---

П Р О Т О К О Л № 6

На 24 февруари 2010 година се проведе заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на компетентните органи по случая с детето от град Сандански.

2. Обсъждане за второ гласуване на законопроект за развитието на академичния състав в Република България, № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 11.12.2009 г.

На заседанието присъстваха: Цветан Цветанов – вицепремиер и министър на вътрешните работи, Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Божидар Нанев – министър на здравеопазването, Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, Надя Шабани – председател на Държавната агенция за закрила на детето, Мими Алексиева – директор на дирекция „Социално подпомагане” – град Сандански, проф. Огнян Бранков – началник „Детска хирургия” в МБАЛ „Пирогов”, Дани Колева – Национална мрежа за децата.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков.

- о -

ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на комисията.
За днес имаме извънредна точка в дневния ред, която е много сериозна и важна, за да бъде предмет на обсъждане в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ПО СЛУЧАЯ С ДЕТЕТО ОТ ГРАД САНДАНСКИ.
За нуждите на настоящето изслушване ще помоля да не назоваваме детето с неговите имена, поне в стенограмите на Народното събрание да спазим закона. Това – на първо място.
На второ място, за обвиняемия - бащата на детето, към момента все още действа презумпцията за невиновност. Така че нямаме влязла в сила съдебна присъда в обратна насока.
За нас като комисия е важно защо за пореден път държавните органи и институции действат при пълен разнобой. Това мога да го заявя най-отговорно, защото съм събрал достатъчно информация от медицинските институции, от прокуратурата и от отделите по закрила на детето.
В тази връзка е изслушването, за да набележим конкретните пропуски за конкретния случай. Защото случаят действително е фрапантен, но за съжаление не е изолиран. В Комисията по образованието има няколко преписки, които касаят момченца от София с подобни действия срещу тях. В момента текат двегодишни съдебни производства за детенце, което е на четири – четири години и половина. Тоест половината от съзнателния му живот към момента представлява един съдебен процес дали е насилено или не.
Въпросът е важен и ние трябва бързо, точно и вярно да посочим пропуските, да посочим виновните длъжностни лица, да вземем съответните санкционни мерки. Защото за съжаление без санкции няма да мине и не може да мине.
Също важно, което предлагам – оттук нататък да направим преглед на законодателната уредба и ако тя не е достатъчно ефективна, ако се дублират функции между агенции, това дублиране да се избегне и да е ясно кой е отговорен за нерешаването на тези проблеми.
Благодаря, че на нашата покана се отзоваха вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министър Тотю Младенов и министър Божидар Нанев.
Поканил съм представители на Агенцията за социално подпомагане начело с изпълнителния директор Ивайло Иванов, Надя Шабани – Директор на Дирекция за закрила на детето, представител на Районна прокуратура – град Сандански, д-р Трендафилова – от болница „Свети Врач” – град Сандански, проф. Огнян Бранков – началник на „Детска хирургия” в „Пирогов”, както и други лица, които са компетентни по случая или имат непосредствен пряк интерес и като неправителствени организации, които също са сред нас и също са в темата за закрила на детето.
На вниманието на членовете на комисията, а и на нашите гости съм представил кратък работен доклад, който ще го зачета с няколко изречения, ако ми позволите, за да е ясно на всички какво в комисията като информация е изяснено, за да не я дублираме, за да не я преразказваме тук наново, а най-вече да начертаем мерките по решаване на конкретния проблем.
Кратката справка за случая е следната:
От медицински аспект:
Детето от 30-дневна възраст – подчертавам, от 30-дневна възраст посещава лечебни заведения. Приема се с неясни диагнози, хоспитализира се за пет-шест дни, през който период в болничните заведения не се наблюдават оплаквания и симптоми. Същите са туширани, решени са по медикаментозен ред и по време на престоя тези оплаквания детето не споделя.
След изписването се насочва към общопрактикуващия лекар, който до момента не е открит и такъв не съществува. Но болничните заведения – просто такава им е бланката – го насочват към общопрактикуващия лекар.
След около една седмица детенцето се връща със същия проблем в същата или в друга болница. отново се хоспитализира за пет-шест дни, укрепва се, заздравява се и пак се изписва. Това продължава около година и половина. Над 12 пъти по информация на здравния министър то е посещавало болница „Свети Врач” в Сандански и почти толкова пъти е обиколило софийски болници. Аз съм ги изброил – „Пирогов”, „Токуда”, Инфекциозното отделение и т.н.
Първоначалните диагнози са били свързани с чревна инфекция. Видях и една диагноза, която за мене будеше недоумение – диагноза „кървене”. Има и такава диагноза, аз имам епикризата. Тази диагноза не ми звучи медицински издържано.
Последните диагнози сочат за вероятно заболяване от болестта на Кроун. Впоследствие са констатирани и вътрешни разкъсвания, които съм описал – на пикочен мехур, пикочопроводи и пр. След разговор с медицински лица, ясно и категорично ми бе обяснено, че тази болест не може да разкъса вътрешни органи на едно двегодишно дете. Това може да се случи на един 50-годишен човек, който хронично през дълъг период от време е заболял от тази болест на Кроун.
Няма данни при нас медицинските служители да са информирали полицията и прокуратурата. Информацията е подавана до отдел „Закрила на детето” в град Сандански. Този отдел, от своя страна, по информация от медиите е изискал категорично заключение от медиците за сексуално насилие.
Няма данни за проведени беседи и обследване на родителската двойка, както и за събиране на допълнителна информация.
Отдел „Закрила на детето” в град Сандански сезира Районна прокуратура – град Сандански с устен сигнал за вероятно извършено престъпление – насилие.
От Районната прокуратура в град Сандански получихме писмо, в което ни уверяват, че през месец октомври 2009година такъв устен сигнал е подаван от директора на дирекция „Социално подпомагане” госпожа Алексиева с молба за съдействие за извеждане на детето от семейна среда.
Д-р Трендафилова, която сме поканили, е изразила съмнение за упражнявано насилие на детето, но не е представила подробно становище на прокуратурата.
Към този момент не е образувано наказателно производство, както и не е назначена предварителна проверка до органите на полицията, с оглед събиране на достатъчно данни и доказателства за твърдения сигнал. Поради което мерки към този период - октомври 2009 година от Военна прокуратура – Сандански не са предприемани. Такива са предприети на 15 февруари 2010 година, когато вече е образувано досъдебно производство и бащата на въпросното дете е привлечен в качеството му на обвиняем по престъпления от Наказателния кодекс, свързани със сексуално посегателство на малолетни и нанасяне на тежка телесна повреда, в който аспект е и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза за нанасяне на тежка телесна повреда, което означава трайно, за дълъг период от време, ако не и за цял живот увреждане функциите на органите на детето.
Това е накратко справката, която имаме в комисията.
Предлагам, колеги, в поредността, в която аз изчетох кратката хронология от медицинска гледна точка, от социална и накрая органите на прокуратурата и полицията, в този ред да изслушаме представителите на регионалните звена в град Сандански.
Ако нямате други предложения, аз ще си позволя да зададем конкретни въпроси към госпожа Трендафилова.
СВЕТОМИР МИХАЙЛОВ: Искам да поясня какво означава заболяването „болест на Кроун”. Това е един хроничен булцерохемарогичен колит. Той протича най-често с кървава диария и с болки. Д-р Ананиев ще обясни по-подробно нещата. Казвам го просто за сведение на присъстващите.
Второ, имам един въпрос към д-р Трендафилова: дали Ви е искано писмено становище от прокуратурата?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Ние дадохме сигнал към отдела за защита на детето, че е изказано в София съмнение, че най-вероятно има някакво насилие върху детето. При нашите хоспитализации насоченост на такива белези на насилие не сме установявали. И когато не можем да установим ние не можем да кажем категорично.
Затова в епикризата, която представяхме в отдела, тя е от месец април 2009 година, сме писали, че има съмнение за насилие, за физическо насилие. Ние не знаем какво е насилието и дали въобще има насилие. Просто трябва да имаме данни за насилие.
Чак вече при последната хоспитализация, когато го доведоха с видими белези на разкъсване в перианалната област, се реши, че има някаква външна намеса. Но при нас детето не е идвало с белези на насилие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Д-р Трендафилова, ако позволите, два въпроса и от мене.
Вие като опитен лекар, най-малкото заради възрастта, на която сте в момента, защо не предвидихте по-дълъг период на хоспитализация? Не става ли логично, че когато това детенце е при вас, няма кървене, няма проблеми. Изписвате го – на третия ден след това отново го прибирате със същите симптоми. За вас не беше ли някаква червена лампичка, че може би дразнителят е извън болничното заведение и този дразнител по всяка вероятност е външен? Не говорим за сексуално насилие, говорим за външен фактор, външен дразнител. Вие казвате: външно физическо въздействие.
Тук спомена и докторът, член на тази комисия. Не говорим за хронично гастроентерологично заболяване. Ако имаше такова заболяване, симптомите трябваше да са същите и в домашна среда, и в болничната сфера. Когато детето е при вас, то няма проблеми. Изписвате го – има проблеми. Пак го приемате. И така в продължение на година.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Това дете за първи път пристигна при нас на едномесечна възраст, с едно кървене, каквото ние не сме виждали при нас. На два-три пъти ни сигнализират за кървене. И ние, като не откриваме болест, го преведохме в гастроентерологичната клиника на Университетската детска болница.
Това дете от едномесечна възраст до една година и четиримесечна възраст ние не сме го виждали, то при нас не е било хоспитализирано. И ние не знаем, че има някакъв проблем с това дете, тъй като то не е искало нашата помощ в болницата.
След това разбрахме, че в този период от време – една година и четири месеца, то е било по софийски клиники. И когато пристигна при нас през месец април 2009 година, имаше някакъв проблем. Ние се свързахме с министерството, три разговора сме провели с министерството, че има някакво съмнение. Затова ние решихме да информираме отдела за защита на детето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Въпросът ми беше много простичък: вярно ли е, че 12 пъти сте приемали и изписвали това дете?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вярно е.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Невинаги, шест пъти е било не със симптоми. То пристига при нас в клиниката със съмнения за гастроентероколит или само ентероколит – с фибрилитет и диария. При нас не е имало кървене. Точно заради това е изказано и съмнението. Говорихме с министерството, че това дете има много хоспитализации. На нас ни правеше впечатление, че то много пъти се хоспитализира – било по една причина, било по друга причина. И точно затова е подаден сигналът. Но косвени белези за някакво насилие не сме виждали. И това кървене продължава. Но кой нормален човек ще помисли, че някой ще вземе да изнасилва дете на година и няколко месеца!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Трендафилова, въпросът ми беше друг: защо това дете не сте го задържали в болницата повече от три-четири-пет дни, а сте го изписвали?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: И повече. Има епикризи. Ние носим всички епикризи при нас. Има епикризи, когато е държано при нас и по две седмици. В интервала от началото на октомври до месец януари, в продължение на четири месеца това дете не е искало помощ от нас. То през този период дали е имало кървене, дали е имало някакви проблеми, ние не знаем. В този период то не е потърсило нашата помощ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Трендафилова, детето е на две години, как да ви потърси помощта?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Бащата и майката.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие имахте ли контакт с тях?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Контактът е в болницата и след това едномесечен срок след изписването. Това е бил контактът.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: С кого имахте контакт, с бащата ли или с майката?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: С майката много трудно се провежда разговорът. Тя почти не разговаря. С бащата. Но той е изключително агресивен, той просто не ни е изслушвал. Той пристига с багажа и казва: ние сме за хоспитализация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тази агресивност - стигам до втория въпрос – не беше ли за вас достатъчен повод да подадете сигнал и в полицията?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВ: Такъв сигнал не можем да подадем, тъй като много хора идват, заплашват: хайде, ние чакаме, бързо действайте. – Това е ежедневие на нас, медицинските работници. Заплашвани сме много често.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Във връзка с детето, при макар и малки съмнения вие сте търсили отдела за закрила на детето. Защо не потърсихте полицията? Тя е най-близко до вас.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Но нямаме косвени данни за насилие. Ние имаме само съмнения. Някакво съмнение. И затова се обърнахме към отдела, изпратихме епикриза, информирахме ги. Те идваха при нас. Но просто нямахме данни за насилие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тази епикриза от 30 април с какво заключение е?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: От 17 до 30 април. То пристига според една от последните епикризи от София, мисля, че от „Пирогов”, с хронична съдова болест на червата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Последната ви епикриза с какво заключение е?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: От месец април?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Да. Аз ще ви я прочета: „В детската клиника при Университетска болница е изразено съмнение за физическо насилие върху детето”. Дата на изписване 30 април. Тогава поне защо не уведомихте полицията?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Защото просто няма данни.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ама вие какво искате, да е умряло детето ли?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Категорично не можем да кажем. То пристига при нас без някакви белези на насилие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Не ме поправяйте.
Добре, след като имате макар и малко съмнение за физическо насилие, на вас не ви минава през ума да се обърнете към полицията. Чакате това съмнение за физическо съмнение да се окаже вярно. Това двегодишно детенце колко физическо насилие му трябва, за да не е между живите. Какво чакате да се случи, за да се обадите на полицията?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Информираме отдела за защита на детето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това го разбрах. Защо не информирахме полицията? Поканил съм вицепремиера на България и той Ви слуша. И съм го поканил точно заради това – да координираме действията с медиците, защото вие сте първите, които разбират за тези проблеми – за убийства, за наранявания, за изнасилване. И вие ако не сигнализирате на полицията... Тя не може като в „Пирогов” да постави във всяка болница в България един дежурен следовател и дежурен полицай, който да следи дали няма данни за престъпление. Просто ми обяснете на прост човешки език – подценили сте факта, затрупани сте с работа, не сте смятали, че това физическо насилие е достатъчно сериозно, за да уведомите полицията. Просто ми кажете.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Не сме смятали със сигурност, че има такова насилие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ама вие сте го писали, как не сте смятали?!
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Изказали сме съмнение за това насилие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Роднините ми дадоха епикриза, в която от тази дата няма такова съмнение, няма такова изречение.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Ние на родителите не можем да дадем такава епикриза.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Значи вие давате на родителите една епикриза, без такова заключение. И аз се чудех защо две епикризи с една и съща дата имат различно съдържание.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: На родителите не можем да дадем епикриза, в която да кажем, че има съмнение за насилие.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А на кого дадохте тази епикриза?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: На отдела за защита на детето. Тази епикриза е дадена.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, имате ли въпроси към медицинското лице от град Сандански? Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, госпожо заместник-министър, госпожо председател на Държавната агенция, уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието. В момента в Комисията по културата, медиите и гражданското общество тече дискусия дали е допустимо невръстни деца да участват в „Биг брадър”. Идвам оттам. Взех кратко участие в заседанието, за да изразя своето съгласие – забележете – с категоричната позиция на министъра на културата и министъра на образованието и науката, че това е недопустимо, че то представлява по същество едно изключително грубо нарушение на Конвенцията за правата на детето на ООН и собствено на нашия Закон за закрила на детето.
