ще гласи следното: „В чл. 25 се добавя нова ал- 4 със следния текст:
Ал. 4. За асистенти с докторска степен и две последователни положителни атестации от Атестационната комисия, ръководителят на научното звено предлага откриване на процедура за хабилитация чрез мотивиран доклад до Факултетния (научния) съвет.”
Причината да направя това предложение ее, тъй като има асистенти, които нямат докторска степен, включително и главни асистенти, и такива, които имат. В момента не можем да ги приравним, тъй като трябва да отчетем разликата в единия и другия случай и да дадем възможност на тези, които имат докторат вече, да могат да влязат в процедура за хабилитация.
Смятам, че това е справедливо. Другото означава да приравним тези, които са главни асистенти с докторат с тези, които нямат такъв.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една дума. Колега Тошев, ако няма щатно място, ако министерството не е отпуснало такова, може три пъти да го атестират положително, но нищо не може да стане. По този начин ще вкараме ръководителя на катедрата, хем няма да спази закона, хем не може да му открие място. това ми е идеята.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Една реплика. Аз съм съгласен, че хората, които се занимават с изследователска дейност, понякога могат да бъдат добри преподаватели. а дори да не са много добри преподаватели, техните изследователски качества също може да са полезни да се включат в курса на преподаването. Но затова навремето, говоря преди десетилетия, е имало института на частния доцент, който е човек, който не се е занимавал с преподаване, но който го ангажира висшето училище. Но той не е същият доцент и професор, именно поради тази причина. Защото понякога хора от практиката или от определени изследвания може да са много полезни да четат определени курсове.
Но не трябва да се пренебрегва фактът, че както изследванията изискват определен опит и качества, така и преподаването в научната област също изисква допълнителни качества. Има добри изследователи и добри преподаватели, има добри изследователи и лоши преподаватели, има добри преподаватели, които общо взето не се занимават с кой знае каква изследователска дейност.
Затова, ако отчитаме тези неща, не можем да пренебрегнем едно от двете изисквания.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И в редица правни европейски системи има фигурата на частния доцент и на частния професор в този смисъл, който Вие казахте.
Аз ви моля за още десетина минути внимание, защото това е важна разпоредба, важен текст и заслужава внимание това, което ние сме предложили в ал. 1. Ние обвързваме в тази редакция, която предлагаме, доцентурата с научната степен „доктор” в съответната научна област.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По това няма спор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По това има ли спор в комисията – че трябва да е в съответната научна област. Докторът по право да бъде доцент по право. – Няма против. Благодаря за подкрепата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Каква е дилемата?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Дилемата е докторът по право да стане доцент по икономика. Това беше друго работно предложение.
Ако няма други предложения, ще си позволя да подложа на гласуване още една редакция.
Тъй като преди малко приехме лице с магистърска степен да може да защити веднага „доктор на науките”, необвързан с „доктора”, предлагам да уточним, че „Академичната длъжност „доцент” се заема от лице, което има най-малко 3 години стаж след придобиване на научната степен „доктор” или „доктор на науките” в съответната научна област. Това е ал. 1 на новия чл. 22 от нашето предложение.
Тази редакция приемлива ли е за комисията?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ние за „доктор на науките” приехме, че може да се стане и с магистърска степен. Сега разбирате ли накъде отиваме? Той от „магистър” става „доктор на науките” и продължава напред. Нали казахме, че „големия докторат” няма да го обвързваме с научните степени и звания? Така че в случая няма смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз затова, колега Колев, го подлагам на обсъждане, за да синхронизираме текстовете, които приехме преди известно време днес. Едно лице е „магистър”, станал е „доктор на науките”, но в сегашната редакция няма право да заеме академичната длъжност „доцент”, съответно „професор”, защото няма научната степен „доктор”, няма „малък доктор”, а и „голям доктор”. Ще му предвидим ли възможността, без да създаваме някаква изключителна възможност, с която висшите училища ще злоупотребят, факултативно кандидатът да е „доктор” или „доктор на науките”?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е структурен въпрос. Поставяте го, за да кажем дали виждаме „големия доктор” като възможност да се заема длъжност в университета. Моето мнение е следното.
Аз съм убеден привърженик на това, че законът трябва да урежда наистина мнозинството случаи. За останалите няколко пъти се каза, че правилниците на висшите училища и правилниците на научните организации ще създадат някакви преференции. Тук от ректора на Софийския университет беше цитирана госпожа Доковска неколкократно като пример за такъв вид професор, който той иска да има в своя университет. Всеки университет може да прави това. Такава е европейската практика.
