---

П Р О Т О К О Л № 5

На 17 февруари 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-05, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.

2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2010 г.

3. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-2, внесен от група народни представители на 21.01.2010 г.

На заседанието присъстваха: Валери Митрев – заместник-министър на здравеопазването, Мила Маринова, Мила Маринова, Милчо Петров е експерт в Дирекция „Политика на висшето образование”, проф. Георги Горчев - председател на Съвета на ректорите на медицинските университети, Свилен Нейков – министър на физическото възпитание и спорта, Лазар Каменов - заместник-министър на физическото възпитание и спорта, Райчо Радев – директор на спортно училище в Перник, Любен Жилков – директор на спортно училище в Пловдив, Петър Стоянов – председател на спортна федерация..
Заседанието беше открито и ръководено от Огнян Стоичков – председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.

- о -


ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, добър ден. Позволете ми да ви представя дневния ред на нашето днешно заседание:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-05, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.

2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 902-01-61, внесен от Министерския съвет на 21.12.2010 г.

3. Обсъждане за първо гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 054-01-2, внесен от група народни представители на 21.01.2010 г.
Има ли други становища по така предложения дневен ред? – Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Тогава да вървим по приетия дневен ред.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка ние сме съпътстваща комисия по законопроекта. Тук сме поканили да присъства от името на вносителя господин Валери Митрев – заместник-министър на здравеопазването, Людмила Василева и Милена Маринова.
Господин заместник-министър, заповядайте с няколко думи да представите законопроекта в материята, която касае Комисията по образованието и науката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има доста пространно изложение на философията на Закона за лечебните заведения.
Веднага искам да кажа, че има една новост, която беше въведена във връзка с необходимостта да няма конфликт между Закона за висшето образование и Закона за университетските болници.
В Министерството на здравеопазването чрез консултации решихме, че е по-добре да има отделен Закон за изменение и допълнение на Закона за университетските болници, за да няма дизсинхрон на текстовете от Закона за образованието.
Тоест това е нещо ново, което искам да изкажа, Ако решите, че е необходимо да се изказвам по философията на Закона за лечебните заведения в медицинската му целесъобразност, съм готов да направя пространно изложение, а колегите от Юридическия отдел да отговорят на поставените въпроси.
Ако решите, че това е достатъчно, мога да се оттегля. Ваше е решението.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Между другото, бих искала да подкрепя това становище, което, разбирам, че е коментирано в Комисията по здравеопазване, тъй като си мисля, че този въпрос се решава само и единствено с няколко текста в Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения и може да даде отговор на една група въпроси, които биха се появили при обсъждането му.
Той не е нов като тема за обсъждане, но така или иначе няма как да бъде разгледан с различни закони и най-малкото със Закона за висшето образование.
Така че аз ви предлагам наистина да приемем този подход и да не гледаме закона днес, тъй като в пространната си част той не касае Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Мисля, че това е по-доброто решение.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Обратно становище. Аз бих приел тази процедура само ако имаме уверението, че тези параграфи, които имат отношение към статута на университетските болници, бъдат оттеглени от вносителя и ако няма да бъдат гледани в залата. Прощавайте, но ако тези текстове са актуални, те остават в тялото на закона и ние не можем да имаме последващи изменения в Закона за висшето образование, които да противоречат на изискванията на Закона за лечебните заведения. Защото относно статута на едно лечебно заведение, било то и университетска болница, специалният закон се явява този, който е в дневния ни ред.
Аз по никакъв начин не бих приел да оставим без коментар тези текстове. Защо?
Тук се засягат няколко групи въпроси и за мене е много важно да чуем вносителя какво всъщност се цели. Явно е, че с разпоредбата на § 5 се въвеждат нови критерии, които трябва да се покрият от университетските болници, за да могат те да получат статута на университетска болница. Това е единият въпрос. Аз ще се върна към този въпрос, господин Митрев.
Другият въпрос обаче е не по-малко важен. Предлага се да отпадне една разпоредба, която даваше право на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването да определи ректора на медицинското висше училище като едноличен собственик на капитала на университетската болница. Това бе една правна възможност, която по разбираеми причини въобще не се случи на практика, което обаче още не е основание да отпадне от закона. Защото аз нямам никакво съмнение, че това е стъпка назад, обратно на усилията ни да сближим Медицинския университет с университетската болница.
Уважаеми колеги, аз не съм от народните представители, които се свенят да казват добри думи за предишни управления, независимо дали сме участвали в тях или не. Нерядко съм се изказвал еднозначно позитивно за немалко от реформите, които се проведоха периода 1997 – 2001 година. Но през 1998 година се случи нещо, което не бих могъл да определя с положителен знак. Тогава с приемането на Закона за лечебните заведения, един изключително необходим акт, за съжаление, в частта за статута на университетските болници бяха прокарани абсолютно крайни текстове, които разкъсаха естествената връзка между университетската болница и Медицинския университет.
В продължение на години положихме усилия с отделни палиативни решения да решаваме въпросите, които практиката породи.
В този смисъл аз бях изключително приятно впечатлен от ангажираността на днешния заместник-председател на Народното събрание господин Лъчезар Иванов, който в продължение на четири години не спря да обикаля медицинските университети и да им казва колко е престъпно сегашното положение, сегашната разкъсана връзка между университетската клиника и Университета и по тази причина дори внесе закон, който беше подкрепен от нас, поне от мене. Може да се провери.
Не стигнаха няколко месеца този закон да мине. Той предвиждаше чудеса – ректорите да назначават на университетските болници, финансирането да става през бюджета и т.н.
Какво от тези ангажименти, които тогава ни се представиха, включително от името на политическа партия „ГЕРБ”, има в този проект? Нищо. Предложенията са в точно противоположната посока. Дори една правна възможност се заличава. Няма как да подкрепя в тази част законопроекта.
Освен това явно целта на § 5 – завишените критерии, има за цел с поредния, по-скоро административен подход да се оптимизира мрежата от университетски болници. Това го разбирам. Явно е, че за една София 19 университетски болници са много.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ: Двадесет и една.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Двадесет и една ли станаха? И 15 да са, пак са много.
Но в името на какво? Какво печели университетската болница като допълнителни финансови средства за това, че се зоват университетски болници? Нищо. Важен е въпросът. Това ни е темата, господин председател. Абсолютно нищо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКООВ: Господин Местан, ще си позволя да Ви прекъсна. Още сме по процедурата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз мисля, че обсъждаме законопроекта по същество.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз ще ви дам възможност после да се изкажете.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз ще продължа после изказването си .
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Колегата Местан има основание. Смятайте, че съм си оттеглила предварително предложението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Богданова. Моля да ме извините, не представих представителите на Министерството на образованието. Господин Милчо Петров е експерт в Дирекция „Политика на висшето образование”. Заповядайте, господин Петров, защото становището на Министерството на образованието е важно за нас.
Също така ще представя председателя на Съвета на ректорите на медицинските университети проф. Горчев. Той е наш гост. Депозирал е становище. Протоколът от съвещание на ректорите на висшите медицински училища в България, проведено на 4 – 5 септември 2009 година в град Трявна също е налице.
Депозирано е становище с проектопредложение и становище по внесения законопроект. Разбира се, аз ще ви дам думата съвсем накратко да кажете бележките.
Ако няма други въпроси по процедурата, защото все още сме в процедурата, да дадем думата на заместник-министър Митрев, след което ще помоля представителите на Министерството на образованието, младежта и науката да вземат становище по така внесения законопроект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ: В такъв случай бих искал да изложа цялостната философия на закона, защото той е съвкупност от редица структурни елементи и стратегически решения, в които университетското образование заедно с университетските болници са една съществена, макар и не малка част. Но не това е основната философия на закона. Затова бих искал да го изложа пред вас.
Има няколко принципни положения в Закона за лечебните заведения. Основната му философия е да разчупи правните догми и да даде възможност на болничния мениджър да се приспособи към условията на финансовата среда в период на световна, европейска и национална финансова криза и в период на реформи в здравния сектор.
На първо място, разширява се правно-организационната форма на лечебните заведения, индивидуални практики за първична и специализирана извънболнична помощ, а именно да могат да се учредяват като еднолично търговско дружество от лекари и лекари по дентална медицина. В момента тези лечебни заведения могат да се учредяват само от физически лица – лекари и лекари по дентална медицина, както и от учредени от тях еднолични търговци.
Отпада определението на видовете лечебни заведения за болнична помощ като районни, областни, междуобластни и национални, в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население, поради несъответствие с принципите на свободен достъп на пациенти до медицинската помощ, заложен в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване.
Всички изложени текстове, касаещи статута на университетските болници като количествени показатели няма да бъдат подкрепени от Комисията по здравеопазването, за да може да няма дизсинхрон, както вече споменах, със Закона за висшето образование, за да могат да бъдат синхронизирани между първо и второ четене.
Регламентира се изрично възможността домовете за медикосоциални грижи, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и хосписите да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане, с оглед осигуряване на участие на тези лечебни заведения за реализирането на редица проекти, условия за допълнително финансиране на тяхната дейност и комплексна грижа за хронично болните лица, нещо, на което за съжаление не сме свидетели и не е факт на този етап.
Актуализира се определението на хоспис като лечебно заведение. Световната здравна организация предопределя хосписа като място за палиативни грижи, независимо от лекуваната нозология.
Дейността на диспансерите – диспансерът отпада като определение за вид лечебно заведение поради липсата му в еврореалностите като такова – по активно издирване, диагностика, лечение и наблюдение на болните с определени заболявания се прехвърля върху лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, с което им се дава възможност да се преструктурират. Тоест дейността в целия й обем остава, а законът не коментира норми, свързани с финансирането на тези лечебни заведения. Тоест финансирането и дейността не претърпяват колизия, но организационната им форма по отношение на Закона за лечебните заведения и еврореалностите се променя, за да можем все пак да се синхронизираме с нашето европейско членство от три години. Създава се нов вид лечебно заведение, предвид на световните реалности – Център за психично здраве в общността, който ще извършва диагностика, лечение, регистрация, рехабилитация, социална и експертна дейност на лица с психически и поведенчески разстройства, както и промоция, превенция и подобряване на психичното здраве на населението. Те ще работят според капацитета, който имат сега, с и без леглова база, тоест по никакъв начин не се ощетяват интересите както на болните, така и на общността, където са разкрити.
Целта на тази промяна е да осигури по-добра организация и условие за лечение на лицата с онкологични, термофтизиатрични, психични и кожно-венерически заболявания.
Създава се болница за активно лечение, да се разкриват структури за долекуване и продължително лечение и рехабилитация.
Искам да подчертая, че това е една услуга, която не се предоставя, а потребностите са огромни, вследствие на липсата й в момента. Тези болни за долекуване и продължително лечение се хоспитализират като активни и това стана причина България да стане първенец в хоспитализациите - в последните пет години те се увеличиха с 600 хиляди. Ние сме първенец в света по хоспитализация на пациенти именно поради липсата на такова предлагане.
По този начин се променя недостигът на структури за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, както и на достатъчно полагане на грижи за хронично болни лица.
Променя се съдържанието на областните здравни карти и Националната здравна карта. Променят се и критериите , въз основа на които ще се разработват областните здравни карти. Търси се съответствие на дейността на лечебното заведение с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти, които унифицират представеното качество, което гарантират лечебните заведения, за да не дискриминираме пациентите от това, че на места има осигурен достъп или псевдодостъп на различно качество.
Осигуреността на лечебното заведение за болнична помощ с медицински кадри въз основа на трудов договор е изключително важно, тъй като това осигурява устойчивост на предлаганата услуга. В противен случай говорим за псевдодостъп. Има сключен договор, има един кадър – той напуска, разболява се, излиза в отпуска, на хартия имаме договор, на практика услугата не се предоставя и той е принуден да търси услугата на други места, без това да е регламентирано и да му е подсигурено от държавата.
Затова поставяме изрично това условие, за да гарантираме не псевдодостъп, а истински достъп и качествени параметри.
Необходима е налична медицинска апаратура в лечебното заведение, без да се коментира собствеността й, налична и работеща в лечебното заведение и възможност за осигуряване на 24-часов прием на пациенти по спешност в лечебното заведение, тъй като доста болнични структури, някои частни, някои общински по липса на кадрови капацитет преустановяват дейността си в определен час на денонощието и пациентите, които ги търсят през нощта там, се транспортират до областните болници. А болниците имат договор за лечение на определени заболявания. Тоест имаме дискриминация на пациентите в малки общински центрове, потърсили помощ в общинска болница, сключила договор по хирургични пътеки, не можеща да осигури същата услуга, която предоставя в 10 часа сутринта, в 2 часа през нощта. Това е дискриминация на определени групи.
Затова сме направили стъпка всички да могат да предоставят такава услуга.
Акцентирам малко, уважаеми депутати на тази тема, но това са ред затлачени в продължение на много години проблеми, свързани с опции в Закона за лечебните заведения.
Облекчават се режимите за регистрация на лечебни заведения за извънболнична помощ от регионалните центрове за здравеопазване и по издаване на разрешения за осъществяване на лечебна дейност в болниците, диализните центрове, домовете за медико-социални грижи от министъра на здравеопазването. Урежда се изпращане по служебен път на искане до РЦЗ и съответната регионална инспекция за опазване и контрол за общественото здраве за извършване на проверка относно спазването на здравните изисквания, както и издаване по служебен път на становища на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Министерството на здравеопазването също така ще изисква по служебен път становище от РЦЗ и РИОКОС, с което се облекчава значително работата на лечебните заведения.
Регламентират се изрично основанията за издаване на отказ за регистрация на лечебното заведение в РЦЗ и се създават допълнителни основания за заличаване на регистрацията в РЦЗ – неосъществяване на дейността повече от 6 месеца и осъществяване на дейността в нарушение на утвърдените медицински стандарти и изисквания.
Актуализират се и основанията за отнемане на разрешение за осъществяване на лечебна дейност от министъра на здравеопазването, отнемане по определена медицинска специалност при повторно нарушение на медицинските стандарти и по специалността и отнемане за цялостна дейност при незапочване или спиране извършването на дейността на болница за период от шест месеца, с което тя излага на риск достъпа на населението в определени региони.
С тези промени се цели завишаване на контрола на осъществяваната от лечебните заведения дейност.
Премахва се досега съществуващата забрана по чл. 5 ал. 1 от закона за създаване на болнични настоятелства. Практиката на прилагане на закона отговаря на необходимостта както от намерения за учредяване на болнични настоятелства към лечебните заведения за осъществяване на психиатрична помощ. По този начин ще се привлекат общественици, дарители и неправителствени организации, които подпомагат дейността на този вид лечебни заведения, с оглед на техния специфичен предмет на дейност.
Предвиждат се промени, свързани с усъвършенстването на законовата регламентация на процедурата за акредитация на лечебните заведения, предвид на еврореалностите в почти 90 процента от страните от стара Европа. Отпада задължителната акредитация на лечебните заведения, като тези, които показват добра оценка, се предвижда да имат финансови бонуси при сключване на договори с НЗОК.
Досегашната практика за задължителна акредитация създаде редица корупционни елементи и стана причина около 1 млн. и 600 хил. лв. да бъдат похарчени от лечебни заведения за акредитация, което се пое от пет-шест творчески колектива за съжаление, унифицира отличните оценки в страната и се оказа, че нашите най-големи длъжници, с най-големи практики в ъндърграунд мениджмънта лечебни заведения са болници с най-висока оценка за най-дълъг период.
Несъмнено доброволната акредитация е един преходен етап, но създаването на екзактна процедура за акредитация, където се изгради модул за мониторинг на мениджмънта на бизнеспроцеси. Тази акредитация след един широк диспут следва да се приеме, разбира се, като търсим съответствие с европейската акредитационна мрежа, тъй като този проблем, който идентифицирах преди малко, е в цяла Европа.