Не спестих огорчението си от известните неясноти, бих казал, и известната условност в позицията на специализирания държавен орган за закрила на детето.
Толкова по казуса с участието на децата в „Биг брадър”.
Този казус, който обсъждаме обаче, е далеч по-сериозен, да не кажа и трагичен. И той наистина поставя въпроса за отговорността на всички участници в това заседание. Господин председател, позволете ми да изразя оценката си, че това Ви решение да свикате заседанието заслужава респект и адмирации.
Кои са въпросите, които възникнаха у мене, докато слушам Вашите въпроси и отговорите, които получихте. Уважаеми колеги, медицинските лица, според мене може би са най-компетентните за това дали има упражнено външно насилие – използвам Вашите изрази, д-р Трендафилова, - или заболяването е от Бога, защото всички сме подвластни на Божията воля и всички се разболяваме. Дали има външно насилие или не, едва ли може да се прецени и от почитаемия прокурор, който участва на заседанието.
Все пак компетентните органи, които биха могли да дадат категорично заключение – медицинска експертиза, наистина са лекарите.
Не бързайте да видите в думите ми опит за прехвърляне на отговорност или за посочване на отговорност. Напротив, далеч съм от такава теза. Но факт е, че в един доста продължителен период вие не сте били в състояние даже да посочите – цитирам – „косвени данни”. Нямаме косвени данни – казвате Вие. Дори говорите за косвени. Изключвате да има преки данни. Това е много важно да се вземе предвид в по-нататъшни дискусии.
Въпросът е следва ли без наличието на преки, че дори и на косвени данни държавата чрез своите институции, изчерпателно посочени в Закона за закрила на детето като органи по закрила на детето, все пак да се ангажира с този казус. Категоричният отговор, който не концентрира идеята за отговорността върху вас, собствено лекарите, е, че би следвало. И това е големият въпрос – дали дори в ситуация на отсъствие на преки и косвени данни за насилие върху детето специализираните държавни органи следва да се чувстват освободени от отговорност. Казвам – не.
Ако е необходимо да се пипне още нещо от закона, без да споделям добре познатата формулировка, че за всички неудачи са виновни несъвършенствата в закона, а не тяхното приложение, ще кажа, че за нас като законодатели основният извод от тази дискусия вероятно трябва да бъде: има ли още нещо в координацията на тези дейности по закрила на детето, които следва да се подобрят? Дали не е необходимо, дори при наличието на съмнения, изразени официално от лекарите това да бъде предшествано от задължението на лекаря да изрази съмнение пред съответните социални работници, те непременно да се ангажират нарочно, да бъдат задължени да се ангажират нарочно с казус, не да бъдат в режим на преценка, а императивно да бъдат задължени да се ангажират? Защото е крайно време в България да се преодолее едно не просто грешно, а престъпно разбиране, че децата са собственост на родителите. Те са национално благо.
Моля ви да не четете какъвто и да е популизъм в тези ми думи. Онова, което бих предложил, е следното.
Естествено е компетентни органи, които ще преценят отговорността на всички отговорни – и държавни, и недържавни фактори, организации, институции, лица, които имат отношение към казуса. Но големият въпрос за нас като законодатели е да направим прочит на законодателното измерение на казуса. Защото аз определено смятам, че начинът, по който се развива трагедията на малкия Сашко, поставя въпроса за това доколко добре организирана е все още системата за закрила на детето.
Аз ще завърша с този въпрос. Добре е да чуем всички: лично мене ме интересува въпросът къде е границата между преките и косвените данни, къде е онази граница – повярвайте ми, не мога да разбера – между косвените данни и съмнението. Кога и кое съмнение задължава лекарите да се обърнат и към отделите за закрила на детето, и към другите органи по закрила, и въобще.
Господин председател, въпросът ми е към Вас: не смятате ли, че би следвало да е достатъчно обръщането само към един специализиран държавен орган? Държавата ни е една. Много важен въпрос. Би трябвало оттам нататък цялата система, ако има координацията, да се задейства.
И наистина накрая, в медиите отново чухме: обърнахме се към Държавната агенция за закрила на детето.
Уважаеми господин министър на труда и социалната политика, очаквам Вие да кажете, че отделите за закрила на детето са към Вас, а не към Държавната агенция за закрила на детето. Защото тази неяснота заради самото съвпадение на наименованието твърде често е основание не просто да се размива отговорността, а да се прехвърля отговорността от една институция към друга.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колега Богданова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще си позволя един конкретен въпрос към Вас, преди да продължим дискусията. Опасявам се, че не чух правилно как представихте госпожа Шабани. Мисля, че я представихте като директор на Дирекция „Закрила на детето”. Защото това е важно, тъй като след това в хода на дискусията съм готова да коментирам статута на Държавната агенция за закрила на детето. Но ако промяната в длъжността е тази, опасявам се, че разговорът би имал по-различни основания.
Госпожо Шабани, нали Вие сте председател на Държавната агенция за закрила на детето, а не сте директор на Дирекция „Закрила на детето”.
НАДЯ ШАБАНИ: Аз съм председател на Държавната агенция.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, колега Богданова. Това беше много съществено за стенограмата и за протокола.
Ще дам възможност за участие и на другите представители.
Имаме ли други въпроси към представителя на „Свети Врач” – Сандански? – Не виждам. Ако има допълнителни въпроси, пак ще се върнем по темата разбира се.
Понеже сигналът, както разбрахме, е подаден само и единствено до отдел „Закрила на детето” – град Сандански, госпожа Мими Алексиева е тук. Аз съвсем накратко резюмирах информацията, с която ние разполагаме. Вие, от своя страна, сте подала устен сигнал до районната прокуратура – град Сандански и не сте предприели действия по извеждане на детето от семейната среда.
Бихте ли ни обяснили защо не предприехте тези мерки, защо детето не го изведохте, след като явно неговите интереси, животът и здравето са застрашени от увреждане, както повелява чл. 33 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето?
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Въз основа на проведен тогава разговор както с нея, така и с лекуващия лекар стана ясно, че у всички нас се породи известно съмнение. Но никой от нас нямаше смелостта да го изпише.
Искам да кажа, че методите на работа на социалния работник са съвсем различни. Социалният работник събира данните си чрез интервю, чрез разговори, срещи със семейството, с близки на семейството, съседи. От данните, събрани до този момент с ползваните методи не беше констатирано наличие на насилие върху детето. Напротив, всички близки на семейството твърдяха ,че се полагат всички необходими грижи за това дете. Майката носеше със себе си водичка и сокче, тъй като лекарите я бяха посъветвали детето да пие повече течности.
Не е констатирано, че детето живее при лоши битови условия и че има риск за живота му, а рискът е от влошаване на медицинското състояние.
Обезпокоени от този факт, ние посетихме лекуващите лекари в болницата към 24 април, по което време детето се лекуваше.
Вие зададохте въпроса защо има две различни епикризи. Нашето искане беше да ни бъде издадена епикриза, от която да е видно какви са причините според специалистите, лекували детето.
Законът за закрила на детето предвижда спешно извеждане и оказване на полицейска закрила, когато има непосредствена опасност за живота и здравето му. Към онзи момент, видно и от това, което твърдят лекуващите лекари, не съществува такава. Точно поради тази причина ние не сме прибягнали към спешното му извеждане.
Опитали сме се по доброволен начин да убедим членовете както на биологичното семейство, така и бабата по бащина линия, която активно подпомага семейството в грижите за детето и с финансова подкрепа, да ни съдейства детето да ползва социална услуга. Ще обясня, защото може би за по-голяма част от хората не е ясно. Детето да бъде изведено пет дни в седмицата, а да се връща само събота и неделя там, с оглед изясняване дали този медицински проблем ще бъде проявяван по-нататък.
Бащата подаде молба в отдела, която на следващия ден бе оттеглена. Тоест доброволното извеждане на детето, за което са правени още два опита, се оказа невъзможно.
Към онзи момент ние нямахме основателни причини да изведем детето принудително.
Поради тази причина е проведен и разговор с прокуратурата, с оглед сътрудничество между институциите и дали можем да бъдем взаимно полезни, с оглед най-добрия интерес на детето. Отговорът на районната прокуратура беше ,че трябва да има неоспорими доказателства за извеждането му, с които ние на този етап не разполагахме.
Искам само да вметна, че при посещенията в жилището и срещите с детето то винаги е изглеждало видимо спокойно. Дори фактът, че разговаря с непознати, дори с отделни думички, с оглед ниската му възраст, е показателен, че детето е отглеждано в нормална обстановка. Бащата е бил заинтересован винаги детето да получи медицинска помощ. Той е ходил и в отдела в град Сандански, и в отдела в Благоевград да търси подкрепа детето му да бъде лекувано адекватно.
По този повод той за първи път е дошъл и в края на 2008 година да иска съдействие пред кого да се получава, че детето му не получава адекватна медицинска помощ.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Алексиева, въпросът беше много прост. От 30 април 2009 година има епикриза със съмнение за физическо насилие. Вие казвате ,че чак през месец октомври отивате в прокуратурата. Поне тази епикриза от 30 април не ви ли беше достатъчна вие да спазите чл. 33 – ще ви го прочета заради по-голямата аудитория: „Спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето”. Спешно настаняване извън тази среда, която уврежда здравето. Аз така започнах и моя работен доклад: една седмица в болницата детето е добре, една седмица вкъщи детето е зле. Явно вкъщи, в тази домашна среда има някакъв дразнител, който е опасен за здравето.
И не е необходимо да си медицински работник, да си завършил съответно медицинско висше образование, за да направиш тези прости логически връзки. Защо вие просто не предприехте мерки по чл. 33? Ако имате битови проблеми, примерно кажете: това дете нямаше къде да го изведа и в каква среда да го настаня, аз тогава бих ви попитал: Защо поне не препоръчахте на медицинските работници това дете в детското отделение да бъде хоспитализирано, едно легълце да му бъде намерено, един –два месеца да стои под ваши грижи и под техни грижи?
МИМИ АЛЕКСИЕВА: В нашите компетенции не влиза ние да даваме препоръки на медицинските работници. А детето не е изведено от семейството поради това, че съмнението за изказано физическо насилие и цитирано такова в друга епикриза, която не е видно, че съществува, не е основание за извеждането му по спешност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Вие познавате ли се с д-р Трендафилова?
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тя преди малко каза, че от 30 април има епикриза. Аз я имам, вие я нямате тази епикриза.
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Аз я имам.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добре. На 30 април имате съмнение от медиците за физическо насилие. Защо тогава не предприемате нещо? Какво ви трябва? Защото наистина колегата Местан е прав – ние трябва да разберем в закона ли нещо трябва да се промени. Трябва да се предвиди алгоритъм в Правилника за приложение на Закона за закрила на детето: прави едно, две, три, обади се на този, вдигни телефона на онзи, направи следните три важни стъпки и то незабавно, както пише в сегашния текст. Защото става въпрос за дете. Там латентните процеси са много бързи. Ако става въпрос за възрастен човек, месец, два, три не са толкова опасни. Това е новородено дете, както разбирам, на 30 дни.
Какво на вас ви е било необходимо? Разбрахме, че на прокуратурата й е било необходимо категорично заключение от медицинския работник, заедно с писмен сигнал. На вас какво ви е било необходимо? Какво не ви е стигнало на 30 април, за да изведете това дете, поне една година да не се мъчи?
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Ръководили сме се първо, от основния принцип детето да бъде отглеждано в семейна среда. И не е констатиран риск в семейството до този момент. При многократните проверки в жилището социалният работник, работещ по случая, е видял, че детето получава необходимите грижи. И дори отстрани да изглежда ,че рискът е подценен, към онзи момент ние не сме имали основание за извеждането му по принудителен начин.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Последен въпрос, за да не отегчаваме аудиторията. По вертикала нагоре уведомихте ли в София някой от ресорните дирекции, които един вид като ваши началници би следвало да са информирани, че в град Сандански има проблеми, които не се решават, не са достатъчно категорично документално обосновани? Информирахте ли някой нагоре?
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Не, не съм информирала като ръководител по случая хората над мене, тъй като ние смятахме, че контролираме случая.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Казахте, че е било трудно извеждането на детето. Създавали са ви проблеми. Потърсихте ли полицията да ви съдейства?
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Не, тъй като не сме смятали, че имаме основание за извеждането му чрез полицейска закрила. Законът тълкува, че полицейска закрила може да бъде поискана, когато има непосредствена опасност за живота и здравето на детето. Може би сме подценили риска. Не изключвам човешки пропуск.
Искам да вметна само, че в отдела за закрила на детето се работи към момента по 148 подобни случая и това се извършва от трима социални работници, които обслужват 75 населени места. Ако мислите, че по всеки случай може да се работи прецизно и перфектно, моля за извинение. Но и нашите възможности също са ограничени.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Поздравявам Ви за това, което казвате. Един човек да се извини за това, което е причинил на това дете! Защото като говорим по принцип, е хубаво да видим детето и след това да спрем да говорим по принцип.
Аз знам, че в град Сандански трима социални работници обслужват 75 населени места. Но това е проблем на институциите, които сме се събрали тук. Това не е проблем на малкото дете. То не се интересува от нашите проблеми, защото е между живота и смъртта година и половина. И не се интересува от заплащането, малкото кадрово обезпечаване. Това са наши проблеми, не са негови.
Колеги, ако имате въпроси към отдел „Закрила на детето” – град Сандански, имате думата.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Аз искам да кажа няколко думи.
Това дете пристига в град Сандански с няколко епикризи. В някои от тях е написано: „хронична съдова болест на червата и мукозен проктоколит. Аз не мога да пренебрегна диагнозите, които са написани от тези реномирани детски клиники и детски болници и не мога да ревизирам тяхната диагноза.
Лечението, което е обяснено, трябва да се провежда симптоматично. При тази диагноза не мога да кажа категорично, че е имало някакво насилие върху детето, тъй като при нас не е пристигнало нещо, което да ни усъмни, че има насилие. То пристига с диагноза „хронична съдова болест на червата”. Това е хронична болест. Ние сме го хоспитализирали няколко пъти, като провеждаме симптоматично лечение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тази болест може ли да разкъса вътрешните органи?