Аз мисля, че ако Вие искате да направим такова обсъждане, в което този човек, който е извършил такъв сериозен теоретичен принос в науката, реши да тръгне към преподавателската практика, то да отидем към професора. Защото някак си там е мястото, където според мене бихме могли да обсъждаме. Тук – не. Тук е по-скоро самото кариерно движение. Докато там някъде можем да проведем тази дискусия, тук мисля, че не й е мястото.
Затова Ви моля да поставите отново този въпрос там, където обсъждаме заемането на длъжността „професор”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест при хипотеза, че кандидатът е защитил „доктор на науките”, но няма „малък доктор” и има открита процедура не за професор, а за доцент, той няма да може да кандидатства по тази процедура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така излиза и е парадоксално.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ако приемете моето предложение да има някакъв преподавателски стаж, тогава се избягва конфликтът. Защото той няма да заеме нещо, за което не е логично да кандидатства.
Всъщност ако една от целите на закона е все пак да стимулира кариерното развитие на хората в науката, ние не трябва да обезкуражаваме един човек, който е бил асистент, покрил си е изискванията, да няма възможност при равни условия да заеме тази длъжност, защото идва някой, който е защитил просто докторат и след това той се оказва с равни възможности с него. На тези хора ние не им гарантираме едно развитие в професията, която те са започнали.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Стоилов, Вие сте прав. И в нашето предложение има изискването за този стаж след докторантурата. Но наистина ми се вижда малко странно да можеш да заемеш по-висшата академична длъжност, а да не можеш да заемеш по-нисшата – асистент, професор или доцент. Това някак си не ми стои. Ние „доктора на науките” не го въведохме като изключение, а като правило в научните степени. Тоест ние трябва да предвидим това правило как се съотнася с правилото за академични длъжности.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпрос на обсъждане. Защо започваме сега нов спор? „Големият доктор” може да ти помогне, може да влезе в цялата работа само при определение на съвкупността. Имаш толкова книги, имаш толкова статии, имаш такива постижения и си „голям доктор”. Това ти добавя при конкуренцията. Но понеже има условие, както е сега, записано ясно – и „доктор”, и хабилитация, всичко е свободно. И ти ставаш професор по съвкупност. Няма нужда да се обсъжда.
Колегата Методиев правилно обоснова, че на 1000 случая има един, който ще иска с „голям докторат” да става доцент. Той отива на професура. Защото ти дори да не си защитил голямата теза като „голям докторат”, ти с нея ще станеш професор безспорно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ще станеш, ако има открит конкурс за професор. Ако има конкурси за доценти, ще стоиш с „големия си доктор” и със значителния принос в науката и ще чакаш по-добри времена.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз мисля, че ние, освен хора на буквата и закона, трябва да бъдем и човеци. „големият доктор”, колкото и да е почетна тази титла, е човек със защитена дисертация зад гърба си. Това не е „доктор хонорис кауза”, която е просто почетна за принос.
И при хипотезата, че има конкурс за доцент, а в момента няма за професор, този човек по много причини няма възможност да чака – и финансови, и всякакви. А в момента му се открива тази длъжност. Аз мисля, че не е голямо нарушение. Той има защитена дисертация зад гърба си.
Ние изрично казваме, че университетите и научните организации не могат да въвеждат специално изискване за заемане на длъжността „доцент” или „професор”, освен „доктор” да имаш и „голям доктор”. Ако има, това са единици. В момента има двама-трима, които от магистри са станали направо доктори.
Ако някой се яви на конкурс, то е, за да защитава дисертация. Аз мисля, че ще изпаднем в доста смешна ситуация. Това изключение не въвежда правилото университетите оттук нататък да го изискват. Защото това си е защитена дисертация.
Всъщност нямаме време за големия спор каква е разликата между единия и другия докторат. Има описания – приноси дълбоки, теоретични. Да видим колко са дълбоки.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това не може да се измери.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако не възразявате, да преминем към гласуване. Ще гласуваме и двете редакции – и с добавката „или доктор на науките”, и без добавката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Защо не го оставим това да си реши комисията. Това ще е един-единствен случай на десет години.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имам въпрос към Вас, господин министър. Вие сте бивш ректор. Можем ли да предполагаме, че ректорското ръководство на дадено висше училище, поглеждайки към своите длъжности, знаейки в обсега на тези научни специалности, учебни програми и пр. кои са потенциалните кандидати, с които би влязло дори в разговор, да потърси, да подсили собствените си енергии и ресурси. Няма веднага да трансформира длъжността от доцент в професор, виждайки желанието на този „голям доктор” да стане част от университетската общност на неговия университет. Кой е този ректор, който няма да го направи – питам аз. Вие ще бъдете ректорът, който ще го спре?!