Със законопроекта се предвижда промени в Закона за съдебната власт. Създава се възможност с наредба по чл. 403, ал. 1 от закона да се регламентират условията и реда за заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни медицински експертизи, които към настоящия момент са изцяло за сметка на самите лечебни заведения и ги декапитализират. По този начин ще се създаде механизъм за заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебно-медицински експертизи. Разбира се, говорим за 2011 година.
Правят се промени в Закона за здравето в Кодекса за социално осигуряване, един изключително щекотлив проблем. Предвижда се зачитане на времето за обучение и придобита специалност за трудов стаж. Към настоящия момент действащото законодателство не дава възможност на специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение и нямат сключен трудов договор с работодател, да се осигуряват за всички осигурителни случаи.
Правят се промени в областта на медицинската експертиза. Урежда се извършването на преценка дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му през разследващите органи или пред органите на съдебната власт, постига се съответствие между сроковете за обжалване и експертните решения в двата закона и редица други стъпки.
Съжалявам за малко по-просторното изложение. Дано съм успял да представя философията на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на заместник-министър Митрев.
От името на Министерството на образованието, младежта и науката бих искал да изложи становище господин Петров. Като ис позволявам да отбележа за протокола, че Министерството на образованието, младежта и науката би следвало да се представя от ресорния заместник-министър.
Заповядайте, господин Петров.
МИЛЧО ПЕТРОВ: Това, което мога да кажа по идеята и концепцията за внасяне на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения е, че Министерството на образованието, младежта и науката намира за уместен и го подкрепя.
Смятаме, че обособяването на специални текстове, регламентиращи дейността, статута и критериите на университетските болници е подходящо и уместно и като цяло предложените изменения и допълнения не противоречатс действащата законова и подзаконова уредба в системата на висшето образование.
Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Откривам дискусията. Моля за вашите становища.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Аз ще заместя изказването си с един въпрос към заместник-министър Валери Митрев. Имам доста сериозно изказване по материята, но явно е, че тази дискусия се отлага.
Аз само искам да попитам господин Митрев: имате ли идея за сериозни промени във връзка със статута на лечебните заведения от гледна точка на университетските болници, освен идеята техният брой да бъде свит? Явно това се цели със завишените критерии. Имате ли идея за промени в начина на финансирането им, в начина на управлението им, с цел установяване на една по-тясна връзка между ректора на висшето медицинско училище и ръководителя или самата университетска болница? и ако това е така, уверявам ви, че нито едно от тези решения не е от приложното поле на Закона за висшето образование.
Тези въпроси не могат да бъдат решени чрез Закона за висшето образование. Защото Законът за висшето образование не урежда специфичния статут на нито едно специализирано висше училище. Безспорен факт.
Затова, ако търсим съответствието между двата закона, дали ще го правим с преходни разпоредби в Закона за висшето образование, с които да потърсим синхрона със специалния Закон за лечебните заведения или на второ четене с Преходните разпоредби в Закона за лечебните заведения ще търсим съответствието със Закона за висшето образование. Но няма съмнение, че ако има воля за промяна в тези посоки, които назовах, това може да стане само с едновременно разглеждане на измененията и в двата закона.
Ако ние ще вървим към една такава дискусия, сега просто няма смисъл да се изложат политически или политико-експертни позиции. Ако има такова разбиране, аз ще подкрепя виждането на госпожа Богданова, с изключение на отнемането на тази правна възможност Министерският съвет да предоставя права на ректорите на медицински училища. По тази тема бих искал да Ви чуя по-конкретно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Митрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ: Определено има такава воля. Именно затова е и това наше решение, което оповестихме.
Имате един много точен въпрос, който повдигнахте и преди официалното начало на заседанието, като въпрос към господин ректора и го изказахте и сега: на практика по какъв начин университетската болница получава по-висок ресурс? При сегашните методи на заплащане по клинични пътеки това е невъзможно.
Определено в Министерството на образованието сме си поставили амбициозната задача за промяна на метода на финансиране, една специфична тема, но вече сте го чували, по така наречените диагностично свързани групи, където се създават кейс микс индекси на болници. Това е индекс, който показва сложността на определената нозология, която минава през университетската болница, тъй като тя е задължена да има целия хорариум от нозология, за да могат студенти и специализанти да го видят. Те обикновено приемат най-тежката патология. И досегашният метод на финансиране до голяма степен декапитализира нашите тежки структури, където обучаваме и кадри.
Така че чрез промяна на метода на заплащане – не обичам тези думи, макар че са най-точни – драстично ще се променят методите на финансиране. И това, с което засега са ощетени университетските болници, ще се обърне абсолютно по обратния път.
Има един такъв момент, който сме обсъждали доста широко и при срещата с ректорите, на който присъства проф. Горчев. Тя се състоя в УНСС през изминалата събота, продължи доста време, завърши с един доста широк консенсус. Там бяха и ректорите, и шефовете на университетски болници. Там търсехме начини да дадем доста широко правомощия на ректора н следния аспект – ще го идентифицирам с един текст: Университетска клиника или отделение са тези, които отговарят на изискванията на акредитационната процедура за такива, с които ректорът сключи договор.
Това дава огромни правомощия на ректора да преформатира университетската болница като понятия, да се съобрази със собствения си университет. По този начин университетската болница може да има особени филиали на места, където има особено силна медицина и в някои областни болници и ще реши наши въпроси, свързани със специализацията на кадрите, тъй като тяхното откъсване от мястото им на работа – областни болници, за да специализират в университетски, до голяма степен кадрово обезкръвява някои областни болници. Има призиви това нещо да се реши и сме го решили по този начин. Както казва господин Местан, от това по-протегната ръка – здраве му кажи!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря на зам.-министър Митрев.
Има думата проф. Горчев.
ГЕОРГИ ГОРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа депутати. Аз ще бъда максимално кратък. Защото явно предстои новият закон за университетските болници.
Аз трябва да кажа, че от 2002 година в продължение на 8-9 години почти всяка година правим срещи на ректорите с шефовете на болници, с шефове на парламентарните комисии по образование и здравеопазване, с министрите на здравеопазването и образованието именно по този въпрос – университетските болници и взаимодействието между тези болници и медицинските университети. И в крайна сметка доникъде не сме стигнали.
Аз смятам, че вече е крайно време и виждам, че има вече и политическа воля да се създаде нов Закон за университетските болници, който ще регламентира отношенията между висшето училище и болниците.
Аз се изказвам от две неща – като преподавател и като лечител. Защото в университетските болници се извършва не само лечението, но и преподаването и лечението. Тоест трябва да се разбира двояко – качеството на лечение и качеството на обучение.
Така че аз смятам, че тепърва предстоят дискусиите. Вече ще видим какъв ще бъде този нов проектозакон за университетските болници.
Най-важното е, че в събота на това съвещание беше заместник-министър Митрев. За първи път ние успяхме донякъде да постигнем консенсус между ректорите на медицинските институти с шефовете на университетските болници, което аз смятам, че е един много добър знак. Защото това досега никога не е било. Но нека да изчакаме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз мисля, че всички изказвания ни дадоха възможност много добре да се ориентираме на каква фаза са промените, свързани с университетските болници, защото ние с това се занимаваме, не с цялата структура на лечебните заведения. И това, което научаваме, е, че наличната дефиниция тук и наличните критерии са първа стъпка към следващи няколко стъпки, които ще се извършат в Закона за висшето образование или, като каза господин ректорът, в Закон за университетските болници. Това само по себе си - само за един вид структура да има цял закон - на мене ми се струва прекалено. Но може да се впише в Закона за висшето образование, може да се впише в този закон.
Върху това трябва да се мисли и да се дават аргументи за и против едната или другата посока.
Но във връзка с днешната ни работа, аз мисля, че сме наясно, че това е първа крачка и, както разбирам, даже консенсусна. Тя е постигната със съгласие. Така че не ни остава нищо друго, освен да го подкрепим. Поне за мене така се избистриха нещата.
Затова предлагам да преминем направо към гласуване.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други становища? – Няма.
Ако позволите, и аз да кажа няколко думи. Те са повече правно-технически, отколкото концептуални становища по така предложения законопроект.
В чл. 9, ал. 3 и 4 се цитира наредба, която ще бъде изготвена тепърва и която ще детайлизира критериите за вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството, както и материално-техническата база. Не намерих обаче срок за изготвяне на тази наредба. А тези текстове без наредбата остават в един пожелателен аспект.
Също от правно-техническа гледна точка не е нещо особено, но ми направи впечатление, че в чл. 41, ал. 1, § 22 ще създадете публичен регистър, в който всички данни от документите за самоличност ще бъдат публично достояние. Това ще наруши Закона за защита на личните данни.
Също така не става ясно от текста, който сте предложили, относно свидетелството за съдимост, което се изисква от управляващите тези заведения. Там е казано да не са осъждани за умишлено престъпление, реабилитирани. Тоест има една неяснота в самия текст. Реабилитацията по принцип заличава всички последици от осъждането. А във вашия случай каква редакция вие предлагате – макар и реабилитирано, лицето да няма право. Това ли е смисълът?
Заповядайте, господин Митрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ МИТРЕВ: Благодаря, господин председател. Изключително са уместни и точни Вашите забележки. Те бяха повдигнати с доста голяма яснота още в Правната комисия, когато законопроектът мина на първо четене. Там беше малко по-подробно обсъждането, но беше много полезно. Така че на второ четене ще бъдат дадени съответно съгласувани редакции. Така че сме обърнали внимание на тези моменти и на още редица други, които идентифицирахме благодарение на това заседание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, има ли други становища и въпроси по така предложения законопроект? – Не виждам.
Предлагам да закрием дискусията и да обявим гласуване.
Моля, който е за законопроекта, да гласува.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът се приема на първо четене.
Комисията по образованието ще предложи на Народното събрание да подкрепи законопроекта на първо гласуване. Благодаря ви за участието.
Обявявам 10 минути почивка.


- о -




(След почивката)

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, продължаваме нашата работа.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 902-01-61, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21.12.2010 Г.
От името на вносителя присъства министър Свилен Нейков и заместник-министър Каменов.
От името на Министерството на образованието, младежта и науката присъства госпожа Мариета Петлешкова, началник отдел координация.
Поканили сме двама директори на спортни училища - на спортно училище „Васил Левски” в град Пловдив –господин Любен Жилков и директора на спортно училище в Перник господин Райчо Радев.
От името на вносителя давам думата на министър Нейков накратко да изложи основните положения, които не ги виждаме в мотивите, тоест нещо, което е в допълнение, извън мотивите, които са предложени.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Добър ден. Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията! Важно е за нас, за Министерството на физическото възпитание и спорта да бъдат разгледани проблеми, които най-много ни касаят. Явно нещата опират до естество от различен характер.
На първо място, бих казал, че можем да разгледаме точка по точка. Но смятам, че това, че преминаваме от държавна агенция в министерство няма нужда да го коментираме. Всички тези правила, които са предмет на дейност на министерството и се заменят като устройствен правилник – също няма нужда да се коментира.
Можем да преминем по-нататък, където Министерството на физическото възпитание и спорта изготвя и предлага приемане от Министерския съвет на национална стратегия и Национална програма и по-късно най-вече мотивите, с цел по-бързо стартиране на тази реформа.
В мотивите имаме на първо място, правомощия на държавния орган и на административната структура, която да осъществява държавна политика в областта на физическото възпитание и спорта.
На следващо място, създаване на експертен съвет като консултативно звено към министъра на физическото възпитание и спорта;
Усъвършенстване на правната уредба, регламентираща статута на спортните организации в съответствие с резултатите от практическото прилагане на закона;
Попълването на дейности или празноти относно обединените спортни клубове, както и промените, които касаят спортните училища.
Така че в този смисъл можем да разглеждаме нещата едно по едно, за да бъдат задавани съответните въпроси. Но явно, че най-наболялата тема – това са спортните училища, по какъв начин те да преминат и защо те трябва да преминават, където в общи линии са най-големите неизяснения на случаи или можем в бъдеще това да го установим. Вие трябва да кажете откъде да започнем.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Каменов, Вие желаете ли по принцип да допълните нещо към така изложеното? – Не. От името на Министерството на образованието желаете ли да вземете отношение по основните въпроси, които касаят промените в Закона за висшето образование, които се налагат с този закон, и промените в Закона за народното просвета, които отново са въведени с този закон.
Заповядайте, госпожо Петлешкова.
МАРИЕТА ПЕТЛЕШКОВА: Благодаря ви за предоставената възможност да изразя становището на Министерството на образованието, младежта и науката. То вече е подкрепено с подписа на нашия министър.
Бих казала, че като философия, като концепция приемаме промяната и предложенията в Закона за физическото възпитание и спорта.
Искам да кажа още, че в момента в нашето министерство е сформирана работна група, която се занимава с подготовка на новия Закон за училищно образование. Така че една друга такава работна група ще детайлизира статута, ролята и изобщо всички задължения на спортните училища, били те държавни или общински. Това би било предмет на тази работна група и всяка от компетентните дирекции би могла да се изкаже по всеки отделен текст от този законопроект.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вашето кратко изложение означава, че подкрепяте напълно тези промени в двата закона, които се правят със Закона за физическото възпитание и спорта.
МАРИЕТА ПЕТЛЕШКОВА: Като цялостна концепция – да.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз искам да помоля да ни поканите наш представител да присъства в тази работна група.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, откривам дискусията по законопроекта. Чухме становището от името на вносителя.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Господин министър, дами и господа, колеги! Аз щях да изчакам колегата Методиев да каже тезата си. Но ще ми простите за репликата, отправена преди малко към председателя на комисията: Вие докато си говорите в рамките на работните групи, ние какво да правим?
Казвам това, защото си давам сметка, че в този проект за закон има текстове, които очевидно трябва да бъдат подкрепени. Това не е спорно, най-малкото за да бъде приведен законопроектът във вид, годен да обслужва сега действащата структура на Министерския съвет. Това въобще не е спорно.
Има няколко проблема обаче, по които аз държа да поговорим, включително и да чуя директорите на спортните училища, радвам се, че те са тук, тъй като аз имам своите притеснения, свързани с тази категорична позиция на Министерството на образованието, младежта и науката, с която се подкрепя една концепция, която вече е записана в текст, който текст би трябвало да кореспондира най-малкото със Закона за народната просвета.
Много бих искала, господин председателю, с уважение към колегите от Министерството на образованието, младежта и науката, да бъдат любезни министърът и ресорните заместник-министри да уважават Комисията по образованието и науката, когато се гледат проекти за закони, свързани с работата на министерството. Това е парламентарна комисия и е редно тук да бъдат най-малко заместник-министрите. Защото тогава разговорът вероятно би бил по-различен.
Аз чух тази Ваша теза, господин министър, с желанието всичките спортни училища да бъдат в структурата, общо взето, на Министерството на физическото възпитание и спорта. Това е тезата.
Аз продължавам да имам своите несъгласия, най-малкото, защото в момента действащото законодателство е уредило ред, по който се изграждат и по който работят българските средни училища.
Всичките училища, които се съуправляват от ресорни министерства, защото такива има, продължават да бъдат част от системата на Народната просвета, но те имат статут на държавни училища. Това са професионални гимназии, които дават съответен тип подготовка и се финансират със стандарти, реализирани, уредени и гарантирани от държавния бюджет и от съответното ресорно министерство. Така е и с Министерството на образованието, младежта и науката. Вие няма как да ръководите училища, които са общински, и училище, което е държавно. Статутът им е много по-различен. Както и няма как да назначавате директорите им. Защото те, освен специална подготовка, каквато е спортната подготовка – и това вече не е спор, - в края на краищата дават и общообразователна подготовка.