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Не,, не може да разкъса. И чак в последния момент, когато то пристигна при нас с разкъсване то беше преведено в „Пирогов”. Но никога дотогава не е имало разкъсване. Това се случи тази година на 15 февруари след 19,30 часа. Доколкото разбрахме от родителите, детето е кървяло след 17 часа. И към 19,30 часа те са потърсили спешна медицинска помощ. Довеждат го при нас с разкъсване на тъканите около перианалната област. Но при предишните хоспитализации никога не е имало някакви белези, че е имало някаква външна намеса върху това дете. Това дете има диагноза за хронична съдова болест и ние не можем да не се съобразим с тази диагноза.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз си мисля, че въпросите, които бих искала да задам, са въпроси към всички ни, включително и към господин вицепремиера, към двамата министри, към госпожа Симеонова като човек, който се занимава с този тип дейност, разбира се, към госпожа Шабани и след това към представителите от град Сандански. Защото се чувствам безкрайно нелепо от начина, по който водим този разговор, въпреки че вероятно той по този начин трябва да се води. Не е първият случай на подобно упражнено насилие върху дете, разглеждан в парламентарна комисия. Толкова грозен обаче е вероятно за първи път. Опасявам се, че няма да е последен. И ми се струва, че начинът, по който днес трябва да построим коментарите си и да бъдем малко по-пестеливи, всъщност се въртят около това, с което започна господин Местан и това, с което завършихте Вие, господин председателю.
Няма пречка ние да пипаме законите. Те са регулярно пипани. Опасявам се, че в каквото и да било законодателство, което би излязло от Народното събрание, ще има едно изречение, което ще определя същността на всеки закон, свързан със закрилата на детето. И то е, че държавата гарантира основните права и свободи на детето във всички сфери на обществената дейност. Защото държавата сме всички ние – и изпълнителната власт, и законодателната, ако щете, включително и медиите, които проявяват интерес към това събитие, което за съжаление не е изключение.
Когато в предишния парламент правихме последните поправки в Закона за закрила на детето, ние се опитахме с разбирането, че не свършихме една част от за мене важната ни нагласа, тоест да бъде даден различен законово уреден, безспорен статут на Държавната агенция за закрила на детето.
Казвам това, защото ние сега много ще говорим за това какво представлява Конвенцията за закрила на детето, какво Комитетът на ООН за защита правата на детето е предписал на България. А той общо взето ни е предписал две основни изисквания – да уредим начина, по който осъществяваме този механизъм за координация, мониторинг, контрол върху дейността по закрила на детето и второ, да уредим една независима структура, която да прави това. Всичко останало можем да прочетем по-надолу и то са общи изисквания, в които ние няма как да не се вместим.
Така или иначе Държавната агенция за закрила на детето - аз затова попитах нарочно дали няма промяна в заеманата длъжност от госпожа Шабани, защото това е много важно – сме определили като специализиран орган по закрила на детето с една голяма група правомощия. Аз съм убедена, че тези правомощия по закон вие ги знаете.
Но има нещо, което, колкото и ние да пишем, предписваме, структурираме, заявяваме, звучи вярно и поради това – изключително тревожно.
Д-р Трендафилова казва: ние не сме уведомили полицията, защото имаме само съмнение, нямаме преки доказателства. След известно време уведомяваме отдела за закрила на детето от трима човека за 70 населени места. Колегите от отдела за закрила на детето казват: законът предвижда извеждане от семейството, когато има непосредствена заплаха за живота и здравето на детето. Никой не им е казал, че има такава. Нещо повече, те твърдят, че детето живее при нормални условия.
Прокуратурата ще се намеси тогава, когато й дойде времето.
В това време, в което и ние с вас не знаем какво се е случило, може ли някой от вас да предпише поведение и действие на всяко едно от тези звена по веригата? Това е големият проблем. Защото ние сме написали в закона - и вие всички го знаете – една голяма група органи по закрила: орган по закрила е министърът на вътрешните работи, орган по закрила е министърът на здравеопазването. Разбира се, министърът на труда и социалната политика най-вече, защото агенцията продължава да се намира в структурата на Министерството по труда и социалната политика. Отгоре на това тя пък е подчинена на Агенцията за социално подпомагане, което е нелепа ситуация, аз си го признавам.
Е, добре, тези структурни взаимодействия и текстови записи в закона, които аз твърдя, че не са най-лошите, ние не можем да ги напълним. Очевидно. И затова ще си позволя един конкретен въпрос към колегите от отдела за закрила на детето.
На нас са ни предоставили едно становище на една група лекари и организации, които дават своите виждания – това е чудесно. Те трябва да имат своя територия в тази дейност. Само че те не могат да изместят грижите на държавата и задълженията на държавата. Могат да бъдат нейни партньори и това е добрият тон.
Колеги, за мене въпросът за това как се готвят социалните работници, кой ги обучава, кой им предписва поведение, кой търси координацията на дейността на всички.... Защото последният въпрос мене ме тревожи: ние на никого не се обадихме, защото ситуацията я оценихме като такава. Вероятно сте били прави, очевидно сега – не.
Как вашите работодатели ще оценяват поведението си днес, е проблем за вас, но той не решава големия проблем. Той вероятно ще бъде само част от общественото говорене сега. Защото има обществен интерес. Но той ще се свърши. Само че отсреща ще стои едно дете, чийто живот, дай боже, да се уреди по различен начин. Но тази основа никой няма да изтрие. Всички, които са се занимавали с детска психология, знаят това.
Така че моля днес всички да заявим претенциите си един към друг, включително за това кой, къде и доколко е нагласен да търси възможно решение. Иначе и аз, и вие ще си останем в принципното говорене, което е чудесно, но то се прави епизодично, когато има проблем.
В този случай аз научих, слушайки все пак обществената дискусия, която върви и по медиите, че се готви ново указание за работа на отделите за закрила на детето, тъй като предишното било остаряло. Сигурно е така. Вероятно има нови записи, има нови тенденции. Дайте да се уточним кой какво залага вътре в този тип отношения. Защото, ако нещо страшно ни липсва, на нас ни липсва разбирането за координация и за това кой носи отговорност.
Видно от заявеното до момента, никой не носи отговорност. И в най-лошия случай ще се окаже, че носим отговорност ние, защото не сме направили закона във вида, в който да работи за всички. А тази оценка не я чух. Освен за статута на агенцията, аз ще продължавам да твърдя и да съдействам на всеки, да подкрепям всяка идея, която ще й създаде статут на независим орган.
Приключих засега. Но моля дискусията да върви в тази посока. Защото преповтарянето на случая ражда тази констатация: всички сме си свършили работата, виновни няма. И сигурно е така. Но от това никое решение не е работещо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: За мене, ако позволите виновни има, категорично има виновни и те трябва да си понесат наказанието. Затова сме поканили ресорните министри те да определят. Аз получих становище, разбира се. Изказвам лично мнение – против съм да бъде уволняван, ако въобще аз имам право на мнение, някой от тези трима социални работници, които обслужват 70 населени места. Тези двама-трима социални работници няма да решат проблема. Проблемите са много по-нагоре, в дирекции, именно там, където трябва да се направи синхрона, и ако не стига бюджет или кадрово обезпечаване, да се сигнализира навреме. Защото работата с децата или я вършиш, или не я вършиш. Не може да се свърши до половината, доколкото стига бензинът. Няма такъв вариант.
Господин Цветанов иска думата.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ще ме извини колегата Младенов, че може би взимам преди него думата. Но дискусията би могла да провокира сериозно говорене във всяка една посока. И аз смятам, че за всеки един проблем, който има в държавата, подобна ситуация във всяка една сфера и област, ние винаги се насочваме към дадената институция или служителите, които са били там.
Аз смятам, че ние като общество трябва да ангажираме абсолютно всички и цялото гражданско общество. Защото сами разбирате, че това, което чух от лекарите, те не са имали безспорни доказателства, за да вървят в посока за насилие, въпреки тази епикриза, която е дадена през месец април миналата година.
Д-Р АНАСТАСИЯ ТРЕНДАФИЛОВА: Детето идва с диагноза „хронична съдова болест на червата” и ние не сме видели кървене.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: В случая, когато вече има тази епикриза, ако бяхме вървели в хронологичния ред на това, което трябва да се прави от съответните институции.... Защото аз смятам, че нормативната уредба ние не трябва постоянно да я променяме след всяка една ситуация, а трябва от това, което имаме като норматив, да се стараем да подобрим взаимодействието и координацията.
Аз само ще дам една хронология на това, което е направило Министерството на вътрешните работи, след като е било сезирано от „Пирогов”. След като е било настанено детето, от Шесто районно управление веднага са реагирали, сведен е сигналът до Районното полицейско управление – град Сандански. Оттам родителите са били отведени. И с постановление № 146 от 16 февруари 2010 година е назначена съдебно-психологична експертиза. Аз смятам, че тя ще даде отговора на много неща. защото това е един инструментариум, който можем да ползваме в подобни случаи и да изчистваме някакви съмнения, ако има такива.
Защото резултатът, който дава психологическото изследване, на въпрос, свързан с прякото насилствено действие от бащата на отговор „не” е „лъжа”.
От това, което констатират психолозите от Института по психология към Министерството на вътрешните работи, аз ще прочета някои от характеристиките, които смятам, че са важни. Те припокриват това, което беше констатирано и от господин Местан, и от д-р Трендафилова.
„Костадин Тасев е личност, характеризираща се с липса на съдържателни жизнени ценности и стремежи, което е съчетано с емоционална хладност, егоцентричност и дистанцираност спрямо околните” – това, което е демонстрирал като поведение, когато е бил при вас заедно с детето си.
Другото, което той не отрича, е, че Тасев декларира привързаността си към сексуални контакти с лица от същия пол, както и към – съжалявам, че трябва да го кажа – аналния секс, който осъществявал и който счита за нещо естествено. Той е със сериозни психически наклонности в едно поведение, което за мене е доста проблемно.
И най-интересното което е дадено тук като заключение – „Това е съчетано с нагласи за доминиране и осъществяване на пълен контрол спрямо хора от близкото обкръжение, които прерастват в силно развито чувство за собственост към детето” – това, което беше казано и от председателстващия , и от някои, които се изказаха в дискусията.
Така че на база на проведеното изследване може да се направи следния извод: С голяма степен на вероятност може да се твърди, че Костадин Тасев е упражнил по някакъв начин и е съпричастен към насилствените действия към детето.
Ето, това ако бяхме го направили през месец април, аз смятам, че днес нямаше да правим тази дискусия. Но аз разбирам донякъде и натовареността както на социалните работници, както и на здравните работници, които ежедневно се сблъскват с подобни проблеми над деца, които обаче имат сериозни и здрави семейства.
Молбата ми е да се придържаме към някакъв консенсус и извличане на поуки от това, което се случва, но не да обявим един вид показен разстрел на тези служители или на тези хора от институциите, защото това няма да подобри нещата.
Според мене трябва да не се прикрива това, което се е случило, да бъде максимално популяризирано като нещо, което е недопустимо, и като действия, които трябва да предприемат съответните институции и съответните здравни заведения. Защото аз съм убеден и вярвам, че няма лекар, който да не мисли със съзнанието си да запази детето или ако детето е застрашено по някакъв начин, той да не предприеме някакви действия. Или социалните работници, които са трима за 75 населени места.
Така че искам дискусията, ако е възможно естествено, с това не всеки би могъл да се съобрази, да върви към нещо, което е прагматично и което ще ни изведе от ситуацията. И да търсим някакви изводи и препоръки за недопускане на нещо подобно.
Аз смятам, че това е основното и водещото, което трябва да бъде на такъв формат и на такова събеседване. Защото смятам, че другото няма да е добро и би могло да допринесе всеки един служител да бъде винаги в стрес, който, за да се презастрахова, ще натовари системата много повече от нещо, което според мене не е необходимо да бъде правено. Може би в тази посока призивът към обществото е: нека всички, гражданското общество, особено близките, познатите да бъдат съпричастни и активни при подобни сигнали, които могат да подават, които да се припокриват вече със съответното здравно заключение, което се дава от експертите.
Затова смятам, че от това, което е направено - сезирането от Министерството на вътрешните работи, ние можем да очертаем едни заключения, които биха могли да ни дадат вече съществени, съдържателни препоръки, които са предприети между другото. Защото на 22 октомври от Румяна Арнаудова, административен ръководител, районен прокурор в Районна прокуратура – град Сандански и Районния съд - град Сандански е внесла искова молба срещу Костадин Тасев с правно основание чл. 131 и чл. 132 от Семейния кодекс. Тоест от прокурора е било поискано ограничаване и лишаване от родителски права на бащата.
Ето какви са мерките. Всъщност законът предвижда абсолютно всички стъпки, които могат да бъдат направени.
Така че в тази посока мисля, че е по-добре да се обединим около нещо, което може да ни обедини в стъпките, които трябва да направим, а не в момента да се преструваме и да хващаме като обвиняеми лекаря или социалния работник. Защото смятам, че това няма да е добро за нас като държава и като институции.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, господин вицепремиер. Вземам повод от вашите думи, колеги, да се обърна именно към административния ръководител на Районна прокуратура – град Сандански госпожа Румяна Арнаудова с въпрос: можеше ли това да го възложим на органите на МВР в началото на 2009 година? Това, което те са извършили и по категоричен начин са описали и психологическия профил на извършителя, и съдебно-медицинската експертиза категорично е със заключение за нанесена тежка телесна повреда, а не за гастро-ентерологично хронично заболяване. Можеше ли това, което сега го правим, през месец февруари 2010 година, да го направим през април 2009 година?
Заповядайте, госпожо Арнаудова.
РУМЯНА АРНАУДОВА: Да отговоря на Вашия въпрос, това означава да изложа едно предположение. Трябва обаче тук пред цялата аудитория да заявя най-отговорно какво направи прокуратурата по случая и как ние достигнахме до информацията.
Наистина това, което каза госпожа Мими Алексиева, отговаря на истината, че през месец октомври 2009 година тя посети моя кабинет. Тогава не беше подаден сигнал – аз искам много ясно да се изразя и всички вие да разберете. Беше извършена на практика една консултация.
Госпожа Алексиева ме запозна със случай, по който работят, в който лекуващ лекар е изразил съмнение на насилие по отношение на едно малко дете. Въпросът, който ние обсъждахме, беше какво може да направи прокуратурата, за да съдейства на социалната служба, за да бъде изведено детето от семейната среда.