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ама Вие знаете, че сме в университет, където всъщност няма щатно разписание.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Проф. Илчев или някой друг ще откаже да му открие конкурс за професор на този изключителен ум! Аз не мога да си го представя.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз също не мога да си го представя.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Тогава защо говорим за някаква схоластика? Извинявам се. Това е някакъв ерудит, а ще го мъчим на входа на университета с конкурс. Ректорът ще го вземе веднага и ще му даде голяма заплата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Извинете, сега ми подсказват случай. Доц. Петя Янева, шефката на ФКНФ, няма „малък докторат”, тя е направила „голям” и си е доцент от сто години.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вие нали не сте привърженик на тази практика?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Става дума за това ,че различните университетски ръководства са различни. И тази обща практика, която имаме с Вас, е друга.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не мога да си представя, че ръководител на висше училище, който има такъв случай пред себе си, ще пропусне тази възможност. Ще пропусне такъв талант!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз си го представям.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, ако не възразявате, да подложа на гласуване текста на чл. 22, ал. 1:
„Чл. 22, ал. 1. Академичната длъжност „доцент” се заема от лице, което има най-малко тригодишен стаж след придобиване на научната степен „доктор” или „доктор на науките” в съответната научна област.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 4, против няма, въздържали се 8.
Не се приема.
Поставям на гласуване същия текст без добавката „или „доктор на науките”.
Гласували: за 9, против 3, въздържали се няма.
Приема се.
Гласуваме текста на ал. 2, който съвпада с текста, предложен от колегата Янаки Стоилов:
„Ал. 2. Академичната длъжност „доцент” се заема въз основа на конкурс и избор.”
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се.
По ал. 3 от предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители:
„Ал. 3. Конкурс за заемането на академичната длъжност „доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност, съгласно правилника на висшето училище или научна организация, утвърден от НАОА.”
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Аз предлагам да отпадне текстът „утвърден от НАОА”.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нашата редакция е „съответния правилник” на висшето училище, съгласуван с НАОА”. Тоест да има една съгласувателна процедура, която е част от акредитационната. Тук е по-точно да се пише „съгласувал”, а не „утвърдил”. Защото НАОА не е горестоящ административен орган. Тази редакция беше предложена от господин Методиев.
Да гласуваме редакцията на ал. 3 с тези поправки.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Едно обяснение. По принцип НАОА не е органът, който съгласува правилниците. НАОА, акредитирайки съответното висше учебно заведение, утвърждава техния правилник. Така че в случая „НАОА” е излишно да се записва въобще. Това е работа на министъра.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ако гласувате „съгласуван” или „утвърден”, ние утре стартираме още една нова процедура. И всеки ще плати по 3000 и този закон няма да влезе никога.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Министърът трябва да утвърждава.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Защото те правят един график за акредитация за близките 100 години. Това не може да стане.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Логиката на вносителите е, че този нарочен правилник – аз затова се поправих, че става въпрос за съответния правилник, който ще бъде изработен в четиримесечен срок след влизане на този закон в сила. В тримесечен срок се изработва правилникът за приложение на закона, в едномесечен срок се изработва този нарочен правилник за реда за получаване на научни степени и за заемане на длъжности. Децентрализирайки системата, ние не можем да я уредим поне във вътрешните правилници на тези висши училища.
След като НАОА има определени арбитражни функции на създадения към нея Арбитражен съвет, тя трябва да бъде уведомена и да съгласува.
Аз предлагам „съгласуван” като терминология.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Три хиляди лева са това. На агенцията това струва три хиляди лева. И чакаш да ти дойде редът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В преходните разпоредби ние сме детайлизирали начина на това съгласуване и сроковете. Ако трябва да го детайлизираме, няма проблем. Но ако вие считате, че всички висши училища ще си изработят каквито те искат правилници, които няма да се съгласуват със съгласие и без съгласие на НАОА, ако считате, че това е разумно, няма проблем – ще го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, колеги! НАОА няма нищо общо с тези правилници.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В правилника пише, че за заемане на длъжността „професор” трябва да станеш доктор на науките. ако няма жалба или сигнал до Арбитражния съвет или до МОМН, тези процедури ще си вървят. Затова аз мисля, че е достатъчно добре този правилник да бъде показан в някаква инстанция.