Този двоен стандарт, който тук сме уредили, как министърът решава – нищо лично, няма значение кой е министърът, говорим за принципа, - а финансира общината, очевидно е, че тогава, когато търсим статут на общински училища с профилирана подготовка – това са спортни паралелки, няма лошо програмите да бъдат уреждани по начин, по който това се прави до момента и е записано в Закона за народната просвета. И вашето съгласие естествено, че трябва да го има. Но то не може да пренесе една група училища – аз не знам колко са на брой, мисля 20, от структурата на народната просвета в момента или на училищното образование, ако влезе в стандарта, уреден с програмата, приета от парламента, и да го сложим в системата на физическото възпитание и спорта.
Аз ще си позволя скептицизма по отношение на един текст, който тук се предлага, че директорите на тези спортни училища трябва обезателно да имат специална подготовка по вид спорт, тоест да бъдат възпитаници на Националната спортна академия или на другите, които работят в тази посока. Тъй като така или иначе това училище дава и общообразователна подготовка.
И още нещо. Мисля, че колегите от Министерството на образованието, младежта и науката би трябвало да реагират – това, че ние имаме идея, казвам „ние”, защото тя е уредена в стратегията за училищното образование и аз съм я подкрепила по отношение на бъдещото назначаване на директори с един определен срок в началото, за който се сключва договорът, след което мандатите им да бъдат срочни или безсрочни – това е въпрос на запис в закона.... ние тук със специален закон уреждаме специален статут на директорите на спортните училища. И им казваме: вашият договор е за пет години.
В системата на българското образование няма такъв текст. И аз не смятам, че с тях трябва да уреждаме специален статут, защото същият проблем ще се появи и при училищата за изкуствата – защо не?
Тогава, когато даваме специален статут в специален закон на група учебни заведения, които обаче не са просто държавни, а са и общински, не мисля, че това решение е добро и не мисля, че се синхронизира с действащото законодателство днес.
Така че няма как с разбирането, че тези идеи концептуално могат да бъдат подкрепяни, да искате от мене, въпреки добрата ми воля, днес конкретно като текст да ги подкрепям, тъй като смятам, че този текст се нуждае от сериозно, не просто концептуално, а законово избистряне.
И още няколко въпроса.
Наличието на експертен съвет е уредено в сега действащия Закон за физическото възпитание и спорта и мисля, че това е един добър подход. И няма спор, че е добре всеки министър да уреди около себе си група хора, които експертно формират неговите позиции и работата на министерството, което ръководи. Вие обаче сте му дали един особен статут, защото сте разписали в прав текст какви правомощия има той. Нещо повече, твърдите, че конкретната му дейност ще бъде уредена с правилник. Вашата теза защо е необходим експертен съвет към министъра, освен като факт, може да придобие и своята институционалност чрез разписване на правомощия в Закона за физическото възпитание и спорта.
И още две принципни несъгласия, тъй като вероятно, когато говорим за закона текст по текст, ще стигнем и до тях. Между другото, подобен въпрос има по отношение на обединените спортни клубове. Те и в момента съществуват като възможност. Вие сте ги извадили, дали сте им отделни правомощия, включително и стопанисване на спортна база. Добре е все пак да видим логиката на развитие на този процес. С добро чувство съм към обединените спортни клубове. Те винаги така агресивно са се опитвали да уреждат статута си. Това е нормално.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: те ще продължат, дори да не ги утвърдим.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Знам, господин министър. Въпросът е чия издръжливост проверяват в момента. Няма лошо.
И още нещо. позволете ми да не се съглася много искрено и убедено с един запис, защото той за мене е същностен. Много неща сте написали. Ставаше дума за това събраните от служители на Министерството на физическото възпитание и спорта глоби и имуществени санкции за какво се използват. Искрено ви съветвам да не искате да ги използвате за материално стимулиране към основната заплата на служителите на министерството. За каквото искате ги използвайте, нека да са разходи за друг тип дейност....
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Министерският съвет го направи като забележка. Така ще бъде.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Прави чест на Министерския съвет. Това в рамките на шегата, разбира се. Но просто не бива и няма как да го има този текст.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Това подлежи на корекция.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: И още нещо – то е принципно, по отношение на предвидената поправка, в която вие твърдите къде се осъществява медицинският контрол. Предложили сте да не е медицински контрол, а да е лечебен. Няма лечебен контрол, той е медицински контрол. Ние тук си говорихме в точка 1 от дневния ред за лечебните заведения и стана дума, че този медицински контрол се извършва - и така е записът в закона – в рамките на медицински заведения, определени с решение на Министерския съвет и на ресорния министър – не знам дали точно възпроизвеждам текста.
Между другото, аз знам, че този текст е стар. Възразявам срещу промяната в определението, мисля, че не е коректна. Но е добре все пак в рамките на тази обща дискусия, която водим за това как и къде се осъществява медицинският контрол на когото и да било, в частност на спортистите, да се каже как вие виждате тези медицински заведения, които биха били специализирани да правят това. Защото въпросът е важен.
Още няколко въпроса, защото те са принципни.
Вие въвеждате статута на високоразряден спортист, което е добре. Само че тогава, когато говорим за стимули, вие въвеждате стимули и за високоразрядните спортисти, освен за призьорите от състезания, които ги има. Защо правим разлика между тях? Може ли критериите за високоразряден спортист, които вие смятате, че трябва да бъдат въведени, за да бъде един спортист определен като такъв съвсем общо, да са различни от другите? Защото очевидно е, че ще бъде изработена специална наредба в тази посока, в която вие ще запишете това.
Ще спра до тук. Останалите текстове са въпрос на технология, ще ги коментираме после.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Първо, по отношение на спортните училища. Какво искам да каже, за да бъде ясно като философия. Защото най-напред обобщено трябва да имаме философия, след което да изградим съответните точки или правилници, по които да изградим, така да се каже, пътя, по който се движим.
На първо място, спортните училища са необходими по много причини. Защото тези спортни училища се наричат спортни училища не защото имат салон по физическо възпитание. Тези спортни училища са за това, за да профилират съответните групи за достигане на високи спортни резултати по определен вид спорт, което е нещо различно от „раз, два, достатъчно, четири”. Много трябва да сме наясно за високото спортно майсторство и високоразряден състезател, който се определя с този статут, за който говорим. И ако едно дете не се профилира от детска възраст в пети клас и да стигне до единадесети, трудно ще може да стане състезател на 17 или на 18 годишна възраст.
Поради тази причина при направените изследвания в момента се установява, че в спортните училища преобладават деца с над 26 процента телесни мазнини – това преобладава в спортните училища, така е в две-три спортни училища, където ние в момента сме направили изследване. А не развиваме достатъчно добре този процес.
Не говоря за останалите спортни училища, които само се водят като спортни училища. Особено пък за средното образование, където казахме предния път, че часовете по физическо възпитание се водят не от специалисти, а от други, за да запълваме тяхната нагрузка, което противоречи на изискванията.
В тази връзка искам да кажа, че в миналото, след 1967 – 1968 година има една много добре разработена стратегия на господин Христо Меранзов по отношение на спортните училища.
Какво представлява спортното училище. Това е спортно училище, в което влизат талантливи, надарени деца за достигане на високи спортни резултати. И те са профилирани от детска възраст.
Далеч съм от мисълта, че ние ще възстановим 39 спортни училища, които сме ги имали в миналото. Но ние в момента се спираме само на такива седем, които са в по-икономически райони, и две в София. Значи имаме разпределение на седем спортни училища, които са бъдат държавни, с извънредно финансиране. Защото то не може да бъде като общинските.
В какъв смисъл? Тези спортни училища се съобразяват изключително много с двигателната дейност, със спортната дейност, която извършват. Тоест те са с особен статут, защото там се тренира по два пъти на ден – сутрин и след обяд; защото те имат спортен интернат, в който живеят; и защото имат закуска, обяд и вечеря. Тоест три пъти на ден се правят.
Всичките тези изисквания трябва да бъдат спазени, за да бъдат те спортни училища.
В това спортно училище в момента има аномалии. Защото по наредба № 2 на Министерството на образованието федерациите са тези специализирани структури, които изработват спортните нормативи за кандидатстване в спортно училище. В същото време ги утвърждава Министерството на образованието. Значи вместо ние да ги утвърждаваме, ги утвърждава Министерството на образованието, което е недопустимо.
Ние сме съгласни да изпълняваме в тези спортни училища всички програми по изискването на Министерството на образованието, младежта и науката. Тоест ние сме готови, само че искаме да бъдат разпределени така, че да могат децата два пъти на ден да тренират – сутрин и след обяд. Защото до момента всеки казва така: ние си имаме принципал – Министерството на образованието, спорта не ни интересува.
Така че спортните училища са строго профилирани структури, които имат особен статут. Ние от тези деца ще търсим високо спортно майсторство. Както казвате Вие, високоразряден спортист е този състезател, който е национален състезател. А този, за който ще говорим малко по-късно, който ще кандидатства във висше учебно заведение, там вече ще го регламентираме като медалист от европейски, световни или олимпийски игри. Защото виждаме в момента къде сме – ние сме 47-и, 68-и на олимпиадата във Ванкувър. Шейните са ни на последно и предпоследно място, в алпийските дисциплини, в спускането и т.н.
За да имаме ние спорт в България, трябва да си хванем отдолу целия този процес, трябва да си хванем треньорите – говоря още за философията, ние трябва да си обхванем треньорските кадри на контрол във федерациите. Но ние трябва да можем да стимулираме тези треньори, тоест заплащането да идва от нас. В противен случай той казва: на мене свършил ли ми е часът по физическо възпитание? Я ела тук, Иванчо – оценка „добър” 4. Моята работа е свършена. А ние ще следим, че отбор или състезател еди-кой си има такова и такова класиране на държавен шампионат, на световни първенства, той е изявен състезател. Иначе това нещо в момента се губи.
Кой инспектор от Министерството на образованието, младежта и науката в момента се интересува Иванчо в седми клас дали е участник на световно първенство? Как да направим високото спортно майсторство, ако ние не обхванем децата от детската възраст, ако не кажем в нормалните училища, че там ще правим две допълнителни спортни паралелки, въпреки че те нямат физкултурен салон, за да използваме базата на клубовете, за да може да има спорт.
Как ще растат нашите деца утре дисциплинирани, в хигиенни условия, изисквания, морални, етични норми и т.н., когато ние в детска възраст сме ги изпуснали? И вие като тръгнете по спортните училища, ще видите, че часовете по физическо възпитание са запълнени с културно-масова дейност, те отиват на екскурзии, да гледат театър и няма формиране на качествата. А изграждането на тези състезатели като физическо възпитание – това е един процес на обучение и възпитание, това е педагогически процес и усъвършенстване на качествата на всеки един състезател като индивид за достигане на високи спортни резултати в определен вид спорт. Това е физическото възпитание, когато говорим за спортните училища.
Нямаме предвид тези училища, които са общински. Директорите на общинските училища нека да се назначават от Министерството на образованието, да си залагат техните форми на обучение. Но тези седем спортни училища в големите градове плюс двете в София действително трябва да отговарят на такъв статут и да бъдат на пълен контрол под наше ръководство. Иначе ставаме два принципала – Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на физическото възпитание и спорта.
Какво се получава. Дайте тогава да изменим всички останали. Ако ще е така за Министерството на спорта, нека военните да минат под шапката на Министерството на образованието, младежта и науката, на земеделието нека също да минат под шарката на Министерството на образованието ,на културата – също. Значи всички останали могат да бъдат под шарката на своите принципали, а Министерството на спорта не може. Аз не мога да разбера защо.
Освен това ние искаме седем училища, ние не искаме двадесет и шест, в които да упражняваме сила и някаква воля. Ние искаме седем по икономически райони, за да можем да следим в тях какво се случва. В останалите нека общината да бъде водеща.
И ако във времето някои от общинските училища покажат материална база, необходими клубове, база в клубовете, които ползват, и покажат условия, ще привлечем и още. Защото има такива. Например има крещяща нужда в Чепеларе, в Правец. Правец разполага с една много добра материална база, благодарение на бившия кмет, на сегашния, на Краси Живков, на Вальо Златев и т.н. защо да не направим спортно училище и там да търсим високо спортно майсторство, при положение, че има налична база?
Ето, това е логиката на мислене. Ние не искаме всички спортни училища, искаме седем по икономически райони плюс две в София.
Защо искаме да си назначаваме ние директорите? Защото искаме директорите по някакъв начин да се съобразяват с това, което им казва Министерството на физическото възпитание и спорта – че децата трябва два пъти да тренират, че трябва да гледаме спортните резултати. Защото той е влязъл там, за да стане спортист. Той няма да стане математик, няма да стане някакъв друг специалист. Ще си спазваме проблемите на образованието по техните изисквания, всички учители ще бъдат приемани чрез тях. Но специално за треньорите и за ръководството, управлението на спортното училище трябва да бъде към Министерството на физическото възпитание и спорта.
Това е моята теза, за да може след четири години да излязат първите шампиончета. В противен случай спорт няма да имаме и това трябва да го кажем централно – че в България това е последното нещо, което ние правим, за да имаме резултати на международното спортно поле. С течение на времето няма да има вече тези спортни резултати, ако продължим да работим по този начин.
Груба грешка е, че треньорите минаха към общините или някъде другаде да си получават заплатите, което беше преди две години. Според мене това е груба грешка. Защото ви казах – треньорът е спортен педагог и той трябва да следи класирането. От това се интересуваме. А треньорът в момента е учител по физическо възпитание, той вече не е треньор.
Това е за спортните училища.
По отношение изискването да има профилиране, да е завършил някаква специалност директорът на спортното училище – нямаме такива изисквания. Най-важното ние сме го написали, но текстът ще претърпи корекция. Тоест ние не искаме да бъде специалист по някакъв вид спорт. Въпросът е да има завършено висше образование в Националната спортна академия. Може да бъде педагогически профил, може да е завършил треньорски факултет. Важното е той да бъде наш кадър.
Следващият въпрос за експертните съвети.
Експертният съвет се свиква на доброволни начала. Той представлява една елитна маса от водещи личности в областта на физическото възпитание и спорта. Експертният съвет има за основна задача да очертае главните насоки на движение на министерството, по-скоро като консултативен орган на министерството. Там нещата са свързани дотолкова, доколкото да обединяват всички ведомства – затова имаме такива представители, и ще бъдат на свободен принцип, тоест ще се формира и ще дава основните насоки за движение на министерството като предложения.
За обединените спортни клубове, за които говорим. Те бяха премахнати във времето. По принцип сте права за това, че казвате, че тяхната функция се дублира с федерациите. Тоест тези обединени спортни клубове обаче държат някаква база и някой използва спортното училище, като „Левски” Господин Хранов използва спортното училище в „Левски”, използва други бази и по този начин се опитват да контролират този процес.
Ние не искаме да ги регламентираме, не искаме и да ги закачаме, както БСФС, така и обединените спортни клубове. Те и с нас, и без нас ще продължават да имат някакъв статут на движение. Но ясно е, че финансиране много трудно биха получили. Трябва да се кандидатства с определената база по наредба № 1 и ако те биват утвърдени, тогава могат да си спечелят съответно някакви субсидии.
За глобите – това, което казвате, ще бъде коригирано, няма да се използват в тази насока.
Питахте за това кой ще определи тези лечебни заведения. Ние имаме спортни диспансери, които в момента се чудим какво да ги направим като структури. Но това са тези спортни диспансери. За какво искаме да използваме тези спортни диспансери?