Предполагам, че всички вие знаете кои са основните приоритети на прокуратурата – да установява, да приема сигнали за извършени престъпления, да възлага извършването на проверка, да ръководи разследване тогава, когато са налице достатъчно данни за извършено такова или пък да упражнява правата, които с различни закони дава възможност на прокурора да инициира различни производства.
Аз трябва да ви кажа, че и към настоящия момент на въпроса, който ни беше зададен през месец октомври от госпожа Алексиева, нямам отговор. Няма какво да направи прокуратурата в желанието на една социална служба да изведе детето от семейната среда.
Тогава, когато беше този разговор през месец октомври, беше казано за това, че има изразено съмнение. Това, което можах да измисля, беше, че прокуратурата би могла да извърши проверка по случая. За да започне проверка обаче, е необходимо да има сигнал. А тъй като се твърди за съмнение за упражнено насилие, най-добре би било лекарят, който го е изразил, просто да го напише. Това би било достатъчно основание ние да извършим проверка и тази проверка да не бъде хаотична, а да бъде целенасочена. Беше ми отговорено, че д-р Трендафилова не желае да се ангажира с подобно становище.
Сега чувам от днешното изслушване, а и от колегите, че към онзи момент самите лекари не са имали достатъчно обосновано съмнение. Такъв сигнал за това ,че е извършено престъпление, че това съмнение, което е изложено, все пак има някакво основание, ние официално, а и неофициално не сме получили.
Така че към онзи момент прокуратурата нямаше реално уведомяване дори за наличие на някакви данни за извършено престъпление.
Тогава обаче, когато се получи сигналът за извършено престъпление – това, за което каза господин Цветанов, в момента, в който от „Пирогов” са сигнализирали полицията, софийската полиция е сигнализирала санданската, заместник-началникът на районното управление в град Сандански уведоми прокурора, незабавно разпоредих оглед на местопроизшествието в дома на тези хора. Беше назначена съдебно-медицинска експертиза и същия ден беше изготвена изключително успешно, което ни даде основание да продължим разследването.
По тези ясни според мене правила работи прокуратурата и действията ни по този случай доказват, че няма сигнал, който да е оставен без уважение, че няма информация, която да е получена и да е отмината без никакъв ангажимент. Към месец октомври 2009 година категорично твърдя, че нямаше дори и намек за извършено престъпление против личността.
Чувам от д-р Трендафилова, че лекарите са си имали своето основание да не бъдат достатъчно смели. Не са имали външни белези, не са имали обективни находки. Социалните служители – изслушахме и тях – са провеждали проучване, разговаряли са, но не са установили основание за намеса от тяхна страна. Какво може да направи прокуратурата в тази неясна за никого ситуация?
Отново повтарям, без да искам да ви отегчавам, в момента, в който имахме сигнал, незабавно се започна разследване и то тече изключително интензивно към момента.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, колега Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Извинявайте, господин председател, че съм толкова настоятелен. Но аз взимам думата, защото имам няколко конкретни предложения. дават възможност на прокурора да Извинявам се,господин председател, съм Стана ясно, че системата няма отговори, докато ножът не опре до кокал, тоест докато белята не се е случила. Няма отговори до месец февруари.
Извинявам се, това е проблем, който стои пред всички нас, господин вицепремиер, господин министър на здравеопазването. Защото точно това казвате, госпожо прокурор. Вие не се ангажирате с категорично твърдение, че преди 10 февруари това не се е случвало на детето. Но системата няма механизъм да улови това преди февруари 2010 година.
Аз ще бъда пределно коректен. Господин вицепремиер, нямам никакво съмнение, че от момента на сезирането Министерството на вътрешните работи във Ваше лице е сторило необходимото, че и повече като адекватни реакции. Без куртоазия, нямам съмнение, че каквото е необходимо, сте сторили, включително и психопортрета на въпросния родител.
Но предполагам, че и Вие ще се съгласите, че е добра онази система, която по възможност да изключва намесата на МВР, тоест тази, която залага на превенцията. И тук отговорите са: какво може да се направи, за да се улови този проблем преди 10 февруари, преди видимите разкъсвания.
Аз в тази връзка имам една огромна молба, ако щете, и един призив. Защото Вие, господин Цветанов като вицепремиер, сте висока не само като ръст политическа фигура и от Вас зависят много неща. Аз мисля, че да залагаме на превенцията, означава не да свиваме функциите на специализирания държавен орган в лицето на Държавната агенция за закрила на детето, а тъкмо обратното – да разширяваме отговорностите на този орган, да укрепим капацитета на специализирания държавен орган, да разширим капацитета на цялата система.
Ако Вие като специализиран държавен орган, Вие, госпожо Симеонова и господин министър Младенов, имате нужда от нас да пипнем нещо в законодателната уредба, ние ще бъдем на ваше разположение. Надявам се, че няма колега, който да откаже онези промени, които ще позволят да уловим проблема от април до 10 февруари 2010 година, този промеждутък, който ни се губи.
Ето, това е моята молба. Забележете, това е чиста позиция, няма и конфликт на интереси. Наистина виждам много логика в това да заложим на системата, на превенцията. А това означава да заложим на разширените функции на специализирания държавен орган.
Благодаря. Аз с това завършвам и друго отношение по казуса няма да взема. Изразявам готовност за активно участие по посока на споделяне и продуциране на инициативи, които наистина ще подобрят тази система.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако позволите, само една реплика по отношение на наказателно-процесуалния аспект.
В останалия аспект аз поддържам, че е необходимо усъвършенстване на социалната система – отделите за закрила на детето и явно, и системата на Министерството на здравеопазването. Но не смятам, че делеге ферента са необходими промени в НПК. Защото като слушам прокурор Арнаудова, оставам с впечатлението, че устният сигнал не е сигнал, че достатъчното данни не могат да се съберат и на разпоредена от Вас, госпожо Арнаудова, предварителна проверка. Това, което и Вие казахте, че сте се колебали дали да назначите тази предварителна проверка. Именно в хода на тази предварителна проверка вие можехте да дадете възможност органите на реда, органите на полицията да си свършат работата тогава, тази работа, която те я вършат сега по подобаващ начин.
Ако някъде греша, ме поправете. Но по смисъла на НПК, чл. 209, устният сигнал е също сигнал, за който се съставя протокол. А вие по него може да разпоредите проверка, ако за вас този сигнал не е обоснован с достатъчно доказателства.
Защо това не сте го направили, аз не получих отговор от предходното Ваше изказване. Моля Ви сега, ако обичате, да вземете отношение.
РУМЯНА АРНАУДОВА: Отново повтарям – това не беше сигнал, а беше чисто и единствено консултация на социален служител, който питаше какво като правомощия има прокурорът. На мене много добре ми е известна процедурата, когато се подава сигнал и той е устен, какво се прави. И никога не е пропускано, дори и при наличие на устен сигнал да се изготви протокол и лицето, което го подава, просто да го подпише. Нямаше сигнал, а беше консултация, колкото и нередно да звучи. Защото за мене е ясно, че никой магистрат по силата на Закона за съдебната власт няма право да дава консултации. Но с оглед на това, че се явява представител на социална служба, няма как аз да не го приема и да не го изслушам.
Ако имаше сигнал, щеше да се извърши проверка. Такъв сигнал нито устно се подаде, нито писмено постъпи в Районна прокуратура – град Сандански. От социалната служба ние сме имали сигнали и за тях това няма да е първият или последният случай. Ако имаше воля, кураж, както чувам, и достатъчно смелост, щеше наистина да бъде сигнал.
Така че аз не мога да си обясня защо вие всички приемате, че съм получила сигнал. Такъв просто нямаше. Няма как, ако има сигнал, прокурорът да не си свърши работата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви, прокурор Арнаудова. Просто изслушахме преди Вас госпожа Алексиева и тя каза, може би перифразирам, че е потърсила помощ от прокуратурата. Тя е потърсила съдействие. Госпожа Алексиева, греша ли в контекста на Вашето изказване, че сте потърсили съдействие и помощ?
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Да, потърсих съдействие за това с какво можем да си бъдем полезни институциите в разрешаването на казуса.
РУМЯНА АРНАУДОВА: Но не сигнал.
МИМИ АЛЕКСИЕВА: Може ли нещо да добавя в тази връзка – за отношенията с Районна прокуратура. Подавали сме писмени сигнали по случаи, касаещи деца. Знаете ли какво става после? Ние, трите социални работнички, работещи в отдела, дни наред ходим да пишем обяснение в полицията и нашата текуща работа няма кой да я върши. Тоест ние стоим като подсъдими. А реално органите на реда не могат да открият хората – така беше в последния случай, извършители на това деяние и децата, които след това изчезват някъде.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имаме представител на Главна прокуратура. Мисля, че всеки за себе си си направи изводите от този контекст на разговора, който водим, за дейността на Районна прокуратура – град Сандански.
Колеги, имате ли други конкретни въпроси или, както апелира вицепремиер Цветанов, да преминем към втория етап, също много важен – какво се случва оттук нататък това да не се повтаря утре в Сандански, Петрич, Силистра, във всеки български град? Това е вече вторият етап на нашето изслушване. Имате ли конкретни въпроси по първия етап, с оглед изясняване на конкретните отговорности на компетентните органи? – Не виждам.
Проф. Бранков, желаете ли да вземете становище на този етап по тези въпроси?
ОГНЯН БРАНКОВ: Аз имам определено становище и то засяга медицинската страна на нещата в най-общ контекст, без да визирам отделните звена.
Във високо развитите страни синдромът на малтретираното дете се разглежда в учебниците, както язвената болест и ливариците на краката. Синдромът си има подразделения. Те включват не само сексуалното малтретиране, не само физическото, но и емоционалното малтретиране. Включват се даже такива странни за нас синдроми – скоро го прочетох в един вестник, за първи път в България – синдромът на дундурканото бебе. Тоест ние, които си мислим, че се радваме на децата си и ги подхвърляме, им причиняваме физически увреждания, които се натрупват хронично и във времето прерастват в сериозни увреждания, особено на мозъка. Това е нещо, което се изучава и лекарите са готови да бъдат нащрек, когато видят подобни симптоми, които господин Местан спомена, че могат да бъдат явни, могат да бъдат косвени. Има си определена схема за определяне на преките и косвените симптоми.
Мога да дам един пример. Примерно прясно изгаряне на лицето и старо изгаряне на лицето; прясно счупване на кост, старо счупване на кост. Това е вече косвен симптом за физическо малтретиране на дете.
Има и емоционален профил. Тук се спомена например за психологическия профил. Едно малко дете не може да отговори на един тест, но може да се прецени неговата емоционална стабилност или лабилност.
Много са нещата, по които лекарите в общата практика и специализираните звена могат да преценят. Това нещо у нас го няма. Може би ние в „Пирогов”, тъй като се срещаме непрекъснато с най-агресивната страна на тези неща, обръщаме внимание и това не е първият случай. Но сме улеснени, тъй като имаме следовател на денонощно разположение, веднага се обръщаме към следователя и той веднага алармира съответните органи.
Това е моето становище.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Министър Тотю Младенов, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми представители на медиите. Аз искам да кажа няколко неща във връзка с този казус, по принцип специално за казуса, а и въобще за закрилата на децата в Република България.
От докладите, които прочетох от Държавната агенция за закрила на детето по случая, от доклада на Инспектората на Агенцията по социално подпомагане и от това, което чувам тук до този момент на базата на тази дискусия от институциите и от нашия социален работник, аз си задавам следните въпроси.
Първо, това нещо става в град Сандански. Сандански е малък град в Република България. Хората се познават помежду си. И социалните работници, и лекарите, и прокуратурата, и съседите познават родителите на това детенце.
Второ, задавам си другия въпрос – действано ли е решително от институциите? Абсолютно не. Самият факт, че по време на проверката в разговори от комисията с личния лекар на детето д-р Снежана Георгиева, лекуващ лекар д-р Офелия Стаматова, д-р Анастасия Трендафилова – завеждащ детското отделение в МБАЛ – град Сандански, стана ясно, че същите не могат да дадат категорично становище, че обилното кървене е в резултат на физическо или сексуално насилие. При приемането на детето не са установени външни белези, които да говорят за някакъв травматизъм или външно намеса, с изключение на случая от 15 февруари 2010 година.
Устният сигнал, който е подаден от нашите служители от Сандански в районна прокуратура може ли да се смята за сигнал или не, аз не искам да го коментирам.
Прокуратурата иска от лекарите ясно становище по случая над 6 пъти. Не се дава такова. В същото време социалните работници са допуснали две категорични грешки. Аз винаги съм защитавал моите служители, когато си вършат работата. Бих го направил и сега, но не мога, защото има две кардинални грешки.
Първо, родителят заплашва социалния работник. Веднага се прави писмен сигнал до висшестоящия орган. Той уведомява органите на полицията и на реда и се започва работа по случая. Това не е направено.
Второ, не е сигнализирана полицията по този казус. Още в самото начало, дори при съмнение. Всички познават родителите на това дете. Всички в Сандански. Сандански не е София. Там се познават хората помежду си.
Затова аз смятам, че има липса на решителност от институциите по този случай. Това е моето лично мнение.
Какво се прави оттук нататък. Оттук нататък, освен мерките, които ние сме предприели, това е работа на Агенцията по социално подпомагане, по време на болничния престой в „Красно село” се извършва наблюдение над самото дете. Има готовност за оказване на психическа подкрепа на детето в момента. Проучват се възможностите детето да бъде настанено за отглеждане в семейна среда - настаняване в семейство на роднини и близки или в професионално приемно семейство. При невъзможност, като крайна мярка Александър ще бъде настанен в Дома за медико-социални грижи „Деца – институционална грижа” и ще бъде сезиран съдът по отношение лишаване/ограничаване на родителските права и на двамата родители.
През месец октомври Министерският съвет смени председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Госпожа Шабани е неин председател. Оттогава досега се извърши много работа по отношение на стиковане на взаимодействята между Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията по социално подпомагане. Направи се един много сериозен отчет на дейността на Държавната агенция за закрила на детето през 2009 година. И днес на Министерски съвет след мой доклад се прие един подробен отчет, внесен от Държавната агенция за закрила на детето, консултиран с всички институции в България, които имат отношение по този въпрос, където се набляга на пропуските и се казва какво трябва да се прави оттук нататък, как да се подобри това взаимодействие не само с Агенцията по социално подпомагане, а с всички институции в България, които имат отношение по тези въпроси – медицински специалисти, лекари, болници, родители, кметове, полиция, прокуратура и т.н.
Вторият документ, който днес прие Министерският съвет, това е нашата визия за деинституционализацията на децата в Република България.