Предлагам административният орган да не е министърът, а НАОА, защото Арбитражният съвет ще каже: НАОА, а не министърът.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: За да стане това съгласуване, ще се назначи експертна група. Крайният вариант е три дни. Те ще гледат правилниците. Самите те не знаят какво да се съгласува, защото никой няма този опит. Освен това ще отиде в междинно звено и т.н. тогава ще се окаже, че някои ще получат график след три години.
Всички университети в България са подложени на репресия от страна на контрол. Постоянно се намираме на контрол. И има специална администрация, която урежда това нещо. след акредитацията идва контрол, който казва: Дайте да видим как стоят нещата. Няма нужда да го пишем. Те проверяват университета спазва ли закона или не го спазва. Този контрол тече постоянно в държавата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Точно този следакредитационен контрол е свързан с тези допълнителни неща. а правилникът по нашата логика се депозира за съгласуване. Колегата Стоилов може би ще ме подкрепи.
В Преходните разпоредби можем да прецизираме фигурата на мълчаливото съгласие – ако до две седмици не се реализира. В преходните разпоредби подкрепяме становището да няма субективен елемент, финансов елемент и т.н. Те нищо не правят без заплащане.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: „Съгласувано” означава да се води някакъв диалог след приемане на правилник от висшето училище, което е по-бавна процедура. Ако се приеме правилник, той да бъде изпращан в Националната агенция за оценяване и акредитация и той да бъде утвърден. Достатъчно е да се даде един срок, поне от два-три месеца тези правилници да бъдат утвърдени. И в закона да се посочи такъв срок, за да не се превръща това в протакане на процедурата.
Но за мене това утвърждаване е необходимо, защото в досегашния закон имаше правилник, като той се издава от правителството. Ние сега правим нормативната уредба – едната степен като държавна уредба и втората става автономна за всяко висше училище.
Аз зная, че за ректорите е много по-удобно да няма външен поглед върху тях, но според мене те могат да предявят допълнителни изисквания, но не и да пренебрегват закона. Защото ако се въведе някакъв контрол на университетите, трябва да се види, че те стъпват върху една съобразно със закона рамка. И тази информация ще бъде публична.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние мислим по един и същи начин.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз мисля така. Даже бях съгласен. Сега виждам че би било по-оперативно правилникът да бъде не съгласуван, а утвърден от комисията.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Министърът може да утвърждава правилниците в частта, която определя административната дейност на висшите училища. Но в научната дейност би трябвало да има някаква автономност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване разпоредбата на чл. 22, ал. 3:
„ Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност, съгласно съответния правилник на висшето училище или научна организация, съгласувано с НАОА.”
Това е едното предложение. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 3, против 4, въздържали се 6.
не се приема.
Има предложение от колегата Стоилов правилникът да бъде утвърден от НАОА.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 1.
Не се приема.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: След малко ще приемете ,че всеки, който е защитил докторат, ще стане и доцент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колежката Михайлова оттегля техните предложения по ал. 2, 3 и 4.
Другият вариант, който подлагам на обсъждане, е същият текст на ал. 3, като се записва така: „съгласно съответния правилник на висшето училище или научна организация”.
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
Гласували: за 10, против 1, въздържали се 2.
Приема се.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА: Предлагам „съответния” да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Няма да подлагам 15 редакции на гласуване.
Има предложение на Лъчезар Тошев. Той оттегли първия си текст. Подлагам на гласуване в чл. 25 да се създаде нова ал. 4 със следния текст.
За преподаватели с докторска степен и две последователни положителни атестации от Атестационната комисия, ръководителят на научното звено предлага откриване на процедура за хабилитация чрез мотивиран доклад до Факултетния (научния) съвет.”
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 13.
Те се приема.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Оттеглям предложенията си за членове 28, 29 и 30. Ако този текст не бъде приет в пленарната зала, ще оттегля предложението си за нов § 5а.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С това нашата работа за днес завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 18,20 часа)
Стенограф:
(Божана Попова) ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
170686
(Огнян Стоичков)