На първо място, те да водят образователна и възпитателна политика сред младежта - за разпространение на дрогата, за разпространение на лошите хранителни добавки и да водят такава политика.
На следващо място, искаме да използваме спортните диспансери със съответната апаратура да могат да влязат в спортните училища и да правят експертна оценка, било то спортна медицина, физиология или, да кажем, частично биохимия.
Но какво искаме от тях? На базата на ювенилните признаци в детска възраст те да предскажат дефинитивните способности на личността. Тоест да направят прогноза на дадено дете – как ще се развие, докъде може да стигне и т.н.
В този смисъл ние искаме да направим спортните диспансери активни и да ги върнем, защото те са положителна структура.
Имаме също и разговори с госпожа Бокова в ЮНЕСКО, която на база определена програма ще финансира тези диспансери. Но трябва да ги определим като статут.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Споделям това, за което говорите, но не съм убедена, че сте съгласували това си виждане със Закона за лечебните заведения, който се гледа в момента.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Не, не съм го съгласувал. Те нямат този статут.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Защото те нямат идеята за съществуването на тези диспансери въобще.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Да, това е така.
Аз пак казвам, че ние имаме нужда от тези спортни диспансери. А как ще ги привлечем към министерството, това вече е наша задача, за да видим по какъв начин ги оформяме. Ние имаме нужда от тях. Това искам да кажа.
Имам още един въпрос – за високоразрядния спортист. Като определим какво значи високоразряден спортист – това значи медалисти от европейски, световни и олимпийски игри, които да препоръчваме за кандидатстване, за да не губим тези наши талантливи деца да отиват да учат в чужбина или пък да се състезават за друга държава. Ние ги препоръчваме като талантливи, а вече самият институт и ректорите ще си преценят дали да ги приемат или не.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Понеже се засегнаха теми, по които и аз искам да направя изказване с бележки по законопроекта, ако ми позволите, колеги, да взема думата. В допълнение на критичния тон, който вече беше застъпен от госпожа Богданова, аз ще изброявам в тяхната поредност параграфите и членовете, които според мене са от съществена важност.
В § 5, т. 1 е вменено задължение, съгласно чл. 7, т. 2, Министерският съвет да приема Национална стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта. Вече коментирах на няколко пъти, че е редно самата законодателна процедура Националната стратегия, по примера на Закона за висшето образование, бих казал, да се приема от Народното събрание. Защото Народното събрание е органът, който на основание на тази Национална стратегия ще приема и ще изработва законопроекти и закони.
Националната стратегия, приета от Министерския съвет, ще обвърже парламента да прави закони, които кореспондират с вече приета стратегия.
Ще дам само един пример, защото знаем, че Националната стратегия 2010 – 2020 година вече е приета от Министерския съвет. Въпреки че не беше предложена за обсъждане от Комисията по образованието, ние в движение направихме няколко бележки. Една от моите бележки беше, че не може министърът на физическото възпитание и спорта да вменява задължения на общинските съвети и на общинската администрация. Защото общинската собственост и държавната собственост са разделени от 1991 година.
В тази насока вие го записахте в стратегията и го приехте. Тази грешка според мене се мултиплицира в настоящия законопроект. Защото вие отново вменявате на общините по отношение на общинските спортни училища задължения, за които по закон просто нямате тази компетентност.
В тази връзка получихме становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което становище се казва, че тези текстове трябваше първо да се синхронизират с Националното сдружение на общините – вероятно не са, и второ, разпоредби, касаещи бюджета на общината, визират специално чл. 23, ал. 4, където се казва, че „общинските спортни училища се финансират от общинските бюджети” и т.н. Тоест вие вече вменявате на общинския съвет някакви задължения, за които Националното сдружение на общините казва: да, обаче това може да стане само и единствено по предложение и след решение на общинския съвет.
Това е тяхното становище, което ще го предоставя на вашето внимание.
Тоест един според мене пропуск или грешка в Националната стратегия по непрецизно разделяне на собственост – общинска и държавна, води тук до мултиплициране на тази грешка при общинските и държавните училища. Затова моето лично мнение е, че по тази Национална стратегия трябва да има дискусия и в парламента.
На следващо място, във връзка с терминологията, която се използва, би следвало прецизно да се работи. Вече стана въпрос за високоразряден спортист. Никъде в законопроекта няма легално определение, дефиниция на този термин, какво значи високоразряден спортист. Вие не кореспондирате с Наредба № 1 от 2003 година, където са все още действащи званията в спорта, не казвате, че това е трето ниво след „заслужил майстор на спорта” и пр. Просто въвеждате едно изречение, без да обяснявате терминологията, която използвате.
По същия начин се процедира за терминологията „спортно училище”, което в Закона за народната просвета само е изброено. Тук вече вие променяте статута, съгласно Закона за народната просвета, и въвеждате нов статут и нови разпоредителни действия.
Оставам настрани въпроса, че също така няма обяснение на терминологията „физическо възпитание”. Това спорт за учащи ли е, масовия спорт ли е?
Това е нещо, което вие сте го заварили. Не приемайте упрека конкретно към вас по този законопроект. Но когато се работи по съответните разпоредби, е хубаво, макара и пропуски от миналото в закона, да се оправят сега. Защото знаем, спортът е за високо спортно майсторство, за всички и за учащи. Къде е това физическо възпитание в цялата терминология?
Но това са правнотехнически, не толкова важни неща.
Бих казал, че е изключително важно финансирането в спорта. Аз ще взема отношение по въпроса и за училищата, където казвате, че държавата сега ще се погрижи по-добре за спортните училища, като ги направи държавни спортни училища. Ще минем до този момент, като се зададе въпросът какъв е бюджетът на Министерството на физическото възпитание и спорта за тази година в това направление и с какви финанси ще вдъхнете нов живот на държавните спортни училища и ще им дадете по-голяма материално-техническа база.
Думата ми е за § 6, т. 4б, който е особено актуален, след като днес, ако не се лъжа, на Министерски съвет се е обсъждал правилникът за разпределение на средствата в Българския спортен тотализатор. Финансирането на спорта е особено важен проблем. Тук вие сменяте режима. До момента режимът беше министърът на финансите да утвърждава схемата. Сега схемата вече я утвърждавате вие. И аз ви адмирирам и подкрепям в това становище. Затова имаме Министерство на спорта, което да бъде по-компетентно и по-силно.
В това аз ви подкрепям – съгласувано с министъра на финансите, но вие вече утвърждавате тази схема на постъпленията от Българския спортен тотализатор.
И аз се питам по-нататък: въз основа на кои критерии?. Трябва да е ясно на субектите, които прилагат този закон – спортните федерации, спортните клубове, които кандидатстват по проекти или без проекти, при какви условия, по какви критерии те биха могли да усвоят тези средства, които целево са постъпили по ваша сметка.
Тук тези критерии не са записани като принципи, като възможности.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: По предложение на Управителния съвет на Спортния тотализатор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В какъв срок предвиждате? И въз основа на какви критерии? Тук тези критерии не са описани. А трябва да е ясно на спортните федерации и клубове.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Ще бъде изготвен поднормативен акт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Какъв и кога?
В закона се дават основните критерии, принципите, а вече тези принципи и критерии се разработват в правилник, наредба или пр.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Имаме устройствен правилник на Спортния тотализатор и ще изготвим нормативен акт.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Правилникът на Спортния тотализатор не касае целевото разходване на вече постъпили пари по светка на Министерството на физическото възпитание и спорта. Не го касае. Правилникът касае вътрешното преразпределение, условие на работа и пр. Но постъпили вече парите по сметката на министъра на спорта, той определя как целево ще ги разходва. И Вие като министър би следвало в този закон да кажете три или четири неща, които са принципни и които са най-важните критерии, за да е ясно на тези, които кандидатстват за тези пари, каква е процедурата.
По-нататък в § 7, в който изменяте чл. 8а. Не подкрепям новата ви редакция за експертен съвет. Експертният съвет, както правилно в мотивите е отбелязано, е публично-частното партньорство. Но вие в новия състав сте засилили публичното участие, държавното участие, като сте вкарали допълнително Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, а сте изключили примерно висшите училища. И аз се учудвам, че от Министерството на образованието, младежта и науката не взеха отношение по тези въпроси. Защото в тази национална стратегия за спорта е много добре разписано за развитие на университетския елитен спорт.
Това го има във вашата стратегия, но го няма в закона. Висшите училища са изключени като членове на експертния съвет. Включени са спортни организации, които не знам по какъв критерий и кои ще бъдат включени в този експертен съвет.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Съгласен съм с тази бележка. Приемам я.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря.
Следващата ми бележка е по § 10, т. 1, в която променяте чл. 10, ал. 2. Въвеждате като спортни организации със статут на спортни организации обединените спортни клубове. Обединените спортни клубове може и към момента да имат битие, да са персонифицирани като сдружения с нестопанска цел или да не са персонифицирани. Но вие за първи път ги признавате като спортни организации по смисъла на този закон. Тоест те вече могат тепърва да наемат спортни обекти, дългосрочно, за 20 години – казвате по-нататък, може да кандидатстват по програми. Като моето мнение е, че тези обединени спортни клубове не решават проблемите на техните спортни клубове – членове, а по-скоро биха създали една паразитно-административно-техническа структура, която, откъснато от спортните клубове, да злоупотребява с получените права по договори за наем.
Тези обединени спортни клубове според мене би следвало допълнително да се прецизират, защото така разписан текстът, те биха могли да поставят условия на спортните клубове, които са неизпълними, да скъсат със своята членска маса, но като носители на договори за наем да си запазят спортните обекти да следващите 20 години. Но под тях вече да няма членска маса от спортните клубове, чиито интереси да защитават.
Аз съм наясно, че и към момента един стадион може да се ползва от пет-шест спортни клуба и федерации. Но това не им пречи тези клубове и федерации да се обединят, да си подпишат един договор за съвместна дейност и да си разпределят консумативите, административно-техническата поддръжка, счетоводството. Това не означава обаче, че трябва да създаваме нов субект на спорта – обединените спортни клубове, които са административно-техническото звено, обслужващо тези спортни клубове така, както аз съм го разбрал.
Няма да се спирам на различната терминология, която се използва – това са подробности. На няколко места казвате, че спортните клубове изграждат, управляват, поддържат и ползват и стопанисват спортните обекти. Или едното, или другото.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: „Стопанисват” ще се изчисти.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Просто трябва да прецените кое да прецизирате.
Също така в § 15, т. 1, чл. 17 се казва: „Министърът на физическото възпитание и спорта издава, подновява, отказва и отнема лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с издадена от него наредба”. Не намерих в Преходните разпоредби кога ще бъде издадена тази наредба и в какъв срок, за да си направят сметка спортните федерации до кой момент трябва да се преактуализират, с оглед на вашите нови изисквания. Защото предполагам, че издадените лицензии ще останат в сила. Но новата наредба ще преуреди този въпрос.
Не е ясно в закона тази нова наредба кога ще се направи.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: В рамките на 6 месеца ще се направи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Мисълта ми е, че не е записано. Би следвало да се отбележи.
По същия начин стои въпросът и с категоризацията на членуващите във федерацията спортни клубове по критерии, посочени в правилника за прилагане на закона. Пак не е казано за какъв срок става въпрос за тези критерии. Защото, господин министър, това са важни неща за клубовете и за федерациите. Те трябва да знаят докога ще има този статут и тези условия и откога вие ще разпишете новите условия на лицензиране.
Стигаме до въпроса, който преди малко беше засегнат и от госпожа Богданова – за спортните училища. Знаем, че към момента са 20 общински спортни училища и едно държавно. Вие казахте, че 7 или 8 общински ще станат държавни училища. Аз Ви питам: това в какъв план, краткосрочен за тази година ли се предвижда?
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: От месец септември.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате ли бюджет за това? С какво ще плащате на тези директори, учители и за реновиране на спортната база? Защото, както Ви слушах, идеята е вие да привлечете под своя егида общинските училища, които към момента не отделят достатъчно средства за спорт, и да ги финансирате повече. Но това е свързано със Закона за държавния бюджет, който беше приет през месец декември миналата година. Тоест това нещо би следвало да има една финансова обосновка.
Аз подкрепям Вашата идея да обърнете внимание в училищата за повече спорт, да профилирате спортните училища. Но си задавам въпроса: защо разделяме една част от спортните училища на общински и на държавин? Защото това ,макар и разписано така, на практика в много общински училища сградата е държавна, бюджетът е общински. Мога да ви дам конкретни примери. Тези проблеми как ги решаваме?
И не е ли по-целесъобразно, ако приемате всички спортни училища под ваша егида, да го направите за всичките 20 училища, макар и поетапно.
Това разделение на общински и на държавни само с оглед на това чий е бюджетът – дали е общински или държавен, ми се струва, че не е прецизирано. Даже на шега казано, вие оттук нататък ще отговаряте и за учителката по география в държавното спортно училище. Защото, назначавайки директора, той ще назначи тази учителка по география и вие ще носите отговорността на тази своя законодателна промяна. Която, пак казвам, не е в неправилна посока. Само не виждам защо не го предвидите поетапно за всички. Ако според Вас това е правилният път и ако смятате, че по Закона за държавния бюджет ще може да отвоювате повече пари за спорта, отколкото някои общини към момента дават. Защото знаете, че има общини в България, които към момента – няма да визирам само Сливен, с оглед личността на кмета – дават не малко пари. В Пазарджик също знам, че се дават много пари.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: В Стара Загора са така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, да не стане така Вашата добра идея, ако не е съответно финансово аргументирана, да се посрами, да не получите определените средства, които са необходими за тези държавни училища.
Пак се визира в ал. 11 нещо много важно. Пак ще приемете наредба за условията и реда за прием на ученици. Поставя се въпросът кога ще се приеме тази наредба. Защото така поставени тези изречения, те са добри, но в пожелателен аспект. те не са работещи изречения без наредбата.
Имаше задължение директорът да е завършил непременно висше образование в областта на спорта. Също трябва да се помисли много добре. Вие преди малко казахте: важно е те да са наши кадри. Би следвало да се направи един анализ в момента в тези 20 общински училища директорите с каква специалност са и дали специалността на директорите пречи на общинските училища. Защото аз ще си позволя една аналогия с езиковите гимназии. Примерно в София директорката на Френската езикова гимназия е математик, тя не знае френски език, но успешно управлява гимназията.
Аз ви казвам, че това е тема, върху която може да се помисли. Защото така разписано, вие определяте оттук нататък критерия – само завършилите висше образование в областта на спорта могат да бъдат управители на тези училища. Просто помислете. Дали за вас е по-важно да бъде един добър мениджър на училището или трябва да е добър лекоатлет, баскетболист или волейболист. Което аз уважавам. Но според мене трябва да се прецизира.
Колеги, няма да ви отегчавам. Приключвам след малко.
Член 26 го променяте с § 22, което за мене е една доста авангардна идея, да не кажа нещо по-различно: „По предложение на министъра на физическото възпитание медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства могат да се приемат без приемен изпит във висшите училища”. По този начин се променя и Законът за висшето образование. Ние чухме, че Министерството на образованието, младежта и науката подкрепя тази идея изявени спортисти да влизат без приемем изпит във висшите училища – подчертавам висшите училища принципно, а не висшите спортни училища, както е текстът на Закона за висшето образование към момента.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Точно така – висшите училища. Те си имат такъв регламент.
РЕПЛИКА: По решение на ректорите.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Естествено. Вузовете са с такава автономия, че не може да се пипнат.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нещо много важно, с което ще приключа на този етап, за да не отегчавам аудиторията. В § 29, т. 1, чл. 47а отнемате правомощия на Народното събрание, а искате Народното събрание да подкрепи този закон.