От тази гледна точка аз смятам, че въпросът трябва да се гледа от две страни.
Първо, за мене категорично има липса на решителност на институциите по този въпрос и специално за казуса в Сандански ние не сме предприели нашите мерки, колкото и да не е приятно.
От друга страна обаче, оттук нататък е много важна превенцията. Защото явно обществото е болно. Защото ние, ако мислим, че ще лекуваме причините пост фактум, това не е правилно. Всички институции, които имат отношение по този въпрос, координирани от Държавната агенция по закрила на детето, трябва да си изпълняват ангажиментите най-вече в превенцията.
Това е моето лично мнение.
Тук са моите колеги – заместник-министър Симеонова, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на АСП. Така че ако има някакви въпроси, имате думата.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Имате думата, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА: Очевидно когато говорим за насилие, всички сме много чувствителни, особено за насилие към деца. Но тези случаи са и най-показателни за това как работи системата.
Много са въпросите, които си задаваме след днешната дискусия и много са въпросите, на които трябва да търсим отговори.
Първият въпрос, който тук беше изказан многократно, е дали съществува механизъм, който да координира и да прави възможна координацията на различните органи по закрила на детето.
Тук обаче аз не съм сигурна, че всички органи на местно ниво, тук вече слизаме на случая в град Сандански, имат чувствителност и са припознали себе си като органи за закрила на детето. Когато се обърнем към прокурора, който работи на място, той да има отговорността, че работи по Закона за закрила на детето. Когато се обърнем към медика, към съответния лекар, той да носи същата отговорност.
Очевидно нещото, което най-напред трябва да направим, е да разработим този механизъм за координация, който да осигури координацията на място. И за да бъде изпълняван този механизъм, той трябва да бъде подписан на високо ниво и да бъде ангажимент на всички служители от съответната система на място.
Това, от една страна.
От друга страна, ключово важен за мене е въпросът с професионалната компетенция на различните професионални групи. Защото тук се постави въпросът и от господин Местан, и от министър Младенов, и от министър Цветанов за това до каква степен служителите умеят да разчитат сигналите, които се подават от потърпевшите лица. Очевидно има неумения, има криза в професионалните компетенции на съответните професионални групи, като се започне от социалните работници, минем през прокуратурата, през лекарите.
Моля да ме извинят медиците, но до момента аз имам доста сериозен стаж от самото създаване на системата за закрила на детето Това е най-трудната за нас целева група – тук има и колеги от неправителствените организации, - която сме искали да бъде въвлечена в процеса на обучение и квалификация по закрила на детето. Защото тук ние говорим вече за специфични компетенции – лекарската група.
Другата ни целева група, която е ключово важна и която много трудно привличаме, това са органите на съдебната система.
Така че ние наистина трябва да работим за повишаване на компетенциите – това е вторият въпрос, който искам да повдигна.
И третият ключово важен за мене въпрос, който може би трябва да намерим вече, като вървим към една промяна на законодателството, към неговото усъвършенстване е в контекста на това овластяване на социалния работник в България. Извинете, но това за мене е ключово важен въпрос. Защото социалните работници нямат самочувствието да поставят казуса така, че лекарят или прокурорът да се чувстват длъжни и отговорни да свършват своята работа.
Освен това, ако вземем един най-елементарен пример, социалният работник няма свой определен статут в един съдебен процес. Той се явява там, ако го повика съдията, но не знае в какво качество, евентуално като служебно лице или гражданин да изясни своята позиция.
Тоест това са ключово важни за мене въпроси, на които трябва да търсим отговор. Аз поемам своята отговорност като ресорен заместник-министър. Ние сме стартирали – това, което министър Младенов каза – много процеси на реформа. Но това ще бъдат наистина оттук насетне основните ни ангажименти и се надявам на сътрудничество в тази наша дейност.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Шабани, заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря Ви, господин председател. Аз наистина много се радвам, че тук се спомена за доклада на Комитета на ООН от 2008година и въобще за препоръките, които този комитет е дал. Тази година, когато писахме доклада по Годишната програма за закрила на детето за миналата година, тя отразява дейността на всички органи по закрила на детето, както са изброени в закона. Това са седем министерства, всички кметове.
Ние се опитахме да направим доклада не да отчитаме само какво сме направили ние, институциите, а да кажем какво не сме направили. Така е написан докладът, като са отразени препоръките и напредъкът ни по тези препоръки.
Аз наистина се радвам, че тук се засегна въпросът за статута и правомощията на Държавната агенция, но не смятам, че за конкретния случай това е ключов въпрос.
Един от основните изводи от Годишния доклад е, че именно системата на ниво общност, където са самите деца, не работи. И причините за това са много. Причините не са само законодателни. Причините са липса на капацитет, чувствителност на системата и комуникация.
Когато аз постъпих в агенцията, заварих една работна група, която половин година се опитваше да разпише координационния механизъм по 6а. И колегите наистина бяха стигнали до задънена улица в резултат на другите координационни механизми. И това е може би законодателният проблем в България – че институциите не вземат за свое задължение принципите и духа на законите, тоест висшия интерес на детето, а правят само това, което е изрично разписано като тяхно задължение. И ние това го имаме в многото координационни механизми като координиращ орган, който разписваме с другите институции.
Да, полицията спира там, докъдето изрично й е написано, че трябва да действа. Да, лекарите спират дотам, където изрично им е написано.
Затова може би тук въпросът е трябва ли ние нормативно – може да не е в закона – да правим нормативен акт, да разписваме задължения за координация? Защото, разберете, наистина не е задължително. Когато законът казва, че висш интерес на детето се поставя в центъра, следва те да бъдат водени от това и да извършват коректно своите задължения и да ги изпълняват. Но явно това в България не става и това в Годишния доклад е отразено.
Това означава една от следващите причини за липсата на капацитет долу на системата, човешката и материалната обезпеченост на тази система да поеме толкова много случаи.
Само ще ви кажа, че нашата статистика показва, че за цялата 2008 година са около 1600 случаите на насилие над деца. А само за първото полугодие на 2009 година са около 1060. Тоест трябва да говорим и за подсилване на капацитета долу на системата за обучение с повече хора.
А по отношение на статута на Държавната агенция, аз смятам, че това е един друг, много по-дълъг разговор. Ние не можем да си представим според мене подобряване на капацитета на системата, като направим контролните функции на агенцията такива, че тя да сложи по един социален работник в едно семейство. Контролните функции на такъв орган в другите страни са свързани с това тя да контролира останалите органи на местно ниво. Това казва и Комитетът на ООН, това казва и комисар Хамерберг, ако си спомняте, на предишното заседание. Но това е по-дълъг и по-различен разговор според мене от сегашния.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря, госпожо Шабани. Понеже няколко пъти се спомена този Годишен доклад, както си спомняте, уважаеми колеги, на 4 ноември проведохме кръгла маса по проблемите на децата и помолих всички десет органи по смисъла на Закона за закрила на детето да представят доклад-справка за 2009 година. Такъв доклад получихме и от вас, от Държавната агенция по закрила на детето. Той не удовлетворява като мотивация и като изложение. И аз Ви го казах в личен разговор с Вас. Тук не става въпрос за персонален упрек, защото Вие сте го писали буквално месеци след като сте постъпили на тази длъжност. Тоест Вие описвате нещо, което се е случило или което не се е случило, нещо, което Ви го е написал Ваш сътрудник или Вашият екип, който Ви подпомага. Но аз това дете от Сандански не го видях в този доклад. Видях изработка на интернет-страници, кръгли маси, пилотни изследвания.
НАДЯ ШАБАНИ: Господин Стоичков, Държавната агенция не работи с децата. Тя контролира другите органи.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Сега стигаме и до големия проблем. А този, който работи с деца – отделът за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, уважаемия изпълнителен директор Ивайло Иванов, той ме препрати към Вас. Той не ми написа и две изречения. Той просто ми каза: аз съм дал информацията за обобщаване към Държавната агенция за закрила на детето.
Аз просто наслагвам тези две неща.
Проблемът е институционален, той не е персонален. Аз имах удоволствието днес да се запозная с господин Ивайло Иванов. Но ви казвам: дайте да не говорим по принцип въобще за бъдеще. Дайте да видим какви са пропуските действително. Защото кръглите маси, софтуерът, интернет-страницата са нещо важно. Но децата на България това въобще не ги интересува. Това са стъпки към резултата, но резултатът го няма. Нека да си го кажем.
И пак казвам – не го приемайте като персонален упрек. Аз Ви уважавам и ще Ви подпомагам във Вашата дейност.
Същия упрек - вицепремиер Цветанов беше на тази кръгла маса в началото на месец октомври 2009 година, - отправих тогава към представляващия Държавната агенция. И това беше упрек като гражданин, а не като председател на комисия или като юрист. Защото знам като юрист, че вие контролирате, координирате, но не изпълнявате. Изпълнява Агенцията за социално подпомагане. Но тогава на въпроса, простия житейски въпрос на журналистите: Когато децата на България страдат, кой е отговорен? се казва: Държавната агенция за закрила на детето. Тя е специализираният орган на Министерския съвет да провежда политиката на правителство, на това, на миналото и на по-миналото правителство.
И ако в Държавната агенция механизмите не са съвършени, ако има дублиране на функции с АСП, затова сме ви поканили и това действително е може би една от най-важните теми, които подлагам сега на дискусия.
За мене – и тогава го казах, и сега го казвам – този плурализъм между АСП и Държавната агенция по закрила на детето е излишен, той пречи. Държавната агенция по закрила на детето трябва да е строго йерархично подредена структура като прокуратурата, в която от низовите звена в Сандански до кабинета в София трябва за 24 часа да знаят какво се случва по вертикала и хоризонтала. А не, както каза председателят на Социалната комисия към парламента, който също е работил в Агенцията за социално подпомагане: Днес отива едната агенция на проверка, прави констативен протокол, други ден отива другата агенция.
Тези агенции помежду си ще се координират, ако гръмне бомбата. Ако не гръмне бомбата, единият ще ме препраща към Вас, Вие ще пишете доклади, които са Ви написани, естествено, доклади по принцип. Пак казвам, Вие тогава сте били на един месец в тази агенция. Това не ни върши работа.
Затова естествено този тежък проблем - дали подлежи на законодателна промяна текстът в Закона за закрила на детето, дали в тези отдели е най-логичното място, а не в дирекцията, трябва да го поставим сериозно на дневен ред, трябва да чуем „за” и „против”. Сигурно има и много аргументи против тази идея. Но за мене – пак казвам, разсъждавам като гражданин – най-логичното е една агенция да отговаря.
Това беше политиката и на новото правителство – да няма дублиране на агенции, да няма размиване на отговорности. Защото ние в момента повече от два часа само госпожа Алексиева, за което още веднъж й благодаря, намери сила и смелост да каже: Извинявайте.
Всички останали казват, както и Вие казвате, госпожо Шабани: дотук ми е компетентността, устният сигнал не ми е достатъчно формализиран, не мога да взема становище. Тоест всеки формално може би си е свършил или не си е свършил работата. Това нас не ни интересува. Ние като парламент и като депутати ще направим каквото трябва. Ако има проблеми със закона, поставете въпроса, но го поставете своевременно. Да не чакаме следващото дете от Сандански, за да се съберем пак.
Благодаря ви, колеги. Имате думата.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз смятам, че ние прекалено много време отделихме на детайлите на този случай. Може би това е полезно и необходимо, но не влиза в основните функции на това равнище. Може би ще трябва оттук нататък да използваме богатата информация по детайлите на този случай, за да изведем онова, което е необходимо да се направи по отношение на факторите, които генерират подобни случаи. Това е нашата задача.
Според мене тези фактори са:
На първо място финансови;
На второ място институционални;
На трето място законодателни.
Госпожа Шабани леко открехна един от сериозните проблеми по отношение на финансирането организацията на тази дейност. Аз знам, че тя не може да говори подробно, защото ще прозвучи като извинение, но там има неща, които наистина притесняват. Аз ще спомена факти.
Ето, Сандански – трима социални работника, 148 случая, 75 населени места. Общо в материала, който ни беше предоставен от националната мрежа за децата, също има притеснителни неща. На един социален работник се падат 112 случая.
Известно е, че в тази структура работните заплати, трудовото възнаграждение е най-ниско в целия бюджетен сектор.
Да продължавам нататък. Нека госпожа Шабани да каже какъв беше бюджетът на тази агенция през миналата година и какъв е сега. Нека всички да си отговорим на въпроса защо ние не осигуряваме статут на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити на тази агенция. Защо? По тези въпроси сме разговаряли, има общо разбиране, но досега нищо не е направено.
На второ място, по отношение на законодателните промени. Определено има нужда от законодателни промени, както спомена господин председателят, да се ликвидира – според неговите думи – дуализмът в тази дейност. Аз бих казал – многовластието в тази дейност. Трябва да има ясни пълномощия на агенцията и ясни отговорности по всеки конкретен случай.
Народът има една приказка: много баби – хилаво бебе. Това е в нашия конкретен случай.
Според мене трябва дейността по опазване на правата на детето да се извади от сферата на социалната защита.
Моля да ме извините, не искам да се отнасям дискриминационно към пенсионерите. Но работата с децата не е там, където се работи с пенсионерите и социално слабите. Всички сме били деца, дай боже да бъдем и пенсионери. Но отговорността по отношение на децата е далеч по-голяма, отколкото отговорностите, свързани с другите социални дейности. Там трябват също решителни законодателни промени. Да се изгради, както спомена председателят, една стройна и ясна структура на агенцията, която да се занимава само и единствено с проблемите на децата и да осъществява контрол на всички институции, които така или иначе се докосват до проблемите на децата и имат някакво отношение към тях.
Аз смятам, господин председател, че ние трябва да инициираме законодателни промени в това отношение, както по отношение на финансирането на тази дейност, така и по отношение на институционалното осигуряване на работата с децата и да си свършим работата като законодателен орган. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Заповядайте, госпожо Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ: Вие наистина казахте нещо, което е много правилно. Не може да се смесват изпълнителните функции с контролните функции. Когато Държавната агенция вземе отделите за закрила на детето, тя ще стане изпълнителна агенция според Закона за администрацията и вече приключваме с контролните функции по отношение на другите органи за закрила. Защото вече Държавната агенция няма да може да влиза в училищата, в лечебните заведения и да ги контролира.
В цяла Европа е така. Има отделни изпълнителни агенции, които общо работят с деца, с възрастни и отделна независима структура, както е казал Комитетът и която и в доклада е отразена, която контролира органите по закрила. Това е втората степен на контрол.