Приложенията са № 1 и № 2. Това са изключително важни неща, въпреки тона, с който ги дискутираме. Това са спортните обекти и съоръжения с национално значение, които не могат да бъдат отдавани под наем дългосрочно и т.н. Те са изведени извън скоба. До момента тези списъци се приемат и утвърждават само и единствено от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Вие предлагате тази компетентност на Народното събрание да се изземе и Министерският съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта да включва и изключва обекти от национално значение в и от този списък.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Не е така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: След това ще Ви дам думата, за да вземете отношение. Аз поне така чета и § 44, където вече в т. 5 от Приложение 2 вече сте изключили Седемте рилски езера и сте ги заменили с Мадарския конник. Това вече сте го направили. Вие после ще кажете, че не е така.
Аз спирам дотук, за да можете да отговорите на тези въпроси. След това ще взема пак отношение.
Искате ли първо да дадем думата на министъра да отговори на тези въпроси?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз нямам нищо против да заседаваме и до 9 часа. Ние сме на първо четене. Ако влезем сега в този дебат на въпроси и отговори, можем да изкараме много дълго. Той сигурно е интересен.
Поставиха се принципни въпроси, получаваме принципни отговори. Аз чух част от въпросите, които исках да засегна, влизайки в залата.
С всичко това, което каза господин председателя, аз лично се съгласявам. Но това е дебат, който е свързан с това какви предложения ще се направят на второ четене. Това не е работа тук в момента да го правим. И Вие, господин министър, да се чувствате като ученик, който трябва да отговаря непрекъснато на пинг-понговата маса на всеки въпрос. Това не е Ваша работа. вие чувате едно мнение. С някои от тези неща може би сте съгласен, с някои може би не сте съгласен.
Процедурата на правене на предложения за второ четене, която е дело на народните представители, не на вас. Ще започнат тези неща да се дебатират вече на следващото заседание, когато сме на второ четене.
В тази връзка Ви моля, господин председателю, да ми дадете думата по принцип за първо четене и да не влизаме в този разговор. Моля уважаемите гости, включително и господин министърът да се изказват по конкретните въпроси. Защото ние тогава ще отидем много далече. Благодаря за процедурата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ние в момента, дискутирайки целите, обхвата и философията на първо четене, не можем да приемем, че Министерският съвет оттук нататък ще изземе компетентността на Народното събрание, да подкрепим това, а на второ четене да детайлизираме нещо в обратна насока.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Има три въпроса, които сте тръгнали да променяте. И аз ви казвам, че ще ви подкрепя. Защото това е вашата воля да извършите някакво движение напред за българския спорт. Вие сте човек от спорта, имате компетентността, имате визията да вървите по този път.
Къде обаче според нашата компетентност могат да се намерят проблеми? Част от тях се казаха, няма да ги повтарям. Вие искате три неща.
Първо, въпроси, които са свързани с факта, че има Министерството на спорта, да се дадат определени компетенции на самото министерство и на Вас като министър. Защото органът е министърът. Министерството е една помощна администрация, която е към Вас.
В тази посока, като изключим онези неща, които пречат на баланса на институциите, за които говори току-що господин председателят, с взаимоотношения правителство – парламент, с взаимоотношение министър – Министерски съвет, Вие имате нашата подкрепа и моята лично. Но по отношение на тези големи въпроси прецизността ще изисква да се даде всичко в посока на парламента, по простата причина, че по Конституция ние сме парламентарна република и няма как да станем правителствена република. Няма такива демократични републики. Има, но те са тоталитарни.
По втория въпрос, който е свързан с обединените спортни клубове. Това е цяла нова институция. Вие правите структурна и реформа в българския спорт. И наистина част от въпросите, които се поставят, имат нужда от отговори.
Първият и най-тежкият – защо нова институция.?
Българският спорт куца поради институционални и структурни проблеми ли или по други? Аз съм Ви слушал, слушал съм дискусии на спортни теми, доколкото аз самият съм бивш футболист и имам някаква представа от спорт. Проблемът не е структурен. Проблемът е финансов и персонален. И липса на воля от тези, които управляват тази система.
Освен това – много тежка зараза на корупционна тема вътре в средите на спорта, където би трябвало доблестта и честта да са изведени най-отпред. За съжаление е така.
Така че въпросът за обединените спортни клубове изисква убедителна защита, каквато тук не присъства.
И третият кръг от въпроси е въпросът с училището. Няма да получите никаква подкрепа за това да разделите една група спортни училища на държавни и общински, по простата причина, че ние трябва да прегазим два закона. Единият е Законът за народната просвета – няма как да го прегазим. Вторият е Законът за учебния план и общообразователния минимум. Просто на експертно равнище, това не е Ваша задача, не сте длъжни Вие да го направите, но под вас. И колегите от Министерството на образованието, младежта и науката трябва да ви помогнат. Те трябва да ви кажат, че в Закона за учебния план съществува система, в която може да се профилират българските гимназии, тоест завършващото средно образование, тоест това, което са спортните училища сами по себе си.
В тази система има нещо, което се нарича общообразователен минимум, без което не може да получите диплома за средно образование. Останалото е въпрос на избор. Процентите, тръгвайки от 90 към 10 в първи клас и стигайки в обратната посока до 40 към 60, свързани с това, което трябва да е общообразователния минимум и това, което е в профила на училището, във вашия случай – спортът, ви дават такава голяма свобода, от която вие не сте се възползвали. И господа директорите включително. Защото не е имало воля.
ЛЮБЕН ЖИЛКОВ: Никакъв проблем няма със спортната подготовка.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е прекрасно. Значи те са си го направили. Поне присъстващите, а може би и останалите им колеги.
Вие обаче над това нещо искате нещо друго. И ние ще ви помогнем да го направите на второ четене. Аз самият с удоволствие ще ви помогна. Вие искате да направите седем елитни спортни колежа в България, което е друг калибър, друга рамка, друга мярка. Правете ги. Подкрепа имате тук от всички и всички се изказваме в тази посока. Ще поработи работна група, ще дойдат експерти от двете министерства, ще седнат с част от колегите народни представители и ще го направят. Но недейте закача общинската мрежа и не създавайте проблем, защото това е законово и няма как да се преодолее. Ще сменим всичките ви текстове, за да изградим тази мрежа, защото ние всички ви приветстваме в тази посока.
Ето, това е според мене съгласие, което лесно ще се постигне в комисията и начина, по който може да се направи този законопроект по-добър. И, разбира се, да паднат всичките тези притеснения, за които специално господин председателят говореше конкретно текст по текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, заместник-министър Каменов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията. Аз ще кажа само няколко думи за ОСК и спортните училища.
ОСК в момента съществуват. Там няма опасност за някакво изкривяване, тъй като те съществуват на базата на общото събрание, което е оформено от всички тези спортни клубове, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и избират председателя си, избират управлението си.
За всяко изкривяване, което ще доведе до негативи във взаимоотношенията им, те биха реагирали по начин, защитаваш техните интереси. Така че реално те съществуват в този си вид и с тези дейности.
Ако ние искаме да имаме отношение към този процес, ние предлагаме не лицензионен, а регистрационен режим, какъвто и самите клубове минават. Ние единствено лицензираме спортните федерации, които имат право на финансиране по закона и по програмите, които създава министерството. Така че всички останали участват в някакво разпределение към федерацията.
ОСК като организационна структура, която обединява няколко клуба, примерно в „Левски” са над 30 спортовете, в „Славия” са около 20 спортовете, тези, които са в София, функционират по този принцип, те си получават тяхното финансиране. Но има общо организационните проблеми, за които стана въпрос, да не ги повтарям – финансиране, обезпечаване, ползване на базите. Има една зала, която се ползва за няколко вида спорт. Днес след обяд съм говорил с Хранов, за да не объркам нещо при информацията. Той каза, че в една зала се тренират няколко вида спорт. И ако няма някакъв регулиращ режим, който идва от тях, не може да се оправят.
След това, ние говорим за ОСК, което е една структура с няколко души отгоре над тези клубове. Не е някаква огромна система, която функционира и кой знае какви управленски дейности извършва. Това са няколко души, които организират. Фактически основната маса – това са клубовете и те си решават своята съдба.
Така че аз не виждам никакви проблеми за този регистрационен режим, който ще ги обхване и ще им даде възможност ние по-пряко да ги контролираме, за да може да имаме тези отношения.
На срещата с представителите те повдигнаха същия този проблем по отношение на финансирането. Буквално им казахме: ако имат лицензионен режим и федерациите, и тези ОСК, къде ще членуват клубовете? Те разбраха и повече нямат никакви претенции. Така че те съществуват в този си вид с тези си функции. Единственото, което ще променим, е да ги вкараме в един режим за регистрация, за да знаем къде съществуват и какво правят.
Другият обаче положителен ефект от това ще бъде, ако успеем регионално да осъществим тази мрежа, те ще изчистят клубове – фантоми, в които има един председател и един състезател и никаква дейност. Обаче те кандидатстват и отнемат средства от федерациите като видове спорт.
Това е една профилактика, която ние като министерство не можем да я направим. Федерациите – също. Защото когато дойдат при нас документите, съобразени със съответните законови съдебни решения и всички други, ние казваме, че те са регистрирани, отиват си във федерацията, членуват и започват да искат пари без никаква дейност. И трябва да минат години, да се хванат, за да се отстраняват. Непрекъснато идват такива писма от федерации, че поради липса на дейност този клуб трябва да се закрие. Но в този период те са взимали средства и са намалявали ефективността на работата.
Така че аз не виждам никакви притеснения, тъй като за първи път членувам в такъв клуб от 1959 година. Извинявайте, че съм малко по-възрастен.
Господин Методиев, наистина това е една структура, която не е нова. Тя съществува. И ако приемем, че ЦСКА и „Левски” са нови структури, ние горе-долу ги вкарваме в такъв режим, за да можем да ги контролираме.
В спортните училища, колеги, има двете направления. Има образователна дейност, има и спортна дейност. Ние предлагаме вариант, в който да контролираме на по-добро ниво спортната дейност. Когато говорим за елитен състезател, той не може да премине през изискванията на общинското училище, където имайте предвид, че по някой път се попълват бройките от недостатъчно подготвени деца. Защото делегираният бюджет изисква определен брой, за да се получат финансите. Колегите са тук, те ще ви го кажат.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е масово.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР КАМЕНОВ: Да. Но ние при такова управление на държавно спортно училище, което трябва да гарантира спортно майсторство, което е заложено.
Аз съм преминал началото на кариерата си като преподавател и треньор в „Олимпийски надежди”. „Олимпийски надежди” имат изключителен принос по отношение изграждането на високо елитни спортисти. Даже има една статистика в нашите отдели, която казва, че ако ние сметнем медалите от такива големи състезания, които са допринесли възпитаниците на „Олимпийски надежди”, което съществува от 1968 година, не мога да ви кажа кога го закриха, защото вече бях в системата на висшето образование, ние сме на 31-о място в света по медали като исторически факт. Не за определена година, а в исторически аспект ние сме на 31-о място в света по спечелените медали.
Значи това училище с всичките плюсове и минуси е създало едни условия, контролирани от тогавашното БСФС и федерациите. Защото мене тогава като треньор ме назначи федерацията. И федерацията контролираше целия прием и цялата подготовка. Статутът беше тогава като национален младежки отбор.
Това е нещото, което ние искаме да променим. Не подценяваме изобщо условията и възможностите, компетенциите на колегите в общинските училища. Но общинските училища не могат да попълнят всичките си заявки с квалифицирани, добри деца.
Тогава вече, размивайки се в състава, ние създаваме предпоставки да ги загубим. Знаем, че нанадолнището е по-лесно. Върхът е много труден. Някои казват: той е добър, нито тренира, нито нищо, цял ден го няма, защо и аз да не направя същото. И надолу е по-лесно.
Не искам да ви давам примери. В нашата академия чрез , индивидуалният план за елитни състезатели се промъкват хора, които просто работят. По този начин увличат. Доста голяма война се водеше, докато аз бях заместник-ректор, за да можем да запазим положението наистина контингентът да отговаря на изискванията.
Така че тук няма никакви притеснения по отношение на образователната страна. Искаме един максимално ефективен контрол.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Извинявам се, но аз трябва да тръгна след малко. За да влезе в стенограмата, бройте гласа ми за „въздържал се” и по този, и по следващия проект за закон.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заявили са желание за изказване господин Ивелин Николов, госпожа Петлешкова, господин Колев, госпожа |Йорданка Благоева – да чуем все пак изтъкнатите спортисти, както и директорите на общинските училища. Ще ви помоля за кратки изказвания по същество и да не задаваме въпроси на министъра, който да трябва да отговаря като ученик, както посъветва господин Методиев.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин председател, господин министър. Аз като бивш спортист и треньор, занимаващ се с високо спортно майсторство, и като човек, който наистина се е вслушвал в колегите от спортните среди, изключително подкрепям по отношение на спортните училища министъра на спорта за това, което трябва да стане. Наистина трябва да има 7 плюс 2 високоразрядни спортни училища. Защото не можем, както каза и заместник-министър Каменов, ние да търсим високо спортно майсторство от състезатели, които са покрили само нужния норматив за ученици.
Имайте предвид, че основно в момента около 90 процента от учениците в спортните училища са за попълване на тези бройки. Ние искаме да възродим спорта, наистина да се гордеем с нашите спортисти. А не както е в момента, да се чудим на 61-о или на 70-о място сме и да се радваме примерно на 25-о място в биатлона.
Така че изключително трябва да се обърне внимание на тези училища. И наистина техният бюджет ще бъде различен от този, който е за общинските училища, за да може тези ученици наистина да се хранят по три пъти на ден, да могат да бъдат екипирани, да имат медицински грижи. Защото това ще се отрази на тяхното здраве.
В момента директорите с делегираните бюджети знаят най-добре как се чудят да хранят учениците, дали ще има сутрин една вафла от 20 стотинки. Нека някой от вас да вникне в това, че те употребяват и физически, и психически труд.
По отношение на учебния процес. Нека той да бъде направен така, че наистина да могат да тренират по два пъти на ден, а не да съществува, както е в момента, този парадокс в спортни училища да има час по физическо възпитание. Това е един абсурд. Това е един парадокс, който наистина няма аналог в света – спортно училище с час по физическо.
Ние губим времето на учениците. Един ученик след сутрешната тренировка трябва да си почине за следобедната тренировка, защото целодневно той трябва да е в училище на тренировка. Ние готвим състезатели за високо спортно майсторство, а не за масов спорт. Това нещо трябва да се разбере и да се направи тази разлика.
Едно е ученическият спорт, друго е спортът за високо спортно майсторство. Но не се прави тази разлика.
А по отношение на директорите и управлението, мнението на всички спортни специалисти и хората, които се занимават с тази дейност в училищата е, че наистина директорът трябва да е на подчинение на министъра на спорта. Говорим за тези училища. Защото наистина се получава и в момента така, че и министърът на спорта, и министърът на образованието трябва да вземат отношение. И те не се превръщат в едни специализирани училища, както каза министър Нейков. Както може да има за Министерството на земеделието и за Министерството на културата, така трябва да има такива специализирани училища и за спорта. Защото ние най-добре сме показали българския дух и това, което сме, чрез спорта и чрез културата. Затова трябва да се даде шанс да има такива училища.
Аз изцяло подкрепям министър Нейков в тези негови желания и му пожелавам успех. Защото това е начинът, по който можем да направим така, че да върнем славата на нашите спортисти.
По отношение на другите части на закона наистина колегата беше прав. Между първо и второ четене ще се направят нужните корекции. Аз също имам забележки. Но мисля, че в една работна група съвместно с Министерството на образованието, младежта и науката и на Министерството на спорта трябва да се съгласуват така нещата с юристи, че наистина да няма проблеми по отношение на спортните училища.
Така че ви поздравявам още един път за тази ви смелост. Но това нещо трябва да се разчупи и наистина ние трябва да застанем с лице към високото спортно майсторство, а не да застанем само на аерогарата, когато посрещаме спортистите и тогава да казваме: Браво! Ние ще направим това и това. – Но досега това беше само едно говорене. А трябва да има и действие.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Всеки един изхожда от своята позиция. Аз съм бивш национален състезател, възпитаник съм на световната спортна академия – Московската.
Искам смело да заявя – кой ли не се упражняваше през последните 20 години над спорта в България? Торти ли не правехме, какво ли не продавахме и купувахме.
Искам съвсем сериозно да наблегна на това, че след 1989 година за първи път от 20 години се говори за възстановяване реалния статут на спортното училище в България. Защо?
В случая освен образователните и възпитателните функции, които има всяко едно училище, да не забравяме, че приоритет на спортното училище е обучение по определен вид спорт. А не както имаше такива мутанти – спортна паралелка в реална гимназия и езикова паралелка в спортно училище. И това нещо го имаше.
Така че аз стоя твърдо зад този законопроект в частта му за възстановяване на спортните училища, дори 7 или 8. Обезателно те трябва да бъдат с допълнително финансиране, за да няма изкривяване с тези делегирани бюджети, вие знаете много добре, да не почнат да се вземат деца само и само да може да се финансира учебният процес. Знам много добре накъде ще отидат нещата.
Така че персонални поздравления към министъра за това, което е започнал, и ще го подкрепим.
Специално за директора на съответното училище предлагам, ако не възразявате, просто да се запише да кандидатства лице с предимство, завършило Спортната академия или специалността „Педагогика на обучението по физическо възпитание”. Казвам го вече като декан, който подготвя такива специалисти. Това са Пловдив, Велико Търново, Шумен, Благоевград.
В чл. 22 имам конкретно предложение. Там е записано, че по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта медалисти от олимпийски, световни и европейски първенства да могат да се приемат без приемен изпит във висшите училища, като допълвам „като допълнителен прием без санкциите от МОМН”. И ще ви кажа защо, колеги.
Въпросът е сериозен, тъй като всяко лице, прието над определената бройка... Нас ни финансира министерството. Това е другият парадокс, колеги, в Европа. Казвам го пред представителите на Министерството на образованието, младежта и науката. Защото единствено в България Министерството на образованието, младежта и науката санкционира висшите учебни заведения за това, че са приели над приема. Имайте предвид, че в това число, колеги, нас ни санкционират за приемане на инвалиди над приема и за прием на близнаци над приема. Това го казвам най-отговорно, пак като декан и председател на Стопанския съвет на висшето учебно заведение.
И последно, за експертния съвет – действително изказвам поздравления. Като малко трябва да разширите и с преподаватели от висшите учебни заведения.
Благодаря и поздравления.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, госпожа Петлешкова.
МАРИЕТА ПЕТЛЕШКОВА: Аз искам да внеса само едно уточнение в текста, който е предложен в закона.
След изказването на министър Нейков разбрах, че става въпрос за национални училища. Защото в текста като статут, като отделно понятие в закона такова не съществува.
В тази връзка защо ние подкрепяме закона в частта „Национални училища”. В нашето министерство в момента, когато се работи новият закон, е създадена такава работна група за определяне на статут и критерий за акредитиране на национални училища, които влизат в системата на образованието и се отнасят към профили – езиков, природо-математически и т.н.
Така че подкрепяме ви в това отношение. Само трябва да прецизирате текста.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Никога не е късно човек да научи нови неща. за мене това е новина, че има някакви национални училища.
Законът за висшето образование в момента се работи от работна група. Аз не съм в течение, че се предвиждат такива. Може би за средното образование. А не за висшите училища какво ви е становището?
МАРИЕТА ПЕТЛЕШКОВА: Не съм компетентна да отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожа Благоева, радвам се да Ви дам думата.
ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, скъпи колеги! Първо, искам да благодаря за възможността да взема отношение по закона. Запознах се сериозно с него.
Искам да направя само едно малко допълнение към чл. 47б - „инженерните и техническите изисквания за сигурността на спортните обекти” да не се отнасят само за спортни прояви, а за спортни дейности. Защото понякога на тези обекти се провеждат тренировки и други дейности. Това съответно води до промяна в т. 7 - вместо „спортни прояви” – „спортни дейности”.
За спортните училища много се каза. Аз съвсем накратко ще кажа, че подкрепям изцяло Министерството на физическото възпитание и спорта и лично министъра. Само бих добавила, че хубаво би било учениците, завършващи спортните училища, да придобиват и средна спортна специалност, както е в другите специализирани училища. Мисля, че това би било полезно за нашите ученици от спортните училища.
Но тук бих обърнала малко внимание на часовете по физическо възпитание. Действително трябва да подкрепим мнението, че тези часове трябва да се водят от специалисти. Защото ние имаме предвид не само социалната значимост на спорта, но трябва да обърнем - напоследък много се говори по тази тема – на агресията в училищата.
Съвсем нормално е младите хора да имат в повече адреналин, всички сме минали през тази възраст. Спортът е начинът, по който този адреналин може да бъде изразходван и тази агресия да престане. Така че мисля, че в това отношение много добре се предлага специалистите да водят часовете, а не както имах възможност да видя, тъй като в рамките на една година обиколихме училища. Само преди седмица в едно софийско училище децата казаха, че имат два салона, преподавателката по физкултура изкарва децата навън да правят каквото искат, независимо дали вее, вали и т.н. Децата ми казаха: Говорете, госпожо Благоева, с директорката, поне да ни пускат в салона.
Вие сами разбирате колко важни са за нашите деца двигателните навици, които трябва да се създават в тази възраст.
Аз бих искала да засегна и въпроса за спортните диспансери. Действително трябва да запазим нашите спортни диспансери, в много градове все още ги има. Зная, че този в Пловдив е добре запазен.
Каква е разлика. Три седмици преди световната купа на наше момиче му излезе коляното. Естествено е веднага да постъпи в „Пирогов”. Лекарят казва: Един месец почивка. – Тя казва: Не, аз не искам почивка! – Ама аз ще Ви дам болнични. – Тя казва: Аз не искам болнични, искам след три седмици да стартирам на световната купа.
Когато след това отидохме в спортния диспансер, спортният специалист вече знаеше как да постъпи и действително след три седмици тя стартира на световната купа. Тост спортните лекари вече са със съвсем друг вид образование и знаят как да постъпят. Защото днешният спорт е патология, нека да не си кривим душата. Натоварванията са толкова големи, че са необходими тези спортни диспансери.
По повод приема на изявените спортисти от олимпийските игри, аз бих казал – не само медалистите до шесто място, а и медалистите от световните първенства да се приемат с предимство. Знаете, че има спортно дълголетие по някой път. Това е всъщност големия проблем в българския спорт в момента и защо загубихме тези позиции, които имахме на световната арена.
Завършвайки средното си образование, спортистите стават студенти, започват да работят и забравят, че трябва да тренират, защото по никакъв начин те не са подсигурени. А когато има това спортно дълголетие - до 27 – 30 години, знаете, че Йордан Йовчев е и на повече от 30 години, те са отдадени на спорта и когато знаят, че когато дори на 30 години прекратят своята спортна дейност, те могат да постъпят в което желаят висше учебно заведение, това няма да бъде проблем. Защото не е тайна, че вече нашите спортисти не завършват само Националната спортна академия. Много от тях завършват право и много други специалности, което е чудесно, разбира се. Така че това е една чудесна идея.
Тук ще направя едно малко отклонение. Ямайка години наред имаше елитни спортисти, които напускаха и заминаваха в Съединените щати. Вие знаете Юсеин Болт кой е. Всъщност в момента Ямайка прави голям бум. Защо? Там правителството взе решение, че спортисти, които са се класирали на олимпийски игри, до живот получават премии, до живот стават рекламни лица на острова и могат да учат където желаят. И вие виждате какъв бум направиха в спорта, като знаят спортистите, че имат бъдеще до 30 години да тренират.
Последното, което бих казала – тук малко се разминаваме с господин Каменов и аз мисля, че трябва да обсъдим тези неща, - е за обединените спортни клубове. Тази борба е години наред. Те съществуват, както и той каза, тях ги има. Четейки закона, моят въпрос е: Защо трябва да са в отделна глава? Защото те дублират дейността на обикновения спортен клуб. И ако ние няма да ги ликвидираме, а ще имат само регистър, значи те могат във всички спортни клубове да кандидатстват за съответния регистър.
Имам наблюдение в един софийски обединен спортен клуб – не бих искала да споменавам имена, - който разполага с една солидна база. За съжаление спортните клубове не решават как да бъде разпределена базата. В управителният съвет на този спортен клуб са хора, които нямат нищо общо със спортните клубове. Мога да цитирам имена – това е Делян Пеевски, това е д-р Кехайов, това е Алексей Петров и т.н.
Съжалявам, не искам да влизам в подробности, но искам да ви кажа какво се случва с базата. Един силов спорт, който заслужава голямо уважение като спорт, владее примерно три зали, два паркинга, един ресторант и т.н., докато много спортни клубове нямат право на никаква база. Казвам – това е моето мнение и си позволявам да го кажа, защото действително проблемът е доста сериозен.
Ако действително ние решим обединените спортни клубове да съществуват, трябва много строго да бъде регламентирана тяхната дейност, техните права, техните задължения, дали ще бъдат по регистъра. Защото аз примерно виждам обединен спортен клуб, но в гимнастическите спортове, които са примерно пет-шест спорта, които могат да си направят вътрешен правилник, без да са задължени да бъдат с тези права, които тук бяха казани.
Така че действително трябва много сериозно да се обмисли въпросът с обединените спортни клубове, така нареченото БСФС, което години наред се бори и то единствено, защото имат някаква материална база, която едва ли се ползва по предназначение в момента.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви, че ми дадохте възможност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Благоева. За нас е важно Вашето мнение и Вашият критичен тон. Мисля, че министерството ще го подкрепи. Защото ние сме тук, за да направим критични бележки и законът да стане по-добър за второ четене. Това е нашата цел.
Давам думата на господин Радев – директор на общинско спортно училище в Перник.
РАЙЧО РАДЕВ: Господин председател, господин министър, уважаеми членове на комисията! Преди всичко искам да благодаря за възможността да изложа някои съображения, които с директорите на спортни училища сме обсъждали, коментирали.
Проблемите на спортните училища, които ние сме вписали в един текст „Проблеми на спортните училища”, които ви предоставих, които бяха предоставени и на госпожа Лечева, бяха предоставени на Министерството на образованието, младежта и науката, но нямаше никакъв отзвук.
Един от основните проблеми на спортните училища е липсата на наредба за спортна подготовка. Тази наредба ние подготвяме – директори на спортни училища, основно от няколко спортни училища, съгласувайки с директорите от цялата страна. Разбира се, тази наредба не се прие. Но там се съдържат всички основни функции, процеси, отношения по спортна подготовка.
Аз предлагам в ал. 12 да бъде записана точно това изискване към министъра – да бъде издадена наредба за спортната подготовка в спортните училища.
По отношение на алинеите, които са включени в проекта за закон, общо мога да кажа, че някои от тях ще създадат проблеми, а няма да решат проблеми.
Подкрепям идеята за професионалната квалификация категорично. Защото отливът от спортните училища определено се дължи и на факта, че бяха лишени нашите ученици от професионално обучение по специалности, които са свързани със спорта. Затова учениците предпочитат да отидат в други училища, независимо, че имат спортен талант.
В ал. 3 - разликата във финансирането. Някак си не ми е ясно как ще стане това финансиране от общинския бюджет, какъв е стандартът на общинското спортно училище. Определено нашето училище ще бъде общинско спортно училище, а на колегата предполагам, че ще бъде държавно спортно училище. Мене ме интересува как нашето училище ще бъде финансирано от бюджета на общината, тоест от приходи на общината или ще бъде финансирано от бюджета на държавата чрез общинския бюджет. Както е в момента. В момента финансирането на спортните училища става точно по този принцип. Но този принцип не се визира в проекта за закон.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Държавата чрез общината.
РАЙЧО РАДЕВ: Но трябва да се каже. Защото така, както е записано, става страшно за спортните училища в общините.
Липсата на законово уредени значителни данъчни облекчения на спонсорите за спорта не стимулира бизнеса за подкрепа на спорта. Средствата от тотализатора никога няма да достигат за покриване на потребностите на спорта в България.
Закриването на спортните училища, което ще се случи при условията на предложения закон – говоря за общинските училища, ще доведе до лишаване на спортните клубове от възможностите за ползване на щатни учители по спорт, треньори, екипировка, храна и лагери.
По отношение на стандарта на спортните училища за финансиране. Кой ще бъде стандартът. Той явно няма да бъде еднакъв – стандартът за държавното спортно училище и този на общинското спортно училище. Но дали ще бъде стандартът на обикновеното училище, приравнен със стандарта на общинското спортно училище? Тогава ние сме обречени на загиване.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Няма да има разлика между общинското спортно училище и националното.
РАЙЧО РАДЕВ: Няма да има разлика, така ли?
Тъй като се консултирах с колегите от цялата страна, категорични са те за това – и аз също, разбира се, - че трябва да отпадне идеята за мандатност в спортните училища. Тази мандатност няма да помогне с нищо за по-доброто управление на училището. Напротив. Личното ми убеждение е, че един директор, за да влезе в работата на спортното училище, структура, функциии, дейности, на него му трябват пет години, за да тръгне. Друг е въпросът, че по-доброто управление не е задължително свързано с мандатност, която да стимулира директора. Има и други методи. И сегашната уредба позволява директорът да бъде сменен, освободен, наказан и т.н.
Същевременно колегите, с които съм говорил, разбира се, може би съм говорил не с тези, с които трябва, но те са категорични да отпадне изискването директорът да бъде с образование от областта на спорта. Никой не гарантира ,че директорът с образование от областта на спорта ще бъде по-добрият, отколкото другият специалист. Тъй като ние сме наясно, че твърде много спортисти са слаби треньори и твърде много слаби спортисти стават много добри треньори.
Същото се отнася и по отношение на управлението, по отношение на специалността, която е завършил специалистът, който е назначен за директор.
Предлагам, съгласувал съм го с някои от колегите, да се добавят ал. 12 и ал. 13.
„Ал. 12. Министърът на физическото възпитание и спорта, съгласувано с министъра на образованието, младежта и науката приема наредба за условията и реда за провеждане на спортната подготовка в спортните училища.
Ал. 13. Спортните училища ползват безплатно спортната база за спортна подготовка,, независимо от формата на собственост.”
Тъй като спортното училище по стандарт не би могло да издържа спортните бази, които трябва да ползва за спортна подготовка.
Ще изброя набързо проблемите на спортните училища в настоящия момент, а вие ще прецените дали кореспондират със законите или не. Тъй като според мене някои от нещата не кореспондират с това, което е предложено в закона.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нека да дадем думата на вашия колега от Пловдив също да се изкаже по предложението на Министерския съвет и ако трябва допълнително в работна група между първо и второ четене ще ви поканя специално по тази проблематика.
Заповядайте, господин Жилков.
ЛЮБЕН ЖИЛКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! За мене е чест да говоря пред вас. И понеже много дълго и на сериозни теми говорим, искам малко да ви разведря.
Искам да благодаря на господин Каменов, който беше в комисията, която ми даде диплома за висше образование. Искам да благодаря и на господин Методиев, който преди 10 години подписа заповедта, с която спечелих държавния конкурс за директор. Едно голямо „Благодаря” на всички.