Иначе, ставайки Държавната агенция изпълнителна агенция, ще намалим степента на контрол по отношение на останалите. Тогава няма да има кой да контролира училищата дали спазват правата на детето, няма да има контрол върху лечебните заведения дали спазват правата на детето, а ще има само вътрешен междуведомствен контрол.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Госпожо Шабани, разрешете ми да не се съглася. В Европа има два модела – и този модел, който в момента прилагаме в България, и моделът, при който една агенция се занимава с всичко. Вие сте права, но все пак ние имаме като изпълнителна власт един Министерски съвет. Нямаме друг Министерски съвет, който да контролира как този изпълнява решенията.
Така че ако тръгнем по тази логика, ние от всичко трябва да създаваме по две – един да работи, друг да го контролира, което според мене не е логиката на днешния ден.
Заповядайте.
ДАНИ КОЛЕВА: Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми дами и господа! Уважаеми министри! Аз съм от Националната мрежа за децата. Приветстваме възможността, че участваме в това заседание, както на изслушването и най-вече в дискусията, която е насочена към това какво ние като общество трябва да направим, за да не се повтарят тези случаи, каква е тази система за превенция, какво означава това на практика.
Използвам, че съм взела думата, за да взема веднага отношение по казуса, който се дискутира, за ролята на независим орган по правата на децата.
Ние като неправителствена организация, която е обединение на 48 други неправителствени организации, които активно работят в сферата на грижите и закрилата на децата, сме заявявали нашето становище, изпращали сме го писмено и на господин Цветанов в качеството му на вицепремиер по въпросите на децата, както и на всички съответни законови органи за закрила на детето. Категорично смятаме, че Държавната агенция за закрила на детето не трябва да бъде изпълнителна агенция, тъй като правата на децата са една тема, която касае и образованието, и здравеопазването, и магистратурата, и всички други въпроси, които няма как да бъдат обединени само в една агенция. Ние категорично имаме нужда от координация и орган, който да гарантира ,че тези права се наблюдават и се спазват.
Това е нещо, което е било и препоръка на много международни организации, включително на Комитета на ООН по правата на децата, нещо, за което България е поела вече ангажименти.
Използвам възможността, за да споделя някои други неща, които са ключови.
Господин Младенов каза, че ние нямаме решителност и всъщност органите за закрила категорично го доказват. Няколко човека в коментарите казаха: трябва да работим в система към превенция.
Едно от нещата, които ние отправяме като препоръка в тази насока, – и това е молбата ни към вас като законодатели, като изпълнителна власт, - е да се създаде работна група, която да работи по Закон за детето или Закон за детето и семейството. Защото в момента ние имаме система за закрила, която трябва да се намесва тогава, когато с дадено дете нещо се е случило или има съмнение за това. Това е едно от нещата, които смятаме, че би било конкретна практическа стъпка в тази насока.
Говорейки за многото органи за закрила на детето и системата за превенция, друг ключов момент е социалното включване. Вие знаете ,че това е една от ключовите политики и подходи на Европейския съюз. Всъщност при нас в България Агенцията за социално подпомагане е органът, който работи за социална политика.
Искам да кажа, че сумите, които ние даваме в България са социално подпомагане, са 800 млн. лв. Сумите за услуги, включително за такива услуги като кризисни центрове за деца и лица, жертви на насилие, са 180 млн. лв. За тази година 104 услуги не са получили финансиране. Значи ние трябва да заменим призмата за социално подпомагане. С простички думи това какво означава – работа социална, работа по случаи, за да има наистина социално включване и подкрепа хората да бъдат независими и да има промяна в тях.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Към момента Държавната агенция контролира, координира и т.н. Да си зададем простия въпрос – защо в началото на миналата година в новият чл. 6а в Закона за закрила на детето беше предвидено задължението за този координационен механизъм, това, което каза министър Младенов – кой на кого се обажда, кой какво прави, кой на кого разпорежда.
Този координационен механизъм към момента не е създаден от тази Държавна агенция, която само контролира и координира.
Има работна група, текат нови процеси, но не знаем да има резултат. Поне тези случаи в град Сандански го доказват.
Аз не искам да навлизам в дълбочина кой какво не е свършил. Господин Имамов е прав - за нас като комисия е важно, ако законът и самият механизъм скърцат, да ги усъвършенстваме.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Аз искам да ви информирам, че от 1 март започва работа по Закона за детето.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Тогава да благодаря на нашите гости за участието.
Давам пет минути почивка, след което продължаваме с втора точка от дневния ред.



(След почивката)

Преминаваме към втора точка от дневния ред:

ОБСЪЖДАНЕ ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 902-01-56, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11.12.2009 Г.
На предходното заседание ни е обсъдихме и приехме редакцията на чл. 25. На дневен ред днес е редакцията на чл. 26, която като текст от вносителя – Министерският съвет, е следната:
„Чл. 26. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Част от членовете на журито могат да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация.
(2) Научното жури се избира от академичния съвет на съответното висше училище или от съответния научен съвет на научната организация.
(3) Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет, на съответното висше училище или от научния съвет на съответната научна организация.”
Към тази разпоредба са постъпили предложения от Стоичков, Станилов, Методиев, Колев, Банковска; предложение от Михайлова, Митева; трето предложение от колегата Янаки Стоилов и четвърто предложение от колегата Валентина Богданова.
Откривам дискусията по предложената разпоредба и по предложенията от народните представители.
Ако позволите, предложението, което ние сме предложили, е следното:
Член 26 става чл. 23 и се изменя така:
„Чл. 23. Конкурсът се провежда от научно жури, което включва хабилитирани лица от Националната листа на НАОА и се състои от председател и шестима членове. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори.”
НЕЛИ КАЛНЕВА – МИТЕВА: Господин председател, аз от името на госпожа Михайлова и от мое име като вносители искам да оттегля това, което ние сме предложили, с идеята, че въпросът за самостоятелните колежи и новоткритите училища ще бъде уреден в Преходните и заключителни разпоредби.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Следващото предложение е на колегата Янаки Стоилов. Има предложение и на колегата Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Моето предложение отпадна в гледаните досега членове, така че го оттеглям.
Що се отнася до предложението на колегата Янаки Стоилов, то не противоречи на логиката, а конкретизира състава и аз мисля, че е добре да бъде обсъдено.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест, Вие казвате, че предложението на колегата Стоилов кореспондира с предложението, което ние сме направили.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Има смисъл да бъде подкрепено, по логиката на вашия запис.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: И в нашето предложение сме записали „най-малко трима са професори”. Но няма определение, както казва до мене колегата Имамов, колко от тях да са външни.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, имам едно конкретно предложение. По-добре да оставим, да не уточняваме колко са външните. И ще ви кажа защо. Има факултети или професионални направления, в които, ако кажем „най-малко”, означава, че ние задължително трябва да обезпечим отвътре двама или трима професори.
Имайте предвид, че когато обявяваме даден конкурс за доцент или професор – аз ще взема отношение после за професорите, има висши учебни заведения, в които няма конкретен хабилитиран състав по шифър. Тук вече е много тънък моментът.
Давам пример. Ако ние примерно при мене във факултета обявим доцент по философия, трябва автоматично аз да търся пет души с шифър „философия”. Разбира се, те ще бъдат външни. Така че нека да не конкретизираме външни и вътрешни. Да не се уточнява колко да бъдат – това ми е мисълта.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато там има такива лица и те ще влязат всичките вътре, понеже са много ловки администратори, както каза един академик, тук трябва да се напише „най-малко”. А като няма, разбира се, ще бъдат само отвътре.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ви моля да коментирате сериозно предложението на колегата Янаки Стоилов, тъй като той предлага да се спази една логика, която вече е обсъждана и която мисля, че беше подкрепена – за съотношението между външни и вътрешни. Разбирам неудобството, но това беше една дискусия, която вече беше проведена тук. Погледнете чл. 11, ал. 1 и 3, които сме записали. Там идеята беше, че съотношението между външни и вътрешни не бива да бъде с разлика повече от един. Това е смисълът за едно жури, което вече тази комисия подкрепи. Поне това е моят спомен.
Колегата Стоилов предлага тази логика, която все пак беше приета тогава, да бъде прехвърлена като подход и тук. Това е предложението на Янаки Стоилов, което се различава от това, което вие, господин председател, сте предложили.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз ще взема отношение по това, което казвате. Мнението при всички обсъждания, както и мнението на Съвета на ректорите беше, че когато се дава научната степен „доктор”, превес трябва да имат външните. Когато се определят академичните длъжности към съответните висши училища, превес трябва да имат вътрешните. Тоест това е различната логика. Защото едното е научна степен „доктор”, която важи в България и по света, другото е професор на съответния университет. И да дадем правото на този университет все пак да има превес като журиране със свой представител. Това беше логиката, която коментирахме.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Това е логиката и на моето предложение, но то очевидно не получи подкрепа.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: В предложението на господин Стоилов има и една друга особеност. Казано е „от председател и не по-малко от шест членове”. Това означава, че той допуска повече от шест човека, неопределено колко.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други изказвания по тази разпоредба, да преминем към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Предложението на колегите Михайлова – Калнева-Митева се оттегля.
Поставям на гласуване предложението на колегата Янаки Стоилов.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
По предложението на Валентина Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Следващата разпоредба е чл. 27. За да спестя време, няма да чета целия текст. Той е пред вас.
Постъпили са отново четири предложения: на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова,Митева, на Янаки Стоилов и на Валентина Богданова.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение, тъй като то дублира предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители.
Госпожо Богданова?
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Оттеглям моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Коментираме предложението на колегата Стоилов. Не виждам коментари. То е близко до това, което ние предлагаме.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам един въпрос. В понятието „трудове” включват ли се учебниците, които преподавателите във висшите учебни заведения са задължени да готвят за студентите?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разбира се, че се включват. Това е съвкупност. Каква стойност имат тези трудове за хабилитацията на този човек, го преценява журито и факултетният съвет, който гласува. Пълното освобождаване на тази система се състои в това, че тя дава възможности на журито и на научния съвет да преценят свободно, без никой да ги контролира.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други въпроси? – Няма.
Ако не възразявате, подлагам на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Предложението на Михайлова – Митева е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението на колегата Янаки Стоилов.
Гласували: за няма, против няма, въздържали се 13.
Не се приема.
Предложението на Валентина Богданова беше оттеглено.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще го докладвам в пленарната зала.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Преминаваме към разпоредбата на чл. 28. Тя касае условията за провеждане на научно жури.
Към тази разпоредба има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители; предложение за преномериране от Михайлова – Митева и предложение от колегата Валентина Богданова, предложение от народния представител Лъчезар Тошев.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Искам да кажа нещо във връзка с нашето предложение. Молбата ми е следната. Ние говорим за чл. 28. Само прочитам първите три реда: „В срок до един месец преди заключителното заседание на научното жури участниците в процедурата публикуват резюмета на трудовете си”. Предлагам да не пишем „след защита на докторска дисертация”. Както сме го написали, излиза, че научните трудове до докторската дисертация и свързани с нея са несъотносими към академичната длъжност „доцент”. Това не е правилно. По принцип, когато се кандидатства в момента, за доцент или професор указва се кое е до хабилитация и след нея. Но при всички положения вътре влиза цялата научна продукция. По този начин ние реално изключваме една много сериозна научна продукция по време на докторската дисертация или преди нея. Говоря чисто професионално.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Логиката беше, че вече не изискваме отделен хабилитационен труд и да има все пак симетрия - на основание на определени трудове човек става доктор, след което на основание на други трудове защитава академичната длъжност „доцент”. Приемем ли противното, което естествено също можем да го коментираме, с един и същи труд да станеш и доктор като научна степен, и доцент като академична длъжност. Което също е вариант.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: И двете неща са верни. Обаче, следвайки логиката на действащия в момента закон, ние всички кандидатстваме с трудове след защита на докторската дисертация. Трудовете се отчитат от тези, които преглеждат документите, защото цялата съвкупност естествено се отчита. Но това, с което кандидатстваме и което публикуваме на български и английски език, това, което трябва да бъде подложено на обществено обсъждане след дисертацията – за него става дума. Иначе човек може да има още 100 трудове, той си ги е написал и всеки го отчита и го уважава за това.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Защита на изискване. Тоест ти ставаш доцент с докторат. Но асистент се става само с докторат.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз подкрепям вашата логика.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Тя е такава и не може да бъде друга.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Говорим за едно и също.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние говорим за едно и също. И едното е вярно, и другото. Но това, което публикуваме на интернет-страницата и е преведено... Все пак трябва да се спрем на последните трудове, написани през последната петилетка след дисертацията. А всичко останало е в документите.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, ние двама с господин министъра сме членове на специализиран научен съвет. Вие знаете, че когато има трудове за хабилитация, без значение за доцент или професор, ние рецензираме за целия научен период.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз не зная вие какво рецензирате. Знам действащият закон какво казва – доцент се става с трудове, които се дават за рецензиране след дисертацията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Трудовете преди дисертацията не участват.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Те вече един път са рецензирани.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Извинявайте, господин министър, но когато ги представя тези трудове на списъка, а не са ги отделили, аз ги слагам и казвам: това не се рецензира, защото е докторат.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Искам да внеса известно уточнение за предложението по ал. 1. Имам предложение то да звучи малко по-ясно, в следния вид: „В срок до един месец преди заключителното заседание на научното жури на интернет-страницата на съответното висше училище или на научната организация се публикуват изготвените от участниците в процедурата резюмета на трудовете им след защита на докторска дисертация, както и рецензията и становищата на членовете на журито. Материалите се публикуват на български и на английски език”. Това е чисто редакционна бележка.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Благодаря Ви за редакцията. Възможна е и такава подредба на изречението. Вие просто сменяте поредността на терминологията за интернет-страницата и за материалите.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Искам да кажа едно изречение по моето предложение. Явно, че в ал. 1 то няма как да бъде подкрепено, тъй като е свързано с критериите на комисията за акредитиране и контрол, каквато вие приехте, че няма.
Що се отнася до ал. 2, това е работа върху текста, който е внесен на първо четене. То даже става факт, защото съставът на журито беше променен.
В ал. 3 предложението е всъщност, когато се произнася научното жури, то да обсъжда качеството на кандидатите и тяхната научна продукция. Защото то също е част от оценката, която журито ще вземе.
Това е логиката на предложението. Мисля, че тя по същество е приемлива, макар да не кореспондира с подредения начин на вносителите на първия текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други становища, подлагам на гласуване предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители за редакцията на чл. 28, което става чл. 25.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Предложението на колегите Михайлова – Митева е оттеглено.