Проблемите на спортните училища на различните места в страната са различни. В момента не говорим за управление на собствеността. В Пловдив базата е най-голяма, най-компактна и е стопроцентово на подчинение и управление на бившите „Общински имоти”, сега общинско предприятие „Пловдив спорт”.
Искам да попитам господин министъра – ние само на книга, на учебен план, на подчинение ли ще минем, като станем държавно училище, а ще плащаме наем на общината за ползване на нейната база ли?
Това, което Вие предложихте – в работна група, тези различни проблеми, които бяха казани тук от колегата, по-детайлно да се обмислят, защото деактуването на една общинска база става с решение на общинския съвет.
В Пловдив искам да ви кажа, че базата около гребната база, която е едно уникално съоръжение, трябва да бъде използвана максимално добре. Там има голям парк, мисля, че е 2 на 3 км. този район. Как мислите, че Пловдивският общински съвет с 16 зали, две общежития, плувен басейн, спортен диспансер и т.н......
В момента община Пловдив не ме подпомага по никакъв начин. Всички партиди на залите са на името на спортното училище и ние със стандарта за издръжка на ученик, който е държавен, издържаме общинска спортна база. Директно я издържаме. Затова нашето училище вече до момента дължим 200 000 лв. на енергодоставчиците. И това е всяка година. Защото по сегашната система за финансиране на училищата колкото и ученика да имам, не ми достигат някъде към 600 000 лв. годишно да издържам общинската спортна база. Одити минаваха, какво ли не, решение на общинския съвет, заповед на кмета управителят на „Пловдив спорт” да си поеме задълженията, тоест отговорностите за издръжка на тази база. Но това не се случва. От ЕVN казват: ние не можем да прехвърлим на комшията ти личния ти ток. Те са на твое име. Без негово съгласие ние не можем да ти прехвърлим партидите.
Аз не съм никакъв на „Пловдивски имоти” да ги задължа да прехвърлят тези партиди. Но това е останало от миналото.
Аз приветствам най-после желанието на Министерството на физическото възпитание и спорта да се обърне сериозно внимание на подрастващите. Защото действително по начина, по който в момента се финансират училищата, ние сме принудени да вземаме деца, защото просто нямаме пари за издръжка.
От друга страна, като направим държавни и общински училища, ставаме за едни майка, за други мащеха. Какво ще е това републиканско първенство по даден вид спорт, когато един ученик е бил на държавната ясла, а другият не е бил. Сега като са общински, да кажем, че общината някак си се оправя, отиваме на републиканско първенство. Там нещата са по-различни.
Защо има едно държавно училище. Защото собствеността на сегашното 166-о училище „Генерал Стойчев” е бившата собственост на „Народната армия”. Това бяха сгради, терени, всичко. От Министерството на отбраната нещата преминаха като държавни.
Затова всички други училища, понеже собствеността е общинска, останахме общински. Но реално ние в момента сме държавни. След като получаваме пари от държавния бюджет, ние реално сме държавни.
И нещо друго, което може би не са ви го казвали, за да прецените вие, които сме ви избрали да вземате решения. В момента ние сме училище и имаме образователна насоченост. Спортната дейност каква е? Учениците на спортното училище се явяват като състезатели на даден клуб. Те не се явяват на републикански първенства като ученици на спортното училище. Парадоксално е, че вместо да се търсят резултати от спортните клубове, се търсят от училище, което не се състезава в републиканските първенства.
Примерно в чл. 10, където са предложенията, спортното училище не съществува, не е регламентирано като субект.
В чл. 36, т. 1 – участието в състезанията. Как аз да контролирам един президент на спортен клуб? Примерно при нас имаме 40 човека за борба, може да са и повече. Сега имаме състезание в Стара Загора. Той казва: понеже федерацията ме тормози с по 100 лв. картотека годишно, аз ще отида само с 12 състезатели. – Ама тези деца трябва да участват в състезанието! – Ами те няма да донесат точки, няма да ги водя. Това ми е само разход.
Аз какво да му кажа на този човек.
След пет години идва следващото правителство, което и да е, и по политически причини ми казват: Ти не си си свършил работата. Ама аз съм искал да я свърша.
РАЙЧО РАДЕВ: Тези взаимоотношения може да ги уреди една наредба за спортната подготовка.
ЛЮБЕН ЖИЛКОВ: В предложенията на чл. 50, т. 2 е записано: Спортни обекти и съоръжения се ползват от всички други, а спортните училища не ги ползваме. Утре като станем държавно училище, кметът на Пловдив може да ми каже: Вие кои бяхте?
Ние с господин Нейков сме разговаряли в Пловдив за медицинското и научното обезпечаване на спортния процес въобще. Диспансерите са нещо страхотно. Това е едно противоречие в нормативната база. Не знам как ще се реши този въпрос.
Разберете, че спорт без медицина и то спортна медицина е абсолютно невъзможно да се прави. Нашият диспансер е точно на ъгъла на спортното училище. Обаче няма да ви кажа какви юридически врътки правим, за да можем някак си да ползваме техните услуги, защото те са търговско дружество. Нито на кмета са подчинени, нито на нас.
Важните неща са: да се регламентира видът, начинът и най-вече финансирането на място на спортната подготовка в учебния план на спортните училища.
Вие казвате, че някъде не се тренира два пъти дневно. Ами не се тренира, защото от ЦСКА ходят от 4-ти километър на Панчарево, а в Пловдив излизаш от училището и на 200 метра ти е гребната база. Въпрос на разстояние, на организация и т.н.
Но искам да ви кажа, че от всички колеги, с които толкова години работим в спортните училища, няма човек, който да си гледа работата повърхностно. Въпрос е на възможности на самия град.
Един от големите проблеми е да се регламентират взаимоотношенията между спортното училище и спортните клубове. Какви сме им ние на тези спортни клубове? Ние не можем да ги контролираме. По никакъв начин.
Моето предложение, за да приключа, е да се остави време, необходимо е да се обмислят задълбочено проблемите, за да може, когато този закон бъде предложен на народните представители за гласуване, да бъдат избегнати всички юридически несъответствия между различната нормативна законова база – здравеопазването, Министерството на образованието, младежта и науката, Закона за народната просвета, за общинската собственост, за държавния бюджет и т.н.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Думата има госпожа Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин министър! Аз лично ще подкрепя този законопроект. Приветствам вашите усилия за всичко това, което сте се опитали да направите. Но имам една молба, имам и една препоръка.
Молбата ми е тази работна експертна група, която сега ще бъде сформирана с участието на Министерството на образованието, младежта и науката да синхронизира концептуално всички онези текстове, които сега видяхме, че са дискусионни в голяма степен.
Препоръката ми е да поканите и нас като народни представители да участваме в тези работни групи. Аз самата съм убедена, че ако ние бяхме поканени досега на всички работни групи, на които се изработваше този законопроект, щяхме да работим много по-лесно, щяхме да подпомогнем и вашия екип, и вашите усилия. Убедена съм в това. Защото вие видяхте, че в комисията има специалисти в областта на спорта, които биха били полезни.
Това е, което искам да кажа. Сигурна съм, че ще се получат много предложения между първо и второ четене и че ще се усъвършенства този законопроект и той ще стане един добър закон, който ще действа в областта на спорта.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! първо, искам да поздравя господин министъра за промените, които ще бъдат направени. Радвам се, че се разглежда треньорската професия като една от най-важните в развитието на спорта и че се пада голям акцент върху високото спортно майсторство.
Моят конструктивен съвет към министъра е просто да не се загърбва спортът за всички, спортът за учащите се за сметка на високото спортно майсторство. Защото ако я няма пирамидата, няма откъде да дойдат елитните спортисти. Трябва да създадем предпоставки за децата да спортуват в училищата. И когато някой от тях се изяви, да отиде към спортно училище. Да стимулираме по някакъв начин и директорите на обикновените училища, а не само на спортните, за да можем да превърнем спорта в масово явление, за да можем оттам да вземем специалисти и бъдещите шампиони. Това е моят съвет към министъра.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин Николов.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ НИКОЛОВ: Господин министър! Говорихме по отношение на спортната медицина. Мисля, че е редно да влезе в закона статутът на спортната клиника „Дианабад”. Много е важно как ще функционира спортната клиника в „Дианабад”. Защото всички сме ползвали нейните услуги.
Затова молбата ми е наистина тя да е едно от приоритетните звена в спорта. Да се модернизира, да се мисли за един бюджет и по програми да се участва. Не е редно нашите състезатели да ходят на ядрено-магнитен резонанс и да плащат по 300-400 лв. за такива прегледи. Мисля, че това трябва да е едно от приоритетните неща в нашата програма за спорта.
СВЕТОМИР МИХАЙЛОВ: Господин министър, бих ви посъветвал спортните диспансери да минат под шапката на вашето министерство по подобие на ведомствените болници, които са примерно към транспорта, към МВР, към Министерството на отбраната и по този начин ще си решите проблемите. Аз съм сигурен, че при добро желание ще има някакво решение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има думата госпожа Калнева – Митева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Господин председател, господин министър! Аз също ще подкрепя представения от вас законопроект.
По отношение на спортните училища само искам да ви кажа, че това са образователни институции. Така или иначе като такива в тях се обучават деца, приемът се осъществява от пети, шести, седми клас. Не може като такива институции те да не спазват изискванията на Закона за народната просвета и изискванията на Закона за общообразователния минимум, степента на образование и учебния план.
Аз се запознах с представения проект. Виждам, че има някои неща, които трябва да се прецизират. И аз съм сигурна,че това ще се осъществи.
Отново ви приветствам за тази идея. Искам да ви кажа, че всъщност в Закона за народната просвета е дадено определението за това кои училища са държавни, кои са общински и каква е процедурата за преобразуването на училищата. Така че може да се направи това училищата от общински, като се спазват съответните процедури, да се преобразуват в държавни.
Надявам се, че ще бъде ползотворна работата ни, за да можем между първо и второ четене да изправим всичките тези технически неща, които са синхронизират този закон със Закона за народната просвета и съответно за общообразователния минимум и учебния план.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, предлагам да се ориентираме към приключване на дискусията.
Ако няма други принципни становища по въпроса, предлагам да гласуваме законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се трима.
Приема се.

Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 054-01-2, ВНЕСЕН ОТ ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 21.01.2010 Г.
Законопроекта е внесен от Галина Банковска, Иво Димов и Ивелин Николов Николов.
Давам думата на колегата Димов да представи накратко законопроекта.
ИВО ДИМОВ: Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда максимално кратък и ясен, като разчитам на вашата компетентност, за да направим нещо добро.
Развитието на физическото възпитание и спорта е несъмнено подчинено на наличието на подходяща спортна база, обекти, съоръжения.
Нашето предложение за създаването на нови разпоредби върху недвижими имоти – публична или частна, държавна и общинска собственост дава право за строителство на състезателни спортни обекти и съоръжения за нуждите на представителните отбори и спортните федерации по реда на Закона за физическото възпитание и спорта, които съответно са осигурили необходимото финансиране.
Предложеният текст на чл. 50г развива създадените от Закона за общинската собственост правна рамка, която предвижда възможност за учредяване на ограничено вещно право.
Същевременно се защитава собствеността, било то държавна или частна, публична или частна общинска собственост, като се дава възможност да бъдат изградени тези съоръжения и след изтичането на тези 20 години по силата на чл. 65 от Закона за собствеността тези спортни съоръжения да преминат във владение съответно на държавата или общината.
Предлаганата промяна кореспондира с разпоредбата на съществуващия чл. 50 от Закона за физическото възпитание и спорта относно предназначението на спортните обекти и предоставянето им за нуждите на физическото възпитание и спорта.
Ще поставя само няколко въпроса, които са свързани с обсъждането на този наш законопроект. Той беше разгледан в Комисията по регионалната политика и в Правната комисия. Държа да подчертая дефиницията, която е регламентирана в чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта. Изказа се опасение, че отдаването на такива спортни обекти и терени ще доведе до изграждането и застрояването на редица съоръжения, които не кореспондират с намеренията на хотели и ресторанти, тоест има ясна дефиниция.
Другите опасения са относно отдаването на публичната държавна собственост. След 2005 година, при създаването на Закона за общинската собственост ясно е регламентирано правото на общинските съвети да се разпореждат с публична общинска собственост, така че ние само продължаваме да развиваме тезата, съответно в разпоредбите на чл. 50к.
Идеята ни е наистина да бъде направена първа стъпка, първа крачка в модернизирането на спортни обекти и съоръжения в България, нещо, което последните 20 години беше почти забравено. За съжаление в България нямаше възможност по предприсъединителните фондове да усвоява пари, свързани със спортната инфраструктура, нещо, което другите страни – и Португалия, и Испания успешно направиха.
Само ще дам за пример една Португалия, която мисля, че беше усвоила около 2 млрд. евро по тези програми.
Подкрепяйки законопроекта, внесен от Министерския съвет, ви моля да подкрепите и този наш законопроект, който по една или друга причина съвсем случайно се разглежда заедно с този на Министерския съвет.
Мисля, че в крайна сметка идеята, която ние предлагаме, е добра. Разбира се, има забележки, които аз също оценявам, че трябва да се коригират, трябва да се направят необходимите промени. Но съм сигурен, че между първо и второ четене, заедно с всички вас ще направим всичко необходимо, за да измислим правилния и точния вариант на тази добра идея.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, колега Димов.
Откривам дискусията по така направеното изложение. Колеги, имате думата.
Искам да докладвам постъпили становища, докато подготвите своите изказвания:
От дирекция „Законодателна дейност” по този законопроект становището е, че така внесеното предложение не кореспондира с действащото законодателство. Визирани са Закона за държавната собственост, Закона за устройството на територията, Закона за собствеността.
В същия аспект са:
Изпратено е по имейла на комисията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството становище до мене, с което се казва, че предложението не кореспондира с чл. 16а от Закона за държавната собственост и също така с действащите към момента разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта, чл. 50в, които разпоредби предвиждат само и единствено концесията като форма за предоставяне на тези обекти – публична държавна собственост. Като в предложението не се прави разграничение между изключителна публична държавна собственост и само публична държавна собственост.
В тази връзка критичните бележки са, че няма единен критерий по какъв способ ще бъдат предпочитани спортните федерации при заявени желание на няколко спортни федерации към един терен, по какъв критерий и по каква процедура. Защото процедурата по Закона за концесиите е публична, открита, прозрачна, конкурс или търг или други способи, които да гарантират запазване на държавния терен, а именно най-добрите субекти, които имат съответната финансова обезпеченост могат да кандидатстват успешно за една такава дългосрочна концесия, в предложението наречена „дългосрочно право на строеж за 20 години”.
В тази връзка ви докладвам тези две становища.
Има ли желаещи да се изкажат по така направените предложения?! Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз участвах в обсъждането в Правната комисия. Мисля, че колегата Димов съвсем точно представи там дискусията. Беше изразено мнение от много колеги, че това е едно добро намерение. Но се разделихме с един глас, че доброто намерение е постижимо или непостижимо в тази си форма. Тоест в комисията един глас надделя, че е постижимо. Аз бях от тези, които смятат, че не е постижимо.
Аз имам огромни резерви към изясняването на въпроса със собствеността на спортните имоти, нещо, което е многогодишен труд и което, въпреки заявлението, което беше дадено от министерството на заседанието на Правната комисия, съм убеден, че все още не е постигната крайната цел.
При липсата на изяснена собственост – държавна и общинска, ползвана от този клуб, от онзи клуб и пр., и пр. неща, които познавам от преди години и които разбирам, че все още не са приключили като проблеми, не е възможно тази добра идея, защото идеята безспорно е добра, да бъде реална в живия живот. Напротив. На нейно място могат да се появят други субекти на добра вола и самата добра идея да се опорочи.
От тази гледна точка едно, че няма да подкрепя днес законопроекта, но ако мнозинството в комисията подкрепи този текст, то би трябвало с много голямо внимание, което заяви колегата Димов, да се мисли за второ четене. Ако се събере мнозинство. Защото ние сме комисията, която трябва да произведе второто четене на този закон. А то е тежък, бавен юридически текст, свързана със собствеността.
Добрата воля е спорта и тя си седи хубава.
Иначе другият въпрос е тежък и той е въпрос от правна гледна точка. Тогава вече текст по текст ще дискутираме, за да видим дали може да се постигнат такива текстове, които да успокоят ситуацията и да я направят реалистична.
Ще завърша с това, че наистина това, което е в едно от становищата - бланкетно да се дава разрешение, е опасно. Ако се дава конкретно и се детайлизира в конкретика, тогава всичките тези опасения от последните 20 години като практика в живия живот ще бъдат отстранени и тогава може да се търси вече по-голяма подкрепа за този текст. Но на този етап това не е възможно.
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин председател, господин министър! За съжаление държавата през последните 20 години е абдикирала от стопанисването на спортните бази. Затова и нашият спорт е на това ниво.
Разбира се, общините преди всичко намират различни форми за безвъзмездно отдаване на тези имоти за стопанисване в един по-краткосрочен период в рамките на една – до три до пет години. Но наистина министър Плевналиев е прав в това свое изявление.
Единственият начин за придобиване стопанисването на тези имоти е концесията. Вече има такива прецеденти. Аз като човек, който се занимава със спорт през дългия си спортен живот ще кажа, че в Стара Загора сме направили такава концесия за 20 години. Това е единственият начин, по който може да се стопанисват тези обекти.
Така че има прецеденти.
Разбира се, концесията е един много сложен процес, но дава възможности за контрол на инвеститора, дава възможности за контрол от страна на общината или на държавата по отношение на стопанисваните имоти.
За съжаление това е законодателството в момента и това е единственият начин на този етап за стопанисване на тези имоти.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие ще подкрепите ли това предложение или няма да го подкрепите?
НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ: Аз изразявам своето становище по отношение на стопанисването, какъв е начинът на стопанисване засега.
А по отношение на подкрепата, аз ще подкрепя колегите. Но едва ли това нещо може да се реализира.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, аз ще бъда кратък. Мисля, че трябва да подкрепим идеята на колегите. Защото ако по този начин разсъждаваме на този етап, може би още няколко парламента няма да дойде моментът, в който ние да подкрепим подобна идея. Защото дали ще бъде концесия или под наем, юридическата форма ще ни я кажат юристите. Но важна е идеята.
Ние много добре знаем, че спортните клубове без спонсорство не могат да осъществяват своята дейност. А спонсорът се интересува, влагайки тези средства, има ли все пак някакъв статут този клуб, къде ще спортува, къде ще стопанисва своите съоръжения и т.н.
Така че много ви моля, нека да не разсъждаваме от днес за днес. Идеята на колегите е много добра. И 20-годишен период е един добър период, който дава възможност спонсорите реално да виждат къде си влагат парите и за какво ги влагат.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Концесията е бизнес.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Не сте прави. Ние говорим за спортните клубове и финансирането.
ИВЕЛИН НИКОЛОВ НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, в програмата, която обсъждаме, става въпрос за терен, на който да бъде изградено спортно съоръжение. Целта е този терен да бъде даден на национална федерация, която с помощта и на международна федерация, и на други източници, които могат да осигурят средства за нейното изграждане, ние наистина да изградим едни модерни бази и по този начин да подпомогнем развитието на спорта. Защото, както каза и колегата Димов, ние не успяхме в тези предприсъединителни фондове да използваме възможността да подобрим своята база.
Наистина примерът с Португалия е много точен. Основно там мисля, че около 10 стадиона бяха модернизирани изцяло със средства от предприсъединителните фондове. Такъв е примерът и с една Румъния.
Затова мисля, че не трябва само да гледаме каква далавера може да стане и по този начин да спираме развитието и модернизирането на базата.
Мисля, че ще има доста добър контрол от страна на министерството, на Министерския съвет, на самата държава. По този начин мисля, че ние ще подпомогнем изграждането на спортни съоръжения и бази. Говорим за национални. Има хиляди спортни клубове и по този начин може всеки да се възползва.
Тук говорим за ограничен брой федерации. Един от критериите според мене трябва да е олимпийски спортове ли са, имат ли голямо социално значение тези спортове, подкрепа на техния партньор, на който те са членове, на международната федерация.
Така че мисля, че няма с лека ръка да се отдава този терен и да се прави нещо. Никой няма да тръгне да прави само чисто национална спортна база, без да вижда нещо, което примерно вие казахте, че може след това да бъде причина да се изроди тази идея и базата да се ползва за нещо друго. Тя ще се ползва изключително и само от националните отбори. И това е целта.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Аз искам да кажа само няколко думи.
По принцип ние искаме да насърчаваме публично-частното партньорство в бъдеще, за да може действително да реновираме, да модернизираме спортните обекти и съоръжения. Защото истината в България е, че в момента нямаме спортни площадки и терени, които да са професионално изградени и да отговарят на действителните размери за провеждане на големи първенства и турнири. А за да имат представителни функции нашите национални отбори, те трябва да тренират точно на такива терени и да бъдат осигурени.
По същия начин стоят нещата и в детско-юношесткия спорт, както преди малко каза господин Стоянов.
Така че ние, без да направим спортни площадки и терени, няма как да извадим децата от компютърните зали и от класните стаи.
По същия начин стои въпросът за високото спортно майсторство. Ако нашите терени, зали и съоръжения не отговарят на действителните размери на европейския и световен стандарт, ако не бъдат по този начин изградени и модернизирани, не можем да очакваме такива резултати.
Така че предложението, което е пред нас, ние го подкрепяме, заставаме зад него. Единствено с една забележка от наша страна – технически текстът да бъде изчистен и да бъде направен така, че да може да отговаря на правните изисквания. Но по принцип го подкрепяме, защото това е бъдещето на спорта, това е начинът, по който България трябва да се движи. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз ще се въздържа от гласуване, като казвам на колегите, че ако се справят с този казус, ще гласувам с двете ръце и като влезе в залата, ще го подкрепя.
Тук господин министърът се отнесе меко към проблема, който имаме. Тук не става дума нито за изглаждане, нито за дообработване, нито за доусъвършенстване. Тук става дума за преодоляване на конфликт с няколко министерства, с няколко собствености, конфликт със закони.
Тук единственият, който беше перфектен, беше колегата Веселин Методиев, който е бил министър и знае какво значи това, което те предлагат. Това, че МРРБ е написало отрицателно становище и пише, че не може да стане, защото контекстът е такъв, трябва да ви покаже, че, отивате в МРРБ, намирате техните юристи и започвате да го работите.
Господин Стоичков, председателят на комисията, за наш късмет е юрист. Това нещо, ако не го преодолеете, просто няма смисъл да го внасяте в залата, защото ще ви разкъсат на парчета. Даже колегите от ГЕРБ, от вашата собствена партия, както и юристите, както и госпожа Фидосова ще си помислят доста сериозно.
Това трябва да го преодолеете. Направете го. Аз ще се изкажа в залата.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Само като реплика. Не е меко това, което казах.
Искам да кажа, че в момента имаме същите реституционни проблеми в един национален обект, който е Националната спортна академия в град Несебър. И такива обекти, които са от национално значение, са важни за нас и ние трябва да подхождаме точно по този начин.
Така че трябва да намерим път и начин, за да може действително да пазим държавността, тоест държавата да бъде запазена. Ясно е, че думичката „приватизация” е лоша и никой не мисли в тази посока. Но трябва наистина да създаваме условия и възможности, за да имаме спорт в бъдеще.
Така че не гледаме леко на тези неща. Напротив, национализираме обекти, ако трябва, само и само да служим на каузата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин Димов, желаете ли да вземете отношение?
ИВО ДИМОВ: Аз благодаря на колегите за мненията, които изразиха. Ще започна съвсем от началото.
Аз казах, че идеята ни е да поставим рамката, а възможността за дискусия остава пред нас. В крайна сметка идеята между първо и второ четене е всичките тези технически подробности, всичките тези грешки, които касаят този законопроект, да бъдат изчистени.
Но, колеги, съгласете се, че това е единственият начин, единственият път, по който можем да вървим за изграждането на нови национални спортни обекти. Защото, пак казвам, последните 20 години кажете ми какво съществено беше изградено в Българи? Има ли нещо, с което да се похвалим като спортна база, като терен, като съоръжение? За съжаление няма.
Изпускайки другите възможности – това, което каза министър Нейков, единственият начин е да развиваме публично-частното партньорство, нещо, от което хората отдавна са се възползвали в това отношение.
Пак ще подчертая, мисля, че, изчиствайки нещата, ние ще приемем един съвсем добър вариант. Защото в крайна сметка този, който вземе правото на строеж, тази федерация, лицензирана по Закона за физическото възпитание и спорта, която вземе правото на строеж, не може да вземе нито земята, нито спортния обект, който ще изгради, на рамо и да го отнесе някъде другаде. След времето, което е определено в закона, то остава или държавна, или общинска собственост. Императивна забрана има за разпореждане.
Благодаря още един път. Моля ви да подкрепим текста. Надявам се, че ще изчистим всички неща.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Димов, благодаря Ви. Една реплика, ако позволите.
Текстът ясно ще бъде подкрепен, предвид състава на комисията. Не трябва да има никакво съмнение на тази тема.
Въпросът е дали ние правим един добър модел и работещ механизъм за публично-частно партньорство, защото като идея тя е похвална. Но пътят към ада бил застлан само с добри идеи.
Тук Вие казахте, че става въпрос само за технически подробности да поизчистим текста. Аз тук не съм съгласен с Вас и подкрепям проф. Станилов, не защото сме от една партия. Текстът, така, както е внесен, създава възможност за корупционни практики – нека да си го кажем в прав текст. Това създава потенциална опасност за министъра на физическото възпитание и спорта, който ще бъде уязвим, поради един неясен механизъм защо е предложил този терен точно на тази федерация и защо на десетата година е върнал обратно терена с построената сграда и е платил за тази сграда.
Това е, общо взето, механизмът, който се предлага. Държавата дава безвъзмездно на спортна федерация, която тя си избере, терен за 20 години. И обратно, преди изтичане на този срок държавата изкупува това, което е построила федерацията.
В публично-частното партньорство, ако обърнете внимание в Преходните разпоредби, като дефиниция на това партньорство е форма на участие, в което частният партньор поема риска. Тук частният партньор не поема риска. Неговият интерес е гарантиран, защото винаги сградата, която построи или не построи, ще му бъде обратно изплатена от държавата. При всички положения. Той има уникалния шанс да ползва 20 години без пари държавния имот, нещо, което не виждам в Закона за концесиите.
Аз съм за това да се вгледаме и да създадем преференции в Закона за концесиите и предвидим, когато става въпрос за спортни, образователни, културни, научни и пр. цели. Защото в следващия момент други социални групи ще искат по този начин да придобиват безплатно държавни терени.
От Народният театър ще кажат: този театър вече ми е малък, искаме безплатен терен за друг Народен театър. И прочее примери мога да ви давам в тази насока.
Затова аз ще се въздържа да подкрепя този проект, но ще се радвам, ако между първо и второ четене се изработи този механизъм, който би защитил министърът на физическото възпитание и спорта, утре да не му създават въпроса: защо дадохте, господин министър, този терен точно на тази федерация, а не на друга. Защото всички спортни федерации са лицензирани по силата на този закон. Всички могат да осигурят финансиране от международни източници. Тоест тук партньор на държавата, инвеститор ще бъдат международните източници. Те ще бъдат партньор на държавата като финансиране. А спортната организация ще употреби това право.
Следващ въпрос, който не е тук за обсъждане, но който ще бъде поставен – тези изградени обекти ще бъдат ли обществено достъпни или ще се ползват само от спортните федерации? Защото е нормално спортната федерация да каже: аз съм осигурила средства, тези обекти са само за нуждите на спортната федерация. И би било нормално от гледна точка на инвеститорския, частния интерес.
От друга страна обаче, става въпрос за държавна или общинска публична или частна собственост.
Тоест, има много проблеми, които аз пожелавам успешно да бъдат решени. Искрено ще сътруднича и ще помагам в преработката на тези текстове. Но към момента ще се въздържа да ги подкрепя.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: По принцип това е приоритет на инвеститора и на договора, който ще се направи между инвеститора и държавата.
Какво обаче е богатството. Не директният приход, който е от съответното съоръжение и това кой как го управлява, а това, че остава един обект в бъдеще за държавата, на който обект ще могат да тренира нашето бъдещо поколение или националните състезатели.
Тоест, ако направим олимпийски игри в България например и построим съответните спортни обекти, богатството идва не от директния финансов приход, който ще постигнем от олимпийските игри, а в залите и съоръженията, които ще останат да се ползват в бъдеще от населението на България. Това е по-голямата стойност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, една реплика. А защо не го направим по Закона за концесиите? Аз бих подкрепил и по-дълъг срок от 20 години, а 30 години, както е по Закона за концесиите.
МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ: Принципно е много трудно с концесиите, тъй като инвеститорите не са съгласни, международните федерации не искат. Те си искат установени правила и норми, за да могат да инвестират средства. Тоест те ги налагат. Нямат интерес при концесиите.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колегата каза в Стара Загора, че това е една трудна действително, но работеща процедура. Защо не се вгледаме в тази работеща процедура, която гарантира държавен обществен интерес и прозрачност? Или просто ще съблюдаваме интереса само на международната федерация? Чух, че международна федерация ще наема. Става въпрос за българска спортна федерация с международно финансиране или със собствени приходи от България. Няма проблем в тази насока.
Това са въпроси, които са мене ще търсят отговор на второ четене. Дано да го намерим заедно.
Заповядайте, колега Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА: Колеги, аз мисля, че нашата чудесна идея, на която и аз съм вносител, е илюстрация за един юридически несъвършен текст. Така че трябва да си признаем това. Трябва да се вслушаме в гласа на експертите, в гласа на юристите, в становищата, които са дали съответните министерства, особено Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Разбира се, че ще подкрепим това предложение, но то трябва да бъде прецизирано, трябва може би отново да се сформира работна група и трябва да бъде изчистено от всякакви въпроси – това, за което говориха господин Стоичков, господин Методиев, господин Станилов. Иначе идеята е много добра.
Така че предлагам да решим кой ще участва в тази група с парламентарния секретар, с Министерството на физическото възпитание и спорта и с колегите тук. Разчитам много на колегите – народни представители от комисията, които ще ни помогнат този текст наистина да стане много добър текст и в залата да нямаме такава дискусия, такива опоненти, които не биха позволили това да бъде гласувано и прието.
ИВАЙЛО ТОШЕВ: Аз искам само да допълня многото съображения, които бяха изложени от колегите.
Считам, че, вкарвайки още една възможност – чрез учредяване право на строеж, ние не игнорираме възможността да се работи по Закона за концесиите.
Става въпрос действително да се прецизират текстовете на вносителите и по този начин да се даде още една възможност за желаещите инвеститори да влагат средства в спорта. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Други изказвания? – Не виждам.
Приключваме дискусията и преминаваме в режим на гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 9, против няма, въздържали се 4.
Приема се.
С това нашата работа за днес приключи. Закривам заседанието.

(Закрито в 18,35 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
170135 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Огнян Стоичков)