Поставям на гласуване предложението на колегата Валентина Богданова.
Гласували: за 1, против няма, въздържали се 12.
Не се приема.
Предложенията на народния представител Лъчезар Тошев са оттеглени, с оглед на терминологията, която се наложи, а именно „доцент-изследовател” отпадна като академична длъжност по смисъла на чл. 2 от Закона за академичния състав.
Преминаваме към разпоредбата на чл. 29:
„Чл. 29. Избраният “доцент” или “старши изследовател” изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.”
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители думите „или старши изследовател” да се заличат. Същото предлагат Михайлова и Калнева-Митева.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение, тъй като то дублира изцяло вашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В този смисъл е оттеглено и предложението на Лъчезар Тошев.
Подлагам на гласуване предложението за корекция на текста на вносителя.
Гласували: за 13, против и въздържали се няма.
Приема се с пълно единодушие.
Преминаваме към Раздел ІV 9 „Заемане на академичните длъжности „професор” и „главен изследовател”.
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители наименованието на Раздел ІV да се измени така: „Заемане на научната длъжност „професор”.”
Има предложение на Михайлова и Калнева-Митева заглавието да се измени така: „Заемане на академичната длъжност „професор”.
Предложението на Лъчезар Тошев във вариант „професор-изследовател” е оттеглено.
Предлагам на останалите колеги, с които сме направили предложение, да то оттеглим, защото то не кореспондира с научната длъжност.
Подлагам на гласуване предложението на Михайлова, Митева.
Гласували: за 12, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
По чл. 30. Той касае академичната длъжност „професор”.
Към текста на вносителя са постъпили предложения на Стоичков, Станилов и група народни представители, на Михайлова, Митева; предложение на колегата Янаки Стоилов, на Лъчезар Тошев и още едно предложение на колегата Янаки Стоилов за нова разпоредба – чл. 30а.
Господин Тошев е оттеглил своето предложение.
Откривам дискусия по тази тема.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: По принцип аз искам да кажа, че ние оттегляме нашето предложение, но имаме предложение за редакция на вашето предложение, господин Стоичков и групата народни представители, която да отчита текста на нашето предложение за ал. 1.
Предлагам следното: „Член 30 става чл. 27 и се изменя така:
„Чл. 27, ал. 1. Академичната длъжност „професор” може да се заема от лица с придобита научна степен „доктор” въз основа на всички представени от кандидата научни трудове, публикувани след заемането на съответната академична длъжност, ръководство на докторанти, развитие на специалността, участие в научни проекти, както и сериозен принос и ангажимент за развитието на висшето училище или научната организация.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако правилно Ви разбирам вие оттегляте предложението си за ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7, но запазвате предложението си за ал. 1.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Това предложение влиза всъщност във вашето предложение по ал. 1.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Във вашето предложение съществен момент е, че обвързваме заемането на академична длъжност „професор”, макар и по съвкупност, с ръководство на докторанти. Тогава в научните организации как ще стои въпросът, където няма докторанти, където изследователите решат да се явят и защитят академичната длъжност „професор”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В научните организации има докторанти и те понякога са повече, отколкото в университетите. Въпросът не е в това. Въпросът е, че има университети, които нямат докторанти. Просто не им дават щатни места, не им отпускат докторантури. Там може изследователите да имат много високи постижения, но просто няма места за докторанти, няма стипендии. А те се отпускат от висшестоящата инстанция. Тоест това не зависи от него.
Затова не бива да се обвързва. Ако е обучил трима докторанти, получава примерно по-висока оценка от журито и от научния съвет. Но да го обвързваме пряко с обучение на докторанти... това не бива да се прави.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Правилно разбрах предложението на нашите колежки и съм „за”. И ще ви кажа защо.
Не забравяйте, че ние вече не правим научно звание, а академична длъжност. Разликата е огромна. Така че при академичната длъжност „професор” наистина е необходимо. Нека да бъдат допълнително – развитие на специалност, участие в научни проекти, докторанти. Ние в момента, когато разискваме в научните съвети или присвояваме степента „доцент” или „професор”, това също го отчитаме.
Така че много е добро предложението на колежките. Това ни е задължителна процедура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: От реципиента може да се възприеме като задължителност, понеже е разписано в закона, и да стане страшна беля. Това като го прочетат, ще кажат: нямам докторанти. – Тогава не може. Изчезваш. – Това ми е идеята.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това беше смисълът на закона, за да не може да се злоупотребява с него по места. Ако кажем, че ръководството на докторантите включва това и това като задължително условие, казват: вие, депутатите, така сте го писали – и ходи да тълкуваш закона. Това – първо.
Второ, в нашата редакция предлагаме да има най-малко петгодишен стаж, който кореспондира с доцентурата, където стажът беше тригодишен. Във вашето предложение това го няма. Колегата Янаки Стоилов би излязъл прав, че по-лесно ще станеш професор, отколкото доцент.
Най-накрая аз за нашия текст също имам редакции, които ще ги коментирам, защото в него сме добавили „в съответната научна област”, което е една спирачка за кариерното израстване. И аз, ако ме подкрепят колегите, съм склонен да оттегля текст „в съответната научна област”. Това – на първо място.
И в ал. 2 - според мене това е грешка при изписването, трябва да се запише „най-малко трима са външни”, а не „най-малко четирима са външни”. Защото същото го казахме при доцентите. Външното участие е миноритарно, защото става въпрос за длъжност към определен университет. Но това са редакциите в нашия текст, който, ако колегите ме подкрепят, ще направя.
Повтарям: В ал. 1 отпада текстът „в съответната научна област.
Вместо „научна” да бъде „академична”.
И в ал. 2 вместо „най-малко четирима са външни” да се напише „най-малко трима са външни”, с оглед симетрия при доцента.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ако може да кажа нещо по предложението на колегата Янаки Стоилов. Искам да обърна внимание на разликата между това, което вие сте предложили, и това, което колегата Стоилов предлага. Първо, той предлага все пак да има идея за нормално развитие, тоест да станеш първо доцент, а след това професор. И е уредил, за да можеш да заемеш длъжността „професор”, да имаш най-малко пет години на длъжността „доцент”. Това е неговото предложение.
Между другото, аз искам да изясня нещо за себе си по отношение на Вашето предложение, господин председателю. Тъй като става ясно, че за да можеш да заемеш научната длъжност „професор”, трябва да имаш най-малко пет години стаж, получил степента „доктор”. Така или иначе не разбрах какво правим с „доктор на науките”. Не го обвързваме с „магистър”, не даваме облекчена процедура.
И предложението „който представи оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения, и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения”. Няма прочит един текст, заложен в предложението, което прави Министерският съвет, което колегата Стоилов се е опитал да разчете, като обяснява, че за да заемеш длъжността „професор”, тя се обявява, когато е осигурена поне половината от изискуемата преподавателска заетост, съгласно правилника за висшето училище и научната организация.
Не знам какви други задължителни условия биха предложили висшите училища. Но е добре да обърнете внимание все пак на предложението му за това какви да бъдат рецензентите и на искането му все пак те да дадат най-малко двама професори, тъй като става дума за заемането на академичната длъжност „професор” и е добре той да бъде официално рецензиран от професор. Говоря не за членове, а за рецензенти.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В момента рецензентите, колеги, за професура са трима. Двама са непременно професори, а един може да бъде доцент. Там при петчленно жури ли беше?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: В петчленното жури трима трябва да бъдат професори.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Четирима професори, трима – външни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Но няма да стигнат. В България толкова много професори по една специалност няма.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Молбата ми е следната, колеги, както беше и при доцентурата. Много ви моля, оставете правната възможност. Комисиите може да се наложи при избора да бъдат само от външни. Просто ви моля затова.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Няма проблем.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: И пак повтарям, приемам предложението на колежките. Действително е рационално. То не е обвързващо и задължително, но просто дава една по-широка възможност.
И друго, това, което казахте – „в съответната научна област”. Честно ви казвам, това е излишно.
Давам пример. Може да е доктор по социология, а да бъде професор по социална работа.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз казах да го оттеглим.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: След малко, господин председателю, ще дам възможност да вземете решението с консенсус, защото ще трябва да си тръгна. Искам да кажа следното. Аз се опасявам от това предложение, което тук прави колегата Колев. Тъй като, когато в едно висше училище не можем да формираме жури с участие на самото училище, за да назначаваме хора на академични длъжности, било то професори, при условие, че сме сложили някакво изискване за това колко да бъдат професорите, мисля, че даваме много фриволен ред за произвеждане на професори, което не е добре. Ако няма вътрешна школа и няма вътрешен ресурс, наличието само на външни участници в журито носи един друг знак, който не е най-добрият. Но очевидно логиката на закона е тази.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Позволете ми да отговоря на колежката Богданова. Колеги, давам пример, за да бъда конкретен. Педагогическият факултет е с 41 хабилитирани. Само един е по шифър „философия”. Ако ние искаме да обявим в момента по шифър „философия”, знайте, че така или иначе в комисията трябва всички да бъдат външни. Неслучайно давам този пример.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Ние говорим за научна област, а не за научна степен.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ако следва философията на тази промяна, хубаво е това, което каза колегата Колев – да държим на външното участие, дори да имаме вътрешната школа от много професори с шифри, които вече няма да съществуват. Смисълът на развитието е да има пиар ревю, да има един външен поглед. Защото ние като се увъртим в едни семейни вътрешни отношения и се обичаме всичките, и си мислим, че сме много велики, трябва някой да дойде отвън и да се съгласи с нашето величие, за да бъде легитимно.
Аз наистина бях стресиран, преди да започнем работа по закона, когато научих нещо, което още не се вмества в нашите глави. Но представете си, Испания е южна страна като нас. Испанци в такива журита участват, само ако през последните 10-15 години те вече са професори в чужди за Испания университети, извън страната. Трябва да има външен поглед и ние трябва да свикнем с това нещо.
Колегата Колев е прав. Представете си, в моята лична катедра всички са мои възпитаници. Как няма да гласуват за мене. Ще гласуват и още как. Те ме обичат, аз от деца съм ги изучил. Но трябва някой отвън да ме посочи, че съм велик. Иначе е много лесно да си най-добрият български египтолог, когато всички са моите клакьори, моите ученици.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Аз бих искала да попитам в този ред на мисли по какъв начин обвързваме обаче приоритета да бъдеш обучаващ докторанти за заемането на длъжността. Не можем просто да игнорираме този критерий.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Комисията да прецени.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Нека тогава да внесем уточнението, че длъжността се заема по съвкупност. Нека да впишем, че е по съвкупност и тогава да оставим на преценка. Но не просто да игнорираме обучението на докторанти.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако няма други становища, подлагам на отделно гласуване ал. 1 на чл. 27 по предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители, с редакцията, която бе направена – вместо „научна” да бъде „академична длъжност” и текстът „в съответната научна област” отпада.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ще гласуваме ли предложението на колежките?
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: То не е допълнение, то е коренно различен текст. Няма ги петте години за професора.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Вашето изречение по ал. 1 остава, а нашето предложение е като допълнение.
Използвам в момента възможността да ви кажа ,че предлагам да бъде „академичната длъжност „професор” по съвкупност се заема...”.
Така че ние не отменяме вашето изречение по ал. 1.- просто това е допълнение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Добавяме текста „по съвкупност”.
Експертите на комисията предлагат думите „по съвкупност” да са накрая на първото изречение – „научноприложни разработки и творчески постижения, оценени по съвкупност”. Но това е вече редакционна бележка. Важното е съдържанието.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Да остане „ръководство на докторанти” и „по съвкупност” да бъде накрая.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Подлагам на гласуване така редактирания текст.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се.
По ал. 2 с корекцията – вместо думата „Четирима” да бъде „трима”.
Поставям на гласуване ал. 2 с тази корекция.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По предложението на колегата Стоилов. Колеги, за мене представлява интерес и заслужава внимание нещо, което в нашето предложение липсва, а именно ал. 5: „Научното жури избира трима рецензенти, най-малкото двама от които са професори”. Тоест колегата Стоилов предлага да задължим непременно от тримата рецензенти двама да са професори. Това е нещо, което ние не го предлагаме.
А това за преподавателската заетост ние сме го извели в Общите положения при заемане на академична длъжност. Там казваме, че академична длъжност с конкурс се открива, когато може да се осигури съответната преподавателска натовареност. Това е изведено в Общите положения, така че не е необходимо тук да се повтаря.
Имате ли коментари по тази тема? – Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува само ал. 5 от предложението на колегата Стоилов.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, само да уточня. И в момента в научните съвети, когато е за професура, задължително двамата са професори, единият е доктор или доцент. Но ако ние не приемем ал. 5, от седемчленното жури, както искаме четиримата да са професори, може тримата доценти да направят рецензията. Чисто математически е така, което не е правилно. Говорим сега да гласуваме само ал. 5.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да оставим висшите учебни заведения да преценяват.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колега Имамов, извинявайте, но когато става въпрос за професор, от четирима трима доценти да правят при наличието на други четирима членове професори, не е приемливо. Говорим чисто професионално.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това становище е интересно и подлежи на допълнителен коментар.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колега Имамов, мисля, че правилно го казах във в. „Дума” – с този закон всеки втори бизнесмен ще бъде доцент, всеки втори депутат – професор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, изразете становище по този важен въпрос.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Въпросът отново няма еднозначно решение. Алинея 5 е хубава, обаче това, което сме обсъждали многократно, когато каним някакъв много известен учен да бъде член на журито, той идва отвън, той си има само PhD и нищо повече в повечето случаи. Ние блокираме възможността някакво много голямо име да ни бъде рецензент с това.
Затова като знам българската действителност, ви препоръчвам да помислите върху тази ал. 5. Тя наистина заслужава внимание.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест Вие подкрепяте рецензентите да са професори.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: По принцип, независимо от това, че някои искат да внушат на обществото друго, подкрепям много трудно да се става професор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има ли други коментари? – Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която съответно трябва да бъде включена в текста научното жури избира трима рецензенти, това го има в нашето предложение, изготвят се три рецензии с добавяне „най-малко двама от които са професори”, става въпрос за рецензентите.
Моля да гласуваме това предложение на колегата Янаки Стоилов.
Гласували: за 11, против няма ,въздържал се 1.
Приема се.
Колега Тошев, Вашите редакции относно „професор-изследовател” Вие сте ги оттеглили, нали?
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По предложението на Янаки Стоилов за нов чл. 30а. Текстът е пред вас. Той касае следното:
"Чл. 30а. (1) Лицата, придобили научната степен "доктор на науките", могат да кандидатстват за заемане на научните длъжности "доцент" и "професор" при наличие на съответната учебна заетост, без конкурс, като представят оригиналната теория, теоретичното или емпиричното изследване, решението на значителен научен или приложен проблем, рецензиите и становищата за тях, с които са придобили научната степен "доктор на науките".
(2) Ако повече едно от лицата по ал. 1 отговаря на това изискване, се обявява конкурс, който се провежда при условията на чл. 30.”
Коментари по този текст?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председателстващ, да не забравяме нашата философия.
Когато приемахме научната степен „доктор на науките”, ние изрично казахме, че няма да я обвързваме по-нататък в закона абсолютно с нищо.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Противоположно становище? – Не виждам.
Моля да гласуваме. Който е за това предложение на колегата Янаки Стоилов, моля да гласува.
Гласували: за няма, против 4, въздържали се 8.
Не се приема.
Стигнахме до Глава четвърта със заглавие „Заемане на неакадемични длъжности в преподавателския или изследователския състав”.
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители в наименованието на Глава четвърта думата „неакадемични” да се замени с „други”.
Това беше нашето предложение, което към момента не е актуално, тъй като асистентите по смисъла на чл. 2 са включени в академичния състав.
Господин министър?
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това, което очевидно би могло да се направи, след като асистентите станат членове на академичния състав, е тази промяна на номерацията да отиде преди „главен асистент”. И доколкото си спомням, така се говореше тогава, когато го обсъждахме. Доколкото си спомням, имаше две хипотези за асистента.
Едната е примерът, който обича да дава проф. Иван Илчев – харесваш си студент от студентската скамейка и го вземаш да ти бъде асистент. Тогава говорехме за една такава възможност този асистент да бъде назначаван, но на срочен договор.
Другата хипотеза беше, пак по спомени работя, за докторант, отчислен с право на защита, който все още не е доктор, той до защитата да заеме длъжността „асистент”, а след това вече ще кандидатства за следващата позиция.
Преподавателите и старши-преподавателите са описани в Закона за висшето образование и затова наистина, ако е възможно, да отпаднат.
Така че само трябва според мене да сменим номерацията и вие сега да решите за тези асистенти. Те трябва наистина да предшестват главния асистент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Ако правилно съм Ви разбрал, господин министър, Вие оттегляте предложението си за Глава четвърта с текста, който е разписан във Вашето предложение, и предлагате разпоредбите, които касаят стажант-асистентът, заместен от нас вече като асистент, тези разпоредби да намерят челно място в Раздел ІІ – „Заемане на академични длъжности „асистент” и „главен асистент”, като се преномерират и този раздел ІІ започне с разпоредбите за асистент, които в момента ще коментираме. Правилно ли съм Ви разбрал.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Правилно.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, становища по този въпрос? Мисля, че е разумно да го подкрепим.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 31. Нашето предложение - на Стоичков, Станилов и група народни представители, вече явно не кореспондира с приетата до момента структура на закона. Затова предлагам да го оттеглим със Станилов, Методиев, Колев и Банковска.
Има предложение на Михайлова и Митева:
Член 31 става член 28 и се изменя така:
„Чл. 28. Висшите училища и научни организации могат да назначават лица на длъжности „асистент”, а висшите училища – и „преподавател по практически дисциплини”.
Госпожо Митева?
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Само едно предложение: след запетая изразът „а висшите училища – и преподавател по практически дисциплини” да отпадне от изречението.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Тоест изречението да приключи на „длъжност „асистент”.

Необходимо е все пак с оглед правна прецизност в Преходните разпоредби да бъде отбелязано, тъй като за висшето образование и преподавателите по практически дисциплини са част от академичния състав. Тоест да има правна симетрия между двата закона. Без към момента да даваме регламентация към специалния закон, тъй като в Закона за висшето образование се регламентира този проблем.
Други становища по този въпрос? – Не виждам.
Моля да гласуваме така редактирания чл. 31, който става чл. 28, а именно „Висшите училища и научни организации могат да назначават лица на длъжности „асистент”.
Гласували: за 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 32.
„Чл. 32. (1) На длъжност “стажант-асистент” или “стажант-изследовател” може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд.
(2) Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от председателя на академията по предложение на департаментен, съответно катедрен или институтски съвет за срок не повече от три семестъра.”
Предложението на Стоичков, Станилов и група народни представители ще има нужда от редакция. Вече говорим само за асистент, а не за младши асистент.
Има и предложение на Михайлова, Митева. Това са двете предложения към чл. 32.
Имате думата.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Аз оттеглям нашето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Коментираме другото предложение.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Питам защо три семестъра трябва да бъде срокът. Примерно той започва един курс една година, след това другата година наполовина ще изкара.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Нека да дадем думата на вносителя. Трите семестъра са в текста на вносителя.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Защото ако този срок от три семестъра не се защити.... Нали идеята е да расте. Но тук вие да ме посъветвате, защото сте законотворци. В предишните обсъждания за този стажант-асистент, който сега стана асистент, в това, което гласувахме, не му слагаме срочен договор, а на докторанта му слагаме три семестъра. Тук се получава едно неравновесие. Понеже няма предложение за срочен договор, ние сега не можем да правим нищо. Така ли излиза?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз предлагам да бъде 4 семестъра или две години.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има предложение за четири семестъра или две години.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Прав е господин министърът. Тук има една несъпоставимост между двата вида асистент. Ако вземем току-що завършил магистър, който става асистент и ако няма определен срок на заемана длъжност, а в същия момент на този, който е с право на отчисление, който е по-напред, ние му даваме срок на тази длъжност. Или даваме изцяло срок на длъжността „асистент”, или въобще отпада вариантът.
Но аз съм твърдо, колеги, за това да се даде срок. И ще ви кажа защо. Имаме случаи по 25 години асистенти. А реално философията на закона не е такава. Ако даваме срок на асистентите, да бъде за пет години.
Давам пример. Завършва магистър на 22 или 23 години, става асистент. До пет години не защити ли докторска дисертация, заминава.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Кодексът е казал само три години.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Той ще бъде със срочен трудов договор. Не е проблем. Но оставим ли го, ние се връщаме, господин министър, пак на сегашната ситуация.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Както чувам, до три години казва Кодексът на труда. През това време или трябва да стане докторант, или да си замине.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В момента коментираме дали да са три семестъра или четири. Трите години, ако позволите, вече ги приехме за редовна и самостоятелна форма на обучение – това е чл. 8, ал. 2. Това е самостоятелната форма. Тоест това го приехме като максимален срок. Но тук вече влизаме в продължителност до три години максимум за докторанта с право на защита. Затова коментираме да бъдат три или четири семестъра.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Неразбирането идва от това, което вече гласувахме за длъжността асистент на този, който не е докторант. Ние си го назначихме и не му даваме срок. А другия, на когото му предстои защита, изведнъж го ограничаваме в срок. И понеже аз си спомням много предишни дискусии, мисля, че се стигна до това решение в миналото на асистента, когото назначаваме без докторат, да му дадем някакъв срочен договор. Това беше обсъждано миналия път, нахлувайки в тази тема. Защото за докторанта е ясно – три или четири семестъра, хубаво. На човека му предстои защита.
Предишния член говори за ситуацията, в която си взимаме един асистент.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Аз затова си позволих да припомня чл. 8, ал. 2 – редовната и самостоятелна форма е три години, задочната е четири. Тоест това му е срочният договор на този асистент.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние не го зачисляваме в докторантура.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: По ал. 2 го зачисляваме, по ал. 1 го назначаваме като асистент и му даваме възможност като докторант да защити докторската си степен. В какъв срок? Съгласно чл. 8, ал. 2.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Обаче чл. 32 влиза в противоречие с чл. 31, където се казва, че висшето училище може да назначава лица на длъжността асистент. Имаме ли право да кажем: след изпит или конкурс на срочен договор? За да го уравновесим с този, който е положил усилия, написал е дисертация, предстои му защита, а него го ограничаваме, увеличаваме срока, а другият – щастливата душичка, си живее така.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има два въпроса.
За мене срокът, с риск да бъда банален, е уреден в чл. 8, ал. 2: за редовна и самостоятелна форма на обучение с продължителност три години, а за задочна и дистанционна – до четири години”. Там сме го казали.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Това са различни неща. Те не са докторанти.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: За асистенти, които не са кандидати, нито работят по дисертация.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Асистентът е приет на работа, дава му се възможност да защити докторска степен.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Къде? Ние не сме определили срок и условия.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Той е докторант по смисъла на чл. 32, ал. 1: „На длъжност „Асистент може да бъде назначен и докторант”. (Възражения)
Добре, предложете текст, който да редактираме.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, позволете ми да кажа нещо. Разбирам, че информацията стана много. Разберете в какъв куриоз попадаме. Примерно асистент, който не е зачислен да прави докторантура, го назначаваме на безсрочен договор. А на другия, който е пред защита, му даваме срок. Няма логика. Просто трябва да се каже още в чл. 8 „на срочен трудов договор”.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Еднократно на срочен трудов договор.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: В ал. 3 сме казали, че е еднократно това право.
НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Може би най-подходящо ще бъде да се каже към чл. 31, който става 28: „Висшите училища и научните организации могат да назначават лица на длъжност „асистент” със срочен трудов договор, съгласно изискванията на Кодекса на труда”.
Предлагам да прегласуваме.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА: Ние го коментирахме в тази посока. Подкрепяме този текст.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Моля да гласуваме отново редакцията на чл. 31, който става чл. 28 и се изменя така:
„Чл. 28. Висшите училища и научни организации могат да назначават лица на длъжност „асистент” на срочен трудов договор.”
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Който е съгласен с този текст, коля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
По чл. 32, който става чл. 29.
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители:
„Чл. 29, Ал. 1. На длъжност „асистент” може да бъде назначен и докторант.
Ал. 2. Докторант, отчислен с право на защита, се назначава за срок не повече от три семестъра. – Тук има още едно предложение – четири семестъра.
Ал. 3. Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация по предложение на факултетния/научния съвет. Това право може да се упражни еднократно за съответната длъжност.”
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам още едно съображение. Ние в ал. 1 казваме, че може да бъде назначен докторант. А в ал. 2 уточняваме, че става дума за докторант, отчислен с право на защита. Значи за втората категория даваме срок, а за първата – за докторант, който не е отчислен, няма срок.
ГЕОРГИКОЛЕВ: Отиваме на срочен трудов договор до три години. Той попада в презумпцията на допълнението, което сега вкарахме.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Аз като вносител се връщам към вносителя. „На длъжност „Асистент” може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но не завършил процедурата по защита на дисертационния труд”. То след това е променено, първо казваме едното, после другото. И затова колегата задава правилно въпроса: Защо?
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Според мене трябва да се добави „докторант с право на защита”.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: При вас чл. 31, ал. 1 на вносителя е такава. Философията не е променена. Но долу може би трябва да има някакъв съюз.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Стоичков, обръщам се към вас като юрист. Примерно назначаваме асистент, даваме му срок три години. Назначаваме асистент-докторант, ограничаваме го в срока. Каква е логиката. Този член въобще трябва да отпадне. Ние вече влязохме в друга презумпция с допълнението към чл. 31 на колежките. Просто това вече губи смисъла. Разберете ме, колеги.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Защо толкова дълго месим това тесто? Тогава всъщност този докторант, назначен с право на защита, да отиде в горния асистент.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Това е по-хитрият вариант. Всъщност то така е мислено навремето.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: И да му се даде срок.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Навремето имаше тежкото изискване да бъдат доктори и ти можеш да заемеш тази длъжност, защото ти предстои защита.
ГЕОРГИКОЛЕВ: Но да се даде срок четири семестъра, както каза колегата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Абсолютно съм съгласен.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Господин министър, този докторант, отчислен с право на защита, да стане вече главен асистент.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: За 4 семестъра.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: А ако не защити, какво правим? Четири семестъра той получава заплата на главния асистент, а не доказва качествата да има научна степен „доктор”, която да му дава право да заема длъжността „главен асистент”.
Според мене трябва да го помислим. Ако сме изморени, да приключим.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ще коментирам на базата на един личен опит. В моето качество на ректор ние тормозехме хората. В продължение на четири години никой не може посмъртно да стане асистент, ако няма докторска степен.
Възникна следната хипотеза. На едно момче от Хайделберг му предстои защита. Виждаме живо момче, което, ако не го хванем ние, ще го вземе някой друг. За да го откраднем от друга катедра и друг университет и да го подмамим да се върне в България, ние направихме това изключение тогава. И на базата на този опит се замислих защо пък не? Той ще получава три семестъра тази заплата и ако не си защити дисертацията или ако не се върне, той отпада от системата. Но все пак нали се борим за душите на хората!
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има три варианта. Единият вариант е да приемем за чл. 32 текста на Министерския съвет.
Има предложение на Стоичков, Станилов и група народни представители – това е вторият вариант.
Имаме и трети вариант – чл. 32 въобще да отпадне като разпоредба.
Имаме и четвърта възможност – да отложим гласуването по тази разпоредба и да преминем по-нататък.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имаме и пети вариант – да приключим за днес.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Има предложение на колегата Имамов да приключим дотук за днес.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин председател, имам предложение. Ако ние в момента гласуваме предложението на нашия екип, реално ние се повтаряме и се изключваме от допълнението на колежките. Така че ние направо можем да направим ал. 2 към чл. 31 с текста, който коментирахме, за отчислен докторант да бъде назначен за главен асистент за срок от четири семестъра, както предлага колегата Имамов. Този текст става ал. 2 на чл. 31.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Това е, че не сме единодушни,, колега Колев. Аз съм против това предложение.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ще гласуваме. Може да мине нашият вариант.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Действително трябва да се прецени от финансова гледна точка. Този кандидат за доктор е получавал заплата за главен асистент. Не е защитил успешно. Какво прави с получените възнаграждения в повече като главен асистент?
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Това преценява ВУЗ-ът. Не се притеснявайте.
ПРЕДС. ОГНЯН СТОИЧКОВ: Колеги, нека да гласуваме първо според мене разумното предложение да приключим на този етап. Това са важни неща, колеги. Все пак ние решаваме съдбата на много хора асистенти в момента. Не може, само защото е 18,30 часът, така да го приключим.
Има предложение от господин Имамов да приключим заседанието. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Аз имам второ предложение – следващата седмица да направим извънредно заседание в четвъртък от допълнително указан час.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за 11, против и въздържали се няма.
Приема се.
С това нашата работа за днес завърши.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,30 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)

162428 ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

(Огнян Стоичков)